НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
380
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
380
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш.
(втори вариант)
Ще има стържене, разбира се, но това е масажиране. Умният човек на всичките неща трябва да гледа разумно. Има неща, за които няма защо да се тревожиш. Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо.
Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш.
Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко? Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? “ Кое от двете ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали?
към втори вариант >>
Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко?
(втори вариант)
Умният човек на всичките неща трябва да гледа разумно. Има неща, за които няма защо да се тревожиш. Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш.
Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко?
Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? “ Кое от двете ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали?
към втори вариант >>
Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?
(втори вариант)
Има неща, за които няма защо да се тревожиш. Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш. Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко?
Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?
“ Кое от двете ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали?
към втори вариант >>
“ Кое от двете ще изберете?
(втори вариант)
Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш. Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко? Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?
“ Кое от двете ще изберете?
Първото положение е по-хубаво, нали?
към втори вариант >>
Първото положение е по-хубаво, нали?
(втори вариант)
Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш. Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко? Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? “ Кое от двете ще изберете?
Първото положение е по-хубаво, нали?
към втори вариант >>
Добре, ще ви дам друг пример.
(втори вариант)
Добре, ще ви дам друг пример.
Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота.
към втори вариант >>
Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи.
(втори вариант)
Добре, ще ви дам друг пример.
Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи.
Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш?
към втори вариант >>
Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи.
(втори вариант)
Добре, ще ви дам друг пример. Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи.
Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи.
Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи.
към втори вариант >>
Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо!
(втори вариант)
Добре, ще ви дам друг пример. Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи.
Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо!
Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание.
към втори вариант >>
Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи?
(втори вариант)
Добре, ще ви дам друг пример. Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо!
Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи?
Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър.
към втори вариант >>
Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота.
(втори вариант)
Добре, ще ви дам друг пример. Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи?
Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота.
Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота.
към втори вариант >>
Какво ще правиш?
(втори вариант)
Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота.
Какво ще правиш?
Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи.
(втори вариант)
Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш?
Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи.
Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър.
към втори вариант >>
Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание.
(втори вариант)
Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи.
Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание.
Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си!
към втори вариант >>
Ще си кажеш: „Този брат е много добър.
(втори вариант)
Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание.
Ще си кажеш: „Този брат е много добър.
Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден.
към втори вариант >>
Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота.
(втори вариант)
Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър.
Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота.
Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене!
към втори вариант >>
Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота.
Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго.
Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ?
към втори вариант >>
Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър.
(втори вариант)
Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго.
Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър.
Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме!
към втори вариант >>
Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си!
(втори вариант)
Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър.
Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си!
“ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш.
към втори вариант >>
“ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден.
(втори вариант)
Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си!
“ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден.
Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо?
към втори вариант >>
Проводи Ти някой при мене!
(втори вариант)
Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден.
Проводи Ти някой при мене!
“ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата.
към втори вариант >>
“ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ?
(втори вариант)
Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене!
“ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ?
Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно.
към втори вариант >>
Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме!
(втори вариант)
Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ?
Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме!
“ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай!
към втори вариант >>
“ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш.
(втори вариант)
Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си! “ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме!
“ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш.
Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай! “
към втори вариант >>
Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо?
(втори вариант)
“ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш.
Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо?
Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай! “
към втори вариант >>
Туй е до разбирането на нещата.
(втори вариант)
Проводи Ти някой при мене! “ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо?
Туй е до разбирането на нещата.
Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай! “
към втори вариант >>
Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно.
(втори вариант)
“ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата.
Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно.
Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай! “
към втори вариант >>
Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай!
(втори вариант)
Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме! “ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно.
Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай!
“
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
“ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай!
“
към втори вариант >>
Божественото не може да се свърши.
(втори вариант)
Божественото не може да се свърши.
То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши.
към втори вариант >>
То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва.
(втори вариант)
Божественото не може да се свърши.
То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва.
Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми.
към втори вариант >>
Ти даваш и То никога не се свършва, все тече.
(втори вариант)
Божественото не може да се свърши. То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва.
Ти даваш и То никога не се свършва, все тече.
Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони.
към втори вариант >>
Ти давай и То ще си тече.
(втори вариант)
Божественото не може да се свърши. То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и То никога не се свършва, все тече.
Ти давай и То ще си тече.
Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана.
към втори вариант >>
Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши?
(втори вариант)
Божественото не може да се свърши. То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече.
Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши?
Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам!
към втори вариант >>
Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши.
(втори вариант)
Божественото не може да се свърши. То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши?
Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши.
Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен.
към втори вариант >>
Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми.
(втори вариант)
То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши.
Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми.
Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен. Отвори сърцето си!
към втори вариант >>
Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони.
(втори вариант)
Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми.
Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони.
Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай!
към втори вариант >>
Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана.
(втори вариант)
Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони.
Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана.
Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава.
към втори вариант >>
Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам!
(втори вариант)
Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана.
Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам!
“ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава. Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте!
към втори вариант >>
“ Но си недоволен.
(втори вариант)
Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам!
“ Но си недоволен.
Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава. Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?
към втори вариант >>
Отвори сърцето си!
(втори вариант)
Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен.
Отвори сърцето си!
Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава. Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?
към втори вариант >>
Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай!
(втори вариант)
Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен. Отвори сърцето си!
Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай!
Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава. Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?
към втори вариант >>
Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава.
(втори вариант)
Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай!
Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава.
Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?
към втори вариант >>
Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте!
(втори вариант)
Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам! “ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава.
Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте!
Защо ще се смущавате?
към втори вариант >>
Защо ще се смущавате?
(втори вариант)
“ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава. Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте!
Защо ще се смущавате?
към втори вариант >>
Въпрос: Когато някой ти каже да пазиш нещо в тайна, Господ ли ти казва, или дяволът?
(втори вариант)
Въпрос: Когато някой ти каже да пазиш нещо в тайна, Господ ли ти казва, или дяволът?
към втори вариант >>
Кога се пази тайна?
(втори вариант)
Кога се пази тайна?
– Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна! Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна.
към втори вариант >>
– Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна!
(втори вариант)
Кога се пази тайна?
– Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна!
Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови.
към втори вариант >>
Божиите работи са всякога явни.
(втори вариант)
Кога се пази тайна? – Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна!
Божиите работи са всякога явни.
Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват.
към втори вариант >>
Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си?
(втори вариант)
Кога се пази тайна? – Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна! Божиите работи са всякога явни.
Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си?
– Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват. Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина.
към втори вариант >>
– Не, изяви ги.
(втори вариант)
Кога се пази тайна? – Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна! Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си?
– Не, изяви ги.
Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват. Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина. Това е практическо правило.
към втори вариант >>
Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна.
(втори вариант)
Кога се пази тайна? – Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна! Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги.
Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна.
Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват. Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина. Това е практическо правило.
към втори вариант >>
Тъмнината е за онези, които не са готови.
(втори вариант)
– Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна! Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна.
Тъмнината е за онези, които не са готови.
Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват. Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина. Това е практическо правило.
към втори вариант >>
Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват.
(втори вариант)
Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови.
Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват.
Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина. Това е практическо правило.
към втори вариант >>
Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина.
(втори вариант)
Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват.
Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина.
Това е практическо правило.
към втори вариант >>
Това е практическо правило.
(втори вариант)
– Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват. Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина.
Това е практическо правило.
към втори вариант >>
През тази година ще приложите и още едно правило.
(втори вариант)
През тази година ще приложите и още едно правило.
Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам.“ Всеки от вас ще си има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите. Може да кажете: „За какво ще се употребят тия пари? “ – Ще им намерите място. Хайде да видим колко лева ще донесете идущата година.
към втори вариант >>
Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева.
(втори вариант)
През тази година ще приложите и още едно правило.
Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева.
Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам.“ Всеки от вас ще си има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите. Може да кажете: „За какво ще се употребят тия пари? “ – Ще им намерите място. Хайде да видим колко лева ще донесете идущата година. Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен.
към втори вариант >>
Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам.“ Всеки от вас ще си има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите.
(втори вариант)
През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева.
Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам.“ Всеки от вас ще си има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите.
Може да кажете: „За какво ще се употребят тия пари? “ – Ще им намерите място. Хайде да видим колко лева ще донесете идущата година. Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като станеш сутрин и не направиш туй добро дело, веднага ще си наложиш глобата, няма да седнеш да мислиш колко да туриш.
към втори вариант >>
Може да кажете: „За какво ще се употребят тия пари?
(втори вариант)
През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам.“ Всеки от вас ще си има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите.
Може да кажете: „За какво ще се употребят тия пари?
“ – Ще им намерите място. Хайде да видим колко лева ще донесете идущата година. Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като станеш сутрин и не направиш туй добро дело, веднага ще си наложиш глобата, няма да седнеш да мислиш колко да туриш. Колкото ти дойде на ума: 20 лева имаш – 20 лева ще туриш; 100 лева имаш – 100 лева ще туриш.
към втори вариант >>
2.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ.
Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата.
Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ.
Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина.
към беседата >>
Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне.
То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ.
Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне.
Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това?
към беседата >>
Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь.
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне.
Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь.
Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ.
към беседата >>
Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото.
Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь.
Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото.
Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя?
към беседата >>
Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ.
Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото.
Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ.
Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си.
към беседата >>
Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина.
Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ.
Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина.
Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска.
към беседата >>
Какво означава това?
Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина.
Какво означава това?
– Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка.
към беседата >>
– Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ.
Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това?
– Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ.
Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече.
към беседата >>
Е, какво да правя?
Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ.
Е, какво да правя?
– Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ.
към беседата >>
– Ще напълнишъ отново шишенцето си.
Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя?
– Ще напълнишъ отново шишенцето си.
Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска.
към беседата >>
Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска.
Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си.
Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска.
Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането?
към беседата >>
Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка.
Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска.
Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка.
Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора.
към беседата >>
Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече.
– Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка.
Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече.
Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ.
Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече.
Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ.
На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска.
– Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ.
На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска.
Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Какво означава тропането?
Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска.
Какво означава тропането?
– Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
– Тропането е ходене, отиване къмъ извора.
Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането?
– Тропането е ходене, отиване къмъ извора.
То е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
То е сѫщиятъ законъ.
Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора.
То е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото.
И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото.
Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби.
към беседата >>
Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите.
И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото.
Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите.
Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне.
към беседата >>
Тѣлото си дръжте винаги чисто!
И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите.
Тѣлото си дръжте винаги чисто!
Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
към беседата >>
Не нарушавайте топлината на душата си!
И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто!
Не нарушавайте топлината на душата си!
Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече.
към беседата >>
Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте!
И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си!
Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте!
Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
към беседата >>
Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби.
И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте!
Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби.
Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си.
към беседата >>
Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне.
Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби.
Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне.
Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно.
към беседата >>
Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне.
Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота.
към беседата >>
Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече.
Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече.
Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение.
към беседата >>
Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече.
Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ.
към беседата >>
Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си.
Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си.
Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ.
към беседата >>
Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно.
Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си.
Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно.
Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти.
към беседата >>
Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота.
Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно.
Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота.
Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ.
към беседата >>
Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение.
Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота.
Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение.
Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави.
към беседата >>
Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ.
Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение.
Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ.
Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ.
Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ.
Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ.
Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване.
към беседата >>
Не е водата, която ги чисти.
Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ.
Не е водата, която ги чисти.
Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си.
към беседата >>
Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ.
Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти.
Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ.
Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто.
към беседата >>
Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави.
Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ.
Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави.
Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто.
към беседата >>
Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави.
Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н.
към беседата >>
Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване.
Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване.
Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо?
към беседата >>
Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си.
Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване.
Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си.
Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ.
към беседата >>
Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто.
Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си.
Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто.
Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ.
към беседата >>
Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто.
Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто.
Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто.
Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ.
към беседата >>
Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н.
Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто.
Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н.
Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва.
към беседата >>
Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо?
Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н.
Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо?
Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва.
към беседата >>
Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ.
Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо?
Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ.
Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза.
към беседата >>
Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ.
Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ.
Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ.
Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ?
към беседата >>
Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ.
Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ.
Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ.
Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ.
към беседата >>
Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва.
Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ.
Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва.
Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота.
към беседата >>
Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва.
Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва.
Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва.
Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ.
към беседата >>
Това е една вѣрна диагноза.
Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва.
Това е една вѣрна диагноза.
Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ.
към беседата >>
Какво трѣбва да направишъ?
Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза.
Какво трѣбва да направишъ?
Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони.
към беседата >>
Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ.
Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ?
Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ.
Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ!
към беседата >>
Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота.
Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ.
Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота.
Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти.
към беседата >>
Може да направишъ единъ опитъ.
Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота.
Може да направишъ единъ опитъ.
Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща.
към беседата >>
Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ.
Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ.
Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ.
Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове.
към беседата >>
Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони.
Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ.
Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони.
Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ.
към беседата >>
Кажи имъ: я си излѣзте навънъ!
Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони.
Кажи имъ: я си излѣзте навънъ!
Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ.
към беседата >>
Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти.
Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ!
Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти.
Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно.
към беседата >>
Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща.
Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти.
Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща.
Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка.
към беседата >>
Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове.
Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща.
Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове.
Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му.
към беседата >>
Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ.
Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове.
Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ.
Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ.
към беседата >>
Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ.
Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ.
Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ.
Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича.
към беседата >>
Туй е вѣрно.
Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ.
Туй е вѣрно.
Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това?
към беседата >>
Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка.
Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно.
Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка.
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва.
към беседата >>
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му.
Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка.
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му.
Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна.
към беседата >>
Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ.
Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му.
Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ.
Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме.
към беседата >>
Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича.
Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ.
Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича.
Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата.
към беседата >>
Какво означава това?
Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича.
Какво означава това?
Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н.
към беседата >>
Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва.
Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това?
Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва.
Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна.
към беседата >>
Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна.
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва.
Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна.
Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни.
към беседата >>
Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме.
Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна.
Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме.
Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка.
към беседата >>
Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата.
Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме.
Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата.
Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ.
към беседата >>
Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н.
Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата.
Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н.
Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа.
към беседата >>
Не, това не е храна.
Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н.
Не, това не е храна.
Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ.
към беседата >>
Човѣкъ съ кисели краставици не се храни.
Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна.
Човѣкъ съ кисели краставици не се храни.
Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила.
към беседата >>
Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни.
Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
към беседата >>
Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ.
Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ.
Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
към беседата >>
Съ такава храна животътъ не може да се подържа.
Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ.
Съ такава храна животътъ не може да се подържа.
За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
към беседата >>
За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ.
Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа.
За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ.
Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
към беседата >>
Отъ такава храна човѣкъ придобива сила.
Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ.
Отъ такава храна човѣкъ придобива сила.
Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
към беседата >>
Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила.
Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
към беседата >>
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи.
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи.
Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря.
към беседата >>
Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно.
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи.
Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно.
Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза.
към беседата >>
Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка.
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно.
Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка.
И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица.
към беседата >>
И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря.
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка.
И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря.
Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ!
към беседата >>
Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го.
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря.
Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го.
Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще.
към беседата >>
Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря.
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го.
Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря.
Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ?
към беседата >>
Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза.
Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря.
Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза.
Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ.
към беседата >>
Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица.
Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза.
Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица.
Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край.
към беседата >>
Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ!
И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица.
Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ!
Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ.
към беседата >>
Тъй мисля да направя за въ бѫдеще.
Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ!
Тъй мисля да направя за въ бѫдеще.
Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха.
към беседата >>
Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ?
Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще.
Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ?
– Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ.
към беседата >>
– Краятъ му ще бѫде много добъръ.
Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ?
– Краятъ му ще бѫде много добъръ.
Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене.
към беседата >>
Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край.
Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ.
Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край.
Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много.
към беседата >>
Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ.
Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край.
Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ.
Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много?
към беседата >>
Сега всичкото е въ страха.
Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ.
Сега всичкото е въ страха.
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко.
към беседата >>
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ.
Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха.
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ.
Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко?
към беседата >>
Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене.
– Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ.
Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене.
Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: да не ядемъ много.
Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене.
Нѣкои казватъ: да не ядемъ много.
Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ.
към беседата >>
Защо да не ядемъ много?
Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много.
Защо да не ядемъ много?
Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило.
към беседата >>
Други казватъ: да не ядемъ малко.
Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много?
Други казватъ: да не ядемъ малко.
Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си.
към беседата >>
Защо да не ядемъ малко?
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко.
Защо да не ядемъ малко?
Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си.
към беседата >>
Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно.
Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко?
Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно.
Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си.
към беседата >>
Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ.
Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно.
Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ.
Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ.
към беседата >>
Това е правило.
Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ.
Това е правило.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ.
към беседата >>
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си.
Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила.
към беседата >>
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си.
Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ.
към беседата >>
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си.
Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си.
Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ?
към беседата >>
Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ.
Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си.
Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ.
Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: че то е така и съ насъ.
Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ.
Нѣкой казва: че то е така и съ насъ.
Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ!
към беседата >>
Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ.
Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила.
Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ.
към беседата >>
Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ.
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила.
Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ.
Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача?
към беседата >>
Знаете ли кой е милиятъ погледъ?
Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ.
Знаете ли кой е милиятъ погледъ?
Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си.
към беседата >>
Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ.
Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ?
Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ.
Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е?
към беседата >>
Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ!
Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ.
Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ!
Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
към беседата >>
Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ.
Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ!
Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ.
А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
към беседата >>
А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача?
Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ.
А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача?
Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
към беседата >>
Той самъ носи милъ погледъ за себе си.
Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача?
Той самъ носи милъ погледъ за себе си.
Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
към беседата >>
Ами благата дума за кого е?
Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си.
Ами благата дума за кого е?
– Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
към беседата >>
– Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е?
– Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
към беседата >>
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва!
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва!
Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има.
към беседата >>
Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва!
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва!
Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва!
Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има.
към беседата >>
Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва!
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва!
Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва!
Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото.
към беседата >>
Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве.
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва!
Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве.
Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано.
към беседата >>
Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина.
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве.
Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина.
Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани.
към беседата >>
Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има.
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина.
Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има.
Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо.
към беседата >>
Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има.
Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има.
Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има.
И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота.
към беседата >>
И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото.
Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има.
И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото.
Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете!
към беседата >>
Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано.
Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото.
Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано.
Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти.
към беседата >>
Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани.
Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано.
Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани.
И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
към беседата >>
И здраве безъ чистота е непостижимо.
Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани.
И здраве безъ чистота е непостижимо.
Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ.
към беседата >>
Дойде ли до тѣлото, турете чистота.
Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо.
Дойде ли до тѣлото, турете чистота.
Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво?
към беседата >>
Чисти, чисти трѣбва да бѫдете!
И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота.
Чисти, чисти трѣбва да бѫдете!
Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ.
към беседата >>
Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти.
Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете!
Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти.
Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило.
към беседата >>
Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти.
Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо.
към беседата >>
Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ.
И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ.
Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва!
към беседата >>
Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво?
Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ.
Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво?
Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно.
към беседата >>
Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ.
Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво?
Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ.
Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло.
към беседата >>
Това е правило.
Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ.
Това е правило.
Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ.
към беседата >>
Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо.
Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило.
Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо.
Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме.
към беседата >>
Чистота трѣбва!
Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо.
Чистота трѣбва!
Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ.
към беседата >>
Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно.
Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва!
Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно.
Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.
към беседата >>
Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло.
Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно.
Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло.
Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.
към беседата >>
Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ.
Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло.
Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ.
Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.
към беседата >>
Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме.
Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ.
Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме.
Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.
към беседата >>
Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ.
Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме.
Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ.
Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.
към беседата >>
Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.
Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ.
Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.
към беседата >>
Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ.
Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ.
Гледайте да прилагате тия правила. Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи. Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день.
към беседата >>
Гледайте да прилагате тия правила.
Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ.
Гледайте да прилагате тия правила.
Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи. Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день.
към беседата >>
Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи.
Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ. Гледайте да прилагате тия правила.
Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи.
Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день.
към беседата >>
Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день.
Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ. Гледайте да прилагате тия правила. Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи.
Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день.
към беседата >>
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години?
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години?
Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства?
към беседата >>
Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате.
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години?
Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате.
Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ.
към беседата >>
Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години.
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате.
Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години.
Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ.
към беседата >>
Въпросъ е това.
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години.
Въпросъ е това.
Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ.
към беседата >>
Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ.
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това.
Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ.
Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети?
към беседата >>
Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства?
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ.
Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства?
Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети?
към беседата >>
Щомъ имате топлина, вие сте богатъ.
Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства?
Щомъ имате топлина, вие сте богатъ.
Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине.
към беседата >>
Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ.
Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ.
Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ.
Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума.
към беседата >>
Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ.
Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ.
Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ.
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари.
към беседата >>
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети?
Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ.
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети?
Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това?
към беседата >>
Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети?
Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети?
Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети?
Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е.
към беседата >>
Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине.
Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети?
Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине.
Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не.
към беседата >>
Това зависи отъ закона на ума.
Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине.
Това зависи отъ закона на ума.
Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ.
към беседата >>
Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари.
Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума.
Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари.
Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
към беседата >>
Нѣкой казва: дали е възможно това?
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари.
Нѣкой казва: дали е възможно това?
– Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато.
към беседата >>
– Възможно е.
Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това?
– Възможно е.
Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е?
към беседата >>
Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не.
Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е.
Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не.
Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е.
към беседата >>
Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ.
Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не.
Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ.
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ?
към беседата >>
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ.
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ.
към беседата >>
Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато.
Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато.
Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота.
към беседата >>
Казвате: възможно ли е?
– Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато.
Казвате: възможно ли е?
– Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си.
към беседата >>
– Възможно е.
Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е?
– Възможно е.
Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ.
към беседата >>
Е, какъ ще провѣримъ?
Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е.
Е, какъ ще провѣримъ?
– Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече.
към беседата >>
– Ще разкопаемъ.
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ?
– Ще разкопаемъ.
Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това.
към беседата >>
Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота.
Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ.
Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота.
Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ.
към беседата >>
Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си.
Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота.
Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си.
Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни.
към беседата >>
Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ.
– Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си.
Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ.
Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель!
към беседата >>
Чистъ мога да бѫда – нищо повече.
Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ.
Чистъ мога да бѫда – нищо повече.
Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ.
към беседата >>
Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това.
– Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече.
Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това.
Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа!
към беседата >>
Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ.
Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това.
Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ.
Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи.
към беседата >>
Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни.
Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ.
Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни.
Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това?
към беседата >>
Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель!
Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни.
Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель!
Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ.
към беседата >>
Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ.
Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель!
Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ.
Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ.
към беседата >>
Чудна работа!
Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ.
Чудна работа!
Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
към беседата >>
Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи.
Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа!
Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи.
Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
към беседата >>
Че какво отъ това?
Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи.
Че какво отъ това?
Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
към беседата >>
Той е майсторъ само въ своя занаятъ.
Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това?
Той е майсторъ само въ своя занаятъ.
Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
към беседата >>
Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ.
Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ.
Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ.
Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
към беседата >>
Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ.
Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
към беседата >>
Двама пѫтници пѫтуватъ.
Двама пѫтници пѫтуватъ.
Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата?
към беседата >>
Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ?
Двама пѫтници пѫтуватъ.
Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ?
Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е.
към беседата >>
Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката.
Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ?
Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката.
Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ.
към беседата >>
Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава.
Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката.
Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава.
Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите.
към беседата >>
Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея.
Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава.
Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея.
Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите?
към беседата >>
Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата?
Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея.
Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата?
Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите.
към беседата >>
Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е.
Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата?
Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е.
при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
към беседата >>
при нѣкой човѣкъ.
Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е.
при нѣкой човѣкъ.
Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума.
към беседата >>
Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите.
Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ.
Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите.
Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея.
към беседата >>
Какво трѣбва да направите?
Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите.
Какво трѣбва да направите?
Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея.
към беседата >>
Може да го прѣскочите.
Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите?
Може да го прѣскочите.
И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ.
към беседата >>
И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите.
И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума.
при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума.
Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея.
Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума.
Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея.
Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея.
Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея.
Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея.
Това е разумниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Това е разумниятъ човѣкъ.
Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея.
Това е разумниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Други двама пѫтници пѫтуватъ.
Други двама пѫтници пѫтуватъ.
По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ?
към беседата >>
По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила.
Други двама пѫтници пѫтуватъ.
По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила.
Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ.
към беседата >>
Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи.
Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила.
Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи.
Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ.
към беседата >>
Ще ви дамъ едно правило: Пази ума си чрѣзъ свѣтлината, душата си – чрѣзъ топлината, а тѣлото си – чрѣзъ чистотата!
Ще ви дамъ едно правило: Пази ума си чрѣзъ свѣтлината, душата си – чрѣзъ топлината, а тѣлото си – чрѣзъ чистотата!
към беседата >>
Дава си адреса и заминава.
Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи.
Дава си адреса и заминава.
Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ.
към беседата >>
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ.
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ.
Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва.
към беседата >>
Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава.
Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ.
към беседата >>
Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината.
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ.
Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината.
Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо.
към беседата >>
Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ?
Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ?
– Вториятъ.
към беседата >>
Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава.
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината.
Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава.
Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ.
към беседата >>
– Вториятъ.
По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ?
– Вториятъ.
към беседата >>
Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава.
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава.
Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава.
Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ.
към беседата >>
Трети примѣръ.
Трети примѣръ.
Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене!
към беседата >>
Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва.
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава.
Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва.
Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота.
към беседата >>
Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга.
Трети примѣръ.
Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга.
Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде.
към беседата >>
Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва.
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва.
Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва.
Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата.
към беседата >>
Като прочетете, ще научите много хубави работи.
Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга.
Като прочетете, ще научите много хубави работи.
Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ?
към беседата >>
Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо.
Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва.
Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо.
Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината.
към беседата >>
Дава му адреса на книгата и си заминава.
Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи.
Дава му адреса на книгата и си заминава.
Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ.
към беседата >>
Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ.
Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо.
Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ.
Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
към беседата >>
Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща.
Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава.
Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща.
Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ.
към беседата >>
Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ.
Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ.
Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ.
Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
към беседата >>
Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене!
Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща.
Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене!
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни.
към беседата >>
Чистотата е външната страна въ изявленията на живота.
Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ.
Чистотата е външната страна въ изявленията на живота.
Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
към беседата >>
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде.
Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене!
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде.
Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.
към беседата >>
Само съвършениятъ животъ дава чистотата.
Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота.
Само съвършениятъ животъ дава чистотата.
Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
към беседата >>
Питамъ: кой е най-умниятъ?
Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде.
Питамъ: кой е най-умниятъ?
– Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.
към беседата >>
Само съвършената Любовь дава топлината.
Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата.
Само съвършената Любовь дава топлината.
Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
към беседата >>
– Третиятъ.
Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ?
– Третиятъ.
Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.
към беседата >>
Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината.
Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
към беседата >>
Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ.
Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ.
Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ.
Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.
към беседата >>
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ.
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ.
Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си.
към беседата >>
Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни.
Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ.
Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни.
Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.
към беседата >>
Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива.
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ.
Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива.
Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма.
към беседата >>
Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни.
Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.
към беседата >>
Това е диагнозата.
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива.
Това е диагнозата.
И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове.
към беседата >>
Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ.
Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ.
И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ.
към беседата >>
И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече.
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата.
И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече.
Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля.
към беседата >>
И двамата рѣшили да правятъ добро.
Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ.
И двамата рѣшили да правятъ добро.
Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“.
към беседата >>
Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много?
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече.
Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много?
– Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е.
към беседата >>
Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“.
Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро.
Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“.
Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва.
към беседата >>
– Себе си.
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много?
– Себе си.
По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ.
към беседата >>
Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино!
Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“.
Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино!
Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ?
към беседата >>
По-възлюбенъ отъ себе си нѣма.
Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си.
По-възлюбенъ отъ себе си нѣма.
Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“.
към беседата >>
Почерпва го, запознаватъ се и си заминава.
Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино!
Почерпва го, запознаватъ се и си заминава.
Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо?
към беседата >>
Отъ тукъ произтичатъ всички спорове.
Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма.
Отъ тукъ произтичатъ всички спорове.
Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него.
към беседата >>
Идва вториятъ пѫтникъ.
Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава.
Идва вториятъ пѫтникъ.
Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме.
към беседата >>
Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля.
И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове.
Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля.
И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ?
към беседата >>
Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“.
И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ.
Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“.
Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро.
към беседата >>
И право е.
Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля.
И право е.
Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
към беседата >>
Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“.
Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
към беседата >>
Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ.
– Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е.
Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ.
Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ.
към беседата >>
Питамъ: кой е по-уменъ?
Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Питамъ: кой е по-уменъ?
– Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
към беседата >>
Въ човѣка има едно възвишено „себе“.
По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ.
Въ човѣка има едно възвишено „себе“.
То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
към беседата >>
– Вториятъ. Защо?
Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ?
– Вториятъ. Защо?
Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
към беседата >>
То е Божественото въ него.
Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“.
То е Божественото въ него.
Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
към беседата >>
Защото благото на храната трае по-дълго врѣме.
Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо?
Защото благото на храната трае по-дълго врѣме.
Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
към беседата >>
Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ?
Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него.
Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ?
Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
към беседата >>
Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро.
Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме.
Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро.
Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
към беседата >>
Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ?
Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
– Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
към беседата >>
Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро.
Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
към беседата >>
– Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ.
Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
– Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ.
Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
към беседата >>
7. Гимнастически упражнения.
7. Гимнастически упражнения.
към беседата >>
Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ.
Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
към беседата >>
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ.
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ.
Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него.
към беседата >>
Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него?
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ.
Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него?
Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата.
към беседата >>
Какъ мислитѣ?
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него?
Какъ мислитѣ?
Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички.
към беседата >>
Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ?
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ?
Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ?
– Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби.
към беседата >>
– Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере.
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ?
– Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере.
Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ.
към беседата >>
Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него.
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере.
Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него.
Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ.
към беседата >>
Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата.
Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него.
Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата.
Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ.
към беседата >>
Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички.
Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата.
Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички.
Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина.
към беседата >>
Само голѣмиятъ може да люби.
Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички.
Само голѣмиятъ може да люби.
Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите?
към беседата >>
Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ.
– Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби.
Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ.
Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми.
към беседата >>
Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ.
Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ.
Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ.
Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата.
към беседата >>
Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ.
Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ.
Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ.
То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ.
към беседата >>
То е неговата свѣтлина и топлина.
Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ.
То е неговата свѣтлина и топлина.
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне.
към беседата >>
Е, сега вие можете ли да любите?
Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина.
Е, сега вие можете ли да любите?
Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь.
към беседата >>
Не можете, защото не сте голѣми.
Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите?
Не можете, защото не сте голѣми.
Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото.
към беседата >>
Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата.
Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми.
Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата.
Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ.
към беседата >>
Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател!
(втори вариант)
Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни.
Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател!
Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят.
към втори вариант >>
● Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките.
(втори вариант)
● Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките.
към втори вариант >>
Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните.
(втори вариант)
Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател!
Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните.
Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек.
към втори вариант >>
Гледайте да прилагате тия правила.
(втори вариант)
Гледайте да прилагате тия правила.
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
към втори вариант >>
Чудна работа!
(втори вариант)
Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните.
Чудна работа!
Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.
към втори вариант >>
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.
(втори вариант)
Гледайте да прилагате тия правила.
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.
Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
към втори вариант >>
Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи.
(втори вариант)
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа!
Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи.
Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.
към втори вариант >>
Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
(втори вариант)
Гледайте да прилагате тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.
Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
към втори вариант >>
Че какво от това?
(втори вариант)
Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи.
Че какво от това?
Той е майстор само в своя занаят. Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.
към втори вариант >>
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години?
(втори вариант)
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години?
“ Казвам: не се знае колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства?
към втори вариант >>
Той е майстор само в своя занаят.
(втори вариант)
Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това?
Той е майстор само в своя занаят.
Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.
към втори вариант >>
“ Казвам: не се знае колко години ще изкарате.
(втори вариант)
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години?
“ Казвам: не се знае колко години ще изкарате.
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат.
към втори вариант >>
Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек.
(втори вариант)
Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят.
Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек.
Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.
към втори вариант >>
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
(втори вариант)
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години? “ Казвам: не се знае колко години ще изкарате.
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат.
към втори вариант >>
Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.
(втори вариант)
Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек.
Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.
към втори вариант >>
Въпрос е това.
(втори вариант)
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години? “ Казвам: не се знае колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
Въпрос е това.
Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат.
към втори вариант >>
Двама пътници пътуват.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват.
Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост? Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата?
към втори вариант >>
Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив.
(втори вариант)
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години? “ Казвам: не се знае колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това.
Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив.
Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети?
към втори вариант >>
Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост?
(втори вариант)
Двама пътници пътуват.
Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост?
Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е.
към втори вариант >>
Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства?
(втори вариант)
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години? “ Казвам: не се знае колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив.
Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства?
Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети?
към втори вариант >>
Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост?
Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката.
Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек.
към втори вариант >>
Щом имате топлина, вие сте богат.
(втори вариант)
“ Казвам: не се знае колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства?
Щом имате топлина, вие сте богат.
Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине.
към втори вариант >>
Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост? Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката.
Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава.
Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите.
към втори вариант >>
Щом имате светлина, вие сте богат.
(втори вариант)
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат.
Щом имате светлина, вие сте богат.
Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума.
към втори вариант >>
Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост? Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава.
Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите?
към втори вариант >>
Щом имате чистота, вие пак сте богат.
(втори вариант)
Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат.
Щом имате чистота, вие пак сте богат.
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари.
към втори вариант >>
Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата?
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост? Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата?
Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите? Може да го прескочите.
към втори вариант >>
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети?
(втори вариант)
Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат.
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети?
Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това?
към втори вариант >>
Добре, вие дойдете при некоя река, т.е.
(втори вариант)
Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост? Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата?
Добре, вие дойдете при некоя река, т.е.
при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите? Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети?
(втори вариант)
Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети?
Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети?
“ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е.
към втори вариант >>
при некой човек.
(втори вариант)
Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е.
при некой човек.
Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите? Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума.
към втори вариант >>
“ – Ще излязат и оттатък ще мине.
(втори вариант)
Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети?
“ – Ще излязат и оттатък ще мине.
Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
към втори вариант >>
Този човек е реката сега – и си вървите.
(втори вариант)
Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек.
Този човек е реката сега – и си вървите.
Какво требва да направите? Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
към втори вариант >>
Това зависи от закона на ума.
(втори вариант)
Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине.
Това зависи от закона на ума.
Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Какво требва да направите?
(втори вариант)
Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите.
Какво требва да направите?
Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.
към втори вариант >>
Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари.
(втори вариант)
Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума.
Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари.
Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
към втори вариант >>
Може да го прескочите.
(втори вариант)
Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите?
Може да го прескочите.
И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Някой казва: „Дали е възможно това?
(втори вариант)
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари.
Някой казва: „Дали е възможно това?
“ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
към втори вариант >>
И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
(втори вариант)
Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите? Може да го прескочите.
И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумният човек.
към втори вариант >>
“ – Възможно е.
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети? “ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това?
“ – Възможно е.
Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е?
към втори вариант >>
Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума.
(втори вариант)
при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите? Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума.
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
(втори вариант)
“ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е.
Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е.
към втори вариант >>
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
(втори вариант)
Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите? Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума.
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е. „Е, как ще проверим?
към втори вариант >>
Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.
(втори вариант)
Какво требва да направите? Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.
Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
(втори вариант)
Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е. „Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем.
към втори вариант >>
Това е разумният човек.
(втори вариант)
Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.
Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
(втори вариант)
Някой казва: „Дали е възможно това? “ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е. „Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота.
към втори вариант >>
Други двама пътници пътуват.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват.
По пътя срещат едного, на когото колата се счупила. Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен?
към втори вариант >>
Казвате: „Възможно ли е?
(втори вариант)
“ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
Казвате: „Възможно ли е?
“ – Възможно е. „Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
към втори вариант >>
По пътя срещат едного, на когото колата се счупила.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват.
По пътя срещат едного, на когото колата се счупила.
Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
“ – Възможно е.
(втори вариант)
Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е?
“ – Възможно е.
„Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист.
към втори вариант >>
Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се счупила.
Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи.
Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
„Е, как ще проверим?
(втори вариант)
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е.
„Е, как ще проверим?
“ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата!
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата!
към втори вариант >>
Дава си адреса и заминава.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се счупила. Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи.
Дава си адреса и заминава.
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
“ – Ще разкопаем.
(втори вариант)
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е. „Е, как ще проверим?
“ – Ще разкопаем.
Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
към втори вариант >>
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват.
(втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват.
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва.
към втори вариант >>
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се счупила. Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава.
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
Това са възможности, вероятности в живота.
(втори вариант)
Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е. „Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем.
Това са възможности, вероятности в живота.
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни.
към втори вариант >>
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
(втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват.
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо.
към втори вариант >>
Питам сега: кой от двамата е по-умен?
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се счупила. Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питам сега: кой от двамата е по-умен?
– Вторият.
към втори вариант >>
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
(втори вариант)
Казвате: „Възможно ли е? “ – Възможно е. „Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота.
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател!
към втори вариант >>
Щом светлината се намали, топлината се увеличава.
(втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
Щом светлината се намали, топлината се увеличава.
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
към втори вариант >>
– Вторият.
(втори вариант)
По пътя срещат едного, на когото колата се счупила. Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен?
– Вторият.
към втори вариант >>
Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист.
(втори вариант)
“ – Възможно е. „Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист.
Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните.
към втори вариант >>
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
(втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава.
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист.
към втори вариант >>
Трети пример.
(втори вариант)
Трети пример.
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене!
към втори вариант >>
Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това.
(втори вариант)
„Е, как ще проверим? “ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист.
Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това.
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа!
към втори вариант >>
В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва.
(втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва.
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
към втори вариант >>
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга.
(втори вариант)
Трети пример.
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга.
Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде.
към втори вариант >>
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
(втори вариант)
“ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това.
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи.
към втори вариант >>
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва.
(втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва.
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва.
Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата.
към втори вариант >>
Като прочетете, ще научите много хубави работи.
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга.
Като прочетете, ще научите много хубави работи.
Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният?
към втори вариант >>
Пък можем да бъдем и разумни.
(втори вариант)
Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
Пък можем да бъдем и разумни.
Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това?
към втори вариант >>
Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо.
(втори вариант)
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва.
Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо.
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината.
към втори вариант >>
Дава му адреса на книгата и си заминава.
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи.
Дава му адреса на книгата и си заминава.
Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият.
към втори вариант >>
Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател!
(втори вариант)
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни.
Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател!
Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят.
към втори вариант >>
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
(втори вариант)
Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо.
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина.
към втори вариант >>
Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща.
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава.
Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща.
Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
към втори вариант >>
Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните.
(втори вариант)
Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател!
Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните.
Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек.
към втори вариант >>
Само съвършеният живот може да бъде чист.
(втори вариант)
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
Само съвършеният живот може да бъде чист.
Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина.
към втори вариант >>
Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене!
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща.
Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене!
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни.
към втори вариант >>
Чудна работа!
(втори вариант)
Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните.
Чудна работа!
Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.
към втори вариант >>
Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
(втори вариант)
В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист.
Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина.
към втори вариант >>
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде.
(втори вариант)
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене!
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде.
Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи.
(втори вариант)
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа!
Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи.
Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.
към втори вариант >>
Само съвършеният живот дава чистотата.
(втори вариант)
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
Само съвършеният живот дава чистотата.
Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина.
към втори вариант >>
Питам: кой е най-умният?
(втори вариант)
Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде.
Питам: кой е най-умният?
– Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Че какво от това?
(втори вариант)
Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи.
Че какво от това?
Той е майстор само в своя занаят. Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.
към втори вариант >>
Само съвършената Любов дава топлината.
(втори вариант)
Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата.
Само съвършената Любов дава топлината.
Само Духът носи пълната светлина.
към втори вариант >>
– Третият.
(втори вариант)
Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният?
– Третият.
Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Той е майстор само в своя занаят.
(втори вариант)
Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това?
Той е майстор само в своя занаят.
Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.
към втори вариант >>
Само Духът носи пълната светлина.
(втори вариант)
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината.
Само Духът носи пълната светлина.
към втори вариант >>
Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
(втори вариант)
Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият.
Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек.
(втори вариант)
Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят.
Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек.
Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.
към втори вариант >>
И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен.
(втори вариант)
И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен.
Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си.
към втори вариант >>
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни.
(втори вариант)
Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни.
Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.
(втори вариант)
Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек.
Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.
към втори вариант >>
Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива.
(втори вариант)
И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен.
Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива.
Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си нема.
към втори вариант >>
Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
(втори вариант)
Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни.
Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Двама пътници пътуват.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват.
Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост? “ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата?
към втори вариант >>
Това е диагнозата.
(втори вариант)
И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива.
Това е диагнозата.
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове.
към втори вариант >>
Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват.
(втори вариант)
Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват.
И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“. Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник.
към втори вариант >>
Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост?
(втори вариант)
Двама пътници пътуват.
Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост?
“ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е.
към втори вариант >>
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече.
(втори вариант)
И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата.
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече.
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля.
към втори вариант >>
И двамата решили да правят добро.
(втори вариант)
Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват.
И двамата решили да правят добро.
Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“. Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“.
към втори вариант >>
“ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост?
“ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката.
Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек.
към втори вариант >>
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
(втори вариант)
И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече.
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
– Себе си. По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е.
към втори вариант >>
Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“.
(втори вариант)
Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват. И двамата решили да правят добро.
Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“.
Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва.
към втори вариант >>
Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост? “ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката.
Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава.
Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите.
към втори вариант >>
– Себе си.
(втори вариант)
И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
– Себе си.
По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас.
към втори вариант >>
Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино!
(втори вариант)
Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“.
Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино!
Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен?
към втори вариант >>
Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост? “ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава.
Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите?
към втори вариант >>
По-възлюбен от себе си нема.
(втори вариант)
Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си.
По-възлюбен от себе си нема.
От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“.
към втори вариант >>
Почерпва го, запознават се и си заминава.
(втори вариант)
Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“. Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино!
Почерпва го, запознават се и си заминава.
Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо?
към втори вариант >>
Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата?
(втори вариант)
Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост? “ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата?
Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите.
към втори вариант >>
От тук произтичат всички спорове.
(втори вариант)
Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си нема.
От тук произтичат всички спорове.
Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него.
към втори вариант >>
Идва вторият пътник.
(втори вариант)
Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“. Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава.
Идва вторият пътник.
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време.
към втори вариант >>
Добре, вие дойдете при някоя река, т.е.
(втори вариант)
Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост? “ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата?
Добре, вие дойдете при някоя река, т.е.
при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
към втори вариант >>
Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля.
(втори вариант)
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове.
Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля.
И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум?
към втори вариант >>
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“.
(втори вариант)
И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“. Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник.
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“.
Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
към втори вариант >>
при някой човек.
(втори вариант)
“ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е.
при някой човек.
Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума.
към втори вариант >>
И право е.
(втори вариант)
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля.
И право е.
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
към втори вариант >>
Завежда го на гостилницата и го нахранва.
(втори вариант)
Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“. Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“.
Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
към втори вариант >>
Този човек е реката сега – и си вървите.
(втори вариант)
Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек.
Този човек е реката сега – и си вървите.
Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
към втори вариант >>
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас.
(втори вариант)
– Себе си. По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е.
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас.
В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите.
към втори вариант >>
Питам: кой е по-умен?
(втори вариант)
Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Питам: кой е по-умен?
– Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
към втори вариант >>
Какво трябва да направите?
(втори вариант)
Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите.
Какво трябва да направите?
Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
към втори вариант >>
В човека има едно възвишено „себе“.
(втори вариант)
По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас.
В човека има едно възвишено „себе“.
То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
– Вторият. Защо?
(втори вариант)
Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен?
– Вторият. Защо?
Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
към втори вариант >>
Може да го прескочите.
(втори вариант)
Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите?
Може да го прескочите.
И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
към втори вариант >>
То е Божественото в него.
(втори вариант)
От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“.
То е Божественото в него.
Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Защото благото на храната трае по-дълго време.
(втори вариант)
Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо?
Защото благото на храната трае по-дълго време.
Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
към втори вариант >>
И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
(втори вариант)
Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите.
И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Защо Господ даде на човека само един ум?
(втори вариант)
Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него.
Защо Господ даде на човека само един ум?
Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
(втори вариант)
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време.
Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
към втори вариант >>
Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума.
(втори вариант)
при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея.
Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума.
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
(втори вариант)
И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум?
Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
– Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
(втори вариант)
Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
към втори вариант >>
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
(втори вариант)
Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума.
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
към втори вариант >>
– Като турят два ума у човека, те развалят работите.
(втори вариант)
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече?
– Като турят два ума у човека, те развалят работите.
Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
7.Гимнастически упражнения.
(втори вариант)
7.Гимнастически упражнения.
към втори вариант >>
Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
(втори вариант)
Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
към втори вариант >>
Законът е, че едното е най-силно в света.
(втори вариант)
В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите.
Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Чистотата
(втори вариант)
Чистотата
към втори вариант >>
Други двама пътници пътуват.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват.
По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила. Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
Сега, ще ви задам друг въпрос.
(втори вариант)
Сега, ще ви задам друг въпрос.
Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
към втори вариант >>
1. Добрата молитва (тайно, с вдишване)
(втори вариант)
1. Добрата молитва (тайно, с вдишване)
към втори вариант >>
По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват.
По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила.
Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него?
(втори вариант)
Сега, ще ви задам друг въпрос.
Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него?
Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
към втори вариант >>
2. Пътят на живота
(втори вариант)
2. Пътят на живота
към втори вариант >>
Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила.
Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава.
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
Как мислите?
(втори вариант)
Сега, ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него?
Как мислите?
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички.
към втори вариант >>
3. Благословен Господ Бог наш
(втори вариант)
3. Благословен Господ Бог наш
към втори вариант >>
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила. Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава.
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.
към втори вариант >>
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас?
(втори вариант)
Сега, ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него? Как мислите?
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас?
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби.
към втори вариант >>
4. Молитва на избраните
(втори вариант)
4. Молитва на избраните
към втори вариант >>
Питам сега: кой от двамата е по-умен?
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила. Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питам сега: кой от двамата е по-умен?
– Вторият.
към втори вариант >>
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере.
(втори вариант)
Сега, ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас?
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере.
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем.
към втори вариант >>
5. Молитва на Духа – на Царството
(втори вариант)
5. Молитва на Духа – на Царството
към втори вариант >>
– Вторият.
(втори вариант)
Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила. Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен?
– Вторият.
към втори вариант >>
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
(втори вариант)
Сега, ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере.
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб.
към втори вариант >>
6. Отче наш
(втори вариант)
6. Отче наш
към втори вариант >>
Трети пример.
(втори вариант)
Трети пример.
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде.
към втори вариант >>
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
(втори вариант)
Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
към втори вариант >>
Лозинка за през деня:
(втори вариант)
Лозинка за през деня:
към втори вариант >>
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга.
(втори вариант)
Трети пример.
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга.
Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният?
към втори вариант >>
Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички.
(втори вариант)
Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички.
Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина.
към втори вариант >>
● Царството Божие не е в слово, но в сила.
(втори вариант)
● Царството Божие не е в слово, но в сила.
към втори вариант >>
Като я прочетете, ще научите много хубави работи.
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга.
Като я прочетете, ще научите много хубави работи.
Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият.
към втори вариант >>
Само големият може да люби.
(втори вариант)
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички.
Само големият може да люби.
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите?
към втори вариант >>
(Първо послание към коринтяните, 4-та глава, 20-и стих.)
(втори вариант)
(Първо послание към коринтяните, 4-та глава, 20-и стих.)
към втори вариант >>
Давате му адреса на книгата и си заминавате.
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи.
Давате му адреса на книгата и си заминавате.
Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
към втори вариант >>
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем.
(втори вариант)
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби.
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем.
Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи.
към втори вариант >>
● Чрез Неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек.
(втори вариант)
● Чрез Неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек.
към втори вариант >>
Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен!
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате.
Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен!
“ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни.
към втори вариант >>
Ето защо, големият не може да дойде при теб.
(втори вариант)
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем.
Ето защо, големият не може да дойде при теб.
Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата.
към втори вариант >>
Днес за четиво ще имате: 4-та глава от Матея, 1-ва глава от Лука, 7-а глава от Марка, 2-ра глава от Йоана.
(втори вариант)
Днес за четиво ще имате: 4-та глава от Матея, 1-ва глава от Лука, 7-а глава от Марка, 2-ра глава от Йоана.
Да се прочете 23-та беседа: Да се не смущава сърцето ви!
към втори вариант >>
“ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде.
(втори вариант)
Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен!
“ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде.
Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
(втори вариант)
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб.
Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
към втори вариант >>
Да се прочете 23-та беседа: Да се не смущава сърцето ви!
(втори вариант)
Днес за четиво ще имате: 4-та глава от Матея, 1-ва глава от Лука, 7-а глава от Марка, 2-ра глава от Йоана.
Да се прочете 23-та беседа: Да се не смущава сърцето ви!
към втори вариант >>
Питам: кой е най-умният?
(втори вариант)
Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде.
Питам: кой е най-умният?
– Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
То е неговата светлина и топлина.
(втори вариант)
Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
То е неговата светлина и топлина.
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата!
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата!
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва.
към втори вариант >>
– Третият.
(втори вариант)
Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният?
– Третият.
Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Е, сега вие можете ли да любите?
(втори вариант)
Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина.
Е, сега вие можете ли да любите?
Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
към втори вариант >>
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата!
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват.
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва.
към втори вариант >>
Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
(втори вариант)
Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият.
Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Не можете, защото не сте големи.
(втори вариант)
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите?
Не можете, защото не сте големи.
Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото.
към втори вариант >>
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват.
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо.
към втори вариант >>
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни.
(втори вариант)
Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен! “ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните.
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни.
Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата.
(втори вариант)
Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи.
Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата.
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
към втори вариант >>
Щом светлината се намали, топлината се увеличава.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
Щом светлината се намали, топлината се увеличава.
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
към втори вариант >>
Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
(втори вариант)
“ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни.
Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.
към втори вариант >>
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
(втори вариант)
Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата.
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.
към втори вариант >>
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава.
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист.
към втори вариант >>
Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват.
(втори вариант)
Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват.
И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре! “ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино! “ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник.
към втори вариант >>
Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне.
(втори вариант)
То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне.
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това?
към втори вариант >>
В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва.
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
към втори вариант >>
И двамата решили да правят добро.
(втори вариант)
Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват.
И двамата решили да правят добро.
Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре! “ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино! “ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене!
към втори вариант >>
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
(втори вариант)
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне.
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил.
към втори вариант >>
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва.
(втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва.
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва.
Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата.
към втори вариант >>
Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре!
(втори вариант)
Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват. И двамата решили да правят добро.
Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре!
“ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино! “ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва.
към втори вариант >>
В същност, то е любовта на голямото.
(втори вариант)
Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
В същност, то е любовта на голямото.
Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя?
към втори вариант >>
Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо.
(втори вариант)
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва.
Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо.
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината.
към втори вариант >>
“ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино!
(втори вариант)
Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре!
“ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино!
“ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен?
към втори вариант >>
Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
(втори вариант)
Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото.
Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си.
към втори вариант >>
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
(втори вариант)
Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо.
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната Светлина.
към втори вариант >>
“ Почерпва го, запознават се и си заминава.
(втори вариант)
Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре! “ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино!
“ Почерпва го, запознават се и си заминава.
Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо?
към втори вариант >>
Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.
(втори вариант)
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.
Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
към втори вариант >>
Само съвършеният живот може да бъде чист.
(втори вариант)
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
Само съвършеният живот може да бъде чист.
Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната Светлина.
към втори вариант >>
Идва вторият пътник.
(втори вариант)
Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре! “ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино! “ Почерпва го, запознават се и си заминава.
Идва вторият пътник.
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време.
към втори вариант >>
Какво означава това?
(втори вариант)
Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.
Какво означава това?
– Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека.
към втори вариант >>
Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
(втори вариант)
В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист.
Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната Светлина.
към втори вариант >>
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене!
(втори вариант)
И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре! “ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино! “ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник.
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене!
“ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
към втори вариант >>
– Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил.
(втори вариант)
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това?
– Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил.
Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
към втори вариант >>
Само съвършеният живот дава чистотата.
(втори вариант)
Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
Само съвършеният живот дава чистотата.
Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната Светлина.
към втори вариант >>
“ Завежда го на гостилницата и го нахранва.
(втори вариант)
Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре! “ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино! “ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене!
“ Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
към втори вариант >>
Е, какво да правя?
(втори вариант)
В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил.
Е, какво да правя?
– Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх.
към втори вариант >>
Само съвършената Любов дава топлината.
(втори вариант)
Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата.
Само съвършената Любов дава топлината.
Само Духът носи пълната Светлина.
към втори вариант >>
Питам: кой е по-умен?
(втори вариант)
“ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино! “ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Питам: кой е по-умен?
– Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
към втори вариант >>
– Ще напълниш отново шишенцето си.
(втори вариант)
Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя?
– Ще напълниш отново шишенцето си.
Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.
към втори вариант >>
Само Духът носи пълната Светлина.
(втори вариант)
Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината.
Само Духът носи пълната Светлина.
към втори вариант >>
– Вторият. Защо?
(втори вариант)
“ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен?
– Вторият. Защо?
Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
към втори вариант >>
Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
(втори вариант)
Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си.
Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането?
към втори вариант >>
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен.
(втори вариант)
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен.
Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си.
към втори вариант >>
Защото благото на храната трае по-дълго време.
(втори вариант)
Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо?
Защото благото на храната трае по-дълго време.
Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
към втори вариант >>
Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека.
(втори вариант)
Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека.
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора.
към втори вариант >>
Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива.
(втори вариант)
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен.
Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива.
Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма.
към втори вариант >>
Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
(втори вариант)
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене! “ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време.
Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
към втори вариант >>
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
(втори вариант)
– Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека.
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. То е същият закон.
към втори вариант >>
Това е диагнозата.
(втори вариант)
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива.
Това е диагнозата.
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове.
към втори вариант >>
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
(втори вариант)
“ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро.
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
към втори вариант >>
Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх.
(втори вариант)
Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх.
На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. То е същият закон.
към втори вариант >>
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече.
(втори вариант)
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата.
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече.
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля.
към втори вариант >>
7. Гимнастически упражнения
(втори вариант)
7. Гимнастически упражнения
към втори вариант >>
На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.
(втори вариант)
– Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх.
На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.
Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. То е същият закон.
към втори вариант >>
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
(втори вариант)
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече.
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
– Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е.
към втори вариант >>
Какво означава тропането?
(втори вариант)
Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.
Какво означава тропането?
– Тропането е ходене, отиване към извора. То е същият закон.
към втори вариант >>
– Себе си.
(втори вариант)
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
– Себе си.
По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас.
към втори вариант >>
– Тропането е ходене, отиване към извора.
(втори вариант)
Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането?
– Тропането е ходене, отиване към извора.
То е същият закон.
към втори вариант >>
По-възлюбен от себе си няма.
(втори вариант)
Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си.
По-възлюбен от себе си няма.
Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе.
към втори вариант >>
То е същият закон.
(втори вариант)
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора.
То е същият закон.
към втори вариант >>
Оттук произтичат всички спорове.
(втори вариант)
Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма.
Оттук произтичат всички спорове.
Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него.
към втори вариант >>
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото.
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото.
Спазвате ли това правило, нема да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
към втори вариант >>
Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля.
(втори вариант)
И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове.
Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля.
И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум?
към втори вариант >>
Спазвате ли това правило, нема да грешите.
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото.
Спазвате ли това правило, нема да грешите.
Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
към втори вариант >>
И право е.
(втори вариант)
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля.
И право е.
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече?
към втори вариант >>
Тялото си дръжте винаги чисто!
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, нема да грешите.
Тялото си дръжте винаги чисто!
Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
към втори вариант >>
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас.
(втори вариант)
– Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е.
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас.
В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите.
към втори вариант >>
Не нарушавайте топлината на душата си!
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, нема да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто!
Не нарушавайте топлината на душата си!
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
към втори вариант >>
В човека има едно възвишено Себе.
(втори вариант)
По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас.
В човека има едно възвишено Себе.
То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте!
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, нема да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си!
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте!
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
към втори вариант >>
То е Божественото в него.
(втори вариант)
Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе.
То е Божественото в него.
Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, нема да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте!
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
към втори вариант >>
Защо Господ даде на човека само един ум?
(втори вариант)
Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него.
Защо Господ даде на човека само един ум?
Защо не му даде два, три ума, за да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
(втори вариант)
Спазвате ли това правило, нема да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно.
към втори вариант >>
Защо не му даде два, три ума, за да работи повече?
(втори вариант)
И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум?
Защо не му даде два, три ума, за да работи повече?
– Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
(втори вариант)
Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота.
към втори вариант >>
– Като турят два ума у човека, те развалят работите.
(втори вариант)
Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече?
– Като турят два ума у човека, те развалят работите.
Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
(втори вариант)
Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла!
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
към втори вариант >>
Законът е, че едното е най-силно в света.
(втори вариант)
В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите.
Законът е, че едното е най-силно в света.
към втори вариант >>
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
(втори вариант)
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
към втори вариант >>
Сега ще ви задам друг въпрос.
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос.
Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
към втори вариант >>
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
(втори вариант)
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само.
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън.
към втори вариант >>
Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него?
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос.
Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него?
Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
към втори вариант >>
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно.
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти.
към втори вариант >>
Как мислите?
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него?
Как мислите?
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички.
към втори вариант >>
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота.
(втори вариант)
После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно.
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота.
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
към втори вариант >>
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас?
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него? Как мислите?
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас?
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби.
към втори вариант >>
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
(втори вариант)
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота.
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави.
към втори вариант >>
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере.
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас?
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере.
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем.
към втори вариант >>
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
(втори вариант)
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
към втори вариант >>
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере.
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe.
към втори вариант >>
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън.
(втори вариант)
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън.
Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване.
към втори вариант >>
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
(втори вариант)
Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него.
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
към втори вариант >>
Не е водата, която ги чисти.
(втори вариант)
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън.
Не е водата, която ги чисти.
Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си.
към втори вариант >>
Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички.
(втори вариант)
Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата.
Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички.
Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина.
към втори вариант >>
Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
(втори вариант)
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти.
Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто.
към втори вариант >>
Само големият може да люби.
(втори вариант)
Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички.
Само големият може да люби.
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите?
към втори вариант >>
Само така хората могат да бъдат здрави.
(втори вариант)
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
Само така хората могат да бъдат здрави.
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто.
към втори вариант >>
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем.
(втори вариант)
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби.
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем.
Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи.
към втори вариант >>
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
(втори вариант)
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави.
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н.
към втори вариант >>
Ето защо големият не може да дойде при тебe.
(втори вариант)
Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем.
Ето защо големият не може да дойде при тебe.
Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата.
към втори вариант >>
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване.
(втори вариант)
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване.
Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо?
към втори вариант >>
Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
(втори вариант)
Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe.
Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
към втори вариант >>
Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си.
(втори вариант)
Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване.
Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си.
Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
към втори вариант >>
То е неговата светлина и топлина.
(втори вариант)
Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб.
То е неговата светлина и топлина.
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне.
към втори вариант >>
Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто.
(втори вариант)
Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си.
Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто.
Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
към втори вариант >>
Е, сега вие можете ли да любите?
(втори вариант)
Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина.
Е, сега вие можете ли да любите?
Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
към втори вариант >>
Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто.
(втори вариант)
Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто.
Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто.
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
към втори вариант >>
Не можете, защото не сте големи.
(втори вариант)
Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите?
Не можете, защото не сте големи.
Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото.
към втори вариант >>
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н.
(втори вариант)
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто.
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н.
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва.
към втори вариант >>
Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата.
(втори вариант)
Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи.
Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата.
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
към втори вариант >>
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо?
(втори вариант)
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н.
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо?
Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва.
към втори вариант >>
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
(втори вариант)
Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата.
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това?
към втори вариант >>
Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
(втори вариант)
Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо?
Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза.
към втори вариант >>
Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне.
(втори вариант)
То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне.
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил.
към втори вариант >>
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
(втори вариант)
Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш?
към втори вариант >>
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
(втори вариант)
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне.
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя?
към втори вариант >>
Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
(втори вариант)
Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
към втори вариант >>
Всъщност това е Любовта на Голямото.
(втори вариант)
Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов.
Всъщност това е Любовта на Голямото.
Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си.
към втори вариант >>
Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва.
(втори вариант)
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва.
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
към втори вариант >>
Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
(втори вариант)
Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото.
Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
към втори вариант >>
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва.
(втори вариант)
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва.
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва.
Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит.
към втори вариант >>
Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това?
(втори вариант)
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това?
– Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека.
към втори вариант >>
Това е една вярна диагноза.
(втори вариант)
Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва.
Това е една вярна диагноза.
Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат.
към втори вариант >>
– Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил.
(втори вариант)
Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това?
– Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил.
„Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
към втори вариант >>
Какво требва да направиш?
(втори вариант)
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза.
Какво требва да направиш?
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
към втори вариант >>
„Е, какво да правя?
(втори вариант)
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил.
„Е, какво да правя?
“ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх.
към втори вариант >>
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
(втори вариант)
Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш?
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън!
към втори вариант >>
“ – Ще напълниш отново шишенцето си.
(втори вариант)
Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя?
“ – Ще напълниш отново шишенцето си.
Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането?
към втори вариант >>
Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
(втори вариант)
Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти.
към втори вариант >>
Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
(втори вариант)
Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си.
Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора.
към втори вариант >>
Може да направиш един опит.
(втори вариант)
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
Може да направиш един опит.
Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща.
към втори вариант >>
Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека.
(втори вариант)
Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска.
Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека.
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат.
(втори вариант)
Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит.
Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат.
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове.
към втори вариант >>
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
(втори вариант)
– Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека.
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
(втори вариант)
Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат.
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
към втори вариант >>
Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх.
(втори вариант)
„Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх.
На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Кажи им: я си излезте навън!
(втори вариант)
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
Кажи им: я си излезте навън!
Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
към втори вариант >>
На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането?
(втори вариант)
“ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх.
На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането?
– Тропането е ходене, отиване към извора. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Когато те излязат, вие сте чисти.
(втори вариант)
Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън!
Когато те излязат, вие сте чисти.
Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно.
към втори вариант >>
– Тропането е ходене, отиване към извора.
(втори вариант)
Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането?
– Тропането е ходене, отиване към извора.
Това е същият закон.
към втори вариант >>
Човек усилва своя ум в тия малки неща.
(втори вариант)
Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти.
Човек усилва своя ум в тия малки неща.
Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
към втори вариант >>
Това е същият закон.
(втори вариант)
Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора.
Това е същият закон.
към втори вариант >>
Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове.
(втори вариант)
Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща.
Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове.
С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му.
към втори вариант >>
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото.
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото.
Спазвате ли това правило, няма да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
към втори вариант >>
С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
(втори вариант)
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове.
С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам.
към втори вариант >>
Спазвате ли това правило, няма да грешите.
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото.
Спазвате ли това правило, няма да грешите.
Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
към втори вариант >>
Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
(втори вариант)
Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
към втори вариант >>
Тялото си дръжте винаги чисто!
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, няма да грешите.
Тялото си дръжте винаги чисто!
Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла!
към втори вариант >>
Туй е вярно.
(втори вариант)
Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
Туй е вярно.
Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това?
към втори вариант >>
Не нарушавайте топлината на душата си!
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, няма да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто!
Не нарушавайте топлината на душата си!
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
към втори вариант >>
Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
(втори вариант)
Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно.
Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва.
към втори вариант >>
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте!
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, няма да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си!
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте!
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само.
към втори вариант >>
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му.
(втори вариант)
Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му.
Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна.
към втори вариант >>
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
(втори вариант)
И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, няма да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте!
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
към втори вариант >>
Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам.
(втори вариант)
С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му.
Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам.
Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
към втори вариант >>
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
(втори вариант)
Спазвате ли това правило, няма да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби.
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно.
към втори вариант >>
Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
(втори вариант)
Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам.
Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
към втори вариант >>
После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла!
(втори вариант)
Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне.
После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла!
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота.
към втори вариант >>
Какво означава това?
(втори вариант)
Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
Какво означава това?
Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н.
към втори вариант >>
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
(втори вариант)
Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла!
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
към втори вариант >>
Той казва: тя е светица вече, не ми требва.
(втори вариант)
Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това?
Той казва: тя е светица вече, не ми требва.
Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна.
към втори вариант >>
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само.
(втори вариант)
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече.
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само.
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
към втори вариант >>
Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна.
(втори вариант)
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва.
Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна.
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни.
към втори вариант >>
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
(втори вариант)
Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само.
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън.
към втори вариант >>
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
(втори вариант)
Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна.
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка.
към втори вариант >>
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно.
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти.
към втори вариант >>
Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
(втори вариант)
Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
към втори вариант >>
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота.
(втори вариант)
После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно.
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота.
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
към втори вариант >>
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н.
(втори вариант)
Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н.
Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа.
към втори вариант >>
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
(втори вариант)
Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота.
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави.
към втори вариант >>
Не, това не е храна.
(втори вариант)
Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н.
Не, това не е храна.
Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен.
към втори вариант >>
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
(втори вариант)
Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение.
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
към втори вариант >>
Човек с кисели краставици не се храни.
(втори вариант)
Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна.
Човек с кисели краставици не се храни.
С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила.
към втори вариант >>
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън.
(втори вариант)
Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън.
Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване.
към втори вариант >>
С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка.
(втори вариант)
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни.
С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй с нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Не е водата, която ги чисти.
(втори вариант)
Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън.
Не е водата, която ги чисти.
Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.
към втори вариант >>
Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
(втори вариант)
Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
С такава храна животът не може да се подържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй с нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
(втори вариант)
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти.
Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.
към втори вариант >>
С такава храна животът не може да се подържа.
(втори вариант)
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
С такава храна животът не може да се подържа.
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй с нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Само така хората могат да бъдат здрави.
(втори вариант)
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им.
Само така хората могат да бъдат здрави.
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.
към втори вариант >>
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен.
(втори вариант)
Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа.
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен.
От такава храна човек придобива сила. Туй с нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
(втори вариант)
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави.
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.
към втори вариант >>
От такава храна човек придобива сила.
(втори вариант)
Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен.
От такава храна човек придобива сила.
Туй с нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване.
(втори вариант)
Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване.
Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.
към втори вариант >>
Туй с нормалните чувства на човека.
(втори вариант)
С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила.
Туй с нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.
(втори вариант)
Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване.
Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.
към втори вариант >>
Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи.
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка. И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря.
към втори вариант >>
Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто.
(втори вариант)
Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто.
Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
към втори вариант >>
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи.
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно.
Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка. И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
към втори вариант >>
Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто.
(втори вариант)
Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто.
Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто.
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
към втори вариант >>
Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно.
Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.
И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
към втори вариант >>
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н.
(втори вариант)
Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто.
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н.
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва.
към втори вариант >>
И ние имаме същите правила, като на кръчмаря.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.
И ние имаме същите правила, като на кръчмаря.
Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш!
към втори вариант >>
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо?
(втори вариант)
Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н.
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо?
Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва.
към втори вариант >>
Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка. И ние имаме същите правила, като на кръчмаря.
Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще.
към втори вариант >>
Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
(втори вариант)
Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо?
Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза.
към втори вариант >>
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка. И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря.
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят?
към втори вариант >>
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
(втори вариант)
Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш?
към втори вариант >>
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
(втори вариант)
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка. И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря.
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър.
към втори вариант >>
Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
(втори вариант)
Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист.
Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
към втори вариант >>
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
(втори вариант)
Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка. И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
към втори вариант >>
Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва.
(втори вариант)
Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав.
Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва.
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
към втори вариант >>
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш!
(втори вариант)
И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш!
Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
към втори вариант >>
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва.
(втори вариант)
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва.
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва.
Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит.
към втори вариант >>
Тъй мисля да направя за в бъдеще.
(втори вариант)
Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш!
Тъй мисля да направя за в бъдеще.
Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха.
към втори вариант >>
Това е една вярна диагноза.
(втори вариант)
Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва.
Това е една вярна диагноза.
Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат.
към втори вариант >>
Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят?
(втори вариант)
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще.
Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят?
– Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре.
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш?
(втори вариант)
Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза.
Какво трябва да направиш?
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
към втори вариант >>
– Краят му ще бъде много добър.
(втори вариант)
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят?
– Краят му ще бъде много добър.
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене.
към втори вариант >>
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
(втори вариант)
Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш?
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън!
към втори вариант >>
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
(втори вариант)
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър.
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много.
към втори вариант >>
Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
(втори вариант)
Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш.
Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти.
към втори вариант >>
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
(втори вариант)
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много?
към втори вариант >>
Може да направиш един опит.
(втори вариант)
Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота.
Може да направиш един опит.
Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща.
към втори вариант >>
Сега всичкото е в страха.
(втори вариант)
Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
Сега всичкото е в страха.
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко.
към втори вариант >>
Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат.
(втори вариант)
Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит.
Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат.
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове.
към втори вариант >>
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре.
(втори вариант)
Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха.
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре.
Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко?
към втори вариант >>
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
(втори вариант)
Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат.
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
към втори вариант >>
Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене.
(втори вариант)
– Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре.
Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене.
Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
Кажи им: „Я си излезте навън!
(втори вариант)
Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони.
Кажи им: „Я си излезте навън!
“ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
към втори вариант >>
Некои казват: да не ядем много.
(втори вариант)
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене.
Некои казват: да не ядем много.
Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
към втори вариант >>
“ Когато те излязат, вие сте чисти.
(втори вариант)
Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън!
“ Когато те излязат, вие сте чисти.
Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно.
към втори вариант >>
Защо да не ядем много?
(втори вариант)
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много.
Защо да не ядем много?
Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило.
към втори вариант >>
Човек усилва своя ум в тия малки неща.
(втори вариант)
Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти.
Човек усилва своя ум в тия малки неща.
Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
към втори вариант >>
Други казват: да не ядем малко.
(втори вариант)
Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много?
Други казват: да не ядем малко.
Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си.
към втори вариант >>
Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове.
(втори вариант)
Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща.
Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове.
Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му.
към втори вариант >>
Защо да не ядем малко?
(втори вариант)
Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко.
Защо да не ядем малко?
Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си.
към втори вариант >>
Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
(втори вариант)
Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове.
Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
към втори вариант >>
Всяко нещо требва да се обуславя разумно.
(втори вариант)
Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко?
Всяко нещо требва да се обуславя разумно.
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си.
към втори вариант >>
Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
(втори вариант)
Кажи им: „Я си излезте навън! “ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят.
Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това?
към втори вариант >>
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
(втори вариант)
Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно.
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
към втори вариант >>
Туй е вярно.
(втори вариант)
“ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян.
Туй е вярно.
Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна.
към втори вариант >>
Това е правило.
(втори вариант)
Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
Това е правило.
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас.
към втори вариант >>
Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
(втори вариант)
Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно.
Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
към втори вариант >>
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си.
(втори вариант)
Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило.
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си.
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
към втори вариант >>
Само така ще познае тя доколко е силна любовта му.
(втори вариант)
Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
Само така ще познае тя доколко е силна любовта му.
Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
към втори вариант >>
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си.
(втори вариант)
Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си.
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си.
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите.
към втори вариант >>
Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
(втори вариант)
Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му.
Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н.
към втори вариант >>
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си.
(втори вариант)
Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си.
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си.
Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед?
към втори вариант >>
Какво означава това?
(втори вариант)
Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
Какво означава това?
Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна.
към втори вариант >>
Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
(втори вариант)
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си.
Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
към втори вариант >>
Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна.
(втори вариант)
Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това?
Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна.
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни.
към втори вариант >>
Некой казва: че то е така и с нас.
(втори вариант)
Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
Некой казва: че то е така и с нас.
Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед!
към втори вариант >>
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
(втори вариант)
Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна.
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка.
към втори вариант >>
Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас.
Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат.
към втори вариант >>
Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
(втори вариант)
Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време.
Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
към втори вариант >>
Вие отправяте все мил поглед на очите.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
Вие отправяте все мил поглед на очите.
Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
към втори вариант >>
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н.
(втори вариант)
Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата.
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н.
Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа.
към втори вариант >>
Знаете ли кой е милият поглед?
(втори вариант)
Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите.
Знаете ли кой е милият поглед?
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си.
към втори вариант >>
Не, това не е храна.
(втори вариант)
Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н.
Не, това не е храна.
Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен.
към втори вариант >>
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
(втори вариант)
Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед?
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е?
към втори вариант >>
Човек с кисели краставици не се храни.
(втори вариант)
Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна.
Човек с кисели краставици не се храни.
С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила.
към втори вариант >>
Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед!
(втори вариант)
Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед!
Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка.
(втори вариант)
Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни.
С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка.
Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй са нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат.
(втори вариант)
Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед!
Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат.
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
(втори вариант)
Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка.
Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй са нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
(втори вариант)
Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат.
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
С такава храна животът не може да се поддържа.
(втори вариант)
Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят.
С такава храна животът не може да се поддържа.
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй са нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Той сам носи мил поглед за себе си.
(втори вариант)
Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
Той сам носи мил поглед за себе си.
Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен.
(втори вариант)
Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа.
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен.
От такава храна човек придобива сила. Туй са нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Ами благата дума за кого е?
(втори вариант)
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си.
Ами благата дума за кого е?
– Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
От такава храна човек придобива сила.
(втори вариант)
Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен.
От такава храна човек придобива сила.
Туй са нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
– Същото нещо – за слабите.
(втори вариант)
Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е?
– Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Туй са нормалните чувства на човека.
(втори вариант)
С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила.
Туй са нормалните чувства на човека.
към втори вариант >>
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва!
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва!
Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва! Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има.
към втори вариант >>
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи.
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
към втори вариант >>
Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва!
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва!
Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва!
Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
към втори вариант >>
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи.
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно.
Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
към втори вариант >>
Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва!
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва! Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва!
Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва!
Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
към втори вариант >>
Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно.
Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря.
Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш!
към втори вариант >>
Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва! Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва! Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва!
Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано.
към втори вариант >>
Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря.
Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще.
към втори вариант >>
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва! Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва! Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани.
към втори вариант >>
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря.
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят?
към втори вариант >>
Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва! Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва! Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има.
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо.
към втори вариант >>
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря.
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър.
към втори вариант >>
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
(втори вариант)
Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва! Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има.
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота.
към втори вариант >>
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
(втори вариант)
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза.
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
към втори вариант >>
И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
(втори вариант)
Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете!
към втори вариант >>
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш!
(втори вариант)
Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш!
“ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
към втори вариант >>
Знание без светлина, остава неразбрано.
(втори вариант)
Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
Знание без светлина, остава неразбрано.
Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти.
към втори вариант >>
“ Тъй мисля да направя за в бъдеще.
(втори вариант)
Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш!
“ Тъй мисля да направя за в бъдеще.
Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха.
към втори вариант >>
Чувства без топлина, остават неразбрани.
(втори вариант)
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано.
Чувства без топлина, остават неразбрани.
И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
към втори вариант >>
Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят?
(втори вариант)
Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще.
Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят?
“ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене.
към втори вариант >>
И здраве без чистота е непостижимо.
(втори вариант)
Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани.
И здраве без чистота е непостижимо.
Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
към втори вариант >>
“ – Краят му ще бъде много добър.
(втори вариант)
Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят?
“ – Краят му ще бъде много добър.
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много?
към втори вариант >>
Дойде ли до тялото, турете чистота.
(втори вариант)
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо.
Дойде ли до тялото, турете чистота.
Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво?
към втори вариант >>
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
(втори вариант)
Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър.
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко?
към втори вариант >>
Чисти, чисти требва да бъдете!
(втори вариант)
И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота.
Чисти, чисти требва да бъдете!
После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист.
към втори вариант >>
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
(втори вариант)
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш! “ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
После, искате да знаете, дали сте чисти.
(втори вариант)
Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете!
После, искате да знаете, дали сте чисти.
Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило.
към втори вариант >>
Сега всичкото зло е в страха.
(втори вариант)
“ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
Сега всичкото зло е в страха.
Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
към втори вариант >>
Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
(втори вариант)
Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти.
Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо.
към втори вариант >>
Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене.
(втори вариант)
Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят? “ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха.
Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене.
Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило.
към втори вариант >>
Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
(втори вариант)
И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо?
Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва!
към втори вариант >>
Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много?
(втори вариант)
“ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене.
Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много?
Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си.
към втори вариант >>
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво?
(втори вариант)
Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво?
Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
към втори вариант >>
Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко?
(втори вариант)
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много?
Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко?
Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си.
към втори вариант >>
Докато не миришеш хубаво, не си чист.
(втори вариант)
Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво?
Докато не миришеш хубаво, не си чист.
Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
към втори вариант >>
Всяко нещо трябва да се обуславя разумно.
(втори вариант)
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко?
Всяко нещо трябва да се обуславя разумно.
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си.
към втори вариант >>
Това е правило.
(втори вариант)
После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист.
Това е правило.
Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
към втори вариант >>
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
(втори вариант)
Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно.
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
към втори вариант >>
Телата на некои хора миришат на лошо.
(втори вариант)
Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило.
Телата на некои хора миришат на лошо.
Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме.
към втори вариант >>
Това е правило.
(втори вариант)
Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват.
Това е правило.
Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
към втори вариант >>
Чистота требва!
(втори вариант)
Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо.
Чистота требва!
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
към втори вариант >>
Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си.
(втори вариант)
Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило.
Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си.
Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите.
към втори вариант >>
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
(втори вариант)
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва!
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова, към всички требва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си.
(втори вариант)
Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си.
Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си.
Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед?
към втори вариант >>
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
(втори вариант)
Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова, към всички требва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си.
(втори вариант)
Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си.
Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си.
Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
към втори вариант >>
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
(втори вариант)
Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова, към всички требва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
(втори вариант)
Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си.
Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!
към втори вариант >>
Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме.
(втори вариант)
Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме.
Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова, към всички требва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
(втори вариант)
Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот.
Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат.
към втори вариант >>
Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
(втори вариант)
Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме.
Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
Затова, към всички требва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Вие отправяте все мил поглед на очите.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила.
Вие отправяте все мил поглед на очите.
Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
към втори вариант >>
Затова, към всички требва да бъдем внимателни.
(втори вариант)
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
Затова, към всички требва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Знаете ли кой е милият поглед?
(втори вариант)
Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите.
Знаете ли кой е милият поглед?
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си.
към втори вариант >>
Сега, като отидете в къщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тялото и клетките.
(втори вариант)
Сега, като отидете в къщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тялото и клетките.
Гледайте да прилагате тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
към втори вариант >>
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед?
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е?
към втори вариант >>
Гледайте да прилагате тия правила.
(втори вариант)
Сега, като отидете в къщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тялото и клетките.
Гледайте да прилагате тия правила.
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
към втори вариант >>
Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!
(втори вариант)
Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!
“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.
(втори вариант)
Сега, като отидете в къщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тялото и клетките. Гледайте да прилагате тия правила.
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.
Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
към втори вариант >>
“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат.
(втори вариант)
Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!
“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат.
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
(втори вариант)
Сега, като отидете в къщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тялото и клетките. Гледайте да прилагате тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.
Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.
към втори вариант >>
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
(втори вариант)
Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат.
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години?
(втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години?
Казвам: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства?
към втори вариант >>
Той сам носи мил поглед за себе си.
(втори вариант)
Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
Той сам носи мил поглед за себе си.
Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Казвам: не се знае, колко години ще изкарате.
(втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години?
Казвам: не се знае, колко години ще изкарате.
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат.
към втори вариант >>
Ами благата дума за кого е?
(втори вариант)
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си.
Ами благата дума за кого е?
– Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
(втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години? Казвам: не се знае, колко години ще изкарате.
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат.
към втори вариант >>
– Същото нещо – за слабите.
(втори вариант)
Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е?
– Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Въпрос е това.
(втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години? Казвам: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
Въпрос е това.
Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат.
към втори вариант >>
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва!
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва!
“ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва! “ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва! “ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има.
към втори вариант >>
Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив.
(втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години? Казвам: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това.
Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив.
Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети?
към втори вариант >>
“ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва!
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва!
“ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва!
“ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва! “ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
към втори вариант >>
Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства?
(втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години? Казвам: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив.
Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства?
Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети?
към втори вариант >>
“ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва!
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва! “ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва!
“ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва!
“ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
към втори вариант >>
Щом имате топлина, вие сте богат.
(втори вариант)
Казвам: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства?
Щом имате топлина, вие сте богат.
Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине.
към втори вариант >>
“ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва! “ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва! “ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва!
“ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано.
към втори вариант >>
Щом имате светлина, вие сте богат.
(втори вариант)
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат.
Щом имате светлина, вие сте богат.
Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума.
към втори вариант >>
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва! “ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва! “ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва! “ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани.
към втори вариант >>
Щом имате чистота, вие пак сте богат.
(втори вариант)
Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат.
Щом имате чистота, вие пак сте богат.
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари.
към втори вариант >>
Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва! “ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва! “ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва! “ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има.
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо.
към втори вариант >>
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети?
(втори вариант)
Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат.
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети?
Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това?
към втори вариант >>
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
(втори вариант)
“ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва! “ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва! “ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има.
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота.
към втори вариант >>
Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети?
(втори вариант)
Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети?
Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети?
Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е.
към втори вариант >>
И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
(втори вариант)
“ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва! “ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има.
И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете!
към втори вариант >>
Ще излязат и оттатък ще мине.
(втори вариант)
Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети?
Ще излязат и оттатък ще мине.
Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
към втори вариант >>
Знание без светлина остава неразбрано.
(втори вариант)
“ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.
Знание без светлина остава неразбрано.
Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти.
към втори вариант >>
Това зависи от закона на ума.
(втори вариант)
Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине.
Това зависи от закона на ума.
Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Чувства без топлина остават неразбрани.
(втори вариант)
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано.
Чувства без топлина остават неразбрани.
И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо?
към втори вариант >>
Хората слизат долу в земята и от там копаят пари.
(втори вариант)
Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума.
Хората слизат долу в земята и от там копаят пари.
Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
към втори вариант >>
И здраве без чистота е непостижимо.
(втори вариант)
Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани.
И здраве без чистота е непостижимо.
Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
към втори вариант >>
Некой казва: дали е възможно това?
(втори вариант)
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари.
Некой казва: дали е възможно това?
– Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
към втори вариант >>
Дойде ли до тялото, турете чистота.
(втори вариант)
Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо.
Дойде ли до тялото, турете чистота.
Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво?
към втори вариант >>
– Възможно е.
(втори вариант)
Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това?
– Възможно е.
Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е?
към втори вариант >>
Чисти, чисти трябва да бъдете!
(втори вариант)
И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота.
Чисти, чисти трябва да бъдете!
После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист.
към втори вариант >>
Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
(втори вариант)
Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е.
Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е.
към втори вариант >>
После, искате да знаете дали сте чисти.
(втори вариант)
Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете!
После, искате да знаете дали сте чисти.
Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило.
към втори вариант >>
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не.
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, как ще проверим?
към втори вариант >>
Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо?
(втори вариант)
Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти.
Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо?
“ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо.
към втори вариант >>
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
(втори вариант)
Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, как ще проверим? – Ще разкопаем.
към втори вариант >>
“ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
(втори вариант)
И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо?
“ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва!
към втори вариант >>
Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
(втори вариант)
Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности.
Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, как ще проверим? – Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота.
към втори вариант >>
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво?
(втори вариант)
Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво?
“ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
към втори вариант >>
Казвате: възможно ли е?
(втори вариант)
– Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато.
Казвате: възможно ли е?
– Възможно е. Е, как ще проверим? – Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
към втори вариант >>
“ Докато не замиришеш хубаво, не си чист.
(втори вариант)
Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво?
“ Докато не замиришеш хубаво, не си чист.
Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
към втори вариант >>
– Възможно е.
(втори вариант)
Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е?
– Възможно е.
Е, как ще проверим? – Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист.
към втори вариант >>
Това е правило.
(втори вариант)
После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист.
Това е правило.
Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
към втори вариант >>
Е, как ще проверим?
(втори вариант)
Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е.
Е, как ще проверим?
– Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.
към втори вариант >>
Телата на някои хора миришат на лошо.
(втори вариант)
Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило.
Телата на някои хора миришат на лошо.
Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме.
към втори вариант >>
– Ще разкопаем.
(втори вариант)
Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, как ще проверим?
– Ще разкопаем.
Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това.
към втори вариант >>
Чистота трябва!
(втори вариант)
“ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо.
Чистота трябва!
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
към втори вариант >>
Това с възможности, вероятности в живота.
(втори вариант)
Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, как ще проверим? – Ще разкопаем.
Това с възможности, вероятности в живота.
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
към втори вариант >>
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
(втори вариант)
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво? “ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва!
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова към всички трябва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
(втори вариант)
Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, как ще проверим? – Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота.
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни.
към втори вариант >>
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
(втори вариант)
“ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова към всички трябва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист.
(втори вариант)
– Възможно е. Е, как ще проверим? – Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си.
Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист.
Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател!
към втори вариант >>
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
(втори вариант)
Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова към всички трябва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Чист мога да бъда – нищо повече.
(втори вариант)
Е, как ще проверим? – Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист.
Чист мога да бъда – нищо повече.
Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните.
към втори вариант >>
Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме.
(втори вариант)
Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват.
Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме.
Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова към всички трябва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това.
(втори вариант)
– Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.
Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това.
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа!
към втори вариант >>
Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
(втори вариант)
Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме.
Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
Затова към всички трябва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
(втори вариант)
Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това.
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи.
към втори вариант >>
Затова към всички трябва да бъдем внимателни.
(втори вариант)
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим.
Затова към всички трябва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Пък можем да бъдем и разумни.
(втори вариант)
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист.
Пък можем да бъдем и разумни.
Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това?
към втори вариант >>
Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:
(втори вариант)
Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:
към втори вариант >>
3.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите.
Когато си лягате вечерно време, също така трябва да спазвате един закон. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате?
Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите.
Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш. Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта. Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш. Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете.
към беседата >>
Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш.
Когато си лягате вечерно време, също така трябва да спазвате един закон. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите.
Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш.
Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта. Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш. Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете. Тялото ще ви спъва много.
към беседата >>
Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта.
Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш.
Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта.
Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш. Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете. Тялото ще ви спъва много. То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“
към беседата >>
Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш.
Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш. Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта.
Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш.
Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете. Тялото ще ви спъва много. То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“
към беседата >>
Голяма дисциплина се изисква от вас!
Вие как лягате? Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш. Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта. Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш.
Голяма дисциплина се изисква от вас!
Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете. Тялото ще ви спъва много. То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“
към беседата >>
Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете.
Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш. Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта. Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш. Голяма дисциплина се изисква от вас!
Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете.
Тялото ще ви спъва много. То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“
към беседата >>
Тялото ще ви спъва много.
Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш. Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта. Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш. Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете.
Тялото ще ви спъва много.
То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“
към беседата >>
То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“
Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта. Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш. Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете. Тялото ще ви спъва много.
То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“
към беседата >>
След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите.
След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите.
Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им. Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички. Това е в преносен смисъл. По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.
към беседата >>
Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им.
След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите.
Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им.
Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички. Това е в преносен смисъл. По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.
към беседата >>
Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички.
След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им.
Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички.
Това е в преносен смисъл. По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.
към беседата >>
Това е в преносен смисъл.
След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им. Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички.
Това е в преносен смисъл.
По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.
към беседата >>
По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша.
След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им. Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички. Това е в преносен смисъл.
По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша.
Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.
към беседата >>
Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.
След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им. Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички. Това е в преносен смисъл. По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша.
Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.
към беседата >>
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви.
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви.
Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята. Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта.
към беседата >>
Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме.
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви.
Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме.
Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята. Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта.
към беседата >>
Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята.
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви. Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме.
Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята.
Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта. Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв.
към беседата >>
Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си.
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви. Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята.
Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си.
И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта. Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв. Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва.
към беседата >>
И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива.
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви. Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята. Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си.
И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива.
Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта. Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв. Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?
към беседата >>
Човек богатее чрез Любовта.
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви. Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята. Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива.
Човек богатее чрез Любовта.
Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта. Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв. Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?
към беседата >>
Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта.
Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята. Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта.
Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта.
Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв. Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?
към беседата >>
Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв.
Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята. Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта.
Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв.
Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?
към беседата >>
Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва.
Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта. Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв.
Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва.
Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?
към беседата >>
Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?
И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта. Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв. Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва.
Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?
към беседата >>
Според вас, кое е най-същественото нещо в живота?
Според вас, кое е най-същественото нещо в живота?
Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта. Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде?
към беседата >>
Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта.
Според вас, кое е най-същественото нещо в живота?
Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта.
Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо.
към беседата >>
Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас?
Според вас, кое е най-същественото нещо в живота? Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта.
Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас?
– Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта.
към беседата >>
– Храната.
Според вас, кое е най-същественото нещо в живота? Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта. Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас?
– Храната.
Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н.
към беседата >>
Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви.
Според вас, кое е най-същественото нещо в живота? Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта. Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната.
Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви.
Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално.
към беседата >>
Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде?
Според вас, кое е най-същественото нещо в живота? Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта. Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви.
Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде?
– Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това.
към беседата >>
– Нищо.
Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта. Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде?
– Нищо.
Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов.
към беседата >>
Първо ще дойде яденето, а после – Любовта.
Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо.
Първо ще дойде яденето, а после – Любовта.
Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов.
към беседата >>
Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н.
– Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта.
Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н.
Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов.
към беседата >>
Хората разбират Любов¬та много материално.
Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н.
Хората разбират Любов¬та много материално.
Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно!
към беседата >>
Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това.
Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално.
Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това.
Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав?
към беседата >>
Това е физическа любов.
– Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това.
Това е физическа любов.
Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос?
към беседата >>
Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов.
Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов.
Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов.
Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса.
към беседата >>
Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов.
Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов.
Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов.
Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е.
към беседата >>
Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно!
Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов.
Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно!
“ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога.
към беседата >>
“ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав?
Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно!
“ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав?
Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога. Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен.
към беседата >>
Защо ходиш бос?
Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав?
Защо ходиш бос?
“ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога. Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога.
към беседата >>
“ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса.
Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос?
“ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса.
Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога. Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога. Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.
към беседата >>
Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е.
Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса.
Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е.
да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога. Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога. Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.
към беседата >>
да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога.
Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно! “ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е.
да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога.
Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога. Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.
към беседата >>
Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен.
“ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога.
Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен.
Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога. Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.
към беседата >>
Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога.
Защо ходиш бос? “ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога. Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен.
Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога.
Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.
към беседата >>
Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.
“ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога. Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога.
Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.
към беседата >>
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето?
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето?
Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат. Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това.
към беседата >>
Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат.
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето?
Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат.
Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това.
към беседата >>
Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине.
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето? Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат.
Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине.
Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел?
към беседата >>
Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида?
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето? Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат. Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине.
Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида?
– Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате?
към беседата >>
– Не, този ангел не се интересува от вашите обиди.
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето? Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат. Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида?
– Не, този ангел не се интересува от вашите обиди.
Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава.
към беседата >>
Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това.
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето? Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат. Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди.
Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това.
Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае.
към беседата >>
Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това.
Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат. Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това.
Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това.
С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога.
към беседата >>
С какво ще заинтересувате един ангел?
Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това.
С какво ще заинтересувате един ангел?
Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия!
към беседата >>
Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате?
Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел?
Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате?
“ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи.
към беседата >>
“ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава.
– Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате?
“ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава.
Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си!
към беседата >>
Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае.
Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава.
Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае.
Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си! “
към беседата >>
Ама вие ще му говорите за душата, за Бога.
Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае.
Ама вие ще му говорите за душата, за Бога.
Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си! “
към беседата >>
Той казва: „Празни работи са тия!
С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога.
Той казва: „Празни работи са тия!
Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си! “
към беседата >>
Ние не се занимаваме с празни работи.
Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате? “ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия!
Ние не се занимаваме с празни работи.
Покажи сега Любовта си! “
към беседата >>
Покажи сега Любовта си!
“ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи.
Покажи сега Любовта си!
“
към беседата >>
“
Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си!
“
към беседата >>
Нека изявим обичта във всички нейни проявления!
Нека изявим обичта във всички нейни проявления!
Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки. Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов.
към беседата >>
Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки.
Нека изявим обичта във всички нейни проявления!
Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки.
Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате.
към беседата >>
Две чувства се състезават в него.
Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки.
Две чувства се състезават в него.
Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа.
към беседата >>
Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака.
Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки. Две чувства се състезават в него.
Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака.
Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох!
към беседата >>
Как ще проявите сега Любовта си към него?
Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки. Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака.
Как ще проявите сега Любовта си към него?
Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие.
към беседата >>
Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов.
Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки. Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него?
Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов.
Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача.
към беседата >>
Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате.
Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки. Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов.
Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате.
Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки.
към беседата >>
Майката, като обича детето си, все го гледа.
Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате.
Майката, като обича детето си, все го гледа.
Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е.
към беседата >>
Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох!
Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа.
Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох!
“ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме.
към беседата >>
“ Каквото стане с него, любовта взема участие.
Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох!
“ Каквото стане с него, любовта взема участие.
И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб.
към беседата >>
И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача.
Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие.
И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача.
Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
към беседата >>
Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки.
Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача.
Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки.
И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място.
към беседата >>
И право е.
Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки.
И право е.
Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място.
към беседата >>
Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме.
Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох! “ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е.
Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме.
Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно.
към беседата >>
Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб.
“ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме.
Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб.
Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно.
към беседата >>
Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб.
Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно.
към беседата >>
Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място.
Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място.
Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно.
към беседата >>
Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място.
И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място.
Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място.
Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно.
към беседата >>
НАГОРЕ