НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
572
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
572
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Може да се правят упражнения, то е друг въпрос.
(втори вариант)
" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната. То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания.
Може да се правят упражнения, то е друг въпрос.
Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни. Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."
към втори вариант >>
2.
Отворени форми
,
МОК
, София, 8.3.1929г.,
Коя мисъл е ценна?
Коя мисъл е ценна?
– Разнообразната. Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак?
към беседата >>
– Разнообразната.
Коя мисъл е ценна?
– Разнообразната.
Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура.
към беседата >>
Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека.
Коя мисъл е ценна? – Разнообразната.
Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека.
Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура. – Защо?
към беседата >>
Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви.
Коя мисъл е ценна? – Разнообразната. Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека.
Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви.
Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура. – Защо? -Възможностите му са ограничени.
към беседата >>
Това е навик в него, от който не може да се освободи.
Коя мисъл е ценна? – Разнообразната. Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви.
Това е навик в него, от който не може да се освободи.
Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура. – Защо? -Възможностите му са ограничени. Развитието на неговите способности е ограничено.
към беседата >>
Каква култура носи кривият рак?
Коя мисъл е ценна? – Разнообразната. Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи.
Каква култура носи кривият рак?
– Нисша култура. – Защо? -Възможностите му са ограничени. Развитието на неговите способности е ограничено. За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.
към беседата >>
– Нисша култура.
– Разнообразната. Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак?
– Нисша култура.
– Защо? -Възможностите му са ограничени. Развитието на неговите способности е ограничено. За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.
към беседата >>
– Защо?
Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура.
– Защо?
-Възможностите му са ограничени. Развитието на неговите способности е ограничено. За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.
към беседата >>
-Възможностите му са ограничени.
Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура. – Защо?
-Възможностите му са ограничени.
Развитието на неговите способности е ограничено. За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.
към беседата >>
Развитието на неговите способности е ограничено.
Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура. – Защо? -Възможностите му са ограничени.
Развитието на неговите способности е ограничено.
За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.
към беседата >>
За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.
Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура. – Защо? -Възможностите му са ограничени. Развитието на неговите способности е ограничено.
За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до човешките мисли.
Същият закон се отнася и до човешките мисли.
Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне.
към беседата >>
Всяка мисъл има специфична форма.
Същият закон се отнася и до човешките мисли.
Всяка мисъл има специфична форма.
Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е.
към беседата >>
Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие.
Същият закон се отнася и до човешките мисли. Всяка мисъл има специфична форма.
Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие.
Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности.
към беседата >>
Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие.
Същият закон се отнася и до човешките мисли. Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие.
Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие.
Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята.
към беседата >>
Тя е затворена в своята форма.
Същият закон се отнася и до човешките мисли. Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие.
Тя е затворена в своята форма.
Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят.
към беседата >>
Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне.
Същият закон се отнася и до човешките мисли. Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма.
Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне.
Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата.
към беседата >>
Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е.
Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне.
Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е.
от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост.
към беседата >>
от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности.
Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е.
от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности.
Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия.
към беседата >>
Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята.
Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности.
Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята.
Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове.
към беседата >>
Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят.
Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята.
Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят.
Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят.
към беседата >>
Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата.
Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят.
Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата.
Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят. Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове.
към беседата >>
Той работи и без лост, и с лост.
Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата.
Той работи и без лост, и с лост.
Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят. Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове. Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.
към беседата >>
Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия.
от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост.
Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия.
Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят. Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове. Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.
към беседата >>
Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове.
Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия.
Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове.
Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят. Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове. Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.
към беседата >>
Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят.
Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове.
Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят.
Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове. Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.
към беседата >>
Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове.
Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят.
Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове.
Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.
към беседата >>
Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.
Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят. Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове.
Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.
към беседата >>
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават.
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават.
Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане.
към беседата >>
Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик.
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават.
Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик.
Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва.
към беседата >>
Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик.
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик.
Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик.
Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си.
към беседата >>
Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят.
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик.
Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят.
Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях.
към беседата >>
Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават.
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят.
Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават.
Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н.
към беседата >>
Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане.
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават.
Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане.
Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н.
към беседата >>
Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва.
Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане.
Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва.
Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си.
Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва.
Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си.
Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си.
към беседата >>
Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях.
Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си.
Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях.
Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си.
към беседата >>
Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н.
Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях.
Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н.
Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи.
към беседата >>
Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н.
Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н.
Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н.
Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление.
към беседата >>
Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите.
Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н.
Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите.
Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право.
към беседата >>
Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си.
Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите.
Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си.
Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си.
към беседата >>
Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си.
Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си.
Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си.
Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната.
към беседата >>
Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи.
Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си.
Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи.
Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
към беседата >>
Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление.
Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи.
Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление.
Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
към беседата >>
Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право.
Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление.
Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право.
Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
към беседата >>
Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си.
Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право.
Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си.
Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
към беседата >>
Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната.
Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си.
Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната.
Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
към беседата >>
Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната.
Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
към беседата >>
Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум.
Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум.
Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек. Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото.
към беседата >>
Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек.
Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум.
Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек.
Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път.
към беседата >>
Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост.
Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек.
Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост.
Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават.
към беседата >>
Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение.
Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек. Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост.
Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение.
Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си.
към беседата >>
Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта.
Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек. Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение.
Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта.
Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда.
към беседата >>
Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото.
Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек. Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта.
Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото.
Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава.
към беседата >>
Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път.
Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек. Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото.
Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път.
Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби?
към беседата >>
Затова казваме, че пътищата на хората се различават.
Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път.
Затова казваме, че пътищата на хората се различават.
Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта.
към беседата >>
Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си.
Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават.
Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си.
Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може.
към беседата >>
Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда.
Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си.
Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда.
Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта.
към беседата >>
Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава.
Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда.
Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава.
– Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили.
към беседата >>
– Защо трябва човек да скърби?
Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава.
– Защо трябва човек да скърби?
-За да дойде радостта. Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили. Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.
към беседата >>
-За да дойде радостта.
Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби?
-За да дойде радостта.
Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили. Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.
към беседата >>
Радост без скръб не може.
Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта.
Радост без скръб не може.
Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили. Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.
към беседата >>
Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта.
Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може.
Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта.
Радостта и скръбта са две неразделни сили. Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.
към беседата >>
Радостта и скръбта са две неразделни сили.
Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта.
Радостта и скръбта са две неразделни сили.
Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.
към беседата >>
Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.
– Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили.
Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.
към беседата >>
И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта.
И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта.
Човек дъвче храната си. Това е особен род страдание. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани.
към беседата >>
Човек дъвче храната си.
И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта.
Човек дъвче храната си.
Това е особен род страдание. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва.
към беседата >>
Това е особен род страдание.
И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта. Човек дъвче храната си.
Това е особен род страдание.
Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други.
към беседата >>
Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност.
И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта. Човек дъвче храната си. Това е особен род страдание.
Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност.
Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо.
към беседата >>
Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност.
И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта. Човек дъвче храната си. Това е особен род страдание. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност.
Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност.
Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо?
към беседата >>
Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани.
И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта. Човек дъвче храната си. Това е особен род страдание. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност.
Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани.
Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят.
към беседата >>
Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва.
Човек дъвче храната си. Това е особен род страдание. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани.
Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва.
Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда.
към беседата >>
Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други.
Това е особен род страдание. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва.
Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други.
Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше.
към беседата >>
Ще кажете, че това е несправедливо.
Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други.
Ще кажете, че това е несправедливо.
Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше.
към беседата >>
Във Великия живот няма неправда. -Защо?
Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо.
Във Великия живот няма неправда. -Защо?
– Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е.
към беседата >>
– Защото силите в разумната природа се сменят.
Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо?
– Защото силите в разумната природа се сменят.
Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е.
към беседата >>
Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда.
Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят.
Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда.
В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е. в света на вечното мъчение.
към беседата >>
В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше.
Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда.
В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше.
Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е. в света на вечното мъчение.
към беседата >>
Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше.
Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше.
Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше.
Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е. в света на вечното мъчение.
към беседата >>
Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е.
Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше.
Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е.
в рая, а богатият – в ада, т.е. в света на вечното мъчение.
към беседата >>
в рая, а богатият – в ада, т.е.
– Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е.
в рая, а богатият – в ада, т.е.
в света на вечното мъчение.
към беседата >>
в света на вечното мъчение.
Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е.
в света на вечното мъчение.
към беседата >>
В какво се заключава мъчението?
В какво се заключава мъчението?
– В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна.
към беседата >>
– В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат.
В какво се заключава мъчението?
– В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат.
Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност.
към беседата >>
Адът е място на усилена работа.
В какво се заключава мъчението? – В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат.
Адът е място на усилена работа.
Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада.
към беседата >>
Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел.
В какво се заключава мъчението? – В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа.
Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел.
И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа.
към беседата >>
И в рая се работи, но с приятност и разположение.
В какво се заключава мъчението? – В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел.
И в рая се работи, но с приятност и разположение.
Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада.
към беседата >>
Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна.
В какво се заключава мъчението? – В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение.
Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна.
Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада. Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
към беседата >>
Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност.
– В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна.
Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност.
В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада. Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
към беседата >>
В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада.
Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност.
В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада.
Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада. Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
към беседата >>
Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа.
Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада.
Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа.
Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада. Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
към беседата >>
Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада.
И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа.
Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада.
Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
към беседата >>
Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада.
Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
към беседата >>
Един ден запитали Сократа: Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?
Един ден запитали Сократа: Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?
Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на бедните, защото и те могат някога да осиромашеят; на философите нищо не дават, защото не могат да станат философи. Значи, човек влага енергията и средствата си там, отдето очаква да получи нещо. Отдето нищо не очаква, там нищо не влага от себе си.
към беседата >>
Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на бедните, защото и те могат някога да осиромашеят; на философите нищо не дават, защото не могат да станат философи.
Един ден запитали Сократа: Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?
Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на бедните, защото и те могат някога да осиромашеят; на философите нищо не дават, защото не могат да станат философи.
Значи, човек влага енергията и средствата си там, отдето очаква да получи нещо. Отдето нищо не очаква, там нищо не влага от себе си.
към беседата >>
Значи, човек влага енергията и средствата си там, отдето очаква да получи нещо.
Един ден запитали Сократа: Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават? Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на бедните, защото и те могат някога да осиромашеят; на философите нищо не дават, защото не могат да станат философи.
Значи, човек влага енергията и средствата си там, отдето очаква да получи нещо.
Отдето нищо не очаква, там нищо не влага от себе си.
към беседата >>
Отдето нищо не очаква, там нищо не влага от себе си.
Един ден запитали Сократа: Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават? Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на бедните, защото и те могат някога да осиромашеят; на философите нищо не дават, защото не могат да станат философи. Значи, човек влага енергията и средствата си там, отдето очаква да получи нещо.
Отдето нищо не очаква, там нищо не влага от себе си.
към беседата >>
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите.
Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква.
към беседата >>
Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите.
Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея.
Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него.
към беседата >>
Някой се мъчи, че не може да се прояви.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея.
Някой се мъчи, че не може да се прояви.
Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
към беседата >>
Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви.
Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи.
Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
към беседата >>
Какъв смисъл има да говориш пред публика?
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи.
Какъв смисъл има да говориш пред публика?
Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
към беседата >>
Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика?
Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква.
Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
към беседата >>
Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него.
Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква.
Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него.
Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
към беседата >>
Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него.
Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
към беседата >>
Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос.
Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос.
Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет. Ще кажете, че трябва да се осигурите. – Природата е осигурила всички живи същества. Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка. Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек.
към беседата >>
Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет.
Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос.
Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет.
Ще кажете, че трябва да се осигурите. – Природата е осигурила всички живи същества. Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка. Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек. Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.
към беседата >>
Ще кажете, че трябва да се осигурите.
Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос. Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет.
Ще кажете, че трябва да се осигурите.
– Природата е осигурила всички живи същества. Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка. Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек. Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.
към беседата >>
– Природата е осигурила всички живи същества.
Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос. Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет. Ще кажете, че трябва да се осигурите.
– Природата е осигурила всички живи същества.
Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка. Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек. Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.
към беседата >>
Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка.
Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос. Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет. Ще кажете, че трябва да се осигурите. – Природата е осигурила всички живи същества.
Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка.
Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек. Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.
към беседата >>
Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек.
Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос. Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет. Ще кажете, че трябва да се осигурите. – Природата е осигурила всички живи същества. Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка.
Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек.
Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.
към беседата >>
Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.
Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет. Ще кажете, че трябва да се осигурите. – Природата е осигурила всички живи същества. Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка. Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек.
Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.
към беседата >>
3.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат.
На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората.
И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат.
Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"! Какво спечелиха, като излязоха от рая?
към беседата >>
Втори път, ще биете ли светия?
Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие?
Втори път, ще биете ли светия?
към беседата >>
Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко.
" За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години.
Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко.
Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората.
към беседата >>
Такова е било естеството на човека от памти-века.
Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат.
Такова е било естеството на човека от памти-века.
Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"! Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт.
към беседата >>
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи?
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи?
Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас.
към беседата >>
Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание.
За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко.
Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание.
Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората. За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
към беседата >>
Човек се е обиждал и в рая даже.
Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века.
Човек се е обиждал и в рая даже.
Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"! Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт.
към беседата >>
Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче.
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи?
Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче.
Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко!
към беседата >>
Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога.
Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание.
Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога.
С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората. За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
към беседата >>
Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая.
Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже.
Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая.
Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"! Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт.
към беседата >>
Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми?
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи? Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче.
Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми?
– Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!
към беседата >>
С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена.
Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога.
С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена.
Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората. За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
към беседата >>
Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"!
Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая.
Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"!
Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт.
към беседата >>
– Празна работа е тази, казва Бог.
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи? Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми?
– Празна работа е тази, казва Бог.
Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове.
към беседата >>
Но Бог трябва да проговори на човека.
Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена.
Но Бог трябва да проговори на човека.
Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората. За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
към беседата >>
Какво спечелиха, като излязоха от рая?
И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"!
Какво спечелиха, като излязоха от рая?
Те се изложиха на големи страдания и смърт.
към беседата >>
Защо ме търсите вън някъде?
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи? Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог.
Защо ме търсите вън някъде?
Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее.
към беседата >>
Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората.
Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека.
Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората.
За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
към беседата >>
Те се изложиха на големи страдания и смърт.
Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"! Какво спечелиха, като излязоха от рая?
Те се изложиха на големи страдания и смърт.
към беседата >>
Аз съм вътре във вас.
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи? Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде?
Аз съм вътре във вас.
Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята.
към беседата >>
За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората.
За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
към беседата >>
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!
" Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева. Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота.
към беседата >>
Потърпете още малко!
Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас.
Потърпете още малко!
Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели.
към беседата >>
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение?
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение?
Какво ще стане с нас? Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои. Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
към беседата >>
" Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!
" Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева.
Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни.
към беседата >>
Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!
Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко!
Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!
" Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост.
към беседата >>
Какво ще стане с нас?
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение?
Какво ще стане с нас?
Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои. Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
към беседата >>
Думите са същи, но смисълът им е противоположен.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън! " Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева.
Думите са същи, но смисълът им е противоположен.
Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване.
към беседата >>
" Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове.
– Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!
" Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове.
Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания.
към беседата >>
Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той?
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение? Какво ще стане с нас?
Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той?
Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои. Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
към беседата >>
Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън! " Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева. Думите са същи, но смисълът им е противоположен.
Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота.
Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко.
към беседата >>
Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее.
Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове.
Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее.
Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия.
към беседата >>
Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои.
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение? Какво ще стане с нас? Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той?
Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои.
Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
към беседата >>
Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън! " Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева. Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота.
Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън.
Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово.
към беседата >>
Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята.
Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее.
Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята.
Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал.
към беседата >>
Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение.
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение? Какво ще стане с нас? Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои.
Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение.
Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
към беседата >>
Той беше жив, затова сполучи, придоби живота.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън! " Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева. Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън.
Той беше жив, затова сполучи, придоби живота.
Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили.
към беседата >>
Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели.
Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята.
Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели.
Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа.
към беседата >>
Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение? Какво ще стане с нас? Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои. Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение.
Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
към беседата >>
Законът за сполуките в живота има две страни.
" Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева. Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота.
Законът за сполуките в живота има две страни.
От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят.
към беседата >>
Също така и мъчениците носеха страданията си с радост.
Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели.
Също така и мъчениците носеха страданията си с радост.
Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка.
към беседата >>
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора.
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора.
Някои ще кажат, че това е залъгване. Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях? Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент.
към беседата >>
От човека зависи, коя от двете страни ще хване.
Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни.
От човека зависи, коя от двете страни ще хване.
Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде!
към беседата >>
Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания.
" Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост.
Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания.
Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак.
към беседата >>
Някои ще кажат, че това е залъгване.
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора.
Някои ще кажат, че това е залъгване.
Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях? Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато.
към беседата >>
Мнозина изискват, от живота или природата, всичко.
Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване.
Мнозина изискват, от живота или природата, всичко.
Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали.
към беседата >>
Не е лесно да се бие светия.
Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания.
Не е лесно да се бие светия.
Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език.
към беседата >>
Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях?
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора. Някои ще кажат, че това е залъгване.
Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях?
Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си.
към беседата >>
Те очакват всичко наготово.
Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко.
Те очакват всичко наготово.
Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"!
към беседата >>
Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал.
Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия.
Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал.
Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден.
към беседата >>
Какво допринасят тия философии във вашия живот?
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора. Някои ще кажат, че това е залъгване. Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях?
Какво допринасят тия философии във вашия живот?
Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората.
към беседата >>
Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили.
Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово.
Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили.
Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар.
към беседата >>
Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа.
Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал.
Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа.
Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него.
към беседата >>
Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви.
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора. Някои ще кажат, че това е залъгване. Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях? Какво допринасят тия философии във вашия живот?
Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви.
Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука.
към беседата >>
Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят.
Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили.
Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят.
Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън?
към беседата >>
Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка.
Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа.
Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка.
Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата.
към беседата >>
Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент.
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора. Някои ще кажат, че това е залъгване. Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях? Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви.
Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент.
Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря.
към беседата >>
Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде!
От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят.
Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде!
" Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба.
към беседата >>
Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак.
Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка.
Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак.
Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата. Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
към беседата >>
Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато.
Някои ще кажат, че това е залъгване. Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях? Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент.
Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато.
Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък.
към беседата >>
" Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали.
Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде!
" Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън!
към беседата >>
Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език.
Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак.
Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език.
Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата. Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
към беседата >>
Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си.
Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях? Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато.
Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си.
Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
към беседата >>
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"!
Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"!
След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот.
към беседата >>
Законът е безпощаден.
Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език.
Законът е безпощаден.
Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата. Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
към беседата >>
Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората.
Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си.
Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората.
Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
към беседата >>
След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар.
Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"!
След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар.
Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба?
към беседата >>
Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него.
Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден.
Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него.
Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата. Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
към беседата >>
Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука.
Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората.
Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука.
Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
към беседата >>
Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън?
Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар.
Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън?
Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе.
към беседата >>
Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата.
Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него.
Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата.
Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
към беседата >>
Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря.
Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука.
Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря.
Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
към беседата >>
Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба.
Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде! " Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън?
Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба.
Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън.
към беседата >>
Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата.
Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
към беседата >>
Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък.
Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря.
Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък.
И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
към беседата >>
Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън!
" Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба.
Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън!
" Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях.
към беседата >>
„Лазаре, излез вън!
„Лазаре, излез вън!
" Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува.
към беседата >>
И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък.
И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
към беседата >>
" Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън!
" Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот.
Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате.
към беседата >>
" Вяра се изисква от хората.
„Лазаре, излез вън!
" Вяра се изисква от хората.
Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре.
към беседата >>
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви!
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви!
Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи.
към беседата >>
Кой извади Лазаря от гроба?
След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот.
Кой извади Лазаря от гроба?
Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи.
към беседата >>
Вярата се заключава във веруюто, което хората имат.
„Лазаре, излез вън! " Вяра се изисква от хората.
Вярата се заключава във веруюто, което хората имат.
Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра?
към беседата >>
Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек.
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви!
Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек.
Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията.
към беседата >>
Той сам излезе.
Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба?
Той сам излезе.
Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи. Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
към беседата >>
Например, някой казва, че Господ му говорил.
„Лазаре, излез вън! " Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат.
Например, някой казва, че Господ му говорил.
– Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас.
към беседата >>
Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали.
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек.
Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали.
За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега.
към беседата >>
Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън.
Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе.
Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън.
Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи. Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
към беседата >>
– Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си.
„Лазаре, излез вън! " Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил.
– Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си.
Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря.
към беседата >>
За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени.
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали.
За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени.
Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н.
към беседата >>
Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях.
Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън! " Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън.
Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях.
Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи. Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
към беседата >>
Господ му говорил, а боледува.
„Лазаре, излез вън! " Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си.
Господ му говорил, а боледува.
Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание.
към беседата >>
Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън!
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени.
Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън!
" Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът?
към беседата >>
Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате.
" Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях.
Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате.
Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи. Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
към беседата >>
Господ му говорил, а работите му не вървят добре.
" Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува.
Господ му говорил, а работите му не вървят добре.
Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния.
към беседата >>
" Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи.
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън!
" Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи.
Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души.
към беседата >>
Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи.
Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате.
Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи.
Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
към беседата >>
Каква е тази вяра?
Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре.
Каква е тази вяра?
Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия.
към беседата >>
Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията.
Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи.
Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията.
Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената.
към беседата >>
Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи.
Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
към беседата >>
Господ му говорил, но той не слуша този глас.
Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра?
Господ му говорил, но той не слуша този глас.
По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено.
към беседата >>
Този език е един от старите езици, които са съществували досега.
Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията.
Този език е един от старите езици, които са съществували досега.
В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо.
към беседата >>
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете.
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете.
Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н. Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават?
към беседата >>
По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря.
– Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас.
По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря.
Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното.
към беседата >>
В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н.
За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега.
В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н.
Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса.
към беседата >>
Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н.
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете.
Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н.
Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде.
към беседата >>
Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание.
Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря.
Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание.
Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави.
към беседата >>
Какво нещо е ъгълът?
Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън! " Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н.
Какво нещо е ъгълът?
Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия.
към беседата >>
Някоя майка казва на детето си: Излез вън!
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете. Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н.
Някоя майка казва на детето си: Излез вън!
То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз?
към беседата >>
Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния.
Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание.
Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния.
Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден.
към беседата >>
Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души.
" Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът?
Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души.
Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва.
към беседата >>
То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство.
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете. Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н. Някоя майка казва на детето си: Излез вън!
То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство.
И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие.
към беседата >>
Не, Божият глас не е като човешкия.
Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния.
Не, Божият глас не е като човешкия.
В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая.
към беседата >>
Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената.
Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души.
Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената.
Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си.
към беседата >>
И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи.
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете. Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н. Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство.
И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи.
Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар.
към беседата >>
В гласа на Бога има нещо особено.
Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия.
В гласа на Бога има нещо особено.
Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая.
към беседата >>
Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо.
Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената.
Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо.
Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията.
към беседата >>
Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават?
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете. Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н. Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи.
Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават?
И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие.
към беседата >>
Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното.
По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено.
Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното.
Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят.
към беседата >>
Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса.
В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо.
Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса.
След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен.
към беседата >>
И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде.
Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н. Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават?
И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде.
С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него.
към беседата >>
Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави.
Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното.
Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави.
Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли?
към беседата >>
След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия.
Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса.
След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия.
При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души.
към беседата >>
С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз?
Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде.
С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз?
Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва?
към беседата >>
Някой казва: Господ ми говори всеки ден.
Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави.
Някой казва: Господ ми говори всеки ден.
– Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане.
към беседата >>
При това положение, противоречието изчезва.
Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия.
При това положение, противоречието изчезва.
Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване.
към беседата >>
Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие.
То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз?
Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие.
Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
към беседата >>
– Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая.
Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден.
– Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая.
Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията?
към беседата >>
Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си.
Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва.
Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си.
Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване.
към беседата >>
Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар.
И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие.
Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар.
Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
към беседата >>
Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая.
В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая.
Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая.
Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам.
към беседата >>
Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията.
Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си.
Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията.
Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!
към беседата >>
Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие.
Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар.
Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие.
При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
към беседата >>
Според мене, те сами си говорят.
Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая.
Според мене, те сами си говорят.
Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят.
към беседата >>
Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен.
Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията.
Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен.
Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете! "
към беседата >>
При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него.
И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие.
При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него.
Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
към беседата >>
Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли?
Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят.
Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли?
– Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят.
към беседата >>
Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души.
След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен.
Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души.
Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете! "
към беседата >>
Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва?
С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него.
Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва?
Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
към беседата >>
– Ще стане.
Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли?
– Ще стане.
– Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори.
към беседата >>
Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване.
При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души.
Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване.
Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете! "
към беседата >>
Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва?
Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
към беседата >>
– Ще ликвидираш ли някога със сиромашията?
– Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане.
– Ще ликвидираш ли някога със сиромашията?
– Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората.
към беседата >>
Правата линия е път на прощаване, на примиряване.
Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване.
Правата линия е път на прощаване, на примиряване.
Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете! "
към беседата >>
„Лазаре, излез вън!
„Лазаре, излез вън!
" Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън? По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори.
към беседата >>
– Ще ликвидирам.
Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията?
– Ще ликвидирам.
Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо.
към беседата >>
Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!
Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване.
Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!
"
към беседата >>
" Кой и какъв беше Лазар?
„Лазаре, излез вън!
" Кой и какъв беше Лазар?
Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън? По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение".
към беседата >>
Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят.
Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам.
Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят.
Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е.
към беседата >>
"
Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!
"
към беседата >>
Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън?
„Лазаре, излез вън! " Кой и какъв беше Лазар?
Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън?
По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън!
към беседата >>
Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят.
Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят.
Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят.
Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода.
към беседата >>
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки.
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки.
По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас.
към беседата >>
По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън.
„Лазаре, излез вън! " Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън?
По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън.
Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба.
към беседата >>
Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори.
– Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят.
Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори.
Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас!
към беседата >>
По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си.
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки.
По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си.
Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули.
към беседата >>
Този човек беше Лазар.
„Лазаре, излез вън! " Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън? По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън.
Този човек беше Лазар.
В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена.
към беседата >>
Не, Бог не говори на хората.
– Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори.
Не, Бог не говори на хората.
При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си!
към беседата >>
Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия!
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си.
Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия!
Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули. За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма.
към беседата >>
В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори.
„Лазаре, излез вън! " Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън? По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар.
В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори.
Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили?
към беседата >>
При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо.
– Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората.
При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо.
За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих.
към беседата >>
Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки.
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия!
Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки.
Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули. За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма. За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват.
към беседата >>
Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение".
" Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън? По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори.
Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение".
Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън.
към беседата >>
За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е.
Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо.
За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е.
през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането?
към беседата >>
Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре.
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки.
Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре.
– Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули. За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма. За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват. Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
към беседата >>
Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън!
Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън? По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение".
Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън!
" И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви.
към беседата >>
през девет превода.
Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е.
през девет превода.
Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости?
към беседата >>
– Обаче, това още не е Божият глас.
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре.
– Обаче, това още не е Божият глас.
И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули. За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма. За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват. Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
към беседата >>
" И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба.
По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън!
" И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба.
Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата.
към беседата >>
Не се разбира лесно този глас!
Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода.
Не се разбира лесно този глас!
Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова.
към беседата >>
И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули.
По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас.
И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули.
За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма. За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват. Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
към беседата >>
Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена.
Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба.
Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена.
Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика.
към беседата >>
Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си!
Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас!
Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си!
" Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни.
към беседата >>
За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма.
Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули.
За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма.
За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват. Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
към беседата >>
Как я нагласили?
В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена.
Как я нагласили?
Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето.
към беседата >>
" Не е лесно да се разбере този стих.
При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си!
" Не е лесно да се разбере този стих.
В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си.
към беседата >>
За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват.
Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули. За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма.
За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват.
Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
към беседата >>
Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън.
Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили?
Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън.
С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени.
към беседата >>
В какво седи мъчнотията на разбирането?
За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих.
В какво седи мъчнотията на разбирането?
Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели.
към беседата >>
Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули. За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма. За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват.
Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
към беседата >>
С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви.
Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън! " И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън.
С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви.
По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен.
към беседата >>
Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости?
през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането?
Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости?
От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това?
към беседата >>
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря.
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря.
Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката.
към беседата >>
По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата.
" И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви.
По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата.
Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления.
към беседата >>
От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова.
Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости?
От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова.
Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми.
към беседата >>
Това е наука, която постепенно ще разберете.
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря.
Това е наука, която постепенно ще разберете.
Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат.
към беседата >>
Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика.
Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата.
Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика.
Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват.
към беседата >>
Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни.
Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си! " Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова.
Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни.
Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар.
към беседата >>
Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си.
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете.
Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си.
Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат.
към беседата >>
Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето.
Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика.
Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето.
Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория.
към беседата >>
Така трябва да гледате на враговете си.
" Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни.
Така трябва да гледате на враговете си.
Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
към беседата >>
Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени.
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си.
Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени.
Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той.
към беседата >>
Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени.
Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето.
Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени.
Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората?
към беседата >>
Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели.
В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си.
Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели.
Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
към беседата >>
Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие.
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени.
Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие.
Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях.
към беседата >>
Всички хора вярват в твърденията на този учен.
С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени.
Всички хора вярват в твърденията на този учен.
Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука.
към беседата >>
Кой може да повярва в това?
Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели.
Кой може да повярва в това?
Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
към беседата >>
Неразбраните области са предмет на науката.
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие.
Неразбраните области са предмет на науката.
Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека?
към беседата >>
Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления.
По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен.
Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления.
Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма.
към беседата >>
Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми.
От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това?
Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми.
Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
към беседата >>
Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат.
Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката.
Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат.
Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано.
към беседата >>
Хората и на него вярват.
Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления.
Хората и на него вярват.
След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън.
към беседата >>
Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар.
Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми.
Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар.
Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
към беседата >>
Разумните хора, които не се разбират, си мязат.
Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат.
Разумните хора, които не се разбират, си мязат.
Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо?
към беседата >>
След този учен идва трети, който опровергава втория.
Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват.
След този учен идва трети, който опровергава втория.
На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това?
към беседата >>
Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар.
Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
към беседата >>
Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той.
Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат.
Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той.
Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми.
към беседата >>
На кого да вярват хората?
Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория.
На кого да вярват хората?
Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща.
към беседата >>
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва.
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва.
Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя. Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ. – Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения.
към беседата >>
Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях.
Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той.
Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях.
Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби.
към беседата >>
Не, това още не е истинска наука.
Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората?
Не, това още не е истинска наука.
От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва.
към беседата >>
Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя.
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва.
Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя.
Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ. – Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората?
към беседата >>
Кое е неразбраното в човека?
Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях.
Кое е неразбраното в човека?
Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения.
към беседата >>
От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма.
Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука.
От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма.
Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е.
към беседата >>
Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ.
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва. Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя.
Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ.
– Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата.
към беседата >>
Божественото е неразбрано.
Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека?
Божественото е неразбрано.
Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения. Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
към беседата >>
Някои учени казват, че на слънцето има огън.
Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма.
Някои учени казват, че на слънцето има огън.
Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот.
към беседата >>
– Защо бягаш от мене?
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва. Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя. Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ.
– Защо бягаш от мене?
Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух.
към беседата >>
Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо?
Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано.
Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо?
За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения. Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
към беседата >>
Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това?
След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън.
Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това?
Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера.
към беседата >>
Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко.
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва. Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя. Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ. – Защо бягаш от мене?
Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко.
– Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата?
към беседата >>
За да има към какво да се стреми.
Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо?
За да има към какво да се стреми.
Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения. Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
към беседата >>
Живот има в тази къща.
На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това?
Живот има в тази къща.
Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина.
към беседата >>
– Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения.
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва. Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя. Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ. – Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко.
– Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения.
Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този?
към беседата >>
Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби.
Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми.
Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби.
Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения. Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
към беседата >>
Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва.
Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща.
Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва.
Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина?
към беседата >>
Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората?
Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя. Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ. – Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения.
Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората?
За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата.
към беседата >>
Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения.
Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби.
Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения.
Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
към беседата >>
Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е.
От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва.
Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е.
там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера?
към беседата >>
За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата.
Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ. – Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората?
За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата.
Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек?
към беседата >>
Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения.
Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
към беседата >>
там няма живот.
Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е.
там няма живот.
Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
към беседата >>
Човек има нужда от въздух.
– Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата.
Човек има нужда от въздух.
Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата!
към беседата >>
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек.
Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш?
към беседата >>
Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера.
Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот.
Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера.
При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
към беседата >>
Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата?
Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух.
Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата?
Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч.
към беседата >>
Светията живял в планината.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек.
Светията живял в планината.
Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се.
към беседата >>
При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина.
Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера.
При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина.
Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
към беседата >>
Какъв въздух ще бъде този?
– Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата?
Какъв въздух ще бъде този?
Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч. Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират.
към беседата >>
Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината.
Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията.
Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш?
към беседата >>
Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина?
Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина.
Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина?
Отде иде тази светлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
към беседата >>
Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата.
Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този?
Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата.
Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч. Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират. Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
към беседата >>
Богаташът цял треперел от студ.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията.
Богаташът цял треперел от студ.
Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла.
към беседата >>
Отде иде тази светлина на Венера?
Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина?
Отде иде тази светлина на Венера?
Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
към беседата >>
Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек?
За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата.
Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек?
Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч. Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират. Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
към беседата >>
Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ.
Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка.
– Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
към беседата >>
Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера?
Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
към беседата >>
Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата!
Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек?
Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата!
Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч. Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират. Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
към беседата >>
– Какво правиш?
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка.
– Какво правиш?
– Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
към беседата >>
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват.
Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука? Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър.
към беседата >>
Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч.
Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата!
Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч.
Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират. Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
към беседата >>
– Топля се.
Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш?
– Топля се.
– Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
към беседата >>
Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука?
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват.
Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука?
Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани.
към беседата >>
Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират.
Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч.
Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират.
Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
към беседата >>
– Как се топлиш?
Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се.
– Как се топлиш?
Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
към беседата >>
Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват. Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука?
Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това.
Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина.
към беседата >>
Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч. Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират.
Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
към беседата >>
Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла.
Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш?
Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла.
Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
към беседата >>
Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват. Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука? Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това.
Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън.
Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде.
към беседата >>
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база.
Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла.
Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
към беседата >>
Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват. Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука? Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън.
Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън.
Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето.
към беседата >>
Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база.
Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават.
Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Казвам: това е веруюто, което проповядваме.
Казвам: това е веруюто, което проповядваме.
И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага.
към беседата >>
Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват. Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука? Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън.
Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър.
Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето. Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си.
към беседата >>
Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават.
Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства.
Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея.
Казвам: това е веруюто, което проповядваме.
И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея.
Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение.
към беседата >>
Учените наричат тези комини - вулкани.
Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука? Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър.
Учените наричат тези комини - вулкани.
В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето. Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея.
към беседата >>
Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства.
Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение.
Това може да не стане изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Огън има в тази пръчка!
Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея.
Огън има в тази пръчка!
Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън!
към беседата >>
В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина.
Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани.
В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина.
Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето. Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея. Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
към беседата >>
Това може да не стане изведнъж, но постепенно.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение.
Това може да не стане изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Силата на човека е в това, в което той вярва.
Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка!
Силата на човека е в това, в което той вярва.
Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!
към беседата >>
Този параход се движи в пространството, отива някъде.
Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина.
Този параход се движи в пространството, отива някъде.
Учените казват, че земята се върти около слънцето. Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея. Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
към беседата >>
„Лазаре, излез вън!
„Лазаре, излез вън!
" Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне.
към беседата >>
Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва.
Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика.
към беседата >>
Учените казват, че земята се върти около слънцето.
Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде.
Учените казват, че земята се върти около слънцето.
Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея. Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
към беседата >>
" Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"!
„Лазаре, излез вън!
" Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"!
Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят.
към беседата >>
Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага.
Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага.
В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие.
към беседата >>
Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си.
Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето.
Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си.
Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея. Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
към беседата >>
Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"!
„Лазаре, излез вън! " Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"!
Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"!
Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине.
към беседата >>
В това се заключава неговото спасение.
И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага.
В това се заключава неговото спасение.
Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека.
към беседата >>
Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея.
Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето. Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си.
Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея.
Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
към беседата >>
Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота!
„Лазаре, излез вън! " Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"!
Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота!
И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш.
към беседата >>
Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън!
Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение.
Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън!
Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие.
към беседата >>
Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето. Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея.
Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
към беседата >>
И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори.
„Лазаре, излез вън! " Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота!
И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори.
Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас!
към беседата >>
Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!
Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън!
Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!
" Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
към беседата >>
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях.
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях.
Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири. Ето едно противоречие. В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже.
към беседата >>
Някой заболява и вика лекар, да му помогне.
„Лазаре, излез вън! " Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори.
Някой заболява и вика лекар, да му помогне.
Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя?
към беседата >>
" Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика.
Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!
" Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика.
Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
към беседата >>
Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири.
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях.
Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири.
Ето едно противоречие. В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място.
към беседата >>
Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят.
" Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне.
Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят.
Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън!
към беседата >>
Езикът представя Словото Божие.
Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика.
Езикът представя Словото Божие.
На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
към беседата >>
Ето едно противоречие.
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях. Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири.
Ето едно противоречие.
В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е.
към беседата >>
Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине.
Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят.
Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине.
Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо.
към беседата >>
На това малко камъче било написано името на човека.
В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие.
На това малко камъче било написано името на човека.
Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
към беседата >>
В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип.
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях. Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири. Ето едно противоречие.
В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип.
Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз.
към беседата >>
Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш.
Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине.
Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш.
– Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години.
към беседата >>
Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие.
Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека.
Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие.
От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
към беседата >>
Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири.
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях. Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири. Ето едно противоречие. В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип.
Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири.
Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси.
към беседата >>
– Повярвайте на този глас!
И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш.
– Повярвайте на този глас!
Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид.
към беседата >>
От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар! " Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие.
От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
към беседата >>
Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже.
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях. Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири. Ето едно противоречие. В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири.
Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже.
Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота?
към беседата >>
Казвате: Какво трябва да правя?
Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас!
Казвате: Какво трябва да правя?
– Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела.
към беседата >>
„Лазаре, излез вън!
„Лазаре, излез вън!
" Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън". В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил.
към беседата >>
Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място.
Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири. Ето едно противоречие. В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже.
Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място.
В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени.
към беседата >>
– Стани от леглото си и излез вън!
Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя?
– Стани от леглото си и излез вън!
Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си!
към беседата >>
" Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън".
„Лазаре, излез вън!
" Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън".
В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека.
към беседата >>
В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е.
Ето едно противоречие. В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място.
В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е.
два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират.
към беседата >>
Преди години, в Америка е станало такова чудо.
Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън!
Преди години, в Америка е станало такова чудо.
Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава.
към беседата >>
В това седи силата на хората с високо съзнание.
„Лазаре, излез вън! " Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън".
В това седи силата на хората с високо съзнание.
Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи.
към беседата >>
два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз.
В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е.
два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз.
Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него.
към беседата >>
Една жена, американка, боледувала цели 12 години.
Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо.
Една жена, американка, боледувала цели 12 години.
Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря.
към беседата >>
Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии.
„Лазаре, излез вън! " Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън". В това седи силата на хората с високо съзнание.
Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии.
Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него.
към беседата >>
Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси.
Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз.
Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси.
– Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални?
към беседата >>
Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид.
– Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години.
Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид.
Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.
към беседата >>
Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това?
„Лазаре, излез вън! " Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън". В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии.
Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това?
Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно.
към беседата >>
– Кое е реалното в живота?
Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси.
– Кое е реалното в живота?
Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую?
към беседата >>
Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела.
Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид.
Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела.
Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва?
към беседата >>
Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил.
„Лазаре, излез вън! " Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън". В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това?
Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил.
Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда.
към беседата >>
Реално е само това, което не се мени.
Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота?
Реално е само това, което не се мени.
Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана.
към беседата >>
Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си!
– Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела.
Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си!
Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти.
към беседата >>
Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека.
" Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън". В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил.
Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека.
Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори.
към беседата >>
Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират.
В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени.
Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират.
Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита.
към беседата >>
Тя веднага станала и се почувствала здрава.
Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си!
Тя веднага станала и се почувствала здрава.
С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред.
към беседата >>
Ако два пъти му проговори, той губи.
В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека.
Ако два пъти му проговори, той губи.
Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява.
към беседата >>
Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него.
два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират.
Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него.
Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят.
към беседата >>
С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря.
Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава.
С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря.
С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик!
към беседата >>
Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него.
Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи.
Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него.
Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е.
към беседата >>
Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални?
Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него.
Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални?
Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа.
към беседата >>
С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.
Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря.
С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.
Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва.
към беседата >>
Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно.
Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него.
Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно.
Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба.
към беседата >>
Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую?
– Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални?
Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую?
Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания.
към беседата >>
Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва?
Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.
Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва?
Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар.
към беседата >>
Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда.
Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно.
Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда.
Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба.
към беседата >>
Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана.
Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую?
Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана.
Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
към беседата >>
Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти.
Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва?
Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти.
Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас.
към беседата >>
Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори.
Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда.
Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори.
Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба.
към беседата >>
Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита.
Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана.
Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита.
От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
към беседата >>
Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред.
Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти.
Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред.
Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.
към беседата >>
Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява.
Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори.
Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява.
Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение.
към беседата >>
От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят.
Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита.
От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят.
По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
към беседата >>
Подчини се на този подтик!
С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред.
Подчини се на този подтик!
Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.
към беседата >>
Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е.
Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява.
Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е.
Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
към беседата >>
По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа.
Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят.
По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа.
Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
към беседата >>
Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва.
С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик!
Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва.
От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.
към беседата >>
Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба.
Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е.
Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба.
Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
към беседата >>
Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания.
Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа.
Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания.
Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
към беседата >>
От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар.
Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва.
От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар.
Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.
към беседата >>
Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба.
Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба.
Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба.
Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
към беседата >>
Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания.
Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
към беседата >>
Такова нещо е Божественият глас.
Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар.
Такова нещо е Божественият глас.
От малка искра той създава цял пожар.
към беседата >>
Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба.
Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба.
Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба.
Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
към беседата >>
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах.
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах.
Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние.
към беседата >>
От малка искра той създава цял пожар.
Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас.
От малка искра той създава цял пожар.
към беседата >>
Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение.
Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба.
Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение.
Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
към беседата >>
Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея.
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах.
Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея.
Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе.
към беседата >>
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него.
Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения.
към беседата >>
Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение.
Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
към беседата >>
Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена.
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея.
Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена.
Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе. Питам: кое от двете вярвания е право?
към беседата >>
Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него.
Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях.
Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения. След всичко това, хората наричат този човек "учен".
към беседата >>
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате.
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате.
Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората.
към беседата >>
Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени.
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена.
Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени.
Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе. Питам: кое от двете вярвания е право? Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
към беседата >>
Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях.
Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света.
Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения. След всичко това, хората наричат този човек "учен".
към беседата >>
Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не?
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате.
Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не?
– Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива.
към беседата >>
Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл.
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени.
Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл.
При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе. Питам: кое от двете вярвания е право? Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
към беседата >>
Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света.
Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина.
И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения. След всичко това, хората наричат този човек "учен".
към беседата >>
– Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно.
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не?
– Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно.
– Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
към беседата >>
При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние.
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл.
При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние.
Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе. Питам: кое от двете вярвания е право? Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
към беседата >>
И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина.
И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие.
Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения. След всичко това, хората наричат този човек "учен".
към беседата >>
– Ама можем ли да носим това нещо?
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно.
– Ама можем ли да носим това нещо?
– Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
към беседата >>
Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе.
Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние.
Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе.
Питам: кое от двете вярвания е право? Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
към беседата >>
Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие.
Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения.
След всичко това, хората наричат този човек "учен".
към беседата >>
– Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете.
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо?
– Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете.
Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
към беседата >>
Питам: кое от двете вярвания е право?
Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе.
Питам: кое от двете вярвания е право?
Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
към беседата >>
След всичко това, хората наричат този човек "учен".
Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения.
След всичко това, хората наричат този човек "учен".
към беседата >>
Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората.
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете.
Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората.
В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
към беседата >>
Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе. Питам: кое от двете вярвания е право?
Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
към беседата >>
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н.
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н.
Кой човек е материалист? Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо?
към беседата >>
В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива.
Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората.
В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива.
Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
към беседата >>
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва.
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва.
Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано.
към беседата >>
Кой човек е материалист?
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н.
Кой човек е материалист?
Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича.
към беседата >>
Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
– Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива.
Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
към беседата >>
Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва?
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва.
Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва?
Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце.
към беседата >>
Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине!
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н. Кой човек е материалист?
Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине!
Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек.
към беседата >>
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи.
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи.
Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората?
към беседата >>
Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие.
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва?
Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие.
Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце?
към беседата >>
Какво обичате?
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н. Кой човек е материалист? Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине!
Какво обичате?
Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек?
към беседата >>
Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е.
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи.
Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е.
само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим.
към беседата >>
Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството.
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие.
Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството.
Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце?
към беседата >>
Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене.
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н. Кой човек е материалист? Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате?
Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене.
Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере.
към беседата >>
само на Божественото.
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи. Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е.
само на Божественото.
Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.
към беседата >>
Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека.
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството.
Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека.
Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад?
към беседата >>
Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо?
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н. Кой човек е материалист? Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене.
Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо?
Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали.
към беседата >>
Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене.
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи. Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото.
Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене.
Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения.
към беседата >>
Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано.
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека.
Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано.
Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива?
към беседата >>
Златната монета го привлича.
Кой човек е материалист? Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо?
Златната монета го привлича.
Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън!
към беседата >>
Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори.
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи. Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене.
Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори.
Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното.
към беседата >>
Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце.
Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано.
Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце.
Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла?
към беседата >>
Това значи, материалист човек.
Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича.
Това значи, материалист човек.
Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо?
към беседата >>
Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората?
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи. Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори.
Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората?
Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща.
към беседата >>
Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце?
Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце.
Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце?
Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно.
към беседата >>
Трябва ли да говорите на този човек?
Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек.
Трябва ли да говорите на този човек?
Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо? – Кесията ти е празна.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим.
Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората?
Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим.
Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания.
към беседата >>
Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце?
Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце?
Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце?
Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище.
към беседата >>
Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере.
Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек?
Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере.
Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо? – Кесията ти е празна. – Влез вътре!
към беседата >>
Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.
само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим.
Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.
Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
към беседата >>
Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад?
Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце?
Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад?
Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
към беседата >>
Той разбира цената на златото и го различава от другите метали.
Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере.
Той разбира цената на златото и го различава от другите метали.
Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо? – Кесията ти е празна. – Влез вътре! – Защо?
към беседата >>
Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения.
Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.
Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения.
Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
към беседата >>
Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива?
Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад?
Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива?
Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
към беседата >>
Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън!
Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали.
Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън!
– Защо? – Кесията ти е празна. – Влез вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна.
към беседата >>
Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното.
Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения.
Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното.
Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
към беседата >>
Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла?
Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива?
Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла?
Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
към беседата >>
– Защо?
Това значи, материалист човек. Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън!
– Защо?
– Кесията ти е празна. – Влез вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"!
към беседата >>
Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща.
Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното.
Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща.
Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
към беседата >>
Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно.
Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла?
Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно.
Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
към беседата >>
– Кесията ти е празна.
Трябва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо?
– Кесията ти е празна.
– Влез вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна.
към беседата >>
Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания.
Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща.
Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания.
Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
към беседата >>
Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище.
Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно.
Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище.
Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
към беседата >>
– Влез вътре!
Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо? – Кесията ти е празна.
– Влез вътре!
– Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!
към беседата >>
Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания.
Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
към беседата >>
Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище.
Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
към беседата >>
– Защо?
Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо? – Кесията ти е празна. – Влез вътре!
– Защо?
– Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората.
към беседата >>
„Лазаре, излез вън"!
„Лазаре, излез вън"!
С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора.
към беседата >>
– Кесията ти е пълна.
Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо? – Кесията ти е празна. – Влез вътре! – Защо?
– Кесията ти е пълна.
„Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън.
към беседата >>
С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение.
„Лазаре, излез вън"!
С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение.
В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е.
към беседата >>
„Лазаре, излез вън"!
– Защо? – Кесията ти е празна. – Влез вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна.
„Лазаре, излез вън"!
Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба.
към беседата >>
В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария.
„Лазаре, излез вън"! С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение.
В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария.
Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят.
към беседата >>
Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна.
– Кесията ти е празна. – Влез вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"!
Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна.
Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи?
към беседата >>
Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря.
„Лазаре, излез вън"! С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария.
Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря.
Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш?
към беседата >>
Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!
– Влез вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна.
Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!
" Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността?
към беседата >>
Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи.
„Лазаре, излез вън"! С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря.
Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи.
Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя.
към беседата >>
" Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората.
– Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!
" Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората.
Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти.
към беседата >>
Христос обича умни, а не глупави хора.
„Лазаре, излез вън"! С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи.
Христос обича умни, а не глупави хора.
Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти.
към беседата >>
Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън.
– Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората.
Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън.
Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите.
към беседата >>
Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е.
С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора.
Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е.
върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал?
към беседата >>
Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба.
„Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън.
Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба.
Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите. Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители.
към беседата >>
върна се от онзи свят.
В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е.
върна се от онзи свят.
Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа.
към беседата >>
Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи?
Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба.
Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи?
– Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите. Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители. И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
към беседата >>
Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш?
Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят.
Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш?
Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света.
към беседата >>
– Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността?
Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън! " Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи?
– Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността?
Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите. Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители. И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
към беседата >>
Каквото ми заповядаш, ще направя.
Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш?
Каквото ми заповядаш, ще направя.
Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи?
към беседата >>
Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти.
" Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността?
Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти.
Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите. Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители. И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
към беседата >>
Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти.
Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя.
Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти.
– Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи.
към беседата >>
Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите.
Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти.
Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите.
Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители. И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
към беседата >>
– Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал?
Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти.
– Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал?
Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи?
към беседата >>
Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители.
Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите.
Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители.
И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
към беседата >>
Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа.
върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал?
Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа.
Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи.
към беседата >>
И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите. Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители.
И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
към беседата >>
Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света.
Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа.
Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света.
Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи.
към беседата >>
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен".
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен".
За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън! " Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън! " – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън!
към беседата >>
Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи?
Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света.
Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи?
Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда.
към беседата >>
За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън!
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен".
За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън!
" Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън! " – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек.
към беседата >>
Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи.
Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи?
Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи.
Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят.
към беседата >>
" Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек?
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен". За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън!
" Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек?
Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън! " – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава.
към беседата >>
Какво означават затворените очи?
– Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи.
Какво означават затворените очи?
Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет.
към беседата >>
Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън!
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен". За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън! " Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек?
Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън!
" – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън!
към беседата >>
Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи.
Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи?
Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи.
Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава.
към беседата >>
" – синът не може да стане учен човек.
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен". За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън! " Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън!
" – синът не може да стане учен човек.
Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба!
към беседата >>
Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи.
Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи.
Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи.
Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест.
към беседата >>
Бащата казва на сина си: „Излез вън!
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен". За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън! " Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън! " – синът не може да стане учен човек.
Бащата казва на сина си: „Излез вън!
" – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата.
към беседата >>
Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда.
Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи.
Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда.
Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
към беседата >>
" – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек.
За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън! " Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън! " – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън!
" – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек.
Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо?
към беседата >>
Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят.
Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда.
Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят.
И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
към беседата >>
Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава.
" Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън! " – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек.
Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава.
Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота.
към беседата >>
И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет.
Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят.
И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет.
Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
към беседата >>
Вътрешният глас ви казва: „Излез вън!
Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън! " – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава.
Вътрешният глас ви казва: „Излез вън!
" Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли.
към беседата >>
Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава.
Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет.
Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава.
Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
към беседата >>
" Това значи: напусни тази служба!
" – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън!
" Това значи: напусни тази служба!
Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е.
към беседата >>
Такъв човек има будна съвест.
Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава.
Такъв човек има будна съвест.
Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
към беседата >>
Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата.
Бащата казва на сина си: „Излез вън! " – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба!
Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата.
Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими.
към беседата >>
Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест.
Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
към беседата >>
Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо?
" – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата.
Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо?
- Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора.
към беседата >>
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им.
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им.
Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело. Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н.
към беседата >>
- Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота.
Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо?
- Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота.
Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни.
към беседата >>
Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело.
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им.
Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело.
Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони.
към беседата >>
Той е придобил това, за което царят не може и да мисли.
Вътрешният глас ви казва: „Излез вън! " Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота.
Той е придобил това, за което царят не може и да мисли.
Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не?
към беседата >>
Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение.
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им. Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело.
Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение.
За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин.
към беседата >>
Ще кажете, че това са празни работи, т.е.
" Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли.
Ще кажете, че това са празни работи, т.е.
неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения.
към беседата >>
За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора.
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им. Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело. Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение.
За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора.
Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения.
към беседата >>
неща, които днес са непостижими.
Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е.
неща, които днес са непостижими.
– Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога.
към беседата >>
Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него.
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им. Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело. Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора.
Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него.
В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо?
към беседата >>
– Ние не гледаме на нещата като обикновените хора.
Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими.
– Ние не гледаме на нещата като обикновените хора.
Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът.
към беседата >>
В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н.
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им. Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело. Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него.
В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н.
И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората.
към беседата >>
Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни.
- Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора.
Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни.
Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора.
към беседата >>
И в сегашните държави се спазват тия закони.
Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело. Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н.
И в сегашните държави се спазват тия закони.
Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата.
към беседата >>
Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не?
Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни.
Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не?
Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах.
към беседата >>
Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин.
Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони.
Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин.
Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа.
към беседата >>
Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения.
Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не?
Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения.
Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене!
към беседата >>
Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения.
За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин.
Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения.
Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него.
към беседата >>
Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога.
неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения.
Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога.
– Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти.
към беседата >>
Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо?
Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения.
Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо?
Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките.
към беседата >>
– Там е въпросът.
– Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога.
– Там е въпросът.
Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее.
към беседата >>
Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората.
В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо?
Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората.
Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките. Защо става така?
към беседата >>
Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора.
Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът.
Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора.
Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят.
към беседата >>
Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата.
И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората.
Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата.
Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките. Защо става така? Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
към беседата >>
Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах.
Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора.
Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах.
Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки.
към беседата >>
Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа.
Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата.
Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа.
Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките. Защо става така? Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
към беседата >>
Трябва да се измени този начин на живеене!
Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах.
Трябва да се измени този начин на живеене!
– Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас.
към беседата >>
Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него.
Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа.
Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него.
Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките. Защо става така? Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
към беседата >>
– Това е гласът на дядо ти.
Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене!
– Това е гласът на дядо ти.
След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така.
към беседата >>
Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките.
Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него.
Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките.
Защо става така? Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
към беседата >>
След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее.
– Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти.
След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее.
Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения.
към беседата >>
Защо става така?
Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките.
Защо става така?
Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
към беседата >>
Как трябва да се живее, и те не знаят.
Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее.
Как трябва да се живее, и те не знаят.
След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния.
към беседата >>
Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките. Защо става така?
Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
към беседата >>
След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки.
Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят.
След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки.
– Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам?
към беседата >>
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат.
Един гръцки поп живял заедно с един светия. Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват.
към беседата >>
– Това не е Божественият глас.
Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки.
– Това не е Божественият глас.
Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така?
към беседата >>
Един гръцки поп живял заедно с един светия.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат.
Един гръцки поп живял заедно с един светия.
Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно.
към беседата >>
Бог никога не говори на хората така.
– Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас.
Бог никога не говори на хората така.
Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта.
към беседата >>
Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат. Един гръцки поп живял заедно с един светия.
Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него.
Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете.
към беседата >>
Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения.
След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така.
Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения.
Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов.
към беседата >>
„Лазаре, излез вън!
„Лазаре, излез вън!
“ Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот.
към беседата >>
Затова, попът решил да избяга от светията.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат. Един гръцки поп живял заедно с един светия. Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него.
Затова, попът решил да избяга от светията.
Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам.
към беседата >>
Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния.
Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения.
Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния.
Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си.
към беседата >>
“ Това изречение има двояк смисъл.
„Лазаре, излез вън!
“ Това изречение има двояк смисъл.
Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот.
към беседата >>
Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат. Един гръцки поп живял заедно с един светия. Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията.
Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път.
Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън.
към беседата >>
Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам?
След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния.
Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам?
– Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите?
към беседата >>
Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди.
„Лазаре, излез вън! “ Това изречение има двояк смисъл.
Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди.
Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е.
към беседата >>
Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат. Един гръцки поп живял заедно с един светия. Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път.
Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват.
Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа.
към беседата >>
– Може ли разумен човек да говори така?
– Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам?
– Може ли разумен човек да говори така?
Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече.
към беседата >>
Кой се обижда?
„Лазаре, излез вън! “ Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди.
Кой се обижда?
Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират.
към беседата >>
Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно.
Един гръцки поп живял заедно с един светия. Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват.
Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно.
Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави.
към беседата >>
Разумният никога не говори за любовта.
Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така?
Разумният никога не говори за любовта.
Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате.
към беседата >>
Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е.
„Лазаре, излез вън! “ Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда?
Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е.
само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота.
към беседата >>
Моля ви, да му помогнете.
Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно.
Моля ви, да му помогнете.
– Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето.
към беседата >>
Той знае, че Бог е Любов.
Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта.
Той знае, че Бог е Любов.
Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю?
към беседата >>
само материалния живот.
„Лазаре, излез вън! “ Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е.
само материалния живот.
Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота.
към беседата >>
– Добре, ще се опитам да го излекувам.
Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете.
– Добре, ще се опитам да го излекувам.
Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре.
към беседата >>
Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си.
Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов.
Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си.
Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене.
към беседата >>
Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот.
“ Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот.
Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот.
Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота.
към беседата >>
Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън.
Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам.
Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън.
Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място.
към беседата >>
Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите?
Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си.
Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите?
Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене. – После?
към беседата >>
Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е.
Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот.
Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е.
онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота.
към беседата >>
Светията затворил вратата и започнал своята работа.
Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън.
Светията затворил вратата и започнал своята работа.
Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа?
към беседата >>
Пристъпвате към доброто и нищо повече.
– Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите?
Пристъпвате към доброто и нищо повече.
Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми!
към беседата >>
онзи живот, който всички хора разбират.
Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е.
онзи живот, който всички хора разбират.
Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота.
към беседата >>
Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави.
Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа.
Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави.
Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга.
към беседата >>
Слагате на господаря си да яде и му услужвате.
Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече.
Слагате на господаря си да яде и му услужвате.
Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето?
към беседата >>
Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота.
Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират.
Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота.
И най-малките животни разбират тази страна на живота.
към беседата >>
Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето.
Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави.
Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето.
После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши.
към беседата >>
Питате господаря си: Какво желаете, господарю?
Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате.
Питате господаря си: Какво желаете, господарю?
– Хляб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен.
към беседата >>
И най-малките животни разбират тази страна на живота.
само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота.
И най-малките животни разбират тази страна на живота.
към беседата >>
После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре.
– Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето.
После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре.
Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън.
към беседата >>
– Хляб, ядене.
Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю?
– Хляб, ядене.
– После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене.
към беседата >>
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза.
Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят.
към беседата >>
Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място.
Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре.
Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място.
Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело.
към беседата >>
– После?
Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене.
– После?
– Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи.
към беседата >>
Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза.
Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл.
Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен".
към беседата >>
Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа?
Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място.
Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа?
Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят.
към беседата >>
– Тури яденето в устата ми!
Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене. – После?
– Тури яденето в устата ми!
– Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо.
към беседата >>
Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл.
Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение.
Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен".
към беседата >>
Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга.
Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа?
Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга.
Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля.
към беседата >>
– Доволни ли сте от яденето?
Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми!
– Доволни ли сте от яденето?
– Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо. Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате.
към беседата >>
Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение.
Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си.
Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание.
към беседата >>
Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши.
Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга.
Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши.
Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида.
към беседата >>
– Не съм доволен.
Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето?
– Не съм доволен.
– Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо. Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любов.
към беседата >>
Тя вече е на фалиране.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си.
Тя вече е на фалиране.
Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране.
към беседата >>
Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън.
После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши.
Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън.
В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят.
към беседата >>
– Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене.
– Хляб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен.
– Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене.
И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо. Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любов. Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
към беседата >>
Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране.
Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят.
Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия".
към беседата >>
В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело.
Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън.
В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело.
Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя.
към беседата >>
И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи.
– После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене.
И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи.
Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо. Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любов. Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
към беседата >>
Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен".
Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят.
Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен".
Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова.
към беседата >>
Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят.
Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело.
Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят.
Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи.
към беседата >>
Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо.
– Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи.
Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо.
Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любов. Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
към беседата >>
Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен".
Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен".
Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен".
Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален".
към беседата >>
Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля.
Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят.
Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля.
За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете?
към беседата >>
Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате.
– Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо.
Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате.
Тази е идеалната любов. Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
към беседата >>
Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание.
Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен".
Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание.
Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат.
към беседата >>
За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида.
Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля.
За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида.
Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме.
към беседата >>
Тази е идеалната любов.
– Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо. Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате.
Тази е идеалната любов.
Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
към беседата >>
Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране.
Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание.
Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране.
След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота.
към беседата >>
Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят.
Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида.
Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят.
Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам.
към беседата >>
Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
– Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо. Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любов.
Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
към беседата >>
След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия".
Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране.
След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия".
И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората.
към беседата >>
Сбогувал се със светията и поел сам пътя.
В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят.
Сбогувал се със светията и поел сам пътя.
Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника.
към беседата >>
Христос каза: „Лазаре, излез вън!
Христос каза: „Лазаре, излез вън!
" С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи. С какво му услужи? Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба.
към беседата >>
И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова.
Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия".
И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова.
Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките?
към беседата >>
Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи.
Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя.
Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи.
Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода.
към беседата >>
" С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи.
Христос каза: „Лазаре, излез вън!
" С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи.
С какво му услужи? Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!
към беседата >>
Тази дума замества думата „нравствен, морален".
Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова.
Тази дума замества думата „нравствен, морален".
Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота.
към беседата >>
Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете?
Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи.
Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете?
– Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън.
към беседата >>
С какво му услужи?
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи.
С какво му услужи?
Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите.
към беседата >>
Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат.
Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален".
Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат.
Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот.
към беседата >>
– Имаме.
За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете?
– Имаме.
– Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода.
към беседата >>
Като му върна живота.
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи. С какво му услужи?
Като му върна живота.
Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота.
към беседата >>
Това показва, че икономията е стимул в живота.
Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат.
Това показва, че икономията е стимул в живота.
Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен.
към беседата >>
– Дайте го, аз мога да лекувам.
Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме.
– Дайте го, аз мога да лекувам.
Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място.
към беседата >>
Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас.
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи. С какво му услужи? Като му върна живота.
Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас.
Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н.
към беседата >>
Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората.
След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота.
Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората.
Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е.
към беседата >>
Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника.
Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам.
Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника.
– Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място. Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото.
към беседата >>
Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба.
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи. С какво му услужи? Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас.
Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба.
Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба.
към беседата >>
Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките?
И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората.
Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките?
По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно.
към беседата >>
– Дайте сега коритото с чиста гореща вода.
Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника.
– Дайте сега коритото с чиста гореща вода.
Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място. Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото. В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна.
към беседата >>
Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!
" С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи. С какво му услужи? Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба.
Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!
" Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение.
към беседата >>
По-важна и по-силна дума е икономията в живота.
Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките?
По-важна и по-силна дума е икономията в живота.
Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи.
към беседата >>
Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън.
Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода.
Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън.
Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място. Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото. В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна. Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
към беседата >>
" Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите.
С какво му услужи? Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!
" Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите.
Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"?
към беседата >>
Третата страна на живота е Божествения живот.
Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота.
Третата страна на живота е Божествения живот.
Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи.
към беседата >>
Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода.
– Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън.
Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода.
След това, започнал да поставя всяка част на своето място. Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото. В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна. Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
към беседата >>
Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота.
Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите.
Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота.
Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш".
към беседата >>
Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен.
Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот.
Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен.
След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи.
към беседата >>
След това, започнал да поставя всяка част на своето място.
– Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода.
След това, започнал да поставя всяка част на своето място.
Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото. В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна. Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
към беседата >>
Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н.
Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота.
Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н.
Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави.
към беседата >>
След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е.
Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен.
След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е.
Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
към беседата >>
Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото.
Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място.
Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото.
В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна. Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
към беседата >>
Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба.
Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н.
Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба.
Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи?
към беседата >>
Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно.
Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е.
Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно.
Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
към беседата >>
В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна.
– Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място. Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото.
В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна.
Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
към беседата >>
Този е човекът на четвъртото посвещение.
Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън! " Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба.
Този е човекът на четвъртото посвещение.
Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън!
към беседата >>
Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи.
По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно.
Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи.
Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
към беседата >>
Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място. Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото. В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна.
Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
към беседата >>
Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"?
" Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение.
Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"?
Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън! И той веднага излезе.
към беседата >>
Икономията на живота печели, моралният живот губи.
Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи.
Икономията на живота печели, моралният живот губи.
Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
към беседата >>
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник.
Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават. Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват. Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят.
към беседата >>
Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш".
Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"?
Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш".
И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън! И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше.
към беседата >>
Съзнателният човек печели, духовният губи.
Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи.
Съзнателният човек печели, духовният губи.
Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
към беседата >>
Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник.
Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават.
Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват. Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага.
към беседата >>
И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави.
Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш".
И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави.
Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън! И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди!
към беседата >>
Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи.
Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
към беседата >>
Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник. Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават.
Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват.
Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания?
към беседата >>
Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи?
Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави.
Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи?
" – Излез вън! И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше.
към беседата >>
Христос каза: „Лазаре, излез вън!
Христос каза: „Лазаре, излез вън!
" Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н.
към беседата >>
Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник. Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават. Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват.
Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета.
Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога.
към беседата >>
" – Излез вън!
Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи?
" – Излез вън!
И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела!
към беседата >>
" Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"?
Христос каза: „Лазаре, излез вън!
" Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"?
Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия.
към беседата >>
Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник. Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават. Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват. Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета.
Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ.
Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна.
към беседата >>
И той веднага излезе.
Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън!
И той веднага излезе.
Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше.
към беседата >>
Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"!
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"?
Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"!
Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата.
към беседата >>
Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник. Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават. Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват. Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ.
Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят.
Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна.
към беседата >>
Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше.
Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън! И той веднага излезе.
Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше.
Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина.
към беседата >>
Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си.
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"!
Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си.
Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси.
към беседата >>
Те нямат ония знания, с които природата разполага.
Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават. Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват. Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят.
Те нямат ония знания, с които природата разполага.
Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна. Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
към беседата >>
Гласът му казваше: Иди!
И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън! И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше.
Гласът му казваше: Иди!
– и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват.
към беседата >>
Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си.
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си.
Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си.
Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота.
към беседата >>
Защо нямат тези знания?
Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват. Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага.
Защо нямат тези знания?
Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна. Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
към беседата >>
– и той отиваше.
Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи? " – Излез вън! И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди!
– и той отиваше.
– Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях.
към беседата >>
Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н.
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си.
Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н.
Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота. Те не разбират и съзнателния живот.
към беседата >>
Защото са се отделили от Бога.
Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания?
Защото са се отделили от Бога.
Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна. Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
към беседата >>
– Ела!
" – Излез вън! И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше.
– Ела!
– и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света?
към беседата >>
Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия.
" Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н.
Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия.
Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота. Те не разбират и съзнателния живот. Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
към беседата >>
Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна.
Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога.
Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна.
Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна. Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
към беседата >>
– и той дохождаше.
И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела!
– и той дохождаше.
Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат.
към беседата >>
Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата.
Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия.
Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата.
Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота. Те не разбират и съзнателния живот. Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
към беседата >>
Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна.
Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна.
Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна.
Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
към беседата >>
Ще кажете, че това е военна дисциплина.
Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше.
Ще кажете, че това е военна дисциплина.
Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети.
към беседата >>
Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси.
Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата.
Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси.
Те не разбират икономията на живота. Те не разбират и съзнателния живот. Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
към беседата >>
Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна.
Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
към беседата >>
Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват.
Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина.
Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват.
Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи.
към беседата >>
Те не разбират икономията на живота.
Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси.
Те не разбират икономията на живота.
Те не разбират и съзнателния живот. Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
към беседата >>
Един френски офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания.
Един френски офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания.
Кое му дало повод да направи този опит? По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник.
към беседата >>
Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях.
– и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват.
Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях.
Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота.
към беседата >>
Те не разбират и съзнателния живот.
Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота.
Те не разбират и съзнателния живот.
Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
към беседата >>
Кое му дало повод да направи този опит?
Един френски офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания.
Кое му дало повод да направи този опит?
По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш.
към беседата >>
Какво става днес в света?
– Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях.
Какво става днес в света?
Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н.
към беседата >>
Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота. Те не разбират и съзнателния живот.
Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
към беседата >>
По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан.
Един френски офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало повод да направи този опит?
По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан.
Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек?
към беседата >>
Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат.
– и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света?
Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат.
Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко.
към беседата >>
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му.
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му.
Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство?
към беседата >>
Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан.
Един френски офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало повод да направи този опит? По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан.
Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан.
За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит.
към беседата >>
Те чакат щастието да ги посети.
Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат.
Те чакат щастието да ги посети.
Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси.
към беседата >>
Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло.
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му.
Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло.
Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш?
към беседата >>
За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може.
Един френски офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало повод да направи този опит? По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан.
За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може.
За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря.
към беседата >>
Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи.
Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети.
Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи.
Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал.
към беседата >>
Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза.
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му. Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло.
Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза.
Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите.
към беседата >>
За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник.
Един френски офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало повод да направи този опит? По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може.
За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник.
Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно!
към беседата >>
Любовта, това е проява на Бога в живота.
Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи.
Любовта, това е проява на Бога в живота.
Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях.
към беседата >>
Обаче, богатият бил голям скъперник.
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му. Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза.
Обаче, богатият бил голям скъперник.
Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп.
към беседата >>
Ще удряш, докато ти кажа да спреш.
Кое му дало повод да направи този опит? По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник.
Ще удряш, докато ти кажа да спреш.
Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно! След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
към беседата >>
Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н.
Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота.
Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н.
Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените.
към беседата >>
Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло.
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му. Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник.
Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло.
Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им.
към беседата >>
Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек?
По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш.
Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек?
– Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно! След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
към беседата >>
Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко.
Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н.
Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко.
Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора.
към беседата >>
Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство?
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му. Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло.
Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство?
За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото.
към беседата >>
– Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит.
Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек?
– Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит.
Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно! След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
към беседата >>
Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси.
Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко.
Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси.
Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения.
към беседата >>
За какъв ме мислиш?
Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство?
За какъв ме мислиш?
– Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти.
към беседата >>
Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря.
За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит.
Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря.
Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно! След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
към беседата >>
Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал.
Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси.
Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал.
Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво.
към беседата >>
– Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите.
Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш?
– Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите.
Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок.
към беседата >>
Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно!
За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря.
Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно!
След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
към беседата >>
Това е правият път за тях.
Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал.
Това е правият път за тях.
Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
към беседата >>
Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп.
Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите.
Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп.
След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
към беседата >>
След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно!
След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
към беседата >>
Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените.
Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях.
Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените.
Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
към беседата >>
След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им.
Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп.
След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им.
Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
към беседата >>
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях?
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях?
Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие.
към беседата >>
Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора.
Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените.
Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора.
Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
към беседата >>
Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото.
Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им.
Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото.
– Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
към беседата >>
Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н.
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях?
Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н.
Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие.
към беседата >>
Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения.
Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора.
Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения.
И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
към беседата >>
– Там е погрешката ти.
За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото.
– Там е погрешката ти.
Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
към беседата >>
Геройство ли е това?
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях? Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н.
Геройство ли е това?
Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие.
към беседата >>
И това е хубаво.
Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения.
И това е хубаво.
Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
към беседата >>
Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок.
– Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти.
Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок.
Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
към беседата >>
Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие.
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях? Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н. Геройство ли е това?
Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие.
към беседата >>
Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво.
Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
към беседата >>
Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок.
Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
към беседата >>
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият.
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият.
Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа.
към беседата >>
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта.
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта.
Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън! " За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба.
към беседата >>
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада?
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада?
На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората.
към беседата >>
Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята.
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият.
Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята.
Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие?
към беседата >>
Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта.
Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!
" За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години.
към беседата >>
На парите е тази почит.
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада?
На парите е тази почит.
Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат.
към беседата >>
Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята.
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята.
Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята.
Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия?
към беседата >>
" За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб.
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта. Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!
" За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб.
За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко.
към беседата >>
Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася?
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада? На парите е тази почит.
Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася?
Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века.
към беседата >>
Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята.
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята.
Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята.
Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия?
към беседата >>
За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб.
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта. Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън! " За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб.
За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб.
Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание.
към беседата >>
Тя се отнася за знанието, което имате.
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада? На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася?
Тя се отнася за знанието, което имате.
Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже.
към беседата >>
Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек.
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята.
Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек.
Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия?
към беседата >>
Това зависи от степента на тяхното развитие.
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта. Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън! " За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб.
Това зависи от степента на тяхното развитие.
Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога.
към беседата >>
Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас.
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада? На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате.
Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас.
Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая.
към беседата >>
Аз се отказвам от тази работа.
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек.
Аз се отказвам от тази работа.
Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия?
към беседата >>
Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба.
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта. Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън! " За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие.
Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба.
Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена.
към беседата >>
Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората.
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада? На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас.
Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората.
И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"!
към беседата >>
Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие?
Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа.
Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие?
Втори път, ще биете ли светия?
към беседата >>
Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години.
Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън! " За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба.
Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години.
Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека.
към беседата >>
4.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл.
Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса. – Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде.
Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл.
Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ.
към беседата >>
Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата?
– Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл.
Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата?
Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. – Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия?
към беседата >>
Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците.
Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата?
Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците.
Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. – Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? – Морално е, разбира се.
към беседата >>
Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина.
Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците.
Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина.
Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. – Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? – Морално е, разбира се.
към беседата >>
Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее.
Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина.
Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее.
Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. – Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? – Морално е, разбира се.
към беседата >>
Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ.
Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее.
Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ.
– Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? – Морално е, разбира се.
към беседата >>
– Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия?
Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ.
– Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия?
– Морално е, разбира се.
към беседата >>
– Морално е, разбира се.
Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. – Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия?
– Морално е, разбира се.
към беседата >>
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор.
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор.
Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно.
към беседата >>
Свободно ли ще се разхожда този човек из града?
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор.
Свободно ли ще се разхожда този човек из града?
По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля.
към беседата >>
По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията.
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града?
По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията.
Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно.
към беседата >>
Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици.
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията.
Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици.
Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят.
към беседата >>
Това положение му се е наложило.
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици.
Това положение му се е наложило.
Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек!
към беседата >>
Той не ходи по калните улици доброволно.
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило.
Той не ходи по калните улици доброволно.
Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава.
към беседата >>
Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля.
Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно.
Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля.
За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой.
към беседата >>
За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно.
По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля.
За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно.
Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си.
към беседата >>
Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят.
Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно.
Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят.
Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи.
към беседата >>
Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек!
Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят.
Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек!
Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
към беседата >>
Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава.
Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек!
Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава.
Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
към беседата >>
Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой.
Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава.
Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой.
Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
към беседата >>
Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си.
За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой.
Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си.
Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
към беседата >>
Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи.
Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си.
Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи.
Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
към беседата >>
Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи.
Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
към беседата >>
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии.
Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях.
към беседата >>
Тъй както е създаден светът, това е невъзможно.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии.
Тъй както е създаден светът, това е невъзможно.
Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете.
към беседата >>
Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно.
Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици.
Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите.
към беседата >>
Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици.
Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие.
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва.
към беседата >>
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие.
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества.
За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление.
към беседата >>
За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества.
За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях.
Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант.
към беседата >>
Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете.
Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях.
Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете.
Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант.
към беседата >>
Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите.
Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете.
Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите.
Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил.
към беседата >>
Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва.
Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите.
Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва.
Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант.
към беседата >>
Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление.
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва.
Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление.
Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите?
към беседата >>
Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант.
За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление.
Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант.
Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете?
към беседата >>
Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант.
Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант.
Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант.
Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора.
към беседата >>
Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил.
Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант.
Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил.
Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати.
към беседата >>
Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант.
Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил.
Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант.
Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила.
към беседата >>
Какво ще правите?
Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант.
Какво ще правите?
Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека.
към беседата >>
Мислите ли, че няма да го откриете?
Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите?
Мислите ли, че няма да го откриете?
Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши.
към беседата >>
Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора.
Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете?
Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора.
Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
към беседата >>
Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати.
Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора.
Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати.
Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
към беседата >>
Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила.
Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати.
Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила.
Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила.
Същото се отнася и до човека.
Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
към беседата >>
Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши.
Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека.
Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши.
За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
към беседата >>
За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши.
За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
към беседата >>
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости.
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости.
Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа.
към беседата >>
Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен.
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости.
Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен.
Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек.
към беседата >>
Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност.
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен.
Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност.
Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра.
към беседата >>
Казва се, че на смелия Бог всякога помага.
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност.
Казва се, че на смелия Бог всякога помага.
Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала.
към беседата >>
Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи.
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага.
Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи.
Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса.
към беседата >>
Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа.
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи.
Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа.
След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте.
към беседата >>
След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек.
Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа.
След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек.
Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа.
към беседата >>
Смелият действа бързо, решително и с вяра.
Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек.
Смелият действа бързо, решително и с вяра.
Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят?
към беседата >>
Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала.
Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра.
Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала.
Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща.
към беседата >>
Вярата върши чудеса.
Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала.
Вярата върши чудеса.
Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява.
към беседата >>
Приложете вярата в живота си и не се безпокойте.
Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса.
Приложете вярата в живота си и не се безпокойте.
Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят?
към беседата >>
Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа.
След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте.
Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа.
Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат?
към беседата >>
Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят?
Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа.
Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят?
Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат? ] да работят.
към беседата >>
Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща.
Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят?
Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща.
Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат? ] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят.
към беседата >>
Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява.
Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща.
Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява.
Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат? ] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото.
към беседата >>
Какво трябва да направят?
Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява.
Какво трябва да направят?
– Да се опретнат [спретнат? ] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън.
към беседата >>
– Да се опретнат [спретнат?
Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят?
– Да се опретнат [спретнат?
] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него.
към беседата >>
] да работят.
Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат?
] да работят.
Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа.
към беседата >>
Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят.
Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат? ] да работят.
Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят.
Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
към беседата >>
Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото.
Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат? ] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят.
Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото.
– Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
към беседата >>
– Ама може да им дойде помощ отвън.
Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат? ] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото.
– Ама може да им дойде помощ отвън.
– И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
към беседата >>
– И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него.
– Да се опретнат [спретнат? ] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън.
– И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него.
Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
към беседата >>
Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа.
] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него.
Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа.
Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
към беседата >>
Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа.
Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
към беседата >>
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте.
Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек.
към беседата >>
Такова нещо представя и вечността.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте.
Такова нещо представя и вечността.
Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил.
към беседата >>
Тя не се размножава, не расте, нито се развива.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността.
Тя не се размножава, не расте, нито се развива.
И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила.
към беседата >>
И за човека, като единица, може да се каже същото.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива.
И за човека, като единица, може да се каже същото.
Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи.
към беседата >>
Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото.
Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил.
Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота.
към беседата >>
Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил.
Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек.
Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука.
към беседата >>
Това не значи още, че той се е размножил.
Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек.
Това не значи още, че той се е размножил.
Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици?
към беседата >>
Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила.
Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил.
Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила.
Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже.
към беседата >>
Отраженията не са реални образи.
И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила.
Отраженията не са реални образи.
Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже.
към беседата >>
Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота.
Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи.
Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота.
Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука.
към беседата >>
Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука.
Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота.
Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука.
Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти.
към беседата >>
Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици?
Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука.
Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици?
Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав.
към беседата >>
Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже.
Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици?
Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже.
Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение.
към беседата >>
Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже.
Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже.
Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже.
Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек.
към беседата >>
Това не е наука.
Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже.
Това не е наука.
Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти.
Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука.
Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти.
Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език.
към беседата >>
Ще кажете на някой човек, че е сприхав.
Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти.
Ще кажете на някой човек, че е сприхав.
– Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма.
към беседата >>
– Това е относително твърдение.
Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав.
– Това е относително твърдение.
Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове.
към беседата >>
Ще му кажете още, че е добър или лош човек.
Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение.
Ще му кажете още, че е добър или лош човек.
– И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя.
към беседата >>
– И това е относително твърдение.
Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек.
– И това е относително твърдение.
Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек.
към беседата >>
Думите добър и лош са пособия на един стар език.
Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение.
Думите добър и лош са пособия на един стар език.
Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам.
към беседата >>
Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма.
Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език.
Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма.
Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава.
към беседата >>
Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове.
– Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма.
Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове.
Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
към беседата >>
Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя.
Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове.
Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя.
Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
към беседата >>
Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек.
– И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя.
Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек.
Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
към беседата >>
Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам.
Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек.
Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам.
Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
към беседата >>
Никой няма да ме познава.
Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам.
Никой няма да ме познава.
Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
към беседата >>
Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава.
Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
към беседата >>
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе.
Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.
към беседата >>
Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе.
Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе.
Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.
към беседата >>
Дума няма да се чуе за твоето съществуване.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе.
Дума няма да се чуе за твоето съществуване.
Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.
към беседата >>
Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване.
Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали.
Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.
към беседата >>
Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали.
Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух.
Днес всички вестници пишат за мене.
към беседата >>
Днес всички вестници пишат за мене.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух.
Днес всички вестници пишат за мене.
към беседата >>
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава.
При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи.
към беседата >>
При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава.
При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно.
Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война.
към беседата >>
Често хората говорят едни за други неща, които не са верни.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно.
Често хората говорят едни за други неща, които не са верни.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не са верни.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти.
Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите.
към беседата >>
Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти.
Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва.
Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева?
към беседата >>
Запример, някой обича да се гневи.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва.
Запример, някой обича да се гневи.
Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен.
към беседата >>
Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война.
При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи.
Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война.
Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва.
към беседата >>
Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут.
Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война.
Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут.
Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека.
към беседата >>
Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут.
Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите.
Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав.
към беседата >>
Как ще избегнете гнева?
Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите.
Как ще избегнете гнева?
Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши.
към беседата >>
Ще намокрите барута си, да стане влажен.
Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева?
Ще намокрите барута си, да стане влажен.
Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си.
към беседата >>
Влагата пречи на барута да избухва.
Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен.
Влагата пречи на барута да избухва.
Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния.
към беседата >>
Влагата представя мекотата в човека.
Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва.
Влагата представя мекотата в човека.
Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“.
към беседата >>
Човек трябва да бъде мек, но не мекушав.
Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека.
Човек трябва да бъде мек, но не мекушав.
Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок.
към беседата >>
Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши.
Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав.
Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши.
Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад.
към беседата >>
Значи, всяко нещо е на мястото си.
Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши.
Значи, всяко нещо е на мястото си.
Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята.
към беседата >>
Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния.
Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си.
Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния.
Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето.
към беседата >>
Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“.
Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния.
Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“.
Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си.
към беседата >>
Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок.
Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“.
Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок.
Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам.
към беседата >>
Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад.
Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок.
Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад.
Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш.
към беседата >>
Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята.
Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад.
Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята.
След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода.
към беседата >>
След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето.
Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята.
След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето.
Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
към беседата >>
Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си.
Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето.
Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си.
– Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
към беседата >>
– Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам.
Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си.
– Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам.
– Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
към беседата >>
– Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш.
Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам.
– Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш.
Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
към беседата >>
Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода.
Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш.
Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода.
Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
към беседата >>
Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода.
Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
към беседата >>
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания.
Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. – Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен.
към беседата >>
Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания.
Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия.
– Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва.
към беседата >>
– Много просто.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия.
– Много просто.
Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си.
към беседата >>
Той мисли криво за себе си.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. – Много просто.
Той мисли криво за себе си.
Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение.
към беседата >>
Той не познава още какво нещо е кротостта.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. – Много просто. Той мисли криво за себе си.
Той не познава още какво нещо е кротостта.
Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат.
към беседата >>
Кроткият човек е предвидлив и съобразителен.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. – Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта.
Кроткият човек е предвидлив и съобразителен.
При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено.
към беседата >>
При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва.
Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. – Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен.
При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва.
Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят.
към беседата >>
Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си.
– Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва.
Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си.
Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро.
към беседата >>
Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение.
Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си.
Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение.
Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
към беседата >>
Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат.
Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение.
Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат.
Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
към беседата >>
Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено.
Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат.
Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено.
Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
към беседата >>
Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят.
При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено.
Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят.
Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
към беседата >>
Представете си, че виждате една стонога.
Представете си, че виждате една стонога.
Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре.
към беседата >>
Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро.
Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят.
Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро.
Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
към беседата >>
Какво заключение ще извадите от нея?
Представете си, че виждате една стонога.
Какво заключение ще извадите от нея?
Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери.
към беседата >>
Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро.
Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
към беседата >>
Защо трябва да има толкова много крака?
Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите от нея?
Защо трябва да има толкова много крака?
Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало.
към беседата >>
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи.
Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено.
към беседата >>
Това е един въпрос за разрешаване.
Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака?
Това е един въпрос за разрешаване.
В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира.
към беседата >>
Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи.
Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие.
Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
към беседата >>
В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека.
Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване.
В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека.
Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте.
към беседата >>
Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие.
Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде.
Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
към беседата >>
Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре.
Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека.
Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре.
Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата.
към беседата >>
Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде.
Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение.
На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
към беседата >>
Запример, когато расте, детето обича често да се мери.
Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре.
Запример, когато расте, детето обича често да се мери.
То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат.
към беседата >>
На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение.
На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде.
Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
към беседата >>
То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало.
Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери.
То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало.
Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение.
към беседата >>
Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде.
Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено.
Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
към беседата >>
Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира.
Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало.
Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира.
Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати.
към беседата >>
Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено.
Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
към беседата >>
Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте.
В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира.
Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте.
Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава.
към беседата >>
Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество.
Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество.
Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото.
към беседата >>
Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата.
Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте.
Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата.
В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувствата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях.
към беседата >>
Те са послушни, когато са слаби и невежи.
Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество.
Те са послушни, когато са слаби и невежи.
Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек.
към беседата >>
В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат.
Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата.
В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат.
Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувствата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях.
към беседата >>
НАГОРЕ