НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
554
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
554
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Те са от различни раси и от различни нации.
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой?
Те са от различни раси и от различни нации.
Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
към беседата >>
Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската.
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации.
Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската.
Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
към беседата >>
Поради това различие, те не могат да пишат еднакво.
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската.
Поради това различие, те не могат да пишат еднакво.
Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
към беседата >>
Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават.
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво.
Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават.
Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
към беседата >>
Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н.
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават.
Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н.
Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
към беседата >>
Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н.
Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
към беседата >>
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят.
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят.
Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща?
към беседата >>
Единият писател минава за светски, а другият – за духовен.
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят.
Единият писател минава за светски, а другият – за духовен.
Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето?
към беседата >>
Кой от двамата е по-богат на образи?
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен.
Кой от двамата е по-богат на образи?
Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели?
към беседата >>
Как познавате, че някой писател е духовен?
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи?
Как познавате, че някой писател е духовен?
Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността.
към беседата >>
Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите.
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен?
Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите.
Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща?
към беседата >>
Отде знае той тези неща?
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите.
Отде знае той тези неща?
Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно.
към беседата >>
Бил ли е някога в рая, или на небето?
Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща?
Бил ли е някога в рая, или на небето?
Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори.
към беседата >>
Виждал ли е ангели?
Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето?
Виждал ли е ангели?
Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
към беседата >>
Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността.
Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели?
Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността.
Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
към беседата >>
Какъв писател е този, който пише неверни неща?
Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността.
Какъв писател е този, който пише неверни неща?
Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
към беседата >>
Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно.
Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща?
Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно.
Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
към беседата >>
Така не се говори.
Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно.
Така не се говори.
Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
към беседата >>
Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори.
Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
към беседата >>
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река?
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река?
За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия.
към беседата >>
За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н.
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река?
За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н.
Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини.
към беседата >>
Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години.
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н.
Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години.
Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали.
към беседата >>
Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове.
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години.
Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове.
След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н.
към беседата >>
След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й.
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове.
След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й.
Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно.
към беседата >>
Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия.
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й.
Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия.
Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни.
към беседата >>
Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини.
За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия.
Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини.
За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди.
към беседата >>
За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали.
Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини.
За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали.
Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести?
към беседата >>
Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н.
Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали.
Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н.
Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят.
към беседата >>
Обаче, това не е достатъчно.
След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н.
Обаче, това не е достатъчно.
Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
към беседата >>
Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни.
Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно.
Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни.
Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
към беседата >>
Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди.
Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни.
Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди.
Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
към беседата >>
Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести?
За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди.
Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести?
Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
към беседата >>
Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят.
Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести?
Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят.
Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
към беседата >>
Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят.
Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
към беседата >>
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан.
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан.
Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел?
към беседата >>
Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой?
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан.
Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой?
Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични.
към беседата >>
Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки.
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой?
Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки.
Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания?
към беседата >>
Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби.
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки.
Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби.
Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си.
към беседата >>
Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем.
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби.
Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем.
Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата?
към беседата >>
Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел?
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем.
Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел?
Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор.
към беседата >>
Те съществуват като колективни типове, а не като единични.
Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел?
Те съществуват като колективни типове, а не като единични.
Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга.
към беседата >>
Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания?
Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични.
Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания?
– Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.
към беседата >>
– Защото открадна един хляб, да задоволи глада си.
Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания?
– Защото открадна един хляб, да задоволи глада си.
Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.
към беседата >>
Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата?
Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си.
Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата?
Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.
към беседата >>
Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор.
Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата?
Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор.
Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.
към беседата >>
Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга.
Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор.
Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга.
В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.
към беседата >>
В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.
Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга.
В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.
към беседата >>
Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа.
Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа.
Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения.
към беседата >>
Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси.
Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа.
Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси.
Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение.
към беседата >>
Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й.
Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси.
Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й.
Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи.
към беседата >>
Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават?
Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й.
Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават?
– Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления.
към беседата >>
– Създават се.
Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават?
– Създават се.
Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина.
към беседата >>
Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения.
Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се.
Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения.
Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод.
към беседата >>
Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение.
Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения.
Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение.
Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав.
към беседата >>
Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи.
Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение.
Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи.
Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод.
към беседата >>
Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления.
Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи.
Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления.
В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува.
към беседата >>
В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина.
– Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления.
В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина.
Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото.
към беседата >>
Доброто представя сладък, зрял плод.
Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина.
Доброто представя сладък, зрял плод.
Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели.
към беседата >>
Който го яде, всякога бива здрав.
Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод.
Който го яде, всякога бива здрав.
Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили.
към беседата >>
Злото представя кисел, неузрял плод.
Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав.
Злото представя кисел, неузрял плод.
Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши.
към беседата >>
Който го яде, той боледува.
Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод.
Който го яде, той боледува.
Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
към беседата >>
Обаче, животът се проявява между доброто и злото.
В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува.
Обаче, животът се проявява между доброто и злото.
Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
към беседата >>
Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели.
Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото.
Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели.
Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
към беседата >>
Те взаимно регулират своите сили.
Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели.
Те взаимно регулират своите сили.
Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
към беседата >>
Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши.
Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили.
Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши.
За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
към беседата >>
За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши.
За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
към беседата >>
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта.
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта.
Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта.
към беседата >>
Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта.
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта.
Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта.
Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят.
към беседата >>
Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта.
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта.
Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта.
Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото.
към беседата >>
Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта.
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта.
Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта.
Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото.
към беседата >>
Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан.
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта.
Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан.
Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно.
към беседата >>
Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта.
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан.
Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта.
Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност.
към беседата >>
Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят.
Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта.
Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят.
Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване.
към беседата >>
Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото.
Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят.
Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото.
Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват.
към беседата >>
Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото.
Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото.
Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото.
Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите?
към беседата >>
Това е отчасти вярно.
Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото.
Това е отчасти вярно.
Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода.
към беседата >>
Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност.
Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно.
Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност.
Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода.
към беседата >>
Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване.
Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност.
Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване.
Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
към беседата >>
Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват.
Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване.
Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват.
Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
към беседата >>
Коя е причината за окисляване на елементите?
Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват.
Коя е причината за окисляване на елементите?
– Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
към беседата >>
– Сродството им към кислорода.
Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите?
– Сродството им към кислорода.
Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
към беседата >>
Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода.
Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода.
Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода.
Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
към беседата >>
Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода.
Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
към беседата >>
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино?
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино?
– Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи.
към беседата >>
– Защото има много консуматори.
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино?
– Защото има много консуматори.
Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората.
към беседата >>
Защо се яде много хляб?
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори.
Защо се яде много хляб?
– Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%.
към беседата >>
– Защото хората имат голямо сродство към него.
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб?
– Защото хората имат голямо сродство към него.
Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е.
към беседата >>
Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо?
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него.
Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо?
– Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия.
към беседата >>
– Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи.
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо?
– Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи.
Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря.
към беседата >>
Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората.
– Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи.
Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората.
Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това.
към беседата >>
Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%.
Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората.
Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%.
Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце.
към беседата >>
Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е.
– Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%.
Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е.
няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
към беседата >>
няма условия.
Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е.
няма условия.
Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
към беседата >>
Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря.
– Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия.
Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря.
Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
към беседата >>
Не само свинете са пречка за това.
Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря.
Не само свинете са пречка за това.
За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
към беседата >>
За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце.
Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това.
За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце.
Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
към беседата >>
Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце.
Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
към беседата >>
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто.
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто.
Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете.
към беседата >>
Естествено е да съжалява човек, че не е добър.
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто.
Естествено е да съжалява човек, че не е добър.
Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар.
към беседата >>
Защо съжалява той?
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър.
Защо съжалява той?
– Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството?
към беседата >>
– Защото не може да се ожени за царската дъщеря.
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той?
– Защото не може да се ожени за царската дъщеря.
– Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления.
към беседата >>
– Защо не мога да се оженя за царската дъщеря?
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря.
– Защо не мога да се оженя за царската дъщеря?
– Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто.
към беседата >>
– Защото пасеш свинете.
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря?
– Защото пасеш свинете.
Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне.
към беседата >>
Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар.
Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете.
Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар.
Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“.
към беседата >>
Какво представя свинарството?
Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар.
Какво представя свинарството?
– Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете?
към беседата >>
– Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления.
– Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството?
– Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления.
Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва.
към беседата >>
Като греши, той не може да прояви доброто.
– Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления.
Като греши, той не може да прояви доброто.
Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар.
към беседата >>
Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне.
– Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто.
Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне.
Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар.
към беседата >>
Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“.
Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне.
Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“.
Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието.
към беседата >>
Трябва ли свинарят да дружи със свинете?
Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“.
Трябва ли свинарят да дружи със свинете?
– Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази.
към беседата >>
– Не трябва.
– Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете?
– Не трябва.
Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята.
към беседата >>
Свинете могат да живеят и без свинар.
Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва.
Свинете могат да живеят и без свинар.
Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи.
към беседата >>
Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар.
Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар.
Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар.
Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша.
към беседата >>
Човек сам си създава нещастието.
Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар.
Човек сам си създава нещастието.
Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си.
към беседата >>
Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази.
Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието.
Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази.
Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
към беседата >>
Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята.
– Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази.
Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята.
Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
към беседата >>
Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи.
Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята.
Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи.
Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
към беседата >>
Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша.
Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи.
Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша.
Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
към беседата >>
Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си.
Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша.
Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си.
Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
към беседата >>
Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си.
Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
към беседата >>
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта.
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта.
Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният?
към беседата >>
Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй.
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта.
Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй.
На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им.
към беседата >>
На кой обществен строй?
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй.
На кой обществен строй?
Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли.
към беседата >>
Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг.
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй?
Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг.
Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят.
към беседата >>
Всъщност, кой строй е меродавният?
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг.
Всъщност, кой строй е меродавният?
Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия.
към беседата >>
Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният?
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният?
Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният?
Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите.
към беседата >>
Нещата се познават от проявите и последствията им.
Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният?
Нещата се познават от проявите и последствията им.
Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено.
към беседата >>
Тогава ще турим и V категория.
(втори вариант)
Тогава ще турим и V категория.
Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не? По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен? Без да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци.
към втори вариант >>
Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит.
(втори вариант)
Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен.
Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит.
Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности.
към втори вариант >>
Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х.
(втори вариант)
Тогава ще турим и V категория.
Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х.
Как ще определиш дали този човек се е хранил или не? По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен? Без да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци.
към втори вариант >>
Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може.
(втори вариант)
Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит.
Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може.
И се раждат ред други противоположности.
към втори вариант >>
Как ще определиш дали този човек се е хранил или не?
(втори вариант)
Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х.
Как ще определиш дали този човек се е хранил или не?
По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен? Без да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци.
към втори вариант >>
И се раждат ред други противоположности.
(втори вариант)
Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може.
И се раждат ред други противоположности.
към втори вариант >>
По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен?
(втори вариант)
Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не?
По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен?
Без да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци.
към втори вариант >>
Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой.
(втори вариант)
Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой.
Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас.
към втори вариант >>
Без да го питате, само като го погледнете да знаете.
(втори вариант)
Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не? По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен?
Без да го питате, само като го погледнете да знаете.
Има известни признаци.
към втори вариант >>
Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор?
(втори вариант)
Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой.
Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор?
И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят.
към втори вариант >>
Има известни признаци.
(втори вариант)
Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не? По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен? Без да го питате, само като го погледнете да знаете.
Има известни признаци.
към втори вариант >>
И ние сме фактори, и обществото е фактор.
(втори вариант)
Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор?
И ние сме фактори, и обществото е фактор.
Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен.
към втори вариант >>
Сега допуснете друго едно изяснение.
(втори вариант)
Сега допуснете друго едно изяснение.
Да вземем една река, която тече. Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания.
към втори вариант >>
Има и друг един външен фактор.
(втори вариант)
Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор.
Има и друг един външен фактор.
Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае.
към втори вариант >>
Да вземем една река, която тече.
(втори вариант)
Сега допуснете друго едно изяснение.
Да вземем една река, която тече.
Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало.
към втори вариант >>
Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим.
(втори вариант)
Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор.
Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим.
Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата.
към втори вариант >>
Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания.
(втори вариант)
Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземем една река, която тече.
Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания.
Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река?
към втори вариант >>
Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас.
(втори вариант)
Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим.
Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас.
И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо?
към втори вариант >>
Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията?
(втори вариант)
Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземем една река, която тече. Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания.
Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията?
Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду.
към втори вариант >>
И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят.
(втори вариант)
Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас.
И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят.
Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме.
към втори вариант >>
Защо са те поставени?
(втори вариант)
Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземем една река, която тече. Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията?
Защо са те поставени?
Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду. Вие как ще обясните бентовете по реката Ду?
към втори вариант >>
Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен.
(втори вариант)
И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят.
Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен.
За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо?
към втори вариант >>
Най-първо вие започвате да правите своите изследвания.
(втори вариант)
Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземем една река, която тече. Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени?
Най-първо вие започвате да правите своите изследвания.
Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду. Вие как ще обясните бентовете по реката Ду? Това са сега научни изследвания.
към втори вариант >>
За вътрешната страна, той нищо не иска да знае.
(втори вариант)
Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен.
За вътрешната страна, той нищо не иска да знае.
Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо? За да не развалят прозорците.
към втори вариант >>
Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало.
(втори вариант)
Да вземем една река, която тече. Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания.
Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало.
Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду. Вие как ще обясните бентовете по реката Ду? Това са сега научни изследвания.
към втори вариант >>
Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата.
(втори вариант)
Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае.
Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата.
Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо? За да не развалят прозорците. Но това [са] само такива лични съображения.
към втори вариант >>
Сега, как да кръстим тази река?
(втори вариант)
Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало.
Сега, как да кръстим тази река?
Да кажем това е реката Ду. Вие как ще обясните бентовете по реката Ду? Това са сега научни изследвания.
към втори вариант >>
Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо?
(втори вариант)
Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата.
Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо?
За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо? За да не развалят прозорците. Но това [са] само такива лични съображения.
към втори вариант >>
Да кажем това е реката Ду.
(втори вариант)
Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река?
Да кажем това е реката Ду.
Вие как ще обясните бентовете по реката Ду? Това са сега научни изследвания.
към втори вариант >>
За да му плащат навреме.
(втори вариант)
И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо?
За да му плащат навреме.
После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо? За да не развалят прозорците. Но това [са] само такива лични съображения.
към втори вариант >>
Вие как ще обясните бентовете по реката Ду?
(втори вариант)
Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду.
Вие как ще обясните бентовете по реката Ду?
Това са сега научни изследвания.
към втори вариант >>
После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо?
(втори вариант)
Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме.
После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо?
За да не развалят прозорците. Но това [са] само такива лични съображения.
към втори вариант >>
Това са сега научни изследвания.
(втори вариант)
Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду. Вие как ще обясните бентовете по реката Ду?
Това са сега научни изследвания.
към втори вариант >>
За да не развалят прозорците.
(втори вариант)
За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо?
За да не развалят прозорците.
Но това [са] само такива лични съображения.
към втори вариант >>
Запример вие сте един хиромантик.
(втори вариант)
Запример вие сте един хиромантик.
Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има. Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения.
към втори вариант >>
Но това [са] само такива лични съображения.
(втори вариант)
Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо? За да не развалят прозорците.
Но това [са] само такива лични съображения.
към втори вариант >>
Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има.
(втори вариант)
Запример вие сте един хиромантик.
Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има.
Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала.
към втори вариант >>
Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем?
(втори вариант)
Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем?
Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственост. Ние сме наемници. Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“
към втори вариант >>
Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти?
(втори вариант)
Запример вие сте един хиромантик. Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има.
Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти?
Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни.
към втори вариант >>
Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници?
(втори вариант)
Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем?
Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници?
Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственост. Ние сме наемници. Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“
към втори вариант >>
Кои са причините за тия възли?
(втори вариант)
Запример вие сте един хиромантик. Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има. Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти?
Кои са причините за тия възли?
И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове?
към втори вариант >>
Ние още не сме собственици.
(втори вариант)
Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем? Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници?
Ние още не сме собственици.
Природата още не е установила частната собственост. Ние сме наемници. Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“
към втори вариант >>
И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни?
(втори вариант)
Запример вие сте един хиромантик. Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има. Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли?
И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни?
Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река.
към втори вариант >>
Природата още не е установила частната собственост.
(втори вариант)
Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем? Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници? Ние още не сме собственици.
Природата още не е установила частната собственост.
Ние сме наемници. Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“
към втори вариант >>
Това са известни течения.
(втори вариант)
Запример вие сте един хиромантик. Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има. Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни?
Това са известни течения.
Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата.
към втори вариант >>
Ние сме наемници.
(втори вариант)
Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем? Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственост.
Ние сме наемници.
Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“
към втори вариант >>
Една река е минала.
(втори вариант)
Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има. Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения.
Една река е минала.
Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата. Може там да има фабрики.
към втори вариант >>
Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“
(втори вариант)
Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем? Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственост. Ние сме наемници.
Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“
към втори вариант >>
Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни.
(втори вариант)
Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала.
Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни.
Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата. Може там да има фабрики. И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.
към втори вариант >>
Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота.
(втори вариант)
Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота.
Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред.
към втори вариант >>
Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове?
(втори вариант)
Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни.
Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове?
„Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата. Може там да има фабрики. И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.
към втори вариант >>
Рекох, кое е сега правото разбиране?
(втори вариант)
Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота.
Рекох, кое е сега правото разбиране?
Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога.
към втори вариант >>
„Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река.
(втори вариант)
И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове?
„Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река.
И това са разумни същества, които използуват енергията на водата. Може там да има фабрики. И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.
към втори вариант >>
Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави.
(втори вариант)
Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота. Рекох, кое е сега правото разбиране?
Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави.
Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост.
към втори вариант >>
И това са разумни същества, които използуват енергията на водата.
(втори вариант)
Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река.
И това са разумни същества, които използуват енергията на водата.
Може там да има фабрики. И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.
към втори вариант >>
Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло.
(втори вариант)
Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота. Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави.
Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло.
Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество.
към втори вариант >>
Може там да има фабрики.
(втори вариант)
Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата.
Може там да има фабрики.
И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.
към втори вариант >>
Те всички са удове на това цяло.
(втори вариант)
Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота. Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло.
Те всички са удове на това цяло.
Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога.
към втори вариант >>
И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.
(втори вариант)
Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата. Може там да има фабрики.
И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.
към втори вариант >>
Така трябва да се разглеждат по ред.
(втори вариант)
Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота. Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло.
Така трябва да се разглеждат по ред.
Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до Хюго.
(втори вариант)
Сега да дойдем до Хюго.
Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема.
към втори вариант >>
Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога.
(втори вариант)
Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред.
Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога.
Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот.
към втори вариант >>
Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана?
(втори вариант)
Сега да дойдем до Хюго.
Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана?
Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност.
към втори вариант >>
Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост.
(втори вариант)
Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога.
Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост.
Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот.
към втори вариант >>
Защо той взема този тип.
(втори вариант)
Сега да дойдем до Хюго. Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана?
Защо той взема този тип.
Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е.
към втори вариант >>
Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество.
(втори вариант)
Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост.
Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество.
А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал.
към втори вариант >>
Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно.
(втори вариант)
Сега да дойдем до Хюго. Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип.
Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно.
И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип.
към втори вариант >>
А и цялото човечество е зависимо от Бога.
(втори вариант)
Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество.
А и цялото човечество е зависимо от Бога.
В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал. Така ще имате едно правилно схващане за живота.
към втори вариант >>
И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки.
(втори вариант)
Сега да дойдем до Хюго. Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно.
И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки.
При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите?
към втори вариант >>
В света съществуват известни индивидуални проблеми.
(втори вариант)
Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога.
В света съществуват известни индивидуални проблеми.
Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.
към втори вариант >>
При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема.
(втори вариант)
Сега да дойдем до Хюго. Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки.
При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема.
Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове.
към втори вариант >>
Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот.
(втори вариант)
Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми.
Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот.
После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.
към втори вариант >>
Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност.
(втори вариант)
Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема.
Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност.
И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на
към втори вариант >>
После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот.
(втори вариант)
Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот.
После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот.
След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.
към втори вариант >>
И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е.
(втори вариант)
Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност.
И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е.
Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на
към втори вариант >>
След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал.
(втори вариант)
Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот.
След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал.
Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.
към втори вариант >>
Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип.
(втори вариант)
Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е.
Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип.
Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на
към втори вариант >>
Така ще имате едно правилно схващане за живота.
(втори вариант)
А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал.
Така ще имате едно правилно схващане за живота.
Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.
към втори вариант >>
Вие какво мислите?
(втори вариант)
И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип.
Вие какво мислите?
Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на
към втори вариант >>
Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.
(втори вариант)
В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал. Така ще имате едно правилно схващане за живота.
Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.
към втори вариант >>
Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове.
(втори вариант)
При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите?
Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове.
Коя е причината за падането на
към втори вариант >>
Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление.
(втори вариант)
Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление.
Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не! Не може! “ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така! “ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо?
към втори вариант >>
Коя е причината за падането на
(втори вариант)
Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове.
Коя е причината за падането на
към втори вариант >>
Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не!
(втори вариант)
Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление.
Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не!
Не може! “ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така! “ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си.
към втори вариант >>
Жан Вължан?
(втори вариант)
Жан Вължан?
Той открадва един хляб. Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха? (-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора. На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.
към втори вариант >>
Не може!
(втори вариант)
Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление. Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не!
Не може!
“ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така! “ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не!
към втори вариант >>
Той открадва един хляб.
(втори вариант)
Жан Вължан?
Той открадва един хляб.
Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха? (-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора. На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.
към втори вариант >>
“ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така!
(втори вариант)
Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление. Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не! Не може!
“ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така!
“ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може!
към втори вариант >>
Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха?
(втори вариант)
Жан Вължан? Той открадва един хляб.
Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха?
(-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора. На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.
към втори вариант >>
“ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш.
(втори вариант)
Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление. Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не! Не може! “ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така!
“ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш.
Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може! “ Пак същият закон.
към втори вариант >>
(-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора.
(втори вариант)
Жан Вължан? Той открадва един хляб. Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха?
(-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора.
На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.
към втори вариант >>
Ето, явява се ограничението. Защо?
(втори вариант)
Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление. Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не! Не може! “ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така! “ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш.
Ето, явява се ограничението. Защо?
Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може! “ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже.
към втори вариант >>
На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.
(втори вариант)
Жан Вължан? Той открадва един хляб. Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха? (-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора.
На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.
към втори вариант >>
Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си.
(втори вариант)
Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не! Не може! “ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така! “ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо?
Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си.
Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може! “ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос.
към втори вариант >>
Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище.
(втори вариант)
Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище.
Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци. Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите?
към втори вариант >>
Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не!
(втори вариант)
Не може! “ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така! “ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си.
Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не!
Не може! “ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос. Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.
към втори вариант >>
Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци.
(втори вариант)
Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище.
Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци.
Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават.
към втори вариант >>
Не може!
(втори вариант)
“ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така! “ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не!
Не може!
“ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос. Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.
към втори вариант >>
Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения.
(втори вариант)
Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище. Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци.
Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения.
Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал.
към втори вариант >>
“ Пак същият закон.
(втори вариант)
“ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може!
“ Пак същият закон.
Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос. Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.
към втори вариант >>
Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула.
(втори вариант)
Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище. Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци. Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения.
Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула.
Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос.
към втори вариант >>
Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже.
(втори вариант)
Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може! “ Пак същият закон.
Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже.
Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос. Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.
към втори вариант >>
Тази формула сама по себе си не се родила.
(втори вариант)
Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище. Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци. Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула.
Тази формула сама по себе си не се родила.
А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“.
към втори вариант >>
Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос.
(втори вариант)
Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може! “ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже.
Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос.
Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.
към втори вариант >>
А ми кажете, раждат ли се формулите?
(втори вариант)
Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище. Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци. Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила.
А ми кажете, раждат ли се формулите?
Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“. Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм.
към втори вариант >>
Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.
(втори вариант)
Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може! “ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос.
Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.
към втори вариант >>
Не, формулите се създават.
(втори вариант)
Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци. Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите?
Не, формулите се създават.
Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“. Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм. Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.
към втори вариант >>
Сега да се повърнем към нашите списатели.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към нашите списатели.
Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото.
към втори вариант >>
Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал.
(втори вариант)
Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават.
Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал.
Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“. Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм. Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.
към втори вариант >>
Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към нашите списатели.
Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна.
И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
към втори вариант >>
Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал.
Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос.
Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“. Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм. Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.
към втори вариант >>
И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към нашите списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна.
И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока.
Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи.
към втори вариант >>
Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“.
(втори вариант)
Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос.
Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“.
Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм. Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.
към втори вариант >>
Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към нашите списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока.
Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога.
Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява.
към втори вариант >>
Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм.
(втори вариант)
А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“.
Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм.
Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.
към втори вариант >>
Сега, какво трябва да се прави?
(втори вариант)
Сега да се повърнем към нашите списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога.
Сега, какво трябва да се прави?
Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай.
към втори вариант >>
Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.
(втори вариант)
Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“. Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм.
Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.
към втори вариант >>
Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към нашите списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави?
Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото.
Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва.
към втори вариант >>
Да допуснем тук имате един плод.
(втори вариант)
Да допуснем тук имате един плод.
В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние.
към втори вариант >>
Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
(втори вариант)
Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото.
Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение.
към втори вариант >>
В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък.
(втори вариант)
Да допуснем тук имате един плод.
В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък.
Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро.
към втори вариант >>
Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи.
(втори вариант)
И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи.
Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция.
към втори вариант >>
Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние.
(втори вариант)
Да допуснем тук имате един плод. В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък.
Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние.
Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро. Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?
към втори вариант >>
Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява.
(втори вариант)
Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи.
Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява.
Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен.
към втори вариант >>
Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото.
(втори вариант)
Да допуснем тук имате един плод. В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние.
Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото.
Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро. Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?
към втори вариант >>
Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай.
(втори вариант)
Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява.
Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай.
Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи.
към втори вариант >>
Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува.
(втори вариант)
Да допуснем тук имате един плод. В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото.
Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува.
А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро. Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?
към втори вариант >>
Слабият в морално отношение трябва да отстъпва.
(втори вариант)
Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай.
Слабият в морално отношение трябва да отстъпва.
Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва.
към втори вариант >>
А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние.
(втори вариант)
Да допуснем тук имате един плод. В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува.
А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние.
В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро. Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?
към втори вариант >>
Наполеон е една съблазън, едно изкушение.
(втори вариант)
Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва.
Наполеон е една съблазън, едно изкушение.
Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча!
към втори вариант >>
В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро.
(втори вариант)
В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние.
В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро.
Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?
към втори вариант >>
Той заема втора позиция.
(втори вариант)
Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение.
Той заема втора позиция.
Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие.
към втори вариант >>
Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?
(втори вариант)
Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро.
Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?
към втори вариант >>
Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен.
(втори вариант)
Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция.
Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен.
Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия.
към втори вариант >>
Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм.
(втори вариант)
Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм.
Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод.
към втори вариант >>
Това са вече други изводи.
(втори вариант)
Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен.
Това са вече други изводи.
Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради.
към втори вариант >>
Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане.
(втори вариант)
Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм.
Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане.
Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота.
към втори вариант >>
Кутузов не дава сражение, все отстъпва.
(втори вариант)
Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи.
Кутузов не дава сражение, все отстъпва.
Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя.
към втори вариант >>
Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина.
(втори вариант)
Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм. Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане.
Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина.
И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове.
към втори вариант >>
Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча!
(втори вариант)
Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва.
Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча!
“ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист.
към втори вариант >>
И обратното е вярно.
(втори вариант)
Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм. Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина.
И обратното е вярно.
Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове. Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта.
към втори вариант >>
“ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие.
(втори вариант)
Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча!
“ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие.
Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси.
към втори вариант >>
Животът само с киселини може ли да съществува?
(втори вариант)
Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм. Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно.
Животът само с киселини може ли да съществува?
Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове. Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта. Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.
към втори вариант >>
Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия.
(втори вариант)
Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие.
Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия.
Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия?
към втори вариант >>
Аз вземам доброто като завършен плод.
(втори вариант)
Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм. Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува?
Аз вземам доброто като завършен плод.
Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове. Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта. Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.
към втори вариант >>
Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради.
(втори вариант)
Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия.
Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради.
Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия?
към втори вариант >>
Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота.
(втори вариант)
Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод.
Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота.
Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове. Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта. Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.
към втори вариант >>
Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя.
(втори вариант)
Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради.
Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя.
Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия.
към втори вариант >>
Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове.
(втори вариант)
Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота.
Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове.
Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта. Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.
към втори вариант >>
Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист.
(втори вариант)
Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя.
Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист.
Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение.
към втори вариант >>
Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта.
(втори вариант)
И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове.
Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта.
Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.
към втори вариант >>
Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси.
(втори вариант)
“ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист.
Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси.
Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение.
към втори вариант >>
Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.
(втори вариант)
Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове. Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта.
Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.
към втори вариант >>
Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия?
(втори вариант)
Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси.
Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия?
И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение.
към втори вариант >>
Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи.
(втори вариант)
Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи.
И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят. И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност.
към втори вариант >>
И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия?
(втори вариант)
Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия?
И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия?
Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение.
към втори вариант >>
И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят.
(втори вариант)
Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи.
И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят.
И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават.
към втори вариант >>
Другояче щеше да се сложи развитието на Русия.
(втори вариант)
Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия?
Другояче щеше да се сложи развитието на Русия.
И Европа щеше да се намери в друго положение.
към втори вариант >>
И лошите хора могат да се поправят.
(втори вариант)
Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи. И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят.
И лошите хора могат да се поправят.
Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване.
към втори вариант >>
И Европа щеше да се намери в друго положение.
(втори вариант)
Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия.
И Европа щеше да се намери в друго положение.
към втори вариант >>
Всички вие вярвате [в] това.
(втори вариант)
Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи. И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят. И лошите хора могат да се поправят.
Всички вие вярвате [в] това.
Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава.
към втори вариант >>
Та рекох сега, от общото към частното.
(втори вариант)
Та рекох сега, от общото към частното.
Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон.
към втори вариант >>
Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши.
(втори вариант)
Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи. И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят. И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това.
Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши.
Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването?
към втори вариант >>
Законите са еднакви.
(втори вариант)
Та рекох сега, от общото към частното.
Законите са еднакви.
Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш.
към втори вариант >>
Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност.
(втори вариант)
Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи. И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят. И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши.
Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност.
Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода.
към втори вариант >>
Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова.
(втори вариант)
Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви.
Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова.
Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия.
към втори вариант >>
Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават.
(втори вариант)
И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят. И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност.
Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават.
Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство.
към втори вариант >>
Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш.
(втори вариант)
Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова.
Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш.
Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас.
към втори вариант >>
Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване.
(втори вариант)
И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават.
Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване.
Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино?
към втори вариант >>
Кутузов ще бъдеш.
(втори вариант)
Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш.
Кутузов ще бъдеш.
Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата.
към втори вариант >>
Ако вземете медта, тя се поддава.
(втори вариант)
Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване.
Ако вземете медта, тя се поддава.
Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори.
към втори вариант >>
Обществото е Наполеон, силния Наполеон.
(втори вариант)
Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш.
Обществото е Наполеон, силния Наполеон.
Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
към втори вариант >>
Можете ли да кажете кои са причините за окисляването?
(втори вариант)
Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава.
Можете ли да кажете кои са причините за окисляването?
Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб.
към втори вариант >>
Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш.
(втори вариант)
Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон.
Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш.
Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
към втори вариант >>
Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода.
(втори вариант)
Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването?
Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода.
То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба.
към втори вариант >>
Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия.
(втори вариант)
Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш.
Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия.
Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
към втори вариант >>
То е право, а другите нямат сродство.
(втори вариант)
Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода.
То е право, а другите нямат сродство.
(-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба.
към втори вариант >>
Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас.
(втори вариант)
Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия.
Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас.
А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
към втори вариант >>
(-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино?
(втори вариант)
Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство.
(-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино?
Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода.
към втори вариант >>
А трябва да запазим свободата.
(втори вариант)
Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас.
А трябва да запазим свободата.
Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
към втори вариант >>
Защото има много консуматори.
(втори вариант)
Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино?
Защото има много консуматори.
Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А злато[то] не се окислява.
към втори вариант >>
Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
(втори вариант)
Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата.
Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
към втори вариант >>
Защо се яде много хляб.
(втори вариант)
Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори.
Защо се яде много хляб.
Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо?
към втори вариант >>
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета.
(втори вариант)
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета.
Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия.
към втори вариант >>
Запример, българите употребяват много хляба.
(втори вариант)
Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб.
Запример, българите употребяват много хляба.
Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)
към втори вариант >>
Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую.
(втори вариант)
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета.
Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую.
Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля.
към втори вариант >>
Значи има известно сродство към хляба.
(втори вариант)
То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба.
Значи има известно сродство към хляба.
Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)
към втори вариант >>
Той засега туй, което Толстой трябваше да направи.
(втори вариант)
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую.
Той засега туй, което Толстой трябваше да направи.
Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше?
към втори вариант >>
Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода.
(втори вариант)
(-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба.
Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода.
А злато[то] не се окислява. Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)
към втори вариант >>
Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета.
(втори вариант)
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи.
Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета.
Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус.
към втори вариант >>
А злато[то] не се окислява.
(втори вариант)
Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода.
А злато[то] не се окислява.
Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)
към втори вариант >>
Козета, това е Москва, която трябва да изгори.
(втори вариант)
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета.
Козета, това е Москва, която трябва да изгори.
И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия.
към втори вариант >>
Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо?
(втори вариант)
Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А злато[то] не се окислява.
Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо?
(Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)
към втори вариант >>
И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия.
(втори вариант)
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори.
И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия.
Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго
към втори вариант >>
(Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)
(втори вариант)
Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо?
(Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)
към втори вариант >>
Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля.
(втори вариант)
Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия.
Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля.
Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго
към втори вариант >>
Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години.
(втори вариант)
Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години.
Има сродство между тях, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря.
към втори вариант >>
Тогава де е Наполеон, който го атакуваше?
(втори вариант)
Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля.
Тогава де е Наполеон, който го атакуваше?
-Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго
към втори вариант >>
Има сродство между тях, нали?
(втори вариант)
Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години.
Има сродство между тях, нали?
Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря?
към втори вариант >>
-Който се ожени за това дете Мариус.
(втори вариант)
Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше?
-Който се ожени за това дете Мариус.
Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго
към втори вариант >>
Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо?
(втори вариант)
Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години. Има сродство между тях, нали?
Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо?
Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия.
към втори вариант >>
Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия.
(втори вариант)
Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус.
Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия.
У Хюго
към втори вариант >>
Няма сродство.
(втори вариант)
Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години. Има сродство между тях, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо?
Няма сродство.
Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре.
към втори вариант >>
У Хюго
(втори вариант)
И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия.
У Хюго
към втори вариант >>
Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода.
(втори вариант)
Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години. Има сродство между тях, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство.
Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода.
В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря?
към втори вариант >>
Наполеон е скрит, отпосле се явява.
(втори вариант)
Наполеон е скрит, отпосле се явява.
Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение.
към втори вариант >>
В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря.
(втори вариант)
Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години. Има сродство между тях, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода.
В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря.
Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат.
към втори вариант >>
Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години.
(втори вариант)
Наполеон е скрит, отпосле се явява.
Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години.
Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение.
към втори вариант >>
Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря?
(втори вариант)
Има сродство между тях, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря.
Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря?
Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества.
към втори вариант >>
Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга.
(втори вариант)
Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години.
Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга.
Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение.
към втори вариант >>
Туй се нарича условия.
(втори вариант)
Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря?
Туй се нарича условия.
И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества. Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце.
към втори вариант >>
Значи властта е Наполеон.
(втори вариант)
Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга.
Значи властта е Наполеон.
И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение.
към втори вариант >>
И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре.
(втори вариант)
Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия.
И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре.
Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества. Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце. Това са условията вече.
към втори вариант >>
И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва.
(втори вариант)
Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон.
И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва.
Това са етапи на разсъждение.
към втори вариант >>
Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря?
(втори вариант)
Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре.
Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря?
В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества. Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце. Това са условията вече.
към втори вариант >>
Това са етапи на разсъждение.
(втори вариант)
Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва.
Това са етапи на разсъждение.
към втори вариант >>
В тези разисквания други елементи ще изпъкнат.
(втори вариант)
В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря?
В тези разисквания други елементи ще изпъкнат.
За този свинар ще дойдат други качества. Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце. Това са условията вече.
към втори вариант >>
И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет.
(втори вариант)
И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет.
Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина.
към втори вариант >>
За този свинар ще дойдат други качества.
(втори вариант)
Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат.
За този свинар ще дойдат други качества.
Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце. Това са условията вече.
към втори вариант >>
Тя остава скрита, тази мисъл.
(втори вариант)
И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет.
Тя остава скрита, тази мисъл.
Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко.
към втори вариант >>
Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце.
(втори вариант)
Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества.
Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце.
Това са условията вече.
към втори вариант >>
Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал.
(втори вариант)
И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл.
Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал.
Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде.
към втори вариант >>
Това са условията вече.
(втори вариант)
И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества. Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце.
Това са условията вече.
към втори вариант >>
Защото в такъв случай той би станал еретик.
(втори вариант)
И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал.
Защото в такъв случай той би станал еретик.
И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва.
към втори вариант >>
Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър?
(втори вариант)
Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър?
“ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? -Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро.
към втори вариант >>
И Толстой не можа да изкаже своята идея.
(втори вариант)
И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик.
И Толстой не можа да изкаже своята идея.
След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин.
към втори вариант >>
“ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря?
(втори вариант)
Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър?
“ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря?
-Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине.
към втори вариант >>
След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина.
(втори вариант)
И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея.
След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина.
След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому!
към втори вариант >>
-Защото пасеш свинете.
(втори вариант)
Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър? “ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря?
-Защото пасеш свинете.
Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това.
към втори вариант >>
След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко.
(втори вариант)
Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина.
След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко.
Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече.
към втори вариант >>
Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря.
(втори вариант)
Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър? “ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? -Защото пасеш свинете.
Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря.
Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб.
към втори вариант >>
Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде.
(втори вариант)
Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко.
Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде.
В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен.
към втори вариант >>
Общественият строй е такъв.
(втори вариант)
Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър? “ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? -Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря.
Общественият строй е такъв.
Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение.
към втори вариант >>
В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва.
(втори вариант)
Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде.
В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва.
Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен.
към втори вариант >>
Докато ти грешиш, не може да правиш добро.
(втори вариант)
Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър? “ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? -Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв.
Докато ти грешиш, не може да правиш добро.
Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете.
към втори вариант >>
Отстъпването е само един начин.
(втори вариант)
И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва.
Отстъпването е само един начин.
Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен.
към втори вариант >>
Грешенето, това е пасене на свине.
(втори вариант)
“ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? -Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро.
Грешенето, това е пасене на свине.
Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне.
към втори вариант >>
Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому!
(втори вариант)
След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин.
Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому!
“ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен.
към втори вариант >>
Занаят е това.
(втори вариант)
-Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине.
Занаят е това.
Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете?
към втори вариант >>
“ Това е Кутузов, нищо повече.
(втори вариант)
След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому!
“ Това е Кутузов, нищо повече.
На злото не може да се противиш, докато не си силен.
към втори вариант >>
Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб.
(втори вариант)
Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това.
Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб.
И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг.
към втори вариант >>
На злото не може да се противиш, докато не си силен.
(втори вариант)
Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече.
На злото не може да се противиш, докато не си силен.
към втори вариант >>
И другото е, че свинете са в най-долното положение.
(втори вариант)
Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб.
И другото е, че свинете са в най-долното положение.
И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар.
към втори вариант >>
Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.
(втори вариант)
Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.
към втори вариант >>
И свинарите приравняват ума си с положението на свинете.
(втори вариант)
Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение.
И свинарите приравняват ума си с положението на свинете.
Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината.
към втори вариант >>
Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне.
(втори вариант)
Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете.
Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне.
И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар?
към втори вариант >>
И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете?
(втори вариант)
Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне.
И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете?
Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха.
към втори вариант >>
Не трябва, то е един обществен недъг.
(втори вариант)
Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете?
Не трябва, то е един обществен недъг.
Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко.
към втори вариант >>
Най-после свинете нямат нужда от свинар.
(втори вариант)
И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг.
Най-после свинете нямат нужда от свинар.
Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане.
към втори вариант >>
Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината.
(втори вариант)
И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар.
Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината.
Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
към втори вариант >>
Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар?
(втори вариант)
Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината.
Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар?
Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
към втори вариант >>
Те по-добре си живееха.
(втори вариант)
И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар?
Те по-добре си живееха.
Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
към втори вариант >>
Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко.
(втори вариант)
Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха.
Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко.
Човек проповедник на свинете не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
към втори вариант >>
Човек проповедник на свинете не може да стане.
(втори вариант)
Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко.
Човек проповедник на свинете не може да стане.
Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
към втори вариант >>
Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
(втори вариант)
Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане.
Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.
към втори вариант >>
Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на паша, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят.
(втори вариант)
Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на паша, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят.
И после ще кажат, че той ги пасъл. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят.
към втори вариант >>
И после ще кажат, че той ги пасъл.
(втори вариант)
Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на паша, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят.
И после ще кажат, че той ги пасъл.
Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят.
към втори вариант >>
Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно.
(втори вариант)
Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на паша, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят. И после ще кажат, че той ги пасъл.
Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно.
Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят.
към втори вариант >>
Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят.
(втори вариант)
Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на паша, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят. И после ще кажат, че той ги пасъл. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно.
Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят.
към втори вариант >>
Рекох, това са условия за разсъждения.
(втори вариант)
Рекох, това са условия за разсъждения.
Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи. Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там?
към втори вариант >>
Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи.
(втори вариант)
Рекох, това са условия за разсъждения.
Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи.
Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците?
към втори вариант >>
Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй.
(втори вариант)
Рекох, това са условия за разсъждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи.
Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй.
Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете?
към втори вариант >>
Да ви дам едно обяснение.
(втори вариант)
Рекох, това са условия за разсъждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи. Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй.
Да ви дам едно обяснение.
То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години?
към втори вариант >>
То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците.
(втори вариант)
Рекох, това са условия за разсъждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи. Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение.
То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците.
Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде вашият извод за триците там?
(втори вариант)
Рекох, това са условия за разсъждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи. Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците.
Какъв ще бъде вашият извод за триците там?
Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците.
към втори вариант >>
Как се образували триците?
(втори вариант)
Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи. Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там?
Как се образували триците?
Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците.
към втори вариант >>
Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете?
(втори вариант)
Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците?
Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете?
Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили.
към втори вариант >>
Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години?
(втори вариант)
Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете?
Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години?
Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици.
към втори вариант >>
Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят.
(втори вариант)
То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години?
Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят.
Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене.
към втори вариант >>
Това, което отделят, това са триците.
(втори вариант)
Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят.
Това, което отделят, това са триците.
Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици.
към втори вариант >>
Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците.
(втори вариант)
Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците.
Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците.
Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици.
към втори вариант >>
Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили.
(втори вариант)
Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците.
Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили.
Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици. След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици.
към втори вариант >>
Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици.
(втори вариант)
Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили.
Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици.
От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици. След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици. Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?
към втори вариант >>
От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене.
(втори вариант)
Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици.
От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене.
Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици. След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици. Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?
към втори вариант >>
Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици.
(втори вариант)
Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене.
Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици.
Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици. След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици. Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?
към втори вариант >>
Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици.
(втори вариант)
Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици.
Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици.
След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици. Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?
към втори вариант >>
След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици.
(втори вариант)
Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици.
След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици.
Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?
към втори вариант >>
Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?
(втори вариант)
Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици. След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици.
Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?
към втори вариант >>
Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения.
(втори вариант)
Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения.
Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно? “ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш? “ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения.
към втори вариант >>
Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно?
(втори вариант)
Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения.
Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно?
“ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш? “ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина.
към втори вариант >>
“ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш?
(втори вариант)
Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения. Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно?
“ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш?
“ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина. Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията.
към втори вариант >>
“ И в тебе ще се зароди пак едно докачение.
(втори вариант)
Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения. Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно? “ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш?
“ И в тебе ще се зароди пак едно докачение.
От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина. Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията. И кои са били причините да се домогнем до тия неща.
към втори вариант >>
От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи.
(втори вариант)
Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения. Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно? “ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш? “ И в тебе ще се зароди пак едно докачение.
От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи.
Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина. Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията. И кои са били причините да се домогнем до тия неща.
към втори вариант >>
Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения.
(втори вариант)
Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения. Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно? “ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш? “ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи.
Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения.
Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина. Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията. И кои са били причините да се домогнем до тия неща.
към втори вариант >>
Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина.
(втори вариант)
Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно? “ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш? “ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения.
Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина.
Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията. И кои са били причините да се домогнем до тия неща.
към втори вариант >>
Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията.
(втори вариант)
“ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш? “ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина.
Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията.
И кои са били причините да се домогнем до тия неща.
към втори вариант >>
И кои са били причините да се домогнем до тия неща.
(втори вариант)
“ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина. Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията.
И кои са били причините да се домогнем до тия неща.
към втори вариант >>
Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод.
(втори вариант)
Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод.
Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега. От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло.
към втори вариант >>
Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега.
(втори вариант)
Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод.
Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега.
От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура.
към втори вариант >>
От една малка причина се зараждат големи последствия.
(втори вариант)
Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод. Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега.
От една малка причина се зараждат големи последствия.
Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод.
към втори вариант >>
Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки.
(втори вариант)
Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод. Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега. От една малка причина се зараждат големи последствия.
Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки.
Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат.
към втори вариант >>
Това показва, че хората са живели в една висока култура.
(втори вариант)
Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод. Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега. От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки.
Това показва, че хората са живели в една висока култура.
Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си.
към втори вариант >>
Раят е място на добро и зло.
(втори вариант)
Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод. Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега. От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура.
Раят е място на добро и зло.
Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко.
към втори вариант >>
Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура.
(втори вариант)
Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега. От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло.
Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура.
Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко. Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг?
към втори вариант >>
Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод.
(втори вариант)
От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура.
Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод.
Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко. Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг? Но какво е преимуществото тогава?
към втори вариант >>
Користолюбието е, което е накарало хората да паднат.
(втори вариант)
Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод.
Користолюбието е, което е накарало хората да паднат.
Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко. Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг? Но какво е преимуществото тогава?
към втори вариант >>
Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си.
(втори вариант)
Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат.
Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си.
Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко. Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг? Но какво е преимуществото тогава?
към втори вариант >>
Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко.
(втори вариант)
Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си.
Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко.
Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг? Но какво е преимуществото тогава?
към втори вариант >>
Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг?
(втори вариант)
Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко.
Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг?
Но какво е преимуществото тогава?
към втори вариант >>
Но какво е преимуществото тогава?
(втори вариант)
Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко. Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг?
Но какво е преимуществото тогава?
към втори вариант >>
Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга.
(втори вариант)
Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга.
Изворите на двете реки са еднакви. Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата.
към втори вариант >>
Изворите на двете реки са еднакви.
(втори вариант)
Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга.
Изворите на двете реки са еднакви.
Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви.
към втори вариант >>
Следователно и двете реки са равни.
(втори вариант)
Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга. Изворите на двете реки са еднакви.
Следователно и двете реки са равни.
(В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки.
към втори вариант >>
(В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко.
(втори вариант)
Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга. Изворите на двете реки са еднакви. Следователно и двете реки са равни.
(В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко.
Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност?
към втори вариант >>
Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга.
(втори вариант)
Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга. Изворите на двете реки са еднакви. Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко.
Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга.
Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги?
към втори вариант >>
Ръстът на тази река е в количеството на водата.
(втори вариант)
Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга. Изворите на двете реки са еднакви. Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга.
Ръстът на тази река е в количеството на водата.
Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци.
към втори вариант >>
Първоначално и двете реки са еднакви.
(втори вариант)
Изворите на двете реки са еднакви. Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата.
Първоначално и двете реки са еднакви.
Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот.
към втори вариант >>
Но притоците видоизменяват положението на двете реки.
(втори вариант)
Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви.
Но притоците видоизменяват положението на двете реки.
Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко.
към втори вариант >>
Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност?
(втори вариант)
(В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки.
Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност?
В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост.
към втори вариант >>
В това, че той е чел повече книги?
(втори вариант)
Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност?
В това, че той е чел повече книги?
Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост. В какво седи това различие на тия двамата хора?
към втори вариант >>
Това са притоци.
(втори вариант)
Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги?
Това са притоци.
Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост. В какво седи това различие на тия двамата хора? И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.
към втори вариант >>
Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот.
(втори вариант)
Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци.
Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот.
А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост. В какво седи това различие на тия двамата хора? И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.
към втори вариант >>
А друг е чел много малко.
(втори вариант)
Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот.
А друг е чел много малко.
Единият е учен, а другият е прост. В какво седи това различие на тия двамата хора? И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.
към втори вариант >>
Единият е учен, а другият е прост.
(втори вариант)
Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко.
Единият е учен, а другият е прост.
В какво седи това различие на тия двамата хора? И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.
към втори вариант >>
В какво седи това различие на тия двамата хора?
(втори вариант)
В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост.
В какво седи това различие на тия двамата хора?
И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.
към втори вариант >>
И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.
(втори вариант)
Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост. В какво седи това различие на тия двамата хора?
И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.
към втори вариант >>
Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също.
(втори вариант)
Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също.
Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна. Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна. Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна. Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?
към втори вариант >>
Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна.
(втори вариант)
Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също.
Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна.
Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна. Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна. Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?
към втори вариант >>
Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна.
(втори вариант)
Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също. Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна.
Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна.
Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна. Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?
към втори вариант >>
Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна.
(втори вариант)
Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също. Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна. Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна.
Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна.
Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?
към втори вариант >>
Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?
(втори вариант)
Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също. Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна. Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна. Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна.
Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?
към втори вариант >>
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота.
(втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота.
Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия.
към втори вариант >>
Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него.
(втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота.
Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него.
Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля.
към втори вариант >>
Толстой разглежда общия живот.
(втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него.
Толстой разглежда общия живот.
Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова.
към втори вариант >>
Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел.
(втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот.
Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел.
Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре.
към втори вариант >>
Толстой взема Наполеон и Кутузов.
(втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел.
Толстой взема Наполеон и Кутузов.
Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази.
към втори вариант >>
Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия.
(втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов.
Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия.
Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона?
към втори вариант >>
Единият напада, а другият се оттегля.
(втори вариант)
Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия.
Единият напада, а другият се оттегля.
Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил!
към втори вариант >>
Наполеон изкушава Кутузова.
(втори вариант)
Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля.
Наполеон изкушава Кутузова.
Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
към втори вариант >>
Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре.
(втори вариант)
Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова.
Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре.
Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
към втори вариант >>
Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази.
(втори вариант)
Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре.
Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази.
Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
към втори вариант >>
Какво се крие в ума на Наполеона?
(втори вариант)
Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази.
Какво се крие в ума на Наполеона?
Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
към втори вариант >>
Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил!
(втори вариант)
Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона?
Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил!
“ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
към втори вариант >>
“ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
(втори вариант)
Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил!
“ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
към втори вариант >>
Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата.
(втори вариант)
Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата.
Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция?
към втори вариант >>
Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ.
(втори вариант)
Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата.
Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ.
Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит.
към втори вариант >>
Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне.
(втори вариант)
Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ.
Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне.
После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни.
към втори вариант >>
После Толстой изнася фактите такива каквито са.
(втори вариант)
Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне.
После Толстой изнася фактите такива каквито са.
Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб.
към втори вариант >>
Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон.
(втори вариант)
Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са.
Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон.
Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб.
към втори вариант >>
Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция?
(втори вариант)
Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон.
Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция?
Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа.
към втори вариант >>
Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит.
(втори вариант)
Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция?
Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит.
Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна.
към втори вариант >>
Та проблемите на Толстоя са по-вероятни.
(втори вариант)
Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит.
Та проблемите на Толстоя са по-вероятни.
Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става.
към втори вариант >>
Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб.
(втори вариант)
После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни.
Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб.
А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.
към втори вариант >>
Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е?
(втори вариант)
Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е?
Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могат да пишат.
към втори вариант >>
А Хюго работи с по-малък мащаб.
(втори вариант)
Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб.
А Хюго работи с по-малък мащаб.
Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.
към втори вариант >>
Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации.
(втори вариант)
Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е?
Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации.
Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могат да пишат.
към втори вариант >>
Това е вече до възпитанието на народа.
(втори вариант)
Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб.
Това е вече до възпитанието на народа.
Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.
към втори вариант >>
Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса.
(втори вариант)
Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е? Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации.
Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса.
Тия двама списатели еднакво не могат да пишат.
към втори вариант >>
Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна.
(втори вариант)
Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа.
Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна.
В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.
към втори вариант >>
Тия двама списатели еднакво не могат да пишат.
(втори вариант)
Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е? Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса.
Тия двама списатели еднакво не могат да пишат.
към втори вариант >>
В каквото вярва човек, това става.
(втори вариант)
Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна.
В каквото вярва човек, това става.
А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.
към втори вариант >>
I - В.Х.
(втори вариант)
I - В.Х.
- Л
към втори вариант >>
А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.
(втори вариант)
Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става.
А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.
към втори вариант >>
- Л
(втори вариант)
I - В.Х.
- Л
към втори вариант >>
От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се.
(втори вариант)
От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се.
А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен.
към втори вариант >>
II - Л.Т.
(втори вариант)
II - Л.Т.
- С
към втори вариант >>
А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът.
(втори вариант)
От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се.
А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът.
В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен.
към втори вариант >>
- С
(втори вариант)
II - Л.Т.
- С
към втори вариант >>
В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз.
(втори вариант)
От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът.
В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз.
Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората.
към втори вариант >>
Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават.
(втори вариант)
Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават.
Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория.
към втори вариант >>
Той и аз едно сме.
(втори вариант)
От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз.
Той и аз едно сме.
Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа?
към втори вариант >>
Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия.
(втори вариант)
Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават.
Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия.
Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва?
към втори вариант >>
Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен.
(втори вариант)
От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме.
Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен.
Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа?
към втори вариант >>
Тук имате I-ва и II-ра категория.
(втори вариант)
Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават. Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия.
Тук имате I-ва и II-ра категория.
Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н.
към втори вариант >>
Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен.
(втори вариант)
От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен.
Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен.
Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да.
към втори вариант >>
Вземаме един писател, който живее в полярните страни.
(втори вариант)
Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават. Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория.
Вземаме един писател, който живее в полярните страни.
III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос.
към втори вариант >>
Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен.
(втори вариант)
А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен.
Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен.
В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание?
към втори вариант >>
III П.С.
(втори вариант)
Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават. Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни.
III П.С.
и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни?
към втори вариант >>
В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората.
(втори вариант)
В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен.
В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората.
във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа?
към втори вариант >>
и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория.
(втори вариант)
Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават. Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С.
и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория.
Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии.
към втори вариант >>
във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа?
(втори вариант)
Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората.
във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа?
Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране.
към втори вариант >>
Този, който живее в полярните страни, какво ще описва?
(втори вариант)
Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория.
Този, който живее в полярните страни, какво ще описва?
Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо?
към втори вариант >>
Светилниците бяха ли на епископа?
(втори вариант)
Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа?
Светилниците бяха ли на епископа?
Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това.
към втори вариант >>
Елените, снеговете, леда и т.н.
(втори вариант)
Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва?
Елените, снеговете, леда и т.н.
А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма.
към втори вариант >>
Ще кажете по форма да.
(втори вариант)
Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа?
Ще кажете по форма да.
Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка.
към втори вариант >>
А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос.
(втори вариант)
Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н.
А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос.
Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма. Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете?
към втори вариант >>
Но по съдържание?
(втори вариант)
Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да.
Но по съдържание?
Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя.
към втори вариант >>
Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни?
(втори вариант)
III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос.
Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни?
Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма. Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете? “ Няма ги.
към втори вариант >>
Това злато беше ли на епископа?
(втори вариант)
В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание?
Това злато беше ли на епископа?
Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой.
към втори вариант >>
Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии.
(втори вариант)
и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни?
Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии.
Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма. Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете? “ Няма ги.
към втори вариант >>
Ние ще дойдем до по-високото разбиране.
(втори вариант)
във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа?
Ние ще дойдем до по-високото разбиране.
Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота.
към втори вариант >>
Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо?
(втори вариант)
Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии.
Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо?
Защото такива големи змии, в полярните страни няма. Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете? “ Няма ги.
към втори вариант >>
Философски въпроси са това.
(втори вариант)
Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране.
Философски въпроси са това.
В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“
към втори вариант >>
Защото такива големи змии, в полярните страни няма.
(втори вариант)
Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо?
Защото такива големи змии, в полярните страни няма.
Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете? “ Няма ги.
към втори вариант >>
В туй седи издигането на човека, в една постъпка.
(втори вариант)
Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това.
В туй седи издигането на човека, в една постъпка.
Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“
към втори вариант >>
Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете?
(втори вариант)
А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма.
Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете?
“ Няма ги.
към втори вариант >>
Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя.
(втори вариант)
Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка.
Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя.
Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“
към втори вариант >>
“ Няма ги.
(втори вариант)
Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма. Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете?
“ Няма ги.
към втори вариант >>
Аз не може да кажа, че този живот е мой.
(втори вариант)
Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя.
Аз не може да кажа, че този живот е мой.
Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“
към втори вариант >>
Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят.
(втори вариант)
Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят.
Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище. Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски.
към втори вариант >>
Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота.
(втори вариант)
Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой.
Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота.
Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“
към втори вариант >>
Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище.
(втори вариант)
Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят.
Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище.
Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател?
към втори вариант >>
Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“
(втори вариант)
Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота.
Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“
към втори вариант >>
Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна.
(втори вариант)
Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят. Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище.
Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна.
Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там.
към втори вариант >>
Толстой искал да покаже това.
(втори вариант)
Толстой искал да покаже това.
Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални.
към втори вариант >>
Как ще поставите вие духовното и светското гледище.
(втори вариант)
Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят. Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище. Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна.
Как ще поставите вие духовното и светското гледище.
Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път.
към втори вариант >>
Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови.
(втори вариант)
Толстой искал да покаже това.
Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови.
Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това?
към втори вариант >>
Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател?
(втори вариант)
Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят. Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище. Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище.
Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател?
Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“.
към втори вариант >>
Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият.
(втори вариант)
Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови.
Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият.
Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски.
(втори вариант)
Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят. Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище. Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател?
Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски.
Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е?
към втори вариант >>
Толстой възстава против войната.
(втори вариант)
Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият.
Толстой възстава против войната.
Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират.
към втори вариант >>
Че какво виждат в духовния списател?
(втори вариант)
Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище. Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски.
Че какво виждат в духовния списател?
Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.
към втори вариант >>
Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света.
(втори вариант)
Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната.
Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света.
Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен.
към втори вариант >>
Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там.
(втори вариант)
Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател?
Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там.
То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.
към втори вариант >>
Сега всички хора хората ги правят гениални.
(втори вариант)
Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света.
Сега всички хора хората ги правят гениални.
Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит.
към втори вариант >>
То е писане по косвен път.
(втори вариант)
Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там.
То е писане по косвен път.
Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.
към втори вариант >>
Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това?
(втори вариант)
Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални.
Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това?
Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може.
към втори вариант >>
Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“.
(втори вариант)
Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път.
Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“.
Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.
към втори вариант >>
Той разглежда съвсем обективно въпроса.
(втори вариант)
Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това?
Той разглежда съвсем обективно въпроса.
Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности.
към втори вариант >>
Питам: всичко, което пише там, вярно ли е?
(втори вариант)
Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“.
Питам: всичко, което пише там, вярно ли е?
Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.
към втори вариант >>
Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират.
(втори вариант)
Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса.
Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират.
Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности.
към втори вариант >>
Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.
(втори вариант)
Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е?
Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.
към втори вариант >>
Той е гениален човек, като че той е някак си надарен.
(втори вариант)
Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират.
Той е гениален човек, като че той е някак си надарен.
Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности.
към втори вариант >>
2.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна.
Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено!
Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна.
Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна. Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
към беседата >>
Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек. Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек!
Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
към беседата >>
Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна.
Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна.
Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна.
Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
към беседата >>
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението.
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението.
Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него.
към беседата >>
Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна. Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна.
Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
към беседата >>
Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание.
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението.
Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание.
Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую.
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую.
Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих.
към беседата >>
Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението.
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението. Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание.
Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението.
Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане.
към беседата >>
Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“.
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую.
Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“.
Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред.
към беседата >>
Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората.
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението. Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението.
Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората.
- Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима.
към беседата >>
Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен.
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую. Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“.
Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен.
Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред.
към беседата >>
- Няма какво да мисли.
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението. Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората.
- Няма какво да мисли.
Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг.
към беседата >>
Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания.
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую. Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен.
Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания.
Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото.
към беседата >>
Този въпрос трябва да бъде разрешен в него.
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението. Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли.
Този въпрос трябва да бъде разрешен в него.
Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят.
към беседата >>
Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае.
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую. Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания.
Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае.
Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате.
към беседата >>
Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам.
Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него.
Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам.
В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности.
към беседата >>
Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих.
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую. Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае.
Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих.
Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“.
към беседата >>
В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане.
Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам.
В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане.
При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще.
към беседата >>
Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред.
Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих.
Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред.
Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте?
към беседата >>
При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима.
Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане.
При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима.
Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед.
към беседата >>
Науката също крачи напред.
Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред.
Науката също крачи напред.
Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви?
към беседата >>
Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг.
- Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима.
Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг.
Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности.
към беседата >>
Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото.
Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред.
Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото.
Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор.
към беседата >>
Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят.
Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг.
Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят.
За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи.
към беседата >>
Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате.
Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото.
Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате.
Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили.
към беседата >>
За развитието на човешката душа има хиляди възможности.
Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят.
За развитието на човешката душа има хиляди възможности.
Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа.
към беседата >>
Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“.
Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате.
Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“.
- Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си.
към беседата >>
Пред човека се открива велико бъдеще.
В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности.
Пред човека се открива велико бъдеще.
Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете.
към беседата >>
- Защо остаряхте?
Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“.
- Защо остаряхте?
Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си. Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
към беседата >>
Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед.
При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще.
Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед.
За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
към беседата >>
Коя е причината за остаряването ви?
Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте?
Коя е причината за остаряването ви?
Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си. Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
към беседата >>
За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности.
Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед.
За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности.
Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
към беседата >>
Старостта е вашият кредитор.
Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви?
Старостта е вашият кредитор.
Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си. Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
към беседата >>
Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи.
Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности.
Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи.
Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
към беседата >>
Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили.
Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор.
Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили.
Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си. Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
към беседата >>
Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа.
За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи.
Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа.
Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
към беседата >>
Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си.
Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили.
Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си.
Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
към беседата >>
Не правите ли това, нищо няма да постигнете.
Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа.
Не правите ли това, нищо няма да постигнете.
Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
към беседата >>
Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
- Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си.
Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
към беседата >>
Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете.
Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
към беседата >>
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща.
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща.
- Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща? - Плати тогава! - Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб.
към беседата >>
Сега, ще прочета 103 Псалом на Давида, да видите, какво е писал той преди три хиляди години.
Сега, ще прочета 103 Псалом на Давида, да видите, какво е писал той преди три хиляди години.
към беседата >>
- Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща?
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща.
- Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща?
- Плати тогава! - Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете.
към беседата >>
„Благославяй, душо моя, Господа...“ (1-12 стих) - В тия стихове Давид описва отношенията на Бога към човека.
„Благославяй, душо моя, Господа...“ (1-12 стих) - В тия стихове Давид описва отношенията на Бога към човека.
към беседата >>
- Плати тогава!
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща. - Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща?
- Плати тогава!
- Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро!
към беседата >>
„Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (12 стих) - Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред.
„Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (12 стих) - Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред.
Съгреши ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви! “ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви! “
към беседата >>
- Ама нямам пари.
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща. - Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща? - Плати тогава!
- Ама нямам пари.
- Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога.
към беседата >>
Съгреши ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!
„Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (12 стих) - Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред.
Съгреши ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!
“ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви! “
към беседата >>
- Щом нямаш пари, бягай!
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща. - Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща? - Плати тогава! - Ама нямам пари.
- Щом нямаш пари, бягай!
Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло.
към беседата >>
“ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!
„Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (12 стих) - Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред. Съгреши ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!
“ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!
“
към беседата >>
Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб.
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща. - Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща? - Плати тогава! - Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай!
Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб.
Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло.
към беседата >>
“
„Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (12 стих) - Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред. Съгреши ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви! “ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!
“
към беседата >>
Човек трябва да избере едно от двете.
- Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща? - Плати тогава! - Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб.
Човек трябва да избере едно от двете.
Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш.
към беседата >>
„Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат.
„Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат.
Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека. В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх. Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
към беседата >>
Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро!
- Плати тогава! - Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете.
Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро!
- Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне.
към беседата >>
Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека.
„Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат.
Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека.
В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх. Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
към беседата >>
- Не мога.
- Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро!
- Не мога.
- Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад.
към беседата >>
В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх.
„Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат. Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека.
В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх.
Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
към беседата >>
- Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло.
- Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога.
- Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло.
- Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад.
към беседата >>
Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
„Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат. Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека. В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх.
Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
към беседата >>
- Не мога да правя зло.
Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло.
- Не мога да правя зло.
- Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад.
към беседата >>
„А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят.“ (17 стих) - Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат.
„А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят.“ (17 стих) - Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат.
Днес страхът е превърнат в послушание.
към беседата >>
- Тогава добро ще правиш.
Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло.
- Тогава добро ще правиш.
Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад. Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред.
към беседата >>
Днес страхът е превърнат в послушание.
„А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят.“ (17 стих) - Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат.
Днес страхът е превърнат в послушание.
към беседата >>
Има неща, които човек не може да избегне.
Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш.
Има неща, които човек не може да избегне.
Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад. Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
към беседата >>
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе.
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе.
След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни.
към беседата >>
Той трябва да върви напред - не може да се връща назад.
- Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне.
Той трябва да върви напред - не може да се връща назад.
Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад. Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
към беседата >>
След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш.
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе.
След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш.
Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота.
към беседата >>
Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад.
- Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад.
Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад.
Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад. Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
към беседата >>
Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си.
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш.
Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си.
По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява.
към беседата >>
Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад.
- Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад.
Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад.
Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
към беседата >>
По този начин само, съучениците ти могат да те обичат.
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си.
По този начин само, съучениците ти могат да те обичат.
Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта.
към беседата >>
Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред.
- Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад.
Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред.
Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
към беседата >>
Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик.
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат.
Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик.
Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа!
към беседата >>
Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад. Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред.
Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
към беседата >>
Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни.
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик.
Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни.
Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа! “ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете?
към беседата >>
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни.
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни.
Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят. Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото!
към беседата >>
Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота.
След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни.
Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота.
Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа! “ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи.
към беседата >>
Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят.
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни.
Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят.
Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне.
към беседата >>
Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява.
Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота.
Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява.
Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа! “ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
към беседата >>
Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства.
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни. Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят.
Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства.
- Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек.
към беседата >>
Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта.
По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява.
Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта.
Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа! “ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
към беседата >>
- Къде отидоха те?
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни. Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят. Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства.
- Къде отидоха те?
- Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“.
към беседата >>
Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа!
Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта.
Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа!
“ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
към беседата >>
- Не зная, но нищо не остана от тях.
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни. Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят. Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те?
- Не зная, но нищо не остана от тях.
Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата.
към беседата >>
“ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете?
Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа!
“ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете?
От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
към беседата >>
Отиде красивото и светлото!
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни. Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят. Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях.
Отиде красивото и светлото!
Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода.
към беседата >>
От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи.
Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа! “ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете?
От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи.
Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
към беседата >>
Няма вече да се върне.
Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят. Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото!
Няма вече да се върне.
- Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път.
към беседата >>
Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа! “ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи.
Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
към беседата >>
- Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек.
Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне.
- Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек.
Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път. В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“.
Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките.
към беседата >>
Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“.
- Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек.
Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“.
- Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път. В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода. С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
към беседата >>
Какво означават тия думи?
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“.
Какво означават тия думи?
Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“.
към беседата >>
- Не, това не е в реда на нещата.
- Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“.
- Не, това не е в реда на нещата.
В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път. В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода. С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
към беседата >>
Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи?
Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение.
Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества.
към беседата >>
В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода.
Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата.
В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода.
Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път. В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода. С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
към беседата >>
Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение.
Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи.
И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
към беседата >>
Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път.
Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода.
Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път.
В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода. С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
към беседата >>
И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи.
И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия.
Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
към беседата >>
В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода.
- Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път.
В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода.
С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
към беседата >>
Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия.
Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките.
Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
към беседата >>
С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път. В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода.
С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
към беседата >>
Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“.
Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките.
Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“.
Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
към беседата >>
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства.
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства.
Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея. Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат?
към беседата >>
Растенията не са глупави същества.
Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“.
Растенията не са глупави същества.
И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
към беседата >>
Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея.
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства.
Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея.
Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука.
към беседата >>
И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества.
И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
към беседата >>
Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък.
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства. Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея.
Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък.
Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща.
към беседата >>
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити.
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити.
Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога.
към беседата >>
Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“.
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства. Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея. Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък.
Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“.
За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука.
към беседата >>
Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни.
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити.
Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни.
Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност.
към беседата >>
За невежия е така, но за учения всичко е възможно.
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства. Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея. Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“.
За невежия е така, но за учения всичко е възможно.
Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора.
към беседата >>
Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си.
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни.
Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си.
Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас.
към беседата >>
Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат?
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства. Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея. Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно.
Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат?
Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора.
към беседата >>
Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби.
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си.
Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби.
Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика.
към беседата >>
Това не е никаква наука.
Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея. Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат?
Това не е никаква наука.
Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда.
към беседата >>
Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви!
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби.
Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви!
“ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си.
към беседата >>
Божествената наука изключва всички тия неща.
Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука.
Божествената наука изключва всички тия неща.
Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния.
към беседата >>
“ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога.
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви!
“ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога.
Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си.
към беседата >>
Човек трябва да се стреми към тази наука.
Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща.
Човек трябва да се стреми към тази наука.
Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада?
към беседата >>
Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност.
Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога.
Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност.
Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене.
към беседата >>
Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора.
За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука.
Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора.
Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав.
към беседата >>
Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас.
Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност.
Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас.
Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си.
към беседата >>
Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора.
Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора.
Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора.
Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището?
към беседата >>
Знайте, че Божията милост и благост е велика.
Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас.
Знайте, че Божията милост и благост е велика.
Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно.
към беседата >>
Ледницата е създадена за леда.
Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора.
Ледницата е създадена за леда.
Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош.
към беседата >>
Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си.
Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви! “ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика.
Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си.
Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа.
към беседата >>
Болницата е създадена за болния.
Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда.
Болницата е създадена за болния.
- Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята?
към беседата >>
Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си.
“ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си.
Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си.
- Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си.
към беседата >>
- Ама защо трябва да отида в ада?
Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния.
- Ама защо трябва да отида в ада?
- Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист.
към беседата >>
- Ама еди-кой си няма добро мнение за мене.
Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си.
- Ама еди-кой си няма добро мнение за мене.
- Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов?
към беседата >>
- Защото си глупав.
Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада?
- Защото си глупав.
- Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си.
към беседата >>
- Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си.
Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене.
- Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си.
Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов? - Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение.
към беседата >>
- Защо трябва да отида в чистилището?
Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав.
- Защо трябва да отида в чистилището?
- Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват.
към беседата >>
Кой какво мнение има за вас, това не е важно.
Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си.
Кой какво мнение има за вас, това не е важно.
За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов? - Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
към беседата >>
- Защото си лош.
Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището?
- Защото си лош.
- Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони.
към беседата >>
За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа.
Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно.
За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа.
Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов? - Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
към беседата >>
- Защо трябва да отида в къпалнята?
Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош.
- Защо трябва да отида в къпалнята?
- Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя.
към беседата >>
Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си.
Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа.
Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си.
Каква трябва да бъде тази любов? - Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
към беседата >>
- Да се окъпеш, да станеш чист.
- Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята?
- Да се окъпеш, да станеш чист.
Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя. Измени ли ги, Той се обръща против себе си.
към беседата >>
Каква трябва да бъде тази любов?
- Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си.
Каква трябва да бъде тази любов?
- Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
към беседата >>
Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си.
- Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист.
Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си.
Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя. Измени ли ги, Той се обръща против себе си. Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
към беседата >>
- Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение.
- Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов?
- Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение.
Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
към беседата >>
Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват.
- Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си.
Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват.
Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя. Измени ли ги, Той се обръща против себе си. Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
към беседата >>
Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов? - Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение.
Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
към беседата >>
Никой не е в състояние да измени тия закони.
- Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват.
Никой не е в състояние да измени тия закони.
Даже Бог не ги изменя. Измени ли ги, Той се обръща против себе си. Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
към беседата >>
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него.
Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление.
към беседата >>
Даже Бог не ги изменя.
- Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони.
Даже Бог не ги изменя.
Измени ли ги, Той се обръща против себе си. Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
към беседата >>
Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него.
Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня.
Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши.
към беседата >>
Измени ли ги, Той се обръща против себе си.
- Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя.
Измени ли ги, Той се обръща против себе си.
Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
към беседата >>
Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня.
Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите.
Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише.
към беседата >>
Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя. Измени ли ги, Той се обръща против себе си.
Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
към беседата >>
Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите.
Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи.
Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи.
към беседата >>
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир?
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир?
Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи.
Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши.
Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят.
към беседата >>
Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири?
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир?
Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири?
Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние.
към беседата >>
Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши.
Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление.
В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел.
към беседата >>
Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си.
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир? Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири?
Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си.
Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни.
към беседата >>
В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши.
Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление.
В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши.
Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил.
към беседата >>
Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре.
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир? Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си.
Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре.
Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество?
към беседата >>
Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише.
Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши.
Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише.
Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път.
към беседата >>
Има някаква влага, която им влияе.
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир? Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре.
Има някаква влага, която им влияе.
Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии.
към беседата >>
Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи.
Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише.
Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи.
Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
към беседата >>
Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно.
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир? Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе.
Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно.
Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си.
към беседата >>
Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят.
Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи.
Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят.
Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
към беседата >>
Правилното мислене определя вашето днешно състояние.
Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно.
Правилното мислене определя вашето днешно състояние.
Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това?
към беседата >>
Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел.
Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят.
Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел.
По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
към беседата >>
Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни.
Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние.
Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни.
Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е.
към беседата >>
По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил.
В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел.
По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил.
Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
към беседата >>
Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество?
Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни.
Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество?
Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му.
към беседата >>
Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път.
Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил.
Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път.
Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
към беседата >>
Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии.
Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество?
Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии.
Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му. Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
към беседата >>
Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път.
Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
към беседата >>
Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си.
Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии.
Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си.
Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му. Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
към беседата >>
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция.
Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото.
към беседата >>
Коя е причината за това?
Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си.
Коя е причината за това?
- Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му. Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
към беседата >>
Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция.
Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов.
Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух.
към беседата >>
- Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е.
Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това?
- Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е.
между мислите и чувствата му. Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
към беседата >>
Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция. Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов.
Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби.
Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!
към беседата >>
между мислите и чувствата му.
Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е.
между мислите и чувствата му.
Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
към беседата >>
Започнете да работите с велико постоянство и послушание.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция. Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби.
Започнете да работите с велико постоянство и послушание.
По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал! “
към беседата >>
Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му.
Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
към беседата >>
По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция. Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание.
По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта.
Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал! “
към беседата >>
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение.
Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек.
към беседата >>
Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция. Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта.
Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото.
Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал! “
към беседата >>
Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение.
Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка.
Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне.
към беседата >>
Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух.
Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото.
Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух.
Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал! “
към беседата >>
Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка.
Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си.
От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек.
към беседата >>
Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!
Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух.
Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!
“
към беседата >>
От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си.
От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно.
Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост.
към беседата >>
“
Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!
“
към беседата >>
Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно.
Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си.
От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията.
към беседата >>
От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си.
От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек.
След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н.
към беседата >>
След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне.
Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек.
След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне.
От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално.
към беседата >>
От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек.
Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне.
От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек.
Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
към беседата >>
Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост.
От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек.
Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост.
Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
към беседата >>
Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията.
Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост.
Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията.
Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
към беседата >>
Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н.
От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията.
Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н.
Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
към беседата >>
Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално.
След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н.
Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално.
Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
към беседата >>
Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално.
Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
към беседата >>
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи.
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи.
Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н. Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него.
към беседата >>
Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н.
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи.
Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н.
Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба.
към беседата >>
Някой свършил естествените науки, иска да стане учител.
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи. Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н.
Някой свършил естествените науки, иска да стане учител.
Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени.
към беседата >>
Назначават го учител, но след пет години го уволняват.
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи. Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н. Някой свършил естествените науки, иска да стане учител.
Назначават го учител, но след пет години го уволняват.
Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата.
към беседата >>
Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба.
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи. Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н. Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват.
Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба.
Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва.
към беседата >>
Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него.
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи. Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н. Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба.
Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него.
Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло.
към беседата >>
Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба.
Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н. Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него.
Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба.
Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва.
към беседата >>
Животът на човека е пълен с промени.
Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба.
Животът на човека е пълен с промени.
В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението.
към беседата >>
В промените е красотата.
Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени.
В промените е красотата.
Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи.
към беседата >>
Докато стават промени с човека, той трябва да се радва.
Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата.
Докато стават промени с човека, той трябва да се радва.
Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи. Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.
към беседата >>
Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло.
Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва.
Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло.
Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи. Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности. Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
към беседата >>
Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва.
Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло.
Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва.
Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи. Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности. Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
към беседата >>
Като растение, той трябва да изучава закона на търпението.
Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва.
Като растение, той трябва да изучава закона на търпението.
В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи. Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности. Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
към беседата >>
В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи.
В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението.
В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи.
Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности. Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
към беседата >>
Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.
Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи.
Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.
Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
към беседата >>
Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи. Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.
Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
към беседата >>
За един такъв малък философ, разправят следния случай.
За един такъв малък философ, разправят следния случай.
Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво.
към беседата >>
Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си.
За един такъв малък философ, разправят следния случай.
Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си.
Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях.
към беседата >>
Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва.
За един такъв малък философ, разправят следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си.
Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва.
Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце.
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота.
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота.
Те избягват забавите. За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот.
към беседата >>
Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си.
За един такъв малък философ, разправят следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва.
Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си.
То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца.
към беседата >>
Те избягват забавите.
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота.
Те избягват забавите.
За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа.
към беседата >>
То взело две яйца, чукнало ги едно в друго.
За един такъв малък философ, разправят следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си.
То взело две яйца, чукнало ги едно в друго.
Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си?
към беседата >>
За тях забавата е почивка.
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота. Те избягват забавите.
За тях забавата е почивка.
Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли.
към беседата >>
Едното се счупило, а другото останало здраво.
За един такъв малък философ, разправят следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго.
Едното се счупило, а другото останало здраво.
Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца.
към беседата >>
Те не се нуждаят от такъв род почивка.
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота. Те избягват забавите. За тях забавата е почивка.
Те не се нуждаят от такъв род почивка.
За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес.
към беседата >>
Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях.
Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво.
Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях.
В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата?
към беседата >>
За децата, обаче, забавата е необходимост.
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота. Те избягват забавите. За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка.
За децата, обаче, забавата е необходимост.
Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес.
към беседата >>
В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце.
Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях.
В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце.
Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата? - запитала детето си.
към беседата >>
Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот.
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота. Те избягват забавите. За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост.
Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот.
Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят.
към беседата >>
Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца.
Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце.
Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца.
Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата? - запитала детето си. - Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
към беседата >>
Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа.
Те избягват забавите. За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот.
Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа.
Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност.
към беседата >>
Питам: Правилно ли е решило задачата си?
То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца.
Питам: Правилно ли е решило задачата си?
Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата? - запитала детето си. - Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
към беседата >>
Те казват, че човек трябва много да мисли.
За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа.
Те казват, че човек трябва много да мисли.
Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна.
към беседата >>
Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца.
Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си?
Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца.
- Защо счупи яйцата? - запитала детето си. - Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
към беседата >>
Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес.
Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли.
Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес.
Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
към беседата >>
- Защо счупи яйцата?
Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца.
- Защо счупи яйцата?
- запитала детето си. - Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
към беседата >>
Мисълта е колективен процес.
За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес.
Мисълта е колективен процес.
Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
към беседата >>
- запитала детето си.
В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата?
- запитала детето си.
- Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
към беседата >>
Всички хора мислят.
Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес.
Всички хора мислят.
Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
към беседата >>
- Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата? - запитала детето си.
- Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
към беседата >>
Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност.
Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят.
Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност.
Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
към беседата >>
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче.
Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си. - Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му.
към беседата >>
Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна.
Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност.
Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна.
Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
към беседата >>
Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче.
Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си.
- Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен.
към беседата >>
Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна.
Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
към беседата >>
- Не, въпросите не се решават по този начин.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче. Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си.
- Не, въпросите не се решават по този начин.
С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават.
към беседата >>
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение.
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение.
Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта. Затова е казано за човека, че е мислещо същество. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство.
към беседата >>
С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче. Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си. - Не, въпросите не се решават по този начин.
С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши.
Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките.
към беседата >>
Човек може да разбере живота само чрез приложение.
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение.
Човек може да разбере живота само чрез приложение.
Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта. Затова е казано за човека, че е мислещо същество. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
към беседата >>
Човек не е дошъл на земята да живее охолно.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче. Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си. - Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши.
Човек не е дошъл на земята да живее охолно.
Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас.
към беседата >>
Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките.
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение.
Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките.
Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта. Затова е казано за човека, че е мислещо същество. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
към беседата >>
Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче. Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си. - Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно.
Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му.
Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас.
към беседата >>
Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта.
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките.
Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта.
Затова е казано за човека, че е мислещо същество. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
към беседата >>
Като се учи ученикът е радостен.
Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си. - Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му.
Като се учи ученикът е радостен.
Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи.
към беседата >>
Затова е казано за човека, че е мислещо същество.
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта.
Затова е казано за човека, че е мислещо същество.
За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
към беседата >>
Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават.
- Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен.
Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават.
Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой.
към беседата >>
За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство.
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта. Затова е казано за човека, че е мислещо същество.
За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство.
Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
към беседата >>
Опасно е да не го обикнат единиците и двойките.
С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават.
Опасно е да не го обикнат единиците и двойките.
Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня.
към беседата >>
Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта. Затова е казано за човека, че е мислещо същество. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство.
Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
към беседата >>
Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас.
Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките.
Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас.
Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня. За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи.
Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им.
към беседата >>
Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас.
Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас.
Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас.
Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня. За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
към беседата >>
Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи.
Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл.
Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му.
към беседата >>
Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи.
Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас.
Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи.
Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня. За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
към беседата >>
Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл.
Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си.
Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него.
към беседата >>
Мине ли преградата, той е герой.
Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи.
Мине ли преградата, той е герой.
Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня. За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
към беседата >>
Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си.
Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува.
Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана.
към беседата >>
Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня.
Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой.
Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня.
За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
към беседата >>
Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува.
Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му.
Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му.
към беседата >>
За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка.
Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня.
За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка.
Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
към беседата >>
Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му.
Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им.
Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
към беседата >>
Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня. За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка.
Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
към беседата >>
Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му.
Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им.
Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му.
Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
към беседата >>
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл.
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл.
Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение. Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете.
към беседата >>
Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него.
Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му.
Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него.
Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
към беседата >>
Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение.
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл.
Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение.
Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали.
към беседата >>
Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана.
Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него.
Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана.
То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
към беседата >>
Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия.
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл. Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение.
Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия.
Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо.
към беседата >>
То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му.
Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана.
То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му.
Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
към беседата >>
Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим.
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл. Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение. Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия.
Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим.
При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение.
към беседата >>
Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му.
Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
към беседата >>
При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря.
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл. Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение. Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим.
При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря.
Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение. Числата не са произволни величини.
към беседата >>
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание.
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание.
Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях. Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им.
към беседата >>
Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете.
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл. Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение. Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря.
Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете.
Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение. Числата не са произволни величини. Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
към беседата >>
Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях.
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание.
Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях.
Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър.
към беседата >>
Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали.
Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение. Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете.
Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали.
Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение. Числата не са произволни величини. Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
към беседата >>
Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга.
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание. Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях.
Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга.
В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека.
към беседата >>
Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо.
Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали.
Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо.
Както виждате, всяко число има значение. Числата не са произволни величини. Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
към беседата >>
В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли.
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание. Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях. Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга.
В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли.
Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека. Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате.
към беседата >>
Както виждате, всяко число има значение.
Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо.
Както виждате, всяко число има значение.
Числата не са произволни величини. Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
към беседата >>
Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни.
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание. Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях. Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли.
Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни.
Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека. Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
към беседата >>
Числата не са произволни величини.
При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение.
Числата не са произволни величини.
Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
към беседата >>
Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им.
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание. Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях. Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни.
Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им.
Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека. Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
към беседата >>
Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение. Числата не са произволни величини.
Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
към беседата >>
Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър.
Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях. Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им.
Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър.
Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека. Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
към беседата >>
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл.
Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие. За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа.
към беседата >>
Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека.
Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър.
Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека.
Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
към беседата >>
Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл.
Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие.
За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли.
към беседата >>
Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате.
В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека.
Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате.
Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
към беседата >>
За мнозина вторник и петък не са добри дни.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие.
За мнозина вторник и петък не са добри дни.
За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен.
към беседата >>
Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека. Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате.
Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
към беседата >>
За някои хора числата 13, 17 и др.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие. За мнозина вторник и петък не са добри дни.
За някои хора числата 13, 17 и др.
са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа.
към беседата >>
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате.
Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар.
към беседата >>
са неблагоприятни.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие. За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др.
са неблагоприятни.
В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро.
към беседата >>
Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате.
Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи.
Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания.
към беседата >>
В тези дни и числа, те не започват никаква работа.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие. За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни.
В тези дни и числа, те не започват никаква работа.
Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности.
към беседата >>
Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате. Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи.
Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа.
Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар?
към беседата >>
Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли.
Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие. За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа.
Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли.
Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи.
към беседата >>
Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате. Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа.
Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание.
Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане.
към беседата >>
Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен.
За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли.
Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен.
- Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши.
към беседата >>
Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате. Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание.
Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си.
Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат.
към беседата >>
- Това е лесна работа.
За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен.
- Това е лесна работа.
Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие.
към беседата >>
Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате. Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си.
Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар.
Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане.
към беседата >>
Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро.
са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа.
Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро.
Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен.
към беседата >>
Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания.
Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар.
Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания.
Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане. На място ли е родена тази идея?
към беседата >>
Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности.
В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро.
Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности.
Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо?
към беседата >>
Как се е зародила в човека идеята да стане цар?
Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания.
Как се е зародила в човека идеята да стане цар?
Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане. На място ли е родена тази идея? - Не е родена нито на място, нито на време.
към беседата >>
Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи.
Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности.
Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи.
И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха.
към беседата >>
Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане.
Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар?
Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане.
Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане. На място ли е родена тази идея? - Не е родена нито на място, нито на време.
към беседата >>
И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши.
Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи.
И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши.
Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите.
към беседата >>
Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат.
Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане.
Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат.
А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане. На място ли е родена тази идея? - Не е родена нито на място, нито на време.
към беседата >>
Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие.
- Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши.
Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие.
- Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят.
към беседата >>
А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане.
Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат.
А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане.
На място ли е родена тази идея? - Не е родена нито на място, нито на време.
към беседата >>
- Не, и умрелият го държат отговорен.
Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие.
- Не, и умрелият го държат отговорен.
- Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват.
към беседата >>
На място ли е родена тази идея?
Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане.
На място ли е родена тази идея?
- Не е родена нито на място, нито на време.
към беседата >>
- Защо?
Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен.
- Защо?
- Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват. Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
към беседата >>
- Не е родена нито на място, нито на време.
Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане. На място ли е родена тази идея?
- Не е родена нито на място, нито на време.
към беседата >>
- Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха.
Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо?
- Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха.
За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват. Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
към беседата >>
Този род мисли ние наричаме неестествени.
Този род мисли ние наричаме неестествени.
Те се зараждат във всеки човек. Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо.
към беседата >>
За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите.
И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха.
За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите.
Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват. Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
към беседата >>
Те се зараждат във всеки човек.
Този род мисли ние наричаме неестествени.
Те се зараждат във всеки човек.
Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо.
към беседата >>
Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят.
Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите.
Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят.
От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват. Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
към беседата >>
Някой иска да бъде философ, учен човек.
Този род мисли ние наричаме неестествени. Те се зараждат във всеки човек.
Някой иска да бъде философ, учен човек.
Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове.
към беседата >>
От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват.
- Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят.
От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват.
Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
към беседата >>
Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен.
Този род мисли ние наричаме неестествени. Те се зараждат във всеки човек. Някой иска да бъде философ, учен човек.
Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен.
За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот.
към беседата >>
Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
- Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват.
Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
към беседата >>
За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи.
Този род мисли ние наричаме неестествени. Те се зараждат във всеки човек. Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен.
За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи.
Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение.
към беседата >>
Какво разбираме под думата „грешен човек“?
Какво разбираме под думата „грешен човек“?
Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия. В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен.
към беседата >>
Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо.
Този род мисли ние наричаме неестествени. Те се зараждат във всеки човек. Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи.
Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо.
Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго.
към беседата >>
Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия.
Какво разбираме под думата „грешен човек“?
Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия.
В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа.
към беседата >>
Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо.
Те се зараждат във всеки човек. Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо.
Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо.
Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек.
към беседата >>
В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен.
Какво разбираме под думата „грешен човек“? Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия.
В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен.
От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи.
към беседата >>
Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове.
Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо.
Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове.
Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел.
към беседата >>
От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен.
Какво разбираме под думата „грешен човек“? Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия. В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен.
От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен.
Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд.
към беседата >>
Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот.
Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове.
Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот.
Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел. Ангелът се стреми към още по-високо положение.
към беседата >>
Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни.
Какво разбираме под думата „грешен човек“? Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия. В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен.
Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни.
Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия.
към беседата >>
Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение.
За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот.
Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение.
В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел. Ангелът се стреми към още по-високо положение.
към беседата >>
Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен.
Какво разбираме под думата „грешен човек“? Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия. В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни.
Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен.
За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата?
към беседата >>
В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго.
Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение.
В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго.
От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел. Ангелът се стреми към още по-високо положение.
към беседата >>
За това се иска работа.
Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия. В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен.
За това се иска работа.
И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може.
към беседата >>
От животно, той ще се стреми да стане човек.
Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго.
От животно, той ще се стреми да стане човек.
Човекът пък ще се стреми да стане ангел. Ангелът се стреми към още по-високо положение.
към беседата >>
И при Бога да отиде, човек все трябва да работи.
В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа.
И при Бога да отиде, човек все трябва да работи.
Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия.
към беседата >>
Човекът пък ще се стреми да стане ангел.
Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек.
Човекът пък ще се стреми да стане ангел.
Ангелът се стреми към още по-високо положение.
към беседата >>
Нищо не се дава даром, без работа и труд.
От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи.
Нищо не се дава даром, без работа и труд.
Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат.
към беседата >>
Ангелът се стреми към още по-високо положение.
Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел.
Ангелът се стреми към още по-високо положение.
към беседата >>
Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия.
Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд.
Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия.
- Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат.
към беседата >>
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота?
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота?
Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край.
към беседата >>
- Не може ли по благодат да се получат нещата?
Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия.
- Не може ли по благодат да се получат нещата?
- Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони.
към беседата >>
Какъв е неговият смисъл?
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота?
Какъв е неговият смисъл?
- Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата.
към беседата >>
- Не може.
За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата?
- Не може.
Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони.
към беседата >>
- Краят на живота и неговият смисъл са във вечността.
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл?
- Краят на живота и неговият смисъл са във вечността.
Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата.
към беседата >>
Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия.
И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може.
Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия.
Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува.
към беседата >>
Тя съдържа всичко в себе си.
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността.
Тя съдържа всичко в себе си.
Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало.
към беседата >>
Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат.
Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия.
Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат.
Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив.
към беседата >>
Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори.
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си.
Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори.
Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е.
към беседата >>
Който не върши волята Му, той няма никаква благодат.
Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат.
Който не върши волята Му, той няма никаква благодат.
Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага.
към беседата >>
Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край.
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори.
Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край.
Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно.
към беседата >>
Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони.
- Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат.
Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони.
И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение.
към беседата >>
Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата.
Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край.
Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата.
Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край.
към беседата >>
И Бог не престъпва своите закони.
- Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони.
И Бог не престъпва своите закони.
Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния.
към беседата >>
Други пък съзнават, че са край, опашка на работата.
- Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата.
Други пък съзнават, че са край, опашка на работата.
Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея.
към беседата >>
Който изпълнява Божиите закони, той благува.
Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони.
Който изпълнява Божиите закони, той благува.
Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин.
към беседата >>
Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало.
Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата.
Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало.
Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга.
към беседата >>
Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив.
Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува.
Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив.
За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят.
към беседата >>
Началото и краят, т.е.
Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало.
Началото и краят, т.е.
главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова.
към беседата >>
За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага.
Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив.
За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага.
Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу?
към беседата >>
главата и опашката вървят заедно.
Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е.
главата и опашката вървят заедно.
Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
към беседата >>
Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение.
Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага.
Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение.
Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? - Нищо не печели.
към беседата >>
Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край.
Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно.
Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край.
Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
към беседата >>
Те са плод на вашите отрицателни състояния.
И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение.
Те са плод на вашите отрицателни състояния.
За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? - Нищо не печели. Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
към беседата >>
Краят на тази идея пък води към началото на друга идея.
Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край.
Краят на тази идея пък води към началото на друга идея.
Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
към беседата >>
За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин.
Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния.
За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин.
Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? - Нищо не печели. Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
към беседата >>
Идеите са неразривно свързани една с друга.
Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея.
Идеите са неразривно свързани една с друга.
Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
към беседата >>
Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят.
Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин.
Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят.
Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? - Нищо не печели. Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
към беседата >>
Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова.
Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга.
Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова.
Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
към беседата >>
Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу?
За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят.
Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу?
- Нищо не печели. Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
към беседата >>
Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова.
Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
към беседата >>
- Нищо не печели.
Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу?
- Нищо не печели.
Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
към беседата >>
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен.
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен.
Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго.
към беседата >>
Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? - Нищо не печели.
Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
към беседата >>
Формите на човешкия живот постоянно се менят.
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен.
Формите на човешкия живот постоянно се менят.
Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно.
към беседата >>
Мисълта , която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви.
Мисълта , която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви.
Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща. Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят.
към беседата >>
Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно.
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен. Формите на човешкия живот постоянно се менят.
Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно.
Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно.
към беседата >>
Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание.
Мисълта , която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви.
Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание.
Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща. Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят.
към беседата >>
Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма.
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен. Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно.
Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма.
Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи.
към беседата >>
Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот.
Мисълта , която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание.
Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот.
Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща. Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят.
към беседата >>
Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение.
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен. Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма.
Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение.
Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел.
към беседата >>
Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща.
Мисълта , която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот.
Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща.
Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят.
към беседата >>
Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго.
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен. Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение.
Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго.
Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е.
към беседата >>
Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят.
Мисълта , която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща.
Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят.
към беседата >>
Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно.
Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго.
Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно.
То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от търпение.
Съвременните хора се нуждаят от търпение.
Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително. Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен.
към беседата >>
То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно.
Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно.
То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно.
Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие.
към беседата >>
Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително.
Съвременните хора се нуждаят от търпение.
Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително.
Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите.
към беседата >>
Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи.
Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно.
Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи.
Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие.
към беседата >>
Някой се оплаква, че живее в ада.
Съвременните хора се нуждаят от търпение. Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително.
Някой се оплаква, че живее в ада.
- Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър.
към беседата >>
Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел.
Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи.
Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел.
Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие.
към беседата >>
- Защо живее в ада?
Съвременните хора се нуждаят от търпение. Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително. Някой се оплаква, че живее в ада.
- Защо живее в ада?
- Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек?
към беседата >>
Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е.
Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел.
Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е.
съдействат за неговото развитие.
към беседата >>
- Защото мисли за всички хора лошо.
Съвременните хора се нуждаят от търпение. Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително. Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада?
- Защото мисли за всички хора лошо.
Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив.
към беседата >>
съдействат за неговото развитие.
Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е.
съдействат за неговото развитие.
към беседата >>
Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен.
Съвременните хора се нуждаят от търпение. Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително. Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо.
Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен.
Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно.
към беседата >>
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята.
Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. - Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят.
към беседата >>
Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите.
Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително. Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен.
Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите.
Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят.
към беседата >>
Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята.
Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята.
- Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи.
към беседата >>
Всички са лоши за него, само той е добър.
Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите.
Всички са лоши за него, само той е добър.
Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади.
към беседата >>
- Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята. Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята.
- Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята.
- Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще.
към беседата >>
Какво трябва да прави този човек?
- Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър.
Какво трябва да прави този човек?
Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира.
към беседата >>
- Още по-добре.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята. Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. - Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята.
- Още по-добре.
На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот.
към беседата >>
Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив.
- Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек?
Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив.
Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира. Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат.
към беседата >>
На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята. Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. - Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре.
На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си.
На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече.
към беседата >>
Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно.
Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив.
Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно.
Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира. Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат. Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
към беседата >>
На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята. Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. - Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си.
На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят.
Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата.
към беседата >>
Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят.
Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно.
Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят.
По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира. Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат. Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
към беседата >>
Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи.
Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. - Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят.
Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи.
Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема.
към беседата >>
По този начин само, той може да се подмлади.
Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят.
По този начин само, той може да се подмлади.
Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира. Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат. Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
към беседата >>
Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще.
- Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи.
Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще.
Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме?
към беседата >>
Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира.
Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади.
Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира.
Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат. Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
към беседата >>
Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот.
- Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще.
Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот.
Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов.
към беседата >>
Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат.
Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира.
Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат.
Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
към беседата >>
Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече.
На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот.
Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече.
Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат.
към беседата >>
Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира. Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат.
Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
към беседата >>
Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата.
На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече.
Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата.
- Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат. Бог е Мъдрост.
към беседата >>
Какво определение може да се даде за любовта?
Какво определение може да се даде за любовта?
Какво нещо е любовта? Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love.
към беседата >>
- Никакво извинение не се приема.
Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата.
- Никакво извинение не се приема.
- Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат. Бог е Мъдрост. Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
към беседата >>
Какво нещо е любовта?
Какво определение може да се даде за любовта?
Какво нещо е любовта?
Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен.
към беседата >>
- Тогава в какво да вярваме?
Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема.
- Тогава в какво да вярваме?
- Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат. Бог е Мъдрост. Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
към беседата >>
Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш.
Какво определение може да се даде за любовта? Какво нещо е любовта?
Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш.
Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“.
към беседата >>
- Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов.
Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме?
- Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов.
Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат. Бог е Мъдрост. Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
към беседата >>
Това е най-простото определение на любовта.
Какво определение може да се даде за любовта? Какво нещо е любовта? Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш.
Това е най-простото определение на любовта.
Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте.
към беседата >>
Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат.
Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов.
Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат.
Бог е Мъдрост. Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
към беседата >>
Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ.
Какво определение може да се даде за любовта? Какво нещо е любовта? Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта.
Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ.
Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте. Англичанинът бърза.
към беседата >>
Бог е Мъдрост.
Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат.
Бог е Мъдрост.
Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
към беседата >>
Англичанинът я пише с четири букви: Love.
Какво определение може да се даде за любовта? Какво нещо е любовта? Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ.
Англичанинът я пише с четири букви: Love.
След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте. Англичанинът бърза. Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
към беседата >>
Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
- Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат. Бог е Мъдрост.
Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
към беседата >>
След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен.
Какво нещо е любовта? Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love.
След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен.
Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте. Англичанинът бърза. Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
към беседата >>
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват.
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват.
В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила. Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре.
към беседата >>
Той казва: „Времето е пари“.
Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен.
Той казва: „Времето е пари“.
Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте. Англичанинът бърза. Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
към беседата >>
В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила.
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват.
В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила.
Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра?
към беседата >>
Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте.
Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“.
Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте.
Англичанинът бърза. Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
към беседата >>
Какво показва това?
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват. В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила.
Какво показва това?
- Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие.
към беседата >>
Англичанинът бърза.
Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте.
Англичанинът бърза.
Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
към беседата >>
- Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва.
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват. В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила. Какво показва това?
- Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва.
Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства.
към беседата >>
Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте. Англичанинът бърза.
Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
към беседата >>
Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън.
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват. В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила. Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва.
Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън.
За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства.
към беседата >>
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен.
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен.
Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение.
към беседата >>
За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре.
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват. В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила. Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън.
За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре.
Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби.
към беседата >>
Думата любов има своя песен и свои движения.
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен.
Думата любов има своя песен и свои движения.
Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката?
към беседата >>
НАГОРЕ