НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1236
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1236
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Параметафизика
,
МОК
, София, 15.11.1935г.,
Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват.
Страданието е един процес, радостта е друг процес. Те са два процеса, които се сменят. Скръбта е другият процес, при който нещата трябва да се оплодят. Завършените форми са резултат, ние за тях мислим и говорим. Процес е това.
Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват.
Там е всичката философия на нещата. Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте.
към беседата >>
Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, станал.
По едно време иде една мечка, той трепери, усеща, че е болен. Задига го тази мечка и го носи в колибата на друг овчар. Онзи, като видял, че иде мечката, отива си. Тя го внася вътре и каквото имало – сено, вършини, всичко натуряла отгоре и го натиска. След това излиза навън и си отива.
Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, станал.
Не може да си обясни защо мечката го взела. Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти. Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли. Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“.
към беседата >>
Казва: „Да обясним факта“.
Защо дишаш? Защото не можеш да не дишаш. Защото не може другояче. Как ще обясните? Фактите са факти.
Казва: „Да обясним факта“.
Фактът си е факт. Дали го знаеш или не, той е факт. Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения. Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“.
към беседата >>
Там е всичката философия на нещата.
Те са два процеса, които се сменят. Скръбта е другият процес, при който нещата трябва да се оплодят. Завършените форми са резултат, ние за тях мислим и говорим. Процес е това. Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват.
Там е всичката философия на нещата.
Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно!
към беседата >>
Не може да си обясни защо мечката го взела.
Задига го тази мечка и го носи в колибата на друг овчар. Онзи, като видял, че иде мечката, отива си. Тя го внася вътре и каквото имало – сено, вършини, всичко натуряла отгоре и го натиска. След това излиза навън и си отива. Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, станал.
Не може да си обясни защо мечката го взела.
Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти. Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли. Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения.
към беседата >>
Фактът си е факт.
Защото не можеш да не дишаш. Защото не може другояче. Как ще обясните? Фактите са факти. Казва: „Да обясним факта“.
Фактът си е факт.
Дали го знаеш или не, той е факт. Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения. Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние.
към беседата >>
Всяко едно страдание какво може да ви донесе?
Скръбта е другият процес, при който нещата трябва да се оплодят. Завършените форми са резултат, ние за тях мислим и говорим. Процес е това. Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват. Там е всичката философия на нещата.
Всяко едно страдание какво може да ви донесе?
Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се.
към беседата >>
Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти.
Онзи, като видял, че иде мечката, отива си. Тя го внася вътре и каквото имало – сено, вършини, всичко натуряла отгоре и го натиска. След това излиза навън и си отива. Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, станал. Не може да си обясни защо мечката го взела.
Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти.
Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли. Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения.
към беседата >>
Дали го знаеш или не, той е факт.
Защото не може другояче. Как ще обясните? Фактите са факти. Казва: „Да обясним факта“. Фактът си е факт.
Дали го знаеш или не, той е факт.
Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения. Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва?
към беседата >>
Страданието е спасителен процес.
Завършените форми са резултат, ние за тях мислим и говорим. Процес е това. Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват. Там е всичката философия на нещата. Всяко едно страдание какво може да ви донесе?
Страданието е спасителен процес.
Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се. [В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия.
към беседата >>
Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли.
Тя го внася вътре и каквото имало – сено, вършини, всичко натуряла отгоре и го натиска. След това излиза навън и си отива. Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, станал. Не може да си обясни защо мечката го взела. Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти.
Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли.
Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх.
към беседата >>
Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения.
Как ще обясните? Фактите са факти. Казва: „Да обясним факта“. Фактът си е факт. Дали го знаеш или не, той е факт.
Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения.
Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание.
към беседата >>
Има едно страдание, когато човек се дразни.
Процес е това. Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват. Там е всичката философия на нещата. Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес.
Има едно страдание, когато човек се дразни.
Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се. [В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия. При всяко дразнене се иска да се въздържате.
към беседата >>
Този, болният овчар, съвсем оздравял.
След това излиза навън и си отива. Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, станал. Не може да си обясни защо мечката го взела. Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти. Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли.
Този, болният овчар, съвсем оздравял.
Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения.
към беседата >>
Но няма да [внесеш] нещо анормално.
Фактите са факти. Казва: „Да обясним факта“. Фактът си е факт. Дали го знаеш или не, той е факт. Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения.
Но няма да [внесеш] нещо анормално.
Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област.
към беседата >>
Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте.
Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват. Там е всичката философия на нещата. Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни.
Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте.
Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се. [В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия. При всяко дразнене се иска да се въздържате. Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия.
към беседата >>
Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“.
Връща се другият овчар и го намира съвършено здрав, станал. Не може да си обясни защо мечката го взела. Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти. Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли. Този, болният овчар, съвсем оздравял.
Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“.
Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика.
към беседата >>
Сега казвате: „Може човек и да не диша“.
Казва: „Да обясним факта“. Фактът си е факт. Дали го знаеш или не, той е факт. Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения. Но няма да [внесеш] нещо анормално.
Сега казвате: „Може човек и да не диша“.
Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си.
към беседата >>
Дръжте съзнанието си будно!
Там е всичката философия на нещата. Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте.
Дръжте съзнанието си будно!
Кой как те бутне – дразниш се. [В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия. При всяко дразнене се иска да се въздържате. Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия. Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.
към беседата >>
Той не знаел нейните намерения.
Не може да си обясни защо мечката го взела. Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти. Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли. Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“.
Той не знаел нейните намерения.
Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука.
към беседата >>
Има друго едно състояние.
Фактът си е факт. Дали го знаеш или не, той е факт. Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения. Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“.
Има друго едно състояние.
Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние.
към беседата >>
Кой как те бутне – дразниш се.
Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно!
Кой как те бутне – дразниш се.
[В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия. При всяко дразнене се иска да се въздържате. Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия. Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.
към беседата >>
Тя имала съвсем други намерения.
Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар, да вземе някои медикаменти. Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли. Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения.
Тя имала съвсем други намерения.
Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават?
към беседата >>
Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва?
Дали го знаеш или не, той е факт. Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения. Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние.
Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва?
Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа.
към беседата >>
[В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия.
Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се.
[В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия.
При всяко дразнене се иска да се въздържате. Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия. Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.
към беседата >>
Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх.
Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за да се стопли. Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения.
Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх.
В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката.
към беседата >>
Значи зависи от силата на твоето знание.
Ако научно можеш да го обясниш, ни най-малко на самия процес няма да придадеш нещо със своите научни обяснения. Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва?
Значи зависи от силата на твоето знание.
Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено.
към беседата >>
При всяко дразнене се иска да се въздържате.
Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се. [В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия.
При всяко дразнене се иска да се въздържате.
Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия. Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.
към беседата >>
В някои случаи има изключения.
Този, болният овчар, съвсем оздравял. Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх.
В някои случаи има изключения.
Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата.
към беседата >>
Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област.
Но няма да [внесеш] нещо анормално. Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание.
Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област.
Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро.
към беседата >>
Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия.
Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте. Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се. [В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия. При всяко дразнене се иска да се въздържате.
Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия.
Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.
към беседата >>
Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика.
Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения.
Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика.
Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите.
към беседата >>
Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си.
Сега казвате: „Може човек и да не диша“. Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област.
Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си.
Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия.
към беседата >>
Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.
Дръжте съзнанието си будно! Кой как те бутне – дразниш се. [В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш да се въздържиш, ще спестиш известна енергия. При всяко дразнене се иска да се въздържате. Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия.
Някой път човек трябва да се въздържа, за да бъде силен.
към беседата >>
Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука.
Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика.
Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука.
Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории.
към беседата >>
Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние.
Има друго едно състояние. Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си.
Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние.
Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия.
към беседата >>
Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити.
Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити.
Някои са ги боли с игла. Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа. Забие го половин милиметър, той подскочи. Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит.
към беседата >>
Метафизиците какво изучават?
Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука.
Метафизиците какво изучават?
Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории. [Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината.
към беседата >>
Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа.
Запример, ако ти можеш за 20 минути да спреш дишането, какво показва? Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние.
Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа.
Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна.
към беседата >>
Някои са ги боли с игла.
Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити.
Някои са ги боли с игла.
Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа. Забие го половин милиметър, той подскочи. Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш.
към беседата >>
Метафизика – значи, над физиката.
Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават?
Метафизика – значи, над физиката.
Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории. [Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината. В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения.
към беседата >>
Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено.
Значи зависи от силата на твоето знание. Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа.
Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено.
Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново.
към беседата >>
Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа.
Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити. Някои са ги боли с игла.
Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа.
Забие го половин милиметър, той подскочи. Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение.
към беседата >>
Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата.
В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката.
Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата.
Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории. [Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината. В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения. Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.
към беседата >>
Дишането, когато е бързо, не е добро.
Ако можеш този процес да го спреш 20 минути, нито да дишаш, нито да издишаш, вече ще минеш в друга една област. Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено.
Дишането, когато е бързо, не е добро.
Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес.
към беседата >>
Забие го половин милиметър, той подскочи.
Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити. Някои са ги боли с игла. Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа.
Забие го половин милиметър, той подскочи.
Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание.
към беседата >>
Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите.
Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата.
Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите.
Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории. [Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината. В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения. Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.
към беседата >>
Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия.
Значи на физическото поле трябва да дишаш, ако искаш да владееш себе си. Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро.
Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия.
В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза.
към беседата >>
Таман отмине, дойде друг.
Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити. Някои са ги боли с игла. Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа. Забие го половин милиметър, той подскочи.
Таман отмине, дойде друг.
И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго.
към беседата >>
Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории.
Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите.
Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории.
[Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината. В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения. Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.
към беседата >>
В бързото дишане не може човек да извади тази енергия.
Ако много бързо дишаш и издишаш, то е нездравословно състояние. Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия.
В бързото дишане не може човек да извади тази енергия.
Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва.
към беседата >>
И така, цяла година ще те прекарат през този изпит.
Та старите философи, без да са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити. Някои са ги боли с игла. Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа. Забие го половин милиметър, той подскочи. Таман отмине, дойде друг.
И така, цяла година ще те прекарат през този изпит.
Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив.
към беседата >>
[Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината.
Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории.
[Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината.
В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения. Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.
към беседата >>
Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна.
Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма да остане време за работа. Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия.
Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна.
Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш.
към беседата >>
Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш.
Някои са ги боли с игла. Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа. Забие го половин милиметър, той подскочи. Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит.
Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш.
[И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение.
към беседата >>
В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения.
Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории. [Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината.
В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения.
Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.
към беседата >>
Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново.
Разбирам веднъж през седмицата да вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено. Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна.
Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново.
С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика.
към беседата >>
[И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение.
Имали такива, забие шилото на един милиметър в този, който постъпвал в окултната школа. Забие го половин милиметър, той подскочи. Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш.
[И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение.
Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти.
към беседата >>
Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.
Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории. [Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината. В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения.
Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без да знаят истината.
към беседата >>
С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес.
Дишането, когато е бързо, не е добро. Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново.
С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес.
Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи.
към беседата >>
Изтърпял си първото изпитание.
Забие го половин милиметър, той подскочи. Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение.
Изтърпял си първото изпитание.
Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение.
към беседата >>
Да допуснем, че имате едно недоволство.
Да допуснем, че имате едно недоволство.
Как бихте го обяснили? Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни. Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод.
към беседата >>
Животът влиза и излиза.
Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция да изваждат жизнената енергия или да изтеглят праната, която носи живот в себе си, не могат да извадят тази енергия. В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес.
Животът влиза и излиза.
Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека?
към беседата >>
Второто е друго.
Таман отмине, дойде друг. И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание.
Второто е друго.
Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете.
към беседата >>
Как бихте го обяснили?
Да допуснем, че имате едно недоволство.
Как бихте го обяснили?
Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни. Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него.
към беседата >>
Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва.
В бързото дишане не може човек да извади тази енергия. Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза.
Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва.
Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система.
към беседата >>
Виждат те крайно честолюбив, горделив.
И така, цяла година ще те прекарат през този изпит. Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго.
Виждат те крайно честолюбив, горделив.
Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото.
към беседата >>
Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни.
Да допуснем, че имате едно недоволство. Как бихте го обяснили?
Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни.
Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически.
към беседата >>
Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш.
Трябва да задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна. Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва.
Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш.
Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш.
към беседата >>
Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение.
Ако можеш да издържиш, [но] с туй няма да се освободиш. [И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив.
Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение.
Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“.
към беседата >>
Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте.
Да допуснем, че имате едно недоволство. Как бихте го обяснили? Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни.
Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте.
Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние.
към беседата >>
Но то е пак параметафизика.
Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш.
Но то е пак параметафизика.
Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш.
към беседата >>
Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти.
[И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение. Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение.
Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти.
Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало.
към беседата >>
Как ще го обясните?
Да допуснем, че имате едно недоволство. Как бихте го обяснили? Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни. Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте.
Как ще го обясните?
Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така.
към беседата >>
Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи.
С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика.
Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи.
На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“.
към беседата >>
Сега вие всички минавате през посвещение.
Изтърпял си първото изпитание. Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти.
Сега вие всички минавате през посвещение.
Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш.
към беседата >>
Някой път може да имате някакъв повод.
Да допуснем, че имате едно недоволство. Как бихте го обяснили? Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни. Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните?
Някой път може да имате някакъв повод.
Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек.
към беседата >>
На какво се дължи нервността у човека?
Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи.
На какво се дължи нервността у човека?
Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно.
към беседата >>
Вие се посвещавате, без да знаете.
Второто е друго. Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение.
Вие се посвещавате, без да знаете.
Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него.
към беседата >>
Срещнеш един човек – ти си недоволен от него.
Как бихте го обяснили? Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни. Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод.
Срещнеш един човек – ти си недоволен от него.
Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен.
към беседата >>
Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система.
Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека?
Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система.
Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго.
към беседата >>
Някой път дойде някой с шилото.
Виждат те крайно честолюбив, горделив. Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете.
Някой път дойде някой с шилото.
Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“.
към беседата >>
Може причините да са физически.
Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина да сте недоволни. Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него.
Може причините да са физически.
От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните?
към беседата >>
Търсиш начин да я изразходваш.
Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система.
Търсиш начин да я изразходваш.
Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството.
към беседата >>
Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“.
Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш да издържиш, то е второто посвещение. Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото.
Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“.
И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно.
към беседата >>
От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние.
Обуща имате, дрехи имате, стаята ви е отоплена, но имате известно неразположение, недоволен сте. Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически.
От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние.
Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“.
към беседата >>
Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш.
Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш.
Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш.
Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“.
към беседата >>
И като че нищо не е станало.
Кажат ти една дума, да не се измени лицето ти. Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“.
И като че нищо не е станало.
„Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече.
към беседата >>
Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така.
Как ще го обясните? Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние.
Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така.
Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите.
към беседата >>
Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“.
Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш.
Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“.
Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара.
към беседата >>
„Да спи зло под камък“ – така ще кажеш.
Сега вие всички минавате през посвещение. Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало.
„Да спи зло под камък“ – така ще кажеш.
Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш.
към беседата >>
Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек.
Някой път може да имате някакъв повод. Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така.
Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек.
Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири.
към беседата >>
Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно.
На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“.
Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно.
Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара.
към беседата >>
Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него.
Вие се посвещавате, без да знаете. Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш.
Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него.
Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“.
към беседата >>
Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен.
Срещнеш един човек – ти си недоволен от него. Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек.
Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен.
Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа.
към беседата >>
Той пък намери някого другиго.
Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно.
Той пък намери някого другиго.
По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“.
към беседата >>
Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“.
Някой път дойде някой с шилото. Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него.
Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“.
Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам.
към беседата >>
Как ще обясните?
Може причините да са физически. От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен.
Как ще обясните?
Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат.
към беседата >>
По някой път това се случва в семейството.
Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго.
По някой път това се случва в семейството.
Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие?
към беседата >>
Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно.
Току дойде, мушне те, ще кажеш: „На изпит съм“. И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“.
Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно.
И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате.
към беседата >>
Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“.
От неговото тяло излизат известни изпарения, които на вас правят лошо впечатление, действуват на вашето обоняние. Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните?
Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“.
Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири.
към беседата >>
Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“.
Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш. Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството.
Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“.
Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско.
към беседата >>
И те не го бутат вече.
И като че нищо не е станало. „Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно.
И те не го бутат вече.
След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“.
към беседата >>
Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите.
Вие сте недоволен, не можете да му кажете, но става така. Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“.
Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите.
Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения.
към беседата >>
Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара.
Ще нахукаш някого, казваш: „Олекна ми“. Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“.
Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара.
Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско?
към беседата >>
След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш.
„Да спи зло под камък“ – така ще кажеш. Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече.
След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш.
Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит.
към беседата >>
Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири.
Или някой път може да сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек. Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите.
Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири.
Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Отвън нещо има, в къщи се кара.
Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото си се нахвърлил, на него стане мъчно. Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара.
Отвън нещо има, в къщи се кара.
Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми.
към беседата >>
Те казват: „И той вече мушка“.
Сега, вторият метод: за да се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него. Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш.
Те казват: „И той вече мушка“.
Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит.
към беседата >>
Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа.
Те ще окажат известно влияние и вие пак сте недоволен, неразположен. Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири.
Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа.
Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения. Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа.
към беседата >>
Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“.
Той пък намери някого другиго. По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара.
Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“.
Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни.
към беседата >>
Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам.
Казва: „Всеки, който те бодне, и ти ще го боднеш“. Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“.
Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам.
Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит. Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита.
към беседата >>
Някой път и велики музиканти могат да се въздържат.
Как ще обясните? Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа.
Някой път и велики музиканти могат да се въздържат.
Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения. Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт.
към беседата >>
Хубаво, как се разпушвате вие?
По някой път това се случва в семейството. Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“.
Хубаво, как се разпушвате вие?
Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън.
към беседата >>
Вие го знаете и трябва да се мушкате.
Той ще знае, че [си] минал изпита благополучно. И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам.
Вие го знаете и трябва да се мушкате.
Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит. Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита. Казват: „Много мушка“.
към беседата >>
Той, като погледне, се отказва да свири.
Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам да се срещам, не искам да се разговарям с него“. Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат.
Той, като погледне, се отказва да свири.
Има две съображения. Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето.
към беседата >>
Не зная дали сте пили шампанско.
Казват: „Не знаем какво става с нашия баща, иде отвън натоварен“. Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие?
Не зная дали сте пили шампанско.
Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско.
към беседата >>
Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“.
И те не го бутат вече. След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате.
Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“.
Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит. Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита. Казват: „Много мушка“. Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го.
към беседата >>
Има две съображения.
Срещнете друг, с когото искате да се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите. Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири.
Има две съображения.
Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът.
към беседата >>
Отваряли ли сте шише с шампанско?
Като дойде, скара се с жена си, с децата си, с всички се скара. Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско.
Отваряли ли сте шише с шампанско?
Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече.
към беседата >>
Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит.
След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш. Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“.
Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит.
Щом не мушкаш, тогава си на изпит. Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита. Казват: „Много мушка“. Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го. Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да добиеш.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Някой музикант може да срещне някого и е разположен да му свири, някой път на друг не е разположен да свири. Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения.
Ще ви приведа един пример.
Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му.
към беседата >>
Много силно гърми.
Отвън нещо има, в къщи се кара. Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско?
Много силно гърми.
Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана.
към беседата >>
Щом не мушкаш, тогава си на изпит.
Те казват: „И той вече мушка“. Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит.
Щом не мушкаш, тогава си на изпит.
Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита. Казват: „Много мушка“. Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го. Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да добиеш.
към беседата >>
Един американец отишъл в Европа.
Някой път, някой голям музикант, карат го хората да свири, той се отказва, той се въздържа. Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения. Ще ви приведа един пример.
Един американец отишъл в Европа.
Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“.
към беседата >>
Защо гърми, научно може да се обясни.
Често вие се карате на вашите приятели, казвате: „Не ме бутай, напушен съм“. Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми.
Защо гърми, научно може да се обясни.
Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода.
към беседата >>
Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита.
Сега, туй вие си го знаете, аз го обяснявам. Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит.
Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита.
Казват: „Много мушка“. Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го. Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да добиеш.
към беседата >>
Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт.
Някой път и велики музиканти могат да се въздържат. Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения. Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа.
Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт.
Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“.
към беседата >>
Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън.
Хубаво, как се разпушвате вие? Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни.
Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън.
Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода.
към беседата >>
Казват: „Много мушка“.
Вие го знаете и трябва да се мушкате. Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит. Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита.
Казват: „Много мушка“.
Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го. Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да добиеш.
към беседата >>
Той чел за него, но направил една погрешка във времето.
Той, като погледне, се отказва да свири. Има две съображения. Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт.
Той чел за него, но направил една погрешка във времето.
Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите.
към беседата >>
Вие като се гневите, вие пиете шампанско.
Не зная дали сте пили шампанско. Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън.
Вие като се гневите, вие пиете шампанско.
Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни.
към беседата >>
Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го.
Като мушнеш някого, казваш: „Аз минах този изпит“. Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит. Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита. Казват: „Много мушка“.
Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го.
Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да добиеш.
към беседата >>
Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът.
Има две съображения. Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето.
Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът.
Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“.
към беседата >>
Щом някой гръмне, шампанското изтече.
Отваряли ли сте шише с шампанско? Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско.
Щом някой гръмне, шампанското изтече.
Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство.
към беседата >>
Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да добиеш.
Като го мушнеш, той знае, че си минал този изпит. Щом не мушкаш, тогава си на изпит. Щом мушкаш, минал си вече благополучно изпита. Казват: „Много мушка“. Минал човекът изпита, посвещение минал, оставете го.
Ако имаш шило, значи си минал изпита, ако нямаш, гледай да добиеш.
към беседата >>
Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му.
Ще ви приведа един пример. Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът.
Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му.
Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става.
към беседата >>
Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана.
Много силно гърми. Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече.
Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана.
В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите?
към беседата >>
Казвате: „Никое явление не е без причина“.
Казвате: „Никое явление не е без причина“.
Всичко онова, което става в природата, си има свои причини. Ако знаем причините, ще знаем последствията. Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът.
към беседата >>
Казва: „Моля, искам да ми свирите“.
Един американец отишъл в Европа. Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му.
Казва: „Моля, искам да ми свирите“.
– „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири.
към беседата >>
В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода.
Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана.
В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода.
[Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса.
към беседата >>
Всичко онова, което става в природата, си има свои причини.
Казвате: „Никое явление не е без причина“.
Всичко онова, което става в природата, си има свои причини.
Ако знаем причините, ще знаем последствията. Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява.
към беседата >>
– „Не може“.
Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт. Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“.
– „Не може“.
– „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря?
към беседата >>
[Вие] по някой път искате свобода.
Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода.
[Вие] по някой път искате свобода.
Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи.
към беседата >>
Ако знаем причините, ще знаем последствията.
Казвате: „Никое явление не е без причина“. Всичко онова, което става в природата, си има свои причини.
Ако знаем причините, ще знаем последствията.
Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче.
към беседата >>
– „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите.
Той чел за него, но направил една погрешка във времето. Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“.
– „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите.
Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец?
към беседата >>
Да се скарате с някого, да бъдете свободни.
Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода.
Да се скарате с някого, да бъдете свободни.
Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“.
към беседата >>
Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени.
Казвате: „Никое явление не е без причина“. Всичко онова, което става в природата, си има свои причини. Ако знаем причините, ще знаем последствията.
Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени.
Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща.
към беседата >>
Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“.
Той отишъл на концерта един час след като се свършил концертът. Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите.
Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“.
Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения.
към беседата >>
Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство.
Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни.
Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство.
Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод.
към беседата >>
Ние се интересуваме от това, което придобиваме.
Казвате: „Никое явление не е без причина“. Всичко онова, което става в природата, си има свои причини. Ако знаем причините, ще знаем последствията. Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени.
Ние се интересуваме от това, което придобиваме.
За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени.
към беседата >>
Дава му хиляда долара, музикантът не става.
Но той искал да чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му. Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“.
Дава му хиляда долара, музикантът не става.
Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш.
към беседата >>
Като сте готови някъде да се скарате, какво правите?
Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство.
Като сте готови някъде да се скарате, какво правите?
Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние?
към беседата >>
За нас е важен резултатът.
Казвате: „Никое явление не е без причина“. Всичко онова, което става в природата, си има свои причини. Ако знаем причините, ще знаем последствията. Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме.
За нас е важен резултатът.
Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място.
към беседата >>
Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири.
Казва: „Моля, искам да ми свирите“. – „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става.
Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири.
След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му?
към беседата >>
Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса.
В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода. [Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите?
Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса.
Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш.
към беседата >>
Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява.
Всичко онова, което става в природата, си има свои причини. Ако знаем причините, ще знаем последствията. Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът.
Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява.
Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател.
към беседата >>
След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря?
– „Не може“. – „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири.
След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря?
“ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения.
към беседата >>
Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи.
[Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса.
Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи.
За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде.
към беседата >>
Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче.
Ако знаем причините, ще знаем последствията. Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява.
Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче.
То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене.
към беседата >>
“ Какви са съображенията на този американец?
– „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам да ви чуя как свирите. Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря?
“ Какви са съображенията на този американец?
Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо.
към беседата >>
За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“.
Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи.
За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“.
То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш.
към беседата >>
То не се радва на тесните обуща.
Ние се интересуваме от последствията, защото без тях ще останат нещата неизяснени. Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче.
То не се радва на тесните обуща.
Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път.
към беседата >>
Редки са неговите съображения.
Свирете ми отвътре, аз ще Ви платя“. Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец?
Редки са неговите съображения.
Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни.
към беседата >>
То е стар метод.
Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“.
То е стар метод.
Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка.
към беседата >>
Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени.
Ние се интересуваме от това, което придобиваме. За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща.
Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени.
Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място.
към беседата >>
Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш.
Дава му хиляда долара, музикантът не става. Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения.
Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш.
Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления.
към беседата >>
Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние?
Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод.
Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние?
Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят.
към беседата >>
Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място.
За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени.
Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място.
Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни.
към беседата >>
Какви са съображенията му?
Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири. След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш.
Какви са съображенията му?
Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение.
към беседата >>
Не може да се избавиш.
Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние?
Не може да се избавиш.
Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба.
към беседата >>
Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател.
Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място.
Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател.
В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща!
към беседата >>
Почти има аналогични съображения.
След като свирил, казва: „Може ли да ми дадете цигулката и аз да ви посвиря? “ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му?
Почти има аналогични съображения.
Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре.
към беседата >>
Туй състояние ще дойде.
Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи. За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш.
Туй състояние ще дойде.
Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления.
към беседата >>
В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене.
Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател.
В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене.
И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова!
към беседата >>
Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо.
“ Какви са съображенията на този американец? Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения.
Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо.
Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли.
към беседата >>
Трябва по разумен метод да се справиш.
За малките работи ще се скарате и после казвате: „Олекна ми“. То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде.
Трябва по разумен метод да се справиш.
Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“.
към беседата >>
И в единия, и в другия случай сме на правия път.
То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене.
И в единия, и в другия случай сме на правия път.
Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова!
към беседата >>
Някой път причините може да са ясни.
Редки са неговите съображения. Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо.
Някой път причините може да са ясни.
Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли?
към беседата >>
Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка.
То е стар метод. Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш.
Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка.
Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева.
към беседата >>
Двата случая са на място.
Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път.
Двата случая са на място.
Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него!
към беседата >>
Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления.
Да дадеш две хиляди долара за едно свирене, да безпокоиш човека, пък и после да искаш да му свириш. Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни.
Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления.
Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате.
към беседата >>
Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят.
Без да пуснеш пояса, как трябва да смениш своето състояние? Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка.
Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят.
Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил.
към беседата >>
Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни.
Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място.
Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни.
Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост.
към беседата >>
Вие сте учтив във всяко отношение.
Какви са съображенията му? Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления.
Вие сте учтив във всяко отношение.
Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид.
към беседата >>
Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба.
Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят.
Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба.
Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат.
към беседата >>
Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща!
Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни.
Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща!
“ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си.
към беседата >>
Посрещате го много добре.
Почти има аналогични съображения. Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение.
Посрещате го много добре.
Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления.
към беседата >>
Те са неща, нови явления.
Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба.
Те са неща, нови явления.
Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба.
към беседата >>
“ Ако шапката е причина – нова!
В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща!
“ Ако шапката е причина – нова!
Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето.
към беседата >>
Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли.
Някой ваш приятел [го] посреща[те] много добре, но не знаете защо. Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре.
Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли.
Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате?
към беседата >>
Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“.
Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления.
Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“.
Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите?
към беседата >>
Ако дрехата е причина – нова!
И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова!
Ако дрехата е причина – нова!
Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост.
към беседата >>
Питам сега: Защо така вие сте се отнесли?
Някой път причините може да са ясни. Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли.
Питам сега: Защо така вие сте се отнесли?
Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка.
към беседата >>
Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева.
Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“.
Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева.
Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат.
към беседата >>
Ако яденето е причина – откажи се от него!
Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова!
Ако яденето е причина – откажи се от него!
Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата.
към беседата >>
Вие ще кажете, защото го обичате.
Вие искате да оставите в неговия ум добри впечатления. Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли?
Вие ще кажете, защото го обичате.
Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия.
към беседата >>
Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил.
Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят. Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева.
Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил.
Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика.
към беседата >>
Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост.
Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него!
Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост.
Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота.
към беседата >>
Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид.
Вие сте учтив във всяко отношение. Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате.
Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид.
Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея.
към беседата >>
Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат.
Някой път, когато е много радостен, [човек] ще има някаква загуба. Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил.
Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат.
Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае.
към беседата >>
Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си.
Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост.
Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си.
Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та].
към беседата >>
Искате да остане с добри впечатления.
Посрещате го много добре. Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид.
Искате да остане с добри впечатления.
Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления.
към беседата >>
Като се радват, ще имат загуба.
Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат.
Като се радват, ще имат загуба.
Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“.
към беседата >>
Скръбта показва хода на растенето.
“ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си.
Скръбта показва хода на растенето.
Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби.
към беседата >>
Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате?
Искате той да си замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли. Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления.
Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате?
Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите?
Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба.
Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите?
Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво.
към беседата >>
Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост.
Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето.
Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост.
Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба.
към беседата >>
Вътрешна връзка.
Питам сега: Защо така вие сте се отнесли? Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате?
Вътрешна връзка.
Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората. Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е?
към беседата >>
Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат.
Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите?
Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат.
Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката.
към беседата >>
Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата.
Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост.
Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата.
Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба.
към беседата >>
Или, вземете този, който пише поезия.
Вие ще кажете, защото го обичате. Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка.
Или, вземете този, който пише поезия.
И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората. Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е? Да помнят хората.
към беседата >>
Това е параметафизика.
Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат.
Това е параметафизика.
Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“.
към беседата >>
Скръбта е един вид указател в живота.
Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата.
Скръбта е един вид указател в живота.
Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба. Право не мислиш.
към беседата >>
И в него седи същата идея.
Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид. Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия.
И в него седи същата идея.
Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората. Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е? Да помнят хората. – /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят?
към беседата >>
Защо е така, не се знае.
Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика.
Защо е така, не се знае.
Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
към беседата >>
Тогава ще дойдете до параметафизика[та].
Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота.
Тогава ще дойдете до параметафизика[та].
Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба. Право не мислиш. Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
към беседата >>
Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления.
Искате да остане с добри впечатления. Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея.
Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления.
Той иска да напише нещо, че да помнят хората. Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е? Да помнят хората. – /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят? Как трябва да се поправи?
към беседата >>
Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“.
Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае.
Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“.
Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
към беседата >>
Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби.
Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та].
Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби.
Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба. Право не мислиш. Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
към беседата >>
Той иска да напише нещо, че да помнят хората.
Тогава, каква връзка има между възпоминанието и любовта, която имате? Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления.
Той иска да напише нещо, че да помнят хората.
Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е? Да помнят хората. – /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят? Как трябва да се поправи?
към беседата >>
Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво.
Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“.
Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво.
Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
към беседата >>
Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба.
Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби.
Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба.
Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба. Право не мислиш. Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
към беседата >>
Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е?
Вътрешна връзка. Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората.
Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е?
Да помнят хората. – /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят? Как трябва да се поправи?
към беседата >>
Или някой път – засърбяла те ръката.
Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво.
Или някой път – засърбяла те ръката.
Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
към беседата >>
Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба.
Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба.
Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба.
Право не мислиш. Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
към беседата >>
Да помнят хората.
Или, вземете този, който пише поезия. И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората. Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е?
Да помнят хората.
– /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят? Как трябва да се поправи?
към беседата >>
Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“.
Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката.
Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“.
А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
към беседата >>
Право не мислиш.
Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба.
Право не мислиш.
Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
към беседата >>
– /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят?
И в него седи същата идея. Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората. Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е? Да помнят хората.
– /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят?
Как трябва да се поправи?
към беседата >>
А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“.
А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
към беседата >>
Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба. Право не мислиш.
Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
към беседата >>
Как трябва да се поправи?
Той пише поезия, че онези, които четат, да останат с добри впечатления. Той иска да напише нещо, че да помнят хората. Сега, идеята, която има този списател, лоша ли е? Да помнят хората. – /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва да помнят?
Как трябва да се поправи?
към беседата >>
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят.
Една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
към беседата >>
Сега какво разбрахте?
Сега какво разбрахте?
Колко неща ще останат във вас? Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта. Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили.
към беседата >>
Представете си друг един пример.
Представете си друг един пример.
Един виден лекар – викат го да услужи на един болен. Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея? Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния.
към беседата >>
Една голяма скръб се сменя с една голяма радост.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят.
Една голяма скръб се сменя с една голяма радост.
Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
към беседата >>
Колко неща ще останат във вас?
Сега какво разбрахте?
Колко неща ще останат във вас?
Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта. Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо.
към беседата >>
Един виден лекар – викат го да услужи на един болен.
Представете си друг един пример.
Един виден лекар – викат го да услужи на един болен.
Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея? Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива.
към беседата >>
Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят. Една голяма скръб се сменя с една голяма радост.
Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага.
След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
към беседата >>
Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта.
Сега какво разбрахте? Колко неща ще останат във вас?
Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта.
Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар.
към беседата >>
Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея?
Представете си друг един пример. Един виден лекар – викат го да услужи на един болен.
Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея?
Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се.
към беседата >>
След всяка скръб човек става по-здрав.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят. Една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага.
След всяка скръб човек става по-здрав.
След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
към беседата >>
Ако имате А:В, ще имате [и] В:А.
Сега какво разбрахте? Колко неща ще останат във вас? Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта.
Ако имате А:В, ще имате [и] В:А.
Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта.
към беседата >>
Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния?
Представете си друг един пример. Един виден лекар – викат го да услужи на един болен. Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея?
Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния?
Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива.
към беседата >>
След всяка радост човек става физически по-слаб.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят. Една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав.
След всяка радост човек става физически по-слаб.
Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
към беседата >>
Какъв ще бъде резултатът?
Сега какво разбрахте? Колко неща ще останат във вас? Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта. Ако имате А:В, ще имате [и] В:А.
Какъв ще бъде резултатът?
В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност.
към беседата >>
Обходата е хубава.
Представете си друг един пример. Един виден лекар – викат го да услужи на един болен. Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея? Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния?
Обходата е хубава.
Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува?
към беседата >>
Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят. Една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб.
Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
към беседата >>
В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили.
Сега какво разбрахте? Колко неща ще останат във вас? Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта. Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът?
В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили.
Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния.
Представете си друг един пример. Един виден лекар – викат го да услужи на един болен. Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея? Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава.
Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния.
Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния.
към беседата >>
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави?
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави?
Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат?
към беседата >>
Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо.
Колко неща ще останат във вас? Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта. Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили.
Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо.
Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път.
към беседата >>
Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива.
Един виден лекар – викат го да услужи на един болен. Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея? Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния.
Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива.
Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния.
към беседата >>
Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите.
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави?
Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите.
Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря.
към беседата >>
Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар.
Ако радостта е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както радостта се отнася към скръбта. Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо.
Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар.
Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите?
към беседата >>
Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се.
Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният да бъде доволен от него, права ли е тази идея? Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива.
Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се.
Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“.
към беседата >>
Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света?
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите.
Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света?
Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“.
към беседата >>
Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта.
Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар.
Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта.
В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад.
към беседата >>
Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива.
Трябва ли лекарят да се обхожда добре с болния? Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се.
Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива.
Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го.
към беседата >>
Всички сте недоволни.
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света?
Всички сте недоволни.
Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви.
към беседата >>
В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност.
Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта.
В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност.
За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне.
към беседата >>
Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува?
Обходата е хубава. Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива.
Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува?
[В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го. Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични.
към беседата >>
Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите.
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни.
Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите.
По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял.
към беседата >>
За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш?
В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност.
За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш?
От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането?
към беседата >>
[В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния.
Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния. Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува?
[В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния.
Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го. Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични. Кое е по-хубаво?
към беседата >>
По кой начин могат да се махнат?
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите.
По кой начин могат да се махнат?
Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил.
към беседата >>
От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път.
Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш?
От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път.
Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето.
към беседата >>
Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния.
Лекарят може да е много внимателен, може да пипа много внимателно болния, да го утешава, но замине си лекарят, болестта не си отива. Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния.
Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния.
Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го. Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични. Кое е по-хубаво? Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво.
към беседата >>
Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря.
Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат?
Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря.
Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви.
към беседата >>
Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите?
Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар. Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път.
Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите?
Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено.
към беседата >>
Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“.
Казва на болния, че на еди-кое си място има болка, влиза в положението му, труди се. Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния.
Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“.
Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го. Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични. Кое е по-хубаво? Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво. В своя извод имаме крайности.
към беседата >>
Видях – баща ви на улицата умря“.
Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря.
Видях – баща ви на улицата умря“.
Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие?
към беседата >>
Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад.
Турят 20 килограма на гърба ви за дълъг път, чувствуваш тежестта. В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите?
Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад.
Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето.
към беседата >>
Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го.
Но след като се трудил лекарят не могъл да помогне, болестта не си отива. Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“.
Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го.
Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични. Кое е по-хубаво? Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво. В своя извод имаме крайности.
към беседата >>
Вие плачете, но това не е бил баща ви.
Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“.
Вие плачете, но това не е бил баща ви.
Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял.
към беседата >>
Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне.
В първото положение, когато сме били свободни, нас ни беше приятно, а сега, с 20 килограма на гърба, чувствуваме известна неприятност. За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад.
Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне.
В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара.
към беседата >>
Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични.
Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува? [В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го.
Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични.
Кое е по-хубаво? Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво. В своя извод имаме крайности.
към беседата >>
Вие плакахте половин час, че баща ви умрял.
Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви.
Вие плакахте половин час, че баща ви умрял.
Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават.
към беседата >>
В дадения случай, какво нещо е разбирането?
За да се освободиш сега от този товар, какво трябва да правиш? От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне.
В дадения случай, какво нещо е разбирането?
Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
[В]се го ползува, но той не е могъл да помогне на болния. Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го. Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични.
Кое е по-хубаво?
Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво. В своя извод имаме крайности.
към беседата >>
Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил.
По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял.
Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил.
След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти.
към беседата >>
Разбирането – това е магарето.
От мене зависи да снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път. Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането?
Разбирането – това е магарето.
Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил.
към беседата >>
Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво.
Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния. Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го. Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични. Кое е по-хубаво?
Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво.
В своя извод имаме крайности.
към беседата >>
След туй вие сте радостен, че не е баща ви.
Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил.
След туй вие сте радостен, че не е баща ви.
Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща.
към беседата >>
Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено.
Какво трябва да правите, за да се избавите от неприятностите? Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето.
Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено.
Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш.
към беседата >>
В своя извод имаме крайности.
Болният иска да каже къде го боли, но той му казва: „Ти да мълчиш там“. Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го. Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични. Кое е по-хубаво? Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво.
В своя извод имаме крайности.
към беседата >>
Питам: В дадения случай защо страдахте вие?
Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви.
Питам: В дадения случай защо страдахте вие?
Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща.
към беседата >>
Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето.
Ако цениш здравето си, имаш 400–500 лева, ще си купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад. Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено.
Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето.
Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари.
към беседата >>
Някой казва: „Обичам да се проявя такъв, какъвто съм“.
Някой казва: „Обичам да се проявя такъв, какъвто съм“.
Как ще се проявиш такъв, какъвто си? Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си? Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш. Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов.
към беседата >>
Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял.
Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие?
Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял.
Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е.
към беседата >>
Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара.
Казвам: Когато впрегнеш една идея, едно разбиране, то ще ти помогне. В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето.
Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара.
В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил.
към беседата >>
Как ще се проявиш такъв, какъвто си?
Някой казва: „Обичам да се проявя такъв, какъвто съм“.
Как ще се проявиш такъв, какъвто си?
Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си? Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш. Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото.
към беседата >>
Вие вярвате в неща, които никога не стават.
Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял.
Вие вярвате в неща, които никога не стават.
Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел.
към беседата >>
В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи.
В дадения случай, какво нещо е разбирането? Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара.
В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи.
По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането.
към беседата >>
Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си?
Някой казва: „Обичам да се проявя такъв, какъвто съм“. Как ще се проявиш такъв, какъвто си?
Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си?
Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш. Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди!
към беседата >>
Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти.
Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил. След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават.
Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти.
Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел.
към беседата >>
По-низше същество ти си натоварил.
Разбирането – това е магарето. Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи.
По-низше същество ти си натоварил.
Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи.
към беседата >>
Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш.
Някой казва: „Обичам да се проявя такъв, какъвто съм“. Как ще се проявиш такъв, какъвто си? Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си?
Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш.
Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие.
към беседата >>
Щом умира, той не е ваш баща.
След туй вие сте радостен, че не е баща ви. Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти.
Щом умира, той не е ваш баща.
Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел.
към беседата >>
Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш.
Казва: „Разумен [е] човекът“ – магарето е натоварено. Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил.
Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш.
Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот.
към беседата >>
Ти отиваш по заповед.
Някой казва: „Обичам да се проявя такъв, какъвто съм“. Как ще се проявиш такъв, какъвто си? Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си? Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш.
Ти отиваш по заповед.
Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен.
към беседата >>
Щом живее, той е ваш баща.
Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща.
Щом живее, той е ваш баща.
Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това.
към беседата >>
Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари.
Защото в разбирането, снемаш товара [от себе си] на магарето. Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш.
Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари.
Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар.
към беседата >>
Или отиваш в училището да се учиш – не от любов.
Някой казва: „Обичам да се проявя такъв, какъвто съм“. Как ще се проявиш такъв, какъвто си? Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си? Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш. Ти отиваш по заповед.
Или отиваш в училището да се учиш – не от любов.
Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава.
към беседата >>
Всеки, който живее, баща ви е.
Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща.
Всеки, който живее, баща ви е.
Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това. То е неразбрано.
към беседата >>
Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил.
Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара. В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари.
Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил.
Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен.
към беседата >>
Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото.
Как ще се проявиш такъв, какъвто си? Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си? Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш. Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов.
Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото.
Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен.
към беседата >>
Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел.
Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е.
Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел.
Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това. То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани.
към беседата >>
Значи, товарно животно е разбирането.
В разбирането – ако си разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи. По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил.
Значи, товарно животно е разбирането.
Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот.
към беседата >>
Казват: „Иди!
Да се проявиш такъв, какъвто си, свободен ли си? Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш. Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото.
Казват: „Иди!
“ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат.
към беседата >>
Който не умира, той е ваш приятел.
Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел.
Който не умира, той е ваш приятел.
Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това. То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи.
към беседата >>
Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи.
По-низше същество ти си натоварил. Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането.
Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи.
Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар.
към беседата >>
“ Ти вървиш, защото има едно насилие.
Като войник – заповядват ти на бойното поле да се биеш. Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди!
“ Ти вървиш, защото има едно насилие.
Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен.
към беседата >>
Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел.
Щом умира, той не е ваш баща. Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел.
Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел.
Параметафизика е това. То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял.
към беседата >>
Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот.
Някъде ще товариш, някъде ще разтоварваш. Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи.
Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот.
Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва.
към беседата >>
Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен.
Ти отиваш по заповед. Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие.
Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен.
Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека?
към беседата >>
Параметафизика е това.
Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел.
Параметафизика е това.
То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“.
към беседата >>
Висшият живот не се нуждае от много товар.
Ти себе си като товариш и разтоварваш, няма кой да ти благодари. Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот.
Висшият живот не се нуждае от много товар.
Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш.
към беседата >>
Свободен е онзи човек, който сам се ограничава.
Или отиваш в училището да се учиш – не от любов. Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен.
Свободен е онзи човек, който сам се ограничава.
Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата?
към беседата >>
То е неразбрано.
Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това.
То е неразбрано.
Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти.
към беседата >>
Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен.
Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва да реве, той го разтоварил. Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар.
Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен.
Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш. Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот.
към беседата >>
Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен.
Ако не учиш, баща ти и майка ти ще ти покажат дървото. Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава.
Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен.
Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея?
към беседата >>
Ние страдаме някой път от неща неразбрани.
Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това. То е неразбрано.
Ние страдаме някой път от неща неразбрани.
Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял.
към беседата >>
Големият товар принадлежи на низшия живот.
Значи, товарно животно е разбирането. Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен.
Големият товар принадлежи на низшия живот.
На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш. Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот. По възможност – повече радости и по-малко скърби.
към беседата >>
Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат.
Казват: „Иди! “ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен.
Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат.
Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш.
към беседата >>
Всякога страданията произтичат от неразбрани работи.
Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това. То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани.
Всякога страданията произтичат от неразбрани работи.
Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял.
към беседата >>
На висшия живот – по възможност по-малък товар.
Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може да носи. Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот.
На висшия живот – по възможност по-малък товар.
Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш. Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот. По възможност – повече радости и по-малко скърби. Значи – разумно да ги разяснявате.
към беседата >>
Щом сам се ограничаваш, ти си свободен.
“ Ти вървиш, защото има едно насилие. Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат.
Щом сам се ограничаваш, ти си свободен.
В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот?
към беседата >>
Баща ти умрял.
Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това. То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи.
Баща ти умрял.
Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин.
към беседата >>
Той си има това, което му трябва.
Следователно, когато ние казваме, че човек може да разсъждава, че трябва да постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който да сложи товара на висшия живот. Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар.
Той си има това, което му трябва.
А в низшия живот много се товариш. Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот. По възможност – повече радости и по-малко скърби. Значи – разумно да ги разяснявате.
към беседата >>
В какво седи свободата на човека?
Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен.
В какво седи свободата на човека?
Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо.
към беседата >>
Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“.
Параметафизика е това. То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял.
Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“.
Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне.
към беседата >>
А в низшия живот много се товариш.
Висшият живот не се нуждае от много товар. Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва.
А в низшия живот много се товариш.
Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот. По възможност – повече радости и по-малко скърби. Значи – разумно да ги разяснявате.
към беседата >>
Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата?
Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека?
Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата?
Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател.
към беседата >>
Но той не е бил баща ти.
То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“.
Но той не е бил баща ти.
Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре.
към беседата >>
Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот.
Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не си разумен. Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш.
Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот.
По възможност – повече радости и по-малко скърби. Значи – разумно да ги разяснявате.
към беседата >>
Каква е вашата идея?
Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата?
Каква е вашата идея?
Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си.
към беседата >>
Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял.
Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти.
Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял.
Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва.
към беседата >>
По възможност – повече радости и по-малко скърби.
Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш. Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот.
По възможност – повече радости и по-малко скърби.
Значи – разумно да ги разяснявате.
към беседата >>
Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш.
Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея?
Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш.
Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен.
към беседата >>
Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял.
Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял.
Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял.
Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне.
към беседата >>
Значи – разумно да ги разяснявате.
На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш. Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот. По възможност – повече радости и по-малко скърби.
Значи – разумно да ги разяснявате.
към беседата >>
Каква е основната тема на миналата лекция?
Каква е основната тема на миналата лекция?
към беседата >>
Питам сега: Какво допринасяш със своя вот?
Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш.
Питам сега: Какво допринасяш със своя вот?
Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася.
към беседата >>
Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин.
Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял.
Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин.
Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея.
към беседата >>
Може ли голямото да се ограничи от малкото?
Може ли голямото да се ограничи от малкото?
Може ли малкото да се ограничи от голямото? Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения. Има разумни ограничения. Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически.
към беседата >>
Може би при известни условия да се постигне нещо.
В какво седи свободата на човека? Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот?
Може би при известни условия да се постигне нещо.
Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася. Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати.
към беседата >>
Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне.
Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“. Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин.
Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне.
След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила.
към беседата >>
Може ли малкото да се ограничи от голямото?
Може ли голямото да се ограничи от малкото?
Може ли малкото да се ограничи от голямото?
Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения. Има разумни ограничения. Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини.
към беседата >>
Избирателите в едно дружество избират председател.
Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо.
Избирателите в едно дружество избират председател.
Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася. Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати. Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал?
към беседата >>
След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре.
Но той не е бил баща ти. Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне.
След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре.
Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала.
към беседата >>
Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения.
Може ли голямото да се ограничи от малкото? Може ли малкото да се ограничи от голямото?
Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения.
Има разумни ограничения. Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена?
към беседата >>
Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си.
Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател.
Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си.
Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася. Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати. Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал? И какво ще допринесе, ако не си гласувал?
към беседата >>
Изпарява се, изчезва.
Най-после да можеш да се увериш, че баща ти умрял. Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре.
Изпарява се, изчезва.
Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала. Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота.
към беседата >>
Има разумни ограничения.
Може ли голямото да се ограничи от малкото? Може ли малкото да се ограничи от голямото? Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения.
Има разумни ограничения.
Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска?
към беседата >>
Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен.
Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си.
Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен.
Твоята свобода в дадения случай допринася. Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати. Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал? И какво ще допринесе, ако не си гласувал?
към беседата >>
Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне.
Да кажем, престанал вашият баща да диша и да издиша, вие [си] го представяте, че той умрял. Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва.
Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне.
Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала. Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота. Тъй и водата живее по този начин.
към беседата >>
Има неща, които физически са ограничени.
Може ли голямото да се ограничи от малкото? Може ли малкото да се ограничи от голямото? Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения. Има разумни ограничения.
Има неща, които физически са ограничени.
Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път.
към беседата >>
Твоята свобода в дадения случай допринася.
Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен.
Твоята свобода в дадения случай допринася.
Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати. Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал? И какво ще допринесе, ако не си гласувал?
към беседата >>
Ще дойде, ще пиете от нея.
Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва да се обяснят по същия начин. Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне.
Ще дойде, ще пиете от нея.
В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала. Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота. Тъй и водата живее по този начин. Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
към беседата >>
Вие някой път разбирате ограниченията физически.
Може ли голямото да се ограничи от малкото? Може ли малкото да се ограничи от голямото? Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения. Има разумни ограничения. Има неща, които физически са ограничени.
Вие някой път разбирате ограниченията физически.
Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено.
към беседата >>
Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати.
Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася.
Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати.
Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал? И какво ще допринесе, ако не си гласувал?
към беседата >>
В този процес на промени водата се е освежила.
Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне. След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея.
В този процес на промени водата се е освежила.
От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала. Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота. Тъй и водата живее по този начин. Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
към беседата >>
Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини.
Може ли малкото да се ограничи от голямото? Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения. Има разумни ограничения. Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически.
Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини.
Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление.
към беседата >>
Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал?
Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася. Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати.
Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал?
И какво ще допринесе, ако не си гласувал?
към беседата >>
От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала.
След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре. Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила.
От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала.
Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота. Тъй и водата живее по този начин. Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
към беседата >>
Земята в какво е ограничена?
Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения. Има разумни ограничения. Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини.
Земята в какво е ограничена?
Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление. Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл?
към беседата >>
И какво ще допринесе, ако не си гласувал?
Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася. Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати. Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал?
И какво ще допринесе, ако не си гласувал?
към беседата >>
Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота.
Изпарява се, изчезва. Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала.
Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота.
Тъй и водата живее по този начин. Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
към беседата >>
Земята може ли да ходи където иска?
Има разумни ограничения. Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена?
Земята може ли да ходи където иска?
Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление. Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл? Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш.
към беседата >>
Сега ще пристъпя към друг въпрос.
Сега ще пристъпя към друг въпрос.
Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш. Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има.
към беседата >>
Тъй и водата живее по този начин.
Започнете да плачете, докато всичката тази вода се повърне. Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала. Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота.
Тъй и водата живее по този начин.
Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
към беседата >>
Тя върви по един определен път.
Има неща, които физически са ограничени. Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска?
Тя върви по един определен път.
Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление. Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл? Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш. Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре.
към беседата >>
Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш.
Сега ще пристъпя към друг въпрос.
Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш.
Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес.
към беседата >>
Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
Ще дойде, ще пиете от нея. В този процес на промени водата се е освежила. От твърдо, течно, [във] въздухообразно състояние минала. Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може да обнови живота. Тъй и водата живее по този начин.
Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
към беседата >>
Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено.
Вие някой път разбирате ограниченията физически. Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път.
Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено.
То е свободно да се движи само в едно направление. Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл? Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш. Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре. Дайте един пример от едно разумно ограничение.
към беседата >>
Свободата не е само в дишането.
Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш.
Свободата не е само в дишането.
И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън.
към беседата >>
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва да умре“.
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва да умре“.
Какво разбираме под думата „смърт“? Да престане да живее. Ще се измени външната форма на баща ви. Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце.
към беседата >>
То е свободно да се движи само в едно направление.
Физическите ограничения произтичат от съвсем други причини. Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено.
То е свободно да се движи само в едно направление.
Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл? Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш. Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре. Дайте един пример от едно разумно ограничение.
към беседата >>
И в самото дишане има ограничение.
Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш. Свободата не е само в дишането.
И в самото дишане има ограничение.
След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки.
към беседата >>
Какво разбираме под думата „смърт“?
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва да умре“.
Какво разбираме под думата „смърт“?
Да престане да живее. Ще се измени външната форма на баща ви. Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща.
към беседата >>
Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл?
Земята в какво е ограничена? Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление.
Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл?
Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш. Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре. Дайте един пример от едно разумно ограничение.
към беседата >>
След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух.
Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш. Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение.
След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух.
Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво?
към беседата >>
Да престане да живее.
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва да умре“. Какво разбираме под думата „смърт“?
Да престане да живее.
Ще се измени външната форма на баща ви. Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така?
към беседата >>
Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш.
Земята може ли да ходи където иска? Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление. Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл?
Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш.
Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре. Дайте един пример от едно разумно ограничение.
към беседата >>
Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има.
Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш. Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух.
Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има.
След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане?
към беседата >>
Ще се измени външната форма на баща ви.
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва да умре“. Какво разбираме под думата „смърт“? Да престане да живее.
Ще се измени външната форма на баща ви.
Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал.
към беседата >>
Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре.
Тя върви по един определен път. Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление. Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл? Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш.
Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре.
Дайте един пример от едно разумно ограничение.
към беседата >>
След туй започва другият процес.
Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш. Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има.
След туй започва другият процес.
Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание.
към беседата >>
Той няма да бъде [това, което е бил досега].
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва да умре“. Какво разбираме под думата „смърт“? Да престане да живее. Ще се измени външната форма на баща ви.
Той няма да бъде [това, което е бил досега].
Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е?
към беседата >>
Дайте един пример от едно разумно ограничение.
Вземете едно колело, [което] е турено на оста – то е ограничено. То е свободно да се движи само в едно направление. Тогава, каква е разликата между ограничението на едно колело и ограниченията на една човешка мисъл? Ограничен си някой път да си изкажеш мнението, боиш се да се изкажеш. Или, след като го изкажеш, веднага околните хора ще се нахвърлят отгоре.
Дайте един пример от едно разумно ограничение.
към беседата >>
Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън.
Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес.
Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън.
Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде?
към беседата >>
Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце.
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва да умре“. Какво разбираме под думата „смърт“? Да престане да живее. Ще се измени външната форма на баща ви. Той няма да бъде [това, което е бил досега].
Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце.
Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е? Представлява някаква идея.
към беседата >>
Тогава пишете върху темата: „Разликата между физическите и духовни[те] ограничения“.
Тогава пишете върху темата: „Разликата между физическите и духовни[те] ограничения“.
към беседата >>
Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки.
И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън.
Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки.
Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати.
към беседата >>
Той забравил, че е ваш баща.
Какво разбираме под думата „смърт“? Да престане да живее. Ще се измени външната форма на баща ви. Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце.
Той забравил, че е ваш баща.
Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е? Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане.
към беседата >>
Няма да направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“.
Няма да направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“.
Като се погледнал, пак в тия. Каква е разликата между духовното и физическото ограничение? Да допуснем, имате умствено ограничение. Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат.
към беседата >>
Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво?
След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки.
Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво?
Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха?
към беседата >>
Сега вие казвате: „Защо е така?
Да престане да живее. Ще се измени външната форма на баща ви. Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща.
Сега вие казвате: „Защо е така?
“ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е? Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света.
към беседата >>
Като се погледнал, пак в тия.
Няма да направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“.
Като се погледнал, пак в тия.
Каква е разликата между духовното и физическото ограничение? Да допуснем, имате умствено ограничение. Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е.
към беседата >>
Ако не дишаш, какво ще стане?
Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво?
Ако не дишаш, какво ще стане?
– Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът?
към беседата >>
“ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал.
Ще се измени външната форма на баща ви. Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така?
“ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал.
Той цар ли е? Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ?
към беседата >>
Каква е разликата между духовното и физическото ограничение?
Няма да направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“. Като се погледнал, пак в тия.
Каква е разликата между духовното и физическото ограничение?
Да допуснем, имате умствено ограничение. Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него?
към беседата >>
– Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание.
След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане?
– Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание.
Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения.
към беседата >>
Той цар ли е?
Той няма да бъде [това, което е бил досега]. Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал.
Той цар ли е?
Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е.
към беседата >>
Да допуснем, имате умствено ограничение.
Няма да направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“. Като се погледнал, пак в тия. Каква е разликата между духовното и физическото ограничение?
Да допуснем, имате умствено ограничение.
Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат.
към беседата >>
Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде?
Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън. Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание.
Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде?
Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката.
към беседата >>
Представлява някаква идея.
Утре вашият баща ще го намерите, [като] едно малко дете се преродил, носят го на ръце. Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е?
Представлява някаква идея.
Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е.
към беседата >>
Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“.
Няма да направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“. Като се погледнал, пак в тия. Каква е разликата между духовното и физическото ограничение? Да допуснем, имате умствено ограничение.
Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“.
Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически.
към беседата >>
Пак ще имате същите резултати.
Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде?
Пак ще имате същите резултати.
Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика.
към беседата >>
Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане.
Той забравил, че е ваш баща. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е? Представлява някаква идея.
Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане.
Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е.
към беседата >>
Физическото ограничение, то е резултат.
Няма да направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“. Като се погледнал, пак в тия. Каква е разликата между духовното и физическото ограничение? Да допуснем, имате умствено ограничение. Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“.
Физическото ограничение, то е резултат.
Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини.
към беседата >>
Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха?
Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати.
Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха?
Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е.
към беседата >>
Представете си, че вие искате да бъдете философ в света.
Сега вие казвате: „Защо е така? “ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е? Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане.
Представете си, че вие искате да бъдете философ в света.
Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е.
към беседата >>
Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е.
Като се погледнал, пак в тия. Каква е разликата между духовното и физическото ограничение? Да допуснем, имате умствено ограничение. Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат.
Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е.
Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам.
към беседата >>
Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът?
Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха?
Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът?
Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът?
към беседата >>
Може ли човек да бъде философ?
“ Ще си послужа с друг един пример: Представете си, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал. Той цар ли е? Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света.
Може ли човек да бъде философ?
Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята.
към беседата >>
Туй ограничение зависи ли от него?
Каква е разликата между духовното и физическото ограничение? Да допуснем, имате умствено ограничение. Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е.
Туй ограничение зависи ли от него?
То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение?
към беседата >>
Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения.
– Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът?
Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения.
Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш.
към беседата >>
Може. Актьорство е.
Той цар ли е? Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ?
Може. Актьорство е.
Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек.
към беседата >>
То е един резултат.
Да допуснем, имате умствено ограничение. Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него?
То е един резултат.
По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си.
към беседата >>
Сега вече влизаме в една област, която е над физиката.
Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде? Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения.
Сега вече влизаме в една област, която е над физиката.
Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“.
към беседата >>
Човек може да бъде поет, актьорство е.
Представлява някаква идея. Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е.
Човек може да бъде поет, актьорство е.
Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е.
към беседата >>
По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически.
Казва: „Той е умствено ограничен човек или духовно ограничен човек, или физически ограничен човек“. Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат.
По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически.
Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията?
към беседата >>
Тя не е физика, но не е и метафизика.
Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката.
Тя не е физика, но не е и метафизика.
Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници.
към беседата >>
Може да бъде дипломат, актьорство е.
Свърши се представлението, снеме царската дреха, като един обикновен човек в света остане. Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е.
Може да бъде дипломат, актьорство е.
Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“.
към беседата >>
Значи тия ограничения се дължат на някакви причини.
Физическото ограничение, то е резултат. Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически.
Значи тия ограничения се дължат на някакви причини.
Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват].
към беседата >>
Параметафизика е.
Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика.
Параметафизика е.
Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници.
към беседата >>
Може да бъде учен, актьорство е.
Представете си, че вие искате да бъдете философ в света. Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е.
Може да бъде учен, актьорство е.
Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ?
към беседата >>
Няма да го обяснявам.
Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е. Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини.
Няма да го обяснявам.
В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек?
към беседата >>
Какъв беше примерът?
Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е.
Какъв беше примерът?
Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш.
към беседата >>
Ще играеш ролята.
Може ли човек да бъде философ? Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е.
Ще играеш ролята.
След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е?
към беседата >>
В какво седи умственото ограничение?
Туй ограничение зависи ли от него? То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам.
В какво седи умственото ограничение?
Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои.
към беседата >>
Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш.
Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът?
Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш.
Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна.
към беседата >>
След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек.
Може. Актьорство е. Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята.
След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек.
Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща.
към беседата >>
Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си.
То е един резултат. По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение?
Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си.
Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93.
към беседата >>
Казва някой: „Свободен си“.
Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш.
Казва някой: „Свободен си“.
Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка.
към беседата >>
Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е.
Човек може да бъде поет, актьорство е. Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек.
Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е.
Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ.
към беседата >>
Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията?
По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може да е сакат, не може да ходи, ограничен е физически. Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си.
Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията?
В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните?
към беседата >>
Да дишаш и да издишаш има граници.
Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“.
Да дишаш и да издишаш има граници.
Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно.
към беседата >>
Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“.
Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е.
Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“.
Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе?
към беседата >>
В самовъзпитанието ограниченията се [премахват].
Значи тия ограничения се дължат на някакви причини. Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията?
В самовъзпитанието ограниченията се [премахват].
Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали.
към беседата >>
Свободата на дишането има граници.
Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници.
Свободата на дишането има граници.
Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал.
към беседата >>
Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ?
Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“.
Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ?
Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име.
към беседата >>
Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек?
Няма да го обяснявам. В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват].
Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек?
Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите?
към беседата >>
Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш.
Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници.
Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш.
То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал. Ти се въртиш.
към беседата >>
Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е?
Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ?
Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е?
Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив.
към беседата >>
Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои.
В какво седи умственото ограничение? Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек?
Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои.
Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни?
към беседата >>
То е разумен акт на обмяна.
Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш.
То е разумен акт на обмяна.
Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал. Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е.
към беседата >>
Не е една и съща.
След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е?
Не е една и съща.
Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив.
към беседата >>
Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93.
Дават ти задача, не можеш да я разрешиш, ограничен си. Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои.
Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93.
След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика.
към беседата >>
Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка.
Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна.
Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка.
Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал. Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е?
към беседата >>
Ти, преди да носиш името философ, ти си философ.
Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща.
Ти, преди да носиш името философ, ти си философ.
Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен.
към беседата >>
След като оспорваш, кои са данните?
Кои са правилата, по които човек може да премахне ограниченията? В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93.
След като оспорваш, кои са данните?
Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили.
към беседата >>
Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно.
Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка.
Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно.
Ти не си разбрал. Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното?
към беседата >>
Какво ще ти придаде философията [на] тебе?
Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ.
Какво ще ти придаде философията [на] тебе?
Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе.
към беседата >>
Някои автори са изчислявали и други са изчислявали.
В самовъзпитанието ограниченията се [премахват]. Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните?
Някои автори са изчислявали и други са изчислявали.
Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй?
към беседата >>
Ти не си разбрал.
Свободата на дишането има граници. Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно.
Ти не си разбрал.
Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното? – Неприятното.
към беседата >>
Ти си бил поет, преди да ти турят това име.
Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе?
Ти си бил поет, преди да ти турят това име.
Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не.
към беседата >>
Каква е разликата между едните и другите?
Запример, как ще обясните въздържанието, да се въздържа човек? Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали.
Каква е разликата между едните и другите?
Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така.
към беседата >>
Ти се въртиш.
Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал.
Ти се въртиш.
Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното? – Неприятното. След неприятното?
към беседата >>
Ти искаш отвън да бъдеш красив.
Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име.
Ти искаш отвън да бъдеш красив.
Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието.
към беседата >>
Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни?
Да допуснем, склонен си, имаш разположение да критикуваш нещата; кои са авторитети – може да оспорваш някои. Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите?
Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни?
Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш.
към беседата >>
Щом е неприятно, издишка е.
То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал. Ти се въртиш.
Щом е неприятно, издишка е.
А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното? – Неприятното. След неприятното? – Приятно.
към беседата >>
Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив.
Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив.
Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив.
Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо.
към беседата >>
Всичките математически изчисления варират с един милион разлика.
Можеш да оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93. След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни?
Всичките математически изчисления варират с един милион разлика.
Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението.
към беседата >>
А приятното какво е?
Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал. Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е.
А приятното какво е?
Какво ще дойде след приятното? – Неприятното. След неприятното? – Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш силен.
Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив.
Ти можеш да бъдеш силен.
Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
към беседата >>
Или 92, или 93 милиона мили.
След като оспорваш, кои са данните? Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика.
Или 92, или 93 милиона мили.
Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали.
към беседата >>
Какво ще дойде след приятното?
Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал. Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е?
Какво ще дойде след приятното?
– Неприятното. След неприятното? – Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това?
към беседата >>
Това са условия, това е вложено в тебе.
Какво ще ти придаде философията [на] тебе? Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен.
Това са условия, това е вложено в тебе.
Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив. След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.
към беседата >>
Какво математическо изчисление е туй?
Някои автори са изчислявали и други са изчислявали. Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили.
Какво математическо изчисление е туй?
И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни?
към беседата >>
– Неприятното.
Ти не си разбрал. Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното?
– Неприятното.
След неприятното? – Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш?
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не.
Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе.
Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не.
Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив. След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.
към беседата >>
И аз мога да изчислявам така.
Каква е разликата между едните и другите? Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй?
И аз мога да изчислявам така.
Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала.
към беседата >>
След неприятното?
Ти се въртиш. Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното? – Неприятното.
След неприятното?
– Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е.
към беседата >>
Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието.
Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не.
Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието.
Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив. След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.
към беседата >>
Запример, има нещо, което изчисляваш.
Как ще докажеш авторитетността, че едните изчисления са верни, точни? Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така.
Запример, има нещо, което изчисляваш.
Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали.
към беседата >>
– Приятно.
Щом е неприятно, издишка е. А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното? – Неприятното. След неприятното?
– Приятно.
Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения.
към беседата >>
Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо.
Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието.
Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо.
С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив. След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.
към беседата >>
Ти не знаеш как става изчислението.
Всичките математически изчисления варират с един милион разлика. Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш.
Ти не знаеш как става изчислението.
Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали.
към беседата >>
Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства.
А приятното какво е? Какво ще дойде след приятното? – Неприятното. След неприятното? – Приятно.
Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства.
Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“.
към беседата >>
С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо.
С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.
към беседата >>
Ти чувствуваш, че времето ще се развали.
Или 92, или 93 милиона мили. Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението.
Ти чувствуваш, че времето ще се развали.
Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни?
към беседата >>
Възможно ли е това?
Какво ще дойде след приятното? – Неприятното. След неприятното? – Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства.
Възможно ли е това?
Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата?
към беседата >>
След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.
Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта.
към беседата >>
Какви са твоите данни?
Какво математическо изчисление е туй? И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали.
Какви са твоите данни?
Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни? Не знае.
към беседата >>
Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш?
– Неприятното. След неприятното? – Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това?
Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш?
Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш.
към беседата >>
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите?
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите?
Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко?
към беседата >>
Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала.
И аз мога да изчислявам така. Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни?
Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала.
Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни? Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция.
към беседата >>
Невъзможно е.
След неприятното? – Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш?
Невъзможно е.
Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите?
Какво трябва да се прави?
Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш.
към беседата >>
Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали.
Запример, има нещо, което изчисляваш. Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала.
Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали.
Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни? Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ.
към беседата >>
Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения.
– Приятно. Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е.
Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения.
Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш.
към беседата >>
Не трябва да се обезсърчавате в живота.
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите? Какво трябва да се прави?
Не трябва да се обезсърчавате в живота.
[Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши.
към беседата >>
Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали.
Ти не знаеш как става изчислението. Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали.
Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали.
Какви са научните данни? Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло.
към беседата >>
Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“.
Сега, от вашето гледище, вие всякога искате да имате приятни чувства. Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения.
Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“.
В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете.
към беседата >>
[Необходимо] е приложение на параметафизиката.
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите? Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота.
[Необходимо] е приложение на параметафизиката.
Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията.
към беседата >>
Какви са научните данни?
Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали.
Какви са научните данни?
Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият.
към беседата >>
В какво седи свободата?
Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“.
В какво седи свободата?
Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен].
към беседата >>
Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек.
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите? Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката.
Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек.
За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“.
към беседата >>
Не знае.
Какви са твоите данни? Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни?
Не знае.
Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение.
към беседата >>
Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш.
Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата?
Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш.
Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.
към беседата >>
За колко?
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите? Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек.
За колко?
„За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час.
към беседата >>
Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция.
Човекът не знае, че вятър имало, че течения имало, че топло течение, че студено течение, че се срещат, че има повече влага, [че] имало някакво барометрическо налягане или, че топлината се увеличавала. Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни? Не знае.
Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция.
Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение. Може би данните – вътре които са, да не са точни.
към беседата >>
Да знаеш колко въздух да възприемеш.
Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш.
Да знаеш колко въздух да възприемеш.
Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
към беседата >>
„За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш.
Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко?
„За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш.
След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи?
към беседата >>
Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ.
Той това не знае, но човекът чувствува, че времето ще се развали. Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни? Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция.
Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ.
Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение. Може би данните – вътре които са, да не са точни. Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни.
към беседата >>
Да знаеш навън колко въздух да дадеш.
Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш.
Да знаеш навън колко въздух да дадеш.
От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава.
към беседата >>
След един час твоята просия ще свърши.
Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш.
След един час твоята просия ще свърши.
Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две.
към беседата >>
Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло.
Как ще стане, не го знае, но знае, че след два деня времето ще се развали. Какви са научните данни? Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ.
Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло.
Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение. Може би данните – вътре които са, да не са точни. Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни. В общи черти, някой път е точно, някой път има изключения.
към беседата >>
От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете.
Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш.
От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете.
Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление.
към беседата >>
Като свърши представлението, свърши се просията.
[Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши.
Като свърши представлението, свърши се просията.
Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време.
към беседата >>
Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият.
Какви са научните данни? Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло.
Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият.
Не трябва да изваждаме заключение. Може би данните – вътре които са, да не са точни. Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни. В общи черти, някой път е точно, някой път има изключения.
към беседата >>
Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен].
В какво седи свободата? Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете.
Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен].
Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката.
към беседата >>
Казват: „Имаме страдания“.
Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията.
Казват: „Имаме страдания“.
Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава.
към беседата >>
Не трябва да изваждаме заключение.
Не знае. Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият.
Не трябва да изваждаме заключение.
Може би данните – вътре които са, да не са точни. Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни. В общи черти, някой път е точно, някой път има изключения.
към беседата >>
Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.
Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен].
Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.
Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес.
към беседата >>
Роля имаш, ще трае половин час.
За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“.
Роля имаш, ще трае половин час.
В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва.
към беседата >>
Може би данните – вътре които са, да не са точни.
Разправя един европеец, учен човек, отива на изток, участвува в една експедиция. Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение.
Може би данните – вътре които са, да не са точни.
Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни. В общи черти, някой път е точно, някой път има изключения.
към беседата >>
Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.
Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде.
към беседата >>
В колко действия вземаш участие, колко ще продължи?
„За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час.
В колко действия вземаш участие, колко ще продължи?
Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби.
към беседата >>
Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни.
Ученият човек имал барометър, но с тях имало един служащ. Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение. Може би данните – вътре които са, да не са точни.
Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни.
В общи черти, някой път е точно, някой път има изключения.
към беседата >>
А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава.
Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава.
Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде.
към беседата >>
Може да е в едно действие, може да е в две.
След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи?
Може да е в едно действие, може да е в две.
Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва.
към беседата >>
В общи черти, някой път е точно, някой път има изключения.
Винаги, когато ученият казвал, че времето ще се развали, времето не се разваляло; а когато слугата казвал, че ще се развали, се разваляло. Ученият казвал, че всякога били в контраст, че каквото той казвал, не ставало, а ставало това, което казвал другият. Не трябва да изваждаме заключение. Може би данните – вътре които са, да не са точни. Уредите не са съвършени, предсказанията за времето не са точни.
В общи черти, някой път е точно, някой път има изключения.
към беседата >>
Ние оставаме с приятно[то] впечатление.
От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава.
Ние оставаме с приятно[то] впечатление.
Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш.
към беседата >>
Всяко страдание има определено време.
Като свърши представлението, свърши се просията. Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две.
Всяко страдание има определено време.
Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта.
към беседата >>
Да допуснем сега, че имате ограничение.
Да допуснем сега, че имате ограничение.
Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза. И не може да я напишете. Мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът.
към беседата >>
Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката.
Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление.
Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката.
Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш.
към беседата >>
Щом мине това време, страданието престава.
Казват: „Имаме страдания“. Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време.
Щом мине това време, страданието престава.
Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби.
към беседата >>
Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза.
Да допуснем сега, че имате ограничение.
Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза.
И не може да я напишете. Мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете.
към беседата >>
Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес.
Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката.
Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес.
Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът.
към беседата >>
Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва.
Роля имаш, ще трае половин час. В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава.
Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва.
И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва.
към беседата >>
И не може да я напишете.
Да допуснем сега, че имате ограничение. Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза.
И не може да я напишете.
Мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде.
Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес.
Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде.
Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс.
към беседата >>
И не може да се образува радост, ако някой не скърби.
В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва.
И не може да се образува радост, ако някой не скърби.
Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби.
към беседата >>
Мислите, но не можете да я напишете. Защо?
Да допуснем сега, че имате ограничение. Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза. И не може да я напишете.
Мислите, но не можете да я напишете. Защо?
Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете. Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята.
към беседата >>
Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде.
А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде.
Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде.
И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят.
към беседата >>
Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва.
Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби.
Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва.
Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш.
към беседата >>
Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте.
Да допуснем сега, че имате ограничение. Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза. И не може да я напишете. Мислите, но не можете да я напишете. Защо?
Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте.
Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете. Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има?
към беседата >>
И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш.
Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде.
И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш.
Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо.
към беседата >>
Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта.
Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва.
Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта.
Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“.
към беседата >>
Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът.
Да допуснем сега, че имате ограничение. Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза. И не може да я напишете. Мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте.
Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът.
Не можете да пишете. Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато.
към беседата >>
Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш.
Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш.
Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш.
Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни.
към беседата >>
Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби.
Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта.
Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби.
И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди.
към беседата >>
Не можете да пишете.
Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва да се занимавате, трябва да пишете някаква теза. И не може да я напишете. Мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът.
Не можете да пишете.
Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви.
към беседата >>
Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът.
Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш.
Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът.
Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно.
към беседата >>
И щом някой скърби, друг непременно ще се радва.
Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби.
И щом някой скърби, друг непременно ще се радва.
Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
И не може да я напишете. Мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете.
Какво трябва да правите?
Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава?
към беседата >>
Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс.
Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът.
Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс.
Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани.
към беседата >>
Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби.
И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва.
Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби.
А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока.
към беседата >>
Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята.
Мислите, но не можете да я напишете. Защо? Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете. Какво трябва да правите?
Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята.
Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава? Условията са, значи, вътрешни.
към беседата >>
Че парадокс, значи, извън физическия свят.
Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс.
Че парадокс, значи, извън физическия свят.
Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани. Всички неща, които не можем да обясним, са разумни.
към беседата >>
А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш.
Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби.
А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш.
„Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока. Някой път скърбиш, не знаеш.
към беседата >>
Значи колко условия има?
Ръцете ви са вкочанясали, ограничени сте. Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете. Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята.
Значи колко условия има?
Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава? Условията са, значи, вътрешни. Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават.
към беседата >>
Че там има нещо необяснимо.
И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят.
Че там има нещо необяснимо.
Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани. Всички неща, които не можем да обясним, са разумни. Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.
към беседата >>
„Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“.
Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш.
„Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“.
Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока. Някой път скърбиш, не знаеш. Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш.
към беседата >>
Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато.
Значи има нещо външно, което ви ограничава – студът. Не можете да пишете. Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има?
Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато.
Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава? Условията са, значи, вътрешни. Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават. Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения?
към беседата >>
Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни.
Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо.
Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни.
Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани. Всички неща, които не можем да обясним, са разумни. Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.
към беседата >>
Защото човек ще се роди.
Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“.
Защото човек ще се роди.
Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока. Някой път скърбиш, не знаеш. Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш. Той казва: „Иван Димитров, станете!
към беседата >>
Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви.
Не можете да пишете. Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато.
Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви.
Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава? Условията са, значи, вътрешни. Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават. Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения? Как премахвате вие ограниченията?
към беседата >>
Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно.
Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни.
Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно.
Всички неща, които обясняваме, са неразбрани. Всички неща, които не можем да обясним, са разумни. Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.
към беседата >>
Когато учите в училището, не може да не скърбите.
И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди.
Когато учите в училището, не може да не скърбите.
Някой път се радваш – научил си урока. Някой път скърбиш, не знаеш. Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш. Той казва: „Иван Димитров, станете! “ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти.
към беседата >>
Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава?
Какво трябва да правите? Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви.
Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава?
Условията са, значи, вътрешни. Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават. Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения? Как премахвате вие ограниченията? Да допуснем, имате едно ограничение: един комар седи на ръката ви, турил хобота си.
към беседата >>
Всички неща, които обясняваме, са неразбрани.
Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно.
Всички неща, които обясняваме, са неразбрани.
Всички неща, които не можем да обясним, са разумни. Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.
към беседата >>
Някой път се радваш – научил си урока.
Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите.
Някой път се радваш – научил си урока.
Някой път скърбиш, не знаеш. Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш. Той казва: „Иван Димитров, станете! “ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти. След туй се извиняваш, че си бил неразположен.
към беседата >>
Условията са, значи, вътрешни.
Идете при някой ваш приятел, който има топла стая, или пък вземете малко въглища и стоплете стаята. Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава?
Условията са, значи, вътрешни.
Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават. Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения? Как премахвате вие ограниченията? Да допуснем, имате едно ограничение: един комар седи на ръката ви, турил хобота си. Вие сте окултист, изучавал сте закона на внушението.
към беседата >>
Всички неща, които не можем да обясним, са разумни.
Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани.
Всички неща, които не можем да обясним, са разумни.
Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.
към беседата >>
Някой път скърбиш, не знаеш.
А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока.
Някой път скърбиш, не знаеш.
Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш. Той казва: „Иван Димитров, станете! “ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти. След туй се извиняваш, че си бил неразположен. Започваш да манкираш, казваш: „Аз нямах време да науча“.
към беседата >>
Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават.
Значи колко условия има? Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава? Условията са, значи, вътрешни.
Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават.
Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения? Как премахвате вие ограниченията? Да допуснем, имате едно ограничение: един комар седи на ръката ви, турил хобота си. Вие сте окултист, изучавал сте закона на внушението. Внушавате, внушавате, комарът не се маха, не ви слуша.
към беседата >>
Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.
Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани. Всички неща, които не можем да обясним, са разумни.
Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно.
към беседата >>
Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш.
„Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“. Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока. Някой път скърбиш, не знаеш.
Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш.
Той казва: „Иван Димитров, станете! “ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти. След туй се извиняваш, че си бил неразположен. Започваш да манкираш, казваш: „Аз нямах време да науча“. Имате урок по история и учителят пита: „Я, Иван Димитров, кога се е родил Сократ?
към беседата >>
Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения?
Значи, ако влезете в една стая, и не могат да пишат ръцете ви – ограничението не е махнато. Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава? Условията са, значи, вътрешни. Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават.
Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения?
Как премахвате вие ограниченията? Да допуснем, имате едно ограничение: един комар седи на ръката ви, турил хобота си. Вие сте окултист, изучавал сте закона на внушението. Внушавате, внушавате, комарът не се маха, не ви слуша. Внушението не работи.
към беседата >>
Сега, параметафизика.
Сега, параметафизика.
Представете си, че ти знаеш, как е станал хлябът мухлясъл; ти в торбата носиш мухлясъл хляб и знаеш при какви условия е станало това. Питам: Какво ви ползува вашето знание, как е мухлясъл хлябът. Никой не иска този хляб. Представете си, че вие носите в торбата си пресен хляб и не може да го обясните никак. Кое знание ви е потребно?
към беседата >>
Той казва: „Иван Димитров, станете!
Защото човек ще се роди. Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока. Някой път скърбиш, не знаеш. Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш.
Той казва: „Иван Димитров, станете!
“ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти. След туй се извиняваш, че си бил неразположен. Започваш да манкираш, казваш: „Аз нямах време да науча“. Имате урок по история и учителят пита: „Я, Иван Димитров, кога се е родил Сократ? Ами Платон?
към беседата >>
Как премахвате вие ограниченията?
Понеже казвате, че стаята е студена и не можете да пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви. Питам тогава: В студената стая не можеш да пишеш, но когато в топлата стая не можеш да пишеш, де е ограничението тогава? Условията са, значи, вътрешни. Има външни условия, които ограничават човешкия ум, има и вътрешни, които го ограничават. Сега, как ще се премахнат вътрешните ограничения и външните ограничения?
Как премахвате вие ограниченията?
Да допуснем, имате едно ограничение: един комар седи на ръката ви, турил хобота си. Вие сте окултист, изучавал сте закона на внушението. Внушавате, внушавате, комарът не се маха, не ви слуша. Внушението не работи. Не че законът не е прав.
към беседата >>
Представете си, че ти знаеш, как е станал хлябът мухлясъл; ти в торбата носиш мухлясъл хляб и знаеш при какви условия е станало това.
Сега, параметафизика.
Представете си, че ти знаеш, как е станал хлябът мухлясъл; ти в торбата носиш мухлясъл хляб и знаеш при какви условия е станало това.
Питам: Какво ви ползува вашето знание, как е мухлясъл хлябът. Никой не иска този хляб. Представете си, че вие носите в торбата си пресен хляб и не може да го обясните никак. Кое знание ви е потребно? Пресен хляб ли да носите и да не можете да го обясните или мухлясъл хляб да носите, научно обяснен?
към беседата >>
“ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти.
Когато учите в училището, не може да не скърбите. Някой път се радваш – научил си урока. Някой път скърбиш, не знаеш. Някои учители са такива, като че те дебне – и ти се сгушиш. Той казва: „Иван Димитров, станете!
“ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти.
След туй се извиняваш, че си бил неразположен. Започваш да манкираш, казваш: „Аз нямах време да науча“. Имате урок по история и учителят пита: „Я, Иван Димитров, кога се е родил Сократ? Ами Платон? “ Не знаеш.
към беседата >>
2.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени.
И вие не знаете кои са причините. Някоя сутрин станете и не сте разположен, не искате никой нищо да ви говори. „Днес – казвате – да не ме буташ.“ Но него ден ще се случи така, че този ден всички ще ви бутнат. После може да се извините с голямо извинение, но погрешката е станала. Ние не знаем защо стават погрешките в живота.
Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени.
И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои.
към беседата >>
Някой път и съдбата те дебне, изпитва те.
Здравият живот, тъй както се развива, в научно отношение, трябва умът ви да бъде много гъвкав – и в това седи животът. С един гъвкав ум, с едни гъвкави чувства, ти ще имаш един по-дълъг живот и ще живееш по-дълго време. А с един ограничен ум, с едни ограничени мисли, чувства, ти ще живееш един кратък живот. И няма да намериш смисъл на живота. Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се справиш със своята съдба.
Някой път и съдбата те дебне, изпитва те.
Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми!
към беседата >>
И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе.
Някоя сутрин станете и не сте разположен, не искате никой нищо да ви говори. „Днес – казвате – да не ме буташ.“ Но него ден ще се случи така, че този ден всички ще ви бутнат. После може да се извините с голямо извинение, но погрешката е станала. Ние не знаем защо стават погрешките в живота. Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени.
И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе.
Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото.
към беседата >>
Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре.
С един гъвкав ум, с едни гъвкави чувства, ти ще имаш един по-дълъг живот и ще живееш по-дълго време. А с един ограничен ум, с едни ограничени мисли, чувства, ти ще живееш един кратък живот. И няма да намериш смисъл на живота. Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се справиш със своята съдба. Някой път и съдбата те дебне, изпитва те.
Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре.
Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен.
към беседата >>
Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса.
„Днес – казвате – да не ме буташ.“ Но него ден ще се случи така, че този ден всички ще ви бутнат. После може да се извините с голямо извинение, но погрешката е станала. Ние не знаем защо стават погрешките в живота. Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени. И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе.
Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса.
Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това.
към беседата >>
Туй ще роди мисъл у тебе.
А с един ограничен ум, с едни ограничени мисли, чувства, ти ще живееш един кратък живот. И няма да намериш смисъл на живота. Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се справиш със своята съдба. Някой път и съдбата те дебне, изпитва те. Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре.
Туй ще роди мисъл у тебе.
Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва.
към беседата >>
Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия.
После може да се извините с голямо извинение, но погрешката е станала. Ние не знаем защо стават погрешките в живота. Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени. И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса.
Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия.
Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават?
към беседата >>
Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл.
И няма да намериш смисъл на живота. Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се справиш със своята съдба. Някой път и съдбата те дебне, изпитва те. Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе.
Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл.
„Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо.
към беседата >>
Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк.
Ние не знаем защо стават погрешките в живота. Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени. И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия.
Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк.
Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува?
към беседата >>
„Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си.
Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се справиш със своята съдба. Някой път и съдбата те дебне, изпитва те. Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл.
„Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си.
Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия куршуми се оттегляли.
към беседата >>
Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои.
Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени. И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк.
Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои.
Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува? И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
към беседата >>
Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми!
Някой път и съдбата те дебне, изпитва те. Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си.
Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми!
И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия куршуми се оттегляли. И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.
към беседата >>
Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото.
И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои.
Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото.
Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува? И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
към беседата >>
И той го носи за спомен.
Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми!
И той го носи за спомен.
„Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия куршуми се оттегляли. И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.
към беседата >>
Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това.
Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото.
Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това.
Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува? И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
към беседата >>
„Промисъл има“ – казва.
Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен.
„Промисъл има“ – казва.
Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия куршуми се оттегляли. И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.
към беседата >>
Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават?
Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това.
Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават?
И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува? И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
към беседата >>
Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо.
Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва.
Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо.
Тия куршуми се оттегляли. И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.
към беседата >>
И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува?
Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават?
И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува?
И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
към беседата >>
Тия куршуми се оттегляли.
„Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо.
Тия куршуми се оттегляли.
И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.
към беседата >>
И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува?
И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
към беседата >>
И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.
Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия куршуми се оттегляли.
И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.
към беседата >>
Сега, до вътрешния живот.
Сега, до вътрешния живот.
Понеже трябва да растете. Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира.
към беседата >>
И ние казваме: човек трябва да върви по правия път.
И ние казваме: човек трябва да върви по правия път.
Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо.
към беседата >>
Понеже трябва да растете.
Сега, до вътрешния живот.
Понеже трябва да растете.
Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял.
към беседата >>
Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път.
И ние казваме: човек трябва да върви по правия път.
Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път.
В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре.
към беседата >>
Растенето зависи от един вътрешен закон.
Сега, до вътрешния живот. Понеже трябва да растете.
Растенето зависи от един вътрешен закон.
И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма.
към беседата >>
В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път.
И ние казваме: човек трябва да върви по правия път. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път.
В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път.
Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление.
към беседата >>
И ако не се разбира животът, растенето спира.
Сега, до вътрешния живот. Понеже трябва да растете. Растенето зависи от един вътрешен закон.
И ако не се разбира животът, растенето спира.
Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил.
към беседата >>
Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен.
И ние казваме: човек трябва да върви по правия път. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път.
Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен.
Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят.
към беседата >>
Някой път животът спира – ако не се разбира.
Сега, до вътрешния живот. Понеже трябва да растете. Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира.
Някой път животът спира – ако не се разбира.
Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него.
към беседата >>
Не трябва тъй право да вървиш.
И ние казваме: човек трябва да върви по правия път. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен.
Не трябва тъй право да вървиш.
Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи?
към беседата >>
Растенето на живота спира, ако не се разбира.
Сега, до вътрешния живот. Понеже трябва да растете. Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира.
Растенето на живота спира, ако не се разбира.
Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.
към беседата >>
Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо.
И ние казваме: човек трябва да върви по правия път. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш.
Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо.
И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш.
към беседата >>
Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял.
Понеже трябва да растете. Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира.
Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял.
Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.
към беседата >>
И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре.
Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо.
И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре.
Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод.
към беседата >>
Три, 4, 5 години никакъв растеж няма.
Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял.
Три, 4, 5 години никакъв растеж няма.
Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.
към беседата >>
Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление.
В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре.
Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление.
Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи.
към беседата >>
Той не се е променил.
И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма.
Той не се е променил.
Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.
към беседата >>
Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят.
Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление.
Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят.
Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи. Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
към беседата >>
Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него.
Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил.
Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него.
Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.
към беседата >>
Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи?
Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят.
Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи?
Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи. Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
към беседата >>
Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.
Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него.
Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.
към беседата >>
Някъде ще отстъпиш.
Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи?
Някъде ще отстъпиш.
Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи. Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
към беседата >>
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота.
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота.
Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина? “ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа.
към беседата >>
Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод.
И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш.
Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод.
И много мъчно се правят преводи. Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
към беседата >>
Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления.
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота.
Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления.
Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина? “ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още.
към беседата >>
И много мъчно се правят преводи.
Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод.
И много мъчно се правят преводи.
Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
към беседата >>
Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина?
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота. Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления.
Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина?
“ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно.
към беседата >>
Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи.
Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
към беседата >>
“ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него.
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота. Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина?
“ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него.
И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато.
към беседата >>
Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“?
Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“?
Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“.
към беседата >>
И може да дадете много други определения.
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота. Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина? “ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него.
И може да дадете много други определения.
И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен.
към беседата >>
Вие ще кажете, че той е глупав човек.
Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“?
Вие ще кажете, че той е глупав човек.
Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко.
към беседата >>
И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа.
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота. Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина? “ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения.
И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа.
Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение.
към беседата >>
Ни най-малко не е глупав.
Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“? Вие ще кажете, че той е глупав човек.
Ни най-малко не е глупав.
Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш.
към беседата >>
Това не значи, че си християнин още.
Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина? “ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа.
Това не значи, че си християнин още.
То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете.
към беседата >>
Това е чужда дума: „буд-алах“.
Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“? Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав.
Това е чужда дума: „буд-алах“.
„Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала?
към беседата >>
То е външно.
Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина? “ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още.
То е външно.
Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода.
към беседата >>
„Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“.
Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“? Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“.
„Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“.
Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала.
към беседата >>
Да си позлатен, това не значи, че си злато.
“ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно.
Да си позлатен, това не значи, че си злато.
Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него?
към беседата >>
Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“.
Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“? Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“.
Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“.
А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи.
към беседата >>
Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен.
И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато.
Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен.
Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма.
към беседата >>
А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко.
Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“.
А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко.
Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение.
към беседата >>
Едното положение.
И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен.
Едното положение.
Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения.
към беседата >>
Много се лъжеш.
Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко.
Много се лъжеш.
„Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите.
към беседата >>
Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете.
Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение.
Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете.
Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото.
към беседата >>
„Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала?
Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш.
„Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала?
“ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите.
към беседата >>
Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода.
То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете.
Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода.
Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията.
към беседата >>
“ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала.
„Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала?
“ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала.
Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение.
към беседата >>
Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него?
Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода.
Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него?
Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място.
към беседата >>
Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи.
Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала.
Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи.
Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение.
към беседата >>
Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма.
Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него?
Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма.
Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела.
към беседата >>
Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение.
А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи.
Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение.
После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи.
към беседата >>
Може вие да сте християни по съображения.
Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма.
Може вие да сте християни по съображения.
В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела.
към беседата >>
После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите.
Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение.
После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите.
В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение.
към беседата >>
В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото.
Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения.
В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото.
На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка.
към беседата >>
В човешкия живот става преврат на думите.
„Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала? “ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите.
В човешкия живот става преврат на думите.
Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега.
към беседата >>
На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията.
Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото.
На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията.
Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това.
към беседата >>
Те са претърпели голямо изменение.
“ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите.
Те са претърпели голямо изменение.
От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“.
към беседата >>
Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място.
Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията.
Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място.
Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици.
към беседата >>
От едно значение са минали в друго значение.
Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение.
От едно значение са минали в друго значение.
Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“.
към беседата >>
Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела.
Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място.
Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела.
А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят.
към беседата >>
Не зная в български език дали има такива думи.
Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение.
Не зная в български език дали има такива думи.
Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“.
към беседата >>
А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела.
Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела.
А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела.
Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика.
към беседата >>
Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение.
После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи.
Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение.
Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“.
към беседата >>
Туй е в Америка.
В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела.
Туй е в Америка.
Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения.
към беседата >>
Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега.
В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение.
Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега.
Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение.
към беседата >>
Не е лошо, отлично е това.
На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка.
Не е лошо, отлично е това.
Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин.
към беседата >>
Да вземем думата „контент“ и думата „превент“.
Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега.
Да вземем думата „контент“ и думата „превент“.
(content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение. Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“.
към беседата >>
Вие не разбирате вътрешните подтици.
Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това.
Вие не разбирате вътрешните подтици.
Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения.
към беседата >>
(content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“.
От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“.
(content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“.
А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение. Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“. И цяла една психология има вътре.
към беседата >>
Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят.
Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици.
Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят.
Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения.
към беседата >>
А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“.
Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“.
А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“.
Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение. Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“. И цяла една психология има вътре.
към беседата >>
Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика.
А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят.
Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика.
Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър.
към беседата >>
Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“.
Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“.
Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“.
Обратното значение. Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“. И цяла една психология има вътре.
към беседата >>
Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения.
Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика.
Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения.
Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър. В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.
към беседата >>
Обратното значение.
Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“.
Обратното значение.
Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“. И цяла една психология има вътре.
към беседата >>
Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин.
Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения.
Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин.
Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър. В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.
към беседата >>
Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“.
Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение.
Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“.
И цяла една психология има вътре.
към беседата >>
Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения.
Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин.
Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения.
В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър. В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.
към беседата >>
И цяла една психология има вътре.
(content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение. Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“.
И цяла една психология има вътре.
към беседата >>
В даден случай вие не знаете моите съображения.
Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения.
В даден случай вие не знаете моите съображения.
Може да минавам за много добър. В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.
към беседата >>
И в нас по някой път става такъв преврат.
И в нас по някой път става такъв преврат.
Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира.
към беседата >>
Може да минавам за много добър.
Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения.
Може да минавам за много добър.
В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.
към беседата >>
Не само, но и в нашите чувства, в желанията.
И в нас по някой път става такъв преврат.
Не само, но и в нашите чувства, в желанията.
Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни.
към беседата >>
В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.
Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър.
В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.
към беседата >>
Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение.
И в нас по някой път става такъв преврат. Не само, но и в нашите чувства, в желанията.
Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение.
Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление.
към беседата >>
Сега може да попитате вие.
Сега може да попитате вие.
Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата? “ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка.
към беседата >>
Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло.
И в нас по някой път става такъв преврат. Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение.
Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло.
Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея?
към беседата >>
Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него.
Сега може да попитате вие.
Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него.
Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата? “ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви.
към беседата >>
Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал.
И в нас по някой път става такъв преврат. Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло.
Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал.
Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея? “, когато за красивата жена – „Ахаа!
към беседата >>
Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата?
Сега може да попитате вие. Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него.
Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата?
“ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки.
към беседата >>
Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира.
И в нас по някой път става такъв преврат. Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал.
Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира.
Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея? “, когато за красивата жена – „Ахаа! “
към беседата >>
“ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно.
Сега може да попитате вие. Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата?
“ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно.
Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва.
към беседата >>
Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни.
Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира.
Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни.
Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея? “, когато за красивата жена – „Ахаа! “
към беседата >>
Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това.
Сега може да попитате вие. Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата? “ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно.
Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това.
Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина?
към беседата >>
Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление.
Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни.
Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление.
Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея? “, когато за красивата жена – „Ахаа! “
към беседата >>
Представете си, че вие носите една малка светлинка.
Сега може да попитате вие. Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата? “ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това.
Представете си, че вие носите една малка светлинка.
Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви.
към беседата >>
Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея?
Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление.
Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея?
“, когато за красивата жена – „Ахаа! “
към беседата >>
Но запалена е вътре в джоба ви.
Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата? “ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка.
Но запалена е вътре в джоба ви.
Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе.
към беседата >>
“, когато за красивата жена – „Ахаа!
Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея?
“, когато за красивата жена – „Ахаа!
“
към беседата >>
Има такива кибритени клечки.
Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата? “ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви.
Има такива кибритени клечки.
Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености.
към беседата >>
“
Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея? “, когато за красивата жена – „Ахаа!
“
към беседата >>
Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва.
“ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки.
Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва.
Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно.
към беседата >>
Аз ви навеждам на законите.
Аз ви навеждам на законите.
Преврат има в понятията, или психологически, в мислите, в чувствата става промяна. Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата.
към беседата >>
Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина?
Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва.
Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина?
“ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва.
към беседата >>
Преврат има в понятията, или психологически, в мислите, в чувствата става промяна.
Аз ви навеждам на законите.
Преврат има в понятията, или психологически, в мислите, в чувствата става промяна.
Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата.
към беседата >>
“ При това положение всички хора са еднакви.
Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина?
“ При това положение всички хора са еднакви.
Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?
към беседата >>
Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата.
Аз ви навеждам на законите. Преврат има в понятията, или психологически, в мислите, в чувствата става промяна.
Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата.
към беседата >>
Но Слънцето залезе.
Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви.
Но Слънцето залезе.
По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида? “ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва.
към беседата >>
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай.
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай.
Сега някой седи, моли се, недоволен е той. Не е станало както иска. По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има.
към беседата >>
По някой път Слънцето си има свои особености.
Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе.
По някой път Слънцето си има свои особености.
Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида? “ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно.
към беседата >>
Сега някой седи, моли се, недоволен е той.
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай.
Сега някой седи, моли се, недоволен е той.
Не е станало както иска. По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла.
към беседата >>
Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно.
Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености.
Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно.
Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида? “ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.
към беседата >>
Не е станало както иска.
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. Сега някой седи, моли се, недоволен е той.
Не е станало както иска.
По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции.
към беседата >>
Казваш да не залязва, а то залязва.
Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина? “ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно.
Казваш да не залязва, а то залязва.
Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида? “ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.
към беседата >>
По лицето – недоволен е.
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. Сега някой седи, моли се, недоволен е той. Не е станало както иска.
По лицето – недоволен е.
Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен.
към беседата >>
Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?
“ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва.
Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?
“ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.
към беседата >>
Аз правя наблюдения.
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. Сега някой седи, моли се, недоволен е той. Не е станало както иска. По лицето – недоволен е.
Аз правя наблюдения.
Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава.
към беседата >>
“ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва.
Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?
“ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва.
И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.
към беседата >>
Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има.
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. Сега някой седи, моли се, недоволен е той. Не е станало както иска. По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения.
Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има.
Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако.
към беседата >>
И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно.
По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида? “ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва.
И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно.
И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.
към беседата >>
Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла.
Сега някой седи, моли се, недоволен е той. Не е станало както иска. По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има.
Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла.
Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези.
към беседата >>
И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.
Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида? “ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно.
И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.
към беседата >>
Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции.
Не е станало както иска. По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла.
Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции.
Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези.
към беседата >>
Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил.
Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил.
Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене.
към беседата >>
Някой проповедник, и той е напечен.
По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции.
Някой проповедник, и той е напечен.
Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му.
към беседата >>
Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре.
Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил.
Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре.
„Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля.
към беседата >>
Има известни белези, по които се познава.
Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен.
Има известни белези, по които се познава.
В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!
към беседата >>
„Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат.
Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил. Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре.
„Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат.
Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“
към беседата >>
В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако.
Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава.
В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако.
Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица! “ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака.
към беседата >>
Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят.
Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил. Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат.
Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят.
И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“
към беседата >>
Недоволен е от нещо, има известни белези.
Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако.
Недоволен е от нещо, има известни белези.
Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица! “ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата.
към беседата >>
И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане.
Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил. Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят.
И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане.
Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“
към беседата >>
Напечен е някъде, остават известни белези.
Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези.
Напечен е някъде, остават известни белези.
Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица! “ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
към беседата >>
Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене.
Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил. Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане.
Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене.
Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“
към беседата >>
Казвам: Напекла го жена му.
Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези.
Казвам: Напекла го жена му.
Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица! “ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
към беседата >>
Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля.
Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене.
Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля.
Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!
Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му.
Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!
“ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
към беседата >>
Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“
„Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля.
Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“
към беседата >>
“ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака.
В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!
“ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака.
Погледни спокойно работата. Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
към беседата >>
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа.
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа.
Три положения има. Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса.
към беседата >>
Погледни спокойно работата.
Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица! “ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака.
Погледни спокойно работата.
Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
към беседата >>
Три положения има.
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа.
Три положения има.
Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш.
към беседата >>
Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица! “ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата.
Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
към беседата >>
Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде.
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа. Три положения има.
Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде.
Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога?
към беседата >>
Сега, даже и за мене може да е изпитание.
Сега, даже и за мене може да е изпитание.
Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник?
към беседата >>
Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна.
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа. Три положения има. Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде.
Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна.
Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш?
към беседата >>
Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща.
Сега, даже и за мене може да е изпитание.
Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща.
Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности.
към беседата >>
Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят.
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа. Три положения има. Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна.
Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят.
Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш? От любов ли да страдаш или от безлюбие?
към беседата >>
Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София?
Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща.
Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София?
Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен.
към беседата >>
Малко си посвивай устата, гледай си интереса.
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа. Три положения има. Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят.
Малко си посвивай устата, гледай си интереса.
И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш? От любов ли да страдаш или от безлюбие?
към беседата >>
Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората?
Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София?
Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората?
То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи.
към беседата >>
И трябва да се пазиш.
Три положения има. Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса.
И трябва да се пазиш.
Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш? От любов ли да страдаш или от безлюбие?
към беседата >>
То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие.
Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората?
То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие.
Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи. Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.
към беседата >>
Е, как трябва да постъпиш сега по Бога?
Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш.
Е, как трябва да постъпиш сега по Бога?
Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш? От любов ли да страдаш или от безлюбие?
към беседата >>
Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник?
Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие.
Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник?
Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи. Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.
към беседата >>
Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш?
Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога?
Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш?
От любов ли да страдаш или от безлюбие?
към беседата >>
Те са крайности.
Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник?
Те са крайности.
Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи. Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.
към беседата >>
От любов ли да страдаш или от безлюбие?
Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш?
От любов ли да страдаш или от безлюбие?
към беседата >>
Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен.
Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности.
Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен.
Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи. Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.
към беседата >>
Да направя малко по-ясно.
Да направя малко по-ясно.
От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта.
към беседата >>
Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи.
Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен.
Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи.
Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.
към беседата >>
От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате?
Да направя малко по-ясно.
От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате?
И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората.
към беседата >>
Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.
То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи.
Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.
към беседата >>
И в любовта има страдание.
Да направя малко по-ясно. От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате?
И в любовта има страдание.
На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят.
към беседата >>
Представете си, че сте слуга при един господар.
Представете си, че сте слуга при един господар.
Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за предпочитане?
към беседата >>
На всинца са побелели главите все от любов.
Да направя малко по-ясно. От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание.
На всинца са побелели главите все от любов.
Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб?
към беседата >>
Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата.
Представете си, че сте слуга при един господар.
Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата.
Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за предпочитане? Не да се изложиш, не говоря за насилие.
към беседата >>
Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът.
Да направя малко по-ясно. От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов.
Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът.
Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя?
към беседата >>
Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе.
Представете си, че сте слуга при един господар. Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата.
Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе.
И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за предпочитане? Не да се изложиш, не говоря за насилие.
към беседата >>
Вие вземете в обикновен смисъл любовта.
Да направя малко по-ясно. От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът.
Вие вземете в обикновен смисъл любовта.
Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб?
към беседата >>
И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща.
Представете си, че сте слуга при един господар. Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе.
И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща.
Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за предпочитане? Не да се изложиш, не говоря за насилие.
към беседата >>
Има нещо в любовта, което измъчва хората.
От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта.
Има нещо в любовта, което измъчва хората.
При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие?
към беседата >>
Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си.
Представете си, че сте слуга при един господар. Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща.
Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си.
Питам: В дадения случай кое е за предпочитане? Не да се изложиш, не говоря за насилие.
към беседата >>
При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят.
И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората.
При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят.
Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба?
към беседата >>
Питам: В дадения случай кое е за предпочитане?
Представете си, че сте слуга при един господар. Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си.
Питам: В дадения случай кое е за предпочитане?
Не да се изложиш, не говоря за насилие.
към беседата >>
Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб?
На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят.
Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб?
“ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят.
към беседата >>
Не да се изложиш, не говоря за насилие.
Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за предпочитане?
Не да се изложиш, не говоря за насилие.
към беседата >>
“ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя?
Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб?
“ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя?
Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял.
към беседата >>
Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране.
Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране.
Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети.
към беседата >>
Питат: „Откъде взе този хляб?
Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя?
Питат: „Откъде взе този хляб?
“ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад?
към беседата >>
Как разбирате съдбата?
Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране.
Как разбирате съдбата?
Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората.
към беседата >>
“ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие?
Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб?
“ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие?
“ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело.
към беседата >>
Какво подразбирате под думата „съдба“?
Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разбирате съдбата?
Какво подразбирате под думата „съдба“?
Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето.
към беседата >>
“ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба?
При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие?
“ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба?
“ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре.
към беседата >>
Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище.
Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“?
Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище.
Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш.
към беседата >>
“ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят.
Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб? “ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба?
“ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят.
Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса?
към беседата >>
Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш.
Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище.
Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш.
В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи.
към беседата >>
Но виноват е онзи, който е ял.
“ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят.
Но виноват е онзи, който е ял.
Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден.
към беседата >>
В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети.
Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш.
В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети.
Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи. Ти ще се подчиниш доброволно.
към беседата >>
Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад?
Питат: „Откъде взе този хляб? “ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял.
Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад?
Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре.
към беседата >>
Няма да даваш ум на хората.
Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети.
Няма да даваш ум на хората.
Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи. Ти ще се подчиниш доброволно.
към беседата >>
Там ще заведат углавно дело.
“ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие? “ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад?
Там ще заведат углавно дело.
Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях!
към беседата >>
Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето.
Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората.
Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето.
После, в училището такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи. Ти ще се подчиниш доброволно.
към беседата >>
Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре.
“ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба? “ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело.
Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре.
Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата.
към беседата >>
После, в училището такива и такива дрехи ще носиш.
Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето.
После, в училището такива и такива дрехи ще носиш.
В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи. Ти ще се подчиниш доброволно.
към беседата >>
Как ще разрешиш въпроса?
“ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре.
Как ще разрешиш въпроса?
Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват.
към беседата >>
В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи.
Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш.
В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи.
Ти ще се подчиниш доброволно.
към беседата >>
Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден.
Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса?
Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден.
Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре.
към беседата >>
Ти ще се подчиниш доброволно.
В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи.
Ти ще се подчиниш доброволно.
към беседата >>
Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре.
Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден.
Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре.
Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път.
към беседата >>
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация.
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация.
При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат.
към беседата >>
Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях!
Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре.
Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях!
“ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде?
към беседата >>
При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон.
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация.
При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон.
Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла.
към беседата >>
“ И той ми казва, че умира сит пред моята врата.
Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях!
“ И той ми казва, че умира сит пред моята врата.
Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш.
към беседата >>
Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно.
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон.
Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно.
Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере.
към беседата >>
Гладен човекът – не могат да ме обвиняват.
Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата.
Гладен човекът – не могат да ме обвиняват.
За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш. И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“
към беседата >>
Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи.
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно.
Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи.
Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко.
към беседата >>
За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре.
Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват.
За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре.
Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш. И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“
към беседата >>
Много са се набрали.
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи.
Много са се набрали.
Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път.
Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре.
Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път.
После, някой път задавяли ли сте се някъде? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш. И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“
към беседата >>
Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат.
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали.
Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат.
Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг.
към беседата >>
После, някой път задавяли ли сте се някъде?
Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях! “ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път.
После, някой път задавяли ли сте се някъде?
Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш. И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“
към беседата >>
Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла.
При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат.
Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла.
Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания.
към беседата >>
Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш.
“ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде?
Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш.
И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“
към беседата >>
Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере.
Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла.
Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере.
Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите.
към беседата >>
И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“
Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш.
И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“
към беседата >>
Искат да кажат: да се поотвори кесията малко.
Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере.
Искат да кажат: да се поотвори кесията малко.
Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората.
към беседата >>
Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли.
Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли.
Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек. Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.
към беседата >>
Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва.
Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко.
Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва.
Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път.
към беседата >>
Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря.
Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли.
Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря.
Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек. Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.
към беседата >>
Прекален светец и Богу не е драг.
Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва.
Прекален светец и Богу не е драг.
Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен.
към беседата >>
Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави.
Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли. Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря.
Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави.
Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек. Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.
към беседата >>
Тогава ще те подложат на изпитания.
Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг.
Тогава ще те подложат на изпитания.
Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен. Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.
към беседата >>
Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек.
Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли. Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави.
Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек.
Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.
към беседата >>
Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите.
Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания.
Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите.
Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен. Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.
към беседата >>
Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.
Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли. Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек.
Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората.
Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите.
Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората.
Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен. Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.
към беседата >>
Сега, тези са физически работи.
Сега, тези са физически работи.
Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат.
към беседата >>
Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път.
Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората.
Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път.
Ти да знаеш, че си духовен. Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.
към беседата >>
Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите?
Сега, тези са физически работи.
Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите?
И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание.
към беседата >>
Ти да знаеш, че си духовен.
Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път.
Ти да знаеш, че си духовен.
Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.
към беседата >>
И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва.
Сега, тези са физически работи. Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите?
И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва.
Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание.
към беседата >>
Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.
Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен.
Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.
към беседата >>
Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват.
Сега, тези са физически работи. Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва.
Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват.
Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи.
към беседата >>
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане.
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане.
Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Сега, тези са физически работи. Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват.
Какво трябва да правите?
Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха.
към беседата >>
Защото 13-ата глава е фатална.
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане.
Защото 13-ата глава е фатална.
На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число.
към беседата >>
Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат.
Сега, тези са физически работи. Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите?
Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат.
Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва.
към беседата >>
На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни.
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане. Защото 13-ата глава е фатална.
На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни.
22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо.
към беседата >>
Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание.
Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат.
Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание.
Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му.
към беседата >>
22 е нещастно число.
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане. Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни.
22 е нещастно число.
20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно.
към беседата >>
Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание.
И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание.
Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание.
Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари!
към беседата >>
20 е щастливо число.
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане. Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число.
20 е щастливо число.
29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно. Яков имаше две жени.
към беседата >>
Тия хора имат свои възгледи.
Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание.
Тия хора имат свои възгледи.
Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави?
към беседата >>
29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия.
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане. Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число.
29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия.
30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно. Яков имаше две жени. Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!
към беседата >>
Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха.
Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи.
Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха.
Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи?
към беседата >>
30 е нещастно число, 7 е щастливо число.
Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия.
30 е нещастно число, 7 е щастливо число.
1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно. Яков имаше две жени. Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!
към беседата >>
Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва.
Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха.
Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва.
Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари!
към беседата >>
1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо.
На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число.
1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо.
22 е нещастно. Яков имаше две жени. Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!
към беседата >>
Главатарят станал весел и се присмял насреща му.
Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва.
Главатарят станал весел и се присмял насреща му.
Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари! “ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде.
към беседата >>
22 е нещастно.
22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо.
22 е нещастно.
Яков имаше две жени. Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!
към беседата >>
Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари!
Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му.
Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари!
“ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари! “ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи!
към беседата >>
Яков имаше две жени.
20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно.
Яков имаше две жени.
Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!
към беседата >>
“ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави?
Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари!
“ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави?
Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари! “ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи! “ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат?
към беседата >>
Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!
29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно. Яков имаше две жени.
Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!
към беседата >>
Защо ни говориш тия работи?
Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави?
Защо ни говориш тия работи?
После, къща нямаме – пари, пари! “ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи! “ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат? “
към беседата >>
Сега навождам това нещо за обяснение.
Сега навождам това нещо за обяснение.
Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот. Това са външни резултати, неправилни резултати на един живот, съществуват в колективния живот вътре. Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.
към беседата >>
После, къща нямаме – пари, пари!
Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи?
После, къща нямаме – пари, пари!
“ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи! “ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат? “
към беседата >>
Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот.
Сега навождам това нещо за обяснение.
Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот.
Това са външни резултати, неправилни резултати на един живот, съществуват в колективния живот вътре. Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.
към беседата >>
“ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде.
Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари!
“ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде.
„Ама ти – казва – кажи! “ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат? “
към беседата >>
Това са външни резултати, неправилни резултати на един живот, съществуват в колективния живот вътре.
Сега навождам това нещо за обяснение. Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот.
Това са външни резултати, неправилни резултати на един живот, съществуват в колективния живот вътре.
Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.
към беседата >>
„Ама ти – казва – кажи!
Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари! “ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде.
„Ама ти – казва – кажи!
“ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат? “
към беседата >>
Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.
Сега навождам това нещо за обяснение. Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот. Това са външни резултати, неправилни резултати на един живот, съществуват в колективния живот вътре.
Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.
към беседата >>
“ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат?
“ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари! “ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи!
“ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат?
“
към беседата >>
Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число.
Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число.
Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ, Той е Един. Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.
към беседата >>
“
Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари! “ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи! “ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат?
“
към беседата >>
Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза.
Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число.
Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза.
Господ, Той е Един. Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.
към беседата >>
Не се разрешава така въпросът.
Не се разрешава така въпросът.
Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи.
към беседата >>
Господ, Той е Един.
Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число. Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза.
Господ, Той е Един.
Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.
към беседата >>
Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа.
Не се разрешава така въпросът.
Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа.
Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем.
към беседата >>
Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог.
Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число. Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ, Той е Един.
Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог.
За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.
към беседата >>
Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа.
Не се разрешава така въпросът. Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа.
Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа.
Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем.
към беседата >>
За Него може да кажем, че Той е сам.
Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число. Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ, Той е Един. Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог.
За Него може да кажем, че Той е сам.
Освен Него няма друг Бог.
към беседата >>
Птиците ядат и пият, без да ги учат.
Не се разрешава така въпросът. Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа.
Птиците ядат и пият, без да ги учат.
Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем.
към беседата >>
Освен Него няма друг Бог.
Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число. Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ, Той е Един. Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам.
Освен Него няма друг Бог.
към беседата >>
Родени са така.
Не се разрешава така въпросът. Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат.
Родени са така.
А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа.
към беседата >>
Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота.
Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота.
Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна. В тъмната и светлата страна се прекръстосват. Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота. Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.
към беседата >>
А вие ще търсите къщи.
Не се разрешава така въпросът. Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така.
А вие ще търсите къщи.
Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил.
към беседата >>
Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна.
Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота.
Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна.
В тъмната и светлата страна се прекръстосват. Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота. Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.
към беседата >>
Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем.
Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи.
Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем.
Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен.
към беседата >>
В тъмната и светлата страна се прекръстосват.
Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота. Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна.
В тъмната и светлата страна се прекръстосват.
Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота. Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.
към беседата >>
Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем.
Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем.
Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем.
Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял.
към беседата >>
Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота.
Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота. Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна. В тъмната и светлата страна се прекръстосват.
Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота.
Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.
към беседата >>
Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем.
Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем.
Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем.
Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата.
към беседата >>
Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.
Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота. Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна. В тъмната и светлата страна се прекръстосват. Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота.
Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.
към беседата >>
Аз нищо нямам против, то е ваша работа.
Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем.
Аз нищо нямам против, то е ваша работа.
Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?
към беседата >>
Много мъчно е да използуваме противоречията.
Много мъчно е да използуваме противоречията.
Не е лесна работа човек да търпи. Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи!
към беседата >>
Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил.
А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа.
Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил.
Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде.
към беседата >>
Не е лесна работа човек да търпи.
Много мъчно е да използуваме противоречията.
Не е лесна работа човек да търпи.
Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи.
към беседата >>
Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен.
Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил.
Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен.
Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още.
към беседата >>
Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова.
Много мъчно е да използуваме противоречията. Не е лесна работа човек да търпи.
Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова.
Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това.
към беседата >>
Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял.
Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен.
Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял.
Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде.
към беседата >>
Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно.
Много мъчно е да използуваме противоречията. Не е лесна работа човек да търпи. Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова.
Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно.
Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои.
към беседата >>
Така е работата.
Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял.
Така е работата.
Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие.
към беседата >>
Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те.
Много мъчно е да използуваме противоречията. Не е лесна работа човек да търпи. Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно.
Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те.
Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася.
към беседата >>
Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?
Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата.
Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?
“, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.
към беседата >>
Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи!
Много мъчно е да използуваме противоречията. Не е лесна работа човек да търпи. Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те.
Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи!
“ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева.
към беседата >>
“, той може да е християнин, но ученик не може да бъде.
Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?
“, той може да е християнин, но ученик не може да бъде.
Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.
към беседата >>
“ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи.
Не е лесна работа човек да търпи. Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи!
“ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи.
Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига.
към беседата >>
Той е далече още.
Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде.
Той е далече още.
И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.
към беседата >>
Няма по-голямо мъчение от това.
Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи.
Няма по-голямо мъчение от това.
Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат?
към беседата >>
И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде.
Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още.
И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде.
И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.
към беседата >>
Има хора, които на бойното поле са били големи герои.
Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това.
Има хора, които на бойното поле са били големи герои.
Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат? Ще правят следствие.
към беседата >>
И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие.
Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде.
И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие.
Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.
към беседата >>
Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася.
Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои.
Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася.
Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат? Ще правят следствие. Подведена е работата.
към беседата >>
Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.
Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие.
Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.
към беседата >>
Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева.
Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася.
Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева.
Една интрига. Как ще докажат? Ще правят следствие. Подведена е работата.
към беседата >>
Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие.
Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие.
Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст.
към беседата >>
Една интрига.
“ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева.
Една интрига.
Как ще докажат? Ще правят следствие. Подведена е работата.
към беседата >>
Че, бедните не са бедни.
Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие.
Че, бедните не са бедни.
Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден.
към беседата >>
Как ще докажат?
Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига.
Как ще докажат?
Ще правят следствие. Подведена е работата.
към беседата >>
Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света.
Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие. Че, бедните не са бедни.
Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света.
Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ.
към беседата >>
Ще правят следствие.
Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат?
Ще правят следствие.
Подведена е работата.
към беседата >>
Че, кои са бедните?
Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие. Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света.
Че, кои са бедните?
Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат.
към беседата >>
Подведена е работата.
Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат? Ще правят следствие.
Подведена е работата.
към беседата >>
Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл.
Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие. Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните?
Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл.
16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му.
към беседата >>
Тъй и за Христа казваха: „Ние Го чухме да казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя.“ В едно отношение Любовта е един закон.
Тъй и за Христа казваха: „Ние Го чухме да казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя.“ В едно отношение Любовта е един закон.
Човек постоянно трябва да се моли. Намираш се в света в голямо противоречие – да се моли човек да се избави от тази беда.
към беседата >>
16, от ст.
Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие. Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл.
16, от ст.
19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат.
към беседата >>
Човек постоянно трябва да се моли.
Тъй и за Христа казваха: „Ние Го чухме да казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя.“ В едно отношение Любовта е един закон.
Човек постоянно трябва да се моли.
Намираш се в света в голямо противоречие – да се моли човек да се избави от тази беда.
към беседата >>
19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден.
Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст.
19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден.
Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден.
към беседата >>
Намираш се в света в голямо противоречие – да се моли човек да се избави от тази беда.
Тъй и за Христа казваха: „Ние Го чухме да казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя.“ В едно отношение Любовта е един закон. Човек постоянно трябва да се моли.
Намираш се в света в голямо противоречие – да се моли човек да се избави от тази беда.
към беседата >>
Лазар беше най-големият богаташ.
Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден.
Лазар беше най-големият богаташ.
Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място.
към беседата >>
Нали знаете оназ българска приказка за злата жена.
Нали знаете оназ българска приказка за злата жена.
Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си. Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира! “ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш? “ – „Как?
към беседата >>
Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат.
Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ.
Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат.
Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада.
към беседата >>
Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си.
Нали знаете оназ българска приказка за злата жена.
Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си.
Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира! “ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш? “ – „Как? – казва.
към беседата >>
Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му.
Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат.
Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му.
Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар.
към беседата >>
Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира!
Нали знаете оназ българска приказка за злата жена. Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си.
Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира!
“ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш? “ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега.
към беседата >>
Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат.
16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му.
Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат.
Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви.
към беседата >>
“ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола.
Нали знаете оназ българска приказка за злата жена. Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си. Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира!
“ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола.
Казва: „Какво търсиш? “ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него.
към беседата >>
Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден.
19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат.
Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден.
Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви. Тъй – за тази работа нямаме слуги.“
към беседата >>
Казва: „Какво търсиш?
Нали знаете оназ българска приказка за злата жена. Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си. Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира! “ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола.
Казва: „Какво търсиш?
“ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен.
към беседата >>
Има едно разбиране.
Има едно разбиране.
По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи? Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад.
към беседата >>
Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място.
Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден.
Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място.
А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви. Тъй – за тази работа нямаме слуги.“
към беседата >>
“ – „Как?
Нали знаете оназ българска приказка за злата жена. Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си. Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира! “ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш?
“ – „Как?
– казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене.
към беседата >>
По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи?
Има едно разбиране.
По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи?
Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите?
към беседата >>
А богатият, като умира, отива в ада.
Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място.
А богатият, като умира, отива в ада.
Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви. Тъй – за тази работа нямаме слуги.“
към беседата >>
– казва.
Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си. Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира! “ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш? “ – „Как?
– казва.
– Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми.
към беседата >>
Има ли някаква разлика?
Има едно разбиране. По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи?
Има ли някаква разлика?
Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре.
към беседата >>
Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар.
Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада.
Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар.
Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви. Тъй – за тази работа нямаме слуги.“
към беседата >>
– Твоя жена съм.“ Ха беля сега.
Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира! “ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш? “ – „Как? – казва.
– Твоя жена съм.“ Ха беля сега.
Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми.
към беседата >>
Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую.
Има едно разбиране. По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи? Има ли някаква разлика?
Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую.
Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане.
към беседата >>
Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви.
Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар.
Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви.
Тъй – за тази работа нямаме слуги.“
към беседата >>
Той отива в дома си и тя отива с него.
“ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш? “ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега.
Той отива в дома си и тя отива с него.
„Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми. Какво ще кажете?
към беседата >>
Представете си, че имате такава една задача.
Има едно разбиране. По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи? Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую.
Представете си, че имате такава една задача.
Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат.
към беседата >>
Тъй – за тази работа нямаме слуги.“
Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви.
Тъй – за тази работа нямаме слуги.“
към беседата >>
„Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен.
Казва: „Какво търсиш? “ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него.
„Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен.
Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми. Какво ще кажете?
към беседата >>
Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад.
Има едно разбиране. По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи? Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача.
Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад.
Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш?
към беседата >>
Може да си представим историята и другояче.
Може да си представим историята и другояче.
Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде?
към беседата >>
Аз ще ти кажа, как си играеш с мене.
“ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен.
Аз ще ти кажа, как си играеш с мене.
Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми. Какво ще кажете?
към беседата >>
Какво трябва да правите?
По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи? Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад.
Какво трябва да правите?
В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести.
към беседата >>
Христос я представя в един смисъл.
Може да си представим историята и другояче.
Христос я представя в един смисъл.
Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш.
към беседата >>
Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми.
– казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене.
Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми.
Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми. Какво ще кажете?
към беседата >>
В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре.
Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите?
В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре.
Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести.
към беседата >>
Той я представил, че има правда.
Може да си представим историята и другояче. Христос я представя в един смисъл.
Той я представил, че има правда.
Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе.
към беседата >>
Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми.
– Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми.
Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми.
Какво ще кажете?
към беседата >>
Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане.
Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре.
Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане.
Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш.
към беседата >>
Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия.
Може да си представим историята и другояче. Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда.
Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия.
Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено.
към беседата >>
Какво ще кажете?
Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми.
Какво ще кажете?
към беседата >>
Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат.
Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане.
Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат.
Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище.
към беседата >>
Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш.
Може да си представим историята и другояче. Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия.
Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш.
Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени.
към беседата >>
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер.
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер.
Някой път хората какво правят с противоречията? Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен.
към беседата >>
Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш?
Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат.
Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш?
Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе.
към беседата >>
Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде?
Може да си представим историята и другояче. Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш.
Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде?
“ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. „Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ.
към беседата >>
Някой път хората какво правят с противоречията?
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер.
Някой път хората какво правят с противоречията?
Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват.
към беседата >>
Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести.
Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш?
Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести.
Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат.
към беседата >>
“ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш.
Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде?
“ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш.
Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. „Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ. И всичко това ще се превърне на добро.“
към беседата >>
Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян.
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер. Някой път хората какво правят с противоречията?
Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян.
Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не.
към беседата >>
Ще те погребат с много почести.
В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести.
Ще те погребат с много почести.
Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така.
към беседата >>
Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе.
Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш.
Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе.
Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. „Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ. И всичко това ще се превърне на добро.“
към беседата >>
Иди се умий.
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер. Някой път хората какво правят с противоречията? Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян.
Иди се умий.
Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено.
към беседата >>
Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш.
Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести.
Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш.
Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре.
към беседата >>
Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено.
Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе.
Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено.
Две блага са изключени. „Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ. И всичко това ще се превърне на добро.“
към беседата >>
Ако си позлатен, кой ти е крив?
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер. Някой път хората какво правят с противоречията? Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий.
Ако си позлатен, кой ти е крив?
Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпитания всички.
към беседата >>
Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище.
Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш.
Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище.
Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре. Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре?
към беседата >>
Две блага са изключени.
Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено.
Две блага са изключени.
„Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ. И всичко това ще се превърне на добро.“
към беседата >>
Ако си златен, въпросът е свършен.
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер. Някой път хората какво правят с противоречията? Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив?
Ако си златен, въпросът е свършен.
Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпитания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.
към беседата >>
Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе.
Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище.
Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе.
Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре. Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре? Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.
към беседата >>
„Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ.
Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде? “ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени.
„Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ.
И всичко това ще се превърне на добро.“
към беседата >>
Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват.
Някой път хората какво правят с противоречията? Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен.
Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват.
Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпитания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.
към беседата >>
Но пък в другия свят, там ще те посрещнат.
Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе.
Но пък в другия свят, там ще те посрещнат.
Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре. Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре? Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.
към беседата >>
И всичко това ще се превърне на добро.“
“ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. „Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ.
И всичко това ще се превърне на добро.“
към беседата >>
Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не.
Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват.
Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не.
Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпитания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.
към беседата >>
Поне по евангелски е така.
Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат.
Поне по евангелски е така.
Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре. Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре? Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.
към беседата >>
Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете.
Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете.
Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата. Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула. Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид. Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не. И после го гони.
към беседата >>
Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено.
Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не.
Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено.
Ще минете през изпитания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.
към беседата >>
Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре.
Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така.
Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре.
Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре? Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.
към беседата >>
Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата.
Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете.
Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата.
Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула. Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид. Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не. И после го гони. Един лежа с жените му.
към беседата >>
Ще минете през изпитания всички.
Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено.
Ще минете през изпитания всички.
Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.
към беседата >>
Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре?
Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре.
Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре?
Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.
към беседата >>
Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула.
Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете. Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата.
Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула.
Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид. Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не. И после го гони. Един лежа с жените му. Голяма неправда!
към беседата >>
Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.
Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпитания всички.
Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.
към беседата >>
Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.
Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре. Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре?
Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.
към беседата >>
Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид.
Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете. Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата. Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула.
Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид.
Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не. И после го гони. Един лежа с жените му. Голяма неправда! Вие не гледайте сега, дойдоха тия неща.
към беседата >>
Като казвам, че сте позлатени, искам да кажа, че ще се стопите, не се отнася до вас.
Като казвам, че сте позлатени, искам да кажа, че ще се стопите, не се отнася до вас.
Щом дойдат изпитанията, вие трябва да се свържете с Невидимия свят. Не че не сте свързани. Сега, на Земята, щом се разболеете, викате лекар. Хване ви хрема или температура имате, или огница, или някаква друга болест – викате лекар и добре правите. Заболееш в духовно отношение – същият начин: ще се отнесеш до Невидимия свят да те лекуват.
към беседата >>
Но да изменим, тогава.
Но да изменим, тогава.
Ако вземем паралела: учен ли да умреш, или невежа да умреш; силен ли да умреш или слаб да умреш; като добър човек ли да умреш или като лош човек? Някой богослов учи в училището, за да стане поп и да проповядва на хората. Хубаво, не е лошо. Учи човекът, свършил академията, ще вземе високо място: ако е в Америка или в Англия, от висшето духовенство все са академици, свършили са университета; някои са свършили по медицината, имат висше образование и той става проповедник. Ако си музикант, ще свършиш музикалното училище и ще свириш на хората.
към беседата >>
Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не.
Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете. Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата. Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула. Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид.
Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не.
И после го гони. Един лежа с жените му. Голяма неправда! Вие не гледайте сега, дойдоха тия неща. Голямо нещастие и геройство остави Давид.
към беседата >>
Щом дойдат изпитанията, вие трябва да се свържете с Невидимия свят.
Като казвам, че сте позлатени, искам да кажа, че ще се стопите, не се отнася до вас.
Щом дойдат изпитанията, вие трябва да се свържете с Невидимия свят.
Не че не сте свързани. Сега, на Земята, щом се разболеете, викате лекар. Хване ви хрема или температура имате, или огница, или някаква друга болест – викате лекар и добре правите. Заболееш в духовно отношение – същият начин: ще се отнесеш до Невидимия свят да те лекуват. Ако на Земята викат лекар, и в духовния свят, и там ще викате някой лекар, да ви помогне; вие не можете да се справите с туй болезнено състояние, викате лекар да ви помогне.
към беседата >>
НАГОРЕ