НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
560
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
560
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни
,
МОК
, София, 21.12.1928г.,
Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно.
(втори вариант)
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере. Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате.
Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно.
Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе.
към втори вариант >>
Туй вече науката го е доказала.
(втори вариант)
Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм.
Туй вече науката го е доказала.
Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър. В какво отношение е доказала, че е добър. Добрината не е нещо постоянно. Схващате ли сега научната страна?
към втори вариант >>
Рекох, посейте го!
(втори вариант)
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере. Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате. Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно.
Рекох, посейте го!
Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я.
към втори вариант >>
Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър.
(втори вариант)
Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала.
Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър.
В какво отношение е доказала, че е добър. Добрината не е нещо постоянно. Схващате ли сега научната страна?
към втори вариант >>
Но за вас се изискват години да го наблюдавате.
(втори вариант)
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере. Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате. Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно. Рекох, посейте го!
Но за вас се изискват години да го наблюдавате.
Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я. Тя има своя научен смисъл.
към втори вариант >>
В какво отношение е доказала, че е добър.
(втори вариант)
А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър.
В какво отношение е доказала, че е добър.
Добрината не е нещо постоянно. Схващате ли сега научната страна?
към втори вариант >>
Или ви давам една костилка от череша.
(втори вариант)
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере. Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате. Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно. Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате.
Или ви давам една костилка от череша.
Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я. Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас.
към втори вариант >>
Добрината не е нещо постоянно.
(втори вариант)
Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър. В какво отношение е доказала, че е добър.
Добрината не е нещо постоянно.
Схващате ли сега научната страна?
към втори вариант >>
Или я носете в джоба си, или я посейте.
(втори вариант)
Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате. Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно. Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша.
Или я носете в джоба си, или я посейте.
Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я. Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт.
към втори вариант >>
Схващате ли сега научната страна?
(втори вариант)
Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър. В какво отношение е доказала, че е добър. Добрината не е нещо постоянно.
Схващате ли сега научната страна?
към втори вариант >>
Всека идея, която ви се дава, е едно семе.
(втори вариант)
Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно. Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте.
Всека идея, която ви се дава, е едно семе.
Посейте я. Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви.
към втори вариант >>
Казваме, че собата[1] гори.
(втори вариант)
Казваме, че собата[1] гори.
Научно го доказваме. Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра.
към втори вариант >>
Посейте я.
(втори вариант)
Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе.
Посейте я.
Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция.
към втори вариант >>
Научно го доказваме.
(втори вариант)
Казваме, че собата[1] гори.
Научно го доказваме.
Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба.
към втори вариант >>
Тя има своя научен смисъл.
(втори вариант)
Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я.
Тя има своя научен смисъл.
А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията.
към втори вариант >>
Но тази соба вечно не може да гори.
(втори вариант)
Казваме, че собата[1] гори. Научно го доказваме.
Но тази соба вечно не може да гори.
Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва.
към втори вариант >>
А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас.
(втори вариант)
Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я. Тя има своя научен смисъл.
А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас.
Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате.
към втори вариант >>
Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина?
(втори вариант)
Казваме, че собата[1] гори. Научно го доказваме. Но тази соба вечно не може да гори.
Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина?
Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение.
към втори вариант >>
Ще я имате само като един отделен факт.
(втори вариант)
Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я. Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас.
Ще я имате само като един отделен факт.
Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате. Станете сега!
към втори вариант >>
Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра.
(втори вариант)
Казваме, че собата[1] гори. Научно го доказваме. Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина?
Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра.
Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро.
към втори вариант >>
Тази костилка не трябва да пълни джоба ви.
(втори вариант)
Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я. Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт.
Тази костилка не трябва да пълни джоба ви.
Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате. Станете сега!
към втори вариант >>
Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра.
(втори вариант)
Казваме, че собата[1] гори. Научно го доказваме. Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра.
Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра.
Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро. А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро.
към втори вариант >>
Сега виждате, колко е важна тази лекция.
(втори вариант)
Посейте я. Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви.
Сега виждате, колко е важна тази лекция.
Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате. Станете сега!
към втори вариант >>
Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба.
(втори вариант)
Научно го доказваме. Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра.
Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба.
Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро. А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното наблюдение.
към втори вариант >>
Опитайте лекцията.
(втори вариант)
Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция.
Опитайте лекцията.
Нали търпение ще имате. Станете сега!
към втори вариант >>
Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва.
(втори вариант)
Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба.
Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва.
И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро. А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното наблюдение.
към втори вариант >>
Нали търпение ще имате.
(втори вариант)
А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията.
Нали търпение ще имате.
Станете сега!
към втори вариант >>
И тъй, ние изваждаме едно научно заключение.
(втори вариант)
Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва.
И тъй, ние изваждаме едно научно заключение.
Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро. А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното наблюдение.
към втори вариант >>
Станете сега!
(втори вариант)
Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате.
Станете сега!
към втори вариант >>
Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро.
(втори вариант)
Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение.
Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро.
А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното наблюдение.
към втори вариант >>
Божията Любов носи щастие.
(втори вариант)
Божията Любов носи щастие.
Божията Мъдрост носи пълното щастие. Божията Истина носи всичкото щастие.
към втори вариант >>
А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро.
(втори вариант)
Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро.
А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро.
Това е обикновеното наблюдение.
към втори вариант >>
Божията Мъдрост носи пълното щастие.
(втори вариант)
Божията Любов носи щастие.
Божията Мъдрост носи пълното щастие.
Божията Истина носи всичкото щастие.
към втори вариант >>
Това е обикновеното наблюдение.
(втори вариант)
Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро. А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро.
Това е обикновеното наблюдение.
към втори вариант >>
Божията Истина носи всичкото щастие.
(втори вариант)
Божията Любов носи щастие. Божията Мъдрост носи пълното щастие.
Божията Истина носи всичкото щастие.
към втори вариант >>
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо.
(втори вариант)
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо.
Зад доброто те поставят туй, разумното същество. За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър.
към втори вариант >>
Зад доброто те поставят туй, разумното същество.
(втори вариант)
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо.
Зад доброто те поставят туй, разумното същество.
За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина.
към втори вариант >>
За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел?
(втори вариант)
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо. Зад доброто те поставят туй, разумното същество.
За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел?
Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба?
към втори вариант >>
Търсете причината, а собата е едно следствие.
(втори вариант)
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо. Зад доброто те поставят туй, разумното същество. За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел?
Търсете причината, а собата е едно следствие.
Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба.
към втори вариант >>
Причината е човекът.
(втори вариант)
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо. Зад доброто те поставят туй, разумното същество. За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие.
Причината е човекът.
Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее.
към втори вариант >>
Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър.
(втори вариант)
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо. Зад доброто те поставят туй, разумното същество. За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът.
Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър.
Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение.
към втори вариант >>
Значи, зад тази добрина търсим първичната причина.
(втори вариант)
Зад доброто те поставят туй, разумното същество. За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър.
Значи, зад тази добрина търсим първичната причина.
Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано?
към втори вариант >>
Защо е направена тази соба?
(втори вариант)
За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина.
Защо е направена тази соба?
Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори?
към втори вариант >>
Взимам човека като една соба.
(втори вариант)
Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба?
Взимам човека като една соба.
Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли.
към втори вариант >>
Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее.
(втори вариант)
Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба.
Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее.
Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш?
към втори вариант >>
Това още не е доказано, то е само едно твърдение.
(втори вариант)
Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее.
Това още не е доказано, то е само едно твърдение.
Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене.
към втори вариант >>
Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано?
(втори вариант)
Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение.
Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано?
Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване.
към втори вариант >>
Как ще докажеш, че собата гори?
(втори вариант)
Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано?
Как ще докажеш, че собата гори?
Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване. А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно.
към втори вариант >>
Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли.
(втори вариант)
Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори?
Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли.
„Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване. А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена.
към втори вариант >>
„Защо го оттегляш?
(втори вариант)
Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли.
„Защо го оттегляш?
“ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване. А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена. Вънка си има известни признаци.
към втори вариант >>
“ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене.
(втори вариант)
Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш?
“ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене.
Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване. А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена. Вънка си има известни признаци.
към втори вариант >>
Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване.
(втори вариант)
Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене.
Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване.
А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена. Вънка си има известни признаци.
към втори вариант >>
А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно.
(втори вариант)
Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване.
А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно.
Отвънка още не е червена. Вънка си има известни признаци.
към втори вариант >>
Отвънка още не е червена.
(втори вариант)
Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване. А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно.
Отвънка още не е червена.
Вънка си има известни признаци.
към втори вариант >>
Вънка си има известни признаци.
(втори вариант)
„Защо го оттегляш? “ -“Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване. А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена.
Вънка си има известни признаци.
към втори вариант >>
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате.
(втори вариант)
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате.
А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение.
към втори вариант >>
А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина.
(втори вариант)
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате.
А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина.
Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината.
към втори вариант >>
Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка.
(втори вариант)
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате. А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина.
Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка.
А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините.
към втори вариант >>
А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно.
(втори вариант)
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате. А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка.
А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно.
И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините. А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси.
към втори вариант >>
И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой.
(втори вариант)
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате. А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно.
И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой.
Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините. А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси. От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
към втори вариант >>
Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение.
(втори вариант)
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате. А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой.
Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение.
Вие не търсите причината. Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините. А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси. От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
към втори вариант >>
Вие не търсите причината.
(втори вариант)
А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение.
Вие не търсите причината.
Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините. А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси. От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
към втори вариант >>
Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините.
(втори вариант)
Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината.
Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините.
А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси. От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
към втори вариант >>
А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси.
(втори вариант)
А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините.
А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси.
От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
към втори вариант >>
От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
(втори вариант)
И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините. А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси.
От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
към втори вариант >>
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това?
(втори вариант)
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това?
Докажи го. -“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете?
към втори вариант >>
Докажи го.
(втори вариант)
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това?
Докажи го.
-“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър.
към втори вариант >>
-“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт.
(втори вариант)
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това? Докажи го.
-“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт.
„Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър. Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър.
към втори вариант >>
„Не платихте ли нещо?
(втори вариант)
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това? Докажи го. -“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт.
„Не платихте ли нещо?
“ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър. Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър. Това го считаме в реда на нещата.
към втори вариант >>
“ -“Не.“ Добър човек е той.
(втори вариант)
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това? Докажи го. -“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо?
“ -“Не.“ Добър човек е той.
Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър. Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър. Това го считаме в реда на нещата.
към втори вариант >>
Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете?
(втори вариант)
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това? Докажи го. -“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той.
Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете?
-“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър. Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър. Това го считаме в реда на нещата.
към втори вариант >>
-“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър.
(втори вариант)
Докажи го. -“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете?
-“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър.
Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър. Това го считаме в реда на нещата.
към втори вариант >>
Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър.
(втори вариант)
-“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър.
Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър.
Това го считаме в реда на нещата.
към втори вариант >>
Това го считаме в реда на нещата.
(втори вариант)
„Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър. Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър.
Това го считаме в реда на нещата.
към втори вариант >>
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина.
(втори вариант)
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина.
Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката? Например, какво е предназначението на първия пръст? С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това?
към втори вариант >>
Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката?
(втори вариант)
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина.
Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката?
Например, какво е предназначението на първия пръст? С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос.
към втори вариант >>
Например, какво е предназначението на първия пръст?
(втори вариант)
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина. Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката?
Например, какво е предназначението на първия пръст?
С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това.
към втори вариант >>
С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка?
(втори вариант)
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина. Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката? Например, какво е предназначението на първия пръст?
С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка?
Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае.
към втори вариант >>
Кой пръст създаде по-напред?
(втори вариант)
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина. Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката? Например, какво е предназначението на първия пръст? С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка?
Кой пръст създаде по-напред?
Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека.
към втори вариант >>
Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това?
(втори вариант)
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина. Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката? Например, какво е предназначението на първия пръст? С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред?
Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това?
Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества.
към втори вариант >>
Хиромантиците още не разглеждат този въпрос.
(втори вариант)
Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката? Например, какво е предназначението на първия пръст? С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това?
Хиромантиците още не разглеждат този въпрос.
Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст.
към втори вариант >>
Кога и при какви условия е писано това.
(втори вариант)
Например, какво е предназначението на първия пръст? С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос.
Кога и при какви условия е писано това.
Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст.
към втори вариант >>
Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае.
(втори вариант)
С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това.
Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае.
Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения.
към втори вариант >>
Първият пръст се е появил със съзнанието на човека.
(втори вариант)
Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае.
Първият пръст се е появил със съзнанието на човека.
С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения. Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя.
към втори вариант >>
С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества.
(втори вариант)
Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека.
С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества.
В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения. Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя. Това значи: аз говоря и после ще отговарям.
към втори вариант >>
В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст.
(втори вариант)
Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества.
В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст.
Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения. Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя. Това значи: аз говоря и после ще отговарям. Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
към втори вариант >>
Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст.
(втори вариант)
Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст.
Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст.
Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения. Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя. Това значи: аз говоря и после ще отговарям. Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
към втори вариант >>
Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения.
(втори вариант)
Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст.
Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения.
Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя. Това значи: аз говоря и после ще отговарям. Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
към втори вариант >>
Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя.
(втори вариант)
Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения.
Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя.
Това значи: аз говоря и после ще отговарям. Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
към втори вариант >>
Това значи: аз говоря и после ще отговарям.
(втори вариант)
С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения. Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя.
Това значи: аз говоря и после ще отговарям.
Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
към втори вариант >>
Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
(втори вариант)
В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения. Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя. Това значи: аз говоря и после ще отговарям.
Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
към втори вариант >>
Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът?
(втори вариант)
Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът?
Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен. Палецът означава стремеж към свобода. И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш.
към втори вариант >>
Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен.
(втори вариант)
Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът?
Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен.
Палецът означава стремеж към свобода. И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш.
към втори вариант >>
Палецът означава стремеж към свобода.
(втори вариант)
Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът? Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен.
Палецът означава стремеж към свобода.
И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш.
към втори вариант >>
И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш.
(втори вариант)
Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът? Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен. Палецът означава стремеж към свобода.
И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш.
към втори вариант >>
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци?
(втори вариант)
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци?
Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен.
към втори вариант >>
Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят.
(втори вариант)
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци?
Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят.
Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща.
към втори вариант >>
Той е къс, тогава несформируван.
(втори вариант)
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци? Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят.
Той е къс, тогава несформируван.
Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата.
към втори вариант >>
Това е пак едно обикновено наблюдение.
(втори вариант)
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци? Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван.
Това е пак едно обикновено наблюдение.
А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив.
към втори вариант >>
А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия.
(втори вариант)
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци? Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение.
А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия.
Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив. Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила.
към втори вариант >>
Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен.
(втори вариант)
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци? Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия.
Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен.
Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив. Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецът показва съзнателната разумна форма.
към втори вариант >>
Това е едно случайно наблюдение, което се среща.
(втори вариант)
Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен.
Това е едно случайно наблюдение, което се среща.
Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив. Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецът показва съзнателната разумна форма.
към втори вариант >>
Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата.
(втори вариант)
Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща.
Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата.
И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив. Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецът показва съзнателната разумна форма.
към втори вариант >>
И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив.
(втори вариант)
Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата.
И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив.
Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецът показва съзнателната разумна форма.
към втори вариант >>
Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила.
(втори вариант)
А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив.
Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила.
И палецът показва съзнателната разумна форма.
към втори вариант >>
И палецът показва съзнателната разумна форма.
(втори вариант)
Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив. Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила.
И палецът показва съзнателната разумна форма.
към втори вариант >>
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента.
(втори вариант)
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента.
В палеца имате мисъл, чувство и приложение. във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Питат те някои, например: „Кое е онова село? “ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш.
към втори вариант >>
В палеца имате мисъл, чувство и приложение.
(втори вариант)
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента.
В палеца имате мисъл, чувство и приложение.
във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Питат те някои, например: „Кое е онова село? “ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
към втори вариант >>
във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
(втори вариант)
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента. В палеца имате мисъл, чувство и приложение.
във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
Питат те някои, например: „Кое е онова село? “ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш.
към втори вариант >>
Питат те някои, например: „Кое е онова село?
(втори вариант)
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента. В палеца имате мисъл, чувство и приложение. във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
Питат те някои, например: „Кое е онова село?
“ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент.
към втори вариант >>
“ Или: „Къде се намира Дървеница?
(втори вариант)
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента. В палеца имате мисъл, чувство и приложение. във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Питат те някои, например: „Кое е онова село?
“ Или: „Къде се намира Дървеница?
“ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент. Палецът има приложението.
към втори вариант >>
“ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш.
(втори вариант)
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента. В палеца имате мисъл, чувство и приложение. във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Питат те някои, например: „Кое е онова село? “ Или: „Къде се намира Дървеница?
“ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш.
В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент. Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма.
към втори вариант >>
В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
(втори вариант)
В палеца имате мисъл, чувство и приложение. във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Питат те някои, например: „Кое е онова село? “ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш.
В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент. Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст.
към втори вариант >>
Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш.
(втори вариант)
във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Питат те някои, например: „Кое е онова село? “ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш.
Палецът има трети елемент. Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш.
към втори вариант >>
Палецът има трети елемент.
(втори вариант)
Питат те някои, например: „Кое е онова село? “ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш.
Палецът има трети елемент.
Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си.
към втори вариант >>
Палецът има приложението.
(втори вариант)
“ Или: „Къде се намира Дървеница? “ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент.
Палецът има приложението.
Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя.
към втори вариант >>
Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма.
(втори вариант)
“ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент. Палецът има приложението.
Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма.
Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение.
към втори вариант >>
Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст.
(втори вариант)
В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент. Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма.
Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст.
А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента.
към втори вариант >>
А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш.
(втори вариант)
Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент. Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст.
А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш.
Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение.
към втори вариант >>
Имаш три елемента в себе си.
(втори вариант)
Палецът има трети елемент. Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш.
Имаш три елемента в себе си.
И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш.
към втори вариант >>
И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя.
(втори вариант)
Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си.
И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя.
А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш. Питат те: „Там ли е воденицата?
към втори вариант >>
А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение.
(втори вариант)
Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя.
А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение.
И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш. Питат те: „Там ли е воденицата? “ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
към втори вариант >>
И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента.
(втори вариант)
Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение.
И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента.
Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш. Питат те: „Там ли е воденицата? “ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
към втори вариант >>
Там има мисъл, има чувство, има и приложение.
(втори вариант)
А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента.
Там има мисъл, има чувство, има и приложение.
Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш. Питат те: „Там ли е воденицата? “ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
към втори вариант >>
Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш.
(втори вариант)
Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение.
Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш.
Питат те: „Там ли е воденицата? “ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
към втори вариант >>
Питат те: „Там ли е воденицата?
(втори вариант)
И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш.
Питат те: „Там ли е воденицата?
“ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
към втори вариант >>
“ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
(втори вариант)
А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш. Питат те: „Там ли е воденицата?
“ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
към втори вариант >>
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец?
(втори вариант)
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец?
И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и.
към втори вариант >>
И между тия разсъждения?
(втори вариант)
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец?
И между тия разсъждения?
Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана.
(втори вариант)
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец? И между тия разсъждения?
Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана.
Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека.
към втори вариант >>
Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения.
(втори вариант)
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана.
Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения.
Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас.
към втори вариант >>
Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията.
(втори вариант)
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения.
Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията.
Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много.
към втори вариант >>
Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и.
(втори вариант)
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията.
Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и.
Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение.
към втори вариант >>
Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас.
(втори вариант)
И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и.
Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас.
В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо?
към втори вариант >>
В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас.
В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека.
Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе.
към втори вариант >>
Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас.
(втори вариант)
Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека.
Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас.
Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това.
към втори вариант >>
Нас всякога ни радва това най-много.
(втори вариант)
Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас.
Нас всякога ни радва това най-много.
Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това. Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност.
към втори вариант >>
Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение.
(втори вариант)
Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много.
Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение.
А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това. Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност. А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината.
към втори вариант >>
А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо?
(втори вариант)
Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение.
А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо?
Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това. Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност. А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината. Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
към втори вариант >>
Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе.
(втори вариант)
В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо?
Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе.
И ти знаеш защо е готов да направи всичко това. Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност. А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината. Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
към втори вариант >>
И ти знаеш защо е готов да направи всичко това.
(втори вариант)
Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе.
И ти знаеш защо е готов да направи всичко това.
Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност. А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината. Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
към втори вариант >>
2.
Направление на истинския живот
,
ООК
, София, 26.12.1928г.,
Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот.
Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот. Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят.
Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот.
Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното.
Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното.
Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание. Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат.
към беседата >>
Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния.
Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот.
Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния.
Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум.
към беседата >>
Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание.
Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното.
Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание.
Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта.
към беседата >>
Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите.
Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния.
Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите.
- Защо? Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум. Пълната бъчва не вдига шум.
към беседата >>
Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н.
Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното. Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание.
Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н.
Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи.
към беседата >>
- Защо?
Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите.
- Защо?
Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум. Пълната бъчва не вдига шум.
към беседата >>
Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така.
Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното. Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание. Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н.
Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така.
Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ.
към беседата >>
Какво е станало?
Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо?
Какво е станало?
- Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум. Пълната бъчва не вдига шум.
към беседата >>
Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4.
Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното. Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание. Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така.
Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4.
Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н.
към беседата >>
- Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот.
Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало?
- Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот.
В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум. Пълната бъчва не вдига шум.
към беседата >>
Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат.
Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното. Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание. Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4.
Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат.
Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността.
към беседата >>
В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум.
Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот.
В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум.
Пълната бъчва не вдига шум.
към беседата >>
Числото две е закон на любовта.
Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание. Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат.
Числото две е закон на любовта.
Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род.
към беседата >>
Пълната бъчва не вдига шум.
Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум.
Пълната бъчва не вдига шум.
към беседата >>
Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи.
Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта.
Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи.
Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода.
към беседата >>
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия.
Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
към беседата >>
Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ.
Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи.
Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ.
Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години.
към беседата >>
Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия.
Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време.
Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
към беседата >>
Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н.
Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ.
Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н.
При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек.
към беседата >>
Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време.
Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него.
В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
към беседата >>
При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността.
Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н.
При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността.
Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия.
към беседата >>
В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него.
В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана.
Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
към беседата >>
Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род.
Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността.
Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род.
Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа.
към беседата >>
Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана.
Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие.
Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
към беседата >>
Това се отнася до рода.
Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род.
Това се отнася до рода.
А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание?
към беседата >>
Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие.
Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
към беседата >>
А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години.
Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода.
А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години.
Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма.
към беседата >>
Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е.
Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е.
не могат да пеят. - Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен.
към беседата >>
Числото три е самият човек.
Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години.
Числото три е самият човек.
Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът.
към беседата >>
не могат да пеят.
Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е.
не могат да пеят.
- Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен?
към беседата >>
Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия.
При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек.
Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия.
Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща.
към беседата >>
- Защо?
Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят.
- Защо?
- Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си.
към беседата >>
Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа.
Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия.
Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа.
- Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата.
към беседата >>
- Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно.
Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят. - Защо?
- Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно.
Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот.
към беседата >>
- Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание?
Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа.
- Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание?
- Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение.
към беседата >>
Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен?
Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят. - Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно.
Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен?
Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа.
към беседата >>
- Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма.
А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание?
- Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма.
Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени.
към беседата >>
Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен.
Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят. - Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен?
Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен.
- Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му.
към беседата >>
Такъв е законът.
Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма.
Такъв е законът.
Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби.
към беседата >>
- Кога човек не е разположен?
не могат да пеят. - Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен.
- Кога човек не е разположен?
- Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано.
към беседата >>
Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща.
Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът.
Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща.
Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията.
към беседата >>
- Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си.
- Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен?
- Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си.
Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано. Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.
към беседата >>
Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата.
Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща.
Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата.
Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете.
към беседата >>
Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот.
- Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си.
Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот.
Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано. Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.
към беседата >>
Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение.
- Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата.
Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение.
Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.
към беседата >>
Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа.
Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот.
Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа.
Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано. Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.
към беседата >>
Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени.
- Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение.
Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени.
Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.
към беседата >>
Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му.
Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа.
Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му.
В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано. Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.
към беседата >>
Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби.
Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени.
Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби.
Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.
към беседата >>
В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано.
- Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му.
В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано.
Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.
към беседата >>
Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията.
Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби.
Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията.
Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.
към беседата >>
Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.
- Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано.
Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.
към беседата >>
Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете.
Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията.
Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете.
Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.
към беседата >>
Виден музикант излиза на сцената да свири.
Виден музикант излиза на сцената да свири.
Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена.
към беседата >>
Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.
Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете.
Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.
към беседата >>
Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири.
Виден музикант излиза на сцената да свири.
Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири.
- Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт.
към беседата >>
Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре.
Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни. Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже. Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост.
към беседата >>
- Защо?
Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири.
- Защо?
- Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава.
към беседата >>
Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни.
Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни.
Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже. Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява.
към беседата >>
- Станало е нещо, причината на което и той сам не знае.
Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо?
- Станало е нещо, причината на което и той сам не знае.
Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си.
към беседата >>
Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже.
Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре. Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни.
Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже.
Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек.
към беседата >>
Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен.
Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае.
Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен.
Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота.
към беседата >>
Ще кажат за вас, че сте магьосник.
Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре. Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни. Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже.
Ще кажат за вас, че сте магьосник.
Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа.
към беседата >>
Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена.
Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен.
Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена.
Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате?
към беседата >>
Какво означава думата „магьосник“?
Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре. Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни. Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже. Ще кажат за вас, че сте магьосник.
Какво означава думата „магьосник“?
Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи.
към беседата >>
Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт.
Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена.
Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт.
Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили.
към беседата >>
Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост.
Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре. Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни. Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже. Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“?
Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост.
Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък.
към беседата >>
Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава.
- Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт.
Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава.
Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили.
към беседата >>
Знаем, че знанието облагородява.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни. Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже. Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост.
Знаем, че знанието облагородява.
Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да познава силите си.
- Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава.
Като знае това, човек трябва да познава силите си.
И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения.
към беседата >>
Значи, магьосникът е мъдър, добър човек.
Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже. Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява.
Значи, магьосникът е мъдър, добър човек.
Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи.
към беседата >>
И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота.
Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си.
И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота.
Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина.
към беседата >>
Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа.
Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек.
Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа.
Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“.
към беседата >>
Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате?
Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота.
Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате?
Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина. Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи.
Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа.
Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи.
Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша.
към беседата >>
Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили.
Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате?
Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили.
И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина. Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък.
Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи.
Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък.
Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък.
към беседата >>
И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили.
Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили.
И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили.
И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина. Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък.
Какво лошо има в това?
Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него.
към беседата >>
И в науката има лъжливи положения.
Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили.
И в науката има лъжливи положения.
Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина. Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи.
Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това?
Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи.
Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно.
към беседата >>
Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина.
И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения.
Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина.
Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“.
Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи.
Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“.
Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води.
към беседата >>
Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина.
Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша.
Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“.
Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша.
- Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така.
към беседата >>
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи.
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи.
Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем. След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. - всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете.
към беседата >>
- Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък.
Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша.
- Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък.
Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така. Важно е човек да бъде спасен.
към беседата >>
Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем.
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи.
Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем.
След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. - всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите.
към беседата >>
Радвайте се на новия живот, който тече в него.
Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък.
Радвайте се на новия живот, който тече в него.
Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така. Важно е човек да бъде спасен. Кой ще го спаси, това не е важно.
към беседата >>
След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв.
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем.
След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв.
- всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа.
към беседата >>
Научете се да тълкувате нещата правилно.
Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него.
Научете се да тълкувате нещата правилно.
Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така. Важно е човек да бъде спасен. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е.
към беседата >>
- всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал.
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем. След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв.
- всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал.
Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма.
към беседата >>
Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води.
Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно.
Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води.
- Не е така. Важно е човек да бъде спасен. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е. Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?
към беседата >>
Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева.
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем. След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. - всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал.
Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева.
Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма. Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение.
към беседата >>
- Не е така.
Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води.
- Не е така.
Важно е човек да бъде спасен. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е. Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?
към беседата >>
Къде са останалите 50 лв., вие не знаете.
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем. След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. - всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева.
Къде са останалите 50 лв., вие не знаете.
Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма. Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение. Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.
към беседата >>
Важно е човек да бъде спасен.
- Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така.
Важно е човек да бъде спасен.
Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е. Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?
към беседата >>
Търсите тук-там, но не можете да ги намерите.
Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем. След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. - всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете.
Търсите тук-там, но не можете да ги намерите.
Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма. Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение. Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.
към беседата >>
Кой ще го спаси, това не е важно.
Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така. Важно е човек да бъде спасен.
Кой ще го спаси, това не е важно.
Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е. Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?
към беседата >>
Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа.
След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. - всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите.
Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа.
Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма. Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение. Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.
към беседата >>
Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е.
Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така. Важно е човек да бъде спасен. Кой ще го спаси, това не е важно.
Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е.
Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?
към беседата >>
Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма.
- всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа.
Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма.
Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение. Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.
към беседата >>
Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?
Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така. Важно е човек да бъде спасен. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е.
Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?
към беседата >>
Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение.
Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма.
Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение.
Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.
към беседата >>
В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си.
В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си.
Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицер? - Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си.
към беседата >>
Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.
Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма. Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение.
Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.
към беседата >>
Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали.
В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си.
Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали.
Кой спаси този офицер? - Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват.
към беседата >>
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва.
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва.
Отивате някъде да говорите истината. След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва.
към беседата >>
Кой спаси този офицер?
В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си. Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали.
Кой спаси този офицер?
- Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл.
към беседата >>
Отивате някъде да говорите истината.
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва.
Отивате някъде да говорите истината.
След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си.
към беседата >>
- Конят му.
В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си. Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицер?
- Конят му.
Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука.
към беседата >>
След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма.
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва. Отивате някъде да говорите истината.
След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма.
Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо.
към беседата >>
Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си.
В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си. Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицер? - Конят му.
Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си.
Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука. Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот.
към беседата >>
Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“.
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва. Отивате някъде да говорите истината. След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма.
Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“.
Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начин тя не го пресища.
към беседата >>
Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си.
В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си. Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицер? - Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си.
Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си.
Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука. Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот. Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота.
към беседата >>
Някои казват, че това е изчерпване.
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва. Отивате някъде да говорите истината. След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“.
Някои казват, че това е изчерпване.
- Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начин тя не го пресища. Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека.
към беседата >>
Не е конят, нито момата, които спасяват.
Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицер? - Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си.
Не е конят, нито момата, които спасяват.
Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука. Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот. Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота. Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.
към беседата >>
- Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва.
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва. Отивате някъде да говорите истината. След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване.
- Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва.
Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начин тя не го пресища. Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека. Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.
към беседата >>
Чрез тях действа Божественият Промисъл.
Кой спаси този офицер? - Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват.
Чрез тях действа Божественият Промисъл.
Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука. Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот. Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота. Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.
към беседата >>
Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си.
Отивате някъде да говорите истината. След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва.
Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си.
Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начин тя не го пресища. Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека. Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.
към беседата >>
Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука.
- Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл.
Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука.
Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот. Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота. Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.
към беседата >>
Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо.
След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си.
Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо.
По никой начин тя не го пресища. Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека. Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.
към беседата >>
Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот.
Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука.
Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот.
Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота. Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.
към беседата >>
По никой начин тя не го пресища.
Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо.
По никой начин тя не го пресища.
Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека. Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.
към беседата >>
Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота.
Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука. Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот.
Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота.
Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.
към беседата >>
Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека.
Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начин тя не го пресища.
Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека.
Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.
към беседата >>
Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.
Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука. Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот. Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота.
Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.
към беседата >>
Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.
- Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начин тя не го пресища. Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека.
Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.
към беседата >>
Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината.
Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината.
Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи.
към беседата >>
Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни.
Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни.
Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си. Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово. Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние.
към беседата >>
Що е окултната наука?
Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината.
Що е окултната наука?
Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома?
към беседата >>
Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си.
Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни.
Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си.
Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово. Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината.
към беседата >>
Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната.
Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината. Що е окултната наука?
Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната.
Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука.
към беседата >>
Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово.
Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни. Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си.
Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово.
Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно.
към беседата >>
Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи.
Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната.
Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи.
Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин.
към беседата >>
Той го е възприел отвън.
Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни. Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си. Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово.
Той го е възприел отвън.
Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние.
към беседата >>
Такова е отношението на окултната наука пред Божествената.
Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи.
Такова е отношението на окултната наука пред Божествената.
Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите.
към беседата >>
Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани.
Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни. Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си. Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово. Той го е възприел отвън.
Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани.
Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е.
към беседата >>
Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи.
Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената.
Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи.
Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си?
към беседата >>
Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние.
Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни. Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си. Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово. Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани.
Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние.
Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога.
към беседата >>
Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома?
Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи.
Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома?
Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части.
към беседата >>
Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината.
Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си. Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово. Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние.
Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината.
Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша.
към беседата >>
Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука.
Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома?
Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука.
Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин.
към беседата >>
Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно.
Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово. Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината.
Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно.
Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша.
към беседата >>
Тя не се предава по обикновен начин.
Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука.
Тя не се предава по обикновен начин.
Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите.
към беседата >>
Значи той е възприел тяхното състояние.
Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно.
Значи той е възприел тяхното състояние.
Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете.
към беседата >>
Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите.
Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин.
Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите.
Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви.
към беседата >>
Те се разговарят за любовта, т.е.
Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние.
Те се разговарят за любовта, т.е.
за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете. После вторият обърне друг лист и чете.
към беседата >>
Как ще носите един тон злато на гърба си?
Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите.
Как ще носите един тон злато на гърба си?
Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете.
към беседата >>
за Бога.
Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е.
за Бога.
Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете. После вторият обърне друг лист и чете.
към беседата >>
Ще кажете, че ще го пренесете на части.
Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си?
Ще кажете, че ще го пренесете на части.
Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме.
към беседата >>
Първо той говори за Бога, а тя слуша.
Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога.
Първо той говори за Бога, а тя слуша.
После тя говори, а той слуша. Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете. После вторият обърне друг лист и чете.
към беседата >>
Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин.
Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части.
Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин.
Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея.
към беседата >>
После тя говори, а той слуша.
Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша.
После тя говори, а той слуша.
Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете. После вторият обърне друг лист и чете.
към беседата >>
Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите.
Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин.
Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите.
Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви!
към беседата >>
Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете.
Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша.
Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете.
После вторият обърне друг лист и чете.
към беседата >>
Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви.
Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите.
Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви.
Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра.
към беседата >>
После вторият обърне друг лист и чете.
Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете.
После вторият обърне друг лист и чете.
към беседата >>
Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете.
Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви.
Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете.
Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно.
към беседата >>
Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг.
Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг.
Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“. Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.
към беседата >>
Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме.
Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете.
Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме.
За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба.
към беседата >>
Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“.
Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг.
Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“.
Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“. Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.
към беседата >>
За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея.
Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме.
За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея.
Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него.
към беседата >>
Той дава книгата на момата.
Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг. Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“.
Той дава книгата на момата.
Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“. Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.
към беседата >>
Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви!
Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея.
Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви!
“ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това?
към беседата >>
Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка.
Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг. Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“. Той дава книгата на момата.
Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка.
Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“. Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.
към беседата >>
“ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра.
Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви!
“ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра.
Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това? - Като факт го изнасят.
към беседата >>
Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“.
Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг. Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка.
Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“.
Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.
към беседата >>
Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно.
Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра.
Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно.
Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това? - Като факт го изнасят. Христос знаеше закона да увеличава нещата.
към беседата >>
Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.
Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг. Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“.
Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.
към беседата >>
Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба.
Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно.
Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба.
Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това? - Като факт го изнасят. Христос знаеше закона да увеличава нещата. Той имаше вяра и с нея работеше.
към беседата >>
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор.
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор.
За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души.
към беседата >>
Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него.
За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба.
Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него.
- Факт ли е това? - Като факт го изнасят. Христос знаеше закона да увеличава нещата. Той имаше вяра и с нея работеше.
към беседата >>
За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат.
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор.
За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат.
Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение.
към беседата >>
- Факт ли е това?
Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него.
- Факт ли е това?
- Като факт го изнасят. Христос знаеше закона да увеличава нещата. Той имаше вяра и с нея работеше.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен.
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат.
Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен.
Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива.
към беседата >>
- Като факт го изнасят.
“ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това?
- Като факт го изнасят.
Христос знаеше закона да увеличава нещата. Той имаше вяра и с нея работеше.
към беседата >>
Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н.
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен.
Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н.
Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко.
към беседата >>
Христос знаеше закона да увеличава нещата.
Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това? - Като факт го изнасят.
Христос знаеше закона да увеличава нещата.
Той имаше вяра и с нея работеше.
към беседата >>
Обаче, влюбването още не е любов.
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н.
Обаче, влюбването още не е любов.
Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко. Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши.
към беседата >>
Той имаше вяра и с нея работеше.
Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това? - Като факт го изнасят. Христос знаеше закона да увеличава нещата.
Той имаше вяра и с нея работеше.
към беседата >>
Влюбването е спор, война между двама души.
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов.
Влюбването е спор, война между двама души.
Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко. Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.
към беседата >>
Христос казва: „Да бъде според вярата ви!
Христос казва: „Да бъде според вярата ви!
“ Вярата почива на знанието. Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука. Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра.
към беседата >>
Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение.
За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души.
Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение.
Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко. Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.
към беседата >>
“ Вярата почива на знанието.
Христос казва: „Да бъде според вярата ви!
“ Вярата почива на знанието.
Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука. Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността.
към беседата >>
Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива.
Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение.
Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива.
Любещият човек предвижда всичко. Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.
към беседата >>
Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука.
Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Вярата почива на знанието.
Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука.
Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог.
към беседата >>
Любещият човек предвижда всичко.
Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива.
Любещият човек предвижда всичко.
Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.
към беседата >>
Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват.
Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Вярата почива на знанието. Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука.
Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват.
Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел.
към беседата >>
Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши.
Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко.
Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши.
Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.
към беседата >>
Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука.
Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Вярата почива на знанието. Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука. Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват.
Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука.
Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си.
към беседата >>
Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.
Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко. Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши.
Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.
към беседата >>
Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра.
Христос казва: „Да бъде според вярата ви! “ Вярата почива на знанието. Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука. Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука.
Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра.
Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване.
към беседата >>
Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят.
Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят.
Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си.
към беседата >>
Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността.
“ Вярата почива на знанието. Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука. Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра.
Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността.
В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото.
към беседата >>
Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя.
Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят.
Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя.
Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е.
към беседата >>
В разумността е Бог.
Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука. Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността.
В разумността е Бог.
Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката.
към беседата >>
Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море.
Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят. Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя.
Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море.
Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се.
към беседата >>
Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел.
Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог.
Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел.
За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности.
към беседата >>
Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл.
Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят. Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море.
Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл.
Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека.
към беседата >>
За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си.
Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел.
За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си.
Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро.
към беседата >>
Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо.
Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят. Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл.
Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо.
Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира.
към беседата >>
Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване.
Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си.
Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване.
За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях.
към беседата >>
Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си.
Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят. Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо.
Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си.
Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен.
към беседата >>
За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото.
Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване.
За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото.
Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне.
към беседата >>
Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е.
Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си.
Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е.
отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви.
към беседата >>
Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката.
В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото.
Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката.
Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение?
към беседата >>
отклонявате се.
Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е.
отклонявате се.
Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.
към беседата >>
Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности.
Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката.
Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности.
Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева.
към беседата >>
Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека.
Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се.
Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека.
Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.
към беседата >>
Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро.
За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности.
Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро.
Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева.
към беседата >>
Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира.
Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека.
Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира.
Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.
към беседата >>
Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях.
Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро.
Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях.
Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева. Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си.
към беседата >>
Пътят към Бога е вечен, непреривен.
Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира.
Пътят към Бога е вечен, непреривен.
Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.
към беседата >>
Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне.
За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях.
Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне.
Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева. Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си. В лицето на този човек вижда вече свой приятел.
към беседата >>
Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви.
Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен.
Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви.
В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.
към беседата >>
Как ще се махне това огорчение?
Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне.
Как ще се махне това огорчение?
Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева. Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си. В лицето на този човек вижда вече свой приятел.
към беседата >>
В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.
отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви.
В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.
към беседата >>
Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева.
Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение?
Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева.
Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева. Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си. В лицето на този човек вижда вече свой приятел.
към беседата >>
Кое е отличителното качество на правия път?
Кое е отличителното качество на правия път?
Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.
към беседата >>
Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева.
Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева.
Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева.
Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си. В лицето на този човек вижда вече свой приятел.
към беседата >>
Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата.
Кое е отличителното качество на правия път?
Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата.
Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.
към беседата >>
Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си.
Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева.
Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си.
В лицето на този човек вижда вече свой приятел.
към беседата >>
Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления.
Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата.
Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления.
Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.
към беседата >>
В лицето на този човек вижда вече свой приятел.
Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева. Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си.
В лицето на този човек вижда вече свой приятел.
към беседата >>
Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни.
Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления.
Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни.
При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.
към беседата >>
Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят.
Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят.
Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят? “ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон.
към беседата >>
При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава.
Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни.
При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава.
Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.
към беседата >>
Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят?
Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят.
Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят?
“ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов.
към беседата >>
Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.
Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава.
Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.
към беседата >>
“ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош.
Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят. Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят?
“ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош.
Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
към беседата >>
Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи.
Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи.
Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности.
към беседата >>
Кое е по-добро: да сее човек или да не сее?
Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят. Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят? “ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош.
Кое е по-добро: да сее човек или да не сее?
- И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате. Не давате ли с любов, нищо не се ползвате.
към беседата >>
Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце.
Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи.
Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце.
Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога.
към беседата >>
- И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее.
Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят. Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят? “ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее човек или да не сее?
- И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее.
Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате. Не давате ли с любов, нищо не се ползвате. Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи.
към беседата >>
Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им.
Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи. Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце.
Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им.
Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата.
към беседата >>
Даването е Божествен закон.
Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят. Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят? “ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее.
Даването е Божествен закон.
Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате. Не давате ли с любов, нищо не се ползвате. Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи. Велика, мощна сила е любовта.
към беседата >>
Те сами трябва да решават задачите си.
Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи. Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им.
Те сами трябва да решават задачите си.
Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява.
към беседата >>
Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов.
Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят? “ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон.
Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов.
Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате. Не давате ли с любов, нищо не се ползвате. Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи. Велика, мощна сила е любовта.
към беседата >>
Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика.
Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи. Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си.
Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика.
От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“.
към беседата >>
Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
“ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов.
Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
Не давате ли с любов, нищо не се ползвате. Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи. Велика, мощна сила е любовта.
към беседата >>
От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности.
Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи. Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика.
От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности.
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате.
към беседата >>
Не давате ли с любов, нищо не се ползвате.
Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
Не давате ли с любов, нищо не се ползвате.
Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи. Велика, мощна сила е любовта.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога.
Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности.
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога.
Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота.
към беседата >>
Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи.
- И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате. Не давате ли с любов, нищо не се ползвате.
Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи.
Велика, мощна сила е любовта.
към беседата >>
Не е въпрос само до вярата.
Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога.
Не е въпрос само до вярата.
Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач?
към беседата >>
Велика, мощна сила е любовта.
Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате. Не давате ли с любов, нищо не се ползвате. Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи.
Велика, мощна сила е любовта.
към беседата >>
Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява.
Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата.
Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява.
Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е.
към беседата >>
Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано.
Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано.
Един ден ще разберете всичко. Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него. Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“.
Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява.
Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“.
Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат.
към беседата >>
Един ден ще разберете всичко.
Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано.
Един ден ще разберете всичко.
Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него. Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога.
към беседата >>
Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате.
От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“.
Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате.
Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.
към беседата >>
Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него.
Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано. Един ден ще разберете всичко.
Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него.
Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен.
към беседата >>
Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота.
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате.
Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота.
Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.
към беседата >>
Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе.
Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано. Един ден ще разберете всичко. Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него.
Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе.
Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек.
към беседата >>
Какво от това, че е метач?
Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота.
Какво от това, че е метач?
Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.
към беседата >>
Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения.
Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано. Един ден ще разберете всичко. Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него. Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе.
Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения.
Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек. Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен.
към беседата >>
Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е.
Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач?
Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е.
изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.
към беседата >>
Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате.
Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано. Един ден ще разберете всичко. Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него. Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения.
Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате.
Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек. Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен. Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.
към беседата >>
изнасят навън, а трети метат.
Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е.
изнасят навън, а трети метат.
Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.
към беседата >>
Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога.
Един ден ще разберете всичко. Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него. Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате.
Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога.
Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек. Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен. Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.
към беседата >>
Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.
Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат.
Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.
към беседата >>
Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен.
Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него. Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога.
Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен.
Тази е задачата, която е дадена на всеки човек. Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен. Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.
към беседата >>
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието.
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието.
Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си?
към беседата >>
Тази е задачата, която е дадена на всеки човек.
Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен.
Тази е задачата, която е дадена на всеки човек.
Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен. Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.
към беседата >>
Велико бъдеще се крие зад този процес.
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието.
Велико бъдеще се крие зад този процес.
Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина?
към беседата >>
Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен.
Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек.
Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен.
Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.
към беседата >>
Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“.
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието. Велико бъдеще се крие зад този процес.
Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“.
До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора?
към беседата >>
Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.
Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек. Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен.
Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.
към беседата >>
До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране.
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието. Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“.
До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране.
Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща.
към беседата >>
Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален.
Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален.
Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята.
към беседата >>
Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си.
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието. Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране.
Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си.
Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той?
към беседата >>
Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален.
Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален.
Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален.
И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина.
към беседата >>
Кой може да дигне земята на гърба си?
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието. Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си.
Кой може да дигне земята на гърба си?
Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека?
към беседата >>
И духовният свят не представя още абсолютната реалност.
Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален. Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален.
И духовният свят не представя още абсолютната реалност.
Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина.
към беседата >>
Кой може да дигне една планина?
Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си?
Кой може да дигне една планина?
Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае.
към беседата >>
Той е наполовина реален.
Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален. Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност.
Той е наполовина реален.
Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни.
към беседата >>
Кой може да мисли едновременно за всички хора?
Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина?
Кой може да мисли едновременно за всички хора?
Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието.
към беседата >>
Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца.
Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален. Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален.
Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца.
Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина.
към беседата >>
Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща.
До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора?
Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща.
Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието. Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони.
към беседата >>
Мъжът и жената представят двете половини на земята.
Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален. Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца.
Мъжът и жената представят двете половини на земята.
Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми.
към беседата >>
Какво може да направи той?
Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща.
Какво може да направи той?
Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието. Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони. Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.
към беседата >>
Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина.
Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята.
Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина.
Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина.
към беседата >>
Какво се иска от човека?
Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той?
Какво се иска от човека?
- Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието. Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони. Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.
към беседата >>
Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина.
И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина.
Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина.
Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети.
към беседата >>
- Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае.
Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека?
- Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае.
Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието. Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони. Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.
към беседата >>
Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни.
Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина.
Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни.
Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек.
към беседата >>
Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието.
Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае.
Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието.
Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони. Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.
към беседата >>
Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина.
Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни.
Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина.
- Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето.
към беседата >>
Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони.
Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието.
Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони.
Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.
към беседата >>
- Черна, тъмна е жена ми.
Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина.
- Черна, тъмна е жена ми.
- Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек.
към беседата >>
Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.
Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието. Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони.
Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.
към беседата >>
- Тя е в тъмнина.
Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми.
- Тя е в тъмнина.
И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето.
към беседата >>
Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко.
Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко.
Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред.
към беседата >>
И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети.
Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина.
И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети.
- Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава.
към беседата >>
Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?
Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко.
Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?
Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди.
към беседата >>
- Лошо сърце има този човек.
Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети.
- Лошо сърце има този човек.
- Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения.
към беседата >>
Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника.
Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко. Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?
Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника.
Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания.
към беседата >>
- Не е осветен от слънцето.
Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек.
- Не е осветен от слънцето.
- Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.
към беседата >>
Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях.
Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко. Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника.
Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях.
- Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания. Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.
към беседата >>
- Лош ум има този човек.
- Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето.
- Лош ум има този човек.
- Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.
към беседата >>
- Какво да правим с кармата си?
Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко. Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях.
- Какво да правим с кармата си?
- Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания. Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.
към беседата >>
- Не е осветен от слънцето.
- Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек.
- Не е осветен от слънцето.
Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.
към беседата >>
- Ще плащате и ще вървите напред.
Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко. Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си?
- Ще плащате и ще вървите напред.
Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания. Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.
към беседата >>
Това са фази, през които човешкото съзнание минава.
И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето.
Това са фази, през които човешкото съзнание минава.
Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.
към беседата >>
Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди.
Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред.
Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди.
И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания. Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.
към беседата >>
Това са неизбежни положения.
- Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава.
Това са неизбежни положения.
Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.
към беседата >>
И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания.
Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди.
И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания.
Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.
към беседата >>
Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.
- Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения.
Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.
към беседата >>
Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.
Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания.
Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.
към беседата >>
Съвременното човечество минава през нови области на живота.
Съвременното човечество минава през нови области на живота.
Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание. Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби.
към беседата >>
Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици.
Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици.
- Защо? - В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си.
към беседата >>
Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание.
Съвременното човечество минава през нови области на живота.
Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание.
Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби. Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“.
към беседата >>
- Защо?
Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици.
- Защо?
- В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става.
към беседата >>
Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания.
Съвременното човечество минава през нови области на живота. Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание.
Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания.
Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби. Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“. Любовта всичко предвижда.
към беседата >>
- В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази.
Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици. - Защо?
- В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази.
Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става.
към беседата >>
Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо.
Съвременното човечество минава през нови области на живота. Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание. Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания.
Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо.
- Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби. Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“. Любовта всичко предвижда.
към беседата >>
Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си.
Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици. - Защо? - В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази.
Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си.
Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека?
към беседата >>
- Не, това е заблуждение.
Съвременното човечество минава през нови области на живота. Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание. Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо.
- Не, това е заблуждение.
Който върви в правия път, той нищо не може да загуби. Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“. Любовта всичко предвижда.
към беседата >>
Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му.
Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици. - Защо? - В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си.
Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му.
Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината?
към беседата >>
Който върви в правия път, той нищо не може да загуби.
Съвременното човечество минава през нови области на живота. Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание. Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение.
Който върви в правия път, той нищо не може да загуби.
Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“. Любовта всичко предвижда.
към беседата >>
Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си.
Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици. - Защо? - В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му.
Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си.
Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното.
към беседата >>
Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“.
Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание. Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби.
Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“.
Любовта всичко предвижда.
към беседата >>
Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става.
- Защо? - В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си.
Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става.
Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината.
към беседата >>
Любовта всичко предвижда.
Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби. Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“.
Любовта всичко предвижда.
към беседата >>
Каквото човек мисли, това става.
- В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става.
Каквото човек мисли, това става.
- Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот.
към беседата >>
- Нали трябва да се каже истината на човека?
Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става.
- Нали трябва да се каже истината на човека?
- В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството.
към беседата >>
- В какво седи истината?
Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека?
- В какво седи истината?
Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината.
към беседата >>
Истината се заключава само в положителното.
Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината?
Истината се заключава само в положителното.
Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата.
към беседата >>
Сенките на живота не влизат в истината.
Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното.
Сенките на живота не влизат в истината.
Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта.
към беседата >>
Те нямат нищо общо с положителния живот.
Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината.
Те нямат нищо общо с положителния живот.
Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата.
към беседата >>
Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството.
- Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот.
Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството.
Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото.
към беседата >>
Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината.
- В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството.
Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината.
Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото?
към беседата >>
Само истината познава лъжата.
Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината.
Само истината познава лъжата.
Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото? - Злото не се учи.
към беседата >>
Само мъдростта познава глупостта.
Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата.
Само мъдростта познава глупостта.
Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото? - Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто.
към беседата >>
Само любовта познава омразата.
Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта.
Само любовта познава омразата.
Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото? - Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто. Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото.
към беседата >>
Само доброто познава злото.
Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата.
Само доброто познава злото.
Тогава как да научим злото? - Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто. Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото. Отрицателното не се учи.
към беседата >>
Тогава как да научим злото?
Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото.
Тогава как да научим злото?
- Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто. Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото. Отрицателното не се учи. В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.
към беседата >>
- Злото не се учи.
Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото?
- Злото не се учи.
За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто. Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото. Отрицателното не се учи. В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.
към беседата >>
За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто.
Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото? - Злото не се учи.
За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто.
Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото. Отрицателното не се учи. В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.
към беседата >>
Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото.
Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото? - Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто.
Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото.
Отрицателното не се учи. В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.
към беседата >>
Отрицателното не се учи.
Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото? - Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто. Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото.
Отрицателното не се учи.
В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.
към беседата >>
В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.
Тогава как да научим злото? - Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто. Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото. Отрицателното не се учи.
В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.
към беседата >>
И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос.
И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос.
- Еди-кой си не постъпва добре. - За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто. - Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон.
към беседата >>
- Еди-кой си не постъпва добре.
И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос.
- Еди-кой си не постъпва добре.
- За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто. - Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата.
към беседата >>
- За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто.
И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос. - Еди-кой си не постъпва добре.
- За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто.
- Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек.
към беседата >>
- Еди-кой си не свири правилно.
И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос. - Еди-кой си не постъпва добре. - За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто.
- Еди-кой си не свири правилно.
- Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си.
към беседата >>
- Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири.
И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос. - Еди-кой си не постъпва добре. - За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто. - Еди-кой си не свири правилно.
- Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири.
Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката.
към беседата >>
Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон.
И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос. - Еди-кой си не постъпва добре. - За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто. - Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири.
Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон.
Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон.
към беседата >>
Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата.
- Еди-кой си не постъпва добре. - За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто. - Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон.
Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата.
Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове.
към беседата >>
Верният тон е в самия човек.
- За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто. - Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата.
Верният тон е в самия човек.
Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си.
към беседата >>
Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си.
- Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек.
Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си.
Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си.
към беседата >>
Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката.
- Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си.
Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката.
Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си. Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
към беседата >>
Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон.
Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката.
Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон.
Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си. Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
към беседата >>
Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове.
Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон.
Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове.
Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си. Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
към беседата >>
Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си.
Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове.
Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си.
Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си. Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
към беседата >>
Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си.
Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си.
Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си.
Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
към беседата >>
Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си.
Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
към беседата >>
Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот.
Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот.
Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението. Които не могат да пеят, те скачат, играят. Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него. Щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си.
към беседата >>
Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението.
Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот.
Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението.
Които не могат да пеят, те скачат, играят. Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него. Щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си. Гледате някое куче се търкаля по снега.
към беседата >>
Които не могат да пеят, те скачат, играят.
Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот. Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението.
Които не могат да пеят, те скачат, играят.
Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него. Щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си. Гледате някое куче се търкаля по снега. От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.
към беседата >>
Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него.
Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот. Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението. Които не могат да пеят, те скачат, играят.
Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него.
Щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си. Гледате някое куче се търкаля по снега. От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.
към беседата >>
Щом е разположено, то скача, играе.
Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот. Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението. Които не могат да пеят, те скачат, играят. Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него.
Щом е разположено, то скача, играе.
И животните търсят начин да трансформират състоянията си. Гледате някое куче се търкаля по снега. От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.
към беседата >>
И животните търсят начин да трансформират състоянията си.
Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот. Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението. Които не могат да пеят, те скачат, играят. Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него. Щом е разположено, то скача, играе.
И животните търсят начин да трансформират състоянията си.
Гледате някое куче се търкаля по снега. От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.
към беседата >>
Гледате някое куче се търкаля по снега.
Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението. Които не могат да пеят, те скачат, играят. Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него. Щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си.
Гледате някое куче се търкаля по снега.
От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.
към беседата >>
От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.
Които не могат да пеят, те скачат, играят. Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него. Щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си. Гледате някое куче се търкаля по снега.
От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.
към беседата >>
Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си.
Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си.
Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас. Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса.
към беседата >>
Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате.
Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си.
Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате.
Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас. Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах.
към беседата >>
Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас.
Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си. Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате.
Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас.
Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено.
към беседата >>
Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“.
Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си. Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас.
Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“.
Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход.
към беседата >>
Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее.
Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си. Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас. Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“.
Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее.
- Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи.
към беседата >>
- Това не е разрешение на въпроса.
Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си. Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас. Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее.
- Това не е разрешение на въпроса.
Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения.
към беседата >>
Не е само той сиромах.
Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас. Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса.
Не е само той сиромах.
Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли.
към беседата >>
Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено.
Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас. Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах.
Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено.
Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход.
Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено.
Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход.
Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога?
към беседата >>
Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи.
Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход.
Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи.
Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога? - Когато отива на баня.
към беседата >>
Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения.
- Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи.
Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения.
Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога? - Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии.
към беседата >>
Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли.
Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения.
Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли.
Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога? - Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята.
към беседата >>
Да оголее човек, това е в реда на нещата.
Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли.
Да оголее човек, това е в реда на нещата.
- Кога? - Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти.
към беседата >>
- Кога?
Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата.
- Кога?
- Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре.
към беседата >>
- Когато отива на баня.
Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога?
- Когато отива на баня.
Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре. Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа.
към беседата >>
Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии.
Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога? - Когато отива на баня.
Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии.
Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре. Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа. Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си.
към беседата >>
Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята.
Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога? - Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии.
Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята.
Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре. Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа. Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си. От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.
към беседата >>
Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти.
Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога? - Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята.
Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти.
Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре. Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа. Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си. От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.
към беседата >>
Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре.
- Кога? - Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти.
Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре.
Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа. Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си. От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.
към беседата >>
Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа.
- Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре.
Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа.
Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си. От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.
към беседата >>
Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си.
Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре. Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа.
Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си.
От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.
към беседата >>
От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.
Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре. Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа. Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си.
От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.
към беседата >>
Какво представя къпането?
Какво представя къпането?
Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота. Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот. Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота. Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл. Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново.
към беседата >>
Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота.
Какво представя къпането?
Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота.
Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот. Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота. Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл. Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново. Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят.
към беседата >>
Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот.
Какво представя къпането? Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота.
Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот.
Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота. Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл. Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново. Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят. Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.
към беседата >>
Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота.
Какво представя къпането? Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота. Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот.
Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота.
Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл. Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново. Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят. Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.
към беседата >>
Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл.
Какво представя къпането? Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота. Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот. Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота.
Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл.
Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново. Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят. Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.
към беседата >>
Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново.
Какво представя къпането? Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота. Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот. Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота. Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл.
Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново.
Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят. Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.
към беседата >>
Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят.
Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота. Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот. Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота. Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл. Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново.
Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят.
Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.
към беседата >>
Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.
Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот. Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота. Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл. Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново. Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят.
Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.
към беседата >>
И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители.
И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители.
Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля.
към беседата >>
Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята.
И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители.
Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята.
На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове.
към беседата >>
На земята науката само се проектира.
И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители. Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята.
На земята науката само се проектира.
Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят.
към беседата >>
Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята.
И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители. Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята. На земята науката само се проектира.
Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята.
Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества.
към беседата >>
Те изучават методите, чрез които там решават задачите си.
И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители. Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята.
Те изучават методите, чрез които там решават задачите си.
Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества.
към беседата >>
Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля.
И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители. Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си.
Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля.
За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант.
към беседата >>
За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове.
Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля.
За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове.
Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи.
към беседата >>
Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят.
На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове.
Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят.
Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи. Едно от отличителните им качества е смирението.
към беседата >>
Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества.
Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят.
Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества.
Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи. Едно от отличителните им качества е смирението. Когато им разправят нещо, те слушат като деца.
към беседата >>
Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества.
Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества.
Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества.
Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи. Едно от отличителните им качества е смирението. Когато им разправят нещо, те слушат като деца.
към беседата >>
Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант.
Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества.
Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант.
Тия хора са с широки души, с широки възгледи. Едно от отличителните им качества е смирението. Когато им разправят нещо, те слушат като деца.
към беседата >>
Тия хора са с широки души, с широки възгледи.
За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант.
Тия хора са с широки души, с широки възгледи.
Едно от отличителните им качества е смирението. Когато им разправят нещо, те слушат като деца.
към беседата >>
Едно от отличителните им качества е смирението.
Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи.
Едно от отличителните им качества е смирението.
Когато им разправят нещо, те слушат като деца.
към беседата >>
Когато им разправят нещо, те слушат като деца.
Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи. Едно от отличителните им качества е смирението.
Когато им разправят нещо, те слушат като деца.
към беседата >>
Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен.
Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен.
Истинската наука иде отгоре, от духовния свят. На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите. Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят. Без този свят, физическият остава неразбран.
към беседата >>
Истинската наука иде отгоре, от духовния свят.
Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен.
Истинската наука иде отгоре, от духовния свят.
На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите. Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят. Без този свят, физическият остава неразбран. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят.
към беседата >>
На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите.
Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен. Истинската наука иде отгоре, от духовния свят.
На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите.
Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят. Без този свят, физическият остава неразбран. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят. Той е малка отсечка от Божествения свят.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот.
Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот.
Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот.
към беседата >>
Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате.
Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен. Истинската наука иде отгоре, от духовния свят. На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите.
Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате.
Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят. Без този свят, физическият остава неразбран. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят. Той е малка отсечка от Божествения свят.
към беседата >>
Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова.
Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот.
Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова.
Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния.
към беседата >>
Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят.
Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен. Истинската наука иде отгоре, от духовния свят. На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите. Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате.
Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят.
Без този свят, физическият остава неразбран. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят. Той е малка отсечка от Божествения свят.
към беседата >>
Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят.
Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот. Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова.
Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят.
Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите.
към беседата >>
Без този свят, физическият остава неразбран.
Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен. Истинската наука иде отгоре, от духовния свят. На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите. Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят.
Без този свят, физическият остава неразбран.
При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят. Той е малка отсечка от Божествения свят.
към беседата >>
Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда.
Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот. Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят.
Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда.
Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо?
към беседата >>
При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят.
Истинската наука иде отгоре, от духовния свят. На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите. Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят. Без този свят, физическият остава неразбран.
При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят.
Той е малка отсечка от Божествения свят.
към беседата >>
Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят.
Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот. Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда.
Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят.
Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало?
към беседата >>
Той е малка отсечка от Божествения свят.
На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите. Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят. Без този свят, физическият остава неразбран. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят.
Той е малка отсечка от Божествения свят.
към беседата >>
3.
Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите, светлината
,
МОК
, София, 28.12.1928г.,
Който иска злато, сам ще го носи на гърба си.
Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство.
Който иска злато, сам ще го носи на гърба си.
Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание.
към беседата >>
Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява.
Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си.
Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява.
Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото.
към беседата >>
Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш.
Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява.
Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш.
Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл.
към беседата >>
Това, което не можеш да носиш, не е твое.
Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш.
Това, което не можеш да носиш, не е твое.
Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив.
към беседата >>
Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно.
Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое.
Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно.
Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си.
към беседата >>
Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание.
Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно.
Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание.
Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма.
към беседата >>
Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото.
Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание.
Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото.
Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си.
към беседата >>
Щастието се заключава в правата мисъл.
Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото.
Щастието се заключава в правата мисъл.
Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ.
към беседата >>
Който мисли право, той е щастлив.
Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл.
Който мисли право, той е щастлив.
Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ. Светските хора правят същото.
към беседата >>
Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си.
Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив.
Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си.
Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ. Светските хора правят същото. Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.
към беседата >>
Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма.
Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си.
Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма.
Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ. Светските хора правят същото. Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.
към беседата >>
Девет души са девет банки, в които той влага златото си.
Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма.
Девет души са девет банки, в които той влага златото си.
Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ. Светските хора правят същото. Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.
към беседата >>
Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ.
Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си.
Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ.
Светските хора правят същото. Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.
към беседата >>
Светските хора правят същото.
Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ.
Светските хора правят същото.
Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.
към беседата >>
Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.
Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ. Светските хора правят същото.
Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.
към беседата >>
Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека.
Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека.
Кой е истинският начин за израз на приятелство? – Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен. Споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? – Много са.
към беседата >>
Кой е истинският начин за израз на приятелство?
Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека.
Кой е истинският начин за израз на приятелство?
– Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен. Споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? – Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено.
към беседата >>
– Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен.
Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека. Кой е истинският начин за израз на приятелство?
– Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен.
Споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? – Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини.
към беседата >>
Споделиш ли ги, ближният ти става приятел.
Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека. Кой е истинският начин за израз на приятелство? – Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен.
Споделиш ли ги, ближният ти става приятел.
Един ли е твоят ближен? – Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини. Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин.
към беседата >>
Един ли е твоят ближен?
Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека. Кой е истинският начин за израз на приятелство? – Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен. Споделиш ли ги, ближният ти става приятел.
Един ли е твоят ближен?
– Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини. Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин. Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.
към беседата >>
– Много са.
Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека. Кой е истинският начин за израз на приятелство? – Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен. Споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен?
– Много са.
Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини. Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин. Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.
към беседата >>
Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено.
Кой е истинският начин за израз на приятелство? – Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен. Споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? – Много са.
Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено.
Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини. Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин. Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.
към беседата >>
Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини.
– Като споделиш благата, които ти са дадени, със своя ближен. Споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? – Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено.
Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини.
Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин. Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.
към беседата >>
Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин.
Споделиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? – Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини.
Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин.
Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.
към беседата >>
Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.
Един ли е твоят ближен? – Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намери поне още девет души, с които да споделиш благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини. Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфичен начин.
Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.
към беседата >>
Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя благото, което има, с ближните си.
Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя благото, което има, с ближните си.
Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо. Не е така. Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето?
към беседата >>
Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо.
Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя благото, което има, с ближните си.
Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо.
Не е така. Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? – Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него.
към беседата >>
Не е така.
Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя благото, което има, с ближните си. Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо.
Не е така.
Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? – Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него. Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание.
към беседата >>
Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си.
Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя благото, което има, с ближните си. Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо. Не е така.
Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си.
При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? – Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него. Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите.
към беседата >>
При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава.
Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя благото, което има, с ближните си. Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо. Не е така. Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си.
При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава.
Какво прави детето? – Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него. Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите. Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.
към беседата >>
Какво прави детето?
Като ученици на Великия живот, от всекиго се изисква готовност да споделя благото, което има, с ближните си. Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо. Не е така. Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава.
Какво прави детето?
– Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него. Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите. Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.
към беседата >>
– Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него.
Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо. Не е така. Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето?
– Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него.
Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите. Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.
към беседата >>
Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание.
Не е така. Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? – Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него.
Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание.
Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите. Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.
към беседата >>
Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите.
Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? – Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него. Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание.
Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите.
Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.
към беседата >>
Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.
При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? – Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него. Обаче, дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малките работи, а възрастният – на големите.
Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.
към беседата >>
Кои са отличителните качества на стария и на младия?
Кои са отличителните качества на стария и на младия?
Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия. Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие. Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият?
към беседата >>
Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия.
Кои са отличителните качества на стария и на младия?
Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия.
Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие. Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият? – Смъртта.
към беседата >>
Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие.
Кои са отличителните качества на стария и на младия? Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия.
Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие.
Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият? – Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване.
към беседата >>
Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира.
Кои са отличителните качества на стария и на младия? Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия. Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие.
Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира.
Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият? – Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди.
към беседата >>
Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота.
Кои са отличителните качества на стария и на младия? Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия. Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие. Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира.
Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота.
Какво очаква старият? – Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт.
към беседата >>
Какво очаква старият?
Кои са отличителните качества на стария и на младия? Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия. Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие. Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота.
Какво очаква старият?
– Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите.
към беседата >>
– Смъртта.
Старият носи в себе си мъдрост и знание, а младият – възможности и условия. Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие. Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият?
– Смъртта.
Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта.
към беседата >>
Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване.
Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие. Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият? – Смъртта.
Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване.
Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия.
към беседата >>
Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди.
Старият е реализирал условията и възможностите, които е имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият? – Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване.
Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди.
След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия. Смъртта пък представя права линия.
към беседата >>
След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт.
Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият? – Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди.
След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт.
Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия. Смъртта пък представя права линия. Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.
към беседата >>
Това не е разрешаване на въпросите.
Какво очаква старият? – Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт.
Това не е разрешаване на въпросите.
Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия. Смъртта пък представя права линия. Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.
към беседата >>
Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта.
– Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите.
Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта.
Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия. Смъртта пък представя права линия. Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.
към беседата >>
Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия.
Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта.
Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия.
Смъртта пък представя права линия. Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.
към беседата >>
Смъртта пък представя права линия.
Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия.
Смъртта пък представя права линия.
Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.
към беседата >>
Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.
След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Човек трябва да дойде до положение на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кръг, в който се крият всички възможности и условия. Смъртта пък представя права линия.
Като използва правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.
към беседата >>
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е.
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е.
външните условия. Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее?
към беседата >>
външните условия.
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е.
външните условия.
Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна.
към беседата >>
Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем.
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е. външните условия.
Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем.
Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия.
към беседата >>
Затова Той се изразява чрез единицата.
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е. външните условия. Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем.
Затова Той се изразява чрез единицата.
Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие.
към беседата >>
Нулата пък е човекът, който използва средата и условията.
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е. външните условия. Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата.
Нулата пък е човекът, който използва средата и условията.
Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство.
към беседата >>
Кои са условията, при които човек живее?
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е. външните условия. Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията.
Кои са условията, при които човек живее?
– Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби.
към беседата >>
– Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна.
външните условия. Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее?
– Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна.
Пертурбациите, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби. Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.
към беседата >>
Пертурбациите, през които човек минава, също са условия.
Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна.
Пертурбациите, през които човек минава, също са условия.
Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби. Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.
към беседата >>
Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие.
Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия.
Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие.
Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби. Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.
към беседата >>
Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство.
Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие.
Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство.
Иначе, той всичко ще изгуби. Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.
към беседата >>
Иначе, той всичко ще изгуби.
Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство.
Иначе, той всичко ще изгуби.
Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.
към беседата >>
Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.
– Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациите, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби.
Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои.
към беседата >>
Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек?
Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек?
Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив.
към беседата >>
Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места.
Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек?
Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места.
Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят.
към беседата >>
Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.
Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места.
Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.
Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо?
към беседата >>
Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга.
Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.
Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга.
Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си.
към беседата >>
Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте.
Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга.
Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте.
Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни.
към беседата >>
Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив.
Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте.
Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив.
Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне.
към беседата >>
Много ще чака той, докато хората го ощастливят.
Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив.
Много ще чака той, докато хората го ощастливят.
Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието.
към беседата >>
Никой никого не може да направи щастлив. Защо?
Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят.
Никой никого не може да направи щастлив. Защо?
– Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно.
към беседата >>
– Защото всеки е зает първо със себе си.
Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо?
– Защото всеки е зает първо със себе си.
Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
към беседата >>
Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни.
Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си.
Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни.
Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
към беседата >>
Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне.
Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни.
Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне.
Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
към беседата >>
Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието.
Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне.
Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието.
За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
към беседата >>
За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно.
Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието.
За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно.
Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
към беседата >>
Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
– Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнеш, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно.
Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
към беседата >>
Упражнение. Движение на ръцете отпред и настрана.
Упражнение. Движение на ръцете отпред и настрана.
Какво означава това движение? – Каквото е в сърцето ми, т. е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.
към беседата >>
Какво означава това движение?
Упражнение. Движение на ръцете отпред и настрана.
Какво означава това движение?
– Каквото е в сърцето ми, т. е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.
към беседата >>
– Каквото е в сърцето ми, т. е.
Упражнение. Движение на ръцете отпред и настрана. Какво означава това движение?
– Каквото е в сърцето ми, т. е.
в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.
към беседата >>
в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.
Упражнение. Движение на ръцете отпред и настрана. Какво означава това движение? – Каквото е в сърцето ми, т. е.
в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.
към беседата >>
Ръцете отпред, на гърдите.
Ръцете отпред, на гърдите.
Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това движение означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си.
към беседата >>
Дъгообразно отваряне на ръцете настрана.
Ръцете отпред, на гърдите.
Дъгообразно отваряне на ръцете настрана.
Това движение означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
към беседата >>
Това движение означава растене и разцъфтяване.
Ръцете отпред, на гърдите. Дъгообразно отваряне на ръцете настрана.
Това движение означава растене и разцъфтяване.
Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
към беседата >>
Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина.
Ръцете отпред, на гърдите. Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това движение означава растене и разцъфтяване.
Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина.
При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
към беседата >>
При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра.
Ръцете отпред, на гърдите. Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това движение означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина.
При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра.
Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
към беседата >>
Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си.
Ръцете отпред, на гърдите. Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това движение означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра.
Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си.
Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
към беседата >>
Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това движение означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си.
Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
към беседата >>
Движение на ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане.
Движение на ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане.
Това движение подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
към беседата >>
Това движение подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
Движение на ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане.
Това движение подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
към беседата >>
Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси.
Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси.
Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е. ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°?
към беседата >>
Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е.
Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси.
Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е.
ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°.
към беседата >>
ъгъл, равен на 90°.
Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е.
ъгъл, равен на 90°.
Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус.
към беседата >>
Какво представя всеки градус от окръжността?
Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е. ъгъл, равен на 90°.
Какво представя всеки градус от окръжността?
– Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°.
към беседата >>
– Една тристашестдесета част от цялата окръжност.
Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е. ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността?
– Една тристашестдесета част от цялата окръжност.
Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим.
към беседата >>
Може ли правият ъгъл да има повече от 90°?
Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е. ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност.
Може ли правият ъгъл да има повече от 90°?
– Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим.
към беседата >>
– Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°.
Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е. ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°?
– Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°.
Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината.
към беседата >>
Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус.
ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°.
Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус.
Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината.
към беседата >>
Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°.
Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус.
Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°.
При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява.
към беседата >>
При всяко пречупване на светлината предметът става видим.
– Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°.
При всяко пречупване на светлината предметът става видим.
Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
към беседата >>
Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим.
Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим.
Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим.
Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
към беседата >>
Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината.
– Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим.
Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината.
В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
към беседата >>
В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината.
Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината.
В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината.
Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
към беседата >>
Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява.
Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината.
Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява.
Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
към беседата >>
Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява.
Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
към беседата >>
На какво се дължат противоречията в живота?
На какво се дължат противоречията в живота?
– На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа.
към беседата >>
– На правия ъгъл.
На какво се дължат противоречията в живота?
– На правия ъгъл.
В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот.
към беседата >>
В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е.
На какво се дължат противоречията в живота? – На правия ъгъл.
В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е.
90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др.
към беседата >>
90 възможности.
На какво се дължат противоречията в живота? – На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е.
90 възможности.
Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта.
към беседата >>
Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“.
На какво се дължат противоречията в живота? – На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности.
Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“.
При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете.
към беседата >>
При пречупване на лъча едновременно се получават два образа.
На какво се дължат противоречията в живота? – На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“.
При пречупване на лъча едновременно се получават два образа.
Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си.
към беседата >>
Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот.
– На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа.
Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот.
Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош.
към беседата >>
Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др.
В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот.
Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др.
Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата.
към беседата >>
Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта.
90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др.
Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта.
Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате.
към беседата >>
Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете.
Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта.
Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете.
Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав.
към беседата >>
Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си.
При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете.
Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си.
Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав. – Възможно ли е това?
към беседата >>
Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош.
Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си.
Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош.
Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав. – Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото.
към беседата >>
Това са противоположности, които съществуват като закони на природата.
Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош.
Това са противоположности, които съществуват като закони на природата.
Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав. – Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини.
към беседата >>
Ползвайте се от противоположностите, да си помагате.
Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата.
Ползвайте се от противоположностите, да си помагате.
Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав. – Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини.
към беседата >>
Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав.
Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате.
Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав.
– Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав.
– Възможно ли е това?
– Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини.
към беседата >>
– Както е възможно едното, така е възможно и другото.
Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав. – Възможно ли е това?
– Както е възможно едното, така е възможно и другото.
Това са известни величини.
към беседата >>
Това са известни величини.
Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав. – Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото.
Това са известни величини.
към беседата >>
Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни.
Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни.
Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. – Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни.
към беседата >>
Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия.
Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни.
Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия.
– Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z.
към беседата >>
– Какво означават тези неизвестни?
Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия.
– Какво означават тези неизвестни?
Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол.
към беседата >>
Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен.
Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. – Какво означават тези неизвестни?
Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен.
Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата.
към беседата >>
Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши.
Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. – Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен.
Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши.
В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата.
към беседата >>
В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни.
Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. – Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши.
В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни.
Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот?
към беседата >>
Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z.
Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. – Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни.
Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z.
В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото.
към беседата >>
В химията има три известни величини: киселина, основа и сол.
– Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z.
В химията има три известни величини: киселина, основа и сол.
Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е.
към беседата >>
Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата.
Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол.
Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата.
При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта.
към беседата >>
При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата.
Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата.
При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата.
Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека.
към беседата >>
Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот?
В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата.
Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот?
Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така.
към беседата >>
Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото.
Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот?
Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото.
Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия.
към беседата >>
Външните условия, т. е.
В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото.
Външните условия, т. е.
обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога.
към беседата >>
обществото, представя солта.
Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е.
обществото, представя солта.
Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща.
към беседата >>
Някои казват, че външните условия определят положението на човека.
При това количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта.
Някои казват, че външните условия определят положението на човека.
Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога.
към беседата >>
Не е така.
Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека.
Не е така.
Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога. Правилните отношения създават добра съдба.
към беседата >>
Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия.
Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така.
Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия.
Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога. Правилните отношения създават добра съдба.
към беседата >>
Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога.
Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия.
Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога.
Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога. Правилните отношения създават добра съдба.
към беседата >>
Той е силата, която твори и направлява всички неща.
обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога.
Той е силата, която твори и направлява всички неща.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога. Правилните отношения създават добра съдба.
към беседата >>
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога.
Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога.
Правилните отношения създават добра съдба.
към беседата >>
Правилните отношения създават добра съдба.
Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога.
Правилните отношения създават добра съдба.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират.
Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират.
Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога. Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота.
към беседата >>
Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога.
Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират.
Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога.
Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо?
към беседата >>
Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога.
Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират. Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога.
Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога.
Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне.
към беседата >>
Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието?
Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират. Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога. Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога.
Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието?
За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина.
към беседата >>
За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан.
Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират. Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога. Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието?
За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан.
Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват.
към беседата >>
Любовта носи топлината на живота.
Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират. Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога. Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан.
Любовта носи топлината на живота.
Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е.
към беседата >>
Кога житното зърно е щастливо?
Те не знаят, че по този начин затварят пътя си към Бога. Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота.
Кога житното зърно е щастливо?
– Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
към беседата >>
– Когато поникне.
Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо?
– Когато поникне.
А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
към беседата >>
А това зависи от слънчевата топлина и светлина.
Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне.
А това зависи от слънчевата топлина и светлина.
Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
към беседата >>
Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват.
За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина.
Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват.
И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
към беседата >>
И човек е щастлив, когато покълне, т. е.
Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват.
И човек е щастлив, когато покълне, т. е.
когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
към беседата >>
когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е.
когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
към беседата >>
Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината.
Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината.
Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания.
към беседата >>
Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално.
Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината.
Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално.
Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение.
към беседата >>
Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни.
Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината. Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално.
Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни.
Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ.
към беседата >>
Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат.
Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината. Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни.
Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат.
Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа.
към беседата >>
Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него.
Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината. Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат.
Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него.
Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа. Това създава в него последователно и непреривно движение.
към беседата >>
Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания.
Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината. Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него.
Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания.
За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа. Това създава в него последователно и непреривно движение.
към беседата >>
За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение.
Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания.
За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение.
Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа. Това създава в него последователно и непреривно движение.
към беседата >>
Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ.
Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение.
Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ.
Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа. Това създава в него последователно и непреривно движение.
към беседата >>
Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа.
Обаче това са само възможности, които могат и да се избегнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ.
Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа.
Това създава в него последователно и непреривно движение.
към беседата >>
Това създава в него последователно и непреривно движение.
Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувства и да действа.
Това създава в него последователно и непреривно движение.
към беседата >>
Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта.
Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта.
Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне.
към беседата >>
Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне.
Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта.
Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне.
Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си.
към беседата >>
Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта.
Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне.
Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта.
Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си.
към беседата >>
Какво представя голямата радост?
Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта.
Какво представя голямата радост?
– Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му.
към беседата >>
– Чувал, в който има сто килограма чисто злато.
Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост?
– Чувал, в който има сто килограма чисто злато.
Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си.
към беседата >>
Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне.
Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато.
Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне.
Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много.
към беседата >>
Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си.
Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне.
Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си.
Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си.
към беседата >>
Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си.
Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си.
Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си.
Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разрешават въпросите.
към беседата >>
Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му.
Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си.
Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му.
Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разрешават въпросите. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
към беседата >>
Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си.
– Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му.
Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си.
Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разрешават въпросите. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
към беседата >>
Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много.
Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си.
Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много.
Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разрешават въпросите. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
към беседата >>
Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си.
Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много.
Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си.
Така не се разрешават въпросите. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
към беседата >>
Така не се разрешават въпросите.
Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си.
Така не се разрешават въпросите.
Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
към беседата >>
Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разрешават въпросите.
Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
към беседата >>
Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите.
Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите.
Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш.
към беседата >>
Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им.
Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите.
Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им.
Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое.
към беседата >>
Природата не дава такова богатство.
Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им.
Природата не дава такова богатство.
Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно.
към беседата >>
Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите.
(втори вариант)
Сега на мнозина от вас тази работа е непонятна. Но хубостта е там, че не е понятна, в това седи цяла наука. Това са въпроси, върху които трябва да работите, за да ви се изяснят.
Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите.
Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч. А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно. После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава. И така имате един път на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
към втори вариант >>
Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч.
(втори вариант)
Сега на мнозина от вас тази работа е непонятна. Но хубостта е там, че не е понятна, в това седи цяла наука. Това са въпроси, върху които трябва да работите, за да ви се изяснят. Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите.
Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч.
А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно. После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава. И така имате един път на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
към втори вариант >>
А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно.
(втори вариант)
Сега на мнозина от вас тази работа е непонятна. Но хубостта е там, че не е понятна, в това седи цяла наука. Това са въпроси, върху които трябва да работите, за да ви се изяснят. Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите. Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч.
А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно.
После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава. И така имате един път на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
към втори вариант >>
После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава.
(втори вариант)
Но хубостта е там, че не е понятна, в това седи цяла наука. Това са въпроси, върху които трябва да работите, за да ви се изяснят. Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите. Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч. А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно.
После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава.
И така имате един път на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
към втори вариант >>
И така имате един път на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
(втори вариант)
Това са въпроси, върху които трябва да работите, за да ви се изяснят. Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите. Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч. А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно. После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава.
И така имате един път на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
към втори вариант >>
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне.
Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне. Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни.
към втори вариант >>
Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне.
Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне.
Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни. Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи.
към втори вариант >>
Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне. Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне.
Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга.
Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни. Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи. Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му.
към втори вариант >>
Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне. Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне. Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга.
Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така.
Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни. Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи. Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му. Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
към втори вариант >>
Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне. Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне. Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така.
Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си.
Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни. Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи. Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му. Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
към втори вариант >>
Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне. Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне. Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си.
Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни.
Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи. Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му. Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
към втори вариант >>
Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи.
(втори вариант)
Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне. Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни.
Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи.
Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му. Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
към втори вариант >>
Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му.
(втори вариант)
Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни. Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи.
Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му.
Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
към втори вариант >>
Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
(втори вариант)
Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни. Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи. Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му.
Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
към втори вариант >>
I. 100 кгр.
(втори вариант)
I. 100 кгр.
радостен +
към втори вариант >>
радостен +
(втори вариант)
I. 100 кгр.
радостен +
към втори вариант >>
II. 0 кгр.
(втори вариант)
II. 0 кгр.
нещастен -
към втори вариант >>
нещастен -
(втори вариант)
II. 0 кгр.
нещастен -
към втори вариант >>
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен.
(втори вариант)
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен.
Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели? Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек.
към втори вариант >>
Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели?
(втори вариант)
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен.
Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели?
Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек. Кое ще го направи да скърби?
към втори вариант >>
Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели?
(втори вариант)
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен. Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели?
Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели?
Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си?
към втори вариант >>
Но това състояние ще се смени.
(втори вариант)
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен. Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели? Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели?
Но това състояние ще се смени.
Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си? Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
към втори вариант >>
Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си.
(втори вариант)
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен. Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели? Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени.
Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си.
Та скърбящият човек е свободен човек. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си? Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
към втори вариант >>
Та скърбящият човек е свободен човек.
(втори вариант)
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен. Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели? Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си.
Та скърбящият човек е свободен човек.
Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си? Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
към втори вариант >>
Кое ще го направи да скърби?
(втори вариант)
Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели? Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек.
Кое ще го направи да скърби?
Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си? Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
към втори вариант >>
Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си?
(втори вариант)
Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек. Кое ще го направи да скърби?
Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си?
Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
към втори вариант >>
Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
(втори вариант)
Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си?
Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
към втори вариант >>
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално.
(втори вариант)
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално.
Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си. Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш. Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си.
към втори вариант >>
Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си.
(втори вариант)
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално.
Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си.
Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш. Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не.
към втори вариант >>
Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш.
(втори вариант)
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално. Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си.
Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш.
Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко.
към втори вариант >>
Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл.
(втори вариант)
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално. Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си. Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш.
Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл.
Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят.
към втори вариант >>
Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става.
(втори вариант)
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално. Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си. Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш. Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл.
Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става.
Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално.
към втори вариант >>
Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си.
(втори вариант)
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално. Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си. Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш. Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става.
Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си.
Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят.
към втори вариант >>
Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не.
(втори вариант)
Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си. Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш. Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си.
Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не.
Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така.
към втори вариант >>
Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко.
(втори вариант)
Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш. Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не.
Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко.
Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие.
към втори вариант >>
Които нямат никаква тежест, те балет играят.
(втори вариант)
Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко.
Които нямат никаква тежест, те балет играят.
Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося?
към втори вариант >>
Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално.
(втори вариант)
Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят.
Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално.
Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40.
към втори вариант >>
Следователно, състоянията се сменят.
(втори вариант)
Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално.
Следователно, състоянията се сменят.
Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40. Казваш: „И туй ми е много“, и т.н.
към втори вариант >>
Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така.
(втори вариант)
Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят.
Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така.
Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40. Казваш: „И туй ми е много“, и т.н. Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
към втори вариант >>
Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие.
(втори вариант)
Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така.
Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие.
Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40. Казваш: „И туй ми е много“, и т.н. Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
към втори вариант >>
Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося?
(втори вариант)
Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие.
Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося?
Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40. Казваш: „И туй ми е много“, и т.н. Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
към втори вариант >>
Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40.
(втори вариант)
Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося?
Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40.
Казваш: „И туй ми е много“, и т.н. Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
към втори вариант >>
Казваш: „И туй ми е много“, и т.н.
(втори вариант)
Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40.
Казваш: „И туй ми е много“, и т.н.
Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
към втори вариант >>
Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
(втори вариант)
Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40. Казваш: „И туй ми е много“, и т.н.
Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
към втори вариант >>
Сега вторият, който върви подире ти, и той си мисли: „Да имам едно килце.“ И той става лаком, иска все повече и повече.
(втори вариант)
Сега вторият, който върви подире ти, и той си мисли: „Да имам едно килце.“ И той става лаком, иска все повече и повече.
И най-после ти се освобождаваш, отричаш се от живота, казваш: „Олекна ми, слава Богу, нямам нищо.“ А на втория казваш: „Ти ще видиш какво е.“ И вторият казва: „Ще видиш и ти моето положение.“ Той казва: „И аз мислех като тебе.“ Такива са истинските разсъждения. И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голяма радост, но за един ден, за два деня. Но носиш ли го повече време, казваш: „Не искам нито парите, нито златото, искам само гърбът ми да бъде свободен.“
към втори вариант >>
И най-после ти се освобождаваш, отричаш се от живота, казваш: „Олекна ми, слава Богу, нямам нищо.“ А на втория казваш: „Ти ще видиш какво е.“ И вторият казва: „Ще видиш и ти моето положение.“ Той казва: „И аз мислех като тебе.“ Такива са истинските разсъждения.
(втори вариант)
Сега вторият, който върви подире ти, и той си мисли: „Да имам едно килце.“ И той става лаком, иска все повече и повече.
И най-после ти се освобождаваш, отричаш се от живота, казваш: „Олекна ми, слава Богу, нямам нищо.“ А на втория казваш: „Ти ще видиш какво е.“ И вторият казва: „Ще видиш и ти моето положение.“ Той казва: „И аз мислех като тебе.“ Такива са истинските разсъждения.
И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голяма радост, но за един ден, за два деня. Но носиш ли го повече време, казваш: „Не искам нито парите, нито златото, искам само гърбът ми да бъде свободен.“
към втори вариант >>
И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голяма радост, но за един ден, за два деня.
(втори вариант)
Сега вторият, който върви подире ти, и той си мисли: „Да имам едно килце.“ И той става лаком, иска все повече и повече. И най-после ти се освобождаваш, отричаш се от живота, казваш: „Олекна ми, слава Богу, нямам нищо.“ А на втория казваш: „Ти ще видиш какво е.“ И вторият казва: „Ще видиш и ти моето положение.“ Той казва: „И аз мислех като тебе.“ Такива са истинските разсъждения.
И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голяма радост, но за един ден, за два деня.
Но носиш ли го повече време, казваш: „Не искам нито парите, нито златото, искам само гърбът ми да бъде свободен.“
към втори вариант >>
Но носиш ли го повече време, казваш: „Не искам нито парите, нито златото, искам само гърбът ми да бъде свободен.“
(втори вариант)
Сега вторият, който върви подире ти, и той си мисли: „Да имам едно килце.“ И той става лаком, иска все повече и повече. И най-после ти се освобождаваш, отричаш се от живота, казваш: „Олекна ми, слава Богу, нямам нищо.“ А на втория казваш: „Ти ще видиш какво е.“ И вторият казва: „Ще видиш и ти моето положение.“ Той казва: „И аз мислех като тебе.“ Такива са истинските разсъждения. И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голяма радост, но за един ден, за два деня.
Но носиш ли го повече време, казваш: „Не искам нито парите, нито златото, искам само гърбът ми да бъде свободен.“
към втори вариант >>
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив.
(втори вариант)
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив.
Той да ходи свободен, а друг да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате.
към втори вариант >>
Той да ходи свободен, а друг да му носи златото.
(втори вариант)
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив.
Той да ходи свободен, а друг да му носи златото.
Такова богатство природата не дава. Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание.
към втори вариант >>
Такова богатство природата не дава.
(втори вариант)
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив. Той да ходи свободен, а друг да му носи златото.
Такова богатство природата не дава.
Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание. В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото.
към втори вариант >>
Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое.
(втори вариант)
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив. Той да ходи свободен, а друг да му носи златото. Такова богатство природата не дава.
Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое.
Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание. В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото. Туй, което човек мисли, това е реалното в същност.
към втори вариант >>
Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма.
(втори вариант)
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив. Той да ходи свободен, а друг да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое.
Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма.
Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание. В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото. Туй, което човек мисли, това е реалното в същност. Мисълта е, която привлича.
към втори вариант >>
Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате.
(втори вариант)
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив. Той да ходи свободен, а друг да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма.
Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате.
А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание. В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото. Туй, което човек мисли, това е реалното в същност. Мисълта е, която привлича.
към втори вариант >>
А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание.
(втори вариант)
Той да ходи свободен, а друг да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате.
А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание.
В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото. Туй, което човек мисли, това е реалното в същност. Мисълта е, която привлича.
към втори вариант >>
В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото.
(втори вариант)
Такова богатство природата не дава. Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание.
В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото.
Туй, което човек мисли, това е реалното в същност. Мисълта е, която привлича.
към втори вариант >>
Туй, което човек мисли, това е реалното в същност.
(втори вариант)
Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание. В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото.
Туй, което човек мисли, това е реалното в същност.
Мисълта е, която привлича.
към втори вариант >>
Мисълта е, която привлича.
(втори вариант)
Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание. В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото. Туй, което човек мисли, това е реалното в същност.
Мисълта е, която привлича.
към втори вариант >>
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска.
(втори вариант)
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска.
Понеже в 100те влизат 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как? Като раздели своето богатство на десет. А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен. Казва: „Свободен съм, мога да ям“.
към втори вариант >>
Понеже в 100те влизат 10 единици по 10.
(втори вариант)
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска.
Понеже в 100те влизат 10 единици по 10.
Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как? Като раздели своето богатство на десет. А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен. Казва: „Свободен съм, мога да ям“. Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.
към втори вариант >>
Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как?
(втори вариант)
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже в 100те влизат 10 единици по 10.
Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как?
Като раздели своето богатство на десет. А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен. Казва: „Свободен съм, мога да ям“. Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.
към втори вариант >>
Като раздели своето богатство на десет.
(втори вариант)
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже в 100те влизат 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как?
Като раздели своето богатство на десет.
А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен. Казва: „Свободен съм, мога да ям“. Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.
към втори вариант >>
А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен.
(втори вариант)
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже в 100те влизат 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как? Като раздели своето богатство на десет.
А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен.
Казва: „Свободен съм, мога да ям“. Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.
към втори вариант >>
Казва: „Свободен съм, мога да ям“.
(втори вариант)
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже в 100те влизат 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как? Като раздели своето богатство на десет. А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен.
Казва: „Свободен съм, мога да ям“.
Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.
към втори вариант >>
Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.
(втори вариант)
Понеже в 100те влизат 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как? Като раздели своето богатство на десет. А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен. Казва: „Свободен съм, мога да ям“.
Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.
към втори вариант >>
Сега другата страна, красивата страна.
(втори вариант)
Сега другата страна, красивата страна.
Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността.
към втори вариант >>
Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно.
(втори вариант)
Сега другата страна, красивата страна.
Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно.
Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването.
към втори вариант >>
Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си.
(втори вариант)
Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно.
Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си.
Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка.
към втори вариант >>
Това е щастието на живота.
(втори вариант)
Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си.
Това е щастието на живота.
Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство.
към втори вариант >>
Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели.
(втори вариант)
Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си. Това е щастието на живота.
Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели.
Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели.
към втори вариант >>
Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността.
(втори вариант)
Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели.
Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността.
Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ.
към втори вариант >>
Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването.
(втори вариант)
Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността.
Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването.
Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ. Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах.
към втори вариант >>
Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка.
(втори вариант)
Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването.
Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка.
във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ. Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах. И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон.
към втори вариант >>
във всеки един ти си вложил твоето богатство.
(втори вариант)
Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка.
във всеки един ти си вложил твоето богатство.
Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ. Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах. И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон. И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
към втори вариант >>
Значи имаш девет банки, девет приятели.
(втори вариант)
Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство.
Значи имаш девет банки, девет приятели.
Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ. Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах. И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон. И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
към втори вариант >>
Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ.
(втори вариант)
Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели.
Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ.
Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах. И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон. И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
към втори вариант >>
Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах.
(втори вариант)
Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ.
Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах.
И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон. И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
към втори вариант >>
И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон.
(втори вариант)
Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ. Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах.
И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон.
И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
към втори вариант >>
И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
(втори вариант)
във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ. Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах. И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон.
И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
към втори вариант >>
Ще знаете, всеки един има възможност да има най-малко девет души приятели.
(втори вариант)
Ще знаете, всеки един има възможност да има най-малко девет души приятели.
Това е сега първото положение.
към втори вариант >>
Това е сега първото положение.
(втори вариант)
Ще знаете, всеки един има възможност да има най-малко девет души приятели.
Това е сега първото положение.
към втори вариант >>
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази.
(втори вариант)
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази.
Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности. Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин. Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш. Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш. Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие.
към втори вариант >>
Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности.
(втори вариант)
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази.
Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности.
Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин. Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш. Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш. Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие. Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
към втори вариант >>
Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин.
(втори вариант)
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази. Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности.
Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин.
Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш. Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш. Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие. Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
към втори вариант >>
Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш.
(втори вариант)
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази. Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности. Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин.
Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш.
Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш. Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие. Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
към втори вариант >>
Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш.
(втори вариант)
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази. Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности. Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин. Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш.
Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш.
Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие. Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
към втори вариант >>
Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие.
(втори вариант)
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази. Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности. Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин. Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш. Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш.
Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие.
Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
към втори вариант >>
Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
(втори вариант)
Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности. Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин. Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш. Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш. Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие.
Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
към втори вариант >>
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните.
(втори вариант)
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните.
А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост. Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си.
към втори вариант >>
А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост.
(втори вариант)
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните.
А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост.
Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми.
към втори вариант >>
Някой път може да не е някой голям предмет.
(втори вариант)
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост.
Някой път може да не е някой голям предмет.
Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва.
към втори вариант >>
Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех.
(втори вариант)
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост. Някой път може да не е някой голям предмет.
Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех.
Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек?
към втори вариант >>
Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие?
(втори вариант)
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост. Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех.
Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие?
Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех.
към втори вариант >>
Туй дете от години има това понятие в себе си.
(втори вариант)
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост. Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие?
Туй дете от години има това понятие в себе си.
То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите.
към втори вариант >>
То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми.
(втори вариант)
А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост. Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си.
То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми.
Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето.
към втори вариант >>
Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва.
(втори вариант)
Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми.
Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва.
Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите.
към втори вариант >>
Кое е това, което радва стария човек?
(втори вариант)
Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва.
Кое е това, което радва стария човек?
Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова.
към втори вариант >>
Той изял своя орех.
(втори вариант)
Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек?
Той изял своя орех.
Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила.
към втори вариант >>
Детето го радва най-първо яденето и дрехите.
(втори вариант)
Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех.
Детето го радва най-първо яденето и дрехите.
Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане млад.
към втори вариант >>
Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето.
(втори вариант)
То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите.
Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето.
А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане млад. За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека.
към втори вариант >>
А детето се радва и на яденето, и на дрехите.
(втори вариант)
Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето.
А детето се радва и на яденето, и на дрехите.
На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане млад. За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека. Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
към втори вариант >>
На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова.
(втори вариант)
Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите.
На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова.
На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане млад. За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека. Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
към втори вариант >>
На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила.
(втори вариант)
Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова.
На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила.
Може малко да стане млад. За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека. Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
към втори вариант >>
Може малко да стане млад.
(втори вариант)
Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила.
Може малко да стане млад.
За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека. Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
към втори вариант >>
За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека.
(втори вариант)
Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане млад.
За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека.
Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
към втори вариант >>
Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
(втори вариант)
А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане млад. За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека.
Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
към втори вариант >>
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините?
(втори вариант)
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините?
Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек.
към втори вариант >>
Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта.
(втори вариант)
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините?
Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта.
И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта?
към втори вариант >>
И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта.
(втори вариант)
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините? Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта.
И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта.
Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите.
към втори вариант >>
Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта?
(втори вариант)
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините? Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта.
Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта?
В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности.
към втори вариант >>
В знанието.
(втори вариант)
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините? Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта?
В знанието.
Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него.
към втори вариант >>
Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек.
(втори вариант)
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините? Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието.
Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек.
А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е.
към втори вариант >>
А в какво седи младостта?
(втори вариант)
Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек.
А в какво седи младостта?
Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие.
към втори вариант >>
Младостта седи във възможностите.
(втори вариант)
И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта?
Младостта седи във възможностите.
Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта.
към втори вариант >>
Детето вижда възможности.
(втори вариант)
Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите.
Детето вижда възможности.
То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
към втори вариант >>
То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него.
(втори вариант)
В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности.
То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него.
Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
към втори вариант >>
Единият е богат, а другият не е.
(втори вариант)
Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него.
Единият е богат, а другият не е.
Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
към втори вариант >>
Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие.
(втори вариант)
А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е.
Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие.
Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
към втори вариант >>
Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта.
(втори вариант)
Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие.
Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта.
Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
към втори вариант >>
Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
(втори вариант)
Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта.
Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
към втори вариант >>
След старостта какво иде?
(втори вариант)
След старостта какво иде?
Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето.
към втори вариант >>
Да обясня сега мисълта.
(втори вариант)
След старостта какво иде?
Да обясня сега мисълта.
Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането?
към втори вариант >>
Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота?
(втори вариант)
След старостта какво иде? Да обясня сега мисълта.
Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота?
Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек?
към втори вариант >>
Смъртта иде, нали така.
(втори вариант)
След старостта какво иде? Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота?
Смъртта иде, нали така.
Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново.
към втори вариант >>
Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене.
(втори вариант)
След старостта какво иде? Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така.
Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене.
И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия.
към втори вариант >>
И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето.
(втори вариант)
След старостта какво иде? Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене.
И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето.
Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът.
към втори вариант >>
Кое трябва да замести умирането?
(втори вариант)
Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето.
Кое трябва да замести умирането?
Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия.
към втори вариант >>
Какво трябва да направи този човек?
(втори вариант)
Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането?
Какво трябва да направи този човек?
Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата.
към втори вариант >>
Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново.
(втори вариант)
Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек?
Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново.
Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето.
към втори вариант >>
Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия.
(втори вариант)
Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново.
Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия.
Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът.
към втори вариант >>
Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът.
(втори вариант)
И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия.
Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът.
Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът. Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия.
(втори вариант)
Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът.
Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия.
Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът. Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота. И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота.
към втори вариант >>
Това е почвата.
(втори вариант)
Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия.
Това е почвата.
Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът. Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота. И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота. А, щастието това е един резултат.
към втори вариант >>
Това може да го наречем изгрев на Слънцето.
(втори вариант)
Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата.
Това може да го наречем изгрев на Слънцето.
Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът. Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота. И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота. А, щастието това е един резултат.
към втори вариант >>
Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът.
(втори вариант)
Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето.
Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът.
Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота. И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота. А, щастието това е един резултат.
към втори вариант >>
Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота.
(втори вариант)
Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът.
Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота.
И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота. А, щастието това е един резултат.
към втори вариант >>
И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота.
(втори вариант)
Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът. Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота.
И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота.
А, щастието това е един резултат.
към втори вариант >>
А, щастието това е един резултат.
(втори вариант)
Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът. Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота. И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота.
А, щастието това е един резултат.
към втори вариант >>
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека.
(втори вариант)
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека.
Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число. Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината. Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем.
към втори вариант >>
Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число.
(втори вариант)
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека.
Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число.
Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината. Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той.
към втори вариант >>
Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината.
(втори вариант)
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека. Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число.
Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината.
Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица.
към втори вариант >>
Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем.
(втори вариант)
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека. Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число. Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината.
Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем.
Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия.
към втори вариант >>
Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека. Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число. Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината. Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем.
Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив.
Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене.
към втори вариант >>
Бог, това е средата или условията, при които ние живеем.
(втори вариант)
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека. Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число. Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината. Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив.
Бог, това е средата или условията, при които ние живеем.
Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете.
към втори вариант >>
Първичната среда и първичните условия представлява Той.
(втори вариант)
Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число. Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината. Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем.
Първичната среда и първичните условия представлява Той.
Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството.
към втори вариант >>
Затуй Бог се взима като единица.
(втори вариант)
Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината. Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той.
Затуй Бог се взима като единица.
Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри.
към втори вариант >>
Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия.
(втори вариант)
Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица.
Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия.
Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри. Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост.
към втори вариант >>
Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене.
(втори вариант)
Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия.
Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене.
Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри. Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост. Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
към втори вариант >>
Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете.
(втори вариант)
Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене.
Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете.
Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри. Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост. Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството.
(втори вариант)
Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете.
Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството.
Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри. Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост. Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
към втори вариант >>
(Прочете се резюме от темитe: Противоречие и съгласие.)
(втори вариант)
(Прочете се резюме от темитe: Противоречие и съгласие.)
към втори вариант >>
Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри.
(втори вариант)
Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството.
Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри.
Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост. Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
към втори вариант >>
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса.
(втори вариант)
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса.
Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса. Какво разбират в астрономията под един градус? (-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус.
към втори вариант >>
Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост.
(втори вариант)
Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри.
Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост.
Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
към втори вариант >>
Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса.
(втори вариант)
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса.
Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса.
Какво разбират в астрономията под един градус? (-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение.
към втори вариант >>
Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
(втори вариант)
Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри. Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост.
Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
към втори вариант >>
Какво разбират в астрономията под един градус?
(втори вариант)
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса. Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса.
Какво разбират в астрономията под един градус?
(-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим.
към втори вариант >>
Ще бъдете мъдри най-първо.
(втори вариант)
Ще бъдете мъдри най-първо.
Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек. Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец.
към втори вариант >>
(-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса.
(втори вариант)
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса. Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса. Какво разбират в астрономията под един градус?
(-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса.
Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим.
към втори вариант >>
Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек.
(втори вариант)
Ще бъдете мъдри най-първо.
Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек.
Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек.
към втори вариант >>
Могат ли да се тупнат повече градуса?
(втори вариант)
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса. Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса. Какво разбират в астрономията под един градус? (-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса.
Могат ли да се тупнат повече градуса?
(-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет.
към втори вариант >>
Човек трябва да се определи, какъв е и де е.
(втори вариант)
Ще бъдете мъдри най-първо. Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек.
Човек трябва да се определи, какъв е и де е.
Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава?
към втори вариант >>
(-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус.
(втори вариант)
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса. Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса. Какво разбират в астрономията под един градус? (-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса?
(-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус.
Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението.
към втори вариант >>
Не казвам, че по същество човек е глупав.
(втори вариант)
Ще бъдете мъдри най-първо. Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек. Човек трябва да се определи, какъв е и де е.
Не казвам, че по същество човек е глупав.
Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава? Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости.
към втори вариант >>
Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение.
(втори вариант)
Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса. Какво разбират в астрономията под един градус? (-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус.
Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение.
Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване.
към втори вариант >>
Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга.
(втори вариант)
Ще бъдете мъдри най-първо. Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек. Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав.
Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга.
Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава? Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости. А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
към втори вариант >>
Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим.
(втори вариант)
Какво разбират в астрономията под един градус? (-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение.
Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим.
Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия.
към втори вариант >>
Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец.
(втори вариант)
Ще бъдете мъдри най-първо. Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек. Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга.
Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец.
Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава? Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости. А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
към втори вариант >>
Или щом предметът е на един градус, той е видим.
(втори вариант)
(-Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим.
Или щом предметът е на един градус, той е видим.
Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия. А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права.
към втори вариант >>
Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек.
(втори вариант)
Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек. Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец.
Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек.
А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава? Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости. А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
към втори вариант >>
Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет.
(втори вариант)
Могат ли да се тупнат повече градуса? (-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим.
Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет.
Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия. А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права. Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
към втори вариант >>
А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава?
(втори вариант)
Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек.
А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава?
Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости. А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
към втори вариант >>
Образите се виждат по причина на отклонението.
(втори вариант)
(-Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет.
Образите се виждат по причина на отклонението.
Кръгът не е нищо друго, освен пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия. А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права. Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
към втори вариант >>
Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости.
(втори вариант)
Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава?
Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости.
А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
към втори вариант >>
Кръгът не е нищо друго, освен пречупване.
(втори вариант)
Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението.
Кръгът не е нищо друго, освен пречупване.
Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия. А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права. Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
към втори вариант >>
А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
(втори вариант)
Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава? Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости.
А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
към втори вариант >>
Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия.
(втори вариант)
Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване.
Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия.
А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права. Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
към втори вариант >>
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек.
(втори вариант)
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек.
Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе. В света всеки е зает със себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш?
към втори вариант >>
А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права.
(втори вариант)
Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия.
А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права.
Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
към втори вариант >>
Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе.
(втори вариант)
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек.
Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе.
В света всеки е зает със себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те.
към втори вариант >>
Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
(втори вариант)
Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия. А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права.
Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
към втори вариант >>
В света всеки е зает със себе си.
(втори вариант)
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек. Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе.
В света всеки е зает със себе си.
Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът.
към втори вариант >>
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае?
(втори вариант)
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае?
“ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всяко едно пречупване на светлината има една възможност. Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието. Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно. Що е градус?
към втори вариант >>
Тогава, кой ще мисли за тебе.
(втори вариант)
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек. Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе. В света всеки е зает със себе си.
Тогава, кой ще мисли за тебе.
Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек.
към втори вариант >>
“ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности.
(втори вариант)
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае?
“ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности.
За всяко едно пречупване на светлината има една възможност. Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието. Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно. Що е градус? (-Това е едно условно име.)
към втори вариант >>
Какво ще търсиш щастие в другите хора.
(втори вариант)
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек. Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе. В света всеки е зает със себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе.
Какво ще търсиш щастие в другите хора.
Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек. А щом те изрита навън, той е от глупавите.
към втори вариант >>
За всяко едно пречупване на светлината има една възможност.
(втори вариант)
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае? “ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности.
За всяко едно пречупване на светлината има една възможност.
Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието. Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно. Що е градус? (-Това е едно условно име.)
към втори вариант >>
Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш?
(втори вариант)
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек. Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе. В света всеки е зает със себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора.
Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш?
“ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек. А щом те изрита навън, той е от глупавите. Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си.
към втори вариант >>
Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието.
(втори вариант)
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае? “ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всяко едно пречупване на светлината има една възможност.
Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието.
Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно. Що е градус? (-Това е едно условно име.)
към втори вариант >>
“ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те.
(втори вариант)
Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе. В света всеки е зает със себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш?
“ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те.
Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек. А щом те изрита навън, той е от глупавите. Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си. Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
към втори вариант >>
Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно.
(втори вариант)
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае? “ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всяко едно пречупване на светлината има една възможност. Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието.
Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно.
Що е градус? (-Това е едно условно име.)
към втори вариант >>
Това е мъдрецът.
(втори вариант)
В света всеки е зает със себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те.
Това е мъдрецът.
Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек. А щом те изрита навън, той е от глупавите. Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си. Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
към втори вариант >>
Що е градус?
(втори вариант)
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае? “ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всяко едно пречупване на светлината има една възможност. Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието. Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно.
Що е градус?
(-Това е едно условно име.)
към втори вариант >>
Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек.
(втори вариант)
Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът.
Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек.
А щом те изрита навън, той е от глупавите. Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си. Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
към втори вариант >>
(-Това е едно условно име.)
(втори вариант)
“ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всяко едно пречупване на светлината има една възможност. Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието. Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно. Що е градус?
(-Това е едно условно име.)
към втори вариант >>
А щом те изрита навън, той е от глупавите.
(втори вариант)
Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек.
А щом те изрита навън, той е от глупавите.
Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си. Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
към втори вариант >>
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка.
(втори вариант)
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка.
В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота. Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват. Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил.
към втори вариант >>
Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си.
(втори вариант)
Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш? “ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек. А щом те изрита навън, той е от глупавите.
Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си.
Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
към втори вариант >>
В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота.
(втори вариант)
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка.
В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота.
Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват. Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея?
към втори вариант >>
Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
(втори вариант)
“ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек. А щом те изрита навън, той е от глупавите. Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си.
Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
към втори вариант >>
Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват.
(втори вариант)
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка. В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота.
Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват.
Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя?
към втори вариант >>
Сега ще се повърнем към съществената мисъл.
(втори вариант)
Сега ще се повърнем към съществената мисъл.
При тези разсъждения, коя мисъл остана в ума ви? Коя е най-естествената, реална мисъл при този род разсъждения.
към втори вариант >>
Едновременно се образуват противоположните състояния.
(втори вариант)
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка. В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота. Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват.
Едновременно се образуват противоположните състояния.
Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя? “ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош?
към втори вариант >>
При тези разсъждения, коя мисъл остана в ума ви?
(втори вариант)
Сега ще се повърнем към съществената мисъл.
При тези разсъждения, коя мисъл остана в ума ви?
Коя е най-естествената, реална мисъл при този род разсъждения.
към втори вариант >>
Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта.
(втори вариант)
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка. В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота. Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват. Едновременно се образуват противоположните състояния.
Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта.
Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя? “ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош? “ Състоянията се сменят.
към втори вариант >>
Коя е най-естествената, реална мисъл при този род разсъждения.
(втори вариант)
Сега ще се повърнем към съществената мисъл. При тези разсъждения, коя мисъл остана в ума ви?
Коя е най-естествената, реална мисъл при този род разсъждения.
към втори вариант >>
Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил.
(втори вариант)
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка. В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота. Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват. Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта.
Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил.
Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя? “ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош? “ Състоянията се сменят. Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата.
към втори вариант >>
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно.
(втори вариант)
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно.
Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален. Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга?
към втори вариант >>
Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея?
(втори вариант)
В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота. Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват. Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил.
Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея?
“ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя? “ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош? “ Състоянията се сменят. Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата. Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
към втори вариант >>
Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален.
(втори вариант)
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно.
Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален.
Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм.
към втори вариант >>
“ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя?
(втори вариант)
Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват. Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея?
“ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя?
“ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош? “ Състоянията се сменят. Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата. Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
към втори вариант >>
Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си.
(втори вариант)
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален.
Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си.
Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там.
към втори вариант >>
“ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош?
(втори вариант)
Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя?
“ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош?
“ Състоянията се сменят. Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата. Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
към втори вариант >>
Ако нищо не е разбрал, е глупав.
(втори вариант)
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален. Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си.
Ако нищо не е разбрал, е глупав.
И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен.
към втори вариант >>
“ Състоянията се сменят.
(втори вариант)
Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя? “ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош?
“ Състоянията се сменят.
Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата. Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
към втори вариант >>
И това не трябва да ви безпокои.
(втори вариант)
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален. Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав.
И това не трябва да ви безпокои.
Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден.
към втори вариант >>
Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата.
(втори вариант)
Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя? “ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош? “ Състоянията се сменят.
Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата.
Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
към втори вариант >>
Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга?
(втори вариант)
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален. Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои.
Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга?
И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията.
към втори вариант >>
Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
(втори вариант)
Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя? “ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош? “ Състоянията се сменят. Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата.
Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
към втори вариант >>
И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм.
(втори вариант)
Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален. Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга?
И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм.
Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията. Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания.
към втори вариант >>
Та сега не спирайте възможностите на природата.
(втори вариант)
Та сега не спирайте възможностите на природата.
Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си! “ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта. Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия.
към втори вариант >>
Може някой да те е поставил там.
(втори вариант)
Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм.
Може някой да те е поставил там.
Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията. Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания. Тогава ще кажем: „Заслужено е това!
към втори вариант >>
Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си!
(втори вариант)
Та сега не спирайте възможностите на природата.
Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си!
“ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта. Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората.
към втори вариант >>
Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен.
(втори вариант)
Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там.
Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен.
Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията. Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания. Тогава ще кажем: „Заслужено е това! “
към втори вариант >>
“ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта.
(втори вариант)
Та сега не спирайте възможностите на природата. Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си!
“ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта.
Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си.
към втори вариант >>
Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден.
(втори вариант)
И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен.
Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден.
Така седят разсъжденията. Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания. Тогава ще кажем: „Заслужено е това! “
към втори вариант >>
Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето.
(втори вариант)
Та сега не спирайте възможностите на природата. Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си! “ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта.
Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето.
Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z?
към втори вариант >>
Така седят разсъжденията.
(втори вариант)
Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден.
Така седят разсъжденията.
Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания. Тогава ще кажем: „Заслужено е това! “
към втори вариант >>
Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава.
(втори вариант)
Та сега не спирайте възможностите на природата. Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си! “ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта. Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето.
Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава.
Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи?
към втори вариант >>
Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания.
(втори вариант)
И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията.
Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания.
Тогава ще кажем: „Заслужено е това! “
към втори вариант >>
Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия.
(втори вариант)
Та сега не спирайте възможностите на природата. Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си! “ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта. Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава.
Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия.
Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш.
към втори вариант >>
Тогава ще кажем: „Заслужено е това!
(втори вариант)
Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията. Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания.
Тогава ще кажем: „Заслужено е това!
“
към втори вариант >>
Това са трите неизвестни, с които се занимават хората.
(втори вариант)
Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си! “ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта. Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия.
Това са трите неизвестни, с които се занимават хората.
Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш. Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията. Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания. Тогава ще кажем: „Заслужено е това!
“
към втори вариант >>
Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си.
(втори вариант)
“ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта. Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората.
Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си.
На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш. Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X. Според туй правило не може да започнем разрешението с Z.
към втори вариант >>
Станете сега, да направим едно упражнение.
(втори вариант)
Станете сега, да направим едно упражнение.
към втори вариант >>
На какво е равно X, У и Z?
(втори вариант)
Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си.
На какво е равно X, У и Z?
В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш. Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X. Според туй правило не може да започнем разрешението с Z. Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
към втори вариант >>
I. (Движение на ръцете отпред към страни.)
(втори вариант)
I. (Движение на ръцете отпред към страни.)
към втори вариант >>
В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи?
(втори вариант)
Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z?
В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи?
Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш. Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X. Според туй правило не може да започнем разрешението с Z. Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
към втори вариант >>
Знаете ли какъв е смисълът на това движение?
(втори вариант)
Знаете ли какъв е смисълът на това движение?
Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми. Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога. Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога. Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни. Животът се изразява чрез известни движения.
към втори вариант >>
Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш.
(втори вариант)
Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи?
Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш.
Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X. Според туй правило не може да започнем разрешението с Z. Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
към втори вариант >>
Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми.
(втори вариант)
Знаете ли какъв е смисълът на това движение?
Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми.
Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога. Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога. Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни. Животът се изразява чрез известни движения.
към втори вариант >>
Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X.
(втори вариант)
Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш.
Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X.
Според туй правило не може да започнем разрешението с Z. Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
към втори вариант >>
Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога.
(втори вариант)
Знаете ли какъв е смисълът на това движение? Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми.
Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога.
Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога. Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни. Животът се изразява чрез известни движения.
към втори вариант >>
Според туй правило не може да започнем разрешението с Z.
(втори вариант)
Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш. Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X.
Според туй правило не може да започнем разрешението с Z.
Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
към втори вариант >>
Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога.
(втори вариант)
Знаете ли какъв е смисълът на това движение? Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми. Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога.
Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога.
Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни. Животът се изразява чрез известни движения.
към втори вариант >>
Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
(втори вариант)
На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш. Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X. Според туй правило не може да започнем разрешението с Z.
Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
към втори вариант >>
Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни.
(втори вариант)
Знаете ли какъв е смисълът на това движение? Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми. Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога. Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога.
Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни.
Животът се изразява чрез известни движения.
към втори вариант >>
Да допуснем, имаме киселина, имаме и основа.
(втори вариант)
Да допуснем, имаме киселина, имаме и основа.
Какъв ще бъде резултатът? (-Сол се получава и вода.) Да, сол се получава. Ако турим тогава X за киселина, У за основа, а Z [за] сол, тогава количеството на солта ще зависи от количеството на киселината и от количеството на основата. Тук има известно съотношение. В този закон, щом говорим за Бога, ние имаме една неопределена величина. Добре.
към втори вариант >>
Животът се изразява чрез известни движения.
(втори вариант)
Знаете ли какъв е смисълът на това движение? Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми. Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога. Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога. Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни.
Животът се изразява чрез известни движения.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде резултатът?
(втори вариант)
Да допуснем, имаме киселина, имаме и основа.
Какъв ще бъде резултатът?
(-Сол се получава и вода.) Да, сол се получава. Ако турим тогава X за киселина, У за основа, а Z [за] сол, тогава количеството на солта ще зависи от количеството на киселината и от количеството на основата. Тук има известно съотношение. В този закон, щом говорим за Бога, ние имаме една неопределена величина. Добре. Тогава пишете тъй: Б Бог, Ч човек и външните условия и хората или обществото Z.
към втори вариант >>
II. (Ръцет дъгообразно се разтварят настрани.)
(втори вариант)
II. (Ръцет дъгообразно се разтварят настрани.)
към втори вариант >>
(-Сол се получава и вода.) Да, сол се получава.
(втори вариант)
Да допуснем, имаме киселина, имаме и основа. Какъв ще бъде резултатът?
(-Сол се получава и вода.) Да, сол се получава.
Ако турим тогава X за киселина, У за основа, а Z [за] сол, тогава количеството на солта ще зависи от количеството на киселината и от количеството на основата. Тук има известно съотношение. В този закон, щом говорим за Бога, ние имаме една неопределена величина. Добре. Тогава пишете тъй: Б Бог, Ч човек и външните условия и хората или обществото Z. Ние казваме, че всичко зависи от условията.
към втори вариант >>
НАГОРЕ