НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1591
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1591
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новата любов
,
УС
, София, 2.7.1939г.,
И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват.
Този брат е заболял, а пък те ме викат да го излекувам. Аз им казвам: Идете и вземете благословението и за себе си. Този същия пример имаме и в Евангелието. Веднъж някои ученици Христови, при които дойде страждующ от някаква си болест, и учениците се мъчеха да го излекуват, но нищо не можеха да направят. А Христос беше през това време горе на планината.
И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват.
Тогава Христос го излекува. И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме? Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост.
към беседата >>
Тогава Христос го излекува.
Аз им казвам: Идете и вземете благословението и за себе си. Този същия пример имаме и в Евангелието. Веднъж някои ученици Христови, при които дойде страждующ от някаква си болест, и учениците се мъчеха да го излекуват, но нищо не можеха да направят. А Христос беше през това време горе на планината. И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват.
Тогава Христос го излекува.
И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме? Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост.
към беседата >>
И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме?
Този същия пример имаме и в Евангелието. Веднъж някои ученици Христови, при които дойде страждующ от някаква си болест, и учениците се мъчеха да го излекуват, но нищо не можеха да направят. А Христос беше през това време горе на планината. И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват. Тогава Христос го излекува.
И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме?
Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“?
към беседата >>
Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш.
Веднъж някои ученици Христови, при които дойде страждующ от някаква си болест, и учениците се мъчеха да го излекуват, но нищо не можеха да направят. А Христос беше през това време горе на планината. И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват. Тогава Христос го излекува. И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме?
Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш.
Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста?
към беседата >>
Няма нещо по-хубаво от поста.
А Христос беше през това време горе на планината. И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват. Тогава Христос го излекува. И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме? Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш.
Няма нещо по-хубаво от поста.
Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си.
към беседата >>
Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост.
И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват. Тогава Христос го излекува. И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме? Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста.
Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост.
А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли.
към беседата >>
А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост.
Тогава Христос го излекува. И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме? Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост.
А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост.
Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя.
към беседата >>
Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“?
И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме? Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост.
Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“?
Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки.
към беседата >>
Какво е предназначението на поста?
Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“?
Какво е предназначението на поста?
Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това!
към беседата >>
Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си.
Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста?
Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си.
Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта.
към беседата >>
Има една кал, която се образува от човешките мисли.
Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си.
Има една кал, която се образува от човешките мисли.
Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал?
към беседата >>
Ужасна кал е тя.
А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли.
Ужасна кал е тя.
Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример.
към беседата >>
Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки.
Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя.
Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки.
Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква.
към беседата >>
Ужасна кал е това!
Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки.
Ужасна кал е това!
Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал.
към беседата >>
Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта.
Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това!
Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта.
Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени.
към беседата >>
Каква е тази кал?
Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта.
Каква е тази кал?
Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече.
към беседата >>
Пак ще приведа онзи пример.
Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал?
Пак ще приведа онзи пример.
Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани.
към беседата >>
Един пример, даден от Християнската църква.
Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример.
Един пример, даден от Християнската църква.
Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството.
към беседата >>
Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал.
Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква.
Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал.
Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая.
към беседата >>
Той оставил паричните сметки на манастира неуредени.
Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал.
Той оставил паричните сметки на манастира неуредени.
Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада.
към беседата >>
Той си заминава вече.
Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени.
Той си заминава вече.
И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира.
към беседата >>
И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани.
Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече.
И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани.
И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл.
към беседата >>
И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството.
Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани.
И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството.
Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял.
към беседата >>
Той мислел, че този игумен е горе, в рая.
Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството.
Той мислел, че този игумен е горе, в рая.
А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там.
към беседата >>
А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада.
Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая.
А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада.
И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял.
към беседата >>
И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира.
Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада.
И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира.
Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял. Защото адът дошъл в манастира.
към беседата >>
Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл.
И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира.
Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл.
Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял. Защото адът дошъл в манастира.
към беседата >>
Но след това манастирът запустял.
И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл.
Но след това манастирът запустял.
Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял. Защото адът дошъл в манастира.
към беседата >>
Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там.
Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял.
Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там.
И манастирът съвсем запустял. Защото адът дошъл в манастира.
към беседата >>
И манастирът съвсем запустял.
А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там.
И манастирът съвсем запустял.
Защото адът дошъл в манастира.
към беседата >>
Защото адът дошъл в манастира.
И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял.
Защото адът дошъл в манастира.
към беседата >>
От тази кал трябва да се освободи човек.
От тази кал трябва да се освободи човек.
Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува? Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва.
към беседата >>
Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи.
От тази кал трябва да се освободи човек.
Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи.
Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува? Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва. Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал.
към беседата >>
Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля.
От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи.
Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля.
И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува? Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва. Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал. Не може да се живее в нея.
към беседата >>
И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича.
От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля.
И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича.
Но тази кал как се образува? Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва. Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал. Не може да се живее в нея.
към беседата >>
Но тази кал как се образува?
От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича.
Но тази кал как се образува?
Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва. Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал. Не може да се живее в нея.
към беседата >>
Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва.
От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува?
Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва.
Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал. Не може да се живее в нея.
към беседата >>
Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал.
Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува? Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва.
Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал.
Не може да се живее в нея.
към беседата >>
Не може да се живее в нея.
Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува? Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва. Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал.
Не може да се живее в нея.
към беседата >>
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит.
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит.
Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити. Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея. Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза.
към беседата >>
Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити.
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит.
Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити.
Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея. Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове.
към беседата >>
Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея.
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит. Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити.
Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея.
Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват.
към беседата >>
Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне.
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит. Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити. Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея.
Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне.
Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях.
към беседата >>
Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял.
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит. Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити. Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея. Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне.
Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял.
Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват.
към беседата >>
Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза.
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит. Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити. Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея. Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял.
Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза.
Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви?
към беседата >>
Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове.
Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити. Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея. Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза.
Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове.
И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка.
към беседата >>
И като попея още половин час и плодовете узряват.
Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея. Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове.
И като попея още половин час и плодовете узряват.
И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат.
към беседата >>
И аз хапна от тях.
Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват.
И аз хапна от тях.
Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят.
към беседата >>
Ако зле съм пял, плодовете не узряват.
Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях.
Ако зле съм пял, плодовете не узряват.
Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят. Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш.
към беседата >>
Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви?
Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват.
Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви?
Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят. Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш. Това е втората фаза.
към беседата >>
Любовта ви е малка.
Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви?
Любовта ви е малка.
Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят. Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш. Това е втората фаза. Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
към беседата >>
Попейте малко и страданията ще изчезнат.
И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка.
Попейте малко и страданията ще изчезнат.
Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят. Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш. Това е втората фаза. Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
към беседата >>
Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят.
И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат.
Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят.
Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш. Това е втората фаза. Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
към беседата >>
Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш.
Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят.
Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш.
Това е втората фаза. Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
към беседата >>
Това е втората фаза.
Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят. Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш.
Това е втората фаза.
Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
към беседата >>
Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят. Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш. Това е втората фаза.
Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
към беседата >>
Та казвам: От всичките неща Любовта е, която дава подтик, която дава живот на всичко в света.
Та казвам: От всичките неща Любовта е, която дава подтик, която дава живот на всичко в света.
Тя дава подтик и на човешките мисли, и на човешките чувства, и на човешките постъпки. Любовта дава подтик на всичко вътре в човека. За това казва Писанието: Любовта – това е плодът на Духа. И Писанието казва, че които служат на Бога, те ще му се покланят в Дух и Истина.
към беседата >>
Тя дава подтик и на човешките мисли, и на човешките чувства, и на човешките постъпки.
Та казвам: От всичките неща Любовта е, която дава подтик, която дава живот на всичко в света.
Тя дава подтик и на човешките мисли, и на човешките чувства, и на човешките постъпки.
Любовта дава подтик на всичко вътре в човека. За това казва Писанието: Любовта – това е плодът на Духа. И Писанието казва, че които служат на Бога, те ще му се покланят в Дух и Истина.
към беседата >>
Любовта дава подтик на всичко вътре в човека.
Та казвам: От всичките неща Любовта е, която дава подтик, която дава живот на всичко в света. Тя дава подтик и на човешките мисли, и на човешките чувства, и на човешките постъпки.
Любовта дава подтик на всичко вътре в човека.
За това казва Писанието: Любовта – това е плодът на Духа. И Писанието казва, че които служат на Бога, те ще му се покланят в Дух и Истина.
към беседата >>
За това казва Писанието: Любовта – това е плодът на Духа.
Та казвам: От всичките неща Любовта е, която дава подтик, която дава живот на всичко в света. Тя дава подтик и на човешките мисли, и на човешките чувства, и на човешките постъпки. Любовта дава подтик на всичко вътре в човека.
За това казва Писанието: Любовта – това е плодът на Духа.
И Писанието казва, че които служат на Бога, те ще му се покланят в Дух и Истина.
към беседата >>
И Писанието казва, че които служат на Бога, те ще му се покланят в Дух и Истина.
Та казвам: От всичките неща Любовта е, която дава подтик, която дава живот на всичко в света. Тя дава подтик и на човешките мисли, и на човешките чувства, и на човешките постъпки. Любовта дава подтик на всичко вътре в човека. За това казва Писанието: Любовта – това е плодът на Духа.
И Писанието казва, че които служат на Бога, те ще му се покланят в Дух и Истина.
към беседата >>
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания.
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания.
Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня. Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си? Ти казваш: Обраха ме. Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си? Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си?
към беседата >>
Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня.
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания.
Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня.
Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си? Ти казваш: Обраха ме. Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си? Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си? Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си?
към беседата >>
Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си?
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания. Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня.
Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си?
Ти казваш: Обраха ме. Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си? Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си? Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си? Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ти казваш: Обраха ме.
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания. Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня. Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си?
Ти казваш: Обраха ме.
Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си? Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си? Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си? Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си?
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания. Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня. Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си? Ти казваш: Обраха ме.
Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си?
Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си? Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си? Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си?
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания. Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня. Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си? Ти казваш: Обраха ме. Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си?
Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си?
Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си? Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си?
Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня. Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си? Ти казваш: Обраха ме. Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си? Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си?
Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си?
Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си? Ти казваш: Обраха ме. Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си? Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си? Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си?
Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели.
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели.
Много пъти сте я чели. Но кой от вас знае тази глава наизуст? Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той.
към беседата >>
Много пъти сте я чели.
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели.
Много пъти сте я чели.
Но кой от вас знае тази глава наизуст? Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя.
към беседата >>
Но кой от вас знае тази глава наизуст?
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели. Много пъти сте я чели.
Но кой от вас знае тази глава наизуст?
Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите?
към беседата >>
Някой от вас я знае.
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели. Много пъти сте я чели. Но кой от вас знае тази глава наизуст?
Някой от вас я знае.
Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал.
към беседата >>
Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен.
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели. Много пъти сте я чели. Но кой от вас знае тази глава наизуст? Някой от вас я знае.
Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен.
А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти?
към беседата >>
А някои ще кажат: Много хубаво говори той.
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели. Много пъти сте я чели. Но кой от вас знае тази глава наизуст? Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен.
А някои ще кажат: Много хубаво говори той.
Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите.
към беседата >>
Но аз не мога да го повторя.
Много пъти сте я чели. Но кой от вас знае тази глава наизуст? Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той.
Но аз не мога да го повторя.
Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите. Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно.
към беседата >>
Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите?
Но кой от вас знае тази глава наизуст? Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя.
Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите?
Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите. Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно. Да знаеш какво нещо е „ре“.
към беседата >>
Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал.
Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите?
Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал.
Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите. Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно. Да знаеш какво нещо е „ре“.
към беседата >>
Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти?
Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал.
Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти?
В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите. Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно. Да знаеш какво нещо е „ре“.
към беседата >>
В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите.
А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти?
В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите.
Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно. Да знаеш какво нещо е „ре“.
към беседата >>
Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно.
Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите.
Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно.
Да знаеш какво нещо е „ре“.
към беседата >>
Да знаеш какво нещо е „ре“.
Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите. Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно.
Да знаеш какво нещо е „ре“.
към беседата >>
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“.
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“.
Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“. „До“ дава подтик. То е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“.
към беседата >>
Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“.
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“.
Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“.
„До“ дава подтик. То е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание.
към беседата >>
„До“ дава подтик.
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“. Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“.
„До“ дава подтик.
То е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне.
към беседата >>
То е първият подтик.
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“. Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“. „До“ дава подтик.
То е първият подтик.
Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят.
към беседата >>
Той е основният тон на живота.
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“. Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“. „До“ дава подтик. То е първият подтик.
Той е основният тон на живота.
Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“.
към беседата >>
Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“.
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“. Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“. „До“ дава подтик. То е първият подтик. Той е основният тон на живота.
Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“.
Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са.
към беседата >>
Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание.
Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“. „До“ дава подтик. То е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“.
Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание.
Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е.
към беседата >>
Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне.
„До“ дава подтик. То е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание.
Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне.
И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е. почваме пак оттам, отгдето сме започнали.
към беседата >>
И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят.
То е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне.
И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят.
А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е. почваме пак оттам, отгдето сме започнали. И това са хубави работи.
към беседата >>
А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“.
Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят.
А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“.
Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е. почваме пак оттам, отгдето сме започнали. И това са хубави работи.
към беседата >>
Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са.
Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“.
Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са.
И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е. почваме пак оттам, отгдето сме започнали. И това са хубави работи.
към беседата >>
И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е.
Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са.
И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е.
почваме пак оттам, отгдето сме започнали. И това са хубави работи.
към беседата >>
почваме пак оттам, отгдето сме започнали.
Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е.
почваме пак оттам, отгдето сме започнали.
И това са хубави работи.
към беседата >>
И това са хубави работи.
И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е. почваме пак оттам, отгдето сме започнали.
И това са хубави работи.
към беседата >>
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле.
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле.
Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа. Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави. И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят.
към беседата >>
Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа.
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле.
Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа.
Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави. И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение.
към беседата >>
Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави.
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле. Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа.
Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави.
И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник.
към беседата >>
И всичко ще му бъде ясно като бял ден.
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле. Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа. Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави.
И всичко ще му бъде ясно като бял ден.
Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник. И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега?
към беседата >>
Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки.
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле. Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа. Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави. И всичко ще му бъде ясно като бял ден.
Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки.
Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник. И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега? И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли.
към беседата >>
Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят.
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле. Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа. Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави. И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки.
Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят.
Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник. И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега? И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли. Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
към беседата >>
Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение.
Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа. Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави. И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят.
Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение.
Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник. И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега? И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли. Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
към беседата >>
Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник.
Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави. И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение.
Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник.
И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега? И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли. Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
към беседата >>
И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега?
И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник.
И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега?
И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли. Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
към беседата >>
И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли.
Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник. И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега?
И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли.
Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
към беседата >>
Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник. И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега? И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли.
Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
към беседата >>
Та силата седи в човешката мисъл.
Та силата седи в човешката мисъл.
Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе. Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш. И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите?
към беседата >>
Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе.
Та силата седи в човешката мисъл.
Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе.
Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш. И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души.
към беседата >>
Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш.
Та силата седи в човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе.
Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш.
И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него.
към беседата >>
И ако не пееш, то не идва.
Та силата седи в човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе. Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш.
И ако не пееш, то не идва.
Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо.
към беседата >>
Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение!
Та силата седи в човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе. Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш. И ако не пееш, то не идва.
Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение!
Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме.
към беседата >>
Питам: Като отидете в небето, какво ще учите?
Та силата седи в човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе. Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш. И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение!
Питам: Като отидете в небето, какво ще учите?
Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време.
към беседата >>
Ще направите онази погрешка, която са направили двама души.
Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе. Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш. И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите?
Ще направите онази погрешка, която са направили двама души.
Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време.
към беседата >>
Кое е същественото в живота?
Кое е същественото в живота?
Това, което остава. Човек може да бъде богат и да осиромашее. Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно.
към беседата >>
Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него.
Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш. И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души.
Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него.
А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага.
към беседата >>
Това, което остава.
Кое е същественото в живота?
Това, което остава.
Човек може да бъде богат и да осиромашее. Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно?
към беседата >>
А неговото време било много скъпо.
И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него.
А неговото време било много скъпо.
Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал.
към беседата >>
Човек може да бъде богат и да осиромашее.
Кое е същественото в живота? Това, което остава.
Човек може да бъде богат и да осиромашее.
Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче?
към беседата >>
Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме.
Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо.
Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме.
Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо.
към беседата >>
Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека.
Кое е същественото в живота? Това, което остава. Човек може да бъде богат и да осиромашее.
Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека.
Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече.
към беседата >>
Този пратил при него да му кажат, че няма време.
Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме.
Този пратил при него да му кажат, че няма време.
Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири.
към беседата >>
Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва.
Кое е същественото в живота? Това, което остава. Човек може да бъде богат и да осиромашее. Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека.
Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва.
Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно.
към беседата >>
Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време.
Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време.
Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време.
– И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя.
към беседата >>
Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно.
Кое е същественото в живота? Това, което остава. Човек може да бъде богат и да осиромашее. Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва.
Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно.
Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него.
към беседата >>
– И той отлага.
Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време.
– И той отлага.
Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате?
към беседата >>
Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно?
Това, което остава. Човек може да бъде богат и да осиромашее. Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно.
Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно?
Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него. И той трябва да го замести с друго нещо.
към беседата >>
Два–три пъти той така го изпращал.
А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага.
Два–три пъти той така го изпращал.
Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя.
към беседата >>
Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче?
Човек може да бъде богат и да осиромашее. Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно?
Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче?
Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него. И той трябва да го замести с друго нещо. Нереалните неща се заместват с реални.
към беседата >>
Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо.
Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал.
Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо.
Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа.
към беседата >>
Безпредметно е това знание вече.
Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче?
Безпредметно е това знание вече.
Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него. И той трябва да го замести с друго нещо. Нереалните неща се заместват с реални. Заместване става.
към беседата >>
Всяка минута ми струва по десет английски лири.
Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо.
Всяка минута ми струва по десет английски лири.
Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути.
към беседата >>
Не че това знание не е било потребно.
Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече.
Не че това знание не е било потребно.
То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него. И той трябва да го замести с друго нещо. Нереалните неща се заместват с реални. Заместване става.
към беседата >>
Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя.
Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири.
Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя.
Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири.
към беседата >>
То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него.
Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно.
То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него.
И той трябва да го замести с друго нещо. Нереалните неща се заместват с реални. Заместване става.
към беседата >>
Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате?
– И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя.
Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате?
Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450.
към беседата >>
И той трябва да го замести с друго нещо.
Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него.
И той трябва да го замести с друго нещо.
Нереалните неща се заместват с реални. Заместване става.
към беседата >>
Американецът му казал: Дойдох да ви видя.
Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате?
Американецът му казал: Дойдох да ви видя.
И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас.
към беседата >>
Нереалните неща се заместват с реални.
Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него. И той трябва да го замести с друго нещо.
Нереалните неща се заместват с реални.
Заместване става.
към беседата >>
И си извадил часовника, държи го и го гледа.
Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя.
И си извадил часовника, държи го и го гледа.
Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути.
към беседата >>
Заместване става.
Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него. И той трябва да го замести с друго нещо. Нереалните неща се заместват с реални.
Заместване става.
към беседата >>
Изтекли петтях минути.
Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа.
Изтекли петтях минути.
Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути. – И в живота печелят хората.
към беседата >>
Сега има една нова наука, която трябва да се учи.
Сега има една нова наука, която трябва да се учи.
Тепърва хората има да учат науката за Любовта. Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят. Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много.
към беседата >>
Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири.
Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути.
Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири.
И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути. – И в живота печелят хората. Едни печелят 50, а други – 450.
към беседата >>
Тепърва хората има да учат науката за Любовта.
Сега има една нова наука, която трябва да се учи.
Тепърва хората има да учат науката за Любовта.
Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят. Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично.
към беседата >>
И на него останали 450.
Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири.
И на него останали 450.
И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути. – И в живота печелят хората. Едни печелят 50, а други – 450. Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
към беседата >>
Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят.
Сега има една нова наука, която трябва да се учи. Тепърва хората има да учат науката за Любовта.
Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят.
Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично. Не е нещо много съществено.
към беседата >>
И му казва още: Аз спечелих този бас.
Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450.
И му казва още: Аз спечелих този бас.
Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути. – И в живота печелят хората. Едни печелят 50, а други – 450. Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
към беседата >>
Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори?
Сега има една нова наука, която трябва да се учи. Тепърва хората има да учат науката за Любовта. Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят.
Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори?
– Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично. Не е нещо много съществено. Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш.
към беседата >>
Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути.
И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас.
Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути.
– И в живота печелят хората. Едни печелят 50, а други – 450. Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
към беседата >>
– Едно развлечение е. Така.
Сега има една нова наука, която трябва да се учи. Тепърва хората има да учат науката за Любовта. Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят. Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори?
– Едно развлечение е. Така.
Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично. Не е нещо много съществено. Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш. Но то е външната страна.
към беседата >>
– И в живота печелят хората.
Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути.
– И в живота печелят хората.
Едни печелят 50, а други – 450. Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
към беседата >>
Запример, музиката сега в училището не е застъпена много.
Сега има една нова наука, която трябва да се учи. Тепърва хората има да учат науката за Любовта. Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят. Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така.
Запример, музиката сега в училището не е застъпена много.
Имате един–два часа седмично. Не е нещо много съществено. Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш. Но то е външната страна. Ти не можеш да бъдеш музикант, докато не можеш да мислиш.
към беседата >>
Едни печелят 50, а други – 450.
Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути. – И в живота печелят хората.
Едни печелят 50, а други – 450.
Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
към беседата >>
Имате един–два часа седмично.
Тепърва хората има да учат науката за Любовта. Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят. Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много.
Имате един–два часа седмично.
Не е нещо много съществено. Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш. Но то е външната страна. Ти не можеш да бъдеш музикант, докато не можеш да мислиш. А пък ти не можеш да мислиш, докато не обичаш.
към беседата >>
Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути. – И в живота печелят хората. Едни печелят 50, а други – 450.
Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
към беседата >>
Не е нещо много съществено.
Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят. Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично.
Не е нещо много съществено.
Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш. Но то е външната страна. Ти не можеш да бъдеш музикант, докато не можеш да мислиш. А пък ти не можеш да мислиш, докато не обичаш. Човешката мисъл започва с Божествената любов и следователно, когато ние казваме, че човек трябва да започне да мисли, подразбираме, че човек трябва да изучава Божествената любов.
към беседата >>
Същественото в света е Любовта.
Същественото в света е Любовта.
Казано е: „Това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Това е законът: Вечният живот е в познанието на Бога. С това не искам да ви кажа, че вие не познавате Бога. Но един баща, когато има един син – как иска да го познава синът му? Бащата иска неговият син да се учи. После, иска да има обхода.
към беседата >>
Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш.
Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично. Не е нещо много съществено.
Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш.
Но то е външната страна. Ти не можеш да бъдеш музикант, докато не можеш да мислиш. А пък ти не можеш да мислиш, докато не обичаш. Човешката мисъл започва с Божествената любов и следователно, когато ние казваме, че човек трябва да започне да мисли, подразбираме, че човек трябва да изучава Божествената любов. Трябва да я приложи в живота си.
към беседата >>
Казано е: „Това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Това е законът: Вечният живот е в познанието на Бога.
Същественото в света е Любовта.
Казано е: „Това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Това е законът: Вечният живот е в познанието на Бога.
С това не искам да ви кажа, че вие не познавате Бога. Но един баща, когато има един син – как иска да го познава синът му? Бащата иска неговият син да се учи. После, иска да има обхода. Ако син му знае хубаво да се облече, после да си тури връзката и пръстените, да се разхожда с автомобил, с аероплан, ако не се учи и не разбира нищо от музика, от математика, от геометрия, от изкуствата, питам: Този баща мисли ли, че това, което знае неговият син, е достатъчно?
към беседата >>
Но то е външната страна.
– Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично. Не е нещо много съществено. Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш.
Но то е външната страна.
Ти не можеш да бъдеш музикант, докато не можеш да мислиш. А пък ти не можеш да мислиш, докато не обичаш. Човешката мисъл започва с Божествената любов и следователно, когато ние казваме, че човек трябва да започне да мисли, подразбираме, че човек трябва да изучава Божествената любов. Трябва да я приложи в живота си. Не това, което ти чувстваш в дадения случай.
към беседата >>
С това не искам да ви кажа, че вие не познавате Бога.
Същественото в света е Любовта. Казано е: „Това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Това е законът: Вечният живот е в познанието на Бога.
С това не искам да ви кажа, че вие не познавате Бога.
Но един баща, когато има един син – как иска да го познава синът му? Бащата иска неговият син да се учи. После, иска да има обхода. Ако син му знае хубаво да се облече, после да си тури връзката и пръстените, да се разхожда с автомобил, с аероплан, ако не се учи и не разбира нищо от музика, от математика, от геометрия, от изкуствата, питам: Този баща мисли ли, че това, което знае неговият син, е достатъчно? И това знание на сина му ще го радва ли?
към беседата >>
2.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Мисълта се ражда от Любовта.
Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите.
Мисълта се ражда от Любовта.
Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство. Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят. Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката. Постъпките на човека вече създават човешкия характер.
към беседата >>
Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство.
Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта.
Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство.
Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят. Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката. Постъпките на човека вече създават човешкия характер.
към беседата >>
Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят.
Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта. Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство.
Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят.
Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката. Постъпките на човека вече създават човешкия характер.
към беседата >>
Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката.
Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта. Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство. Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят.
Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката.
Постъпките на човека вече създават човешкия характер.
към беседата >>
Постъпките на човека вече създават човешкия характер.
Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта. Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство. Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят. Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката.
Постъпките на човека вече създават човешкия характер.
към беседата >>
Та казвам, ние казваме: „Бог е любов“, но в дадения случай, може ли да чувствувате, като кажете „Бог е Любов“, че цялата природа, туй което казвате може ли да го чувствувате навсякъде.
Та казвам, ние казваме: „Бог е любов“, но в дадения случай, може ли да чувствувате, като кажете „Бог е Любов“, че цялата природа, туй което казвате може ли да го чувствувате навсякъде.
Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби. Любовта носи най-силните трептения. Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби.
Та казвам, ние казваме: „Бог е любов“, но в дадения случай, може ли да чувствувате, като кажете „Бог е Любов“, че цялата природа, туй което казвате може ли да го чувствувате навсякъде.
Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби.
Любовта носи най-силните трептения. Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви?
към беседата >>
Любовта носи най-силните трептения.
Та казвам, ние казваме: „Бог е любов“, но в дадения случай, може ли да чувствувате, като кажете „Бог е Любов“, че цялата природа, туй което казвате може ли да го чувствувате навсякъде. Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби.
Любовта носи най-силните трептения.
Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос.
към беседата >>
Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде.
Та казвам, ние казваме: „Бог е любов“, но в дадения случай, може ли да чувствувате, като кажете „Бог е Любов“, че цялата природа, туй което казвате може ли да го чувствувате навсякъде. Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби. Любовта носи най-силните трептения.
Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде.
Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A.
към беседата >>
Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават.
Та казвам, ние казваме: „Бог е любов“, но в дадения случай, може ли да чувствувате, като кажете „Бог е Любов“, че цялата природа, туй което казвате може ли да го чувствувате навсякъде. Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби. Любовта носи най-силните трептения. Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде.
Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават.
Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A. Трябва да живееш.
към беседата >>
Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C.
Та казвам, ние казваме: „Бог е любов“, но в дадения случай, може ли да чувствувате, като кажете „Бог е Любов“, че цялата природа, туй което казвате може ли да го чувствувате навсякъде. Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби. Любовта носи най-силните трептения. Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават.
Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C.
Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A. Трябва да живееш. Трябва да се разбираш.
към беседата >>
Какво означава две букви?
Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби. Любовта носи най-силните трептения. Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C.
Какво означава две букви?
Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A. Трябва да живееш. Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога.
към беседата >>
Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос.
Любовта носи най-силните трептения. Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви?
Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос.
Животът е буквата A. Трябва да живееш. Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C.
към беседата >>
Животът е буквата A.
Ако вие имате любов в себе си, вие ще бъдете в състояние да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос.
Животът е буквата A.
Трябва да живееш. Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката.
към беседата >>
Трябва да живееш.
Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха туй съзнание, мъчнотии щеше да има, но всичките мъчнотии щяха лесно да ги разрешават. Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A.
Трябва да живееш.
Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята.
към беседата >>
Трябва да се разбираш.
Те ще ги разрешават тъй лесно, както A-B-C. Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A. Трябва да живееш.
Трябва да се разбираш.
Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат.
към беседата >>
Този живот е свързан с човека и с Бога.
Какво означава две букви? Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A. Трябва да живееш. Трябва да се разбираш.
Този живот е свързан с човека и с Бога.
Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат.
към беседата >>
Резултатът е C.
Буквата A, значи човек натоварен, в съзнанието с един мъчен въпрос. Животът е буквата A. Трябва да живееш. Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога.
Резултатът е C.
Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения.
към беседата >>
Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката.
Животът е буквата A. Трябва да живееш. Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C.
Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката.
A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“.
към беседата >>
A-то вземам за почва, на земята.
Трябва да живееш. Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката.
A-то вземам за почва, на земята.
B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“.
към беседата >>
B, за семето, а C-то е резултат.
Трябва да се разбираш. Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята.
B, за семето, а C-то е резултат.
Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“.
към беседата >>
Щом семето е изникнало, имаме резултат.
Този живот е свързан с човека и с Бога. Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат.
Щом семето е изникнало, имаме резултат.
Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“.
към беседата >>
Може да имаме много обяснения.
Резултатът е C. Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат.
Може да имаме много обяснения.
Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив.
към беседата >>
Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“.
Животът, който имаш, както и да живееш, каквото и да придобиеш, C-то е придобивката. A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения.
Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“.
Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив.
към беседата >>
Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“.
A-то вземам за почва, на земята. B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“.
Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“.
И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен.
към беседата >>
И „ай“ няма същото значение, както „аз“.
B, за семето, а C-то е резултат. Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“.
И „ай“ няма същото значение, както „аз“.
И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод.
към беседата >>
И „аз“ няма същото значение както „бен“.
Щом семето е изникнало, имаме резултат. Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“.
И „аз“ няма същото значение както „бен“.
„Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот.
към беседата >>
„Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив.
Може да имаме много обяснения. Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“.
„Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив.
Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“.
към беседата >>
Във всичките постъпки той е отстъпчив.
Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“, французинът казва „моа“. Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив.
Във всичките постъпки той е отстъпчив.
Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой.
към беседата >>
Англичанинът е самостоятелен.
Но „Моа“, съвсем няма значението на „ай“. И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив.
Англичанинът е самостоятелен.
Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение.
към беседата >>
Англичаните сега започват да учат французкия метод.
И „ай“ няма същото значение, както „аз“. И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен.
Англичаните сега започват да учат французкия метод.
Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока.
към беседата >>
Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот.
И „аз“ няма същото значение както „бен“. „Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод.
Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот.
Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват.
към беседата >>
Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“.
„Моа“ на французина показва: всякога е отстъпчив. Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот.
Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“.
Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то.
към беседата >>
Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой.
Във всичките постъпки той е отстъпчив. Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“.
Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой.
„Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент.
към беседата >>
„Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение.
Англичанинът е самостоятелен. Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой.
„Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение.
Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш.
към беседата >>
Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока.
Англичаните сега започват да учат французкия метод. Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение.
Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока.
Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент.
към беседата >>
Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват.
Българинът и той мяза на англичанина и той турил две букви, които са много неблагоприятни за българина – „з“ и „ь“ са създали всичкото нещастие в неговия живот. Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока.
Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват.
Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите.
към беседата >>
Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то.
Англичанинът казва „ай“, две гласни има, „а“ и „ѝ“. Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват.
Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то.
„З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето!
към беседата >>
„З“-то, това е един бент.
Че иска да носиш товара мъжки, да бъдеш герой. „Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то.
„З“-то, това е един бент.
Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор.
към беседата >>
Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш.
„Моа“ значи да имаш разумна посока на своето движение. Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент.
Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш.
Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите.
към беседата >>
Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент.
Англичанинът, в неговия характер, като казва „ай“, той иска товара, който носи да има посока. Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш.
Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент.
Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето.
към беседата >>
Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите.
Англичаните минават [за] много умни, че знаят в политиката как да постъпват. Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент.
Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите.
Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите.
към беседата >>
Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето!
Когато казваме „аз“, всичката мъчнотия е в „з“-то. „З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите.
Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето!
За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане.
към беседата >>
За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор.
„З“-то, това е един бент. Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето!
За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор.
Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето.
към беседата >>
Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите.
Ти казваш „аз“, човекът иска да направи едно добро, но почваш да разсъждаваш. Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор.
Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите.
Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса.
към беседата >>
Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето.
Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите.
Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето.
Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим.
към беседата >>
Пак ще дойдете да се преродите.
Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето.
Пак ще дойдете да се преродите.
Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли.
към беседата >>
Някой път казват, че има прераждане.
Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите.
Някой път казват, че има прераждане.
Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си.
към беседата >>
Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето.
За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане.
Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето.
Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си.
към беседата >>
Туй не разрешава въпроса.
Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето.
Туй не разрешава въпроса.
Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните.
към беседата >>
Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим.
Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса.
Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли.
Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли.
Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните.
към беседата >>
Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си.
Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли.
Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си.
Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас.
към беседата >>
Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си.
Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си.
Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си.
Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви.
към беседата >>
Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните.
Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си.
Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните.
Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте го ограничили.
към беседата >>
Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва.
Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните.
Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва.
Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте го ограничили. Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.
към беседата >>
Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва.
Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните.
Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте го ограничили. Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.
към беседата >>
Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас.
Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните.
Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас.
Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте го ограничили. Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.
към беседата >>
Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви.
Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича, не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас.
Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви.
Вие сте го ограничили. Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.
към беседата >>
Вие сте го ограничили.
Понеже не знае как да обича Бога, човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви.
Вие сте го ограничили.
Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.
към беседата >>
Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.
Човек не е знаел как да обича Бога и ближните и е възлюбил себе си повече, отколкото трябва. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега аз не искам да ви говоря за миналото, аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте го ограничили.
Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.
към беседата >>
Аз съм привеждал онзи пример и пак ще го приведа.
Аз съм привеждал онзи пример и пак ще го приведа.
Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват. На всеки министър дал по една длъжност и си заминал. Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб.
към беседата >>
Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват.
Аз съм привеждал онзи пример и пак ще го приведа.
Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват.
На всеки министър дал по една длъжност и си заминал. Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата.
към беседата >>
На всеки министър дал по една длъжност и си заминал.
Аз съм привеждал онзи пример и пак ще го приведа. Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват.
На всеки министър дал по една длъжност и си заминал.
Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението.
към беседата >>
Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват.
Аз съм привеждал онзи пример и пак ще го приведа. Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват. На всеки министър дал по една длъжност и си заминал.
Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват.
Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци.
към беседата >>
Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде.
Аз съм привеждал онзи пример и пак ще го приведа. Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват. На всеки министър дал по една длъжност и си заминал. Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват.
Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде.
Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали.
към беседата >>
Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб.
Аз съм привеждал онзи пример и пак ще го приведа. Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват. На всеки министър дал по една длъжност и си заминал. Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде.
Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб.
Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали.
към беседата >>
Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата.
Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, оставил им разните департаменти, добре да управляват. На всеки министър дал по една длъжност и си заминал. Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб.
Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата.
Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки.
към беседата >>
Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението.
На всеки министър дал по една длъжност и си заминал. Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата.
Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението.
Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат.
към беседата >>
Носил на всичките подаръци.
Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението.
Носил на всичките подаръци.
Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно.
към беседата >>
Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали.
Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци.
Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали.
Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен.
към беседата >>
Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали.
Един му дал съдрани обуща, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали.
Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали.
Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка.
към беседата >>
Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки.
Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години вече той се връща в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали.
Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки.
Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка.
към беседата >>
Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат.
Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки.
Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат.
Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна.
към беседата >>
Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно.
Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат.
Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно.
Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне.
към беседата >>
Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен.
Под един голям похлупак на всеки турил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно.
Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен.
Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи.
към беседата >>
Аз съм ви привеждал един пример за една българка.
Един ден и вие като този цар и вие, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен.
Аз съм ви привеждал един пример за една българка.
Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете.
към беседата >>
Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка.
Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка.
Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка.
Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой!
към беседата >>
Тя живееше във Варна.
Мислите в другия свят се виждат и чувствата и постъпките се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка.
Тя живееше във Варна.
Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така?
към беседата >>
Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне.
Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно. Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна.
Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне.
Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така.
към беседата >>
Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи.
Един ден, забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне.
Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи.
Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това?
към беседата >>
Казва заповядайте, похапнете.
Аз съм ви привеждал един пример за една българка. Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи.
Казва заповядайте, похапнете.
А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва.
към беседата >>
А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой!
Аз я наричам най-учтивата българка, дипломатка. Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете.
А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой!
“ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате?
към беседата >>
“ Питам сега, защо постъпва така?
Тя живееше във Варна. Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой!
“ Питам сега, защо постъпва така?
Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина?
към беседата >>
Външната дипломация на живота е така.
Като дойде на гости някой, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така?
Външната дипломация на живота е така.
Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер.
към беседата >>
Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това?
Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така.
Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това?
Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение.
към беседата >>
Може би той се преструва.
Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това?
Може би той се преструва.
Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица.
към беседата >>
Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате?
А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва.
Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате?
Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена.
към беседата >>
Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина?
“ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате?
Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина?
Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат.
към беседата >>
В български имате „безпътица“, без път.
В български имате „безпътица“, без път.
Пътят представя една определена посока в живота. В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят.
към беседата >>
Един англичанин и един французин си имат особен характер.
Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина?
Един англичанин и един французин си имат особен характер.
Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете.
към беседата >>
Пътят представя една определена посока в живота.
В български имате „безпътица“, без път.
Пътят представя една определена посока в живота.
В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура.
към беседата >>
Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение.
Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер.
Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение.
Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник.
към беседата >>
В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието.
В български имате „безпътица“, без път. Пътят представя една определена посока в живота.
В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието.
Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот.
към беседата >>
Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица.
Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение.
Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица.
Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят.
към беседата >>
Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път.
В български имате „безпътица“, без път. Пътят представя една определена посока в живота. В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието.
Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път.
Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости.
към беседата >>
Туй в старо време било, не в новите времена.
Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица.
Туй в старо време било, не в новите времена.
Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните.
към беседата >>
Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават.
В български имате „безпътица“, без път. Пътят представя една определена посока в живота. В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път.
Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават.
Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива.
към беседата >>
Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат.
Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена.
Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат.
Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така.
към беседата >>
Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят.
В български имате „безпътица“, без път. Пътят представя една определена посока в живота. В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават.
Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят.
Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости.
към беседата >>
Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете.
Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат.
Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете.
Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка.
към беседата >>
Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура.
Пътят представя една определена посока в живота. В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят.
Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура.
Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране.
към беседата >>
Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник.
Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете.
Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник.
След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат.
към беседата >>
Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот.
В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура.
Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот.
Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни.
към беседата >>
След като го прочитат, започват да мислят.
Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник.
След като го прочитат, започват да мислят.
Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат.
към беседата >>
Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости.
Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот.
Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости.
Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията?
към беседата >>
Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните.
Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят.
Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните.
Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат.
към беседата >>
Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива.
Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости.
Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива.
Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил.
към беседата >>
Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така.
Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните.
Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така.
Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво.
към беседата >>
Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости.
Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива.
Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости.
Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание.
към беседата >>
Трябва да направите една отстъпка.
Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така.
Трябва да направите една отстъпка.
Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа.
към беседата >>
Това е тяхно разбиране.
Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости.
Това е тяхно разбиране.
Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание.
към беседата >>
Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат.
Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка.
Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат.
Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света?
към беседата >>
Но този въпрос има две страни.
Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране.
Но този въпрос има две страни.
От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание.
към беседата >>
Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат.
След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат.
Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат.
Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък.
към беседата >>
От какво произтичат най-първо страданията?
Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни.
От какво произтичат най-първо страданията?
Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда.
към беседата >>
Те имат търпение, може да чакат.
Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат.
Те имат търпение, може да чакат.
Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича.
към беседата >>
Страданията произтичат само от това, което си изгубил.
Индусите за стария живот, на страданията, са турили едно Божество – Сива. Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията?
Страданията произтичат само от това, което си изгубил.
Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили.
към беседата >>
Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво.
Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат.
Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво.
Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци.
към беседата >>
Когато човек изгуби своето зрение, има страдание.
Значи туй Божество създава само страдания на хората и друго Божество, което създава тяхните радости. Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил.
Когато човек изгуби своето зрение, има страдание.
Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили.
към беседата >>
Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа.
Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво.
Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа.
Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал.
към беседата >>
Когато човек изгуби своя слух, има страдание.
Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание.
Когато човек изгуби своя слух, има страдание.
Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал.
към беседата >>
Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света?
Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа.
Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света?
Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква.
към беседата >>
Когато човек изгуби своето здраве, има страдание.
Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание.
Когато човек изгуби своето здраве, има страдание.
Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил.
към беседата >>
Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък.
Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света?
Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък.
Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме.
към беседата >>
Когато изгуби благото, което има, той страда.
От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание.
Когато изгуби благото, което има, той страда.
Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда.
към беседата >>
Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича.
Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък.
Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича.
Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта.
към беседата >>
Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили.
Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда.
Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили.
Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога.
към беседата >>
Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци.
Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича.
Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци.
Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта.
към беседата >>
Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили.
Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили.
Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили.
Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание.
към беседата >>
Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал.
Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа. Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци.
Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал.
Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота.
към беседата >>
Някой казва: „Той има идеал.
Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили.
Някой казва: „Той има идеал.
Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен.
към беседата >>
Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква.
Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал.
Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква.
Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта.
към беседата >>
Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил.
Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал.
Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил.
Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога?
към беседата >>
Бог изисква ние да се обичаме.
Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква.
Бог изисква ние да се обичаме.
Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума.
към беседата >>
Човек щом се отдели от Бога, страда.
Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил.
Човек щом се отдели от Бога, страда.
Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така.
към беседата >>
Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта.
Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме.
Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта.
Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек!
към беседата >>
Сега казваме, че ние живеем в Бога.
Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили. Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда.
Сега казваме, че ние живеем в Бога.
Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе?
към беседата >>
Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта.
Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта.
Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта.
В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек! “ И веднага неговата дума се изпълнява.
към беседата >>
Отделянето от Бога всякога произвежда страдание.
Или пък страданието е – онова да придобием, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога.
Отделянето от Бога всякога произвежда страдание.
Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една.
към беседата >>
В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота.
Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта.
В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота.
Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек! “ И веднага неговата дума се изпълнява. Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни.
към беседата >>
Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен.
Някой казва: „Той има идеал. Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание.
Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен.
Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи.
към беседата >>
Във въздуха човек трябва да вложи любовта.
Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота.
Във въздуха човек трябва да вложи любовта.
Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек! “ И веднага неговата дума се изпълнява. Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни. Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.
към беседата >>
Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога?
Стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен.
Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога?
Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува.
към беседата >>
Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума.
Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта.
Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума.
Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек! “ И веднага неговата дума се изпълнява. Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни. Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.
към беседата >>
Някой път вие се чудите защо е така.
Човек щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога?
Някой път вие се чудите защо е така.
Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата.
към беседата >>
Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек!
Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума.
Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек!
“ И веднага неговата дума се изпълнява. Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни. Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.
към беседата >>
Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе?
Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така.
Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе?
Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма.
към беседата >>
“ И веднага неговата дума се изпълнява.
Трябва училище, трябва бащи и майки, трябва проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек!
“ И веднага неговата дума се изпълнява.
Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни. Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.
към беседата >>
Нито една.
Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе?
Нито една.
Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения.
към беседата >>
Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни.
В светлината човек ще има онази, ясната мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек! “ И веднага неговата дума се изпълнява.
Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни.
Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.
към беседата >>
Която и кокошка да хванеш, все ще покречи.
Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога, всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една.
Която и кокошка да хванеш, все ще покречи.
Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш.
към беседата >>
Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.
Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, тя е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек! “ И веднага неговата дума се изпълнява. Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни така, като царската, веднага ще се изпълни.
Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.
към беседата >>
Никоя не иска да се жертвува.
Колко хора ще се намерят да жертвуват живота си Бога? Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи.
Никоя не иска да се жертвува.
Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва.
към беседата >>
Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка, затуй казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея тъй, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите.
Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка, затуй казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея тъй, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите.
Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате. Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава. Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява.
към беседата >>
Ние имаме криво разбиране за жертвата.
Някой път вие се чудите защо е така. Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува.
Ние имаме криво разбиране за жертвата.
Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си.
към беседата >>
Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате.
Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка, затуй казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея тъй, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите.
Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате.
Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава. Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява.
към беседата >>
Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма.
Вие може да имате хиляди овце, вие може да имате хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертвува за тебе? Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата.
Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма.
Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал.
към беседата >>
Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава.
Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка, затуй казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея тъй, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите. Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате.
Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава.
Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва.
към беседата >>
Старите евреи са принасяли жертвоприношения.
Нито една. Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма.
Старите евреи са принасяли жертвоприношения.
Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето.
към беседата >>
Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив.
Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка, затуй казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея тъй, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите. Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате. Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава.
Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив.
Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички.
към беседата >>
Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш.
Която и кокошка да хванеш, все ще покречи. Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения.
Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш.
Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал.
към беседата >>
Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен.
Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка, затуй казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея тъй, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите. Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате. Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава. Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив.
Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот.
към беседата >>
Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва.
Никоя не иска да се жертвува. Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш.
Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва.
Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал?
към беседата >>
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява.
Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка, затуй казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея тъй, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите. Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате. Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава. Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот.
към беседата >>
Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си.
Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва.
Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си.
Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си.
към беседата >>
Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява.
Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате. Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава. Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот. И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни.
към беседата >>
Бог изисква от нас това, което ни е дал.
Казвате: „Не искам да се жертвувам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си.
Бог изисква от нас това, което ни е дал.
Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна.
към беседата >>
Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва.
Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава. Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот. И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни. Затова се изисква: в усилията мисъл се изисква; благородно сърце се изисква; една силна воля се изисква, да постигнем онова, за което всички ние се стремим.
към беседата >>
Той не изисква нашето.
Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал.
Той не изисква нашето.
Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем.
към беседата >>
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички.
Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот. И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни. Затова се изисква: в усилията мисъл се изисква; благородно сърце се изисква; една силна воля се изисква, да постигнем онова, за което всички ние се стремим.
към беседата >>
Той изисква това, което ни е дал.
Ако не правиш жертви, ти в живота не може да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето.
Той изисква това, което ни е дал.
Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът?
към беседата >>
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот.
Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот.
Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот. И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни. Затова се изисква: в усилията мисъл се изисква; благородно сърце се изисква; една силна воля се изисква, да постигнем онова, за което всички ние се стремим.
към беседата >>
Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал?
Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал.
Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал?
“ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота.
към беседата >>
Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот.
Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот.
И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни. Затова се изисква: в усилията мисъл се изисква; благородно сърце се изисква; една силна воля се изисква, да постигнем онова, за което всички ние се стремим.
към беседата >>
“ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си.
Той трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал?
“ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си.
Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот?
към беседата >>
И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот.
И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни.
Затова се изисква: в усилията мисъл се изисква; благородно сърце се изисква; една силна воля се изисква, да постигнем онова, за което всички ние се стремим.
към беседата >>
Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна.
Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си.
Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна.
Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот? Искате да живеете на земята.
към беседата >>
Затова се изисква: в усилията мисъл се изисква; благородно сърце се изисква; една силна воля се изисква, да постигнем онова, за което всички ние се стремим.
Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот. И ви казвам, стремете се тъй, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни.
Затова се изисква: в усилията мисъл се изисква; благородно сърце се изисква; една силна воля се изисква, да постигнем онова, за което всички ние се стремим.
към беседата >>
Едно голо здание, в което живеем.
Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна.
Едно голо здание, в което живеем.
В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот? Искате да живеете на земята. В какво седи животът?
към беседата >>
В какво седи животът?
Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем.
В какво седи животът?
Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот? Искате да живеете на земята. В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат.
към беседата >>
Вие изключвате Любовта из живота.
Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал? “ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът?
Вие изключвате Любовта из живота.
В какво седи този живот? Искате да живеете на земята. В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора.
към беседата >>
В какво седи този живот?
“ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота.
В какво седи този живот?
Искате да живеете на земята. В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен.
към беседата >>
Искате да живеете на земята.
Извън Бога ние сме едно здание без осветление, без отопление, без храна. Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот?
Искате да живеете на земята.
В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език?
към беседата >>
В какво седи животът?
Едно голо здание, в което живеем. В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот? Искате да живеете на земята.
В какво седи животът?
Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място.
към беседата >>
Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат.
В какво седи животът? Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот? Искате да живеете на земята. В какво седи животът?
Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат.
Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха.
към беседата >>
Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора.
Вие изключвате Любовта из живота. В какво седи този живот? Искате да живеете на земята. В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат.
Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора.
Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее.
към беседата >>
Един език може да го знаеш без да си грамотен.
В какво седи този живот? Искате да живеете на земята. В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора.
Един език може да го знаеш без да си грамотен.
Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане.
към беседата >>
Но колко ще знаеш от този език?
Искате да живеете на земята. В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен.
Но колко ще знаеш от този език?
Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота.
към беседата >>
Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място.
В какво седи животът? Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език?
Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място.
Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война.
към беседата >>
Да говориш, значи да използуваш въздуха.
Най-първо всеки от вас изисква или да обича или да го обичат. Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място.
Да говориш, значи да използуваш въздуха.
Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден.
към беседата >>
Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее.
Как може да [ви] обичат хората и как може да обичате другите хора. Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха.
Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее.
Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ.
към беседата >>
Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане.
Един език може да го знаеш без да си грамотен. Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее.
Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане.
Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство.
към беседата >>
Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота.
Но колко ще знаеш от този език? Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане.
Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота.
Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек.
към беседата >>
Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война.
Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота.
Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война.
Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата?
към беседата >>
Ще каже, че един народ е обиден.
Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война.
Ще каже, че един народ е обиден.
Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал.
към беседата >>
Един народ може да обиди друг народ.
Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден.
Един народ може да обиди друг народ.
Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист.
към беседата >>
Едно семейство може да обиди друго семейство.
Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ.
Едно семейство може да обиди друго семейство.
Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира.
към беседата >>
Един човек може да обиди друг човек.
Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота. Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство.
Един човек може да обиди друг човек.
От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари.
към беседата >>
От какво произтича обидата?
Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война. Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек.
От какво произтича обидата?
От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов.
към беседата >>
От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал.
Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата?
От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал.
И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов!
към беседата >>
И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист.
Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал.
И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист.
Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие.
към беседата >>
Трябва да се филтрира.
Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист.
Трябва да се филтрира.
Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме.
към беседата >>
Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари.
Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира.
Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари.
Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем.
към беседата >>
Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов.
От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари.
Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов.
Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи.
към беседата >>
Бог е Любов!
От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов.
Бог е Любов!
Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо.
към беседата >>
Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие.
И този въздух, който сега приемаме не е толкоз чист. Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов!
Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие.
Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога.
към беседата >>
Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме.
Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие.
Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме.
Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот.
към беседата >>
Ние се лъжем.
Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха той ще се поквари. Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме.
Ние се лъжем.
Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си.
към беседата >>
Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи.
Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем.
Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи.
Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее.
към беседата >>
Ние извън Бога не може да направим нищо.
Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи.
Ние извън Бога не може да направим нищо.
Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив.
към беседата >>
Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога.
Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие. Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо.
Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога.
Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон.
към беседата >>
Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот.
Сега, понякой път, ние мислим, че може да накараме Божествения свят, може да накараме Бога да постъпи тъй, както ние искаме. Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога.
Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот.
Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина.
към беседата >>
Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си.
Ние се лъжем. Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот.
Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си.
Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен.
към беседата >>
Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее.
Ако ние мислим тъй, както Той мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си.
Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее.
Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен.
към беседата >>
Вие казвате, че Бог е жив.
Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее.
Вие казвате, че Бог е жив.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон.
Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон.
Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог.
към беседата >>
Значи Аз съм Път, Истина.
Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон.
Значи Аз съм Път, Истина.
Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат.
към беседата >>
Истината подразбира човек, който е свободен.
Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина.
Истината подразбира човек, който е свободен.
Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено.
към беседата >>
Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен.
Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен.
Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен.
Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем.
към беседата >>
Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си.
Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен.
Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си.
В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява.
към беседата >>
В началото на всяка свобода е Бог.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си.
В началото на всяка свобода е Бог.
Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава.
към беседата >>
Бог, Сам по Себе си е непознат.
Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог.
Бог, Сам по Себе си е непознат.
Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това.
към беседата >>
Думата Бог, то е едно Същество отвлечено.
Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат.
Думата Бог, то е едно Същество отвлечено.
Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете.
към беседата >>
Толкоз отвлечено, че не може да го познаем.
Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено.
Толкоз отвлечено, че не може да го познаем.
Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен.
към беседата >>
Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява.
Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем.
Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява.
Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи?
към беседата >>
Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава.
В началото на всяка свобода е Бог. Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява.
Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава.
Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме.
към беседата >>
Бог се отличава с това.
Бог, Сам по Себе си е непознат. Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава.
Бог се отличава с това.
И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло.
към беседата >>
И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете.
Думата Бог, то е едно Същество отвлечено. Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това.
И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете.
Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци.
към беседата >>
Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен.
Толкоз отвлечено, че не може да го познаем. Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете.
Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен.
Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни.
към беседата >>
Спасението в какво седи?
Ние Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен.
Спасението в какво седи?
Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска.
към беседата >>
Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме.
Любов подразбира, че Бог като вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи?
Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме.
Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска.
към беседата >>
Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло.
Бог се отличава с това. И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме.
Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло.
Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен.
към беседата >>
Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци.
И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло.
Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци.
Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той.
към беседата >>
Животните и те си живеят и те са свободни.
Ако Бог не беше в света никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци.
Животните и те си живеят и те са свободни.
Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна.
към беседата >>
Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска.
Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни.
Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска.
Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни.
към беседата >>
Овцата и тя си живее както си иска.
Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем тъй както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска.
Овцата и тя си живее както си иска.
Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни.
към беседата >>
Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен.
Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло. Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска.
Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен.
Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка.
към беседата >>
Доста умен е той.
Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци. Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен.
Доста умен е той.
И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание.
към беседата >>
И овцата и тя е доста умна.
Животните и те си живеят и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той.
И овцата и тя е доста умна.
Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката.
към беседата >>
Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни.
Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна.
Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни.
Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор.
към беседата >>
Даже растенията са доста умни.
Овцата и тя си живее както си иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни.
Даже растенията са доста умни.
Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка.
към беседата >>
Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка.
Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен. Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни.
Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка.
Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка.
към беседата >>
Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание.
Доста умен е той. И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка.
Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание.
Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават.
към беседата >>
Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката.
И овцата и тя е доста умна. Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание.
Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката.
Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки.
към беседата >>
Има си избор.
Сега няма да се спорим, може да ви покажа, че са доста умни. Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката.
Има си избор.
Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна.
към беседата >>
Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка.
Даже растенията са доста умни. Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор.
Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка.
Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка.
към беседата >>
Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка.
Ако вие вземете боб и го посадите в една градина и турите на един метър една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка.
Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка.
Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен?
към беседата >>
Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават.
Вие може да мислите, че растенията нямат съзнание. Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка.
Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават.
Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години.
към беседата >>
Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки.
Но, ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават.
Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки.
Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога?
към беседата >>
Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна.
Има си избор. Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки.
Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна.
Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години?
към беседата >>
Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка.
Ако няма жива фиданка, ще се увие около сухата пръчка. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна.
Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка.
До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави?
към беседата >>
До колко време един човек може да бъде сигурен?
Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка. Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка.
До колко време един човек може да бъде сигурен?
Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон?
към беседата >>
Докато живее, 50, 60, 120 години.
Но ако има жива пръчка, той ще се увие около нея, защото неговия живот и този на фиданката се различават. Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен?
Докато живее, 50, 60, 120 години.
Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни?
към беседата >>
Едно общество може да даде сигурност, докога?
Някой път ние, хората се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години.
Едно общество може да даде сигурност, докога?
Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет.
към беседата >>
Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години?
Една суха пръчка, тя не е толкоз стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога?
Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години?
Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее.
към беседата >>
Няма. Или де са старите държави?
Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години?
Няма. Или де са старите държави?
Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор.
към беседата >>
Къде е Вавилон?
До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави?
Къде е Вавилон?
Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор. Двадесет години е седял.
към беседата >>
Къде е старият Египет, които бяха знатни?
Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон?
Къде е старият Египет, които бяха знатни?
Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор. Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали.
към беседата >>
Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет.
Едно общество може да даде сигурност, докога? Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни?
Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет.
Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор. Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга.
към беседата >>
Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее.
Може 100, 200, 500 години, имаме ли ние една държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет.
Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее.
Той беше Питагор. Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат.
към беседата >>
Той беше Питагор.
Няма. Или де са старите държави? Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее.
Той беше Питагор.
Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш.
към беседата >>
Двадесет години е седял.
Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор.
Двадесет години е седял.
Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш. Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен.
към беседата >>
Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали.
Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор. Двадесет години е седял.
Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали.
Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш. Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен. Ако може да я изпееш, добре.
към беседата >>
Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга.
Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор. Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали.
Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга.
Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш. Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен. Ако може да я изпееш, добре. После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете?
към беседата >>
Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат.
Един гръцки философ 20 години седя при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор. Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга.
Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат.
Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш. Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен. Ако може да я изпееш, добре. После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете? Във вашето старо отечество, място на страдания, място на изпитания.
към беседата >>
Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш.
Той беше Питагор. Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат.
Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш.
Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен. Ако може да я изпееш, добре. После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете? Във вашето старо отечество, място на страдания, място на изпитания.
към беседата >>
Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен.
Двадесет години е седял. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш.
Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен.
Ако може да я изпееш, добре. После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете? Във вашето старо отечество, място на страдания, място на изпитания.
към беседата >>
Ако може да я изпееш, добре.
Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали. Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш. Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен.
Ако може да я изпееш, добре.
После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете? Във вашето старо отечество, място на страдания, място на изпитания.
към беседата >>
После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете?
Сегашните хора, които имат разни веруюта, аз наричам веруюта, това са паспорти, с които искат да минат от една държава в друга. Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш. Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен. Ако може да я изпееш, добре.
После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете?
Във вашето старо отечество, място на страдания, място на изпитания.
към беседата >>
Във вашето старо отечество, място на страдания, място на изпитания.
Щом се дойде до невидимия свят, всички паспорти падат. Най-първо, като идеш в другия свят, ще ти дадат една дребна книга, да я четеш. Ако може да четеш, добре, след туй ще ти дадат да изпееш една песен. Ако може да я изпееш, добре. После ще ти дадат една реч и ако не може да кажеш речта, ще ти подпишат и ще ти кажат: „Тук може да седите само ден, вторият ден ще се върнете.“ Къде ще се върнете?
Във вашето старо отечество, място на страдания, място на изпитания.
към беседата >>
Сега може да се зададе въпроса, защо са тия работи по този начин.
Сега може да се зададе въпроса, защо са тия работи по този начин.
И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин? Защо всички не сте облечени с една и съща дреха? Всеки турил каквато дреха иска, после прическа. Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада.
към беседата >>
И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин?
Сега може да се зададе въпроса, защо са тия работи по този начин.
И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин?
Защо всички не сте облечени с една и съща дреха? Всеки турил каквато дреха иска, после прическа. Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости.
към беседата >>
Защо всички не сте облечени с една и съща дреха?
Сега може да се зададе въпроса, защо са тия работи по този начин. И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин?
Защо всички не сте облечени с една и съща дреха?
Всеки турил каквато дреха иска, после прическа. Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада.
към беседата >>
Всеки турил каквато дреха иска, после прическа.
Сега може да се зададе въпроса, защо са тия работи по този начин. И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин? Защо всички не сте облечени с една и съща дреха?
Всеки турил каквато дреха иска, после прическа.
Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради?
към беседата >>
Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата.
Сега може да се зададе въпроса, защо са тия работи по този начин. И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин? Защо всички не сте облечени с една и съща дреха? Всеки турил каквато дреха иска, после прическа.
Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата.
Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те?
към беседата >>
Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада.
Сега може да се зададе въпроса, защо са тия работи по този начин. И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин? Защо всички не сте облечени с една и съща дреха? Всеки турил каквато дреха иска, после прическа. Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата.
Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада.
Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране.
към беседата >>
Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости.
И аз бих желал да зная защо вие сте наредили вашия живот по този начин? Защо всички не сте облечени с една и съща дреха? Всеки турил каквато дреха иска, после прическа. Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада.
Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости.
На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата.
към беседата >>
На млади години е без брада.
Защо всички не сте облечени с една и съща дреха? Всеки турил каквато дреха иска, после прическа. Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости.
На млади години е без брада.
Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат.
към беседата >>
Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради?
Всеки турил каквато дреха иска, после прическа. Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада.
Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради?
И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата?
към беседата >>
И мъжете с бради, умни ли са те?
Ако идете в Англия, англичаните, американците, германиците всяка сутрин, като станат, американците си хвърлят брадата. Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради?
И мъжете с бради, умни ли са те?
Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай.
към беседата >>
Има едно неразбиране.
Източните народи считат за голямо благородство да имат голяма брада. Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те?
Има едно неразбиране.
Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва.
към беседата >>
Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата.
Българите имат един обичай, като станат на 45 години, като престане да прави глупости, като поумнее, оставя си вече брада, че е поумнял, че няма да прави глупости. На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране.
Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата.
После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си.
към беседата >>
После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат.
На млади години е без брада. Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата.
После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат.
Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла.
към беседата >>
Питам сега, защо се създадоха косите на главата?
Ами тогава жените, които са без бради, както е тази философия, умни ли са без бради? И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат.
Питам сега, защо се създадоха косите на главата?
Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак.
към беседата >>
Те са една необходимост в дадения случай.
И мъжете с бради, умни ли са те? Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата?
Те са една необходимост в дадения случай.
Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак.
към беседата >>
Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва.
Има едно неразбиране. Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай.
Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва.
Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак.
към беседата >>
Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си.
Брадата при известни условия е благословение при известни условия е нещастие за човека, защото ако те бият някъде, ще те хванат за брадата. После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва.
Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си.
Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни.
към беседата >>
Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла.
После дългите коси и те не са голямо щастие, защото щом дойде до бой, веднага за главата ще те хванат. Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си.
Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла.
Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека.
към беседата >>
Ако челото е обрасло, е лош признак.
Питам сега, защо се създадоха косите на главата? Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла.
Ако челото е обрасло, е лош признак.
Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата.
към беседата >>
Ако лицето е обрасло, е лош признак.
Те са една необходимост в дадения случай. Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак.
Ако лицето е обрасло, е лош признак.
Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот.
към беседата >>
Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак.
Ако при сегашните условия главата би оголяла, неговата мисъл няма да бъде толкоз трезва. Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак.
Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак.
Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия.
към беседата >>
Горите са потребни.
Мислят, хората с голите глави са по-умни отколкото онези, които имат коси на главата си. Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак.
Горите са потребни.
Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл.
към беседата >>
Космите са като горите, които са потребни за благата на човека.
Ако цялата глава е обрасла, и челото с косми, има една част, която не трябва да бъде обрасла. Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни.
Космите са като горите, които са потребни за благата на човека.
Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките.
към беседата >>
Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата.
Ако челото е обрасло, е лош признак. Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека.
Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата.
Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов.
към беседата >>
Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот.
Ако лицето е обрасло, е лош признак. Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата.
Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот.
Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите.
към беседата >>
Създават повече енергия.
Но ако и главата е съвсем оголяла и то [е] друг лош признак. Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот.
Създават повече енергия.
Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта.
към беседата >>
Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл.
Горите са потребни. Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия.
Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл.
Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта. Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство.
към беседата >>
Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките.
Космите са като горите, които са потребни за благата на човека. Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл.
Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките.
Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов. Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта. Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство. Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят.
към беседата >>
Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов.
Космите дават опората, възможност за облагородяване на чувствата. Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките.
Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов.
Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите. Мисълта се ражда от Любовта. Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство. Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят. Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката.
към беседата >>
Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите.
Но ако тия косми не се облагородяват, те внасят една грубост в човешкия живот. Създават повече енергия. Грубостта произтича, че чувствата стават чрезмерни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, между чувствата и между постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов.
Ако мисълта не е под контрола на Любовта, не говоря за обикновената любов, тази любов не може да контролира мислите.
Мисълта се ражда от Любовта. Всяка една мисъл, която е родена от любов, тогава мисълта ражда едно благородно чувство. Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят. Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката. Постъпките на човека вече създават човешкия характер.
към беседата >>
3.
Даване, вземане и прилагане
,
МОК
, София, 7.7.1939г.,
Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето?
Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър.
Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето?
Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце? – Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина.
към беседата >>
Ако обикалят, какво ще научат?
Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето?
Ако обикалят, какво ще научат?
Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце? – Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие?
към беседата >>
Представете си, че туй слънце свети.
Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат?
Представете си, че туй слънце свети.
Защо свети туй слънце? – Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие? Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите.
към беседата >>
Защо свети туй слънце?
Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети.
Защо свети туй слънце?
– Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие? Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите. Нали е опасно слънцето?
към беседата >>
– Защото ви обича.
Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце?
– Защото ви обича.
Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие? Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите. Нали е опасно слънцето? Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш.
към беседата >>
Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина.
Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце? – Защото ви обича.
Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина.
Нали сега има противоречие? Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите. Нали е опасно слънцето? Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш. То е вече тъмно.
към беседата >>
Нали сега има противоречие?
Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце? – Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина.
Нали сега има противоречие?
Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите. Нали е опасно слънцето? Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш. То е вече тъмно.
към беседата >>
Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите.
Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце? – Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие?
Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите.
Нали е опасно слънцето? Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш. То е вече тъмно.
към беседата >>
Нали е опасно слънцето?
Защо свети туй слънце? – Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие? Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите.
Нали е опасно слънцето?
Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш. То е вече тъмно.
към беседата >>
Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш.
– Защото ви обича. Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие? Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите. Нали е опасно слънцето?
Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш.
То е вече тъмно.
към беседата >>
Вие не сте изучавали закона.
Вие не сте изучавали закона.
Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си? Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои.
към беседата >>
То е вече тъмно.
Като идете при него, то ще загасне и вие ще бъдете в тъмнина. Нали сега има противоречие? Ако слънцето изгрее, ти ще си затвориш очите. Нали е опасно слънцето? Докато ти обичаш слънцето, то ще те гледа; щом престане то да те гледа, ти не го обичаш.
То е вече тъмно.
към беседата >>
Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си?
Вие не сте изучавали закона.
Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си?
Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите.
към беседата >>
Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш.
Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш.
Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш. Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля. Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост. Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш.
към беседата >>
Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен.
Вие не сте изучавали закона. Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си?
Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен.
Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш.
към беседата >>
Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш.
Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш.
Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш.
Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля. Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост. Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш. Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.
към беседата >>
Но какво значи да има човек самообладание?
Вие не сте изучавали закона. Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си? Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен.
Но какво значи да има човек самообладание?
Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш.
към беседата >>
Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си.
Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш. Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш.
Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си.
Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля. Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост. Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш. Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.
към беседата >>
Какво значи човек да е господар на себе си?
Вие не сте изучавали закона. Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си? Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание?
Какво значи човек да е господар на себе си?
Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно.
към беседата >>
Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля.
Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш. Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш. Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си.
Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля.
Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост. Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш. Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.
към беседата >>
Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои.
Вие не сте изучавали закона. Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си? Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си?
Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои.
Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква.
към беседата >>
Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост.
Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш. Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш. Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля.
Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост.
Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш. Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.
към беседата >>
Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите.
Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си? Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои.
Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите.
Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага.
към беседата >>
Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш.
Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш. Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш. Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля. Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост.
Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш.
Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.
към беседата >>
Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш.
Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите.
Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш.
Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Казват някои: „В какво седи философията на живота?
към беседата >>
Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.
Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш. Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля. Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост. Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш.
Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.
към беседата >>
Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш.
Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш.
Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш.
То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Казват някои: „В какво седи философията на живота? “ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.
към беседата >>
Сега нека да попеем, остават още няколко минути.
Сега нека да попеем, остават още няколко минути.
Този часовник избързал. Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват. За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го. Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано.
към беседата >>
То е само идейно.
Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш.
То е само идейно.
Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Казват някои: „В какво седи философията на живота? “ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.
към беседата >>
Този часовник избързал.
Сега нека да попеем, остават още няколко минути.
Този часовник избързал.
Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват. За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го. Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано. В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш.
към беседата >>
Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква.
Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно.
Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква.
Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Казват някои: „В какво седи философията на живота? “ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.
към беседата >>
Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват.
Сега нека да попеем, остават още няколко минути. Този часовник избързал.
Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват.
За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го. Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано. В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш. Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано.
към беседата >>
Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага.
Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква.
Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага.
Казват някои: „В какво седи философията на живота? “ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.
към беседата >>
За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го.
Сега нека да попеем, остават още няколко минути. Този часовник избързал. Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват.
За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го.
Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано. В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш. Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано. Ще идеш точно навреме, като англичанин.
към беседата >>
Казват някои: „В какво седи философията на живота?
Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага.
Казват някои: „В какво седи философията на живота?
“ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.
към беседата >>
Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш.
Сега нека да попеем, остават още няколко минути. Този часовник избързал. Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват. За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го.
Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш.
Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано. В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш. Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано. Ще идеш точно навреме, като англичанин. Няма да закъснееш нито една минута.
към беседата >>
“ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.
Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Казват някои: „В какво седи философията на живота?
“ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.
към беседата >>
Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано.
Сега нека да попеем, остават още няколко минути. Този часовник избързал. Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват. За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го. Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш.
Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано.
В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш. Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано. Ще идеш точно навреме, като англичанин. Няма да закъснееш нито една минута.
към беседата >>
Служенето сега.
Служенето сега.
Колко елемента има служенето? „С“-то е един елемент. „С“ какво означава? Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“.
към беседата >>
В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш.
Този часовник избързал. Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват. За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го. Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано.
В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш.
Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано. Ще идеш точно навреме, като англичанин. Няма да закъснееш нито една минута.
към беседата >>
Колко елемента има служенето?
Служенето сега.
Колко елемента има служенето?
„С“-то е един елемент. „С“ какво означава? Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент.
към беседата >>
Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано.
Някой път тоновете пристигат по-рано, някой път закъсняват. За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го. Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано. В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш.
Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано.
Ще идеш точно навреме, като англичанин. Няма да закъснееш нито една минута.
към беседата >>
„С“-то е един елемент.
Служенето сега. Колко елемента има служенето?
„С“-то е един елемент.
„С“ какво означава? Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“.
към беседата >>
Ще идеш точно навреме, като англичанин.
За да не закъснее, ускорява хода, пък за да не отиде по-рано, забавя го. Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано. В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш. Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано.
Ще идеш точно навреме, като англичанин.
Няма да закъснееш нито една минута.
към беседата >>
„С“ какво означава?
Служенето сега. Колко елемента има служенето? „С“-то е един елемент.
„С“ какво означава?
Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието.
към беседата >>
Няма да закъснееш нито една минута.
Някой път не се позволява да дойдеш по-рано, позволява се да закъснееш. Друг път не са позволява да закъснееш, позволява се да дойдеш по-рано. В природата не се позволява да идеш по-рано, нито да закъсняваш. Няма да закъснееш и няма да идеш по-рано. Ще идеш точно навреме, като англичанин.
Няма да закъснееш нито една минута.
към беседата >>
Вторият елемент е „Л“.
Служенето сега. Колко елемента има служенето? „С“-то е един елемент. „С“ какво означава?
Вторият елемент е „Л“.
Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче.
към беседата >>
Вземете сега „сол“ от първата степен.
Вземете сега „сол“ от първата степен.
/Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения. Отде започва „Давай, давай“? – От „ла“. Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава.
към беседата >>
Третият елемент е „У“.
Служенето сега. Колко елемента има служенето? „С“-то е един елемент. „С“ какво означава? Вторият елемент е „Л“.
Третият елемент е „У“.
„Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш.
към беседата >>
/Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения.
Вземете сега „сол“ от първата степен.
/Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения.
Отде започва „Давай, давай“? – От „ла“. Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване?
към беседата >>
„Ж“ е четвъртият елемент.
Колко елемента има служенето? „С“-то е един елемент. „С“ какво означава? Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“.
„Ж“ е четвъртият елемент.
„С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист?
към беседата >>
Отде започва „Давай, давай“?
Вземете сега „сол“ от първата степен. /Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения.
Отде започва „Давай, давай“?
– От „ла“. Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш?
към беседата >>
„С Л У Ж Е Н И Е“.
„С“-то е един елемент. „С“ какво означава? Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент.
„С Л У Ж Е Н И Е“.
В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш.
към беседата >>
– От „ла“.
Вземете сега „сол“ от първата степен. /Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения. Отде започва „Давай, давай“?
– От „ла“.
Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят?
към беседата >>
В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието.
„С“ какво означава? Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“.
В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието.
Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш.
към беседата >>
Значи кой може да дава?
Вземете сега „сол“ от първата степен. /Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения. Отде започва „Давай, давай“? – От „ла“.
Значи кой може да дава?
Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш?
към беседата >>
Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче.
Вторият елемент е „Л“. Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието.
Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче.
На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си.
към беседата >>
Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава.
Вземете сега „сол“ от първата степен. /Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения. Отде започва „Давай, давай“? – От „ла“. Значи кой може да дава?
Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава.
Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш?
към беседата >>
На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш.
Третият елемент е „У“. „Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче.
На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш.
Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той?
към беседата >>
Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване?
/Пеем „сол“./ На „сол“ му липсват няколко трептения. Отде започва „Давай, давай“? – От „ла“. Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава.
Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване?
Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават.
към беседата >>
Колко енергия ще изхарчиш за този лист?
„Ж“ е четвъртият елемент. „С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш.
Колко енергия ще изхарчиш за този лист?
Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист.
към беседата >>
Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш?
Отде започва „Давай, давай“? – От „ла“. Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване?
Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш?
Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях.
към беседата >>
Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш.
„С Л У Ж Е Н И Е“. В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист?
Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш.
После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист?
към беседата >>
Можеш ли да дадеш живот на този цвят?
– От „ла“. Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш?
Можеш ли да дадеш живот на този цвят?
Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите?
към беседата >>
После ти не знаеш къде може да го туриш.
В дадения случай първият елемент на служенето дава безграничност на понятието. Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш.
После ти не знаеш къде може да го туриш.
После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта.
към беседата >>
Учен ли си да знаеш как да го възкресиш?
Значи кой може да дава? Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят?
Учен ли си да знаеш как да го възкресиш?
Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите? “ Тя казва: „Мога, мога!
към беседата >>
После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си.
Ще служиш специфично, не на един човек, но някой път (на) едно бръмбарче. На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш.
После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си.
Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го.
към беседата >>
Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш?
Плодът. „Давай“ от „ла“ започва, понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш?
Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш?
На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите? “ Тя казва: „Мога, мога! “ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи.
към беседата >>
Още първият елемент, какъв е той?
На един лист ще услужиш, паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си.
Още първият елемент, какъв е той?
Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя?
към беседата >>
На младите моми, които се женят, тази задача им дават.
Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш?
На младите моми, които се женят, тази задача им дават.
Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите? “ Тя казва: „Мога, мога! “ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи. Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят.
към беседата >>
Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист.
Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той?
Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист.
Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш.
към беседата >>
Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях.
Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: Ти можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават.
Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях.
Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите? “ Тя казва: „Мога, мога! “ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи. Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят. Трябва да обмислиш.
към беседата >>
Какво означава падналият лист?
Този лист не плаща твоята енергия, която изхарчваш. После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист.
Какво означава падналият лист?
Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист?
към беседата >>
Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите?
Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях.
Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите?
“ Тя казва: „Мога, мога! “ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи. Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят. Трябва да обмислиш.
към беседата >>
Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта.
После ти не знаеш къде може да го туриш. После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист?
Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта.
Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа.
към беседата >>
“ Тя казва: „Мога, мога!
Учен ли си да знаеш как да го възкресиш? Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите?
“ Тя казва: „Мога, мога!
“ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи. Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят. Трябва да обмислиш.
към беседата >>
Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го.
После ще изхарчиш една твоя мисъл, ще иждивиш част от времето си. Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта.
Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го.
Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота.
към беседата >>
“ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи.
Щом ви се дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите? “ Тя казва: „Мога, мога!
“ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи.
Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят. Трябва да обмислиш.
към беседата >>
Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя?
Още първият елемент, какъв е той? Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го.
Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя?
“ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание.
към беседата >>
Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят.
На младите моми, които се женят, тази задача им дават. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите? “ Тя казва: „Мога, мога! “ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи.
Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят.
Трябва да обмислиш.
към беседата >>
“ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш.
Първият елемент, „С“-то, показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист. Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя?
“ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш.
Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам?
към беседата >>
Трябва да обмислиш.
Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват им: „Тия откъснати цветя тя може ли да ги възкреси, да ги оживите? “ Тя казва: „Мога, мога! “ Като започне да ги възкресява, тя започне да страда, понеже всички цветя, които са на главата, трябва да ги оживи. Всяка една мисъл, която не се прилага, тя е откъснат цвят.
Трябва да обмислиш.
към беседата >>
Каква услуга може да направите на един лист?
Какво означава падналият лист? Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш.
Каква услуга може да направите на един лист?
Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието.
към беседата >>
Някой ти казва: „Служи!
Някой ти казва: „Служи!
“ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят. – „Как да служа? “ – Учен човек си. Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари.
към беседата >>
Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа.
Всеки един човек, който не служи на Бога както трябва, той е паднал лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист?
Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа.
Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите.
към беседата >>
“ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят.
Някой ти казва: „Служи!
“ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят.
– „Как да служа? “ – Учен човек си. Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш?
към беседата >>
Той няма смисъл в живота.
Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа.
Той няма смисъл в живота.
В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките.
към беседата >>
– „Как да служа?
Някой ти казва: „Служи! “ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят.
– „Как да служа?
“ – Учен човек си. Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява.
към беседата >>
В дадения случай той съзнава своето страдание.
Ти го срещнеш и кажеш: „Какво да ти направя? “ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота.
В дадения случай той съзнава своето страдание.
Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат.
към беседата >>
“ – Учен човек си.
Някой ти казва: „Служи! “ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят. – „Как да служа?
“ – Учен човек си.
Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева.
към беседата >>
Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам?
“ Вземеш го този лист, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание.
Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам?
“ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието.
към беседата >>
Как трябва да служи човек?
Някой ти казва: „Служи! “ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят. – „Как да служа? “ – Учен човек си.
Как трябва да служи човек?
Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена.
към беседата >>
“ Няма изходен път страданието.
Каква услуга може да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам?
“ Няма изходен път страданието.
Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили.
към беседата >>
Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари.
Някой ти казва: „Служи! “ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят. – „Как да служа? “ – Учен човек си. Как трябва да служи човек?
Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари.
Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена. Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига.
към беседата >>
Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите.
Да му помогнеш в страданието е невъзможно, понеже той сам в себе си няма някакъв център, който съдържа. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието.
Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите.
Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил.
към беседата >>
Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш?
“ Ако ти не знаеш, ти вече имаш откъснат цвят. – „Как да служа? “ – Учен човек си. Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари.
Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш?
Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена. Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига. Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре.
към беседата >>
Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките.
Той няма смисъл в живота. В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите.
Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките.
Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство.
към беседата >>
Давам ти един лев.“ Той не се съгласява.
– „Как да служа? “ – Учен човек си. Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш?
Давам ти един лев.“ Той не се съгласява.
Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена. Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига. Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре. На лирата е зле, пък и на нас е зле.
към беседата >>
Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат.
В дадения случай той съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките.
Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат.
Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил.
към беседата >>
Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева.
“ – Учен човек си. Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява.
Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева.
Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена. Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига. Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре. На лирата е зле, пък и на нас е зле. Лирата може да се котира с 500, 400, 350.
към беседата >>
Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието.
Каквото да му кажеш, ще ви каже: „Не знаеш ли, че аз страдам? “ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат.
Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието.
Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат.
към беседата >>
Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена.
Как трябва да служи човек? Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева.
Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена.
Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига. Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре. На лирата е зле, пък и на нас е зле. Лирата може да се котира с 500, 400, 350.
към беседата >>
Всякога страдаме за онова, което сме изгубили.
“ Няма изходен път страданието. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието.
Всякога страдаме за онова, което сме изгубили.
Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново.
към беседата >>
Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига.
Богатите хора са намерили средството, понеже имат пари. Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена.
Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига.
Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре. На лирата е зле, пък и на нас е зле. Лирата може да се котира с 500, 400, 350.
към беседата >>
Ти страдаш за нещо, което си изгубил.
Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили.
Ти страдаш за нещо, което си изгубил.
Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето.
към беседата >>
Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре.
Дойде някой, казва му: „Искаш ли да ми служиш? Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена. Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига.
Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре.
На лирата е зле, пък и на нас е зле. Лирата може да се котира с 500, 400, 350.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство.
Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил.
Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство.
Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш.
към беседата >>
На лирата е зле, пък и на нас е зле.
Давам ти един лев.“ Той не се съгласява. Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена. Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига. Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре.
На лирата е зле, пък и на нас е зле.
Лирата може да се котира с 500, 400, 350.
към беседата >>
Искаш да спечелиш, че си изгубил.
Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство.
Искаш да спечелиш, че си изгубил.
Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво?
към беседата >>
Лирата може да се котира с 500, 400, 350.
Дава два, не се съгласява, три, пак не се съгласява, четири, пет, десет, като дойде четири английски лири на ден, съгласява се, казва: „Ще служа.“ Четири лири по 500 лева. Курсът на лирата варира, ако стане война, лирата изгубва своята цена. Ако се подобрява положението на Англия, лирата се подига. Та ние, които имаме лири, ще зависи, ако е добре на Англия, и на лирата е добре, ако не е добре на Англия, и на лирата не е добре. На лирата е зле, пък и на нас е зле.
Лирата може да се котира с 500, 400, 350.
към беседата >>
Ти си бил богат.
Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил.
Ти си бил богат.
Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво? За изгубеното здраве.
към беседата >>
Изпейте сега „Давай, давай“.
Изпейте сега „Давай, давай“.
Вие като пеете, много тщеславно пеете. Силното пеене е тщеславно. Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете.
към беседата >>
Богатството за тебе не е нещо ново.
Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат.
Богатството за тебе не е нещо ново.
Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво? За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето?
към беседата >>
Вие като пеете, много тщеславно пеете.
Изпейте сега „Давай, давай“.
Вие като пеете, много тщеславно пеете.
Силното пеене е тщеславно. Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво?
към беседата >>
Да допуснем, че си изгубил здравето.
Ти страдаш за нещо, което си изгубил. Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново.
Да допуснем, че си изгубил здравето.
Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво? За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент.
към беседата >>
Силното пеене е тщеславно.
Изпейте сега „Давай, давай“. Вие като пеете, много тщеславно пеете.
Силното пеене е тщеславно.
Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите.
към беседата >>
Ти вече съжаляваш, страдаш.
Ти искаш да бъдеш богат и си изгубил своето богатство. Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето.
Ти вече съжаляваш, страдаш.
За какво? За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето?
към беседата >>
Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива.
Изпейте сега „Давай, давай“. Вие като пеете, много тщеславно пеете. Силното пеене е тщеславно.
Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива.
„Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете.
към беседата >>
За какво?
Искаш да спечелиш, че си изгубил. Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш.
За какво?
За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна.
към беседата >>
„Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш.
Изпейте сега „Давай, давай“. Вие като пеете, много тщеславно пеете. Силното пеене е тщеславно. Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива.
„Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш.
„Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно.
към беседата >>
За изгубеното здраве.
Ти си бил богат. Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво?
За изгубеното здраве.
Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна.
към беседата >>
„Давай, давай“, тихо като пеете.
Изпейте сега „Давай, давай“. Вие като пеете, много тщеславно пеете. Силното пеене е тщеславно. Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш.
„Давай, давай“, тихо като пеете.
/Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите.
към беседата >>
Какво нещо е здравето?
Богатството за тебе не е нещо ново. Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво? За изгубеното здраве.
Какво нещо е здравето?
Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая.
към беседата >>
/Показва Учителят./ Кое по-хубаво?
Вие като пеете, много тщеславно пеете. Силното пеене е тщеславно. Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете.
/Показва Учителят./ Кое по-хубаво?
По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка.
към беседата >>
Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент.
Да допуснем, че си изгубил здравето. Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво? За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето?
Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент.
В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво.
към беседата >>
По-малко енергия, повече мисъл ще турите.
Силното пеене е тщеславно. Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво?
По-малко енергия, повече мисъл ще турите.
Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее.
към беседата >>
В какво седи здравето?
Ти вече съжаляваш, страдаш. За какво? За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент.
В какво седи здравето?
Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте!
към беседата >>
Много енергия харчите, ще обеднеете.
Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите.
Много енергия харчите, ще обеднеете.
Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“.
към беседата >>
Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна.
За какво? За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето?
Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна.
Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен.
към беседата >>
Точно да бъде, да няма нищо излишно.
„Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете.
Точно да бъде, да няма нищо излишно.
„Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото.
към беседата >>
Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна.
За изгубеното здраве. Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна.
Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна.
Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате.
към беседата >>
„Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите.
„Давай, давай“, тихо като пеете. /Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно.
„Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите.
Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата.
към беседата >>
Представете си, че аз ви завеждам в една стая.
Какво нещо е здравето? Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна.
Представете си, че аз ви завеждам в една стая.
Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете.
към беседата >>
Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка.
/Показва Учителят./ Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите.
Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка.
Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката.
към беседата >>
Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво.
Тъй, както се пише, З Д Р А В Е, „З“-то е първият елемент. В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая.
Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво.
Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете.
към беседата >>
Човек трябва да мисли, ако иска да пее.
По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка.
Човек трябва да мисли, ако иска да пее.
Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко.
към беседата >>
Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте!
В какво седи здравето? Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво.
Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте!
Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете.
към беседата >>
Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“.
Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее.
Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“.
При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека.
към беседата >>
Но ви дам една нова песен.
Да кажем, вие мислите, че идеята сама по себе си е ясна. Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте!
Но ви дам една нова песен.
Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва?
към беседата >>
При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото.
Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“.
При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото.
При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка.
към беседата >>
Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате.
Щом речеш да изясниш своята идея, тя става тъмна. Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен.
Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате.
Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света.
към беседата >>
При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата.
„Давай, давай“ любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото.
При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата.
Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба.
към беседата >>
Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете.
Представете си, че аз ви завеждам в една стая. Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате.
Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете.
Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно.
към беседата >>
Защото от устата излиза плюнката.
Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата.
Защото от устата излиза плюнката.
Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото.
към беседата >>
Ако дойде светлината, вие започвате да пеете.
Вие сте учен човек, музикант сте, знаете да пеете хубаво. Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете.
Ако дойде светлината, вие започвате да пеете.
Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог.
към беседата >>
Плюнката оцапва всичко.
Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката.
Плюнката оцапва всичко.
Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност.
към беседата >>
Щом изгася светлината, вие не можете да пеете.
Вечерно време загасвам всичките лампи, казвам: Я ми пейте! Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете.
Щом изгася светлината, вие не можете да пеете.
А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим.
към беседата >>
Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека.
Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко.
Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека.
Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност.
към беседата >>
А за да заслужите, какво ви трябва?
Но ви дам една нова песен. Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете.
А за да заслужите, какво ви трябва?
Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения.
към беседата >>
Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка.
При „всичко давай“, показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека.
Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка.
После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно.
към беседата >>
Ти можеш да служиш само на великото в света.
Ако ви дам една песен, която вие сте изучили, все таки вие имате. Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва?
Ти можеш да служиш само на великото в света.
На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш.
към беседата >>
После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба.
При „чисто семе пшеничено“, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка.
После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба.
Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори.
към беседата >>
На дребни работи не се служи, то е невъзможно.
Давам ви една нова песен, вие не може да я пеете. Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света.
На дребни работи не се служи, то е невъзможно.
Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш?
към беседата >>
Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото.
Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба.
Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото.
Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат.
към беседата >>
Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог.
Ако дойде светлината, вие започвате да пеете. Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно.
Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог.
Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш.
към беседата >>
Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност.
Плюнката оцапва всичко. Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото.
Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност.
Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат.
към беседата >>
Извън Бога никому не можем да служим.
Щом изгася светлината, вие не можете да пеете. А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог.
Извън Бога никому не можем да служим.
Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш?
към беседата >>
Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност.
Като говорите, излиза плюнка, оцапва човека. Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност.
Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност.
Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате.
към беседата >>
Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения.
А за да заслужите, какво ви трябва? Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим.
Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения.
Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш.
към беседата >>
Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно.
Като говорите, нищо да не излиза, нито една плюнка. После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност.
Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно.
Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит.
към беседата >>
Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш.
Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения.
Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш.
Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш.
към беседата >>
Много добре трябва да се учи човек да говори.
После ти като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, тъй като говорите, то може да изхвръкне като бомба. Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно.
Много добре трябва да се учи човек да говори.
Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две.
към беседата >>
Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш?
На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш.
Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш?
Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа?
към беседата >>
Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат.
Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата, да падне като някой нектар и да дойде, и да поглади ухото. Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори.
Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат.
Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически.
към беседата >>
Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш.
Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш?
Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш.
Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш.
към беседата >>
Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат.
Всеки звук трябва да образува едно трептение, като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат.
Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат.
Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават.
към беседата >>
Може ли да служиш на това, което не виждаш?
Извън Бога никому не можем да служим. Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш.
Може ли да служиш на това, което не виждаш?
Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна.
към беседата >>
Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате.
Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат.
Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате.
Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа.
към беседата >>
Ти на един лист не можеш да служиш.
Невъзможно е да служиш тъй, аз както говоря, невъзможно е да служиш заради следните съображения. Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш?
Ти на един лист не можеш да служиш.
На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота.
към беседата >>
Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит.
Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате.
Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит.
Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва.
към беседата >>
На една капка вода не можеш да служиш.
Ти не можеш да вземеш с ръката си една дребна прашинка, не можеш да я видиш. Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш.
На една капка вода не можеш да служиш.
Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума.
към беседата >>
Може да ви турят две.
Много добре трябва да се учи човек да говори. Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит.
Може да ви турят две.
Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат.
към беседата >>
Слуга можеш ли да станеш на листа?
Как ще вземеш това, което не виждаш, как ще го хванеш? Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш.
Слуга можеш ли да станеш на листа?
Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето.
към беседата >>
Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически.
Когато говорите, трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две.
Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически.
Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре.
към беседата >>
Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш.
Да служиш някому, значи да го обхванеш, да го видиш. Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа?
Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш.
Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш.
към беседата >>
Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават.
Някой път има някой приятел, не само приятели ви слушат, но има най-малко трима души, които ви слушат. Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически.
Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават.
След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво.
към беседата >>
Бог е една дума непонятна.
Може ли да служиш на това, което не виждаш? Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш.
Бог е една дума непонятна.
Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света.
към беседата >>
След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа.
Един професор от невидимия свят, един от духовния свят и един от физическия свят, трима души приятели, които вие обичате. Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават.
След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа.
Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди.
към беседата >>
Може да служиш на онова, което ти е дало живота.
Ти на един лист не можеш да служиш. На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна.
Може да служиш на онова, което ти е дало живота.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе.
към беседата >>
Пък лъжа не трябва.
Вие като говорите, те ви турят бележка, вие държите изпит. Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа.
Пък лъжа не трябва.
Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата.
към беседата >>
Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума.
На една капка вода не можеш да служиш. Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света.
към беседата >>
Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат.
Може да ви турят две. Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва.
Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат.
Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата. Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата.
към беседата >>
Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето.
Слуга можеш ли да станеш на листа? Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде.
към беседата >>
Двете не е лошо, с два вола се оре.
Казвам: Когато говорите, когато мислите, знайте, че пред вас има същества, които ви наблюдават от трите свята и вашите мисли наблюдават, не критически. Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат.
Двете не е лошо, с два вола се оре.
Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата. Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата. Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш.
към беседата >>
Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш.
Значи, само на великото в света, само на Бога може да служиш. Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш.
Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън.
към беседата >>
Единицата, и то е хубаво.
Те са невъзмутими, тихо и спокойно ви наблюдават. След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре.
Единицата, и то е хубаво.
На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата. Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата. Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш. Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно.
към беседата >>
Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света.
Бог е една дума непонятна. Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш.
Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света.
Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него.
към беседата >>
На един кон се язди.
След като ви турят двойка, ще дойдат да ви потупат по рамото, казват: „Гледай да учиш по-добре.“ Казват: „Ние трябва да бъдем справедливи.“ После, ако ти турят по-голяма бележка, отколкото трябва, то е лъжа. Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво.
На един кон се язди.
Щом ти турят единица, да се качиш на единицата. Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата. Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш. Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно. Колко души може да се возят на един мотоциклет?
към беседата >>
Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе.
Може да служиш на онова, което ти е дало живота. Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света.
Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе.
При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него.
към беседата >>
Щом ти турят единица, да се качиш на единицата.
Пък лъжа не трябва. Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди.
Щом ти турят единица, да се качиш на единицата.
Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата. Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш. Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно. Колко души може да се возят на един мотоциклет?
към беседата >>
При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало ума. Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе.
При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света.
Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания.
към беседата >>
Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата.
Значи онова, което заслужаваш, трябва те да ти го дадат. Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата.
Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата.
Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш. Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно. Колко души може да се возят на един мотоциклет?
към беседата >>
Няма да те има никъде.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало сърцето. Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света.
Няма да те има никъде.
Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък.
към беседата >>
Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш.
Двете не е лошо, с два вола се оре. Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата. Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата.
Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш.
Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно. Колко души може да се возят на един мотоциклет?
към беседата >>
Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън.
Можеш да служиш на онова, което ти е дало тялото, в което сега живееш. Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде.
Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън.
Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме?
към беседата >>
Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно.
Единицата, и то е хубаво. На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата. Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата. Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш.
Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно.
Колко души може да се возят на един мотоциклет?
към беседата >>
Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него.
Можеш да служиш на онова, което те е оградило с всички блага в света. Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън.
Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него.
Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание.
към беседата >>
Колко души може да се возят на един мотоциклет?
На един кон се язди. Щом ти турят единица, да се качиш на единицата. Който има две, да впрегне двата вола вече на нивата. Като ти турят три, нали има кола с три колелета, на колата ще се качиш. Нали има такива мотоциклети с две колела, отзад едно и отпред едно.
Колко души може да се возят на един мотоциклет?
към беседата >>
Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него.
Защото в момента, в който ти се поколебаеш да му служиш, ще дойдат всичките страдания върху тебе. При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него.
Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него.
Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен.
към беседата >>
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите.
Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място.
към беседата >>
Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания.
При най-малкото колебание да му служиш, ще дойдат всичките страдания или съвсем ще изчезнеш от света. Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него.
Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания.
Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието.
към беседата >>
Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите.
Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си.
Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място.
към беседата >>
Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък.
Няма да те има никъде. Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания.
Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък.
Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен.
към беседата >>
Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите. Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си.
Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки.
Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място. Всичко да е на място.
към беседата >>
Защо страдаме?
Да изпъдим от един клас едного, значи, че той няма да съществува отвън. Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък.
Защо страдаме?
За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен. Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи.
към беседата >>
Не да се страхуваш.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите. Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки.
Не да се страхуваш.
Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място. Всичко да е на място.
към беседата >>
За своето непослушание.
Той отвън може да съществува, но тия блага в класа ще изчезнат заради него. Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме?
За своето непослушание.
Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен. Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи. Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда.
към беседата >>
Имайте желание всяка постъпка да е на място.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите. Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш.
Имайте желание всяка постъпка да е на място.
Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място. Всичко да е на място.
към беседата >>
Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен.
Ти ще изчезнеш за онзи порядък, който Бог е създал, ти ще излезеш извън него. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание.
Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен.
„Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен. Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи. Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда. Кой му е крив?
към беседата >>
Онова, което вземаш, да е на място.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите. Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място.
Онова, което вземаш, да е на място.
Онова, което прилагаш, да е на място. Всичко да е на място.
към беседата >>
„Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието.
Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен.
„Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието.
– „Страдам.“ – Не си много разумен. Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи. Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда. Кой му е крив? Не знаел как да яде.
към беседата >>
Онова, което прилагаш, да е на място.
Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място.
Онова, което прилагаш, да е на място.
Всичко да е на място.
към беседата >>
– „Страдам.“ – Не си много разумен.
Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието.
– „Страдам.“ – Не си много разумен.
Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи. Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда. Кой му е крив? Не знаел как да яде.
към беседата >>
Всичко да е на място.
Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място.
Всичко да е на място.
към беседата >>
Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи.
Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен.
Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи.
Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда. Кой му е крив? Не знаел как да яде.
към беседата >>
Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда.
За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен. Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи.
Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда.
Кой му е крив? Не знаел как да яде.
към беседата >>
Кой му е крив?
Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. „Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен. Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи. Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда.
Кой му е крив?
Не знаел как да яде.
към беседата >>
Не знаел как да яде.
„Много страдаме.“ – Увеличило се непослушанието. – „Страдам.“ – Не си много разумен. Защото ако беше разумен, веднага щеше да се изправи. Поканили го на гости, нагостили го хубаво, сутринта го боли коремът, страда. Кой му е крив?
Не знаел как да яде.
към беседата >>
Как се яде?
Как се яде?
За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш. Казваш: „Заповядай! “ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт.
към беседата >>
За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш.
Как се яде?
За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш.
Казваш: „Заповядай! “ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен.
към беседата >>
Казваш: „Заповядай!
Как се яде? За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш.
Казваш: „Заповядай!
“ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене.
към беседата >>
“ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта.
Как се яде? За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш. Казваш: „Заповядай!
“ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта.
Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш.
към беседата >>
Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат.
Как се яде? За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш. Казваш: „Заповядай! “ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта.
Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат.
Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш?
към беседата >>
Че то е един свещен акт.
Как се яде? За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш. Казваш: „Заповядай! “ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат.
Че то е един свещен акт.
Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата?
към беседата >>
Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен.
За да ядеш правилно, ти трябва с хляба да се разговаряш, да го питаш откъде е дошъл и тогава ще го възприемеш. Казваш: „Заповядай! “ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт.
Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен.
Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание?
към беседата >>
Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене.
Казваш: „Заповядай! “ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен.
Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене.
Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието?
към беседата >>
Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш.
“ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене.
Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш.
Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма.
към беседата >>
Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш?
Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш.
Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш?
Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда?
към беседата >>
Кой е езикът на водата?
Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш?
Кой е езикът на водата?
Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени.
към беседата >>
Най-после кой е езикът на вашето страдание?
Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата?
Най-после кой е езикът на вашето страдание?
Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане.
към беседата >>
Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието?
Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене. Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание?
Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието?
Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто.
към беседата >>
Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма.
Картошки супа, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш. Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието?
Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма.
Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието.
към беседата >>
Сега питате: „Защо човек трябва да страда?
Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма.
Сега питате: „Защо човек трябва да страда?
“ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш.
към беседата >>
“ – За да станете учени.
Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда?
“ – За да станете учени.
Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота.
към беседата >>
Човек, който не страда, учен не може да стане.
Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени.
Човек, който не страда, учен не може да стане.
Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота. Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите.
към беседата >>
Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто.
Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане.
Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто.
Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота. Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.
към беседата >>
Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието.
Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто.
Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието.
Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота. Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.
към беседата >>
Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш.
Сега питате: „Защо човек трябва да страда? “ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието.
Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш.
Друг един възглед има за живота. Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.
към беседата >>
Друг един възглед има за живота.
“ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш.
Друг един възглед има за живота.
Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.
към беседата >>
Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите.
Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота.
Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите.
След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.
към беседата >>
След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.
Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота. Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите.
След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.
към беседата >>
Запример, вие искате да дадете някому един поглед.
Запример, вие искате да дадете някому един поглед.
Как ще го дадете? Какво ще го направите? Да кажем сега: Вземете един тон на щастието. Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата.
към беседата >>
Как ще го дадете?
Запример, вие искате да дадете някому един поглед.
Как ще го дадете?
Какво ще го направите? Да кажем сега: Вземете един тон на щастието. Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи.
към беседата >>
Какво ще го направите?
Запример, вие искате да дадете някому един поглед. Как ще го дадете?
Какво ще го направите?
Да кажем сега: Вземете един тон на щастието. Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол.
към беседата >>
Да кажем сега: Вземете един тон на щастието.
Запример, вие искате да дадете някому един поглед. Как ще го дадете? Какво ще го направите?
Да кажем сега: Вземете един тон на щастието.
Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата.
към беседата >>
Кой е тонът на щастието?
Запример, вие искате да дадете някому един поглед. Как ще го дадете? Какво ще го направите? Да кажем сега: Вземете един тон на щастието.
Кой е тонът на щастието?
Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло.
към беседата >>
Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата.
Запример, вие искате да дадете някому един поглед. Как ще го дадете? Какво ще го направите? Да кажем сега: Вземете един тон на щастието. Кой е тонът на щастието?
Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата.
Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол.
към беседата >>
Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи.
Как ще го дадете? Какво ще го направите? Да кажем сега: Вземете един тон на щастието. Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата.
Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи.
Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол.
към беседата >>
Това е сол.
Какво ще го направите? Да кажем сега: Вземете един тон на щастието. Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи.
Това е сол.
Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки.
към беседата >>
Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата.
Да кажем сега: Вземете един тон на щастието. Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол.
Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата.
Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла.
към беседата >>
Солта ни избавя от едно зло.
Кой е тонът на щастието? Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата.
Солта ни избавя от едно зло.
Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш?
към беседата >>
Българите обичат много сол.
Не тонът на самото щастие, тонът на дрехата. Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло.
Българите обичат много сол.
Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето.
към беседата >>
Северните и западните народи много малко ядат сол.
Най-първо щастието си има една горна дреха, която носи. Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол.
Северните и западните народи много малко ядат сол.
Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта.
към беседата >>
Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки.
Това е сол. Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол.
Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки.
Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни.
към беседата >>
Сол ще вземеш с върха на една игла.
Не че е сол българска, но сол, с която посоляват нещата. Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки.
Сол ще вземеш с върха на една игла.
Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи.
към беседата >>
Имаш чорба, колко сол трябва да туриш?
Солта ни избавя от едно зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла.
Имаш чорба, колко сол трябва да туриш?
Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава.
към беседата >>
Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето.
Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш?
Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето.
Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол.
към беседата >>
Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта.
Северните и западните народи много малко ядат сол. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето.
Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта.
Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна.
към беседата >>
Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни.
Много малко сол трябва на човека, микроскопическо, не с пилюлки. Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта.
Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни.
Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво.
към беседата >>
Всичките хора страдат от осолените думи.
Сол ще вземеш с върха на една игла. Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни.
Всичките хора страдат от осолените думи.
Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил?
към беседата >>
Много сол изсушава.
Имаш чорба, колко сол трябва да туриш? Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи.
Много сол изсушава.
Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата.
към беседата >>
Всички от вас, които съхнете, имате много сол.
Аз ако бих бил готвач, ще извадя иглата, ще бодна на върха и ще туря в яденето. Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава.
Всички от вас, които съхнете, имате много сол.
Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата. Казвате: „Колко вода?
към беседата >>
Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна.
Колкото се закачи на върха на иглата, това е солта. Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол.
Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна.
Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата. Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето.
към беседата >>
Да имаш много вода, не е хубаво.
Често някои думи във вас са много осолени, не са безсолни. Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна.
Да имаш много вода, не е хубаво.
Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата. Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента.
към беседата >>
Аз някъде колко вода бих турил?
Всичките хора страдат от осолените думи. Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво.
Аз някъде колко вода бих турил?
Пак с иглата. Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата?
към беседата >>
Пак с иглата.
Много сол изсушава. Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил?
Пак с иглата.
Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение.
към беседата >>
Казвате: „Колко вода?
Всички от вас, които съхнете, имате много сол. Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата.
Казвате: „Колко вода?
“ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро.
към беседата >>
“ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето.
Онези от вас, които задебелявате, имате много вода излишна. Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата. Казвате: „Колко вода?
“ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето.
Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там.
към беседата >>
Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента.
Да имаш много вода, не е хубаво. Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата. Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето.
Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента.
Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш.
към беседата >>
Как ще се освободите от водата?
Аз някъде колко вода бих турил? Пак с иглата. Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента.
Как ще се освободите от водата?
Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш.
към беседата >>
Има само един начин, чрез изпарение.
Пак с иглата. Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата?
Има само един начин, чрез изпарение.
Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш.
към беседата >>
Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро.
Казвате: „Колко вода? “ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение.
Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро.
Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си.
към беседата >>
Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там.
“ – Колкото се закачи на върха на иглата, толкоз ще туриш в яденето. Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро.
Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там.
Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили.
към беседата >>
Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш.
Ако ви готвя ядене, ще туря една бодка от сол, една бодка от вода, ще туря после и една бодка от сладкото – три елемента. Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там.
Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш.
Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение.
към беседата >>
Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш.
Как ще се освободите от водата? Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш.
Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш.
Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате.
към беседата >>
Трябва и да знаеш как да прилагаш.
Има само един начин, чрез изпарение. Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш.
Трябва и да знаеш как да прилагаш.
Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва.
към беседата >>
Всички имате правото в себе си.
Значи, ако в някоя долина няма излаз, една река, която тече, набира се и се образува едно езеро. Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш.
Всички имате правото в себе си.
Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията?
към беседата >>
Вие сте го занемарили.
Щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си.
Вие сте го занемарили.
Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи.
към беседата >>
Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение.
Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили.
Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение.
След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести.
към беседата >>
След малко вие се оправдавате.
Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение.
След малко вие се оправдавате.
Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време.
към беседата >>
Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва.
Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате.
Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва.
Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия.
към беседата >>
Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията?
Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва.
Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията?
В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето.
към беседата >>
В света има две неща, с които човек трябва да се справи.
Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията?
В света има две неща, с които човек трябва да се справи.
Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето.
към беседата >>
Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести.
Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи.
Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести.
За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите.
към беседата >>
За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време.
След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести.
За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време.
А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите?
към беседата >>
А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия.
Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време.
А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия.
Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите? Вие съкращавате излишното.
към беседата >>
Не съкращавайте времето.
Знаете ли колко мъчно е да се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия.
Не съкращавайте времето.
Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите? Вие съкращавате излишното. Никога ти не може да съкратиш времето.
към беседата >>
Нямаш право да съкращаваш времето.
В света има две неща, с които човек трябва да се справи. Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето.
Нямаш право да съкращаваш времето.
Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите? Вие съкращавате излишното. Никога ти не може да съкратиш времето. Че как ще го съкратиш?
към беседата >>
Вие съкращавате дробите.
Някъде имаме повече време, по-малко енергия – енергията трябва да се пести. За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето.
Вие съкращавате дробите.
По кой начин се съкращават дробите? Вие съкращавате излишното. Никога ти не може да съкратиш времето. Че как ще го съкратиш? Те са философски въпроси, да ги изоставим.
към беседата >>
По кой начин се съкращават дробите?
За да спестим енергията, тогава трябва да употребим повече време. А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите.
По кой начин се съкращават дробите?
Вие съкращавате излишното. Никога ти не може да съкратиш времето. Че как ще го съкратиш? Те са философски въпроси, да ги изоставим.
към беседата >>
Вие съкращавате излишното.
А някой път искате да съкратим времето, тогава харчим повече енергия. Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите?
Вие съкращавате излишното.
Никога ти не може да съкратиш времето. Че как ще го съкратиш? Те са философски въпроси, да ги изоставим.
към беседата >>
Никога ти не може да съкратиш времето.
Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите? Вие съкращавате излишното.
Никога ти не може да съкратиш времето.
Че как ще го съкратиш? Те са философски въпроси, да ги изоставим.
към беседата >>
Че как ще го съкратиш?
Нямаш право да съкращаваш времето. Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите? Вие съкращавате излишното. Никога ти не може да съкратиш времето.
Че как ще го съкратиш?
Те са философски въпроси, да ги изоставим.
към беседата >>
Те са философски въпроси, да ги изоставим.
Вие съкращавате дробите. По кой начин се съкращават дробите? Вие съкращавате излишното. Никога ти не може да съкратиш времето. Че как ще го съкратиш?
Те са философски въпроси, да ги изоставим.
към беседата >>
За всички неща има време.
За всички неща има време.
Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто. Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта. Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене. Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто.
За всички неща има време.
Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто.
Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта. Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене. Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно.
към беседата >>
Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта.
За всички неща има време. Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто.
Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта.
Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене. Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми.
към беседата >>
Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене.
За всички неща има време. Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто. Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта.
Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене.
Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми?
към беседата >>
Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата.
За всички неща има време. Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто. Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта. Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене.
Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата.
Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа.
към беседата >>
Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото.
За всички неща има време. Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто. Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта. Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене. Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата.
Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото.
Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба?
към беседата >>
Ти ще станеш като животно.
Ти можеш да бъдеш добър само за времето, което е определено за доброто. Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта. Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене. Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото.
Ти ще станеш като животно.
Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба? Много учен е.
към беседата >>
Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми.
Ти можеш да любиш само за времето, което е определено за любовта. Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене. Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно.
Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми.
Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба? Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа.
към беседата >>
Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми?
Ти можеш да учиш във времето, когато е определено за учене. Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми.
Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми?
“ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба? Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат.
към беседата >>
“ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа.
Ти ако всякога учиш, ще ти побелее главата. Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми?
“ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа.
Защо туря този човек шуба? Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек.
към беседата >>
Защо туря този човек шуба?
Пък ако всякога учиш, косми ще ти израстнат навсякъде по тялото. Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа.
Защо туря този човек шуба?
Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа.
към беседата >>
Много учен е.
Ти ще станеш като животно. Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба?
Много учен е.
Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи?
към беседата >>
Дълго време мисли как да се справи със студа.
Че на тези животни от много учене им израстнаха тия косми. Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба? Много учен е.
Дълго време мисли как да се справи със студа.
Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите.
към беседата >>
Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат.
Сега като ви привеждам този пример, казвате: „Как може от учене да израстнат косми? “ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба? Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа.
Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат.
Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс.
към беседата >>
Не е глупав човек.
“ Онези, които отиват на северния полюс, си турят шуба, голяма меча кожа. Защо туря този човек шуба? Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат.
Не е глупав човек.
Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи.
към беседата >>
Един ескимос знае да се справя със студа.
Защо туря този човек шуба? Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек.
Един ескимос знае да се справя със студа.
Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки.
към беседата >>
Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи?
Много учен е. Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа.
Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи?
В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си.
към беседата >>
В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите.
Дълго време мисли как да се справи със студа. Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи?
В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите.
Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане?
към беседата >>
Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс.
Намира, че дебелите дрехи, мечите кожи ще му помогнат. Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите.
Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс.
Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките.
към беседата >>
Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи.
Не е глупав човек. Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс.
Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи.
Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете.
към беседата >>
Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки.
Един ескимос знае да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи.
Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки.
Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва.
към беседата >>
Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си.
Но ако дойде в топлите места, той знае как да се справя със студа, но в топлите места със своите дебели дрехи как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки.
Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си.
Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си.
към беседата >>
Какво ще стане?
В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си.
Какво ще стане?
Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги.
към беседата >>
Мечата кожа ще иде при мечките.
Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: Да се отрече човек от себе си, от своите мечи кожи на северния полюс. Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане?
Мечата кожа ще иде при мечките.
Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум.
към беседата >>
Вълната ще иде при овцете.
Щом си дошъл на топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи, от дебелите си дрехи ще се отречеш и ще се облечеш с тънки дрехи. Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките.
Вълната ще иде при овцете.
Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само.
към беседата >>
Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва.
Ще облечеш тънки дрехи, само от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете.
Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва.
Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли.
към беседата >>
Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си.
Дебелата дреха може да е била 15–20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с няколко кила върху себе си. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва.
Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си.
Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си?
към беседата >>
Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги.
Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си.
Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги.
Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши.
към беседата >>
Да дадеш свобода на своя ум.
Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги.
Да дадеш свобода на своя ум.
Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш.
към беседата >>
Вие карате някой път ума си за вас да мисли само.
Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум.
Вие карате някой път ума си за вас да мисли само.
Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един.
към беседата >>
Умът и за себе си трябва да мисли.
Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само.
Умът и за себе си трябва да мисли.
Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи?
към беседата >>
Какво значи умът да мисли за себе си?
Да се отречеш от себе си, ще изпратиш всичките слуги да идат при баща си и при майка си, ще им дадеш отпуск, ти ще станеш господар, да служиш само на себе си. Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли.
Какво значи умът да мисли за себе си?
По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии.
към беседата >>
По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши.
Това значи да служиш на себе си, да дадеш отпуск на всички слуги. Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си?
По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши.
Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят.
към беседата >>
Относително нещата ще ги имаш.
Да дадеш свобода на своя ум. Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши.
Относително нещата ще ги имаш.
Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш.
към беседата >>
Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един.
Вие карате някой път ума си за вас да мисли само. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш.
Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един.
Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент.
към беседата >>
Как се казват тия хора, които наемат стаи?
Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един.
Как се казват тия хора, които наемат стаи?
– Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън.
към беседата >>
– Кираджии.
Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи?
– Кираджии.
Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш.
към беседата >>
Наемеш стая за една година, ще те изпъдят.
По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат, нищо не може да се разреши. Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии.
Наемеш стая за една година, ще те изпъдят.
Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето.
към беседата >>
Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш.
Относително нещата ще ги имаш. Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят.
Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш.
Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора?
към беседата >>
Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент.
Ти и при сегашните условия на живота ще бъдеш един. Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш.
Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент.
В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си.
към беседата >>
В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън.
Как се казват тия хора, които наемат стаи? – Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент.
В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън.
Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска.
към беседата >>
Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш.
– Кираджии. Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън.
Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш.
Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска. Може да станат много авариите с мене.
към беседата >>
Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето.
Наемеш стая за една година, ще те изпъдят. Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш.
Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето.
Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска. Може да станат много авариите с мене. Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен.
към беседата >>
Каква е разликата между ходенето и асансьора?
Защото ако влезеш в един апартамент, голям наем искат хората, не можеш да плащаш сумата, ще излезеш. Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето.
Каква е разликата между ходенето и асансьора?
Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска. Може да станат много авариите с мене. Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен. Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат.
към беседата >>
Когато сам се движиш, господар си на себе си.
Ако влезеш в един апартамент, който е неудобен, ще се яви недоволството, ще търсиш друг апартамент. В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора?
Когато сам се движиш, господар си на себе си.
Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска. Може да станат много авариите с мене. Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен. Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат. Ако е някой умен човек, ще се изкара.
към беседата >>
Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска.
В дадения случай ще излезеш, че не може да плащаш, в другия случай ще излезеш, че няма удобства, няма баня, искаш да се къпеш, няма хубава кухня, в апартамента няма асансьор да излезеш навън. Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си.
Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска.
Може да станат много авариите с мене. Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен. Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат. Ако е някой умен човек, ще се изкара.
към беседата >>
Може да станат много авариите с мене.
Ще кажеш: „Асансьор ми трябва.“ Защото в един автомобил нямаш. Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска.
Може да станат много авариите с мене.
Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен. Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат. Ако е някой умен човек, ще се изкара.
към беседата >>
Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен.
Щом имаш един апартамент в природата, тия автомобили са асансьори, качиш се, хвръкнеш надалече, спестиш времето. Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска. Може да станат много авариите с мене.
Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен.
Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат. Ако е някой умен човек, ще се изкара.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат.
Каква е разликата между ходенето и асансьора? Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска. Може да станат много авариите с мене. Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен.
Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат.
Ако е някой умен човек, ще се изкара.
към беседата >>
Ако е някой умен човек, ще се изкара.
Когато сам се движиш, господар си на себе си. Щом влеза в един автомобил, не съм господар, друг ме кара, където иска. Може да станат много авариите с мене. Или качиш се на един параход, ти вече не си свободен. Щом започнеш да мислиш с мисълта на другите хора, ти вече имаш автомобил, вземаш чужди мисли, ти си в автомобил, автомобилите ходят, където искат.
Ако е някой умен човек, ще се изкара.
към беседата >>
Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя.
Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя.
На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити. Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място. Ти мислеха да тръгнат и да вървят. Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария. Често стават тия сблъсквания във вас.
към беседата >>
На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити.
Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя.
На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити.
Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място. Ти мислеха да тръгнат и да вървят. Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария. Често стават тия сблъсквания във вас. Вие се спирате.
към беседата >>
Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място.
Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя. На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити.
Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място.
Ти мислеха да тръгнат и да вървят. Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария. Често стават тия сблъсквания във вас. Вие се спирате.
към беседата >>
Ти мислеха да тръгнат и да вървят.
Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя. На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити. Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място.
Ти мислеха да тръгнат и да вървят.
Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария. Често стават тия сблъсквания във вас. Вие се спирате.
към беседата >>
Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария.
Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя. На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити. Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място. Ти мислеха да тръгнат и да вървят.
Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария.
Често стават тия сблъсквания във вас. Вие се спирате.
към беседата >>
Често стават тия сблъсквания във вас.
Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя. На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити. Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място. Ти мислеха да тръгнат и да вървят. Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария.
Често стават тия сблъсквания във вас.
Вие се спирате.
към беседата >>
Вие се спирате.
На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити. Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място. Ти мислеха да тръгнат и да вървят. Често вие тръгвате и виждате, някой се ударил в стълба на електричеството, станало е някаква авария. Често стават тия сблъсквания във вас.
Вие се спирате.
към беседата >>
Питате: „Какво нещо е любовта?
Питате: „Какво нещо е любовта?
“ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето.
към беседата >>
“ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш.
Питате: „Какво нещо е любовта?
“ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш.
Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър.
към беседата >>
Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта.
Питате: „Какво нещо е любовта? “ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш.
Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта.
Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето?
към беседата >>
Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта.
Питате: „Какво нещо е любовта? “ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта.
Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта.
Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат?
към беседата >>
Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш.
Питате: „Какво нещо е любовта? “ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта.
Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш.
Представете си сега за любовта, че е слънцето. Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети.
към беседата >>
Представете си сега за любовта, че е слънцето.
Питате: „Какво нещо е любовта? “ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш.
Представете си сега за любовта, че е слънцето.
Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър. Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце?
към беседата >>
Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър.
“ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Представете си сега за любовта, че е слънцето.
Ако го разглеждаш като твое тяло, че искаш отвън и отвътре да е увито с една диамантена кожа, гладко едно кълбо, което има един милион километра в диаметър.
Но живеят същества разумни, всички облечени в твоята дреха, какво ще знаят те за слънцето? Ако обикалят, какво ще научат? Представете си, че туй слънце свети. Защо свети туй слънце? – Защото ви обича.
към беседата >>
4.
Изкуствените противоречия
,
НБ
, София, 9.7.1939г.,
Веднага след това стражари се приближили при него и го запитали за името.
За тази цел той отишъл край морето и започнал да мисли върху живота си и след това искал да се удави. В това време той вижда, че във водата се дави човек. Това била царската дъщеря, която дошла с гувернантката си да се разходи край брега на морето, но като опърничав а, щом не задоволили едно от желанията ѝ, тя решила да се хвърли във водата и да се удави. Гувернантката била ужасена от това, което станало, и се чудела, как да помогне на царската дъщеря. Като видял това, младият и добър човек си казал: „Хайде, преди да се удавя, да направя още едно добро.“ Той се хвърлил във водата и спасил давещата се девойка.
Веднага след това стражари се приближили при него и го запитали за името.
„Ето, и тук същата участ.“ Но случаят бил съвсем друг. Понеже той спасил царската дъщеря, царят веднага го извикал в двореца си и от този момент работите му тръгнали напред.
към беседата >>
„Ето, и тук същата участ.“ Но случаят бил съвсем друг.
В това време той вижда, че във водата се дави човек. Това била царската дъщеря, която дошла с гувернантката си да се разходи край брега на морето, но като опърничав а, щом не задоволили едно от желанията ѝ, тя решила да се хвърли във водата и да се удави. Гувернантката била ужасена от това, което станало, и се чудела, как да помогне на царската дъщеря. Като видял това, младият и добър човек си казал: „Хайде, преди да се удавя, да направя още едно добро.“ Той се хвърлил във водата и спасил давещата се девойка. Веднага след това стражари се приближили при него и го запитали за името.
„Ето, и тук същата участ.“ Но случаят бил съвсем друг.
Понеже той спасил царската дъщеря, царят веднага го извикал в двореца си и от този момент работите му тръгнали напред.
към беседата >>
Понеже той спасил царската дъщеря, царят веднага го извикал в двореца си и от този момент работите му тръгнали напред.
Това била царската дъщеря, която дошла с гувернантката си да се разходи край брега на морето, но като опърничав а, щом не задоволили едно от желанията ѝ, тя решила да се хвърли във водата и да се удави. Гувернантката била ужасена от това, което станало, и се чудела, как да помогне на царската дъщеря. Като видял това, младият и добър човек си казал: „Хайде, преди да се удавя, да направя още едно добро.“ Той се хвърлил във водата и спасил давещата се девойка. Веднага след това стражари се приближили при него и го запитали за името. „Ето, и тук същата участ.“ Но случаят бил съвсем друг.
Понеже той спасил царската дъщеря, царят веднага го извикал в двореца си и от този момент работите му тръгнали напред.
към беседата >>
Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си.
Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си.
Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му. Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни.
към беседата >>
Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му.
Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си.
Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му.
Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си.
към беседата >>
Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля.
Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си. Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му.
Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля.
Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си.
към беседата >>
Той не знае как и кога да употребява волята си.
Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си. Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му. Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля.
Той не знае как и кога да употребява волята си.
Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно.
към беседата >>
Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си.
Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си. Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му. Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си.
Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си.
Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно.
към беседата >>
Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни.
Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си. Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му. Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си.
Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни.
Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо.
към беседата >>
Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си.
Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му. Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни.
Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си.
Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много.
към беседата >>
Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си.
Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си.
Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си.
Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания.
към беседата >>
Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно.
Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си.
Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно.
В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка.
към беседата >>
В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно.
Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно.
В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно.
Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме.
към беседата >>
Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо.
Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно.
Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо.
Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане.
към беседата >>
Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много.
Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо.
Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много.
Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене.
към беседата >>
Не си причинявайте излишни страдания.
Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много.
Не си причинявайте излишни страдания.
Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори.
към беседата >>
Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка.
Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания.
Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка.
Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения.
към беседата >>
Гледайте да изправяте погрешките си навреме.
В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка.
Гледайте да изправяте погрешките си навреме.
Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения.
към беседата >>
Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане.
Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме.
Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане.
Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго.
към беседата >>
Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене.
Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане.
Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене.
Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат.
към беседата >>
Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори.
Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене.
Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори.
Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си.
към беседата >>
Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения.
Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори.
Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения.
Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце.
към беседата >>
Нещастията на хората са създадени от ред поколения.
Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения.
Нещастията на хората са създадени от ред поколения.
Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум.
към беседата >>
Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго.
Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения.
Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго.
А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката.
към беседата >>
А тези, които имат лоши навици, ще умрат.
Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго.
А тези, които имат лоши навици, ще умрат.
Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото].
към беседата >>
Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си.
Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат.
Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си.
Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения.
към беседата >>
Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце.
Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си.
Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце.
Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия.
към беседата >>
Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум.
Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце.
Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум.
Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята.
към беседата >>
Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката.
Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум.
Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката.
Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него.
към беседата >>
Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото].
А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката.
Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото].
Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него.
към беседата >>
Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения.
Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото].
Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения.
И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори.
към беседата >>
И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия.
Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения.
И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия.
И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани.
към беседата >>
И тогава ще дойде Царството Божие на земята.
Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия.
И тогава ще дойде Царството Божие на земята.
В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка.
към беседата >>
В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него.
Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята.
В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него.
Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го.
към беседата >>
Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него.
Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него.
Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него.
Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре.
към беседата >>
Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори.
Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него.
Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори.
Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява.
към беседата >>
Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани.
И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори.
Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани.
Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение.
към беседата >>
Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка.
И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани.
Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка.
Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо.
към беседата >>
Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го.
В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка.
Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го.
Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти.
към беседата >>
Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре.
Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го.
Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре.
Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля.
към беседата >>
Той започва да съжалява.
Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре.
Той започва да съжалява.
Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва.
към беседата >>
Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение.
Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява.
Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение.
Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе.
към беседата >>
Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо.
Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение.
Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо.
Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив.
към беседата >>
Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти.
Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо.
Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти.
Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели.
към беседата >>
Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля.
Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти.
Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля.
В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги.
към беседата >>
В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва.
Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля.
В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва.
Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът.
към беседата >>
Същото се отнася и до тебе.
Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва.
Същото се отнася и до тебе.
Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се.
към беседата >>
Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив.
Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе.
Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив.
Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат?
към беседата >>
Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели.
Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив.
Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели.
Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него.
към беседата >>
Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги.
Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели.
Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги.
Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави.
към беседата >>
Знае да плува човекът.
В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги.
Знае да плува човекът.
Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя.
към беседата >>
Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се.
Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът.
Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се.
Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят.
към беседата >>
Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат?
Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се.
Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат?
Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят. Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави.
към беседата >>
Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него.
Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат?
Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него.
Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят. Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави. Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога.
към беседата >>
Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави.
Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него.
Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави.
Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят. Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави. Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога. Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.
към беседата >>
Помнете: Направено добро никога не се забравя.
Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави.
Помнете: Направено добро никога не се забравя.
Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят. Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави. Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога. Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.
към беседата >>
Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят.
Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя.
Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят.
Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави. Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога. Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.
към беседата >>
Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави.
Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят.
Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави.
Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога. Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.
към беседата >>
Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога.
Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят. Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави.
Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога.
Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.
към беседата >>
Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.
Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят. Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави. Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога.
Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.
към беседата >>
Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота.
Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота.
Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно. И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия. Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен.
към беседата >>
Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно.
Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота.
Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно.
И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия. Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това?
към беседата >>
И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия.
Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота. Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно.
И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия.
Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи.
към беседата >>
Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми.
Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота. Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно. И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия.
Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми.
Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва.
към беседата >>
Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени.
Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота. Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно. И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия. Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми.
Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени.
Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо.
към беседата >>
Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен.
Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота. Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно. И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия. Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени.
Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен.
На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му.
към беседата >>
На какво се дължи това?
Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно. И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия. Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен.
На какво се дължи това?
Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите.
към беседата >>
Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи.
И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия. Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това?
Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи.
Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека.
към беседата >>
Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва.
Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи.
Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва.
Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда.
към беседата >>
Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо.
Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва.
Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо.
Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност.
към беседата >>
Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му.
Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо.
Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му.
Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието.
към беседата >>
Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите.
На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му.
Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите.
И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи.
към беседата >>
И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека.
Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите.
И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека.
Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му.
към беседата >>
Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда.
Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека.
Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда.
Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си.
към беседата >>
Един американски проповедник разправял една своя опитност.
Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда.
Един американски проповедник разправял една своя опитност.
Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си. В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника.
към беседата >>
Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието.
Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност.
Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието.
Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си. В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника. Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата.
към беседата >>
Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи.
Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието.
Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи.
Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си. В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника. Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата. Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.
към беседата >>
Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му.
И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи.
Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му.
Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си. В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника. Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата. Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.
към беседата >>
Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си.
Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му.
Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си.
В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника. Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата. Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.
към беседата >>
В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника.
Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си.
В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника.
Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата. Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.
към беседата >>
Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата.
Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си. В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника.
Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата.
Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.
към беседата >>
Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.
Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си. В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника. Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата.
Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.
към беседата >>
Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии.
Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии.
Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели. Хубави са тези идеи, но те са човешки. Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката.
към беседата >>
Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели.
Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии.
Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели.
Хубави са тези идеи, но те са човешки. Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват.
към беседата >>
Хубави са тези идеи, но те са човешки.
Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии. Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели.
Хубави са тези идеи, но те са човешки.
Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив.
към беседата >>
Министри има и между животните.
Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии. Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели. Хубави са тези идеи, но те са човешки.
Министри има и между животните.
Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка.
към беседата >>
Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката.
Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии. Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели. Хубави са тези идеи, но те са човешки. Министри има и между животните.
Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката.
И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг.
към беседата >>
И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката.
Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии. Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели. Хубави са тези идеи, но те са човешки. Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката.
И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката.
Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло.
към беседата >>
Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват.
Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели. Хубави са тези идеи, но те са човешки. Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката.
Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват.
Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен.
към беседата >>
Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив.
Хубави са тези идеи, но те са човешки. Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват.
Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив.
Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат.
към беседата >>
Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка.
Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив.
Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка.
Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде.
към беседата >>
Това е известен недъг.
Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка.
Това е известен недъг.
Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде. Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха.
към беседата >>
Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло.
И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг.
Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло.
Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде. Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха. Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки.
към беседата >>
Това е така до известна степен.
Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло.
Това е така до известна степен.
В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде. Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха. Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки. Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.
към беседата >>
В сегашният живот е опасно да бъдеш богат.
Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен.
В сегашният живот е опасно да бъдеш богат.
За твоето богатство може да те пребият някъде. Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха. Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки. Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.
към беседата >>
За твоето богатство може да те пребият някъде.
Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат.
За твоето богатство може да те пребият някъде.
Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха. Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки. Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.
към беседата >>
Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха.
Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде.
Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха.
Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки. Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.
към беседата >>
Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки.
Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде. Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха.
Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки.
Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.
към беседата >>
Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.
Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде. Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха. Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки.
Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.
към беседата >>
Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват.
Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват.
Защо се обидил? Защото му казали една обидна дума. Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите. Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите. Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди.
към беседата >>
Защо се обидил?
Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват.
Защо се обидил?
Защото му казали една обидна дума. Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите. Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите. Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди. Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.
към беседата >>
Защото му казали една обидна дума.
Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват. Защо се обидил?
Защото му казали една обидна дума.
Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите. Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите. Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди. Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.
към беседата >>
Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите.
Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват. Защо се обидил? Защото му казали една обидна дума.
Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите.
Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите. Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди. Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.
към беседата >>
Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите.
Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват. Защо се обидил? Защото му казали една обидна дума. Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите.
Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите.
Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди. Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.
към беседата >>
Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди.
Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват. Защо се обидил? Защото му казали една обидна дума. Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите. Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите.
Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди.
Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.
към беседата >>
Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.
Защо се обидил? Защото му казали една обидна дума. Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите. Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите. Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди.
Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.
към беседата >>
Някога, в древността, един цар имал две дъщери.
Някога, в древността, един цар имал две дъщери.
Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата. Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители.
към беседата >>
Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата.
Някога, в древността, един цар имал две дъщери.
Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата.
Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове.
към беседата >>
Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени.
Някога, в древността, един цар имал две дъщери. Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата.
Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени.
Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет.
към беседата >>
Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи.
Някога, в древността, един цар имал две дъщери. Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата. Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени.
Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи.
Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря.
към беседата >>
Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си.
Някога, в древността, един цар имал две дъщери. Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата. Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи.
Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си.
Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря.
към беседата >>
Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители.
Някога, в древността, един цар имал две дъщери. Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата. Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си.
Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители.
Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба.
към беседата >>
Те ще бъдат твоите зетьове.
Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата. Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители.
Те ще бъдат твоите зетьове.
Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало.
към беседата >>
Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет.
Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове.
Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет.
Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия.
към беседата >>
Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря.
Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет.
Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря.
Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена?
към беседата >>
Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря.
Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря.
Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря.
Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи.
към беседата >>
Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба.
Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря.
Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба.
Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило?
към беседата >>
Както казал мъдрецът, така станало.
Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба.
Както казал мъдрецът, така станало.
Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?!
към беседата >>
Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия.
Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало.
Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия.
Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи.
към беседата >>
Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена?
Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия.
Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена?
“ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени.
към беседата >>
“ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи.
Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена?
“ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи.
Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им.
към беседата >>
Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило?
Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи.
Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило?
Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе.
към беседата >>
Кой знае колко е красива?!
Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило?
Кой знае колко е красива?!
“ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец.
към беседата >>
“ Така двете царски дъщери били щастливи.
Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?!
“ Така двете царски дъщери били щастливи.
Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек.
към беседата >>
Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени.
Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи.
Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени.
За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света.
към беседата >>
За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им.
“ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени.
За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им.
Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия.
към беседата >>
Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе.
Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им.
Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе.
Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци.
към беседата >>
Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец.
Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе.
Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец.
Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството?
към беседата >>
Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек.
“ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец.
Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек.
Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие.
към беседата >>
Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света.
Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек.
Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света.
С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят.
към беседата >>
С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия.
За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света.
С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия.
Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят.
към беседата >>
Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци.
Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия.
Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци.
Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята.
към беседата >>
Какво ще придобият ос ясновидството?
Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци.
Какво ще придобият ос ясновидството?
Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората.
към беседата >>
Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие.
Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството?
Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие.
Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете.
към беседата >>
Много малко добро ще видят.
Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие.
Много малко добро ще видят.
Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи.
към беседата >>
Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят.
С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят.
Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят.
Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро.
към беседата >>
Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята.
Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят.
Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята.
Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света.
към беседата >>
Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората.
Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята.
Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората.
Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие.
към беседата >>
Няма какво особено да чуете.
Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората.
Няма какво особено да чуете.
Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие.
към беседата >>
Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи.
Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете.
Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи.
За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо?
към беседата >>
За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро.
Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи.
За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро.
Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани.
към беседата >>
Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света.
Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро.
Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света.
Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли.
към беседата >>
Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие.
Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света.
Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие.
Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека.
към беседата >>
Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие.
Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие.
Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие.
Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят.
към беседата >>
Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо?
Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие.
Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо?
Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Те не са аклиматизирани.
За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо?
Те не са аклиматизирани.
Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели.
към беседата >>
Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли.
Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани.
Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли.
Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи.
към беседата >>
Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека.
Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли.
Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека.
Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те.
към беседата >>
Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят.
Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека.
Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят.
Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те.
към беседата >>
Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи.
Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят.
Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи.
Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те.
към беседата >>
Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели.
Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи.
Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели.
Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си.
към беседата >>
Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи.
Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели.
Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи.
Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора.
към беседата >>
Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те.
Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи.
Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те.
Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората.
към беседата >>
Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те.
Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те.
Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те.
Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза.
към беседата >>
Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те.
Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те.
Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те.
Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал.
към беседата >>
Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си.
Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те.
Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си.
Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие.
към беседата >>
Учете се от тия хора.
Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си.
Учете се от тия хора.
Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде.
към беседата >>
Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората.
Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора.
Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората.
Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове.
към беседата >>
Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза.
Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората.
Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза.
Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа.
към беседата >>
Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал.
Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза.
Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал.
Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят.
към беседата >>
Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие.
Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал.
Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие.
Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост.
към беседата >>
Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде.
Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие.
Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде.
За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост. Какво представлява слабостта?
към беседата >>
За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове.
Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде.
За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове.
Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост. Какво представлява слабостта? Това е полица.
към беседата >>
Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа.
Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове.
Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа.
Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост. Какво представлява слабостта? Това е полица. Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“
към беседата >>
Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят.
Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа.
Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят.
Някой има известна слабост. Какво представлява слабостта? Това е полица. Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“
към беседата >>
Някой има известна слабост.
Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят.
Някой има известна слабост.
Какво представлява слабостта? Това е полица. Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“
към беседата >>
Какво представлява слабостта?
Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост.
Какво представлява слабостта?
Това е полица. Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“
към беседата >>
Това е полица.
За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост. Какво представлява слабостта?
Това е полица.
Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“
към беседата >>
Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“
Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост. Какво представлява слабостта? Това е полица.
Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“
към беседата >>
Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола.
Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола.
Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат. Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение.
към беседата >>
Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат.
Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола.
Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат.
Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона.
към беседата >>
Дяволът е учител на онези, които го слушат.
Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола. Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат.
Дяволът е учител на онези, които го слушат.
Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н.
към беседата >>
Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява.
Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола. Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат. Дяволът е учител на онези, които го слушат.
Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява.
Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н. Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих?
към беседата >>
Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло.
Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола. Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат. Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява.
Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло.
Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н. Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих? Как печелят хората, а аз нищо не печеля?
към беседата >>
Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение.
Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола. Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат. Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло.
Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение.
Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н. Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих? Как печелят хората, а аз нищо не печеля? “ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва.
към беседата >>
Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона.
Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат. Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение.
Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона.
Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н. Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих? Как печелят хората, а аз нищо не печеля? “ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва. Че като искат да вземат участие в лотарията, те трябва да знаят кои билети печелят и кои не печелят.
към беседата >>
Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н.
Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона.
Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н.
Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих? Как печелят хората, а аз нищо не печеля? “ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва. Че като искат да вземат участие в лотарията, те трябва да знаят кои билети печелят и кои не печелят. Искате ли да играете в лотарията, направете следния опит да видите как работи законът.
към беседата >>
Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих?
Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н.
Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих?
Как печелят хората, а аз нищо не печеля? “ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва. Че като искат да вземат участие в лотарията, те трябва да знаят кои билети печелят и кои не печелят. Искате ли да играете в лотарията, направете следния опит да видите как работи законът. Ако, като вземете билет, само умът ви подсказва да вземете билет, няма да спечелите.
към беседата >>
Как печелят хората, а аз нищо не печеля?
Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н. Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих?
Как печелят хората, а аз нищо не печеля?
“ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва. Че като искат да вземат участие в лотарията, те трябва да знаят кои билети печелят и кои не печелят. Искате ли да играете в лотарията, направете следния опит да видите как работи законът. Ако, като вземете билет, само умът ви подсказва да вземете билет, няма да спечелите. Ако само сърцето ви подсказва да вземете, а умът не взема никакво участие, пак няма да спечелите.
към беседата >>
НАГОРЕ