НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1136
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1136
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Тя е като един инструмент.
Според мен, доброто е една погрешка. Следователно, от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте на доверие, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея.
Тя е като един инструмент.
Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза? Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо. Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта.
към беседата >>
Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали.
Може да се зададе и тема: "Кои са били подбудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете в една снимка." Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашия път, по който някога сте минали.
Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали.
Трябва да се докаже. Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога.
към беседата >>
Може да растеш и в доброто, може да мислиш, дойдеш до върха, след туй идва обратният процес.
Имаш едно възходяще състояние, после като една пружина, дойдеш в първоначалното положение, дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, все по-нагоре се качваш и кажеш: "Аз ли ще оправя света? " Така ти слизаш пак.
Може да растеш и в доброто, може да мислиш, дойдеш до върха, след туй идва обратният процес.
След туй кажеш: "Друго да направя."
към беседата >>
Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията.
Следователно, от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте на доверие, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент.
Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията.
Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза? Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо. Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта.
към беседата >>
Трябва да се докаже.
Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашия път, по който някога сте минали. Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали.
Трябва да се докаже.
Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали.
към беседата >>
След туй кажеш: "Друго да направя."
И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, все по-нагоре се качваш и кажеш: "Аз ли ще оправя света? " Така ти слизаш пак. Може да растеш и в доброто, може да мислиш, дойдеш до върха, след туй идва обратният процес.
След туй кажеш: "Друго да направя."
към беседата >>
Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза?
От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте на доверие, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията.
Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза?
Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо. Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта.
към беседата >>
Доказателството е ваше съществуване.
Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашия път, по който някога сте минали. Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали. Трябва да се докаже.
Доказателството е ваше съществуване.
Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните.
към беседата >>
По какво се отличава доброто?
По какво се отличава доброто?
Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже.
към беседата >>
Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
Тази мисъл не я приемайте на доверие, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза?
Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта.
към беседата >>
Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват.
Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашия път, по който някога сте минали. Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е ваше съществуване.
Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват.
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. "Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
към беседата >>
Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро.
По какво се отличава доброто?
Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро.
Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро.
към беседата >>
Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта.
От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза? Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта.
към беседата >>
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот.
Пътят на рибите е вашия път, по който някога сте минали. Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват.
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот.
Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. "Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
към беседата >>
Доброто трябва да го направите в основата.
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро.
Доброто трябва да го направите в основата.
Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш.
към беседата >>
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея.
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна.
към беседата >>
Животът е написана история, която вие сте писали някога.
Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот.
Животът е написана история, която вие сте писали някога.
Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. "Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
към беседата >>
Погрешка е то.
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направите в основата.
Погрешка е то.
В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата.
към беседата >>
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея.
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте.
към беседата >>
Сега се чудите на онова, което сте писали.
Трябва да се докаже. Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога.
Сега се чудите на онова, което сте писали.
Не може да си го обясните. "Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
към беседата >>
В самата погрешка е спънката.
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то.
В самата погрешка е спънката.
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш.
към беседата >>
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки.
При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
към беседата >>
Не може да си го обясните.
Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали.
Не може да си го обясните.
"Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
към беседата >>
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже.
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката.
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже.
Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска.
към беседата >>
При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки.
При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока.
към беседата >>
"Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните.
"Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
към беседата >>
Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро.
Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже.
Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро.
Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам?
към беседата >>
Това е важното.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
Това е важното.
Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш.
към беседата >>
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така?
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така?
" -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път. Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те? " Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги? " Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
към беседата >>
Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш.
Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро.
Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш.
Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата.
към беседата >>
Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното.
Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна.
Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
към беседата >>
" -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път.
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така?
" -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път.
Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те? " Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги? " Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина.
към беседата >>
Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата.
Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш.
Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата.
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
към беседата >>
Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте.
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна.
Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте.
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
към беседата >>
Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те?
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така? " -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път.
Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те?
" Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги? " Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
към беседата >>
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш.
В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата.
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш.
Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява.
към беседата >>
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте.
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате.
към беседата >>
" Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги?
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така? " -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път. Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те?
" Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги?
" Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение.
към беседата >>
Пък и той е направил добро без да иска.
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш.
Пък и той е направил добро без да иска.
Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
към беседата >>
Човек който расте, той е на правата посока.
При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
Човек който расте, той е на правата посока.
Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване!
към беседата >>
" Някой би задал този въпрос.
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така? " -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път. Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те? " Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги?
" Някой би задал този въпрос.
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми.
към беседата >>
Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам?
Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска.
Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам?
" Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към беседата >>
Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш.
Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока.
Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш.
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота.
към беседата >>
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така? " -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път. Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те? " Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги? " Някой би задал този въпрос.
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало?
към беседата >>
" Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата.
Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам?
" Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата.
После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към беседата >>
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш.
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка.
към беседата >>
Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина.
" -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път. Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те? " Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги? " Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина.
Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици?
към беседата >>
После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата.
После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към беседата >>
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка.
към беседата >>
Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те? " Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги? " Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина.
Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате?
към беседата >>
Житото се отвява и пресява.
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
Житото се отвява и пресява.
Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към беседата >>
А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате.
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате.
По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка.
към беседата >>
Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение.
" Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги? " Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение.
В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик.
към беседата >>
Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява.
Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
Имате една чудесна философия.
към беседата >>
По възможност с по-малко спъване!
Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате.
По възможност с по-малко спъване!
Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка.
към беседата >>
В животните вие проучвате вашите минали костюми.
" Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение.
В животните вие проучвате вашите минали костюми.
Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
към беседата >>
Имате една чудесна философия.
Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам? " Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
Имате една чудесна философия.
към беседата >>
Погрешката е една необходимост в живота.
Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване!
Погрешката е една необходимост в живота.
Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка.
към беседата >>
Кое ги е задържало?
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми.
Кое ги е задържало?
Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е?
към беседата >>
Понякой път в музиката има пение.
Понякой път в музиката има пение.
Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си".
към беседата >>
Ядеш, това е една погрешка.
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота.
Ядеш, това е една погрешка.
Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка.
към беседата >>
Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици?
Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало?
Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици?
Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос.
към беседата >>
Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно.
Понякой път в музиката има пение.
Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно.
Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите.
към беседата >>
Спиш, това е една погрешка.
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка.
Спиш, това е една погрешка.
Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка.
към беседата >>
Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате?
Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици?
Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате?
Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
към беседата >>
Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата.
Понякой път в музиката има пение. Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно.
Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата.
В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате.
към беседата >>
Ставаш, това е една погрешка.
А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка.
Ставаш, това е една погрешка.
Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате?
Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва.
към беседата >>
В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено.
Понякой път в музиката има пение. Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата.
В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено.
Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее?
към беседата >>
Работиш, топа е една погрешка.
По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка.
Работиш, топа е една погрешка.
Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има.
към беседата >>
Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
" Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва.
към беседата >>
Някои от вас искате много работи да свършите.
Понякой път в музиката има пение. Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено.
Някои от вас искате много работи да свършите.
Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
към беседата >>
Мислиш, това е една погрешка.
Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка.
Мислиш, това е една погрешка.
Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати.
към беседата >>
" Вярно ли е?
Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
" Вярно ли е?
-Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ?
към беседата >>
Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си".
Понякой път в музиката има пение. Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите.
Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си".
Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека.
към беседата >>
Обичаш, това е една погрешка.
Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка.
Обичаш, това е една погрешка.
Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е.
към беседата >>
-Вярно. Така казва Христос.
Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е?
-Вярно. Така казва Христос.
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това.
към беседата >>
Такава е работата, която може да свършите.
Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си".
Такава е работата, която може да свършите.
Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления.
към беседата >>
Мразиш, това е една погрешка.
Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка.
Мразиш, това е една погрешка.
Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е.
към беседата >>
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос.
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
към беседата >>
Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате.
Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите.
Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате.
Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете.
към беседата >>
Риташ, това е една погрешка.
Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка.
Риташ, това е една погрешка.
Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е.
към беседата >>
Последният го ритва.
Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
Последният го ритва.
Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма.
към беседата >>
Една работа колко хиляди години може да преживее?
В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате.
Една работа колко хиляди години може да преживее?
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете.
към беседата >>
Разни погрешки има.
Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка.
Разни погрешки има.
Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е.
към беседата >>
Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва.
Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва.
Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва.
Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата.
към беседата >>
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее?
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът.
към беседата >>
Това са резултати.
Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има.
Това са резултати.
Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се.
към беседата >>
Пита: "Защо риташ?
" Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва.
Пита: "Защо риташ?
" – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери.
към беседата >>
Това е една работа, която служи за благото на човека.
Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
Това е една работа, която служи за благото на човека.
Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо.
към беседата >>
Спиш, погрешка е.
Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати.
Спиш, погрешка е.
Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се.
към беседата >>
" – Защото няма закон писан за това.
-Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ?
" – Защото няма закон писан за това.
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения.
към беседата >>
Ние говорим, това са забавления.
Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека.
Ние говорим, това са забавления.
Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка.
към беседата >>
Учител ставаш, погрешка е.
Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е.
Учител ставаш, погрешка е.
Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж.
към беседата >>
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това.
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия.
към беседата >>
Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете.
Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления.
Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете.
Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват.
към беседата >>
Ставаш чиновник, погрешка е.
Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е.
Ставаш чиновник, погрешка е.
Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата.
към беседата >>
Туй е, което наричат последствие, карма.
Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
Туй е, което наричат последствие, карма.
Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
към беседата >>
Ясно ще вземате тоновете.
Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете.
Ясно ще вземате тоновете.
Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си?
към беседата >>
Отиваш да пееш, погрешка е.
Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е.
Отиваш да пееш, погрешка е.
Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас.
към беседата >>
Кармата е обратния процес на дихармата.
Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма.
Кармата е обратния процес на дихармата.
Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото?
към беседата >>
Не само ясно, но мек да е тонът.
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете.
Не само ясно, но мек да е тонът.
Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал.
към беседата >>
Не искаш да пееш, спънал си се.
Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е.
Не искаш да пееш, спънал си се.
Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост.
към беседата >>
Туй, което няма закон, ще се провери.
Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата.
Туй, което няма закон, ще се провери.
Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало.
към беседата >>
Някой път някои вземат верно, но много кресливо.
Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът.
Някой път някои вземат верно, но много кресливо.
За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до".
към беседата >>
Не искаш да спиш, спънал си се.
Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се.
Не искаш да спиш, спънал си се.
В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш.
към беседата >>
Имате тия неволни движения.
" – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери.
Имате тия неволни движения.
Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
към беседата >>
За всеки един креслив тон, има спънка.
Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо.
За всеки един креслив тон, има спънка.
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до". Аз го наричам основния тон.
към беседата >>
В погрешките има растеж.
Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се.
В погрешките има растеж.
Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас.
към беседата >>
Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия.
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения.
Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия.
Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
към беседата >>
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват.
Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка.
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват.
Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до". Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон.
към беседата >>
Това е хубавото в природата.
Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж.
Това е хубавото в природата.
Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките.
към беседата >>
Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия.
Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
към беседата >>
Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си?
Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват.
Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си?
Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до". Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон. Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към беседата >>
Погрешките са от природата, спънките са от нас.
Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата.
Погрешките са от природата, спънките са от нас.
Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи.
към беседата >>
Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото?
Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото?
Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата "става" е малко двусмислена.
към беседата >>
Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал.
Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си?
Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал.
Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до". Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон. Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към беседата >>
Погрешката е от природата една необходимост.
Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас.
Погрешката е от природата една необходимост.
Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките.
към беседата >>
Миналото е това, което е станало.
Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото?
Миналото е това, което е станало.
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата "става" е малко двусмислена. Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола.
към беседата >>
Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до".
Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал.
Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до".
Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон. Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към беседата >>
Тя тика към една погрешка, за да растеш.
Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост.
Тя тика към една погрешка, за да растеш.
Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима.
към беседата >>
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало.
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата "става" е малко двусмислена. Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
към беседата >>
Аз го наричам основния тон.
За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до".
Аз го наричам основния тон.
Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон. Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към беседата >>
Спънката е от нас.
В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш.
Спънката е от нас.
Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
към беседата >>
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия. Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата "става" е малко двусмислена. Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно всичко да се обясни.
към беседата >>
Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон.
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до". Аз го наричам основния тон.
Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон.
Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към беседата >>
Всичко седи в изправянето на спънките.
Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас.
Всичко седи в изправянето на спънките.
Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към беседата >>
Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
Тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
Думата "става" е малко двусмислена. Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно всичко да се обясни.
към беседата >>
Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до". Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон.
Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към беседата >>
Погрешката сама по себе си ще се изправи.
Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките.
Погрешката сама по себе си ще се изправи.
Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към беседата >>
Думата "става" е малко двусмислена.
Сега може да ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
Думата "става" е малко двусмислена.
Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно всичко да се обясни.
към беседата >>
Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава.
Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава.
В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи?
към беседата >>
Ние искаме да изправим погрешките.
Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи.
Ние искаме да изправим погрешките.
Погрешката е непоправима, а спънката е поправима. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към беседата >>
Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола.
Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата "става" е малко двусмислена.
Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола.
Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно всичко да се обясни.
към беседата >>
В живота вие ще се пазите от спънки.
Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава.
В живота вие ще се пазите от спънки.
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? – За да има растеж.
към беседата >>
Погрешката е непоправима, а спънката е поправима.
Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките.
Погрешката е непоправима, а спънката е поправима.
Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към беседата >>
Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата "става" е малко двусмислена. Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола.
Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
Не е лесно всичко да се обясни.
към беседата >>
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро.
Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава. В живота вие ще се пазите от спънки.
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро.
Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? – За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
към беседата >>
Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима.
Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към беседата >>
Не е лесно всичко да се обясни.
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата "става" е малко двусмислена. Тя има едно значение: "сбъдва се" и друго: "изпълва се", има и трето значение: "стана", например от стола. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
Не е лесно всичко да се обясни.
към беседата >>
Основната причина.
Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро.
Основната причина.
Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? – За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата.
към беседата >>
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към беседата >>
Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение.
Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение.
Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
към беседата >>
Първият човек направи една погрешка.
Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина.
Първият човек направи една погрешка.
Защо я направи? – За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща.
към беседата >>
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе.
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе.
Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи.
към беседата >>
Тази точка в органическия свят я наричат клетка.
Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение.
Тази точка в органическия свят я наричат клетка.
Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно.
към беседата >>
Защо я направи?
Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина. Първият човек направи една погрешка.
Защо я направи?
– За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща. Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
към беседата >>
Погрешката е един неизбежен процес на растене.
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе.
Погрешката е един неизбежен процес на растене.
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене.
към беседата >>
Най-първо ние имаме външната форма.
Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка.
Най-първо ние имаме външната форма.
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки.
към беседата >>
– За да има растеж.
В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи?
– За да има растеж.
Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща. Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? "
към беседата >>
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас.
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене.
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас.
Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва.
към беседата >>
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи.
Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма.
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи.
В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия.
към беседата >>
Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? – За да има растеж.
Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща. Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? "
към беседата >>
Това е за наше добро.
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас.
Това е за наше добро.
Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към беседата >>
В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик.
Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи.
В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик.
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия?
към беседата >>
Там е работата.
Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? – За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
Там е работата.
Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща. Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? "
към беседата >>
Спънката, тя е наша.
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро.
Спънката, тя е наша.
Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към беседата >>
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик.
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост.
към беседата >>
Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща.
Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? – За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата.
Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща.
Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? "
към беседата >>
Спънката трябва да се поправи.
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша.
Спънката трябва да се поправи.
Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към беседата >>
Нещо тук не е ясно.
Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
Нещо тук не е ясно.
Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока.
към беседата >>
Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
Защо я направи? – За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща.
Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
"
към беседата >>
Човек сам се спъва от своето немислене.
Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи.
Човек сам се спъва от своето немислене.
Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към беседата >>
Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно.
Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
към беседата >>
"
– За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща. Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
"
към беседата >>
Човек, като мисли криво, се спъва.
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене.
Човек, като мисли криво, се спъва.
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към беседата >>
Имаме АВ – права линия.
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Имаме АВ – права линия.
Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си.
към беседата >>
Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има?
Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има?
Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават. В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език?
към беседата >>
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва.
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към беседата >>
Пита се: защо се проявява правата линия?
В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия.
Пита се: защо се проявява правата линия?
То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д.
към беседата >>
Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават.
Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има?
Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават.
В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо?
към беседата >>
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
Пазете се, когато влезете в пътя на спънките. Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
към беседата >>
То е необходимост.
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия?
То е необходимост.
То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение.
към беседата >>
В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука.
Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават.
В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука.
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А.
към беседата >>
Пазете се, когато влезете в пътя на спънките.
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
Пазете се, когато влезете в пътя на спънките.
Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
към беседата >>
То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока.
Нещо тук не е ясно. Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост.
То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока.
Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
към беседата >>
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души.
Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават. В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука.
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души.
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни.
към беседата >>
Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките. Пазете се, когато влезете в пътя на спънките.
Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
към беседата >>
Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
Знаете, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока.
Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът.
към беседата >>
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат.
Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават. В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души.
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат.
Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
към беседата >>
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка?
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка?
Погрешка е, че ви говорих два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спънете, да се поправите.
към беседата >>
Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си.
Имаме АВ – права линия. Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си.
Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
към беседата >>
Според вас, коя буква е най-важна в български език?
Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават. В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат.
Според вас, коя буква е най-важна в български език?
(-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна.
към беседата >>
Погрешка е, че ви говорих два часа.
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка?
Погрешка е, че ви говорих два часа.
Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спънете, да се поправите.
към беседата >>
Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д.
Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си.
Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д.
Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата.
към беседата >>
(-А.) Защо?
Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават. В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език?
(-А.) Защо?
Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни.
към беседата >>
Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне.
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка? Погрешка е, че ви говорих два часа.
Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне.
Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спънете, да се поправите.
към беседата >>
Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение.
То е необходимост. То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д.
Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение.
Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там.
към беседата >>
Че евреите нямат А.
В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо?
Че евреите нямат А.
На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
към беседата >>
Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка? Погрешка е, че ви говорих два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне.
Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спънете, да се поправите.
към беседата >>
Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение.
Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне.
към беседата >>
На евреите всичките им букви са съгласни.
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А.
На евреите всичките им букви са съгласни.
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните?
към беседата >>
Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат.
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка? Погрешка е, че ви говорих два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат.
Ако се спънете, да се поправите.
към беседата >>
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът.
Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът.
И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
към беседата >>
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни.
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
"Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван.
към беседата >>
Ако се спънете, да се поправите.
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка? Погрешка е, че ви говорих два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат.
Ако се спънете, да се поправите.
към беседата >>
И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът.
И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
към беседата >>
"Алеф" от тях не е гласна.
Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
"Алеф" от тях не е гласна.
Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни.
към беседата >>
Това, което ви говорих днес, няма да го разправяте до десет дни.
Това, което ви говорих днес, няма да го разправяте до десет дни.
Ще го проверите, да не би да направите една спънка. Като ви питат, ще кажете: "Каза ни десет дни да мълчим". Ако говорите, след като излезете от тук, ще направите една спънка и вие ще се спънете и другите ще спънете.
към беседата >>
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата.
Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата.
Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
към беседата >>
Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни.
(-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна.
Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни.
А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни.
към беседата >>
Ще го проверите, да не би да направите една спънка.
Това, което ви говорих днес, няма да го разправяте до десет дни.
Ще го проверите, да не би да направите една спънка.
Като ви питат, ще кажете: "Каза ни десет дни да мълчим". Ако говорите, след като излезете от тук, ще направите една спънка и вие ще се спънете и другите ще спънете.
към беседата >>
Но тази точка не се спира там.
Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата.
Но тази точка не се спира там.
След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към беседата >>
А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни.
А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират.
към беседата >>
Като ви питат, ще кажете: "Каза ни десет дни да мълчим".
Това, което ви говорих днес, няма да го разправяте до десет дни. Ще го проверите, да не би да направите една спънка.
Като ви питат, ще кажете: "Каза ни десет дни да мълчим".
Ако говорите, след като излезете от тук, ще направите една спънка и вие ще се спънете и другите ще спънете.
към беседата >>
След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне.
Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там.
След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне.
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към беседата >>
Кои букви са по-важни: гласните или съгласните?
На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
Кои букви са по-важни: гласните или съгласните?
На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч.
към беседата >>
Ако говорите, след като излезете от тук, ще направите една спънка и вие ще се спънете и другите ще спънете.
Това, което ви говорих днес, няма да го разправяте до десет дни. Ще го проверите, да не би да направите една спънка. Като ви питат, ще кажете: "Каза ни десет дни да мълчим".
Ако говорите, след като излезете от тук, ще направите една спънка и вие ще се спънете и другите ще спънете.
към беседата >>
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне.
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към беседата >>
На български език ще кажете: Иван.
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните?
На български език ще кажете: Иван.
Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
към беседата >>
Ако мълчите, ще направите една погрешка.
Ако мълчите, ще направите една погрешка.
Искам десет деня да мълчите. По-добре да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към беседата >>
Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към беседата >>
Имате две гласни и две съгласни.
"Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван.
Имате две гласни и две съгласни.
В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
към беседата >>
Искам десет деня да мълчите.
Ако мълчите, ще направите една погрешка.
Искам десет деня да мълчите.
По-добре да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към беседата >>
Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
Накъде ще се движи?
към беседата >>
В еврейски имате четири съгласни.
Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни.
В еврейски имате четири съгласни.
Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
към беседата >>
По-добре да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
Ако мълчите, ще направите една погрешка. Искам десет деня да мълчите.
По-добре да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към беседата >>
Накъде ще се движи?
Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
Накъде ще се движи?
към беседата >>
Гласните у тях се подразбират.
А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни.
Гласните у тях се подразбират.
Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
към беседата >>
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
към беседата >>
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части.
към беседата >>
Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч.
Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират.
Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч.
Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
към беседата >>
Човекът е сбор.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
Човекът е сбор.
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
към беседата >>
Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч.
Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
към беседата >>
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор.
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
към беседата >>
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид.
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид.
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? - Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали?
към беседата >>
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части.
Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
към беседата >>
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен.
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид.
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен.
И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? - Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали? -Всяка една мисъл не върви в една правилна посока.
към беседата >>
Всичките животни са частите на човека, изложени в природата.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части.
Всичките животни са частите на човека, изложени в природата.
Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
към беседата >>
И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето.
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен.
И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето.
Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? - Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали? -Всяка една мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос.
към беседата >>
Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата.
Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части.
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на земята.
към беседата >>
Някои хора не могат да ходят правилно.
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето.
Някои хора не могат да ходят правилно.
Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? - Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали? -Всяка една мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма: (виж рис).
към беседата >>
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части.
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само земята, но и човечеството, което населява и другите светове.
към беседата >>
Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно.
Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
- Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали? -Всяка една мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма: (виж рис). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал.
към беседата >>
Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико.
към беседата >>
- Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали?
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
- Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали?
-Всяка една мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма: (виж рис). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос?
към беседата >>
Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. Понякой път ние се чудим, защо е създаден един червей.
към беседата >>
-Всяка една мисъл не върви в една правилна посока.
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? - Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали?
-Всяка една мисъл не върви в една правилна посока.
Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма: (виж рис). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по които може да се чете човешката история на човешкото лице, в различните епохи в какво направление е вървяла тази мисъл.
към беседата >>
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
Цялото човечество не е на земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. Понякой път ние се чудим, защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал.
към беседата >>
Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос.
И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? - Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали? -Всяка една мисъл не върви в една правилна посока.
Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос.
Човешкият нос е добил тази форма: (виж рис). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по които може да се чете човешката история на човешкото лице, в различните епохи в какво направление е вървяла тази мисъл. Това е един начин на изследване.
към беседата >>
Има само едно оправдание.
(втори вариант)
− Не. Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека.
Има само едно оправдание.
Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката.
към втори вариант >>
Това е за разсъждение само.
(втори вариант)
Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления.
Това е за разсъждение само.
Наполовина е вярно. Привидно така се обяснява. Аз поставям въпроса така.
към втори вариант >>
Има само една погрешка, която става, но която не е негова.
(втори вариант)
Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание.
Има само една погрешка, която става, но която не е негова.
Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне.
към втори вариант >>
Наполовина е вярно.
(втори вариант)
За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само.
Наполовина е вярно.
Привидно така се обяснява. Аз поставям въпроса така.
към втори вариант >>
Туй, което става с него, той го предава.
(втори вариант)
Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова.
Туй, което става с него, той го предава.
Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка.
към втори вариант >>
Привидно така се обяснява.
(втори вариант)
Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само. Наполовина е вярно.
Привидно така се обяснява.
Аз поставям въпроса така.
към втори вариант >>
Но философията е: защо става тази погрешка?
(втори вариант)
У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава.
Но философията е: защо става тази погрешка?
Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене.
към втори вариант >>
Аз поставям въпроса така.
(втори вариант)
Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само. Наполовина е вярно. Привидно така се обяснява.
Аз поставям въпроса така.
към втори вариант >>
Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи.
(втори вариант)
Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка?
Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи.
Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки?
към втори вариант >>
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи?
(втори вариант)
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи?
− Той има право. Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава?
към втори вариант >>
Възможността, че може да се счупи, е погрешката.
(втори вариант)
Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи.
Възможността, че може да се счупи, е погрешката.
Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем.
към втори вариант >>
− Той има право.
(втори вариант)
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи?
− Той има право.
Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея.
към втори вариант >>
Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне.
(втори вариант)
Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката.
Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне.
Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш.
към втори вариант >>
Туй, което е създал, може да го харчи.
(втори вариант)
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи? − Той има право.
Туй, което е създал, може да го харчи.
Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението?
към втори вариант >>
Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка.
(втори вариант)
Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне.
Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка.
В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В.
към втори вариант >>
Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава?
(втори вариант)
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи? − Той има право. Туй, което е създал, може да го харчи.
Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава?
Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление?
към втори вариант >>
В тази погрешка има растене.
(втори вариант)
Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка.
В тази погрешка има растене.
Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка.
към втори вариант >>
Има право.
(втори вариант)
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи? − Той има право. Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава?
Има право.
Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки.
към втори вариант >>
Следователно защо трябва да правим погрешки?
(втори вариант)
Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене.
Следователно защо трябва да правим погрешки?
− За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С.
към втори вариант >>
Какво престъпление има, че ги продава?
(втори вариант)
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи? − Той има право. Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава? Има право.
Какво престъпление има, че ги продава?
Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление.
към втори вариант >>
− За да растем.
(втори вариант)
Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки?
− За да растем.
Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В.
към втори вариант >>
Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея.
(втори вариант)
− Той има право. Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава?
Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея.
Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка.
към втори вариант >>
Това е, ако искаш философски да разсъждаваш.
(втори вариант)
Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем.
Това е, ако искаш философски да разсъждаваш.
Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока.
към втори вариант >>
Сега де е престъплението?
(втори вариант)
Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея.
Сега де е престъплението?
Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В.
(втори вариант)
Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш.
Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В.
Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление?
(втори вариант)
Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението?
Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление?
Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото?
към втори вариант >>
Ще благодариш на тази погрешка.
(втори вариант)
В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В.
Ще благодариш на тази погрешка.
Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
към втори вариант >>
Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки.
(втори вариант)
Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление?
Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки.
Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете.
към втори вариант >>
Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С.
(втори вариант)
Следователно защо трябва да правим погрешки? − За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка.
Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С.
Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене.
към втори вариант >>
Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление.
(втори вариант)
Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки.
Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление.
Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек?
към втори вариант >>
Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В.
(втори вариант)
− За да растем. Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С.
Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В.
Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце.
към втори вариант >>
Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка.
(втори вариант)
Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление.
Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка.
Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек? Какво трябва да прави?
към втори вариант >>
Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока.
(втори вариант)
Това е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В.
Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока.
Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш.
към втори вариант >>
Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
(втори вариант)
Сега де е престъплението? Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка.
Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек? Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави.
към втори вариант >>
Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока.
Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш.
Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея.
към втори вариант >>
Де е правото?
(втори вариант)
Казваш: „Аз направих престъпление.“ Кой човек е направил престъпление? Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
Де е правото?
Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек? Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави. Човек трябва да прави погрешки в света на две страни.
към втори вариант >>
Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
(втори вариант)
Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш.
Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели.
към втори вариант >>
Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете.
(втори вариант)
Престъплението седи в това, когато не правиш погрешки. Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото?
Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете.
Де е виновен човек? Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави. Човек трябва да прави погрешки в света на две страни. Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо.
към втори вариант >>
Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене.
(втори вариант)
Направиш втора погрешка -преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене.
(Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува?
към втори вариант >>
Де е виновен човек?
(втори вариант)
Че ти ако не си направил погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете.
Де е виновен човек?
Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави. Човек трябва да прави погрешки в света на две страни. Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо. Ако остави за себе си, ще направи една погрешка.
към втори вариант >>
(Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце.
(втори вариант)
Направиш трета погрешка − преместиш се от С в В. Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене.
(Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце.
Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея.
към втори вариант >>
Какво трябва да прави?
(втори вариант)
Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек?
Какво трябва да прави?
− Трябва да правите погрешки и да се избави. Човек трябва да прави погрешки в света на две страни. Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо. Ако остави за себе си, ще направи една погрешка. Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си.
към втори вариант >>
Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш.
(втори вариант)
Направиш четвърта погрешка − преместиш се от D в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце.
Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш.
Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея.
към втори вариант >>
− Трябва да правите погрешки и да се избави.
(втори вариант)
Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете си.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек? Какво трябва да прави?
− Трябва да правите погрешки и да се избави.
Човек трябва да прави погрешки в света на две страни. Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо. Ако остави за себе си, ще направи една погрешка. Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си.
към втори вариант >>
Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея.
(втори вариант)
Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш.
Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея.
Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж.
към втори вариант >>
Човек трябва да прави погрешки в света на две страни.
(втори вариант)
Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек? Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави.
Човек трябва да прави погрешки в света на две страни.
Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо. Ако остави за себе си, ще направи една погрешка. Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си.
към втори вариант >>
Тя е съществувала, посветените са я знаели.
(втори вариант)
Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея.
Тя е съществувала, посветените са я знаели.
Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две.
към втори вариант >>
Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо.
(втори вариант)
Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е виновен човек? Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави. Човек трябва да прави погрешки в света на две страни.
Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо.
Ако остави за себе си, ще направи една погрешка. Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си.
към втори вариант >>
Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува?
(втори вариант)
Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели.
Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува?
“ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи.
към втори вариант >>
Ако остави за себе си, ще направи една погрешка.
(втори вариант)
Де е виновен човек? Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави. Човек трябва да прави погрешки в света на две страни. Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо.
Ако остави за себе си, ще направи една погрешка.
Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си.
към втори вариант >>
“ − Вие не сте отговорни за нея.
(втори вариант)
(Как трябва да гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува?
“ − Вие не сте отговорни за нея.
Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката.
към втори вариант >>
Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си.
(втори вариант)
Какво трябва да прави? − Трябва да правите погрешки и да се избави. Човек трябва да прави погрешки в света на две страни. Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо. Ако остави за себе си, ще направи една погрешка.
Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си.
към втори вариант >>
Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея.
(втори вариант)
Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце; от невнимание ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея.
Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея.
И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете.
към втори вариант >>
Хората не знаят как да правят погрешки.
(втори вариант)
Хората не знаят как да правят погрешки.
Да направиш една погрешка, в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто.
към втори вариант >>
И в туй съдене има растеж.
(втори вариант)
Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея.
И в туй съдене има растеж.
Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна.
към втори вариант >>
Да направиш една погрешка, в която има растене.
(втори вариант)
Хората не знаят как да правят погрешки.
Да направиш една погрешка, в която има растене.
Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито.
към втори вариант >>
Тя е само една погрешка, не две.
(втори вариант)
Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж.
Тя е само една погрешка, не две.
И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка?
към втори вариант >>
Да ви дам един пример от една погрешка.
(втори вариант)
Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, в която има растене.
Да ви дам един пример от една погрешка.
Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто.
към втори вариант >>
И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи.
(втори вариант)
Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две.
И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи.
Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка.
към втори вариант >>
Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо.
(втори вариант)
Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка.
Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо.
Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“.
към втори вариант >>
Вие искате да знаете коя е погрешката.
(втори вариант)
“ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи.
Вие искате да знаете коя е погрешката.
− Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте!
към втори вариант >>
Иде един, удря му една плесница.
(втори вариант)
Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо.
Иде един, удря му една плесница.
Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата.
към втори вариант >>
− Погрешката, в която вие растете.
(втори вариант)
Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката.
− Погрешката, в която вие растете.
Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас.
към втори вариант >>
Това е погрешка намясто.
(втори вариант)
Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница.
Това е погрешка намясто.
Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто.
към втори вариант >>
Погрешката, в която вие не растете, е опасна.
(втори вариант)
И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете.
Погрешката, в която вие не растете, е опасна.
Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите.
към втори вариант >>
Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито.
(втори вариант)
Да направиш една погрешка, в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто.
Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито.
Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници.
към втори вариант >>
Що е една спънка?
(втори вариант)
Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна.
Що е една спънка?
− Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша.
към втори вариант >>
Онзи удря плесница намясто.
(втори вариант)
Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито.
Онзи удря плесница намясто.
Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница.
към втори вариант >>
− Туй, което спъва растенето, то е спънка.
(втори вариант)
И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка?
− Туй, което спъва растенето, то е спънка.
Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие.
към втори вариант >>
Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“.
(втори вариант)
Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто.
Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“.
Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се.
към втори вариант >>
Духовно не се спъвайте!
(втори вариант)
Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка.
Духовно не се спъвайте!
Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче?
към втори вариант >>
Удря му плесницата.
(втори вариант)
Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“.
Удря му плесницата.
Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка.
към втори вариант >>
Спъването е от вас.
(втори вариант)
− Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте!
Спъването е от вас.
Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто.
(втори вариант)
Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата.
Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто.
Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно).
към втори вариант >>
Спъването е от вас, погрешката е от другите.
(втори вариант)
Погрешката, в която вие не растете, е опасна. Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас.
Спъването е от вас, погрешката е от другите.
Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде.
към втори вариант >>
Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници.
(втори вариант)
Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто.
Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници.
Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка?
към втори вариант >>
Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша.
(втори вариант)
Що е една спънка? − Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите.
Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша.
Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо.
към втори вариант >>
Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница.
(втори вариант)
Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници.
Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница.
Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот.
към втори вариант >>
Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие.
(втори вариант)
− Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша.
Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие.
Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване.
към втори вариант >>
Ти като не разбираш, смущаваш се.
(втори вариант)
Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница.
Ти като не разбираш, смущаваш се.
След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично.
към втори вариант >>
Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче?
(втори вариант)
Духовно не се спъвайте! Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие.
Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче?
“ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават.
към втори вариант >>
След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка.
(втори вариант)
Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се.
След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка.
Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка.
към втори вариант >>
“ − Не може.
(втори вариант)
Спъването е от вас. Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче?
“ − Не може.
Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега.
към втори вариант >>
Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно).
(втори вариант)
Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка.
Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно).
Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка.
към втори вариант >>
Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде.
(втори вариант)
Спъването е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може.
Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде.
Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене.
към втори вариант >>
Не е ли това една погрешка?
(втори вариант)
Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно).
Не е ли това една погрешка?
Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш.
към втори вариант >>
Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо.
(втори вариант)
Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде.
Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо.
Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене.
към втори вариант >>
Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот.
(втори вариант)
Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка?
Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот.
Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш. Аз ви говоря за спънките.
към втори вариант >>
Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване.
(втори вариант)
Сега аз ви давам тая максима, за да можете да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо.
Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване.
Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия.
към втори вариант >>
Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично.
(втори вариант)
Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот.
Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично.
Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш. Аз ви говоря за спънките. Всяка погрешка е процес на растене.
към втори вариант >>
Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават.
(втори вариант)
Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не можеше ли другояче? “ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване.
Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават.
Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка.
(втори вариант)
След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично.
Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка.
Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш. Аз ви говоря за спънките. Всяка погрешка е процес на растене.
към втори вариант >>
Правете разлика сега.
(втори вариант)
“ − Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават.
Правете разлика сега.
Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето.
към втори вариант >>
Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка.
(втори вариант)
Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка.
Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка.
Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш. Аз ви говоря за спънките. Всяка погрешка е процес на растене.
към втори вариант >>
Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене.
(втори вариант)
Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега.
Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене.
Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене.
към втори вариант >>
Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш.
(втори вариант)
Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка.
Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш.
Аз ви говоря за спънките. Всяка погрешка е процес на растене.
към втори вариант >>
Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене.
(втори вариант)
Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане, ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене.
Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене.
Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто.
към втори вариант >>
Аз ви говоря за спънките.
(втори вариант)
Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш.
Аз ви говоря за спънките.
Всяка погрешка е процес на растене.
към втори вариант >>
Тъй щото тази максима се явява между две противоречия.
(втори вариант)
Ако стане тази погрешка, ще има растене; ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене.
Тъй щото тази максима се явява между две противоречия.
Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто.
към втори вариант >>
Всяка погрешка е процес на растене.
(втори вариант)
Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой път смятаме, че някой човек ни е обидил, направил нещо, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш. Аз ви говоря за спънките.
Всяка погрешка е процес на растене.
към втори вариант >>
Малкото противоречие е за предпочитане.
(втори вариант)
Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия.
Малкото противоречие е за предпочитане.
Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането.
към втори вариант >>
Аз ви говоря на един разбран език.
(втори вариант)
Аз ви говоря на един разбран език.
Вие казвате: „Защо са погрешките в света? “ Ние говорим на един разбран език. Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми?
към втори вариант >>
Погрешката е за предпочитане пред гниенето.
(втори вариант)
Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане.
Погрешката е за предпочитане пред гниенето.
Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Защо са погрешките в света?
(втори вариант)
Аз ви говоря на един разбран език.
Вие казвате: „Защо са погрешките в света?
“ Ние говорим на един разбран език. Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас.
към втори вариант >>
Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене.
(втори вариант)
Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето.
Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене.
Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро.
към втори вариант >>
“ Ние говорим на един разбран език.
(втори вариант)
Аз ви говоря на един разбран език. Вие казвате: „Защо са погрешките в света?
“ Ние говорим на един разбран език.
Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки.
към втори вариант >>
Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто.
(втори вариант)
Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене.
Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто.
Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради.
към втори вариант >>
Ние не можем да разберем света без погрешки.
(втори вариант)
Аз ви говоря на един разбран език. Вие казвате: „Защо са погрешките в света? “ Ние говорим на един разбран език.
Ние не можем да разберем света без погрешки.
Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка.
към втори вариант >>
Тогава злото е намясто.
(втори вариант)
Тъй щото тази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто.
Тогава злото е намясто.
Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради. От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота.
към втори вариант >>
Как ще си представите един безпогрешен свят?
(втори вариант)
Аз ви говоря на един разбран език. Вие казвате: „Защо са погрешките в света? “ Ние говорим на един разбран език. Ние не можем да разберем света без погрешки.
Как ще си представите един безпогрешен свят?
Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени.
към втори вариант >>
Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането.
(втори вариант)
Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто.
Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането.
Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради. От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене.
към втори вариант >>
Как ще си представите един свят без форми?
(втори вариант)
Аз ви говоря на един разбран език. Вие казвате: „Защо са погрешките в света? “ Ние говорим на един разбран език. Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един безпогрешен свят?
Как ще си представите един свят без форми?
− Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер.
към втори вариант >>
Тогава казваме, че злото е намясто.
(втори вариант)
Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането.
Тогава казваме, че злото е намясто.
Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради. От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене. Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите.
към втори вариант >>
− Той е непонятен за вас.
(втори вариант)
Вие казвате: „Защо са погрешките в света? “ Ние говорим на един разбран език. Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми?
− Той е непонятен за вас.
Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка.
към втори вариант >>
Значи, злото може да се превърне в добро.
(втори вариант)
Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто.
Значи, злото може да се превърне в добро.
Доброто може да се гради. От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене. Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите. Трябва да се пазите да не спре вашето растене.
към втори вариант >>
Светът на формите е свят на погрешки.
(втори вариант)
“ Ние говорим на един разбран език. Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас.
Светът на формите е свят на погрешки.
Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него.
към втори вариант >>
Доброто може да се гради.
(втори вариант)
Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро.
Доброто може да се гради.
От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене. Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите. Трябва да се пазите да не спре вашето растене.
към втори вариант >>
Защото във всяка форма има една погрешка.
(втори вариант)
Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки.
Защото във всяка форма има една погрешка.
Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка.
към втори вариант >>
От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота.
(втори вариант)
Тогава злото е намясто. Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради.
От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота.
Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене. Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите. Трябва да се пазите да не спре вашето растене.
към втори вариант >>
Всяка форма има възможност да се измени.
(втори вариант)
Как ще си представите един безпогрешен свят? Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка.
Всяка форма има възможност да се измени.
Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание.
към втори вариант >>
Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене.
(втори вариант)
Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради. От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота.
Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене.
Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите. Трябва да се пазите да не спре вашето растене.
към втори вариант >>
Постоянно човек се мени в своя характер.
(втори вариант)
Как ще си представите един свят без форми? − Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени.
Постоянно човек се мени в своя характер.
Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето.
към втори вариант >>
Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите.
(втори вариант)
Тогава казваме, че злото е намясто. Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради. От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене.
Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите.
Трябва да се пазите да не спре вашето растене.
към втори вариант >>
Това е погрешка.
(втори вариант)
− Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер.
Това е погрешка.
Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Трябва да се пазите да не спре вашето растене.
(втори вариант)
Значи, злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради. От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използуваш процеса, в който има растене. Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите.
Трябва да се пазите да не спре вашето растене.
към втори вариант >>
Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него.
(втори вариант)
Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка.
Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него.
Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне.
към втори вариант >>
Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно.
(втори вариант)
Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно.
То е философията на падането. Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял.
към втори вариант >>
Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка.
(втори вариант)
Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него.
Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка.
Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш.
към втори вариант >>
То е философията на падането.
(втори вариант)
Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно.
То е философията на падането.
Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана.
към втори вариант >>
Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание.
(втори вариант)
Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка.
Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание.
Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството.
към втори вариант >>
Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие.
(втори вариант)
Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно. То е философията на падането.
Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие.
Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана.
към втори вариант >>
Ти не разбираш закона на растенето.
(втори вариант)
Постоянно човек се мени в своя характер. Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание.
Ти не разбираш закона на растенето.
Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква.
към втори вариант >>
Във вкуса усещаш вътрешно подновяване.
(втори вариант)
Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно. То е философията на падането. Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие.
Във вкуса усещаш вътрешно подновяване.
Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана.
към втори вариант >>
Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка.
(втори вариант)
Това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето.
Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка.
Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре.
към втори вариант >>
Казвате: „Много хубаво ядене!
(втори вариант)
Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно. То е философията на падането. Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване.
Казвате: „Много хубаво ядене!
“ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее.
към втори вариант >>
Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне.
(втори вариант)
Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка.
Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне.
Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството.
към втори вариант >>
“ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял.
(втори вариант)
Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно. То е философията на падането. Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: „Много хубаво ядене!
“ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял.
Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч.
към втори вариант >>
Ти и в единия, и в другия случай растеш.
(втори вариант)
Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне.
Ти и в единия, и в другия случай растеш.
Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос.
към втори вариант >>
Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана.
(втори вариант)
То е философията на падането. Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял.
Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана.
Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него.
към втори вариант >>
Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството.
(втори вариант)
Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш.
Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството.
Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого.
към втори вариант >>
Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана.
(втори вариант)
Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана.
Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана.
Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него. Този, който е долу, неговият глас не се чува.
към втори вариант >>
Богатият привлича, сиромахът отблъсква.
(втори вариант)
Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството.
Богатият привлича, сиромахът отблъсква.
Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка.
към втори вариант >>
Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана.
(втори вариант)
Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана.
Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана.
Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него. Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петела?
към втори вариант >>
Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре.
(втори вариант)
Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква.
Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре.
Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен.
към втори вариант >>
Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее.
(втори вариант)
Казвате: „Много хубаво ядене! “ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана.
Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее.
Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него. Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петела? По какво се различават?
към втори вариант >>
Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството.
(втори вариант)
Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне. Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре.
Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството.
Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка.
към втори вариант >>
Неговият глас се чува надалеч.
(втори вариант)
“ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее.
Неговият глас се чува надалеч.
Другият е под него. Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петела? По какво се различават? − Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува.
към втори вариант >>
Това е друг въпрос.
(втори вариант)
Ти и в единия, и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството.
Това е друг въпрос.
Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш.
към втори вариант >>
Другият е под него.
(втори вариант)
Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч.
Другият е под него.
Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петела? По какво се различават? − Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува.
към втори вариант >>
Или може да не си доволен от някого.
(втори вариант)
Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос.
Или може да не си доволен от някого.
Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката.
към втори вариант >>
Този, който е долу, неговият глас не се чува.
(втори вариант)
Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него.
Този, който е долу, неговият глас не се чува.
Каква е разликата между тия два петела? По какво се различават? − Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува.
към втори вариант >>
Това е спънка.
(втори вариант)
Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого.
Това е спънка.
Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас.
към втори вариант >>
Каква е разликата между тия два петела?
(втори вариант)
Има една разбрана философия в живота, пък има и една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него. Този, който е долу, неговият глас не се чува.
Каква е разликата между тия два петела?
По какво се различават? − Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува.
към втори вариант >>
Трябва да разбереш защо не си доволен.
(втори вариант)
Този, който те привлича, и този, който те отблъсква, и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка.
Трябва да разбереш защо не си доволен.
Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка.
към втори вариант >>
По какво се различават?
(втори вариант)
Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него. Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петела?
По какво се различават?
− Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка.
(втори вариант)
Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен.
Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка.
Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира.
към втори вариант >>
− Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува.
(втори вариант)
Неговият глас се чува надалеч. Другият е под него. Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петела? По какво се различават?
− Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува.
към втори вариант >>
Трябва да се обясни философски защо не го обичаш.
(втори вариант)
Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка.
Трябва да се обясни философски защо не го обичаш.
Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри.
към втори вариант >>
Питам сега: Кое е по-важно − почвата или семето?
(втори вариант)
Питам сега: Кое е по-важно − почвата или семето?
Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето? (Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем.
към втори вариант >>
Да определиш спънката.
(втори вариант)
Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш.
Да определиш спънката.
Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса.
към втори вариант >>
Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето?
(втори вариант)
Питам сега: Кое е по-важно − почвата или семето?
Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето?
(Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро?
към втори вариант >>
Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас.
(втори вариант)
Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката.
Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас.
Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри.
към втори вариант >>
(Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас?
(втори вариант)
Питам сега: Кое е по-важно − почвата или семето? Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето?
(Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас?
Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро.
към втори вариант >>
Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка.
(втори вариант)
Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас.
Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка.
Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому.
към втори вариант >>
Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро?
(втори вариант)
Питам сега: Кое е по-важно − почвата или семето? Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето? (Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас?
Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро?
Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли?
към втори вариант >>
Спънката е станала, защото не може човек да прогресира.
(втори вариант)
Казваш: „Аз не обичам този човек.“ Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка.
Спънката е станала, защото не може човек да прогресира.
За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри.
към втори вариант >>
Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа.
(втори вариант)
Питам сега: Кое е по-важно − почвата или семето? Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето? (Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро?
Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа.
Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде.
към втори вариант >>
За пример вие искате да бъдете добри.
(втори вариант)
Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира.
За пример вие искате да бъдете добри.
Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри.
към втори вариант >>
Може ли да намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни?
(втори вариант)
Може ли да намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни?
Какви са били побудителните причини? Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете?
към втори вариант >>
Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем.
(втори вариант)
Питам сега: Кое е по-важно − почвата или семето? Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето? (Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа.
Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем.
Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата.
към втори вариант >>
Но другояче трябва да поставите въпроса.
(втори вариант)
Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри.
Но другояче трябва да поставите въпроса.
Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си.
към втори вариант >>
Какви са били побудителните причини?
(втори вариант)
Може ли да намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни?
Какви са били побудителните причини?
Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата?
към втори вариант >>
Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро?
(втори вариант)
Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето? (Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем.
Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро?
Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри.
(втори вариант)
Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса.
Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри.
Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка.
към втори вариант >>
Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си?
(втори вариант)
Може ли да намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни? Какви са били побудителните причини?
Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си?
Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава.
към втори вариант >>
Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро.
(втори вариант)
(Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро?
Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро.
Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки?
към втори вариант >>
Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому.
(втори вариант)
Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри.
Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому.
Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка.
към втори вариант >>
Представете си, че вас ви фотографират.
(втори вариант)
Може ли да намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни? Какви са били побудителните причини? Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си?
Представете си, че вас ви фотографират.
Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили.
към втори вариант >>
Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли?
(втори вариант)
Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро.
Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли?
След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата.
към втори вариант >>
Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри.
(втори вариант)
Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому.
Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри.
За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани.
(втори вариант)
Може ли да намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни? Какви са били побудителните причини? Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират.
Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани.
И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали.
към втори вариант >>
След като се направи погрешката, престъплението ще дойде.
(втори вариант)
Трябва да се разреши въпросът, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли?
След като се направи погрешката, престъплението ще дойде.
Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата.
към втори вариант >>
За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри.
(втори вариант)
За пример вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри.
За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри.
Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш.
към втори вариант >>
И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете?
(втори вариант)
Може ли да намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни? Какви са били побудителните причини? Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани.
И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете?
Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали.
към втори вариант >>
Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата.
(втори вариант)
Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде.
Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата.
Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се.
към втори вариант >>
Вие носите доброто в себе си.
(втори вариант)
Но другояче трябва да поставите въпроса. Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри.
Вие носите доброто в себе си.
Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си.
към втори вариант >>
Как бихте разбирали темата?
(втори вариант)
Какви са били побудителните причини? Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете?
Как бихте разбирали темата?
Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже.
към втори вариант >>
Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката.
(втори вариант)
Тогава другото положение − да грешиш ли в света или да правиш добро? Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата.
Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката.
Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой.
към втори вариант >>
Ако мислите така, то е една спънка.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете добри, но и без това вие сте добри. Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си.
Ако мислите така, то е една спънка.
Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си.
към втори вариант >>
Съвсем други обстоятелства са били тогава.
(втори вариант)
Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата?
Съвсем други обстоятелства са били тогава.
Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки?
(втори вариант)
Две положения има: или да грешиш, или да правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката.
Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки?
На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден?
към втори вариант >>
Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка.
(втори вариант)
Не искате да бъдете добри, искате да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка.
Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка.
Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш!
към втори вариант >>
Вие сте забравили.
(втори вариант)
Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава.
Вие сте забравили.
Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми.
към втори вариант >>
На този човек му се пукна главата.
(втори вариант)
Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки?
На този човек му се пукна главата.
На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим.
към втори вариант >>
Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка.
(втори вариант)
Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка.
Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка.
Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление.
към втори вариант >>
Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали.
(втори вариант)
Да кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани. И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили.
Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали.
Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват.
към втори вариант >>
На мен наум не ми идва да пукна главата.
(втори вариант)
След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата.
На мен наум не ми идва да пукна главата.
Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много.
към втори вариант >>
Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш.
(втори вариант)
За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри. Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка.
Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш.
Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление. Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много.
към втори вариант >>
Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали.
(втори вариант)
И може ли да се зададе темата кои са били побудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете? Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали.
Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали.
Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот.
към втори вариант >>
Пукна му се главата, блъсна се.
(втори вариант)
Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата. Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата.
Пукна му се главата, блъсна се.
Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката.
към втори вариант >>
Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си.
(втори вариант)
Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш.
Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си.
Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление. Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много. Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован.
към втори вариант >>
Трябва да се докаже.
(втори вариант)
Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали.
Трябва да се докаже.
Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот. Животът е история, която вие сте писали някога.
към втори вариант >>
Мен ме блъсна някой.
(втори вариант)
Ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешката. Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се.
Мен ме блъсна някой.
Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване.
към втори вариант >>
Искаш да изпълниш волята на баща си.
(втори вариант)
Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си.
Искаш да изпълниш волята на баща си.
Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление. Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много. Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован. Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело.
към втори вариант >>
Доказателството е вашето съществуване.
(втори вариант)
Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже.
Доказателството е вашето съществуване.
Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот. Животът е история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали.
към втори вариант >>
Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден?
(втори вариант)
Ще кажеш: „Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой.
Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден?
− Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова.
към втори вариант >>
Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш!
(втори вариант)
Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си.
Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш!
“ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление. Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много. Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован. Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело. На нивата като идеш, ти ще заповядваш на воловете, на ралото, ще сееш на земята.
към втори вариант >>
Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми.
(втори вариант)
Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване.
Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми.
Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот. Животът е история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните.
към втори вариант >>
− Светът е създаден, за да грешим.
(втори вариант)
На този човек му се пукна главата. На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден?
− Светът е създаден, за да грешим.
Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха.
към втори вариант >>
“ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление.
(втори вариант)
Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш!
“ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление.
Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много. Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован. Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело. На нивата като идеш, ти ще заповядваш на воловете, на ралото, ще сееш на земята.
към втори вариант >>
Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват.
(втори вариант)
Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми.
Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват.
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот. Животът е история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. „Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват турците.
към втори вариант >>
Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много.
(втори вариант)
На мен наум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим.
Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много.
Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу.
към втори вариант >>
Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много.
(втори вариант)
Защото щом изпълниш волята на баща си, ти се ограничаваш. Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление.
Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много.
Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован. Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело. На нивата като идеш, ти ще заповядваш на воловете, на ралото, ще сееш на земята.
към втори вариант >>
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот.
(втори вариант)
Пътят на рибите е вашият път, по който някога сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват.
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот.
Животът е история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. „Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват турците.
към втори вариант >>
Другото е развиване на погрешката.
(втори вариант)
Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много.
Другото е развиване на погрешката.
Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва.
към втори вариант >>
Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован.
(втори вариант)
Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща си. Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление. Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много.
Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован.
Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело. На нивата като идеш, ти ще заповядваш на воловете, на ралото, ще сееш на земята.
към втори вариант >>
Животът е история, която вие сте писали някога.
(втори вариант)
Трябва да се докаже. Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот.
Животът е история, която вие сте писали някога.
Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. „Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват турците.
към втори вариант >>
Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване.
(втори вариант)
Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката.
Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване.
Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние.
към втори вариант >>
Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело.
(втори вариант)
Искаш да изпълниш волята на баща си. Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление. Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много. Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован.
Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело.
На нивата като идеш, ти ще заповядваш на воловете, на ралото, ще сееш на земята.
към втори вариант >>
Сега се чудите на онова, което сте писали.
(втори вариант)
Доказателството е вашето съществуване. Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот. Животът е история, която вие сте писали някога.
Сега се чудите на онова, което сте писали.
Не може да си го обясните. „Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват турците.
към втори вариант >>
Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова.
(втори вариант)
Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден? − Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване.
Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова.
Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение.
към втори вариант >>
На нивата като идеш, ти ще заповядваш на воловете, на ралото, ще сееш на земята.
(втори вариант)
Той казва: „Вземи колата, иди на нивата да работиш! “ Ти искаш да отидеш на театър, то е едно забавление. Трябва да впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много. Като идеш на другото място, ти ще бъдеш разочарован. Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело.
На нивата като идеш, ти ще заповядваш на воловете, на ралото, ще сееш на земята.
към втори вариант >>
Не може да си го обясните.
(втори вариант)
Разбирате, че вие съществувате, съществуват тези форми. Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот. Животът е история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали.
Не може да си го обясните.
„Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват турците.
към втори вариант >>
Дойдеш до върха.
(втори вариант)
− Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова.
Дойдеш до върха.
Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата.
към втори вариант >>
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти да идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене.
(втори вариант)
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти да идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене.
Другото, което ти искаш, ще те спъне. Сега по-ясно ли е? − Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките?
към втори вариант >>
„Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват турците.
(втори вариант)
Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот. Животът е история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните.
„Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват турците.
към втори вариант >>
Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу.
(втори вариант)
Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха.
Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу.
Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така.
към втори вариант >>
Другото, което ти искаш, ще те спъне.
(втори вариант)
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти да идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене.
Другото, което ти искаш, ще те спъне.
Сега по-ясно ли е? − Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие.
към втори вариант >>
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така?
(втори вариант)
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така?
“ Защо Господ създаде света така? − Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път. Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти. За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги?
към втори вариант >>
Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва.
(втори вариант)
Другото е развиване на погрешката. Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу.
Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва.
Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон.
към втори вариант >>
Сега по-ясно ли е?
(втори вариант)
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти да идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене. Другото, което ти искаш, ще те спъне.
Сега по-ясно ли е?
− Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка.
към втори вариант >>
“ Защо Господ създаде света така?
(втори вариант)
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така?
“ Защо Господ създаде света така?
− Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път. Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти. За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос.
към втори вариант >>
Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние.
(втори вариант)
Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва.
Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние.
Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света?
към втори вариант >>
− Малко по-ясно.
(втори вариант)
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти да идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене. Другото, което ти искаш, ще те спъне. Сега по-ясно ли е?
− Малко по-ясно.
Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка.
към втори вариант >>
− Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път.
(втори вариант)
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така? “ Защо Господ създаде света така?
− Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път.
Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти. За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
към втори вариант >>
Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение.
(втори вариант)
Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова. Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние.
Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение.
Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света? “ − И слизаш пак.
към втори вариант >>
Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките.
(втори вариант)
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти да идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене. Другото, което ти искаш, ще те спъне. Сега по-ясно ли е? − Малко по-ясно.
Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките.
Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто.
към втори вариант >>
Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти.
(втори вариант)
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така? “ Защо Господ създаде света така? − Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път.
Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти.
За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина.
към втори вариант >>
Дойдеш до естествения развой на нещата.
(втори вариант)
Дойдеш до върха. Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение.
Дойдеш до естествения развой на нещата.
И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света? “ − И слизаш пак. Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес.
към втори вариант >>
Погрешките са едно благо, а спънките?
(втори вариант)
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти да идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене. Другото, което ти искаш, ще те спъне. Сега по-ясно ли е? − Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките.
Погрешките са едно благо, а спънките?
− Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото.
към втори вариант >>
За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те?
(втори вариант)
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така? “ Защо Господ създаде света така? − Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път. Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти.
За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те?
Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина.
към втори вариант >>
И в доброто е така.
(втори вариант)
Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш да слизаш надолу. Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата.
И в доброто е така.
И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света? “ − И слизаш пак. Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес. След туй кажеш: „Друго да направя.“
към втори вариант >>
− Трябва да правите едно различие.
(втори вариант)
Другото, което ти искаш, ще те спъне. Сега по-ясно ли е? − Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките?
− Трябва да правите едно различие.
Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я.
към втори вариант >>
Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги?
(втори вариант)
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така? “ Защо Господ създаде света така? − Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път. Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти. За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те?
Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги?
Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
към втори вариант >>
И доброто върви по същия закон.
(втори вариант)
Казваш: „Хайде да се примиря с този човек.“ Значи процесът започва. Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така.
И доброто върви по същия закон.
Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света? “ − И слизаш пак. Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес. След туй кажеш: „Друго да направя.“
към втори вариант >>
Аз турям греха като една спънка.
(втори вариант)
Сега по-ясно ли е? − Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие.
Аз турям греха като една спънка.
Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея.
към втори вариант >>
Някой би задал този въпрос.
(втори вариант)
“ Защо Господ създаде света така? − Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път. Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти. За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги?
Някой би задал този въпрос.
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли.
към втори вариант >>
Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света?
(втори вариант)
Като слезеш на същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон.
Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света?
“ − И слизаш пак. Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес. След туй кажеш: „Друго да направя.“
към втори вариант >>
Според мен доброто е една погрешка.
(втори вариант)
− Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка.
Според мен доброто е една погрешка.
Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент.
към втори вариант >>
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
(втори вариант)
− Това е една много неопределена идея, макар че то е нашият път. Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти. За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос.
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение.
към втори вариант >>
“ − И слизаш пак.
(втори вариант)
Имаш едно възходящо състояние, после като една пружина дойдеш в първоначалното положение. Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света?
“ − И слизаш пак.
Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес. След туй кажеш: „Друго да направя.“
към втори вариант >>
Следователно от погрешките произтича доброто.
(втори вариант)
Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка.
Следователно от погрешките произтича доброто.
От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията.
към втори вариант >>
Бащата създава дрехите на сина.
(втори вариант)
Някой може да зададе въпроса: Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти. За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
Бащата създава дрехите на сина.
Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми.
към втори вариант >>
Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес.
(втори вариант)
Дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света? “ − И слизаш пак.
Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес.
След туй кажеш: „Друго да направя.“
към втори вариант >>
От спънките излиза злото.
(втори вариант)
Погрешките са едно благо, а спънките? − Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто.
От спънките излиза злото.
Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
към втори вариант >>
Той прави дрехите по единствената причина − заради сина.
(втори вариант)
За какво му трябва на Господа да прави риби, защо ще му трябват те? Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина.
Той прави дрехите по единствената причина − заради сина.
Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите?
към втори вариант >>
След туй кажеш: „Друго да направя.“
(втори вариант)
И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, качваш се, кажеш: „Аз ли ще оправя света? “ − И слизаш пак. Може да работиш и в доброто, може да мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес.
След туй кажеш: „Друго да направя.“
към втори вариант >>
Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я.
(втори вариант)
− Трябва да правите едно различие. Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото.
Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я.
От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
към втори вариант >>
Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
(втори вариант)
Или защо са му на Господа да прави тия коне, волове, четвероноги? Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина.
Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало?
към втори вариант >>
По какво се отличава доброто?
(втори вариант)
По какво се отличава доброто?
Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направиш в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже.
към втори вариант >>
От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея.
(втори вариант)
Аз турям греха като една спънка. Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я.
От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея.
Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
към втори вариант >>
Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли.
(втори вариант)
Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли.
Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи?
към втори вариант >>
Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро.
(втори вариант)
По какво се отличава доброто?
Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро.
Доброто трябва да го направиш в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро.
към втори вариант >>
Тя е като един инструмент.
(втори вариант)
Според мен доброто е една погрешка. Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея.
Тя е като един инструмент.
Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
към втори вариант >>
Те са живите костюми, които са останали като изложение.
(втори вариант)
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли.
Те са живите костюми, които са останали като изложение.
В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици?
към втори вариант >>
Доброто трябва да го направиш в основата.
(втори вариант)
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро.
Доброто трябва да го направиш в основата.
Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш.
към втори вариант >>
Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията.
(втори вариант)
Следователно от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент.
Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията.
Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
към втори вариант >>
В животните вие проучвате вашите минали костюми.
(втори вариант)
Бащата създава дрехите на сина. Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение.
В животните вие проучвате вашите минали костюми.
Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате?
към втори вариант >>
Погрешка е то.
(втори вариант)
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направиш в основата.
Погрешка е то.
В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата.
към втори вариант >>
Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
(втори вариант)
От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете, докато дойдат условията.
Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо.
към втори вариант >>
Сега каква е ползата от костюмите?
(втори вариант)
Той прави дрехите по единствената причина − заради сина. Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми.
Сега каква е ползата от костюмите?
Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик.
към втори вариант >>
В самата погрешка е спънката.
(втори вариант)
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направиш в основата. Погрешка е то.
В самата погрешка е спънката.
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш.
към втори вариант >>
Инструментът, с който може да свириш, една идея, която разбираш и която може да приложиш в живота си, там е целта.
(втори вариант)
Инструментът, с който може да свириш, една идея, която разбираш и която може да приложиш в живота си, там е целта.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното.
към втори вариант >>
Кое ги е задържало?
(втори вариант)
Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите?
Кое ги е задържало?
Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
към втори вариант >>
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже.
(втори вариант)
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направиш в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката.
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже.
Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска.
към втори вариант >>
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея.
(втори вариант)
Инструментът, с който може да свириш, една идея, която разбираш и която може да приложиш в живота си, там е целта.
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея.
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва.
към втори вариант >>
Защо са задържани старите дрехи?
(втори вариант)
Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли. Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало?
Защо са задържани старите дрехи?
Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е?
към втори вариант >>
Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро.
(втори вариант)
Не мислете, че вие като се качите на върха като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направиш в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже.
Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро.
Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам?
към втори вариант >>
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
(втори вариант)
Инструментът, с който може да свириш, една идея, която разбираш и която може да приложиш в живота си, там е целта. Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея.
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“.
към втори вариант >>
Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици?
(втори вариант)
Те са живите костюми, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи?
Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици?
Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е? − Вярно.
към втори вариант >>
Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш.
(втори вариант)
Доброто трябва да го направиш в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро.
Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш.
Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата.
към втори вариант >>
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки.
(втори вариант)
Инструментът, с който може да свириш, една идея, която разбираш и която може да приложиш в живота си, там е целта. Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки.
При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте.
към втори вариант >>
Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате?
(втори вариант)
В животните вие проучвате вашите минали костюми. Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици?
Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате?
− Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос.
към втори вариант >>
Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата.
(втори вариант)
Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш.
Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата.
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
към втори вариант >>
При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
(втори вариант)
Инструментът, с който може да свириш, една идея, която разбираш и която може да приложиш в живота си, там е целта. Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки.
При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
към втори вариант >>
− Ще ви приведа един пример, един стар навик.
(втори вариант)
Сега каква е ползата от костюмите? Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате?
− Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
към втори вариант >>
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш.
(втори вариант)
В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата.
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш.
Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява.
към втори вариант >>
Това е важното.
(втори вариант)
Инструментът, с който може да свириш, една идея, която разбираш и която може да приложиш в живота си, там е целта. Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
Това е важното.
Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока.
към втори вариант >>
Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
(втори вариант)
Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
“ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва.
към втори вариант >>
Пък и той е направил добро, без да иска.
(втори вариант)
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш.
Пък и той е направил добро, без да иска.
Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
към втори вариант >>
Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва.
(втори вариант)
Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползуваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното.
Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва.
Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“.
към втори вариант >>
“ Вярно ли е?
(втори вариант)
Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
“ Вярно ли е?
− Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва.
към втори вариант >>
Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам?
(втори вариант)
Този лекар се е молил отдавна друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска.
Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам?
“ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към втори вариант >>
Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“.
(втори вариант)
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва.
Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“.
Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш.
към втори вариант >>
− Вярно.
(втори вариант)
Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е?
− Вярно.
Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ?
към втори вариант >>
“ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата.
(втори вариант)
Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше да видиш този лекар, добро нямаше да направиш. Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам?
“ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата.
После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към втори вариант >>
Този човек прави погрешки, но той расте.
(втори вариант)
А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“.
Този човек прави погрешки, но той расте.
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
към втори вариант >>
Така казва Христос.
(втори вариант)
Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е? − Вярно.
Така казва Христос.
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това.
към втори вариант >>
После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
(втори вариант)
Дойде някой до една спънка, от която си блъска главата − пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата.
После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към втори вариант >>
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
(втори вариант)
При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте.
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
към втори вариант >>
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
(втори вариант)
− Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос.
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
към втори вариант >>
Житото се отвява и пресява.
(втори вариант)
Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без да знаеш. Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване.
Житото се отвява и пресява.
Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия.
към втори вариант >>
Човек, който расте, той е на правата посока.
(втори вариант)
Това е важното. Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте.
Човек, който расте, той е на правата посока.
Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате.
към втори вариант >>
Последният го ритва.
(втори вариант)
Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
Последният го ритва.
Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма.
към втори вариант >>
Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
(втори вариант)
Пък и той е направил добро, без да иска. Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява.
Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
Имате една чудесна философия.
към втори вариант >>
Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“.
(втори вариант)
Някои казват тъй: „От мене нищо няма да стане.“ Казвам: Този човек се спъва. Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока.
Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“.
Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване.
към втори вариант >>
Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва.
(втори вариант)
“ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва.
Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва.
Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката.
към втори вариант >>
Имате една чудесна философия.
(втори вариант)
Защото, ако той нямаше нужда, щеше да каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава, да я превръзвам? “ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: „Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.“ Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща.
Имате една чудесна философия.
към втори вариант >>
Ти се спъваш.
(втори вариант)
Казва: „Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките“. Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“.
Ти се спъваш.
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота.
към втори вариант >>
Пита: „Защо риташ?
(втори вариант)
− Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва.
Пита: „Защо риташ?
− Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери.
към втори вариант >>
По някой път в музиката има пеене.
(втори вариант)
По някой път в музиката има пеене.
Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си.
към втори вариант >>
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
(втори вариант)
Този човек прави погрешки, но той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш.
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка.
към втори вариант >>
− Защото няма писан закон за това.
(втори вариант)
Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ?
− Защото няма писан закон за това.
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения.
към втори вариант >>
Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно.
(втори вариант)
По някой път в музиката има пеене.
Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно.
Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите.
към втори вариант >>
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
(втори вариант)
Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
(втори вариант)
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това.
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг.
към втори вариант >>
Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата.
(втори вариант)
По някой път в музиката има пеене. Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно.
Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата.
В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате.
към втори вариант >>
А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате.
(втори вариант)
Човек, който расте, той е на правата посока. Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас.
А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате.
По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Туй е, което наричат последствие, карма.
(втори вариант)
Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
Туй е, което наричат последствие, карма.
Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
към втори вариант >>
В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание.
(втори вариант)
По някой път в музиката има пеене. Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата.
В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание.
Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее.
към втори вариант >>
По възможност с по-малко спъване.
(втори вариант)
Друг казва: „От тебе нищо не може да стане“. Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате.
По възможност с по-малко спъване.
Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Кармата е обратният процес на краката.
(втори вариант)
Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма.
Кармата е обратният процес на краката.
Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“.
към втори вариант >>
Някои от вас искате много работи да свършите.
(втори вариант)
По някой път в музиката има пеене. Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание.
Някои от вас искате много работи да свършите.
Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
към втори вариант >>
Погрешката е една необходимост в живота.
(втори вариант)
Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване.
Погрешката е една необходимост в живота.
Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Туй, което няма закон, ще се провери.
(втори вариант)
Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката.
Туй, което няма закон, ще се провери.
Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото?
към втори вариант >>
Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си.
(втори вариант)
По някой път в музиката има пеене. Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание. Някои от вас искате много работи да свършите.
Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си.
Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека.
към втори вариант >>
Ядеш, това е една погрешка.
(втори вариант)
Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота.
Ядеш, това е една погрешка.
Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Имате тия неволни движения.
(втори вариант)
− Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери.
Имате тия неволни движения.
Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало.
към втори вариант >>
Такава е работата, която може да свършите.
(втори вариант)
Някой не може да вземе верен тон − или фа, или ми не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си.
Такава е работата, която може да свършите.
Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления.
към втори вариант >>
Спиш, това е една погрешка.
(втори вариант)
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка.
Спиш, това е една погрешка.
Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка.
към втори вариант >>
Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг.
(втори вариант)
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения.
Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг.
1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
към втори вариант >>
Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате.
(втори вариант)
Много мъчно е да направиш едно различие между си в първата гама и си във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите.
Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате.
Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете.
към втори вариант >>
Ставаш, това е една погрешка.
(втори вариант)
А щом правите по възможност по-малко погрешки, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка.
Ставаш, това е една погрешка.
Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка.
към втори вариант >>
1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
(втори вариант)
Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг.
1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
към втори вариант >>
Една работа колко хиляди години може да преживее.
(втори вариант)
В музиката се познава колко е ограничено вашето съзнание. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате.
Една работа колко хиляди години може да преживее.
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземете.
към втори вариант >>
Работиш, това е една погрешка.
(втори вариант)
По възможност с по-малко спъване. Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка.
Работиш, това е една погрешка.
Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има.
към втори вариант >>
Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“.
(втори вариант)
Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение.
Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“.
Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
към втори вариант >>
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
(втори вариант)
Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее.
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземете. Не само ясно, но мек да е тонът.
към втори вариант >>
Мислиш, това е една погрешка.
(втори вариант)
Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка.
Мислиш, това е една погрешка.
Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати.
към втори вариант >>
Каква полза има да се изучава миналото?
(втори вариант)
Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“.
Каква полза има да се изучава миналото?
Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата „става“ е малко двусмислена.
към втори вариант >>
Това е една работа, която служи за благото на човека.
(втори вариант)
Вижте какво е разстоянието от едното си до другото си. Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
Това е една работа, която служи за благото на човека.
Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат вярно, но много кресливо.
към втори вариант >>
Обичаш, това е една погрешка.
(втори вариант)
Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка.
Обичаш, това е една погрешка.
Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е.
към втори вариант >>
Миналото − разбираме това, което е станало.
(втори вариант)
Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото?
Миналото − разбираме това, което е станало.
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата „става“ е малко двусмислена. Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва.
към втори вариант >>
Ние говорим, това са забавления.
(втори вариант)
Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека.
Ние говорим, това са забавления.
Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат вярно, но много кресливо. За всеки един креслив тон има спънка.
към втори вариант >>
Мразиш, това е една погрешка.
(втори вариант)
Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка.
Мразиш, това е една погрешка.
Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е.
към втори вариант >>
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
(втори вариант)
Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг. 1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало.
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата „става“ е малко двусмислена. Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете.
(втори вариант)
Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може да свършите, другояче трябва да ги разглеждате. Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления.
Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете.
Ясно ще вземете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат вярно, но много кресливо. За всеки един креслив тон има спънка.
към втори вариант >>
Риташ, това е една погрешка.
(втори вариант)
Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка.
Риташ, това е една погрешка.
Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е.
към втори вариант >>
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
(втори вариант)
1), тя непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре.
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата „става“ е малко двусмислена. Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно.
към втори вариант >>
Ясно ще вземете.
(втори вариант)
Една работа колко хиляди години може да преживее. Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете.
Ясно ще вземете.
Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат вярно, но много кресливо. За всеки един креслив тон има спънка.
към втори вариант >>
Разни погрешки има.
(втори вариант)
Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка.
Разни погрешки има.
Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е.
към втори вариант >>
Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
(втори вариант)
Сега може да ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“. Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане.
Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
Думата „става“ е малко двусмислена. Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно.
към втори вариант >>
Не само ясно, но мек да е тонът.
(втори вариант)
Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземете.
Не само ясно, но мек да е тонът.
Някой път някои вземат вярно, но много кресливо. За всеки един креслив тон има спънка.
към втори вариант >>
Това са резултати.
(втори вариант)
Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има.
Това са резултати.
Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се.
към втори вариант >>
Думата „става“ е малко двусмислена.
(втори вариант)
Каква полза има да се изучава миналото? Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане.
Думата „става“ е малко двусмислена.
Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно.
към втори вариант >>
Някой път някои вземат вярно, но много кресливо.
(втори вариант)
Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземете. Не само ясно, но мек да е тонът.
Някой път някои вземат вярно, но много кресливо.
За всеки един креслив тон има спънка.
към втори вариант >>
Спиш, погрешка е.
(втори вариант)
Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати.
Спиш, погрешка е.
Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се.
към втори вариант >>
Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва.
(втори вариант)
Миналото − разбираме това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата „става“ е малко двусмислена.
Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва.
Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват. Не е лесно.
към втори вариант >>
За всеки един креслив тон има спънка.
(втори вариант)
Ние говорим, това са забавления. Някой казва: „Аз искам да направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат вярно, но много кресливо.
За всеки един креслив тон има спънка.
към втори вариант >>
Учител ставаш, погрешка е.
(втори вариант)
Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е.
Учител ставаш, погрешка е.
Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж.
към втори вариант >>
Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
(втори вариант)
Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата „става“ е малко двусмислена. Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва.
Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
Не е лесно.
към втори вариант >>
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват.
(втори вариант)
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват.
Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до. Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон.
към втори вариант >>
Ставаш чиновник, погрешка е.
(втори вариант)
Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е.
Ставаш чиновник, погрешка е.
Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата.
към втори вариант >>
Не е лесно.
(втори вариант)
Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата „става“ е малко двусмислена. Тя има едно значение − сбъдва се, има и съвсем друго значение − изпълва. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
Не е лесно.
към втори вариант >>
Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си?
(втори вариант)
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват.
Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си?
Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до. Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон. По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към втори вариант >>
Отиваш да пееш, погрешка е.
(втори вариант)
Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е.
Отиваш да пееш, погрешка е.
Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас.
към втори вариант >>
Да допуснем, че имате една точка (фиг. 2).
(втори вариант)
Да допуснем, че имате една точка (фиг. 2).
Това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик.
към втори вариант >>
Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота.
(втори вариант)
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си?
Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота.
Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до. Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон. По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към втори вариант >>
Не искаш да пееш, спъваш се.
(втори вариант)
Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е.
Не искаш да пееш, спъваш се.
Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост.
към втори вариант >>
Това е само за обяснение.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате една точка (фиг. 2).
Това е само за обяснение.
Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
към втори вариант >>
Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до.
(втори вариант)
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота.
Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до.
Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон. По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към втори вариант >>
Не искаш да спиш, спъваш се.
(втори вариант)
Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се.
Не искаш да спиш, спъваш се.
В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш.
към втори вариант >>
Тази точка в органическия свят я наричат клетка.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате една точка (фиг. 2). Това е само за обяснение.
Тази точка в органическия свят я наричат клетка.
Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно.
към втори вариант >>
Аз го наричам основния тон.
(втори вариант)
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до.
Аз го наричам основния тон.
Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон. По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към втори вариант >>
В погрешките има растеж.
(втори вариант)
Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се.
В погрешките има растеж.
Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем.
към втори вариант >>
Най-първо ние имаме външната форма.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате една точка (фиг. 2). Това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка.
Най-първо ние имаме външната форма.
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки.
към втори вариант >>
Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон.
(втори вариант)
Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до. Аз го наричам основния тон.
Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон.
По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към втори вариант >>
Това е хубавото в природата.
(втори вариант)
Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж.
Това е хубавото в природата.
Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките.
към втори вариант >>
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате една точка (фиг. 2). Това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма.
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи.
В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ.
към втори вариант >>
По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
(втори вариант)
Че ти ако не може да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основният тон до. Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон.
По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита.
към втори вариант >>
Погрешките са от природата, спънките са от нас.
(втори вариант)
Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата.
Погрешките са от природата, спънките са от нас.
Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи.
към втори вариант >>
В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате една точка (фиг. 2). Това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи.
В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик.
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия?
към втори вариант >>
Сега едно е приятно.
(втори вариант)
Сега едно е приятно.
Направената погрешка да не ви смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи?
към втори вариант >>
Погрешките са от природата − една необходимост.
(втори вариант)
Не искаш да пееш, спъваш се. Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас.
Погрешките са от природата − една необходимост.
Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките.
към втори вариант >>
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
(втори вариант)
Това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик.
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост.
към втори вариант >>
Направената погрешка да не ви смущава.
(втори вариант)
Сега едно е приятно.
Направената погрешка да не ви смущава.
В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? − За да има растеж.
към втори вариант >>
Тя тика към една погрешка, за да растеш.
(втори вариант)
Не искаш да спиш, спъваш се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост.
Тя тика към една погрешка, за да растеш.
Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънките са поправими.
към втори вариант >>
Нещо тук не е ясно.
(втори вариант)
Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока.
Нещо тук не е ясно.
После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока.
към втори вариант >>
В живота вие ще се пазите от спънки.
(втори вариант)
Сега едно е приятно. Направената погрешка да не ви смущава.
В живота вие ще се пазите от спънки.
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? − За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
към втори вариант >>
Спънката е от нас, ние ще се спънем.
(втори вариант)
В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш.
Спънката е от нас, ние ще се спънем.
Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънките са поправими. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
към втори вариант >>
После правата линия е най-късото разстояние между две точки.
(втори вариант)
Най-първо ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно.
После правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
към втори вариант >>
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина.
(втори вариант)
Сега едно е приятно. Направената погрешка да не ви смущава. В живота вие ще се пазите от спънки.
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина.
Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? − За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата.
към втори вариант >>
Всичко седи в изправянето на спънките.
(втори вариант)
Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем.
Всичко седи в изправянето на спънките.
Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънките са поправими. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към втори вариант >>
Имаме права линия АВ.
(втори вариант)
Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Имаме права линия АВ.
Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си.
към втори вариант >>
Първият човек направи една погрешка.
(втори вариант)
Сега едно е приятно. Направената погрешка да не ви смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина.
Първият човек направи една погрешка.
Защо я направи? − За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш.
към втори вариант >>
Погрешката сама по себе си ще се изправи.
(втори вариант)
Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките.
Погрешката сама по себе си ще се изправи.
Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънките са поправими. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към втори вариант >>
Пита се: Защо се проявява правата линия?
(втори вариант)
В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ.
Пита се: Защо се проявява правата линия?
− То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С.
към втори вариант >>
Защо я направи?
(втори вариант)
Сега едно е приятно. Направената погрешка да не ви смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина. Първият човек направи една погрешка.
Защо я направи?
− За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
към втори вариант >>
Ние искаме да изправим погрешките.
(втори вариант)
Погрешките са от природата − една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи.
Ние искаме да изправим погрешките.
Погрешката е непоправима, а спънките са поправими. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към втори вариант >>
− То е необходимост.
(втори вариант)
Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия?
− То е необходимост.
То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D.
към втори вариант >>
− За да има растеж.
(втори вариант)
Направената погрешка да не ви смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи?
− За да има растеж.
Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има?
към втори вариант >>
Погрешката е непоправима, а спънките са поправими.
(втори вариант)
Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките.
Погрешката е непоправима, а спънките са поправими.
Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към втори вариант >>
То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока.
(втори вариант)
Нещо тук не е ясно. После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост.
То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока.
Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
(втори вариант)
В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? − За да има растеж.
Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават.
към втори вариант >>
Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
(втори вариант)
Спънката е от нас, ние ще се спънем. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънките са поправими.
Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към втори вариант >>
Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
(втори вариант)
После правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока.
Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
към втори вариант >>
Там е работата.
(втори вариант)
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? − За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват.
Там е работата.
Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука.
към втори вариант >>
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
(втори вариант)
Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънките са поправими. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките.
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
към втори вариант >>
Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си.
(втори вариант)
Имаме права линия АВ. Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне.
Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си.
Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът.
към втори вариант >>
Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш.
(втори вариант)
Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? − За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата.
Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш.
Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души.
към втори вариант >>
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе.
(втори вариант)
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе.
Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи.
към втори вариант >>
Тя ще дойде в точката С.
(втори вариант)
Пита се: Защо се проявява правата линия? − То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си.
Тя ще дойде в точката С.
Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
към втори вариант >>
Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
(втори вариант)
Защо я направи? − За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш.
Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
“ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат.
към втори вариант >>
Погрешката е един неизбежен процес на растене.
(втори вариант)
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе.
Погрешката е един неизбежен процес на растене.
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене.
към втори вариант >>
Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D.
(втори вариант)
− То е необходимост. То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С.
Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D.
Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени.
към втори вариант >>
“ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има?
(втори вариант)
− За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?
“ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има?
Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език?
към втори вариант >>
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас.
(втори вариант)
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене.
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас.
Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва.
към втори вариант >>
Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение.
(втори вариант)
То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока. Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D.
Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение.
Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там.
към втори вариант >>
Може да има толкоз много мнения и те ще се различават.
(втори вариант)
Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има?
Може да има толкоз много мнения и те ще се различават.
Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо?
към втори вариант >>
Това е за наше добро.
(втори вариант)
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас.
Това е за наше добро.
Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към втори вариант >>
Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
(втори вариант)
Щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение.
Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне.
към втори вариант >>
Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука.
(втори вариант)
Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават.
Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука.
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо? Че евреите нямат А.
към втори вариант >>
Спънката, тя е наша.
(втори вариант)
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро.
Спънката, тя е наша.
Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към втори вариант >>
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът.
(втори вариант)
Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на себе си. Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат.
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът.
И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
към втори вариант >>
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души.
(втори вариант)
Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които срещаш. Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука.
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души.
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни.
към втори вариант >>
Спънката трябва да се поправи.
(втори вариант)
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша.
Спънката трябва да се поправи.
Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към втори вариант >>
И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
(втори вариант)
Тя ще дойде в точката С. Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът.
И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
към втори вариант >>
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат.
(втори вариант)
Казва: „Това защо е, онова защо е, другояче не може ли? “ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души.
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат.
Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
към втори вариант >>
Човек сам се спъва от своето немислене.
(втори вариант)
Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи.
Човек сам се спъва от своето немислене.
Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към втори вариант >>
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени.
(втори вариант)
Щом дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D. Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата.
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени.
Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
към втори вариант >>
Според вас коя буква е най-важна в българския език?
(втори вариант)
“ Ако сега ви попитам каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат.
Според вас коя буква е най-важна в българския език?
(А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна.
към втори вариант >>
Човек, като мисли криво, се спъва.
(втори вариант)
Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене.
Човек, като мисли криво, се спъва.
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към втори вариант >>
Но тази точка не се спира там.
(втори вариант)
Щом дойде в D вземе перпендикулярно положение. Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени.
Но тази точка не се спира там.
След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към втори вариант >>
(А.) Защо?
(втори вариант)
Може да има толкоз много мнения и те ще се различават. Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език?
(А.) Защо?
Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат.
към втори вариант >>
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
(втори вариант)
Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва.
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне.
към втори вариант >>
След като изходи този квадрат, тя не може да се върне.
(втори вариант)
Следователно имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там.
След като изходи този квадрат, тя не може да се върне.
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към втори вариант >>
Че евреите нямат А.
(втори вариант)
Но все таки в българския език може да има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо?
Че евреите нямат А.
На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
към втори вариант >>
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
(втори вариант)
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
Пазете се, когато влезете в пътя на спънките. Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
към втори вариант >>
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
(втори вариант)
Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне.
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към втори вариант >>
На евреите всичките им букви са съгласни.
(втори вариант)
Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо? Че евреите нямат А.
На евреите всичките им букви са съгласни.
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните?
към втори вариант >>
Пазете се, когато влезете в пътя на спънките.
(втори вариант)
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
Пазете се, когато влезете в пътя на спънките.
Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
към втори вариант >>
Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
(втори вариант)
И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път.
Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?
към втори вариант >>
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
(втори вариант)
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни.
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван.
към втори вариант >>
Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
(втори вариант)
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките. Пазете се, когато влезете в пътя на спънките.
Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни.
към втори вариант >>
Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
(втори вариант)
Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения.
Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
Накъде ще се движи?
към втори вариант >>
Алеф от тях не е гласна.
(втори вариант)
Според вас коя буква е най-важна в българския език? (А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни.
Алеф от тях не е гласна.
Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни.
към втори вариант >>
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или спънка?
(втори вариант)
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или спънка?
Погрешка е, че ви говоря два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време взе. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спъвате, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спъвате, да се поправите.
към втори вариант >>
Накъде ще се движи?
(втори вариант)
Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока?
Накъде ще се движи?
към втори вариант >>
Евреите без гласни букви могат.
(втори вариант)
(А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна.
Евреите без гласни букви могат.
Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни.
към втори вариант >>
Погрешка е, че ви говоря два часа.
(втори вариант)
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или спънка?
Погрешка е, че ви говоря два часа.
Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време взе. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спъвате, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спъвате, да се поправите.
към втори вариант >>
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
(втори вариант)
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части. Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части.
към втори вариант >>
Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
(втори вариант)
Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат.
Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират.
към втори вариант >>
Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време взе.
(втори вариант)
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или спънка? Погрешка е, че ви говоря два часа.
Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време взе.
Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спъвате, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спъвате, да се поправите.
към втори вариант >>
Човекът е сбор.
(втори вариант)
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
Човекът е сбор.
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части. Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
към втори вариант >>
Кои букви са по-важни − гласните или съгласните?
(втори вариант)
На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
Кои букви са по-важни − гласните или съгласните?
На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч.
към втори вариант >>
Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
(втори вариант)
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или спънка? Погрешка е, че ви говоря два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време взе.
Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
Сега не желая да се спъвате, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спъвате, да се поправите.
към втори вариант >>
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
(втори вариант)
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор.
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части. Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
към втори вариант >>
На български език ще кажете Иван.
(втори вариант)
Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните?
На български език ще кажете Иван.
Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е.
към втори вариант >>
Сега не желая да се спъвате, защото някои от вас може да се спънат.
(втори вариант)
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или спънка? Погрешка е, че ви говоря два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време взе. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
Сега не желая да се спъвате, защото някои от вас може да се спънат.
Ако се спъвате, да се поправите.
към втори вариант >>
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части.
(втори вариант)
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части.
Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
към втори вариант >>
Кажете три гласни и две съгласни.
(втори вариант)
Алеф от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван.
Кажете три гласни и две съгласни.
В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид.
към втори вариант >>
Ако се спъвате, да се поправите.
(втори вариант)
Кажете сега тази лекция погрешка ли е или спънка? Погрешка е, че ви говоря два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време взе. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спъвате, защото някои от вас може да се спънат.
Ако се спъвате, да се поправите.
към втори вариант >>
Животните са части на човека, изложени в природата.
(втори вариант)
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части.
Животните са части на човека, изложени в природата.
Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
към втори вариант >>
В еврейския език имате четири съгласни.
(втори вариант)
Евреите без гласни букви могат. Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни.
В еврейския език имате четири съгласни.
Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен.
към втори вариант >>
Това, което ви говоря днес, няма да го разправяте до десет дни.
(втори вариант)
Това, което ви говоря днес, няма да го разправяте до десет дни.
Ще го проверите, да не би да направите една спънка. Като ви питат, ще кажете: „Каза ни десет дни да мълчим.“ Ако говорите, след като излезете оттук, ще направите една спънка и вие ще се спънете, и другите ще спънете. Ако мълчите, ще направите една погрешка. Искам десет дена да мълчите, да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към втори вариант >>
Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части.
(втори вариант)
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части. Животните са части на човека, изложени в природата.
Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части.
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята.
към втори вариант >>
Гласните у тях се подразбират.
(втори вариант)
Българите имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни.
Гласните у тях се подразбират.
Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето.
към втори вариант >>
Ще го проверите, да не би да направите една спънка.
(втори вариант)
Това, което ви говоря днес, няма да го разправяте до десет дни.
Ще го проверите, да не би да направите една спънка.
Като ви питат, ще кажете: „Каза ни десет дни да мълчим.“ Ако говорите, след като излезете оттук, ще направите една спънка и вие ще се спънете, и другите ще спънете. Ако мълчите, ще направите една погрешка. Искам десет дена да мълчите, да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към втори вариант >>
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
(втори вариант)
Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части. Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части.
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове.
към втори вариант >>
Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч.
(втори вариант)
Кои букви са по-важни − гласните или съгласните? На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират.
Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч.
Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно.
към втори вариант >>
Като ви питат, ще кажете: „Каза ни десет дни да мълчим.“ Ако говорите, след като излезете оттук, ще направите една спънка и вие ще се спънете, и другите ще спънете.
(втори вариант)
Това, което ви говоря днес, няма да го разправяте до десет дни. Ще го проверите, да не би да направите една спънка.
Като ви питат, ще кажете: „Каза ни десет дни да мълчим.“ Ако говорите, след като излезете оттук, ще направите една спънка и вие ще се спънете, и другите ще спънете.
Ако мълчите, ще направите една погрешка. Искам десет дена да мълчите, да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към втори вариант >>
Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
(втори вариант)
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части. Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико.
към втори вариант >>
Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е.
(втори вариант)
На български език ще кажете Иван. Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч.
Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е.
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
към втори вариант >>
Ако мълчите, ще направите една погрешка.
(втори вариант)
Това, което ви говоря днес, няма да го разправяте до десет дни. Ще го проверите, да не би да направите една спънка. Като ви питат, ще кажете: „Каза ни десет дни да мълчим.“ Ако говорите, след като излезете оттук, ще направите една спънка и вие ще се спънете, и другите ще спънете.
Ако мълчите, ще направите една погрешка.
Искам десет дена да мълчите, да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към втори вариант >>
Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
(втори вариант)
Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът, разложен на своите части. Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей.
към втори вариант >>
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид.
(втори вариант)
Кажете три гласни и две съгласни. В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е.
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид.
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали?
към втори вариант >>
Искам десет дена да мълчите, да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
(втори вариант)
Това, което ви говоря днес, няма да го разправяте до десет дни. Ще го проверите, да не би да направите една спънка. Като ви питат, ще кажете: „Каза ни десет дни да мълчим.“ Ако говорите, след като излезете оттук, ще направите една спънка и вие ще се спънете, и другите ще спънете. Ако мълчите, ще направите една погрешка.
Искам десет дена да мълчите, да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка.
към втори вариант >>
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
(втори вариант)
Животните са части на човека, изложени в природата. Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния.
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал.
към втори вариант >>
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен.
(втори вариант)
В еврейския език имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид.
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен.
И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока.
към втори вариант >>
Цялото човечество не е на Земята.
(втори вариант)
Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
Цялото човечество не е на Земята.
Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми.
към втори вариант >>
И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето.
(втори вариант)
Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен.
И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето.
Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос.
към втори вариант >>
Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове.
(втори вариант)
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята.
Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове.
То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми.
към втори вариант >>
Има някои хора, които не могат да ходят правилно.
(втори вариант)
Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето.
Има някои хора, които не могат да ходят правилно.
Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3).
към втори вариант >>
То е нещо велико.
(втори вариант)
Неорганическите форми, това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове.
То е нещо велико.
По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си.
към втори вариант >>
Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
(втори вариант)
Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е. Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно.
Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
− Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал.
към втори вариант >>
По някой път ние се чудим защо е създаден един червей.
(втори вариант)
Разбира се, ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико.
По някой път ние се чудим защо е създаден един червей.
Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита.
към втори вариант >>
− Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали?
(втори вариант)
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
− Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали?
− Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос?
към втори вариант >>
Не може без него, той е материал.
(втори вариант)
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей.
Не може без него, той е материал.
Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я.
към втори вариант >>
− Всяка мисъл не върви в една правилна посока.
(втори вариант)
Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали?
− Всяка мисъл не върви в една правилна посока.
Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи.
към втори вариант >>
Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми.
(втори вариант)
Цялото човечество не е на Земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал.
Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми.
Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука.
към втори вариант >>
Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос.
(втори вариант)
И в мисленето хората имат толкова дефекти, колкото в ходенето. Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока.
Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос.
Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване.
към втори вариант >>
Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми.
(втори вариант)
Аз говоря за човечеството, което населява не само Земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми.
Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми.
Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка.
към втори вариант >>
Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3).
(втори вариант)
Има някои хора, които не могат да ходят правилно. Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос.
Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3).
Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм.
към втори вариант >>
Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си.
(втори вариант)
То е нещо велико. По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми.
Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си.
Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я.
към втори вариант >>
Преди хиляди години носът е бил изпъкнал.
(втори вариант)
Ако някой човек ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? − Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3).
Преди хиляди години носът е бил изпъкнал.
Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.
към втори вариант >>
Няма какво да рита.
(втори вариант)
По някой път ние се чудим защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си.
Няма какво да рита.
По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили.
към втори вариант >>
Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос?
(втори вариант)
− Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства; какво бихте казали? − Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал.
Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос?
Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете.
към втори вариант >>
По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я.
(втори вариант)
Не може без него, той е материал. Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита.
По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я.
Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така.
към втори вариант >>
Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи.
(втори вариант)
− Всяка мисъл не върви в една правилна посока. Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос?
Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи.
Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство.
към втори вариант >>
Като стисне, измяука.
(втори вариант)
Някоя малка буболечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я.
Като стисне, измяука.
Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея.
към втори вариант >>
Това е един начин за изследване.
(втори вариант)
Хиляди години тази човешка мисъл вървяла по известна посока, та е огънала човешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи.
Това е един начин за изследване.
Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо.
към втори вариант >>
Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка.
(втори вариант)
Аз ви привеждам този пример не да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука.
Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка.
Като стисне, заболи я. Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса.
към втори вариант >>
Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм.
(втори вариант)
Човешкият нос е добил тази форма (фиг. 3). Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване.
Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм.
Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете?
към втори вариант >>
Като стисне, заболи я.
(втори вариант)
Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка.
Като стисне, заболи я.
Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен.
към втори вариант >>
Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.
(втори вариант)
Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм.
Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.
Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има?
към втори вариант >>
Вие сте забравили.
(втори вариант)
Няма какво да рита. По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я.
Вие сте забравили.
Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно.
към втори вариант >>
Във вашия живот вие сами може да се спънете.
(втори вариант)
Какво движение оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.
Във вашия живот вие сами може да се спънете.
За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма.
към втори вариант >>
Не разбирате защо природата е създала така.
(втори вариант)
По някой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили.
Не разбирате защо природата е създала така.
По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно.
към втори вариант >>
За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство.
(втори вариант)
Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете.
За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство.
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете!
към втори вариант >>
По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея.
(втори вариант)
Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така.
По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея.
Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения.
към втори вариант >>
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо.
(втори вариант)
Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство.
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо.
Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна.
към втори вариант >>
Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса.
(втори вариант)
Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея.
Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса.
Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н.
към втори вариант >>
Какво ще чуете?
(втори вариант)
Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо.
Какво ще чуете?
Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било.
към втори вариант >>
Всеки човек за вас е още по-важен.
(втори вариант)
Като стисне, заболи я. Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса.
Всеки човек за вас е още по-важен.
Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени.
към втори вариант >>
Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има?
(втори вариант)
Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете?
Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има?
Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна!
към втори вариант >>
Всичко е важно.
(втори вариант)
Вие сте забравили. Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен.
Всичко е важно.
За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай?
към втори вариант >>
Абсолютно никаква тайна няма.
(втори вариант)
Във вашия живот вие сами може да се спънете. За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има?
Абсолютно никаква тайна няма.
Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае.
към втори вариант >>
За който разбира, всичко е важно.
(втори вариант)
Не разбирате защо природата е създала така. По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно.
За който разбира, всичко е важно.
Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката?
към втори вариант >>
Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете!
(втори вариант)
За пример в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма.
Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете!
Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо.
към втори вариант >>
Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения.
(втори вариант)
По някой път не може да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно.
Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения.
За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате?
към втори вариант >>
Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна.
(втори вариант)
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете!
Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна.
Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам!
към втори вариант >>
За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н.
(втори вариант)
Срещнете някой човек, казвате: „Мен не ме интересува.“ Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения.
За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н.
Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения?
към втори вариант >>
Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било.
(втори вариант)
Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна.
Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било.
Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам! “ Че каква тайна има в това?
към втори вариант >>
Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени.
(втори вариант)
Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н.
Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени.
Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу.
към втори вариант >>
Казват: „Нашата тайна!
(втори вариант)
Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било.
Казват: „Нашата тайна!
“ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам! “ Че каква тайна има в това? − Няма никаква тайна.
към втори вариант >>
Какво показва до в дадения случай?
(втори вариант)
Всичко е важно. За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени.
Какво показва до в дадения случай?
Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон.
към втори вариант >>
“ Всеки я знае.
(втори вариант)
Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна!
“ Всеки я знае.
Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам! “ Че каква тайна има в това? − Няма никаква тайна. Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си!
към втори вариант >>
Кой е най-ниският тон в музиката?
(втори вариант)
За който разбира, всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай?
Кой е най-ниският тон в музиката?
Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове.
към втори вариант >>
Казва: „Ще ти кажа нещо.
(втори вариант)
Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете! Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае.
Казва: „Ще ти кажа нещо.
Много те обичам! “ Че каква тайна има в това? − Няма никаква тайна. Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си! “ Няма скрити работи, няма тайни работи.
към втори вариант >>
Как го наричате?
(втори вариант)
Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката?
Как го наричате?
Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката.
към втори вариант >>
Много те обичам!
(втори вариант)
Аз ще ви дам сто лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо.
Много те обичам!
“ Че каква тайна има в това? − Няма никаква тайна. Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си! “ Няма скрити работи, няма тайни работи. Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
към втори вариант >>
Който има 32 или 16 трептения?
(втори вариант)
За пример в музиката може да имате до, може да имате ре или ми и т. н. Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате?
Който има 32 или 16 трептения?
Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката. Философски аз разбирам, че той е като семе.
към втори вариант >>
“ Че каква тайна има в това?
(втори вариант)
Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, нещо, което да не е било. Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам!
“ Че каква тайна има в това?
− Няма никаква тайна. Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си! “ Няма скрити работи, няма тайни работи. Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
към втори вариант >>
Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу.
(втори вариант)
Ако имате до цяла нота, това са отношения, пътища, степени. Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения?
Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу.
Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката. Философски аз разбирам, че той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото.
към втори вариант >>
− Няма никаква тайна.
(втори вариант)
Казват: „Нашата тайна! “ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам! “ Че каква тайна има в това?
− Няма никаква тайна.
Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си! “ Няма скрити работи, няма тайни работи. Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
към втори вариант >>
Той е основен тон.
(втори вариант)
Какво показва до в дадения случай? Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу.
Той е основен тон.
Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката. Философски аз разбирам, че той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото. Развива се музиката.
към втори вариант >>
Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си!
(втори вариант)
“ Всеки я знае. Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам! “ Че каква тайна има в това? − Няма никаква тайна.
Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си!
“ Няма скрити работи, няма тайни работи. Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
към втори вариант >>
Този основен тон създава всичките тонове.
(втори вариант)
Кой е най-ниският тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон.
Този основен тон създава всичките тонове.
Той е основен тон в музиката. Философски аз разбирам, че той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото. Развива се музиката. Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в себе си.
към втори вариант >>
“ Няма скрити работи, няма тайни работи.
(втори вариант)
Казва: „Ще ти кажа нещо. Много те обичам! “ Че каква тайна има в това? − Няма никаква тайна. Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си!
“ Няма скрити работи, няма тайни работи.
Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
към втори вариант >>
Той е основен тон в музиката.
(втори вариант)
Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове.
Той е основен тон в музиката.
Философски аз разбирам, че той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото. Развива се музиката. Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в себе си.
към втори вариант >>
Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
(втори вариант)
Много те обичам! “ Че каква тайна има в това? − Няма никаква тайна. Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин си! “ Няма скрити работи, няма тайни работи.
Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
към втори вариант >>
Философски аз разбирам, че той е като семе.
(втори вариант)
Който има 32 или 16 трептения? Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката.
Философски аз разбирам, че той е като семе.
Като го посееш, той ражда дървото. Развива се музиката. Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в себе си.
към втори вариант >>
Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави.
(втори вариант)
Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави.
Каква е разликата между този, който кряска, и този, който никакъв шум не вдига? Вие край кой извор бихте отишли − при този, който дига шум, или при онзи, тихия? Туй, което в тайно се казва, то е тихият извор. Реката, която дига шум, ни плаши. До тихата река се приближаваме повече.
към втори вариант >>
Като го посееш, той ражда дървото.
(втори вариант)
Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката. Философски аз разбирам, че той е като семе.
Като го посееш, той ражда дървото.
Развива се музиката. Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в себе си.
към втори вариант >>
Каква е разликата между този, който кряска, и този, който никакъв шум не вдига?
(втори вариант)
Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави.
Каква е разликата между този, който кряска, и този, който никакъв шум не вдига?
Вие край кой извор бихте отишли − при този, който дига шум, или при онзи, тихия? Туй, което в тайно се казва, то е тихият извор. Реката, която дига шум, ни плаши. До тихата река се приближаваме повече.
към втори вариант >>
Развива се музиката.
(втори вариант)
Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката. Философски аз разбирам, че той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото.
Развива се музиката.
Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в себе си.
към втори вариант >>
Вие край кой извор бихте отишли − при този, който дига шум, или при онзи, тихия?
(втори вариант)
Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави. Каква е разликата между този, който кряска, и този, който никакъв шум не вдига?
Вие край кой извор бихте отишли − при този, който дига шум, или при онзи, тихия?
Туй, което в тайно се казва, то е тихият извор. Реката, която дига шум, ни плаши. До тихата река се приближаваме повече.
към втори вариант >>
Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в себе си.
(втори вариант)
Този основен тон създава всичките тонове. Той е основен тон в музиката. Философски аз разбирам, че той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото. Развива се музиката.
Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в себе си.
към втори вариант >>
Туй, което в тайно се казва, то е тихият извор.
(втори вариант)
Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави. Каква е разликата между този, който кряска, и този, който никакъв шум не вдига? Вие край кой извор бихте отишли − при този, който дига шум, или при онзи, тихия?
Туй, което в тайно се казва, то е тихият извор.
Реката, която дига шум, ни плаши. До тихата река се приближаваме повече.
към втори вариант >>
Нали имате в природата такива примери?
(втори вариант)
Нали имате в природата такива примери?
Вземете дъгата, от колко цвята е тя? − Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове.
към втори вариант >>
Реката, която дига шум, ни плаши.
(втори вариант)
Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави. Каква е разликата между този, който кряска, и този, който никакъв шум не вдига? Вие край кой извор бихте отишли − при този, който дига шум, или при онзи, тихия? Туй, което в тайно се казва, то е тихият извор.
Реката, която дига шум, ни плаши.
До тихата река се приближаваме повече.
към втори вариант >>
Вземете дъгата, от колко цвята е тя?
(втори вариант)
Нали имате в природата такива примери?
Вземете дъгата, от колко цвята е тя?
− Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове. Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н.
към втори вариант >>
До тихата река се приближаваме повече.
(втори вариант)
Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави. Каква е разликата между този, който кряска, и този, който никакъв шум не вдига? Вие край кой извор бихте отишли − при този, който дига шум, или при онзи, тихия? Туй, което в тайно се казва, то е тихият извор. Реката, която дига шум, ни плаши.
До тихата река се приближаваме повече.
към втори вариант >>
− Седем цвята.
(втори вариант)
Нали имате в природата такива примери? Вземете дъгата, от колко цвята е тя?
− Седем цвята.
Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове. Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н. Сега по-нататък не ни трябва.
към втори вариант >>
Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите.
(втори вариант)
Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите.
Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката.
към втори вариант >>
Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят.
(втори вариант)
Нали имате в природата такива примери? Вземете дъгата, от колко цвята е тя? − Седем цвята.
Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят.
Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове. Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н. Сега по-нататък не ни трябва.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
(втори вариант)
Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите.
Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват.
към втори вариант >>
Значи, белият цвят е създаден от тия цветове.
(втори вариант)
Нали имате в природата такива примери? Вземете дъгата, от колко цвята е тя? − Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят.
Значи, белият цвят е създаден от тия цветове.
Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове. Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н. Сега по-нататък не ни трябва.
към втори вариант >>
Това е тайната.
(втори вариант)
Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите. Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
Това е тайната.
Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка?
към втори вариант >>
Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове.
(втори вариант)
Нали имате в природата такива примери? Вземете дъгата, от колко цвята е тя? − Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове.
Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове.
Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н. Сега по-нататък не ни трябва.
към втори вариант >>
Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува.
(втори вариант)
Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите. Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е тайната.
Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува.
Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията.
към втори вариант >>
Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н.
(втори вариант)
Вземете дъгата, от колко цвята е тя? − Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове.
Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н.
Сега по-нататък не ни трябва.
към втори вариант >>
Сега може да има много преводи.
(втори вариант)
Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите. Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува.
Сега може да има много преводи.
Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата.
към втори вариант >>
Сега по-нататък не ни трябва.
(втори вариант)
− Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове. Белият цвят е основен цвят на червения, портокаловия и т. н.
Сега по-нататък не ни трябва.
към втори вариант >>
Ще кажем, че това е погрешката.
(втори вариант)
Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите. Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува. Сега може да има много преводи.
Ще кажем, че това е погрешката.
Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия.
към втори вариант >>
Ако речете да разсъждавате, ще стане като с един английски философ.
(втори вариант)
Ако речете да разсъждавате, ще стане като с един английски философ.
Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет. Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква. Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него. Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун?
към втори вариант >>
Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват.
(втори вариант)
Ще кажете: „Трябва да се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката.
Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват.
Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата.
към втори вариант >>
Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет.
(втори вариант)
Ако речете да разсъждавате, ще стане като с един английски философ.
Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет.
Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква. Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него. Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията.
към втори вариант >>
Защо вие направихте тази погрешка?
(втори вариант)
Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват.
Защо вие направихте тази погрешка?
Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата.
към втори вариант >>
Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква.
(втори вариант)
Ако речете да разсъждавате, ще стане като с един английски философ. Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет.
Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква.
Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него. Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате.
към втори вариант >>
Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията.
(втори вариант)
Единственото нещо, което не знаем, е, че тази погрешка е направена; тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка?
Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията.
Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало.
към втори вариант >>
Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него.
(втори вариант)
Ако речете да разсъждавате, ще стане като с един английски философ. Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет. Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква.
Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него.
Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се.
към втори вариант >>
Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата.
(втори вариант)
Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията.
Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата.
Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение.
към втори вариант >>
Казва: „Аз сам се обърках.
(втори вариант)
Ако речете да разсъждавате, ще стане като с един английски философ. Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет. Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква. Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него.
Казва: „Аз сам се обърках.
Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно.
към втори вариант >>
Това не е философия.
(втори вариант)
Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата.
Това не е философия.
Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала.
към втори вариант >>
Аз Браун ли съм или не съм Браун?
(втори вариант)
Ако речете да разсъждавате, ще стане като с един английски философ. Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет. Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква. Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него. Казва: „Аз сам се обърках.
Аз Браун ли съм или не съм Браун?
Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие.
към втори вариант >>
Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата.
(втори вариант)
Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия.
Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата.
Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате.
към втори вариант >>
Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията.
(втори вариант)
Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет. Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква. Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него. Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун?
Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията.
Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон.
към втори вариант >>
Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата.
(втори вариант)
Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата.
Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата.
Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка.
към втори вариант >>
Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате.
(втори вариант)
Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква. Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него. Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията.
Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате.
Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете.
към втори вариант >>
Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало.
(втори вариант)
Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата.
Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало.
Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре?
към втори вариант >>
Объркаш се.
(втори вариант)
Той вече не може да разбере каква е разликата между студентите и него. Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате.
Объркаш се.
Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия!
към втори вариант >>
Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение.
(втори вариант)
Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляда години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало.
Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение.
Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не.
към втори вариант >>
Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно.
(втори вариант)
Казва: „Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се.
Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно.
Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия!
към втори вариант >>
Тази погрешка ви е подигнала.
(втори вариант)
Това не е философия. Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение.
Тази погрешка ви е подигнала.
Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното?
към втори вариант >>
Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие.
(втори вариант)
Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно.
Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие.
Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия! “ Може да го убие.
към втори вариант >>
Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате.
(втори вариант)
Някой казва: „Няма погрешка.“ Вие имате резултата. Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала.
Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате.
Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето.
към втори вариант >>
Психологически вие трябва да изучавате този закон.
(втори вариант)
Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие.
Психологически вие трябва да изучавате този закон.
Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия! “ Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това.
към втори вариант >>
Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка.
(втори вариант)
Погрешката е станала преди хиляди години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате.
Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка.
Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо.
към втори вариант >>
Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете.
(втори вариант)
Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може да се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може да се объркате. Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон.
Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете.
За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия! “ Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това. Отде иде това понятие, та то тропа с крак?
към втори вариант >>
Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре?
(втори вариант)
Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка.
Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре?
− Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце?
към втори вариант >>
За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия!
(втори вариант)
Объркаш се. Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете.
За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия!
“ И другото казва: „Ще те убия! “ Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това. Отде иде това понятие, та то тропа с крак? След малко прегърне го, казва: „Аз само исках да те сплаша.“
към втори вариант >>
− Не.
(втори вариант)
Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре?
− Не.
Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят.
към втори вариант >>
“ И другото казва: „Ще те убия!
(втори вариант)
Изгубиш своята мисъл, изгубиш своите отношения, които съществуват, намериш се на тъмно. Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия!
“ И другото казва: „Ще те убия!
“ Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това. Отде иде това понятие, та то тропа с крак? След малко прегърне го, казва: „Аз само исках да те сплаша.“
към втори вариант >>
Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното?
(втори вариант)
Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не.
Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното?
− Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват.
към втори вариант >>
“ Може да го убие.
(втори вариант)
Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат да загубят своето присъствие. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия!
“ Може да го убие.
Но в дадения случай туй дете не може да направи това. Отде иде това понятие, та то тропа с крак? След малко прегърне го, казва: „Аз само исках да те сплаша.“
към втори вариант >>
− Кокошето.
(втори вариант)
Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното?
− Кокошето.
Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля.
към втори вариант >>
Но в дадения случай туй дете не може да направи това.
(втори вариант)
Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия! “ Може да го убие.
Но в дадения случай туй дете не може да направи това.
Отде иде това понятие, та то тропа с крак? След малко прегърне го, казва: „Аз само исках да те сплаша.“
към втори вариант >>
Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо.
(втори вариант)
Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето.
Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо.
Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка.
към втори вариант >>
Отде иде това понятие, та то тропа с крак?
(втори вариант)
Често губите връзка, по някой път вие не може да се познаете. За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия! “ Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това.
Отде иде това понятие, та то тропа с крак?
След малко прегърне го, казва: „Аз само исках да те сплаша.“
към втори вариант >>
Защо хората обичат повече златното яйце?
(втори вариант)
Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? − Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо.
Защо хората обичат повече златното яйце?
Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи.
към втори вариант >>
След малко прегърне го, казва: „Аз само исках да те сплаша.“
(втори вариант)
За пример аз съм слушал много пъти някой кротък човек, някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: „Ще те убия! “ И другото казва: „Ще те убия! “ Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това. Отде иде това понятие, та то тропа с крак?
След малко прегърне го, казва: „Аз само исках да те сплаша.“
към втори вариант >>
Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят.
(втори вариант)
− Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце?
Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят.
Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете.
към втори вариант >>
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи?
(втори вариант)
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи?
− Не. Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека.
към втори вариант >>
Най-хубавите яйца никога не се купуват.
(втори вариант)
Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното? − Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят.
Най-хубавите яйца никога не се купуват.
Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления.
към втори вариант >>
− Не.
(втори вариант)
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи?
− Не.
Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание.
към втори вариант >>
Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля.
(втори вариант)
− Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват.
Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля.
За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само.
към втори вариант >>
Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи.
(втори вариант)
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи? − Не.
Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи.
Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова.
към втори вариант >>
За пример вие се страхувате от вашата погрешка.
(втори вариант)
Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля.
За пример вие се страхувате от вашата погрешка.
Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само. Наполовина е вярно.
към втори вариант >>
Може ли яйцето да е виновно, че е счупено?
(втори вариант)
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи? − Не. Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи.
Може ли яйцето да е виновно, че е счупено?
У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава.
към втори вариант >>
Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи.
(втори вариант)
Защо хората обичат повече златното яйце? Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка.
Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи.
Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само. Наполовина е вярно. Привидно така се обяснява.
към втори вариант >>
У човека има една погрешка, която не е негова.
(втори вариант)
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи? − Не. Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено?
У човека има една погрешка, която не е негова.
Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка?
към втори вариант >>
Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете.
(втори вариант)
Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи.
Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете.
Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само. Наполовина е вярно. Привидно така се обяснява. Аз поставям въпроса така.
към втори вариант >>
Туй е оправданието на човека.
(втори вариант)
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи? − Не. Друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова.
Туй е оправданието на човека.
Има само едно оправдание. Има само една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става с него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг да го счупи.
към втори вариант >>
Вие сте причина за всички престъпления.
(втори вариант)
Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. За пример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете.
Вие сте причина за всички престъпления.
Това е за разсъждение само. Наполовина е вярно. Привидно така се обяснява. Аз поставям въпроса така.
към втори вариант >>
2.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас.
Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание. Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка.
Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас.
По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание.
към беседата >>
Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в себе си, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат да се развият.
До възкресението Христос е бил без дреха, но днес вече не е така. Той днес е с бяла дреха със златен колан и с огърлица от добродетели около врата, от скъпоценни камъни. Казвам: Дълбокият смисъл на живота седи в разбраната Любов, която дава подтик на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля за най-великите работи, които може да извърши. Вие седите понякога и си казвате: Да сме богати, да сме учени, да сме силни. Вие не разглеждате живота конкретно.
Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в себе си, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат да се развият.
Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може да ви се даде отвън или да го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока. Сега вие искате от Бога дарби. Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас. Казвате: Духът, като дойде, ще ни научи.
към беседата >>
Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко.
Съблазънта неизбежно ще дойде. Съблазънта е спънка в живота, нарочно поставена за изпитание на хората. Вървят две благородни деца, връщат се от училище и се разговарят помежду си. Едното от тях вижда един орех и казва на другото: Тези орехи дали са узрели вече? Кой ги създаде?
Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко.
Има ли някой да ни види? – Никой няма да ни види. Ами как ще си обрулим? – С тоягата. Вземи тоягата и да вървим.
към беседата >>
По-голямо благо от една погрешка няма. Защо?
Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас.
По-голямо благо от една погрешка няма. Защо?
Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка?
към беседата >>
Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може да ви се даде отвън или да го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока.
Той днес е с бяла дреха със златен колан и с огърлица от добродетели около врата, от скъпоценни камъни. Казвам: Дълбокият смисъл на живота седи в разбраната Любов, която дава подтик на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля за най-великите работи, които може да извърши. Вие седите понякога и си казвате: Да сме богати, да сме учени, да сме силни. Вие не разглеждате живота конкретно. Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в себе си, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат да се развият.
Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може да ви се даде отвън или да го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока.
Сега вие искате от Бога дарби. Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас. Казвате: Духът, като дойде, ще ни научи.
към беседата >>
Има ли някой да ни види?
Съблазънта е спънка в живота, нарочно поставена за изпитание на хората. Вървят две благородни деца, връщат се от училище и се разговарят помежду си. Едното от тях вижда един орех и казва на другото: Тези орехи дали са узрели вече? Кой ги създаде? Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко.
Има ли някой да ни види?
– Никой няма да ни види. Ами как ще си обрулим? – С тоягата. Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си.
към беседата >>
Погрешки прави само природата.
Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо?
Погрешки прави само природата.
Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме.
към беседата >>
Сега вие искате от Бога дарби.
Казвам: Дълбокият смисъл на живота седи в разбраната Любов, която дава подтик на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля за най-великите работи, които може да извърши. Вие седите понякога и си казвате: Да сме богати, да сме учени, да сме силни. Вие не разглеждате живота конкретно. Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в себе си, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат да се развият. Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може да ви се даде отвън или да го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока.
Сега вие искате от Бога дарби.
Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас. Казвате: Духът, като дойде, ще ни научи.
към беседата >>
– Никой няма да ни види.
Вървят две благородни деца, връщат се от училище и се разговарят помежду си. Едното от тях вижда един орех и казва на другото: Тези орехи дали са узрели вече? Кой ги създаде? Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко. Има ли някой да ни види?
– Никой няма да ни види.
Ами как ще си обрулим? – С тоягата. Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си.
към беседата >>
Човек не може да направи погрешка.
Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата.
Човек не може да направи погрешка.
И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето.
към беседата >>
Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас.
Вие седите понякога и си казвате: Да сме богати, да сме учени, да сме силни. Вие не разглеждате живота конкретно. Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в себе си, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат да се развият. Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може да ви се даде отвън или да го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока. Сега вие искате от Бога дарби.
Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас.
Казвате: Духът, като дойде, ще ни научи.
към беседата >>
Ами как ще си обрулим?
Едното от тях вижда един орех и казва на другото: Тези орехи дали са узрели вече? Кой ги създаде? Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко. Има ли някой да ни види? – Никой няма да ни види.
Ами как ще си обрулим?
– С тоягата. Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте.
към беседата >>
И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето.
Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка.
И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето.
Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето?
към беседата >>
Казвате: Духът, като дойде, ще ни научи.
Вие не разглеждате живота конкретно. Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в себе си, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат да се развият. Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може да ви се даде отвън или да го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока. Сега вие искате от Бога дарби. Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас.
Казвате: Духът, като дойде, ще ни научи.
към беседата >>
– С тоягата.
Кой ги създаде? Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко. Има ли някой да ни види? – Никой няма да ни види. Ами как ще си обрулим?
– С тоягата.
Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката.
към беседата >>
Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание.
Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето.
Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание.
Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може.
към беседата >>
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват.
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват.
Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате. Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот? Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее.
към беседата >>
Вземи тоягата и да вървим.
Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко. Има ли някой да ни види? – Никой няма да ни види. Ами как ще си обрулим? – С тоягата.
Вземи тоягата и да вървим.
Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът.
към беседата >>
Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка?
По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание.
Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка?
Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може.
към беседата >>
Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате.
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват.
Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате.
Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот? Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек.
към беседата >>
Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си.
Има ли някой да ни види? – Никой няма да ни види. Ами как ще си обрулим? – С тоягата. Вземи тоягата и да вървим.
Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си.
Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха.
към беседата >>
Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме.
Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка?
Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме.
За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може.
към беседата >>
Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот?
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват. Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате.
Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот?
Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо.
към беседата >>
Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си.
– Никой няма да ни види. Ами как ще си обрулим? – С тоягата. Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си.
Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си.
Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи?
към беседата >>
За изяснение например ще вземем яйцето.
Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме.
За изяснение например ще вземем яйцето.
Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия.
към беседата >>
Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести.
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват. Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате. Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот?
Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести.
Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви.
към беседата >>
Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте.
Ами как ще си обрулим? – С тоягата. Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си.
Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте.
След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха.
към беседата >>
Каква погрешка може да направи яйцето?
И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето.
Каква погрешка може да направи яйцето?
Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли.
към беседата >>
Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си.
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват. Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате. Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот? Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести.
Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си.
В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо.
към беседата >>
След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката.
– С тоягата. Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте.
След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката.
Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече.
към беседата >>
Да се търкули някъде, не може.
Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето?
Да се търкули някъде, не може.
Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето.
към беседата >>
В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее.
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват. Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате. Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот? Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си.
В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее.
Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви.
към беседата >>
Казват си: Много сладък е орехът.
Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката.
Казват си: Много сладък е орехът.
Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона.
към беседата >>
Да удари някого, не може.
Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може.
Да удари някого, не може.
Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост.
към беседата >>
Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек.
Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате. Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот? Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее.
Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек.
И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш.
към беседата >>
Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха.
Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът.
Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха.
Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи.
към беседата >>
Да направи някаква пакост, не може.
Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може.
Да направи някаква пакост, не може.
Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо.
към беседата >>
И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо.
Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот? Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек.
И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо.
Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С.
към беседата >>
Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи?
Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха.
Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи?
Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение.
към беседата >>
Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия.
За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може.
Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия.
Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце.
към беседата >>
Животът може да даде на този тон само условия да се прояви.
Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо.
Животът може да даде на този тон само условия да се прояви.
И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива.
към беседата >>
Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха.
Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи?
Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха.
Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това.
към беседата >>
Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли.
Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия.
Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли.
И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах.
към беседата >>
И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо.
Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви.
И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо.
И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д.
към беседата >>
Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече.
След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха.
Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече.
А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест.
към беседата >>
И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето.
Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли.
И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето.
Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце.
към беседата >>
И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви.
В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо.
И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви.
В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон?
към беседата >>
А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона.
Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече.
А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона.
Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят.
към беседата >>
Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост.
Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето.
Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост.
Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце.
към беседата >>
В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш.
Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви.
В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш.
Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон? Това са философски работи.
към беседата >>
Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи.
Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона.
Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи.
Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш.
към беседата >>
Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо.
Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост.
Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо.
Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата.
към беседата >>
Представете си, че имате основния тон С.
И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш.
Представете си, че имате основния тон С.
Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон? Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва.
към беседата >>
Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение.
Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи.
Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение.
Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си.
към беседата >>
Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце.
Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо.
Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце.
Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата.
към беседата >>
Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива.
Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С.
Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива.
Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон? Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония.
към беседата >>
Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това.
Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение.
Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това.
Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме.
към беседата >>
Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах.
Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце.
Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах.
Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките.
към беседата >>
Следващият основен тон е Д.
И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива.
Следващият основен тон е Д.
Защо растението е основният тон? Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат.
към беседата >>
Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест.
Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това.
Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест.
След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме.
към беседата >>
Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце.
И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах.
Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце.
Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали.
към беседата >>
Защо растението е основният тон?
И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д.
Защо растението е основният тон?
Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате.
към беседата >>
След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят.
А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест.
След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят.
Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна.
към беседата >>
Представете си колко голямо ще е било това яйце.
Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце.
Представете си колко голямо ще е било това яйце.
Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят.
към беседата >>
Това са философски работи.
В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон?
Това са философски работи.
Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата.
към беседата >>
Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш.
Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят.
Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш.
Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем.
към беседата >>
Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата.
Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце.
Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата.
Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката.
към беседата >>
Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва.
Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон? Това са философски работи.
Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва.
Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте.
към беседата >>
Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си.
Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш.
Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си.
Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път.
към беседата >>
Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата.
Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата.
Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата.
Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието.
към беседата >>
Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония.
Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон? Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва.
Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония.
Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте.
към беседата >>
Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме.
Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си.
Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме.
Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост.
към беседата >>
Сега вие не питайте защо стават погрешките.
Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата.
Сега вие не питайте защо стават погрешките.
Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове.
към беседата >>
Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат.
Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон? Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония.
Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат.
Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил.
към беседата >>
Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме.
Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме.
Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме.
Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне.
към беседата >>
Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали.
Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките.
Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали.
Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях.
към беседата >>
Няма какво да се обезсърчавате.
Защо растението е основният тон? Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат.
Няма какво да се обезсърчавате.
Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил.
към беседата >>
Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна.
След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме.
Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна.
Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани.
към беседата >>
Днес всички хора мислят за последствията на един свят.
Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали.
Днес всички хора мислят за последствията на един свят.
Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове.
към беседата >>
Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата.
Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате.
Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата.
Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си.
към беседата >>
Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем.
Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна.
Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем.
И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане.
към беседата >>
Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката.
Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят.
Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката.
Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята?
към беседата >>
Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте.
Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата.
Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте.
И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават.
към беседата >>
И за да се постигнат нещата, има само един път.
Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем.
И за да се постигнат нещата, има само един път.
Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане.
към беседата >>
Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието.
Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката.
Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието.
След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание?
към беседата >>
И в единия, и в другия случай се радвайте.
Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте.
И в единия, и в другия случай се радвайте.
Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение.
към беседата >>
Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост.
Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път.
Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост.
И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане.
към беседата >>
След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове.
Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието.
След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове.
Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето?
към беседата >>
Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил.
Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте.
Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил.
Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент.
към беседата >>
И каквото каже, така ще се сбъдне.
Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост.
И каквото каже, така ще се сбъдне.
Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане.
към беседата >>
Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях.
Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове.
Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях.
Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно.
към беседата >>
Насърчаваш се, защото нещо си придобил.
Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил.
Насърчаваш се, защото нещо си придобил.
Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава.
към беседата >>
Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани.
Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне.
Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани.
Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи.
към беседата >>
Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове.
Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях.
Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове.
Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други.
към беседата >>
Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си.
Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил.
Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си.
Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата.
към беседата >>
Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане.
Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани.
Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане.
Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден?
към беседата >>
Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята?
Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове.
Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята?
Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания.
към беседата >>
Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават.
Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си.
Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават.
Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо.
към беседата >>
Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане.
И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане.
Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане.
Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание?
Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята?
Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание?
Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората?
към беседата >>
Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение.
И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават.
Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение.
Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си.
към беседата >>
Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане.
Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане.
Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане.
Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето?
След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание?
Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето?
Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо.
към беседата >>
Насърчението е само един момент.
Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение.
Насърчението е само един момент.
Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне.
към беседата >>
Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане.
И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане.
Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане.
Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна.
към беседата >>
Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно.
Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето?
Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно.
Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън.
към беседата >>
Човек не може постоянно да се насърчава.
Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент.
Човек не може постоянно да се насърчава.
Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето.
към беседата >>
Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи.
Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане.
Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи.
Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда.
към беседата >>
Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други.
Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно.
Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други.
Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв.
към беседата >>
Носи насърчението в надеждата.
Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава.
Носи насърчението в надеждата.
Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар.
към беседата >>
Някой казва: Ами аз за какъв съм роден?
Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи.
Някой казва: Ами аз за какъв съм роден?
Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието.
към беседата >>
Това са наши схващания.
Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други.
Това са наши схващания.
В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа.
към беседата >>
Насърчението е последно нещо.
Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата.
Насърчението е последно нещо.
То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар?
към беседата >>
Все си роден за нещо.
Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден?
Все си роден за нещо.
Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека.
към беседата >>
В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората?
Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания.
В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората?
Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа.
към беседата >>
То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си.
Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо.
То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си.
Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките.
към беседата >>
Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени.
Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо.
Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени.
Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане.
към беседата >>
Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо.
Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората?
Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо.
Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения.
към беседата >>
Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне.
Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си.
Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне.
Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните.
към беседата >>
Но да оставим този въпрос на страна.
Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени.
Но да оставим този въпрос на страна.
Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата.
към беседата >>
Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън.
Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо.
Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън.
Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност.
към беседата >>
Не е въпросът за времето.
Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне.
Не е въпросът за времето.
Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен.
към беседата >>
Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда.
Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна.
Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда.
Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас.
към беседата >>
Законът е такъв.
Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън.
Законът е такъв.
Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност. Аз разсъждавам конкретно.
към беседата >>
Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар.
Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето.
Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар.
Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята.
към беседата >>
Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието.
Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда.
Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието.
Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете.
към беседата >>
Ако си сиромах, иди при богатата природа.
Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв.
Ако си сиромах, иди при богатата природа.
Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност. Аз разсъждавам конкретно. Животът, това е богатата природа.
към беседата >>
Защо именно утре искаш да станеш цар?
Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар.
Защо именно утре искаш да станеш цар?
Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар.
към беседата >>
Но аз имам предвид първото раждане на човека.
Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието.
Но аз имам предвид първото раждане на човека.
Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. То ни най-малко няма да ви донесе това щастие.
към беседата >>
Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа.
В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа.
Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа.
Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност. Аз разсъждавам конкретно. Животът, това е богатата природа. Като се ражда човек, това представя богатата природа.
към беседата >>
Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките.
То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар?
Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките.
Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите.
към беседата >>
Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане.
Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека.
Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане.
Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. То ни най-малко няма да ви донесе това щастие. Какво ще придобиете, например, ако искате да станете министър на просвещението?
към беседата >>
Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения.
Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа.
Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения.
Не, това е една реалност. Аз разсъждавам конкретно. Животът, това е богатата природа. Като се ражда човек, това представя богатата природа. Смъртта, това е сиромахкинята природа.
към беседата >>
Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните.
Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките.
Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните.
Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите. Там мога да ви наредя един ред на нещата, но навсякъде бих предпочел последното место, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо.
към беседата >>
Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата.
Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане.
Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата.
Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. То ни най-малко няма да ви донесе това щастие. Какво ще придобиете, например, ако искате да станете министър на просвещението? От сутрин до вечер ще идват при вас този онзи, че еди-кой си бил уволнен и разни интриги ще ви носят.
към беседата >>
Не, това е една реалност.
Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения.
Не, това е една реалност.
Аз разсъждавам конкретно. Животът, това е богатата природа. Като се ражда човек, това представя богатата природа. Смъртта, това е сиромахкинята природа. При раждането си човек е сиромах, а природата му дава.
към беседата >>
Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен.
Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните.
Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен.
Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите. Там мога да ви наредя един ред на нещата, но навсякъде бих предпочел последното место, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо.
към беседата >>
Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас.
Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата.
Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас.
Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. То ни най-малко няма да ви донесе това щастие. Какво ще придобиете, например, ако искате да станете министър на просвещението? От сутрин до вечер ще идват при вас този онзи, че еди-кой си бил уволнен и разни интриги ще ви носят. Какво ще придобиете от това?
към беседата >>
Аз разсъждавам конкретно.
Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност.
Аз разсъждавам конкретно.
Животът, това е богатата природа. Като се ражда човек, това представя богатата природа. Смъртта, това е сиромахкинята природа. При раждането си човек е сиромах, а природата му дава. При смъртта си човек е богат, а природата го обира.
към беседата >>
Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята.
Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен.
Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята.
Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите. Там мога да ви наредя един ред на нещата, но навсякъде бих предпочел последното место, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо.
към беседата >>
Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете.
Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас.
Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете.
То ни най-малко няма да ви донесе това щастие. Какво ще придобиете, например, ако искате да станете министър на просвещението? От сутрин до вечер ще идват при вас този онзи, че еди-кой си бил уволнен и разни интриги ще ви носят. Какво ще придобиете от това? Като седите три–четири години министър на просветата, най-после ще оглупеете.
към беседата >>
Животът, това е богатата природа.
Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност. Аз разсъждавам конкретно.
Животът, това е богатата природа.
Като се ражда човек, това представя богатата природа. Смъртта, това е сиромахкинята природа. При раждането си човек е сиромах, а природата му дава. При смъртта си човек е богат, а природата го обира. Това са факти, но защо е така, не може да се каже – така е.
към беседата >>
Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар.
Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята.
Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар.
Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите. Там мога да ви наредя един ред на нещата, но навсякъде бих предпочел последното место, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо.
към беседата >>
То ни най-малко няма да ви донесе това щастие.
Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете.
То ни най-малко няма да ви донесе това щастие.
Какво ще придобиете, например, ако искате да станете министър на просвещението? От сутрин до вечер ще идват при вас този онзи, че еди-кой си бил уволнен и разни интриги ще ви носят. Какво ще придобиете от това? Като седите три–четири години министър на просветата, най-после ще оглупеете. Според моите схващания, като дойде един министър на просветата, с един общ указ той трябва да назначи всички учители.
към беседата >>
Като се ражда човек, това представя богатата природа.
Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност. Аз разсъждавам конкретно. Животът, това е богатата природа.
Като се ражда човек, това представя богатата природа.
Смъртта, това е сиромахкинята природа. При раждането си човек е сиромах, а природата му дава. При смъртта си човек е богат, а природата го обира. Това са факти, но защо е така, не може да се каже – така е. Ако си бил ударен и природата те обере, ти си живял правилно.
към беседата >>
НАГОРЕ