НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1815
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1815
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият опит / Малък опит
,
СБ
, София, 10.9.1941г.,
Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян.
Разправят за една случка, станала между един руски полковник и един войник. Действителна ли е случката, или анекдот, не е важно. Войникът обичал водка и често се напивал.
Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян.
За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“.
към беседата >>
За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска.
Разправят за една случка, станала между един руски полковник и един войник. Действителна ли е случката, или анекдот, не е важно. Войникът обичал водка и често се напивал. Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян.
За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска.
Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката.
към беседата >>
Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие!
Разправят за една случка, станала между един руски полковник и един войник. Действителна ли е случката, или анекдот, не е важно. Войникът обичал водка и често се напивал. Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян. За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска.
Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие!
Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“.
към беседата >>
Да живее отечеството, да живеете и вие!
Действителна ли е случката, или анекдот, не е важно. Войникът обичал водка и често се напивал. Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян. За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие!
Да живее отечеството, да живеете и вие!
С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред.
към беседата >>
С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас.
Войникът обичал водка и често се напивал. Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян. За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие!
С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас.
Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред. Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи.
към беседата >>
Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“.
Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян. За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас.
Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“.
Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред. Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи. Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си.
към беседата >>
Така минал той на другия бряг на реката.
За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“.
Така минал той на другия бряг на реката.
Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред. Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи. Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си.
към беседата >>
Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“.
Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката.
Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“.
Мисли право и върви напред. Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи. Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си.
към беседата >>
Мисли право и върви напред.
Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“.
Мисли право и върви напред.
Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи. Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си.
към беседата >>
Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи.
С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред.
Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи.
Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си.
към беседата >>
Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си.
Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред. Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи.
Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си.
към беседата >>
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте.
Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право.
към беседата >>
Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте.
Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го.
Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно.
към беседата >>
Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте. Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го.
Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие.
Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте.
към беседата >>
Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте. Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие.
Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш.
Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия.
към беседата >>
Леността внася разрушения.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте. Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш.
Леността внася разрушения.
Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“.
към беседата >>
Че времето не подхожда, и това не е право.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте. Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения.
Че времето не подхожда, и това не е право.
За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха.
към беседата >>
За доброто времето всякога е благоприятно.
Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ѝ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право.
За доброто времето всякога е благоприятно.
Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“.
към беседата >>
Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте.
Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно.
Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте.
Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай.
към беседата >>
Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия.
Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте.
Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия.
Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция.
към беседата >>
Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“.
Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия.
Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“.
Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере.
към беседата >>
Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха.
Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“.
Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха.
Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място.
към беседата >>
Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“.
За доброто времето всякога е благоприятно. Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха.
Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“.
Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал.
към беседата >>
Друг случай.
Каже ли ви се отвътре да направите нещо, не отлагайте. Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“.
Друг случай.
Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си.
към беседата >>
Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция.
Един офицер, който участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай.
Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция.
Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място.
към беседата >>
Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере.
Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция.
Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере.
Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми.
към беседата >>
Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място.
Аз не послушах този глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере.
Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място.
След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях.
към беседата >>
След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал.
Ако бях направил две–три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“. Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място.
След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал.
На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало?
към беседата >>
На другия ден трябвало да преместят позицията си.
Друг случай. Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал.
На другия ден трябвало да преместят позицията си.
Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите.
към беседата >>
Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място.
Пак в миналата война, трябвало един офицер да намери удобно място за взвода си, да се окопае там и да държи отбранителна позиция. Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си.
Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място.
Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените.
към беседата >>
Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми.
Нещо отвътре му нашепвало кое място да избере. Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място.
Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми.
Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека.
към беседата >>
Офицерът бил малко настрана от тях.
Той послушал гласа и се настанил с войниците си на определеното място. След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми.
Офицерът бил малко настрана от тях.
Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека. Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си.
към беседата >>
Какво станало?
След няколко часа неприятелят започнал да ги обстрелва, но куршумите и гранатите падали пред и зад тях така, че нито един войник не пострадал. На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях.
Какво станало?
Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека. Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си. Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота.
към беседата >>
Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите.
На другия ден трябвало да преместят позицията си. Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало?
Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите.
Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека. Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си. Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота. Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко.
към беседата >>
Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените.
Войниците настоявали да останат на същото място, но същият глас нашепвал на офицера да изберат друго място. Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите.
Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените.
Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека. Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си. Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота. Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко. От сутрин до вечер благодарете.
към беседата >>
Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека.
Войниците останали в същите окопи, понеже предишния ден били добре защитени от неприятелските куршуми. Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените.
Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека.
Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си. Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота. Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко. От сутрин до вечер благодарете. Ставате сутрин от сън, измивате се – благодарете за чистата вода.
към беседата >>
Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си.
Офицерът бил малко настрана от тях. Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека.
Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си.
Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота. Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко. От сутрин до вечер благодарете. Ставате сутрин от сън, измивате се – благодарете за чистата вода. След това правите молитвата си – благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите.
към беседата >>
Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота.
Какво станало? Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека. Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си.
Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота.
Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко. От сутрин до вечер благодарете. Ставате сутрин от сън, измивате се – благодарете за чистата вода. След това правите молитвата си – благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свеж въздух, за храната.
към беседата >>
Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко.
Гранатата паднала в окопа и избила всички войници, само офицерът останал жив, понеже бил настрана от окопите. Ето защо, ако един ден заемете едно място, на другия ден трябва да го смените. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човека. Стремете се към разнообразие в мислите, чувствата и постъпките си. Бъдете разнообразни, да не се отегчавате от живота.
Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко.
От сутрин до вечер благодарете. Ставате сутрин от сън, измивате се – благодарете за чистата вода. След това правите молитвата си – благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свеж въздух, за храната. Че не сте свършили някоя работа навреме – благодарете и за това.
към беседата >>
Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите.
(втори вариант)
Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят. Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят. Това са трите свята. Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система.
Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите.
Това са аналогии, символи. Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение?
към втори вариант >>
Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място.
(втори вариант)
Един друг пример. Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците.
Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място.
Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо. Но пада една граната и избива всичките. Той на другото място остава жив.
към втори вариант >>
Това са аналогии, символи.
(втори вариант)
Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят. Това са трите свята. Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите.
Това са аналогии, символи.
Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите.
към втори вариант >>
Вика войниците при себе си.
(втори вариант)
Един друг пример. Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците. Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място.
Вика войниците при себе си.
Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо. Но пада една граната и избива всичките. Той на другото място остава жив. Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място.
към втори вариант >>
Да се обясним.
(втори вариант)
Това са трите свята. Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи.
Да се обясним.
Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш.
към втори вариант >>
Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място.
(втори вариант)
Един друг пример. Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците. Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място. Вика войниците при себе си.
Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място.
Разстоянието не е много голямо. Но пада една граната и избива всичките. Той на другото място остава жив. Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място.
към втори вариант >>
Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят.
(втори вариант)
Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи. Да се обясним.
Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят.
Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш. И там има хранене.
към втори вариант >>
Разстоянието не е много голямо.
(втори вариант)
Един друг пример. Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците. Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място. Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място.
Разстоянието не е много голямо.
Но пада една граната и избива всичките. Той на другото място остава жив. Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място.
към втори вариант >>
Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи.
(втори вариант)
Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи. Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят.
Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи.
Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш. И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята?
към втори вариант >>
Но пада една граната и избива всичките.
(втори вариант)
Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците. Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място. Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо.
Но пада една граната и избива всичките.
Той на другото място остава жив. Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място.
към втори вариант >>
Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение?
(втори вариант)
Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи. Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи.
Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение?
В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш. И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците.
към втори вариант >>
Той на другото място остава жив.
(втори вариант)
Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място. Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо. Но пада една граната и избива всичките.
Той на другото място остава жив.
Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място.
към втори вариант >>
В Божествения свят яденето става в мислите.
(втори вариант)
Това са аналогии, символи. Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение?
В Божествения свят яденето става в мислите.
Ти с мисъл се храниш. И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците.
към втори вариант >>
Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място.
(втори вариант)
Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо. Но пада една граната и избива всичките. Той на другото място остава жив.
Там, където си бил един ден, втори ден не отивай на същото място.
към втори вариант >>
Ти с мисъл се храниш.
(втори вариант)
Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите.
Ти с мисъл се храниш.
И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците. В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци.
към втори вариант >>
Еднообразната мисъл в света не е полезна.
(втори вариант)
Еднообразната мисъл в света не е полезна.
Тя е полезна само за дадения случай. В живота постоянно всичко се мени. Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот. Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки. Когато разумното отвътре ви говори, не питайте.
към втори вариант >>
И там има хранене.
(втори вариант)
Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш.
И там има хранене.
Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците. В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци. Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто.
към втори вариант >>
Тя е полезна само за дадения случай.
(втори вариант)
Еднообразната мисъл в света не е полезна.
Тя е полезна само за дадения случай.
В живота постоянно всичко се мени. Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот. Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки. Когато разумното отвътре ви говори, не питайте. Не да не мислите.
към втори вариант >>
Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята?
(втори вариант)
Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи. Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш. И там има хранене.
Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята?
Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците. В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци. Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто. Слезеш на земята, не е така.
към втори вариант >>
В живота постоянно всичко се мени.
(втори вариант)
Еднообразната мисъл в света не е полезна. Тя е полезна само за дадения случай.
В живота постоянно всичко се мени.
Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот. Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки. Когато разумното отвътре ви говори, не питайте. Не да не мислите. Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче.
към втори вариант >>
Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците.
(втори вариант)
Божественият свят е подобен на физическия свят, но в какво отношение? В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш. И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята?
Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците.
Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците. В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци. Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто. Слезеш на земята, не е така.
към втори вариант >>
Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот.
(втори вариант)
Еднообразната мисъл в света не е полезна. Тя е полезна само за дадения случай. В живота постоянно всичко се мени.
Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот.
Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки. Когато разумното отвътре ви говори, не питайте. Не да не мислите. Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче.
към втори вариант >>
Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците.
(втори вариант)
В Божествения свят яденето става в мислите. Ти с мисъл се храниш. И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците.
Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците.
В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци. Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто. Слезеш на земята, не е така.
към втори вариант >>
Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки.
(втори вариант)
Еднообразната мисъл в света не е полезна. Тя е полезна само за дадения случай. В живота постоянно всичко се мени. Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот.
Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки.
Когато разумното отвътре ви говори, не питайте. Не да не мислите. Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче.
към втори вариант >>
В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци.
(втори вариант)
Ти с мисъл се храниш. И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците.
В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци.
Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто. Слезеш на земята, не е така.
към втори вариант >>
Когато разумното отвътре ви говори, не питайте.
(втори вариант)
Еднообразната мисъл в света не е полезна. Тя е полезна само за дадения случай. В живота постоянно всичко се мени. Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот. Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки.
Когато разумното отвътре ви говори, не питайте.
Не да не мислите. Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче.
към втори вариант >>
Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто.
(втори вариант)
И там има хранене. Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците. В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци.
Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто.
Слезеш на земята, не е така.
към втори вариант >>
Не да не мислите.
(втори вариант)
Тя е полезна само за дадения случай. В живота постоянно всичко се мени. Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот. Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки. Когато разумното отвътре ви говори, не питайте.
Не да не мислите.
Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче.
към втори вариант >>
Слезеш на земята, не е така.
(втори вариант)
Там, както ядат, мислите ли, че е както на земята? Разликата е тази, че тук, щом се наядеш, има излишъци, дълго време ще ти вземе, докато се освободиш от излишъците. Трябва да имаш особени апартаменти, дето да се освободиш от излишъците. В Божествения свят няма абсолютно никакви излишъци. Обмяната е много правилна, нищо не остава, всичко е чисто.
Слезеш на земята, не е така.
към втори вариант >>
Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче.
(втори вариант)
В живота постоянно всичко се мени. Благодарение на това разнообразие, което имаме, в туй седи щастието на нашия живот. Всички трябва да бъдете внимателни във вашата мисъл, във вашите чувства и вашите постъпки. Когато разумното отвътре ви говори, не питайте. Не да не мислите.
Вие ще имате една опитност, която ще обясни защо работите са станали така, а не другояче.
към втори вариант >>
Сега може да питате защо е така.
(втори вариант)
Сега може да питате защо е така.
Мислите ли, че е философия защо е така. Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри.
към втори вариант >>
Да кажем, сутрин ставате и се миете.
(втори вариант)
Да кажем, сутрин ставате и се миете.
След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата. Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш. Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял.
към втори вариант >>
Мислите ли, че е философия защо е така.
(втори вариант)
Сега може да питате защо е така.
Мислите ли, че е философия защо е така.
Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът.
към втори вариант >>
След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата.
(втори вариант)
Да кажем, сутрин ставате и се миете.
След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата.
Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш. Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне.
към втори вариант >>
Защото не може да бъде другояче.
(втори вариант)
Сега може да питате защо е така. Мислите ли, че е философия защо е така.
Защото не може да бъде другояче.
Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали.
към втори вариант >>
Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш.
(втори вариант)
Да кажем, сутрин ставате и се миете. След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата.
Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш.
Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа.
към втори вариант >>
Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие.
(втори вариант)
Сега може да питате защо е така. Мислите ли, че е философия защо е така. Защото не може да бъде другояче.
Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие.
На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме.
към втори вариант >>
Седни спокойно.
(втори вариант)
Да кажем, сутрин ставате и се миете. След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата. Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш.
Седни спокойно.
Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа.
към втори вариант >>
На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят.
(втори вариант)
Сега може да питате защо е така. Мислите ли, че е философия защо е така. Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие.
На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят.
Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето.
към втори вариант >>
Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш.
(втори вариант)
Да кажем, сутрин ставате и се миете. След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата. Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш. Седни спокойно.
Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш.
Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари.
към втори вариант >>
Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри.
(втори вариант)
Сега може да питате защо е така. Мислите ли, че е философия защо е така. Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят.
Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри.
Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага.
към втори вариант >>
Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял.
(втори вариант)
Да кажем, сутрин ставате и се миете. След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата. Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш. Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш.
Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял.
В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари.
към втори вариант >>
Тъй показвал барометърът.
(втори вариант)
Мислите ли, че е философия защо е така. Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри.
Тъй показвал барометърът.
Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш.
към втори вариант >>
В началото може да не благодариш, но сетне.
(втори вариант)
След като се умиете, поблагодарете на Господа за водата. Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш. Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял.
В началото може да не благодариш, но сетне.
Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка.
към втори вариант >>
Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали.
(втори вариант)
Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът.
Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали.
Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш.
към втори вариант >>
Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа.
(втори вариант)
Ти бързо се умиеш и идеш да ядеш. Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне.
Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа.
Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари.
към втори вариант >>
Казват, да бързаме.
(втори вариант)
Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали.
Казват, да бързаме.
Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля.
към втори вариант >>
Свършил си някоя умствена работа.
(втори вариант)
Седни спокойно. Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа.
Свършил си някоя умствена работа.
Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост.
към втори вариант >>
Какво ще бързаш, когато ще се развали времето.
(втори вариант)
На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме.
Какво ще бързаш, когато ще се развали времето.
Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява.
към втори вариант >>
Като я свършиш, поблагодари.
(втори вариант)
Като започнеш да ядеш, не ти иде на ума да благодариш. Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа.
Като я свършиш, поблагодари.
За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил.
към втори вариант >>
Няма какво да бързаш, ще се отлага.
(втори вариант)
Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето.
Няма какво да бързаш, ще се отлага.
Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем.
към втори вариант >>
За всяка работа, която свършиш, поблагодари.
(втори вариант)
Не си длъжен, но като се наядеш, спри се и поблагодари на Господа, че си ял. В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари.
За всяка работа, която свършиш, поблагодари.
Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша?
към втори вариант >>
Когато времето се подобрява, ще бързаш.
(втори вариант)
Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага.
Когато времето се подобрява, ще бързаш.
Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем. Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил.
към втори вариант >>
Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка.
(втори вариант)
В началото може да не благодариш, но сетне. Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари.
Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка.
Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш.
към втори вариант >>
Когато се разваля времето, ще отлагаш.
(втори вариант)
Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш.
Когато се разваля времето, ще отлагаш.
По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем. Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил. Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън.
към втори вариант >>
Счупил си едно шише, благодари.
(втори вариант)
Ти като се нахраниш, изведнъж станеш и тичаш на работа. Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка.
Счупил си едно шише, благодари.
Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака.
към втори вариант >>
По някой път ние бързаме, когато времето се разваля.
(втори вариант)
Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш.
По някой път ние бързаме, когато времето се разваля.
Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем. Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил. Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън. Ако има дъжд, и тук ще има.
към втори вариант >>
Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост.
(втори вариант)
Свършил си някоя умствена работа. Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари.
Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост.
Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката.
към втори вариант >>
Отлагаме, когато времето се подобрява.
(втори вариант)
Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля.
Отлагаме, когато времето се подобрява.
Казахме, че в днешния ден ще тръгнем. Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил. Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън. Ако има дъжд, и тук ще има.
към втори вариант >>
Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил.
(втори вариант)
Като я свършиш, поблагодари. За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост.
Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил.
Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата.
към втори вариант >>
Казахме, че в днешния ден ще тръгнем.
(втори вариант)
Няма какво да бързаш, ще се отлага. Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява.
Казахме, че в днешния ден ще тръгнем.
Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил. Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън. Ако има дъжд, и тук ще има.
към втори вариант >>
Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша?
(втори вариант)
За всяка работа, която свършиш, поблагодари. Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил.
Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша?
” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане.
към втори вариант >>
Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил.
(втори вариант)
Когато времето се подобрява, ще бързаш. Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем.
Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил.
Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън. Ако има дъжд, и тук ще има.
към втори вариант >>
” Критикуваш.
(втори вариант)
Като направиш пакост, пак поблагодари, че пакостта е малка. Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша?
” Критикуваш.
Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата.
към втори вариант >>
Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън.
(втори вариант)
Когато се разваля времето, ще отлагаш. По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем. Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил.
Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън.
Ако има дъжд, и тук ще има.
към втори вариант >>
Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака.
(втори вариант)
Счупил си едно шише, благодари. Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш.
Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака.
Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари.
към втори вариант >>
Ако има дъжд, и тук ще има.
(втори вариант)
По някой път ние бързаме, когато времето се разваля. Отлагаме, когато времето се подобрява. Казахме, че в днешния ден ще тръгнем. Казвам, идете да им кажете, че се отлага, да не хващат автомобил. Ще идем, ще има мъгла, ще има дъжд, няма да може да излезем навън.
Ако има дъжд, и тук ще има.
към втори вариант >>
Поблагодари, че не си счупил ръката.
(втори вариант)
Ти можеше да запалиш къщата и да направиш голяма пакост. Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака.
Поблагодари, че не си счупил ръката.
Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари.
към втори вариант >>
За мене планината е Божествен свят.
(втори вариант)
За мене планината е Божествен свят.
По-ниските върхове са духовният свят. Като слезем на полето, е физическото поле. Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат.
към втори вариант >>
Поблагодари, че не си пукнал главата.
(втори вариант)
Благодари, че си направил малка пакост, едно шише си счупил, една малка чаша си счупил. Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката.
Поблагодари, че не си пукнал главата.
Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари.
към втори вариант >>
По-ниските върхове са духовният свят.
(втори вариант)
За мене планината е Божествен свят.
По-ниските върхове са духовният свят.
Като слезем на полето, е физическото поле. Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат.
към втори вариант >>
Всичко можеше да стане.
(втори вариант)
Ти седиш и казваш: “Защо счупих тази чаша? ” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата.
Всичко можеше да стане.
Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари. Сутрин, като направите упражненията, благодарете.
към втори вариант >>
Като слезем на полето, е физическото поле.
(втори вариант)
За мене планината е Божествен свят. По-ниските върхове са духовният свят.
Като слезем на полето, е физическото поле.
Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива.
към втори вариант >>
Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата.
(втори вариант)
” Критикуваш. Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане.
Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата.
За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари. Сутрин, като направите упражненията, благодарете. Вие, като излезете, чакате какво ще кажа.
към втори вариант >>
Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци.
(втори вариант)
За мене планината е Божествен свят. По-ниските върхове са духовният свят. Като слезем на полето, е физическото поле.
Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци.
Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива. Знатен човек посрещат.
към втори вариант >>
За всички неща благодари.
(втори вариант)
Счупено-счупено, поблагодари, че не си счупил крака. Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата.
За всички неща благодари.
Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари. Сутрин, като направите упражненията, благодарете. Вие, като излезете, чакате какво ще кажа. Туй, което ви казах, приложете го.
към втори вариант >>
Щом има облаци горе, какво трябва да правим?
(втори вариант)
За мене планината е Божествен свят. По-ниските върхове са духовният свят. Като слезем на полето, е физическото поле. Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци.
Щом има облаци горе, какво трябва да правим?
Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива. Знатен човек посрещат. Неприятно е.
към втори вариант >>
Като се измиеш, благодари.
(втори вариант)
Поблагодари, че не си счупил ръката. Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари.
Като се измиеш, благодари.
Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари. Сутрин, като направите упражненията, благодарете. Вие, като излезете, чакате какво ще кажа. Туй, което ви казах, приложете го.
към втори вариант >>
Щом има облаци горе, официално ни приемат.
(втори вариант)
За мене планината е Божествен свят. По-ниските върхове са духовният свят. Като слезем на полето, е физическото поле. Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим?
Щом има облаци горе, официално ни приемат.
Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива. Знатен човек посрещат. Неприятно е. Целия ден няма да бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари.
(втори вариант)
Поблагодари, че не си пукнал главата. Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари.
Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари.
Сутрин, като направите упражненията, благодарете. Вие, като излезете, чакате какво ще кажа. Туй, което ви казах, приложете го.
към втори вариант >>
Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат.
(втори вариант)
По-ниските върхове са духовният свят. Като слезем на полето, е физическото поле. Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат.
Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат.
Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива. Знатен човек посрещат. Неприятно е. Целия ден няма да бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Сутрин, като направите упражненията, благодарете.
(втори вариант)
Всичко можеше да стане. Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари.
Сутрин, като направите упражненията, благодарете.
Вие, като излезете, чакате какво ще кажа. Туй, което ви казах, приложете го.
към втори вариант >>
Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива.
(втори вариант)
Като слезем на полето, е физическото поле. Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат.
Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива.
Знатен човек посрещат. Неприятно е. Целия ден няма да бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Вие, като излезете, чакате какво ще кажа.
(втори вариант)
Благодари, че тази чаша замества крака, замества главата. За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари. Сутрин, като направите упражненията, благодарете.
Вие, като излезете, чакате какво ще кажа.
Туй, което ви казах, приложете го.
към втори вариант >>
Знатен човек посрещат.
(втори вариант)
Като се качим на планината, да няма никакъв инцидент, да няма облаци. Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива.
Знатен човек посрещат.
Неприятно е. Целия ден няма да бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Туй, което ви казах, приложете го.
(втори вариант)
За всички неща благодари. Като се измиеш, благодари. Като пишеш, благодари, като свършиш, благодари. Сутрин, като направите упражненията, благодарете. Вие, като излезете, чакате какво ще кажа.
Туй, което ви казах, приложете го.
към втори вариант >>
Неприятно е.
(втори вариант)
Щом има облаци горе, какво трябва да правим? Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива. Знатен човек посрещат.
Неприятно е.
Целия ден няма да бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Да кажем, говоря за преденето.
(втори вариант)
Да кажем, говоря за преденето.
Опитайте се да намерите да опредете нещо. Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец. Говоря за чистотата. Направете един опит. Говоря за миенето на краката.
към втори вариант >>
Целия ден няма да бъдеш свободен.
(втори вариант)
Щом има облаци горе, официално ни приемат. Щом се каже, че някой път от земята стига горе, тогава идат официално да посрещат. Всичко е в мъгла, този се ръкува, онзи се ръкува, те се информират този, онзи откъде иде и къде отива. Знатен човек посрещат. Неприятно е.
Целия ден няма да бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Опитайте се да намерите да опредете нещо.
(втори вариант)
Да кажем, говоря за преденето.
Опитайте се да намерите да опредете нещо.
Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец. Говоря за чистотата. Направете един опит. Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си.
към втори вариант >>
На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише.
(втори вариант)
На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише.
Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат. Закъснял тренът, изпуснал концерта. Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря.
към втори вариант >>
Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец.
(втори вариант)
Да кажем, говоря за преденето. Опитайте се да намерите да опредете нещо.
Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец.
Говоря за чистотата. Направете един опит. Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие.
към втори вариант >>
Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат.
(втори вариант)
На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише.
Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат.
Закъснял тренът, изпуснал концерта. Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън.
към втори вариант >>
Говоря за чистотата.
(втори вариант)
Да кажем, говоря за преденето. Опитайте се да намерите да опредете нещо. Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец.
Говоря за чистотата.
Направете един опит. Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит.
към втори вариант >>
Закъснял тренът, изпуснал концерта.
(втори вариант)
На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише. Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат.
Закъснял тренът, изпуснал концерта.
Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава.
към втори вариант >>
Направете един опит.
(втори вариант)
Да кажем, говоря за преденето. Опитайте се да намерите да опредете нещо. Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец. Говоря за чистотата.
Направете един опит.
Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта.
към втори вариант >>
Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него.
(втори вариант)
На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише. Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат. Закъснял тренът, изпуснал концерта.
Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него.
Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза.
към втори вариант >>
Говоря за миенето на краката.
(втори вариант)
Да кажем, говоря за преденето. Опитайте се да намерите да опредете нещо. Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец. Говоря за чистотата. Направете един опит.
Говоря за миенето на краката.
Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата.
към втори вариант >>
Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам.
(втори вариант)
На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише. Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат. Закъснял тренът, изпуснал концерта. Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него.
Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам.
Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика.
към втори вариант >>
Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си.
(втори вариант)
Опитайте се да намерите да опредете нещо. Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец. Говоря за чистотата. Направете един опит. Говоря за миенето на краката.
Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си.
Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката.
към втори вариант >>
Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря.
(втори вариант)
На някой голям майстор на цигулката, след като даде своя концерт, всеки иска да се представи на млади, на стари да се подпише. Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат. Закъснял тренът, изпуснал концерта. Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам.
Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря.
“Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него.
към втори вариант >>
Говоря за топла вода, че трябва да се пие.
(втори вариант)
Вземете малко вълна и няколко минути опредете една нишка, един конец. Говоря за чистотата. Направете един опит. Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си.
Говоря за топла вода, че трябва да се пие.
Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка.
към втори вариант >>
“Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън.
(втори вариант)
Веднъж един такъв виртуоз отива, от двеста-триста километра иска да го слушат. Закъснял тренът, изпуснал концерта. Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря.
“Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън.
Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе.
към втори вариант >>
Иди, стопли водата, направи един опит.
(втори вариант)
Говоря за чистотата. Направете един опит. Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие.
Иди, стопли водата, направи един опит.
Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша.
към втори вариант >>
Изважда един чек от хиляда долара и му го дава.
(втори вариант)
Закъснял тренът, изпуснал концерта. Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън.
Изважда един чек от хиляда долара и му го дава.
Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите.
към втори вариант >>
Говоря за захарта.
(втори вариант)
Направете един опит. Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит.
Говоря за захарта.
Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа.
към втори вариант >>
Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза.
(втори вариант)
Към дванадесет часа отива в хотела, хлопа, иска да се запознае с него. Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава.
Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза.
И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната.
към втори вариант >>
Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата.
(втори вариант)
Говоря за миенето на краката. Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта.
Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата.
Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа. Сега възражение може да направите.
към втори вариант >>
И той се занимавал с музика.
(втори вариант)
Казва: “Моля, искам да се запозная с тебе.” Онзи казва: “Аз без пари не свиря.” “Колкото ще трябва, ще дам. Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза.
И той се занимавал с музика.
Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен.
към втори вариант >>
Говоря за ябълката.
(втори вариант)
Вземи малко топла вода, изуй обущата си, направи опит, измий краката си. Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата.
Говоря за ябълката.
Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа. Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща.
към втори вариант >>
Какво мнение да даде за него.
(втори вариант)
Давам сто долара.” “Не свиря за сто долара.” “Двеста.” “Не свиря и за двеста.” “Триста.” “И за триста не свиря.” “Четиристотин.” “И за четиристотин не свиря.” И за петстотин, шестстотин, седемстотин не свиря. “Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика.
Какво мнение да даде за него.
Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири.
към втори вариант >>
Направете един опит, намерете една ябълка.
(втори вариант)
Говоря за топла вода, че трябва да се пие. Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката.
Направете един опит, намерете една ябълка.
Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа. Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите?
към втори вариант >>
Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе.
(втори вариант)
“Давам хиляда долара.” “За хиляда долара може да свиря едно парче.” Виртуозът взема цигулката, свири отвътре, онзи го слуша отвън. Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него.
Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе.
Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва.
към втори вариант >>
Говоря за крушата, намерете една круша.
(втори вариант)
Иди, стопли водата, направи един опит. Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка.
Говоря за крушата, намерете една круша.
То е много лесна работа. Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа.
към втори вариант >>
Виж колко лесно печелиш парите.
(втори вариант)
Изважда един чек от хиляда долара и му го дава. Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе.
Виж колко лесно печелиш парите.
За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара.
към втори вариант >>
То е много лесна работа.
(втори вариант)
Говоря за захарта. Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша.
То е много лесна работа.
Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа. Имате вехти обуща.
към втори вариант >>
За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната.
(втори вариант)
Казва: “Дай ми цигулката да ти посвиря малко.” Иска и той да свири на виртуоза. И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите.
За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната.
Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение?
към втори вариант >>
Сега възражение може да направите.
(втори вариант)
Направи един опит, изпий една бучка захар, тури я в устата. Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа.
Сега възражение може да направите.
Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа. Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво.
към втори вариант >>
Виртуозът доволен.
(втори вариант)
И той се занимавал с музика. Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната.
Виртуозът доволен.
Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение? Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете.
към втори вариант >>
Говоря за хубави обуща.
(втори вариант)
Говоря за ябълката. Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа. Сега възражение може да направите.
Говоря за хубави обуща.
Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа. Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво.
към втори вариант >>
Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири.
(втори вариант)
Какво мнение да даде за него. Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен.
Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири.
“Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение? Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете. На един виртуоз.
към втори вариант >>
Пари нямате да си купите, какво ще направите?
(втори вариант)
Направете един опит, намерете една ябълка. Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа. Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща.
Пари нямате да си купите, какво ще направите?
Аз да ви кажа. Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво. Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги.
към втори вариант >>
“Хубаво казва.
(втори вариант)
Казва, да ти посвиря, да си дадеш мнението ще може ли и аз да стана виртуоз като тебе. Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири.
“Хубаво казва.
Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение? Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете. На един виртуоз. Вие ще си купите един апартамент.
към втори вариант >>
Аз да ви кажа.
(втори вариант)
Говоря за крушата, намерете една круша. То е много лесна работа. Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите?
Аз да ви кажа.
Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво. Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги. Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината.
към втори вариант >>
Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара.
(втори вариант)
Виж колко лесно печелиш парите. За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва.
Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара.
Вие сега имате ли тия пари на разположение? Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете. На един виртуоз. Вие ще си купите един апартамент.
към втори вариант >>
Имате вехти обуща.
(втори вариант)
То е много лесна работа. Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа.
Имате вехти обуща.
Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво. Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги. Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината. Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух.
към втори вариант >>
Вие сега имате ли тия пари на разположение?
(втори вариант)
За сто долара не свириш, за двеста не свириш, но за хиляда изсвирваш едно парче, една соната. Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара.
Вие сега имате ли тия пари на разположение?
Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете. На един виртуоз. Вие ще си купите един апартамент.
към втори вариант >>
Изчистете ги хубаво.
(втори вариант)
Сега възражение може да направите. Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа. Имате вехти обуща.
Изчистете ги хубаво.
Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво. Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги. Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината. Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух.
към втори вариант >>
Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете.
(втори вариант)
Виртуозът доволен. Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение?
Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете.
На един виртуоз. Вие ще си купите един апартамент.
към втори вариант >>
Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво.
(втори вариант)
Говоря за хубави обуща. Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа. Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво.
Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво.
Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги. Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината. Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух.
към втори вариант >>
На един виртуоз.
(втори вариант)
Влиза в стаята, намира го по нощница и един колан на кръста, подава му цигулката и американецът започва да свири. “Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение? Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете.
На един виртуоз.
Вие ще си купите един апартамент.
към втори вариант >>
Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги.
(втори вариант)
Пари нямате да си купите, какво ще направите? Аз да ви кажа. Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво.
Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги.
Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината. Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух.
към втори вариант >>
Вие ще си купите един апартамент.
(втори вариант)
“Хубаво казва. Трябва ти десет години да се упражняваш по шест часа, докато станеш като мене.” Благодари му, изважда още петстотин долара. Вие сега имате ли тия пари на разположение? Хиляда долара правят сто хиляди лева и още петстотин долара петдесет хиляди лева да дадете. На един виртуоз.
Вие ще си купите един апартамент.
към втори вариант >>
Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината.
(втори вариант)
Аз да ви кажа. Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво. Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги.
Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината.
Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух.
към втори вариант >>
Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност.
(втори вариант)
Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност.
Ценно е да имаш една свещена мисъл. Някой път казвате: една свещена мисъл. Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата?
към втори вариант >>
Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух.
(втори вариант)
Имате вехти обуща. Изчистете ги хубаво. Имат някои дупки, вземете, разрежете дупките, направете ги хубаво. Те са се напукали, вземете ги, направете ги културни, отворени, после вземете вакса, намажете ги, турете нови връзки, вържете ги. Тогава е много добре за краката, ще влиза въздух, краката дишат свободно, влиза светлина и краката ще се радват на светлината.
Следователно вашите обуща не са един затвор, но са модерен затвор с прозорци, има въздух.
към втори вариант >>
Ценно е да имаш една свещена мисъл.
(втори вариант)
Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност.
Ценно е да имаш една свещена мисъл.
Някой път казвате: една свещена мисъл. Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него.
към втори вариант >>
Така трябва да се постъпи.
(втори вариант)
Така трябва да се постъпи.
Всякога всеки ден направете един опит с една хубава мисъл, с едно добро чувство и с една добра постъпка.
към втори вариант >>
Някой път казвате: една свещена мисъл.
(втори вариант)
Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност. Ценно е да имаш една свещена мисъл.
Някой път казвате: една свещена мисъл.
Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания.
към втори вариант >>
Всякога всеки ден направете един опит с една хубава мисъл, с едно добро чувство и с една добра постъпка.
(втори вариант)
Така трябва да се постъпи.
Всякога всеки ден направете един опит с една хубава мисъл, с едно добро чувство и с една добра постъпка.
към втори вариант >>
Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност.
(втори вариант)
Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност. Ценно е да имаш една свещена мисъл. Някой път казвате: една свещена мисъл.
Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност.
Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват.
към втори вариант >>
Направете един малък опит, като се върнете дома.
(втори вариант)
Направете един малък опит, като се върнете дома.
Изчистете обущата си. Като се върнете дома, един малък опит изяжте едно голямо зърно грозде. После вземете тона “до”, да го изпеете веднъж, два пъти, три пъти. Един малък опит направете.
към втори вариант >>
Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи.
(втори вариант)
Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност. Ценно е да имаш една свещена мисъл. Някой път казвате: една свещена мисъл. Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност.
Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи.
Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват. Вие имате гаранти.
към втори вариант >>
Изчистете обущата си.
(втори вариант)
Направете един малък опит, като се върнете дома.
Изчистете обущата си.
Като се върнете дома, един малък опит изяжте едно голямо зърно грозде. После вземете тона “до”, да го изпеете веднъж, два пъти, три пъти. Един малък опит направете.
към втори вариант >>
Що е заложбата?
(втори вариант)
Казвам в духовните школи една хубава мисъл е голяма ценност. Ценно е да имаш една свещена мисъл. Някой път казвате: една свещена мисъл. Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи.
Що е заложбата?
Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват. Вие имате гаранти. Що е гарант.
към втори вариант >>
Като се върнете дома, един малък опит изяжте едно голямо зърно грозде.
(втори вариант)
Направете един малък опит, като се върнете дома. Изчистете обущата си.
Като се върнете дома, един малък опит изяжте едно голямо зърно грозде.
После вземете тона “до”, да го изпеете веднъж, два пъти, три пъти. Един малък опит направете.
към втори вариант >>
Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него.
(втори вариант)
Ценно е да имаш една свещена мисъл. Някой път казвате: една свещена мисъл. Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата?
Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него.
Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват. Вие имате гаранти. Що е гарант. Той е заложник.
към втори вариант >>
После вземете тона “до”, да го изпеете веднъж, два пъти, три пъти.
(втори вариант)
Направете един малък опит, като се върнете дома. Изчистете обущата си. Като се върнете дома, един малък опит изяжте едно голямо зърно грозде.
После вземете тона “до”, да го изпеете веднъж, два пъти, три пъти.
Един малък опит направете.
към втори вариант >>
Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания.
(втори вариант)
Някой път казвате: една свещена мисъл. Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него.
Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания.
Вас не ви вярват. Вие имате гаранти. Що е гарант. Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли?
към втори вариант >>
Един малък опит направете.
(втори вариант)
Направете един малък опит, като се върнете дома. Изчистете обущата си. Като се върнете дома, един малък опит изяжте едно голямо зърно грозде. После вземете тона “до”, да го изпеете веднъж, два пъти, три пъти.
Един малък опит направете.
към втори вариант >>
Вас не ви вярват.
(втори вариант)
Ти ако придобиеш една свещена мисъл, е голяма ценност. Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания.
Вас не ви вярват.
Вие имате гаранти. Що е гарант. Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти.
към втори вариант >>
Вие имате гаранти.
(втори вариант)
Може навсякъде да ти послужи, може да я залагаш и да ти послужи. Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват.
Вие имате гаранти.
Що е гарант. Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са.
към втори вариант >>
Що е гарант.
(втори вариант)
Що е заложбата? Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват. Вие имате гаранти.
Що е гарант.
Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче.
към втори вариант >>
Той е заложник.
(втори вариант)
Някой път във войните залагат се, не вярват хората в честността, че той ще се върне и трябва някой да се заложи заради него. Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват. Вие имате гаранти. Що е гарант.
Той е заложник.
Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго.
към втори вариант >>
Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли?
(втори вариант)
Онзи, който не даде заложник, претърпява всичките наказания. Вас не ви вярват. Вие имате гаранти. Що е гарант. Той е заложник.
Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли?
” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант.
към втори вариант >>
” Някой път не само един, но трима гаранти.
(втори вариант)
Вас не ви вярват. Вие имате гаранти. Що е гарант. Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли?
” Някой път не само един, но трима гаранти.
Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят.
към втори вариант >>
Осигуряват се хората, много умни са.
(втори вариант)
Вие имате гаранти. Що е гарант. Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти.
Осигуряват се хората, много умни са.
Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант.
към втори вариант >>
Но в Божествения свят е другояче.
(втори вариант)
Що е гарант. Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са.
Но в Божествения свят е другояче.
В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е?
към втори вариант >>
В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго.
(втори вариант)
Той е заложник. Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче.
В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго.
На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е? То съм аз.
към втори вариант >>
На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант.
(втори вариант)
Онзи банкер не иска да те освободи от това, което имаш да даваш, казва: “Гаранти имате ли? ” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго.
На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант.
Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е? То съм аз. Първият гарант съм аз.
към втори вариант >>
Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят.
(втори вариант)
” Някой път не само един, но трима гаранти. Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант.
Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят.
Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е? То съм аз. Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене.
към втори вариант >>
Те помагат, и то с един гарант.
(втори вариант)
Осигуряват се хората, много умни са. Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят.
Те помагат, и то с един гарант.
Един гарант кой е? То съм аз. Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят.
към втори вариант >>
Един гарант кой е?
(втори вариант)
Но в Божествения свят е другояче. В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант.
Един гарант кой е?
То съм аз. Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти.
към втори вариант >>
То съм аз.
(втори вариант)
В духовния свят и там има същото, там е малко по-друго. На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е?
То съм аз.
Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят.
към втори вариант >>
Първият гарант съм аз.
(втори вариант)
На физическото поле трима гаранти, в духовния свят двама гаранти, в Божествения свят с един гарант. Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е? То съм аз.
Първият гарант съм аз.
Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души.
към втори вариант >>
Човекът вярва на мене.
(втори вариант)
Щом на земята може да минеш с един гарант, значи е от Божествения свят. Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е? То съм аз. Първият гарант съм аз.
Човекът вярва на мене.
Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти.
към втори вариант >>
Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят.
(втори вариант)
Те помагат, и то с един гарант. Един гарант кой е? То съм аз. Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене.
Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят.
Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти.
към втори вариант >>
Духовният свят двама гаранти.
(втори вариант)
Един гарант кой е? То съм аз. Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят.
Духовният свят двама гаранти.
Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти. Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят.
към втори вариант >>
Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят.
(втори вариант)
То съм аз. Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти.
Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят.
Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти. Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят. В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант.
към втори вариант >>
Слезеш на физическото поле трима души.
(втори вариант)
Първият гарант съм аз. Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят.
Слезеш на физическото поле трима души.
Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти. Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят. В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант. В Божествения свят главата е гарант.
към втори вариант >>
Ти си единият гарант и още двама души гаранти.
(втори вариант)
Човекът вярва на мене. Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души.
Ти си единият гарант и още двама души гаранти.
На физическото поле краката са двамата гаранти. Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят. В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант. В Божествения свят главата е гарант.
към втори вариант >>
На физическото поле краката са двамата гаранти.
(втори вариант)
Казва: “Вярвам на думата ти.” То е Божественият свят. Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти.
На физическото поле краката са двамата гаранти.
Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят. В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант. В Божествения свят главата е гарант.
към втори вариант >>
Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят.
(втори вариант)
Духовният свят двама гаранти. Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти.
Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят.
В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант. В Божествения свят главата е гарант.
към втори вариант >>
В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант.
(втори вариант)
Ти си единият, но казва: “Да дойде втори.” То е вече в духовния свят. Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти. Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят.
В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант.
В Божествения свят главата е гарант.
към втори вариант >>
Упражнение. Двете ръце настрани с допрени пръсти.
(втори вариант)
Упражнение. Двете ръце настрани с допрени пръсти.
Лявата ръка се движи по дясната, докато дойде настрани. Дясната пред лявата с допрени пръсти и дясната се движи по лявата после настрани. Няколко пъти.
към втори вариант >>
В Божествения свят главата е гарант.
(втори вариант)
Слезеш на физическото поле трима души. Ти си единият гарант и още двама души гаранти. На физическото поле краката са двамата гаранти. Значи ти, целият човек, си гарант, и краката са гаранти, помагат ти, работят. В духовния свят ръцете са гаранти, сърцето е гарант.
В Божествения свят главата е гарант.
към втори вариант >>
Лявата ръка се движи по дясната, докато дойде настрани.
(втори вариант)
Упражнение. Двете ръце настрани с допрени пръсти.
Лявата ръка се движи по дясната, докато дойде настрани.
Дясната пред лявата с допрени пръсти и дясната се движи по лявата после настрани. Няколко пъти.
към втори вариант >>
Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце?
(втори вариант)
Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце?
Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант. В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него. Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат. В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат. Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става.
към втори вариант >>
Дясната пред лявата с допрени пръсти и дясната се движи по лявата после настрани.
(втори вариант)
Упражнение. Двете ръце настрани с допрени пръсти. Лявата ръка се движи по дясната, докато дойде настрани.
Дясната пред лявата с допрени пръсти и дясната се движи по лявата после настрани.
Няколко пъти.
към втори вариант >>
Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант.
(втори вариант)
Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце?
Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант.
В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него. Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат. В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат. Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става. Вашата воля, то е вече на физическия свят.
към втори вариант >>
Няколко пъти.
(втори вариант)
Упражнение. Двете ръце настрани с допрени пръсти. Лявата ръка се движи по дясната, докато дойде настрани. Дясната пред лявата с допрени пръсти и дясната се движи по лявата после настрани.
Няколко пъти.
към втори вариант >>
В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него.
(втори вариант)
Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце? Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант.
В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него.
Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат. В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат. Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става. Вашата воля, то е вече на физическия свят. Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле.
към втори вариант >>
Това е най-простият метод да бъде човек търпелив.
(втори вариант)
Това е най-простият метод да бъде човек търпелив.
Полека, плавно да го направите. Да бъде като един хубав автомобил, който пътува безгласно, ритмично, хубаво, не някоя хлопка.
към втори вариант >>
Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат.
(втори вариант)
Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце? Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант. В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него.
Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат.
В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат. Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става. Вашата воля, то е вече на физическия свят. Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле.
към втори вариант >>
Полека, плавно да го направите.
(втори вариант)
Това е най-простият метод да бъде човек търпелив.
Полека, плавно да го направите.
Да бъде като един хубав автомобил, който пътува безгласно, ритмично, хубаво, не някоя хлопка.
към втори вариант >>
В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат.
(втори вариант)
Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце? Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант. В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него. Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат.
В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат.
Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става. Вашата воля, то е вече на физическия свят. Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле.
към втори вариант >>
Да бъде като един хубав автомобил, който пътува безгласно, ритмично, хубаво, не някоя хлопка.
(втори вариант)
Това е най-простият метод да бъде човек търпелив. Полека, плавно да го направите.
Да бъде като един хубав автомобил, който пътува безгласно, ритмично, хубаво, не някоя хлопка.
към втори вариант >>
Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става.
(втори вариант)
Та казвам, защо трябва да имаш добро сърце? Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант. В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него. Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат. В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат.
Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става.
Вашата воля, то е вече на физическия свят. Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле.
към втори вариант >>
Упражнение с дишане.
(втори вариант)
Упражнение с дишане.
Издигане ръцете бавно нагоре и поемане. Спущане надолу ръцете и издишане.
към втори вариант >>
Вашата воля, то е вече на физическия свят.
(втори вариант)
Добро сърце трябва да имаш, понеже то ще бъде гарант. В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него. Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат. В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат. Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става.
Вашата воля, то е вече на физическия свят.
Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле.
към втори вариант >>
Издигане ръцете бавно нагоре и поемане.
(втори вариант)
Упражнение с дишане.
Издигане ръцете бавно нагоре и поемане.
Спущане надолу ръцете и издишане.
към втори вариант >>
Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле.
(втори вариант)
В духовния свят, като влезеш, каквото каже сърцето, каквото ти даде, имайте доверие в него. Всички вярват, каквото каже сърцето, го приемат. В Божествения свят, каквото каже умът, всички го приемат. Вашето сърце и вашият ум каквото ти кажат, в духовния свят и в Божествения свят това става. Вашата воля, то е вече на физическия свят.
Онова, което ние може да направим, то е вече на физическото поле.
към втори вариант >>
Спущане надолу ръцете и издишане.
(втори вариант)
Упражнение с дишане. Издигане ръцете бавно нагоре и поемане.
Спущане надолу ръцете и издишане.
към втори вариант >>
Та казвам, сега трябва да учите.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да учите.
Какво означава тази линия. Коя линия е по-близо до нас АВ или АС? Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание? Дългата линия знае повече.
към втори вариант >>
Питам, защо ходи човек в училище?
(втори вариант)
Питам, защо ходи човек в училище?
Да учи. Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците. Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо.
към втори вариант >>
Какво означава тази линия.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да учите.
Какво означава тази линия.
Коя линия е по-близо до нас АВ или АС? Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание? Дългата линия знае повече. Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече.
към втори вариант >>
Да учи.
(втори вариант)
Питам, защо ходи човек в училище?
Да учи.
Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците. Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек.
към втори вариант >>
Коя линия е по-близо до нас АВ или АС?
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да учите. Какво означава тази линия.
Коя линия е по-близо до нас АВ или АС?
Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание? Дългата линия знае повече. Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече. Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете.
към втори вариант >>
Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците.
(втори вариант)
Питам, защо ходи човек в училище? Да учи.
Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците.
Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него.
към втори вариант >>
Кой човек знае повече АВ или АС?
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да учите. Какво означава тази линия. Коя линия е по-близо до нас АВ или АС?
Кой човек знае повече АВ или АС?
Кой има повече знание? Дългата линия знае повече. Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече. Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете. Показва, че по-малко път сте изминали.
към втори вариант >>
Може да се запознае с най-добрите професори.
(втори вариант)
Питам, защо ходи човек в училище? Да учи. Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците.
Може да се запознае с най-добрите професори.
Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят.
към втори вариант >>
Кой има повече знание?
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да учите. Какво означава тази линия. Коя линия е по-близо до нас АВ или АС? Кой човек знае повече АВ или АС?
Кой има повече знание?
Дългата линия знае повече. Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече. Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете. Показва, че по-малко път сте изминали.
към втори вариант >>
Но какво се изисква от него, като се запознае?
(втори вариант)
Питам, защо ходи човек в училище? Да учи. Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците. Може да се запознае с най-добрите професори.
Но какво се изисква от него, като се запознае?
Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях.
към втори вариант >>
Дългата линия знае повече.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да учите. Какво означава тази линия. Коя линия е по-близо до нас АВ или АС? Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание?
Дългата линия знае повече.
Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече. Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете. Показва, че по-малко път сте изминали.
към втори вариант >>
Да научи нещо.
(втори вариант)
Питам, защо ходи човек в училище? Да учи. Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците. Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае?
Да научи нещо.
Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека.
към втори вариант >>
Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече.
(втори вариант)
Какво означава тази линия. Коя линия е по-близо до нас АВ или АС? Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание? Дългата линия знае повече.
Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече.
Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете. Показва, че по-малко път сте изминали.
към втори вариант >>
Учение, наука е това, което става, което го е научил човек.
(втори вариант)
Да учи. Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците. Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо.
Учение, наука е това, което става, което го е научил човек.
То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят.
към втори вариант >>
Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете.
(втори вариант)
Коя линия е по-близо до нас АВ или АС? Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание? Дългата линия знае повече. Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече.
Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете.
Показва, че по-малко път сте изминали.
към втори вариант >>
То остава, отива с него.
(втори вариант)
Той най-първо ще се запознае с учителите, ще се запознае с учениците. Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек.
То остава, отива с него.
Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава.
към втори вариант >>
Показва, че по-малко път сте изминали.
(втори вариант)
Кой човек знае повече АВ или АС? Кой има повече знание? Дългата линия знае повече. Да кажем, имате един малък ъгъл ab показва, че е извървял повече от cd, ab учил повече, извървял повече, знае повече. Колкото по-малко сте учили, толкоз по-малко знаете.
Показва, че по-малко път сте изминали.
към втори вариант >>
Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят.
(втори вариант)
Може да се запознае с най-добрите професори. Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него.
Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят.
Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата.
към втори вариант >>
Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка.
(втори вариант)
Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка.
Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет. Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав. Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна.
към втори вариант >>
Има три процеса, няма да се спирам върху тях.
(втори вариант)
Но какво се изисква от него, като се запознае? Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят.
Има три процеса, няма да се спирам върху тях.
После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш.
към втори вариант >>
Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет.
(втори вариант)
Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка.
Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет.
Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав. Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става.
към втори вариант >>
После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека.
(втори вариант)
Да научи нещо. Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях.
После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека.
След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата.
към втори вариант >>
Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав.
(втори вариант)
Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка. Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет.
Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав.
Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви.
към втори вариант >>
След туй трябва да спази законите на умствения свят.
(втори вариант)
Учение, наука е това, което става, което го е научил човек. То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека.
След туй трябва да спази законите на умствения свят.
Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата.
към втори вариант >>
Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено.
(втори вариант)
Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка. Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет. Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав.
Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено.
Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви. Не ти трябва бастун.
към втори вариант >>
Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава.
(втори вариант)
То остава, отива с него. Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят.
Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава.
Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде?
към втори вариант >>
Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво.
(втори вариант)
Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка. Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет. Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав. Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено.
Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво.
Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви. Не ти трябва бастун. Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава.
към втори вариант >>
Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата.
(втори вариант)
Знание е това, което минава през трите процеса, през процес на физическия свят. Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава.
Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата.
Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде? ” Пита жена си, децата си.
към втори вариант >>
Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна.
(втори вариант)
Сега знанието всякога трябва да ви бъде мярка. Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет. Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав. Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво.
Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна.
Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви. Не ти трябва бастун. Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава. Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират.
към втори вариант >>
Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш.
(втори вариант)
Има три процеса, няма да се спирам върху тях. После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата.
Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш.
Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде? ” Пита жена си, децата си. Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата.
към втори вариант >>
Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става.
(втори вариант)
Най-първо, ако искате да знаете вашето положение на физическото поле, краката са с авторитет. Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав. Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна.
Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става.
Три крака като имаш, не върви. Не ти трябва бастун. Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава. Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират.
към втори вариант >>
Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата.
(втори вариант)
После минава през духовния свят, който включва чувствата на човека. След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш.
Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата.
Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде? ” Пита жена си, децата си. Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата. Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно.
към втори вариант >>
Три крака като имаш, не върви.
(втори вариант)
Ако можеш да ходиш хубаво, ти си здрав. Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става.
Три крака като имаш, не върви.
Не ти трябва бастун. Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава. Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират.
към втори вариант >>
Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата.
(втори вариант)
След туй трябва да спази законите на умствения свят. Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата.
Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата.
Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде? ” Пита жена си, децата си. Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата. Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно. После не можете да го намерите.
към втори вариант >>
Не ти трябва бастун.
(втори вариант)
Щом започваш да се овърташ, неустойчиво стъпваш някъде, има нещо разклатено. Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви.
Не ти трябва бастун.
Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава. Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират.
към втори вариант >>
Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде?
(втори вариант)
Ако туй знание е минало през процеса на физическия свят, ако е минало през процеса на духовния свят и през процеса на умствения свят, туй знание остава. Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата.
Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде?
” Пита жена си, децата си. Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата. Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно. После не можете да го намерите.
към втори вариант >>
Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава.
(втори вариант)
Казва: “Едно време ходих хубаво.” Младите и възрастните ходят много хубаво. Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви. Не ти трябва бастун.
Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава.
Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират.
към втори вариант >>
” Пита жена си, децата си.
(втори вариант)
Ако не е минало, туй знание се изпарява, както водата из тенджерата. Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде?
” Пита жена си, децата си.
Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата. Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно. После не можете да го намерите.
към втори вариант >>
Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират.
(втори вариант)
Старите не разбират закона, започват да се клатят, вземат бастуна. Щом вземеш бастуна, тя работата с бастун не става. Три крака като имаш, не върви. Не ти трябва бастун. Бастуните едно време са ги носили магите под ръкава.
Сегашните хора не знаят нищо, направили бастуна много дълъг отвън, носят го и се подпират.
към втори вариант >>
Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата.
(втори вариант)
Има едно знание, което постепенно се изпарява, търсиш го и не може да го намериш. Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде? ” Пита жена си, децата си.
Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата.
Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно. После не можете да го намерите.
към втори вариант >>
Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него.
(втори вариант)
Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него.
Тури мисълта си на крака, та да вървиш. Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян. Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение.
към втори вариант >>
Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно.
(втори вариант)
Сега хората, като станат малко възрастни, започват да се оплакват, че водата се изпарила, забравят нещата. Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде? ” Пита жена си, децата си. Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата.
Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно.
После не можете да го намерите.
към втори вариант >>
Тури мисълта си на крака, та да вървиш.
(втори вариант)
Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него.
Тури мисълта си на крака, та да вървиш.
Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян. Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече.
към втори вариант >>
После не можете да го намерите.
(втори вариант)
Такъв човек върви, обича да пуши, турил лулата на ухото си, забравил и търси къде е лулата. Търси лулата, казва: “Тук беше, къде отиде? ” Пита жена си, децата си. Детето му казва: “Татко, на ухото ти е лулата.” “Чудна работа, какво станало с мене, лулата на ухото.” Понеже не говори лулата. Вие турите някой път някой предмет някъде и мислите, че ще го намерите лесно.
После не можете да го намерите.
към втори вариант >>
Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян.
(втори вариант)
Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него. Тури мисълта си на крака, та да вървиш.
Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян.
Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят.
към втори вариант >>
При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят.
(втори вариант)
При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят.
Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха. Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле. Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток.
към втори вариант >>
Като вървиш, мисли само за пътя.
(втори вариант)
Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него. Тури мисълта си на крака, та да вървиш. Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян.
Като вървиш, мисли само за пътя.
По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят.
към втори вариант >>
Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха.
(втори вариант)
При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят.
Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха.
Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле. Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал.
към втори вариант >>
По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате.
(втори вариант)
Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него. Тури мисълта си на крака, та да вървиш. Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян. Като вървиш, мисли само за пътя.
По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате.
Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка.
към втори вариант >>
Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле.
(втори вариант)
При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят. Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха.
Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле.
Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал. Прави шум.
към втори вариант >>
Да направите едно хармонично движение.
(втори вариант)
Не си туряй в ума един бастун, да се подпираш на него. Тури мисълта си на крака, та да вървиш. Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян. Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате.
Да направите едно хармонично движение.
Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка. Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа.
към втори вариант >>
Това го наричат неволна погрешка.
(втори вариант)
При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят. Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха. Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле.
Това го наричат неволна погрешка.
Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал. Прави шум. Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката.
към втори вариант >>
Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече.
(втори вариант)
Тури мисълта си на крака, та да вървиш. Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян. Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение.
Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече.
Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка. Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа. Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа.
към втори вариант >>
Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл.
(втори вариант)
При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят. Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха. Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле. Това го наричат неволна погрешка.
Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл.
И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал. Прави шум. Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката. Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени.
към втори вариант >>
Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят.
(втори вариант)
Като вървиш, мисълта ти да е съсредоточена вътре, да не си разсеян. Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече.
Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят.
Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка. Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа. Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа. Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти.
към втори вариант >>
И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток.
(втори вариант)
При един неестествен живот се образуват разни влияния, които влияят разно на нервната система на човека във физическия свят. Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха. Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле. Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл.
И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток.
Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал. Прави шум. Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката. Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени.
към втори вариант >>
Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят.
(втори вариант)
Като вървиш, мисли само за пътя. По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят.
Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят.
Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка. Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа. Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа. Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти.
към втори вариант >>
Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал.
(втори вариант)
Най-първо оказва своето влияние чрез стомаха. Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле. Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток.
Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал.
Прави шум. Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката. Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени.
към втори вариант >>
Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка.
(втори вариант)
По някой път трябва да се научите да вървите тихо, да не вдигате шум, да не тропате. Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят.
Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка.
Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа. Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа. Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти.
към втори вариант >>
Прави шум.
(втори вариант)
Щом започне да те боли стомахът, нарушил си нещо на физическото поле. Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал.
Прави шум.
Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката. Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени.
към втори вариант >>
Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа.
(втори вариант)
Да направите едно хармонично движение. Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка.
Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа.
Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа. Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти.
към втори вариант >>
Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката.
(втори вариант)
Това го наричат неволна погрешка. Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал. Прави шум.
Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката.
Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени.
към втори вариант >>
Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа.
(втори вариант)
Когато човек върви и се клати, мисълта е отвлечена вече. Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка. Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа.
Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа.
Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти.
към втори вариант >>
Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени.
(втори вариант)
Когато някой човек от Запад дойде тук, на Изток, може да го познаеш, че е от Запад дошъл. И един човек, като иде на Запад, може да го познаеш, че е от Изток. Този, който иде от Изток, винаги, като ходи, си вдига краката високо и тропа, понеже на Изток пътищата не са добри и така е свикнал. Прави шум. Този, който е от Запад, понеже там пътищата са добри, върви тихо, не си вдига краката.
Онзи, който си вдига краката, живее във физическия свят, дето пътищата не са хубаво направени.
към втори вариант >>
Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти.
(втори вариант)
Съсредоточи мисълта си, да се свържеш с Божествения свят. Мисълта ти трябва да бъде свързана и чувствата ти трябва да бъдат свързани с духовния свят. Волята ти да бъде свързана с физическия свят, и тогава ще имаш една устойчива походка. Дотогава, докато се държиш с Божествения свят, главата ти нормално ще действа. Дотогава, докато си свързан с духовния свят, със сърцето си, сърцето ти нормално ще действа.
Тогава всичко онова, което вършиш на физическото поле, ще бъде добро, няма да бъде разсеян умът ти.
към втори вариант >>
Второто положение.
(втори вариант)
Второто положение.
Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят. Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони. Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така? ” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание.
към втори вариант >>
Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо.
(втори вариант)
Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо.
Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат. Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън. Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема.
към втори вариант >>
Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят.
(втори вариант)
Второто положение.
Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят.
Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони. Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така? ” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент.
към втори вариант >>
Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат.
(втори вариант)
Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо.
Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат.
Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън. Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира.
към втори вариант >>
Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони.
(втори вариант)
Второто положение. Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят.
Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони.
Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така? ” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент. Какво ще ги лекуваш, неразположен си.
към втори вариант >>
Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън.
(втори вариант)
Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо. Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат.
Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън.
Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек.
към втори вариант >>
Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така?
(втори вариант)
Второто положение. Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят. Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони.
Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така?
” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент. Какво ще ги лекуваш, неразположен си. Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят.
към втори вариант >>
Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото.
(втори вариант)
Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо. Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат. Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън.
Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото.
Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си.
към втори вариант >>
” На физическото поле то е Божествено състояние.
(втори вариант)
Второто положение. Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят. Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони. Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така?
” На физическото поле то е Божествено състояние.
Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент. Какво ще ги лекуваш, неразположен си. Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят. Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.”
към втори вариант >>
Божествената мисъл всякога остава.
(втори вариант)
Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо. Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат. Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън. Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото.
Божествената мисъл всякога остава.
Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности.
към втори вариант >>
Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание.
(втори вариант)
Второто положение. Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят. Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони. Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така? ” На физическото поле то е Божествено състояние.
Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание.
То е един инцидент. Какво ще ги лекуваш, неразположен си. Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят. Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.”
към втори вариант >>
Онази, която не е Божествена, всякога взема.
(втори вариант)
Казвам, най-първо задържайте в ума си само ония мисли, които ви дават нещо. Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат. Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън. Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава.
Онази, която не е Божествена, всякога взема.
Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат?
към втори вариант >>
То е един инцидент.
(втори вариант)
Щом започне сърцето да страда, значи човекът е нарушил някои от законите в духовния свят. Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони. Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така? ” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание.
То е един инцидент.
Какво ще ги лекуваш, неразположен си. Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят. Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.”
към втори вариант >>
Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира.
(втори вариант)
Има мисли, които дойдат, вземат и си заминат. Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън. Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема.
Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира.
Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто.
към втори вариант >>
Какво ще ги лекуваш, неразположен си.
(втори вариант)
Щом започне умствено да страда, и там има нарушение на някои закони. Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така? ” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент.
Какво ще ги лекуваш, неразположен си.
Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят. Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.”
към втори вариант >>
Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек.
(втори вариант)
Туй, което постоянно взема, ти го задръж отвън. Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира.
Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек.
Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има.
към втори вариант >>
Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят.
(втори вариант)
Сега, щом наруши законите на физическото поле, казва: “Защо Господ направи работите на физическото поле така? ” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент. Какво ще ги лекуваш, неразположен си.
Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят.
Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.”
към втори вариант >>
Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си.
(втори вариант)
Туй, което иде да ти остави нещо, то е Божественото. Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек.
Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си.
После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право.
към втори вариант >>
Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.”
(втори вариант)
” На физическото поле то е Божествено състояние. Частично, че тебе те боли коремът, не показва, че всичките хора имат страдание. То е един инцидент. Какво ще ги лекуваш, неразположен си. Че то е вече едно неразположение на нервите, нарушение на някой закон има в духовния свят.
Не му знаеш произхода, казваш: “Днес съм крайно неразположен.”
към втори вариант >>
После виж има ли скъпоценности.
(втори вариант)
Божествената мисъл всякога остава. Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си.
После виж има ли скъпоценности.
Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира.
към втори вариант >>
Или по някой път вниманието ти е разсеяно.
(втори вариант)
Или по някой път вниманието ти е разсеяно.
Разсеяността от какво произтича? От много грижи. Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма.
към втори вариант >>
Какво има, че някой казал, че не си богат?
(втори вариант)
Онази, която не е Божествена, всякога взема. Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности.
Какво има, че някой казал, че не си богат?
Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини.
към втори вариант >>
Разсеяността от какво произтича?
(втори вариант)
Или по някой път вниманието ти е разсеяно.
Разсеяността от какво произтича?
От много грижи. Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен.
към втори вариант >>
Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто.
(втори вариант)
Една мисъл дойде, ще образува мрак и после ще изгубиш мира. Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат?
Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто.
То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява.
към втори вариант >>
От много грижи.
(втори вариант)
Или по някой път вниманието ти е разсеяно. Разсеяността от какво произтича?
От много грижи.
Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен?
към втори вариант >>
То са разменните монети, доста добрини има.
(втори вариант)
Сега ако някой човек дойде при вас и ви каже: аз четох във вестниците, че вие не сте богат човек, трябва ли да се сърдите, че не сте богат човек. Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто.
То са разменните монети, доста добрини има.
Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят.
към втори вариант >>
Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни.
(втори вариант)
Или по някой път вниманието ти е разсеяно. Разсеяността от какво произтича? От много грижи.
Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни.
Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много.
към втори вариант >>
Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право.
(втори вариант)
Вземи ключа, влез в своето подземие, отвори касата и виж парите, богат ли си. После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има.
Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право.
Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро.
към втори вариант >>
Ти му говориш, полицата седи в ума му.
(втори вариант)
Или по някой път вниманието ти е разсеяно. Разсеяността от какво произтича? От много грижи. Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни.
Ти му говориш, полицата седи в ума му.
Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи.
към втори вариант >>
Ще кажеш, че той не разбира.
(втори вариант)
После виж има ли скъпоценности. Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право.
Ще кажеш, че той не разбира.
Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета.
към втори вариант >>
Плати дълга си, разсеяността я няма.
(втори вариант)
Или по някой път вниманието ти е разсеяно. Разсеяността от какво произтича? От много грижи. Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му.
Плати дълга си, разсеяността я няма.
Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност.
към втори вариант >>
Касите са пълни с добрини.
(втори вариант)
Какво има, че някой казал, че не си богат? Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира.
Касите са пълни с добрини.
Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните.
към втори вариант >>
Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен.
(втори вариант)
Разсеяността от какво произтича? От много грижи. Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма.
Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен.
Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш.
към втори вариант >>
Доброто вече се оценява.
(втори вариант)
Каже някой, че не си добър човек, влез в подземието, тури доброто. То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини.
Доброто вече се оценява.
Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това?
към втори вариант >>
Казва: “Защо съм неразположен?
(втори вариант)
От много грижи. Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен.
Казва: “Защо съм неразположен?
” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност.
към втори вариант >>
Оценката му става в духовния свят.
(втори вариант)
То са разменните монети, доста добрини има. Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява.
Оценката му става в духовния свят.
Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот.
към втори вариант >>
” Не яж много.
(втори вариант)
Онзи, който има да плаща тридесет-четиридесет хиляди лева някоя полица с близък падеж, сумата е голяма, вниманието му е там, мисли един, два, три дни. Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен?
” Не яж много.
Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа.
към втори вариант >>
Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро.
(втори вариант)
Ако в касата няма добрини, ще кажеш, че този човек говори право. Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят.
Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро.
Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот. Значи този петел не оценява.
към втори вариант >>
Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи.
(втори вариант)
Ти му говориш, полицата седи в ума му. Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много.
Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи.
Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски.
към втори вариант >>
Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета.
(втори вариант)
Ще кажеш, че той не разбира. Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро.
Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета.
Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот. Значи този петел не оценява. Знаеш какво е скрито в един камък?
към втори вариант >>
Сега идат до другата крайност.
(втори вариант)
Плати дълга си, разсеяността я няма. Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи.
Сега идат до другата крайност.
Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски.
към втори вариант >>
Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните.
(втори вариант)
Касите са пълни с добрини. Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета.
Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните.
Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот. Значи този петел не оценява. Знаеш какво е скрито в един камък? Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш.
(втори вариант)
Преядеш, веднага чувстваш, че си неразположен. Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност.
Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш.
И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски. И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло.
към втори вариант >>
Като го къшнал, казва: “Защо ми е това?
(втори вариант)
Доброто вече се оценява. Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните.
Като го къшнал, казва: “Защо ми е това?
Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот. Значи този петел не оценява. Знаеш какво е скрито в един камък? Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
И там има опасност.
(втори вариант)
Казва: “Защо съм неразположен? ” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш.
И там има опасност.
Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски. И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло. Сега не е въпрос да не правим разноски.
към втори вариант >>
Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот.
(втори вариант)
Оценката му става в духовния свят. Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това?
Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот.
Значи този петел не оценява. Знаеш какво е скрито в един камък? Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа.
(втори вариант)
” Не яж много. Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност.
Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа.
Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски. И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло. Сега не е въпрос да не правим разноски. Стига тия разноски да допринасят някаква печалба.
към втори вариант >>
Значи този петел не оценява.
(втори вариант)
Само един човек, който живее духовно, може да оцени твоето добро. Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот.
Значи този петел не оценява.
Знаеш какво е скрито в един камък? Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Той имал едно магаре и правело много разноски.
(втори вариант)
Остави в стомаха ти да има малко празно пространство, да може да работи. Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа.
Той имал едно магаре и правело много разноски.
Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски. И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло. Сега не е въпрос да не правим разноски. Стига тия разноски да допринасят някаква печалба.
към втори вариант >>
Знаеш какво е скрито в един камък?
(втори вариант)
Който не е духовен, твоето добро не може да бъде разменна монета. Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот. Значи този петел не оценява.
Знаеш какво е скрито в един камък?
Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски.
(втори вариант)
Сега идат до другата крайност. Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски.
Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски.
И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло. Сега не е въпрос да не правим разноски. Стига тия разноски да допринасят някаква печалба.
към втори вариант >>
Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък.
(втори вариант)
Ако искаш да оценят твоето добро, ти ще се поставиш в положението на онзи петел, който, като кукуригал на едно бунище, изровил един доста скъпоценен камък, голям, колкото кокоше яйце малко е преувеличено турено в басните. Като го къшнал, казва: “Защо ми е това? Да беше житено зърно, за мене е по-добре от този скъпоценен камък.” Той не знае, че този скъпоценен камък е в състояние да го осигури него и дома му, за през целия му живот. Значи този петел не оценява. Знаеш какво е скрито в един камък?
Защото неговата глава не може да мисли за такива отвлечени работи, колко струва един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло.
(втори вариант)
Казват: “Няма да ям.” Може да не ядеш. И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски.
И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло.
Сега не е въпрос да не правим разноски. Стига тия разноски да допринасят някаква печалба.
към втори вариант >>
По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят.
(втори вариант)
По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят.
Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става. Нямаш шапка. Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат.
към втори вариант >>
Сега не е въпрос да не правим разноски.
(втори вариант)
И там има опасност. Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски. И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло.
Сега не е въпрос да не правим разноски.
Стига тия разноски да допринасят някаква печалба.
към втори вариант >>
Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става.
(втори вариант)
По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят.
Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става.
Нямаш шапка. Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става.
към втори вариант >>
Стига тия разноски да допринасят някаква печалба.
(втори вариант)
Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа. Той имал едно магаре и правело много разноски. Започнал постепенно да го отучва да не яде много, да не прави разноски. И действително, държал го десет деня гладно, без да има разноски, но магарето умряло. Сега не е въпрос да не правим разноски.
Стига тия разноски да допринасят някаква печалба.
към втори вариант >>
Нямаш шапка.
(втори вариант)
По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят. Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става.
Нямаш шапка.
Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде.
към втори вариант >>
Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо.
(втори вариант)
Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо.
Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив. Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив. Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка.
към втори вариант >>
Помислиш за шапка, шапката дойде.
(втори вариант)
По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят. Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става. Нямаш шапка.
Помислиш за шапка, шапката дойде.
Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш.
към втори вариант >>
Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив.
(втори вариант)
Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо.
Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив.
Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив. Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета.
към втори вариант >>
Чорапи нямаш.
(втори вариант)
По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят. Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става. Нямаш шапка. Помислиш за шапка, шапката дойде.
Чорапи нямаш.
Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става.
към втори вариант >>
Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив.
(втори вариант)
Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо. Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив.
Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив.
Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви.
към втори вариант >>
Помислиш за чорапите, и те дойдат.
(втори вариант)
По някой път вие задавате въпроса, какъв е онзи свят, Божественият свят. Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става. Нямаш шапка. Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш.
Помислиш за чорапите, и те дойдат.
Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става.
към втори вариант >>
Придобивката в духовния свят, това са приятелите.
(втори вариант)
Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо. Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив. Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив.
Придобивката в духовния свят, това са приятелите.
Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви. На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората.
към втори вариант >>
Каквото помислиш, става.
(втори вариант)
Казвам, в Божествения свят, каквото помислиш, всичко става. Нямаш шапка. Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат.
Каквото помислиш, става.
Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън.
към втори вариант >>
Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели.
(втори вариант)
Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо. Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив. Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив. Придобивката в духовния свят, това са приятелите.
Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели.
Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви. На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората. В духовния свят хората са разменна монета.
към втори вариант >>
Помислиш за някой инструмент, и ще дойде.
(втори вариант)
Нямаш шапка. Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става.
Помислиш за някой инструмент, и ще дойде.
Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза?
към втори вариант >>
Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка.
(втори вариант)
Печалбата на физическото поле е, че трябва да ти даде нещо. Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив. Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив. Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели.
Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка.
Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви. На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората. В духовния свят хората са разменна монета. Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре.
към втори вариант >>
Помислиш за музика, и ще имаш.
(втори вариант)
Помислиш за шапка, шапката дойде. Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде.
Помислиш за музика, и ще имаш.
Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става.
към втори вариант >>
Приятелите, това са разменната монета.
(втори вариант)
Сееш житото, трябва да имаш някакъв придобив. Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив. Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка.
Приятелите, това са разменната монета.
Имаш един приятел работата върви. На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората. В духовния свят хората са разменна монета. Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре.
към втори вариант >>
Каквото помислиш, вече става.
(втори вариант)
Чорапи нямаш. Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш.
Каквото помислиш, вече става.
Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло.
към втори вариант >>
Имаш един приятел работата върви.
(втори вариант)
Направиш добро в духовния свят, пак трябва да имаш някакъв придобив. Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета.
Имаш един приятел работата върви.
На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората. В духовния свят хората са разменна монета. Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре.
към втори вариант >>
Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става.
(втори вариант)
Помислиш за чорапите, и те дойдат. Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става.
Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става.
Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре.
към втори вариант >>
На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората.
(втори вариант)
Придобивката в духовния свят, това са приятелите. Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви.
На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората.
В духовния свят хората са разменна монета. Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре.
към втори вариант >>
Щом помислиш това, ще се намериш вън.
(втори вариант)
Каквото помислиш, става. Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става.
Щом помислиш това, ще се намериш вън.
Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек.
към втори вариант >>
В духовния свят хората са разменна монета.
(втори вариант)
Като се отнасяш добре, ще имаш придобивка навсякъде, ще имаш приятели. Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви. На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората.
В духовния свят хората са разменна монета.
Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре.
към втори вариант >>
Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза?
(втори вариант)
Помислиш за някой инструмент, и ще дойде. Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън.
Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза?
” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек.
към втори вариант >>
Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре.
(втори вариант)
Щом не се отнасяш добре, няма да имаш придобивка. Приятелите, това са разменната монета. Имаш един приятел работата върви. На физическото поле пари, жито, боб, круши, сливи като имаш, ще те търсят хората. В духовния свят хората са разменна монета.
Колкото повече приятели имаш, толкоз по-добре.
към втори вариант >>
” и то става.
(втори вариант)
Помислиш за музика, и ще имаш. Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза?
” и то става.
Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри?
към втори вариант >>
Да кажем, започнеш познанство с някой учен човек.
(втори вариант)
Да кажем, започнеш познанство с някой учен човек.
Какво трябва да правиш? Трябва да знаеш неговия език и да се интересуваш от онова, което той учи. Щом не се интересуваш от онова, с което ученият човек се занимава, и той не иска да се занимава с тебе. Той няма време да се занимава с хора, които не се занимават с онова, с което той се занимава.
към втори вариант >>
Често вие сами по някой път си създавате зло.
(втори вариант)
Каквото помислиш, вече става. Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става.
Често вие сами по някой път си създавате зло.
Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност.
към втори вариант >>
Какво трябва да правиш?
(втори вариант)
Да кажем, започнеш познанство с някой учен човек.
Какво трябва да правиш?
Трябва да знаеш неговия език и да се интересуваш от онова, което той учи. Щом не се интересуваш от онова, с което ученият човек се занимава, и той не иска да се занимава с тебе. Той няма време да се занимава с хора, които не се занимават с онова, с което той се занимава.
към втори вариант >>
Вървиш в живота си и живееш добре.
(втори вариант)
Ако, като си в Божествения свят, помислиш какво е да излезеш из Божествения свят, и това става. Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло.
Вървиш в живота си и живееш добре.
Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек?
към втори вариант >>
Трябва да знаеш неговия език и да се интересуваш от онова, което той учи.
(втори вариант)
Да кажем, започнеш познанство с някой учен човек. Какво трябва да правиш?
Трябва да знаеш неговия език и да се интересуваш от онова, което той учи.
Щом не се интересуваш от онова, с което ученият човек се занимава, и той не иска да се занимава с тебе. Той няма време да се занимава с хора, които не се занимават с онова, с което той се занимава.
към втори вариант >>
Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек.
(втори вариант)
Щом помислиш това, ще се намериш вън. Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре.
Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек.
Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат.
към втори вариант >>
Щом не се интересуваш от онова, с което ученият човек се занимава, и той не иска да се занимава с тебе.
(втори вариант)
Да кажем, започнеш познанство с някой учен човек. Какво трябва да правиш? Трябва да знаеш неговия език и да се интересуваш от онова, което той учи.
Щом не се интересуваш от онова, с което ученият човек се занимава, и той не иска да се занимава с тебе.
Той няма време да се занимава с хора, които не се занимават с онова, с което той се занимава.
към втори вариант >>
Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек.
(втори вариант)
Ако помислиш в Божествения свят “Може ли да изляза? ” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек.
Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек.
Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот.
към втори вариант >>
Той няма време да се занимава с хора, които не се занимават с онова, с което той се занимава.
(втори вариант)
Да кажем, започнеш познанство с някой учен човек. Какво трябва да правиш? Трябва да знаеш неговия език и да се интересуваш от онова, което той учи. Щом не се интересуваш от онова, с което ученият човек се занимава, и той не иска да се занимава с тебе.
Той няма време да се занимава с хора, които не се занимават с онова, с което той се занимава.
към втори вариант >>
Как хората стават добри?
(втори вариант)
” и то става. Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек.
Как хората стават добри?
Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек.
към втори вариант >>
Сега мнозина мислят какъв е онзи свят.
(втори вариант)
Сега мнозина мислят какъв е онзи свят.
Онзи свят има три фази. Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят?
към втори вариант >>
Някой човек бил разбойник вземам една крайност.
(втори вариант)
Често вие сами по някой път си създавате зло. Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри?
Някой човек бил разбойник вземам една крайност.
Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става.
към втори вариант >>
Онзи свят има три фази.
(втори вариант)
Сега мнозина мислят какъв е онзи свят.
Онзи свят има три фази.
Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено.
към втори вариант >>
Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек?
(втори вариант)
Вървиш в живота си и живееш добре. Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност.
Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек?
” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни.
към втори вариант >>
Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна.
(втори вариант)
Сега мнозина мислят какъв е онзи свят. Онзи свят има три фази.
Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна.
Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става.
към втори вариант >>
” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат.
(втори вариант)
Един ден дойде ти като кукувица мисълта, дали един ден няма да стана лош човек. Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек?
” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат.
Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи?
към втори вариант >>
Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна.
(втори вариант)
Сега мнозина мислят какъв е онзи свят. Онзи свят има три фази. Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна.
Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна.
И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде.
към втори вариант >>
Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот.
(втори вариант)
Тази мисъл мине мимоходом, тази мисъл се родила, но един ден ти ще станеш лош човек. Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат.
Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот.
Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”.
към втори вариант >>
И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна.
(втори вариант)
Сега мнозина мислят какъв е онзи свят. Онзи свят има три фази. Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна.
И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна.
По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен.
към втори вариант >>
Веднага става добър човек.
(втори вариант)
Как хората стават добри? Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот.
Веднага става добър човек.
Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй.
към втори вариант >>
По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят?
(втори вариант)
Сега мнозина мислят какъв е онзи свят. Онзи свят има три фази. Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна.
По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят?
Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш.
към втори вариант >>
Онова, което помислим, всякога става.
(втори вариант)
Някой човек бил разбойник вземам една крайност. Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек.
Онова, което помислим, всякога става.
Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва.
към втори вариант >>
Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено.
(втори вариант)
Онзи свят има три фази. Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят?
Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено.
Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде.
към втори вариант >>
Затуй човек, трябва да бъдем внимателни.
(втори вариант)
Един ден дойде му такава мисъл: “Аз, като съм престъпник, ще може ли да стана добър човек? ” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става.
Затуй човек, трябва да бъдем внимателни.
Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва. То идва.
към втори вариант >>
Каквото помислиш, веднага, физически веднага става.
(втори вариант)
Духовният има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено.
Каквото помислиш, веднага, физически веднага става.
В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде. Или искаш да се разходиш.
към втори вариант >>
Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи?
(втори вариант)
” Един ден тази мисъл, която дошла, се реализира, става преврат. Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни.
Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи?
Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва. То идва. Само трябва да мине през ума.
към втори вариант >>
В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде.
(втори вариант)
Божественият свят, умственият свят и той има физическа страна, има духовна страна и Божествена страна. И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става.
В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде.
Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде. Или искаш да се разходиш. Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там.
към втори вариант >>
Четеш “Отче наш”.
(втори вариант)
Този човек хвърля пушката, започва да живее един нормален живот. Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи?
Четеш “Отче наш”.
Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва. То идва. Само трябва да мине през ума. Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще.
към втори вариант >>
Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен.
(втори вариант)
И физическият свят има физическа страна, духовна и Божествена страна. По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде.
Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен.
Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде. Или искаш да се разходиш. Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там. Каквото помислиш, всичко става.
към втори вариант >>
Казваш: “Не може ли аз да направя туй.
(втори вариант)
Веднага става добър човек. Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”.
Казваш: “Не може ли аз да направя туй.
Туй, което си помислиш, то идва. То идва. Само трябва да мине през ума. Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще. Какво ви коства сега да помислите хубаво.
към втори вариант >>
Откъде дошъл, не знаеш.
(втори вариант)
По какво се отличава физическото на физическия свят, на духовния и физическото на Божествения свят? Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен.
Откъде дошъл, не знаеш.
Магически иде. Или искаш да се разходиш. Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там. Каквото помислиш, всичко става. Като дойдеш на физическия свят, туй не става.
към втори вариант >>
Туй, което си помислиш, то идва.
(втори вариант)
Онова, което помислим, всякога става. Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй.
Туй, което си помислиш, то идва.
То идва. Само трябва да мине през ума. Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще. Какво ви коства сега да помислите хубаво.
към втори вариант >>
Магически иде.
(втори вариант)
Отличават се по това, че на Божествения свят физическото е уредено. Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш.
Магически иде.
Или искаш да се разходиш. Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там. Каквото помислиш, всичко става. Като дойдеш на физическия свят, туй не става.
към втори вариант >>
То идва.
(втори вариант)
Затуй човек, трябва да бъдем внимателни. Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва.
То идва.
Само трябва да мине през ума. Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще. Какво ви коства сега да помислите хубаво.
към втори вариант >>
Или искаш да се разходиш.
(втори вариант)
Каквото помислиш, веднага, физически веднага става. В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде.
Или искаш да се разходиш.
Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там. Каквото помислиш, всичко става. Като дойдеш на физическия свят, туй не става.
към втори вариант >>
Само трябва да мине през ума.
(втори вариант)
Казано е: “И не въведи нас в изкушение.” Какво значи? Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва. То идва.
Само трябва да мине през ума.
Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще. Какво ви коства сега да помислите хубаво.
към втори вариант >>
Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там.
(втори вариант)
В Божествения свят, щом помислиш за хляба, хлябът иде. Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде. Или искаш да се разходиш.
Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там.
Каквото помислиш, всичко става. Като дойдеш на физическия свят, туй не става.
към втори вариант >>
Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще.
(втори вариант)
Четеш “Отче наш”. Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва. То идва. Само трябва да мине през ума.
Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще.
Какво ви коства сега да помислите хубаво.
към втори вариант >>
Каквото помислиш, всичко става.
(втори вариант)
Само като помислиш, погледнеш и цял самун турен. Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде. Или искаш да се разходиш. Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там.
Каквото помислиш, всичко става.
Като дойдеш на физическия свят, туй не става.
към втори вариант >>
Какво ви коства сега да помислите хубаво.
(втори вариант)
Казваш: “Не може ли аз да направя туй. Туй, което си помислиш, то идва. То идва. Само трябва да мине през ума. Може би тази мисъл, която си допуснал, да ти създаде едно мъчение за бъдеще.
Какво ви коства сега да помислите хубаво.
към втори вариант >>
Като дойдеш на физическия свят, туй не става.
(втори вариант)
Откъде дошъл, не знаеш. Магически иде. Или искаш да се разходиш. Помислиш за някой автомобил, току изведнъж обърнеш се и автомобилът там. Каквото помислиш, всичко става.
Като дойдеш на физическия свят, туй не става.
към втори вариант >>
Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят.
Помисли за Божествения свят пет минути. Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе?
към втори вариант >>
Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози.
(втори вариант)
Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози.
Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му. Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви. Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията.
към втори вариант >>
Помисли за Божествения свят пет минути.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят.
Помисли за Божествения свят пет минути.
Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе.
към втори вариант >>
Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му.
(втори вариант)
Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози.
Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му.
Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви. Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл.
към втори вариант >>
Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят. Помисли за Божествения свят пет минути.
Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят.
Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии.
към втори вариант >>
Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви.
(втори вариант)
Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози. Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му.
Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви.
Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката.
към втори вариант >>
Станеш сутрин, помисли и за физическия свят.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят. Помисли за Божествения свят пет минути. Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят.
Станеш сутрин, помисли и за физическия свят.
Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик.
към втори вариант >>
Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата.
(втори вариант)
Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози. Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му. Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви.
Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата.
Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката.
към втори вариант >>
Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят. Помисли за Божествения свят пет минути. Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят.
Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе.
Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе.
към втори вариант >>
Пак прави заклинание.
(втори вариант)
Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози. Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му. Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви. Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата.
Пак прави заклинание.
Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна.
към втори вариант >>
Какво ще ти донесе?
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли, че ще идеш в Божествения свят. Помисли за Божествения свят пет минути. Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе.
Какво ще ти донесе?
И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа.
към втори вариант >>
Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията.
(втори вариант)
Едного учила го бабата на заклинания, да казва две формули, когато му се случи някое нещастие или някаква опасност го грози. Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му. Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви. Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание.
Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията.
Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш.
към втори вариант >>
И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе.
(втори вариант)
Помисли за Божествения свят пет минути. Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе?
И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе.
Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе.
към втори вариант >>
Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл.
(втори вариант)
Веднъж гледа, иде една мечка от гората насреща му. Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви. Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията.
Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл.
Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш. Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти.
към втори вариант >>
Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли си пет минути за духовния свят. Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе.
Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии.
На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора!
към втори вариант >>
Знаете коя е голямата опасност на мечката.
(втори вариант)
Той прави едно заклинание, второ, но мечката все върви. Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл.
Знаете коя е голямата опасност на мечката.
Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш. Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти. Пък тя е и много признателна.
към втори вариант >>
На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик.
(втори вариант)
Станеш сутрин, помисли и за физическия свят. Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии.
На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик.
И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора! Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
към втори вариант >>
Не сте изучавали живота на мечката.
(втори вариант)
Най-после прави последното заклинание, хваща се за крушата и се качва горе на крушата. Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката.
Не сте изучавали живота на мечката.
Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш. Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти. Пък тя е и много признателна. Като й направиш някое добро, помни го.
към втори вариант >>
И всичко това минава за кафе.
(втори вариант)
Ти идеш сутрин на едно кафе и десет минути чакаш, докато ти донесат едно черно кафе. Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик.
И всичко това минава за кафе.
Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора! Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
към втори вариант >>
Мечката е много злопаметна.
(втори вариант)
Пак прави заклинание. Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката.
Мечката е много злопаметна.
Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш. Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти. Пък тя е и много признателна. Като й направиш някое добро, помни го.
към втори вариант >>
Ето една лъжа.
(втори вариант)
Какво ще ти донесе? И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе.
Ето една лъжа.
Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора! Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
към втори вариант >>
Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш.
(втори вариант)
Питам, щом си горе на крушата, какво те ползват заклинанията. Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна.
Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш.
Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти. Пък тя е и много признателна. Като й направиш някое добро, помни го.
към втори вариант >>
Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе.
(втори вариант)
И то кафето да е насвят, но то има хляб, леблебии, после горен ечемик има, който минава за кафе. Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа.
Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе.
Чудни хора! Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
към втори вариант >>
Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти.
(втори вариант)
Ти може да върнеш мечката, но ти трябва да туриш в нейния ум една противоположна мисъл. Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш.
Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти.
Пък тя е и много признателна. Като й направиш някое добро, помни го.
към втори вариант >>
Чудни хора!
(втори вариант)
Сега даже на сто грама кафе трябва да се турят леблебии. На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе.
Чудни хора!
Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
към втори вариант >>
Пък тя е и много признателна.
(втори вариант)
Знаете коя е голямата опасност на мечката. Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш. Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти.
Пък тя е и много признателна.
Като й направиш някое добро, помни го.
към втори вариант >>
Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
(втори вариант)
На сто грама кафе още сто грама леблебии, сто грама черен хляб и сто грама горен ечемик. И всичко това минава за кафе. Ето една лъжа. Изгорен хляб, изгорен ечемик, изгорени леблебии, те не могат да бъдат кафе. Чудни хора!
Как направиха тъй, че изгорения ечемик, изгорените леблебии станаха изгорено кафе?
към втори вариант >>
Като й направиш някое добро, помни го.
(втори вариант)
Не сте изучавали живота на мечката. Мечката е много злопаметна. Тя помни доброто, но помни и злото, като й го направиш. Тридесет години минават и онези, които мечки имат опитности, че тя си отмъщава, ако иска да си отмъсти. Пък тя е и много признателна.
Като й направиш някое добро, помни го.
към втори вариант >>
Та казвам, тия неща ние ги правим.
(втори вариант)
Та казвам, тия неща ние ги правим.
Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян.
към втори вариант >>
Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани.
(втори вариант)
Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани.
Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот. Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот. Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат.
към втори вариант >>
Това кафе не е, както трябва.
(втори вариант)
Та казвам, тия неща ние ги правим.
Това кафе не е, както трябва.
Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише.
към втори вариант >>
Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот.
(втори вариант)
Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани.
Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот.
Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот. Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат. Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат.
към втори вариант >>
Доста са хитри хората.
(втори вариант)
Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва.
Доста са хитри хората.
Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита.
към втори вариант >>
Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот.
(втори вариант)
Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани. Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот.
Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот.
Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат. Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат. Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари?
към втори вариант >>
Един руски войник се напил.
(втори вариант)
Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората.
Един руски войник се напил.
Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят.
към втори вариант >>
Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите.
(втори вариант)
Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани. Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот. Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот.
Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите.
Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат. Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат. Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари? ” Някой път може да пострадаш.
към втори вариант >>
Забранено било на войниците да се напиват.
(втори вариант)
Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората. Един руски войник се напил.
Забранено било на войниците да се напиват.
Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита.
към втори вариант >>
Те ще ти услужат навсякъде.
(втори вариант)
Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани. Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот. Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот. Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите.
Те ще ти услужат навсякъде.
Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат. Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат. Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари? ” Някой път може да пострадаш.
към втори вариант >>
Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян.
(втори вариант)
Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват.
Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян.
Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата.
към втори вариант >>
Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат.
(втори вариант)
Та казвам, всичките лоши неща, които правим в света, са неорганизирани. Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот. Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот. Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде.
Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат.
Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат. Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари? ” Някой път може да пострадаш.
към втори вариант >>
Напил се и мирише.
(втори вариант)
Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян.
Напил се и мирише.
Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата.
към втори вариант >>
Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат.
(втори вариант)
Всичкото зло в света произтича от неорганизирания живот. Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот. Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат.
Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат.
Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари? ” Някой път може да пострадаш.
към втори вариант >>
Върви войникът и залита.
(втори вариант)
Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише.
Върви войникът и залита.
За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството.
към втори вариант >>
Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари?
(втори вариант)
Запример всеки желае пари, понеже парите са свързани с един организиран живот. Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат. Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат.
Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари?
” Някой път може да пострадаш.
към втори вариант >>
За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят.
(втори вариант)
Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита.
За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят.
Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете.
към втори вариант >>
” Някой път може да пострадаш.
(втори вариант)
Ако идеш в странство в един културен свят, разменната монета са парите. Те ще ти услужат навсякъде. Ако идеш в един свят, дето не е така организирано, парите няма да ти помогнат. Ако вървиш по пътя и паднеш в разбойници, ако те са културни разбойници и дадеш пари, веднага ще те пуснат. Нямаш пари, ще кажат: “Защо ти не носиш пари?
” Някой път може да пострадаш.
към втори вариант >>
Пита го полковникът защо залита.
(втори вариант)
Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят.
Пита го полковникът защо залита.
Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това.
към втори вариант >>
Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета.
(втори вариант)
Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета.
Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета. В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство. Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат.
към втори вариант >>
Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата.
(втори вариант)
Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита.
Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата.
Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята.
към втори вариант >>
Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета.
(втори вариант)
Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета.
Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета.
В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство. Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти.
към втори вариант >>
Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата.
(втори вариант)
Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата.
Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата.
Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот.
към втори вариант >>
В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство.
(втори вариант)
Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета. Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета.
В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство.
Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти. Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат.
към втори вариант >>
Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството.
(втори вариант)
Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата.
Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството.
Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот. Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност.
към втори вариант >>
Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят.
(втори вариант)
Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета. Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета. В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство.
Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят.
Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти. Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат. Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах.
към втори вариант >>
Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете.
(втори вариант)
За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят. Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството.
Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете.
Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот. Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност. Считайте го двадесет и пет процента верен.
към втори вариант >>
Щом нямаш пари, ти си сиромах.
(втори вариант)
Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета. Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета. В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство. Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят.
Щом нямаш пари, ти си сиромах.
Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти. Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат. Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах. В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли
към втори вариант >>
Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това.
(втори вариант)
Пита го полковникът защо залита. Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете.
Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това.
Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот. Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност. Считайте го двадесет и пет процента верен. Седемдесет и пет процента то са възможности.
към втори вариант >>
Щом имаш добри чувства, ти си богат.
(втори вариант)
Та казвам, физическата работа на земята е разменна монета. Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета. В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство. Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах.
Щом имаш добри чувства, ти си богат.
Зависи от разположението ти. Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат. Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах. В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли
към втори вариант >>
Удря го по гърба и казва: “Ребята.
(втори вариант)
Туря му две дъски, за да види пиян ли е и му казва да ходи по едната дъска и да се върне по другата. Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това.
Удря го по гърба и казва: “Ребята.
Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот. Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност. Считайте го двадесет и пет процента верен. Седемдесет и пет процента то са възможности.
към втори вариант >>
Зависи от разположението ти.
(втори вариант)
Ако работиш добре на физическия свят, ако знаеш как да работиш, ти вече имаш една разменна монета. В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство. Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат.
Зависи от разположението ти.
Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат. Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах. В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли
към втори вариант >>
Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот.
(втори вариант)
Войникът, като тръгва от едната дъска, ходи на другата. Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята.
Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот.
Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност. Считайте го двадесет и пет процента верен. Седемдесет и пет процента то са възможности.
към втори вариант >>
Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат.
(втори вариант)
В духовния свят разменната монета е чувстването, ако имаш всякога едно хубаво чувство. Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти.
Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат.
Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах. В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли
към втори вариант >>
Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност.
(втори вариант)
Обръща се към полковника и казва: “Ваше високоблагородие, едната минавам за вас, другата за отечеството. Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот.
Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност.
Считайте го двадесет и пет процента верен. Седемдесет и пет процента то са възможности.
към втори вариант >>
Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах.
(втори вариант)
Лошите чувства са недоимък, както когато нямаш пари на физическия свят. Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти. Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат.
Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах.
В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли
към втори вариант >>
Считайте го двадесет и пет процента верен.
(втори вариант)
Защото, ако не беше отечеството, вие полковник не можете да бъдете. Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот. Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност.
Считайте го двадесет и пет процента верен.
Седемдесет и пет процента то са възможности.
към втори вариант >>
В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли
(втори вариант)
Щом нямаш пари, ти си сиромах. Щом имаш добри чувства, ти си богат. Зависи от разположението ти. Колкото повече разположение имаш, толкоз повече си богат. Колкото по-малко разположен си, съвсем си сиромах.
В Божествения свят разменната монета са хубавите мисли
към втори вариант >>
Седемдесет и пет процента то са възможности.
(втори вариант)
Затова едновременно да живее полковникът, да живее отечеството.” Пиян, но му иде наум да каже това. Удря го по гърба и казва: “Ребята. Зле си направил, че си пиян, но добре мислиш.” Това е един анекдот. Колко е верен този анекдот, не зная, има някаква вероятност. Считайте го двадесет и пет процента верен.
Седемдесет и пет процента то са възможности.
към втори вариант >>
Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа.
(втори вариант)
Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа.
Най-хубавото на физическото поле това е работата. И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа. И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога?
към втори вариант >>
Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл.
(втори вариант)
Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл.
Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте. То са малки работи. Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не.
към втори вариант >>
Най-хубавото на физическото поле това е работата.
(втори вариант)
Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа.
Най-хубавото на физическото поле това е работата.
И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа. И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага.
към втори вариант >>
Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте.
(втори вариант)
Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл.
Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте.
То са малки работи. Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани.
към втори вариант >>
И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа.
(втори вариант)
Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа. Най-хубавото на физическото поле това е работата.
И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа.
И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата.
към втори вариант >>
То са малки работи.
(втори вариант)
Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл. Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте.
То са малки работи.
Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш?
към втори вариант >>
И в Божествения свят има мъчение, труд и работа.
(втори вариант)
Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа. Най-хубавото на физическото поле това е работата. И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа.
И в Божествения свят има мъчение, труд и работа.
Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората.
към втори вариант >>
Най-малката работа, направете я.
(втори вариант)
Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл. Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте. То са малки работи.
Най-малката работа, направете я.
Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй.
към втори вариант >>
Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят?
(втори вариант)
Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа. Най-хубавото на физическото поле това е работата. И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа. И в Божествения свят има мъчение, труд и работа.
Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят?
Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност?
към втори вариант >>
Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани.
(втори вариант)
Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл. Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте. То са малки работи. Най-малката работа, направете я.
Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани.
Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй. Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще.
към втори вариант >>
Едно същество в Божествения свят се мъчи кога?
(втори вариант)
Следователно на физическото поле имате мъчение, труд и работа. Най-хубавото на физическото поле това е работата. И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа. И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят?
Едно същество в Божествения свят се мъчи кога?
Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има.
към втори вариант >>
Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не.
(втори вариант)
Казвам, не се обленявайте във всяка добра мисъл. Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте. То са малки работи. Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани.
Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не.
Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй. Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще. Може след пет-десет години да ти донесе щастие.
към втори вариант >>
Има желание да слезе на земята да помага.
(втори вариант)
Най-хубавото на физическото поле това е работата. И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа. И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога?
Има желание да слезе на земята да помага.
Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята.
към втори вариант >>
Тази мисъл изхвърли веднага. Стани.
(втори вариант)
Дойде ви едно добро чувство, не го отлагайте. То са малки работи. Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не.
Тази мисъл изхвърли веднага. Стани.
Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй. Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще. Може след пет-десет години да ти донесе щастие. Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие.
към втори вариант >>
Не му си отваря кандидатурата.
(втори вариант)
И в духовния свят, ако не знаеш, и там има мъчение, и там има работа. И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага.
Не му си отваря кандидатурата.
Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята. Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето.
към втори вариант >>
Казва, какво ще придобиеш?
(втори вариант)
То са малки работи. Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани.
Казва, какво ще придобиеш?
Не мисли за туй. Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще. Може след пет-десет години да ти донесе щастие. Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие.
към втори вариант >>
Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората.
(втори вариант)
И в Божествения свят има мъчение, труд и работа. Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата.
Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората.
Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята. Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето. Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й.
към втори вариант >>
Не мисли за туй.
(втори вариант)
Най-малката работа, направете я. Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш?
Не мисли за туй.
Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще. Може след пет-десет години да ти донесе щастие. Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие.
към втори вариант >>
Сега каква ще бъде неговата неприятност?
(втори вариант)
Но по какво се отличава мъчението на физическия свят от мъчението в Божествения свят? Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората.
Сега каква ще бъде неговата неприятност?
Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята. Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето. Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й. Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре.
към втори вариант >>
Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще.
(втори вариант)
Дойде ви една мисъл, вие спите на леглото, казва ти: стани. Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй.
Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще.
Може след пет-десет години да ти донесе щастие. Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие.
към втори вариант >>
Всичко има.
(втори вариант)
Едно същество в Божествения свят се мъчи кога? Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност?
Всичко има.
Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята. Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето. Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й. Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре.
към втори вариант >>
Може след пет-десет години да ти донесе щастие.
(втори вариант)
Ти погледнеш дали времето вън е ясно, или не. Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй. Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще.
Може след пет-десет години да ти донесе щастие.
Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие.
към втори вариант >>
Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята.
(втори вариант)
Има желание да слезе на земята да помага. Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има.
Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята.
Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето. Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й. Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре.
към втори вариант >>
Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие.
(втори вариант)
Тази мисъл изхвърли веднага. Стани. Казва, какво ще придобиеш? Не мисли за туй. Туй, което става, е свързано с твоето минало и с твоето бъдеще. Може след пет-десет години да ти донесе щастие.
Ако не станеш сега, след пет-десет години тази мисъл ще ти донесе твоето нещастие.
към втори вариант >>
Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето.
(втори вариант)
Не му си отваря кандидатурата. Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята.
Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето.
Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й. Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре.
към втори вариант >>
Разправяше ми един войник, офицер от войната.
(втори вариант)
Разправяше ми един войник, офицер от войната.
“Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се. Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност. Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”. Премести се. Онзи, който вижда, че ще те ранят.
към втори вариант >>
Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й.
(втори вариант)
Желание има, но му е неприятно как да се не отвори една служба да дойде на земята, да се превъплъти, че да бъде полезен на хората. Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята. Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето.
Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й.
Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре.
към втори вариант >>
“Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се.
(втори вариант)
Разправяше ми един войник, офицер от войната.
“Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се.
Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност. Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”. Премести се. Онзи, който вижда, че ще те ранят. Ако беше послушал, не щяха да го ранят.
към втори вариант >>
Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре.
(втори вариант)
Сега каква ще бъде неговата неприятност? Всичко има. Богат е във всяко отношение, но има нещо и той се чуди защо досега не са му отворили един път, че и той да слезе на земята. Той мисли, че ще бъде посрещнат добре, ще живее добре, както в небето. Като слезе, ще каже: “Тук не е, както у нас.” Нали младата булка, като иде някъде, казва тук не живеят, както в дома й при баща й.
Някъде живеят по-добре при нейния възлюбен, някъде не живеят по-добре.
към втори вариант >>
Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност.
(втори вариант)
Разправяше ми един войник, офицер от войната. “Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се.
Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност.
Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”. Премести се. Онзи, който вижда, че ще те ранят. Ако беше послушал, не щяха да го ранят.
към втори вариант >>
По някой път вие питате къде е Божественият свят.
(втори вариант)
По някой път вие питате къде е Божественият свят.
Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят. Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят. Това са трите свята. Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система.
към втори вариант >>
Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”.
(втори вариант)
Разправяше ми един войник, офицер от войната. “Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се. Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност.
Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”.
Премести се. Онзи, който вижда, че ще те ранят. Ако беше послушал, не щяха да го ранят.
към втори вариант >>
Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят.
(втори вариант)
По някой път вие питате къде е Божественият свят.
Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят.
Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят. Това са трите свята. Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите.
към втори вариант >>
Премести се.
(втори вариант)
Разправяше ми един войник, офицер от войната. “Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се. Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност. Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”.
Премести се.
Онзи, който вижда, че ще те ранят. Ако беше послушал, не щяха да го ранят.
към втори вариант >>
Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят.
(втори вариант)
По някой път вие питате къде е Божественият свят. Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят.
Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят.
Това са трите свята. Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи.
към втори вариант >>
Онзи, който вижда, че ще те ранят.
(втори вариант)
Разправяше ми един войник, офицер от войната. “Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се. Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност. Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”. Премести се.
Онзи, който вижда, че ще те ранят.
Ако беше послушал, не щяха да го ранят.
към втори вариант >>
Това са трите свята.
(втори вариант)
По някой път вие питате къде е Божественият свят. Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят. Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят.
Това са трите свята.
Божественият свят е създал главата. Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи. Да се обясним.
към втори вариант >>
Ако беше послушал, не щяха да го ранят.
(втори вариант)
“Излизам на едно място на бойното поле и нещо ми казва: “Махни се оттам, премести се. Питам себе си защо да се местя, не виждам никаква опасност. Докато мислих, раниха ме.” Като ти каже нещо “премести се”, не мисли “защо трябва да се преместя, че не виждам опасност”. Премести се. Онзи, който вижда, че ще те ранят.
Ако беше послушал, не щяха да го ранят.
към втори вариант >>
Божественият свят е създал главата.
(втори вариант)
По някой път вие питате къде е Божественият свят. Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят. Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят. Това са трите свята.
Божественият свят е създал главата.
Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система. Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи. Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят.
към втори вариант >>
Един друг пример.
(втори вариант)
Един друг пример.
Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците. Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място. Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо.
към втори вариант >>
Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система.
(втори вариант)
По някой път вие питате къде е Божественият свят. Организираната ваша мисъл в главата представя Божествения свят. Сърцето ви представя духовния свят, а стомахът и тялото ви представят физическия свят. Това са трите свята. Божественият свят е създал главата.
Духовният свят е създал сърцето ви и симпатичната нервна система.
Физическият свят е създал костите, мускулите, пигментите. Това са аналогии, символи. Да се обясним. Някои искат да знаят какво нещо е Божественият свят. Нямате ясна представа, никой не може да ви разправи.
към втори вариант >>
Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците.
(втори вариант)
Един друг пример.
Един подпоручик извежда тридесет-четиридесет войници, избира едно място първия ден и много добре минават войниците.
Втория ден пак излизат, но на този подпоручик нещо му казва да не остава на вчерашното място и той избира друго място. Вика войниците при себе си. Но те казват: “Господин подпоручик, вчера беше много добре, ние там ще останем.” Казва им да идат, но той отива на новото място. Разстоянието не е много голямо. Но пада една граната и избива всичките.
към втори вариант >>
2.
Трите перпендикуляра
,
СБ
, София, 12.9.1941г.,
Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат.
– „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща.
Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат.
Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете.
към беседата >>
Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда.
Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат.
Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда.
Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска.
към беседата >>
Как ще избирате нещата?
Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда.
Как ще избирате нещата?
– По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата.
към беседата >>
– По това, което знаете за тях.
Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата?
– По това, което знаете за тях.
Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо.
към беседата >>
Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им.
Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях.
Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им.
В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на крив път.
към беседата >>
В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете.
Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им.
В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете.
Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на крив път. Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага.
към беседата >>
Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска.
Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете.
Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска.
Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на крив път. Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло?
към беседата >>
Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата.
Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска.
Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата.
За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на крив път. Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло? Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари.
към беседата >>
За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо.
– По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата.
За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо.
Той е на крив път. Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло? Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари.
към беседата >>
Той е на крив път.
Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им. В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо.
Той е на крив път.
Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло? Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари.
към беседата >>
Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага.
В градината си имате много цветя и плодове, но вие ще намерите карамфила и ябълката между тях и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на крив път.
Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага.
Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло? Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари.
към беседата >>
Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло?
Когато природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на крив път. Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага.
Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло?
Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари.
към беседата >>
Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари.
Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари, и като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на крив път. Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате от вашия ум, от вашето сърце и от вашето тяло?
Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари.
към беседата >>
Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство.
Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство.
Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата. Така не се разсъждава. Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му.
към беседата >>
Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата.
Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство.
Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата.
Така не се разсъждава. Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат.
към беседата >>
Така не се разсъждава.
Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство. Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата.
Така не се разсъждава.
Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората.
към беседата >>
Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото.
Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство. Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата. Така не се разсъждава.
Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото.
Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена.
към беседата >>
Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно.
Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство. Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата. Така не се разсъждава. Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото.
Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно.
Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък.
към беседата >>
Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му.
Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство. Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата. Така не се разсъждава. Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно.
Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му.
Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения?
към беседата >>
Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат.
Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата. Така не се разсъждава. Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му.
Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат.
Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др.
към беседата >>
Не търсете външното богатство, създадено от хората.
Така не се разсъждава. Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат.
Не търсете външното богатство, създадено от хората.
Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден.
към беседата >>
Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена.
Вървете от резултат към причините на нещата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората.
Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена.
Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат.
към беседата >>
Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък.
Махнете ограничението, което сте поставили някога сами и богатството ще дойде – невъзможното ще стане възможно. Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена.
Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък.
Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия?
към беседата >>
Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения?
Човек е беден, когато липсва нещо в ума, в сърцето или във волята му. Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък.
Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения?
Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен?
към беседата >>
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“.
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“.
Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам. – Кога ляга човек? – Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал.
към беседата >>
Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др.
Придайте към ума, към сърцето или към тялото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богат. Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения?
Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др.
Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност.
към беседата >>
Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам.
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“.
Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам.
– Кога ляга човек? – Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг.
към беседата >>
Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден.
Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др.
Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден.
В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти?
към беседата >>
– Кога ляга човек?
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“. Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам.
– Кога ляга човек?
– Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи.
към беседата >>
В скоро време ще станете богат.
Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден.
В скоро време ще станете богат.
Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти? И слабият може да направи това, което върши силният.
към беседата >>
– Когато спи.
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“. Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам. – Кога ляга човек?
– Когато спи.
Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи.
към беседата >>
Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия?
Обаче и едното, и другото са временни неща; те са резултат на човешкия порядък. Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат.
Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия?
Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти? И слабият може да направи това, което върши силният. – Как?
към беседата >>
Сънят означава почивка.
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“. Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам. – Кога ляга човек? – Когато спи.
Сънят означава почивка.
За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен.
към беседата >>
Ако сте певец, ще ходите ли гладен?
Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия?
Ако сте певец, ще ходите ли гладен?
Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти? И слабият може да направи това, което върши силният. – Как? – С лостове.
към беседата >>
За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал.
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“. Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам. – Кога ляга човек? – Когато спи. Сънят означава почивка.
За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал.
Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път.
към беседата >>
Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност.
Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен?
Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност.
Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти? И слабият може да направи това, което върши силният. – Как? – С лостове. Природата му е дала ум, да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи тежести.
към беседата >>
Значи, той отива от един свят в друг.
Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам. – Кога ляга човек? – Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал.
Значи, той отива от един свят в друг.
Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката.
към беседата >>
Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти?
Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност.
Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти?
И слабият може да направи това, което върши силният. – Как? – С лостове. Природата му е дала ум, да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи тежести.
към беседата >>
Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи.
– Кога ляга човек? – Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг.
Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи.
Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба.
към беседата >>
И слабият може да направи това, което върши силният.
В скоро време ще станете богат. Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти?
И слабият може да направи това, което върши силният.
– Как? – С лостове. Природата му е дала ум, да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи тежести.
към беседата >>
Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи.
– Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи.
Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи.
Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба. Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял.
към беседата >>
– Как?
Ако сте силен, ще се оплаквате ли от сиромашия? Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти? И слабият може да направи това, което върши силният.
– Как?
– С лостове. Природата му е дала ум, да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи тежести.
към беседата >>
Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен.
Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи.
Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен.
Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба. Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял. Изобщо, човек яде само онова, което обича.
към беседата >>
– С лостове.
Ако сте певец, ще ходите ли гладен? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти? И слабият може да направи това, което върши силният. – Как?
– С лостове.
Природата му е дала ум, да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи тежести.
към беседата >>
Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път.
За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен.
Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път.
Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба. Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял. Изобщо, човек яде само онова, което обича. Не обича ли нещо, той не го слага в устата си.
към беседата >>
Природата му е дала ум, да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи тежести.
Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате от сиромашия, причината е в самите вас, във вашата леност. Защо ученият не приложи знанието си, силният – силата си, а даровитият – своите таланти? И слабият може да направи това, което върши силният. – Как? – С лостове.
Природата му е дала ум, да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи тежести.
към беседата >>
Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката.
Значи, той отива от един свят в друг. Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път.
Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката.
Само онзи може да яде, който обича хляба. Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял. Изобщо, човек яде само онова, което обича. Не обича ли нещо, той не го слага в устата си. На същото основание, казваме: Човек живее, защото обича живота.
към беседата >>
И тъй, когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, казвам: Причината за неуспеха ти се дължи на скъсяването на раменете на твоя лост.
И тъй, когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, казвам: Причината за неуспеха ти се дължи на скъсяването на раменете на твоя лост.
– „Какво да правя? “ – Продължи раменете на лоста си. Същият закон действа и в човешкото тяло. Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни.
към беседата >>
Само онзи може да яде, който обича хляба.
Той напуска физическия свят и отива в духовния да се учи. Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката.
Само онзи може да яде, който обича хляба.
Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял. Изобщо, човек яде само онова, което обича. Не обича ли нещо, той не го слага в устата си. На същото основание, казваме: Човек живее, защото обича живота.
към беседата >>
– „Какво да правя?
И тъй, когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, казвам: Причината за неуспеха ти се дължи на скъсяването на раменете на твоя лост.
– „Какво да правя?
“ – Продължи раменете на лоста си. Същият закон действа и в човешкото тяло. Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти.
към беседата >>
Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял.
Ето защо, прилежният човек отива от едно училище в друго, да се учи. Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба.
Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял.
Изобщо, човек яде само онова, което обича. Не обича ли нещо, той не го слага в устата си. На същото основание, казваме: Човек живее, защото обича живота.
към беседата >>
“ – Продължи раменете на лоста си.
И тъй, когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, казвам: Причината за неуспеха ти се дължи на скъсяването на раменете на твоя лост. – „Какво да правя?
“ – Продължи раменете на лоста си.
Същият закон действа и в човешкото тяло. Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия.
към беседата >>
Изобщо, човек яде само онова, което обича.
Който не се движи между два свята, не може да бъде прилежен. Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба. Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял.
Изобщо, човек яде само онова, което обича.
Не обича ли нещо, той не го слага в устата си. На същото основание, казваме: Човек живее, защото обича живота.
към беседата >>
Същият закон действа и в човешкото тяло.
И тъй, когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, казвам: Причината за неуспеха ти се дължи на скъсяването на раменете на твоя лост. – „Какво да правя? “ – Продължи раменете на лоста си.
Същият закон действа и в човешкото тяло.
Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени.
към беседата >>
Не обича ли нещо, той не го слага в устата си.
Ако уподобим двата свята на две точки, казваме, че човек трябва да се движи между две точки, за да образува права линия, т.е. път. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба. Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял. Изобщо, човек яде само онова, което обича.
Не обича ли нещо, той не го слага в устата си.
На същото основание, казваме: Човек живее, защото обича живота.
към беседата >>
Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни.
И тъй, когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, казвам: Причината за неуспеха ти се дължи на скъсяването на раменете на твоя лост. – „Какво да правя? “ – Продължи раменете на лоста си. Същият закон действа и в човешкото тяло.
Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни.
Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи.
към беседата >>
На същото основание, казваме: Човек живее, защото обича живота.
Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хляба. Ако нямаше любов към хляба, човек не би ял. Изобщо, човек яде само онова, което обича. Не обича ли нещо, той не го слага в устата си.
На същото основание, казваме: Човек живее, защото обича живота.
към беседата >>
Хора с къси ръце не са сръчни.
И тъй, когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, казвам: Причината за неуспеха ти се дължи на скъсяването на раменете на твоя лост. – „Какво да правя? “ – Продължи раменете на лоста си. Същият закон действа и в човешкото тяло. Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни.
Хора с къси ръце не са сръчни.
Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма.
към беседата >>
Кои са двете точки на живота, между които човек се движи?
Кои са двете точки на живота, между които човек се движи?
– Скръбта и радостта. Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния. – Не може ли без скръб? – Не може. Тя е най-добрият професор на човека.
към беседата >>
Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти.
– „Какво да правя? “ – Продължи раменете на лоста си. Същият закон действа и в човешкото тяло. Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни.
Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти.
Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината.
към беседата >>
– Скръбта и радостта.
Кои са двете точки на живота, между които човек се движи?
– Скръбта и радостта.
Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния. – Не може ли без скръб? – Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум.
към беседата >>
Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия.
“ – Продължи раменете на лоста си. Същият закон действа и в човешкото тяло. Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти.
Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия.
Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства.
към беседата >>
Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния.
Кои са двете точки на живота, между които човек се движи? – Скръбта и радостта.
Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния.
– Не може ли без скръб? – Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат.
към беседата >>
Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени.
Същият закон действа и в човешкото тяло. Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия.
Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени.
И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват.
към беседата >>
– Не може ли без скръб?
Кои са двете точки на живота, между които човек се движи? – Скръбта и радостта. Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния.
– Не може ли без скръб?
– Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора.
към беседата >>
И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи.
Забелязано е, че хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени.
И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи.
За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват.
към беседата >>
– Не може.
Кои са двете точки на живота, между които човек се движи? – Скръбта и радостта. Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния. – Не може ли без скръб?
– Не може.
Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта.
към беседата >>
За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма.
Хора с къси ръце не са сръчни. Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи.
За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма.
Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват. Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си.
към беседата >>
Тя е най-добрият професор на човека.
Кои са двете точки на живота, между които човек се движи? – Скръбта и радостта. Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния. – Не може ли без скръб? – Не може.
Тя е най-добрият професор на човека.
Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава.
към беседата >>
Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината.
Хора с дълги пръсти на ръцете са сръчни, добри математици и икономисти. Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма.
Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината.
Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват. Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си. Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е.
към беседата >>
Тя го възпитава, учи го на ум и разум.
– Скръбта и радостта. Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния. – Не може ли без скръб? – Не може. Тя е най-добрият професор на човека.
Тя го възпитава, учи го на ум и разум.
Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби.
към беседата >>
Същевременно той е икономист, не заема големи пространства.
Раменете, ръцете, пръстите на човека са лостове, по които познавате неговата сила, неговите възможности и условия. Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината.
Същевременно той е икономист, не заема големи пространства.
Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват. Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си. Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е. силата си.
към беседата >>
Където влезе скръбта, всички започват да учат.
Скръбта представлява южния полюс на живота, а радостта – северния. – Не може ли без скръб? – Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум.
Където влезе скръбта, всички започват да учат.
Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би.
към беседата >>
Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват.
Има хора, на които пръстите са тънки и дълги, на други – при основата дебели, а на върха заострени. И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства.
Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват.
Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват. Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си. Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е. силата си. Искате ли да я направите буйна, стеснете я и дайте и наклон.
към беседата >>
Тя предава уроци на всички хора.
– Не може ли без скръб? – Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат.
Тя предава уроци на всички хора.
Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“.
към беседата >>
Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват.
И растенията имат различни форми, по които познавате техните стремежи. За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват.
Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват.
Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си. Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е. силата си. Искате ли да я направите буйна, стеснете я и дайте и наклон.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не учи при скръбта.
– Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора.
Няма човек в света, който да не учи при скръбта.
Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система.
към беседата >>
Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си.
За пример, борът расте нагоре и всякога запазва конусовидна форма. Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват.
Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си.
Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е. силата си. Искате ли да я направите буйна, стеснете я и дайте и наклон.
към беседата >>
Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава.
Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта.
Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава.
Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат.
към беседата >>
Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е.
Дали расте сам на широко, или между много борове, той всякога запазва формата си, което го определя като идеалист, със стремеж към светлината. Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват. Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си.
Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е.
силата си. Искате ли да я направите буйна, стеснете я и дайте и наклон.
към беседата >>
Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби.
Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава.
Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби.
Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват.
към беседата >>
силата си.
Същевременно той е икономист, не заема големи пространства. Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват. Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си. Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е.
силата си.
Искате ли да я направите буйна, стеснете я и дайте и наклон.
към беседата >>
Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би.
Където влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби.
Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би.
Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи.
към беседата >>
Искате ли да я направите буйна, стеснете я и дайте и наклон.
Ако между боровете попаднат други дървета и те растат нагоре, не се разширяват. Обаче, щом се издигнат над боровете, веднага проявяват естеството си – почват да се разширяват. Щом се разширят, те не могат да постигнат желанията си. Когато реката се разшири много, тя губи своя стремеж, т.е. силата си.
Искате ли да я направите буйна, стеснете я и дайте и наклон.
към беседата >>
Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“.
Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би.
Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“.
Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие.
към беседата >>
Същият закон се отнася и към човешките желания.
Същият закон се отнася и към човешките желания.
Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират. При това многото желания не правят човека щастлив. Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко. Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен.
към беседата >>
Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система.
Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“.
Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система.
С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа.
към беседата >>
Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират.
Същият закон се отнася и към човешките желания.
Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират.
При това многото желания не правят човека щастлив. Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко. Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има.
към беседата >>
С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат.
Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система.
С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат.
Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта.
към беседата >>
При това многото желания не правят човека щастлив.
Същият закон се отнася и към човешките желания. Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират.
При това многото желания не правят човека щастлив.
Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко. Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив.
към беседата >>
Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват.
Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат.
Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват.
И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта.
към беседата >>
Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко.
Същият закон се отнася и към човешките желания. Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират. При това многото желания не правят човека щастлив.
Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко.
Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога?
към беседата >>
И възрастният се радва, като учи и работи.
Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват.
И възрастният се радва, като учи и работи.
Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта.
към беседата >>
Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента.
Същият закон се отнася и към човешките желания. Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират. При това многото желания не правят човека щастлив. Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко.
Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента.
Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае.
към беседата >>
Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие.
Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи.
Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие.
Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете?
към беседата >>
Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен.
Същият закон се отнася и към човешките желания. Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират. При това многото желания не правят човека щастлив. Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко. Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента.
Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен.
Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата.
към беседата >>
Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа.
Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие.
Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа.
Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм.
към беседата >>
Щастието се определя от това, което човек в даден момент има.
Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират. При това многото желания не правят човека щастлив. Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко. Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен.
Щастието се определя от това, което човек в даден момент има.
Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка.
към беседата >>
Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта.
С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа.
Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта.
Обаче, тя се ражда от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм. Когато се роди детето, майката се радва, че се е родил човек на света.
към беседата >>
Една ябълка, една хапка правят човека щастлив.
При това многото желания не правят човека щастлив. Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко. Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има.
Една ябълка, една хапка правят човека щастлив.
– Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва.
към беседата >>
Обаче, тя се ражда от скръбта.
Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта.
Обаче, тя се ражда от скръбта.
Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм. Когато се роди детето, майката се радва, че се е родил човек на света.
към беседата >>
– Кога?
Който има десет чувала ябълки и който има една ябълка, в един и същ момент ядат еднакво сладко. Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив.
– Кога?
– Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Вторият момент – втора хапка.
към беседата >>
Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта.
И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта.
Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта.
Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм. Когато се роди детето, майката се радва, че се е родил човек на света.
към беседата >>
– Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае.
Разликата е само в това, че първият се осигурил за по-дълго време, а вторият – само за момента. Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога?
– Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае.
Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Вторият момент – втора хапка. Важно е хапката да идва редовно и навреме.
към беседата >>
Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете?
Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта.
Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете?
Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм. Когато се роди детето, майката се радва, че се е родил човек на света.
към беседата >>
Такъв е законът в природата.
Обаче нито първият може да бъде всякога щастлив, нито вторият нещастен. Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае.
Такъв е законът в природата.
Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Вторият момент – втора хапка. Важно е хапката да идва редовно и навреме. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото.
към беседата >>
Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм.
Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете?
Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм.
Когато се роди детето, майката се радва, че се е родил човек на света.
към беседата >>
Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка.
Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата.
Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка.
В момента една хапка ти трябва. Вторият момент – втора хапка. Важно е хапката да идва редовно и навреме. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което идва изведнъж.
към беседата >>
Когато се роди детето, майката се радва, че се е родил човек на света.
Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. Обаче, тя се ражда от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си минал през скръбта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето девет месеца в утробата си, тя е минала през големи скърби и страдания – животът ѝ е бил на косъм.
Когато се роди детето, майката се радва, че се е родил човек на света.
към беседата >>
В момента една хапка ти трябва.
Една ябълка, една хапка правят човека щастлив. – Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка.
В момента една хапка ти трябва.
Вторият момент – втора хапка. Важно е хапката да идва редовно и навреме. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което идва изведнъж.
към беседата >>
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни.
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни.
Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи.
към беседата >>
Вторият момент – втора хапка.
– Кога? – Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва.
Вторият момент – втора хапка.
Важно е хапката да идва редовно и навреме. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което идва изведнъж.
към беседата >>
Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни.
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни.
Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни.
Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни.
към беседата >>
Важно е хапката да идва редовно и навреме.
– Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Вторият момент – втора хапка.
Важно е хапката да идва редовно и навреме.
Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което идва изведнъж.
към беседата >>
Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни.
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни. Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни.
Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни.
Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото.
Такъв е законът в природата. Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Вторият момент – втора хапка. Важно е хапката да идва редовно и навреме.
Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото.
Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което идва изведнъж.
към беседата >>
Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат.
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни. Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни.
Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат.
Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“.
към беседата >>
Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което идва изведнъж.
Човек не може да сложи цяла ябълка в устата си, ще сложи само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Вторият момент – втора хапка. Важно е хапката да идва редовно и навреме. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото.
Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което идва изведнъж.
към беседата >>
Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои.
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни. Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат.
Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои.
Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека.
към беседата >>
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа.
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа.
Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си. Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят.
към беседата >>
Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи.
Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни. Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои.
Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи.
Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него.
към беседата >>
Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото.
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа.
Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото.
За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си. Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно.
към беседата >>
Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни.
Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи.
Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни.
Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите.
към беседата >>
За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си.
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото.
За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си.
Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е.
към беседата >>
Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна.
Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни.
Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна.
Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите. Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване.
към беседата >>
Някой казва, че от него човек не може да стане.
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си.
Някой казва, че от него човек не може да стане.
В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна.
към беседата >>
Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“.
Ето защо, чуете ли някой да казва, че скръбта е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна.
Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“.
И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите. Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата.
към беседата >>
В каквото вярва, това става.
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си. Някой казва, че от него човек не може да стане.
В каквото вярва, това става.
Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни.
към беседата >>
И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека.
Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“.
И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека.
Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите. Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате.
към беседата >>
Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят.
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си. Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става.
Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят.
Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него.
Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека.
Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него.
Пийте от водата му и ще се благословите. Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате. Обаче, от чистото страдание и от чистата скръб не бягайте, но се учете.
към беседата >>
Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно.
Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си. Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят.
Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно.
Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен.
към беседата >>
Пийте от водата му и ще се благословите.
Ще знаете, че страданието и скръбта не са опасни, но примесите, които приличат по нещо на тях, са опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него.
Пийте от водата му и ще се благословите.
Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате. Обаче, от чистото страдание и от чистата скръб не бягайте, но се учете.
към беседата >>
Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е.
За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си. Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно.
Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е.
Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори.
към беседата >>
Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване.
Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите.
Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване.
Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате. Обаче, от чистото страдание и от чистата скръб не бягайте, но се учете.
към беседата >>
Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна.
Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е.
Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна.
Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши.
към беседата >>
Ракията е опасна, а не водата.
Когато комисия от Съединените щати занесли на диваците английска ракия, наречена „уиски“, те казали: „Молим ви да ни освободите от тази дяволска вода“. И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите. Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване.
Ракията е опасна, а не водата.
Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате. Обаче, от чистото страдание и от чистата скръб не бягайте, но се учете.
към беседата >>
Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни.
В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна.
Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни.
Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма.
към беседата >>
Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате.
И в страданието има уиски, което упоява и приспива човека. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите. Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата.
Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате.
Обаче, от чистото страдание и от чистата скръб не бягайте, но се учете.
към беседата >>
Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки.
Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни.
Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки.
Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може.
към беседата >>
Обаче, от чистото страдание и от чистата скръб не бягайте, но се учете.
Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте от него. Пийте от водата му и ще се благословите. Усетите ли, че във водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието от примесената в него ракия, вие трябва да го избягвате.
Обаче, от чистото страдание и от чистата скръб не бягайте, но се учете.
към беседата >>
Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен.
Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки.
Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен.
Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия.
към беседата >>
Представете си, че имате отвесната линия AB.
Представете си, че имате отвесната линия AB.
Какво е положението на тази линия по отношение на земята? – Перпендикулярно. Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята. Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава.
към беседата >>
Така не се говори.
Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен.
Така не се говори.
Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко.
към беседата >>
Какво е положението на тази линия по отношение на земята?
Представете си, че имате отвесната линия AB.
Какво е положението на тази линия по отношение на земята?
– Перпендикулярно. Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята. Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията.
към беседата >>
Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши.
Ако главата ти е пълна, вярвай в този, който ти казва, че е пълна, а не в този, който казва, че е празна. Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори.
Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши.
Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре.
към беседата >>
– Перпендикулярно.
Представете си, че имате отвесната линия AB. Какво е положението на тази линия по отношение на земята?
– Перпендикулярно.
Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята. Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето.
към беседата >>
Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма.
Вярвайте в хората, които поддържат положителни възгледи в живота, а не отрицателни. Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши.
Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма.
Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец.
към беседата >>
Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята.
Представете си, че имате отвесната линия AB. Какво е положението на тази линия по отношение на земята? – Перпендикулярно.
Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята.
Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен.
към беседата >>
Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може.
Дружете с хора, които имат положителни мисли, чувства и постъпки. Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма.
Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може.
Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец. Той пее по-добре от вас.
към беседата >>
Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие.
Представете си, че имате отвесната линия AB. Какво е положението на тази линия по отношение на земята? – Перпендикулярно. Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята.
Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие.
Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание.
към беседата >>
Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия.
Ще кажете, че еди-кой си човек не е способен. Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може.
Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия.
Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец. Той пее по-добре от вас. Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него.
към беседата >>
Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава.
Представете си, че имате отвесната линия AB. Какво е положението на тази линия по отношение на земята? – Перпендикулярно. Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята. Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие.
Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава.
Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото.
към беседата >>
Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко.
Така не се говори. Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия.
Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко.
– Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец. Той пее по-добре от вас. Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него. Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени.
към беседата >>
Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията.
Какво е положението на тази линия по отношение на земята? – Перпендикулярно. Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята. Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава.
Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията.
Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога.
към беседата >>
– Някой не пее добре.
Способен е той, но се е надценил, мисли, че може да направи нещо повече от това, което в даден момент върши. Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко.
– Някой не пее добре.
– Пее той, но не като голям певец. Той пее по-добре от вас. Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него. Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени. Едни ще пеят, други ще слушат; едни ще правят научни открития и изследвания, а други ще се ползват от тяхната работа; едни ще философстват, други ще прилагат философията и ще се произнасят за нейната правота.
към беседата >>
Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето.
– Перпендикулярно. Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята. Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията.
Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето.
Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот.
към беседата >>
– Пее той, но не като голям певец.
Той може да вдигне 50 килограма тежест, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре.
– Пее той, но не като голям певец.
Той пее по-добре от вас. Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него. Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени. Едни ще пеят, други ще слушат; едни ще правят научни открития и изследвания, а други ще се ползват от тяхната работа; едни ще философстват, други ще прилагат философията и ще се произнасят за нейната правота.
към беседата >>
Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен.
Значи, всяка права, която свързва центъра на земята (В) с центъра на слънцето (A), представлява перпендикуляр към плоскостта на земята. Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето.
Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен.
И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш.
към беседата >>
Той пее по-добре от вас.
Като се засили да вдигне стоте килограма, вижда, че не може. Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец.
Той пее по-добре от вас.
Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него. Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени. Едни ще пеят, други ще слушат; едни ще правят научни открития и изследвания, а други ще се ползват от тяхната работа; едни ще философстват, други ще прилагат философията и ще се произнасят за нейната правота.
към беседата >>
И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание.
Докато се държи за този перпендикуляр, човек всякога ще бъде в равновесие. Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен.
И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание.
Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия.
към беседата >>
Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него.
Не е въпрос да се правят неимоверни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец. Той пее по-добре от вас.
Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него.
Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени. Едни ще пеят, други ще слушат; едни ще правят научни открития и изследвания, а други ще се ползват от тяхната работа; едни ще философстват, други ще прилагат философията и ще се произнасят за нейната правота.
към беседата >>
Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото.
Отклони ли се от него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание.
Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото.
Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления.
към беседата >>
Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени.
Каквото прави, човек трябва да остави известна част от енергията си в запас, да не изразходва всичко. – Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец. Той пее по-добре от вас. Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него.
Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени.
Едни ще пеят, други ще слушат; едни ще правят научни открития и изследвания, а други ще се ползват от тяхната работа; едни ще философстват, други ще прилагат философията и ще се произнасят за нейната правота.
към беседата >>
Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога.
Не само хората се стремят към перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото.
Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога.
Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра.
към беседата >>
Едни ще пеят, други ще слушат; едни ще правят научни открития и изследвания, а други ще се ползват от тяхната работа; едни ще философстват, други ще прилагат философията и ще се произнасят за нейната правота.
– Някой не пее добре. – Пее той, но не като голям певец. Той пее по-добре от вас. Радвайте се, че пее добре, и го слушайте, да научите нещо от него. Всички хора не могат да бъдат певци, нито философи, нито учени.
Едни ще пеят, други ще слушат; едни ще правят научни открития и изследвания, а други ще се ползват от тяхната работа; едни ще философстват, други ще прилагат философията и ще се произнасят за нейната правота.
към беседата >>
Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот.
Първоначално растението върви в посока, перпендикулярна на земята, но колкото по-нагоре израства, то се стреми към перпендикуляра, който свързва центъра на земята с центъра на слънцето. Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога.
Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот.
Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра.
към беседата >>
И тъй, не казвайте, че сте неспособни.
И тъй, не казвайте, че сте неспособни.
Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“. Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите. Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка. Двете стрелки се допълват взаимно. Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката.
към беседата >>
Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш.
Съществува не само физически перпендикуляр, но и умствен. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот.
Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш.
Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума.
към беседата >>
Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“.
И тъй, не казвайте, че сте неспособни.
Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“.
Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите. Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка. Двете стрелки се допълват взаимно. Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката. Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите.
към беседата >>
Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия.
И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човешкото съзнание. Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш.
Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия.
Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е.
към беседата >>
Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите.
И тъй, не казвайте, че сте неспособни. Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“.
Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите.
Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка. Двете стрелки се допълват взаимно. Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката. Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите. Значи, малките грешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката.
към беседата >>
Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления.
Ето защо, като мисли за Бога, човек върви по перпендикуляра, който свързва двете съзнания – Божественото и човешкото. Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия.
Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления.
Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание.
към беседата >>
Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка.
И тъй, не казвайте, че сте неспособни. Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“. Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите.
Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка.
Двете стрелки се допълват взаимно. Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката. Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите. Значи, малките грешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката.
към беседата >>
Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра.
Мнозина се запитват защо човек трябва да вярва в Бога. Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления.
Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра.
Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки.
към беседата >>
Двете стрелки се допълват взаимно.
И тъй, не казвайте, че сте неспособни. Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“. Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите. Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка.
Двете стрелки се допълват взаимно.
Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката. Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите. Значи, малките грешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката.
към беседата >>
Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра.
Да вярва в Бога и да мисли за Него, това значи да се движи по онзи перпендикуляр, който дава направление на неговия живот. Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра.
Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра.
Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава.
към беседата >>
Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката.
И тъй, не казвайте, че сте неспособни. Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“. Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите. Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка. Двете стрелки се допълват взаимно.
Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката.
Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите. Значи, малките грешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката.
към беседата >>
Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума.
Без перпендикуляра на живота никъде не можеш да отидеш. Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра.
Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума.
Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори.
към беседата >>
Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите.
Бъдете искрени към себе си и кажете: „Способен съм, но съм мързелив, нехаен, губя времето си напразно“. Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите. Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка. Двете стрелки се допълват взаимно. Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката.
Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите.
Значи, малките грешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката.
към беседата >>
Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е.
Отклониш ли се от перпендикуляра, ти се натъкваш на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума.
Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е.
между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии.
към беседата >>
Значи, малките грешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката.
Откажете се от белите и от черните лъжи и започнете да работите. Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голяма стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка. Двете стрелки се допълват взаимно. Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката. Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите.
Значи, малките грешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката.
към беседата >>
между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание.
Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е път на големи съпротивления. Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е.
между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание.
В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота.
към беседата >>
Какво представляват малката и голямата стрелка в човека?
Какво представляват малката и голямата стрелка в човека?
Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум. Сърцето търси щастието в света. Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона. С малкото не се задоволява. Умът пък е търговец.
към беседата >>
В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки.
Разумно е човек да избягва правите линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пак трябва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание.
В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки.
За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето.
към беседата >>
Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум.
Какво представляват малката и голямата стрелка в човека?
Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум.
Сърцето търси щастието в света. Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона. С малкото не се задоволява. Умът пък е търговец. Един лев да спечели, той го слага в касата си.
към беседата >>
За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава.
Дали се движи във физическия, духовния или умствения свят, човек трябва да се ръководи от перпендикуляра. Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки.
За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава.
Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора.
към беседата >>
Сърцето търси щастието в света.
Какво представляват малката и голямата стрелка в човека? Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум.
Сърцето търси щастието в света.
Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона. С малкото не се задоволява. Умът пък е търговец. Един лев да спечели, той го слага в касата си.
към беседата >>
Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори.
Оттук виждаме, че съществуват три перпендикуляра: перпендикуляр на физическия свят, който управлява тялото; перпендикуляр на духовния свят, който управлява сърцето, и перпендикуляр на умствения свят, който управлява ума. Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава.
Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори.
И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра.
към беседата >>
Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона.
Какво представляват малката и голямата стрелка в човека? Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум. Сърцето търси щастието в света.
Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона.
С малкото не се задоволява. Умът пък е търговец. Един лев да спечели, той го слага в касата си.
към беседата >>
И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии.
Тялото се движи между центъра на земята и на слънцето, т.е. между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори.
И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии.
Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път.
към беседата >>
С малкото не се задоволява.
Какво представляват малката и голямата стрелка в човека? Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум. Сърцето търси щастието в света. Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона.
С малкото не се задоволява.
Умът пък е търговец. Един лев да спечели, той го слага в касата си.
към беседата >>
Красиви са кривите линии, в тях има мекота.
между земята и слънцето; сърцето се движи между скръбта и радостта като точка на перпендикуляра; умът се движи между човешкото и Божественото съзнание. В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии.
Красиви са кривите линии, в тях има мекота.
Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия.
към беседата >>
Умът пък е търговец.
Какво представляват малката и голямата стрелка в човека? Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум. Сърцето търси щастието в света. Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона. С малкото не се задоволява.
Умът пък е търговец.
Един лев да спечели, той го слага в касата си.
към беседата >>
Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето.
В който свят да се движи човек, всякога се нуждае от две точки. За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота.
Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето.
Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно.
към беседата >>
Един лев да спечели, той го слага в касата си.
Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум. Сърцето търси щастието в света. Където се обърне, все щастието очаква, дано спечели един–два милиона. С малкото не се задоволява. Умът пък е търговец.
Един лев да спечели, той го слага в касата си.
към беседата >>
Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора.
За пример, за да бъде художник, човек трябва да има зрение и ръце; за да бъде музикант, той трябва да има слух и ръце; за да бъде оратор, трябва да има уста и глава. Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето.
Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора.
Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви.
към беседата >>
Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата.
Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата.
Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион. Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион. Той може и да съкрати това време. – Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева.
към беседата >>
Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра.
Устата върши няколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора.
Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра.
Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива.
към беседата >>
Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион.
Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата.
Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион.
Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион. Той може и да съкрати това време. – Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион.
към беседата >>
Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път.
И художникът, и музикантът, и ораторът си служат с прави и с криви линии. Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра.
Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път.
Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата.
към беседата >>
Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион.
Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата. Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион.
Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион.
Той може и да съкрати това време. – Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж.
към беседата >>
Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия.
Красиви са кривите линии, в тях има мекота. Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път.
Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия.
Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни.
към беседата >>
Той може и да съкрати това време.
Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата. Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион. Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион.
Той може и да съкрати това време.
– Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял.
към беседата >>
Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно.
Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия.
Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно.
За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии.
към беседата >>
– Как?
Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата. Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион. Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион. Той може и да съкрати това време.
– Как?
– Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил.
към беседата >>
За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви.
Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно.
За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви.
Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши.
към беседата >>
– Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева.
Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата. Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион. Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион. Той може и да съкрати това време. – Как?
– Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева.
В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо.
към беседата >>
Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива.
Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви.
Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива.
Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е.
към беседата >>
В десет вечери ще спечели един милион.
Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион. Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион. Той може и да съкрати това време. – Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева.
В десет вечери ще спечели един милион.
Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната.
към беседата >>
Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата.
Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива.
Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата.
На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е.
към беседата >>
Виден цигулар давал концерт в Париж.
Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион. Той може и да съкрати това време. – Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион.
Виден цигулар давал концерт в Париж.
Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара.
към беседата >>
На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни.
Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата.
На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни.
С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии.
към беседата >>
Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял.
Той може и да съкрати това време. – Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж.
Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял.
Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“.
към беседата >>
С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии.
Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни.
С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии.
От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия.
към беседата >>
Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил.
– Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял.
Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил.
Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“. За преценката той получил 500 долара.
към беседата >>
От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши.
За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии.
От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши.
Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват.
към беседата >>
Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо.
– Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил.
Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо.
– „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“. За преценката той получил 500 долара. Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
към беседата >>
Добър човек е този, който върви в правия път, т.е.
Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши.
Добър човек е този, който върви в правия път, т.е.
по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат.
към беседата >>
– „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната.
В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо.
– „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната.
– „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“. За преценката той получил 500 долара. Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
към беседата >>
по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е.
Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е.
по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е.
по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час.
към беседата >>
– „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара.
Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната.
– „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара.
– „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“. За преценката той получил 500 долара. Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
към беседата >>
по пътя на кривите линии.
На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е.
по пътя на кривите линии.
Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си?
към беседата >>
– „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“.
Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара.
– „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“.
За преценката той получил 500 долара. Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
към беседата >>
Така е от гледището на относителната философия.
С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии.
Така е от гледището на относителната философия.
Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е.
към беседата >>
За преценката той получил 500 долара.
Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“.
За преценката той получил 500 долара.
Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
към беседата >>
Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват.
От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия.
Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват.
Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет.
към беседата >>
Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“. За преценката той получил 500 долара.
Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
към беседата >>
Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат.
Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват.
Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат.
Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си.
към беседата >>
Не допускайте никакви паразити в себе си, ако искате да бъдете здрави, силни, богати и учени.
Не допускайте никакви паразити в себе си, ако искате да бъдете здрави, силни, богати и учени.
С други думи казано: Не допускайте нищо отрицателно в себе си – съмнение, подозрение, леност, обезсърчаване, които отнемат силите и ви лишават от възможността да забогатеете, да станете учени, силни и здрави.
към беседата >>
Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час.
по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат.
Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час.
Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен?
към беседата >>
С други думи казано: Не допускайте нищо отрицателно в себе си – съмнение, подозрение, леност, обезсърчаване, които отнемат силите и ви лишават от възможността да забогатеете, да станете учени, силни и здрави.
Не допускайте никакви паразити в себе си, ако искате да бъдете здрави, силни, богати и учени.
С други думи казано: Не допускайте нищо отрицателно в себе си – съмнение, подозрение, леност, обезсърчаване, които отнемат силите и ви лишават от възможността да забогатеете, да станете учени, силни и здрави.
към беседата >>
Възможно ли е да изпълни обещанието си?
по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час.
Възможно ли е да изпълни обещанието си?
– Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния.
към беседата >>
– Невъзможно е.
Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си?
– Невъзможно е.
В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си.
към беседата >>
В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет.
Обаче, от гледището на абсолютната философия няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е.
В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет.
Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове.
към беседата >>
Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си.
Те вървят по пътя на големите съпротивления и за да ги избегнат, криволичат. Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет.
Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си.
Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове. Те се стремят към височините.
към беседата >>
Към кой от десетте ще излезе точен?
Някой дал обещание на десет души да се срещне с тях в един и същи час. Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си.
Към кой от десетте ще излезе точен?
– Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове. Те се стремят към височините. Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора.
към беседата >>
– Към най-знатния, най-видния.
Възможно ли е да изпълни обещанието си? – Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен?
– Към най-знатния, най-видния.
Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове. Те се стремят към височините. Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора. Те веднага ще ви ги посочат.
към беседата >>
Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си.
– Невъзможно е. В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния.
Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си.
Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове. Те се стремят към височините. Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора. Те веднага ще ви ги посочат.
към беседата >>
Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове.
В определен час той може да се срещне само с един човек, а не с десет. Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си.
Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове.
Те се стремят към височините. Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора. Те веднага ще ви ги посочат.
към беседата >>
Те се стремят към височините.
Следователно към един от десетте души той ще бъде точен, но към деветте няма да изпълни обещанието си. Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове.
Те се стремят към височините.
Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора. Те веднага ще ви ги посочат.
към беседата >>
Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора.
Към кой от десетте ще излезе точен? – Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове. Те се стремят към височините.
Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора.
Те веднага ще ви ги посочат.
към беседата >>
Те веднага ще ви ги посочат.
– Към най-знатния, най-видния. Ако той е министър, към него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителните хора, или както ги наричат лошите, са хора на високите върхове. Те се стремят към височините. Ето защо, ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте лошите хора.
Те веднага ще ви ги посочат.
към беседата >>
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали.
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали.
Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път. Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви. Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко.
към беседата >>
Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път.
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали.
Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път.
Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви. Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот.
към беседата >>
Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви.
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали. Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път.
Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви.
Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен.
към беседата >>
Различни са идеалите на човека.
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали. Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път. Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви.
Различни са идеалите на човека.
За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е.
към беседата >>
За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е.
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали. Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път. Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви. Различни са идеалите на човека.
За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е.
да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят.
към беседата >>
да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко.
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали. Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път. Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви. Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е.
да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко.
Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят. Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите.
към беседата >>
Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот.
Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път. Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви. Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко.
Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот.
Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят. Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите. Безконечността или вечността води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността – към временни, преходни радости.
към беседата >>
Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен.
Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви. Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот.
Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен.
Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят. Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите. Безконечността или вечността води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността – към временни, преходни радости.
към беседата >>
Безконечните неща пък са неизмерими, т.е.
Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен.
Безконечните неща пък са неизмерими, т.е.
няма мярка, с която да се измерят. Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите. Безконечността или вечността води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността – към временни, преходни радости.
към беседата >>
няма мярка, с която да се измерят.
За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е.
няма мярка, с която да се измерят.
Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите. Безконечността или вечността води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността – към временни, преходни радости.
към беседата >>
Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите.
да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят.
Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите.
Безконечността или вечността води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността – към временни, преходни радости.
към беседата >>
Безконечността или вечността води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността – към временни, преходни радости.
Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят. Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният – изчерпаемите.
Безконечността или вечността води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността – към временни, преходни радости.
към беседата >>
Съвременните хора се страхуват от страданията и правят усилия да ги избягват.
Съвременните хора се страхуват от страданията и правят усилия да ги избягват.
Някой казва: „Бял ден не видях от страдания! “ Това е преувеличаване. Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него.
към беседата >>
Някой казва: „Бял ден не видях от страдания!
Съвременните хора се страхуват от страданията и правят усилия да ги избягват.
Някой казва: „Бял ден не видях от страдания!
“ Това е преувеличаване. Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките.
към беседата >>
“ Това е преувеличаване.
Съвременните хора се страхуват от страданията и правят усилия да ги избягват. Някой казва: „Бял ден не видях от страдания!
“ Това е преувеличаване.
Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира.
към беседата >>
Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно.
Съвременните хора се страхуват от страданията и правят усилия да ги избягват. Някой казва: „Бял ден не видях от страдания! “ Това е преувеличаване.
Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно.
Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви.
към беседата >>
Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината.
Съвременните хора се страхуват от страданията и правят усилия да ги избягват. Някой казва: „Бял ден не видях от страдания! “ Това е преувеличаване. Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно.
Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината.
Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва.
към беседата >>
Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него.
Съвременните хора се страхуват от страданията и правят усилия да ги избягват. Някой казва: „Бял ден не видях от страдания! “ Това е преувеличаване. Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината.
Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него.
То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място.
към беседата >>
То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките.
Някой казва: „Бял ден не видях от страдания! “ Това е преувеличаване. Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него.
То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките.
Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба.
към беседата >>
Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира.
“ Това е преувеличаване. Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките.
Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира.
Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба.
към беседата >>
Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви.
Колкото и да е голямо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира.
Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви.
Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба.
към беседата >>
Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва.
Последствията на страданието са продължителни, но самото страдание е кратковременно, както светлината. Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви.
Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва.
Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства.
към беседата >>
Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място.
Щом е така, не се страхувайте, но вижте какво ще научите от него. То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва.
Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място.
За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго.
към беседата >>
За пример, уволняват някого от служба.
То идва, като професор при вас, да ви посочи грешките. Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място.
За пример, уволняват някого от служба.
Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други.
към беседата >>
Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба.
Ако сте цигулар и направите една грешка, страданието веднага идва да ви коригира; ако сте художник и грешите, страданието ще ви коригира. Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба.
Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба.
Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си.
към беседата >>
Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба.
Дали правите добро или зло, то изправя грешките ви. Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба.
Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба.
Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва.
към беседата >>
Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства.
Ще кажете, че злото не е на място и трябва да се избягва. Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба.
Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства.
Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право.
към беседата >>
Не съжалявайте за това, но го заместете с друго.
Ако вникнете в последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на място. За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства.
Не съжалявайте за това, но го заместете с друго.
Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни.
към беседата >>
Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други.
За пример, уволняват някого от служба. Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго.
Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други.
Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят.
към беседата >>
Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си.
Той страда, недоволен е, но след време го назначават на друга, по-добра от първата служба. Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други.
Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си.
Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите.
към беседата >>
Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва.
Ако не бяха го уволнили, нямаше да намери по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си.
Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва.
Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи.
към беседата >>
Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право.
Искате да постигнете едно желание, но нещо ви препятства. Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва.
Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право.
Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката.
към беседата >>
Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни.
Не съжалявайте за това, но го заместете с друго. Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право.
Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни.
Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката.
към беседата >>
Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят.
Ето защо, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъл, заместете ги с други. Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни.
Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят.
Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае.
към беседата >>
Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите.
Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят.
Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите.
За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири.
към беседата >>
За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи.
Като страда, той вижда грешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите.
За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи.
Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност.
към беседата >>
Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката.
Благодарете на страданието, то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право. Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи.
Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката.
В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко.
към беседата >>
В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката.
Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката.
В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката.
Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз?
към беседата >>
Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае.
Ние говорим за перпендикулярите като за живи съзнания, по-високи от човека, които го ръководят. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката.
Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае.
Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може.
към беседата >>
Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири.
Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае.
Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири.
Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш.
към беседата >>
Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност.
За пример, как ще свирите на пиано или на цигулка, ако нямате учител, който да ви ръководи. Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири.
Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност.
Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си.
към беседата >>
Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко.
Той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите, или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност.
Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко.
– „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване.
към беседата >>
– „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз?
В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко.
– „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз?
“ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра.
към беседата >>
“ – Не може.
Голяма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз?
“ – Не може.
Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч.
към беседата >>
Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш.
Първият владее цигулката добре и чрез нея изразява това, което свири. Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може.
Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш.
Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние.
към беседата >>
Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си.
Когато свири някоя Божествена мелодия, той повдига цигулката високо, главата – също, лицето му взима особен израз и лъкът се движи с необикновена лекота и приятност. Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш.
Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си.
Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека.
към беседата >>
Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване.
Ако свири нещо от материален характер, той държи цигулката си надолу, към земята, лицето му е навъсено, мрачно и лъкът се движи тежко. – „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си.
Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване.
Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър.
към беседата >>
Силата на гласа зависи и от тембъра.
– „Не може ли да свири човек без да приема един или друг външен израз? “ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване.
Силата на гласа зависи и от тембъра.
Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си.
към беседата >>
Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч.
“ – Не може. Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра.
Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч.
Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират.
към беседата >>
Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние.
Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч.
Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние.
Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти.
към беседата >>
Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека.
Ако говориш в голям салон, без да искаш ще повишиш гласа си. Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние.
Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека.
Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни.
към беседата >>
Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър.
Ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека.
Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър.
Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си.
Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър.
Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си.
Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне.
към беседата >>
Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират.
Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч. Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си.
Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират.
Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога?
към беседата >>
Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти.
Като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два–три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират.
Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти.
Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни.
към беседата >>
Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни.
Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти.
Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни.
Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания.
към беседата >>
Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее.
Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни.
Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее.
Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път.
към беседата >>
Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне.
Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мислите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее.
Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне.
– Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство.
към беседата >>
– Кога?
Щом са интензивни, те са разумни и лесно могат да се реализират. Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне.
– Кога?
– Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек?
към беседата >>
– Когато мислите и желанията му са интензивни.
Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога?
– Когато мислите и желанията му са интензивни.
За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си.
към беседата >>
За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания.
Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни.
За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания.
От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения.
към беседата >>
От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път.
Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще го преодолее. Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания.
От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път.
Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е.
към беседата >>
Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство.
Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. – Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път.
Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство.
– Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл.
към беседата >>
– Кога се обезсърчава човек?
– Кога? – Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство.
– Кога се обезсърчава човек?
– Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това?
към беседата >>
– Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си.
– Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек?
– Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си.
За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът?
към беседата >>
За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения.
За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си.
За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения.
Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение.
към беседата >>
Обезсърчил се някой, т.е.
От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения.
Обезсърчил се някой, т.е.
отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката.
към беседата >>
отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл.
Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. – Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е.
отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл.
Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл.
към беседата >>
Откъде знаеш това?
– Кога се обезсърчава човек? – Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл.
Откъде знаеш това?
На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо?
към беседата >>
На колко хора е обезсмислен животът?
– Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал, когато е изгубил перпендикуляра на живота си. За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това?
На колко хора е обезсмислен животът?
Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо? Защото срещнал една малка спънка.
към беседата >>
Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение.
За да се справи с обезсърчаването, човек трябва да регулира движението си съобразно перпендикулярите на живота – физическия, сърдечния и умствения. Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът?
Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение.
Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо? Защото срещнал една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
към беседата >>
Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката.
Обезсърчил се някой, т.е. отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение.
Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката.
По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо? Защото срещнал една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
към беседата >>
По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл.
отклонил се от перпендикулярите си и започнал да философства, че животът няма смисъл. Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката.
По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл.
Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо? Защото срещнал една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
към беседата >>
Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо?
Откъде знаеш това? На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл.
Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо?
Защото срещнал една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
към беседата >>
Защото срещнал една малка спънка.
На колко хора е обезсмислен животът? Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо?
Защото срещнал една малка спънка.
Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
към беседата >>
Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо? Защото срещнал една малка спънка.
Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
към беседата >>
Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът.
Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът.
Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“. Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства.
към беседата >>
Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“.
Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът.
Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“.
Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада.
към беседата >>
Христос прекара в пост и молитва 40 дни.
Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът. Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“.
Христос прекара в пост и молитва 40 дни.
Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта.
към беседата >>
Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш?
Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът. Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“. Христос прекара в пост и молитва 40 дни.
Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш?
– Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята.
към беседата >>
– Мъчно се справя човек с глада.
Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът. Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“. Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш?
– Мъчно се справя човек с глада.
– Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове.
към беседата >>
– Вярно е това, но може да му противодейства.
Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът. Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“. Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада.
– Вярно е това, но може да му противодейства.
Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи.
към беседата >>
Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада.
Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“. Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства.
Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада.
Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада?
към беседата >>
Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта.
Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада.
Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта.
Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша.
към беседата >>
Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята.
Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта.
Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята.
Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята.
към беседата >>
Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове.
– Мъчно се справя човек с глада. – Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята.
Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове.
И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене.
към беседата >>
И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи.
– Вярно е това, но може да му противодейства. Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове.
И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи.
– Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах.
към беседата >>
– Как ще се справи с глада?
Ще кажете, че на онзи свят ще се освободите от глада. Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи.
– Как ще се справи с глада?
– Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите.
към беседата >>
– Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша.
Но трябва да знаете, че гладът върви с човека и след смъртта. Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада?
– Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша.
Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне.
към беседата >>
Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята.
Там страданието на гладния е по-голямо от това на земята. Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша.
Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята.
В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае.
към беседата >>
В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене.
Много естествено, гладен си, но нямаш уста, нямаш стомах, с които да се храниш; искаш да дишаш, нямаш дробове. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята.
В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене.
Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа.
към беседата >>
Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах.
И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене.
Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах.
На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята.
към беседата >>
На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите.
– Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах.
На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите.
Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре.
към беседата >>
Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне.
– Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша. Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите.
Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне.
Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е.
към беседата >>
Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае.
Един американец написал на английски една книга „Писма от онзи свят“, в която описва положението на човешката душа след заминаването ѝ от земята. В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне.
Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае.
Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания.
към беседата >>
Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа.
В онзи свят душата вижда пред себе си богати трапези, с красиви, вкусни плодове, но щом се отправи към тях, да си хапне един плод, масите започват да се движат пред него, той след тях, но не може да ги стигне и да си вземе нещо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае.
Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа.
Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен.
към беседата >>
Много хора пък не са живели добре на земята.
Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже няма стомах. На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа.
Много хора пък не са живели добре на земята.
Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран.
към беседата >>
Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре.
На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята.
Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре.
За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат.
към беседата >>
За него онзи свят е илюзорен, т.е.
Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори с тях, но и те се движат, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре.
За него онзи свят е илюзорен, т.е.
свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много?
към беседата >>
свят на непостигнати желания.
Както виждате, на онзи свят има всичко, каквото и на земята, но човек няма органи, с които да се ползва от благата, от които се нуждае. Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е.
свят на непостигнати желания.
Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре?
към беседата >>
Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен.
Това показва, че повечето от хората са заминали преждевременно за онзи свят, не са свършили земната си работа. Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания.
Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен.
Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре? Пари имаш, нищо не те ограничава“.
към беседата >>
Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран.
Много хора пък не са живели добре на земята. Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен.
Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран.
Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре? Пари имаш, нищо не те ограничава“. – „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява?
към беседата >>
Двама милионери се срещат.
Който не живее добре на земята и на онзи свят не е добре. За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран.
Двама милионери се срещат.
Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре? Пари имаш, нищо не те ограничава“. – „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява? Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо?
към беседата >>
Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много?
За него онзи свят е илюзорен, т.е. свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат.
Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много?
Защо не се храниш добре? Пари имаш, нищо не те ограничава“. – „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява? Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо? “ – „Имам язва в стомаха.“ – „Това е друг въпрос, разбирам положението ти.“ Такова е положението на всеки човек, който заминава неподготвен за онзи свят – има язва в стомаха, в ума и в сърцето си; не може да яде, да мисли и да чувства.
към беседата >>
Защо не се храниш добре?
свят на непостигнати желания. Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много?
Защо не се храниш добре?
Пари имаш, нищо не те ограничава“. – „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява? Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо? “ – „Имам язва в стомаха.“ – „Това е друг въпрос, разбирам положението ти.“ Такова е положението на всеки човек, който заминава неподготвен за онзи свят – има язва в стомаха, в ума и в сърцето си; не може да яде, да мисли и да чувства.
към беседата >>
Пари имаш, нищо не те ограничава“.
Който живее добре на физическия свят и в духовния ще живее добре – пътят му е отворен. Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре?
Пари имаш, нищо не те ограничава“.
– „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява? Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо? “ – „Имам язва в стомаха.“ – „Това е друг въпрос, разбирам положението ти.“ Такова е положението на всеки човек, който заминава неподготвен за онзи свят – има язва в стомаха, в ума и в сърцето си; не може да яде, да мисли и да чувства.
към беседата >>
– „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява?
Както и да се описва онзи свят, той остава неразбран. Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре? Пари имаш, нищо не те ограничава“.
– „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява?
Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо? “ – „Имам язва в стомаха.“ – „Това е друг въпрос, разбирам положението ти.“ Такова е положението на всеки човек, който заминава неподготвен за онзи свят – има язва в стомаха, в ума и в сърцето си; не може да яде, да мисли и да чувства.
към беседата >>
Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо?
Двама милионери се срещат. Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре? Пари имаш, нищо не те ограничава“. – „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява?
Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо?
“ – „Имам язва в стомаха.“ – „Това е друг въпрос, разбирам положението ти.“ Такова е положението на всеки човек, който заминава неподготвен за онзи свят – има язва в стомаха, в ума и в сърцето си; не може да яде, да мисли и да чувства.
към беседата >>
“ – „Имам язва в стомаха.“ – „Това е друг въпрос, разбирам положението ти.“ Такова е положението на всеки човек, който заминава неподготвен за онзи свят – има язва в стомаха, в ума и в сърцето си; не може да яде, да мисли и да чувства.
Единият запитва другия: „Приятелю, защо си отслабнал толкова много? Защо не се храниш добре? Пари имаш, нищо не те ограничава“. – „Не ми позволяват.“ – „Кой не ти позволява? Не разбирам как може някой да ти пречи да ядеш.“ – „Лекарите не ми позволяват.“ – „Защо?
“ – „Имам язва в стомаха.“ – „Това е друг въпрос, разбирам положението ти.“ Такова е положението на всеки човек, който заминава неподготвен за онзи свят – има язва в стомаха, в ума и в сърцето си; не може да яде, да мисли и да чувства.
към беседата >>
Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“.
Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“.
– Защо да е невъзможно? Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава. – „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка.
към беседата >>
– Защо да е невъзможно?
Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“.
– Защо да е невъзможно?
Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава. – „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре.
към беседата >>
Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава.
Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“. – Защо да е невъзможно?
Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава.
– „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща.
към беседата >>
– „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос.
Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“. – Защо да е невъзможно? Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава.
– „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос.
Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат.
към беседата >>
Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни.
Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“. – Защо да е невъзможно? Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава. – „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос.
Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни.
Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда.
към беседата >>
Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка.
Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“. – Защо да е невъзможно? Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава. – „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни.
Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка.
Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре. Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата?
към беседата >>
Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре.
– Защо да е невъзможно? Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава. – „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка.
Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре.
Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща. Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях.
към беседата >>
Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща.
Всичко имат на разположение, нищо не ги ограничава. – „Отвън имам всичко, но язвата в ума ми пречи.“ – Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. Невъзможно е да свириш добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче на здрава, нагласена цигулка може да свириш добре.
Невъзможно е да живееш в студена къща; възможно е да живееш в здрава, добре построена къща.
Следователно искаш ли да живееш добре, да успяваш в работите си, ще избереш онези форми и условия в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението, да избираш това, което ти подхожда. Как ще избирате нещата? – По това, което знаете за тях. Ако искам да ми донесете един карамфил или една ябълка от вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвета им.
към беседата >>
Ще видите последствията на шмекера.
(втори вариант)
На десет души като обещаят, аз да ви кажа, че само на един ще изпълнят онова, което обещали. Деветте ще ги шмекеросат. Не че иска да не го направи, но една необходимост е. На десет души обещал. Какво ще направи шмекерът?
Ще видите последствията на шмекера.
Той ще ви каже кой е най-богатият, най-знатният. Ако обещал на министъра, той ще изпълни обещанието си. Ако не си знатен, шмекерът ще каже: “Нека да чака.” Шмекерът всякога отива на най-високото място, на високия връх. Ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте шмекера.
към втори вариант >>
Ще удължите раменете.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие скъсявате раменете на вашия, губите вашата сила.
Ще удължите раменете.
Следователно законът е същият. Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици.
към втори вариант >>
Той ще ви каже кой е най-богатият, най-знатният.
(втори вариант)
Деветте ще ги шмекеросат. Не че иска да не го направи, но една необходимост е. На десет души обещал. Какво ще направи шмекерът? Ще видите последствията на шмекера.
Той ще ви каже кой е най-богатият, най-знатният.
Ако обещал на министъра, той ще изпълни обещанието си. Ако не си знатен, шмекерът ще каже: “Нека да чака.” Шмекерът всякога отива на най-високото място, на високия връх. Ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте шмекера.
към втори вариант >>
Следователно законът е същият.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие скъсявате раменете на вашия, губите вашата сила. Ще удължите раменете.
Следователно законът е същият.
Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост.
към втори вариант >>
Ако обещал на министъра, той ще изпълни обещанието си.
(втори вариант)
Не че иска да не го направи, но една необходимост е. На десет души обещал. Какво ще направи шмекерът? Ще видите последствията на шмекера. Той ще ви каже кой е най-богатият, най-знатният.
Ако обещал на министъра, той ще изпълни обещанието си.
Ако не си знатен, шмекерът ще каже: “Нека да чака.” Шмекерът всякога отива на най-високото място, на високия връх. Ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте шмекера.
към втори вариант >>
Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие скъсявате раменете на вашия, губите вашата сила. Ще удължите раменете. Следователно законът е същият.
Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни.
Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост. Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост.
към втори вариант >>
Ако не си знатен, шмекерът ще каже: “Нека да чака.” Шмекерът всякога отива на най-високото място, на високия връх.
(втори вариант)
На десет души обещал. Какво ще направи шмекерът? Ще видите последствията на шмекера. Той ще ви каже кой е най-богатият, най-знатният. Ако обещал на министъра, той ще изпълни обещанието си.
Ако не си знатен, шмекерът ще каже: “Нека да чака.” Шмекерът всякога отива на най-високото място, на високия връх.
Ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте шмекера.
към втори вариант >>
Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие скъсявате раменете на вашия, губите вашата сила. Ще удължите раменете. Следователно законът е същият. Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни.
Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни.
Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост. Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост. Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте шмекера.
(втори вариант)
Какво ще направи шмекерът? Ще видите последствията на шмекера. Той ще ви каже кой е най-богатият, най-знатният. Ако обещал на министъра, той ще изпълни обещанието си. Ако не си знатен, шмекерът ще каже: “Нека да чака.” Шмекерът всякога отива на най-високото място, на високия връх.
Ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте шмекера.
към втори вариант >>
Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие скъсявате раменете на вашия, губите вашата сила. Ще удължите раменете. Следователно законът е същият. Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни.
Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти.
Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост. Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост. Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите. Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
към втори вариант >>
Сега по някой път говорите за идеал в живота.
(втори вариант)
Сега по някой път говорите за идеал в живота.
Какво разбирате под думите “идеал в живота”? Казвате, той трябва да има идеал. Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши.
към втори вариант >>
Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици.
(втори вариант)
Ще удължите раменете. Следователно законът е същият. Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти.
Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици.
Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост. Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост. Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите. Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думите “идеал в живота”?
(втори вариант)
Сега по някой път говорите за идеал в живота.
Какво разбирате под думите “идеал в живота”?
Казвате, той трябва да има идеал. Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца?
към втори вариант >>
Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост.
(втори вариант)
Следователно законът е същият. Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици.
Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост.
Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост. Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите. Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
към втори вариант >>
Казвате, той трябва да има идеал.
(втори вариант)
Сега по някой път говорите за идеал в живота. Какво разбирате под думите “идеал в живота”?
Казвате, той трябва да има идеал.
Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее.
към втори вариант >>
Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост.
(втори вариант)
Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост.
Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост.
Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите. Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на живота според вас?
(втори вариант)
Сега по някой път говорите за идеал в живота. Какво разбирате под думите “идеал в живота”? Казвате, той трябва да има идеал.
Какъв е идеалът на живота според вас?
Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря?
към втори вариант >>
Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите.
(втори вариант)
Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост. Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост.
Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите.
Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на ученика?
(втори вариант)
Сега по някой път говорите за идеал в живота. Какво разбирате под думите “идеал в живота”? Казвате, той трябва да има идеал. Какъв е идеалът на живота според вас?
Какъв е идеалът на ученика?
Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе.
към втори вариант >>
Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
(втори вариант)
Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост. Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост. Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите.
Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
към втори вариант >>
Да иде в училище и да свърши.
(втори вариант)
Сега по някой път говорите за идеал в живота. Какво разбирате под думите “идеал в живота”? Казвате, той трябва да има идеал. Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика?
Да иде в училище и да свърши.
Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя?
към втори вариант >>
Вземете бора.
(втори вариант)
Вземете бора.
Колкото отива нагоре, става по-остър. Вземете другите дървета. Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на земеделеца?
(втори вариант)
Какво разбирате под думите “идеал в живота”? Казвате, той трябва да има идеал. Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши.
Какъв е идеалът на земеделеца?
Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката.
към втори вариант >>
Колкото отива нагоре, става по-остър.
(втори вариант)
Вземете бора.
Колкото отива нагоре, става по-остър.
Вземете другите дървета. Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството.
към втори вариант >>
Да изоре земята и да посее.
(втори вариант)
Казвате, той трябва да има идеал. Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца?
Да изоре земята и да посее.
Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя?
към втори вариант >>
Вземете другите дървета.
(втори вариант)
Вземете бора. Колкото отива нагоре, става по-остър.
Вземете другите дървета.
Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството. Борът е свободен.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на лозаря?
(втори вариант)
Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее.
Какъв е идеалът на лозаря?
Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво.
към втори вариант >>
Колкото отиват нагоре, не се заострят.
(втори вариант)
Вземете бора. Колкото отива нагоре, става по-остър. Вземете другите дървета.
Колкото отиват нагоре, не се заострят.
Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството. Борът е свободен. Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист.
към втори вариант >>
Да направи хубаво лозе.
(втори вариант)
Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря?
Да направи хубаво лозе.
Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника?
към втори вариант >>
Кои са причините?
(втори вариант)
Вземете бора. Колкото отива нагоре, става по-остър. Вземете другите дървета. Колкото отиват нагоре, не се заострят.
Кои са причините?
Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството. Борът е свободен. Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист. Боровете са емблем на стремежа към светлината.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на говорителя?
(втори вариант)
Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе.
Какъв е идеалът на говорителя?
Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини.
към втори вариант >>
Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях.
(втори вариант)
Вземете бора. Колкото отива нагоре, става по-остър. Вземете другите дървета. Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините?
Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях.
Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството. Борът е свободен. Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист. Боровете са емблем на стремежа към светлината.
към втори вариант >>
Да говори хубаво на публиката.
(втори вариант)
Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя?
Да говори хубаво на публиката.
Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота?
към втори вариант >>
Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството.
(втори вариант)
Колкото отива нагоре, става по-остър. Вземете другите дървета. Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях.
Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството.
Борът е свободен. Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист. Боровете са емблем на стремежа към светлината.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на цигуларя?
(втори вариант)
Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката.
Какъв е идеалът на цигуларя?
Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко.
към втори вариант >>
Борът е свободен.
(втори вариант)
Вземете другите дървета. Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството.
Борът е свободен.
Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист. Боровете са емблем на стремежа към светлината.
към втори вариант >>
Да свири хубаво.
(втори вариант)
Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя?
Да свири хубаво.
Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал.
към втори вариант >>
Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист.
(втори вариант)
Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството. Борът е свободен.
Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист.
Боровете са емблем на стремежа към светлината.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на художника?
(втори вариант)
Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво.
Какъв е идеалът на художника?
Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал.
към втори вариант >>
Боровете са емблем на стремежа към светлината.
(втори вариант)
Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството. Борът е свободен. Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист.
Боровете са емблем на стремежа към светлината.
към втори вариант >>
Да рисува хубаво, да направи хубави картини.
(втори вариант)
Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника?
Да рисува хубаво, да направи хубави картини.
Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал. Да мислиш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре.
(втори вариант)
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре.
Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси. Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж. За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка.
към втори вариант >>
Какъв е идеалът на живота?
(втори вариант)
Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини.
Какъв е идеалът на живота?
Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал. Да мислиш сладко, е идеал. Да чувстваш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси.
(втори вариант)
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре.
Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси.
Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж. За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е.
към втори вариант >>
Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко.
(втори вариант)
Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота?
Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко.
Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал. Да мислиш сладко, е идеал. Да чувстваш сладко, е идеал. Да постъпваш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж.
(втори вариант)
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре. Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси.
Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж.
За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни.
към втори вариант >>
Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал.
(втори вариант)
Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко.
Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал.
Да пиеш сладко, то е идеал. Да мислиш сладко, е идеал. Да чувстваш сладко, е идеал. Да постъпваш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон.
(втори вариант)
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре. Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси. Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж.
За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон.
Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето.
към втори вариант >>
Да пиеш сладко, то е идеал.
(втори вариант)
Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал.
Да пиеш сладко, то е идеал.
Да мислиш сладко, е идеал. Да чувстваш сладко, е идеал. Да постъпваш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат.
(втори вариант)
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре. Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси. Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж. За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон.
Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат.
Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко.
към втори вариант >>
Да мислиш сладко, е идеал.
(втори вариант)
Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал.
Да мислиш сладко, е идеал.
Да чувстваш сладко, е идеал. Да постъпваш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка.
(втори вариант)
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре. Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси. Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж. За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат.
Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка.
И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи?
към втори вариант >>
Да чувстваш сладко, е идеал.
(втори вариант)
Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал. Да мислиш сладко, е идеал.
Да чувстваш сладко, е идеал.
Да постъпваш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
И за желанията същият закон е.
(втори вариант)
Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси. Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж. За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка.
И за желанията същият закон е.
Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото.
към втори вариант >>
Да постъпваш сладко, е идеал.
(втори вариант)
Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал. Да мислиш сладко, е идеал. Да чувстваш сладко, е идеал.
Да постъпваш сладко, е идеал.
към втори вариант >>
Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни.
(втори вариант)
Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж. За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е.
Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни.
Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде.
към втори вариант >>
Казва, вечен живот.
(втори вариант)
Казва, вечен живот.
Какъв е този вечният живот? Какво разбирате под думата “вечен живот”? Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина.
към втори вариант >>
Ако се стегнат, ще се ускори времето.
(втори вариант)
За да направиш една река буйна, трябва да й дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни.
Ако се стегнат, ще се ускори времето.
Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала.
към втори вариант >>
Какъв е този вечният живот?
(втори вариант)
Казва, вечен живот.
Какъв е този вечният живот?
Какво разбирате под думата “вечен живот”? Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно?
към втори вариант >>
Едновременно вие искате да постигнете всичко.
(втори вариант)
Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето.
Едновременно вие искате да постигнете всичко.
Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата “вечен живот”?
(втори вариант)
Казва, вечен живот. Какъв е този вечният живот?
Какво разбирате под думата “вечен живот”?
Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува.
към втори вариант >>
Мислите ли, че можете да бъдете щастливи?
(втори вариант)
Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко.
Мислите ли, че можете да бъдете щастливи?
Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека.
към втори вариант >>
Казвате, безконечен.
(втори вариант)
Казва, вечен живот. Какъв е този вечният живот? Какво разбирате под думата “вечен живот”?
Казвате, безконечен.
Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така.
към втори вариант >>
Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото.
(втори вариант)
И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи?
Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото.
Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората.
към втори вариант >>
Какво нещо е безконечното?
(втори вариант)
Казва, вечен живот. Какъв е този вечният живот? Какво разбирате под думата “вечен живот”? Казвате, безконечен.
Какво нещо е безконечното?
Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим.
към втори вариант >>
Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде.
(втори вариант)
Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото.
Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде.
В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората.
към втори вариант >>
Без конец, без кончина.
(втори вариант)
Казва, вечен живот. Какъв е този вечният живот? Какво разбирате под думата “вечен живот”? Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното?
Без конец, без кончина.
Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери.
към втори вариант >>
В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала.
(втори вариант)
Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде.
В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала.
Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала.
към втори вариант >>
Какво е туй безконечно?
(втори вариант)
Какъв е този вечният живот? Какво разбирате под думата “вечен живот”? Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина.
Какво е туй безконечно?
Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота.
към втори вариант >>
Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има.
(втори вариант)
Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала.
Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има.
Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент.
към втори вариант >>
Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува.
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “вечен живот”? Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно?
Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува.
Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни.
към втори вариант >>
Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека.
(втори вариант)
Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има.
Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека.
Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така.
към втори вариант >>
Пък не е така.
(втори вариант)
Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува.
Пък не е така.
За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме.
към втори вариант >>
Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората.
(втори вариант)
Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека.
Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората.
В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата.
към втори вариант >>
За безконечното нямаме мярка да го измерим.
(втори вариант)
Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така.
За безконечното нямаме мярка да го измерим.
Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме. Безконечен живот разбираме безконечни възможности.
към втори вариант >>
В даден момент много малко трябва на хората.
(втори вариант)
Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората.
В даден момент много малко трябва на хората.
Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка.
към втори вариант >>
Следователно казваме, че безконечното не може да се измери.
(втори вариант)
Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим.
Следователно казваме, че безконечното не може да се измери.
Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме. Безконечен живот разбираме безконечни възможности. В безконечността седи всичката радост на живота.
към втори вариант >>
Една ябълка ти трябва, не десет чувала.
(втори вариант)
В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората.
Една ябълка ти трябва, не десет чувала.
Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка. В даден момент малко ти трябва.
към втори вариант >>
Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота.
(втори вариант)
Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери.
Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота.
Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме. Безконечен живот разбираме безконечни възможности. В безконечността седи всичката радост на живота. Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
към втори вариант >>
Даже една хапка трябва на човек в даден момент.
(втори вариант)
Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала.
Даже една хапка трябва на човек в даден момент.
В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка. В даден момент малко ти трябва. На всеки един момент туй малкото трябва да дойде.
към втори вариант >>
Изчерпаемите възможности са конечни.
(втори вариант)
Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота.
Изчерпаемите възможности са конечни.
Конечен живот, казваме. Безконечен живот разбираме безконечни възможности. В безконечността седи всичката радост на живота. Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
към втори вариант >>
В природата е така.
(втори вариант)
Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент.
В природата е така.
Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка. В даден момент малко ти трябва. На всеки един момент туй малкото трябва да дойде. Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща.
към втори вариант >>
Конечен живот, казваме.
(втори вариант)
Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни.
Конечен живот, казваме.
Безконечен живот разбираме безконечни възможности. В безконечността седи всичката радост на живота. Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
към втори вариант >>
Не може да туриш цяла ябълка в устата.
(втори вариант)
Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така.
Не може да туриш цяла ябълка в устата.
Една хапка. В даден момент малко ти трябва. На всеки един момент туй малкото трябва да дойде. Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща. Мисли той, че е постигнал голямото.
към втори вариант >>
Безконечен живот разбираме безконечни възможности.
(втори вариант)
За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме.
Безконечен живот разбираме безконечни възможности.
В безконечността седи всичката радост на живота. Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
към втори вариант >>
Една хапка.
(втори вариант)
В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата.
Една хапка.
В даден момент малко ти трябва. На всеки един момент туй малкото трябва да дойде. Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща. Мисли той, че е постигнал голямото.
към втори вариант >>
В безконечността седи всичката радост на живота.
(втори вариант)
Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме. Безконечен живот разбираме безконечни възможности.
В безконечността седи всичката радост на живота.
Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
към втори вариант >>
В даден момент малко ти трябва.
(втори вариант)
Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка.
В даден момент малко ти трябва.
На всеки един момент туй малкото трябва да дойде. Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща. Мисли той, че е постигнал голямото.
към втори вариант >>
Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
(втори вариант)
Под думата “безконечно” трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме. Безконечен живот разбираме безконечни възможности. В безконечността седи всичката радост на живота.
Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
към втори вариант >>
На всеки един момент туй малкото трябва да дойде.
(втори вариант)
Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка. В даден момент малко ти трябва.
На всеки един момент туй малкото трябва да дойде.
Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща. Мисли той, че е постигнал голямото.
към втори вариант >>
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време.
(втори вариант)
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време.
То не е така. Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж.
към втори вариант >>
Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща.
(втори вариант)
В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка. В даден момент малко ти трябва. На всеки един момент туй малкото трябва да дойде.
Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща.
Мисли той, че е постигнал голямото.
към втори вариант >>
То не е така.
(втори вариант)
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време.
То не е така.
Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш.
към втори вариант >>
Мисли той, че е постигнал голямото.
(втори вариант)
Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка. В даден момент малко ти трябва. На всеки един момент туй малкото трябва да дойде. Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща.
Мисли той, че е постигнал голямото.
към втори вариант >>
Страданието трая един миг.
(втори вариант)
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време. То не е така.
Страданието трая един миг.
Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал.
към втори вариант >>
Природата от всинца ви иска постоянна работа.
(втори вариант)
Природата от всинца ви иска постоянна работа.
Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай. Затуй трябва да изучавате себе си. Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас. То затуй не става. Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то?
към втори вариант >>
Страданието е като светлината.
(втори вариант)
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време. То не е така. Страданието трая един миг.
Страданието е като светлината.
Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар.
към втори вариант >>
Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай.
(втори вариант)
Природата от всинца ви иска постоянна работа.
Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай.
Затуй трябва да изучавате себе си. Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас. То затуй не става. Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то? Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
към втори вариант >>
Само последствията на страданието остават.
(втори вариант)
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време. То не е така. Страданието трая един миг. Страданието е като светлината.
Само последствията на страданието остават.
Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно.
към втори вариант >>
Затуй трябва да изучавате себе си.
(втори вариант)
Природата от всинца ви иска постоянна работа. Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай.
Затуй трябва да изучавате себе си.
Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас. То затуй не става. Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то? Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
към втори вариант >>
Тебе някой те ударил само веднъж.
(втори вариант)
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време. То не е така. Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават.
Тебе някой те ударил само веднъж.
Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало.
към втори вариант >>
Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас.
(втори вариант)
Природата от всинца ви иска постоянна работа. Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай. Затуй трябва да изучавате себе си.
Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас.
То затуй не става. Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то? Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
към втори вариант >>
Ти го помниш.
(втори вариант)
То не е така. Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж.
Ти го помниш.
Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало. Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате?
към втори вариант >>
То затуй не става.
(втори вариант)
Природата от всинца ви иска постоянна работа. Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай. Затуй трябва да изучавате себе си. Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас.
То затуй не става.
Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то? Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
към втори вариант >>
Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал.
(втори вариант)
Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш.
Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал.
Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало. Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате? От какво произтичат страданията?
към втори вариант >>
Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то?
(втори вариант)
Природата от всинца ви иска постоянна работа. Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай. Затуй трябва да изучавате себе си. Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас. То затуй не става.
Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то?
Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
към втори вариант >>
Вие носите последствията на този удар.
(втори вариант)
Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал.
Вие носите последствията на този удар.
Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало. Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате? От какво произтичат страданията? Ако цигуларят сгреши, когато свири, страданието ще дойде.
към втори вариант >>
Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
(втори вариант)
Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай. Затуй трябва да изучавате себе си. Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас. То затуй не става. Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то?
Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
към втори вариант >>
Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно.
(втори вариант)
Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар.
Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно.
Страданието е минало. Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате? От какво произтичат страданията? Ако цигуларят сгреши, когато свири, страданието ще дойде. Страданието е професор.
към втори вариант >>
Казвам, в дадения случай вярвайте на това, което става.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай вярвайте на това, което става.
Казвам, обръщайте внимание на онова, което се прави. Щом главата е пълна и ти каже някой, че главата е пълна, на този човек вярвай. Щом те срещне някой и ти каже, че от тебе нищо няма да стане, остави това настрана. Не дружете с хора, които имат отрицателни мисли. Не дружете с хора, които имат отрицателни чувства.
към втори вариант >>
Страданието е минало.
(втори вариант)
Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно.
Страданието е минало.
Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате? От какво произтичат страданията? Ако цигуларят сгреши, когато свири, страданието ще дойде. Страданието е професор. Току чака да направиш погрешка, и те хване.
към втори вариант >>
Казвам, обръщайте внимание на онова, което се прави.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай вярвайте на това, което става.
Казвам, обръщайте внимание на онова, което се прави.
Щом главата е пълна и ти каже някой, че главата е пълна, на този човек вярвай. Щом те срещне някой и ти каже, че от тебе нищо няма да стане, остави това настрана. Не дружете с хора, които имат отрицателни мисли. Не дружете с хора, които имат отрицателни чувства. Не дружете с хора, които имат отрицателни постъпки.
към втори вариант >>
Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате?
(втори вариант)
Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало.
Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате?
От какво произтичат страданията? Ако цигуларят сгреши, когато свири, страданието ще дойде. Страданието е професор. Току чака да направиш погрешка, и те хване. Ако е художник, хване художника и каже: “Какво правиш?
към втори вариант >>
НАГОРЕ