НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1628
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1628
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото.
Ако там се отречеш и кажеш, че не си евреин, непременно трябва да кажеш какъв си тогава. На думата „евреин“ са турили много лошо значение. Много думи в сегашния език са съвсем изопачени. Ние живеем в един изопачен свят, но много неща в живота трябва да се изправят. Ако попитате жената за мъжа, тя ще ви каже, че по-лошо същество от мъжа няма.
Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото.
Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма. Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма. Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива. Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.
към беседата >>
Като видели, че няма билет, те го свалили от трена.
Видиш ли този господин, ще го оставиш свободен, ще знаеш, че билетът е за него.“ Като се качил на трена, кондукторът дошъл, но той духнал с ръка и кондукторът си заминал, не му искал билет. Като седял в трена, той си мислел: „Много лесно става тази работа. Без билет, с едно духане само, може да се пътува.“ Като свършил работата си в Берлин, той се качил пак на трена и тръгнал за Мюнхен. По едно време кондукторът дошъл да иска билети. Този започнал да духа с устата си, да сочи с пръст наляво, но работата този път не върви – билет му искали.
Като видели, че няма билет, те го свалили от трена.
Той трябвало сега да пътува от Берлин до Мюнхен пеш. Като видял приятеля си, той му казал: „Знаеш ли, че с това духане не можах да се върна обратно? Искаха ми билет.“ – „Ти не си знаел как да постъпиш. Сега трябваше да духаш на обратната страна, понеже се връщаш.“
към беседата >>
Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма.
На думата „евреин“ са турили много лошо значение. Много думи в сегашния език са съвсем изопачени. Ние живеем в един изопачен свят, но много неща в живота трябва да се изправят. Ако попитате жената за мъжа, тя ще ви каже, че по-лошо същество от мъжа няма. Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото.
Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма.
Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма. Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива. Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.
към беседата >>
Той трябвало сега да пътува от Берлин до Мюнхен пеш.
Като седял в трена, той си мислел: „Много лесно става тази работа. Без билет, с едно духане само, може да се пътува.“ Като свършил работата си в Берлин, той се качил пак на трена и тръгнал за Мюнхен. По едно време кондукторът дошъл да иска билети. Този започнал да духа с устата си, да сочи с пръст наляво, но работата този път не върви – билет му искали. Като видели, че няма билет, те го свалили от трена.
Той трябвало сега да пътува от Берлин до Мюнхен пеш.
Като видял приятеля си, той му казал: „Знаеш ли, че с това духане не можах да се върна обратно? Искаха ми билет.“ – „Ти не си знаел как да постъпиш. Сега трябваше да духаш на обратната страна, понеже се връщаш.“
към беседата >>
Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма.
Много думи в сегашния език са съвсем изопачени. Ние живеем в един изопачен свят, но много неща в живота трябва да се изправят. Ако попитате жената за мъжа, тя ще ви каже, че по-лошо същество от мъжа няма. Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото. Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма.
Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма.
Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива. Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.
към беседата >>
Като видял приятеля си, той му казал: „Знаеш ли, че с това духане не можах да се върна обратно?
Без билет, с едно духане само, може да се пътува.“ Като свършил работата си в Берлин, той се качил пак на трена и тръгнал за Мюнхен. По едно време кондукторът дошъл да иска билети. Този започнал да духа с устата си, да сочи с пръст наляво, но работата този път не върви – билет му искали. Като видели, че няма билет, те го свалили от трена. Той трябвало сега да пътува от Берлин до Мюнхен пеш.
Като видял приятеля си, той му казал: „Знаеш ли, че с това духане не можах да се върна обратно?
Искаха ми билет.“ – „Ти не си знаел как да постъпиш. Сега трябваше да духаш на обратната страна, понеже се връщаш.“
към беседата >>
Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива.
Ние живеем в един изопачен свят, но много неща в живота трябва да се изправят. Ако попитате жената за мъжа, тя ще ви каже, че по-лошо същество от мъжа няма. Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото. Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма. Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма.
Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива.
Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.
към беседата >>
Искаха ми билет.“ – „Ти не си знаел как да постъпиш.
По едно време кондукторът дошъл да иска билети. Този започнал да духа с устата си, да сочи с пръст наляво, но работата този път не върви – билет му искали. Като видели, че няма билет, те го свалили от трена. Той трябвало сега да пътува от Берлин до Мюнхен пеш. Като видял приятеля си, той му казал: „Знаеш ли, че с това духане не можах да се върна обратно?
Искаха ми билет.“ – „Ти не си знаел как да постъпиш.
Сега трябваше да духаш на обратната страна, понеже се връщаш.“
към беседата >>
Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.
Ако попитате жената за мъжа, тя ще ви каже, че по-лошо същество от мъжа няма. Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото. Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма. Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма. Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива.
Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.
към беседата >>
Сега трябваше да духаш на обратната страна, понеже се връщаш.“
Този започнал да духа с устата си, да сочи с пръст наляво, но работата този път не върви – билет му искали. Като видели, че няма билет, те го свалили от трена. Той трябвало сега да пътува от Берлин до Мюнхен пеш. Като видял приятеля си, той му казал: „Знаеш ли, че с това духане не можах да се върна обратно? Искаха ми билет.“ – „Ти не си знаел как да постъпиш.
Сега трябваше да духаш на обратната страна, понеже се връщаш.“
към беседата >>
Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете.
Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете.
Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят.
към беседата >>
Същото става и с нас.
Същото става и с нас.
Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви. Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви. Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет.
към беседата >>
Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е.
Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете.
Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е.
Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене.
към беседата >>
Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви.
Същото става и с нас.
Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви.
Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви. Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета.
към беседата >>
Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца.
Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е.
Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца.
Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене. Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“
към беседата >>
Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви.
Същото става и с нас. Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви.
Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви.
Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена.
към беседата >>
Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца.
Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца.
Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца.
Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене. Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“
към беседата >>
Във вярата има един закон.
Същото става и с нас. Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви. Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви.
Във вярата има един закон.
Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи.
към беседата >>
Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа.
Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца.
Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа.
Пък и тебе ще те затворят. За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене. Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“
към беседата >>
Хванеш ли закона, той плаща за тебе.
Същото става и с нас. Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви. Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви. Във вярата има един закон.
Хванеш ли закона, той плаща за тебе.
Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено.
към беседата >>
Пък и тебе ще те затворят.
Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа.
Пък и тебе ще те затворят.
За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене. Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“
към беседата >>
Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет.
Същото става и с нас. Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви. Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви. Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе.
Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет.
Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено. В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва.
към беседата >>
За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене.
Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят.
За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене.
Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“
към беседата >>
Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета.
Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви. Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви. Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет.
Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета.
Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено. В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва. Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш.
към беседата >>
Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“
Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене.
Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“
към беседата >>
Тогава кондукторът ще те свали от трена.
Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви. Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета.
Тогава кондукторът ще те свали от трена.
Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено. В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва. Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш. Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.
към беседата >>
Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек.
Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек.
Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел. Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно.
към беседата >>
Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи.
Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена.
Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи.
В този закон всичко е предвидено. В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва. Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш. Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.
към беседата >>
Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел.
Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек.
Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел.
Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората.
към беседата >>
В този закон всичко е предвидено.
Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи.
В този закон всичко е предвидено.
В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва. Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш. Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.
към беседата >>
Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си.
Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек. Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел.
Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си.
Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е.
към беседата >>
В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва.
Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено.
В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва.
Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш. Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.
към беседата >>
Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа.
Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек. Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел. Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си.
Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа.
Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре.
към беседата >>
Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш.
Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено. В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва.
Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш.
Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.
към беседата >>
Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа.
Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек. Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел. Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа.
Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа.
Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли.
към беседата >>
Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.
Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено. В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва. Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш.
Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.
към беседата >>
Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно.
Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек. Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел. Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа.
Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно.
Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре.
към беседата >>
Ще ви приведа друг един пример.
Ще ви приведа друг един пример.
Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер. Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители. И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества.
към беседата >>
Същото става и с хората.
Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел. Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно.
Същото става и с хората.
Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя.
към беседата >>
Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер.
Ще ви приведа друг един пример.
Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер.
Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители. И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара.
към беседата >>
Когато човек се намери в трудно положение, т.е.
Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората.
Когато човек се намери в трудно положение, т.е.
с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца.
към беседата >>
Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители.
Ще ви приведа друг един пример. Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер.
Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители.
И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара. Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо.
към беседата >>
с главата си надолу, той започва да мисли добре.
Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е.
с главата си надолу, той започва да мисли добре.
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат.
към беседата >>
И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот.
Ще ви приведа друг един пример. Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер. Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители.
И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот.
Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара. Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо. Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара.
към беседата >>
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли.
Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре.
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли.
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право.
към беседата >>
Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани.
Ще ви приведа друг един пример. Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер. Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители. И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот.
Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани.
Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара. Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо. Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара. Те взели парите, но си отишли възмутени от него.
към беседата >>
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре.
Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли.
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре.
Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят.
към беседата >>
Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества.
Ще ви приведа друг един пример. Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер. Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители. И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани.
Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества.
Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара. Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо. Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара. Те взели парите, но си отишли възмутени от него.
към беседата >>
Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя.
Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре.
Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя.
Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният.
към беседата >>
Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара.
Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер. Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители. И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества.
Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара.
Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо. Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара. Те взели парите, но си отишли възмутени от него.
към беседата >>
Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца.
Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя.
Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца.
Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си.
към беседата >>
Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо.
Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители. И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара.
Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо.
Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара. Те взели парите, но си отишли възмутени от него.
към беседата >>
Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат.
с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца.
Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат.
Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н.
към беседата >>
Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара.
И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара. Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо.
Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара.
Те взели парите, но си отишли възмутени от него.
към беседата >>
Но поне ще почнете да мислите право.
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат.
Но поне ще почнете да мислите право.
Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи.
към беседата >>
Те взели парите, но си отишли възмутени от него.
Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара. Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо. Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара.
Те взели парите, но си отишли възмутени от него.
към беседата >>
Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят.
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право.
Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят.
Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко.
към беседата >>
Наскоро след това една млада, красива мома, отишла при този банкер за една услуга.
Наскоро след това една млада, красива мома, отишла при този банкер за една услуга.
Тя влязла в кантората му, поздравила го вежливо, усмихнала се, погледнала го и казала: „Моля, мога ли да Ви помоля за една услуга? “ Той веднага скочил на крака и отговорил: „Кажете какво обичате, на Ваше разположение съм.“ Тя му казала: „Имам нужда от двадесет и пет хиляди долара, ще Ви моля да ми услужите.“ Той веднага извадил от касата си двадесет и пет хиляди долара, предложил ги на момата и казал: „Когато обичате, пак елате. Аз съм на Ваше разположение.“ Тя не му говорила, че иде в името на Бога, че иде за сиромаси, но той като я погледнал, веднага ѝ дал каквото искала.
към беседата >>
Вижте какво прави бедният.
Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят.
Вижте какво прави бедният.
Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение.
към беседата >>
Тя влязла в кантората му, поздравила го вежливо, усмихнала се, погледнала го и казала: „Моля, мога ли да Ви помоля за една услуга?
Наскоро след това една млада, красива мома, отишла при този банкер за една услуга.
Тя влязла в кантората му, поздравила го вежливо, усмихнала се, погледнала го и казала: „Моля, мога ли да Ви помоля за една услуга?
“ Той веднага скочил на крака и отговорил: „Кажете какво обичате, на Ваше разположение съм.“ Тя му казала: „Имам нужда от двадесет и пет хиляди долара, ще Ви моля да ми услужите.“ Той веднага извадил от касата си двадесет и пет хиляди долара, предложил ги на момата и казал: „Когато обичате, пак елате. Аз съм на Ваше разположение.“ Тя не му говорила, че иде в името на Бога, че иде за сиромаси, но той като я погледнал, веднага ѝ дал каквото искала.
към беседата >>
Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си.
Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният.
Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си.
Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята.
към беседата >>
“ Той веднага скочил на крака и отговорил: „Кажете какво обичате, на Ваше разположение съм.“ Тя му казала: „Имам нужда от двадесет и пет хиляди долара, ще Ви моля да ми услужите.“ Той веднага извадил от касата си двадесет и пет хиляди долара, предложил ги на момата и казал: „Когато обичате, пак елате.
Наскоро след това една млада, красива мома, отишла при този банкер за една услуга. Тя влязла в кантората му, поздравила го вежливо, усмихнала се, погледнала го и казала: „Моля, мога ли да Ви помоля за една услуга?
“ Той веднага скочил на крака и отговорил: „Кажете какво обичате, на Ваше разположение съм.“ Тя му казала: „Имам нужда от двадесет и пет хиляди долара, ще Ви моля да ми услужите.“ Той веднага извадил от касата си двадесет и пет хиляди долара, предложил ги на момата и казал: „Когато обичате, пак елате.
Аз съм на Ваше разположение.“ Тя не му говорила, че иде в името на Бога, че иде за сиромаси, но той като я погледнал, веднага ѝ дал каквото искала.
към беседата >>
Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н.
Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си.
Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н.
Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята. Те чакат благоприятни условия за това.
към беседата >>
Аз съм на Ваше разположение.“ Тя не му говорила, че иде в името на Бога, че иде за сиромаси, но той като я погледнал, веднага ѝ дал каквото искала.
Наскоро след това една млада, красива мома, отишла при този банкер за една услуга. Тя влязла в кантората му, поздравила го вежливо, усмихнала се, погледнала го и казала: „Моля, мога ли да Ви помоля за една услуга? “ Той веднага скочил на крака и отговорил: „Кажете какво обичате, на Ваше разположение съм.“ Тя му казала: „Имам нужда от двадесет и пет хиляди долара, ще Ви моля да ми услужите.“ Той веднага извадил от касата си двадесет и пет хиляди долара, предложил ги на момата и казал: „Когато обичате, пак елате.
Аз съм на Ваше разположение.“ Тя не му говорила, че иде в името на Бога, че иде за сиромаси, но той като я погледнал, веднага ѝ дал каквото искала.
към беседата >>
Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи.
Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н.
Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи.
Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята. Те чакат благоприятни условия за това.
към беседата >>
Ще кажете, че тази мома го омагьосала.
Ще кажете, че тази мома го омагьосала.
Не, момата е постъпила по закона на любовта. Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене? Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора.
към беседата >>
Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко.
Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи.
Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко.
Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята. Те чакат благоприятни условия за това.
към беседата >>
Не, момата е постъпила по закона на любовта.
Ще кажете, че тази мома го омагьосала.
Не, момата е постъпила по закона на любовта.
Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене? Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора. Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен!
към беседата >>
Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение.
Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко.
Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение.
Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята. Те чакат благоприятни условия за това.
към беседата >>
Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене?
Ще кажете, че тази мома го омагьосала. Не, момата е постъпила по закона на любовта.
Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене?
Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора. Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен! Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето.
към беседата >>
Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята.
Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение.
Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята.
Те чакат благоприятни условия за това.
към беседата >>
Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето.
Ще кажете, че тази мома го омагьосала. Не, момата е постъпила по закона на любовта. Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене?
Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето.
Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора. Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен! Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето. Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“
към беседата >>
Те чакат благоприятни условия за това.
Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята.
Те чакат благоприятни условия за това.
към беседата >>
Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите.
Ще кажете, че тази мома го омагьосала. Не, момата е постъпила по закона на любовта. Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене? Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето.
Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите.
Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора. Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен! Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето. Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“
към беседата >>
„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл.
„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл.
Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“.
към беседата >>
Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора.
Ще кажете, че тази мома го омагьосала. Не, момата е постъпила по закона на любовта. Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене? Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите.
Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора.
Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен! Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето. Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“
към беседата >>
Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма.
„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл.
Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма.
Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“.
към беседата >>
Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен!
Не, момата е постъпила по закона на любовта. Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене? Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора.
Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен!
Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето. Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“
към беседата >>
Животът ражда нещата.
„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма.
Животът ражда нещата.
Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“. Значи владиката го правят на жена.
към беседата >>
Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето.
Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене? Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора. Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен!
Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето.
Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“
към беседата >>
Той е жена, която ражда.
„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата.
Той е жена, която ражда.
Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“. Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка.
към беседата >>
Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“
Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора. Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен! Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето.
Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“
към беседата >>
Женският принцип ражда нещата.
„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда.
Женският принцип ражда нещата.
Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“. Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един.
към беседата >>
Момата е разбирала закона на любовта.
Момата е разбирала закона на любовта.
Като влязла при него, тя е могла да събуди Божественото в него, едно от най-добрите качества в човешката душа. Тя не е гледала на него като на скъперник, но като на човек, който може да отвори сърцето си и да разбере нуждите на човека. Той се съзна и разбра, че е жесток човек. „Радвам се – казва той, – че сърцето ми трепна. Радвам се, че ме посети един добър човек, който видя в мене красиви заложби.“ Казвам: Благословение е за всекиго да те срещне един добър човек, който да види доброто и хубавото в тебе и да знае как да те погледне.
към беседата >>
Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“.
„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата.
Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“.
Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“. Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете.
към беседата >>
Като влязла при него, тя е могла да събуди Божественото в него, едно от най-добрите качества в човешката душа.
Момата е разбирала закона на любовта.
Като влязла при него, тя е могла да събуди Божественото в него, едно от най-добрите качества в човешката душа.
Тя не е гледала на него като на скъперник, но като на човек, който може да отвори сърцето си и да разбере нуждите на човека. Той се съзна и разбра, че е жесток човек. „Радвам се – казва той, – че сърцето ми трепна. Радвам се, че ме посети един добър човек, който видя в мене красиви заложби.“ Казвам: Благословение е за всекиго да те срещне един добър човек, който да види доброто и хубавото в тебе и да знае как да те погледне. Дали в дома ви ще дойде или на пътя си ще срещнете такъв човек, той е благословение за вас.
към беседата >>
Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“.
Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“.
Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“.
Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете. На турски език подхожда това, но на български не подхожда.
към беседата >>
Тя не е гледала на него като на скъперник, но като на човек, който може да отвори сърцето си и да разбере нуждите на човека.
Момата е разбирала закона на любовта. Като влязла при него, тя е могла да събуди Божественото в него, едно от най-добрите качества в човешката душа.
Тя не е гледала на него като на скъперник, но като на човек, който може да отвори сърцето си и да разбере нуждите на човека.
Той се съзна и разбра, че е жесток човек. „Радвам се – казва той, – че сърцето ми трепна. Радвам се, че ме посети един добър човек, който видя в мене красиви заложби.“ Казвам: Благословение е за всекиго да те срещне един добър човек, който да види доброто и хубавото в тебе и да знае как да те погледне. Дали в дома ви ще дойде или на пътя си ще срещнете такъв човек, той е благословение за вас. Това е Божественото.
към беседата >>
Значи владиката го правят на жена.
Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“.
Значи владиката го правят на жена.
Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете. На турски език подхожда това, но на български не подхожда. В английски език пък, ако не употребиш местоимението, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена.
към беседата >>
Той се съзна и разбра, че е жесток човек.
Момата е разбирала закона на любовта. Като влязла при него, тя е могла да събуди Божественото в него, едно от най-добрите качества в човешката душа. Тя не е гледала на него като на скъперник, но като на човек, който може да отвори сърцето си и да разбере нуждите на човека.
Той се съзна и разбра, че е жесток човек.
„Радвам се – казва той, – че сърцето ми трепна. Радвам се, че ме посети един добър човек, който видя в мене красиви заложби.“ Казвам: Благословение е за всекиго да те срещне един добър човек, който да види доброто и хубавото в тебе и да знае как да те погледне. Дали в дома ви ще дойде или на пътя си ще срещнете такъв човек, той е благословение за вас. Това е Божественото.
към беседата >>
2.
При Бога, ангелите и добрите хора
,
УС
, София, 19.11.1939г.,
И ще изгубиш живота си.
Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти. Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение. Всяко ядене е жертвоприношение. И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма.
И ще изгубиш живота си.
Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници.
към беседата >>
Бил спокоен.
Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот.
Бил спокоен.
А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто.
към беседата >>
Каква важна роля играе при сегашните условия яденето!
Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти. Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение. Всяко ядене е жертвоприношение. И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си.
Каква важна роля играе при сегашните условия яденето!
Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство.
към беседата >>
А пък сега в 1939 г.
Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен.
А пък сега в 1939 г.
хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто. И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.
към беседата >>
Колко спор става.
Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение. Всяко ядене е жертвоприношение. И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето!
Колко спор става.
У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер.
към беседата >>
хората не живеят като него.
След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г.
хората не живеят като него.
Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто. И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.
към беседата >>
У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни.
Всяко ядене е жертвоприношение. И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става.
У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни.
И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика.
към беседата >>
Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме.
Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него.
Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме.
Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто. И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.
към беседата >>
И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила.
И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни.
И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила.
Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер.
към беседата >>
Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог.
Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме.
Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог.
Бог седи зад злото и зад доброто. И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.
към беседата >>
Но пак има заместници.
И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила.
Но пак има заместници.
Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер.
към беседата >>
Бог седи зад злото и зад доброто.
Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог.
Бог седи зад злото и зад доброто.
И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.
към беседата >>
Днес имаме вегетарианство и месоядство.
Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници.
Днес имаме вегетарианство и месоядство.
Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти.
към беседата >>
И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.
А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто.
И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.
към беседата >>
Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер.
Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство.
Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер.
Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение.
към беседата >>
Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света.
Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света.
Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без любовта. Що е безправието в света?
към беседата >>
Но и в местната храна има разлика.
У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер.
Но и в местната храна има разлика.
Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина.
към беседата >>
Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота.
Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света.
Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота.
Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без любовта. Що е безправието в света? – Без правдата.
към беседата >>
Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер.
И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика.
Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер.
Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега.
към беседата >>
Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много.
Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света. Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота.
Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много.
Що е безлюбието в света? Без любовта. Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света?
към беседата >>
Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер.
Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер.
Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер.
Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо.
към беседата >>
Що е безлюбието в света?
Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света. Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много.
Що е безлюбието в света?
Без любовта. Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина.
към беседата >>
Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти.
Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер.
Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти.
И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това.
към беседата >>
Без любовта.
Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света. Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света?
Без любовта.
Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие?
към беседата >>
И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение.
Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти.
И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение.
И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му.
към беседата >>
Що е безправието в света?
Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света. Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без любовта.
Що е безправието в света?
– Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки.
към беседата >>
И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина.
Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение.
И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина.
Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник.
към беседата >>
– Без правдата.
Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без любовта. Що е безправието в света?
– Без правдата.
Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите.
към беседата >>
Това са теории сега.
Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина.
Това са теории сега.
И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени.
към беседата >>
Що е тъмнината в света?
Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без любовта. Що е безправието в света? – Без правдата.
Що е тъмнината в света?
– Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите.
към беседата >>
И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо.
Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега.
И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо.
Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу.
към беседата >>
– Без светлина.
Що е безлюбието в света? Без любовта. Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света?
– Без светлина.
Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата.
към беседата >>
Сега вас да не ви смущава това.
Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо.
Сега вас да не ви смущава това.
Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може.
към беседата >>
Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие?
Без любовта. Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина.
Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие?
Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата?
към беседата >>
Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му.
И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това.
Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му.
Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото.
към беседата >>
Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки.
Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие?
Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки.
И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки.
към беседата >>
Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник.
И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му.
Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник.
Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне.
към беседата >>
И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите.
– Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки.
И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите.
А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив.
към беседата >>
Има работи, които не са съществени.
Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник.
Има работи, които не са съществени.
Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви.
към беседата >>
А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите.
Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите.
А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите.
Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма.
към беседата >>
Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу.
И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени.
Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу.
И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра.
към беседата >>
Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата.
– Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите.
Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата.
Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин.
към беседата >>
И без панделки може.
Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу.
И без панделки може.
На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен.
към беседата >>
Може ли такава картина да я туриш на изложбата?
Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата.
Може ли такава картина да я туриш на изложбата?
Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл.
към беседата >>
На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото.
Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може.
На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото.
Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота.
към беседата >>
Трябват сенки.
Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата?
Трябват сенки.
Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата.
към беседата >>
Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне.
Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото.
Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне.
Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си.
към беседата >>
Ще направиш онзи поглед жив.
И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки.
Ще направиш онзи поглед жив.
Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има?
към беседата >>
Едвам върви.
Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне.
Едвам върви.
Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни.
към беседата >>
Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма.
А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив.
Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма.
Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив.
към беседата >>
Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра.
Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви.
Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра.
Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш.
към беседата >>
Лошият човек ще гледа по друг начин.
Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма.
Лошият човек ще гледа по друг начин.
Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата.
към беседата >>
Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен.
И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра.
Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен.
Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота.
към беседата >>
Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл.
Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин.
Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл.
После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината.
към беседата >>
Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота.
На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен.
Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота.
Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят.
към беседата >>
После има особен ъгъл на красотата.
Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл.
После има особен ъгъл на красотата.
Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата.
към беседата >>
Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си.
Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота.
Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си.
Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри.
към беседата >>
Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има?
Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата.
Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има?
Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят.
към беседата >>
Този червения цвят ще те храни.
Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си.
Този червения цвят ще те храни.
Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това.
към беседата >>
Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив.
Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има?
Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив.
Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас.
към беседата >>
Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш.
Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни.
Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш.
Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният.
към беседата >>
Ти ще вземеш формата на красотата.
Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив.
Ти ще вземеш формата на красотата.
Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън.
към беседата >>
Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота.
Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш.
Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота.
На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала.
към беседата >>
Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината.
Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата.
Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината.
Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън. Ние нямаме ясна представа за света.
към беседата >>
На мнозина ви трябва червения цвят.
Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота.
На мнозина ви трябва червения цвят.
Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата.
После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината.
Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата.
Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън. Ние нямаме ясна представа за света. Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността.
към беседата >>
Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри.
Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят.
Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри.
Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален.
към беседата >>
Тази красота да излиза от тебе във външния свят.
Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата.
Тази красота да излиза от тебе във външния свят.
Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън. Ние нямаме ясна представа за света. Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността. Ние се учим сега, за да разберем реалността.
към беседата >>
Но вас ви се вижда странно това.
Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри.
Но вас ви се вижда странно това.
Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов.
към беседата >>
Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас.
Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят.
Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас.
Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън. Ние нямаме ясна представа за света. Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността. Ние се учим сега, за да разберем реалността.
към беседата >>
Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният.
Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това.
Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният.
Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме.
към беседата >>
Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън.
Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас.
Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън.
Ние нямаме ясна представа за света. Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността. Ние се учим сега, за да разберем реалността.
към беседата >>
Тогава в седмицата ще имаме седем шала.
Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният.
Тогава в седмицата ще имаме седем шала.
Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това?
към беседата >>
Ние нямаме ясна представа за света.
Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън.
Ние нямаме ясна представа за света.
Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността. Ние се учим сега, за да разберем реалността.
към беседата >>
Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят.
На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала.
Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят.
На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има.
към беседата >>
Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността.
Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън. Ние нямаме ясна представа за света.
Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността.
Ние се учим сега, за да разберем реалността.
към беседата >>
На следващия ден портокален.
Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят.
На следващия ден портокален.
После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено.
към беседата >>
Ние се учим сега, за да разберем реалността.
Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън. Ние нямаме ясна представа за света. Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността.
Ние се учим сега, за да разберем реалността.
към беседата >>
После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов.
Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален.
После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов.
И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие.
към беседата >>
И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило.
И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило.
Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление. Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа? Или един мъж гледа една жена. Какво разбиране има той за жената? Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената.
към беседата >>
И после, пак ще ги повтаряме.
Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов.
И после, пак ще ги повтаряме.
Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства.
към беседата >>
Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление.
И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило.
Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление.
Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа? Или един мъж гледа една жена. Какво разбиране има той за жената? Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената. Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.
към беседата >>
Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това?
Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме.
Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това?
Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата.
към беседата >>
Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа?
И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило. Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление.
Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа?
Или един мъж гледа една жена. Какво разбиране има той за жената? Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената. Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.
към беседата >>
Какво разнообразие ще има.
Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това?
Какво разнообразие ще има.
Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата.
към беседата >>
Или един мъж гледа една жена.
И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило. Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление. Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа?
Или един мъж гледа една жена.
Какво разбиране има той за жената? Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената. Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.
към беседата >>
Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено.
На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има.
Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено.
Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта.
към беседата >>
Какво разбиране има той за жената?
И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило. Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление. Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа? Или един мъж гледа една жена.
Какво разбиране има той за жената?
Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената. Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.
към беседата >>
Духовният свят е свят на голямо разнообразие.
После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено.
Духовният свят е свят на голямо разнообразие.
Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят.
към беседата >>
Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената.
И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило. Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление. Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа? Или един мъж гледа една жена. Какво разбиране има той за жената?
Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената.
Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.
към беседата >>
Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства.
И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие.
Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства.
Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята.
към беседата >>
Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.
Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление. Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа? Или един мъж гледа една жена. Какво разбиране има той за жената? Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената.
Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.
към беседата >>
Разнообразие трябва да има в чувствата.
Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства.
Разнообразие трябва да има в чувствата.
Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта?
към беседата >>
Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум.
Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум.
И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите. И там има едно пречупване на лъчите. И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии.
към беседата >>
Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата.
Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата.
Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата.
Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление.
към беседата >>
И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите.
Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум.
И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите.
И там има едно пречупване на лъчите. И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени.
към беседата >>
Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта.
Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата.
Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта.
И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски.
към беседата >>
И там има едно пречупване на лъчите.
Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум. И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите.
И там има едно пречупване на лъчите.
И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също.
към беседата >>
И любовта си има цвят.
Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта.
И любовта си има цвят.
И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята.
към беседата >>
И във всяко едно пречупване има цял един свят.
Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум. И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите. И там има едно пречупване на лъчите.
И във всяко едно пречупване има цял един свят.
Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също. И в Божествения свят.
към беседата >>
И не само един цвят има любовта, но няколко цвята.
Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят.
И не само един цвят има любовта, но няколко цвята.
Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове.
към беседата >>
Онзи художник е просто начупил светлината.
Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум. И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите. И там има едно пречупване на лъчите. И във всяко едно пречупване има цял един свят.
Онзи художник е просто начупил светлината.
В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също. И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство.
към беседата >>
Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта?
Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята.
Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта?
Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб.
към беседата >>
В цялата картина аз виждам начупени линии.
Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум. И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите. И там има едно пречупване на лъчите. И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината.
В цялата картина аз виждам начупени линии.
Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също. И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят.
към беседата >>
Цветът, това е външно проявление.
Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта?
Цветът, това е външно проявление.
Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят.
към беседата >>
Във физическия свят са пречупени.
И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите. И там има едно пречупване на лъчите. И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии.
Във физическия свят са пречупени.
В духовния свят също. И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят.
към беседата >>
Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски.
Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление.
Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски.
Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите?
към беседата >>
В духовния свят също.
И там има едно пречупване на лъчите. И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени.
В духовния свят също.
И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат.
към беседата >>
Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята.
И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски.
Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята.
Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи.
към беседата >>
И в Божествения свят.
И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също.
И в Божествения свят.
В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя.
към беседата >>
Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове.
И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята.
Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове.
Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се.
към беседата >>
В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство.
Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също. И в Божествения свят.
В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство.
В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение.
към беседата >>
Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб.
Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове.
Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб.
Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят.
към беседата >>
В Божествения свят картините се движат и говорят.
В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също. И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство.
В Божествения свят картините се движат и говорят.
В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш?
към беседата >>
Това каквото и цариците не носят.
Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб.
Това каквото и цариците не носят.
Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания.
към беседата >>
В ангелския свят, картините се движат, без да говорят.
Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също. И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят.
В ангелския свят, картините се движат, без да говорят.
А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам.
към беседата >>
Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите?
Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят.
Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите?
Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло.
към беседата >>
А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат.
В духовния свят също. И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят.
А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат.
Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум.
към беседата >>
Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи.
Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите?
Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи.
Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи.
към беседата >>
Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя.
И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат.
Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя.
Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде.
към беседата >>
Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се.
Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи.
Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се.
Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването.
към беседата >>
Има само едно изражение, едно основно изражение.
В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя.
Има само едно изражение, едно основно изражение.
Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде.
към беседата >>
Децата обличат с белия цвят.
Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се.
Децата обличат с белия цвят.
Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш.
към беседата >>
Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш?
В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение.
Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш?
Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има.
към беседата >>
Тези два цвята са два полюса, две разбирания.
Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят.
Тези два цвята са два полюса, две разбирания.
Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме.
към беседата >>
Сега искам да ви позабавлявам.
В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш?
Сега искам да ви позабавлявам.
Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти.
към беседата >>
Майката облича детето с бяло.
Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания.
Майката облича детето с бяло.
Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз?
към беседата >>
Ето каква е идеята в моя ум.
А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам.
Ето каква е идеята в моя ум.
Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца.
към беседата >>
Отвътре всички сме облечени с бели ризи.
Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло.
Отвътре всички сме облечени с бели ризи.
Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав.
към беседата >>
Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде.
Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум.
Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде.
Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити.
към беседата >>
Белият цвят е емблема на даването.
Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи.
Белият цвят е емблема на даването.
Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва.
към беседата >>
Ако му дам сладко ядене, той не може да яде.
Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде.
Ако му дам сладко ядене, той не може да яде.
Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее!
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш.
Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването.
Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш.
А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш.
към беседата >>
Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има.
Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде.
Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има.
И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда.
към беседата >>
А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме.
Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш.
А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме.
И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти.
Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има.
И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти.
Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана.
към беседата >>
И какво става тогаз?
Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме.
И какво става тогаз?
Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш!
към беседата >>
Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца.
Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти.
Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца.
А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка.
към беседата >>
Законът е прав.
Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз?
Законът е прав.
Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш.
към беседата >>
А пък другите пръсти са свити.
Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца.
А пък другите пръсти са свити.
И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал.
към беседата >>
Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва.
Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав.
Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва.
Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство.
към беседата >>
И онзи вика: „Олелее!
Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити.
И онзи вика: „Олелее!
“ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото.
към беседата >>
Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш.
Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва.
Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш.
Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие.
към беседата >>
“ Като гайда.
Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее!
“ Като гайда.
Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш.
Какво ще правиш тогава?
Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш.
към беседата >>
Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана.
И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда.
Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана.
Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната.
към беседата >>
Ти туряш закона: Ще даваш!
И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава?
Ти туряш закона: Ще даваш!
А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде.
към беседата >>
Някой път вие страдате, правете си разтривка.
Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана.
Някой път вие страдате, правете си разтривка.
Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой.
към беседата >>
А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш.
Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш!
А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш.
Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине.
към беседата >>
Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал.
А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка.
Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал.
Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат.
към беседата >>
Болестта е едно богатство.
Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш.
Болестта е едно богатство.
Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин.
към беседата >>
Някой път ме заболи тялото.
И онзи вика: „Олелее! “ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал.
Някой път ме заболи тялото.
Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло.
към беседата >>
Дойде ти едно голямо нещастие.
Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство.
Дойде ти едно голямо нещастие.
В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета.
към беседата >>
Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената.
“ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото.
Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената.
След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина.
към беседата >>
В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш.
Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие.
В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш.
Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата.
към беседата >>
След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната.
Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената.
След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната.
Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си.
към беседата >>
Ти искаш да дадеш болестта някъде.
Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш.
Ти искаш да дадеш болестта някъде.
Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева.
към беседата >>
Да няма никой.
Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната.
Да няма никой.
Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата.
към беседата >>
Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине.
А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде.
Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине.
Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева. Не всеки може да зашие дрехата.
към беседата >>
Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат.
Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой.
Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат.
Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина.
към беседата >>
Ще дойде лекаря да я храни по особен начин.
Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине.
Ще дойде лекаря да я храни по особен начин.
Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева. Не всеки може да зашие дрехата. Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма.
към беседата >>
Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло.
Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат.
Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло.
Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума.
към беседата >>
Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета.
Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин.
Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета.
И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева. Не всеки може да зашие дрехата. Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма. А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.
към беседата >>
Тялото е изгубило своята нормална топлина.
Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло.
Тялото е изгубило своята нормална топлина.
Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера.
към беседата >>
И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата.
В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета.
И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата.
И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева. Не всеки може да зашие дрехата. Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма. А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.
към беседата >>
Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си.
След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина.
Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си.
По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно.
към беседата >>
И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева.
Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата.
И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева.
Не всеки може да зашие дрехата. Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма. А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.
към беседата >>
По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата.
Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си.
По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата.
Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно. Има едно изключение.
към беседата >>
Не всеки може да зашие дрехата.
Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева.
Не всеки може да зашие дрехата.
Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма. А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.
към беседата >>
Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина.
Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата.
Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина.
Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно. Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка.
към беседата >>
Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма.
Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева. Не всеки може да зашие дрехата.
Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма.
А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.
към беседата >>
Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума.
Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина.
Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума.
Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно. Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката.
към беседата >>
А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.
Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева. Не всеки може да зашие дрехата. Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма.
А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.
към беседата >>
Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера.
Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума.
Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера.
И обратно. Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си.
към беседата >>
В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща.
В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща.
Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен. Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години. Човек следва и е следвал. Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека.
към беседата >>
И обратно.
Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера.
И обратно.
Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно.
към беседата >>
Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен.
В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща.
Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен.
Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години. Човек следва и е следвал. Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища.
към беседата >>
Има едно изключение.
По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно.
Има едно изключение.
Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това?
към беседата >>
Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години.
В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща. Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен.
Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години.
Човек следва и е следвал. Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство.
към беседата >>
Някои работят с лявата и дясната ръка.
Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно. Има едно изключение.
Някои работят с лявата и дясната ръка.
Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това? После допираш само показалеца и палеца.
към беседата >>
Човек следва и е следвал.
В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща. Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен. Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години.
Човек следва и е следвал.
Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него.
към беседата >>
Някой път ти си свиваш пръстите на ръката.
Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно. Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка.
Някой път ти си свиваш пръстите на ръката.
И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това? После допираш само показалеца и палеца. Ти правиш това движение, но това какво означава?
към беседата >>
Човек се учи.
В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща. Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен. Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години. Човек следва и е следвал.
Човек се учи.
Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел.
към беседата >>
И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си.
Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно. Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката.
И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си.
Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това? После допираш само показалеца и палеца. Ти правиш това движение, но това какво означава? Всички движения трябва да бъдат съзнателни.
към беседата >>
Животните сега представляват само предметно учение за човека.
В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща. Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен. Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години. Човек следва и е следвал. Човек се учи.
Животните сега представляват само предметно учение за човека.
И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел. Най-сложни работи по химия и пр.
към беседата >>
Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно.
И обратно. Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си.
Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно.
Какво означава това? После допираш само показалеца и палеца. Ти правиш това движение, но това какво означава? Всички движения трябва да бъдат съзнателни.
към беседата >>
И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища.
Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен. Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години. Човек следва и е следвал. Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека.
И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища.
Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел. Най-сложни работи по химия и пр. ги е знаел.
към беседата >>
Какво означава това?
Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно.
Какво означава това?
После допираш само показалеца и палеца. Ти правиш това движение, но това какво означава? Всички движения трябва да бъдат съзнателни.
към беседата >>
Разправят ми за един слуга при един професор в странство.
Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години. Човек следва и е следвал. Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища.
Разправят ми за един слуга при един професор в странство.
Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел. Най-сложни работи по химия и пр. ги е знаел. Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.
към беседата >>
После допираш само показалеца и палеца.
Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това?
После допираш само показалеца и палеца.
Ти правиш това движение, но това какво означава? Всички движения трябва да бъдат съзнателни.
към беседата >>
Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него.
Човек следва и е следвал. Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство.
Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него.
Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел. Най-сложни работи по химия и пр. ги е знаел. Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.
към беседата >>
Ти правиш това движение, но това какво означава?
Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това? После допираш само показалеца и палеца.
Ти правиш това движение, но това какво означава?
Всички движения трябва да бъдат съзнателни.
към беседата >>
Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел.
Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него.
Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел.
Най-сложни работи по химия и пр. ги е знаел. Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.
към беседата >>
Всички движения трябва да бъдат съзнателни.
И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това? После допираш само показалеца и палеца. Ти правиш това движение, но това какво означава?
Всички движения трябва да бъдат съзнателни.
към беседата >>
Най-сложни работи по химия и пр.
Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел.
Най-сложни работи по химия и пр.
ги е знаел. Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.
към беседата >>
Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го.
Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го.
Устата е символ на любовта. Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място. И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята.
към беседата >>
ги е знаел.
И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел. Най-сложни работи по химия и пр.
ги е знаел.
Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.
към беседата >>
Устата е символ на любовта.
Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го.
Устата е символ на любовта.
Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място. И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна.
към беседата >>
Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.
Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел. Най-сложни работи по химия и пр. ги е знаел.
Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.
към беседата >>
Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място.
Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го. Устата е символ на любовта.
Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място.
И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните.
към беседата >>
Но те са изключения.
Но те са изключения.
Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните. И понеже е бил способен, всичко е заучил. Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така.
към беседата >>
И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това!
Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го. Устата е символ на любовта. Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място.
И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това!
Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно.
към беседата >>
Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните.
Но те са изключения.
Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните.
И понеже е бил способен, всичко е заучил. Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие!
към беседата >>
Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре.
Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го. Устата е символ на любовта. Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място. И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това!
Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре.
Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим.
към беседата >>
И понеже е бил способен, всичко е заучил.
Но те са изключения. Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните.
И понеже е бил способен, всичко е заучил.
Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така.
към беседата >>
Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята.
Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го. Устата е символ на любовта. Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място. И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре.
Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята.
Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката.
към беседата >>
Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди.
Но те са изключения. Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните. И понеже е бил способен, всичко е заучил.
Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди.
Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде?
към беседата >>
Тази кокошка е умна.
Устата е символ на любовта. Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място. И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята.
Тази кокошка е умна.
Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла.
към беседата >>
Дошли воловете при човека да ги отсъди.
Но те са изключения. Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните. И понеже е бил способен, всичко е заучил. Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди.
Дошли воловете при човека да ги отсъди.
Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му.
към беседата >>
Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните.
Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място. И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна.
Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните.
В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик.
към беседата >>
Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така.
Но те са изключения. Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните. И понеже е бил способен, всичко е заучил. Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди.
Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така.
Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази.
към беседата >>
В тях има нещо разумно.
И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните.
В тях има нещо разумно.
От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките.
към беседата >>
Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие!
Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните. И понеже е бил способен, всичко е заучил. Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така.
Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие!
Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека.
към беседата >>
От една кокошка много работи можем да научим.
Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно.
От една кокошка много работи можем да научим.
Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка.
към беседата >>
Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така.
И понеже е бил способен, всичко е заучил. Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие!
Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така.
А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека.
към беседата >>
Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката.
Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим.
Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката.
Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер.
към беседата >>
А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде?
Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така.
А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде?
Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание.
към беседата >>
Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла.
Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката.
Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла.
Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате.
към беседата >>
Сега белята е дошла до главата му.
Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде?
Сега белята е дошла до главата му.
Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя.
към беседата >>
Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик.
Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла.
Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик.
И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи.
към беседата >>
Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази.
Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му.
Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази.
А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва.
към беседата >>
И можеш да познаеш господаря по кокошките.
В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик.
И можеш да познаеш господаря по кокошките.
Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека.
към беседата >>
А пък сега, белята дойде до човека.
Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази.
А пък сега, белята дойде до човека.
Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво.
към беседата >>
Щом те крякат и той кряка.
От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките.
Щом те крякат и той кряка.
Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо.
към беседата >>
Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека.
Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека.
Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека.
Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни.
към беседата >>
Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер.
Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка.
Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер.
Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком.
към беседата >>
Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание.
А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека.
Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание.
Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота.
към беседата >>
Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате.
Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер.
Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате.
Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум.
към беседата >>
Тя не те оставя.
Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание.
Тя не те оставя.
Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв?
към беседата >>
Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи.
Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате.
Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи.
Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората.
към беседата >>
Като забогатееш и станеш мазен, тя идва.
Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя.
Като забогатееш и станеш мазен, тя идва.
Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие?
към беседата >>
Тя ще се научи на това, полека-лека.
И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи.
Тя ще се научи на това, полека-лека.
Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората. Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните.
към беседата >>
Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво.
А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва.
Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво.
Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден?
към беседата >>
Няма да казва нищо.
Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека.
Няма да казва нищо.
Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората. Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните. Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо!
към беседата >>
Смъртта много хубаво се храни.
Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво.
Смъртта много хубаво се храни.
Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш?
към беседата >>
Всичко ще върши мълком.
Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо.
Всичко ще върши мълком.
А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората. Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните. Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо! Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.
към беседата >>
Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота.
Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни.
Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота.
Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота.
към беседата >>
А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум.
Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком.
А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум.
Съвременните животни изразяват характера на хората. Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните. Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо! Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.
към беседата >>
Казваме: „Защо светът е такъв?
Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота.
Казваме: „Защо светът е такъв?
“ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински.
към беседата >>
Съвременните животни изразяват характера на хората.
Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум.
Съвременните животни изразяват характера на хората.
Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните. Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо! Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.
към беседата >>
“ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие?
Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв?
“ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие?
Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси.
към беседата >>
Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните.
Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората.
Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните.
Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо! Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.
към беседата >>
Кому животът е уреден?
Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие?
Кому животът е уреден?
“ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля.
към беседата >>
Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо!
Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората. Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните.
Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо!
Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.
към беседата >>
“ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш?
Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден?
“ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш?
Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади.
към беседата >>
Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.
Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората. Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните. Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо!
Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.
към беседата >>
Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота.
Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш?
Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота.
Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта?
към беседата >>
Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати.
Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати.
Спряха се конете и не вървят. Войника слиза и полковника слиза от каруцата. Единият кон гледа назад. Качи се войникът и конете вървят. Качи се полковникът и конете не вървят, спират се.
към беседата >>
Почва да намира, че дрехите и са детински.
Казваме: „Защо светът е такъв? “ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота.
Почва да намира, че дрехите и са детински.
Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване.
към беседата >>
Спряха се конете и не вървят.
Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати.
Спряха се конете и не вървят.
Войника слиза и полковника слиза от каруцата. Единият кон гледа назад. Качи се войникът и конете вървят. Качи се полковникът и конете не вървят, спират се. Пак се повтори това.
към беседата >>
Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси.
“ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински.
Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси.
Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня.
към беседата >>
Войника слиза и полковника слиза от каруцата.
Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати. Спряха се конете и не вървят.
Войника слиза и полковника слиза от каруцата.
Единият кон гледа назад. Качи се войникът и конете вървят. Качи се полковникът и конете не вървят, спират се. Пак се повтори това. И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“
към беседата >>
Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля.
Кому животът е уреден? “ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси.
Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля.
Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня. Тя е станала робиня.
към беседата >>
Единият кон гледа назад.
Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати. Спряха се конете и не вървят. Войника слиза и полковника слиза от каруцата.
Единият кон гледа назад.
Качи се войникът и конете вървят. Качи се полковникът и конете не вървят, спират се. Пак се повтори това. И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“
към беседата >>
Някои мислите, че сте млади.
“ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля.
Някои мислите, че сте млади.
В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня. Тя е станала робиня. Има ли щастие сега?
към беседата >>
Качи се войникът и конете вървят.
Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати. Спряха се конете и не вървят. Войника слиза и полковника слиза от каруцата. Единият кон гледа назад.
Качи се войникът и конете вървят.
Качи се полковникът и конете не вървят, спират се. Пак се повтори това. И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“
към беседата >>
В какво седи младостта?
Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади.
В какво седи младостта?
Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня. Тя е станала робиня. Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен.
към беседата >>
Качи се полковникът и конете не вървят, спират се.
Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати. Спряха се конете и не вървят. Войника слиза и полковника слиза от каруцата. Единият кон гледа назад. Качи се войникът и конете вървят.
Качи се полковникът и конете не вървят, спират се.
Пак се повтори това. И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“
към беседата >>
Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване.
Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта?
Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване.
Младата мома е робиня. Тя е станала робиня. Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат.
към беседата >>
Пак се повтори това.
Спряха се конете и не вървят. Войника слиза и полковника слиза от каруцата. Единият кон гледа назад. Качи се войникът и конете вървят. Качи се полковникът и конете не вървят, спират се.
Пак се повтори това.
И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“
към беседата >>
Младата мома е робиня.
Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване.
Младата мома е робиня.
Тя е станала робиня. Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три.
към беседата >>
И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“
Войника слиза и полковника слиза от каруцата. Единият кон гледа назад. Качи се войникът и конете вървят. Качи се полковникът и конете не вървят, спират се. Пак се повтори това.
И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“
към беседата >>
Тя е станала робиня.
Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня.
Тя е станала робиня.
Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите.
към беседата >>
Ето как работил нашият приятел с коня си.
Ето как работил нашият приятел с коня си.
Спре се каруцата на пътя. Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви. После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо. Тази кобила ме научи как да постъпвам. Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек.
към беседата >>
Има ли щастие сега?
Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня. Тя е станала робиня.
Има ли щастие сега?
Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание.
към беседата >>
Спре се каруцата на пътя.
Ето как работил нашият приятел с коня си.
Спре се каруцата на пътя.
Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви. После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо. Тази кобила ме научи как да постъпвам. Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек. И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“
към беседата >>
Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен.
В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня. Тя е станала робиня. Има ли щастие сега?
Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен.
Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света.
към беседата >>
Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви.
Ето как работил нашият приятел с коня си. Спре се каруцата на пътя.
Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви.
После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо. Тази кобила ме научи как да постъпвам. Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек. И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“
към беседата >>
Бащата е богат.
Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня. Тя е станала робиня. Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен.
Бащата е богат.
Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее.
към беседата >>
После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо.
Ето как работил нашият приятел с коня си. Спре се каруцата на пътя. Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви.
После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо.
Тази кобила ме научи как да постъпвам. Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек. И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“
към беседата >>
Почват да шият рокли една, две, три.
Младата мома е робиня. Тя е станала робиня. Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат.
Почват да шият рокли една, две, три.
Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр.
към беседата >>
Тази кобила ме научи как да постъпвам.
Ето как работил нашият приятел с коня си. Спре се каруцата на пътя. Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви. После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо.
Тази кобила ме научи как да постъпвам.
Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек. И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“
към беседата >>
Най-сетне тя е недоволна и от роклите.
Тя е станала робиня. Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три.
Най-сетне тя е недоволна и от роклите.
Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била.
към беседата >>
Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек.
Ето как работил нашият приятел с коня си. Спре се каруцата на пътя. Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви. После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо. Тази кобила ме научи как да постъпвам.
Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек.
И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“
към беседата >>
Не и обръщат внимание.
Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите.
Не и обръщат внимание.
Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада?
към беседата >>
И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“
Спре се каруцата на пътя. Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви. После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо. Тази кобила ме научи как да постъпвам. Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек.
И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“
към беседата >>
Искат да я изведат вън в света.
Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание.
Искат да я изведат вън в света.
Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях?
към беседата >>
Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си.
Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си.
Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си. Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно.
към беседата >>
Тя сама не трябва да живее.
Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света.
Тя сама не трябва да живее.
Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш.
към беседата >>
Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си.
Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си.
Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си.
Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр.
Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее.
Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр.
Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата?
към беседата >>
Трябва да имаме една обхода.
Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си. Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си.
Трябва да имаме една обхода.
Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога.
към беседата >>
Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била.
Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр.
Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била.
И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища.
към беседата >>
Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме.
Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си. Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си. Трябва да имаме една обхода.
Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме.
Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш.
към беседата >>
И пита тя: „Защо бях млада?
Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била.
И пита тя: „Защо бях млада?
И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане.
към беседата >>
Това е разумният живот.
Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си. Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си. Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме.
Това е разумният живот.
И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват.
към беседата >>
И защо остарях?
Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада?
И защо остарях?
“ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече.
към беседата >>
И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно.
Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си. Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си. Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот.
И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно.
Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце.
към беседата >>
“ Хубаво е да се ожениш.
Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях?
“ Хубаво е да се ожениш.
Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата?
към беседата >>
Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш.
Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си. Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно.
Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш.
Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце.
към беседата >>
Какъв е смисъла на женитбата?
Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш.
Какъв е смисъла на женитбата?
Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите.
към беседата >>
Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога.
Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш.
Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога.
Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем.
към беседата >>
Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища.
Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата?
Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища.
Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи.
към беседата >>
Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш.
Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога.
Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш.
Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме.
към беседата >>
Там се учи закона на самоотричане.
И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища.
Там се учи закона на самоотричане.
Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи. Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите.
към беседата >>
Вие искате често хората да ви милват.
Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш.
Вие искате често хората да ви милват.
Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите!
към беседата >>
Защото човек трябва да се отрече.
И защо остарях? “ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане.
Защото човек трябва да се отрече.
Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи. Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите. Ако искаш доброволно ще се самоотречеш.
към беседата >>
Научете се да милвате вашите ръце.
И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват.
Научете се да милвате вашите ръце.
Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото.
към беседата >>
Какво нещо е женитбата?
“ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече.
Какво нещо е женитбата?
Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи. Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите. Ако искаш доброволно ще се самоотречеш. Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.
към беседата >>
Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце.
Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце.
Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце.
Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент.
към беседата >>
Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите.
Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата?
Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите.
Имаш много дрехи. Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите. Ако искаш доброволно ще се самоотречеш. Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.
към беседата >>
Всички вие живеете под наем.
Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце.
Всички вие живеете под наем.
Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите.
към беседата >>
Имаш много дрехи.
Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите.
Имаш много дрехи.
Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите. Ако искаш доброволно ще се самоотречеш. Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.
към беседата >>
Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме.
Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем.
Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме.
Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент.
към беседата >>
Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите.
Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи.
Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите.
Ако искаш доброволно ще се самоотречеш. Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.
към беседата >>
Навън из апартаментите!
Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме.
Навън из апартаментите!
Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло.
към беседата >>
Ако искаш доброволно ще се самоотречеш.
Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи. Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите.
Ако искаш доброволно ще се самоотречеш.
Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.
към беседата >>
Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото.
Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите!
Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото.
Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент.
към беседата >>
Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.
Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи. Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите. Ако искаш доброволно ще се самоотречеш.
Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.
към беседата >>
Вие искате да имате един апартамент.
Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото.
Вие искате да имате един апартамент.
Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента.
към беседата >>
При сегашните условия де е нашата воля?
При сегашните условия де е нашата воля?
Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека. Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството.
към беседата >>
Много добре мислите.
Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент.
Много добре мислите.
Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още.
към беседата >>
Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека.
При сегашните условия де е нашата воля?
Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека.
Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението.
към беседата >>
Един ден ще имате един апартамент.
Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите.
Един ден ще имате един апартамент.
Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента.
към беседата >>
Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога.
При сегашните условия де е нашата воля? Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека.
Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога.
Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината.
към беседата >>
Това е вашето тяло.
Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент.
Това е вашето тяло.
И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента. На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го.
към беседата >>
Когато пипаш един предмет, ти го цениш.
При сегашните условия де е нашата воля? Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека. Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога.
Когато пипаш един предмет, ти го цениш.
Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив.
към беседата >>
И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент.
Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло.
И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент.
Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента. На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го. А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство.
към беседата >>
Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката.
При сегашните условия де е нашата воля? Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека. Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. Когато пипаш един предмет, ти го цениш.
Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката.
Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен.
към беседата >>
Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента.
Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент.
Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента.
Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента. На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го. А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство. Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.
към беседата >>
Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството.
При сегашните условия де е нашата воля? Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека. Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката.
Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството.
Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен.
към беседата >>
Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още.
Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента.
Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още.
Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента. На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го. А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство. Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.
към беседата >>
Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението.
Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека. Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството.
Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението.
Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав.
към беседата >>
Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента.
Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още.
Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента.
На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го. А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство. Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.
към беседата >>
Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината.
Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението.
Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината.
Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш.
към беседата >>
На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го.
Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента.
На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го.
А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство. Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.
към беседата >>
Ако обикнеш красотата, ще станеш красив.
Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината.
Ако обикнеш красотата, ще станеш красив.
Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш.
към беседата >>
А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство.
И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента. На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го.
А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство.
Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.
към беседата >>
Ако обикнеш науката, ще станеш учен.
Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив.
Ако обикнеш науката, ще станеш учен.
Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме.
към беседата >>
Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.
Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента. На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го. А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство.
Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.
към беседата >>
Ако обикнеш силата, ще станеш силен.
Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен.
Ако обикнеш силата, ще станеш силен.
Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде.
към беседата >>
Ако ние имаме любов към Бога, ако в нас функционират мъдростта и знанието, които Той ни е дал, и ако виждаме Бога в Любовта, Мъдростта и Истината, ние ще бъдем собственици на това, което Бог ни е дал.
Ако ние имаме любов към Бога, ако в нас функционират мъдростта и знанието, които Той ни е дал, и ако виждаме Бога в Любовта, Мъдростта и Истината, ние ще бъдем собственици на това, което Бог ни е дал.
Но ако в нас не функционират Любовта, Знанието и Истината, които Бог ни е дал, тогаз ще ни вземат и онова, което Бог ни е дал.
към беседата >>
Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав.
Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен.
Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав.
Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде.
към беседата >>
Но ако в нас не функционират Любовта, Знанието и Истината, които Бог ни е дал, тогаз ще ни вземат и онова, което Бог ни е дал.
Ако ние имаме любов към Бога, ако в нас функционират мъдростта и знанието, които Той ни е дал, и ако виждаме Бога в Любовта, Мъдростта и Истината, ние ще бъдем собственици на това, което Бог ни е дал.
Но ако в нас не функционират Любовта, Знанието и Истината, които Бог ни е дал, тогаз ще ни вземат и онова, което Бог ни е дал.
към беседата >>
Ако обикнеш доброто, добър ще станеш.
Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав.
Ако обикнеш доброто, добър ще станеш.
Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага.
към беседата >>
Някои казват: „Като умрем, къде ще идем?
Някои казват: „Като умрем, къде ще идем?
“ Като умрете без любов ще останете на земята. Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание.
към беседата >>
Каквото обикнеш ще станеш.
Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш.
Каквото обикнеш ще станеш.
А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света.
към беседата >>
“ Като умрете без любов ще останете на земята.
Някои казват: „Като умрем, къде ще идем?
“ Като умрете без любов ще останете на земята.
Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен.
към беседата >>
А пък ние искаме да станем такива без да обичаме.
Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш.
А пък ние искаме да станем такива без да обичаме.
Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага.
към беседата >>
Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете.
Някои казват: „Като умрем, къде ще идем? “ Като умрете без любов ще останете на земята.
Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете.
Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете.
към беседата >>
Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде.
Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме.
Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде.
Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето.
към беседата >>
Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете.
Някои казват: „Като умрем, къде ще идем? “ Като умрете без любов ще останете на земята. Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете.
Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете.
Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете.
към беседата >>
Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде.
Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде.
Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде.
И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане.
към беседата >>
Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов.
Някои казват: „Като умрем, къде ще идем? “ Като умрете без любов ще останете на земята. Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете.
Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов.
При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса.
към беседата >>
И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага.
Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде.
И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага.
Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе.
към беседата >>
При ангелите ще отидеш, ако имаш знание.
Някои казват: „Като умрем, къде ще идем? “ Като умрете без любов ще останете на земята. Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов.
При ангелите ще отидеш, ако имаш знание.
А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят?
към беседата >>
В думата Исайя са важни две букви: И и А.
В думата Исайя са важни две букви: И и А.
А пък другите съгласни букви са само бентове. От И и А е станало Я. Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя. Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът). Езикът в стария завет е много прям.
към беседата >>
Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света.
Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага.
Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света.
Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане.
към беседата >>
А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен.
“ Като умрете без любов ще останете на земята. Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание.
А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен.
Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той?
към беседата >>
А пък другите съгласни букви са само бентове.
В думата Исайя са важни две букви: И и А.
А пък другите съгласни букви са само бентове.
От И и А е станало Я. Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя. Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът). Езикът в стария завет е много прям. Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“
към беседата >>
Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага.
А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света.
Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага.
Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш.
към беседата >>
Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете.
Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен.
Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете.
Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище.
към беседата >>
От И и А е станало Я.
В думата Исайя са важни две букви: И и А. А пък другите съгласни букви са само бентове.
От И и А е станало Я.
Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя. Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът). Езикът в стария завет е много прям. Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“
към беседата >>
Основното нещо започва с яденето.
Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага.
Основното нещо започва с яденето.
Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това.
към беседата >>
Ако нямате любов, при Бога не може да отидете.
Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете.
Ако нямате любов, при Бога не може да отидете.
Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе.
към беседата >>
Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя.
В думата Исайя са важни две букви: И и А. А пък другите съгласни букви са само бентове. От И и А е станало Я.
Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя.
Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът). Езикът в стария завет е много прям. Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“
към беседата >>
Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане.
Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето.
Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане.
Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това. Трябва да обикнеш въздуха.
към беседата >>
Така седи въпроса.
Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете.
Така седи въпроса.
Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там.
към беседата >>
Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът).
В думата Исайя са важни две букви: И и А. А пък другите съгласни букви са само бентове. От И и А е станало Я. Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя.
Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът).
Езикът в стария завет е много прям. Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“
към беседата >>
Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе.
И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане.
Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе.
Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това. Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане.
към беседата >>
Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят?
При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса.
Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят?
“ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище.
към беседата >>
Езикът в стария завет е много прям.
В думата Исайя са важни две букви: И и А. А пък другите съгласни букви са само бентове. От И и А е станало Я. Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя. Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът).
Езикът в стария завет е много прям.
Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“
към беседата >>
Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане.
Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе.
Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане.
И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това. Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух.
към беседата >>
“ Някой замине и питат: „Къде е той?
А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят?
“ Някой замине и питат: „Къде е той?
“ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите.
към беседата >>
Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“
А пък другите съгласни букви са само бентове. От И и А е станало Я. Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя. Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът). Езикът в стария завет е много прям.
Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“
към беседата >>
И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш.
Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане.
И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш.
И не само това. Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух. И не само това.
към беседата >>
“ Той е на училище.
Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той?
“ Той е на училище.
Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате.
към беседата >>
Тук се говори, че е дошло време за спасение.
Тук се говори, че е дошло време за спасение.
Сега не е време за посяване. Някои искат да им се говори за пасение. А пък сегашната епоха не е епоха на спасение. В 8 ст. се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
към беседата >>
И не само това.
Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш.
И не само това.
Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух. И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш.
към беседата >>
Той може да е свършил тука университет, но там е бебе.
Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище.
Той може да е свършил тука университет, но там е бебе.
Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате. Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят.
към беседата >>
Сега не е време за посяване.
Тук се говори, че е дошло време за спасение.
Сега не е време за посяване.
Някои искат да им се говори за пасение. А пък сегашната епоха не е епоха на спасение. В 8 ст. се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
към беседата >>
Трябва да обикнеш въздуха.
Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това.
Трябва да обикнеш въздуха.
Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух. И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш.
към беседата >>
Сега започва там.
Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе.
Сега започва там.
Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате. Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят. И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.
към беседата >>
Някои искат да им се говори за пасение.
Тук се говори, че е дошло време за спасение. Сега не е време за посяване.
Някои искат да им се говори за пасение.
А пък сегашната епоха не е епоха на спасение. В 8 ст. се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
към беседата >>
Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане.
Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това. Трябва да обикнеш въздуха.
Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане.
Ще обичаш хубавия въздух. И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания.
към беседата >>
Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище.
Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят? “ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там.
Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище.
Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате. Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят. И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.
към беседата >>
А пък сегашната епоха не е епоха на спасение.
Тук се говори, че е дошло време за спасение. Сега не е време за посяване. Някои искат да им се говори за пасение.
А пък сегашната епоха не е епоха на спасение.
В 8 ст. се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
към беседата >>
Ще обичаш хубавия въздух.
Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това. Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане.
Ще обичаш хубавия въздух.
И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш.
към беседата >>
Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите.
“ Някой замине и питат: „Къде е той? “ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище.
Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите.
Не искам да ми вярвате. Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят. И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.
към беседата >>
В 8 ст.
Тук се говори, че е дошло време за спасение. Сега не е време за посяване. Някои искат да им се говори за пасение. А пък сегашната епоха не е епоха на спасение.
В 8 ст.
се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
към беседата >>
И не само това.
И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това. Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух.
И не само това.
Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света.
към беседата >>
Не искам да ми вярвате.
“ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите.
Не искам да ми вярвате.
Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят. И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.
към беседата >>
се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
Тук се говори, че е дошло време за спасение. Сега не е време за посяване. Някои искат да им се говори за пасение. А пък сегашната епоха не е епоха на спасение. В 8 ст.
се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
към беседата >>
Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш.
И не само това. Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух. И не само това.
Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш.
Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука.
към беседата >>
Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят.
Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате.
Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят.
И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.
към беседата >>
„Венир Бенир“.
„Венир Бенир“.
към беседата >>
Ако не обикнеш звука, глух ще останеш.
Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух. И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш.
Ако не обикнеш звука, глух ще останеш.
Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това.
към беседата >>
И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.
Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате. Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят.
И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.
към беседата >>
Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки.
Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки.
Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло. А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания?
към беседата >>
Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания.
Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух. И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш.
Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания.
И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека.
към беседата >>
Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението.
Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението.
Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр. Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината. То е една перспектива. Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си. Много художници не знаят, как да поставят картините си.
към беседата >>
Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло.
Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки.
Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло.
А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания.
към беседата >>
И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш.
Ще обичаш хубавия въздух. И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания.
И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш.
Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп.
към беседата >>
Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр.
Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението.
Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр.
Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината. То е една перспектива. Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си. Много художници не знаят, как да поставят картините си. Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.
към беседата >>
А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат.
Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки. Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло.
А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат.
Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита.
към беседата >>
Много работи има, които трябва да обикнеш в света.
И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш.
Много работи има, които трябва да обикнеш в света.
Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата.
към беседата >>
Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината.
Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението. Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр.
Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината.
То е една перспектива. Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си. Много художници не знаят, как да поставят картините си. Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.
към беседата >>
Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими.
Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки. Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло. А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат.
Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими.
От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя.
към беседата >>
Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука.
Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света.
Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука.
Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята.
към беседата >>
То е една перспектива.
Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението. Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр. Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината.
То е една перспектива.
Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си. Много художници не знаят, как да поставят картините си. Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.
към беседата >>
От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята.
Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки. Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло. А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими.
От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята.
Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават.
към беседата >>
Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това.
Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука.
Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това.
Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек?
към беседата >>
Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си.
Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението. Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр. Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината. То е една перспектива.
Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си.
Много художници не знаят, как да поставят картините си. Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.
към беседата >>
Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания?
Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки. Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло. А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята.
Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания?
Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот.
към беседата >>
Ходенето е едно благо за човека.
Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това.
Ходенето е едно благо за човека.
Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги.
към беседата >>
Много художници не знаят, как да поставят картините си.
Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението. Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр. Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината. То е една перспектива. Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си.
Много художници не знаят, как да поставят картините си.
Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.
към беседата >>
Те са много детински разбирания.
Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло. А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания?
Те са много детински разбирания.
Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи.
към беседата >>
Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп.
И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека.
Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп.
Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги.
към беседата >>
Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.
Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр. Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината. То е една перспектива. Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си. Много художници не знаят, как да поставят картините си.
Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.
към беседата >>
Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита.
А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания.
Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита.
И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ.
към беседата >>
Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата.
Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп.
Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата.
И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава.
към беседата >>
Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава.
Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава.
Любов е вложил той. Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си.
към беседата >>
И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя.
Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита.
И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя.
Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш?
към беседата >>
И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята.
Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата.
И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята.
Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си.
към беседата >>
Любов е вложил той.
Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава.
Любов е вложил той.
Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената.
към беседата >>
Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават.
От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя.
Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават.
И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее.
към беседата >>
Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек?
Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята.
Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек?
Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите.
към беседата >>
Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил.
Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава. Любов е вложил той.
Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил.
После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината.
към беседата >>
И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот.
Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават.
И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот.
Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега?
към беседата >>
Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги.
Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек?
Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги.
Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек.
към беседата >>
После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата.
Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава. Любов е вложил той. Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил.
После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата.
После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина.
към беседата >>
Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи.
Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот.
Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи.
Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога.
към беседата >>
Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги.
Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги.
Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги.
В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят.
към беседата >>
После, този художник е бил свободен, обичал е истината.
Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава. Любов е вложил той. Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата.
После, този художник е бил свободен, обичал е истината.
После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той.
към беседата >>
Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ.
Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи.
Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ.
Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата?
към беседата >>
В нас има един вътрешен живот, който ни смущава.
Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги.
В нас има един вътрешен живот, който ни смущава.
Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто.
към беседата >>
После е турил светлина в картината си.
Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава. Любов е вложил той. Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината.
После е турил светлина в картината си.
Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това.
към беседата >>
Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш?
И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ.
Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш?
С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога?
към беседата >>
Недоволен си от себе си.
И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава.
Недоволен си от себе си.
Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата.
към беседата >>
Вложил е любов, тя е съществената.
Любов е вложил той. Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си.
Вложил е любов, тя е съществената.
Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава.
към беседата >>
С такава вяра не може да се успее.
Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш?
С такава вяра не може да се успее.
Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си?
към беседата >>
Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите.
Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си.
Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите.
Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят.
към беседата >>
Любовта е, която отваря картината.
Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената.
Любовта е, която отваря картината.
Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал.
към беседата >>
Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега?
И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее.
Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега?
Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал.
към беседата >>
Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек.
Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите.
Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек.
Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят.
към беседата >>
Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина.
После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината.
Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина.
Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен.
към беседата >>
Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога.
Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега?
Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога.
В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи.
към беседата >>
Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят.
Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек.
Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят.
Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят.
към беседата >>
Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той.
После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина.
Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той.
Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си.
към беседата >>
В този смисъл в какво седи вярата?
Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога.
В този смисъл в какво седи вярата?
В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много.
към беседата >>
Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто.
В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят.
Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто.
Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят.
към беседата >>
Веднага познавам това.
После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той.
Веднага познавам това.
Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина.
към беседата >>
В какво именно да угодим на Бога?
Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата?
В какво именно да угодим на Бога?
Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си.
към беседата >>
Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата.
Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто.
Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата.
И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят.
към беседата >>
Има известни линии на картината, по които се познава.
Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това.
Има известни линии на картината, по които се познава.
После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството.
към беседата >>
Един ученик как ще угоди на учителя си?
С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога?
Един ученик как ще угоди на учителя си?
Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени.
към беседата >>
И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят.
Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата.
И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят.
И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно.
към беседата >>
После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал.
Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава.
После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал.
И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило.
към беседата >>
Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал.
Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си?
Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал.
Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе.
към беседата >>
И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят.
Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят.
И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят.
Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш.
към беседата >>
И виждам, че той е бил свободен.
Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал.
И виждам, че той е бил свободен.
Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода.
към беседата >>
Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи.
Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал.
Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи.
Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек?
към беседата >>
Справедливостта представя духовния свят.
Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят.
Справедливостта представя духовния свят.
Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш.
към беседата >>
Свобода е вложил в картината си.
Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен.
Свобода е вложил в картината си.
Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител.
към беседата >>
Не да има някакви философии, че знае много.
В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи.
Не да има някакви философии, че знае много.
Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие.
към беседата >>
Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят.
Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят.
Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят.
Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш.
към беседата >>
Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина.
Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си.
Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина.
Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода.
към беседата >>
Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си.
В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много.
Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си.
Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите.
към беседата >>
Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят.
Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят.
Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят.
Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат.
към беседата >>
Това е моята преценка за изкуството.
Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина.
Това е моята преценка за изкуството.
И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е!
към беседата >>
Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени.
Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си.
Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени.
И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи.
към беседата >>
Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно.
И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят.
Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно.
Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш.
към беседата >>
И в музиката е същото правило.
После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството.
И в музиката е същото правило.
Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило.
към беседата >>
И като ви говорят не знаете, какво ще излезе.
Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени.
И като ви говорят не знаете, какво ще излезе.
Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи. Как ще ги съдиш?
към беседата >>
Във физическия свят с краката си ще отидеш.
И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно.
Във физическия свят с краката си ще отидеш.
В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там.
към беседата >>
Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода.
И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило.
Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода.
И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило. Писател ли е, същото правило.
към беседата >>
Знаете ли какво ще значи наплашен човек?
Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе.
Знаете ли какво ще значи наплашен човек?
Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи. Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш.
към беседата >>
В духовния свят с работата си ще отидеш.
Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш.
В духовния свят с работата си ще отидеш.
А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа.
към беседата >>
И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител.
Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода.
И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител.
Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило. Писател ли е, същото правило. Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.
към беседата >>
Например, бил си богат и си давал пари на доверие.
Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек?
Например, бил си богат и си давал пари на доверие.
На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи. Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат.
към беседата >>
А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш.
Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш.
А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш.
И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят.
към беседата >>
Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода.
Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител.
Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода.
И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило. Писател ли е, същото правило. Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.
към беседата >>
На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите.
Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие.
На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите.
Нямаш документи. Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби.
към беседата >>
И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат.
Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш.
И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат.
А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят.
към беседата >>
И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е!
Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода.
И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е!
Свещеник ли е някой, същото правило. Писател ли е, същото правило. Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.
към беседата >>
Нямаш документи.
Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите.
Нямаш документи.
Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят.
към беседата >>
А пък в духовния свят с работата си ще идеш.
Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат.
А пък в духовния свят с работата си ще идеш.
Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света.
към беседата >>
Свещеник ли е някой, същото правило.
И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е!
Свещеник ли е някой, същото правило.
Писател ли е, същото правило. Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.
към беседата >>
Как ще ги съдиш?
И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи.
Как ще ги съдиш?
Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча.
към беседата >>
Работата ще те препоръча за там.
Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш.
Работата ще те препоръча за там.
Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората.
към беседата >>
Писател ли е, същото правило.
Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило.
Писател ли е, същото правило.
Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.
към беседата >>
Не можеш да ги съдиш.
Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи. Как ще ги съдиш?
Не можеш да ги съдиш.
Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби?
към беседата >>
Ако ти свириш, това е една работа.
В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там.
Ако ти свириш, това е една работа.
Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите.
към беседата >>
Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.
И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило. Писател ли е, същото правило.
Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.
към беседата >>
Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат.
Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи. Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш.
Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат.
Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец.
към беседата >>
Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят.
А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа.
Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят.
Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска.
към беседата >>
Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути.
Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути.
Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш.
към беседата >>
Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби.
На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи. Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат.
Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби.
Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена.
към беседата >>
Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят.
И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят.
Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят.
Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи.
към беседата >>
Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов.
Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути.
Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов.
Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш.
към беседата >>
Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят.
Нямаш документи. Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби.
Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят.
Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен.
към беседата >>
Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света.
А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят.
Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света.
Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят?
към беседата >>
Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш.
Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути. Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов.
Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш.
Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде.
към беседата >>
Да ги опеча.
Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят.
Да ги опеча.
Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник.
към беседата >>
Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората.
Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света.
Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората.
Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят? Никой няма да слуша.
към беседата >>
Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината.
Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути. Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш.
Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината.
Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен.
към беседата >>
Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби?
Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча.
Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби?
Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца.
към беседата >>
Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите.
Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората.
Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите.
Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят? Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва.
към беседата >>
Като ходиш да ти е приятно, че ходиш.
Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути. Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината.
Като ходиш да ти е приятно, че ходиш.
Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко.
към беседата >>
Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец.
Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби?
Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец.
Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби.
към беседата >>
Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска.
Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите.
Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска.
Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят? Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете.
към беседата >>
Като работиш, да ти е приятно, че работиш.
Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути. Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш.
Като работиш, да ти е приятно, че работиш.
И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил.
към беседата >>
Има си жена.
Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец.
Има си жена.
Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби.
към беседата >>
Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи.
Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска.
Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи.
Кому ще говорят? Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл.
към беседата >>
И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш.
Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш.
И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш.
И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му.
към беседата >>
Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен.
Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена.
Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен.
Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите?
към беседата >>
Кому ще говорят?
Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи.
Кому ще говорят?
Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече.
към беседата >>
И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде.
Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш.
И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде.
Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея.
към беседата >>
Той е свещеник.
Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен.
Той е свещеник.
Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде?
към беседата >>
Никой няма да слуша.
Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят?
Никой няма да слуша.
Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят.
към беседата >>
Благодари на Бога, че си свободен.
Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде.
Благодари на Бога, че си свободен.
Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца.
Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник.
Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца.
Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това.
към беседата >>
Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва.
Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят? Никой няма да слуша.
Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва.
Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете.
към беседата >>
Да му благодариш за всичко.
Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен.
Да му благодариш за всичко.
Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега.
към беседата >>
Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби.
Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца.
Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби.
Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко?
към беседата >>
Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете.
Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят? Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва.
Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете.
Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви.
към беседата >>
Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил.
Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко.
Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил.
И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде?
към беседата >>
Мислил какво да прави с двете риби.
Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби.
Мислил какво да прави с двете риби.
И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве.
към беседата >>
Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл.
Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят? Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете.
Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл.
Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви.
към беседата >>
И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му.
И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил.
И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му.
Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света?
към беседата >>
И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите?
Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби.
И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите?
Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве.
към беседата >>
Аз разправям сега за този, който знае повече.
Кому ще говорят? Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл.
Аз разправям сега за този, който знае повече.
Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха.
към беседата >>
Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея.
И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му.
Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея.
Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи.
към беседата >>
Защо ги изяде?
Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите?
Защо ги изяде?
За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави.
към беседата >>
Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят.
Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече.
Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят.
Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло.
към беседата >>
Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината.
Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея.
Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината.
Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път.
към беседата >>
За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това.
Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде?
За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това.
Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш.
към беседата >>
Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете.
Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят.
Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете.
Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви.
към беседата >>
Това са новите хора в света, които идат сега.
Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината.
Това са новите хора в света, които идат сега.
Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния.
към беседата >>
Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко?
Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това.
Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко?
“ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш. А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко.
към беседата >>
Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви.
Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете.
Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви.
Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам.
към беседата >>
Кой трябва да дойде?
Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега.
Кой трябва да дойде?
Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха.
към беседата >>
“ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве.
Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко?
“ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве.
Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш. А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко. Ти ставаш ли мой слуга?
към беседата >>
Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви.
Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви.
Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви.
Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца.
към беседата >>
Кой трябва да преобрази света?
И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде?
Кой трябва да преобрази света?
Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие.
към беседата >>
Втората изпратих на попадията за нейното здраве.
И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве.
Втората изпратих на попадията за нейното здраве.
Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш. А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко. Ти ставаш ли мой слуга? “ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.
към беседата >>
Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха.
Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви.
Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха.
Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така.
към беседата >>
Само по този начин света може да се поправи.
Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света?
Само по този начин света може да се поправи.
Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света.
към беседата >>
Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави.
Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве.
Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави.
А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш. А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко. Ти ставаш ли мой слуга? “ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.
към беседата >>
Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло.
Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха.
Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло.
Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес.
към беседата >>
Няма друг път.
Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи.
Няма друг път.
Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света.
към беседата >>
А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш.
За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави.
А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш.
А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко. Ти ставаш ли мой слуга? “ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.
към беседата >>
Аз виждам, защо не му върви.
Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло.
Аз виждам, защо не му върви.
Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви?
към беседата >>
Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния.
Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път.
Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния.
Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата.
към беседата >>
А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко.
Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко? “ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш.
А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко.
Ти ставаш ли мой слуга? “ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.
към беседата >>
Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам.
Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви.
Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам.
Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
към беседата >>
Ние сме към края на този свят, на тая епоха.
Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния.
Ние сме към края на този свят, на тая епоха.
Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега.
към беседата >>
Ти ставаш ли мой слуга?
“ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш. А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко.
Ти ставаш ли мой слуга?
“ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.
към беседата >>
Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца.
Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам.
Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца.
На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
към беседата >>
Сега иде това, което наричат второ пришествие.
Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха.
Сега иде това, което наричат второ пришествие.
Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие.
към беседата >>
“ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.
Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш. А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко. Ти ставаш ли мой слуга?
“ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.
към беседата >>
На другата сутрин, пак почва да прави така.
Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца.
На другата сутрин, пак почва да прави така.
Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
към беседата >>
Или аз го наричам идването на Любовта в света.
Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие.
Или аз го наричам идването на Любовта в света.
Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов.
към беседата >>
Едно време се казвало, че трябва да се пази съботата.
Едно време се казвало, че трябва да се пази съботата.
Тогава съботата е играла важна роля. Ако си позволиш тогава, в събота да направиш нещо ще намериш ешафода. Евреите с камъни убиваха онзи, който работи в събота.
към беседата >>
Това е един сложен процес.
Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така.
Това е един сложен процес.
Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
към беседата >>
Бог ще се прояви като любов в света.
Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света.
Бог ще се прояви като любов в света.
А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие.
към беседата >>
Тогава съботата е играла важна роля.
Едно време се казвало, че трябва да се пази съботата.
Тогава съботата е играла важна роля.
Ако си позволиш тогава, в събота да направиш нещо ще намериш ешафода. Евреите с камъни убиваха онзи, който работи в събота.
към беседата >>
Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви?
Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес.
Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви?
Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
към беседата >>
А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата.
Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света.
А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата.
Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха.
към беседата >>
Ако си позволиш тогава, в събота да направиш нещо ще намериш ешафода.
Едно време се казвало, че трябва да се пази съботата. Тогава съботата е играла важна роля.
Ако си позволиш тогава, в събота да направиш нещо ще намериш ешафода.
Евреите с камъни убиваха онзи, който работи в събота.
към беседата >>
Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви?
Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
към беседата >>
Безсмъртието иде сега.
Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата.
Безсмъртието иде сега.
Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието!
към беседата >>
Евреите с камъни убиваха онзи, който работи в събота.
Едно време се казвало, че трябва да се пази съботата. Тогава съботата е играла важна роля. Ако си позволиш тогава, в събота да направиш нещо ще намериш ешафода.
Евреите с камъни убиваха онзи, който работи в събота.
към беседата >>
Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет.
Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет.
Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака.
към беседата >>
Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие.
Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега.
Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие.
Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение.
към беседата >>
Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога.
Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога.
Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара. Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете? В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата. Те отиваха по някой път. Те идваха отдалеч, в годината веднъж.
към беседата >>
Той бил роб на един от римските патриции.
Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет.
Той бил роб на един от римските патриции.
Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил.
към беседата >>
Или в един свят на Любов.
Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие.
Или в един свят на Любов.
И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение. Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка.
към беседата >>
Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара.
Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога.
Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара.
Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете? В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата. Те отиваха по някой път. Те идваха отдалеч, в годината веднъж.
към беседата >>
Господарят обичал да налага робите си.
Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет. Той бил роб на един от римските патриции.
Господарят обичал да налага робите си.
Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума.
към беседата >>
И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие.
Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов.
И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие.
Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение. Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка. И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.
към беседата >>
Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете?
Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога. Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара.
Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете?
В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата. Те отиваха по някой път. Те идваха отдалеч, в годината веднъж.
към беседата >>
Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно.
Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет. Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си.
Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно.
Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги.
към беседата >>
Това е новата епоха.
А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие.
Това е новата епоха.
Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение. Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка. И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.
към беседата >>
В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата.
Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога. Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара. Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете?
В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата.
Те отиваха по някой път. Те идваха отдалеч, в годината веднъж.
към беседата >>
Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче.
Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет. Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно.
Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче.
Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо.
към беседата >>
Това ще се проповядва – безсмъртието!
Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха.
Това ще се проповядва – безсмъртието!
А пък сега проповядват спасение. Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка. И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.
към беседата >>
Те отиваха по някой път.
Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога. Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара. Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете? В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата.
Те отиваха по някой път.
Те идваха отдалеч, в годината веднъж.
към беседата >>
Един ден почнал да му натиска крака.
Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет. Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче.
Един ден почнал да му натиска крака.
Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот.
към беседата >>
А пък сега проповядват спасение.
Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието!
А пък сега проповядват спасение.
Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка. И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.
към беседата >>
Те идваха отдалеч, в годината веднъж.
Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога. Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара. Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете? В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата. Те отиваха по някой път.
Те идваха отдалеч, в годината веднъж.
към беседата >>
Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил.
Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака.
Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил.
Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен.
към беседата >>
Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка.
Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение.
Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка.
И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.
към беседата >>
Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти.
Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти.
Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение. Всяко ядене е жертвоприношение. И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето!
към беседата >>
Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума.
Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил.
Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума.
След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г.
към беседата >>
И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.
И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение. Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка.
И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.
към беседата >>
Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение.
Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти.
Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение.
Всяко ядене е жертвоприношение. И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става.
към беседата >>
След това Епиктет написал хубави книги.
Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума.
След това Епиктет написал хубави книги.
Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него.
към беседата >>
Ние вече влизаме в новата епоха в която ще ни пратят в Божественото училище да научим що е любов, що е знание, що е свобода.
Ние вече влизаме в новата епоха в която ще ни пратят в Божественото училище да научим що е любов, що е знание, що е свобода.
Това е новата епоха, която иде сега.
към беседата >>
Всяко ядене е жертвоприношение.
Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти. Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение.
Всяко ядене е жертвоприношение.
И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни.
към беседата >>
Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо.
Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги.
Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо.
Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме.
към беседата >>
Това е новата епоха, която иде сега.
Ние вече влизаме в новата епоха в която ще ни пратят в Божественото училище да научим що е любов, що е знание, що е свобода.
Това е новата епоха, която иде сега.
към беседата >>
И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма.
Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти. Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение. Всяко ядене е жертвоприношение.
И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма.
И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила.
към беседата >>
Епиктет е живял един християнски живот.
Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо.
Епиктет е живял един християнски живот.
Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог.
към беседата >>
3.
Хубавата страна
,
ООК
, София, 22.11.1939г.,
Ти видиш един човек и му казваш: „Ти не постъпваш добре.“ Някой е писал, ти му казваш: „Не пишеш хубаво.“ Някой пише така: За последната буква казваш: „Това е много широко.
Та казвам: В сегашния живот ние се намираме при такива теляци. Ние говорим на един език, а той не разбира. Той говори на друг език. Той натиска с кесията и търка.
Ти видиш един човек и му казваш: „Ти не постъпваш добре.“ Някой е писал, ти му казваш: „Не пишеш хубаво.“ Някой пише така: За последната буква казваш: „Това е много широко.
Много пари струва. Да го събереш в малко пространство.“
към беседата >>
Един лъч от някоя нова светлина ще дойде в ума ви и един лъч от някаква нова топлина ще дойде в сърцето ви.
Аз мога да ви заставя да го правите всички. Ако кажа, че ако правите всички това упражнение цяла година, ще спечелите два милиона, тогава ще го правите. А пък аз ви казвам: Никакви два милиона няма да спечелите. Ще придобиете едно трезвено състояние. Ще стане едно малко прояснение в ума ви.
Един лъч от някоя нова светлина ще дойде в ума ви и един лъч от някаква нова топлина ще дойде в сърцето ви.
Това е доста. Значи приели сме от Божественото, от което сме лишени. Когато слушаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато гледаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато ядеш и не възприемеш Божественото; когато работиш и в работата не възприемеш Божественото, ти се усещаш недоволен.
към беседата >>
Много пари струва.
Та казвам: В сегашния живот ние се намираме при такива теляци. Ние говорим на един език, а той не разбира. Той говори на друг език. Той натиска с кесията и търка. Ти видиш един човек и му казваш: „Ти не постъпваш добре.“ Някой е писал, ти му казваш: „Не пишеш хубаво.“ Някой пише така: За последната буква казваш: „Това е много широко.
Много пари струва.
Да го събереш в малко пространство.“
към беседата >>
Това е доста.
Ако кажа, че ако правите всички това упражнение цяла година, ще спечелите два милиона, тогава ще го правите. А пък аз ви казвам: Никакви два милиона няма да спечелите. Ще придобиете едно трезвено състояние. Ще стане едно малко прояснение в ума ви. Един лъч от някоя нова светлина ще дойде в ума ви и един лъч от някаква нова топлина ще дойде в сърцето ви.
Това е доста.
Значи приели сме от Божественото, от което сме лишени. Когато слушаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато гледаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато ядеш и не възприемеш Божественото; когато работиш и в работата не възприемеш Божественото, ти се усещаш недоволен.
към беседата >>
Да го събереш в малко пространство.“
Ние говорим на един език, а той не разбира. Той говори на друг език. Той натиска с кесията и търка. Ти видиш един човек и му казваш: „Ти не постъпваш добре.“ Някой е писал, ти му казваш: „Не пишеш хубаво.“ Някой пише така: За последната буква казваш: „Това е много широко. Много пари струва.
Да го събереш в малко пространство.“
към беседата >>
Значи приели сме от Божественото, от което сме лишени.
А пък аз ви казвам: Никакви два милиона няма да спечелите. Ще придобиете едно трезвено състояние. Ще стане едно малко прояснение в ума ви. Един лъч от някоя нова светлина ще дойде в ума ви и един лъч от някаква нова топлина ще дойде в сърцето ви. Това е доста.
Значи приели сме от Божественото, от което сме лишени.
Когато слушаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато гледаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато ядеш и не възприемеш Божественото; когато работиш и в работата не възприемеш Божественото, ти се усещаш недоволен.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да бъде хубаво направено.
Всяко нещо трябва да бъде хубаво направено.
На това т единият крак е по-дълъг, средният – по-къс, а третият – още по-къс.
към беседата >>
Когато слушаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато гледаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато ядеш и не възприемеш Божественото; когато работиш и в работата не възприемеш Божественото, ти се усещаш недоволен.
Ще придобиете едно трезвено състояние. Ще стане едно малко прояснение в ума ви. Един лъч от някоя нова светлина ще дойде в ума ви и един лъч от някаква нова топлина ще дойде в сърцето ви. Това е доста. Значи приели сме от Божественото, от което сме лишени.
Когато слушаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато гледаш и не възприемеш това, което Бог ти изпраща; когато ядеш и не възприемеш Божественото; когато работиш и в работата не възприемеш Божественото, ти се усещаш недоволен.
към беседата >>
На това т единият крак е по-дълъг, средният – по-къс, а третият – още по-къс.
Всяко нещо трябва да бъде хубаво направено.
На това т единият крак е по-дълъг, средният – по-къс, а третият – още по-къс.
към беседата >>
(Учителят ходи много бързо и нервно.
(Учителят ходи много бързо и нервно.
След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно. Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение. (Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш.
към беседата >>
Някой пише Р така (1), а друг така: (2).
Някой пише Р така (1), а друг така: (2).
Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш? Ако произнесеш А, какво придобиваш? Буквата А е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А.
към беседата >>
След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно.
(Учителят ходи много бързо и нервно.
След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно.
Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение. (Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят.
към беседата >>
Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш?
Някой пише Р така (1), а друг така: (2).
Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш?
Ако произнесеш А, какво придобиваш? Буквата А е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари.
към беседата >>
Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение.
(Учителят ходи много бързо и нервно. След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно.
Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение.
(Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят. И чуваш един тих, нежен глас.
към беседата >>
Ако произнесеш А, какво придобиваш?
Някой пише Р така (1), а друг така: (2). Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш?
Ако произнесеш А, какво придобиваш?
Буквата А е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш.
към беседата >>
(Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение?
(Учителят ходи много бързо и нервно. След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно. Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение.
(Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение?
Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят. И чуваш един тих, нежен глас. А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне.
към беседата >>
Буквата А е една основна гласна.
Някой пише Р така (1), а друг така: (2). Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш? Ако произнесеш А, какво придобиваш?
Буквата А е една основна гласна.
Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл.
към беседата >>
Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си.
(Учителят ходи много бързо и нервно. След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно. Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение. (Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение?
Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си.
И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят. И чуваш един тих, нежен глас. А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне. Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш.
към беседата >>
Тя показва как да натовариш нещата.
Някой пише Р така (1), а друг така: (2). Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш? Ако произнесеш А, какво придобиваш? Буквата А е една основна гласна.
Тя показва как да натовариш нещата.
Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му.
към беседата >>
И се радвай на малкото, което придобиваш.
(Учителят ходи много бързо и нервно. След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно. Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение. (Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си.
И се радвай на малкото, което придобиваш.
След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят. И чуваш един тих, нежен глас. А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне. Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш. Иначе можеш да паднеш.
към беседата >>
Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А.
Някой пише Р така (1), а друг така: (2). Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш? Ако произнесеш А, какво придобиваш? Буквата А е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата.
Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А.
Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го!
към беседата >>
След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят.
След това Учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение с ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно. Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение. (Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш.
След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят.
И чуваш един тих, нежен глас. А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне. Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш. Иначе можеш да паднеш.
към беседата >>
Буквата А товари.
Ако ти пишеш буквите Р и А, какво придобиваш? Ако произнесеш А, какво придобиваш? Буквата А е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А.
Буквата А товари.
Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го! Иде!
към беседата >>
И чуваш един тих, нежен глас.
Когато съм в гората сам, аз така правя това упражнение. (Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят.
И чуваш един тих, нежен глас.
А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне. Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш. Иначе можеш да паднеш.
към беседата >>
Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш.
Ако произнесеш А, какво придобиваш? Буквата А е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари.
Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш.
И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го! Иде! “ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а!
към беседата >>
А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне.
(Учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят. И чуваш един тих, нежен глас.
А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне.
Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш. Иначе можеш да паднеш.
към беседата >>
И гласната буква Е има смисъл.
Буквата А е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш.
И гласната буква Е има смисъл.
За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го! Иде! “ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а! “ Натоварен е той, човек или кон.
към беседата >>
Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш.
Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят. И чуваш един тих, нежен глас. А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне.
Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш.
Иначе можеш да паднеш.
към беседата >>
За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му.
Тя показва как да натовариш нещата. Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл.
За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му.
Казваш: „Ето го! Иде! “ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а! “ Натоварен е той, човек или кон. При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга.
към беседата >>
Иначе можеш да паднеш.
И се радвай на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците ни говорят. И чуваш един тих, нежен глас. А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне. Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш.
Иначе можеш да паднеш.
към беседата >>
Казваш: „Ето го!
Ако ти не знаеш как да товариш и разтовариш ума си, ти не можеш да пишеш А. Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му.
Казваш: „Ето го!
Иде! “ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а! “ Натоварен е той, човек или кон. При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга. Това е А.
към беседата >>
Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето.
Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето.
Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата?
към беседата >>
Иде!
Буквата А товари. Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го!
Иде!
“ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а! “ Натоварен е той, човек или кон. При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга. Това е А.
към беседата >>
Какво присъствие трябва да има!
Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето.
Какво присъствие трябва да има!
Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му?
към беседата >>
“ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а!
Буквата О показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го! Иде!
“ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а!
“ Натоварен е той, човек или кон. При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга. Това е А.
към беседата >>
Първи път минал с върлина.
Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие трябва да има!
Първи път минал с върлина.
Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран.
към беседата >>
“ Натоварен е той, човек или кон.
И гласната буква Е има смисъл. За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го! Иде! “ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а!
“ Натоварен е той, човек или кон.
При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга. Това е А.
към беседата >>
Втори път минал без върлина по въжето.
Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина.
Втори път минал без върлина по въжето.
А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран.
към беседата >>
При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга.
За да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: „Ето го! Иде! “ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а! “ Натоварен е той, човек или кон.
При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга.
Това е А.
към беседата >>
А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето.
Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето.
А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето.
Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи.
към беседата >>
Това е А.
Казваш: „Ето го! Иде! “ Виждаш някой човек, възклицаваш и казваш: „А-а-а! “ Натоварен е той, човек или кон. При А искаме някой човек да направи услуга, така че ние да сме доволни от неговата услуга.
Това е А.
към беседата >>
Кой има повече вяра от двамата?
Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето.
Кой има повече вяра от двамата?
Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи.
към беседата >>
Ние искаме да живеем един добър живот.
Ние искаме да живеем един добър живот.
Добрият живот се отнася до краката. Искаме да бъдем справедливи. Това има отношение с нашите ръце: всякога да разпределяме нещата справедливо.
към беседата >>
Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му?
Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата?
Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му?
Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи.
към беседата >>
Добрият живот се отнася до краката.
Ние искаме да живеем един добър живот.
Добрият живот се отнася до краката.
Искаме да бъдем справедливи. Това има отношение с нашите ръце: всякога да разпределяме нещата справедливо.
към беседата >>
Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран.
Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му?
Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран.
И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи.
към беседата >>
Искаме да бъдем справедливи.
Ние искаме да живеем един добър живот. Добрият живот се отнася до краката.
Искаме да бъдем справедливи.
Това има отношение с нашите ръце: всякога да разпределяме нещата справедливо.
към беседата >>
И другият е концентриран.
Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран.
И другият е концентриран.
Той има вяра в онзи, който го носи.
към беседата >>
Това има отношение с нашите ръце: всякога да разпределяме нещата справедливо.
Ние искаме да живеем един добър живот. Добрият живот се отнася до краката. Искаме да бъдем справедливи.
Това има отношение с нашите ръце: всякога да разпределяме нещата справедливо.
към беседата >>
Той има вяра в онзи, който го носи.
А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран.
Той има вяра в онзи, който го носи.
към беседата >>
Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно на това, което иска от тебе.
Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно на това, което иска от тебе.
Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ.
към беседата >>
Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш?
Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш?
Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай. Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го! “ Ниагара е широка.
към беседата >>
Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него.
Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно на това, което иска от тебе.
Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него.
И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил.
към беседата >>
Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай.
Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш?
Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай.
Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го! “ Ниагара е широка. Някъде повече от един километър.
към беседата >>
И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо.
Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно на това, което иска от тебе. Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него.
И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо.
Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши.
към беседата >>
Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш.
Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш? Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай.
Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш.
Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го! “ Ниагара е широка. Някъде повече от един километър. Има и бучение.
към беседата >>
Трябва да научиш изкуството на яденето.
Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно на това, което иска от тебе. Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо.
Трябва да научиш изкуството на яденето.
Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост.
към беседата >>
Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи.
Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш? Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай. Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш.
Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи.
И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го! “ Ниагара е широка. Някъде повече от един километър. Има и бучение. Какво присъствие на духа има!
към беседата >>
Представете си, че вие отидете в странство, научите един език, но няма кому да говорите.
Представете си, че вие отидете в странство, научите един език, но няма кому да говорите.
В годината само веднъж се случва да говорите на този език. И след 10–15 години вие ще изгубите своя навик.
към беседата >>
Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек.
Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно на това, което иска от тебе. Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. Трябва да научиш изкуството на яденето.
Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек.
Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го!
Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш? Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай. Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи.
И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го!
“ Ниагара е широка. Някъде повече от един километър. Има и бучение. Какво присъствие на духа има!
към беседата >>
В годината само веднъж се случва да говорите на този език.
Представете си, че вие отидете в странство, научите един език, но няма кому да говорите.
В годината само веднъж се случва да говорите на този език.
И след 10–15 години вие ще изгубите своя навик.
към беседата >>
Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ.
Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно на това, което иска от тебе. Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек.
Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ.
Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав. Иначе ще боледуваш.
към беседата >>
“ Ниагара е широка.
Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш? Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай. Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го!
“ Ниагара е широка.
Някъде повече от един километър. Има и бучение. Какво присъствие на духа има!
към беседата >>
И след 10–15 години вие ще изгубите своя навик.
Представете си, че вие отидете в странство, научите един език, но няма кому да говорите. В годината само веднъж се случва да говорите на този език.
И след 10–15 години вие ще изгубите своя навик.
към беседата >>
Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил.
Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ.
Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил.
Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав. Иначе ще боледуваш. И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето: ядеш и не си доволен.
към беседата >>
Някъде повече от един километър.
Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай. Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го! “ Ниагара е широка.
Някъде повече от един километър.
Има и бучение. Какво присъствие на духа има!
към беседата >>
Най-първо може да се зададе въпрос: какъв е смисълът на живота?
Най-първо може да се зададе въпрос: какъв е смисълът на живота?
Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори? Най-първо тя не може да си отговори на въпроса. Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне?
към беседата >>
Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши.
И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил.
Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши.
Чрез всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав. Иначе ще боледуваш. И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето: ядеш и не си доволен.
към беседата >>
Има и бучение.
Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го! “ Ниагара е широка. Някъде повече от един километър.
Има и бучение.
Какво присъствие на духа има!
към беседата >>
Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори?
Най-първо може да се зададе въпрос: какъв е смисълът на живота?
Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори?
Най-първо тя не може да си отговори на въпроса. Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена?
към беседата >>
Чрез всичко това ще опиташ Божията благост.
Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши.
Чрез всичко това ще опиташ Божията благост.
И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав. Иначе ще боледуваш. И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето: ядеш и не си доволен.
към беседата >>
Какво присъствие на духа има!
Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го! “ Ниагара е широка. Някъде повече от един километър. Има и бучение.
Какво присъствие на духа има!
към беседата >>
Най-първо тя не може да си отговори на въпроса.
Най-първо може да се зададе въпрос: какъв е смисълът на живота? Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори?
Най-първо тя не може да си отговори на въпроса.
Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне?
към беседата >>
И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав.
Ако един ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост.
И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав.
Иначе ще боледуваш. И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето: ядеш и не си доволен.
към беседата >>
Някой път вие се плашите от мъчнотиите.
Някой път вие се плашите от мъчнотиите.
Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност.
към беседата >>
Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори?
Най-първо може да се зададе въпрос: какъв е смисълът на живота? Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори? Най-първо тя не може да си отговори на въпроса.
Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори?
И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата?
към беседата >>
Иначе ще боледуваш.
Следователно в яденето ние опитваме доколко той е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав.
Иначе ще боледуваш.
И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето: ядеш и не си доволен.
към беседата >>
Тези мъчнотии са шумът на Ниагара.
Някой път вие се плашите от мъчнотиите.
Тези мъчнотии са шумът на Ниагара.
Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето.
към беседата >>
И тя не може да си отговори на въпроса.
Най-първо може да се зададе въпрос: какъв е смисълът на живота? Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори? Най-първо тя не може да си отговори на въпроса. Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори?
И тя не може да си отговори на въпроса.
Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или ако попита някой защо се родил човек.
към беседата >>
И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето: ядеш и не си доволен.
Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика ѝ, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав. Иначе ще боледуваш.
И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето: ядеш и не си доволен.
към беседата >>
Герой ще бъдеш.
Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шумът на Ниагара.
Герой ще бъдеш.
Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание.
към беседата >>
Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне?
Най-първо може да се зададе въпрос: какъв е смисълът на живота? Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори? Най-първо тя не може да си отговори на въпроса. Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори на въпроса.
Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне?
Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или ако попита някой защо се родил човек. Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми.
към беседата >>
Или слушаш и не си доволен от слушането.
Или слушаш и не си доволен от слушането.
Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори. Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце.
към беседата >>
Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си.
Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш.
Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си.
Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов.
към беседата >>
Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена?
Ако котката си зададе въпрос какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори? Най-първо тя не може да си отговори на въпроса. Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне?
Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена?
“, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или ако попита някой защо се родил човек. Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми. Ако прави това, какво ще добие?
към беседата >>
Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори.
Или слушаш и не си доволен от слушането.
Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори.
Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал?
към беседата >>
Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го.
Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си.
Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го.
Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса.
към беседата >>
“, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне?
Най-първо тя не може да си отговори на въпроса. Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена?
“, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне?
Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или ако попита някой защо се родил човек. Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми. Ако прави това, какво ще добие? Все ще добие нещо.
към беседата >>
Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен.
Или слушаш и не си доволен от слушането. Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори.
Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен.
Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти.
към беседата >>
Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност.
Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го.
Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност.
Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон.
към беседата >>
Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата?
Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне?
Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата?
Или ако попита някой защо се родил човек. Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми. Ако прави това, какво ще добие? Все ще добие нещо.
към беседата >>
Той ти говори и ти не го разбираш.
Или слушаш и не си доволен от слушането. Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори. Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен.
Той ти говори и ти не го разбираш.
Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш.
към беседата >>
Това е докато пътуваме по въжето.
Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност.
Това е докато пътуваме по въжето.
А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон.
към беседата >>
Или ако попита някой защо се родил човек.
И тя не може да си отговори на въпроса. Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата?
Или ако попита някой защо се родил човек.
Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми. Ако прави това, какво ще добие? Все ще добие нещо.
към беседата >>
Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът.
Или слушаш и не си доволен от слушането. Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори. Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не го разбираш.
Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът.
Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш. Всичко това е външната страна.
към беседата >>
А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание.
Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето.
А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание.
Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон.
към беседата >>
Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми.
Тя ще си отговори на този въпрос така: „Аз съм родена, за да хвъркам.“ Но ако през целия си живот човек хвърка, какво ще постигне? Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или ако попита някой защо се родил човек.
Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми.
Ако прави това, какво ще добие? Все ще добие нещо.
към беседата >>
Грее слънце.
Или слушаш и не си доволен от слушането. Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори. Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът.
Грее слънце.
Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш. Всичко това е външната страна. И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре.
към беседата >>
Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов.
Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание.
Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов.
Другояче, не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон.
към беседата >>
Ако прави това, какво ще добие?
Или ако рибата си зададе въпрос: „За какво съм родена? “, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или ако попита някой защо се родил човек. Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми.
Ако прави това, какво ще добие?
Все ще добие нещо.
към беседата >>
Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал?
Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори. Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце.
Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал?
„Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш. Всичко това е външната страна. И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре. Мисленето спада към един особен свят, чувствуването – към друг свят и постъпките – към друг свят.
към беседата >>
Другояче, не мога да те пренеса.
Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов.
Другояче, не мога да те пренеса.
Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон.
към беседата >>
Все ще добие нещо.
“, ще си каже: „Аз съм родена да плувам.“ Но ако през целия си живот плува, какво ще постигне? Или някой религиозен казва: „Да ходя в църква.“ Но ако през целия си живот, сутрин, обед и вечер, ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или ако попита някой защо се родил човек. Той може би да си отговори така: за да се облича по три пъти на ден с разни костюми. Ако прави това, какво ще добие?
Все ще добие нещо.
към беседата >>
„Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти.
Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал?
„Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти.
Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш. Всичко това е външната страна. И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре. Мисленето спада към един особен свят, чувствуването – към друг свят и постъпките – към друг свят.
към беседата >>
Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон.
Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса.
Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон.
към беседата >>
Казвам: Хората са дошли на едно място, че те си задават задачи според степента на своето развитие.
Казвам: Хората са дошли на едно място, че те си задават задачи според степента на своето развитие.
Търговецът казва: „Смисълът на моя живот е да бъда търговец: да купувам и да продавам.“ Банкеринът казва: „Аз съм роден, за да обменям пари: да давам назаем и да вземам това, което съм дал.“ И в края на краищата от всички професии, които съществуват, като теглим един баланс, какво придобиват хората? Търговецът в края на краищата до известна степен забогатява, забогатява и после осиромашава.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш.
Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти.
Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш.
Всичко това е външната страна. И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре. Мисленето спада към един особен свят, чувствуването – към друг свят и постъпките – към друг свят.
към беседата >>
Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота.
Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота.
Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето!
към беседата >>
Търговецът казва: „Смисълът на моя живот е да бъда търговец: да купувам и да продавам.“ Банкеринът казва: „Аз съм роден, за да обменям пари: да давам назаем и да вземам това, което съм дал.“ И в края на краищата от всички професии, които съществуват, като теглим един баланс, какво придобиват хората?
Казвам: Хората са дошли на едно място, че те си задават задачи според степента на своето развитие.
Търговецът казва: „Смисълът на моя живот е да бъда търговец: да купувам и да продавам.“ Банкеринът казва: „Аз съм роден, за да обменям пари: да давам назаем и да вземам това, което съм дал.“ И в края на краищата от всички професии, които съществуват, като теглим един баланс, какво придобиват хората?
Търговецът в края на краищата до известна степен забогатява, забогатява и после осиромашава.
към беседата >>
Всичко това е външната страна.
Хубаво ти говори, а пък ти казваш: „Дано да престане този вятър.“ Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш.
Всичко това е външната страна.
И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре. Мисленето спада към един особен свят, чувствуването – към друг свят и постъпките – към друг свят.
към беседата >>
Не сами, но някой ни носи.
Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота.
Не сами, но някой ни носи.
Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там.
към беседата >>
Търговецът в края на краищата до известна степен забогатява, забогатява и после осиромашава.
Казвам: Хората са дошли на едно място, че те си задават задачи според степента на своето развитие. Търговецът казва: „Смисълът на моя живот е да бъда търговец: да купувам и да продавам.“ Банкеринът казва: „Аз съм роден, за да обменям пари: да давам назаем и да вземам това, което съм дал.“ И в края на краищата от всички професии, които съществуват, като теглим един баланс, какво придобиват хората?
Търговецът в края на краищата до известна степен забогатява, забогатява и после осиромашава.
към беседата >>
И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре.
Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш. Всичко това е външната страна.
И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре.
Мисленето спада към един особен свят, чувствуването – към друг свят и постъпките – към друг свят.
към беседата >>
Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум.
Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи.
Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум.
Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там.
към беседата >>
Трябва да се преведат нещата.
Трябва да се преведат нещата.
Имате събиране и изваждане, плюс и минус. Да даваш и да вземаш. Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“?
към беседата >>
Мисленето спада към един особен свят, чувствуването – към друг свят и постъпките – към друг свят.
Ако ти не разбираш защо грее Слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките; ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? „Аз искам да бъда щастлив човек“ – казваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, като ядеш. Всичко това е външната страна. И можеш да бъдеш щастлив, като мислиш добре, като чувствуваш добре и като постъпваш добре.
Мисленето спада към един особен свят, чувствуването – към друг свят и постъпките – към друг свят.
към беседата >>
Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите.
Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум.
Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите.
Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта!
към беседата >>
Имате събиране и изваждане, плюс и минус.
Трябва да се преведат нещата.
Имате събиране и изваждане, плюс и минус.
Да даваш и да вземаш. Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос.
към беседата >>
Та казвам: При сегашните условия трябва да се даде съвсем друга насока на живота.
Та казвам: При сегашните условия трябва да се даде съвсем друга насока на живота.
Ти сам трябва да си дадеш тази насока. Никой не може да те научи как да живееш добре.
към беседата >>
Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш.
Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите.
Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш.
Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия.
към беседата >>
Да даваш и да вземаш.
Трябва да се преведат нещата. Имате събиране и изваждане, плюс и минус.
Да даваш и да вземаш.
Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш?
към беседата >>
Ти сам трябва да си дадеш тази насока.
Та казвам: При сегашните условия трябва да се даде съвсем друга насока на живота.
Ти сам трябва да си дадеш тази насока.
Никой не може да те научи как да живееш добре.
към беседата >>
Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето!
Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш.
Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето!
И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден?
към беседата >>
Или да изваждаш и да събираш.
Трябва да се преведат нещата. Имате събиране и изваждане, плюс и минус. Да даваш и да вземаш.
Или да изваждаш и да събираш.
Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее.
към беседата >>
Никой не може да те научи как да живееш добре.
Та казвам: При сегашните условия трябва да се даде съвсем друга насока на живота. Ти сам трябва да си дадеш тази насока.
Никой не може да те научи как да живееш добре.
към беседата >>
И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там.
Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето!
И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там.
Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш.
към беседата >>
Какво нещо е изваждане и какво събиране?
Трябва да се преведат нещата. Имате събиране и изваждане, плюс и минус. Да даваш и да вземаш. Или да изваждаш и да събираш.
Какво нещо е изваждане и какво събиране?
Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят?
към беседата >>
Вие сте правили опити.
Вие сте правили опити.
Имали сте деца. Тук имаме доста майки и бащи. Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве?
към беседата >>
Всички блага са там.
Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там.
Всички блага са там.
Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже.
към беседата >>
Какво значи думата „събиране“?
Трябва да се преведат нещата. Имате събиране и изваждане, плюс и минус. Да даваш и да вземаш. Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждане и какво събиране?
Какво значи думата „събиране“?
Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме?
към беседата >>
Имали сте деца.
Вие сте правили опити.
Имали сте деца.
Тук имаме доста майки и бащи. Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други.
към беседата >>
Но под водопада е смъртта!
Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там.
Но под водопада е смъртта!
Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже.
към беседата >>
Човек трябва да си зададе този въпрос.
Имате събиране и изваждане, плюс и минус. Да даваш и да вземаш. Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“?
Човек трябва да си зададе този въпрос.
Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани.
към беседата >>
Тук имаме доста майки и бащи.
Вие сте правили опити. Имали сте деца.
Тук имаме доста майки и бащи.
Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне?
към беседата >>
Бучение. Там те очакват най-големите нещастия.
Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта!
Бучение. Там те очакват най-големите нещастия.
Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим.
към беседата >>
Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш?
Да даваш и да вземаш. Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос.
Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш?
Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо?
към беседата >>
Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са?
Вие сте правили опити. Имали сте деца. Тук имаме доста майки и бащи.
Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са?
И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко.
към беседата >>
Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден?
Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия.
Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден?
Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим. Ще се молим.
към беседата >>
Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее.
Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш?
Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее.
Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото.
към беседата >>
И ако не са щастливи, къде е причината?
Вие сте правили опити. Имали сте деца. Тук имаме доста майки и бащи. Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са?
И ако не са щастливи, къде е причината?
Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила.
към беседата >>
Ти по въже минаваш.
И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден?
Ти по въже минаваш.
Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим. Ще се молим. Цяла Европа трябва да мине по това въже.
към беседата >>
Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят?
Какво нещо е изваждане и какво събиране? Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее.
Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят?
Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата?
към беседата >>
Болният човек може ли да даде здраве?
Вие сте правили опити. Имали сте деца. Тук имаме доста майки и бащи. Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината?
Болният човек може ли да даде здраве?
Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си.
към беседата >>
Цяла Европа минава по това въже.
Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш.
Цяла Европа минава по това въже.
Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим. Ще се молим. Цяла Европа трябва да мине по това въже. Ако не – долу.
към беседата >>
Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме?
Какво значи думата „събиране“? Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят?
Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме?
Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно.
към беседата >>
Двама души са болни и ще искат услуга един от други.
Имали сте деца. Тук имаме доста майки и бащи. Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве?
Двама души са болни и ще искат услуга един от други.
Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си. Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема?
към беседата >>
Ние сме на това въже.
Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже.
Ние сме на това въже.
Ето защо трябва да се молим. Ще се молим. Цяла Европа трябва да мине по това въже. Ако не – долу.
към беседата >>
Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани.
Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме?
Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани.
След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор.
към беседата >>
Болен на болния какво може да помогне?
Тук имаме доста майки и бащи. Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други.
Болен на болния какво може да помогне?
Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си. Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема? Чудя се какво нещо е това болка.
към беседата >>
Ето защо трябва да се молим.
Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже.
Ето защо трябва да се молим.
Ще се молим. Цяла Европа трябва да мине по това въже. Ако не – долу.
към беседата >>
След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо?
Някой казва: „Аз трябва да събирам.“ Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани.
След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо?
Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата.
към беседата >>
Двама болни могат да си приказват сладко.
Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне?
Двама болни могат да си приказват сладко.
Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си. Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема? Чудя се какво нещо е това болка. Казват: „Да не ти дава Господ такива работи!
към беседата >>
Ще се молим.
Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим.
Ще се молим.
Цяла Европа трябва да мине по това въже. Ако не – долу.
към беседата >>
Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото.
Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и прочее. Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо?
Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото.
И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън.
към беседата >>
Единият ще разправи своите патила.
И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко.
Единият ще разправи своите патила.
И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си. Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема? Чудя се какво нещо е това болка. Казват: „Да не ти дава Господ такива работи! “
към беседата >>
Цяла Европа трябва да мине по това въже.
Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим. Ще се молим.
Цяла Европа трябва да мине по това въже.
Ако не – долу.
към беседата >>
И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата?
Някой казва: „Ние да се събираме.“ Хубаво, като се събират двама души, какво ще направят? Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото.
И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата?
Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек.
към беседата >>
И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си.
Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила.
И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си.
Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема? Чудя се какво нещо е това болка. Казват: „Да не ти дава Господ такива работи! “
към беседата >>
Ако не – долу.
Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим. Ще се молим. Цяла Европа трябва да мине по това въже.
Ако не – долу.
към беседата >>
Тя е изгубила нещо ценно.
Или казва някой: „Да изваждаме.“ Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата?
Тя е изгубила нещо ценно.
Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере.
към беседата >>
Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема?
Двама души са болни и ще искат услуга един от други. Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си.
Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема?
Чудя се какво нещо е това болка. Казват: „Да не ти дава Господ такива работи! “
към беседата >>
Някой казва: „Да се бием.“ Какво ще се биеш?
Някой казва: „Да се бием.“ Какво ще се биеш?
„Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя. Значи работата е добре свършена. Ние казваме: „бит“. „Бит“ означава културата, нравите на хората. А пък ние разбираме, че някой е бит.
към беседата >>
Тя е изгубила своя тор.
Нали някой път някой казва: „Да извадим дрехите от коритото.“ Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно.
Тя е изгубила своя тор.
Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере. И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм.
към беседата >>
Чудя се какво нещо е това болка.
Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си. Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема?
Чудя се какво нещо е това болка.
Казват: „Да не ти дава Господ такива работи! “
към беседата >>
„Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя.
Някой казва: „Да се бием.“ Какво ще се биеш?
„Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя.
Значи работата е добре свършена. Ние казваме: „бит“. „Бит“ означава културата, нравите на хората. А пък ние разбираме, че някой е бит. Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът.
към беседата >>
Наториш нивата.
След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор.
Наториш нивата.
Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере. И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм. Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане?
към беседата >>
Казват: „Да не ти дава Господ такива работи!
Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си. Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема? Чудя се какво нещо е това болка.
Казват: „Да не ти дава Господ такива работи!
“
към беседата >>
Значи работата е добре свършена.
Някой казва: „Да се бием.“ Какво ще се биеш? „Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя.
Значи работата е добре свършена.
Ние казваме: „бит“. „Бит“ означава културата, нравите на хората. А пък ние разбираме, че някой е бит. Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът. Или земята се разкопава, за да се сади в нея.
към беседата >>
Хубавото на ризата отишло навън.
Дрехите, като се турят в коритото, ти събираш дрехите с коритото. И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата.
Хубавото на ризата отишло навън.
Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере. И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм. Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане? Ти искаш да я очистиш.
към беседата >>
“
Единият ще разправи своите патила. И казва: „Остави се, имам тази болка в крака си. Свива ме.“ Другият казва: „Имам нещо в корема и ме гърчи.“ Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или корема? Чудя се какво нещо е това болка. Казват: „Да не ти дава Господ такива работи!
“
към беседата >>
Ние казваме: „бит“.
Някой казва: „Да се бием.“ Какво ще се биеш? „Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя. Значи работата е добре свършена.
Ние казваме: „бит“.
„Бит“ означава културата, нравите на хората. А пък ние разбираме, че някой е бит. Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът. Или земята се разкопава, за да се сади в нея.
към беседата >>
Тази риза е седяла при някой учен човек.
И след като си правил един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън.
Тази риза е седяла при някой учен човек.
Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере. И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм. Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане? Ти искаш да я очистиш. Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!
към беседата >>
Аз посетих един български свещеник.
Аз посетих един български свещеник.
Беше го заболял коремът. Този човек седна на колене и почна да рита на земята. И се върти. „Гимнастика ли правиш? “ – го питам.
към беседата >>
„Бит“ означава културата, нравите на хората.
Някой казва: „Да се бием.“ Какво ще се биеш? „Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя. Значи работата е добре свършена. Ние казваме: „бит“.
„Бит“ означава културата, нравите на хората.
А пък ние разбираме, че някой е бит. Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът. Или земята се разкопава, за да се сади в нея.
към беседата >>
Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере.
Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек.
Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере.
И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм. Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане? Ти искаш да я очистиш. Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!
към беседата >>
Беше го заболял коремът.
Аз посетих един български свещеник.
Беше го заболял коремът.
Този човек седна на колене и почна да рита на земята. И се върти. „Гимнастика ли правиш? “ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп.
към беседата >>
А пък ние разбираме, че някой е бит.
Някой казва: „Да се бием.“ Какво ще се биеш? „Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя. Значи работата е добре свършена. Ние казваме: „бит“. „Бит“ означава културата, нравите на хората.
А пък ние разбираме, че някой е бит.
Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът. Или земята се разкопава, за да се сади в нея.
към беседата >>
И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм.
Тя е изгубила своя тор. Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере.
И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм.
Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане? Ти искаш да я очистиш. Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!
към беседата >>
Този човек седна на колене и почна да рита на земята.
Аз посетих един български свещеник. Беше го заболял коремът.
Този човек седна на колене и почна да рита на земята.
И се върти. „Гимнастика ли правиш? “ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде.
към беседата >>
Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът.
„Бий“, „биен“ (bien (фр.) – добре) – на французки, много хубава дума е тя. Значи работата е добре свършена. Ние казваме: „бит“. „Бит“ означава културата, нравите на хората. А пък ние разбираме, че някой е бит.
Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът.
Или земята се разкопава, за да се сади в нея.
към беседата >>
Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане?
Наториш нивата. Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере. И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм.
Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане?
Ти искаш да я очистиш. Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!
към беседата >>
И се върти.
Аз посетих един български свещеник. Беше го заболял коремът. Този човек седна на колене и почна да рита на земята.
И се върти.
„Гимнастика ли правиш? “ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар.
към беседата >>
Или земята се разкопава, за да се сади в нея.
Значи работата е добре свършена. Ние казваме: „бит“. „Бит“ означава културата, нравите на хората. А пък ние разбираме, че някой е бит. Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът.
Или земята се разкопава, за да се сади в нея.
към беседата >>
Ти искаш да я очистиш.
Хубавото на ризата отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере. И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм. Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане?
Ти искаш да я очистиш.
Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!
към беседата >>
„Гимнастика ли правиш?
Аз посетих един български свещеник. Беше го заболял коремът. Този човек седна на колене и почна да рита на земята. И се върти.
„Гимнастика ли правиш?
“ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа!
към беседата >>
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят.
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят.
Те са едно благо, което може би да не е за днес. Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания. Това е безразлично за Божия свят. Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо.
към беседата >>
Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!
Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година, нямало кой да я пере. И тя е придобила всички научни работи, всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре и сега, като [я] опереш, измиваш всичкия магнетизъм. Ако ти вземеш ризата на един светия, знаете ли какво ще стане? Ти искаш да я очистиш.
Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!
към беседата >>
“ – го питам.
Аз посетих един български свещеник. Беше го заболял коремът. Този човек седна на колене и почна да рита на земята. И се върти. „Гимнастика ли правиш?
“ – го питам.
„Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа! “ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства.
към беседата >>
Те са едно благо, което може би да не е за днес.
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят.
Те са едно благо, което може би да не е за днес.
Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания. Това е безразлично за Божия свят. Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо. На праведния Бог казва: „Няма да умреш.“ А пък той съгреши и казва после: „Това, което ми каза, няма да стане.“ Когато на грешния Бог каже: „Непременно ще умреш“, то ако грешният измени живота си, няма да умре.
към беседата >>
Често ние постъпваме неразумно.
Често ние постъпваме неразумно.
Например, ако вземе един начернена книга и я пречисти, и ако изтърка всичко, каквото е написано, питам: Какво ще добие книгата?
към беседата >>
„Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп.
Беше го заболял коремът. Този човек седна на колене и почна да рита на земята. И се върти. „Гимнастика ли правиш? “ – го питам.
„Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп.
Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа! “ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства. Има някои мускулчета долу, които се развиват.
към беседата >>
Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания.
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят. Те са едно благо, което може би да не е за днес.
Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания.
Това е безразлично за Божия свят. Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо. На праведния Бог казва: „Няма да умреш.“ А пък той съгреши и казва после: „Това, което ми каза, няма да стане.“ Когато на грешния Бог каже: „Непременно ще умреш“, то ако грешният измени живота си, няма да умре.
към беседата >>
Например, ако вземе един начернена книга и я пречисти, и ако изтърка всичко, каквото е написано, питам: Какво ще добие книгата?
Често ние постъпваме неразумно.
Например, ако вземе един начернена книга и я пречисти, и ако изтърка всичко, каквото е написано, питам: Какво ще добие книгата?
към беседата >>
Той дойде.
Този човек седна на колене и почна да рита на земята. И се върти. „Гимнастика ли правиш? “ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп.
Той дойде.
Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа! “ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства. Има някои мускулчета долу, които се развиват. Вие нали сте завивали пъп?
към беседата >>
Това е безразлично за Божия свят.
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят. Те са едно благо, което може би да не е за днес. Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания.
Това е безразлично за Божия свят.
Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо. На праведния Бог казва: „Няма да умреш.“ А пък той съгреши и казва после: „Това, което ми каза, няма да стане.“ Когато на грешния Бог каже: „Непременно ще умреш“, то ако грешният измени живота си, няма да умре.
към беседата >>
Сега, някой път човек е малко сприхав.
Сега, някой път човек е малко сприхав.
Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе? Някой път аз разсъждавам. Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе.
към беседата >>
Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар.
И се върти. „Гимнастика ли правиш? “ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде.
Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар.
И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа! “ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства. Има някои мускулчета долу, които се развиват. Вие нали сте завивали пъп? Знаете го по-добре.
към беседата >>
Ти се радвай на всичките блага, които приемаш.
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят. Те са едно благо, което може би да не е за днес. Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания. Това е безразлично за Божия свят.
Ти се радвай на всичките блага, които приемаш.
Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо. На праведния Бог казва: „Няма да умреш.“ А пък той съгреши и казва после: „Това, което ми каза, няма да стане.“ Когато на грешния Бог каже: „Непременно ще умреш“, то ако грешният измени живота си, няма да умре.
към беседата >>
Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе?
Сега, някой път човек е малко сприхав.
Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе?
Някой път аз разсъждавам. Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил.
към беседата >>
И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа!
„Гимнастика ли правиш? “ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар.
И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа!
“ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства. Има някои мускулчета долу, които се развиват. Вие нали сте завивали пъп? Знаете го по-добре.
към беседата >>
Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо.
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят. Те са едно благо, което може би да не е за днес. Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания. Това е безразлично за Божия свят. Ти се радвай на всичките блага, които приемаш.
Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо.
На праведния Бог казва: „Няма да умреш.“ А пък той съгреши и казва после: „Това, което ми каза, няма да стане.“ Когато на грешния Бог каже: „Непременно ще умреш“, то ако грешният измени живота си, няма да умре.
към беседата >>
Някой път аз разсъждавам.
Сега, някой път човек е малко сприхав. Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе?
Някой път аз разсъждавам.
Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата.
към беседата >>
“ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства.
“ – го питам. „Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа!
“ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства.
Има някои мускулчета долу, които се развиват. Вие нали сте завивали пъп? Знаете го по-добре.
към беседата >>
На праведния Бог казва: „Няма да умреш.“ А пък той съгреши и казва после: „Това, което ми каза, няма да стане.“ Когато на грешния Бог каже: „Непременно ще умреш“, то ако грешният измени живота си, няма да умре.
Те са едно благо, което може би да не е за днес. Благо, което може би да дойде след 10–15 години или след няколко прераждания. Това е безразлично за Божия свят. Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо.
На праведния Бог казва: „Няма да умреш.“ А пък той съгреши и казва после: „Това, което ми каза, няма да стане.“ Когато на грешния Бог каже: „Непременно ще умреш“, то ако грешният измени живота си, няма да умре.
към беседата >>
Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен.
Сега, някой път човек е малко сприхав. Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе? Някой път аз разсъждавам.
Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен.
Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе.
към беседата >>
Има някои мускулчета долу, които се развиват.
„Каква гимнастика, пъпът ми се разви.“ Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа! “ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства.
Има някои мускулчета долу, които се развиват.
Вие нали сте завивали пъп? Знаете го по-добре.
към беседата >>
Бог казва на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш.“ Или с други думи казано: ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем.
Бог казва на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш.“ Или с други думи казано: ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем.
А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем. Но трябва непременно да се действува в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие. Бог иска да бъдем щастливи. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен.
към беседата >>
Да кажем, че имаш един кон, който работи.
Сега, някой път човек е малко сприхав. Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе? Някой път аз разсъждавам. Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен.
Да кажем, че имаш един кон, който работи.
Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе. Много добър ще стане.
към беседата >>
Вие нали сте завивали пъп?
Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа! “ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства. Има някои мускулчета долу, които се развиват.
Вие нали сте завивали пъп?
Знаете го по-добре.
към беседата >>
А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем.
Бог казва на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш.“ Или с други думи казано: ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем.
А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем.
Но трябва непременно да се действува в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие. Бог иска да бъдем щастливи. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен. Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата.
към беседата >>
Но има навик да хапе.
Сега, някой път човек е малко сприхав. Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе? Някой път аз разсъждавам. Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи.
Но има навик да хапе.
И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе. Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати.
към беседата >>
Знаете го по-добре.
Сега гледам как му завива пъпа този специалист-лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа! “ Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства. Има някои мускулчета долу, които се развиват. Вие нали сте завивали пъп?
Знаете го по-добре.
към беседата >>
Но трябва непременно да се действува в това направление.
Бог казва на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш.“ Или с други думи казано: ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем.
Но трябва непременно да се действува в това направление.
Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие. Бог иска да бъдем щастливи. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен. Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата. А пък законът е следният: Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.
към беседата >>
И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил.
Казват: „Да стане мек.“ Че, ти ако му премахнеш неговата сприхавост, знаете ли какво ще излезе? Някой път аз разсъждавам. Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе.
И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил.
И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе. Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива.
към беседата >>
Развиването на пъпа аз го считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести.
Развиването на пъпа аз го считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести.
Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите. Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес. Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата.
към беседата >>
Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие.
Бог казва на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш.“ Или с други думи казано: ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем. Но трябва непременно да се действува в това направление.
Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие.
Бог иска да бъдем щастливи. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен. Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата. А пък законът е следният: Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.
към беседата >>
И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата.
Някой път аз разсъждавам. Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил.
И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата.
И няма да рита и хапе. Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива. Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече.
към беседата >>
Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите.
Развиването на пъпа аз го считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести.
Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите.
Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес. Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там.
към беседата >>
Бог иска да бъдем щастливи.
Бог казва на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш.“ Или с други думи казано: ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем. Но трябва непременно да се действува в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие.
Бог иска да бъдем щастливи.
Бог не иска нито един човек да бъде нещастен. Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата. А пък законът е следният: Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.
към беседата >>
И няма да рита и хапе.
Пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата.
И няма да рита и хапе.
Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива. Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече. Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната.
към беседата >>
Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес.
Развиването на пъпа аз го считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести. Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите.
Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес.
Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там. И ги изхвърля.
към беседата >>
Бог не иска нито един човек да бъде нещастен.
Бог казва на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш.“ Или с други думи казано: ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем. Но трябва непременно да се действува в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие. Бог иска да бъдем щастливи.
Бог не иска нито един човек да бъде нещастен.
Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата. А пък законът е следният: Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.
към беседата >>
Много добър ще стане.
Да кажем, че имаш един кон, който работи. Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе.
Много добър ще стане.
Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива. Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече. Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната. По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли.
към беседата >>
Някой голям цирей забрал.
Развиването на пъпа аз го считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести. Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите. Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес.
Някой голям цирей забрал.
Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там. И ги изхвърля. Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии.
към беседата >>
Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата.
А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем. Но трябва непременно да се действува в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие. Бог иска да бъдем щастливи. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен.
Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата.
А пък законът е следният: Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.
към беседата >>
Отличен кон, но едва ще се клати.
Но има навик да хапе. И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе. Много добър ще стане.
Отличен кон, но едва ще се клати.
Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива. Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече. Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната. По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли. Това е от практично гледище.
към беседата >>
Нали сте имали някога голям цирей?
Развиването на пъпа аз го считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести. Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите. Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес. Някой голям цирей забрал.
Нали сте имали някога голям цирей?
Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там. И ги изхвърля. Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии. Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят.
към беседата >>
А пък законът е следният: Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.
Но трябва непременно да се действува в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия, в ежедневния си живот трябва постоянно да изпълняваме Волята Божия, понеже от Волята Божия зависи нашето щастие. Бог иска да бъдем щастливи. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен. Но понеже не разбираме Волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата.
А пък законът е следният: Най-първо прилагайте Волята Божия и след като я приложите, после прилагайте и вашата воля.
към беседата >>
Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива.
И най-после казваш ти: „Ти много си го охранил. И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе. Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати.
Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива.
Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече. Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната. По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли. Това е от практично гледище.
към беседата >>
Циреите излизат, изобщо, повечето на врата.
Развиването на пъпа аз го считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести. Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите. Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес. Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей?
Циреите излизат, изобщо, повечето на врата.
Те са нечистотии, които природата туря там. И ги изхвърля. Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии. Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят. Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.
към беседата >>
Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото.
Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото.
И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш. Не се тревожи вече. Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво.
към беседата >>
Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече.
И затова, я го дръж гладен, цяла година му давай само слама, без зоб.“ Ще почнат да му се четат ребрата. И няма да рита и хапе. Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива.
Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече.
Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната. По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли. Това е от практично гледище.
към беседата >>
Те са нечистотии, които природата туря там.
Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите. Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес. Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата.
Те са нечистотии, които природата туря там.
И ги изхвърля. Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии. Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят. Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.
към беседата >>
И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш.
Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото.
И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш.
Не се тревожи вече. Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа.
към беседата >>
Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната.
И няма да рита и хапе. Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива. Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече.
Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната.
По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли. Това е от практично гледище.
към беседата >>
И ги изхвърля.
Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин и погледнеш, че някъде направили някой абсцес. Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там.
И ги изхвърля.
Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии. Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят. Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.
към беседата >>
Не се тревожи вече.
Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото. И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш.
Не се тревожи вече.
Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа. Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш.
към беседата >>
По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли.
Много добър ще стане. Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива. Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече. Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната.
По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли.
Това е от практично гледище.
към беседата >>
Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии.
Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там. И ги изхвърля.
Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии.
Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят. Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.
към беседата >>
Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо.
Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото. И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш. Не се тревожи вече.
Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо.
И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа. Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш. Не наполовина.
към беседата >>
Това е от практично гледище.
Отличен кон, но едва ще се клати. Казваш: „Избави се той от един лош навик.“ Но този кон за работа вече не го бива. Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече. Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да тегли последната. По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, и да не тегли.
Това е от практично гледище.
към беседата >>
Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят.
Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там. И ги изхвърля. Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии.
Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят.
Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.
към беседата >>
И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата.
Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото. И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш. Не се тревожи вече. Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо.
И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата.
Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа. Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш. Не наполовина. Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен.
към беседата >>
После, слушам мнозина да казват: „Ние ще живеем добре.“ Хубаво, как трябва сега да се живее добре?
После, слушам мнозина да казват: „Ние ще живеем добре.“ Хубаво, как трябва сега да се живее добре?
Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре. „Ние не сме справедливи“ – казваш. Как не сте справедливи? Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място.
към беседата >>
Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.
Циреите излизат, изобщо, повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там. И ги изхвърля. Ще се подуе мястото, ще гнояса и ще се изхвърлят тези нечистотии. Ако човек е внимателен, те ще се изхвърлят.
Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.
към беседата >>
Работата е нещо красиво.
Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото. И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш. Не се тревожи вече. Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата.
Работата е нещо красиво.
Ето какво значи работа. Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш. Не наполовина. Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен. Подтикът да научиш песента е любовта.
към беседата >>
Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре.
После, слушам мнозина да казват: „Ние ще живеем добре.“ Хубаво, как трябва сега да се живее добре?
Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре.
„Ние не сме справедливи“ – казваш. Как не сте справедливи? Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее.
към беседата >>
Но такива циреи стават и в човешкото сърце.
Но такива циреи стават и в човешкото сърце.
Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема. Цял ден не си намираш мястото. Не е болестта определена. Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото. Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека.
към беседата >>
Ето какво значи работа.
И ще направиш една погача, и след като се наядеш, Бог ще ти каже: „Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш. Не се тревожи вече. Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво.
Ето какво значи работа.
Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш. Не наполовина. Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен. Подтикът да научиш песента е любовта.
към беседата >>
„Ние не сме справедливи“ – казваш.
После, слушам мнозина да казват: „Ние ще живеем добре.“ Хубаво, как трябва сега да се живее добре? Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре.
„Ние не сме справедливи“ – казваш.
Как не сте справедливи? Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва?
към беседата >>
Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема.
Но такива циреи стават и в човешкото сърце.
Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема.
Цял ден не си намираш мястото. Не е болестта определена. Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото. Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека. Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл.
към беседата >>
Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш.
Не се тревожи вече. Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа.
Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш.
Не наполовина. Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен. Подтикът да научиш песента е любовта.
към беседата >>
Как не сте справедливи?
После, слушам мнозина да казват: „Ние ще живеем добре.“ Хубаво, как трябва сега да се живее добре? Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре. „Ние не сме справедливи“ – казваш.
Как не сте справедливи?
Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес.
към беседата >>
Цял ден не си намираш мястото.
Но такива циреи стават и в човешкото сърце. Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема.
Цял ден не си намираш мястото.
Не е болестта определена. Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото. Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека. Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл.
към беседата >>
Не наполовина.
Онова, което искаш, ще ти го дам.“ Но ако докато не си орал нивата, докато не си я посеял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овърхал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа. Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш.
Не наполовина.
Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен. Подтикът да научиш песента е любовта.
към беседата >>
Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си.
После, слушам мнозина да казват: „Ние ще живеем добре.“ Хубаво, как трябва сега да се живее добре? Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре. „Ние не сме справедливи“ – казваш. Как не сте справедливи?
Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си.
На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив.
към беседата >>
Не е болестта определена.
Но такива циреи стават и в човешкото сърце. Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема. Цял ден не си намираш мястото.
Не е болестта определена.
Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото. Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека. Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл.
към беседата >>
Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен.
И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа. Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш. Не наполовина.
Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен.
Подтикът да научиш песента е любовта.
към беседата >>
На всяко дърво му даваш място.
После, слушам мнозина да казват: „Ние ще живеем добре.“ Хубаво, как трябва сега да се живее добре? Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре. „Ние не сме справедливи“ – казваш. Как не сте справедливи? Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си.
На всяко дърво му даваш място.
И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив. Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си.
към беседата >>
Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото.
Но такива циреи стават и в човешкото сърце. Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема. Цял ден не си намираш мястото. Не е болестта определена.
Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото.
Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека. Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл.
към беседата >>
Подтикът да научиш песента е любовта.
Работата е нещо красиво. Ето какво значи работа. Под „работа“ разбирам да обичаш; после, да си любознателен; после, да обичаш Истината; това, което заучиш, да го знаеш. Не наполовина. Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен.
Подтикът да научиш песента е любовта.
към беседата >>
И на всяка риза, шапка и прочее.
Казват: „Че ти целия ден ходиш.“ Ходенето е живеене добре. „Ние не сме справедливи“ – казваш. Как не сте справедливи? Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място.
И на всяка риза, шапка и прочее.
Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив. Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си. Или не е справедлив в мислите си.
към беседата >>
Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека.
Но такива циреи стават и в човешкото сърце. Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема. Цял ден не си намираш мястото. Не е болестта определена. Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото.
Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека.
Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл.
към беседата >>
Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин.
Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин.
Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно. Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти? “ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“? В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а.
към беседата >>
Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва?
„Ние не сме справедливи“ – казваш. Как не сте справедливи? Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее.
Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва?
Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив. Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си. Или не е справедлив в мислите си. Ако той не е справедлив, трябва да се знае къде е несправедливостта: в сърцето си или в ума си.
към беседата >>
Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл.
Ти казваш: „Някое чувство ме мъчи.“ Но не е в корема. Цял ден не си намираш мястото. Не е болестта определена. Има общо помрачаване в ума ти, че не можеш да си намериш мястото. Или някой път има отслабване в нервната система на човека, в мисълта на човека.
Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл.
към беседата >>
Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно.
Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин.
Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно.
Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти? “ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“? В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят.
към беседата >>
Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес.
Как не сте справедливи? Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва?
Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес.
Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив. Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си. Или не е справедлив в мислите си. Ако той не е справедлив, трябва да се знае къде е несправедливостта: в сърцето си или в ума си.
към беседата >>
В това опитно училище на Земята, ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система.
В това опитно училище на Земята, ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система.
Да бъдем господари на мозъка си. Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули. И трябва да знаем езика на нещата. Всяко нещо си има известен език. Да кажем, че ти имаш известни мускули.
към беседата >>
Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти?
Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин. Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно.
Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти?
“ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“? В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си!
към беседата >>
Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив.
Целия ден работиш с ръцете си, вземаш нещо, разместваш нещо: чинии, паници, дърва, нареждаш с ръцете си. На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес.
Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив.
Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си. Или не е справедлив в мислите си. Ако той не е справедлив, трябва да се знае къде е несправедливостта: в сърцето си или в ума си.
към беседата >>
Да бъдем господари на мозъка си.
В това опитно училище на Земята, ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система.
Да бъдем господари на мозъка си.
Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули. И трябва да знаем езика на нещата. Всяко нещо си има известен език. Да кажем, че ти имаш известни мускули. Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган.
към беседата >>
“ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“?
Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин. Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно. Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти?
“ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“?
В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно.
към беседата >>
Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си.
На всяко дърво му даваш място. И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив.
Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си.
Или не е справедлив в мислите си. Ако той не е справедлив, трябва да се знае къде е несправедливостта: в сърцето си или в ума си.
към беседата >>
Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули.
В това опитно училище на Земята, ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система. Да бъдем господари на мозъка си.
Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули.
И трябва да знаем езика на нещата. Всяко нещо си има известен език. Да кажем, че ти имаш известни мускули. Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган.
към беседата >>
В българския език тя е от женски род.
Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин. Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно. Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти? “ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“?
В българския език тя е от женски род.
Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят.
към беседата >>
Или не е справедлив в мислите си.
И на всяка риза, шапка и прочее. Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив. Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си.
Или не е справедлив в мислите си.
Ако той не е справедлив, трябва да се знае къде е несправедливостта: в сърцето си или в ума си.
към беседата >>
И трябва да знаем езика на нещата.
В това опитно училище на Земята, ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система. Да бъдем господари на мозъка си. Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули.
И трябва да знаем езика на нещата.
Всяко нещо си има известен език. Да кажем, че ти имаш известни мускули. Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган.
към беседата >>
Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а.
Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин. Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно. Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти? “ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“? В българския език тя е от женски род.
Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а.
Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената.
към беседата >>
Ако той не е справедлив, трябва да се знае къде е несправедливостта: в сърцето си или в ума си.
Казваш: „Отлично е наредена тая къща, всяко нещо е турено на мястото си.“ Какво му липсва? Казват: „Не живееш добре.“ Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив във физическия свят, но в сърцето не е справедлив. Това подразбира, че всяко чувство не е на мястото си. Или не е справедлив в мислите си.
Ако той не е справедлив, трябва да се знае къде е несправедливостта: в сърцето си или в ума си.
към беседата >>
Всяко нещо си има известен език.
В това опитно училище на Земята, ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система. Да бъдем господари на мозъка си. Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули. И трябва да знаем езика на нещата.
Всяко нещо си има известен език.
Да кажем, че ти имаш известни мускули. Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган.
към беседата >>
Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят.
Например думата „говоря“ можеш да я кажеш грубо и нежно. Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти? “ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“? В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а.
Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят.
Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят.
към беседата >>
Да допуснем, че двама души спорят.
Да допуснем, че двама души спорят.
Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече? Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това? Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички!
към беседата >>
Да кажем, че ти имаш известни мускули.
В това опитно училище на Земята, ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система. Да бъдем господари на мозъка си. Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули. И трябва да знаем езика на нещата. Всяко нещо си има известен език.
Да кажем, че ти имаш известни мускули.
Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган.
към беседата >>
Часовой ще бъдеш на поста си!
Можеш да кажеш грубо думите : „Любов, къде си ти? “ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“? В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят.
Часовой ще бъдеш на поста си!
Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват.
към беседата >>
Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече?
Да допуснем, че двама души спорят.
Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече?
Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това? Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана.
към беседата >>
Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган.
Да бъдем господари на мозъка си. Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули. И трябва да знаем езика на нещата. Всяко нещо си има известен език. Да кажем, че ти имаш известни мускули.
Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган.
към беседата >>
Нямаш право да се местиш наляво и надясно.
“ Любовта ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал.“ Към кой род спада думата „любов“? В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си!
Нямаш право да се местиш наляво и надясно.
Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване.
към беседата >>
Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това?
Да допуснем, че двама души спорят. Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече?
Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това?
Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички?
към беседата >>
Например един пръст.
Например един пръст.
Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система. Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути. После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти.
към беседата >>
Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят.
В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно.
Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят.
И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е.
към беседата >>
Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това?
Да допуснем, че двама души спорят. Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече? Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това?
Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това?
Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички? Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички.
към беседата >>
Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система.
Например един пръст.
Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система.
Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути. После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти. Ако той е добре, работите ти ще вървят добре.
към беседата >>
И след като го натоварят, ще дойде жената.
Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж, а ако си жена, ще ти каже: „Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала.“ Ако си дете, ще каже: „Ти не си ме разбрало.“ В думата „жена“ крайната буква е а. Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят.
И след като го натоварят, ще дойде жената.
Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е. ще те освободят от мъчнотиите.
към беседата >>
Че, коя птичка не обича своите деца повече?
Да допуснем, че двама души спорят. Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече? Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това? Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това?
Че, коя птичка не обича своите деца повече?
Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички? Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички. Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора?
към беседата >>
Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути.
Например един пръст. Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система.
Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути.
После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти. Ако той е добре, работите ти ще вървят добре. Някой път човек си скрие палеца.
към беседата >>
Децата идат и разтоварят.
Любовта казва: „Значи ти не знаеш как да носиш товара.“ А на детето Любовта казва: „Не можеш да използуваш условията, които ти се дават.“ А пък на мъжа Любовта казва: „Б показва, че като те турят на поста, няма да се мърдаш, додето не те сменят. Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената.
Децата идат и разтоварят.
Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е. ще те освободят от мъчнотиите. Те са децата.
към беседата >>
Казват: „Трябва да обичаме всички!
Да допуснем, че двама души спорят. Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече? Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това? Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че, коя птичка не обича своите деца повече?
Казват: „Трябва да обичаме всички!
“ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички? Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички. Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора? Да услужваш на всеки един човек от един милион души.
към беседата >>
После с всички пръсти прави гимнастика.
Например един пръст. Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система. Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути.
После с всички пръсти прави гимнастика.
Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти. Ако той е добре, работите ти ще вървят добре. Някой път човек си скрие палеца. Това показва, че ти се страхуваш.
към беседата >>
Децата са, които разтоварват.
Часовой ще бъдеш на поста си! Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят.
Децата са, които разтоварват.
При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е. ще те освободят от мъчнотиите. Те са децата. Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.
към беседата >>
“ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана.
Казват: „Вие обичате някого повече.“ Че, какво лошо има, ако вие обичате някого повече? Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това? Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички!
“ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана.
Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички? Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички. Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора? Да услужваш на всеки един човек от един милион души. Представи си, че си един слуга и на един милион души трябва да услужиш, да им дадеш храна сутрин, за обяд и за вечеря.
към беседата >>
Обръщай ръката си на всички страни.
Например един пръст. Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система. Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути. После с всички пръсти прави гимнастика.
Обръщай ръката си на всички страни.
Палецът е баща ти. Ако той е добре, работите ти ще вървят добре. Някой път човек си скрие палеца. Това показва, че ти се страхуваш. С това казваш: „Защищавайте ме, някаква опасност има.“
към беседата >>
При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване.
Нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват.
При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване.
Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е. ще те освободят от мъчнотиите. Те са децата. Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.
към беседата >>
Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички?
Казват: „Той еди-кого си обича повече.“ Какво лошо има в това? Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана.
Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички?
Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички. Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора? Да услужваш на всеки един човек от един милион души. Представи си, че си един слуга и на един милион души трябва да услужиш, да им дадеш храна сутрин, за обяд и за вечеря. Какво ще стане с тебе, ако така правиш една година?
към беседата >>
Палецът е баща ти.
Например един пръст. Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система. Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути. После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни.
Палецът е баща ти.
Ако той е добре, работите ти ще вървят добре. Някой път човек си скрие палеца. Това показва, че ти се страхуваш. С това казваш: „Защищавайте ме, някаква опасност има.“
към беседата >>
Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е.
Но ще чакаш там.“ За да бъде направен човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване.
Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е.
ще те освободят от мъчнотиите. Те са децата. Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.
към беседата >>
Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички.
Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички?
Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички.
Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора? Да услужваш на всеки един човек от един милион души. Представи си, че си един слуга и на един милион души трябва да услужиш, да им дадеш храна сутрин, за обяд и за вечеря. Какво ще стане с тебе, ако така правиш една година? Ако сравниш такава работа с праха, ще кажеш: „От този прах да се освободя.“
към беседата >>
Ако той е добре, работите ти ще вървят добре.
Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че в тебе има заболяване в нервната система. Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути. После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти.
Ако той е добре, работите ти ще вървят добре.
Някой път човек си скрие палеца. Това показва, че ти се страхуваш. С това казваш: „Защищавайте ме, някаква опасност има.“
към беседата >>
ще те освободят от мъчнотиите.
И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е.
ще те освободят от мъчнотиите.
Те са децата. Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.
към беседата >>
Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора?
Че, коя птичка не обича своите деца повече? Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички? Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички.
Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора?
Да услужваш на всеки един човек от един милион души. Представи си, че си един слуга и на един милион души трябва да услужиш, да им дадеш храна сутрин, за обяд и за вечеря. Какво ще стане с тебе, ако така правиш една година? Ако сравниш такава работа с праха, ще кажеш: „От този прах да се освободя.“
към беседата >>
Някой път човек си скрие палеца.
Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути. После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти. Ако той е добре, работите ти ще вървят добре.
Някой път човек си скрие палеца.
Това показва, че ти се страхуваш. С това казваш: „Защищавайте ме, някаква опасност има.“
към беседата >>
Те са децата.
Децата идат и разтоварят. Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е. ще те освободят от мъчнотиите.
Те са децата.
Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.
към беседата >>
Да услужваш на всеки един човек от един милион души.
Казват: „Трябва да обичаме всички! “ Тая идея – да обичаме всички – е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички? Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички. Представлявали ли сте [си] вие да обичате всички хора?
Да услужваш на всеки един човек от един милион души.
Представи си, че си един слуга и на един милион души трябва да услужиш, да им дадеш храна сутрин, за обяд и за вечеря. Какво ще стане с тебе, ако така правиш една година? Ако сравниш такава работа с праха, ще кажеш: „От този прах да се освободя.“
към беседата >>
Това показва, че ти се страхуваш.
После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти. Ако той е добре, работите ти ще вървят добре. Някой път човек си скрие палеца.
Това показва, че ти се страхуваш.
С това казваш: „Защищавайте ме, някаква опасност има.“
към беседата >>
Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.
Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената – тръгване, а при децата – разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е. ще те освободят от мъчнотиите. Те са децата.
Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.
към беседата >>
НАГОРЕ