НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1748
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1748
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко.
Казваш: „Преядох.“ Малко повече ял, защото разтяга се стомахът. Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира. Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща. Като се свие, обръща се храната. Цяла музика е.
Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко.
Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи. Ти не си виждал стомаха. Може да се наблюдава. Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително.
към беседата >>
Изпълняват едно мъчно парче.
Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш. Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността?
Изпълняват едно мъчно парче.
Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи? Един художник рисува някъде. Ти се чудиш на онзи похват, на ония хубави линии или на онова тънкото разбиране, или на онази досетливост.
към беседата >>
Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен.
Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира. Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща. Като се свие, обръща се храната. Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко.
Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен.
То са метафизически работи. Ти не си виждал стомаха. Може да се наблюдава. Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително. Прави едно движение, че храната, която е вътре, се повръща навън.
към беседата >>
Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи?
Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността? Изпълняват едно мъчно парче.
Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи?
Един художник рисува някъде. Ти се чудиш на онзи похват, на ония хубави линии или на онова тънкото разбиране, или на онази досетливост.
към беседата >>
То са метафизически работи.
Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща. Като се свие, обръща се храната. Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен.
То са метафизически работи.
Ти не си виждал стомаха. Може да се наблюдава. Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително. Прави едно движение, че храната, която е вътре, се повръща навън.
към беседата >>
Един художник рисува някъде.
Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността? Изпълняват едно мъчно парче. Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи?
Един художник рисува някъде.
Ти се чудиш на онзи похват, на ония хубави линии или на онова тънкото разбиране, или на онази досетливост.
към беседата >>
Ти не си виждал стомаха.
Като се свие, обръща се храната. Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи.
Ти не си виждал стомаха.
Може да се наблюдава. Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително. Прави едно движение, че храната, която е вътре, се повръща навън.
към беседата >>
Ти се чудиш на онзи похват, на ония хубави линии или на онова тънкото разбиране, или на онази досетливост.
Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността? Изпълняват едно мъчно парче. Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи? Един художник рисува някъде.
Ти се чудиш на онзи похват, на ония хубави линии или на онова тънкото разбиране, или на онази досетливост.
към беседата >>
Може да се наблюдава.
Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи. Ти не си виждал стомаха.
Може да се наблюдава.
Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително. Прави едно движение, че храната, която е вътре, се повръща навън.
към беседата >>
Казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас.
Казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас.
Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам. Вярвайте във вашите гениални постъпки. Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот. Достатъчно е да имаш едно гениално чувство. Не ти трябват повече.
към беседата >>
Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително.
Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи. Ти не си виждал стомаха. Може да се наблюдава.
Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително.
Прави едно движение, че храната, която е вътре, се повръща навън.
към беседата >>
Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам.
Казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас.
Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам.
Вярвайте във вашите гениални постъпки. Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот. Достатъчно е да имаш едно гениално чувство. Не ти трябват повече. Другите нека бъдат талантливи, обикновени.
към беседата >>
Прави едно движение, че храната, която е вътре, се повръща навън.
Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи. Ти не си виждал стомаха. Може да се наблюдава. Стомаха може да наблюдаваме как работи приблизително.
Прави едно движение, че храната, която е вътре, се повръща навън.
към беседата >>
Вярвайте във вашите гениални постъпки.
Казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас. Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам.
Вярвайте във вашите гениални постъпки.
Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот. Достатъчно е да имаш едно гениално чувство. Не ти трябват повече. Другите нека бъдат талантливи, обикновени. Но да имаш една гениална мисъл е достатъчно.
към беседата >>
Казвам, ти тепърва има да изучаваш онзи истински порядък, който съществува в природата.
Казвам, ти тепърва има да изучаваш онзи истински порядък, който съществува в природата.
Всичките хора страдат от безпорядък. Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък. Не ставаш навреме. Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате?
към беседата >>
Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот.
Казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас. Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам. Вярвайте във вашите гениални постъпки.
Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот.
Достатъчно е да имаш едно гениално чувство. Не ти трябват повече. Другите нека бъдат талантливи, обикновени. Но да имаш една гениална мисъл е достатъчно.
към беседата >>
Всичките хора страдат от безпорядък.
Казвам, ти тепърва има да изучаваш онзи истински порядък, който съществува в природата.
Всичките хора страдат от безпорядък.
Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък. Не ставаш навреме. Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест.
към беседата >>
Достатъчно е да имаш едно гениално чувство.
Казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас. Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам. Вярвайте във вашите гениални постъпки. Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот.
Достатъчно е да имаш едно гениално чувство.
Не ти трябват повече. Другите нека бъдат талантливи, обикновени. Но да имаш една гениална мисъл е достатъчно.
към беседата >>
Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък.
Казвам, ти тепърва има да изучаваш онзи истински порядък, който съществува в природата. Всичките хора страдат от безпорядък.
Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък.
Не ставаш навреме. Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа.
към беседата >>
Не ти трябват повече.
Казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас. Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам. Вярвайте във вашите гениални постъпки. Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот. Достатъчно е да имаш едно гениално чувство.
Не ти трябват повече.
Другите нека бъдат талантливи, обикновени. Но да имаш една гениална мисъл е достатъчно.
към беседата >>
Не ставаш навреме.
Казвам, ти тепърва има да изучаваш онзи истински порядък, който съществува в природата. Всичките хора страдат от безпорядък. Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък.
Не ставаш навреме.
Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях.
към беседата >>
Другите нека бъдат талантливи, обикновени.
Вярвайте във вашата права мисъл, вярвайте във вашите прави чувства, гениални чувства ги наричам. Вярвайте във вашите гениални постъпки. Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот. Достатъчно е да имаш едно гениално чувство. Не ти трябват повече.
Другите нека бъдат талантливи, обикновени.
Но да имаш една гениална мисъл е достатъчно.
към беседата >>
Вие не сте правили опити да ставате точно навреме.
Казвам, ти тепърва има да изучаваш онзи истински порядък, който съществува в природата. Всичките хора страдат от безпорядък. Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък. Не ставаш навреме.
Вие не сте правили опити да ставате точно навреме.
В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях. Той е работник, трябва да става в пет.
към беседата >>
Но да имаш една гениална мисъл е достатъчно.
Вярвайте във вашите гениални постъпки. Достатъчно е да имаш една гениална постъпка за през цял живот. Достатъчно е да имаш едно гениално чувство. Не ти трябват повече. Другите нека бъдат талантливи, обикновени.
Но да имаш една гениална мисъл е достатъчно.
към беседата >>
В колко часа ставате?
Казвам, ти тепърва има да изучаваш онзи истински порядък, който съществува в природата. Всичките хора страдат от безпорядък. Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък. Не ставаш навреме. Вие не сте правили опити да ставате точно навреме.
В колко часа ставате?
Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях. Той е работник, трябва да става в пет. Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е.
към беседата >>
Сега другото положение.
Сега другото положение.
Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени. На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме. Всичката погрешка е там. Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец.
към беседата >>
Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест.
Всичките хора страдат от безпорядък. Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък. Не ставаш навреме. Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате?
Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест.
Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях. Той е работник, трябва да става в пет. Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е. Дигне юргана, пак го тури.
към беседата >>
Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени.
Сега другото положение.
Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени.
На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме. Всичката погрешка е там. Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска.
към беседата >>
Някои стават в десет часа.
Ти ядеш в безпорядък, спиш в безпорядък. Не ставаш навреме. Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест.
Някои стават в десет часа.
Тези, които стават в четири – законът работи в тях. Той е работник, трябва да става в пет. Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е. Дигне юргана, пак го тури. Питам, кое положение е най-хубавото, в четири часа ли да станеш, в пет, шест, седем, или в десет?
към беседата >>
На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме.
Сега другото положение. Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени.
На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме.
Всичката погрешка е там. Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва.
към беседата >>
Тези, които стават в четири – законът работи в тях.
Не ставаш навреме. Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа.
Тези, които стават в четири – законът работи в тях.
Той е работник, трябва да става в пет. Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е. Дигне юргана, пак го тури. Питам, кое положение е най-хубавото, в четири часа ли да станеш, в пет, шест, седем, или в десет?
към беседата >>
Всичката погрешка е там.
Сега другото положение. Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени. На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме.
Всичката погрешка е там.
Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство.
към беседата >>
Той е работник, трябва да става в пет.
Вие не сте правили опити да ставате точно навреме. В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях.
Той е работник, трябва да става в пет.
Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е. Дигне юргана, пак го тури. Питам, кое положение е най-хубавото, в четири часа ли да станеш, в пет, шест, седем, или в десет?
към беседата >>
Според мене много хора не са родени навреме.
Сега другото положение. Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени. На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме. Всичката погрешка е там.
Според мене много хора не са родени навреме.
Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство. Друг е венерин тип, но няма положителната любов.
към беседата >>
Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е.
В колко часа ставате? Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях. Той е работник, трябва да става в пет.
Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е.
Дигне юргана, пак го тури. Питам, кое положение е най-хубавото, в четири часа ли да станеш, в пет, шест, седем, или в десет?
към беседата >>
Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец.
Сега другото положение. Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени. На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме. Всичката погрешка е там. Според мене много хора не са родени навреме.
Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец.
Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство. Друг е венерин тип, но няма положителната любов. Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава.
към беседата >>
Дигне юргана, пак го тури.
Някой път ставате в четири, някой път в четири и половина, пет, шест. Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях. Той е работник, трябва да става в пет. Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е.
Дигне юргана, пак го тури.
Питам, кое положение е най-хубавото, в четири часа ли да станеш, в пет, шест, седем, или в десет?
към беседата >>
Той ще дига скандал, дето иска.
Казват: „Не всички са родени.“ Всички са родени. На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме. Всичката погрешка е там. Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец.
Той ще дига скандал, дето иска.
Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство. Друг е венерин тип, но няма положителната любов. Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава. Или някой е сатурнов тип.
към беседата >>
Питам, кое положение е най-хубавото, в четири часа ли да станеш, в пет, шест, седем, или в десет?
Някои стават в десет часа. Тези, които стават в четири – законът работи в тях. Той е работник, трябва да става в пет. Който става в десет – работите му са по-уредени, не е чиновник, свободен е. Дигне юргана, пак го тури.
Питам, кое положение е най-хубавото, в четири часа ли да станеш, в пет, шест, седем, или в десет?
към беседата >>
Не го води в един свят, дето трябва.
На съвременните хора погрешката е там, че хората не са родени навреме. Всичката погрешка е там. Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска.
Не го води в един свят, дето трябва.
Някой е юпитерианец, но няма положително благородство. Друг е венерин тип, но няма положителната любов. Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава. Или някой е сатурнов тип. Казват: „Лошо пише.“ Гениалният сатурнов тип е отличен за разсъждение, отличен философ.
към беседата >>
В природата всеки човек си има свое предназначение.
В природата всеки човек си има свое предназначение.
Ние работим, правим нещата не на своето време. Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече. Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага. Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш. Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш.
към беседата >>
Някой е юпитерианец, но няма положително благородство.
Всичката погрешка е там. Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва.
Някой е юпитерианец, но няма положително благородство.
Друг е венерин тип, но няма положителната любов. Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава. Или някой е сатурнов тип. Казват: „Лошо пише.“ Гениалният сатурнов тип е отличен за разсъждение, отличен философ.
към беседата >>
Ние работим, правим нещата не на своето време.
В природата всеки човек си има свое предназначение.
Ние работим, правим нещата не на своето време.
Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече. Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага. Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш. Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш. Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо.
към беседата >>
Друг е венерин тип, но няма положителната любов.
Според мене много хора не са родени навреме. Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство.
Друг е венерин тип, но няма положителната любов.
Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава. Или някой е сатурнов тип. Казват: „Лошо пише.“ Гениалният сатурнов тип е отличен за разсъждение, отличен философ.
към беседата >>
Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече.
В природата всеки човек си има свое предназначение. Ние работим, правим нещата не на своето време.
Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече.
Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага. Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш. Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш. Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо. Природата постоянно ни дава.
към беседата >>
Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава.
Да кажем, някой е марсианец астрологически, но не е гениален марсианец. Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство. Друг е венерин тип, но няма положителната любов.
Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава.
Или някой е сатурнов тип. Казват: „Лошо пише.“ Гениалният сатурнов тип е отличен за разсъждение, отличен философ.
към беседата >>
Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага.
В природата всеки човек си има свое предназначение. Ние работим, правим нещата не на своето време. Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече.
Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага.
Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш. Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш. Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо. Природата постоянно ни дава. Пак метафизично схващане.
към беседата >>
Или някой е сатурнов тип.
Той ще дига скандал, дето иска. Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство. Друг е венерин тип, но няма положителната любов. Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава.
Или някой е сатурнов тип.
Казват: „Лошо пише.“ Гениалният сатурнов тип е отличен за разсъждение, отличен философ.
към беседата >>
Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш.
В природата всеки човек си има свое предназначение. Ние работим, правим нещата не на своето време. Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече. Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага.
Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш.
Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш. Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо. Природата постоянно ни дава. Пак метафизично схващане.
към беседата >>
Казват: „Лошо пише.“ Гениалният сатурнов тип е отличен за разсъждение, отличен философ.
Не го води в един свят, дето трябва. Някой е юпитерианец, но няма положително благородство. Друг е венерин тип, но няма положителната любов. Той е меркурианец, но няма онзи похват на знанието, на мъдростта, за дребни работи се смущава. Или някой е сатурнов тип.
Казват: „Лошо пише.“ Гениалният сатурнов тип е отличен за разсъждение, отличен философ.
към беседата >>
Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш.
В природата всеки човек си има свое предназначение. Ние работим, правим нещата не на своето време. Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече. Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага. Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш.
Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш.
Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо. Природата постоянно ни дава. Пак метафизично схващане.
към беседата >>
Та казвам, човек правилно може да се роди.
Та казвам, човек правилно може да се роди.
Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме. Седите и разсъждавате. Казвате: „Как е възможна тази работа? “ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит.
към беседата >>
Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо.
Ние работим, правим нещата не на своето време. Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече. Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага. Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш. Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш.
Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо.
Природата постоянно ни дава. Пак метафизично схващане.
към беседата >>
Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме.
Та казвам, човек правилно може да се роди.
Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме.
Седите и разсъждавате. Казвате: „Как е възможна тази работа? “ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън.
към беседата >>
Природата постоянно ни дава.
Всичките противоречия в света произтичат, че не може да намерим времето, нищо повече. Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага. Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш. Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш. Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо.
Природата постоянно ни дава.
Пак метафизично схващане.
към беседата >>
Седите и разсъждавате.
Та казвам, човек правилно може да се роди. Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме.
Седите и разсъждавате.
Казвате: „Как е възможна тази работа? “ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън?
към беседата >>
Пак метафизично схващане.
Нещастие е, когато не може да попаднеш в онзи ритъм на живота, който носи всичките блага. Ако ти ставаш сутрин, когато слънцето изгрява, има малко да придобиеш. Ако ставаш, когато залязва, няма какво да придобиеш. Имаме два момента – един момент, [в] който ти приемаш, в другия момент ти се лишаваш от туй благо. Природата постоянно ни дава.
Пак метафизично схващане.
към беседата >>
Казвате: „Как е възможна тази работа?
Та казвам, човек правилно може да се роди. Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме. Седите и разсъждавате.
Казвате: „Как е възможна тази работа?
“ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент.
към беседата >>
Запример, ако сутрин слънцето изгрява от изток, дойде в стаята ти, влиза светлината.
Запример, ако сутрин слънцето изгрява от изток, дойде в стаята ти, влиза светлината.
Но туй слънце през целия ден дава ли? Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя. Залязва най-после, престава да дава от своята светлина. Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна.
към беседата >>
“ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят.
Та казвам, човек правилно може да се роди. Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме. Седите и разсъждавате. Казвате: „Как е възможна тази работа?
“ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят.
Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш.
към беседата >>
Но туй слънце през целия ден дава ли?
Запример, ако сутрин слънцето изгрява от изток, дойде в стаята ти, влиза светлината.
Но туй слънце през целия ден дава ли?
Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя. Залязва най-после, престава да дава от своята светлина. Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика.
към беседата >>
Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит.
Та казвам, човек правилно може да се роди. Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме. Седите и разсъждавате. Казвате: „Как е възможна тази работа? “ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят.
Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит.
Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал.
към беседата >>
Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя.
Запример, ако сутрин слънцето изгрява от изток, дойде в стаята ти, влиза светлината. Но туй слънце през целия ден дава ли?
Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя.
Залязва най-после, престава да дава от своята светлина. Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина?
към беседата >>
Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън.
Майка ви може да не ви е родила навреме, но вие може да се родите навреме. Седите и разсъждавате. Казвате: „Как е възможна тази работа? “ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит.
Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън.
Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали.
към беседата >>
Залязва най-после, престава да дава от своята светлина.
Запример, ако сутрин слънцето изгрява от изток, дойде в стаята ти, влиза светлината. Но туй слънце през целия ден дава ли? Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя.
Залязва най-после, престава да дава от своята светлина.
Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот.
към беседата >>
Колко часа ти трябва да произведеш огън?
Седите и разсъждавате. Казвате: „Как е възможна тази работа? “ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън.
Колко часа ти трябва да произведеш огън?
Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта.
към беседата >>
Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина.
Запример, ако сутрин слънцето изгрява от изток, дойде в стаята ти, влиза светлината. Но туй слънце през целия ден дава ли? Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя. Залязва най-после, престава да дава от своята светлина.
Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина.
Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен.
към беседата >>
Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент.
Казвате: „Как е възможна тази работа? “ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън?
Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент.
Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът.
към беседата >>
Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна.
Запример, ако сутрин слънцето изгрява от изток, дойде в стаята ти, влиза светлината. Но туй слънце през целия ден дава ли? Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя. Залязва най-после, престава да дава от своята светлина. Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина.
Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна.
На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност.
към беседата >>
Като извадиш праханта, запалиш.
“ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент.
Като извадиш праханта, запалиш.
Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля.
към беседата >>
На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика.
Но туй слънце през целия ден дава ли? Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя. Залязва най-после, престава да дава от своята светлина. Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна.
На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика.
Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал.
Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш.
Аз съм наблюдавал.
Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали.
към беседата >>
Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина?
Може да минат три–четири часа, веднага слънцето се изменя. Залязва най-после, престава да дава от своята светлина. Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика.
Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина?
Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо.
към беседата >>
Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали.
Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал.
Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали.
Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали. Казвам, това не е прост човек.
към беседата >>
Сега туй се отнася до онзи неразумен живот.
Залязва най-после, престава да дава от своята светлина. Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина?
Сега туй се отнася до онзи неразумен живот.
Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо.
към беседата >>
Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта.
Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали.
Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта.
Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали. Казвам, това не е прост човек. Този е майстор.
към беседата >>
Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен.
Значи в дадения случай има един ред, в който слънцето до известно време ще дава, след туй престава да дава своята светлина. Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот.
Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен.
Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде.
към беседата >>
Той е гениален – знае да цъка човекът.
Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта.
Той е гениален – знае да цъка човекът.
Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали. Казвам, това не е прост човек. Този е майстор. Още с цъкването, и запали.
към беседата >>
Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност.
Не че слънцето няма разположение, но то е така разположено материално, че слънцето не е в състояние да ти дава храна. На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен.
Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност.
Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други.
към беседата >>
Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля.
Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът.
Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля.
Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали. Казвам, това не е прост човек. Този е майстор. Още с цъкването, и запали.
към беседата >>
Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него.
На другия ден в същото време пак – ще има една малка разлика. Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност.
Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него.
Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече.
към беседата >>
Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали.
Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля.
Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали.
Казвам, това не е прост човек. Този е майстор. Още с цъкването, и запали.
към беседата >>
Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо.
Лятно време и зимно време дава ли слънцето еднакво светлина? Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него.
Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо.
Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко.
към беседата >>
Казвам, това не е прост човек.
Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали.
Казвам, това не е прост човек.
Този е майстор. Още с цъкването, и запали.
към беседата >>
Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо.
Сега туй се отнася до онзи неразумен живот. Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо.
Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо.
Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко. В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ.
към беседата >>
Този е майстор.
Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали. Казвам, това не е прост човек.
Този е майстор.
Още с цъкването, и запали.
към беседата >>
Обикновеният учител нищо няма да ви предаде.
Ако ти си под влиянието на разумното слънце, което озарява хората, ще станеш разумен. Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо.
Обикновеният учител нищо няма да ви предаде.
Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко. В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ. Имате гениален ученик – минус ГУ.
към беседата >>
Още с цъкването, и запали.
Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали. Казвам, това не е прост човек. Този е майстор.
Още с цъкването, и запали.
към беседата >>
Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други.
Щом като не си под неговото влияние, не може да придобиеш тази разумност. Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде.
Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други.
Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко. В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ. Имате гениален ученик – минус ГУ. Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят.
към беседата >>
Та вярвайте в онова, което е във вас.
Та вярвайте в онова, което е във вас.
Не вярвайте в онова, което е вън от вас. И в него може да вярвате. Най-първо, вярвайте в онова, което е във вас. То е най-ценното.
към беседата >>
Ако имате един гениален ум, ще приемете повече.
Вземете един учител, който е просветен и учен човек, вие ще научите нещо от него. Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други.
Ако имате един гениален ум, ще приемете повече.
Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко. В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ. Имате гениален ученик – минус ГУ. Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят. Щом и двамата са плюсове, не може да се споразумеят, и двамата са учители.
към беседата >>
Не вярвайте в онова, което е вън от вас.
Та вярвайте в онова, което е във вас.
Не вярвайте в онова, което е вън от вас.
И в него може да вярвате. Най-първо, вярвайте в онова, което е във вас. То е най-ценното.
към беседата >>
Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко.
Ако учителят, който ви преподава, е сам невежа, не може да ви предаде нищо. Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече.
Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко.
В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ. Имате гениален ученик – минус ГУ. Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят. Щом и двамата са плюсове, не може да се споразумеят, и двамата са учители.
към беседата >>
И в него може да вярвате.
Та вярвайте в онова, което е във вас. Не вярвайте в онова, което е вън от вас.
И в него може да вярвате.
Най-първо, вярвайте в онова, което е във вас. То е най-ценното.
към беседата >>
В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ.
Ако имате гениален учител по музика, ще ви предаде нещо. Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко.
В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ.
Имате гениален ученик – минус ГУ. Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят. Щом и двамата са плюсове, не може да се споразумеят, и двамата са учители.
към беседата >>
Най-първо, вярвайте в онова, което е във вас.
Та вярвайте в онова, което е във вас. Не вярвайте в онова, което е вън от вас. И в него може да вярвате.
Най-първо, вярвайте в онова, което е във вас.
То е най-ценното.
към беседата >>
Имате гениален ученик – минус ГУ.
Обикновеният учител нищо няма да ви предаде. Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко. В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ.
Имате гениален ученик – минус ГУ.
Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят. Щом и двамата са плюсове, не може да се споразумеят, и двамата са учители.
към беседата >>
То е най-ценното.
Та вярвайте в онова, което е във вас. Не вярвайте в онова, което е вън от вас. И в него може да вярвате. Най-първо, вярвайте в онова, което е във вас.
То е най-ценното.
към беседата >>
Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят.
Трептенията на гениалния учител са други, трептенията на обикновения учител са други. Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко. В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ. Имате гениален ученик – минус ГУ.
Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят.
Щом и двамата са плюсове, не може да се споразумеят, и двамата са учители.
към беседата >>
Вземете сега „до“.
Вземете сега „до“.
(Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има. Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато. Казваш, че ще се оправи, но кога? “ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса.
към беседата >>
Щом и двамата са плюсове, не може да се споразумеят, и двамата са учители.
Ако имате един гениален ум, ще приемете повече. Ако имате един обикновен ум ще приемете по-малко. В даден случай имате гениален учител – плюс ГУ. Имате гениален ученик – минус ГУ. Ако ученикът е гениален, плюс, двамата не може да се споразумеят.
Щом и двамата са плюсове, не може да се споразумеят, и двамата са учители.
към беседата >>
(Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има.
Вземете сега „до“.
(Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има.
Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато. Казваш, че ще се оправи, но кога? “ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат.
към беседата >>
Та ако ти не разбираш онова състояние да възприемаш знанието, ще помните, че ти не може да бъдеш учител, докато не си възприел.
Та ако ти не разбираш онова състояние да възприемаш знанието, ще помните, че ти не може да бъдеш учител, докато не си възприел.
Хората не се раждат учители. Раждат ли се учителите? Раждат се ученици. Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда.
към беседата >>
Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато.
Вземете сега „до“. (Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има.
Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато.
Казваш, че ще се оправи, но кога? “ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш.
към беседата >>
Хората не се раждат учители.
Та ако ти не разбираш онова състояние да възприемаш знанието, ще помните, че ти не може да бъдеш учител, докато не си възприел.
Хората не се раждат учители.
Раждат ли се учителите? Раждат се ученици. Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология.
към беседата >>
Казваш, че ще се оправи, но кога?
Вземете сега „до“. (Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има. Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато.
Казваш, че ще се оправи, но кога?
“ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш?
към беседата >>
Раждат ли се учителите?
Та ако ти не разбираш онова състояние да възприемаш знанието, ще помните, че ти не може да бъдеш учител, докато не си възприел. Хората не се раждат учители.
Раждат ли се учителите?
Раждат се ученици. Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми.
към беседата >>
“ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място.
Вземете сега „до“. (Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има. Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато. Казваш, че ще се оправи, но кога?
“ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място.
Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо?
към беседата >>
Раждат се ученици.
Та ако ти не разбираш онова състояние да възприемаш знанието, ще помните, че ти не може да бъдеш учител, докато не си възприел. Хората не се раждат учители. Раждат ли се учителите?
Раждат се ученици.
Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие.
към беседата >>
Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса.
Вземете сега „до“. (Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има. Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато. Казваш, че ще се оправи, но кога? “ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място.
Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса.
Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо? Каква идея се крие, когато бързаш?
към беседата >>
Отпосле стават учители.
Та ако ти не разбираш онова състояние да възприемаш знанието, ще помните, че ти не може да бъдеш учител, докато не си възприел. Хората не се раждат учители. Раждат ли се учителите? Раждат се ученици.
Отпосле стават учители.
Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие. На трийсет и две години като станах, разбирам работата.
към беседата >>
Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат.
(Учителят свири български мотив.) Българинът възприема „ре“-то, понеже изходен път има. Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато. Казваш, че ще се оправи, но кога? “ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса.
Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат.
Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо? Каква идея се крие, когато бързаш? Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака.
към беседата >>
Учителят, и той се ражда.
Та ако ти не разбираш онова състояние да възприемаш знанието, ще помните, че ти не може да бъдеш учител, докато не си възприел. Хората не се раждат учители. Раждат ли се учителите? Раждат се ученици. Отпосле стават учители.
Учителят, и той се ражда.
Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие. На трийсет и две години като станах, разбирам работата. Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам.
към беседата >>
Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш.
Той разсъждава, философия няма, и казва: „Много натегнато. Казваш, че ще се оправи, но кога? “ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат.
Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш.
Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо? Каква идея се крие, когато бързаш? Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака. Даже тази бързина, с която пътува, е малка.
към беседата >>
Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология.
Хората не се раждат учители. Раждат ли се учителите? Раждат се ученици. Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда.
Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология.
Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие. На трийсет и две години като станах, разбирам работата. Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам. Дотогава се колебаех в своите възгледи.
към беседата >>
Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш?
Казваш, че ще се оправи, но кога? “ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш.
Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш?
Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо? Каква идея се крие, когато бързаш? Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака. Даже тази бързина, с която пътува, е малка. Има още по-голяма бързина от [тази на] светлината.
към беседата >>
Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми.
Раждат ли се учителите? Раждат се ученици. Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология.
Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми.
Дотогава имах смътно понятие. На трийсет и две години като станах, разбирам работата. Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам. Дотогава се колебаех в своите възгледи. Като станах на трийсет и две години, не се колебаех в своите възгледи.“
към беседата >>
Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо?
“ Туй е мотив на натрупано – съжалява, търси място. Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш?
Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо?
Каква идея се крие, когато бързаш? Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака. Даже тази бързина, с която пътува, е малка. Има още по-голяма бързина от [тази на] светлината.
към беседата >>
Дотогава имах смътно понятие.
Раждат се ученици. Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми.
Дотогава имах смътно понятие.
На трийсет и две години като станах, разбирам работата. Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам. Дотогава се колебаех в своите възгледи. Като станах на трийсет и две години, не се колебаех в своите възгледи.“
към беседата >>
Каква идея се крие, когато бързаш?
Казва: „По-широко, по-широко.“ Българинът, като не може да разреши, тогава… (Учителят свири българско хоро, свири тъжен български мотив.) Това е вече разрешението на въпроса. Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо?
Каква идея се крие, когато бързаш?
Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака. Даже тази бързина, с която пътува, е малка. Има още по-голяма бързина от [тази на] светлината.
към беседата >>
На трийсет и две години като станах, разбирам работата.
Отпосле стават учители. Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие.
На трийсет и две години като станах, разбирам работата.
Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам. Дотогава се колебаех в своите възгледи. Като станах на трийсет и две години, не се колебаех в своите възгледи.“
към беседата >>
Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака.
Ако вземете класическите песни, ако някой направи проучвания – да види как са поставени нотите, колко пъти се повтарят, в какво разнообразие, да види колко се повтаря „до“, „ре“, „ми“, понижения, повишения, каква част от времето вземат. Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо? Каква идея се крие, когато бързаш?
Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака.
Даже тази бързина, с която пътува, е малка. Има още по-голяма бързина от [тази на] светлината.
към беседата >>
Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам.
Учителят, и той се ражда. Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие. На трийсет и две години като станах, разбирам работата.
Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам.
Дотогава се колебаех в своите възгледи. Като станах на трийсет и две години, не се колебаех в своите възгледи.“
към беседата >>
Даже тази бързина, с която пътува, е малка.
Хубостта на един тон зависи [от това] какво време ще му дадеш. Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо? Каква идея се крие, когато бързаш? Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака.
Даже тази бързина, с която пътува, е малка.
Има още по-голяма бързина от [тази на] светлината.
към беседата >>
Дотогава се колебаех в своите възгледи.
Аз веднъж слушах един учен американец, който предаваше по психология. Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие. На трийсет и две години като станах, разбирам работата. Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам.
Дотогава се колебаех в своите възгледи.
Като станах на трийсет и две години, не се колебаех в своите възгледи.“
към беседата >>
Има още по-голяма бързина от [тази на] светлината.
Ако дадеш стегнато време, какво ще придобиеш? Или ако вземете да разтегнете, или ако го вземете бързо? Каква идея се крие, когато бързаш? Светлината, която пътува, пътува с голяма бързина, понеже има голямо пространство да обхожда, няма време да чака. Даже тази бързина, с която пътува, е малка.
Има още по-голяма бързина от [тази на] светлината.
към беседата >>
Като станах на трийсет и две години, не се колебаех в своите възгледи.“
Той разправя: „Когато бях на трийсет и две години, като станах един ден, проблесна идеята в ума ми. Дотогава имах смътно понятие. На трийсет и две години като станах, разбирам работата. Нещо в мене влезе, започнах да мисля, че тази работа [я] разбирам. Дотогава се колебаех в своите възгледи.
Като станах на трийсет и две години, не се колебаех в своите възгледи.“
към беседата >>
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“?
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“?
Думата ще е много материална, много груба. Е-то е разширение, е-то мъчно се взема. (Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво. Ако не дойдем, не може. (Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“)
към беседата >>
Та казвам, има състояния, в които човек трябва да се роди.
Та казвам, има състояния, в които човек трябва да се роди.
Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш. Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи. Някой път паметта не е вярна. Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния.
към беседата >>
Думата ще е много материална, много груба.
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“?
Думата ще е много материална, много груба.
Е-то е разширение, е-то мъчно се взема. (Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво. Ако не дойдем, не може. (Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“)
към беседата >>
Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш.
Та казвам, има състояния, в които човек трябва да се роди.
Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш.
Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи. Някой път паметта не е вярна. Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината.
към беседата >>
Е-то е разширение, е-то мъчно се взема.
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“? Думата ще е много материална, много груба.
Е-то е разширение, е-то мъчно се взема.
(Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво. Ако не дойдем, не може. (Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“)
към беседата >>
Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи.
Та казвам, има състояния, в които човек трябва да се роди. Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш.
Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи.
Някой път паметта не е вярна. Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал.
към беседата >>
(Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво.
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“? Думата ще е много материална, много груба. Е-то е разширение, е-то мъчно се взема.
(Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво.
Ако не дойдем, не може. (Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“)
към беседата >>
Някой път паметта не е вярна.
Та казвам, има състояния, в които човек трябва да се роди. Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш. Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи.
Някой път паметта не е вярна.
Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория.
към беседата >>
Ако не дойдем, не може.
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“? Думата ще е много материална, много груба. Е-то е разширение, е-то мъчно се взема. (Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво.
Ако не дойдем, не може.
(Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“)
към беседата >>
Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно.
Та казвам, има състояния, в които човек трябва да се роди. Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш. Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи. Някой път паметта не е вярна.
Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно.
Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория. От третия ти цитираш.
към беседата >>
(Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“)
Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“? Думата ще е много материална, много груба. Е-то е разширение, е-то мъчно се взема. (Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво. Ако не дойдем, не може.
(Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“)
към беседата >>
Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния.
Та казвам, има състояния, в които човек трябва да се роди. Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш. Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи. Някой път паметта не е вярна. Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно.
Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния.
Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория. От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал.
към беседата >>
По кой начин ще сполучиш?
По кой начин ще сполучиш?
Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате. Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце.
към беседата >>
2.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива.
Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се.
Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива.
Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара? – И аз съм добре.
към беседата >>
Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина.
Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така.
Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина.
Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората?
към беседата >>
Вземи и впрегни магарето.
Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива.
Вземи и впрегни магарето.
То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара? – И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега.
към беседата >>
Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа.
Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина.
Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа.
Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина.
към беседата >>
То целия ден орало.
Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето.
То целия ден орало.
Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара? – И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря?
към беседата >>
Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш.
Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа.
Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш.
щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева.
към беседата >>
Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах.
Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало.
Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах.
Ти как прекара? – И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе.
към беседата >>
щом започнеш да олекваш, ти си на крив път.
Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш.
щом започнеш да олекваш, ти си на крив път.
Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш.
към беседата >>
Ти как прекара?
Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах.
Ти как прекара?
– И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето.
към беседата >>
Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път.
Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път.
Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път.
Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли?
към беседата >>
– И аз съм добре.
Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара?
– И аз съм добре.
Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса.
към беседата >>
Защо боледуват хората?
Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път.
Защо боледуват хората?
При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш.
към беседата >>
Но магарето започнало да лъже сега.
Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара? – И аз съм добре.
Но магарето започнало да лъже сега.
Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило.
към беседата >>
При мене са идвали мнозина.
Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората?
При мене са идвали мнозина.
Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш.
към беседата >>
Казва: Знаеш какво чух днес от господаря?
То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара? – И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега.
Казва: Знаеш какво чух днес от господаря?
Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда.
към беседата >>
Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева.
Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина.
Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева.
Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови.
към беседата >>
Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе.
Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара? – И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря?
Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе.
Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда?
към беседата >>
Дай му ги и ти ще оздравееш.
щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева.
Дай му ги и ти ще оздравееш.
Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе.
към беседата >>
Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето.
Ти как прекара? – И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе.
Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето.
Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда? – Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ.
към беседата >>
Някакъв цяр няма ли?
Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш.
Някакъв цяр няма ли?
– Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли.
към беседата >>
Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса.
– И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето.
Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса.
Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда? – Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ. И сега магарето започва с мъъ.
към беседата >>
– Цярът е туй да платиш.
Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли?
– Цярът е туй да платиш.
Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера.
към беседата >>
Ни най-малко не е разрешило.
Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса.
Ни най-малко не е разрешило.
Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда? – Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ. И сега магарето започва с мъъ. Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.
към беседата >>
Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш.
При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш.
Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш.
Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България.
към беседата >>
Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда.
Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило.
Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда.
Защо страда? – Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ. И сега магарето започва с мъъ. Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.
към беседата >>
Плати, защото този човек ще те благослови.
Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш.
Плати, защото този човек ще те благослови.
Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят.
към беседата >>
Защо страда?
Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда.
Защо страда?
– Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ. И сега магарето започва с мъъ. Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.
към беседата >>
Неговата мисъл работи заради тебе.
Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови.
Неговата мисъл работи заради тебе.
Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят.
към беседата >>
– Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ.
Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда?
– Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ.
И сега магарето започва с мъъ. Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.
към беседата >>
Той постоянно има много лоши мисли.
Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе.
Той постоянно има много лоши мисли.
Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата.
към беседата >>
И сега магарето започва с мъъ.
Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда? – Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ.
И сега магарето започва с мъъ.
Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.
към беседата >>
Най-първо трябва да създадеш една атмосфера.
– Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли.
Най-първо трябва да създадеш една атмосфера.
Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си?
към беседата >>
Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.
Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда? – Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ. И сега магарето започва с мъъ.
Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.
към беседата >>
Гледам сега религиозни хора тук в България.
Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера.
Гледам сега религиозни хора тук в България.
Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията.
към беседата >>
Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение.
Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение.
Защо създаде Господ животните? – Животните и растенията са азбука на човешката мисъл. Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека.
към беседата >>
Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят.
Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България.
Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят.
Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София.
към беседата >>
Защо създаде Господ животните?
Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение.
Защо създаде Господ животните?
– Животните и растенията са азбука на човешката мисъл. Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво.
към беседата >>
Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят.
Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят.
Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят.
Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината?
към беседата >>
– Животните и растенията са азбука на човешката мисъл.
Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение. Защо създаде Господ животните?
– Животните и растенията са азбука на човешката мисъл.
Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане.
към беседата >>
Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата.
Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят.
Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата.
Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България.
към беседата >>
Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката.
Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение. Защо създаде Господ животните? – Животните и растенията са азбука на човешката мисъл.
Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката.
Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата.
към беседата >>
Излизаме отвън и питам: Ти откъде си?
Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата.
Излизаме отвън и питам: Ти откъде си?
– От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава.
към беседата >>
Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата.
Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение. Защо създаде Господ животните? – Животните и растенията са азбука на човешката мисъл. Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката.
Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата.
При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй.
към беседата >>
– От провинцията.
Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си?
– От провинцията.
– Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого.
към беседата >>
При това животните носят нещо много хубаво за човека.
Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение. Защо създаде Господ животните? – Животните и растенията са азбука на човешката мисъл. Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата.
При това животните носят нещо много хубаво за човека.
Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо?
към беседата >>
– Не, не, ти си свещеник от София.
Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията.
– Не, не, ти си свещеник от София.
Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя.
към беседата >>
Запример котката носи много хубаво.
Защо създаде Господ животните? – Животните и растенията са азбука на човешката мисъл. Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека.
Запример котката носи много хубаво.
Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага.
към беседата >>
Защо не говориш истината?
Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София.
Защо не говориш истината?
Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе.
към беседата >>
Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане.
– Животните и растенията са азбука на човешката мисъл. Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво.
Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане.
Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете.
към беседата >>
Вие двамата свещеници може да оправите България.
Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината?
Вие двамата свещеници може да оправите България.
Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато.
към беседата >>
Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата.
Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане.
Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата.
Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата.
към беседата >>
Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава.
Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България.
Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава.
Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна.
към беседата >>
Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй.
Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата.
Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй.
Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека.
към беседата >>
Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого.
– От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава.
Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого.
Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата?
към беседата >>
Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо?
При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй.
Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо?
Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре.
към беседата >>
Един човек не може да го заблудя.
– Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого.
Един човек не може да го заблудя.
Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата? Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз.
към беседата >>
Той може да копае и да си помага.
Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо?
Той може да копае и да си помага.
Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре. Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им.
към беседата >>
Всяка лъжа ще излезе.
Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя.
Всяка лъжа ще излезе.
Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата? Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз. Аз съм църква.
към беседата >>
Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете.
Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага.
Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете.
Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре. Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им. Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма.
към беседата >>
Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато.
Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе.
Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато.
Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата? Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз. Аз съм църква. Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.
към беседата >>
Мотиката замества ръцете и улеснява работата.
Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете.
Мотиката замества ръцете и улеснява работата.
Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре. Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им. Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма. Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.
към беседата >>
Ти я изчистваш и тя не е златна.
Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато.
Ти я изчистваш и тя не е златна.
Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата? Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз. Аз съм църква. Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.
към беседата >>
Животните в дадения случай в труда заместват човека.
Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата.
Животните в дадения случай в труда заместват човека.
Той трябва като господар да се отнася с тях много добре. Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им. Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма. Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.
към беседата >>
Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата?
Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна.
Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата?
Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз. Аз съм църква. Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.
към беседата >>
Той трябва като господар да се отнася с тях много добре.
Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека.
Той трябва като господар да се отнася с тях много добре.
Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им. Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма. Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.
към беседата >>
Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз.
Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата?
Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз.
Аз съм църква. Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.
към беседата >>
Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им.
Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре.
Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им.
Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма. Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.
към беседата >>
Аз съм църква.
Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата? Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз.
Аз съм църква.
Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.
към беседата >>
Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма.
Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре. Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им.
Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма.
Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.
към беседата >>
Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.
Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата? Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз. Аз съм църква.
Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.
към беседата >>
Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.
Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре. Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им. Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма.
Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.
към беседата >>
Църквата е онова, в което Бог живее.
Църквата е онова, в което Бог живее.
Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее. Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас. Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление.
към беседата >>
Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи.
Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи.
Туряме една предпоставка, която не е вярна. Искаме светът да се оправи. Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода.
към беседата >>
Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее.
Църквата е онова, в което Бог живее.
Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее.
Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас. Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това.
към беседата >>
Туряме една предпоставка, която не е вярна.
Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи.
Туряме една предпоставка, която не е вярна.
Искаме светът да се оправи. Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога.
към беседата >>
Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас.
Църквата е онова, в което Бог живее. Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее.
Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас.
Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление.
към беседата >>
Искаме светът да се оправи.
Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи. Туряме една предпоставка, която не е вярна.
Искаме светът да се оправи.
Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал.
към беседата >>
Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене.
Църквата е онова, в което Бог живее. Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее. Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас.
Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене.
Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление.
към беседата >>
Но ние не трябва да разваляме света.
Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи. Туряме една предпоставка, която не е вярна. Искаме светът да се оправи.
Но ние не трябва да разваляме света.
Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал.
към беседата >>
Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв?
Църквата е онова, в което Бог живее. Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее. Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас. Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене.
Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв?
“ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление. Той носи престъпления от хиляди години.
към беседата >>
Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме.
Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи. Туряме една предпоставка, която не е вярна. Искаме светът да се оправи. Но ние не трябва да разваляме света.
Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме.
От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето.
към беседата >>
“ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление.
Църквата е онова, в което Бог живее. Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее. Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас. Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв?
“ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление.
Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление. Той носи престъпления от хиляди години. Овцата носи своите добродетели със себе си.
към беседата >>
От всичките хора се изисква да имат човешка обхода.
Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи. Туряме една предпоставка, която не е вярна. Искаме светът да се оправи. Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме.
От всичките хора се изисква да имат човешка обхода.
Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма.
към беседата >>
Има съдии за това.
Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее. Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас. Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление.
Има съдии за това.
Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление. Той носи престъпления от хиляди години. Овцата носи своите добродетели със себе си. Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.
към беседата >>
Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога.
Туряме една предпоставка, която не е вярна. Искаме светът да се оправи. Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода.
Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога.
Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение.
към беседата >>
Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление.
Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас. Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това.
Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление.
Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление. Той носи престъпления от хиляди години. Овцата носи своите добродетели със себе си. Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.
към беседата >>
Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал.
Искаме светът да се оправи. Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога.
Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал.
Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща.
към беседата >>
Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление.
Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление.
Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление.
Той носи престъпления от хиляди години. Овцата носи своите добродетели със себе си. Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.
към беседата >>
Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал.
Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал.
Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал.
Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи.
към беседата >>
Той носи престъпления от хиляди години.
Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв? “ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление.
Той носи престъпления от хиляди години.
Овцата носи своите добродетели със себе си. Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.
към беседата >>
Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето.
Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал.
Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето.
Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи.
към беседата >>
Овцата носи своите добродетели със себе си.
“ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление. Той носи престъпления от хиляди години.
Овцата носи своите добродетели със себе си.
Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.
към беседата >>
Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма.
От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето.
Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма.
Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска.
към беседата >>
Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.
Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление. Той носи престъпления от хиляди години. Овцата носи своите добродетели със себе си.
Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.
към беседата >>
Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение.
Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма.
Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение.
Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя?
към беседата >>
Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал?
Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал?
– Не сме. Сега да оставим – това са посторонни работи. Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх.
към беседата >>
Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща.
Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение.
Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща.
Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива.
към беседата >>
– Не сме.
Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал?
– Не сме.
Сега да оставим – това са посторонни работи. Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял.
към беседата >>
Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи.
Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща.
Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи.
Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив?
към беседата >>
Сега да оставим – това са посторонни работи.
Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал? – Не сме.
Сега да оставим – това са посторонни работи.
Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре.
към беседата >>
Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи.
Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи.
Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи.
Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой.
към беседата >>
Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота.
Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал? – Не сме. Сега да оставим – това са посторонни работи.
Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота.
Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето.
към беседата >>
Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска.
Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи.
Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска.
В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете.
към беседата >>
Ние разглеждаме живота принципиално.
Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал? – Не сме. Сега да оставим – това са посторонни работи. Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота.
Ние разглеждаме живота принципиално.
В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето. Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам.
към беседата >>
В какво ще вярва тя?
Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска.
В какво ще вярва тя?
Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете. Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли.
към беседата >>
В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх.
Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал? – Не сме. Сега да оставим – това са посторонни работи. Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално.
В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх.
Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето. Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам. Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина.
към беседата >>
Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива.
Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя?
Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива.
Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете. Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли. Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре.
към беседата >>
Страхът досега ни е заставял.
– Не сме. Сега да оставим – това са посторонни работи. Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх.
Страхът досега ни е заставял.
Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето. Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам. Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина. Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.
към беседата >>
Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив?
Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива.
Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив?
– Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете. Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли. Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре. Естествено да постъпва туй дете – то е родено.
към беседата >>
Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре.
Сега да оставим – това са посторонни работи. Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял.
Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре.
Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето. Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам. Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина. Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.
към беседата >>
– Никой.
Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив?
– Никой.
Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете. Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли. Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре. Естествено да постъпва туй дете – то е родено.
към беседата >>
Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето.
Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре.
Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето.
Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам. Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина. Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.
към беседата >>
Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете.
Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой.
Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете.
Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли. Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре. Естествено да постъпва туй дете – то е родено.
към беседата >>
Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам.
Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето.
Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам.
Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина. Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.
към беседата >>
Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли.
В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете.
Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли.
Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре. Естествено да постъпва туй дете – то е родено.
към беседата >>
Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина.
В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето. Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам.
Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина.
Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.
към беседата >>
Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре.
Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете. Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли.
Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре.
Естествено да постъпва туй дете – то е родено.
към беседата >>
Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.
Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето. Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам. Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина.
Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.
към беседата >>
Естествено да постъпва туй дете – то е родено.
Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете. Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли. Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре.
Естествено да постъпва туй дете – то е родено.
към беседата >>
Сега ви говоря за Любовта.
Сега ви говоря за Любовта.
Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта. В тази любов трябва да участвува вашият ум. Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно. Тази постъпка да остане записана. Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре?
Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре?
Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света. Няма нужда да ви убеждавам. Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири.
към беседата >>
Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта.
Сега ви говоря за Любовта.
Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта.
В тази любов трябва да участвува вашият ум. Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно. Тази постъпка да остане записана. Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки. То са цяло едно богатство.
към беседата >>
Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо.
Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо.
Думата нищо разбира това, което не е. Казва, че от нищо създал света. Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното.
към беседата >>
Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света.
Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре?
Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света.
Няма нужда да ви убеждавам. Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири.
към беседата >>
В тази любов трябва да участвува вашият ум.
Сега ви говоря за Любовта. Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта.
В тази любов трябва да участвува вашият ум.
Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно. Тази постъпка да остане записана. Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки. То са цяло едно богатство.
към беседата >>
Думата нищо разбира това, което не е.
Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо.
Думата нищо разбира това, което не е.
Казва, че от нищо създал света. Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша.
към беседата >>
Няма нужда да ви убеждавам.
Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре? Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света.
Няма нужда да ви убеждавам.
Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска.
към беседата >>
Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно.
Сега ви говоря за Любовта. Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта. В тази любов трябва да участвува вашият ум.
Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно.
Тази постъпка да остане записана. Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки. То са цяло едно богатство.
към беседата >>
Казва, че от нищо създал света.
Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо. Думата нищо разбира това, което не е.
Казва, че от нищо създал света.
Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка.
към беседата >>
Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света.
Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре? Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света. Няма нужда да ви убеждавам.
Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света.
Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън.
към беседата >>
Тази постъпка да остане записана.
Сега ви говоря за Любовта. Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта. В тази любов трябва да участвува вашият ум. Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно.
Тази постъпка да остане записана.
Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки. То са цяло едно богатство.
към беседата >>
Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо.
Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо. Думата нищо разбира това, което не е. Казва, че от нищо създал света.
Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо.
Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо.
към беседата >>
Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото.
Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре? Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света. Няма нужда да ви убеждавам. Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света.
Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото.
Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе.
към беседата >>
Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки.
Сега ви говоря за Любовта. Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта. В тази любов трябва да участвува вашият ум. Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно. Тази постъпка да остане записана.
Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки.
То са цяло едно богатство.
към беседата >>
Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи.
Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо. Думата нищо разбира това, което не е. Казва, че от нищо създал света. Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо.
Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи.
Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво?
към беседата >>
Всеки един може да свири.
Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре? Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света. Няма нужда да ви убеждавам. Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото.
Всеки един може да свири.
Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе.
към беседата >>
То са цяло едно богатство.
Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта. В тази любов трябва да участвува вашият ум. Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно. Тази постъпка да остане записана. Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки.
То са цяло едно богатство.
към беседата >>
Там е чудното.
Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо. Думата нищо разбира това, което не е. Казва, че от нищо създал света. Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи.
Там е чудното.
Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото?
към беседата >>
Когато имате един роден музикант, другояче свири.
Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света. Няма нужда да ви убеждавам. Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири.
Когато имате един роден музикант, другояче свири.
Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата?
към беседата >>
Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти.
Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти.
Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво. Много малко музиканти съм срещал, които свирят. Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири.
към беседата >>
Вие виждате едно голямо дърво, например една череша.
Думата нищо разбира това, което не е. Казва, че от нищо създал света. Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното.
Вие виждате едно голямо дърво, например една череша.
Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката?
към беседата >>
Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска.
Няма нужда да ви убеждавам. Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири.
Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска.
Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога.
към беседата >>
Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво.
Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти.
Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво.
Много малко музиканти съм срещал, които свирят. Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири.
към беседата >>
Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка.
Казва, че от нищо създал света. Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша.
Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка.
Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате.
към беседата >>
Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън.
Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска.
Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън.
– И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си.
към беседата >>
Много малко музиканти съм срещал, които свирят.
Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти. Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво.
Много малко музиканти съм срещал, които свирят.
Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири. Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум.
към беседата >>
Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо.
Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка.
Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо.
Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна.
към беседата >>
– И Лазар излезе.
Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън.
– И Лазар излезе.
И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия.
към беседата >>
Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти.
Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти. Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво. Много малко музиканти съм срещал, които свирят.
Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти.
После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири. Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум. Влезе ли душата, вече музика има.
към беседата >>
Как е възможно тази семка да създаде това дърво?
Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо.
Как е възможно тази семка да създаде това дърво?
Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно.
към беседата >>
И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе.
Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе.
И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе.
Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос.
към беседата >>
После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента.
Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти. Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво. Много малко музиканти съм срещал, които свирят. Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти.
После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента.
Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири. Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум. Влезе ли душата, вече музика има. Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.
към беседата >>
Кое е по-важно – семката или дървото?
Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво?
Кое е по-важно – семката или дървото?
По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно. Туй, от което човек се ползува, то е важно.
към беседата >>
Каква е разликата?
Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе.
Каква е разликата?
Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си?
към беседата >>
Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири.
Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти. Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво. Много малко музиканти съм срещал, които свирят. Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента.
Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири.
Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири. Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум. Влезе ли душата, вече музика има. Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.
към беседата >>
По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката?
Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото?
По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката?
Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно. Туй, от което човек се ползува, то е важно. Сега у всичките хора има едно криво схващане.
към беседата >>
Ще кажете: Той беше пратен от Бога.
Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата?
Ще кажете: Той беше пратен от Бога.
– Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм.
към беседата >>
Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири.
Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво. Много малко музиканти съм срещал, които свирят. Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири.
Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири.
Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум. Влезе ли душата, вече музика има. Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.
към беседата >>
Може да разсъждавате, както искате.
Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката?
Може да разсъждавате, както искате.
Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно. Туй, от което човек се ползува, то е важно. Сега у всичките хора има едно криво схващане. Казва: Аз тия работи ги знам.
към беседата >>
– Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си.
Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога.
– Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си.
Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм.
към беседата >>
Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум.
Много малко музиканти съм срещал, които свирят. Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири.
Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум.
Влезе ли душата, вече музика има. Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.
към беседата >>
Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна.
Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате.
Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна.
Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно. Туй, от което човек се ползува, то е важно. Сега у всичките хора има едно криво схващане. Казва: Аз тия работи ги знам.
към беседата >>
Казва: Да изявя волята Божия.
– И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си.
Казва: Да изявя волята Божия.
– Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм.
към беседата >>
Влезе ли душата, вече музика има.
Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири. Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум.
Влезе ли душата, вече музика има.
Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.
към беседата >>
Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно.
Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна.
Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно.
Туй, от което човек се ползува, то е важно. Сега у всичките хора има едно криво схващане. Казва: Аз тия работи ги знам.
към беседата >>
– Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос.
И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия.
– Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос.
Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос?
към беседата >>
Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.
После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири. Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум. Влезе ли душата, вече музика има.
Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.
към беседата >>
Туй, от което човек се ползува, то е важно.
Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно.
Туй, от което човек се ползува, то е важно.
Сега у всичките хора има едно криво схващане. Казва: Аз тия работи ги знам.
към беседата >>
Казва: Ти Христос ли си?
Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос.
Казва: Ти Христос ли си?
– Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци.
към беседата >>
Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено.
Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено.
Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа. Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите. Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа.
към беседата >>
Сега у всичките хора има едно криво схващане.
По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно. Туй, от което човек се ползува, то е важно.
Сега у всичките хора има едно криво схващане.
Казва: Аз тия работи ги знам.
към беседата >>
– Щом обичам хората – Христос съм.
Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си?
– Щом обичам хората – Христос съм.
Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци.
към беседата >>
Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа.
Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено.
Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа.
Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите. Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят.
към беседата >>
Казва: Аз тия работи ги знам.
Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно. Туй, от което човек се ползува, то е важно. Сега у всичките хора има едно криво схващане.
Казва: Аз тия работи ги знам.
към беседата >>
Щом не лъжа хората – Христос съм.
– Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм.
Щом не лъжа хората – Христос съм.
Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте.
към беседата >>
Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите.
Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено. Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа.
Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите.
Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят.
към беседата >>
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски.
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски.
Преди хиляди години тия езици имаше ли ги? Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега.
към беседата >>
Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм.
Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм.
Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм.
Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос.
към беседата >>
Един ням да имате, как ще говорите?
Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено. Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа. Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите.
Един ням да имате, как ще говорите?
Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си.
към беседата >>
Преди хиляди години тия езици имаше ли ги?
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски.
Преди хиляди години тия езици имаше ли ги?
Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега. Формата всякога означава някаква идея.
към беседата >>
Какво значи Христос?
– Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм.
Какво значи Христос?
Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът.
към беседата >>
Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете?
Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено. Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа. Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите. Един ням да имате, как ще говорите?
Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете?
Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите.
към беседата >>
Значи, френският си има свой произход.
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски. Преди хиляди години тия езици имаше ли ги?
Значи, френският си има свой произход.
От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега. Формата всякога означава някаква идея. Идейни работи се считат първичните работи.
към беседата >>
Вие може да бъдете Христосовци.
Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос?
Вие може да бъдете Христосовци.
Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката.
към беседата >>
Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа.
Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено. Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа. Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите. Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете?
Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа.
Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите. То е морал в света.
към беседата >>
От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува?
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски. Преди хиляди години тия езици имаше ли ги? Значи, френският си има свой произход.
От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува?
Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега. Формата всякога означава някаква идея. Идейни работи се считат първичните работи.
към беседата >>
Аз бих желал всички да бъдете Христосовци.
– Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци.
Аз бих желал всички да бъдете Христосовци.
Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна.
към беседата >>
Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят.
Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа. Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите. Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа.
Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят.
Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите. То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна.
към беседата >>
Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро.
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски. Преди хиляди години тия езици имаше ли ги? Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува?
Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро.
По-напред формите не са били такива, каквито са сега. Формата всякога означава някаква идея. Идейни работи се считат първичните работи.
към беседата >>
Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте.
Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци.
Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте.
Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене.
към беседата >>
Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят.
Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите. Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят.
Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят.
Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите. То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното.
към беседата >>
По-напред формите не са били такива, каквито са сега.
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски. Преди хиляди години тия езици имаше ли ги? Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро.
По-напред формите не са били такива, каквито са сега.
Формата всякога означава някаква идея. Идейни работи се считат първичните работи.
към беседата >>
Аз съм само Христос.
Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте.
Аз съм само Христос.
Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание.
към беседата >>
Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си.
Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят.
Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си.
Вие се учите. То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение.
към беседата >>
Формата всякога означава някаква идея.
Преди хиляди години тия езици имаше ли ги? Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега.
Формата всякога означава някаква идея.
Идейни работи се считат първичните работи.
към беседата >>
Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът.
Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос.
Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът.
На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи?
към беседата >>
Вие се учите.
Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си.
Вие се учите.
То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво?
към беседата >>
Идейни работи се считат първичните работи.
Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега. Формата всякога означава някаква идея.
Идейни работи се считат първичните работи.
към беседата >>
На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката.
Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът.
На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката.
Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва?
към беседата >>
То е морал в света.
Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите.
То е морал в света.
Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави?
към беседата >>
Питат по някой път, откъде дошъл човекът.
Питат по някой път, откъде дошъл човекът.
Казвам: От Божествения хамбар. Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло. Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше.
към беседата >>
Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна.
Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката.
Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна.
Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш?
към беседата >>
Вие ще кажете: Тази работа е много трудна.
Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите. То е морал в света.
Вие ще кажете: Тази работа е много трудна.
– То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде.
към беседата >>
Казвам: От Божествения хамбар.
Питат по някой път, откъде дошъл човекът.
Казвам: От Божествения хамбар.
Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло. Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли.
към беседата >>
Този пръст допринася, той е част от мене.
Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна.
Този пръст допринася, той е част от мене.
Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене?
към беседата >>
– То е най-лесното.
Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите. То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна.
– То е най-лесното.
Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното.
към беседата >>
Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло.
Питат по някой път, откъде дошъл човекът. Казвам: От Божествения хамбар.
Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло.
Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните.
към беседата >>
Трябва да му дам нужното почитание.
Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене.
Трябва да му дам нужното почитание.
Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката.
към беседата >>
Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение.
Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите. То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното.
Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение.
Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа.
към беседата >>
Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна.
Питат по някой път, откъде дошъл човекът. Казвам: От Божествения хамбар. Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло.
Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна.
Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност.
към беседата >>
Ако с показалеца показвам, какво значи?
Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание.
Ако с показалеца показвам, какво значи?
Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си.
към беседата >>
Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво?
Вие се учите. То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение.
Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво?
Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея.
към беседата >>
Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли.
Питат по някой път, откъде дошъл човекът. Казвам: От Божествения хамбар. Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло. Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна.
Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли.
Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха.
към беседата >>
Когато един цар си дигне показалеца, какво показва?
На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи?
Когато един цар си дигне показалеца, какво показва?
Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си. Аз зная вече.
към беседата >>
Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави?
То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво?
Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави?
Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето.
към беседата >>
Той чувствуваше.
Питат по някой път, откъде дошъл човекът. Казвам: От Божествения хамбар. Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло. Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли.
Той чувствуваше.
Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше.
към беседата >>
Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш?
Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва?
Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш?
Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си. Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш.
към беседата >>
Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде.
Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави?
Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде.
Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето.
към беседата >>
Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли.
Казвам: От Божествения хамбар. Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло. Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше.
Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли.
Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли.
към беседата >>
Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене?
Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш?
Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене?
Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си. Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш. На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката.
към беседата >>
Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното.
– То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде.
Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното.
Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия.
към беседата >>
Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните.
Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло. Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли.
Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните.
Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение.
към беседата >>
Казвам: Покажи си ръката.
Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене?
Казвам: Покажи си ръката.
Показва ми ръката си. Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш. На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката. Най-мъчно се изличават белезите на ръката.
към беседата >>
Човек да живее добре, то е най-лесната работа.
Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното.
Човек да живее добре, то е най-лесната работа.
няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче!
към беседата >>
Голям зоолог беше, то беше негова специалност.
Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните.
Голям зоолог беше, то беше негова специалност.
Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката.
към беседата >>
Показва ми ръката си.
Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката.
Показва ми ръката си.
Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш. На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката. Най-мъчно се изличават белезите на ръката.
към беседата >>
няма по-лесна работа от нея.
Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа.
няма по-лесна работа от нея.
Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления.
към беседата >>
Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха.
Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност.
Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха.
Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката.
към беседата >>
Аз зная вече.
Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си.
Аз зная вече.
Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш. На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката. Най-мъчно се изличават белезите на ръката.
към беседата >>
Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето.
Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея.
Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето.
Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи?
към беседата >>
Много учен човек беше.
Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха.
Много учен човек беше.
Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги.
към беседата >>
Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш.
Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си. Аз зная вече.
Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш.
На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката. Най-мъчно се изличават белезите на ръката.
към беседата >>
Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето.
Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето.
Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето.
След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот.
към беседата >>
Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли.
Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше.
Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли.
Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши.
към беседата >>
На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката.
Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си. Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш.
На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката.
Най-мъчно се изличават белезите на ръката.
към беседата >>
След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия.
Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето.
След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия.
Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот.
към беседата >>
Но това не беше още учение.
Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли.
Но това не беше още учение.
Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям.
към беседата >>
Най-мъчно се изличават белезите на ръката.
Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си. Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш. На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката.
Най-мъчно се изличават белезите на ръката.
към беседата >>
Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче!
Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия.
Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче!
Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Той не разбираше запример ботаниката.
Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение.
Той не разбираше запример ботаниката.
Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни.
към беседата >>
Пак ще ви приведа един пример.
Пак ще ви приведа един пример.
Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали. Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил.
към беседата >>
Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления.
няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче!
Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления.
Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот. Какво ще правиш тогава? Сега да оставим тия посторонни работи.
към беседата >>
Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката.
Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката.
Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката.
Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова.
към беседата >>
Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали.
Пак ще ви приведа един пример.
Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали.
Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил. Той поклати глава.
към беседата >>
Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи?
Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления.
Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи?
Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот. Какво ще правиш тогава? Сега да оставим тия посторонни работи. Те са илюзии на живота.
към беседата >>
Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги.
Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката.
Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги.
Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад.
към беседата >>
Много правилно лице.
Пак ще ви приведа един пример. Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали.
Много правилно лице.
След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил. Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците.
към беседата >>
Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот.
Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи?
Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот.
Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот. Какво ще правиш тогава? Сега да оставим тия посторонни работи. Те са илюзии на живота.
към беседата >>
Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши.
Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги.
Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши.
Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад. Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва.
към беседата >>
След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката.
Пак ще ви приведа един пример. Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали. Много правилно лице.
След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката.
Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил. Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата.
към беседата >>
Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот.
След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот.
Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот.
Какво ще правиш тогава? Сега да оставим тия посторонни работи. Те са илюзии на живота.
към беседата >>
Аз няма да ви разправям.
Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши.
Аз няма да ви разправям.
Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад. Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва. Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва.
към беседата >>
Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник.
Пак ще ви приведа един пример. Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали. Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката.
Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник.
Доста хора си избил. Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави?
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот.
Какво ще правиш тогава?
Сега да оставим тия посторонни работи. Те са илюзии на живота.
към беседата >>
Но плодовете на това дърво са отровни.
Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям.
Но плодовете на това дърво са отровни.
Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад. Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва. Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва. Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?
към беседата >>
Доста хора си избил.
Пак ще ви приведа един пример. Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали. Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник.
Доста хора си избил.
Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави? Как ще ни прощава Господ, не зная.
към беседата >>
Сега да оставим тия посторонни работи.
Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот. Какво ще правиш тогава?
Сега да оставим тия посторонни работи.
Те са илюзии на живота.
към беседата >>
Вас не ви интересува, какво нещо е отрова.
Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни.
Вас не ви интересува, какво нещо е отрова.
Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад. Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва. Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва. Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?
към беседата >>
Той поклати глава.
Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали. Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил.
Той поклати глава.
На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави? Как ще ни прощава Господ, не зная. Ние искаме да се освободим чрез убийство.
към беседата >>
Те са илюзии на живота.
Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот. Какво ще правиш тогава? Сега да оставим тия посторонни работи.
Те са илюзии на живота.
към беседата >>
Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад.
Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова.
Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад.
Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва. Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва. Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?
към беседата >>
На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците.
Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил. Той поклати глава.
На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците.
Казва: Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави? Как ще ни прощава Господ, не зная. Ние искаме да се освободим чрез убийство.
към беседата >>
Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек.
Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек.
Турете си в ума да дадете живот. Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот. Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате.
към беседата >>
Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва.
Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад.
Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва.
Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва. Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?
към беседата >>
Казва: Тежи ми на душата.
След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил. Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците.
Казва: Тежи ми на душата.
С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави? Как ще ни прощава Господ, не зная. Ние искаме да се освободим чрез убийство.
към беседата >>
Турете си в ума да дадете живот.
Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек.
Турете си в ума да дадете живот.
Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот. Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене.
към беседата >>
Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва.
Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад. Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва.
Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва.
Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?
към беседата >>
С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави?
Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил. Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата.
С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави?
Как ще ни прощава Господ, не зная. Ние искаме да се освободим чрез убийство.
към беседата >>
Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот.
Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек. Турете си в ума да дадете живот.
Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот.
Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел.
към беседата >>
Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?
Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад. Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва. Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва.
Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?
към беседата >>
Как ще ни прощава Господ, не зная.
Доста хора си избил. Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави?
Как ще ни прощава Господ, не зная.
Ние искаме да се освободим чрез убийство.
към беседата >>
Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света.
Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек. Турете си в ума да дадете живот. Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот.
Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света.
Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева.
към беседата >>
По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът.
По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът.
За греха няма да питате. Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате. То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре.
към беседата >>
Ние искаме да се освободим чрез убийство.
Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави? Как ще ни прощава Господ, не зная.
Ние искаме да се освободим чрез убийство.
към беседата >>
Сега вие не може ли да повярвате?
Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек. Турете си в ума да дадете живот. Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот. Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света.
Сега вие не може ли да повярвате?
Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева. Каква е разликата?
към беседата >>
За греха няма да питате.
По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът.
За греха няма да питате.
Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате. То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре. Греха кой от вас не го знае?
към беседата >>
Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта?
Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта?
Защо да убиват? Защо с любов да не могат да се освободят? Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света?
към беседата >>
Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате.
Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек. Турете си в ума да дадете живот. Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот. Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате?
Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате.
Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева. Каква е разликата? Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене.
към беседата >>
Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате.
По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът. За греха няма да питате.
Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате.
То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре. Греха кой от вас не го знае? Произходът не му знаете, но всички му служите.
към беседата >>
Защо да убиват?
Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта?
Защо да убиват?
Защо с любов да не могат да се освободят? Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави.
към беседата >>
Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене.
Турете си в ума да дадете живот. Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот. Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате.
Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене.
Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева. Каква е разликата? Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене. Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.
към беседата >>
То е последният предмет, който трябва да учите.
По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът. За греха няма да питате. Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате.
То е последният предмет, който трябва да учите.
В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре. Греха кой от вас не го знае? Произходът не му знаете, но всички му служите. Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.
към беседата >>
Защо с любов да не могат да се освободят?
Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта? Защо да убиват?
Защо с любов да не могат да се освободят?
Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме.
към беседата >>
Вестниците ще пишат за един благодетел.
Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот. Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене.
Вестниците ще пишат за един благодетел.
Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева. Каква е разликата? Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене. Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.
към беседата >>
В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът.
По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът. За греха няма да питате. Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате. То е последният предмет, който трябва да учите.
В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът.
Колкото по-малко го знаете, по-добре. Греха кой от вас не го знае? Произходът не му знаете, но всички му служите. Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.
към беседата >>
Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят?
Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта? Защо да убиват? Защо с любов да не могат да се освободят?
Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят?
Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне.
към беседата >>
Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева.
Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел.
Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева.
Каква е разликата? Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене. Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.
към беседата >>
Колкото по-малко го знаете, по-добре.
По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът. За греха няма да питате. Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате. То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът.
Колкото по-малко го знаете, по-добре.
Греха кой от вас не го знае? Произходът не му знаете, но всички му служите. Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.
към беседата >>
Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено.
Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта? Защо да убиват? Защо с любов да не могат да се освободят? Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят?
Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено.
Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек.
към беседата >>
Каква е разликата?
Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева.
Каква е разликата?
Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене. Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.
към беседата >>
Греха кой от вас не го знае?
За греха няма да питате. Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате. То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре.
Греха кой от вас не го знае?
Произходът не му знаете, но всички му служите. Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.
към беседата >>
Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света?
Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта? Защо да убиват? Защо с любов да не могат да се освободят? Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено.
Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света?
Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна.
към беседата >>
Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене.
Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева. Каква е разликата?
Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене.
Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.
към беседата >>
Произходът не му знаете, но всички му служите.
Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате. То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре. Греха кой от вас не го знае?
Произходът не му знаете, но всички му служите.
Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.
към беседата >>
Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави.
Защо да убиват? Защо с любов да не могат да се освободят? Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света?
Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави.
Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши.
към беседата >>
Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.
Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева. Каква е разликата? Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене.
Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.
към беседата >>
Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.
То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре. Греха кой от вас не го знае? Произходът не му знаете, но всички му служите.
Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.
към беседата >>
Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме.
Защо с любов да не могат да се освободят? Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави.
Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме.
Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде.
към беседата >>
Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление.
Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление.
Не трябва да вярва в парите. Отдавна се правят тия възражения. Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки. Животът не седи в парите.
към беседата >>
Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен.
Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен.
По какво се отличава грозният човек от красивия? В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото. У него всяка част е на място. В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено. Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.
към беседата >>
Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне.
Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме.
Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне.
Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме.
към беседата >>
Не трябва да вярва в парите.
Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление.
Не трябва да вярва в парите.
Отдавна се правят тия възражения. Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки. Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение.
към беседата >>
По какво се отличава грозният човек от красивия?
Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен.
По какво се отличава грозният човек от красивия?
В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото. У него всяка част е на място. В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено. Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.
към беседата >>
Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек.
Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне.
Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек.
Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете.
към беседата >>
Отдавна се правят тия възражения.
Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление. Не трябва да вярва в парите.
Отдавна се правят тия възражения.
Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки. Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари.
към беседата >>
В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото.
Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен. По какво се отличава грозният човек от красивия?
В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото.
У него всяка част е на място. В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено. Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.
към беседата >>
Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна.
Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек.
Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна.
Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете. Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото.
към беседата >>
Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение.
Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление. Не трябва да вярва в парите. Отдавна се правят тия възражения.
Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение.
То са уловки. Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари. В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета.
към беседата >>
У него всяка част е на място.
Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен. По какво се отличава грозният човек от красивия? В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото.
У него всяка част е на място.
В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено. Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.
към беседата >>
Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши.
Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна.
Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши.
Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете. Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото. Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине.
към беседата >>
То са уловки.
Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление. Не трябва да вярва в парите. Отдавна се правят тия възражения. Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение.
То са уловки.
Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари. В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета. Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим.
към беседата >>
В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено.
Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен. По какво се отличава грозният човек от красивия? В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото. У него всяка част е на място.
В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено.
Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.
към беседата >>
Лошите хора трябва да се пратят някъде.
Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши.
Лошите хора трябва да се пратят някъде.
Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете. Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото. Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине. Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.
към беседата >>
Животът не седи в парите.
Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление. Не трябва да вярва в парите. Отдавна се правят тия възражения. Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки.
Животът не седи в парите.
Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари. В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета. Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим. Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.
към беседата >>
Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.
Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен. По какво се отличава грозният човек от красивия? В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото. У него всяка част е на място. В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено.
Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.
към беседата >>
Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме.
Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде.
Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме.
Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете. Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото. Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине. Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.
към беседата >>
Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение.
Не трябва да вярва в парите. Отдавна се правят тия възражения. Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки. Животът не седи в парите.
Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение.
Любовта трябва да ви дава пари. В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета. Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим. Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.
към беседата >>
Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света.
Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света.
В реалното е знанието. Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко. Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно.
към беседата >>
Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете.
Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме.
Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете.
Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото. Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине. Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.
към беседата >>
Любовта трябва да ви дава пари.
Отдавна се правят тия възражения. Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки. Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение.
Любовта трябва да ви дава пари.
В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета. Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим. Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.
към беседата >>
В реалното е знанието.
Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света.
В реалното е знанието.
Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко. Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга.
към беседата >>
Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото.
Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете.
Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото.
Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине. Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.
към беседата >>
В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета.
Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки. Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари.
В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета.
Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим. Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.
към беседата >>
Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко.
Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света. В реалното е знанието.
Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко.
Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо.
към беседата >>
Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине.
Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете. Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото.
Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине.
Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.
към беседата >>
Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим.
То са уловки. Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари. В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета.
Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим.
Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.
към беседата >>
Придобиваш нещо външно.
Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света. В реалното е знанието. Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко.
Придобиваш нещо външно.
Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях.
към беседата >>
Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.
Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете. Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото. Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине.
Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.
към беседата >>
Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.
Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари. В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета. Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим.
Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.
към беседата >>
Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък.
Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света. В реалното е знанието. Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко. Придобиваш нещо външно.
Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък.
Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората.
към беседата >>
Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева.
Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева.
Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят. Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам.
към беседата >>
Казваме: Този младия син.
Казваме: Този младия син.
– Ние всички на земята сме младите синове. Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха. Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си.
към беседата >>
Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно.
Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света. В реалното е знанието. Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко. Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък.
Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно.
Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка.
към беседата >>
Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят.
Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева.
Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят.
Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам. – Дай ги.
към беседата >>
– Ние всички на земята сме младите синове.
Казваме: Този младия син.
– Ние всички на земята сме младите синове.
Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха. Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си.
към беседата >>
Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга.
В реалното е знанието. Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко. Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно.
Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга.
Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка.
към беседата >>
Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш?
Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева. Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят.
Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш?
Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят.
към беседата >>
Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха.
Казваме: Този младия син. – Ние всички на земята сме младите синове.
Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха.
Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа.
към беседата >>
Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо.
Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко. Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга.
Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо.
Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка.
към беседата >>
Без лихвите може ли да ми дадеш?
Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева. Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят. Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш?
Без лихвите може ли да ми дадеш?
– Не мога. Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност.
към беседата >>
Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот.
Казваме: Този младия син. – Ние всички на земята сме младите синове. Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха.
Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот.
Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа.
към беседата >>
Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях.
Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо.
Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях.
В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш.
към беседата >>
– Не мога.
Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева. Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят. Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш?
– Не мога.
Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример.
към беседата >>
Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили.
Казваме: Този младия син. – Ние всички на земята сме младите синове. Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха. Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот.
Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили.
Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа.
към беседата >>
В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората.
Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях.
В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората.
Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре.
към беседата >>
Три трети давам.
Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева. Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят. Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога.
Три трети давам.
– Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме.
към беседата >>
Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си.
Казваме: Този младия син. – Ние всички на земята сме младите синове. Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха. Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили.
Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си.
Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти.
към беседата >>
Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка.
Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората.
Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка.
Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи.
към беседата >>
– Дай ги.
Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят. Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам.
– Дай ги.
Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор.
към беседата >>
Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си.
– Ние всички на земята сме младите синове. Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха. Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си.
Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си.
Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов.
към беседата >>
Отлична идея е да стане майка.
Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка.
Отлична идея е да стане майка.
На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи. Защо умряло?
към беседата >>
Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят.
Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам. – Дай ги.
Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят.
Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права.
към беседата >>
Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа.
Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха. Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си.
Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа.
То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта.
към беседата >>
На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка.
Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка.
На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка.
Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи. Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе.
към беседата >>
Разправяше ми той една опитност.
Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят.
Разправяше ми той една опитност.
Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието.
към беседата >>
То са два принципа.
Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа.
То са два принципа.
Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място.
към беседата >>
Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш.
Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка.
Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш.
Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи. Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва.
към беседата >>
Ще ви приведа неговия пример.
– Не мога. Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност.
Ще ви приведа неговия пример.
Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се.
към беседата >>
Ти живееш в духа, живееш и в своята душа.
Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа.
Ти живееш в духа, живееш и в своята душа.
В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога.
към беседата >>
Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре.
В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш.
Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре.
Разправяш на този, на онзи. Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират.
към беседата >>
Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме.
Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример.
Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме.
Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски.
към беседата >>
В душата чрез любовта работи духът ти.
Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа.
В душата чрез любовта работи духът ти.
Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха.
към беседата >>
Разправяш на този, на онзи.
Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре.
Разправяш на този, на онзи.
Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират.
към беседата >>
Осъдиха ме на 4 години затвор.
– Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме.
Осъдиха ме на 4 години затвор.
Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си.
към беседата >>
Само духът работи с по-възвишена Божествена любов.
Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти.
Само духът работи с по-възвишена Божествена любов.
После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала.
към беседата >>
Защо умряло?
Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи.
Защо умряло?
Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме.
към беседата >>
Лишиха ме и от граждански права.
Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор.
Лишиха ме и от граждански права.
Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох?
към беседата >>
После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта.
Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов.
После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта.
Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите.
към беседата >>
Господ го даде, Господ го взе.
На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи. Защо умряло?
Господ го даде, Господ го взе.
Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени.
към беседата >>
Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието.
Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права.
Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието.
Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога.
към беседата >>
Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място.
То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта.
Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място.
Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога.
към беседата >>
Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва.
Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи. Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе.
Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва.
Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени. Сиромаси сте – на време не сте родени.
към беседата >>
Просветих се.
Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието.
Просветих се.
Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога. – Дай ми ги.
към беседата >>
Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога.
Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място.
Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога.
Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал.
към беседата >>
Всичките деца, които не са родени навреме, умират.
Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи. Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва.
Всичките деца, които не са родени навреме, умират.
Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени. Сиромаси сте – на време не сте родени. Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени?
към беседата >>
Разбрах, че не се живее така по адвокатски.
Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се.
Разбрах, че не се живее така по адвокатски.
Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога. – Дай ми ги. Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари.
към беседата >>
Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха.
В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога.
Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха.
Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът.
към беседата >>
Деца, които са родени навреме, не умират.
Разправяш на този, на онзи. Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират.
Деца, които са родени навреме, не умират.
Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени. Сиромаси сте – на време не сте родени. Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени? Да ви приведа примера, какво значи на време.
към беседата >>
Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си.
Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски.
Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си.
Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога. – Дай ми ги. Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари. Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.
към беседата >>
Тази епоха много пъти е проблесвала.
Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха.
Тази епоха много пъти е проблесвала.
Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът. По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел.
към беседата >>
Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме.
Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират.
Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме.
Щом не ви върви – на време не сте родени. Сиромаси сте – на време не сте родени. Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени? Да ви приведа примера, какво значи на време.
към беседата >>
Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох?
Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си.
Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох?
– Мога. – Дай ми ги. Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари. Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.
към беседата >>
Най-първо ще се подмладите.
После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала.
Най-първо ще се подмладите.
Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът. По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича?
към беседата >>
Щом не ви върви – на време не сте родени.
Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме.
Щом не ви върви – на време не сте родени.
Сиромаси сте – на време не сте родени. Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени? Да ви приведа примера, какво значи на време.
към беседата >>
– Мога.
Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох?
– Мога.
– Дай ми ги. Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари. Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.
към беседата >>
Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога.
Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите.
Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога.
Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът. По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича? Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.
към беседата >>
Сиромаси сте – на време не сте родени.
Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени.
Сиромаси сте – на време не сте родени.
Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени? Да ви приведа примера, какво значи на време.
към беседата >>
– Дай ми ги.
Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога.
– Дай ми ги.
Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари. Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.
към беседата >>
Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал.
Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога.
Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал.
Тогава пред нас ще се отвори светът. По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича? Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.
към беседата >>
Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени?
Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени. Сиромаси сте – на време не сте родени.
Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени?
Да ви приведа примера, какво значи на време.
към беседата >>
Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари.
Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога. – Дай ми ги.
Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари.
Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.
към беседата >>
Тогава пред нас ще се отвори светът.
Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал.
Тогава пред нас ще се отвори светът.
По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича? Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.
към беседата >>
Да ви приведа примера, какво значи на време.
Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени. Сиромаси сте – на време не сте родени. Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени?
Да ви приведа примера, какво значи на време.
към беседата >>
Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.
Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога. – Дай ми ги. Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари.
Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.
към беседата >>
По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел.
Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът.
По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел.
Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича? Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.
към беседата >>
Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа.
Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа.
Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват. Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна. Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда?
към беседата >>
– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света?
– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света?
Колко години ще живеем на земята още? Някои след 20, 30, 50 години ще заминат. Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат.
към беседата >>
Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича?
Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът. По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел.
Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича?
Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.
към беседата >>
Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват.
Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа.
Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват.
Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна. Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза.
към беседата >>
Колко години ще живеем на земята още?
– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света?
Колко години ще живеем на земята още?
Някои след 20, 30, 50 години ще заминат. Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат.
към беседата >>
Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.
Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът. По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича?
Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.
към беседата >>
Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна.
Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа. Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват.
Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна.
Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза. Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват.
към беседата >>
Някои след 20, 30, 50 години ще заминат.
– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света? Колко години ще живеем на земята още?
Някои след 20, 30, 50 години ще заминат.
Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича.
към беседата >>
Върнете се към вашата първа Любовь!
Върнете се към вашата първа Любовь!
Върнете се към Вашия Баща. По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките. Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност.
към беседата >>
Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга.
Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа. Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват. Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна.
Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга.
Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза. Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват. Гледа като англичанин, минава времето.
към беседата >>
Отивате в един свят, дето не го знаете.
– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света? Колко години ще живеем на земята още? Някои след 20, 30, 50 години ще заминат.
Отивате в един свят, дето не го знаете.
Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича.
към беседата >>
Върнете се към Вашия Баща.
Върнете се към вашата първа Любовь!
Върнете се към Вашия Баща.
По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките. Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем.
към беседата >>
Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци?
Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа. Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват. Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна. Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга.
Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци?
Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза. Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват. Гледа като англичанин, минава времето. От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.
към беседата >>
Отивате в един свят, дето хората живеят по любов.
– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света? Колко години ще живеем на земята още? Някои след 20, 30, 50 години ще заминат. Отивате в един свят, дето не го знаете.
Отивате в един свят, дето хората живеят по любов.
Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича.
към беседата >>
По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките.
Върнете се към вашата първа Любовь! Върнете се към Вашия Баща.
По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките.
Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек.
към беседата >>
Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда?
Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа. Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват. Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна. Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци?
Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда?
Хлопа и влиза. Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват. Гледа като англичанин, минава времето. От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.
към беседата >>
Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат.
– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света? Колко години ще живеем на земята още? Някои след 20, 30, 50 години ще заминат. Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов.
Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат.
Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов.
към беседата >>
Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща.
Върнете се към вашата първа Любовь! Върнете се към Вашия Баща. По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките.
Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща.
Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава.
към беседата >>
Хлопа и влиза.
Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват. Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна. Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда?
Хлопа и влиза.
Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват. Гледа като англичанин, минава времето. От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.
към беседата >>
Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат.
Колко години ще живеем на земята още? Някои след 20, 30, 50 години ще заминат. Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат.
Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат.
Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата.
към беседата >>
Ангелите нямат нашата опитност.
Върнете се към вашата първа Любовь! Върнете се към Вашия Баща. По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките. Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща.
Ангелите нямат нашата опитност.
Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават.
към беседата >>
Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват.
Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна. Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза.
Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват.
Гледа като англичанин, минава времето. От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.
към беседата >>
Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича.
Някои след 20, 30, 50 години ще заминат. Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат.
Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича.
Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране.
към беседата >>
Ние имаме съвсем друга опитност.
Върнете се към вашата първа Любовь! Върнете се към Вашия Баща. По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките. Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност.
Ние имаме съвсем друга опитност.
Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят.
към беседата >>
Гледа като англичанин, минава времето.
Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза. Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват.
Гледа като англичанин, минава времето.
От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.
към беседата >>
Мъж никога да се не жени за жена, която не обича.
Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича.
Мъж никога да се не жени за жена, която не обича.
Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент.
към беседата >>
Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем.
Върнете се към Вашия Баща. По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките. Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност.
Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем.
Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата?
към беседата >>
От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.
Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза. Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват. Гледа като англичанин, минава времето.
От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.
към беседата >>
Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича.
Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича.
Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича.
Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето.
към беседата >>
Казват, че всички в Христа съставяме един човек.
По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките. Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем.
Казват, че всички в Христа съставяме един човек.
Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми.
към беседата >>
Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота?
Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота?
– Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички. Казваш: Че какво да правя? – Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската.
към беседата >>
Всичко в света трябва да стане по любов.
Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича.
Всичко в света трябва да стане по любов.
Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя.
към беседата >>
Един човек ще бъдем, единство ще има тогава.
Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек.
Един човек ще бъдем, единство ще има тогава.
Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка.
към беседата >>
– Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички.
Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота?
– Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички.
Казваш: Че какво да правя? – Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска.
към беседата >>
Това изисква природата.
Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов.
Това изисква природата.
Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност.
към беседата >>
Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават.
Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава.
Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават.
Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие.
към беседата >>
Казваш: Че какво да правя?
Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота? – Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички.
Казваш: Че какво да правя?
– Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето.
към беседата >>
Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране.
Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата.
Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране.
Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета.
към беседата >>
Някои мислят, че ще се изгубят.
Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават.
Някои мислят, че ще се изгубят.
Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие.
към беседата >>
– Ще ядеш, няма да преядаш.
Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота? – Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички. Казваш: Че какво да правя?
– Ще ядеш, няма да преядаш.
Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам.
към беседата >>
Аз говоря за дадения момент.
Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране.
Аз говоря за дадения момент.
Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна.
към беседата >>
Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата?
Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят.
Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата?
Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия.
към беседата >>
Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно.
Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота? – Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички. Казваш: Че какво да правя? – Ще ядеш, няма да преядаш.
Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно.
Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана.
към беседата >>
Има един момент в живота извън времето.
Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент.
Има един момент в живота извън времето.
В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота.
към беседата >>
Той е щастлив, докато е на ръката ми.
Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата?
Той е щастлив, докато е на ръката ми.
Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия. Няма никакво изчезване.
към беседата >>
Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската.
Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота? – Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички. Казваш: Че какво да правя? – Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно.
Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската.
Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята.
към беседата >>
В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя.
Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето.
В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя.
В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство.
към беседата >>
Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка.
Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми.
Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка.
Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия. Няма никакво изчезване. Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете.
към беседата >>
Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска.
– Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички. Казваш: Че какво да правя? – Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската.
Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска.
Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря.
към беседата >>
В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност.
Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя.
В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност.
Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света.
към беседата >>
Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие.
Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка.
Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие.
Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия. Няма никакво изчезване. Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете. Ще кажете: Туй е сега живот.
към беседата >>
Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето.
Казваш: Че какво да правя? – Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска.
Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето.
Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа.
към беседата >>
Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета.
Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност.
Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета.
Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света. Той е свързан със своите близки.
към беседата >>
Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие.
Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие.
Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие.
Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия. Няма никакво изчезване. Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете. Ще кажете: Туй е сега живот.
към беседата >>
Няма нито един от вас – така предполагам.
– Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето.
Няма нито един от вас – така предполагам.
Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло.
към беседата >>
Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна.
Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета.
Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна.
Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света. Той е свързан със своите близки. Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество.
към беседата >>
Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия.
Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие.
Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия.
Няма никакво изчезване. Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете. Ще кажете: Туй е сега живот.
към беседата >>
Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана.
Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам.
Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана.
Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това.
към беседата >>
Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота.
Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна.
Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота.
Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света. Той е свързан със своите близки. Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество. Всеки човек представя цял народ.
към беседата >>
Няма никакво изчезване.
Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия.
Няма никакво изчезване.
Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете. Ще кажете: Туй е сега живот.
към беседата >>
Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята.
Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана.
Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята.
Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват.
към беседата >>
Това е нашето богатство.
В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота.
Това е нашето богатство.
Защото всеки един човек той не е сам в света. Той е свързан със своите близки. Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество. Всеки човек представя цял народ.
към беседата >>
Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете.
Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия. Няма никакво изчезване.
Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете.
Ще кажете: Туй е сега живот.
към беседата >>
Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря.
Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята.
Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря.
Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват.
към беседата >>
Защото всеки един човек той не е сам в света.
В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство.
Защото всеки един човек той не е сам в света.
Той е свързан със своите близки. Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество. Всеки човек представя цял народ.
към беседата >>
Ще кажете: Туй е сега живот.
Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия. Няма никакво изчезване. Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете.
Ще кажете: Туй е сега живот.
към беседата >>
Някои вечерят в 10, или в 9 часа.
Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря.
Някои вечерят в 10, или в 9 часа.
Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга.
към беседата >>
Той е свързан със своите близки.
Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света.
Той е свързан със своите близки.
Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество. Всеки човек представя цял народ.
към беседата >>
Казва: Отче, съгреших, не съм достоен да бъда твой син, но ме направи като един от слугите си.
Казва: Отче, съгреших, не съм достоен да бъда твой син, но ме направи като един от слугите си.
Няма по-хубаво нещо да станем слуги на Бога Едно време бяхме синове, голямо мнение имахме, но сега слуги да бъдем. Като дойде, Христос прокара същата идея:„Син човечески не дойде да му служат, но да послужи.“
към беседата >>
Туй не е голямо зло.
Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа.
Туй не е голямо зло.
Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно.
към беседата >>
Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество.
Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света. Той е свързан със своите близки.
Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество.
Всеки човек представя цял народ.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо да станем слуги на Бога Едно време бяхме синове, голямо мнение имахме, но сега слуги да бъдем.
Казва: Отче, съгреших, не съм достоен да бъда твой син, но ме направи като един от слугите си.
Няма по-хубаво нещо да станем слуги на Бога Едно време бяхме синове, голямо мнение имахме, но сега слуги да бъдем.
Като дойде, Христос прокара същата идея:„Син човечески не дойде да му служат, но да послужи.“
към беседата >>
Аз може да се примиря с това.
Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло.
Аз може да се примиря с това.
Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата.
към беседата >>
Всеки човек представя цял народ.
Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света. Той е свързан със своите близки. Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество.
Всеки човек представя цял народ.
към беседата >>
Като дойде, Христос прокара същата идея:„Син човечески не дойде да му служат, но да послужи.“
Казва: Отче, съгреших, не съм достоен да бъда твой син, но ме направи като един от слугите си. Няма по-хубаво нещо да станем слуги на Бога Едно време бяхме синове, голямо мнение имахме, но сега слуги да бъдем.
Като дойде, Христос прокара същата идея:„Син човечески не дойде да му служат, но да послужи.“
към беседата >>
Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват.
Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това.
Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват.
Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи?
към беседата >>
Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ.
Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ.
Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата.
към беседата >>
Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта.
Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта.
И в своята мисъл. И в своето сърце. И в своето тяло. Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов. Така светът ще се оправи.
към беседата >>
Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват.
Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват.
Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват.
Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света.
към беседата >>
Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ.
Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ.
Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ.
Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена.
към беседата >>
И в своята мисъл.
Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта.
И в своята мисъл.
И в своето сърце. И в своето тяло. Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов. Така светът ще се оправи.
към беседата >>
Тъй щото вие правите услуга.
Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват.
Тъй щото вие правите услуга.
Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен.
към беседата >>
Казва му Господ да излезе и той излезе.
Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ. Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ.
Казва му Господ да излезе и той излезе.
Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни.
към беседата >>
И в своето сърце.
Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта. И в своята мисъл.
И в своето сърце.
И в своето тяло. Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов. Така светът ще се оправи.
към беседата >>
Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно.
Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга.
Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно.
Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен. Любовта, която е най-реална, е достъпна.
към беседата >>
Всеки един от вас представя цялото човечество.
Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ. Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Казва му Господ да излезе и той излезе.
Всеки един от вас представя цялото човечество.
Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред.
към беседата >>
И в своето тяло.
Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта. И в своята мисъл. И в своето сърце.
И в своето тяло.
Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов. Така светът ще се оправи.
към беседата >>
Нищо не се губи в природата.
Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно.
Нищо не се губи в природата.
Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен. Любовта, която е най-реална, е достъпна. Който е навсякъде, най-лесно е достъпен.
към беседата >>
Вие сте в удовете на човечеството някъде.
Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ. Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество.
Вие сте в удовете на човечеството някъде.
Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава.
към беседата >>
Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов.
Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта. И в своята мисъл. И в своето сърце. И в своето тяло.
Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов.
Така светът ще се оправи.
към беседата >>
Истинският живот в какво седи?
Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата.
Истинският живот в какво седи?
Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен. Любовта, която е най-реална, е достъпна. Който е навсякъде, най-лесно е достъпен. Ние сме направили тия работи много мъчни.
към беседата >>
Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата.
Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ. Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде.
Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата.
Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава. Когато растат горите, има влага, повече плодородие.
към беседата >>
Така светът ще се оправи.
Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта. И в своята мисъл. И в своето сърце. И в своето тяло. Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов.
Така светът ще се оправи.
към беседата >>
Туй, което е най-реално, е достъпно в света.
Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи?
Туй, което е най-реално, е достъпно в света.
Животът, който е най-реален, е достъпен. Любовта, която е най-реална, е достъпна. Който е навсякъде, най-лесно е достъпен. Ние сме направили тия работи много мъчни.
към беседата >>
Този косъм е цяла антена.
Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата.
Този косъм е цяла антена.
Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава. Когато растат горите, има влага, повече плодородие. Не всичко да е обрасло с гори.
към беседата >>
Животът, който е най-реален, е достъпен.
Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света.
Животът, който е най-реален, е достъпен.
Любовта, която е най-реална, е достъпна. Който е навсякъде, най-лесно е достъпен. Ние сме направили тия работи много мъчни.
към беседата >>
Не мислете, че космите са безпредметни.
Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена.
Не мислете, че космите са безпредметни.
Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава. Когато растат горите, има влага, повече плодородие. Не всичко да е обрасло с гори. Има една закономерност, която съществува в света.
към беседата >>
Любовта, която е най-реална, е достъпна.
Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен.
Любовта, която е най-реална, е достъпна.
Който е навсякъде, най-лесно е достъпен. Ние сме направили тия работи много мъчни.
към беседата >>
Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред.
Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни.
Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред.
Когато се изсекат горите, суша настава. Когато растат горите, има влага, повече плодородие. Не всичко да е обрасло с гори. Има една закономерност, която съществува в света.
към беседата >>
Който е навсякъде, най-лесно е достъпен.
Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен. Любовта, която е най-реална, е достъпна.
Който е навсякъде, най-лесно е достъпен.
Ние сме направили тия работи много мъчни.
към беседата >>
Когато се изсекат горите, суша настава.
Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред.
Когато се изсекат горите, суша настава.
Когато растат горите, има влага, повече плодородие. Не всичко да е обрасло с гори. Има една закономерност, която съществува в света.
към беседата >>
Ние сме направили тия работи много мъчни.
Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен. Любовта, която е най-реална, е достъпна. Който е навсякъде, най-лесно е достъпен.
Ние сме направили тия работи много мъчни.
към беседата >>
Когато растат горите, има влага, повече плодородие.
Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава.
Когато растат горите, има влага, повече плодородие.
Не всичко да е обрасло с гори. Има една закономерност, която съществува в света.
към беседата >>
Казва: Няма Господ.
Казва: Няма Господ.
– Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно. Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ. Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им?
към беседата >>
Не всичко да е обрасло с гори.
Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава. Когато растат горите, има влага, повече плодородие.
Не всичко да е обрасло с гори.
Има една закономерност, която съществува в света.
към беседата >>
– Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно.
Казва: Няма Господ.
– Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно.
Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ. Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им? – То е идолопоклонство.
към беседата >>
Има една закономерност, която съществува в света.
Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава. Когато растат горите, има влага, повече плодородие. Не всичко да е обрасло с гори.
Има една закономерност, която съществува в света.
към беседата >>
Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ.
Казва: Няма Господ. – Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно.
Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ.
Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им? – То е идолопоклонство. Майка, която умира, не е майка.
към беседата >>
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека.
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека.
Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди.
към беседата >>
Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга.
Казва: Няма Господ. – Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно. Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ.
Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга.
Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им? – То е идолопоклонство. Майка, която умира, не е майка. Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.
към беседата >>
Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката.
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека.
Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката.
Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума.
към беседата >>
Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си.
Казва: Няма Господ. – Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно. Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ. Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга.
Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си.
Някои ще възразят: Ако е умряла майка им? – То е идолопоклонство. Майка, която умира, не е майка. Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.
към беседата >>
Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака.
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека. Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката.
Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака.
Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка.
към беседата >>
Някои ще възразят: Ако е умряла майка им?
Казва: Няма Господ. – Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно. Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ. Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си.
Някои ще възразят: Ако е умряла майка им?
– То е идолопоклонство. Майка, която умира, не е майка. Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.
към беседата >>
Тя си обува едната обувка и не си обува втората.
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека. Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака.
Тя си обува едната обувка и не си обува втората.
Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката.
към беседата >>
– То е идолопоклонство.
– Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно. Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ. Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им?
– То е идолопоклонство.
Майка, която умира, не е майка. Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.
към беседата >>
Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка.
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека. Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората.
Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка.
Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя.
към беседата >>
Майка, която умира, не е майка.
Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ. Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им? – То е идолопоклонство.
Майка, която умира, не е майка.
Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.
към беседата >>
Ангажирана била за 50 хиляди.
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека. Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка.
Ангажирана била за 50 хиляди.
Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата.
към беседата >>
Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.
Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им? – То е идолопоклонство. Майка, която умира, не е майка.
Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.
към беседата >>
Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума.
Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди.
Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума.
Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката.
към беседата >>
Всеки, който умира, не е това, което той е.
Всеки, който умира, не е това, което той е.
Сега аз не искам да вярвате в туй. За мене то е безразлично. Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи.
към беседата >>
Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка.
Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума.
Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка.
Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане.
към беседата >>
Сега аз не искам да вярвате в туй.
Всеки, който умира, не е това, което той е.
Сега аз не искам да вярвате в туй.
За мене то е безразлично. Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството.
към беседата >>
Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката.
Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка.
Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката.
Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено.
към беседата >>
За мене то е безразлично.
Всеки, който умира, не е това, което той е. Сега аз не искам да вярвате в туй.
За мене то е безразлично.
Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме.
към беседата >>
Казва: Тази работа ще я уредя.
Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката.
Казва: Тази работа ще я уредя.
Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх.
към беседата >>
Това е така.
Всеки, който умира, не е това, което той е. Сега аз не искам да вярвате в туй. За мене то е безразлично.
Това е така.
Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи.
към беседата >>
Навреме да свършим работата.
Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя.
Навреме да свършим работата.
Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш?
към беседата >>
Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира?
Всеки, който умира, не е това, което той е. Сега аз не искам да вярвате в туй. За мене то е безразлично. Това е така.
Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира?
Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем.
към беседата >>
Той трябва да плати – тя ще обуе обувката.
Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата.
Той трябва да плати – тя ще обуе обувката.
Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш? Има една закономерност.
към беседата >>
Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи.
Всеки, който умира, не е това, което той е. Сега аз не искам да вярвате в туй. За мене то е безразлично. Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира?
Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи.
Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш.
към беседата >>
Като кажем нещо сега, трябва да стане.
Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката.
Като кажем нещо сега, трябва да стане.
Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш? Има една закономерност. Мога да ви приведа много примери.
към беседата >>
Господар е на сиромашията и на богатството.
Сега аз не искам да вярвате в туй. За мене то е безразлично. Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи.
Господар е на сиромашията и на богатството.
Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение.
към беседата >>
Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено.
Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане.
Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено.
Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш? Има една закономерност. Мога да ви приведа много примери. Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.
към беседата >>
Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме.
За мене то е безразлично. Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството.
Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме.
Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение. Виждали ли сте как умират хората?
към беседата >>
Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх.
Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено.
Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх.
Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш? Има една закономерност. Мога да ви приведа много примери. Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.
към беседата >>
Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи.
Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме.
Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи.
Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение. Виждали ли сте как умират хората? Някои се мъчат, не знаят да умират.
към беседата >>
Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш?
Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх.
Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш?
Има една закономерност. Мога да ви приведа много примери. Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.
към беседата >>
Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем.
Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи.
Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем.
– Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение. Виждали ли сте как умират хората? Някои се мъчат, не знаят да умират.
към беседата >>
Има една закономерност.
Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш?
Има една закономерност.
Мога да ви приведа много примери. Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.
към беседата >>
– Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш.
Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем.
– Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш.
Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение. Виждали ли сте как умират хората? Някои се мъчат, не знаят да умират.
към беседата >>
Мога да ви приведа много примери.
Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш? Има една закономерност.
Мога да ви приведа много примери.
Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.
към беседата >>
Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение.
Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш.
Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение.
Виждали ли сте как умират хората? Някои се мъчат, не знаят да умират.
към беседата >>
Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.
Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш? Има една закономерност. Мога да ви приведа много примери.
Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.
към беседата >>
Виждали ли сте как умират хората?
Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение.
Виждали ли сте как умират хората?
Някои се мъчат, не знаят да умират.
към беседата >>
Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е.
Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е.
Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички. Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките. То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти.
към беседата >>
Някои се мъчат, не знаят да умират.
Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение. Виждали ли сте как умират хората?
Някои се мъчат, не знаят да умират.
към беседата >>
Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички.
Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е.
Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички.
Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките. То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ.
Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка.
към беседата >>
Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките.
Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е. Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички.
Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките.
То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те.
към беседата >>
Имало някой си дядо Ради.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ.
Имало някой си дядо Ради.
В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям.
към беседата >>
То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми.
Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е. Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички. Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките.
То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми.
Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те. Всяка постъпка, която направиш, те деформира.
към беседата >>
В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ. Имало някой си дядо Ради.
В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят.
Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш.
към беседата >>
Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже.
Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е. Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички. Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките. То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми.
Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже.
Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те. Всяка постъпка, която направиш, те деформира. Този закон е неумолим за всички.
към беседата >>
Казва: Заколете ми една кокошчица.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ. Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят.
Казва: Заколете ми една кокошчица.
Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее.
към беседата >>
Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти.
Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е. Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички. Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките. То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже.
Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти.
Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те. Всяка постъпка, която направиш, те деформира. Този закон е неумолим за всички. Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.
към беседата >>
Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ. Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица.
Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му.
Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна.
към беседата >>
Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе.
Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички. Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките. То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти.
Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе.
Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те. Всяка постъпка, която направиш, те деформира. Този закон е неумолим за всички. Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.
към беседата >>
Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ. Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му.
Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка.
Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял.
към беседата >>
Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те.
Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките. То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе.
Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те.
Всяка постъпка, която направиш, те деформира. Този закон е неумолим за всички. Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.
към беседата >>
Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям.
Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка.
Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям.
– Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради.
към беседата >>
Всяка постъпка, която направиш, те деформира.
То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те.
Всяка постъпка, която направиш, те деформира.
Този закон е неумолим за всички. Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.
към беседата >>
– Е, дядо, ти има да живееш.
В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям.
– Е, дядо, ти има да живееш.
Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше.
към беседата >>
Този закон е неумолим за всички.
Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те. Всяка постъпка, която направиш, те деформира.
Този закон е неумолим за всички.
Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.
към беседата >>
Започнал да се смее.
Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш.
Започнал да се смее.
Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът.
към беседата >>
Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.
Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те. Всяка постъпка, която направиш, те деформира. Този закон е неумолим за всички.
Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.
към беседата >>
Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна.
Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее.
Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна.
Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих.
към беседата >>
Да ви приведа друг пример.
Да ви приведа друг пример.
В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда. Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо. Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала. Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята. Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка.
към беседата >>
Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял.
Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна.
Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял.
Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят.
към беседата >>
В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда.
Да ви приведа друг пример.
В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда.
Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо. Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала. Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята. Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка. Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла.
към беседата >>
Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради.
Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял.
Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради.
Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради?
към беседата >>
Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо.
Да ви приведа друг пример. В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда.
Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо.
Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала. Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята. Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка. Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла. Законът навсякъде работи.
към беседата >>
Това е факт, самият свещеник ми го разправяше.
– Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради.
Това е факт, самият свещеник ми го разправяше.
– Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде.
към беседата >>
Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала.
Да ви приведа друг пример. В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда. Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо.
Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала.
Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята. Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка. Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла. Законът навсякъде работи.
към беседата >>
– Върнах се – казва – умрял човекът.
Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше.
– Върнах се – казва – умрял човекът.
Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде. По някой път и семката човек изяда.
към беседата >>
Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята.
Да ви приведа друг пример. В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда. Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо. Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала.
Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята.
Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка. Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла. Законът навсякъде работи.
към беседата >>
Съжалявах, че не го причестих.
Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът.
Съжалявах, че не го причестих.
Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде. По някой път и семката човек изяда. Къде е ябълката?
към беседата >>
Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка.
Да ви приведа друг пример. В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда. Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо. Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала. Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята.
Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка.
Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла. Законът навсякъде работи.
към беседата >>
Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят.
Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих.
Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят.
– Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде. По някой път и семката човек изяда. Къде е ябълката? В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?
към беседата >>
Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла.
В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда. Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо. Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала. Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята. Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка.
Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла.
Законът навсякъде работи.
към беседата >>
– Къде отиде дядо Ради?
Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят.
– Къде отиде дядо Ради?
Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде. По някой път и семката човек изяда. Къде е ябълката? В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?
към беседата >>
Законът навсякъде работи.
Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо. Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала. Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята. Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка. Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла.
Законът навсякъде работи.
към беседата >>
Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде.
Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради?
Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде.
По някой път и семката човек изяда. Къде е ябълката? В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?
към беседата >>
Казвам: Има разумност в света.
Казвам: Има разумност в света.
И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля. Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ? Той щеше да бъде първият народ. Нито един българин да няма да каже една лъжа.
към беседата >>
По някой път и семката човек изяда.
– Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде.
По някой път и семката човек изяда.
Къде е ябълката? В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?
към беседата >>
И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов.
Казвам: Има разумност в света.
И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов.
Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля. Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ? Той щеше да бъде първият народ. Нито един българин да няма да каже една лъжа. Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни.
към беседата >>
Къде е ябълката?
Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде. По някой път и семката човек изяда.
Къде е ябълката?
В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?
към беседата >>
Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля.
Казвам: Има разумност в света. И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов.
Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля.
Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ? Той щеше да бъде първият народ. Нито един българин да няма да каже една лъжа. Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни. Човек какво добива с лъжата?
към беседата >>
В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?
Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде. По някой път и семката човек изяда. Къде е ябълката?
В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?
към беседата >>
Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ?
Казвам: Има разумност в света. И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля.
Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ?
Той щеше да бъде първият народ. Нито един българин да няма да каже една лъжа. Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни. Човек какво добива с лъжата?
към беседата >>
Ние имаме особени понятия.
Ние имаме особени понятия.
Считаме, че животните са по-долу. Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва. Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните.
към беседата >>
Той щеше да бъде първият народ.
Казвам: Има разумност в света. И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля. Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ?
Той щеше да бъде първият народ.
Нито един българин да няма да каже една лъжа. Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни. Човек какво добива с лъжата?
към беседата >>
Считаме, че животните са по-долу.
Ние имаме особени понятия.
Считаме, че животните са по-долу.
Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва. Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните?
към беседата >>
Нито един българин да няма да каже една лъжа.
Казвам: Има разумност в света. И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля. Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ? Той щеше да бъде първият народ.
Нито един българин да няма да каже една лъжа.
Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни. Човек какво добива с лъжата?
към беседата >>
Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва.
Ние имаме особени понятия. Считаме, че животните са по-долу.
Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва.
Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не.
към беседата >>
Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни.
И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля. Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ? Той щеше да бъде първият народ. Нито един българин да няма да каже една лъжа.
Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни.
Човек какво добива с лъжата?
към беседата >>
Казано е: По техния път човек не трябва да ходи.
Ние имаме особени понятия. Считаме, че животните са по-долу. Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва.
Казано е: По техния път човек не трябва да ходи.
И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не. Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават.
към беседата >>
Човек какво добива с лъжата?
Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля. Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ? Той щеше да бъде първият народ. Нито един българин да няма да каже една лъжа. Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни.
Човек какво добива с лъжата?
към беседата >>
И човек на земята е създаден, за да възпитава животните.
Ние имаме особени понятия. Считаме, че животните са по-долу. Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва. Казано е: По техния път човек не трябва да ходи.
И човек на земята е създаден, за да възпитава животните.
Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не. Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават. Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават.
към беседата >>
Ще ви приведа друг пример на измама.
Ще ви приведа друг пример на измама.
В Америка има едно общество, което лекува с вяра. Доста хора лекуват. Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее.
към беседата >>
Той е учител на животните.
Ние имаме особени понятия. Считаме, че животните са по-долу. Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва. Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните.
Той е учител на животните.
Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не. Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават. Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават. Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.
към беседата >>
В Америка има едно общество, което лекува с вяра.
Ще ви приведа друг пример на измама.
В Америка има едно общество, което лекува с вяра.
Доста хора лекуват. Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака.
към беседата >>
Как съвременните хора възпитават животните?
Считаме, че животните са по-долу. Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва. Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните.
Как съвременните хора възпитават животните?
Някои ги възпитават много добре, а някои не. Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават. Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават. Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.
към беседата >>
Доста хора лекуват.
Ще ви приведа друг пример на измама. В Америка има едно общество, което лекува с вяра.
Доста хора лекуват.
Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен.
към беседата >>
Някои ги възпитават много добре, а някои не.
Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва. Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните?
Някои ги възпитават много добре, а някои не.
Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават. Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават. Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.
към беседата >>
Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма.
Ще ви приведа друг пример на измама. В Америка има едно общество, което лекува с вяра. Доста хора лекуват.
Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма.
Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява.
към беседата >>
Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават.
Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не.
Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават.
Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават. Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.
към беседата >>
Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма.
Ще ви приведа друг пример на измама. В Америка има едно общество, което лекува с вяра. Доста хора лекуват. Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма.
Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма.
Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара.
към беседата >>
Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават.
И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не. Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават.
Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават.
Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.
към беседата >>
Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее.
Ще ви приведа друг пример на измама. В Америка има едно общество, което лекува с вяра. Доста хора лекуват. Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма.
Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее.
Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам.
към беседата >>
Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.
Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не. Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават. Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават.
Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.
към беседата >>
Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака.
В Америка има едно общество, което лекува с вяра. Доста хора лекуват. Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее.
Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака.
Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е.
към беседата >>
Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си.
Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си.
Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре. Върнал се волът от нивата, орал целия ден. Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав.
към беседата >>
Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен.
Доста хора лекуват. Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака.
Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен.
След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло.
към беседата >>
Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре.
Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си.
Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре.
Върнал се волът от нивата, орал целия ден. Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен.
към беседата >>
След два месеца кракът оздравява.
Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен.
След два месеца кракът оздравява.
Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест.
към беседата >>
Върнал се волът от нивата, орал целия ден.
Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си. Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре.
Върнал се волът от нивата, орал целия ден.
Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните.
към беседата >>
Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара.
Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява.
Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара.
Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест.
към беседата >>
Магарето пита: Как прекара деня?
Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си. Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре. Върнал се волът от нивата, орал целия ден.
Магарето пита: Как прекара деня?
– Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш.
към беседата >>
Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам.
Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара.
Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам.
Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест.
към беседата >>
– Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два.
Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си. Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре. Върнал се волът от нивата, орал целия ден. Магарето пита: Как прекара деня?
– Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два.
Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш.
към беседата >>
Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е.
Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам.
Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е.
Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест.
към беседата >>
Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав.
Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си. Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре. Върнал се волът от нивата, орал целия ден. Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два.
Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав.
Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят.
към беседата >>
Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло.
Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е.
Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло.
Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене.
към беседата >>
Престори се на болен.
Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре. Върнал се волът от нивата, орал целия ден. Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав.
Престори се на болен.
Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита.
към беседата >>
Дете, което се ражда, има специфична тежест.
След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло.
Дете, което се ражда, има специфична тежест.
Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате.
към беседата >>
Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните.
Върнал се волът от нивата, орал целия ден. Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен.
Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните.
Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се.
към беседата >>
Всичките добри деца имат специфична тежест.
Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест.
Всичките добри деца имат специфична тежест.
Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така.
към беседата >>
Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш.
Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните.
Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш.
Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива.
към беседата >>
Лошите деца и те имат специфична тежест.
Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест.
Лошите деца и те имат специфична тежест.
Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина.
към беседата >>
Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш.
– Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш.
Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш.
Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето.
към беседата >>
Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест.
Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест.
Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест.
Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа.
към беседата >>
Слушал ги господарят, как се разговарят.
Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш.
Слушал ги господарят, как се разговарят.
Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало.
към беседата >>
Това са факти заради мене.
Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест.
Това са факти заради мене.
Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш.
към беседата >>
Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита.
Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят.
Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита.
Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах.
към беседата >>
Не е необходимо вие да вярвате.
Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене.
Не е необходимо вие да вярвате.
Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път.
към беседата >>
Казва: Изменил се волът, изопачил се.
Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита.
Казва: Изменил се волът, изопачил се.
Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара?
към беседата >>
Дали вие вярвате, че това е така – то си е така.
Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате.
Дали вие вярвате, че това е така – то си е така.
Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път.
към беседата >>
3.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
– Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде?
Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни?
– Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде?
– То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува.
към беседата >>
“ – Ще стане.
Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли?
“ – Ще стане.
Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность.
към беседата >>
Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново.
Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ.
Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново.
Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь. Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление.
към беседата >>
– То ще бѫде страшно.
Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде?
– То ще бѫде страшно.
Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко.
към беседата >>
Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ.
Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане.
Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ.
Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
към беседата >>
Вѣчно обновяване има.
Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново.
Вѣчно обновяване има.
Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь. Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление. Богъ постоянно обновява.
към беседата >>
Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ.
Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно.
Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ.
Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме.
към беседата >>
Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане.
Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ.
Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане.
Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь.
към беседата >>
Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/.
Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има.
Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/.
То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь. Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление. Богъ постоянно обновява.
към беседата >>
Въ стомаха – ти си робъ на условията.
– Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ.
Въ стомаха – ти си робъ на условията.
Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления.
към беседата >>
Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме.
Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане.
Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме.
Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь. Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро.
към беседата >>
То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта.
Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/.
То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта.
Туй го наричатъ любовь. Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление. Богъ постоянно обновява.
към беседата >>
Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ.
Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията.
Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ.
Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея.
към беседата >>
Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава.
Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме.
Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава.
Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь. Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро. Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.
към беседата >>
Туй го наричатъ любовь.
Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта.
Туй го наричатъ любовь.
Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление. Богъ постоянно обновява.
към беседата >>
Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува.
– Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ.
Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува.
– Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ.
към беседата >>
Защото вѣрата въ насъ е възможность.
“ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава.
Защото вѣрата въ насъ е възможность.
Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь. Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро. Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.
към беседата >>
Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление.
Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь.
Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление.
Богъ постоянно обновява.
към беседата >>
– Много малко.
– То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува.
– Много малко.
Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова.
към беседата >>
Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность.
Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
– Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь. Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро. Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.
към беседата >>
Богъ постоянно обновява.
Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь. Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление.
Богъ постоянно обновява.
към беседата >>
Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме.
Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко.
Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме.
Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо.
към беседата >>
– Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь.
Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
– Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь.
Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро. Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.
към беседата >>
/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ.
/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ.
Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ. Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате.
към беседата >>
Сега работа имаме въ много направления.
Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме.
Сега работа имаме въ много направления.
Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ.
към беседата >>
Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро.
Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь.
Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро.
Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.
към беседата >>
Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ.
/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ.
Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ.
Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни.
към беседата >>
Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея.
Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления.
Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея.
Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ.
към беседата >>
Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.
Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь. Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро.
Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.
към беседата >>
Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/.
/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ. Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ.
Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/.
Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ.
Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея.
Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ.
Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/.
към беседата >>
Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“.
Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“.
Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това. Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта.
към беседата >>
Пѣйте, не се смущавайте.
/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ. Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ. Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/.
Пѣйте, не се смущавайте.
Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране.
към беседата >>
Щомъ си благодаренъ – има една обнова.
– Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ.
Щомъ си благодаренъ – има една обнова.
Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ.
към беседата >>
Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това.
Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“.
Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това.
Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска.
към беседата >>
Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете.
/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ. Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ. Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте.
Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете.
Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди.
към беседата >>
Тази храна принася ти нѣщо.
Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова.
Тази храна принася ти нѣщо.
Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се.
към беседата >>
Богъ е доволенъ, че обичашъ.
Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“. Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това.
Богъ е доволенъ, че обичашъ.
Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича.
към беседата >>
Никога да се не критикувате.
/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ. Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ. Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете.
Никога да се не критикувате.
До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
към беседата >>
Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ.
Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо.
Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ.
Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ.
към беседата >>
Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ.
Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“. Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това. Богъ е доволенъ, че обичашъ.
Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ.
Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича?
към беседата >>
До бѫдемъ благодарни.
Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ. Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате.
До бѫдемъ благодарни.
Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става.
към беседата >>
Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ.
Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ.
Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ.
То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ.
към беседата >>
Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь).
Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“. Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това. Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ.
Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь).
Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка.
към беседата >>
Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко.
Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни.
Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко.
То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска.
към беседата >>
То е първиятъ случай /1 на чертежа/.
Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ.
То е първиятъ случай /1 на чертежа/.
Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“.
към беседата >>
Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта.
Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“. Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това. Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь).
Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта.
Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това.
към беседата >>
То е хубавото разбиране.
Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко.
То е хубавото разбиране.
Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща.
към беседата >>
Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ.
Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/.
Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ.
Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене?
към беседата >>
Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска.
Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това. Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта.
Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска.
Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири.
към беседата >>
Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди.
Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране.
Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди.
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко.
към беседата >>
Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се.
Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ.
Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се.
Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“.
към беседата >>
Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича.
Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска.
Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича.
Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири.
към беседата >>
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди.
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна.
към беседата >>
Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ.
Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се.
Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ.
Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене.
към беседата >>
Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича?
Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича.
Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича?
Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“.
към беседата >>
Тъй като го гледа Той, тъй става.
До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
Тъй като го гледа Той, тъй става.
Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро.
към беседата >>
Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ.
Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ.
Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ.
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене.
към беседата >>
Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка.
Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича?
Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка.
Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира.
към беседата >>
Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска.
Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става.
Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска.
Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“.
към беседата >>
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“.
То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ.
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“.
Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ.
към беседата >>
Идеалната любовь седи въ това.
Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка.
Идеалната любовь седи въ това.
Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо.
към беседата >>
Всички тия противоречия Той ги превръща.
То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска.
Всички тия противоречия Той ги превръща.
Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта.
към беседата >>
Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене?
Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“.
Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене?
“ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ.
към беседата >>
Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири.
Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това.
Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири.
Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай.
към беседата >>
Любовьта е по-силна отъ всичко.
Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща.
Любовьта е по-силна отъ всичко.
Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта. Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.
към беседата >>
“ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“.
Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене?
“ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“.
Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ.
към беседата >>
Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири.
Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири.
Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири.
Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате.
към беседата >>
Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна.
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко.
Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна.
Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта. Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене.
Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“.
Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене.
И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“.
към беседата >>
Казвамъ му: „Добре свиришъ“.
Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири.
Казвамъ му: „Добре свиришъ“.
Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“.
към беседата >>
Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро.
Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна.
Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро.
Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта. Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.
към беседата >>
И тамъ има ядене.
Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене.
И тамъ има ядене.
Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
към беседата >>
Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира.
Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“.
Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира.
Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя?
към беседата >>
Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“.
Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро.
Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“.
Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта. Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.
към беседата >>
Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ.
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене.
Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ.
Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми.
към беседата >>
Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо.
Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира.
Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо.
Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“.
към беседата >>
Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта.
Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“.
Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта.
Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.
към беседата >>
Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ.
Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ.
Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ.
Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби.
към беседата >>
Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай.
Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо.
Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай.
Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие?
към беседата >>
Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.
Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта.
Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.
към беседата >>
Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ.
“ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ.
Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ.
Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза.
към беседата >>
Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате.
Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай.
Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате.
Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ.
към беседата >>
Всѣки день да се проявявате такива, каквито Господь ви е направилъ.
Всѣки день да се проявявате такива, каквито Господь ви е направилъ.
към беседата >>
Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“.
Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ.
Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“.
Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
към беседата >>
Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“.
Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате.
Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“.
– „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ.
към беседата >>
Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“.
Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза.
към беседата >>
– „Че какъ трѣбва да пѣя?
Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“.
– „Че какъ трѣбва да пѣя?
“ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ.
към беседата >>
Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми.
Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми.
Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“.
към беседата >>
“ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“.
Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя?
“ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“.
– „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ.
към беседата >>
Зелето изисква зѫби.
Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми.
Зелето изисква зѫби.
Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане.
към беседата >>
– „Че какъ трѣбва да се развие?
Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“.
– „Че какъ трѣбва да се развие?
“ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ.
към беседата >>
Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза.
Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби.
Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза.
До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие.
към беседата >>
“ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ.
Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие?
“ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ.
Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него.
към беседата >>
До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза.
До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ.
към беседата >>
Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ.
Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ.
Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ.
Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ.
към беседата >>
Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза.
Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза.
Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха.
към беседата >>
Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ.
– „Че какъ трѣбва да пѣя? “ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ.
Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ.
Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже.
към беседата >>
Казваме, че сме яли сърми“.
Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза.
Казваме, че сме яли сърми“.
Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие.
към беседата >>
Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ.
“ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ.
Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ.
Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ.
към беседата >>
Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане.
Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“.
Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане.
Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата.
към беседата >>
Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ.
– „Че какъ трѣбва да се развие? “ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ.
Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ.
После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ. Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ.
към беседата >>
Ние се намираме въ противоречие.
Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане.
Ние се намираме въ противоречие.
Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието.
към беседата >>
После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него.
“ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ.
После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него.
Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ. Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ. Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ.
До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие.
Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ.
Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре.
към беседата >>
Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ.
Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него.
Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ.
Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ. Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ. Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.
към беседата >>
Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха.
Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ.
Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха.
Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“.
към беседата >>
Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже.
Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ.
Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже.
Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ. Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ. Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.
към беседата >>
Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие.
Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха.
Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие.
Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане.
към беседата >>
Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ.
Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже.
Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ.
Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ. Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.
към беседата >>
Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата.
Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие.
Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата.
Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си.
към беседата >>
Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ.
Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ.
Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ.
Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.
към беседата >>
Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието.
Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата.
Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието.
Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е.
към беседата >>
Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.
После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ. Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ.
Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.
към беседата >>
Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре.
Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието.
Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре.
И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си.
към беседата >>
Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение.
Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение.
Какъ ще се премахне неразположението? – Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете.
към беседата >>
И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“.
Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре.
И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“.
И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си.
към беседата >>
Какъ ще се премахне неразположението?
Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение.
Какъ ще се премахне неразположението?
– Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате.
към беседата >>
И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане.
Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“.
И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане.
Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха.
към беседата >>
– Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете.
Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение. Какъ ще се премахне неразположението?
– Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете.
Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате.
към беседата >>
Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си.
Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане.
Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си.
Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ.
към беседата >>
Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него.
Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение. Какъ ще се премахне неразположението? – Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете.
Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него.
Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха?
към беседата >>
Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е.
Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си.
Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е.
Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си.
към беседата >>
Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава.
Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение. Какъ ще се премахне неразположението? – Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него.
Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава.
Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ.
към беседата >>
Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си.
Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е.
Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си.
И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ.
към беседата >>
Вие още не сте се научили да пѣете.
Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение. Какъ ще се премахне неразположението? – Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава.
Вие още не сте се научили да пѣете.
Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ.
към беседата >>
И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си.
И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си.
И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си.
Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ?
към беседата >>
Вие пѣете, като издишате.
Какъ ще се премахне неразположението? – Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете.
Вие пѣете, като издишате.
Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ.
към беседата >>
Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха.
И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си.
Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха.
Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е.
към беседата >>
Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате.
– Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате.
Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате.
Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/.
към беседата >>
Той трѣбва да носи ключоветѣ.
Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха.
Той трѣбва да носи ключоветѣ.
По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича.
към беседата >>
Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха?
Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате.
Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха?
Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене.
към беседата >>
По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си.
Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ.
По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си.
Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/.
към беседата >>
Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ.
Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха?
Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ.
Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ.
към беседата >>
Голѣмъ да е, но загазимъ.
Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си.
Голѣмъ да е, но загазимъ.
Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ.
към беседата >>
Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ.
Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ.
Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ.
Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ.
към беседата >>
Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ?
И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ.
Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ?
– Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“.
към беседата >>
Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ.
Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ.
Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ.
/Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе.
към беседата >>
– Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е.
Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ?
– Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е.
Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“.
към беседата >>
/Учительтъ свири при вдишване/.
Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ.
/Учительтъ свири при вдишване/.
Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича.
Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е.
Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича.
Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича.
към беседата >>
Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене.
Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/.
Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене.
Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ. Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ.
към беседата >>
Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/.
По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича.
Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/.
Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата?
към беседата >>
Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ.
Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене.
Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ.
Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ. Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ. И въ мисъльта е сѫщия законъ.
към беседата >>
Въ едно отношение ти си недоволенъ.
Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/.
Въ едно отношение ти си недоволенъ.
(Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ.
към беседата >>
Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ.
Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ.
Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ.
Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ. Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ. И въ мисъльта е сѫщия законъ.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“.
Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ.
(Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“.
Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба.
към беседата >>
Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе.
Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ.
Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе.
Като издишвашъ, е за другитѣ. Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ. И въ мисъльта е сѫщия законъ.
към беседата >>
Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“.
– Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“.
Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“.
Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба.
към беседата >>
Като издишвашъ, е за другитѣ.
/Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе.
Като издишвашъ, е за другитѣ.
Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ. И въ мисъльта е сѫщия законъ.
към беседата >>
Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича.
Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“.
Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича.
Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба. Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ.
към беседата >>
Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ.
Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ.
Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ.
И въ мисъльта е сѫщия законъ.
към беседата >>
Каква е разликата?
Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича.
Каква е разликата?
– „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба. Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ. „Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.
към беседата >>
И въ мисъльта е сѫщия законъ.
Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ. Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ.
И въ мисъльта е сѫщия законъ.
към беседата >>
– „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ.
Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата?
– „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ.
А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба. Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ. „Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.
към беседата >>
Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ.
Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ.
Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава. Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
към беседата >>
А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба.
(Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ.
А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба.
Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба. Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ. „Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.
към беседата >>
Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава.
Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ.
Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава.
Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
към беседата >>
Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба.
Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба.
Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба.
Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ. „Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.
към беседата >>
Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени.
Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ. Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава.
Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени.
Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли?
към беседата >>
Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ.
Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба.
Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ.
„Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.
към беседата >>
Сега вие искате да се подмладявате.
Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ. Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава. Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени.
Сега вие искате да се подмладявате.
Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията?
към беседата >>
„Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.
Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба. Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ.
„Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.
към беседата >>
Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването.
Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ. Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава. Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате.
Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването.
Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно.
към беседата >>
Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова.
Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова.
Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови. Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума.
към беседата >>
Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ. Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава. Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването.
Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли.
към беседата >>
Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови.
Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова.
Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови.
Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ.
към беседата >>
Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава. Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
– Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви.
към беседата >>
Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ.
Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова. Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови.
Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ.
Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми?
към беседата >>
– Че какво сте побѣлѣли?
Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“.
– Че какво сте побѣлѣли?
Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли.
към беседата >>
Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи.
Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова. Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови. Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ.
Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи.
Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия.
към беседата >>
Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията?
Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли?
Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията?
Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е.
към беседата >>
Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение.
Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова. Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови. Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи.
Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение.
Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията.
към беседата >>
Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно.
Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията?
Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно.
Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е. Има млади хора, които иматъ бѣли коси.
към беседата >>
Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума.
Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова. Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови. Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение.
Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума.
Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията. Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.
към беседата >>
Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли.
Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно.
Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли.
Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е. Има млади хора, които иматъ бѣли коси. Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.
към беседата >>
Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ.
Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови. Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума.
Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ.
Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията. Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.
към беседата >>
Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви.
Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли.
Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви.
Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е. Има млади хора, които иматъ бѣли коси. Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.
към беседата >>
Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми?
Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ.
Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми?
– Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията. Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.
към беседата >>
Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли.
– Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви.
Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли.
Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е. Има млади хора, които иматъ бѣли коси. Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.
към беседата >>
– Не може да се обновите, докато имате противоречия.
Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми?
– Не може да се обновите, докато имате противоречия.
Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията. Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.
към беседата >>
Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е.
Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли.
Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е.
Има млади хора, които иматъ бѣли коси. Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.
към беседата >>
Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията.
Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия.
Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията.
Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.
към беседата >>
Има млади хора, които иматъ бѣли коси.
Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е.
Има млади хора, които иматъ бѣли коси.
Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.
към беседата >>
Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.
Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията.
Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.
към беседата >>
Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.
Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е. Има млади хора, които иматъ бѣли коси.
Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.
към беседата >>
Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ.
Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ.
Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така.
към беседата >>
Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства.
Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства.
Сега на васъ ви трѣбва едно огледало. Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ.
към беседата >>
Турция забогатѣла нѣкога.
Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ.
Турция забогатѣла нѣкога.
Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
към беседата >>
Сега на васъ ви трѣбва едно огледало.
Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства.
Сега на васъ ви трѣбва едно огледало.
Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се.
към беседата >>
Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува.
Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ. Турция забогатѣла нѣкога.
Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува.
Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се.
към беседата >>
Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде.
Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства. Сега на васъ ви трѣбва едно огледало.
Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде.
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата.
към беседата >>
Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета.
Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ. Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува.
Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета.
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“.
към беседата >>
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите.
Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства. Сега на васъ ви трѣбва едно огледало. Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде.
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите.
Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене.
към беседата >>
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето.
Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ. Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета.
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето.
Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ?
към беседата >>
Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ.
Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства. Сега на васъ ви трѣбва едно огледало. Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите.
Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ.
Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя.
към беседата >>
Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така.
Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ. Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето.
Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така.
Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета.
към беседата >>
Ти самъ започвашъ да се смѣешъ.
Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства. Сега на васъ ви трѣбва едно огледало. Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ.
Ти самъ започвашъ да се смѣешъ.
Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ.
към беседата >>
Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така.
Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие.
към беседата >>
Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се.
Сега на васъ ви трѣбва едно огледало. Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ.
Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се.
Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити.
към беседата >>
Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се.
Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се.
Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ.
към беседата >>
Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата.
Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се.
Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата.
Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря.
към беседата >>
Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“.
Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се.
Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“.
Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле.
към беседата >>
Туй е сръднята въ мене.
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата.
Туй е сръднята въ мене.
Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира.
към беседата >>
Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ?
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“.
Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ?
“ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
към беседата >>
Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя.
Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене.
Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя.
Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява.
към беседата >>
“ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета.
Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ?
“ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета.
Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е.
към беседата >>
Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ.
Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя.
Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ.
Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря.
към беседата >>
Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие.
Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета.
Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие.
Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства.
към беседата >>
Нѣкой пѫть правя опити.
Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ.
Нѣкой пѫть правя опити.
Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря.
към беседата >>
Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ.
Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие.
Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ.
Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства. Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства.
към беседата >>
Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря.
Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити.
Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря.
Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу.
към беседата >>
Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле.
Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ.
Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле.
Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства. Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства. Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.
към беседата >>
Като свиря, този човѣкъ се нервира.
Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря.
Като свиря, този човѣкъ се нервира.
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате?
към беседата >>
Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле.
Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства. Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства. Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.
към беседата >>
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява.
Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира.
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява.
Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката.
към беседата >>
Доста хигиенично е.
“ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
Доста хигиенично е.
Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства. Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства. Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.
към беседата >>
Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря.
Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява.
Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря.
По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре.
към беседата >>
Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства.
Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е.
Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства.
Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства. Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.
към беседата >>
По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря.
Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря.
По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря.
Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата.
към беседата >>
Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства.
Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства.
Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства.
Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.
към беседата >>
Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу.
Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря.
Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу.
Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа.
към беседата >>
Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.
Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства. Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства.
Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.
към беседата >>
Казвамъ: „Какво обичате?
Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу.
Казвамъ: „Какво обичате?
“ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ.
към беседата >>
Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си.
Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си.
Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ. Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ.
към беседата >>
“ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката.
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате?
“ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката.
Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи.
към беседата >>
НАГОРЕ