НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
372
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
372
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни.
(втори вариант)
Вие питате: „Какво ще стане с нас? " Какво ще стане. Ще дойде великото в живота.
Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни.
Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство.
към втори вариант >>
" Има излизане отдолу, има излизане и отгоре.
(втори вариант)
Сега някои казват: „Нали сме излезли от Бога?
" Има излизане отдолу, има излизане и отгоре.
Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така? Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко.
към втори вариант >>
Само така ще можете да разберете Божественото.
(втори вариант)
Вие питате: „Какво ще стане с нас? " Какво ще стане. Ще дойде великото в живота. Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни.
Само така ще можете да разберете Божественото.
Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство. Приятелство, което от нищо не може да се изтрие - то е приятелство.
към втори вариант >>
Тогава, какво трябва да правим?
(втори вариант)
Сега някои казват: „Нали сме излезли от Бога? " Има излизане отдолу, има излизане и отгоре.
Тогава, какво трябва да правим?
Нали науката казва така? Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си?
към втори вариант >>
Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово.
(втори вариант)
Вие питате: „Какво ще стане с нас? " Какво ще стане. Ще дойде великото в живота. Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни. Само така ще можете да разберете Божественото.
Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово.
Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство. Приятелство, което от нищо не може да се изтрие - то е приятелство.
към втори вариант >>
Нали науката казва така?
(втори вариант)
Сега някои казват: „Нали сме излезли от Бога? " Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. Тогава, какво трябва да правим?
Нали науката казва така?
Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си?
към втори вариант >>
Само тогава ще бъдем братя и сестри.
(втори вариант)
" Какво ще стане. Ще дойде великото в живота. Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни. Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово.
Само тогава ще бъдем братя и сестри.
Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство. Приятелство, което от нищо не може да се изтрие - то е приятелство.
към втори вариант >>
Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка.
(втори вариант)
Сега някои казват: „Нали сме излезли от Бога? " Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така?
Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка.
Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще.
към втори вариант >>
Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие.
(втори вариант)
Ще дойде великото в живота. Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни. Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри.
Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие.
То е братство и сестринство. Приятелство, което от нищо не може да се изтрие - то е приятелство.
към втори вариант >>
Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога.
(втори вариант)
Сега някои казват: „Нали сме излезли от Бога? " Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така? Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка.
Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога.
Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си?
към втори вариант >>
То е братство и сестринство.
(втори вариант)
Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни. Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие.
То е братство и сестринство.
Приятелство, което от нищо не може да се изтрие - то е приятелство.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко.
(втори вариант)
" Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така? Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога.
Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко.
Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука.
към втори вариант >>
Приятелство, което от нищо не може да се изтрие - то е приятелство.
(втори вариант)
Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство.
Приятелство, което от нищо не може да се изтрие - то е приятелство.
към втори вариант >>
Ти науката на светиите научил ли си?
(втори вариант)
Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така? Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко.
Ти науката на светиите научил ли си?
Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога.
към втори вариант >>
Божието благословение да бъде над вас.
(втори вариант)
Божието благословение да бъде над вас.
към втори вариант >>
Науката на ангелите научил ли си?
(втори вариант)
Нали науката казва така? Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си?
Науката на ангелите научил ли си?
Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи.
към втори вариант >>
Сега да прочетем „Добрата молитва" тъй, както никога не сме я чели.
(втори вариант)
Сега да прочетем „Добрата молитва" тъй, както никога не сме я чели.
към втори вариант >>
Тя е за далечното бъдеще.
(втори вариант)
Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си?
Тя е за далечното бъдеще.
Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа.
към втори вариант >>
„Добрата молитва"
(втори вариант)
„Добрата молитва"
към втори вариант >>
Ами науката за Бога научил ли си?
(втори вариант)
Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще.
Ами науката за Бога научил ли си?
Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно?
към втори вариант >>
Божията любов да бъде с всички ви.
(втори вариант)
Божията любов да бъде с всички ви.
Да ходите с тази любов през тази година. Вие целувате ръката ми. Защо? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят.
към втори вариант >>
Сега е време за една по-висока наука.
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз зная много." Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си?
Сега е време за една по-висока наука.
Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две?
към втори вариант >>
Да ходите с тази любов през тази година.
(втори вариант)
Божията любов да бъде с всички ви.
Да ходите с тази любов през тази година.
Вие целувате ръката ми. Защо? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече.
към втори вариант >>
Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога.
(втори вариант)
Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука.
Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога.
Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три?
към втори вариант >>
Вие целувате ръката ми. Защо?
(втори вариант)
Божията любов да бъде с всички ви. Да ходите с тази любов през тази година.
Вие целувате ръката ми. Защо?
Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече. Щом поискате, всичко става.
към втори вариант >>
Това е един от разумните методи.
(втори вариант)
Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога.
Това е един от разумните методи.
Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три?
към втори вариант >>
Това е договор, че ще служите на Бога.
(втори вариант)
Божията любов да бъде с всички ви. Да ходите с тази любов през тази година. Вие целувате ръката ми. Защо?
Това е договор, че ще служите на Бога.
Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече. Щом поискате, всичко става. („На кого да се даде?
към втори вариант >>
Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа.
(втори вариант)
Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи.
Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа.
„Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем.
към втори вариант >>
Защо се ръкуваме с дясната ръка?
(втори вариант)
Божията любов да бъде с всички ви. Да ходите с тази любов през тази година. Вие целувате ръката ми. Защо? Това е договор, че ще служите на Бога.
Защо се ръкуваме с дясната ръка?
Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече. Щом поискате, всичко става. („На кого да се даде? ") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука.
към втори вариант >>
„Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно?
(втори вариант)
Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа.
„Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно?
" „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати.
към втори вариант >>
Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят.
(втори вариант)
Божията любов да бъде с всички ви. Да ходите с тази любов през тази година. Вие целувате ръката ми. Защо? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка?
Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят.
(„Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече. Щом поискате, всичко става. („На кого да се даде? ") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука. Речено, казано, свършено.
към втори вариант >>
" „Едно и едно е две," „Две и две?
(втори вариант)
Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно?
" „Едно и едно е две," „Две и две?
" „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини.
към втори вариант >>
(„Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече.
(втори вариант)
Да ходите с тази любов през тази година. Вие целувате ръката ми. Защо? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят.
(„Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече.
Щом поискате, всичко става. („На кого да се даде? ") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука. Речено, казано, свършено.
към втори вариант >>
" „Четири," „Три и три?
(втори вариант)
Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две?
" „Четири," „Три и три?
" „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини.
към втори вариант >>
Щом поискате, всичко става.
(втори вариант)
Вие целувате ръката ми. Защо? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече.
Щом поискате, всичко става.
(„На кого да се даде? ") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука. Речено, казано, свършено.
към втори вариант >>
" „Шест." „Три по три?
(втори вариант)
Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три?
" „Шест." „Три по три?
" „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример.
към втори вариант >>
(„На кого да се даде?
(втори вариант)
Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече. Щом поискате, всичко става.
(„На кого да се даде?
") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука. Речено, казано, свършено.
към втори вариант >>
" „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем.
(втори вариант)
Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три?
" „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем.
Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче.
към втори вариант >>
") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука.
(втори вариант)
Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече. Щом поискате, всичко става. („На кого да се даде?
") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука.
Речено, казано, свършено.
към втори вариант >>
Който върви по лесния път, много трудно добива резултати.
(втори вариант)
„Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно? " „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем.
Който върви по лесния път, много трудно добива резултати.
За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче?
към втори вариант >>
Речено, казано, свършено.
(втори вариант)
Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят. („Молим всички да имаме беседата.") То е направено вече. Щом поискате, всичко става. („На кого да се даде? ") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука.
Речено, казано, свършено.
към втори вариант >>
За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини.
(втори вариант)
" „Едно и едно е две," „Две и две? " „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати.
За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини.
Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче.
към втори вариант >>
Тревицата, която ви дадох, не се загубва.
(втори вариант)
Тревицата, която ви дадох, не се загубва.
Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога." Щом я потърсите от сърце, ще я намерите. Ще бъдете бодри, весели, радостни. Ще бъдете смирени като децата.
към втори вариант >>
Ние, хората, трябва да работим с големите величини.
(втори вариант)
" „Четири," „Три и три? " „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини.
Ние, хората, трябва да работим с големите величини.
Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие.
към втори вариант >>
Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога." Щом я потърсите от сърце, ще я намерите.
(втори вариант)
Тревицата, която ви дадох, не се загубва.
Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога." Щом я потърсите от сърце, ще я намерите.
Ще бъдете бодри, весели, радостни. Ще бъдете смирени като децата.
към втори вариант >>
Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример.
(втори вариант)
" „Шест." „Три по три? " „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини.
Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример.
Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят.
към втори вариант >>
Ще бъдете бодри, весели, радостни.
(втори вариант)
Тревицата, която ви дадох, не се загубва. Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога." Щом я потърсите от сърце, ще я намерите.
Ще бъдете бодри, весели, радостни.
Ще бъдете смирени като децата.
към втори вариант >>
Вземете едно дете, което плаче.
(втори вариант)
" „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример.
Вземете едно дете, което плаче.
Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция.
към втори вариант >>
Ще бъдете смирени като децата.
(втори вариант)
Тревицата, която ви дадох, не се загубва. Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога." Щом я потърсите от сърце, ще я намерите. Ще бъдете бодри, весели, радостни.
Ще бъдете смирени като децата.
към втори вариант >>
Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче?
(втори вариант)
Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче.
Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче?
Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи.
към втори вариант >>
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи.
(втори вариант)
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи.
Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива.
към втори вариант >>
Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче.
(втори вариант)
За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче?
Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче.
Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н.
към втори вариант >>
Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа.
(втори вариант)
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи.
Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа.
Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане.
към втори вариант >>
Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие.
(втори вариант)
Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче.
Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие.
Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги.
към втори вариант >>
Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време.
(втори вариант)
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи. Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа.
Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време.
Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим.
към втори вариант >>
Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят.
(втори вариант)
Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие.
Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят.
Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги. Едно и две пак събирам.
към втори вариант >>
Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия.
(втори вариант)
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи. Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време.
Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия.
Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха.
към втори вариант >>
Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция.
(втори вариант)
Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят.
Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция.
Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги. Едно и две пак събирам. Всички числа могат да ви говорят.
към втори вариант >>
Този ви подвиг ме радва.
(втори вариант)
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи. Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия.
Този ви подвиг ме радва.
В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг.
към втори вариант >>
Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи.
(втори вариант)
Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция.
Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи.
Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги. Едно и две пак събирам. Всички числа могат да ви говорят. Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония.
към втори вариант >>
В Божия закон кой каквото дава - придобива.
(втори вариант)
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи. Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва.
В Божия закон кой каквото дава - придобива.
Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг. Който е горе сега, там има слънце.
към втори вариант >>
Числото три - също и т.н.
(втори вариант)
Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи.
Числото три - също и т.н.
Тогава едно и едно правят две - събирам ги. Едно и две пак събирам. Всички числа могат да ви говорят. Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония. А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.
към втори вариант >>
Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане.
(втори вариант)
Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива.
Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане.
Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг. Който е горе сега, там има слънце. Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
към втори вариант >>
Тогава едно и едно правят две - събирам ги.
(втори вариант)
Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н.
Тогава едно и едно правят две - събирам ги.
Едно и две пак събирам. Всички числа могат да ви говорят. Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония. А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.
към втори вариант >>
Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим.
(втори вариант)
Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане.
Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим.
Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг. Който е горе сега, там има слънце. Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
към втори вариант >>
Едно и две пак събирам.
(втори вариант)
Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги.
Едно и две пак събирам.
Всички числа могат да ви говорят. Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония. А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.
към втори вариант >>
Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха.
(втори вариант)
Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим.
Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха.
Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг. Който е горе сега, там има слънце. Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
към втори вариант >>
Всички числа могат да ви говорят.
(втори вариант)
Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги. Едно и две пак събирам.
Всички числа могат да ви говорят.
Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония. А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.
към втори вариант >>
Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг.
(втори вариант)
Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха.
Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг.
Който е горе сега, там има слънце. Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
към втори вариант >>
Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония.
(втори вариант)
Кажа ли: числото две - извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги. Едно и две пак събирам. Всички числа могат да ви говорят.
Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония.
А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.
към втори вариант >>
Който е горе сега, там има слънце.
(втори вариант)
В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг.
Който е горе сега, там има слънце.
Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
към втори вариант >>
А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.
(втори вариант)
Числото три - също и т.н. Тогава едно и едно правят две - събирам ги. Едно и две пак събирам. Всички числа могат да ви говорят. Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония.
А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.
към втори вариант >>
Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
(втори вариант)
Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега." Затова вали сняг. Който е горе сега, там има слънце.
Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
към втори вариант >>
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град.
(втори вариант)
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град.
В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма. В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери.
към втори вариант >>
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв.
(втори вариант)
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв.
Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече. Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?
към втори вариант >>
В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма.
(втори вариант)
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град.
В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма.
В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш?
към втори вариант >>
Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече.
(втори вариант)
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв.
Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече.
Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха? " Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха.
към втори вариант >>
В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене.
(втори вариант)
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма.
В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене.
Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш? " Защото няма какво да яде и пие.
към втори вариант >>
Всякога човек може да бъде пръв.
(втори вариант)
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв. Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече.
Всякога човек може да бъде пръв.
Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха? " Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха. Аз постъпих по закона на свободата.
към втори вариант >>
Ние сме добри само когато ядем и пием.
(втори вариант)
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма. В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене.
Ние сме добри само когато ядем и пием.
Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш? " Защото няма какво да яде и пие. Когато яде и пие, той е доволен.
към втори вариант >>
Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха.
(втори вариант)
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв. Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече. Всякога човек може да бъде пръв.
Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха.
Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха? " Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха. Аз постъпих по закона на свободата.
към втори вариант >>
Когато няма ядене и пиене, не сме добри.
(втори вариант)
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма. В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием.
Когато няма ядене и пиене, не сме добри.
Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш? " Защото няма какво да яде и пие. Когато яде и пие, той е доволен.
към втори вариант >>
Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха.
(втори вариант)
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв. Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече. Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха.
Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха.
Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха? " Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха. Аз постъпих по закона на свободата.
към втори вариант >>
Някой трепери.
(втори вариант)
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма. В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри.
Някой трепери.
Питат го: „Защо трепериш? " Защото няма какво да яде и пие. Когато яде и пие, той е доволен.
към втори вариант >>
Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?
(втори вариант)
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв. Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече. Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха.
Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?
" Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха. Аз постъпих по закона на свободата.
към втори вариант >>
Питат го: „Защо трепериш?
(втори вариант)
В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма. В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери.
Питат го: „Защо трепериш?
" Защото няма какво да яде и пие. Когато яде и пие, той е доволен.
към втори вариант >>
" Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха.
(втори вариант)
Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече. Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?
" Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха.
Аз постъпих по закона на свободата.
към втори вариант >>
" Защото няма какво да яде и пие.
(втори вариант)
В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш?
" Защото няма какво да яде и пие.
Когато яде и пие, той е доволен.
към втори вариант >>
Аз постъпих по закона на свободата.
(втори вариант)
Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха? " Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си." Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те си отидоха.
Аз постъпих по закона на свободата.
към втори вариант >>
Когато яде и пие, той е доволен.
(втори вариант)
Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш? " Защото няма какво да яде и пие.
Когато яде и пие, той е доволен.
към втори вариант >>
В Бога няма обратни решения.
(втори вариант)
В Бога няма обратни решения.
Каквото Бог веднъж е обещал - става. Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат.
към втори вариант >>
Вие казвате, че трябва да си прощавате.
(втори вариант)
Вие казвате, че трябва да си прощавате.
Да, хубаво е човек да прощава. То е първото нещо. Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат.
към втори вариант >>
Каквото Бог веднъж е обещал - става.
(втори вариант)
В Бога няма обратни решения.
Каквото Бог веднъж е обещал - става.
Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът.
към втори вариант >>
Да, хубаво е човек да прощава.
(втори вариант)
Вие казвате, че трябва да си прощавате.
Да, хубаво е човек да прощава.
То е първото нещо. Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете.
към втори вариант >>
Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения.
(втори вариант)
В Бога няма обратни решения. Каквото Бог веднъж е обещал - става.
Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения.
Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви.
към втори вариант >>
То е първото нещо.
(втори вариант)
Вие казвате, че трябва да си прощавате. Да, хубаво е човек да прощава.
То е първото нещо.
Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава.
към втори вариант >>
Бог никога не изменя Своите обещания.
(втори вариант)
В Бога няма обратни решения. Каквото Бог веднъж е обещал - става. Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения.
Бог никога не изменя Своите обещания.
Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо.
към втори вариант >>
Велико е човек да прощава.
(втори вариант)
Вие казвате, че трябва да си прощавате. Да, хубаво е човек да прощава. То е първото нещо.
Велико е човек да прощава.
И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете.
към втори вариант >>
Той не знае какво нещо е „не може".
(втори вариант)
В Бога няма обратни решения. Каквото Бог веднъж е обещал - става. Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Бог никога не изменя Своите обещания.
Той не знае какво нещо е „не може".
Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават.
към втори вариант >>
И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава.
(втори вариант)
Вие казвате, че трябва да си прощавате. Да, хубаво е човек да прощава. То е първото нещо. Велико е човек да прощава.
И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава.
Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо?
към втори вариант >>
Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат.
(втори вариант)
В Бога няма обратни решения. Каквото Бог веднъж е обещал - става. Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може".
Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат.
Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата.
към втори вариант >>
Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат.
(втори вариант)
Вие казвате, че трябва да си прощавате. Да, хубаво е човек да прощава. То е първото нещо. Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава.
Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат.
Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат.
към втори вариант >>
Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът.
(втори вариант)
Каквото Бог веднъж е обещал - става. Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат.
Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът.
Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това?
към втори вариант >>
Това запомнете.
(втори вариант)
Да, хубаво е човек да прощава. То е първото нещо. Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат.
Това запомнете.
Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича.
към втори вариант >>
Досега вие не знаехте защо са тия треви.
(втори вариант)
Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът.
Досега вие не знаехте защо са тия треви.
Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това? („Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас.
към втори вариант >>
Да обичаш, както хората обичат - това развращава.
(втори вариант)
То е първото нещо. Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете.
Да обичаш, както хората обичат - това развращава.
Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого?
към втори вариант >>
Не е грешно, че не сте знаели това нещо.
(втори вариант)
Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви.
Не е грешно, че не сте знаели това нещо.
Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това? („Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас. Не е било време, когато да не съм бил с вас.
към втори вариант >>
Това трябва да знаете.
(втори вариант)
Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава.
Това трябва да знаете.
Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа.
към втори вариант >>
Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават.
(втори вариант)
Той не знае какво нещо е „не може". Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо.
Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават.
Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това? („Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас. Не е било време, когато да не съм бил с вас.
към втори вариант >>
Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо?
(втори вариант)
И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете.
Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо?
Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас.
към втори вариант >>
Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата.
(втори вариант)
Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават.
Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата.
Кой философ би ви казал това? („Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас. Не е било време, когато да не съм бил с вас.
към втори вариант >>
Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат.
(втори вариант)
Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо?
Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат.
Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света.
към втори вариант >>
Кой философ би ви казал това?
(втори вариант)
Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата.
Кой философ би ви казал това?
(„Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас. Не е било време, когато да не съм бил с вас.
към втори вариант >>
Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича.
(втори вариант)
Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат.
Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича.
Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви.
към втори вариант >>
(„Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас.
(втори вариант)
Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това?
(„Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас.
Не е било време, когато да не съм бил с вас.
към втори вариант >>
Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого?
(втори вариант)
Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича.
Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого?
Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича.
към втори вариант >>
Не е било време, когато да не съм бил с вас.
(втори вариант)
Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това? („Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас.
Не е било време, когато да не съм бил с вас.
към втори вариант >>
Само за Господа.
(втори вариант)
Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого?
Само за Господа.
Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?
към втори вариант >>
(Времето се поправи малко.) Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се поправи.
(втори вариант)
(Времето се поправи малко.) Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се поправи.
Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно.
към втори вариант >>
Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас.
(втори вариант)
Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа.
Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас.
Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича.
към втори вариант >>
Щом вие сте радостни, и времето е радостно.
(втори вариант)
(Времето се поправи малко.) Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се поправи.
Щом вие сте радостни, и времето е радостно.
Щом вие плачете, и времето е мрачно.
към втори вариант >>
Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света.
(втори вариант)
Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас.
Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света.
Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа.
към втори вариант >>
Щом вие плачете, и времето е мрачно.
(втори вариант)
(Времето се поправи малко.) Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се поправи. Щом вие сте радостни, и времето е радостно.
Щом вие плачете, и времето е мрачно.
към втори вариант >>
Тази мисъл да седи постоянно в ума ви.
(втори вариант)
Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света.
Тази мисъл да седи постоянно в ума ви.
Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш.
към втори вариант >>
Често казвате, че никой не ви обича.
(втори вариант)
Често казвате, че никой не ви обича.
Има едно Същество, което ви обича. То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте.
към втори вариант >>
Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича.
(втори вариант)
Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви.
Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича.
Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете!
към втори вариант >>
Има едно Същество, което ви обича.
(втори вариант)
Често казвате, че никой не ви обича.
Има едно Същество, което ви обича.
То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден.
към втори вариант >>
Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?
(втори вариант)
Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича.
Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?
" Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта.
към втори вариант >>
То е Бог.
(втори вариант)
Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича.
То е Бог.
Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден.
към втори вариант >>
" Защото Бог ме обича.
(втори вариант)
Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?
" Защото Бог ме обича.
На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта. Ние работим за онзи, когото любим.
към втори вариант >>
Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича.
(втори вариант)
Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича. То е Бог.
Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича.
Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават такива.
към втори вариант >>
На любовта винаги се отговаря със служене, с работа.
(втори вариант)
Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича.
На любовта винаги се отговаря със служене, с работа.
Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта. Ние работим за онзи, когото любим. Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
към втори вариант >>
Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.
(втори вариант)
Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича. То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича.
Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.
Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават такива.
към втори вариант >>
Не Го ли обичаш, няма да Му служиш.
(втори вариант)
Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа.
Не Го ли обичаш, няма да Му служиш.
Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта. Ние работим за онзи, когото любим. Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
към втори вариант >>
Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте.
(втори вариант)
Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича. То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.
Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте.
В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават такива.
към втори вариант >>
Любовта работи, това да знаете!
(втори вариант)
Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш.
Любовта работи, това да знаете!
Не работиш ли, ти си извън любовта. Ние работим за онзи, когото любим. Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
към втори вариант >>
В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден.
(втори вариант)
Има едно Същество, което ви обича. То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте.
В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден.
Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават такива.
към втори вариант >>
Всеки стрък, който излиза из земята, ще види лъчите на слънцето.
(втори вариант)
Всеки стрък, който излиза из земята, ще види лъчите на слънцето.
към втори вариант >>
Не работиш ли, ти си извън любовта.
(втори вариант)
Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш? " Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете!
Не работиш ли, ти си извън любовта.
Ние работим за онзи, когото любим. Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
към втори вариант >>
Когато денят е весел, той всякога е Божи ден.
(втори вариант)
То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден.
Когато денят е весел, той всякога е Божи ден.
Като имате един Божи ден, всички стават такива.
към втори вариант >>
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд?
(втори вариант)
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд?
" То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото.
към втори вариант >>
Ние работим за онзи, когото любим.
(втори вариант)
" Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта.
Ние работим за онзи, когото любим.
Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
към втори вариант >>
Като имате един Божи ден, всички стават такива.
(втори вариант)
Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден.
Като имате един Божи ден, всички стават такива.
към втори вариант >>
" То е първото предметно обучение.
(втори вариант)
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд?
" То е първото предметно обучение.
Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви.
към втори вариант >>
Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
(втори вариант)
На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта. Ние работим за онзи, когото любим.
Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
към втори вариант >>
Какво означават мокрите крака?
(втори вариант)
Какво означават мокрите крака?
Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота. Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака. Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните.
към втори вариант >>
Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие.
(втори вариант)
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд? " То е първото предметно обучение.
Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие.
Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто.
към втори вариант >>
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате.
(втори вариант)
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате.
Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа. Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие. Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите? (Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре. Всяко цвете има двояк смисъл.
към втори вариант >>
Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота.
(втори вариант)
Какво означават мокрите крака?
Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота.
Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака. Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно.
към втори вариант >>
Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства.
(втори вариант)
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд? " То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие.
Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства.
А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно.
към втори вариант >>
Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа.
(втори вариант)
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате.
Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа.
Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие. Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите? (Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре. Всяко цвете има двояк смисъл. Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.
към втори вариант >>
Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото.
(втори вариант)
Какво означават мокрите крака? Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота.
Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото.
Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака. Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек?
към втори вариант >>
А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат.
(втори вариант)
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд? " То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства.
А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат.
Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си.
към втори вариант >>
Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие.
(втори вариант)
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа.
Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие.
Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите? (Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре. Всяко цвете има двояк смисъл. Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.
към втори вариант >>
Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака.
(втори вариант)
Какво означават мокрите крака? Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота. Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото.
Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака.
Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява.
към втори вариант >>
Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото.
(втори вариант)
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд? " То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат.
Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото.
Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора?
към втори вариант >>
Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите?
(втори вариант)
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа. Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие.
Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите?
(Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре. Всяко цвете има двояк смисъл. Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.
към втори вариант >>
Речеш да направиш къща - пари нямаш.
(втори вариант)
Какво означават мокрите крака? Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота. Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака.
Речеш да направиш къща - пари нямаш.
Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта.
към втори вариант >>
Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви.
(втори вариант)
" То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото.
Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви.
Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите?
към втори вариант >>
(Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре.
(втори вариант)
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа. Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие. Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите?
(Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре.
Всяко цвете има двояк смисъл. Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.
към втори вариант >>
Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните.
(втори вариант)
Какво означават мокрите крака? Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота. Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака. Речеш да направиш къща - пари нямаш.
Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните.
Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес.
към втори вариант >>
Външността не носи доброто.
(втори вариант)
Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви.
Външността не носи доброто.
Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света.
към втори вариант >>
Всяко цвете има двояк смисъл.
(втори вариант)
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа. Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие. Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите? (Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре.
Всяко цвете има двояк смисъл.
Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.
към втори вариант >>
Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно.
(втори вариант)
Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота. Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака. Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните.
Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно.
Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес. Трябва да се радвате. Защо?
към втори вариант >>
Доброто е нещо вътрешно.
(втори вариант)
Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто.
Доброто е нещо вътрешно.
Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум.
към втори вариант >>
Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.
(втори вариант)
Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа. Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие. Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите? (Учителят откъсна една тревица и я посочи.) Като тази тревица ще израстете нагоре. Всяко цвете има двояк смисъл.
Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.
към втори вариант >>
Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек?
(втори вариант)
Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака. Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно.
Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек?
Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес. Трябва да се радвате. Защо? Радостта е едно такова извеждане навън.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде добър в сърцето си.
(втори вариант)
А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно.
Човек трябва да бъде добър в сърцето си.
Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни?
към втори вариант >>
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието.
(втори вариант)
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието.
Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо? Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори.
към втори вариант >>
Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява.
(втори вариант)
Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака. Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек?
Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява.
Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес. Трябва да се радвате. Защо? Радостта е едно такова извеждане навън.
към втори вариант >>
Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора?
(втори вариант)
Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си.
Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора?
Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни? Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
към втори вариант >>
Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо?
(втори вариант)
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието.
Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо?
Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите.
към втори вариант >>
Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта.
(втори вариант)
Речеш да направиш къща - пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява.
Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта.
Вие сте радостни днес. Трябва да се радвате. Защо? Радостта е едно такова извеждане навън.
към втори вариант >>
Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите?
(втори вариант)
Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора?
Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите?
Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни? Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
към втори вариант >>
Защото е предметно обучение за вас.
(втори вариант)
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието. Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо?
Защото е предметно обучение за вас.
Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки.
към втори вариант >>
Вие сте радостни днес.
(втори вариант)
Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта.
Вие сте радостни днес.
Трябва да се радвате. Защо? Радостта е едно такова извеждане навън.
към втори вариант >>
Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света.
(втори вариант)
Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите?
Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света.
Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни? Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
към втори вариант >>
Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво?
(втори вариант)
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието. Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо? Защото е предметно обучение за вас.
Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво?
Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите.
към втори вариант >>
Трябва да се радвате. Защо?
(втори вариант)
Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес.
Трябва да се радвате. Защо?
Радостта е едно такова извеждане навън.
към втори вариант >>
Господ е дал на всички хора ум.
(втори вариант)
Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света.
Господ е дал на всички хора ум.
Защо някои хора са разумни, а други неразумни? Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
към втори вариант >>
Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука.
(втори вариант)
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието. Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо? Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво?
Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука.
Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим.
към втори вариант >>
Радостта е едно такова извеждане навън.
(втори вариант)
Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес. Трябва да се радвате. Защо?
Радостта е едно такова извеждане навън.
към втори вариант >>
Защо някои хора са разумни, а други неразумни?
(втори вариант)
Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум.
Защо някои хора са разумни, а други неразумни?
Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
към втори вариант >>
Тази трева говори.
(втори вариант)
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието. Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо? Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука.
Тази трева говори.
Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя.
към втори вариант >>
И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха.
(втори вариант)
И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха.
Всички все долу ще слезем. („Колко е хубаво да останем тук! ") Тук - значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.
към втори вариант >>
Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
(втори вариант)
Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни?
Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.
към втори вариант >>
Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите.
(втори вариант)
Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо? Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори.
Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите.
Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя.
към втори вариант >>
Всички все долу ще слезем.
(втори вариант)
И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха.
Всички все долу ще слезем.
(„Колко е хубаво да останем тук! ") Тук - значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.
към втори вариант >>
Онзи, на когото Господ е дал ум, а не го е турил на работа, той върви по широкия хлъзгав път.
(втори вариант)
Онзи, на когото Господ е дал ум, а не го е турил на работа, той върви по широкия хлъзгав път.
За такъв човек казваме, че не е умен.
към втори вариант >>
Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки.
(втори вариант)
Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите.
Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки.
Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре.
към втори вариант >>
(„Колко е хубаво да останем тук!
(втори вариант)
И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха. Всички все долу ще слезем.
(„Колко е хубаво да останем тук!
") Тук - значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.
към втори вариант >>
За такъв човек казваме, че не е умен.
(втори вариант)
Онзи, на когото Господ е дал ум, а не го е турил на работа, той върви по широкия хлъзгав път.
За такъв човек казваме, че не е умен.
към втори вариант >>
Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите.
(втори вариант)
Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки.
Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите.
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи.
към втори вариант >>
") Тук - значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.
(втори вариант)
И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха. Всички все долу ще слезем. („Колко е хубаво да останем тук!
") Тук - значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.
към втори вариант >>
Ние сме дошли на земята. Защо?
(втори вариант)
Ние сме дошли на земята. Защо?
Да се учим. Тази земя е свещена. Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята.
към втори вариант >>
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим.
(втори вариант)
Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите.
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим.
Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи.
към втори вариант >>
Да се учим.
(втори вариант)
Ние сме дошли на земята. Защо?
Да се учим.
Тази земя е свещена. Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др.
към втори вариант >>
Някой път и учителят поправя.
(втори вариант)
Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим.
Някой път и учителят поправя.
Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи.
към втори вариант >>
Тази земя е свещена.
(втори вариант)
Ние сме дошли на земята. Защо? Да се учим.
Тази земя е свещена.
Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас.
към втори вариант >>
Не е въпросът кой поправя.
(втори вариант)
Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя.
Не е въпросът кой поправя.
Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво.
към втори вариант >>
Това трябва да се разбира.
(втори вариант)
Ние сме дошли на земята. Защо? Да се учим. Тази земя е свещена.
Това трябва да се разбира.
Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя!
към втори вариант >>
Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре.
(втори вариант)
Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя.
Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре.
Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога.
към втори вариант >>
Човечеството с порочния си живот я опетни.
(втори вариант)
Ние сме дошли на земята. Защо? Да се учим. Тази земя е свещена. Това трябва да се разбира.
Човечеството с порочния си живот я опетни.
Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо?
към втори вариант >>
Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи.
(втори вариант)
Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре.
Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи.
Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
към втори вариант >>
Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята.
(втори вариант)
Ние сме дошли на земята. Защо? Да се учим. Тази земя е свещена. Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни.
Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята.
А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив?
към втори вариант >>
Следователно все някой трябва да поправи.
(втори вариант)
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи.
Следователно все някой трябва да поправи.
Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
към втори вариант >>
А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др.
(втори вариант)
Да се учим. Тази земя е свещена. Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята.
А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др.
Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива?
към втори вариант >>
Важното е грешката да се поправи.
(втори вариант)
Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи.
Важното е грешката да се поправи.
Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
към втори вариант >>
Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас.
(втори вариант)
Тази земя е свещена. Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др.
Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас.
При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе.
към втори вариант >>
Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво.
(втори вариант)
Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи.
Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво.
Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
към втори вариант >>
При това мнозина казват: „Тази грешната земя!
(втори вариант)
Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас.
При това мнозина казват: „Тази грешната земя!
" - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката?
към втори вариант >>
Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога.
(втори вариант)
Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво.
Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога.
Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
към втори вариант >>
" - и плюят върху нея. Защо?
(втори вариант)
Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя!
" - и плюят върху нея. Защо?
Кой е крив? Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце.
към втори вариант >>
Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
(втори вариант)
Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога.
Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
към втори вариант >>
Кой е крив?
(втори вариант)
Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна." Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо?
Кой е крив?
Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце. Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън.
към втори вариант >>
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си?
(втори вариант)
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си?
(„Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект. В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята.
към втори вариант >>
Земята ли е крива?
(втори вариант)
А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив?
Земята ли е крива?
Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце. Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън. Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен.
към втори вариант >>
(„Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект.
(втори вариант)
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си?
(„Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект.
В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих.
към втори вариант >>
Не. Човек не трябва да плюе.
(втори вариант)
Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива?
Не. Човек не трябва да плюе.
Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце. Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън. Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен. Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.
към втори вариант >>
В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става.
(втори вариант)
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си? („Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект.
В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става.
Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви.
към втори вариант >>
Какво означава плюнката?
(втори вариант)
При това мнозина казват: „Тази грешната земя! " - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе.
Какво означава плюнката?
Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце. Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън. Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен. Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.
към втори вариант >>
Вие като кажете нещо, ангелите започват.
(втори вариант)
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си? („Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект. В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става.
Вие като кажете нещо, ангелите започват.
Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари.
към втори вариант >>
Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце.
(втори вариант)
" - и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката?
Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце.
Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън. Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен. Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.
към втори вариант >>
Каквото кажете, се реализира.
(втори вариант)
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си? („Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект. В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват.
Каквото кажете, се реализира.
Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари. И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари.
към втори вариант >>
Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън.
(втори вариант)
Кой е крив? Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце.
Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън.
Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен. Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.
към втори вариант >>
Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята.
(втори вариант)
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си? („Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект. В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира.
Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята.
(„Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари. И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари. Това е светлината, това е свободата.
към втори вариант >>
Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен.
(втори вариант)
Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце. Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън.
Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен.
Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.
към втори вариант >>
(„Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих.
(втори вариант)
(„Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект. В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята.
(„Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих.
Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари. И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари. Това е светлината, това е свободата.
към втори вариант >>
Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.
(втори вариант)
Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце. Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън. Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен.
Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.
към втори вариант >>
Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви.
(втори вариант)
В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих.
Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви.
Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари. И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари. Това е светлината, това е свободата.
към втори вариант >>
Защо се качихте горе на Мусала?
(втори вариант)
Защо се качихте горе на Мусала?
Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога.
към втори вариант >>
Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари.
(втори вариант)
Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви.
Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари.
И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари. Това е светлината, това е свободата.
към втори вариант >>
Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг?
(втори вариант)
Защо се качихте горе на Мусала?
Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг?
Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели.
към втори вариант >>
И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари.
(втори вариант)
Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари.
И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари.
Това е светлината, това е свободата.
към втори вариант >>
Това беше езикът на небето.
(втори вариант)
Защо се качихте горе на Мусала? Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг?
Това беше езикът на небето.
Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас.
към втори вариант >>
Това е светлината, това е свободата.
(втори вариант)
Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари. И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари.
Това е светлината, това е свободата.
към втори вариант >>
Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях.
(втори вариант)
Защо се качихте горе на Мусала? Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това беше езикът на небето.
Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях.
Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие.
към втори вариант >>
Искам сега да запазите тази свобода, да не си туряте главата в ярема, да не казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия!
(втори вариант)
Искам сега да запазите тази свобода, да не си туряте главата в ярема, да не казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия!
Майка ми за това ли ме е родила? "
към втори вариант >>
Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат.
(втори вариант)
Защо се качихте горе на Мусала? Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях.
Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат.
С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители.
към втори вариант >>
Майка ми за това ли ме е родила?
(втори вариант)
Искам сега да запазите тази свобода, да не си туряте главата в ярема, да не казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия!
Майка ми за това ли ме е родила?
"
към втори вариант >>
С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога.
(втори вариант)
Защо се качихте горе на Мусала? Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат.
С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога.
Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Искам сега да запазите тази свобода, да не си туряте главата в ярема, да не казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия! Майка ми за това ли ме е родила?
"
към втори вариант >>
Вие може да станете и демони, и крилати ангели.
(втори вариант)
Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога.
Вие може да станете и демони, и крилати ангели.
Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души.
към втори вариант >>
Сега, ще помните Мусала.
(втори вариант)
Сега, ще помните Мусала.
Ще помните, че много грехове има българският народ. Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият.
към втори вариант >>
Това са възможности за вас.
(втори вариант)
Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели.
Това са възможности за вас.
Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души. Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри.
към втори вариант >>
Ще помните, че много грехове има българският народ.
(втори вариант)
Сега, ще помните Мусала.
Ще помните, че много грехове има българският народ.
Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега?
към втори вариант >>
Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие.
(втори вариант)
Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас.
Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие.
Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души. Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри. Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ?
към втори вариант >>
Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление.
(втори вариант)
Сега, ще помните Мусала. Ще помните, че много грехове има българският народ.
Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление.
Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега? " Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си.
към втори вариант >>
Ангелите са отлични служители.
(втори вариант)
Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие.
Ангелите са отлични служители.
Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души. Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри. Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ? " Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
към втори вариант >>
Те са, които ви правят пакости.
(втори вариант)
Сега, ще помните Мусала. Ще помните, че много грехове има българският народ. Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление.
Те са, които ви правят пакости.
Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега? " Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си. Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
към втори вариант >>
Те носят Божието благословение на целия свят.
(втори вариант)
С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители.
Те носят Божието благословение на целия свят.
Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души. Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри. Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ? " Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
към втори вариант >>
Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо?
(втори вариант)
Сега, ще помните Мусала. Ще помните, че много грехове има българският народ. Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости.
Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо?
За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега? " Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си. Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
към втори вариант >>
Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души.
(втори вариант)
Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят.
Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души.
Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри. Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ? " Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
към втори вариант >>
За свобода се бият.
(втори вариант)
Сега, ще помните Мусала. Ще помните, че много грехове има българският народ. Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо?
За свобода се бият.
И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега? " Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си. Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
към втори вариант >>
Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри.
(втори вариант)
Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души.
Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри.
Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ? " Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
към втори вариант >>
И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега?
(втори вариант)
Ще помните, че много грехове има българският народ. Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият.
И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега?
" Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си. Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ?
(втори вариант)
Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души. Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри.
Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ?
" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
към втори вариант >>
" Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си.
(втори вариант)
Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега?
" Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си.
Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
към втори вариант >>
" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
(втори вариант)
Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души. Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри. Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ?
" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
към втори вариант >>
Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
(втори вариант)
Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега? " Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си.
Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
към втори вариант >>
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност.
Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите.
към втори вариант >>
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица.
(втори вариант)
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица.
Ще напишете на тази тревица нещо като символ. Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е. Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички.
към втори вариант >>
Ревността е нещо хубаво, когато е за добро.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност.
Ревността е нещо хубаво, когато е за добро.
Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели.
към втори вариант >>
Ще напишете на тази тревица нещо като символ.
(втори вариант)
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица.
Ще напишете на тази тревица нещо като символ.
Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е. Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите?
към втори вариант >>
Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро.
Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение.
Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички.
към втори вариант >>
Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е.
(втори вариант)
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица. Ще напишете на тази тревица нещо като символ.
Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е.
Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога.
към втори вариант >>
Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение.
Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания.
Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение?
към втори вариант >>
Тя ще бъде за вас емблема.
(втори вариант)
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица. Ще напишете на тази тревица нещо като символ. Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е.
Тя ще бъде за вас емблема.
Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога.
към втори вариант >>
Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания.
Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви.
Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага.
към втори вариант >>
Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето.
(втори вариант)
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица. Ще напишете на тази тревица нещо като символ. Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е. Тя ще бъде за вас емблема.
Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето.
Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете.
към втори вариант >>
Аз говоря сега само за добродетелите.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви.
Аз говоря сега само за добродетелите.
Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост.
към втори вариант >>
Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички.
(втори вариант)
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица. Ще напишете на тази тревица нещо като символ. Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е. Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето.
Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички.
„На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение.
към втори вариант >>
Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели.
(втори вариант)
Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите.
Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели.
В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот.
към втори вариант >>
„На близките си да дадем ли от тревите?
(втори вариант)
Ще напишете на тази тревица нещо като символ. Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е. Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички.
„На близките си да дадем ли от тревите?
") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните.
към втори вариант >>
В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички.
(втори вариант)
Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели.
В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички.
Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности.
към втори вариант >>
") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога.
(втори вариант)
Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е. Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите?
") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога.
Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука.
към втори вариант >>
Що е прегрешение?
(втори вариант)
Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички.
Що е прегрешение?
Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора.
към втори вариант >>
Вие трябва да разберете закона: служене на Бога.
(втори вариант)
Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога.
Вие трябва да разберете закона: служене на Бога.
Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо.
към втори вариант >>
Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага.
(втори вариант)
Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение?
Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага.
Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души.
към втори вариант >>
Това е важното, на него се опрете.
(втори вариант)
Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите - закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога.
Това е важното, на него се опрете.
Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо.
към втори вариант >>
Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост.
(втори вариант)
Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага.
Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост.
Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество.
към втори вариант >>
Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение.
(втори вариант)
Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете.
Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение.
Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога.
към втори вариант >>
Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот.
(втори вариант)
Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост.
Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот.
Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи.
към втори вариант >>
Това ще запомните.
(втори вариант)
„На близките си да дадем ли от тревите? ") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение.
Това ще запомните.
Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово.
към втори вариант >>
Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности.
(втори вариант)
В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот.
Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности.
В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това?
към втори вариант >>
Служене на Бога във великата Божествена наука.
(втори вариант)
") Може да им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните.
Служене на Бога във великата Божествена наука.
Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна.
към втори вариант >>
В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора.
(втори вариант)
Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности.
В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора.
Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това? Това е неразбиране на нещата.
към втори вариант >>
Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо.
(втори вариант)
Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука.
Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо.
Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде.
към втори вариант >>
Бог иска Неговата благост да мине във всички души.
(втори вариант)
Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора.
Бог иска Неговата благост да мине във всички души.
Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това? Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш.
към втори вариант >>
Благословението идва всякога, когато посеете нещо.
(втори вариант)
Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо.
Благословението идва всякога, когато посеете нещо.
Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид.
към втори вариант >>
Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество.
(втори вариант)
Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души.
Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество.
Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това? Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е.
към втори вариант >>
Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога.
(втори вариант)
Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо.
Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога.
Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога".
към втори вариант >>
Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи.
(втори вариант)
Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество.
Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи.
Какво означава това? Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия.
към втори вариант >>
Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово.
(втори вариант)
Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога.
Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово.
Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога". Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!
към втори вариант >>
Какво означава това?
(втори вариант)
Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи.
Какво означава това?
Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна.
(втори вариант)
Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово.
Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна.
Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога". Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли! " Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени.
към втори вариант >>
Това е неразбиране на нещата.
(втори вариант)
В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това?
Това е неразбиране на нещата.
Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи?
към втори вариант >>
Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде.
(втори вариант)
Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна.
Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде.
За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога". Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли! " Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени. Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.
към втори вариант >>
Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш.
(втори вариант)
Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това? Това е неразбиране на нещата.
Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш.
Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото.
към втори вариант >>
За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид.
(втори вариант)
Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде.
За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид.
Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога". Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли! " Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени. Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.
към втори вариант >>
Тях свърши, достатъчно е.
(втори вариант)
Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това? Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш.
Тях свърши, достатъчно е.
Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри?
към втори вариант >>
Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога".
(втори вариант)
Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид.
Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога".
Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли! " Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени. Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.
към втори вариант >>
Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия.
(втори вариант)
Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това? Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е.
Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия.
Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги.
към втори вариант >>
Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!
(втори вариант)
Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога".
Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!
" Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени. Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.
към втори вариант >>
Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи.
(втори вариант)
Какво означава това? Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия.
Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи.
Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим?
към втори вариант >>
" Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени.
(втори вариант)
Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога". Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!
" Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени.
Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи?
(втори вариант)
Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи.
Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи?
Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим.
към втори вариант >>
Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.
(втори вариант)
Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога". Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли! " Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени.
Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.
към втори вариант >>
Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото.
(втори вариант)
Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи?
Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото.
Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас?
към втори вариант >>
И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тия слова, които и на вас казах.
(втори вариант)
И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тия слова, които и на вас казах.
към втори вариант >>
Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри?
(втори вариант)
Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото.
Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри?
Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли?
към втори вариант >>
Сега да довършим работата си.
(втори вариант)
Сега да довършим работата си.
В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето.
към втори вариант >>
Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги.
(втори вариант)
Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо." Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри?
Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги.
Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят.
към втори вариант >>
В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа.
(втори вариант)
Сега да довършим работата си.
В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа.
И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога.
към втори вариант >>
Какво трябва да правим?
(втори вариант)
Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги.
Какво трябва да правим?
Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона?
към втори вариант >>
И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа.
(втори вариант)
Сега да довършим работата си. В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа.
И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа.
След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него.
към втори вариант >>
Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим.
(втори вариант)
Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим?
Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим.
Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона? Те са живи същества.
към втори вариант >>
След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем.
(втори вариант)
Сега да довършим работата си. В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа.
След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем.
Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя.
към втори вариант >>
Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас?
(втори вариант)
Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим.
Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас?
Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона? Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления.
към втори вариант >>
Като свършим копането, има друга работа и т.н.
(втори вариант)
Сега да довършим работата си. В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем.
Като свършим копането, има друга работа и т.н.
Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме.
към втори вариант >>
Те ще бъдат свидетели, разбирате ли?
(втори вариант)
Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри." Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас?
Те ще бъдат свидетели, разбирате ли?
Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона? Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата.
към втори вариант >>
Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето.
(втори вариант)
Сега да довършим работата си. В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н.
Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето.
Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме. Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани.
към втори вариант >>
Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят.
(втори вариант)
Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли?
Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят.
Разбирате ли закона? Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили.
към втори вариант >>
Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога.
(втори вариант)
В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване" се разбира започване на нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето.
Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога.
Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме. Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас.
към втори вариант >>
Разбирате ли закона?
(втори вариант)
Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят.
Разбирате ли закона?
Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва.
към втори вариант >>
Отиваме да работим за Него.
(втори вариант)
И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога.
Отиваме да работим за Него.
Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме. Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света - значи да считаме, че сме роби.
към втори вариант >>
Те са живи същества.
(втори вариант)
Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона?
Те са живи същества.
Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Не, жива е тя.
към втори вариант >>
Велика работа е тя.
(втори вариант)
След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него.
Велика работа е тя.
Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме. Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света - значи да считаме, че сме роби.
към втори вариант >>
Вие мислите, че има скрити престъпления.
(втори вариант)
Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона? Те са живи същества.
Вие мислите, че има скрити престъпления.
Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Не, жива е тя. Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас.
към втори вариант >>
Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме.
(втори вариант)
Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя.
Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме.
Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света - значи да считаме, че сме роби.
към втори вариант >>
Не, няма нищо скрито-покрито в природата.
(втори вариант)
Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона? Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления.
Не, няма нищо скрито-покрито в природата.
Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Не, жива е тя. Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас. Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
към втори вариант >>
Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани.
(втори вариант)
Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме.
Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани.
Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света - значи да считаме, че сме роби.
към втори вариант >>
Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили.
(втори вариант)
Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона? Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата.
Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили.
Вие мислите, че природата е мъртва. Не, жива е тя. Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас. Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
към втори вариант >>
Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас.
(втори вариант)
Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме. Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани.
Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас.
Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света - значи да считаме, че сме роби.
към втори вариант >>
Вие мислите, че природата е мъртва.
(втори вариант)
Разбирате ли закона? Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили.
Вие мислите, че природата е мъртва.
Не, жива е тя. Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас. Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
към втори вариант >>
Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света - значи да считаме, че сме роби.
(втори вариант)
Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света." Няма какво да се освобождаваме. Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас.
Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света - значи да считаме, че сме роби.
към втори вариант >>
Не, жива е тя.
(втори вариант)
Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва.
Не, жива е тя.
Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас. Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
към втори вариант >>
Та основната идея, основната мисъл в тази беседа е служенето на Бога.
(втори вариант)
Та основната идея, основната мисъл в тази беседа е служенето на Бога.
Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи всичко онова, за което душата ни копнее, всичко онова, към което духът ни се стреми.
към втори вариант >>
Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас.
(втори вариант)
Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Не, жива е тя.
Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас.
Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
към втори вариант >>
Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи всичко онова, за което душата ни копнее, всичко онова, към което духът ни се стреми.
(втори вариант)
Та основната идея, основната мисъл в тази беседа е служенето на Бога.
Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи всичко онова, за което душата ни копнее, всичко онова, към което духът ни се стреми.
към втори вариант >>
Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
(втори вариант)
Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Не, жива е тя. Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас.
Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
към втори вариант >>
Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света?
(втори вариант)
Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света?
Де се правят най-здравите мостове? („Над големите реки") Защо? Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него.
към втори вариант >>
Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала?
(втори вариант)
Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала?
Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате?
към втори вариант >>
Де се правят най-здравите мостове?
(втори вариант)
Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света?
Де се правят най-здравите мостове?
(„Над големите реки") Защо? Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ.
към втори вариант >>
Да познаете Господа.
(втори вариант)
Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала?
Да познаете Господа.
Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право.
към втори вариант >>
(„Над големите реки") Защо?
(втори вариант)
Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове?
(„Над големите реки") Защо?
Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това?
към втори вариант >>
Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му.
(втори вариант)
Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала? Да познаете Господа.
Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му.
Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае?
към втори вариант >>
Защото през големите мостове ще минават тежки товари.
(втори вариант)
Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? („Над големите реки") Защо?
Защото през големите мостове ще минават тежки товари.
И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение.
към втори вариант >>
Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате.
(втори вариант)
Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала? Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му.
Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате.
Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви.
към втори вариант >>
И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него.
(втори вариант)
Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? („Над големите реки") Защо? Защото през големите мостове ще минават тежки товари.
И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него.
И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите.
към втори вариант >>
Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи?
(втори вариант)
Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала? Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате.
Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи?
" Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него?
към втори вариант >>
И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него.
(втори вариант)
Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? („Над големите реки") Защо? Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него.
И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него.
Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
към втори вариант >>
" Е, питам ви, как трябва да се обичате?
(втори вариант)
Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала? Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи?
" Е, питам ви, как трябва да се обичате?
(„Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него? Ще се разложи и ще започне да вони.
към втори вариант >>
Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ.
(втори вариант)
Де се правят най-здравите мостове? („Над големите реки") Защо? Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него.
Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ.
Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
към втори вариант >>
(„Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право.
(втори вариант)
Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате?
(„Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право.
Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него? Ще се разложи и ще започне да вони. Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него?
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това?
(втори вариант)
(„Над големите реки") Защо? Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ.
Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това?
Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
към втори вариант >>
Може ли да простите някому, ако той не се разкае?
(втори вариант)
Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право.
Може ли да простите някому, ако той не се разкае?
Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него? Ще се разложи и ще започне да вони. Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него? Той ще започне да вони, да се разлага.
към втори вариант >>
Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение.
(втори вариант)
Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това?
Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение.
Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
към втори вариант >>
Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви.
(втори вариант)
Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае?
Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви.
Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него? Ще се разложи и ще започне да вони. Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него? Той ще започне да вони, да се разлага. Мъртвия или трябва да го заровим, или да го занесем някъде далече да се схуми и всичката му материя да се разнесе из пространството.
към втори вариант >>
Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите.
(втори вариант)
И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение.
Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите.
Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
към втори вариант >>
Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него?
(втори вариант)
Той ви казва: „Вие трябва да се обичате." Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи? " Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви.
Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него?
Ще се разложи и ще започне да вони. Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него? Той ще започне да вони, да се разлага. Мъртвия или трябва да го заровим, или да го занесем някъде далече да се схуми и всичката му материя да се разнесе из пространството. След време Господ ще събере тази материя и ще направи един нов човек от нея.
към втори вариант >>
Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
(втори вариант)
И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите.
Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
към втори вариант >>
Ще се разложи и ще започне да вони.
(втори вариант)
" Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него?
Ще се разложи и ще започне да вони.
Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него? Той ще започне да вони, да се разлага. Мъртвия или трябва да го заровим, или да го занесем някъде далече да се схуми и всичката му материя да се разнесе из пространството. След време Господ ще събере тази материя и ще направи един нов човек от нея. Сега, щом започнете да миришете, трябва да знаете, че сте мъртви.
към втори вариант >>
Да изтълкувам значението на думата „мост".
(втори вариант)
Да изтълкувам значението на думата „мост".
Мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. Всеки ден ще държите тази велика мисъл в ума си, че ние служим на Бога. Ще си повтаряте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко едно, даже и най-малко, действие и да знаете, че служите на Бога. Да не казвате: „Не се служи на Бога тъй лесно, човек трябва да има знания." Когато един човек отива да служи на Бога, той трябва да отива без знания.
към втори вариант >>
Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него?
(втори вариант)
(„Да си прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него? Ще се разложи и ще започне да вони.
Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него?
Той ще започне да вони, да се разлага. Мъртвия или трябва да го заровим, или да го занесем някъде далече да се схуми и всичката му материя да се разнесе из пространството. След време Господ ще събере тази материя и ще направи един нов човек от нея. Сега, щом започнете да миришете, трябва да знаете, че сте мъртви. По някой път и човек мирише.
към втори вариант >>
Мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото.
(втори вариант)
Да изтълкувам значението на думата „мост".
Мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото.
Всеки ден ще държите тази велика мисъл в ума си, че ние служим на Бога. Ще си повтаряте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко едно, даже и най-малко, действие и да знаете, че служите на Бога. Да не казвате: „Не се служи на Бога тъй лесно, човек трябва да има знания." Когато един човек отива да служи на Бога, той трябва да отива без знания. Ако отивам в пустинята, трябва да си нося вода, на ако отивам при някой хубав извор или при някоя хубава градина с плодове, трябва ли да нося своята храна и вода?
към втори вариант >>
2.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Тия течения трябва да бъдат дълбоки.
Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения.
Тия течения трябва да бъдат дълбоки.
Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата. Той трябва да бъде бистра, чиста река. Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно. Вода, която постоянно тече, се обновява.
към беседата >>
Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо.
Сега ще ви дам следната задача за една седмица. Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро.
Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо.
През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това.
към беседата >>
Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата.
Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки.
Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата.
Той трябва да бъде бистра, чиста река. Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно. Вода, която постоянно тече, се обновява.
към беседата >>
През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро.
Сега ще ви дам следната задача за една седмица. Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо.
През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро.
И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов.
към беседата >>
Той трябва да бъде бистра, чиста река.
След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки. Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата.
Той трябва да бъде бистра, чиста река.
Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно. Вода, която постоянно тече, се обновява.
към беседата >>
И доброто, и злото са служители на Любовта.
Сега ще ви дам следната задача за една седмица. Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро.
И доброто, и злото са служители на Любовта.
Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам!
към беседата >>
Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно.
Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки. Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата. Той трябва да бъде бистра, чиста река.
Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно.
Вода, която постоянно тече, се обновява.
към беседата >>
Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта.
Сега ще ви дам следната задача за една седмица. Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта.
Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта.
Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала.
към беседата >>
Вода, която постоянно тече, се обновява.
В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки. Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата. Той трябва да бъде бистра, чиста река. Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно.
Вода, която постоянно тече, се обновява.
към беседата >>
Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!
Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта.
Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!
“ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота.
към беседата >>
Често вие се подпушвате, казвате: „Защо Господ създаде доброто и злото в света?
Често вие се подпушвате, казвате: „Защо Господ създаде доброто и злото в света?
“ Щом кажете „Защо Господ създаде доброто и злото? “, вие се подпушвате и ставате философ. Казвате си: „Нали Господ е добър, всесилен, защо остави да съществуват доброто и злото едновременно? “ Вие не разсъждавате правилно.
към беседата >>
“ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това.
Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!
“ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това.
За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека.
към беседата >>
“ Щом кажете „Защо Господ създаде доброто и злото?
Често вие се подпушвате, казвате: „Защо Господ създаде доброто и злото в света?
“ Щом кажете „Защо Господ създаде доброто и злото?
“, вие се подпушвате и ставате философ. Казвате си: „Нали Господ е добър, всесилен, защо остави да съществуват доброто и злото едновременно? “ Вие не разсъждавате правилно.
към беседата >>
За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов.
През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това.
За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов.
Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека. Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
към беседата >>
“, вие се подпушвате и ставате философ.
Често вие се подпушвате, казвате: „Защо Господ създаде доброто и злото в света? “ Щом кажете „Защо Господ създаде доброто и злото?
“, вие се подпушвате и ставате философ.
Казвате си: „Нали Господ е добър, всесилен, защо остави да съществуват доброто и злото едновременно? “ Вие не разсъждавате правилно.
към беседата >>
Както и да ми говориш, аз Те познавам!
И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов.
Както и да ми говориш, аз Те познавам!
“ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека. Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
към беседата >>
Казвате си: „Нали Господ е добър, всесилен, защо остави да съществуват доброто и злото едновременно?
Често вие се подпушвате, казвате: „Защо Господ създаде доброто и злото в света? “ Щом кажете „Защо Господ създаде доброто и злото? “, вие се подпушвате и ставате философ.
Казвате си: „Нали Господ е добър, всесилен, защо остави да съществуват доброто и злото едновременно?
“ Вие не разсъждавате правилно.
към беседата >>
“ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала.
Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам!
“ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала.
В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека. Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
към беседата >>
“ Вие не разсъждавате правилно.
Често вие се подпушвате, казвате: „Защо Господ създаде доброто и злото в света? “ Щом кажете „Защо Господ създаде доброто и злото? “, вие се подпушвате и ставате философ. Казвате си: „Нали Господ е добър, всесилен, защо остави да съществуват доброто и злото едновременно?
“ Вие не разсъждавате правилно.
към беседата >>
В тях имаше особена мекота.
Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала.
В тях имаше особена мекота.
И светлината беше мека. Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
към беседата >>
За вас има зло, но вашето зло не е зло за Бога.
За вас има зло, но вашето зло не е зло за Бога.
За Бога зло не съществува. Ако някой човек открадне парите ви, това зло ли е за Бога? Питам ви: „Тия пари ваши ли са? “ – „Аз ги спечелих с пот на челото си.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви? “ – „Тази вода е взета назаем.“
към беседата >>
И светлината беше мека.
“ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота.
И светлината беше мека.
Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
към беседата >>
За Бога зло не съществува.
За вас има зло, но вашето зло не е зло за Бога.
За Бога зло не съществува.
Ако някой човек открадне парите ви, това зло ли е за Бога? Питам ви: „Тия пари ваши ли са? “ – „Аз ги спечелих с пот на челото си.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви? “ – „Тази вода е взета назаем.“
към беседата >>
Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека.
Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
към беседата >>
Ако някой човек открадне парите ви, това зло ли е за Бога?
За вас има зло, но вашето зло не е зло за Бога. За Бога зло не съществува.
Ако някой човек открадне парите ви, това зло ли е за Бога?
Питам ви: „Тия пари ваши ли са? “ – „Аз ги спечелих с пот на челото си.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви? “ – „Тази вода е взета назаем.“
към беседата >>
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица.
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица.
Обиди няма да има вече. От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие. Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран.
към беседата >>
Питам ви: „Тия пари ваши ли са?
За вас има зло, но вашето зло не е зло за Бога. За Бога зло не съществува. Ако някой човек открадне парите ви, това зло ли е за Бога?
Питам ви: „Тия пари ваши ли са?
“ – „Аз ги спечелих с пот на челото си.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви? “ – „Тази вода е взета назаем.“
към беседата >>
Обиди няма да има вече.
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица.
Обиди няма да има вече.
От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие. Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица.
към беседата >>
“ – „Аз ги спечелих с пот на челото си.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви?
За вас има зло, но вашето зло не е зло за Бога. За Бога зло не съществува. Ако някой човек открадне парите ви, това зло ли е за Бога? Питам ви: „Тия пари ваши ли са?
“ – „Аз ги спечелих с пот на челото си.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви?
“ – „Тази вода е взета назаем.“
към беседата >>
От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие.
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица. Обиди няма да има вече.
От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие.
Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н.
към беседата >>
“ – „Тази вода е взета назаем.“
За вас има зло, но вашето зло не е зло за Бога. За Бога зло не съществува. Ако някой човек открадне парите ви, това зло ли е за Бога? Питам ви: „Тия пари ваши ли са? “ – „Аз ги спечелих с пот на челото си.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви?
“ – „Тази вода е взета назаем.“
към беседата >>
Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже.
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица. Обиди няма да има вече. От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие.
Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже.
Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите!
към беседата >>
Значи, след като сте работили известно време, излишната вода излиза от вас.
Значи, след като сте работили известно време, излишната вода излиза от вас.
След като си работил дълго време, Слънцето казва: „Ти имаш много вода.“
към беседата >>
Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него.
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица. Обиди няма да има вече. От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие. Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже.
Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него.
Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите! Например някой от вас говори високо.
към беседата >>
След като си работил дълго време, Слънцето казва: „Ти имаш много вода.“
Значи, след като сте работили известно време, излишната вода излиза от вас.
След като си работил дълго време, Слънцето казва: „Ти имаш много вода.“
към беседата >>
Речникът ви ще бъде много подбран.
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица. Обиди няма да има вече. От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие. Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него.
Речникът ви ще бъде много подбран.
Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите! Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо?
към беседата >>
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира.
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира.
После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга. На еди-кое си място аз създадох нов извор. Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти. Болните хора не се потят, а здравите хора се потят. Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш.
към беседата >>
Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица.
Обиди няма да има вече. От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие. Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран.
Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица.
Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите! Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо? “ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други.
към беседата >>
После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга.
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира.
После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга.
На еди-кое си място аз създадох нов извор. Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти. Болните хора не се потят, а здравите хора се потят. Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш.
към беседата >>
Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н.
От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие. Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица.
Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н.
Трябва да работите! Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо? “ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други. Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора.
към беседата >>
На еди-кое си място аз създадох нов извор.
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира. После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга.
На еди-кое си място аз създадох нов извор.
Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти. Болните хора не се потят, а здравите хора се потят. Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш. И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене.
към беседата >>
Трябва да работите!
Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н.
Трябва да работите!
Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо? “ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други. Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора. Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни.
към беседата >>
Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти.
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира. После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга. На еди-кое си място аз създадох нов извор.
Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти.
Болните хора не се потят, а здравите хора се потят. Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш. И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене. Като дойде злото, ще се изпотиш, а щом се изпотиш, ще оздравееш.
към беседата >>
Например някой от вас говори високо.
Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите!
Например някой от вас говори високо.
Казвате: „Защо този брат говори така високо? “ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други. Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора. Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни. Това е една малка маневра.
към беседата >>
Болните хора не се потят, а здравите хора се потят.
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира. После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга. На еди-кое си място аз създадох нов извор. Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти.
Болните хора не се потят, а здравите хора се потят.
Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш. И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене. Като дойде злото, ще се изпотиш, а щом се изпотиш, ще оздравееш.
към беседата >>
Казвате: „Защо този брат говори така високо?
Речникът ви ще бъде много подбран. Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите! Например някой от вас говори високо.
Казвате: „Защо този брат говори така високо?
“ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други. Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора. Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни. Това е една малка маневра.
към беседата >>
Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш.
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира. После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга. На еди-кое си място аз създадох нов извор. Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти. Болните хора не се потят, а здравите хора се потят.
Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш.
Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш. И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене. Като дойде злото, ще се изпотиш, а щом се изпотиш, ще оздравееш.
към беседата >>
“ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други.
Всеки от вас, който направи една погрешка през някой ден от тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите! Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо?
“ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други.
Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора. Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни. Това е една малка маневра.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш.
После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга. На еди-кое си място аз създадох нов извор. Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти. Болните хора не се потят, а здравите хора се потят. Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш.
Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш.
И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене. Като дойде злото, ще се изпотиш, а щом се изпотиш, ще оздравееш.
към беседата >>
Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора.
Ако през втората седмица направи друга погрешка, ще го потрети и т.н. Трябва да работите! Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо? “ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други.
Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора.
Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни. Това е една малка маневра.
към беседата >>
И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене.
На еди-кое си място аз създадох нов извор. Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти. Болните хора не се потят, а здравите хора се потят. Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш.
И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене.
Като дойде злото, ще се изпотиш, а щом се изпотиш, ще оздравееш.
към беседата >>
Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни.
Трябва да работите! Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо? “ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други. Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора.
Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни.
Това е една малка маневра.
към беседата >>
Като дойде злото, ще се изпотиш, а щом се изпотиш, ще оздравееш.
Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек да се поти.“ Човек може да се поти, а може и да не се поти. Болните хора не се потят, а здравите хора се потят. Ако не искаш да се потиш, болен ще бъдеш. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се потиш. И сега, като ме питате защо е злото в света, ще ви кажа, че злото е потене.
Като дойде злото, ще се изпотиш, а щом се изпотиш, ще оздравееш.
към беседата >>
Това е една малка маневра.
Например някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо? “ Не, кажете си: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва да бъдете внимателни едни към други. Също тъй ще бъдете внимателни и с външните хора. Съзнанието ви трябва да бъде будно за цяла седмица, за да видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни.
Това е една малка маневра.
към беседата >>
Следователно доброто и злото са отношения на две точки.
Следователно доброто и злото са отношения на две точки.
Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото. Това е първото неизбежно положение в живота. То е слизане. Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре.
към беседата >>
Сега можете ли да изпеете следното упражнение:
Сега можете ли да изпеете следното упражнение:
към беседата >>
Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото.
Следователно доброто и злото са отношения на две точки.
Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото.
Това е първото неизбежно положение в живота. То е слизане. Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек.
към беседата >>
Кажи ми ти, светли Божий лъч,
Кажи ми ти, светли Божий лъч,
към беседата >>
Това е първото неизбежно положение в живота.
Следователно доброто и злото са отношения на две точки. Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото.
Това е първото неизбежно положение в живота.
То е слизане. Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво.
към беседата >>
благото на живота –
благото на живота –
към беседата >>
То е слизане.
Следователно доброто и злото са отношения на две точки. Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото. Това е първото неизбежно положение в живота.
То е слизане.
Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре?
към беседата >>
светлия прав път на чистите души,
светлия прав път на чистите души,
към беседата >>
Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто.
Следователно доброто и злото са отношения на две точки. Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото. Това е първото неизбежно положение в живота. То е слизане.
Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто.
Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна.
към беседата >>
измити във водите на Любовта!
измити във водите на Любовта!
към беседата >>
Това е качване, възлизане нагоре.
Следователно доброто и злото са отношения на две точки. Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото. Това е първото неизбежно положение в живота. То е слизане. Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто.
Това е качване, възлизане нагоре.
Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен.
към беседата >>
Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта.
Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта.
Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци. Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете? – Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос.
към беседата >>
Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек.
Ако започнеш с доброто, ще свършиш със злото. Това е първото неизбежно положение в живота. То е слизане. Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре.
Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек.
Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина.
към беседата >>
Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци.
Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта.
Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци.
Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете? – Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката.
към беседата >>
Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво.
Това е първото неизбежно положение в живота. То е слизане. Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек.
Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво.
Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото.
към беседата >>
Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете?
Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта. Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци.
Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете?
– Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората.
към беседата >>
Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре?
То е слизане. Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво.
Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре?
“ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом.
към беседата >>
– Ще пеете, а гласът ви ще трепери.
Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта. Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци. Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете?
– Ще пеете, а гласът ви ще трепери.
Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората. Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе.
към беседата >>
“ Това е злото, с което ти започна.
Ако започнеш със злото, ще свършиш с доброто. Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре?
“ Това е злото, с което ти започна.
Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница.
към беседата >>
Вие ще се молите и ще пеете.
Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта. Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци. Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете? – Ще пеете, а гласът ви ще трепери.
Вие ще се молите и ще пеете.
Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората. Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе. В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.
към беседата >>
Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен.
Това е качване, възлизане нагоре. Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна.
Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен.
Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората.
към беседата >>
Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос.
Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта. Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци. Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете? – Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете.
Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос.
В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората. Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе. В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.
към беседата >>
Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина.
Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен.
Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина.
Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле.
към беседата >>
В пеенето помага и цигулката.
Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци. Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете? – Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос.
В пеенето помага и цигулката.
Тя не се влияе от хората. Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе. В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.
към беседата >>
Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото.
Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина.
Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото.
Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота.
към беседата >>
Тя не се влияе от хората.
Представете си, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете? – Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката.
Тя не се влияе от хората.
Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе. В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.
към беседата >>
Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом.
Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото.
Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом.
Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини.
към беседата >>
Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе.
– Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората.
Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе.
В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.
към беседата >>
Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница.
“ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом.
Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница.
Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина.
към беседата >>
В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.
Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората. Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе.
В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.
към беседата >>
Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората.
Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница.
Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората.
Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър?
към беседата >>
Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле.
Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората.
Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле.
Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия.
към беседата >>
Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота.
Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле.
Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота.
Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия. Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина.
към беседата >>
Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини.
Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота.
Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини.
За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия. Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина. По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна.
към беседата >>
За вас обаче доброто не е абсолютна величина.
Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини.
За вас обаче доброто не е абсолютна величина.
Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия. Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина. По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна. Злото и доброто са две необходими положения.
към беседата >>
Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър?
Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина.
Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър?
Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия. Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина. По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна. Злото и доброто са две необходими положения. Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор.
към беседата >>
Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия.
Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър?
Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия.
Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина. По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна. Злото и доброто са две необходими положения. Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор.
към беседата >>
Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина.
Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия.
Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина.
По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна. Злото и доброто са две необходими положения. Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор.
към беседата >>
По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна.
Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия. Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина.
По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна.
Злото и доброто са две необходими положения. Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор.
към беседата >>
Злото и доброто са две необходими положения.
За вас обаче доброто не е абсолютна величина. Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия. Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина. По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна.
Злото и доброто са две необходими положения.
Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор.
към беседата >>
Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор.
Например вие казвате: „Човек не си струва да бъде добър.“ Какво значи да бъде човек добър? Ако е добър, той трябва да бъде добър при всички условия. Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина. По същия начин казваме: „Човек не трябва да бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна. Злото и доброто са две необходими положения.
Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор.
към беседата >>
Като окултни ученици вие не трябва да се спирате върху въпроса защо Господ създаде злото.
Като окултни ученици вие не трябва да се спирате върху въпроса защо Господ създаде злото.
Доброто и злото са две велики сили, които действат в света.
към беседата >>
Доброто и злото са две велики сили, които действат в света.
Като окултни ученици вие не трябва да се спирате върху въпроса защо Господ създаде злото.
Доброто и злото са две велики сили, които действат в света.
към беседата >>
Те са две велики състояния на човешката душа.
Те са две велики състояния на човешката душа.
Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота. Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y? Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота. Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии. Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота.
към беседата >>
Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота.
Те са две велики състояния на човешката душа.
Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота.
Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y? Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота. Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии. Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота. Питам: кой живот ще бъде по-добър?
към беседата >>
Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y?
Те са две велики състояния на човешката душа. Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота.
Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y?
Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота. Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии. Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота. Питам: кой живот ще бъде по-добър? По-добър живот е този, който върви в направление на линията ВD.
към беседата >>
Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота.
Те са две велики състояния на човешката душа. Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота. Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y?
Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота.
Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии. Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота. Питам: кой живот ще бъде по-добър? По-добър живот е този, който върви в направление на линията ВD.
към беседата >>
Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии.
Те са две велики състояния на човешката душа. Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота. Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y? Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота.
Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии.
Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота. Питам: кой живот ще бъде по-добър? По-добър живот е този, който върви в направление на линията ВD.
към беседата >>
Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота.
Те са две велики състояния на човешката душа. Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота. Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y? Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота. Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии.
Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота.
Питам: кой живот ще бъде по-добър? По-добър живот е този, който върви в направление на линията ВD.
към беседата >>
Питам: кой живот ще бъде по-добър?
Двете линии x и y на чертежа представляват условията на живота. Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y? Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота. Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии. Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота.
Питам: кой живот ще бъде по-добър?
По-добър живот е този, който върви в направление на линията ВD.
към беседата >>
По-добър живот е този, който върви в направление на линията ВD.
Как мислите вие, в коя линия животът е по-добър: в х или в y? Линията АС представлява една посока на живота, а линията ВD – друга посока на живота. Линията ВА пък е равнодействаща на първите две линии. Посоката АС показва слизане в живота, а посоката ВD – качване в живота. Питам: кой живот ще бъде по-добър?
По-добър живот е този, който върви в направление на линията ВD.
към беседата >>
Да допуснем сега, че тази плоскост се движи.
Да допуснем сега, че тази плоскост се движи.
Тогава линиите АС и ВD ще заемат друго положение (фиг. 2). От движението на тази плоскост ще се образува един кръг, което показва, че животът се движи в кръг. След време, ако тази плоскост се обърне в друго положение, доброто ще се превърне на зло, а злото ще се превърне на добро. Щом се изменят условията на живота, самият живот ще се измени.
към беседата >>
Тогава линиите АС и ВD ще заемат друго положение (фиг. 2).
Да допуснем сега, че тази плоскост се движи.
Тогава линиите АС и ВD ще заемат друго положение (фиг. 2).
От движението на тази плоскост ще се образува един кръг, което показва, че животът се движи в кръг. След време, ако тази плоскост се обърне в друго положение, доброто ще се превърне на зло, а злото ще се превърне на добро. Щом се изменят условията на живота, самият живот ще се измени.
към беседата >>
От движението на тази плоскост ще се образува един кръг, което показва, че животът се движи в кръг.
Да допуснем сега, че тази плоскост се движи. Тогава линиите АС и ВD ще заемат друго положение (фиг. 2).
От движението на тази плоскост ще се образува един кръг, което показва, че животът се движи в кръг.
След време, ако тази плоскост се обърне в друго положение, доброто ще се превърне на зло, а злото ще се превърне на добро. Щом се изменят условията на живота, самият живот ще се измени.
към беседата >>
След време, ако тази плоскост се обърне в друго положение, доброто ще се превърне на зло, а злото ще се превърне на добро.
Да допуснем сега, че тази плоскост се движи. Тогава линиите АС и ВD ще заемат друго положение (фиг. 2). От движението на тази плоскост ще се образува един кръг, което показва, че животът се движи в кръг.
След време, ако тази плоскост се обърне в друго положение, доброто ще се превърне на зло, а злото ще се превърне на добро.
Щом се изменят условията на живота, самият живот ще се измени.
към беседата >>
Щом се изменят условията на живота, самият живот ще се измени.
Да допуснем сега, че тази плоскост се движи. Тогава линиите АС и ВD ще заемат друго положение (фиг. 2). От движението на тази плоскост ще се образува един кръг, което показва, че животът се движи в кръг. След време, ако тази плоскост се обърне в друго положение, доброто ще се превърне на зло, а злото ще се превърне на добро.
Щом се изменят условията на живота, самият живот ще се измени.
към беседата >>
Тази вечер нямам свободно време да се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота.
Тази вечер нямам свободно време да се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота.
Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот. Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот. След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва. При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите?
към беседата >>
Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот.
Тази вечер нямам свободно време да се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота.
Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот.
Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот. След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва. При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2.
към беседата >>
Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот.
Тази вечер нямам свободно време да се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота. Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот.
Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот.
След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва. При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни.
към беседата >>
След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва.
Тази вечер нямам свободно време да се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота. Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот. Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот.
След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва.
При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат.
към беседата >>
При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен.
Тази вечер нямам свободно време да се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота. Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот. Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот. След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва.
При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен.
Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло.
към беседата >>
Питам ви: след това в каква посока ще се движите?
Тази вечер нямам свободно време да се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота. Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот. Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот. След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва. При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен.
Питам ви: след това в каква посока ще се движите?
– От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече.
към беседата >>
– От С към С2.
Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот. Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот. След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва. При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите?
– От С към С2.
Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто.
към беседата >>
Тия чертежи за повечето от вас не са ясни.
Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот. След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва. При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2.
Тия чертежи за повечето от вас не са ясни.
Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния.
към беседата >>
Малцина могат да ги разберат.
След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва. При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни.
Малцина могат да ги разберат.
Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние.
към беседата >>
Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло.
При сегашните условия ние сме излезли от А и сме достигнали до С, затова нашият живот е грешен. Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат.
Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло.
Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука.
към беседата >>
Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече.
Питам ви: след това в каква посока ще се движите? – От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло.
Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече.
Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго.
към беседата >>
Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто.
– От С към С2. Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече.
Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто.
Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго. Туй трябва да знаете.
към беседата >>
Доброто и злото са състояния.
Тия чертежи за повечето от вас не са ясни. Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто.
Доброто и злото са състояния.
Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго. Туй трябва да знаете.
към беседата >>
Всеки от вас може да има добро или лошо състояние.
Малцина могат да ги разберат. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния.
Всеки от вас може да има добро или лошо състояние.
Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго. Туй трябва да знаете.
към беседата >>
Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука.
Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло. Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние.
Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука.
За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго. Туй трябва да знаете.
към беседата >>
За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго.
Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука.
За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго.
Туй трябва да знаете.
към беседата >>
Туй трябва да знаете.
Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго.
Туй трябва да знаете.
към беседата >>
Вие казвате: „Този човек е лош.“ Спрете ли се върху това, вие се подпушвате.
Вие казвате: „Този човек е лош.“ Спрете ли се върху това, вие се подпушвате.
Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош. Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър. Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда. Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина.
към беседата >>
Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош.
Вие казвате: „Този човек е лош.“ Спрете ли се върху това, вие се подпушвате.
Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош.
Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър. Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда. Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми.
към беседата >>
Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър.
Вие казвате: „Този човек е лош.“ Спрете ли се върху това, вие се подпушвате. Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош.
Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър.
Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда. Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми.
към беседата >>
Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда.
Вие казвате: „Този човек е лош.“ Спрете ли се върху това, вие се подпушвате. Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош. Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър.
Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда.
Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими?
към беседата >>
Тия положения се сменят.
Вие казвате: „Този човек е лош.“ Спрете ли се върху това, вие се подпушвате. Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош. Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър. Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда.
Тия положения се сменят.
За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници.
към беседата >>
За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина.
Вие казвате: „Този човек е лош.“ Спрете ли се върху това, вие се подпушвате. Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош. Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър. Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда. Тия положения се сменят.
За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина.
Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло.
към беседата >>
Допуснете сега, че в едно общество има кръчми.
Вие не знаете кой човек е добър и кой – лош. Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър. Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда. Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина.
Допуснете сега, че в едно общество има кръчми.
Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото.
към беседата >>
Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми.
Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма да бъда тъй добър. Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда. Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми.
Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми.
Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите.
към беседата >>
Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими?
Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма да бъда лош, добър ще бъда. Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми.
Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими?
Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората.
към беседата >>
Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници.
Тия положения се сменят. За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими?
Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници.
Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми?
към беседата >>
Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло.
За да ви изясня тази идея, трябва да ви представя следната картина. Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници.
Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло.
И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има.
към беседата >>
И тъй, кръчмите обуздават злото.
Допуснете сега, че в едно общество има кръчми. Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло.
И тъй, кръчмите обуздават злото.
Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо?
към беседата >>
Те не са за добрите хора, но за злите.
Казвам: добро нещо е, когато в някое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото.
Те не са за добрите хора, но за злите.
Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път.
към беседата >>
Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората.
Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмите са необходими? Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите.
Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората.
Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си.
към беседата >>
Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми?
Представете си, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници. Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората.
Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми?
Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора.
към беседата >>
Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има.
Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма да избиват хората, няма да вършат зло. И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми?
Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има.
Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма.
към беседата >>
Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо?
И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има.
Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо?
– Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците.
към беседата >>
– Той спасява добрите хора, които пътуват по този път.
Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо?
– Той спасява добрите хора, които пътуват по този път.
При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя.
към беседата >>
При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си.
Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път.
При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си.
Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя. Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях.
към беседата >>
Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора.
Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си.
Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора.
Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя. Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях. И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми?
към беседата >>
Само лошите хора трябва да влизат в кръчма.
Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора.
Само лошите хора трябва да влизат в кръчма.
Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя. Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях. И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми? – Че кръчмите трябва да се превърнат в гостилници.
към беседата >>
Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците.
Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма.
Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците.
Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя. Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях. И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми? – Че кръчмите трябва да се превърнат в гостилници.
към беседата >>
Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя.
– Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците.
Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя.
Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях. И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми? – Че кръчмите трябва да се превърнат в гостилници.
към беседата >>
Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях.
При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя.
Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях.
И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми? – Че кръчмите трябва да се превърнат в гостилници.
към беседата >>
И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми?
Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя. Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях.
И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми?
– Че кръчмите трябва да се превърнат в гостилници.
към беседата >>
– Че кръчмите трябва да се превърнат в гостилници.
Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. Той казва на добрите хора: „Вие си вървете свободно по пътя. Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях. И те, като няма кого да убиват, ще се върнат по домовете си.“ Какво трябва да се подразбира, когато добрите хора започнат да влизат в кръчми?
– Че кръчмите трябва да се превърнат в гостилници.
към беседата >>
Следователно виното трябва да преобладава между лошите хора.
Следователно виното трябва да преобладава между лошите хора.
Затова именно днес има толкова много вино в света. Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа.
към беседата >>
Затова именно днес има толкова много вино в света.
Следователно виното трябва да преобладава между лошите хора.
Затова именно днес има толкова много вино в света.
Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира.
към беседата >>
Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия?
Следователно виното трябва да преобладава между лошите хора. Затова именно днес има толкова много вино в света.
Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия?
Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях.
към беседата >>
Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна.
Следователно виното трябва да преобладава между лошите хора. Затова именно днес има толкова много вино в света. Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия?
Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна.
Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира.
към беседата >>
Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри.
Следователно виното трябва да преобладава между лошите хора. Затова именно днес има толкова много вино в света. Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна.
Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри.
Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок.
към беседата >>
Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа.
Следователно виното трябва да преобладава между лошите хора. Затова именно днес има толкова много вино в света. Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри.
Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа.
Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок.
към беседата >>
Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира.
Затова именно днес има толкова много вино в света. Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа.
Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира.
Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко.
към беседата >>
Човек ферментира по причина на своя грях.
Знаете ли какво би станало в света без вино и без ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира.
Човек ферментира по причина на своя грях.
Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората.
към беседата >>
Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира.
Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях.
Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира.
Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля.
към беседата >>
Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок.
Не е въпросът да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира.
Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок.
Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства.
към беседата >>
Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок.
Ако е въпрос за въздържание, то трябва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок.
Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок.
Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря.
към беседата >>
Виното не може да остане сладко.
Окултната наука твърди, че лозата е емблема на човешкия живот, и понеже човекът ферментира, и лозата ферментира. Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок.
Виното не може да остане сладко.
Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите.
към беседата >>
Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората.
Човек ферментира по причина на своя грях. Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко.
Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората.
Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него?
към беседата >>
Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля.
Ако човек беше праведен, той щеше да бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше да ферментира. Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората.
Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля.
Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря.
към беседата >>
Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства.
Значи човекът е причина за ферментиране на гроздовия сок. Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля.
Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства.
Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря.
към беседата >>
Не трябва да се сърдите на кръчмаря.
Сега ние искаме изкуствено да задържим сладостта на гроздовия сок. Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства.
Не трябва да се сърдите на кръчмаря.
Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин?
към беседата >>
Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите.
Виното не може да остане сладко. Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря.
Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите.
Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин? “ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин.
към беседата >>
Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него?
Захарта в него се превръща в спирт, който упоява хората. Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите.
Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него?
– Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин? “ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин. Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер.
към беседата >>
– Метода на кръчмаря.
Хората имат неестествени желания, които не са съгласни с Божията воля. Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него?
– Метода на кръчмаря.
Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин? “ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин. Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер. Често казвате: „Защо е злото в света?
към беседата >>
Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря.
Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много да се пречиства. Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря.
Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря.
Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин? “ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин. Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер. Често казвате: „Защо е злото в света? “ Казвам: щом си такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин?
Не трябва да се сърдите на кръчмаря. Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря.
Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин?
“ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин. Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер. Често казвате: „Защо е злото в света? “ Казвам: щом си такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
към беседата >>
“ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин.
Ако трябва да се сърдите някому, това сте вие – на себе си трябва да се сърдите. Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин?
“ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин.
Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер. Често казвате: „Защо е злото в света? “ Казвам: щом си такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
към беседата >>
Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер.
Ако имате един лош приятел, кой метод ще приложите към него? – Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин? “ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин.
Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер.
Често казвате: „Защо е злото в света? “ Казвам: щом си такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
към беседата >>
Често казвате: „Защо е злото в света?
– Метода на кръчмаря. Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин? “ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин. Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер.
Често казвате: „Защо е злото в света?
“ Казвам: щом си такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
към беседата >>
“ Казвам: щом си такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: „Не може ли да се постъпи по друг начин? “ При сегашните условия не може да се постъпи по друг начин. Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за да се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за да се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер. Често казвате: „Защо е злото в света?
“ Казвам: щом си такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
към беседата >>
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина.
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина.
Той беше лекар, сега заминал за другия свят. Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му. Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това?
към беседата >>
Той беше лекар, сега заминал за другия свят.
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина.
Той беше лекар, сега заминал за другия свят.
Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му. Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт.
към беседата >>
Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му.
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина. Той беше лекар, сега заминал за другия свят.
Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му.
Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга.
към беседата >>
Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума.
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина. Той беше лекар, сега заминал за другия свят. Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му.
Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума.
Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга. Такъв трябва да бъде християнинът!
към беседата >>
Той си чете, като че нищо не става наоколо му.
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина. Той беше лекар, сега заминал за другия свят. Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му. Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума.
Той си чете, като че нищо не става наоколо му.
Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга. Такъв трябва да бъде християнинът! Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание.
към беседата >>
Питам: кой от вас би изтърпял това?
Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина. Той беше лекар, сега заминал за другия свят. Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му. Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му.
Питам: кой от вас би изтърпял това?
Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга. Такъв трябва да бъде християнинът! Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание. Това е едно прекрасно състояние на човешкия дух.
към беседата >>
Туй е действителен факт.
Той беше лекар, сега заминал за другия свят. Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му. Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това?
Туй е действителен факт.
Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга. Такъв трябва да бъде християнинът! Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание. Това е едно прекрасно състояние на човешкия дух.
към беседата >>
Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга.
Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му. Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт.
Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга.
Такъв трябва да бъде християнинът! Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание. Това е едно прекрасно състояние на човешкия дух.
към беседата >>
Такъв трябва да бъде християнинът!
Обаче той продължи да чете, не им обръщаше внимание и си каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга.
Такъв трябва да бъде християнинът!
Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание. Това е едно прекрасно състояние на човешкия дух.
към беседата >>
Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание.
Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга. Такъв трябва да бъде християнинът!
Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание.
Това е едно прекрасно състояние на човешкия дух.
към беседата >>
Това е едно прекрасно състояние на човешкия дух.
Питам: кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга. Такъв трябва да бъде християнинът! Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да има обръщаш внимание.
Това е едно прекрасно състояние на човешкия дух.
към беседата >>
Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас?
Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас?
Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване.“ – Да, така е роден, но той е работил върху себе си. Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден.
към беседата >>
Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване.“ – Да, така е роден, но той е работил върху себе си.
Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас?
Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване.“ – Да, така е роден, но той е работил върху себе си.
Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден.
към беседата >>
Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден.
Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас? Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване.“ – Да, така е роден, но той е работил върху себе си.
Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден.
към беседата >>
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света.
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света.
Вие не знаете дали Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто? Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов.
към беседата >>
Вие не знаете дали Господ създаде злото.
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света.
Вие не знаете дали Господ създаде злото.
Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто? Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло.
към беседата >>
Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто?
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света. Вие не знаете дали Господ създаде злото.
Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто?
Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро.
към беседата >>
Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали?
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света. Вие не знаете дали Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто?
Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали?
За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно.
към беседата >>
За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото.
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света. Вие не знаете дали Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто? Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали?
За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото.
Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение.
към беседата >>
Злото е непроявената любов.
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света. Вие не знаете дали Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто? Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото.
Злото е непроявената любов.
Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот.
към беседата >>
Всяко нещо, което не е проявено, е зло.
Вие не знаете дали Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто? Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов.
Всяко нещо, което не е проявено, е зло.
След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот.
към беседата >>
След като се прояви това нещо, става добро.
Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто? Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло.
След като се прояви това нещо, става добро.
Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава.
към беседата >>
Това е вярно.
Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро.
Това е вярно.
И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина.
към беседата >>
И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение.
За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно.
И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение.
Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора.
към беседата >>
Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот.
Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение.
Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот.
Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина.
към беседата >>
Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот.
Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот.
Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот.
В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина.
към беседата >>
В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава.
След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот.
В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава.
Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава живот.
към беседата >>
Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина.
Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава.
Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина.
Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава живот. Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт.
към беседата >>
Това е едно възражение на учените хора.
И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина.
Това е едно възражение на учените хора.
Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава живот. Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт. Както виждате, положенията се изменят.
към беседата >>
Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина.
Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот. Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора.
Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина.
Значи в студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава живот. Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт. Както виждате, положенията се изменят.
към беседата >>
Значи в студа има скрита топлина.
Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина.
Значи в студа има скрита топлина.
Казваме, че топлината дава живот. Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт. Както виждате, положенията се изменят.
към беседата >>
Казваме, че топлината дава живот.
В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина.
Казваме, че топлината дава живот.
Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт. Както виждате, положенията се изменят.
към беседата >>
Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт.
Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава живот.
Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт.
Както виждате, положенията се изменят.
към беседата >>
Както виждате, положенията се изменят.
Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава живот. Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт.
Както виждате, положенията се изменят.
към беседата >>
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло.
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло.
Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро. Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят? Дайте вие един по-добър план. Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този.
към беседата >>
Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро.
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло.
Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро.
Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят? Дайте вие един по-добър план. Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът.
към беседата >>
Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят?
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло. Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро.
Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят?
Дайте вие един по-добър план. Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош.
към беседата >>
Дайте вие един по-добър план.
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло. Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро. Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят?
Дайте вие един по-добър план.
Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли.
към беседата >>
Светът е проявление на Бога.
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло. Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро. Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят? Дайте вие един по-добър план.
Светът е проявление на Бога.
Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо?
към беседата >>
Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този.
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло. Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро. Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят? Дайте вие един по-добър план. Светът е проявление на Бога.
Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този.
Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? – Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява.
към беседата >>
Дайте вашия план как трябва да се създаде светът.
Например един човек може да има най-добрите намерения, но най-първо той трябва да направи едно зло, за да прояви своето добро. Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят? Дайте вие един по-добър план. Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този.
Дайте вашия план как трябва да се създаде светът.
Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? – Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява. Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето.
към беседата >>
Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош.
Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ да се прояви в този свят? Дайте вие един по-добър план. Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът.
Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош.
Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? – Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява. Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари.
към беседата >>
Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли.
Дайте вие един по-добър план. Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош.
Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли.
Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? – Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява. Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари. Това са две положения в живота.
към беседата >>
Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо?
Светът е проявление на Бога. Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли.
Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо?
– Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява. Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари. Това са две положения в живота.
към беседата >>
– Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява.
Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този. Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо?
– Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява.
Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари. Това са две положения в живота.
към беседата >>
Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето.
Дайте вашия план как трябва да се създаде светът. Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? – Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява.
Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето.
Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари. Това са две положения в живота.
към беседата >>
Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари.
Вие не трябва да бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош. Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? – Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява. Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето.
Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари.
Това са две положения в живота.
към беседата >>
Това са две положения в живота.
Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как да мисли. Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? – Той е ял пищна, богата храна, и вследствие на това мъчно се задоволява. Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари.
Това са две положения в живота.
към беседата >>
Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота.
Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота.
Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? – Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света.
към беседата >>
Такова нещо представляват всички съвременни хора.
Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота.
Такова нещо представляват всички съвременни хора.
Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? – Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото.
към беседата >>
Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как?
Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота. Такова нещо представляват всички съвременни хора.
Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как?
– Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото. Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това?
към беседата >>
– Ще ги направи бедни.
Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота. Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как?
– Ще ги направи бедни.
След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото. Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това? Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
към беседата >>
След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична.
Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота. Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? – Ще ги направи бедни.
След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична.
По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото. Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това? Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
към беседата >>
По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света.
Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота. Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? – Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична.
По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света.
Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото. Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това? Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
към беседата >>
Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото.
Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? – Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света.
Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото.
Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това? Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
към беседата >>
Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това?
Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? – Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото.
Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това?
Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
към беседата >>
Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
– Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото. Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това?
Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
към беседата >>
Намериха ли смисъла на доброто и злото?
Намериха ли смисъла на доброто и злото?
Първото, което ще ви направи впечатление в техните съчинения, е, че тия философи едни други се опровергават.
към беседата >>
Първото, което ще ви направи впечатление в техните съчинения, е, че тия философи едни други се опровергават.
Намериха ли смисъла на доброто и злото?
Първото, което ще ви направи впечатление в техните съчинения, е, че тия философи едни други се опровергават.
към беседата >>
Да опровергаваш неща, да ги тълкуваш – това не е философия, това е хирургия.
Да опровергаваш неща, да ги тълкуваш – това не е философия, това е хирургия.
към беседата >>
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само да се изпере вълната, но след това трябва да се изпреде.
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само да се изпере вълната, но след това трябва да се изпреде.
След като се изпреде, трябва да се изтъче. След като се изтъче, трябва да си направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазиш от молците. Ако след като си употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд? Ето защо вие трябва да преценявате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
към беседата >>
След като се изпреде, трябва да се изтъче.
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само да се изпере вълната, но след това трябва да се изпреде.
След като се изпреде, трябва да се изтъче.
След като се изтъче, трябва да си направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазиш от молците. Ако след като си употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд? Ето защо вие трябва да преценявате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
към беседата >>
След като се изтъче, трябва да си направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазиш от молците.
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само да се изпере вълната, но след това трябва да се изпреде. След като се изпреде, трябва да се изтъче.
След като се изтъче, трябва да си направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазиш от молците.
Ако след като си употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд? Ето защо вие трябва да преценявате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
към беседата >>
Ако след като си употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд?
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само да се изпере вълната, но след това трябва да се изпреде. След като се изпреде, трябва да се изтъче. След като се изтъче, трябва да си направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазиш от молците.
Ако след като си употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд?
Ето защо вие трябва да преценявате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
към беседата >>
Ето защо вие трябва да преценявате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само да се изпере вълната, но след това трябва да се изпреде. След като се изпреде, трябва да се изтъче. След като се изтъче, трябва да си направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазиш от молците. Ако след като си употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд?
Ето защо вие трябва да преценявате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
към беседата >>
Какво представляват молците в нашия живот?
Какво представляват молците в нашия живот?
Молците, това са пороците в живота ни. Кои са най-обикновените пороци?
към беседата >>
Молците, това са пороците в живота ни.
Какво представляват молците в нашия живот?
Молците, това са пороците в живота ни.
Кои са най-обикновените пороци?
към беседата >>
Кои са най-обикновените пороци?
Какво представляват молците в нашия живот? Молците, това са пороците в живота ни.
Кои са най-обикновените пороци?
към беседата >>
Отговор: Съмнение, завист, подозрение.
Отговор: Съмнение, завист, подозрение.
към беседата >>
Напишете колко духовни пороци има в човека.
Напишете колко духовни пороци има в човека.
Най-големият порок на ума е безверието. В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него. Или, казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека. Тя произтича от безверието, затова и нея смятат за един от молците. Кой е най-големият молец за сърцето?
към беседата >>
Най-големият порок на ума е безверието.
Напишете колко духовни пороци има в човека.
Най-големият порок на ума е безверието.
В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него. Или, казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека. Тя произтича от безверието, затова и нея смятат за един от молците. Кой е най-големият молец за сърцето?
към беседата >>
В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него.
Напишете колко духовни пороци има в човека. Най-големият порок на ума е безверието.
В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него.
Или, казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека. Тя произтича от безверието, затова и нея смятат за един от молците. Кой е най-големият молец за сърцето?
към беседата >>
Или, казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека.
Напишете колко духовни пороци има в човека. Най-големият порок на ума е безверието. В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него.
Или, казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека.
Тя произтича от безверието, затова и нея смятат за един от молците. Кой е най-големият молец за сърцето?
към беседата >>
Тя произтича от безверието, затова и нея смятат за един от молците.
Напишете колко духовни пороци има в човека. Най-големият порок на ума е безверието. В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него. Или, казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека.
Тя произтича от безверието, затова и нея смятат за един от молците.
Кой е най-големият молец за сърцето?
към беседата >>
Кой е най-големият молец за сърцето?
Напишете колко духовни пороци има в човека. Най-големият порок на ума е безверието. В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него. Или, казано с други думи: тъмнината в съзнанието разрушава човека. Тя произтича от безверието, затова и нея смятат за един от молците.
Кой е най-големият молец за сърцето?
към беседата >>
Отговор: Омразата.
Отговор: Омразата.
към беседата >>
Омразата е в състояние да развали най-хубавите и красиви чувства, изработени с хиляди години.
Омразата е в състояние да развали най-хубавите и красиви чувства, изработени с хиляди години.
Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето. С какъв нафталин трябва да посипете тази дреха, за да се запази от молци? – Най-добрият нафталин, който може да запази дрехата на сърцето от молци, е Любовта.
към беседата >>
Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето.
Омразата е в състояние да развали най-хубавите и красиви чувства, изработени с хиляди години.
Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето.
С какъв нафталин трябва да посипете тази дреха, за да се запази от молци? – Най-добрият нафталин, който може да запази дрехата на сърцето от молци, е Любовта.
към беседата >>
С какъв нафталин трябва да посипете тази дреха, за да се запази от молци?
Омразата е в състояние да развали най-хубавите и красиви чувства, изработени с хиляди години. Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето.
С какъв нафталин трябва да посипете тази дреха, за да се запази от молци?
– Най-добрият нафталин, който може да запази дрехата на сърцето от молци, е Любовта.
към беседата >>
– Най-добрият нафталин, който може да запази дрехата на сърцето от молци, е Любовта.
Омразата е в състояние да развали най-хубавите и красиви чувства, изработени с хиляди години. Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето. С какъв нафталин трябва да посипете тази дреха, за да се запази от молци?
– Най-добрият нафталин, който може да запази дрехата на сърцето от молци, е Любовта.
към беседата >>
В духовния свят не се позволява да туряш дрехата си в гардероб.
В духовния свят не се позволява да туряш дрехата си в гардероб.
Винаги ще носиш своята дреха със себе си. Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли? Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си. Разбирате ли тази философия?
към беседата >>
Винаги ще носиш своята дреха със себе си.
В духовния свят не се позволява да туряш дрехата си в гардероб.
Винаги ще носиш своята дреха със себе си.
Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли? Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си. Разбирате ли тази философия? Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си.
към беседата >>
Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли?
В духовния свят не се позволява да туряш дрехата си в гардероб. Винаги ще носиш своята дреха със себе си.
Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли?
Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си. Разбирате ли тази философия? Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си. Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците.
към беседата >>
Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали.
В духовния свят не се позволява да туряш дрехата си в гардероб. Винаги ще носиш своята дреха със себе си. Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли?
Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали.
Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си. Разбирате ли тази философия? Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си. Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците. Птиците са изучавали това изкуство – цветовете на перцата им не се развалят, а цветовете на нашите дрехи от много носене се развалят и избеляват.
към беседата >>
Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си.
В духовния свят не се позволява да туряш дрехата си в гардероб. Винаги ще носиш своята дреха със себе си. Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли? Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали.
Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си.
Разбирате ли тази философия? Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си. Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците. Птиците са изучавали това изкуство – цветовете на перцата им не се развалят, а цветовете на нашите дрехи от много носене се развалят и избеляват.
към беседата >>
Разбирате ли тази философия?
В духовния свят не се позволява да туряш дрехата си в гардероб. Винаги ще носиш своята дреха със себе си. Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли? Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си.
Разбирате ли тази философия?
Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си. Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците. Птиците са изучавали това изкуство – цветовете на перцата им не се развалят, а цветовете на нашите дрехи от много носене се развалят и избеляват.
към беседата >>
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух.
Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си.
Винаги ще носиш своята дреха със себе си. Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли? Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си. Разбирате ли тази философия?
Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си.
Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците. Птиците са изучавали това изкуство – цветовете на перцата им не се развалят, а цветовете на нашите дрехи от много носене се развалят и избеляват.
към беседата >>
Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух.
Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата.
Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата.
към беседата >>
Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците.
Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба си, молците ще я ядат ли? Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си. Разбирате ли тази философия? Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си.
Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците.
Птиците са изучавали това изкуство – цветовете на перцата им не се развалят, а цветовете на нашите дрехи от много носене се развалят и избеляват.
към беседата >>
Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата.
Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание.
Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата.
към беседата >>
Птиците са изучавали това изкуство – цветовете на перцата им не се развалят, а цветовете на нашите дрехи от много носене се развалят и избеляват.
Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата си. Разбирате ли тази философия? Ето защо вие трябва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си. Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците.
Птиците са изучавали това изкуство – цветовете на перцата им не се развалят, а цветовете на нашите дрехи от много носене се развалят и избеляват.
към беседата >>
Сега знанието се замества с Истината.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание.
Сега знанието се замества с Истината.
Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз.
към беседата >>
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате.
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате.
Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош. Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме? Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва.
към беседата >>
Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината.
Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл.
Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма?
към беседата >>
Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош.
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате.
Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош.
Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме? Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е.
към беседата >>
Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл.
Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата.
Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия.
към беседата >>
Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме?
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате. Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош.
Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме?
Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н.
към беседата >>
Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата.
Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата.
Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата.
Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му?
към беседата >>
Числото 6 е резултат.
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате. Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош. Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме?
Числото 6 е резултат.
Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения!
към беседата >>
Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата.
Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата.
Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата.
Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
към беседата >>
Числото 2 е земята, богатата почва.
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате. Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош. Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме? Числото 6 е резултат.
Числото 2 е земята, богатата почва.
Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо?
към беседата >>
Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз.
Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата.
Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз.
Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
към беседата >>
Числото 4 са семенцата, посети в тази почва.
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате. Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош. Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме? Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва.
Числото 4 са семенцата, посети в тази почва.
Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо? Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете?
към беседата >>
Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма?
Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз.
Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма?
Това е невъзможно при сегашните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
към беседата >>
Резултатът пък, т.е.
Когато видите, че един човек греши, не трябва да вадите крайни заключения, че този човек е лош. Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме? Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва.
Резултатът пък, т.е.
числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо? Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете? Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него.
към беседата >>
Това е невъзможно при сегашните условия.
Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма?
Това е невъзможно при сегашните условия.
Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
към беседата >>
числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н.
Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме? Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е.
числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н.
Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо? Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете? Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него. Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
към беседата >>
Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му?
Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия.
Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му?
Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
към беседата >>
Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения!
Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н.
Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения!
Защо? Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете? Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него. Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
към беседата >>
Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му?
Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
към беседата >>
Защо?
Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения!
Защо?
Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете? Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него. Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
към беседата >>
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни.
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни.
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? – Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла.
към беседата >>
Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете?
Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо?
Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете?
Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него. Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
към беседата >>
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо?
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни.
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо?
– Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла. Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука.
към беседата >>
Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него.
Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо? Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете?
Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него.
Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
към беседата >>
– Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея.
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни. Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо?
– Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея.
Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла. Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука. От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
към беседата >>
Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо? Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете? Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него.
Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
към беседата >>
Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят.
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни. Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? – Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея.
Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят.
Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла. Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука. От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
към беседата >>
Ако сее жито на тази почва, той ще каже: „Отлична е тази пръст!
Ако сее жито на тази почва, той ще каже: „Отлична е тази пръст!
“ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места! “ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва! “ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате. Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша.
към беседата >>
Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата.
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни. Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? – Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят.
Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата.
В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла. Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука. От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
към беседата >>
“ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места!
Ако сее жито на тази почва, той ще каже: „Отлична е тази пръст!
“ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места!
“ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва! “ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате. Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае.
към беседата >>
В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла.
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни. Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? – Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата.
В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла.
Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука. От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
към беседата >>
“ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва!
Ако сее жито на тази почва, той ще каже: „Отлична е тази пръст! “ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места!
“ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва!
“ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате. Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца.
към беседата >>
Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука.
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? – Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла.
Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука.
От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
към беседата >>
“ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате.
Ако сее жито на тази почва, той ще каже: „Отлична е тази пръст! “ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места! “ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва!
“ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате.
Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират.
към беседата >>
От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
– Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла. Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука.
От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
към беседата >>
Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това?
Ако сее жито на тази почва, той ще каже: „Отлична е тази пръст! “ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места! “ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва! “ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате.
Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това?
– Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират. И котките знаят да събират.
към беседата >>
Същото нещо се забелязва и във френологията.
Същото нещо се забелязва и във френологията.
Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата. По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека. Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е.
към беседата >>
– Два гроша и четири гроша правят шест гроша.
Ако сее жито на тази почва, той ще каже: „Отлична е тази пръст! “ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места! “ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва! “ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате. Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това?
– Два гроша и четири гроша правят шест гроша.
Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират. И котките знаят да събират. Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично.
към беседата >>
Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата.
Същото нещо се забелязва и във френологията.
Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата.
По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека. Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си.
към беседата >>
Това и кокошката знае.
“ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „Да не ми дава Господ да минавам по тези места! “ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва! “ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате. Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша.
Това и кокошката знае.
И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират. И котките знаят да събират. Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично. При събирането обаче вие трябва да дойдете до положението да разбирате резултатите на това действие..
към беседата >>
По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека.
Същото нещо се забелязва и във френологията. Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата.
По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека.
Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата.
към беседата >>
И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца.
“ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже, да имам жито да посадя в тази почва! “ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате. Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае.
И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца.
Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират. И котките знаят да събират. Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично. При събирането обаче вие трябва да дойдете до положението да разбирате резултатите на това действие..
към беседата >>
Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения.
Същото нещо се забелязва и във френологията. Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата. По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека.
Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения.
Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия.
към беседата >>
Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират.
“ Това са две различни положения в живота, които вие трябва да разбирате. Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца.
Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират.
И котките знаят да събират. Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично. При събирането обаче вие трябва да дойдете до положението да разбирате резултатите на това действие..
към беседата >>
Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката.
Същото нещо се забелязва и във френологията. Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата. По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека. Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения.
Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката.
Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент.
към беседата >>
И котките знаят да събират.
Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без да мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това? – Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират.
И котките знаят да събират.
Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично. При събирането обаче вие трябва да дойдете до положението да разбирате резултатите на това действие..
към беседата >>
Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е.
Същото нещо се забелязва и във френологията. Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата. По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека. Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката.
Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е.
обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент.
към беседата >>
Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично.
– Два гроша и четири гроша правят шест гроша. Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират. И котките знаят да събират.
Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично.
При събирането обаче вие трябва да дойдете до положението да разбирате резултатите на това действие..
към беседата >>
обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си.
Например от формата на пръста можем да знаем за съдържанието, което се крие в главата. По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека. Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е.
обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си.
Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват.
към беседата >>
При събирането обаче вие трябва да дойдете до положението да разбирате резултатите на това действие..
Това и кокошката знае. И кокошките събират по този начин: две зрънца и четири зрънца правят шест зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят да събират. И котките знаят да събират. Всички животни знаят да събират, при това те събират отлично.
При събирането обаче вие трябва да дойдете до положението да разбирате резултатите на това действие..
към беседата >>
Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата.
По показалеца и по средния пръст съдим за интелигентността на човека. Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си.
Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата.
Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения.
към беседата >>
И тъй, като ученици не се подпушвайте с вашата философия.
И тъй, като ученици не се подпушвайте с вашата философия.
Не си отговаряйте на въпросите защо съществува злото, защо еди-кой си мисли така, защо еди-кой си постъпва така, и т.н. При всеки случай в живота ви, когато вие разрешавате някоя трудна задача, не се спирайте върху грешките на хората. Вие си представете, че сте извън доброто и злото и че можете да разрешите вашата трудна задача.
към беседата >>
Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия.
Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека, са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата.
Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия.
Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки.
към беседата >>
Не си отговаряйте на въпросите защо съществува злото, защо еди-кой си мисли така, защо еди-кой си постъпва така, и т.н.
И тъй, като ученици не се подпушвайте с вашата философия.
Не си отговаряйте на въпросите защо съществува злото, защо еди-кой си мисли така, защо еди-кой си постъпва така, и т.н.
При всеки случай в живота ви, когато вие разрешавате някоя трудна задача, не се спирайте върху грешките на хората. Вие си представете, че сте извън доброто и злото и че можете да разрешите вашата трудна задача.
към беседата >>
Значи всяка философска система представлява един бент.
Според това, как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия.
Значи всяка философска система представлява един бент.
След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки. Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата.
към беседата >>
При всеки случай в живота ви, когато вие разрешавате някоя трудна задача, не се спирайте върху грешките на хората.
И тъй, като ученици не се подпушвайте с вашата философия. Не си отговаряйте на въпросите защо съществува злото, защо еди-кой си мисли така, защо еди-кой си постъпва така, и т.н.
При всеки случай в живота ви, когато вие разрешавате някоя трудна задача, не се спирайте върху грешките на хората.
Вие си представете, че сте извън доброто и злото и че можете да разрешите вашата трудна задача.
към беседата >>
След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент.
Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент.
След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент.
Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват. В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки. Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата. Той трябва да бъде бистра, чиста река.
към беседата >>
Вие си представете, че сте извън доброто и злото и че можете да разрешите вашата трудна задача.
И тъй, като ученици не се подпушвайте с вашата философия. Не си отговаряйте на въпросите защо съществува злото, защо еди-кой си мисли така, защо еди-кой си постъпва така, и т.н. При всеки случай в живота ви, когато вие разрешавате някоя трудна задача, не се спирайте върху грешките на хората.
Вие си представете, че сте извън доброто и злото и че можете да разрешите вашата трудна задача.
към беседата >>
Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват.
обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент.
Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват.
В Природата трябва да има постоянни течения. Тия течения трябва да бъдат дълбоки. Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата. Той трябва да бъде бистра, чиста река. Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно.
към беседата >>
Сега ще ви дам следната задача за една седмица.
Сега ще ви дам следната задача за една седмица.
Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта.
към беседата >>
В Природата трябва да има постоянни течения.
Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим.“ Създават друга теория – направят друг бент. Трябва да знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват.
В Природата трябва да има постоянни течения.
Тия течения трябва да бъдат дълбоки. Ето защо философът не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата. Той трябва да бъде бистра, чиста река. Ако иска да бъде философ, трябва да тече постоянно. Вода, която постоянно тече, се обновява.
към беседата >>
Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро.
Сега ще ви дам следната задача за една седмица.
Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро.
Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!
към беседата >>
3.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ.
И тъй, при съврѣменния животъ ние трѣбва да дойдемъ до истинското положение на нѣщата. Вие казвате: защо ни е наука? – Науката ще ни даде свѣтлина да разберемъ физическия свѣтъ.
Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ.
Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ. Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка. Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание.
към беседата >>
Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ.
И тъй, при съврѣменния животъ ние трѣбва да дойдемъ до истинското положение на нѣщата. Вие казвате: защо ни е наука? – Науката ще ни даде свѣтлина да разберемъ физическия свѣтъ. Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ.
Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ.
Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка. Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите.
към беседата >>
Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка.
И тъй, при съврѣменния животъ ние трѣбва да дойдемъ до истинското положение на нѣщата. Вие казвате: защо ни е наука? – Науката ще ни даде свѣтлина да разберемъ физическия свѣтъ. Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ. Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ.
Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка.
Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота?
към беседата >>
Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание.
Вие казвате: защо ни е наука? – Науката ще ни даде свѣтлина да разберемъ физическия свѣтъ. Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ. Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ. Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка.
Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание.
Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече.
към беседата >>
Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е.
– Науката ще ни даде свѣтлина да разберемъ физическия свѣтъ. Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ. Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ. Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка. Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание.
Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е.
да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните?
към беседата >>
да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание.
Съврѣменната наука е изключително за физическия свѣтъ. Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ. Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка. Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е.
да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание.
Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните.
към беседата >>
Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите.
Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за да изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ да проучваме духовния свѣтъ. Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка. Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание.
Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите.
Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь.
към беседата >>
Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота?
Щомъ влезете въ духовния свѣтъ, изведнажъ ще разберете цѣлата обстановка. Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите.
Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота?
Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца.
към беседата >>
Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече.
Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота?
Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече.
Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме.
към беседата >>
Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните?
Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече.
Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните?
– Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ.
към беседата >>
– Ще го съблазните.
да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните?
– Ще го съблазните.
Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ.
към беседата >>
Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь.
Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните.
Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь.
Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото.
към беседата >>
Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца.
Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь.
Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца.
Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото.
към беседата >>
Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме.
Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца.
Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме.
Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ.
към беседата >>
Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ.
Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме.
Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ.
Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ.
към беседата >>
Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ.
– Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ.
Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ.
Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори.
към беседата >>
Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото.
Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ.
Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото.
Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ.
към беседата >>
Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото.
Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото.
Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото.
Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото.
към беседата >>
Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ.
Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото.
Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ.
Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота.
към беседата >>
Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ.
Ако всинца сме богати, нѣма да се крадемъ. Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ.
Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ.
То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души.
към беседата >>
То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори.
Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность да се крадемъ. Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ.
То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори.
Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си.
към беседата >>
Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ.
Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва да се избавимъ отъ злото. Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори.
Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ.
Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си. Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си.
към беседата >>
Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото.
Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото. Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ.
Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото.
Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си. Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си. И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му.
към беседата >>
Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота.
Злото въ свѣта е единъ факторъ, който седи вънъ отъ насъ. Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото.
Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота.
Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си. Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си. И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му. Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души.
Той е една самоизмама на човѣшкото сърдце, той е една самоизмама на човѣшкия умъ. То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота.
Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души.
Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си. Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си. И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му. Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
към беседата >>
Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си.
То произтича отъ факта, че човѣкъ иска да стане великъ като Бога, да бѫде самостоятеленъ, да може да твори, както Богъ твори. Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души.
Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си.
Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си. И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му. Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
към беседата >>
Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си.
Това е желание не само на човѣка, то е желание и на духоветѣ. Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си.
Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си.
И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му. Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
към беседата >>
И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му.
Отъ това желание на човѣка е произлѣзло злото. Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си. Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си.
И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му.
Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота. Нѣкой човѣкъ иска да завладѣе 10–15–100 души. Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за себе си. Само едно сѫщество може да владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ да владѣятъ само себе си. И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му.
Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
към беседата >>
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“.
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“.
Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура. Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
към беседата >>
Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура.
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“.
Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура.
Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение.
към беседата >>
Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога!
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“. Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура.
Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога!
Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество?
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“. Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура. Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога!
Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество?
Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето.
към беседата >>
Кое е отечеството ви?
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“. Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура. Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество?
Кое е отечеството ви?
– Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ.
към беседата >>
– Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“. Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура. Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви?
– Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва.
към беседата >>
Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение.
Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура. Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение.
Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва. Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога?
към беседата >>
Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ.
Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение.
Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ.
Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва. Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога? За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
към беседата >>
Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето.
Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ.
Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето.
Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва. Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога? За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
към беседата >>
Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ.
Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето.
Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ.
Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва. Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога? За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
към беседата >>
Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва.
– Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ.
Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва.
Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога? За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
към беседата >>
Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога?
Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва.
Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога?
За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
към беседата >>
За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва. Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога?
За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
към беседата >>
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея.
към беседата >>
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
към беседата >>
Виждането това е процесъ на съзнанието.
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Виждането това е процесъ на съзнанието.
То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н.
към беседата >>
Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега.
Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега.
Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа. Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта. За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне.
към беседата >>
То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта.
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Виждането това е процесъ на съзнанието.
То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта.
Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали.
към беседата >>
Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа.
Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега.
Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа.
Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта. За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото.
към беседата >>
Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ.
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта.
Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ.
Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта?
към беседата >>
Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта.
Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега. Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа.
Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта.
За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло.
към беседата >>
Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни.
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ.
Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни.
Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка.
към беседата >>
За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто.
Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега. Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа. Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта.
За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто.
Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята.
към беседата >>
Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея.
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни.
Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея.
Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта.
към беседата >>
Защо сѫществува злото?
Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега. Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа. Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта. За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто.
Защо сѫществува злото?
Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь?
към беседата >>
Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н.
Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея.
Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н.
Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си.
към беседата >>
Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне.
Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието се събудило, не се спирайте тамъ, дѣто сте сега. Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа. Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта. За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото?
Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне.
Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена.
към беседата >>
Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали.
То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н.
Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали.
Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си. Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ.
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото.
Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно да върви напредъ, трѣбва разумно да разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа. Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта. За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне.
Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече.
към беседата >>
Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта?
Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали.
Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта?
– Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си. Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ. Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло.
Божествениятъ човѣкъ не трѣбва да вижда злото въ свѣта. За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло.
Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството.
към беседата >>
– Може, стига да е будно съзнанието на човѣка.
Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта?
– Може, стига да е будно съзнанието на човѣка.
Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си. Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ. Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята.
За него злото въ свѣта трѣбва да бѫде една сѣнка, единъ поводъ да намѣри доброто. Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло.
Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята.
Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти.
към беседата >>
Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта.
Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея. Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка.
Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта.
Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си. Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ. Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь?
Защо сѫществува злото? Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята.
Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь?
И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края!
към беседата >>
Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си.
Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н. Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта.
Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си.
Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ. Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
към беседата >>
И въ нея има любовь, само че по-ограничена.
Защото въ живота сѫществува законъ на възмездие: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възвърне. Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь?
И въ нея има любовь, само че по-ограничена.
Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо?
към беседата >>
Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ.
Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си.
Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ.
Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече.
Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти си му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена.
Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече.
И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность.
към беседата >>
Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си. Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа си къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ.
Онѣзи, които отправятъ погледа си къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
към беседата >>
И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е създалъ нѣкому зло. Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече.
И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството.
Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора.
към беседата >>
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ.
към беседата >>
Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти.
Божественото въ насъ цѣли да разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ; да разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето; да разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството.
Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти.
Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора?
към беседата >>
Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи?
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи?
Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ.
към беседата >>
Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края!
Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти.
Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края!
И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ.
към беседата >>
Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота?
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи?
Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота?
Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ.
към беседата >>
И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо?
И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края!
И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо?
Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота?
Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя.
И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ.
към беседата >>
Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность.
Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо?
Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность.
Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте.
към беседата >>
И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя.
И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не.
Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали.
към беседата >>
Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора.
И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность.
Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора.
Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ.
към беседата >>
Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не.
Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ.
По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали?
към беседата >>
Че какъ живѣятъ старитѣ хора?
Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти. Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора.
Че какъ живѣятъ старитѣ хора?
– Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго.
към беседата >>
По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ.
Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ.
По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ.
Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ.
към беседата >>
– Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ.
Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края! И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора?
– Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ.
По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване.
към беседата >>
Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ.
Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ.
Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ.
Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ.
към беседата >>
По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма.
И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ.
По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма.
Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване. Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
към беседата >>
Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ.
Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ.
Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ.
Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна.
към беседата >>
Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте.
Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма.
Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте.
Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване. Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
към беседата >>
Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали.
И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ.
Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали.
Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне.
към беседата >>
Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ.
Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте.
Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ.
Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване. Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
към беседата >>
Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали?
Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали.
Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали?
Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота.
към беседата >>
Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго.
Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ.
Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго.
Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване. Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
към беседата >>
Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ.
По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали?
Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ.
Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ?
към беседата >>
Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване.
– Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго.
Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване.
Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
към беседата >>
Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ.
Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ.
Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ.
Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме.
към беседата >>
Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване.
Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
към беседата >>
Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна.
Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ.
Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна.
Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ?
към беседата >>
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“.
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“.
Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я?
към беседата >>
Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне.
Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна.
Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне.
Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ.
към беседата >>
Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си?
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“.
Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си?
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни.
към беседата >>
Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота.
Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне.
Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота.
Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ.
към беседата >>
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ?
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“. Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си?
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ?
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь.
към беседата >>
Кой е този свѣтъ?
Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота.
Кой е този свѣтъ?
– Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви.
към беседата >>
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа?
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“. Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ?
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа?
Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа.
към беседата >>
– Свѣтътъ, който ние познаваме.
Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ?
– Свѣтътъ, който ние познаваме.
Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь.
към беседата >>
Вѣрвате ли въ душата?
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“. Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа?
Вѣрвате ли въ душата?
Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни?
към беседата >>
Кой е онзи свѣтъ?
Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме.
Кой е онзи свѣтъ?
– Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота.
към беседата >>
Виждали ли сте я?
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“. Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата?
Виждали ли сте я?
Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива.
към беседата >>
– Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ.
Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ?
– Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ.
Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни.
Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я?
Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни.
Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта!
към беседата >>
Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ.
Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота. Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ.
Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ.
Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ?
към беседата >>
Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь.
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни.
Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь.
Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь.
към беседата >>
Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви.
Кой е този свѣтъ? – Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ.
Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви.
А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени.
към беседата >>
Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа.
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь.
Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа.
Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта!
към беседата >>
А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь.
– Свѣтътъ, който ние познаваме. Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви.
А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь.
Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче?
към беседата >>
Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни?
Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа.
Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни?
– Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва.
към беседата >>
Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота.
Кой е онзи свѣтъ? – Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь.
Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота.
Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание?
към беседата >>
– Нищо не придобива.
Виждали ли сте я? Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни?
– Нищо не придобива.
Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ.
към беседата >>
Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ.
– Свѣтътъ на обезплътенитѣ сѫщества, свѣтътъ който духоветѣ познаватъ. Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота.
Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ.
Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание? Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
към беседата >>
Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта!
Онзи човѣкъ, който има душа, не се дразни. Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива.
Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта!
За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога?
към беседата >>
Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ?
Обаче и двата свѣта не сѫ реални: нито свѣтътъ на духоветѣ е реаленъ, нито свѣтътъ на хората е реаленъ. Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ.
Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ?
Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание? Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
към беседата >>
За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь.
Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь. Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта!
За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь.
Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ.
към беседата >>
Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени.
Като казвамъ, че и двата тия свѣта не сѫ реални, разбирамъ, че тѣ сѫ промѣнчиви. А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ?
Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени.
Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание? Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
към беседата >>
Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта!
Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа. Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь.
Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта!
Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ.
към беседата >>
Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче?
А всѣкога туй което прѣтърпѣва промѣна, причинява и скърбь. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени.
Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче?
Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание? Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
към беседата >>
Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва.
Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта!
Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва.
Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого.
към беседата >>
Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание?
Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче?
Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание?
Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ те обичамъ.
– Нищо не придобива. Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва.
Нѣкой казва: азъ те обичамъ.
Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота.
към беседата >>
Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате да ходите на гости съ тѣхъ. Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание?
Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
към беседата >>
Питамъ: ти обичашъ ли Бога?
Ние всинца трѣбва да бѫдемъ носители на Любовьта! За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ.
Питамъ: ти обичашъ ли Бога?
– Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота. Безъ Бога никой не може да мисли.
към беседата >>
Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота.
Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота.
Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е. тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството.
към беседата >>
– Азъ не го познавамъ.
За насъ е важно Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога, да имаме общение съ Бога и да чувствуваме Неговата Любовь. Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога?
– Азъ не го познавамъ.
Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота. Безъ Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствували.
към беседата >>
Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е.
Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота.
Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е.
тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага.
към беседата >>
Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ.
Като чувствуваме тази Любовь въ себе си, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта! Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ.
Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ.
Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота. Безъ Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствували.
към беседата >>
тамъ, дѣто нѣма условия за животъ.
Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота. Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е.
тамъ, дѣто нѣма условия за животъ.
Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави.
към беседата >>
Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого.
Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва да ни радва. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ.
Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого.
Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота. Безъ Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствували.
към беседата >>
Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н.
Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота. Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е. тамъ, дѣто нѣма условия за животъ.
Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н.
Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания.
към беседата >>
Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота.
Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого.
Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота.
Безъ Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствували.
към беседата >>
Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ.
Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота. Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е. тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н.
Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ.
Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури.
към беседата >>
Безъ Бога никой не може да мисли.
Питамъ: ти обичашъ ли Бога? – Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота.
Безъ Бога никой не може да мисли.
Тази измама всички вие сте я чувствували.
към беседата >>
Човѣкътъ самъ е създалъ богатството.
Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота. Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е. тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ.
Човѣкътъ самъ е създалъ богатството.
Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда.
към беседата >>
Тази измама всички вие сте я чувствували.
– Азъ не го познавамъ. Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ. Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може да прояви своята любовь къмъ никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъль въ себе си, но това е една измама въ живота. Безъ Бога никой не може да мисли.
Тази измама всички вие сте я чувствували.
към беседата >>
Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага.
Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е. тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството.
Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага.
Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ.
към беседата >>
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
към беседата >>
Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави.
тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага.
Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави.
Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ.
към беседата >>
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си.
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си.
Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи. Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали.
към беседата >>
Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания.
Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави.
Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания.
Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори.
към беседата >>
Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си.
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си.
Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си.
Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи. Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ.
към беседата >>
Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури.
Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания.
Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури.
Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ.
към беседата >>
Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи.
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си.
Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи.
Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново.
към беседата >>
Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда.
Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури.
Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда.
Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ.
към беседата >>
Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ.
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи.
Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ.
Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта.
към беседата >>
Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ.
Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда.
Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ.
Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого.
към беседата >>
Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме.
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи. Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ.
Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме.
Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота.
към беседата >>
Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ.
Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ.
Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ.
Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога?
към беседата >>
Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали.
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха да пожертвуватъ живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи. Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме.
Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали.
Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава.
към беседата >>
Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори.
Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ.
Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори.
Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно.
към беседата >>
Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ.
Безъ Любовь човѣкъ не може да пожертвува живота си. Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи. Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали.
Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ.
Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота?
към беседата >>
Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ.
Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори.
Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ.
Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога?
към беседата >>
Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново.
Безъ Любовь човѣкъ не може да се учи. Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ.
Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново.
Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е.
към беседата >>
Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ.
Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ.
Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ.
Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность.
към беседата >>
Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта.
Азъ не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново.
Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта.
Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота?
към беседата >>
Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого.
Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ.
Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого.
Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность?
към беседата >>
Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота.
Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега да се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме. Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта.
Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота.
Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо.
към беседата >>
Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога?
Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого.
Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога?
– Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота.
към беседата >>
Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава.
Тѣзи стари, обаче, постоянно изгубватъ своитѣ капитали. Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота.
Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава.
Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо. Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа.
към беседата >>
– Когато това дѣте е разумно.
Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога?
– Когато това дѣте е разумно.
Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь.
към беседата >>
Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота?
Тѣ знаятъ това, което сѫ писали старитѣ писатели, а това, което сѫ писали новитѣ писатели, не го знаятъ. Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава.
Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота?
Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо. Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа. Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ.
към беседата >>
Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога?
Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно.
Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога?
– Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ.
към беседата >>
Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е.
Само онзи човѣкъ, който се учи отъ Бога, той е човѣкътъ, у когото Божественото съзнание всѣки день влага по нѣщо ново. Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота?
Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е.
Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо. Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа. Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ. Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
към беседата >>
– Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность.
Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога?
– Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность.
Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си.
към беседата >>
Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота?
Туй знание иде непосрѣдствено въ свѣта. Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е.
Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота?
Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо. Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа. Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ. Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
към беседата >>
Питамъ: въ какво седи тази разумность?
Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность.
Питамъ: въ какво седи тази разумность?
– Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого.
към беседата >>
Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо.
Прѣдставете си двѣ дѣца, които изучаватъ живота. Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота?
Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо.
Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа. Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ. Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
към беседата >>
– Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота.
Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность?
– Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота.
Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого?
към беседата >>
Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа.
Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ да го изучава. Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо.
Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа.
Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ. Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
към беседата >>
Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь.
– Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота.
Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь.
Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? – За себе си.
към беседата >>
Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ.
Питамъ: кое дѣте ще има по-реални схващания за живота? Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо. Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа.
Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ.
Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
към беседата >>
Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ.
Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь.
Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ.
Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? – За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото.
към беседата >>
Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
Прѣдставете си, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както си е. Кой отъ двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо. Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа. Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ.
Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
към беседата >>
Това е образъ който носи Божественото въ себе си.
– Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ.
Това е образъ който носи Божественото въ себе си.
И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? – За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото. Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение.
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение.
Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“. Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа. По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие.
към беседата >>
И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого.
Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си.
И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого.
За кого? – За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото. Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви. Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“.
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение.
Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“.
Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа. По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“.
към беседата >>
За кого?
– Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого.
За кого?
– За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото. Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви. Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа.
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение. Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“.
Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа.
По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ.
към беседата >>
– За себе си.
Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого?
– За себе си.
Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото. Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви. Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
към беседата >>
По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси!
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение. Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“. Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа.
По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси!
“ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето.
към беседата >>
Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото.
Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? – За себе си.
Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото.
Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви. Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
към беседата >>
“ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му!
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение. Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“. Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа. По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси!
“ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му!
Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте.
към беседата >>
Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви.
Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? – За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото.
Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви.
Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие.
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение. Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“. Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа. По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му!
Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие.
Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина.
към беседата >>
Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? – За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото. Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви.
Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“.
Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“. Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа. По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие.
Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“.
Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ.
към беседата >>
Сега, да обясня тази идея.
Сега, да обясня тази идея.
Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си? – Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность.
към беседата >>
Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ.
Напуща той своята хижа и тръгва съ радостно сърдце, че отива вече при Христа. По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“.
Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ.
И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо.
към беседата >>
Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото?
Сега, да обясня тази идея.
Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото?
Божественото не може ли да се прояви само по себе си? – Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта.
към беседата >>
И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето.
По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ.
И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето.
Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва.
към беседата >>
Божественото не може ли да се прояви само по себе си?
Сега, да обясня тази идея. Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото?
Божественото не може ли да се прояви само по себе си?
– Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ.
към беседата >>
Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте.
“ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето.
Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте.
– Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко!
към беседата >>
– Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие.
Сега, да обясня тази идея. Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си?
– Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие.
Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“.
към беседата >>
– Той спечели една велика Истина.
Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте.
– Той спечели една велика Истина.
Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания.
към беседата >>
Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си.
Сега, да обясня тази идея. Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си? – Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие.
Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си.
Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси.
към беседата >>
Въ това дѣте бѣше Христосъ.
Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина.
Въ това дѣте бѣше Христосъ.
Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва.
към беседата >>
Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность.
Сега, да обясня тази идея. Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си? – Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си.
Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность.
Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ.
към беседата >>
Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо.
Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ. И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ.
Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо.
Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо!
към беседата >>
Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта.
Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва да дадемъ достѫпъ да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си? – Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность.
Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта.
Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва.
към беседата >>
Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва.
И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може да отиде на небето. Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо.
Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва.
Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“.
към беседата >>
Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ.
Божественото не може ли да се прояви само по себе си? – Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта.
Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ.
И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ.
към беседата >>
Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко!
Питамъ: какво спечели свѣтията съ това дѣте. – Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва.
Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко!
Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това?
към беседата >>
И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“.
– Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бѫде насилие. Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ.
И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“.
И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога?
към беседата >>
Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания.
– Той спечели една велика Истина. Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко!
Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания.
Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си?
към беседата >>
И то всѣки день трѣбва да се търси.
Нѣма защо Богъ да се проявява самъ по себе си. Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“.
И то всѣки день трѣбва да се търси.
По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога.
към беседата >>
Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва.
Въ това дѣте бѣше Христосъ. Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания.
Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва.
За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“.
към беседата >>
По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ.
Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси.
По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ.
Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи?
към беседата >>
За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо!
Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо. Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва.
За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо!
Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо?
към беседата >>
Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва.
Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ.
Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва.
Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде?
към беседата >>
Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“.
Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо!
Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“.
Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ.
към беседата >>
Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ.
Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва.
Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ.
Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи?
към беседата >>
Колцина се радватъ отъ това?
Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“.
Колцина се радватъ отъ това?
Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата.
към беседата >>
Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога?
И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ.
Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога?
Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи?
към беседата >>
Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си?
Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това?
Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си?
Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата. Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога.
И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога?
Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога.
По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени?
към беседата >>
Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“.
Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си?
Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“.
Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата. Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото. Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени.
към беседата >>
По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи?
По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога.
По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи?
Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца?
към беседата >>
Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо?
За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“.
Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо?
“ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата. Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото. Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени. Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да яде?
Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи?
Защо човѣкъ трѣбва да яде?
Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува?
към беседата >>
“ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ.
Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо?
“ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ.
Тамъ е жертвата. Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото. Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени. Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да ходи?
Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде?
Защо човѣкъ трѣбва да ходи?
Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи?
към беседата >>
Тамъ е жертвата.
Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ.
Тамъ е жертвата.
Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото. Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени. Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да спи?
Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи?
Защо човѣкъ трѣбва да спи?
Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича?
към беседата >>
Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото.
Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата.
Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото.
Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени. Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да се жени?
Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи?
Защо човѣкъ трѣбва да се жени?
Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака?
към беседата >>
Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени.
Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата. Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото.
Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени.
Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да има деца?
По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени?
Защо човѣкъ трѣбва да има деца?
Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно?
към беседата >>
Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.
Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ. Тамъ е жертвата. Господь знае великия смисълъ на злото, но за хората най-голѣмата спънка въ свѣта е именно злото. Когато Божествениятъ Духъ проникне въ това зло и го разложи, ние ще бѫдемъ спасени.
Когато човѣкъ вземе надмощие надъ злото, той ще бѫде спасенъ.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да слугува?
Защо човѣкъ трѣбва да яде? Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца?
Защо човѣкъ трѣбва да слугува?
Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси.
към беседата >>
„Блажени вашитѣ очи, които виждатъ това, което вие видите“.
„Блажени вашитѣ очи, които виждатъ това, което вие видите“.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи?
Защо човѣкъ трѣбва да ходи? Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува?
Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи?
Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни.
към беседата >>
Какво видѣха тия очи?
Какво видѣха тия очи?
– Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото. И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ.
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да се облича?
Защо човѣкъ трѣбва да спи? Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи?
Защо човѣкъ трѣбва да се облича?
Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта?
към беседата >>
– Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото.
Какво видѣха тия очи?
– Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото.
И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ!
към беседата >>
Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака?
Защо човѣкъ трѣбва да се жени? Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича?
Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака?
И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното.
към беседата >>
И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло.
Какво видѣха тия очи? – Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото.
И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло.
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ! “ Той не се молеше за себе си.
към беседата >>
И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно?
Защо човѣкъ трѣбва да има деца? Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака?
И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно?
Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ?
към беседата >>
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря.
Какво видѣха тия очи? – Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото. И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло.
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря.
Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ! “ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
към беседата >>
Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси.
Защо човѣкъ трѣбва да слугува? Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно?
Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси.
Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ.
към беседата >>
Прости имъ.
Какво видѣха тия очи? – Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото. И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря.
Прости имъ.
Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ! “ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
към беседата >>
Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни.
Защо човѣкъ трѣбва да си прави кѫщи? Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси.
Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни.
Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си.
към беседата >>
Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ.
Какво видѣха тия очи? – Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото. И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ.
Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ.
Заради Твоята Любовь прости имъ! “ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
към беседата >>
Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта?
Защо човѣкъ трѣбва да се облича? Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни.
Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта?
– Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ.
към беседата >>
Заради Твоята Любовь прости имъ!
– Видѣха, че Божествената Любовь проникваше въ злото. И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ.
Заради Твоята Любовь прости имъ!
“ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
към беседата >>
– Да ни е добрѣ, това е най-важното.
Защо човѣкъ трѣбва да ходи изправенъ на два крака? И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта?
– Да ни е добрѣ, това е най-важното.
Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко.
към беседата >>
“ Той не се молеше за себе си.
И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ!
“ Той не се молеше за себе си.
„Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
към беседата >>
Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ?
И защо най-после човѣкъ трѣбва да си държи главата перпендикулярно? Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното.
Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ?
Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ.
към беседата >>
„Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ! “ Той не се молеше за себе си.
„Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
към беседата >>
Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ.
Могатъ да се зародятъ хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ?
Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ.
Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва.
към беседата >>
И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ.
И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ.
Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ? – Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби.
към беседата >>
Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си.
Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ.
Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си.
Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога!
към беседата >>
Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ?
И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ.
Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ?
– Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби?
към беседата >>
Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ.
Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си.
Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ.
Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ!
към беседата >>
– Можете.
И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ. Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ?
– Можете.
Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ.
към беседата >>
Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко.
– Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ.
Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко.
Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано.
към беседата >>
Направили ли сте го?
И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ. Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ? – Можете.
Направили ли сте го?
Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста.
към беседата >>
Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ.
Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко.
Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ.
Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
към беседата >>
Казвате: още не му е дошло врѣмето.
И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ. Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ? – Можете. Направили ли сте го?
Казвате: още не му е дошло врѣмето.
Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби?
към беседата >>
Боленъ на боленъ проповѣдва.
Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ.
Боленъ на боленъ проповѣдва.
Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко.
към беседата >>
Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби.
И отъ съврѣменнитѣ хора се изисква днесъ това, което Христосъ е направилъ. Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ? – Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето.
Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби.
Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора.
към беседата >>
Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога!
Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва.
Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога!
Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта.
към беседата >>
Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби?
Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли да направите сѫщия опитъ? – Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби.
Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби?
Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това.
към беседата >>
Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ!
Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога!
Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ!
Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания.
към беседата >>
Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ.
– Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби?
Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ.
Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тѣзи мѣста още чакатъ.
към беседата >>
Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано.
Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ!
Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано.
Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта.
към беседата >>
Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста.
Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ.
Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста.
Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тѣзи мѣста още чакатъ. Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели.
към беседата >>
Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано.
Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ.
към беседата >>
Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби?
Казвате: още не му е дошло врѣмето. Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста.
Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби?
Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тѣзи мѣста още чакатъ. Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели. Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ.
към беседата >>
Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко.
Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко.
Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ.
към беседата >>
Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора.
Поне днесъ има 10 вакантни мѣста за служби. Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби?
Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора.
И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тѣзи мѣста още чакатъ. Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели. Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ.
към беседата >>
Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта.
Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко.
Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта.
Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ.
към беседата >>
И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това.
Кои отъ васъ искатъ да ви назначатъ на тия служби? Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора.
И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това.
Тѣзи мѣста още чакатъ. Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели. Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ.
към беседата >>
Не, това сѫ ваши схващания.
Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта.
Не, това сѫ ваши схващания.
Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения?
към беседата >>
Тѣзи мѣста още чакатъ.
Говори се, че учителскитѣ мѣста ще се съкращаватъ и това смущава учителитѣ. Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това.
Тѣзи мѣста още чакатъ.
Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели. Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ.
към беседата >>
Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта.
Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания.
Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта.
Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи?
към беседата >>
Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели.
Ето, сега въ цѣлия свѣтъ има 10 вакантни мѣста. Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тѣзи мѣста още чакатъ.
Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели.
Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ.
към беседата >>
Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ.
Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта.
Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ.
Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа.
към беседата >>
Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ.
Колко отъ васъ сте готови да ви назначатъ на тия служби? Отъ 2,000 години до сега не се намѣриха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не си даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тѣзи мѣста още чакатъ. Това сѫ 10-тѣ вакантни мѣста, дѣто седятъ 10-тѣ велики Добродѣтели.
Надѣвамъ се да дойдатъ вече кандидатитѣ.
към беседата >>
Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ.
Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ.
Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ.
По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа?
към беседата >>
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро.
Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ. Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога. Това е човѣшката страна. Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ.
към беседата >>
По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ.
Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ.
По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ.
Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа? Какво означава носътъ?
към беседата >>
Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро.
Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни.
Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ. Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога. Това е човѣшката страна. Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ. Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.
към беседата >>
Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения?
Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ.
Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения?
Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа? Какво означава носътъ? – Носътъ е емблема на човѣшката разумность.
към беседата >>
Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни.
Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ.
Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога. Това е човѣшката страна. Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ. Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.
към беседата >>
Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи?
Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения?
Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи?
– Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа? Какво означава носътъ? – Носътъ е емблема на човѣшката разумность. Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано.
към беседата >>
Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ.
Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога.
Това е човѣшката страна. Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ. Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.
към беседата >>
– Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа.
Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи?
– Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа.
Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа? Какво означава носътъ? – Носътъ е емблема на човѣшката разумность. Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано. Мислите ли, че въ онази сѣмка, която държите въ рѫката си, не се криятъ потенциални.
към беседата >>
Това е човѣшката страна.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ. Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога.
Това е човѣшката страна.
Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ. Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.
към беседата >>
Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа?
Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ. По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа.
Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа?
Какво означава носътъ? – Носътъ е емблема на човѣшката разумность. Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано. Мислите ли, че въ онази сѣмка, която държите въ рѫката си, не се криятъ потенциални. непроявени сили?
към беседата >>
Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ. Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога. Това е човѣшката страна.
Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ.
Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.
към беседата >>
Какво означава носътъ?
По сѫщия начинъ, обаче, Писанието казва, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръстъ. Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа?
Какво означава носътъ?
– Носътъ е емблема на човѣшката разумность. Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано. Мислите ли, че въ онази сѣмка, която държите въ рѫката си, не се криятъ потенциални. непроявени сили? Въ тази сѣмка има скрити сили, които тя може да прояви.
към беседата >>
Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.
Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ. Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога. Това е човѣшката страна. Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ.
Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло.
към беседата >>
– Носътъ е емблема на човѣшката разумность.
Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа? Какво означава носътъ?
– Носътъ е емблема на човѣшката разумность.
Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано. Мислите ли, че въ онази сѣмка, която държите въ рѫката си, не се криятъ потенциални. непроявени сили? Въ тази сѣмка има скрити сили, които тя може да прояви. Кога ще ги прояви?
към беседата >>
Блажени сте въ това, което виждате съ своето съзнание!
Блажени сте въ това, което виждате съ своето съзнание!
Отъ всинца ни се изисква великъ подвигъ за великото самопожертвувание. Само тогава Богъ ще се открие въ тази велика свѣтлина, която наближава да се яви прѣдъ човѣшкитѣ души. И когато се разкрие тази свѣтлина, тогава ще дойде въ васъ вѫтрѣшна велика радость, вѫтрѣшно веселие, вѫтрѣшенъ миръ, което означава ставане, оживѣване и възкресение.
към беседата >>
НАГОРЕ