НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1047
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1047
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Работа и почивка. Любов и Мъдрост
,
НБ
, София, 12.11.1933г.,
Мир в доброто, мир в любовта, мир в истината, но да има мир при онези вечни неправди в света, такъв мир не съществува.
Човек трябва да воюва със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки. С всичко това човек трябва да воюва. Аз не съм за мирния живот. Мирен живот може да има само в доброто, но щом има зло в света, мир не може да има. Когато злото съществува в света и някои проповядват, че трябва да има мир, този мир не е естествен.
Мир в доброто, мир в любовта, мир в истината, но да има мир при онези вечни неправди в света, такъв мир не съществува.
към беседата >>
Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега.
Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега.
Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй. Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде. Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене. Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде. Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш.
към беседата >>
Те са изменили и закона за природата по отношение на своя живот, вследствие на това в живота им има една аномалия.
Да се родят 12 момичета в един дом, това е неестествен процес. Аз съм проследил този въпрос и съм дошъл до това убеждение. Вземете в птиците, например: там се ражда едно мъжко и едно женско, после пак едно мъжко и едно женско. Ако има 10 малки, 5 от тях са мъжки и 5 – женски. В хората, обаче, този закон се е изменил.
Те са изменили и закона за природата по отношение на своя живот, вследствие на това в живота им има една аномалия.
към беседата >>
И тъй, две неща са потребни на човека: работа и почивка.
И тъй, две неща са потребни на човека: работа и почивка.
От друга страна, на човека са потребни любов и мъдрост. Любовта е потребна, за да разберете какво нещо е работата, а мъдростта – за да разберете какво нещо е почивката.
към беседата >>
Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй.
Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега.
Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй.
Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде. Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене. Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде. Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш. И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера.
към беседата >>
Съвременните лекари изследват въпроса каква вреда може да принесе радият на човечеството.
Съвременните лекари изследват въпроса каква вреда може да принесе радият на човечеството.
Според тях, оказа се, че радият е в състояние да измени цвета, формата на нещата и може да деградира един човек, да го върне назад в неговото развитие. Те казват още, че след 20–30 години или най-много след един век ще имаме поколение, много по-хилаво от сегашното.
към беседата >>
От друга страна, на човека са потребни любов и мъдрост.
И тъй, две неща са потребни на човека: работа и почивка.
От друга страна, на човека са потребни любов и мъдрост.
Любовта е потребна, за да разберете какво нещо е работата, а мъдростта – за да разберете какво нещо е почивката.
към беседата >>
Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде.
Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега. Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй.
Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде.
Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене. Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде. Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш. И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера. Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.
към беседата >>
Според тях, оказа се, че радият е в състояние да измени цвета, формата на нещата и може да деградира един човек, да го върне назад в неговото развитие.
Съвременните лекари изследват въпроса каква вреда може да принесе радият на човечеството.
Според тях, оказа се, че радият е в състояние да измени цвета, формата на нещата и може да деградира един човек, да го върне назад в неговото развитие.
Те казват още, че след 20–30 години или най-много след един век ще имаме поколение, много по-хилаво от сегашното.
към беседата >>
Любовта е потребна, за да разберете какво нещо е работата, а мъдростта – за да разберете какво нещо е почивката.
И тъй, две неща са потребни на човека: работа и почивка. От друга страна, на човека са потребни любов и мъдрост.
Любовта е потребна, за да разберете какво нещо е работата, а мъдростта – за да разберете какво нещо е почивката.
към беседата >>
Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене.
Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега. Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй. Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде.
Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене.
Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде. Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш. И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера. Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.
към беседата >>
Те казват още, че след 20–30 години или най-много след един век ще имаме поколение, много по-хилаво от сегашното.
Съвременните лекари изследват въпроса каква вреда може да принесе радият на човечеството. Според тях, оказа се, че радият е в състояние да измени цвета, формата на нещата и може да деградира един човек, да го върне назад в неговото развитие.
Те казват още, че след 20–30 години или най-много след един век ще имаме поколение, много по-хилаво от сегашното.
към беседата >>
Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде.
Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега. Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй. Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде. Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене.
Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде.
Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш. И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера. Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.
към беседата >>
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората.
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората.
Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години. Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява. Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче.
към беседата >>
Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш.
Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега. Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй. Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде. Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене. Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде.
Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш.
И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера. Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.
към беседата >>
Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години.
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората.
Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години.
Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява. Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство.
към беседата >>
И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера.
Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй. Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде. Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене. Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде. Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш.
И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера.
Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.
към беседата >>
Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява.
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората. Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години.
Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява.
Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в природата няма.
към беседата >>
Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.
Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде. Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене. Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде. Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш. И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера.
Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.
към беседата >>
Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират.
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората. Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години. Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява.
Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират.
Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в природата няма. Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка.
към беседата >>
Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта.
Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта.
Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви. С любовта започват всички работи, с любовта започва животът. След като започне животът, тогава ще се явят другите работи. Значи, първо трябва да се яви животът. А двата полюса на живота, това са работата и почивката.
към беседата >>
Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират.
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората. Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години. Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява. Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират.
Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират.
Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в природата няма. Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка. Коя е причината да се народят лоши мисли?
към беседата >>
Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви.
Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта.
Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви.
С любовта започват всички работи, с любовта започва животът. След като започне животът, тогава ще се явят другите работи. Значи, първо трябва да се яви животът. А двата полюса на живота, това са работата и почивката.
към беседата >>
Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче.
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората. Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години. Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява. Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират.
Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче.
Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в природата няма. Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка. Коя е причината да се народят лоши мисли?
към беседата >>
С любовта започват всички работи, с любовта започва животът.
Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта. Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви.
С любовта започват всички работи, с любовта започва животът.
След като започне животът, тогава ще се явят другите работи. Значи, първо трябва да се яви животът. А двата полюса на живота, това са работата и почивката.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство.
Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години. Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява. Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче.
Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство.
Друг ред в природата няма. Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка. Коя е причината да се народят лоши мисли?
към беседата >>
След като започне животът, тогава ще се явят другите работи.
Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта. Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви. С любовта започват всички работи, с любовта започва животът.
След като започне животът, тогава ще се явят другите работи.
Значи, първо трябва да се яви животът. А двата полюса на живота, това са работата и почивката.
към беседата >>
Друг ред в природата няма.
Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява. Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство.
Друг ред в природата няма.
Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка. Коя е причината да се народят лоши мисли?
към беседата >>
Значи, първо трябва да се яви животът.
Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта. Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви. С любовта започват всички работи, с любовта започва животът. След като започне животът, тогава ще се явят другите работи.
Значи, първо трябва да се яви животът.
А двата полюса на живота, това са работата и почивката.
към беседата >>
Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка.
Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в природата няма.
Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка.
Коя е причината да се народят лоши мисли?
към беседата >>
А двата полюса на живота, това са работата и почивката.
Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта. Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви. С любовта започват всички работи, с любовта започва животът. След като започне животът, тогава ще се явят другите работи. Значи, първо трябва да се яви животът.
А двата полюса на живота, това са работата и почивката.
към беседата >>
Коя е причината да се народят лоши мисли?
Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в природата няма. Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка.
Коя е причината да се народят лоши мисли?
към беседата >>
В първата възраст на живота майката работи, детето възприема.
В първата възраст на живота майката работи, детето възприема.
Когато майката остарее, тя почива, а детето работи. Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер. Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност.
към беседата >>
И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота.
И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота.
Аз взимам вярата като един барометър на любовта. Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта. Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим.
към беседата >>
Когато майката остарее, тя почива, а детето работи.
В първата възраст на живота майката работи, детето възприема.
Когато майката остарее, тя почива, а детето работи.
Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер. Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка.
към беседата >>
Аз взимам вярата като един барометър на любовта.
И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота.
Аз взимам вярата като един барометър на любовта.
Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта. Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него.
към беседата >>
Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер.
В първата възраст на живота майката работи, детето възприема. Когато майката остарее, тя почива, а детето работи.
Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер.
Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете.
към беседата >>
Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта.
И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота. Аз взимам вярата като един барометър на любовта.
Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта.
Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата.
към беседата >>
Защо плаче това дете?
В първата възраст на живота майката работи, детето възприема. Когато майката остарее, тя почива, а детето работи. Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер.
Защо плаче това дете?
Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете!
към беседата >>
Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта.
И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота. Аз взимам вярата като един барометър на любовта. Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта.
Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта.
Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие.
към беседата >>
Защо плаче, и то не знае.
В първата възраст на живота майката работи, детето възприема. Когато майката остарее, тя почива, а детето работи. Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер. Защо плаче това дете?
Защо плаче, и то не знае.
Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква.
към беседата >>
Ние в кого вярваме?
И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота. Аз взимам вярата като един барометър на любовта. Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта. Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта.
Ние в кого вярваме?
Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие. Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата.
към беседата >>
Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност.
В първата възраст на живота майката работи, детето възприема. Когато майката остарее, тя почива, а детето работи. Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер. Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае.
Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност.
Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя.
към беседата >>
Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим.
И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота. Аз взимам вярата като един барометър на любовта. Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта. Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме?
Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим.
Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие. Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата. Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия.
към беседата >>
Жена му беше белгийка.
Когато майката остарее, тя почива, а детето работи. Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер. Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност.
Жена му беше белгийка.
– „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве.
към беседата >>
Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него.
Аз взимам вярата като един барометър на любовта. Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта. Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим.
Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него.
Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие. Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата. Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия. Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
към беседата >>
– „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете.
Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер. Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка.
– „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете.
Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете.
към беседата >>
Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата.
Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта. Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него.
Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата.
Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие. Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата. Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия. Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
към беседата >>
Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете!
Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете.
Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете!
По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него.
към беседата >>
Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие.
Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата.
Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие.
Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата. Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия. Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
към беседата >>
По едно време като зарева това дете, че не млъква.
Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете!
По едно време като зарева това дете, че не млъква.
Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна.
към беседата >>
Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата.
Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие.
Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата.
Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия. Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
към беседата >>
Нищо не мога да направя, за да го успокоя.
Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква.
Нищо не мога да направя, за да го успокоя.
То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна. Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него.
към беседата >>
Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия.
Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие. Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата.
Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия.
Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
към беседата >>
То реве ли, реве.
Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя.
То реве ли, реве.
Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна. Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него. Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога.
към беседата >>
Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие. Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата. Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия.
Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
към беседата >>
Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете.
– „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве.
Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете.
Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна. Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него. Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога. И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.
към беседата >>
Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни.
Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни.
Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично. Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни. В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде. Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни. Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот.
към беседата >>
Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него.
Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете.
Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него.
Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна. Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него. Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога. И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.
към беседата >>
Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично.
Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни.
Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично.
Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни. В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде. Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни. Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот. Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота.
към беседата >>
Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна.
По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него.
Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна.
Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него. Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога. И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.
към беседата >>
Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни.
Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни. Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично.
Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни.
В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде. Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни. Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот. Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота. Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.
към беседата >>
Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него.
Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна.
Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него.
Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога. И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.
към беседата >>
В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде.
Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни. Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично. Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни.
В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде.
Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни. Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот. Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота. Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.
към беседата >>
Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога.
То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна. Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него.
Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога.
И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.
към беседата >>
Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни.
Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни. Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично. Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни. В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде.
Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни.
Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот. Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота. Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.
към беседата >>
И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.
Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна. Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него. Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога.
И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.
към беседата >>
Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот.
Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни. Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично. Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни. В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде. Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни.
Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот.
Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота. Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.
към беседата >>
Как мислите, каква ще е била тази молитва?
Как мислите, каква ще е била тази молитва?
Всеки случай, тя не е била механическа молитва. Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си.
към беседата >>
Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота.
Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично. Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни. В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде. Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни. Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот.
Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота.
Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.
към беседата >>
Всеки случай, тя не е била механическа молитва.
Как мислите, каква ще е била тази молитва?
Всеки случай, тя не е била механическа молитва.
Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си. Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него.
към беседата >>
Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.
Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни. В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде. Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни. Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот. Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота.
Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.
към беседата >>
Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
Как мислите, каква ще е била тази молитва? Всеки случай, тя не е била механическа молитва.
Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си. Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него. Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея.
към беседата >>
При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри.
При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри.
Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени. Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени. Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат. Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща. Този закон обуславя целия живот.
към беседата >>
Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
Как мислите, каква ще е била тази молитва? Всеки случай, тя не е била механическа молитва. Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си. Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него. Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея. Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.
към беседата >>
Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени.
При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри.
Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени.
Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени. Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат. Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща. Този закон обуславя целия живот.
към беседата >>
Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза.
Как мислите, каква ще е била тази молитва? Всеки случай, тя не е била механическа молитва. Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза.
Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си. Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него. Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея. Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.
към беседата >>
Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени.
При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри. Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени.
Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени.
Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат. Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща. Този закон обуславя целия живот.
към беседата >>
Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си.
Как мислите, каква ще е била тази молитва? Всеки случай, тя не е била механическа молитва. Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза.
Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си.
Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него. Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея. Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.
към беседата >>
Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат.
При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри. Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени. Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени.
Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат.
Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща. Този закон обуславя целия живот.
към беседата >>
Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него.
Всеки случай, тя не е била механическа молитва. Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си.
Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него.
Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея. Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.
към беседата >>
Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща.
При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри. Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени. Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени. Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат.
Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща.
Този закон обуславя целия живот.
към беседата >>
Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея.
Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си. Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него.
Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея.
Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.
към беседата >>
Този закон обуславя целия живот.
При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри. Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени. Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени. Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат. Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща.
Този закон обуславя целия живот.
към беседата >>
Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.
Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си. Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него. Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея.
Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.
към беседата >>
Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме.
Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме.
Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо? Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено. През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот. Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто. Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
към беседата >>
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават.
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават.
Какво ще правим тогава? Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа. Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него.
към беседата >>
Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо?
Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме.
Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо?
Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено. През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот. Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто. Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
към беседата >>
Какво ще правим тогава?
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават.
Какво ще правим тогава?
Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа. Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение.
към беседата >>
Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено.
Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме. Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо?
Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено.
През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот. Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто. Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
към беседата >>
Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа.
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават. Какво ще правим тогава?
Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа.
Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли?
към беседата >>
През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот.
Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме. Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо? Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено.
През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот.
Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто. Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
към беседата >>
Вие никога не сте викали Господа.
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават. Какво ще правим тогава? Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа.
Вие никога не сте викали Господа.
Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея?
към беседата >>
Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто.
Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме. Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо? Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено. През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот.
Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто.
Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
към беседата >>
Казвали сте: „Защо ни е Господ?
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават. Какво ще правим тогава? Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа. Вие никога не сте викали Господа.
Казвали сте: „Защо ни е Господ?
“ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение.
към беседата >>
Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме. Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо? Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено. През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот. Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто.
Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
към беседата >>
“ Постоянно сте се съмнявали в Него.
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават. Какво ще правим тогава? Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа. Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ?
“ Постоянно сте се съмнявали в Него.
Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш.
към беседата >>
И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява.
И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява.
Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате. И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш. Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита. Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.
към беседата >>
Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение.
Какво ще правим тогава? Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа. Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него.
Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение.
– „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как?
към беседата >>
Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате.
И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява.
Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате.
И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш. Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита. Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.
към беседата >>
– „Да, по-глупава работа от молитвата има ли?
Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа. Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение.
– „Да, по-глупава работа от молитвата има ли?
“ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се.
към беседата >>
И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш.
И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява. Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате.
И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш.
Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита. Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.
към беседата >>
“ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея?
Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли?
“ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея?
Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава.
към беседата >>
Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита.
И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява. Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате. И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш.
Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита.
Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.
към беседата >>
Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение.
Казвали сте: „Защо ни е Господ? “ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея?
Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение.
Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава. Тогава няма никакво унижение.
към беседата >>
Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.
И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява. Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате. И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш. Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита.
Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.
към беседата >>
Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш.
“ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение.
Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш.
И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава. Тогава няма никакво унижение. Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко.
към беседата >>
Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това.
Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това.
Най-първо, вие не постъпвате свободно. Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки. Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл. Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава? Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива.
към беседата >>
И силният се моли. Как?
Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш.
И силният се моли. Как?
Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава. Тогава няма никакво унижение. Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко. За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.
към беседата >>
Най-първо, вие не постъпвате свободно.
Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това.
Най-първо, вие не постъпвате свободно.
Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки. Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл. Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава? Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива. Значи трябва да се тури спирачка на любовта.
към беседата >>
Като се счупи кракът му, се моли, разбира се.
– „Да, по-глупава работа от молитвата има ли? “ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как?
Като се счупи кракът му, се моли, разбира се.
При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава. Тогава няма никакво унижение. Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко. За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.
към беседата >>
Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки.
Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това. Най-първо, вие не постъпвате свободно.
Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки.
Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл. Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава? Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива. Значи трябва да се тури спирачка на любовта.
към беседата >>
При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава.
“ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се.
При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава.
Тогава няма никакво унижение. Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко. За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.
към беседата >>
Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл.
Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това. Най-първо, вие не постъпвате свободно. Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки.
Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл.
Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава? Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива. Значи трябва да се тури спирачка на любовта.
към беседата >>
Тогава няма никакво унижение.
Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава.
Тогава няма никакво унижение.
Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко. За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.
към беседата >>
Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава?
Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това. Най-първо, вие не постъпвате свободно. Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки. Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл.
Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава?
Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива. Значи трябва да се тури спирачка на любовта.
към беседата >>
Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко.
Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава. Тогава няма никакво унижение.
Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко.
За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.
към беседата >>
Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива.
Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това. Най-първо, вие не постъпвате свободно. Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки. Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл. Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава?
Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива.
Значи трябва да се тури спирачка на любовта.
към беседата >>
За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.
И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава. Тогава няма никакво унижение. Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко.
За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.
към беседата >>
Значи трябва да се тури спирачка на любовта.
Най-първо, вие не постъпвате свободно. Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки. Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл. Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава? Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива.
Значи трябва да се тури спирачка на любовта.
към беседата >>
Сега ще приведа това положение във вашия живот.
Сега ще приведа това положение във вашия живот.
Вие никога не трябва да оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки да носят силните ви мисли, желания и постъпки. Ако правите това, вие никога няма да можете да си починете. Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те да услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки. Силните ви мисли, желания и постъпки трябва да услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.
към беседата >>
Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане!
Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане!
За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка. Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество.
към беседата >>
Вие никога не трябва да оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки да носят силните ви мисли, желания и постъпки.
Сега ще приведа това положение във вашия живот.
Вие никога не трябва да оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки да носят силните ви мисли, желания и постъпки.
Ако правите това, вие никога няма да можете да си починете. Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те да услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки. Силните ви мисли, желания и постъпки трябва да услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.
към беседата >>
За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка.
Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане!
За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка.
Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе.
към беседата >>
Ако правите това, вие никога няма да можете да си починете.
Сега ще приведа това положение във вашия живот. Вие никога не трябва да оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки да носят силните ви мисли, желания и постъпки.
Ако правите това, вие никога няма да можете да си починете.
Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те да услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки. Силните ви мисли, желания и постъпки трябва да услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.
към беседата >>
Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо.
Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане! За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка.
Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо.
Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга.
към беседата >>
Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те да услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки.
Сега ще приведа това положение във вашия живот. Вие никога не трябва да оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки да носят силните ви мисли, желания и постъпки. Ако правите това, вие никога няма да можете да си починете.
Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те да услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки.
Силните ви мисли, желания и постъпки трябва да услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.
към беседата >>
Какво ще добие?
Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане! За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка. Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо.
Какво ще добие?
И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете.
към беседата >>
Силните ви мисли, желания и постъпки трябва да услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.
Сега ще приведа това положение във вашия живот. Вие никога не трябва да оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки да носят силните ви мисли, желания и постъпки. Ако правите това, вие никога няма да можете да си починете. Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те да услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки.
Силните ви мисли, желания и постъпки трябва да услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.
към беседата >>
И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш.
Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане! За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка. Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие?
И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш.
Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде.
към беседата >>
В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят.
В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят.
Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот. Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим. Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка?
към беседата >>
Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество.
Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане! За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка. Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш.
Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество.
Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод.
към беседата >>
Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот.
В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят.
Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот.
Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим. Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много.
към беседата >>
Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе.
За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка. Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество.
Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе.
Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте.
към беседата >>
Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим.
В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят. Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот.
Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим.
Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа.
към беседата >>
Те ще ви бъдат в пълна услуга.
Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе.
Те ще ви бъдат в пълна услуга.
Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте. Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо.
към беседата >>
Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света.
В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят. Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот. Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим.
Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света.
В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден.
към беседата >>
Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете.
Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга.
Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете.
Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте. Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо. Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
към беседата >>
В разумното има почивка, в неразумното има работа.
В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят. Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот. Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим. Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света.
В разумното има почивка, в неразумното има работа.
Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден!
към беседата >>
Този закон работи навсякъде.
И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете.
Този закон работи навсякъде.
Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте. Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо. Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
към беседата >>
Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка?
В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят. Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот. Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим. Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа.
Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка?
Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа.
към беседата >>
Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод.
Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде.
Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод.
Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте. Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо. Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
към беседата >>
Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много.
Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот. Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим. Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка?
Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много.
Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа. Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа.
към беседата >>
Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте.
Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод.
Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте.
Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо. Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
към беседата >>
Всичкото нещастие е в чрезмерната работа.
Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим. Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много.
Всичкото нещастие е в чрезмерната работа.
Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа. Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа. Това ще бъде една почивка за стомаха.
към беседата >>
Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо.
Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте.
Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо.
Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
към беседата >>
Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден.
Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа.
Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден.
Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа. Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа. Това ще бъде една почивка за стомаха. И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
към беседата >>
Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте. Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо.
Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
към беседата >>
Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден!
В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден.
Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден!
В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа. Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа. Това ще бъде една почивка за стомаха. И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
към беседата >>
И тъй, на хората е нужна почивка.
И тъй, на хората е нужна почивка.
Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката.
към беседата >>
В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа.
Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден!
В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа.
Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа. Това ще бъде една почивка за стомаха. И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
към беседата >>
Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли.
И тъй, на хората е нужна почивка.
Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли.
Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива.
към беседата >>
Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа.
Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа.
Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа.
Това ще бъде една почивка за стомаха. И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
към беседата >>
Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време.
И тъй, на хората е нужна почивка. Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли.
Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време.
Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен.
към беседата >>
Това ще бъде една почивка за стомаха.
Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа. Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа.
Това ще бъде една почивка за стомаха.
И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
към беседата >>
Доброто може да се тури за основа само при работата.
И тъй, на хората е нужна почивка. Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време.
Доброто може да се тури за основа само при работата.
Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому.
към беседата >>
И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа. Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа. Това ще бъде една почивка за стомаха.
И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
към беседата >>
Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто.
И тъй, на хората е нужна почивка. Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата.
Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто.
Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот.
към беседата >>
Здравето е израз на добротата.
Здравето е израз на добротата.
Само добрият, умният човек може да бъде здрав. Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата. Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива. Има нещо хубаво в почивката. Най-хубавите неща се добиват в почивката.
към беседата >>
Доброто може да се тури на работа само при почивката.
И тъй, на хората е нужна почивка. Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто.
Доброто може да се тури на работа само при почивката.
Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората?
към беседата >>
Само добрият, умният човек може да бъде здрав.
Здравето е израз на добротата.
Само добрият, умният човек може да бъде здрав.
Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата. Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива. Има нещо хубаво в почивката. Най-хубавите неща се добиват в почивката. След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си.
към беседата >>
Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива.
Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката.
Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива.
И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам.
към беседата >>
Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата.
Здравето е израз на добротата. Само добрият, умният човек може да бъде здрав.
Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата.
Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива. Има нещо хубаво в почивката. Най-хубавите неща се добиват в почивката. След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си. Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
към беседата >>
И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен.
Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива.
И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен.
След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции.
към беседата >>
Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива.
Здравето е израз на добротата. Само добрият, умният човек може да бъде здрав. Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата.
Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива.
Има нещо хубаво в почивката. Най-хубавите неща се добиват в почивката. След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си. Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
към беседата >>
След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому.
Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен.
След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому.
Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции. Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция?
към беседата >>
Има нещо хубаво в почивката.
Здравето е израз на добротата. Само добрият, умният човек може да бъде здрав. Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата. Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива.
Има нещо хубаво в почивката.
Най-хубавите неща се добиват в почивката. След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си. Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
към беседата >>
Това е в практическия живот.
Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому.
Това е в практическия живот.
Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции. Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция? От лекцията му нищо няма да излезе.
към беседата >>
Най-хубавите неща се добиват в почивката.
Здравето е израз на добротата. Само добрият, умният човек може да бъде здрав. Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата. Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива. Има нещо хубаво в почивката.
Най-хубавите неща се добиват в почивката.
След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си. Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
към беседата >>
Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората?
Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот.
Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората?
Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции. Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция? От лекцията му нищо няма да излезе.
към беседата >>
След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си.
Само добрият, умният човек може да бъде здрав. Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата. Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива. Има нещо хубаво в почивката. Най-хубавите неща се добиват в почивката.
След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си.
Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
към беседата >>
Ако съм си починал, ще мога да помагам.
Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората?
Ако съм си починал, ще мога да помагам.
Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции. Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция? От лекцията му нищо няма да излезе.
към беседата >>
Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата. Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива. Има нещо хубаво в почивката. Най-хубавите неща се добиват в почивката. След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си.
Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
към беседата >>
Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции.
И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам.
Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции.
Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция? От лекцията му нищо няма да излезе.
към беседата >>
Казвам: Най-голямото е мъдростта.
Казвам: Най-голямото е мъдростта.
Необходимо е едно знание за почивката. Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът. Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова. Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора. Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото.
към беседата >>
Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция?
След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции.
Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция?
От лекцията му нищо няма да излезе.
към беседата >>
Необходимо е едно знание за почивката.
Казвам: Най-голямото е мъдростта.
Необходимо е едно знание за почивката.
Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът. Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова. Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора. Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото. Ние искаме всичко държавата да уреди.
към беседата >>
От лекцията му нищо няма да излезе.
Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции. Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция?
От лекцията му нищо няма да излезе.
към беседата >>
Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът.
Казвам: Най-голямото е мъдростта. Необходимо е едно знание за почивката.
Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът.
Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова. Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора. Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото. Ние искаме всичко държавата да уреди. Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.
към беседата >>
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид.
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид.
Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си. Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието. Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него.
към беседата >>
Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова.
Казвам: Най-голямото е мъдростта. Необходимо е едно знание за почивката. Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът.
Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова.
Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора. Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото. Ние искаме всичко държавата да уреди. Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.
към беседата >>
Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си.
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид.
Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си.
Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието. Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна.
към беседата >>
Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора.
Казвам: Най-голямото е мъдростта. Необходимо е едно знание за почивката. Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът. Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова.
Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора.
Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото. Ние искаме всичко държавата да уреди. Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.
към беседата >>
Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието.
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид. Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си.
Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието.
Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство.
към беседата >>
Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото.
Казвам: Най-голямото е мъдростта. Необходимо е едно знание за почивката. Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът. Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова. Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора.
Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото.
Ние искаме всичко държавата да уреди. Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.
към беседата >>
Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота.
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид. Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си. Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието.
Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота.
Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат.
към беседата >>
Ние искаме всичко държавата да уреди.
Необходимо е едно знание за почивката. Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът. Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова. Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора. Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото.
Ние искаме всичко държавата да уреди.
Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.
към беседата >>
Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш?
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид. Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си. Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието. Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота.
Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш?
Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно.
към беседата >>
Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.
Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът. Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова. Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора. Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото. Ние искаме всичко държавата да уреди.
Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.
към беседата >>
Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него.
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид. Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си. Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието. Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш?
Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него.
По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище.
към беседата >>
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите.
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите.
Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане. Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания. Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има. И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят. Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.
към беседата >>
По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна.
Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си. Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието. Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него.
По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна.
Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия.
към беседата >>
Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане.
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите.
Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане.
Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания. Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има. И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят. Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.
към беседата >>
Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство.
Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието. Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна.
Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство.
Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия. Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.
към беседата >>
Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания.
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите. Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане.
Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания.
Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има. И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят. Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.
към беседата >>
Някой се оплаква, че не го обичат.
Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство.
Някой се оплаква, че не го обичат.
Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия. Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.
към беседата >>
Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има.
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите. Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане. Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания.
Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има.
И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят. Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.
към беседата >>
Това положение за мене е ясно.
Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат.
Това положение за мене е ясно.
Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия. Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.
към беседата >>
И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят.
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите. Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане. Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания. Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има.
И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят.
Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.
към беседата >>
Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище.
Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно.
Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище.
Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия. Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.
към беседата >>
Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите. Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане. Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания. Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има. И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят.
Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.
към беседата >>
Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия.
По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище.
Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия.
Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.
към беседата >>
Сега ние очакваме на Господа да оправи света.
Сега ние очакваме на Господа да оправи света.
Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно. Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат?
към беседата >>
Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.
Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия.
Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.
към беседата >>
Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно.
Сега ние очакваме на Господа да оправи света.
Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно.
Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята.
към беседата >>
Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как?
Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как?
Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него. Това се е случило в Америка. Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи.
към беседата >>
Вярна е тази идея, но като концепция е крива.
Сега ние очакваме на Господа да оправи света. Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно.
Вярна е тази идея, но като концепция е крива.
Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него.
Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как?
Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него.
Това се е случило в Америка. Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно.
към беседата >>
Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния?
Сега ние очакваме на Господа да оправи света. Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно. Вярна е тази идея, но като концепция е крива.
Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния?
То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират.
към беседата >>
Това се е случило в Америка.
Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как? Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него.
Това се е случило в Америка.
Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ.
към беседата >>
То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни.
Сега ние очакваме на Господа да оправи света. Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно. Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния?
То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни.
Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо?
към беседата >>
Знаете, че американците са малко ексцентрични хора.
Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как? Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него. Това се е случило в Америка.
Знаете, че американците са малко ексцентрични хора.
Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи.
към беседата >>
Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат?
Сега ние очакваме на Господа да оправи света. Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно. Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни.
Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат?
Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение.
към беседата >>
Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи.
Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как? Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него. Това се е случило в Америка. Знаете, че американците са малко ексцентрични хора.
Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи.
[Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно.
към беседата >>
Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята.
Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно. Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат?
Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята.
Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие!
към беседата >>
[Той] все не се решавал да ѝ предложи.
Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как? Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него. Това се е случило в Америка. Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи.
[Той] все не се решавал да ѝ предложи.
Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно. Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него.
към беседата >>
Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини.
Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята.
Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини.
Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат.
към беседата >>
Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно.
Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него. Това се е случило в Америка. Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи.
Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно.
Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно. Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него. А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
към беседата >>
Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират.
Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини.
Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират.
Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес?
към беседата >>
Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ.
Това се е случило в Америка. Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно.
Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ.
Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно. Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него. А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
към беседата >>
Как може да се приложи това благо?
То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират.
Как може да се приложи това благо?
Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес? Те могат да издадат един закон или една заповед.
към беседата >>
Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи.
Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ.
Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи.
Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно. Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него. А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
към беседата >>
Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение.
Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо?
Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение.
Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес? Те могат да издадат един закон или една заповед. Но кой ще я изпълни?
към беседата >>
Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно.
Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи.
Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно.
Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него. А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение.
Чудни сте вие!
Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес? Те могат да издадат един закон или една заповед. Но кой ще я изпълни? Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?
към беседата >>
Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него.
[Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно.
Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него.
А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
към беседата >>
Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат.
Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие!
Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат.
Какво могат да направят министрите днес? Те могат да издадат един закон или една заповед. Но кой ще я изпълни? Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?
към беседата >>
А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно. Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него.
А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
към беседата >>
Какво могат да направят министрите днес?
Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат.
Какво могат да направят министрите днес?
Те могат да издадат един закон или една заповед. Но кой ще я изпълни? Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?
към беседата >>
Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата.
Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата.
Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите. Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане. Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана. Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа. Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин?
към беседата >>
Те могат да издадат един закон или една заповед.
Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес?
Те могат да издадат един закон или една заповед.
Но кой ще я изпълни? Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?
към беседата >>
Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите.
Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата.
Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите.
Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане. Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана. Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа. Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин? Това са изключения.
към беседата >>
Но кой ще я изпълни?
Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес? Те могат да издадат един закон или една заповед.
Но кой ще я изпълни?
Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?
към беседата >>
Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане.
Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата. Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите.
Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане.
Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана. Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа. Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин? Това са изключения.
към беседата >>
Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?
Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес? Те могат да издадат един закон или една заповед. Но кой ще я изпълни?
Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?
към беседата >>
Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана.
Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата. Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите. Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане.
Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана.
Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа. Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин? Това са изключения.
към беседата >>
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним.
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним.
Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително.
към беседата >>
Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа.
Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата. Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите. Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане. Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана.
Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа.
Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин? Това са изключения.
към беседата >>
Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили.
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним.
Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили.
Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително. Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.
към беседата >>
Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин?
Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата. Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите. Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане. Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана. Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа.
Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин?
Това са изключения.
към беседата >>
Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия.
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним. Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили.
Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия.
Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително. Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.
към беседата >>
Това са изключения.
Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите. Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане. Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана. Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа. Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин?
Това са изключения.
към беседата >>
Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват.
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним. Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия.
Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват.
Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително. Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.
към беседата >>
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш.
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш.
Нищо повече. В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него.
към беседата >>
Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях.
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним. Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват.
Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях.
Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително. Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.
към беседата >>
Нищо повече.
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш.
Нищо повече.
В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си.
към беседата >>
Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително.
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним. Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях.
Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително.
Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.
към беседата >>
В този закон няма изключение.
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш. Нищо повече.
В този закон няма изключение.
Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон.
към беседата >>
Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.
Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително.
Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.
към беседата >>
Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече.
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш. Нищо повече. В този закон няма изключение.
Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече.
Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата.
към беседата >>
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме.
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме.
Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата. То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света. Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така. Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо. Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
към беседата >>
Не насилвай работите.
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш. Нищо повече. В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече.
Не насилвай работите.
Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата.
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме.
Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата.
То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света. Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така. Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо. Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
към беседата >>
Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него.
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш. Нищо повече. В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите.
Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него.
Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата.
към беседата >>
То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света.
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме. Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата.
То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света.
Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така. Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо. Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
към беседата >>
Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си.
Нищо повече. В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него.
Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си.
Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата.
към беседата >>
Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така.
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме. Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата. То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света.
Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така.
Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо. Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
към беседата >>
Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон.
В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си.
Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон.
Не пресилвайте реда на нещата.
към беседата >>
Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо.
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме. Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата. То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света. Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така.
Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо.
Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
към беседата >>
Не пресилвайте реда на нещата.
Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон.
Не пресилвайте реда на нещата.
към беседата >>
Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме. Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата. То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света. Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така. Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо.
Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
към беседата >>
Някой може да каже: „От мене човек не може да стане.
Някой може да каже: „От мене човек не може да стане.
Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка.
към беседата >>
Казвате: „Как може да бъде силна?
Казвате: „Как може да бъде силна?
“ Като направи една погрешка. Който не е направил една погрешка, той е слаб човек. Казвате: „Как да добия тази сила? “ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек.
към беседата >>
Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш.
Някой може да каже: „От мене човек не може да стане.
Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш.
Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението.
към беседата >>
“ Като направи една погрешка.
Казвате: „Как може да бъде силна?
“ Като направи една погрешка.
Който не е направил една погрешка, той е слаб човек. Казвате: „Как да добия тази сила? “ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си.
към беседата >>
Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон.
Някой може да каже: „От мене човек не може да стане. Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш.
Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон.
Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание.
към беседата >>
Който не е направил една погрешка, той е слаб човек.
Казвате: „Как може да бъде силна? “ Като направи една погрешка.
Който не е направил една погрешка, той е слаб човек.
Казвате: „Как да добия тази сила? “ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си?
към беседата >>
Какъв пример може да се извади от Наполеона?
Някой може да каже: „От мене човек не може да стане. Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон.
Какъв пример може да се извади от Наполеона?
Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали.
към беседата >>
Казвате: „Как да добия тази сила?
Казвате: „Как може да бъде силна? “ Като направи една погрешка. Който не е направил една погрешка, той е слаб човек.
Казвате: „Как да добия тази сила?
“ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита.
към беседата >>
Той пресили нещата.
Някой може да каже: „От мене човек не може да стане. Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона?
Той пресили нещата.
Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа.
към беседата >>
“ Сам ще изправите погрешката си.
Казвате: „Как може да бъде силна? “ Като направи една погрешка. Който не е направил една погрешка, той е слаб човек. Казвате: „Как да добия тази сила?
“ Сам ще изправите погрешката си.
Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив.
към беседата >>
Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка.
Някой може да каже: „От мене човек не може да стане. Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата.
Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка.
Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“.
към беседата >>
Който може да изправи погрешката си, той е силен човек.
Казвате: „Как може да бъде силна? “ Като направи една погрешка. Който не е направил една погрешка, той е слаб човек. Казвате: „Как да добия тази сила? “ Сам ще изправите погрешката си.
Който може да изправи погрешката си, той е силен човек.
Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив. Направи един опит и после ще видиш.
към беседата >>
Така поне го обвиняват онези, които знаят положението.
Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка.
Така поне го обвиняват онези, които знаят положението.
Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този.
към беседата >>
Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си.
“ Като направи една погрешка. Който не е направил една погрешка, той е слаб човек. Казвате: „Как да добия тази сила? “ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек.
Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си.
Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив. Направи един опит и после ще видиш. Така правят хората опити и с аеропланите.
към беседата >>
Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание.
Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението.
Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание.
Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този. Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.
към беседата >>
Казвате: „Как да изправим погрешката си?
Който не е направил една погрешка, той е слаб човек. Казвате: „Как да добия тази сила? “ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си.
Казвате: „Как да изправим погрешката си?
“ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив. Направи един опит и после ще видиш. Така правят хората опити и с аеропланите. Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.
към беседата >>
Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали.
Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание.
Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали.
И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този. Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.
към беседата >>
“ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита.
Казвате: „Как да добия тази сила? “ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си?
“ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита.
Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив. Направи един опит и после ще видиш. Така правят хората опити и с аеропланите. Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.
към беседата >>
И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа.
Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали.
И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа.
И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този. Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.
към беседата >>
Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив.
“ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита.
Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив.
Направи един опит и после ще видиш. Така правят хората опити и с аеропланите. Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.
към беседата >>
И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“.
Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа.
И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“.
Много труден въпрос е този. Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.
към беседата >>
Направи един опит и после ще видиш.
Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив.
Направи един опит и после ще видиш.
Така правят хората опити и с аеропланите. Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.
към беседата >>
Много труден въпрос е този.
Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“.
Много труден въпрос е този.
Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.
към беседата >>
Така правят хората опити и с аеропланите.
Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив. Направи един опит и после ще видиш.
Така правят хората опити и с аеропланите.
Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.
към беседата >>
Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.
Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този.
Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.
към беседата >>
Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.
Казвате: „Как да изправим погрешката си? “ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив. Направи един опит и после ще видиш. Така правят хората опити и с аеропланите.
Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.
към беседата >>
Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир.
Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир.
Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното. Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе. Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне. Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не. Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката?
към беседата >>
Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи.
Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи.
Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот. Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот. Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности.
към беседата >>
Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното.
Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир.
Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното.
Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе. Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне. Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не. Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката? “ – „Остави се, видях и патих, докато изляза.
към беседата >>
Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот.
Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи.
Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот.
Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот. Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности. Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях.
към беседата >>
Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе.
Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир. Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното.
Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе.
Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне. Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не. Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката? “ – „Остави се, видях и патих, докато изляза. Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“
към беседата >>
Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот.
Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи. Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот.
Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот.
Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности. Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях. Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея?
към беседата >>
Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне.
Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир. Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното. Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе.
Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне.
Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не. Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката? “ – „Остави се, видях и патих, докато изляза. Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“
към беседата >>
Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили.
Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи. Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот. Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот.
Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили.
Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности. Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях. Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея? Тя скоро ще изгуби своето положение.
към беседата >>
Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не.
Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир. Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното. Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе. Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне.
Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не.
Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката? “ – „Остави се, видях и патих, докато изляза. Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“
към беседата >>
Той трябва да чака този момент, да не бърза.
Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи. Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот. Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот. Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили.
Той трябва да чака този момент, да не бърза.
Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности. Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях. Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея? Тя скоро ще изгуби своето положение.
към беседата >>
Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката?
Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир. Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното. Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе. Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне. Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не.
Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката?
“ – „Остави се, видях и патих, докато изляза. Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“
към беседата >>
Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности.
Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи. Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот. Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот. Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза.
Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности.
Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях. Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея? Тя скоро ще изгуби своето положение.
към беседата >>
“ – „Остави се, видях и патих, докато изляза.
Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното. Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе. Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне. Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не. Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката?
“ – „Остави се, видях и патих, докато изляза.
Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“
към беседата >>
Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях.
Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот. Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот. Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности.
Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях.
Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея? Тя скоро ще изгуби своето положение.
към беседата >>
Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“
Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе. Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне. Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не. Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката? “ – „Остави се, видях и патих, докато изляза.
Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“
към беседата >>
Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея?
Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот. Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности. Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях.
Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея?
Тя скоро ще изгуби своето положение.
към беседата >>
Казвам: Това са стеснителните условия, които съществуват и в природата.
Казвам: Това са стеснителните условия, които съществуват и в природата.
Хванат те там и докато не обещаеш, че ще платиш нещо, няма да те пуснат. Ще платиш на общо основание и много пъти ще си кажеш: „Не ми трябваше да минавам през дупката на светиите.“ Не минавайте през дупката на светиите.
към беседата >>
Тя скоро ще изгуби своето положение.
Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности. Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях. Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея?
Тя скоро ще изгуби своето положение.
към беседата >>
Хванат те там и докато не обещаеш, че ще платиш нещо, няма да те пуснат.
Казвам: Това са стеснителните условия, които съществуват и в природата.
Хванат те там и докато не обещаеш, че ще платиш нещо, няма да те пуснат.
Ще платиш на общо основание и много пъти ще си кажеш: „Не ми трябваше да минавам през дупката на светиите.“ Не минавайте през дупката на светиите.
към беседата >>
Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат.
Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат.
Каквото пожелае човек, това може да стане. Един ден цар може да бъде. Но кога? Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето.
към беседата >>
Ще платиш на общо основание и много пъти ще си кажеш: „Не ми трябваше да минавам през дупката на светиите.“ Не минавайте през дупката на светиите.
Казвам: Това са стеснителните условия, които съществуват и в природата. Хванат те там и докато не обещаеш, че ще платиш нещо, няма да те пуснат.
Ще платиш на общо основание и много пъти ще си кажеш: „Не ми трябваше да минавам през дупката на светиите.“ Не минавайте през дупката на светиите.
към беседата >>
Каквото пожелае човек, това може да стане.
Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат.
Каквото пожелае човек, това може да стане.
Един ден цар може да бъде. Но кога? Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят.
към беседата >>
Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство.
Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство.
Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание. Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия. В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности. Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи? Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?
към беседата >>
Един ден цар може да бъде.
Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат. Каквото пожелае човек, това може да стане.
Един ден цар може да бъде.
Но кога? Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът.
към беседата >>
Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание.
Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство.
Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание.
Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия. В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности. Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи? Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?
към беседата >>
Но кога?
Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат. Каквото пожелае човек, това може да стане. Един ден цар може да бъде.
Но кога?
Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе.
към беседата >>
Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия.
Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство. Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание.
Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия.
В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности. Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи? Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?
към беседата >>
Когато му дойде времето.
Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат. Каквото пожелае човек, това може да стане. Един ден цар може да бъде. Но кога?
Когато му дойде времето.
Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе.
към беседата >>
В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности.
Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство. Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание. Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия.
В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности.
Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи? Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?
към беседата >>
Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето.
Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат. Каквото пожелае човек, това може да стане. Един ден цар може да бъде. Но кога? Когато му дойде времето.
Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето.
Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея.
към беседата >>
Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи?
Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство. Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание. Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия. В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности.
Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи?
Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?
към беседата >>
Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят.
Каквото пожелае човек, това може да стане. Един ден цар може да бъде. Но кога? Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето.
Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят.
Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея. И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака.
към беседата >>
Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?
Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство. Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание. Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия. В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности. Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи?
Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?
към беседата >>
Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът.
Един ден цар може да бъде. Но кога? Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят.
Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът.
Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея. И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака. Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал.
към беседата >>
При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си.
При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си.
Някой мъж казва, че жена му не го обичала. Защо не го обичала? Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание.
към беседата >>
Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе.
Но кога? Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът.
Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе.
Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея. И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака. Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал. По този начин работите ви ще бъдат уредени.
към беседата >>
Някой мъж казва, че жена му не го обичала.
При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си.
Някой мъж казва, че жена му не го обичала.
Защо не го обичала? Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов.
към беседата >>
Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе.
Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе.
Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе.
Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея. И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака. Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал. По този начин работите ви ще бъдат уредени.
към беседата >>
Защо не го обичала?
При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си. Някой мъж казва, че жена му не го обичала.
Защо не го обичала?
Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов.
към беседата >>
Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея.
Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе.
Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея.
И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака. Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал. По този начин работите ви ще бъдат уредени.
към беседата >>
Казала, че не бил за обичане.
При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си. Някой мъж казва, че жена му не го обичала. Защо не го обичала?
Казала, че не бил за обичане.
Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта.
към беседата >>
И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака.
Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея.
И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака.
Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал. По този начин работите ви ще бъдат уредени.
към беседата >>
Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти?
При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си. Някой мъж казва, че жена му не го обичала. Защо не го обичала? Казала, че не бил за обичане.
Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти?
Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта. Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека.
към беседата >>
Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал.
Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея. И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака.
Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал.
По този начин работите ви ще бъдат уредени.
към беседата >>
Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание.
При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си. Някой мъж казва, че жена му не го обичала. Защо не го обичала? Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти?
Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание.
Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта. Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека. Какво ли не си мисли той тогава.
към беседата >>
По този начин работите ви ще бъдат уредени.
Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея. И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака. Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал.
По този начин работите ви ще бъдат уредени.
към беседата >>
Не е лесно да страдаш от любов.
Някой мъж казва, че жена му не го обичала. Защо не го обичала? Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание.
Не е лесно да страдаш от любов.
От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта. Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека. Какво ли не си мисли той тогава. Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.
към беседата >>
Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става.
Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става.
На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става. Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора.
към беседата >>
От всичко може да страда човек, но не и от любов.
Защо не го обичала? Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов.
От всичко може да страда човек, но не и от любов.
Опасна работа е любовта. Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека. Какво ли не си мисли той тогава. Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.
към беседата >>
На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става.
Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става.
На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става.
Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът.
към беседата >>
Опасна работа е любовта.
Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов.
Опасна работа е любовта.
Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека. Какво ли не си мисли той тогава. Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.
към беседата >>
Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе?
Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става. На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става.
Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе?
Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас.
към беседата >>
Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека.
Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта.
Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека.
Какво ли не си мисли той тогава. Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.
към беседата >>
Нали от един човек произлезе?
Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става. На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става. Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе?
Нали от един човек произлезе?
Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света.
към беседата >>
Какво ли не си мисли той тогава.
Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта. Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека.
Какво ли не си мисли той тогава.
Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.
към беседата >>
Един беше Адам и една беше Ева.
Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става. На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става. Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе?
Един беше Адам и една беше Ева.
От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза?
към беседата >>
Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.
Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта. Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека. Какво ли не си мисли той тогава.
Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.
към беседата >>
Животът има две страни.
Животът има две страни.
Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата. Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо. Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си.
към беседата >>
От този ден се наплодиха милиони хора.
Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става. На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става. Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева.
От този ден се наплодиха милиони хора.
Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам.
към беседата >>
Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога?
Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога?
Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо.
към беседата >>
Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата.
Животът има две страни.
Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата.
Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо. Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования.
към беседата >>
Тъй се създаде светът.
На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става. Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора.
Тъй се създаде светът.
Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам.
към беседата >>
Когато и ние обичаме.
Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога?
Когато и ние обичаме.
В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва.
към беседата >>
Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо.
Животът има две страни. Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата.
Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо.
Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота.
към беседата >>
Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас.
Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът.
Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас.
Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама.
към беседата >>
В този закон няма изключение.
Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме.
В този закон няма изключение.
Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение.
към беседата >>
Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света.
Животът има две страни. Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата. Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо.
Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света.
Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование.
към беседата >>
Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света.
Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас.
Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света.
Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама. Той имаше синове и дъщери.
към беседата >>
Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос.
Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение.
Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос.
Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция.
към беседата >>
Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват.
Животът има две страни. Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата. Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо. Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света.
Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват.
Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование.
към беседата >>
Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза?
Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света.
Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза?
По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама. Той имаше синове и дъщери. Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
към беседата >>
Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“.
Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос.
Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“.
Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили.
към беседата >>
Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си.
Животът има две страни. Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата. Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо. Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват.
Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си.
Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование. Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.
към беседата >>
По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам.
От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза?
По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам.
Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама. Той имаше синове и дъщери. Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
към беседата >>
Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо.
Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“.
Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо.
Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования.
Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата. Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо. Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си.
Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования.
Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование. Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.
към беседата >>
Един ден ти ще бъдеш новият Адам.
Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам.
Един ден ти ще бъдеш новият Адам.
Така беше едно време с Авраама. Той имаше синове и дъщери. Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
към беседата >>
Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва.
Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо.
Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва.
В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага.
към беседата >>
Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота.
Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо. Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования.
Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота.
Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование. Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.
към беседата >>
Така беше едно време с Авраама.
Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам.
Така беше едно време с Авраама.
Той имаше синове и дъщери. Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
към беседата >>
В тази любов няма никакво изключение.
В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва.
В тази любов няма никакво изключение.
Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани.
към беседата >>
Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование.
Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота.
Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование.
Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование. Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.
към беседата >>
Той имаше синове и дъщери.
Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама.
Той имаше синове и дъщери.
Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
към беседата >>
Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция.
Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение.
Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция.
Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш.
към беседата >>
Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование.
Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование.
Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование.
Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.
към беседата >>
Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама. Той имаше синове и дъщери.
Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
към беседата >>
Законите са се изменили.
Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция.
Законите са се изменили.
Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш. Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
към беседата >>
Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.
Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование.
Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.
към беседата >>
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди?
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди?
“ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч. Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл. Какво лошо има в един пръч и в една коза?
към беседата >>
Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот.
Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили.
Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот.
Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш. Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
към беседата >>
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения.
Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е. Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени.
към беседата >>
“ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца.
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди?
“ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца.
Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч. Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл. Какво лошо има в един пръч и в една коза? Това са изрази на езика.
към беседата >>
Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага.
Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот.
Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага.
А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш. Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
към беседата >>
Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения.
Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е.
Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват.
към беседата >>
Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца.
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди? “ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца.
Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца.
Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч. Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл. Какво лошо има в един пръч и в една коза? Това са изрази на езика.
към беседата >>
А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани.
В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага.
А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани.
Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш. Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
към беседата >>
Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения. Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е.
Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения.
А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината?
към беседата >>
Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч.
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди? “ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца.
Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч.
Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл. Какво лошо има в един пръч и в една коза? Това са изрази на езика.
към беседата >>
Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш.
Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани.
Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш.
Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
към беседата >>
А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения. Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е. Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения.
А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив.
Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си.
към беседата >>
Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл.
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди? “ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч.
Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл.
Какво лошо има в един пръч и в една коза? Това са изрази на езика.
към беседата >>
Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш.
Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
към беседата >>
Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения. Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е. Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив.
Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора.
Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н.
към беседата >>
Какво лошо има в един пръч и в една коза?
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди? “ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч. Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл.
Какво лошо има в един пръч и в една коза?
Това са изрази на езика.
към беседата >>
Това може да се провери.
Това може да се провери.
Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не. Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така?
към беседата >>
Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения. Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е. Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора.
Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени.
После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това?
към беседата >>
Това са изрази на езика.
“ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч. Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл. Какво лошо има в един пръч и в една коза?
Това са изрази на езика.
към беседата >>
Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не.
Това може да се провери.
Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не.
Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах?
към беседата >>
После, защо едни постоянно работят, а други си почиват.
Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е. Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени.
После, защо едни постоянно работят, а други си почиват.
Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок?
към беседата >>
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“.
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“.
Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил.
към беседата >>
Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш.
Това може да се провери. Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не.
Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш.
Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах.
към беседата >>
Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината?
Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват.
Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината?
Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си.
към беседата >>
Това не е вярно.
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“.
Това не е вярно.
Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил. Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви.
към беседата >>
Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш.
Това може да се провери. Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не. Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш.
Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш.
Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение.
към беседата >>
Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си.
А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината?
Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си.
Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си. Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари.
към беседата >>
Човек не може да се напие като магаре.
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно.
Човек не може да се напие като магаре.
Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил. Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви. – „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих.
към беседата >>
Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия.
Това може да се провери. Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не. Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш.
Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия.
Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение.
към беседата >>
Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н.
Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си.
Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н.
Кой е виновен за това? Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си. Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари. Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“
към беседата >>
Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре.
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре.
Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре.
Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил. Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви. – „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих. Ти си по-умно от мене.“
към беседата >>
Може ли така?
Това може да се провери. Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не. Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия.
Може ли така?
Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението.
към беседата >>
Кой е виновен за това?
Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н.
Кой е виновен за това?
Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си. Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари. Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“
към беседата >>
Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре.
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре.
Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре.
Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил. Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви. – „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих. Ти си по-умно от мене.“
към беседата >>
Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах?
Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не. Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така?
Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах?
При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята.
към беседата >>
Отде произтича този порок?
После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това?
Отде произтича този порок?
После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си. Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари. Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“
към беседата >>
Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил.
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре.
Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил.
Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви. – „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих. Ти си по-умно от мене.“
към беседата >>
При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах.
Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах?
При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах.
В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество.
към беседата >>
После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си.
Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок?
После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си.
Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари. Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“
към беседата >>
Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви.
Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил.
Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви.
– „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих. Ти си по-умно от мене.“
към беседата >>
В този случай аз ще бъда за него Провидение.
Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах.
В този случай аз ще бъда за него Провидение.
Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество. Този закон вие досега не сте прилагали.
към беседата >>
Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари.
Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си.
Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари.
Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“
към беседата >>
– „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих.
Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил. Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви.
– „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих.
Ти си по-умно от мене.“
към беседата >>
Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение.
Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение.
Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение.
Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество. Този закон вие досега не сте прилагали. Вие сте се усъмнили в него.
към беседата >>
Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“
Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си. Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари.
Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“
към беседата >>
Ти си по-умно от мене.“
Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил. Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви. – „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих.
Ти си по-умно от мене.“
към беседата >>
Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението.
Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение.
Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението.
Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество. Този закон вие досега не сте прилагали. Вие сте се усъмнили в него.
към беседата >>
Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение.
Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение.
Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш. В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора? Те нямаше да дохождат при мене. А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав. Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва.
към беседата >>
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява.
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява.
Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето. То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има. Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи.
към беседата >>
Така трябва да се постави практическия живот на Земята.
Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението.
Така трябва да се постави практическия живот на Земята.
Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество. Този закон вие досега не сте прилагали. Вие сте се усъмнили в него.
към беседата >>
Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш.
Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение.
Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш.
В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора? Те нямаше да дохождат при мене. А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав. Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва. „И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“
към беседата >>
Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето.
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява.
Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето.
То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има. Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш.
към беседата >>
Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество.
При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята.
Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество.
Този закон вие досега не сте прилагали. Вие сте се усъмнили в него.
към беседата >>
В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора?
Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение. Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш.
В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора?
Те нямаше да дохождат при мене. А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав. Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва. „И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“
към беседата >>
То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има.
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява. Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето.
То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има.
Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре.
към беседата >>
Този закон вие досега не сте прилагали.
В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество.
Този закон вие досега не сте прилагали.
Вие сте се усъмнили в него.
към беседата >>
Те нямаше да дохождат при мене.
Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение. Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш. В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора?
Те нямаше да дохождат при мене.
А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав. Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва. „И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“
към беседата >>
Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост.
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява. Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето. То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има.
Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост.
И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре. Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други.
към беседата >>
Вие сте се усъмнили в него.
Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество. Този закон вие досега не сте прилагали.
Вие сте се усъмнили в него.
към беседата >>
А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав.
Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение. Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш. В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора? Те нямаше да дохождат при мене.
А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав.
Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва. „И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“
към беседата >>
И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори.
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява. Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето. То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има. Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост.
И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори.
Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре. Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други. Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум.
към беседата >>
Казвате: „Аз съм се горил, на мене мнозина са ми разправяли за любовта, която гори.“ Аз вярвам, че любовта гори, но това е любовта на подпалителните лещи, на лещите, които събират лъчите.
Казвате: „Аз съм се горил, на мене мнозина са ми разправяли за любовта, която гори.“ Аз вярвам, че любовта гори, но това е любовта на подпалителните лещи, на лещите, които събират лъчите.
Има лещи, които събират лъчите, а има лещи, които разпръскват лъчите. Аз говоря и [проповядвам] за онази любов, която разпръсква, а не за онази любов, която събира, концентрира и гори. Какво по-хубаво от това човек да обича? Само в любовта човек се усеща млад.
към беседата >>
Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва.
Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение. Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш. В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора? Те нямаше да дохождат при мене. А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав.
Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва.
„И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“
към беседата >>
Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи.
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява. Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето. То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има. Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори.
Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи.
Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре. Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други. Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум. Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?
към беседата >>
Има лещи, които събират лъчите, а има лещи, които разпръскват лъчите.
Казвате: „Аз съм се горил, на мене мнозина са ми разправяли за любовта, която гори.“ Аз вярвам, че любовта гори, но това е любовта на подпалителните лещи, на лещите, които събират лъчите.
Има лещи, които събират лъчите, а има лещи, които разпръскват лъчите.
Аз говоря и [проповядвам] за онази любов, която разпръсква, а не за онази любов, която събира, концентрира и гори. Какво по-хубаво от това човек да обича? Само в любовта човек се усеща млад.
към беседата >>
„И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“
Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш. В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора? Те нямаше да дохождат при мене. А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав. Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва.
„И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“
към беседата >>
Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш.
Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето. То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има. Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи.
Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш.
Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре. Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други. Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум. Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?
към беседата >>
Аз говоря и [проповядвам] за онази любов, която разпръсква, а не за онази любов, която събира, концентрира и гори.
Казвате: „Аз съм се горил, на мене мнозина са ми разправяли за любовта, която гори.“ Аз вярвам, че любовта гори, но това е любовта на подпалителните лещи, на лещите, които събират лъчите. Има лещи, които събират лъчите, а има лещи, които разпръскват лъчите.
Аз говоря и [проповядвам] за онази любов, която разпръсква, а не за онази любов, която събира, концентрира и гори.
Какво по-хубаво от това човек да обича? Само в любовта човек се усеща млад.
към беседата >>
Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката.
Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката.
Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек. И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат. Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията.
към беседата >>
Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре.
То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има. Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш.
Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре.
Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други. Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум. Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?
към беседата >>
Какво по-хубаво от това човек да обича?
Казвате: „Аз съм се горил, на мене мнозина са ми разправяли за любовта, която гори.“ Аз вярвам, че любовта гори, но това е любовта на подпалителните лещи, на лещите, които събират лъчите. Има лещи, които събират лъчите, а има лещи, които разпръскват лъчите. Аз говоря и [проповядвам] за онази любов, която разпръсква, а не за онази любов, която събира, концентрира и гори.
Какво по-хубаво от това човек да обича?
Само в любовта човек се усеща млад.
към беседата >>
Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек.
Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката.
Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек.
И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат. Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили.
към беседата >>
Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други.
Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре.
Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други.
Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум. Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?
към беседата >>
Само в любовта човек се усеща млад.
Казвате: „Аз съм се горил, на мене мнозина са ми разправяли за любовта, която гори.“ Аз вярвам, че любовта гори, но това е любовта на подпалителните лещи, на лещите, които събират лъчите. Има лещи, които събират лъчите, а има лещи, които разпръскват лъчите. Аз говоря и [проповядвам] за онази любов, която разпръсква, а не за онази любов, която събира, концентрира и гори. Какво по-хубаво от това човек да обича?
Само в любовта човек се усеща млад.
към беседата >>
И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат.
Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек.
И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат.
Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине.
към беседата >>
Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум.
И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре. Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други.
Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум.
Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?
към беседата >>
Като залюбиш, ти се подмладяваш.
Като залюбиш, ти се подмладяваш.
Като залюбиш, твоят ум не се помрачава, но ти почваш да мислиш и сили добиваш. Тогава ти ставаш смел в постъпките си. Изгубиш ли любовта си, ти се чувствуваш стар, мисълта ти не работи и постъпките ти са несмели.
към беседата >>
Страданията заставят човека насила да си почине.
Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек. И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат.
Страданията заставят човека насила да си почине.
И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи.
към беседата >>
Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?
Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре. Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други. Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум.
Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?
към беседата >>
Като залюбиш, твоят ум не се помрачава, но ти почваш да мислиш и сили добиваш.
Като залюбиш, ти се подмладяваш.
Като залюбиш, твоят ум не се помрачава, но ти почваш да мислиш и сили добиваш.
Тогава ти ставаш смел в постъпките си. Изгубиш ли любовта си, ти се чувствуваш стар, мисълта ти не работи и постъпките ти са несмели.
към беседата >>
И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас.
Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек. И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат. Страданията заставят човека насила да си почине.
И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас.
Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята.
към беседата >>
Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба.
Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба.
Слушам го, той мърмори нещо, псува. Питам го: „Защо псуваш? “ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба!
към беседата >>
Тогава ти ставаш смел в постъпките си.
Като залюбиш, ти се подмладяваш. Като залюбиш, твоят ум не се помрачава, но ти почваш да мислиш и сили добиваш.
Тогава ти ставаш смел в постъпките си.
Изгубиш ли любовта си, ти се чувствуваш стар, мисълта ти не работи и постъпките ти са несмели.
към беседата >>
Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията.
Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек. И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат. Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас.
Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията.
Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане.
към беседата >>
Слушам го, той мърмори нещо, псува.
Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба.
Слушам го, той мърмори нещо, псува.
Питам го: „Защо псуваш? “ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат.
към беседата >>
Изгубиш ли любовта си, ти се чувствуваш стар, мисълта ти не работи и постъпките ти са несмели.
Като залюбиш, ти се подмладяваш. Като залюбиш, твоят ум не се помрачава, но ти почваш да мислиш и сили добиваш. Тогава ти ставаш смел в постъпките си.
Изгубиш ли любовта си, ти се чувствуваш стар, мисълта ти не работи и постъпките ти са несмели.
към беседата >>
Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили.
Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек. И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат. Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията.
Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили.
Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием.
към беседата >>
Питам го: „Защо псуваш?
Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба. Слушам го, той мърмори нещо, псува.
Питам го: „Защо псуваш?
“ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба.
към беседата >>
Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света?
Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света?
Ние търсим Бога в света. Господ и сега работи. Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява.
към беседата >>
Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине.
И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат. Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили.
Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине.
Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине.
към беседата >>
“ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови.
Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба. Слушам го, той мърмори нещо, псува. Питам го: „Защо псуваш?
“ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови.
Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба. Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба!
към беседата >>
Ние търсим Бога в света.
Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света?
Ние търсим Бога в света.
Господ и сега работи. Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява. Често ние казваме за нещо, че е от дявола.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи.
Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине.
Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи.
Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине. Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл.
към беседата >>
Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз!
Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба. Слушам го, той мърмори нещо, псува. Питам го: „Защо псуваш? “ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови.
Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз!
“ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба. Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба! Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот.
към беседата >>
Господ и сега работи.
Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света? Ние търсим Бога в света.
Господ и сега работи.
Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява. Често ние казваме за нещо, че е от дявола. Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция.
към беседата >>
Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята.
И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи.
Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята.
Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине. Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл. Това всеки трябва да знае.
към беседата >>
“ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба!
Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба. Слушам го, той мърмори нещо, псува. Питам го: „Защо псуваш? “ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз!
“ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба!
Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба. Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба! Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот. Гледай и втори път да не те уловят.“
към беседата >>
Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява?
Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света? Ние търсим Бога в света. Господ и сега работи.
Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява?
Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява. Често ние казваме за нещо, че е от дявола. Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция. Ние търсим Бога там, дето не е.
към беседата >>
Това е едно погрешно схващане.
Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята.
Това е едно погрешно схващане.
На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине. Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл. Това всеки трябва да знае. Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.
към беседата >>
Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат.
Слушам го, той мърмори нещо, псува. Питам го: „Защо псуваш? “ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба!
Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат.
А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба. Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба! Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот. Гледай и втори път да не те уловят.“
към беседата >>
Тогава де ще Го търсим?
Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света? Ние търсим Бога в света. Господ и сега работи. Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява?
Тогава де ще Го търсим?
Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява. Често ние казваме за нещо, че е от дявола. Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция. Ние търсим Бога там, дето не е.
към беседата >>
На Земята ние нищо не можем да придобием.
Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане.
На Земята ние нищо не можем да придобием.
Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине. Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл. Това всеки трябва да знае. Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.
към беседата >>
А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба.
Питам го: „Защо псуваш? “ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат.
А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба.
Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба! Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот. Гледай и втори път да не те уловят.“
към беседата >>
Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява.
Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света? Ние търсим Бога в света. Господ и сега работи. Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим?
Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява.
Често ние казваме за нещо, че е от дявола. Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция. Ние търсим Бога там, дето не е.
към беседата >>
Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине.
Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием.
Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине.
Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл. Това всеки трябва да знае. Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.
към беседата >>
Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба!
“ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба.
Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба!
Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот. Гледай и втори път да не те уловят.“
към беседата >>
Често ние казваме за нещо, че е от дявола.
Ние търсим Бога в света. Господ и сега работи. Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява.
Често ние казваме за нещо, че е от дявола.
Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция. Ние търсим Бога там, дето не е.
към беседата >>
Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл.
Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине.
Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл.
Това всеки трябва да знае. Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.
към беседата >>
Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот.
Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз! “ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба. Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба!
Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот.
Гледай и втори път да не те уловят.“
към беседата >>
Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция.
Господ и сега работи. Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява. Често ние казваме за нещо, че е от дявола.
Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция.
Ние търсим Бога там, дето не е.
към беседата >>
Това всеки трябва да знае.
Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине. Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл.
Това всеки трябва да знае.
Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.
към беседата >>
Гледай и втори път да не те уловят.“
“ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба. Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба! Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот.
Гледай и втори път да не те уловят.“
към беседата >>
Ние търсим Бога там, дето не е.
Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява. Често ние казваме за нещо, че е от дявола. Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция.
Ние търсим Бога там, дето не е.
към беседата >>
Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.
Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине. Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл. Това всеки трябва да знае.
Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.
към беседата >>
Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде.
Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде.
Тази истина е, че светът ще се поправи. Но как ще се поправи светът? Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
към беседата >>
Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна.
Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна.
Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал. Какво означава припадането? Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа.
към беседата >>
Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл.
Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл.
Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка. Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка. Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш.
към беседата >>
Тази истина е, че светът ще се поправи.
Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде.
Тази истина е, че светът ще се поправи.
Но как ще се поправи светът? Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот.
към беседата >>
Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал.
Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна.
Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал.
Какво означава припадането? Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко!
към беседата >>
Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка.
Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл.
Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка.
Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка. Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка.
към беседата >>
Но как ще се поправи светът?
Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде. Тази истина е, че светът ще се поправи.
Но как ще се поправи светът?
Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите.
към беседата >>
Какво означава припадането?
Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна. Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал.
Какво означава припадането?
Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той!
към беседата >>
Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка.
Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл. Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка.
Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка.
Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка. Бог иска да ни освободи от ненужните страдания.
към беседата >>
Чрез работа и почивка.
Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде. Тази истина е, че светът ще се поправи. Но как ще се поправи светът?
Чрез работа и почивка.
Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите. На всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
към беседата >>
Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си.
Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна. Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал. Какво означава припадането?
Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си.
Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той! И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си.
към беседата >>
Там няма място за твоя яхър.
Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл. Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка. Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка.
Там няма място за твоя яхър.
И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка. Бог иска да ни освободи от ненужните страдания. Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас.
към беседата >>
Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка.
Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде. Тази истина е, че светът ще се поправи. Но как ще се поправи светът? Чрез работа и почивка.
Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка.
Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите. На всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа.
към беседата >>
Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си.
Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна. Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал. Какво означава припадането? Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си.
Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си.
Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той! И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си. След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми!
към беседата >>
И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж.
Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл. Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка. Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка. Там няма място за твоя яхър.
И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж.
Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка. Бог иска да ни освободи от ненужните страдания. Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас. Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав.
към беседата >>
Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде. Тази истина е, че светът ще се поправи. Но как ще се поправи светът? Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка.
Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите. На всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа. Този закон трябва да се приложи вътре в живота.
към беседата >>
Такъв пример имаме от Христа.
Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна. Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал. Какво означава припадането? Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си.
Такъв пример имаме от Христа.
Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той! И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си. След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми! “ Това значи герой, това показва характер.
към беседата >>
Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш.
Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл. Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка. Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка. Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж.
Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш.
Ние не разбираме, че това състояние е една почивка. Бог иска да ни освободи от ненужните страдания. Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас. Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав. Този е крив, онзи е крив.“ Всъщност кой е прав и кой е крив, не се знае.
към беседата >>
Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот.
Тази истина е, че светът ще се поправи. Но как ще се поправи светът? Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот.
Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите. На всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа. Този закон трябва да се приложи вътре в живота. Ще кажете: „Ами при тази криза, която сега съществува, какво трябва да се прави?
към беседата >>
Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко!
Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал. Какво означава припадането? Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа.
Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко!
Каква голяма сила показа Той! И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си. След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми! “ Това значи герой, това показва характер.
към беседата >>
Ние не разбираме, че това състояние е една почивка.
Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка. Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка. Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш.
Ние не разбираме, че това състояние е една почивка.
Бог иска да ни освободи от ненужните страдания. Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас. Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав. Този е крив, онзи е крив.“ Всъщност кой е прав и кой е крив, не се знае. И сиромахът е крив, и богатият е крив.
към беседата >>
Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите.
Но как ще се поправи светът? Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот.
Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите.
На всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа. Този закон трябва да се приложи вътре в живота. Ще кажете: „Ами при тази криза, която сега съществува, какво трябва да се прави? “ Аз не искам да говоря за кризата, но питам: Как се ражда кризата в света?
към беседата >>
Каква голяма сила показа Той!
Какво означава припадането? Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко!
Каква голяма сила показа Той!
И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си. След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми! “ Това значи герой, това показва характер.
към беседата >>
Бог иска да ни освободи от ненужните страдания.
Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка. Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка.
Бог иска да ни освободи от ненужните страдания.
Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас. Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав. Този е крив, онзи е крив.“ Всъщност кой е прав и кой е крив, не се знае. И сиромахът е крив, и богатият е крив. И ученият е крив, и простият е крив.
към беседата >>
На всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите.
На всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа. Този закон трябва да се приложи вътре в живота. Ще кажете: „Ами при тази криза, която сега съществува, какво трябва да се прави? “ Аз не искам да говоря за кризата, но питам: Как се ражда кризата в света? В Америка има повече от 25 милиона хора, които нямат никаква работа.
към беседата >>
И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си.
Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той!
И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си.
След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми! “ Това значи герой, това показва характер.
към беседата >>
Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас.
Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка. Бог иска да ни освободи от ненужните страдания.
Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас.
Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав. Този е крив, онзи е крив.“ Всъщност кой е прав и кой е крив, не се знае. И сиромахът е крив, и богатият е крив. И ученият е крив, и простият е крив. В какво са криви?
към беседата >>
Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа.
Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите. На всеки човек трябва да се даде работа и почивка.
Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа.
Този закон трябва да се приложи вътре в живота. Ще кажете: „Ами при тази криза, която сега съществува, какво трябва да се прави? “ Аз не искам да говоря за кризата, но питам: Как се ражда кризата в света? В Америка има повече от 25 милиона хора, които нямат никаква работа. Същото нещо се забелязва и в Германия, във Франция, навсякъде има безработица.
към беседата >>
След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми!
Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той! И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си.
След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми!
“ Това значи герой, това показва характер.
към беседата >>
Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав.
И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка. Бог иска да ни освободи от ненужните страдания. Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас.
Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав.
Този е крив, онзи е крив.“ Всъщност кой е прав и кой е крив, не се знае. И сиромахът е крив, и богатият е крив. И ученият е крив, и простият е крив. В какво са криви? Че не си почиват.
към беседата >>
Този закон трябва да се приложи вътре в живота.
Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите. На всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа.
Този закон трябва да се приложи вътре в живота.
Ще кажете: „Ами при тази криза, която сега съществува, какво трябва да се прави? “ Аз не искам да говоря за кризата, но питам: Как се ражда кризата в света? В Америка има повече от 25 милиона хора, които нямат никаква работа. Същото нещо се забелязва и в Германия, във Франция, навсякъде има безработица. И днес всички държавници изучават условията, при които се ражда кризата.
към беседата >>
“ Това значи герой, това показва характер.
Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той! И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си. След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми!
“ Това значи герой, това показва характер.
към беседата >>
2.
Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение
,
УС
, София, 12.11.1933г.,
Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка.
Начало на погрешката е, че си се родил човек. И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето.
Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка.
Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него.
към беседата >>
Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите.
Начало на погрешката е, че си се родил човек. И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка.
Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите.
Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено.
към беседата >>
Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите.
И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите.
Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите.
А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето?
към беседата >>
А сега седите и не мислите.
А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите.
А сега седите и не мислите.
Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно.
към беседата >>
Тогава колко погрешки сте изправили?
Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите.
Тогава колко погрешки сте изправили?
Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен.
към беседата >>
Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него.
Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили?
Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него.
Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева.
към беседата >>
Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено.
Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него.
Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено.
Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам.
към беседата >>
Знаеш ли на какво мяза готвенето?
Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено.
Знаеш ли на какво мяза готвенето?
Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов!
към беседата >>
Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно.
А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето?
Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно.
Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите.
към беседата >>
Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен.
Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно.
Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен.
Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш!
към беседата >>
Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева.
Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен.
Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева.
Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш! “ Ето погрешката.
към беседата >>
Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам.
Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева.
Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам.
По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш! “ Ето погрешката. Трябва да изправиш погрешката.
към беседата >>
По любов.“ Той казва: „Никаква любов!
Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам.
По любов.“ Той казва: „Никаква любов!
За мене любовта са парите. Трябва да си платиш! “ Ето погрешката. Трябва да изправиш погрешката. Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
към беседата >>
За мене любовта са парите.
Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов!
За мене любовта са парите.
Трябва да си платиш! “ Ето погрешката. Трябва да изправиш погрешката. Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
към беседата >>
Трябва да си платиш!
Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите.
Трябва да си платиш!
“ Ето погрешката. Трябва да изправиш погрешката. Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
към беседата >>
“ Ето погрешката.
Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш!
“ Ето погрешката.
Трябва да изправиш погрешката. Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
към беседата >>
Трябва да изправиш погрешката.
Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш! “ Ето погрешката.
Трябва да изправиш погрешката.
Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
към беседата >>
Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш! “ Ето погрешката. Трябва да изправиш погрешката.
Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
към беседата >>
Аз ще ви приведа един пример.
Аз ще ви приведа един пример.
Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата?
към беседата >>
Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър.
Аз ще ви приведа един пример.
Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър.
В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми.
към беседата >>
В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре.
Аз ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър.
В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре.
Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям!
към беседата >>
Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше!
Аз ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре.
Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше!
„Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата.
към беседата >>
„Нашият Шишко“ – казваха те.
Аз ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше!
„Нашият Шишко“ – казваха те.
Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох!
към беседата >>
Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата?
Аз ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те.
Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата?
“ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари.
към беседата >>
“ – „Е, тръгна ми.
Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата?
“ – „Е, тръгна ми.
Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари!
към беседата >>
Дай ми да ям!
В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми.
Дай ми да ям!
“ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари! “ – „Трябва да си платиш!
към беседата >>
“ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата.
Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям!
“ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата.
И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари! “ – „Трябва да си платиш! Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници?
към беседата >>
И ученикът казва: „Хубаво се наядох!
„Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата.
И ученикът казва: „Хубаво се наядох!
“ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари! “ – „Трябва да си платиш! Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници? “ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
към беседата >>
“ Почва да излиза, но Шишко иска пари.
Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата? “ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох!
“ Почва да излиза, но Шишко иска пари.
– „Ще почакаш, сега нямам пари! “ – „Трябва да си платиш! Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници? “ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
към беседата >>
– „Ще почакаш, сега нямам пари!
“ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари.
– „Ще почакаш, сега нямам пари!
“ – „Трябва да си платиш! Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници? “ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
към беседата >>
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила?
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила?
Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколкостотин метра.
към беседата >>
“ – „Трябва да си платиш!
Дай ми да ям! “ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари!
“ – „Трябва да си платиш!
Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници? “ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
към беседата >>
Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче.
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила?
Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче.
Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколкостотин метра. И какво може да допринесе този плат?
към беседата >>
Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници?
“ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари! “ – „Трябва да си платиш!
Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници?
“ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
към беседата >>
Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче.
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила? Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче.
Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче.
Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколкостотин метра. И какво може да допринесе този плат? Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
към беседата >>
“ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
И ученикът казва: „Хубаво се наядох! “ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари! “ – „Трябва да си платиш! Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници?
“ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
към беседата >>
Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче.
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила? Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче.
Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче.
Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколкостотин метра. И какво може да допринесе този плат? Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
към беседата >>
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас.
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас.
Че, този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга.
към беседата >>
Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи?
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила? Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче.
Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи?
Един топ плат, може би от няколкостотин метра. И какво може да допринесе този плат? Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
към беседата >>
Че, този Шишко е в света.
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас.
Че, този Шишко е в света.
Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен.
към беседата >>
Един топ плат, може би от няколкостотин метра.
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила? Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи?
Един топ плат, може би от няколкостотин метра.
И какво може да допринесе този плат? Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
към беседата >>
Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем?
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас. Че, този Шишко е в света.
Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем?
Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота.
към беседата >>
И какво може да допринесе този плат?
Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколкостотин метра.
И какво може да допринесе този плат?
Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
към беседата >>
Кой от вас не е имал опитността на Шишко?
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас. Че, този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем?
Кой от вас не е имал опитността на Шишко?
Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество?
към беседата >>
Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколкостотин метра. И какво може да допринесе този плат?
Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
към беседата >>
Това в живота съществува навсякъде.
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас. Че, този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко?
Това в живота съществува навсякъде.
Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие.
към беседата >>
Човек трябва да работи, но има работа и работа.
Човек трябва да работи, но има работа и работа.
Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление. Има работа в духовния свят. Тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата – то е Божественото, туй, без което човек не може.
към беседата >>
Ние мислим, че нашата работа е малко друга.
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас. Че, този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде.
Ние мислим, че нашата работа е малко друга.
Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие?
към беседата >>
Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление.
Човек трябва да работи, но има работа и работа.
Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление.
Има работа в духовния свят. Тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата – то е Божественото, туй, без което човек не може.
към беседата >>
Но паралелът е много верен.
Че, този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга.
Но паралелът е много верен.
Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
към беседата >>
Има работа в духовния свят.
Човек трябва да работи, но има работа и работа. Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление.
Има работа в духовния свят.
Тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата – то е Божественото, туй, без което човек не може.
към беседата >>
Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота.
Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен.
Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота.
Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
към беседата >>
Тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата – то е Божественото, туй, без което човек не може.
Човек трябва да работи, но има работа и работа. Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление. Има работа в духовния свят.
Тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата – то е Божественото, туй, без което човек не може.
към беседата >>
Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество?
Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота.
Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество?
Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
към беседата >>
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви.
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви.
Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Според учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма!
към беседата >>
Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие.
Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество?
Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие.
Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
към беседата >>
Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа.
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви.
Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа.
Според учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи.
към беседата >>
Но какво нещо е Царството Божие?
Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие.
Но какво нещо е Царството Божие?
Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
към беседата >>
Според учените какво е състоянието на Слънцето?
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви. Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа.
Според учените какво е състоянието на Слънцето?
В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено?
към беседата >>
Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие?
Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
към беседата >>
В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята.
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви. Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Според учените какво е състоянието на Слънцето?
В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята.
Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво.
към беседата >>
Че, всичките неща са все погрешки.
Че, всичките неща са все погрешки.
Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората.
към беседата >>
Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот.
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви. Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Според учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята.
Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот.
Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена?
към беседата >>
Ти си направил едно добро някому.
Че, всичките неща са все погрешки.
Ти си направил едно добро някому.
Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това?
към беседата >>
Без огън живот няма!
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви. Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Според учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот.
Без огън живот няма!
И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират.
към беседата >>
Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш.
Че, всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно добро някому.
Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш.
Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет!
към беседата >>
И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи.
Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Според учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма!
И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи.
Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне.
към беседата >>
Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил?
Че, всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш.
Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил?
Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти?
към беседата >>
Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено?
Според учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи.
Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено?
Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж.
към беседата >>
Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил?
Че, всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил?
Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил?
Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ.
към беседата >>
Да е разтопено е по-хубаво.
В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено?
Да е разтопено е по-хубаво.
Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло.
към беседата >>
Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората.
Че, всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил?
Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората.
Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш?
към беседата >>
Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена?
Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво.
Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена?
Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло. Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
към беседата >>
Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това?
Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората.
Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това?
Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света?
към беседата >>
Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират.
Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена?
Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират.
Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло. Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
към беседата >>
Казваш: „Да бъда поет!
Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това?
Казваш: „Да бъда поет!
“ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил.
към беседата >>
Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне.
И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират.
Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне.
„Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло. Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
към беседата >>
“ Че какво ще пишеш ти?
Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет!
“ Че какво ще пишеш ти?
Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво.
към беседата >>
„Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж.
Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне.
„Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж.
Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло. Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
към беседата >>
Или да бъдеш философ.
Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти?
Или да бъдеш философ.
Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има!
към беседата >>
Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло.
Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж.
Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло.
Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
към беседата >>
Какво ще философствуваш?
Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ.
Какво ще философствуваш?
Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние.
към беседата >>
Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло.
Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
към беседата >>
Че как Господ е направил света?
Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш?
Че как Господ е направил света?
Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така.
към беседата >>
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят.
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят.
Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това? “ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото.
към беседата >>
Е, как го е направил.
Казваш: „Да бъда поет! “ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света?
Е, как го е направил.
И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека.
към беседата >>
Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо.
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят.
Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо.
Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това? “ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита.
към беседата >>
И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво.
“ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил.
И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво.
Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина?
към беседата >>
Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това?
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо.
Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това?
“ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави?
към беседата >>
Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има!
Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво.
Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има!
Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина? “ Казва: Голяма тъмнина!
към беседата >>
“ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно.
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това?
“ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно.
Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
към беседата >>
Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние.
Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има!
Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние.
А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина? “ Казва: Голяма тъмнина!
към беседата >>
Но тази шашка ще му донесе и беля на главата.
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това? “ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно.
Но тази шашка ще му донесе и беля на главата.
Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
към беседата >>
А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така.
Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние.
А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така.
Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина? “ Казва: Голяма тъмнина!
към беседата >>
Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото.
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това? “ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата.
Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото.
Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
към беседата >>
Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека.
Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така.
Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека.
И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина? “ Казва: Голяма тъмнина!
към беседата >>
Като дойде войната, шашката ще се опита.
Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това? “ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото.
Като дойде войната, шашката ще се опита.
Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
към беседата >>
И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина?
И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека.
И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина?
“ Казва: Голяма тъмнина!
към беседата >>
Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави?
Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това? “ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита.
Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави?
За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
към беседата >>
“ Казва: Голяма тъмнина!
Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина?
“ Казва: Голяма тъмнина!
към беседата >>
За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
“ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави?
За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
към беседата >>
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така.
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така.
Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите.
към беседата >>
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата.
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата.
Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си.
към беседата >>
Може и да не ви говоря.
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така.
Може и да не ви говоря.
Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете.
към беседата >>
Няма по-добра служба от тази!
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата.
Няма по-добра служба от тази!
Защото бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание.
към беседата >>
Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене.
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така. Може и да не ви говоря.
Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене.
А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава?
към беседата >>
Защото бащата е цар, а майката е царица.
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази!
Защото бащата е цар, а майката е царица.
И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира.
към беседата >>
А щом го садя, значи е добро!
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така. Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене.
А щом го садя, значи е добро!
Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили.
към беседата >>
И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка.
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица.
И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка.
Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно.
към беседата >>
Някой път мисля, че сте силни.
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така. Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро!
Някой път мисля, че сте силни.
И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си.
към беседата >>
Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка.
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка.
Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка.
Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: „Какво му е на един цар?
към беседата >>
И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите.
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така. Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни.
И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите.
Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
към беседата >>
Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си.
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка.
Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си.
Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: „Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено!
към беседата >>
Ще паднете.
Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите.
Ще паднете.
Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
към беседата >>
Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание.
Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си.
Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание.
Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: „Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено! “ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
към беседата >>
Де ви е силата тогава?
Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете.
Де ви е силата тогава?
Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
към беседата >>
Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира.
Защото бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание.
Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира.
Едно положение много трудно. Казвате: „Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено! “ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
към беседата >>
Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили.
А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава?
Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили.
Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
към беседата >>
Едно положение много трудно.
И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира.
Едно положение много трудно.
Казвате: „Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено! “ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
към беседата >>
Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си.
Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили.
Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си.
Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
към беседата >>
Казвате: „Какво му е на един цар?
Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно.
Казвате: „Какво му е на един цар?
Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено! “ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
към беседата >>
Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си.
Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
към беседата >>
Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено!
Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: „Какво му е на един цар?
Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено!
“ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
към беседата >>
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите.
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите.
Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: „Да се обичаме! “ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува.
към беседата >>
“ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: „Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено!
“ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
към беседата >>
Питате как ще се преобразува обществото?
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите.
Питате как ще се преобразува обществото?
Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: „Да се обичаме! “ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго.
към беседата >>
Нима майката, която страда, е майка?
Нима майката, която страда, е майка?
Кое отличава майката? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща.
към беседата >>
Когато се въдвори любовта между хората.
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите. Питате как ще се преобразува обществото?
Когато се въдвори любовта между хората.
Казвате: „Да се обичаме! “ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка.
към беседата >>
Кое отличава майката?
Нима майката, която страда, е майка?
Кое отличава майката?
Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка.
към беседата >>
Казвате: „Да се обичаме!
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите. Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората.
Казвате: „Да се обичаме!
“ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката.
към беседата >>
Или кое отличава бащата?
Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава майката?
Или кое отличава бащата?
Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите.
към беседата >>
“ Че какво ви препятствува да се обичате?
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите. Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: „Да се обичаме!
“ Че какво ви препятствува да се обичате?
Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове?
към беседата >>
Баща е онзи, който може да даде живот.
Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава майката? Или кое отличава бащата?
Баща е онзи, който може да даде живот.
Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите.
към беседата >>
Нищо не ви препятствува.
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите. Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: „Да се обичаме! “ Че какво ви препятствува да се обичате?
Нищо не ви препятствува.
Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие.
към беседата >>
Майка е онази, която може да отгледа живота.
Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава майката? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот.
Майка е онази, която може да отгледа живота.
Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите.
към беседата >>
Но има нещо друго.
Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: „Да се обичаме! “ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува.
Но има нещо друго.
Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си.
към беседата >>
Ако бащата не може да даде живот, той не е баща.
Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава майката? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота.
Ако бащата не може да даде живот, той не е баща.
И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите.
към беседата >>
Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка.
Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: „Да се обичаме! “ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго.
Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка.
Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки!
към беседата >>
И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка.
Кое отличава майката? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща.
И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка.
Другото вие ще си определите.
към беседата >>
Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката.
Казвате: „Да се обичаме! “ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка.
Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката.
Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа.
към беседата >>
Другото вие ще си определите.
Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка.
Другото вие ще си определите.
към беседата >>
Кога се раждат всичките спорове?
“ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката.
Кога се раждат всичките спорове?
Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му?
към беседата >>
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си.
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си.
И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата.
към беседата >>
Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие.
Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове?
Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие.
Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите?
към беседата >>
И по какво се познава силният човек в света?
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си.
И по какво се познава силният човек в света?
Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка.
към беседата >>
Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си.
Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие.
Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си.
И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки.
към беседата >>
Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка.
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света?
Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка.
Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен.
към беседата >>
И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки!
Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си.
И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки!
“ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
към беседата >>
Отрицателен силен.
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка.
Отрицателен силен.
Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш.
към беседата >>
“ И ти си създаваш двойна работа.
Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки!
“ И ти си създаваш двойна работа.
Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
към беседата >>
Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен.
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен.
Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен.
Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил?
към беседата >>
Как ще изправиш тогава погрешките му?
Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа.
Как ще изправиш тогава погрешките му?
Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
към беседата >>
Ние говорим за силата.
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен.
Ние говорим за силата.
И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш.
към беседата >>
Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите?
Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му?
Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите?
Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
към беседата >>
И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка.
И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата.
И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка.
Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен!
към беседата >>
Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки.
Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите?
Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки.
Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
към беседата >>
Щом не може да изправи погрешката, той не е силен.
Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка.
Щом не може да изправи погрешката, той не е силен.
Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш.
към беседата >>
Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! “ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки.
Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
към беседата >>
Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш.
Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен.
Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш.
Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това!
към беседата >>
Две мерки трябва да имате.
Две мерки трябва да имате.
И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода.
към беседата >>
Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил?
Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш.
Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил?
Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка.
към беседата >>
И тия мерки трябва да бъдат абсолютни!
Две мерки трябва да имате.
И тия мерки трябва да бъдат абсолютни!
Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш!
към беседата >>
Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш.
Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил?
Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш.
Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек.
към беседата >>
Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава.
Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни!
Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава.
И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода!
към беседата >>
Вие казвате: „Искам да стана силен!
И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш.
Вие казвате: „Искам да стана силен!
“ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек.
към беседата >>
И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено.
Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава.
И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено.
Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре.
към беседата >>
“ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш.
Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен!
“ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш.
Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си.
към беседата >>
Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи.
Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено.
Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи.
Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте.
към беседата >>
Пробният камък е това!
Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш.
Пробният камък е това!
Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това.
към беседата >>
Това не е свобода.
Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи.
Това не е свобода.
Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя.
към беседата >>
Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка.
Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това!
Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка.
Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
към беседата >>
Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш!
И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода.
Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш!
“ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал.
към беседата >>
Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек.
Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка.
Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек.
И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
към беседата >>
“ Това не е свобода!
Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш!
“ Това не е свобода!
Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен!
към беседата >>
И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек.
Вие казвате: „Искам да стана силен! “ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек.
И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек.
Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
към беседата >>
Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре.
И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода!
Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре.
Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон.
към беседата >>
Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си.
“ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек.
Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си.
Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
към беседата >>
Каквото намерите за добре, туй ми дайте.
Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре.
Каквото намерите за добре, туй ми дайте.
Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава.
към беседата >>
Това са ред изключения, логически изводи са това.
Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си.
Това са ред изключения, логически изводи са това.
Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
към беседата >>
Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя.
Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте.
Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя.
И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема.
към беседата >>
Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това.
Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
към беседата >>
И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал.
Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя.
И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал.
Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат.
към беседата >>
Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи.
Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи.
А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен.
към беседата >>
Всеки един от вас да бъде свободен!
“ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал.
Всеки един от вас да бъде свободен!
Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе!
към беседата >>
А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати.
Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи.
А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати.
Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен.
към беседата >>
Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон.
Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен!
Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон.
Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш.
към беседата >>
Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен.
Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати.
Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен.
към беседата >>
Мене никой да не ме ограничава.
Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон.
Мене никой да не ме ограничава.
Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга!
към беседата >>
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете.
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете.
Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят. Лесна работа е това, калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“.
към беседата >>
Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема.
Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава.
Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема.
И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга?
към беседата >>
Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят.
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете.
Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят.
Лесна работа е това, калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“. Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
към беседата >>
И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат.
И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема.
И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат.
Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому.
към беседата >>
Лесна работа е това, калъп да има.
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят.
Лесна работа е това, калъп да има.
Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“. Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе!
Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат.
Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе!
“ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен!
към беседата >>
Но ако някой ви вземе калъпа, тогава?
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят. Лесна работа е това, калъп да има.
Но ако някой ви вземе калъпа, тогава?
Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“. Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
към беседата >>
“ Ти го ограничаваш.
Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе!
“ Ти го ограничаваш.
„Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода.
към беседата >>
Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин.
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят. Лесна работа е това, калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава?
Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин.
Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“. Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
към беседата >>
„Аз от тебе не искам никаква услуга!
Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш.
„Аз от тебе не искам никаква услуга!
“ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
към беседата >>
Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“.
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят. Лесна работа е това, калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин.
Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“.
Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
към беседата >>
“ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга?
Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга!
“ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга?
Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
към беседата >>
Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят. Лесна работа е това, калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“.
Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
към беседата >>
Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому.
И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга?
Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому.
Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
към беседата >>
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души.
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души.
И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници. Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас! “ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха. След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним? “
към беседата >>
Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен!
Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому.
Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен!
Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
към беседата >>
И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници.
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души.
И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници.
Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас! “ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха. След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним? “
към беседата >>
Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода.
“ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен!
Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода.
И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
към беседата >>
Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас!
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души. И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници.
Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас!
“ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха. След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним? “
към беседата >>
И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
„Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода.
И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
към беседата >>
“ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха.
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души. И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници. Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас!
“ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха.
След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним? “
към беседата >>
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал.
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал.
Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си.
към беседата >>
След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним?
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души. И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници. Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас! “ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха.
След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним?
“
към беседата >>
Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай.
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал.
Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай.
Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче.
към беседата >>
“
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души. И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници. Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас! “ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха. След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним?
“
към беседата >>
Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба.
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай.
Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба.
Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче. Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси.
към беседата >>
Туй безпокойство е общо.
Туй безпокойство е общо.
По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете!
към беседата >>
Остави го да бъде господар на своята съдба.
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба.
Остави го да бъде господар на своята съдба.
Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче. Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
към беседата >>
По някой път човек има право да се безпокои.
Туй безпокойство е общо.
По някой път човек има право да се безпокои.
Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете! “ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си.
към беседата >>
Остави това дете вкъщи!
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба.
Остави това дете вкъщи!
Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче. Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
към беседата >>
Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече.
Туй безпокойство е общо. По някой път човек има право да се безпокои.
Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече.
И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете! “ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си. И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
към беседата >>
Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си.
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи!
Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си.
Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче. Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
към беседата >>
И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина.
Туй безпокойство е общо. По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече.
И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина.
Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете! “ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си. И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
към беседата >>
Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче.
Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си.
Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче.
Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
към беседата >>
Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава.
Туй безпокойство е общо. По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина.
Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава.
А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете! “ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си. И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
към беседата >>
Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси.
Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче.
Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси.
Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
към беседата >>
А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете!
Туй безпокойство е общо. По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава.
А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете!
“ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си. И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
към беседата >>
Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но оставѝ го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче. Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси.
Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
към беседата >>
“ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си.
По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете!
“ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си.
И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
към беседата >>
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек?
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек?
“ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи.
към беседата >>
И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете! “ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си.
И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
към беседата >>
“ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата.
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек?
“ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата.
И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави?
към беседата >>
Защо умират хората?
Защо умират хората?
Липсва им нещо. Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори.
към беседата >>
И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас.
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек? “ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата.
И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас.
Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи.
към беседата >>
Липсва им нещо.
Защо умират хората?
Липсва им нещо.
Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си.
към беседата >>
Все са събрани тези сълзи.
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек? “ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас.
Все са събрани тези сълзи.
Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи. Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
към беседата >>
Като липсва животът, човек умира.
Защо умират хората? Липсва им нещо.
Като липсва животът, човек умира.
А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре.
към беседата >>
Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека.
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек? “ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи.
Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека.
Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи. Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
към беседата >>
А този живот идва винаги отвътре!
Защо умират хората? Липсва им нещо. Като липсва животът, човек умира.
А този живот идва винаги отвътре!
Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят.
към беседата >>
Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи.
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек? “ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека.
Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи.
Защо сегашните гърнета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи. Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
към беседата >>
Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете?
Защо умират хората? Липсва им нещо. Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре!
Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете?
Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
към беседата >>
Защо сегашните гърнета не са хубави?
“ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи.
Защо сегашните гърнета не са хубави?
Защото са направени от чужди сълзи. Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
към беседата >>
Ще го умори.
Защо умират хората? Липсва им нещо. Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете?
Ще го умори.
Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
към беседата >>
Защото са направени от чужди сълзи.
И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави?
Защото са направени от чужди сълзи.
Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
към беседата >>
Туй дете тя ще го осакати в себе си.
Липсва им нещо. Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори.
Туй дете тя ще го осакати в себе си.
Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
към беседата >>
Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи.
Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
към беседата >>
Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре.
Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си.
Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре.
Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
към беседата >>
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител?
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител?
“ Аз тъй гледам на живота. Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо.
към беседата >>
Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят.
А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре.
Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят.
И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
към беседата >>
“ Аз тъй гледам на живота.
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител?
“ Аз тъй гледам на живота.
Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва.
към беседата >>
И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят.
И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
към беседата >>
Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне.
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз тъй гледам на живота.
Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне.
Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай!
към беседата >>
Под думите „да разбираш външно“, то е този вътрешен процес, някои искат сега известни резултати.
Под думите „да разбираш външно“, то е този вътрешен процес, някои искат сега известни резултати.
Резултат може да имаш и можеш да го изгубиш този резултат. Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш.
към беседата >>
Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш.
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз тъй гледам на живота. Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне.
Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш.
Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал.
към беседата >>
Резултат може да имаш и можеш да го изгубиш този резултат.
Под думите „да разбираш външно“, то е този вътрешен процес, някои искат сега известни резултати.
Резултат може да имаш и можеш да го изгубиш този резултат.
Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш.
към беседата >>
Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не.
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз тъй гледам на живота. Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш.
Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не.
Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки.
към беседата >>
Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш.
Под думите „да разбираш външно“, то е този вътрешен процес, някои искат сега известни резултати. Резултат може да имаш и можеш да го изгубиш този резултат.
Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш.
към беседата >>
Напиши някому едно писмо.
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз тъй гледам на живота. Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не.
Напиши някому едно писмо.
И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш.
към беседата >>
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате.
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате.
Аз вземам душата като едно дете. „Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
към беседата >>
И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва.
“ Аз тъй гледам на живота. Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо.
И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва.
Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича.
към беседата >>
Аз вземам душата като едно дете.
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате.
Аз вземам душата като едно дете.
„Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
към беседата >>
Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай!
Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва.
Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай!
И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките.
към беседата >>
„Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе.
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете.
„Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе.
Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
към беседата >>
И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал.
Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай!
И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал.
Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят.
към беседата >>
Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава?
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. „Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе.
Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава?
Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
към беседата >>
Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки.
Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал.
Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки.
Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките.
към беседата >>
Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода.
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. „Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава?
Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода.
Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
към беседата >>
Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш.
Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки.
Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш.
И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките.
към беседата >>
Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. „Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода.
Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
към беседата >>
И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича.
И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш.
И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича.
Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов.
към беседата >>
Сега, искам да ме разберете добре.
Сега, искам да ме разберете добре.
Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила.
към беседата >>
Защото в любовта всякога се изправят погрешките.
Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича.
Защото в любовта всякога се изправят погрешките.
Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки.
към беседата >>
Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла?
Сега, искам да ме разберете добре.
Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла?
Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни.
към беседата >>
Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят.
И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките.
Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят.
Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си!
към беседата >>
Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не.
Сега, искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла?
Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не.
Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки.
към беседата >>
Защото любов е само това, дето се изправят погрешките.
Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят.
Защото любов е само това, дето се изправят погрешките.
Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! “ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
към беседата >>
Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне.
Сега, искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не.
Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне.
Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки.
към беседата >>
Любов е само това, което изправя погрешките.
Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките.
Любов е само това, което изправя погрешките.
Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! “ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
към беседата >>
Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора.
Сега, искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне.
Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора.
Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб.
към беседата >>
Бог е Любов.
И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките.
Бог е Любов.
Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! “ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
към беседата >>
Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила.
Сега, искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора.
Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила.
Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб.
към беседата >>
Той постоянно изправя нашите погрешки.
Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов.
Той постоянно изправя нашите погрешки.
И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! “ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
към беседата >>
Засега всички сте силни.
Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила.
Засега всички сте силни.
Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят.
към беседата >>
И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си!
Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки.
И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си!
“ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
към беседата >>
Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки.
Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни.
Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки.
Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят. Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине.
към беседата >>
“ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си!
“ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не прави погрешки.
Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки.
Няма някой от вас, който да не прави погрешки.
В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят. Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
към беседата >>
Това е в Бога!
Това е в Бога!
Това е младото, силното. Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! “ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни.
към беседата >>
В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб.
Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки.
В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб.
В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят. Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
към беседата >>
Това е младото, силното.
Това е в Бога!
Това е младото, силното.
Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! “ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши.
към беседата >>
В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб.
Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб.
В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб.
Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят. Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
към беседата >>
Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате!
Това е в Бога! Това е младото, силното.
Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате!
“ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш?
към беседата >>
Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят.
Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб.
Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят.
Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
към беседата >>
“ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки.
Това е в Бога! Това е младото, силното. Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате!
“ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки.
Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо!
към беседата >>
Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине.
Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят.
Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине.
А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
към беседата >>
Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен.
Това е в Бога! Това е младото, силното. Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! “ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки.
Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен.
Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо! “ – ти се ограничаваш.
към беседата >>
А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят. Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине.
А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
към беседата >>
Но и ние трябва да бъдем свободни.
Това е в Бога! Това е младото, силното. Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! “ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен.
Но и ние трябва да бъдем свободни.
Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо! “ – ти се ограничаваш. „Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш.
към беседата >>
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен.
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен.
Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи.
към беседата >>
Ние трябва да вършим което Той върши.
Това е младото, силното. Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! “ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни.
Ние трябва да вършим което Той върши.
Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо! “ – ти се ограничаваш. „Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш. Постижимо е.
към беседата >>
Нищо повече!
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен.
Нищо повече!
За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно.
към беседата >>
Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш?
Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! “ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши.
Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш?
Казваш: „Аз не мога да направя това нещо! “ – ти се ограничаваш. „Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш. Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
към беседата >>
За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни.
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен. Нищо повече!
За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни.
Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне.
към беседата >>
Казваш: „Аз не мога да направя това нещо!
“ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш?
Казваш: „Аз не мога да направя това нещо!
“ – ти се ограничаваш. „Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш. Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
към беседата >>
Това е една необходимост.
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен. Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни.
Това е една необходимост.
И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде?
към беседата >>
“ – ти се ограничаваш.
Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо!
“ – ти се ограничаваш.
„Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш. Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
към беседата >>
И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен.
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен. Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост.
И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен.
Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив?
към беседата >>
„Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш.
Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо! “ – ти се ограничаваш.
„Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш.
Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
към беседата >>
Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи.
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен. Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен.
Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи.
Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен.
към беседата >>
Постижимо е.
Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо! “ – ти се ограничаваш. „Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш.
Постижимо е.
Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
към беседата >>
Щастието е нещо конкретно.
Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи.
Щастието е нещо конкретно.
Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едно от двете.
към беседата >>
Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо! “ – ти се ограничаваш. „Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш. Постижимо е.
Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
към беседата >>
Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне.
За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно.
Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне.
Къде отиде? Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едно от двете.
към беседата >>
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден.
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден.
Аз къде намирам погрешката? Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането?
към беседата >>
Къде отиде?
Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне.
Къде отиде?
Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едно от двете.
към беседата >>
Аз къде намирам погрешката?
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден.
Аз къде намирам погрешката?
Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си.
към беседата >>
Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив?
И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде?
Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив?
Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едно от двете.
към беседата >>
Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира.
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден. Аз къде намирам погрешката?
Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира.
Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си. Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
към беседата >>
Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен.
Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив?
Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен.
Едно от двете.
към беседата >>
Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират.
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден. Аз къде намирам погрешката? Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира.
Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират.
Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си. Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
към беседата >>
Едно от двете.
Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен.
Едно от двете.
към беседата >>
Другите неща оставям настрана.
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден. Аз къде намирам погрешката? Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират.
Другите неща оставям настрана.
И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си. Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
към беседата >>
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда.
Втората погрешка, която човек прави, е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш.
към беседата >>
И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането?
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден. Аз къде намирам погрешката? Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана.
И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането?
След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си. Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
към беседата >>
Втората погрешка, която човек прави, е, че умира.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда.
Втората погрешка, която човек прави, е, че умира.
Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там?
към беседата >>
След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си.
Аз къде намирам погрешката? Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането?
След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си.
Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
към беседата >>
Че си се родил, е първата погрешка.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави, е, че умира.
Че си се родил, е първата погрешка.
Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка.
към беседата >>
Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си.
Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
към беседата >>
Имал си желание да дойдеш на Земята.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави, е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка.
Имал си желание да дойдеш на Земята.
Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил.
към беседата >>
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно.
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно.
Направили сте една погрешка, трябва да я изправите! Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече.
към беседата >>
Втората погрешка е, че умираш.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави, е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на Земята.
Втората погрешка е, че умираш.
Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил?
към беседата >>
Направили сте една погрешка, трябва да я изправите!
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно.
Направили сте една погрешка, трябва да я изправите!
Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката!
към беседата >>
Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави, е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш.
Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш.
Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката.
към беседата >>
Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка?
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка, трябва да я изправите!
Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка?
Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш!
към беседата >>
Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там?
Втората погрешка, която човек прави, е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш.
Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там?
Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове.
към беседата >>
Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва.
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка, трябва да я изправите! Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка?
Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва.
„Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката.
към беседата >>
Ти си направил една погрешка.
Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там?
Ти си направил една погрешка.
Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това?
към беседата >>
„Ама да не бях станал.“ Но станал си вече.
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка, трябва да я изправите! Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва.
„Ама да не бях станал.“ Но станал си вече.
„Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема.
към беседата >>
Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил.
Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка.
Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил.
Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка.
към беседата >>
„Да не бях се раждал.“ Родил си се вече.
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка, трябва да я изправите! Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече.
„Да не бях се раждал.“ Родил си се вече.
И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема.
към беседата >>
Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил?
Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил.
Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил?
В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел?
към беседата >>
И сега трябва да изправиш погрешката!
Направили сте една погрешка, трябва да я изправите! Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече.
И сега трябва да изправиш погрешката!
Сега ще умреш! Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема.
към беседата >>
В туй раждане е погрешката.
Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил?
В туй раждане е погрешката.
В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно.
към беседата >>
Сега ще умреш!
Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката!
Сега ще умреш!
Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема.
към беседата >>
В туй раждане ти ще направиш безброй грехове.
Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката.
В туй раждане ти ще направиш безброй грехове.
Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил.
към беседата >>
Там е пак погрешката.
Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш!
Там е пак погрешката.
Ти се намираш в една дилема.
към беседата >>
Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това?
Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове.
Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това?
Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил. Ще изправиш погрешката си.
към беседата >>
Ти се намираш в една дилема.
„Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката.
Ти се намираш в една дилема.
към беседата >>
Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка.
Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това?
Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка.
Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил. Ще изправиш погрешката си.
към беседата >>
Погрешка е раждането, погрешка е умирането.
Погрешка е раждането, погрешка е умирането.
Остава тогава силата, която изправя погрешката. Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка.
към беседата >>
Е, две погрешки правят ли една добродетел?
Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка.
Е, две погрешки правят ли една добродетел?
Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил. Ще изправиш погрешката си.
към беседата >>
Остава тогава силата, която изправя погрешката.
Погрешка е раждането, погрешка е умирането.
Остава тогава силата, която изправя погрешката.
Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
към беседата >>
Аз разглеждам нещата много обективно.
В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел?
Аз разглеждам нещата много обективно.
Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил. Ще изправиш погрешката си.
към беседата >>
Трябва да изправим погрешката!
Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката.
Трябва да изправим погрешката!
Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
към беседата >>
Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил.
В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно.
Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил.
Ще изправиш погрешката си.
към беседата >>
Божията сила работи в мене.
Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката. Трябва да изправим погрешката!
Божията сила работи в мене.
Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
към беседата >>
Ще изправиш погрешката си.
Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил.
Ще изправиш погрешката си.
към беседата >>
Силен съм.
Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката. Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене.
Силен съм.
Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
към беседата >>
И се ражда човек.
И се ражда човек.
Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането.
към беседата >>
Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка.
Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката. Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм.
Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка.
Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
към беседата >>
Защо се ражда?
И се ражда човек.
Защо се ражда?
За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек?
към беседата >>
Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
Остава тогава силата, която изправя погрешката. Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка.
Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
към беседата >>
За да изправи погрешката на смъртта.
И се ражда човек. Защо се ражда?
За да изправи погрешката на смъртта.
Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането.
към беседата >>
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри.
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри.
Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам! “ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва.
към беседата >>
Затова се ражда.
И се ражда човек. Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта.
Затова се ражда.
А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш?
към беседата >>
Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам!
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри.
Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам!
“ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак!
към беседата >>
А защо умира човек?
И се ражда човек. Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда.
А защо умира човек?
За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил.
към беседата >>
“ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става.
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам!
“ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става.
Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната.
към беседата >>
За да изправи погрешката на раждането.
И се ражда човек. Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек?
За да изправи погрешката на раждането.
Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл.
към беседата >>
Ходил един мъж в гората.
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам! “ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става.
Ходил един мъж в гората.
След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването!
към беседата >>
Защо трябва да се роди човек?
Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането.
Защо трябва да се роди човек?
За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате.
към беседата >>
След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи.
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам! “ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората.
След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи.
Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав.
към беседата >>
За да изправи погрешката на умирането.
За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек?
За да изправи погрешката на умирането.
А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
към беседата >>
Жена му почнала да го гали, да го милва.
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам! “ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи.
Жена му почнала да го гали, да го милва.
Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката.
към беседата >>
А защо трябва да умираш?
Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането.
А защо трябва да умираш?
За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
към беседата >>
Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак!
Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам! “ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва.
Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак!
“ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света.
към беседата >>
За да изправиш погрешката, че си се родил.
А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш?
За да изправиш погрешката, че си се родил.
Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
към беседата >>
“ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната.
“ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак!
“ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната.
Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това.
към беседата >>
Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл.
За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил.
Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл.
Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
към беседата >>
Това е минаването!
Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната.
Това е минаването!
Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е.
към беседата >>
Така трябва да разсъждавате.
Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл.
Така трябва да разсъждавате.
И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
към беседата >>
Милувки има, когато човек е здрав.
След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването!
Милувки има, когато човек е здрав.
В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега.
към беседата >>
И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате.
И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
към беседата >>
В доброто дело е милувката.
Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав.
В доброто дело е милувката.
Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме.
към беседата >>
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете.
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете.
Животът е едно благо. Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия.
към беседата >>
Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света.
Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката.
Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света.
Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност.
към беседата >>
Животът е едно благо.
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете.
Животът е едно благо.
Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек.
към беседата >>
Да направиш едно добро дело, превръзка е това.
“ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света.
Да направиш едно добро дело, превръзка е това.
Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави!
към беседата >>
Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането.
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо.
Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането.
Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек.
към беседата >>
Да помислиш добро за някого, друга превръзка е.
Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това.
Да помислиш добро за някого, друга превръзка е.
Превръзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави!
към беседата >>
Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение.
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо. Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането.
Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение.
Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде.
към беседата >>
Превръзки трябват сега.
Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е.
Превръзки трябват сега.
И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави!
към беседата >>
Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот!
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо. Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение.
Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот!
“ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си.
към беседата >>
И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме.
В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега.
И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме.
И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави!
към беседата >>
“ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия.
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо. Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот!
“ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия.
Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка?
към беседата >>
И то е хубаво, ще имаме добра опитност.
Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме.
И то е хубаво, ще имаме добра опитност.
Но раната трябва да се заздрави!
към беседата >>
Ти си се родил – казвам: ти си силен човек.
Животът е едно благо. Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия.
Ти си се родил – казвам: ти си силен човек.
Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен.
към беседата >>
Но раната трябва да се заздрави!
Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност.
Но раната трябва да се заздрави!
към беседата >>
Направил си погрешка – ти си силен човек.
Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек.
Направил си погрешка – ти си силен човек.
Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен.
към беседата >>
Това е новото, което трябва да остане в ума ви.
Това е новото, което трябва да остане в ума ви.
Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо. Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
към беседата >>
Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде.
Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек.
Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде.
Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен. Или, изправил си една погрешка, силен си.
към беседата >>
Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо.
Това е новото, което трябва да остане в ума ви.
Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо.
Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
към беседата >>
Щом не можеш да се раждаш, слаб си.
Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! “ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде.
Щом не можеш да се раждаш, слаб си.
Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен. Или, изправил си една погрешка, силен си.
към беседата >>
Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро.
Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо.
Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро.
Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
към беседата >>
Сега разбирате ли коя е първата погрешка?
“ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си.
Сега разбирате ли коя е първата погрешка?
Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен. Или, изправил си една погрешка, силен си.
към беседата >>
Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо. Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро.
Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
към беседата >>
Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен.
Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка?
Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен.
Значи, ще се радваш, че си силен. Или, изправил си една погрешка, силен си.
към беседата >>
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме.
И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее.
към беседата >>
Значи, ще се радваш, че си силен.
Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен.
Значи, ще се радваш, че си силен.
Или, изправил си една погрешка, силен си.
към беседата >>
И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място!
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме.
И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място!
Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее.
към беседата >>
Или, изправил си една погрешка, силен си.
Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен.
Или, изправил си една погрешка, силен си.
към беседата >>
Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място!
Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода.
Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее.
към беседата >>
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен.
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен.
Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите.
към беседата >>
Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода.
Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си.
Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее.
към беседата >>
Ама кога?
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен.
Ама кога?
Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих?
към беседата >>
Жив е онзи човек, който е опитал любовта.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си.
Жив е онзи човек, който е опитал любовта.
Той живее.
към беседата >>
Само като се изправи погрешката на смъртта.
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен. Ама кога?
Само като се изправи погрешката на смъртта.
Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа.
към беседата >>
Той живее.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта.
Той живее.
към беседата >>
Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих?
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта.
Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих?
“ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди?
към беседата >>
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите.
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите.
Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране.
към беседата >>
“ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват.
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих?
“ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват.
А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз?
към беседата >>
Туй разбирам да имате.
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите.
Туй разбирам да имате.
Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота.
към беседата >>
А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите.
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват.
А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите.
Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал.
към беседата >>
Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене.
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате.
Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене.
И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли.
към беседата >>
Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих?
Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите.
Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих?
“ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал?
към беседата >>
И нищо не може да стане извън тези максими.
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене.
И нищо не може да стане извън тези максими.
Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува.
към беседата >>
“ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа.
Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих?
“ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа.
Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът.
към беседата >>
Извън тези максими животът все ще върви по старому.
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими.
Извън тези максими животът все ще върви по старому.
С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил.
към беседата >>
Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди?
Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа.
Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди?
И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас.
към беседата >>
С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране.
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому.
С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране.
Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил. По същия начин ще мислим и ние.
към беседата >>
И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз?
“ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди?
И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз?
“ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре?
към беседата >>
Единство ще се внесе в живота.
Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране.
Единство ще се внесе в живота.
И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил. По същия начин ще мислим и ние. Законът е един и същ.
към беседата >>
“ Нищо не е постигнал.
А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз?
“ Нищо не е постигнал.
Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде.
към беседата >>
И ще мислим тъй, както Бог мисли.
Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота.
И ще мислим тъй, както Бог мисли.
И ще действуваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил. По същия начин ще мислим и ние. Законът е един и същ.
към беседата >>
Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал?
Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал.
Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал?
Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата.
към беседата >>
И ще действуваме тъй, както Бог действува.
И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли.
И ще действуваме тъй, както Бог действува.
Или, казано другояче, както Христос е мислил. По същия начин ще мислим и ние. Законът е един и същ.
към беседата >>
Трябва обективно да се разглежда животът.
“ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал?
Трябва обективно да се разглежда животът.
И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца?
към беседата >>
Или, казано другояче, както Христос е мислил.
Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува.
Или, казано другояче, както Христос е мислил.
По същия начин ще мислим и ние. Законът е един и същ.
към беседата >>
И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас.
Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът.
И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас.
Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон!
към беседата >>
По същия начин ще мислим и ние.
С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил.
По същия начин ще мислим и ние.
Законът е един и същ.
към беседата >>
Ти казваш: „Защо този вол оре?
И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас.
Ти казваш: „Защо този вол оре?
“ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване!
към беседата >>
Законът е един и същ.
Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил. По същия начин ще мислим и ние.
Законът е един и същ.
към беседата >>
“ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде.
“ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре?
“ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде.
Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите.
към беседата >>
Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата.
Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде.
Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата.
Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем.
към беседата >>
Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца?
Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата.
Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца?
“ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички!
към беседата >>
“ И казваш: „Горкият кон!
И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца?
“ И казваш: „Горкият кон!
“ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем!
към беседата >>
“ Че, ти си още повече за оплакване!
Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон!
“ Че, ти си още повече за оплакване!
По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне.
към беседата >>
По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите.
“ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване!
По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите.
Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
към беседата >>
Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем.
Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите.
Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем.
Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
към беседата >>
Свободни трябва да бъдем всички!
Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем.
Свободни трябва да бъдем всички!
И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
към беседата >>
И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем!
“ И казваш: „Горкият кон! “ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички!
И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем!
Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
към беседата >>
Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне.
“ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем!
Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне.
И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
към беседата >>
И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне.
И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
към беседата >>
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи.
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи.
Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза? “ Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега! “ По този начин ще разрешавате нещата.
към беседата >>
Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза?
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи.
Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза?
“ Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега! “ По този начин ще разрешавате нещата.
към беседата >>
“ Приказвам, но повече не правя, не помагам.
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза?
“ Приказвам, но повече не правя, не помагам.
Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега! “ По този начин ще разрешавате нещата.
към беседата >>
Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно!
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза? “ Приказвам, но повече не правя, не помагам.
Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно!
Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега! “ По този начин ще разрешавате нещата.
към беседата >>
Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега!
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза? “ Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно!
Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега!
“ По този начин ще разрешавате нещата.
към беседата >>
“ По този начин ще разрешавате нещата.
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза? “ Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега!
“ По този начин ще разрешавате нещата.
към беседата >>
Начало на погрешката е, че си се родил човек.
Начало на погрешката е, че си се родил човек.
И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите.
към беседата >>
И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде.
Начало на погрешката е, че си се родил човек.
И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде.
А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите.
към беседата >>
А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора.
Начало на погрешката е, че си се родил човек. И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде.
А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора.
Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите.
към беседата >>
Всичките правите грешки в яденето и пиенето.
Начало на погрешката е, че си се родил човек. И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора.
Всичките правите грешки в яденето и пиенето.
Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили?
към беседата >>
3.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
Ако имате 13 хиляди лева златни пари, какво нещастие има в тези пари?
Темата, която имахте днес за четните и нечетните числа е цяла наука. Да се пише, както попадне, това значи да се не знае, какво нещо са четните и какво нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората. При нечетните числа пък се определят нещастията на човека.
Ако имате 13 хиляди лева златни пари, какво нещастие има в тези пари?
Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези пари? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастия за човека. Питам, ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това. Тия числа са поне четни, но де седи тяхното щастие?
към беседата >>
Следователно, ще ви дам едно правило: Не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не взимай някакво решение в тъмнината на нощта.
Питам, кой е виновен за това, клонът или вие, или провидението, което е направило този клон? Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек, който ходи денем, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът денем ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер, а волът пасе вечер, все едно и също нещо е това.
Следователно, ще ви дам едно правило: Не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не взимай някакво решение в тъмнината на нощта.
Или друго яче казано, реши даден въпрос когато има светлина. Щом трябва да решиш един въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.
към беседата >>
Без любов в света новото не може да дойде.
За тази цел аз имам доста картини събрани, какво сте правили през времето, докато сте били в школата. Като видите тези картини, за добро и за зло, вие ще се учудите. Аз имам цяла серия от такива картини. Не отлагайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази нова страница и новото в живота не може да дойде.
Без любов в света новото не може да дойде.
Сега и аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това, да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани.“ Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.
към беседата >>
Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези пари?
Темата, която имахте днес за четните и нечетните числа е цяла наука. Да се пише, както попадне, това значи да се не знае, какво нещо са четните и какво нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората. При нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди лева златни пари, какво нещастие има в тези пари?
Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези пари?
Вие казвате, че нечетните числа носят нещастия за човека. Питам, ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това. Тия числа са поне четни, но де седи тяхното щастие?
към беседата >>
Или друго яче казано, реши даден въпрос когато има светлина.
Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек, който ходи денем, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът денем ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер, а волът пасе вечер, все едно и също нещо е това. Следователно, ще ви дам едно правило: Не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не взимай някакво решение в тъмнината на нощта.
Или друго яче казано, реши даден въпрос когато има светлина.
Щом трябва да решиш един въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.
към беседата >>
Сега и аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов.
Като видите тези картини, за добро и за зло, вие ще се учудите. Аз имам цяла серия от такива картини. Не отлагайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази нова страница и новото в живота не може да дойде. Без любов в света новото не може да дойде.
Сега и аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов.
Най-малката любов седи в това, да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани.“ Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.
към беседата >>
Вие казвате, че нечетните числа носят нещастия за човека.
Да се пише, както попадне, това значи да се не знае, какво нещо са четните и какво нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората. При нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди лева златни пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези пари?
Вие казвате, че нечетните числа носят нещастия за човека.
Питам, ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това. Тия числа са поне четни, но де седи тяхното щастие?
към беседата >>
Щом трябва да решиш един въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.
Който ходи вечер, той е лош човек, който ходи денем, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът денем ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер, а волът пасе вечер, все едно и също нещо е това. Следователно, ще ви дам едно правило: Не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не взимай някакво решение в тъмнината на нощта. Или друго яче казано, реши даден въпрос когато има светлина.
Щом трябва да решиш един въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.
към беседата >>
Най-малката любов седи в това, да не смущавате Господа в себе си.
Аз имам цяла серия от такива картини. Не отлагайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази нова страница и новото в живота не може да дойде. Без любов в света новото не може да дойде. Сега и аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов.
Най-малката любов седи в това, да не смущавате Господа в себе си.
И Писанието казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани.“ Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.
към беседата >>
Питам, ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това.
При четните числа трябва да се изучават хората. При нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди лева златни пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези пари? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастия за човека.
Питам, ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това.
Тия числа са поне четни, но де седи тяхното щастие?
към беседата >>
Тук на Изгрева се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма.
Тук на Изгрева се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма.
Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма. Кажете ми, какво е това нещо? Но казвам, знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот. Не искам да ви задължавам, но всички трябва да знаете това нещо. Затова именно не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота си.
към беседата >>
И Писанието казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани.“ Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.
Не отлагайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази нова страница и новото в живота не може да дойде. Без любов в света новото не може да дойде. Сега и аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това, да не смущавате Господа в себе си.
И Писанието казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани.“ Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.
към беседата >>
Тия числа са поне четни, но де седи тяхното щастие?
При нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди лева златни пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези пари? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастия за човека. Питам, ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това.
Тия числа са поне четни, но де седи тяхното щастие?
към беседата >>
Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма.
Тук на Изгрева се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма.
Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма.
Кажете ми, какво е това нещо? Но казвам, знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот. Не искам да ви задължавам, но всички трябва да знаете това нещо. Затова именно не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота си. Вземете за пример Магдалина, тя надминаваше всички в своята вяра, вяра имаше тя, но сега малко закъса във вярата си, откак се свърза с Джино.
към беседата >>
Сега, като се говори за науката за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Сега, като се говори за науката за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
В тия числа има известни изключения. И в тия числа има изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая номер 13, ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13. Числото 13 е фатално.
към беседата >>
Да се говори така, то е все едно, когато някой казва за себе си, че е праведен човек.
Да се говори така, то е все едно, когато някой казва за себе си, че е праведен човек.
Този човек още не знае, какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представлява ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божественото съзнание има само онзи човек, у когото никога не се заражда каквато и да е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите.
към беседата >>
Кажете ми, какво е това нещо?
Тук на Изгрева се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма. Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма.
Кажете ми, какво е това нещо?
Но казвам, знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот. Не искам да ви задължавам, но всички трябва да знаете това нещо. Затова именно не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота си. Вземете за пример Магдалина, тя надминаваше всички в своята вяра, вяра имаше тя, но сега малко закъса във вярата си, откак се свърза с Джино. Тя се свърза със същества по-ниски от нея.
към беседата >>
В тия числа има известни изключения.
Сега, като се говори за науката за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
В тия числа има известни изключения.
И в тия числа има изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая номер 13, ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13. Числото 13 е фатално. Христос имаше 12 ученици и с него ставаха 13, но беше разпнат.
към беседата >>
НАГОРЕ