НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1358
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1358
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
Когато вземете за успокоение, можете да свирите така: „до“-„ла“, „до“-„ла“.
Когато вземете за успокоение, можете да свирите така: „до“-„ла“, „до“-„ла“.
към беседата >>
Аз съм слушал някой път като свири българинът.
Той ще разправя най-интимните си работи, какво е вършил, ще разправя за баща си, за майка си. Има неща, които не трябва да се разправят. Хубавите работи трябва да се изнесат, но грозните работи само един философ трябва да изнесе. А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него. Така и в музиката.
Аз съм слушал някой път като свири българинът.
Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение!
към беседата >>
Трябва да се пее.
Трябва да се пее.
Съчинявайте си песни. Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика.
към беседата >>
Всичките български класически песни са без разрешение.
Има неща, които не трябва да се разправят. Хубавите работи трябва да се изнесат, но грозните работи само един философ трябва да изнесе. А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него. Така и в музиката. Аз съм слушал някой път като свири българинът.
Всичките български класически песни са без разрешение.
Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му.
към беседата >>
Съчинявайте си песни.
Трябва да се пее.
Съчинявайте си песни.
Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения.
към беседата >>
Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога.
Хубавите работи трябва да се изнесат, но грозните работи само един философ трябва да изнесе. А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него. Така и в музиката. Аз съм слушал някой път като свири българинът. Всичките български класически песни са без разрешение.
Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога.
Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща!
към беседата >>
Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте.
Трябва да се пее. Съчинявайте си песни.
Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте.
Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения. Много малко са образците, мотивите.
към беседата >>
Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя.
А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него. Така и в музиката. Аз съм слушал някой път като свири българинът. Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога.
Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя.
Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни.
към беседата >>
Правете преводи.
Трябва да се пее. Съчинявайте си песни. Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте.
Правете преводи.
В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения. Много малко са образците, мотивите. Не е лесно да се намерят.
към беседата >>
Що ми трябваше да раждам тия деца да умират!
Така и в музиката. Аз съм слушал някой път като свири българинът. Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя.
Що ми трябваше да раждам тия деца да умират!
“ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт.
към беседата >>
В българската музика има добра основа.
Трябва да се пее. Съчинявайте си песни. Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи.
В българската музика има добра основа.
Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения. Много малко са образците, мотивите. Не е лесно да се намерят.
към беседата >>
“ Няма разрешение!
Аз съм слушал някой път като свири българинът. Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират!
“ Няма разрешение!
После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа.
към беседата >>
Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика.
Трябва да се пее. Съчинявайте си песни. Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи. В българската музика има добра основа.
Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика.
Някои имат повторения, повторения, много големи повторения. Много малко са образците, мотивите. Не е лесно да се намерят.
към беседата >>
После, взели нивите му, къщата му.
Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение!
После, взели нивите му, къщата му.
Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“.
към беседата >>
Някои имат повторения, повторения, много големи повторения.
Съчинявайте си песни. Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика.
Някои имат повторения, повторения, много големи повторения.
Много малко са образците, мотивите. Не е лесно да се намерят.
към беседата >>
Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща!
Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му.
Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща!
“ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища.
към беседата >>
Много малко са образците, мотивите.
Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения.
Много малко са образците, мотивите.
Не е лесно да се намерят.
към беседата >>
“ Така е с всичките му песни.
Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща!
“ Така е с всичките му песни.
Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците.
към беседата >>
Не е лесно да се намерят.
Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения. Много малко са образците, мотивите.
Не е лесно да се намерят.
към беседата >>
Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт.
Що ми трябваше да раждам тия деца да умират! “ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни.
Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт.
Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат.
към беседата >>
В музиката се изисква голяма вяра.
В музиката се изисква голяма вяра.
Не се притеснявайте. Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее.
към беседата >>
Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа.
“ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт.
Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа.
Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият.
към беседата >>
Не се притеснявайте.
В музиката се изисква голяма вяра.
Не се притеснявайте.
Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях!
към беседата >>
Трябва да се работи“.
После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа.
Трябва да се работи“.
И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието.
към беседата >>
Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете.
В музиката се изисква голяма вяра. Не се притеснявайте.
Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете.
Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение.
към беседата >>
И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища.
Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща! “ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“.
И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища.
Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални.
към беседата >>
Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш.
В музиката се изисква голяма вяра. Не се притеснявайте. Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете.
Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш.
И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен.
към беседата >>
Той е като американците.
“ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища.
Той е като американците.
Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари.
към беседата >>
И тогаз само старите ще се подмладят.
В музиката се изисква голяма вяра. Не се притеснявайте. Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш.
И тогаз само старите ще се подмладят.
Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят.
към беседата >>
Българинът и американецът си приличат.
Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците.
Българинът и американецът си приличат.
И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“.
към беседата >>
Човек остарява като не пее.
В музиката се изисква голяма вяра. Не се притеснявайте. Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят.
Човек остарява като не пее.
Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш.
към беседата >>
И американецът е същият.
Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат.
И американецът е същият.
Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз.
към беседата >>
Той казва: „Остарях, остарях!
Не се притеснявайте. Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее.
Той казва: „Остарях, остарях!
Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш. Ти си на 20 години.
към беседата >>
Американецът обича разнообразието.
Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият.
Американецът обича разнообразието.
И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири.
към беседата >>
Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение.
Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях!
Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение.
Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш. Ти си на 20 години. Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
към беседата >>
И затова американците не са толкоз музикални.
И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието.
И затова американците не са толкоз музикални.
Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива.
към беседата >>
Това е един живот вече без песен.
Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение.
Това е един живот вече без песен.
И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш. Ти си на 20 години. Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
към беседата >>
Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари.
Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални.
Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари.
И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива. Сега нямате отвън микрофон.
към беседата >>
И ние очакваме да влезем в другия свят.
И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен.
И ние очакваме да влезем в другия свят.
Като дете трябва да пееш. Ти си на 20 години. Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
към беседата >>
И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“.
Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари.
И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“.
(Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива. Сега нямате отвън микрофон. Но микрофонът го имате.
към беседата >>
Като дете трябва да пееш.
Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят.
Като дете трябва да пееш.
Ти си на 20 години. Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
към беседата >>
(Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз.
И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“.
(Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз.
Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива. Сега нямате отвън микрофон. Но микрофонът го имате.
към беседата >>
Ти си на 20 години.
Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш.
Ти си на 20 години.
Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
към беседата >>
Нека дойде един виртуоз да изсвири.
Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз.
Нека дойде един виртуоз да изсвири.
Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива. Сега нямате отвън микрофон. Но микрофонът го имате.
към беседата >>
Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш. Ти си на 20 години.
Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
към беседата >>
Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива.
И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири.
Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива.
Сега нямате отвън микрофон. Но микрофонът го имате.
към беседата >>
Някои много се държат за народната песен.
Някои много се държат за народната песен.
Народната песен трябва да се пречисти. Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено.
към беседата >>
Сега нямате отвън микрофон.
Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива.
Сега нямате отвън микрофон.
Но микрофонът го имате.
към беседата >>
Народната песен трябва да се пречисти.
Някои много се държат за народната песен.
Народната песен трябва да се пречисти.
Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Но микрофонът го имате.
И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива. Сега нямате отвън микрофон.
Но микрофонът го имате.
към беседата >>
Там има повторения, но повторението не е майка на знанието.
Някои много се държат за народната песен. Народната песен трябва да се пречисти.
Там има повторения, но повторението не е майка на знанието.
Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма.
към беседата >>
Сега музиката без разрешение!
Сега музиката без разрешение!
(Учителят свири.) Започва разрешението (Учителят свири друго.)
към беседата >>
Някъде продължава повече.
Някои много се държат за народната песен. Народната песен трябва да се пречисти. Там има повторения, но повторението не е майка на знанието.
Някъде продължава повече.
А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш.
към беседата >>
(Учителят свири.) Започва разрешението (Учителят свири друго.)
Сега музиката без разрешение!
(Учителят свири.) Започва разрешението (Учителят свири друго.)
към беседата >>
А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол.
Някои много се държат за народната песен. Народната песен трябва да се пречисти. Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече.
А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол.
Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон?
към беседата >>
Това са песни без разрешение и с разрешение.
Това са песни без разрешение и с разрешение.
Но с постижение е мъчно. Там влиза вечната игрива музика.
към беседата >>
Всяко нещо е определено.
Някои много се държат за народната песен. Народната песен трябва да се пречисти. Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол.
Всяко нещо е определено.
Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута.
към беседата >>
Но с постижение е мъчно.
Това са песни без разрешение и с разрешение.
Но с постижение е мъчно.
Там влиза вечната игрива музика.
към беседата >>
Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва.
Народната песен трябва да се пречисти. Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено.
Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва.
Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това.
към беседата >>
Там влиза вечната игрива музика.
Това са песни без разрешение и с разрешение. Но с постижение е мъчно.
Там влиза вечната игрива музика.
към беседата >>
Тогаз изгубваш ритъма.
Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва.
Тогаз изгубваш ритъма.
Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно.
към беседата >>
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее.
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее.
(Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите? Ще кажете: „С такива работи да се занимавам! “ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“.
към беседата >>
Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш.
Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма.
Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш.
До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение.
към беседата >>
(Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите?
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее.
(Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите?
Ще кажете: „С такива работи да се занимавам! “ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш.
към беседата >>
До колко може да се продължава един тон?
А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш.
До колко може да се продължава един тон?
Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди.
към беседата >>
Ще кажете: „С такива работи да се занимавам!
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее. (Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите?
Ще кажете: „С такива работи да се занимавам!
“ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа?
към беседата >>
Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута.
Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон?
Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута.
Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават.
към беседата >>
“ С какво ще се занимавате, кажете ми.
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее. (Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите? Ще кажете: „С такива работи да се занимавам!
“ С какво ще се занимавате, кажете ми.
Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи.
към беседата >>
Много мъчно е това.
Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута.
Много мъчно е това.
Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“!
към беседата >>
Сега се занимавате с много работи.
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее. (Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите? Ще кажете: „С такива работи да се занимавам! “ С какво ще се занимавате, кажете ми.
Сега се занимавате с много работи.
Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си!
към беседата >>
Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно.
Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това.
Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно.
И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“?
към беседата >>
Вие казвате: „Да се моля“.
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее. (Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите? Ще кажете: „С такива работи да се занимавам! “ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи.
Вие казвате: „Да се моля“.
Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко!
към беседата >>
И с пението ще се научите на търпение.
Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно.
И с пението ще се научите на търпение.
Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“.
към беседата >>
Че ти без музика не можеш да се молиш.
(Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите? Ще кажете: „С такива работи да се занимавам! “ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“.
Че ти без музика не можеш да се молиш.
Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен.
към беседата >>
Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди.
До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение.
Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди.
Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката.
към беседата >>
Как ще се молиш на Господа?
Ще кажете: „С такива работи да се занимавам! “ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш.
Как ще се молиш на Господа?
Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва.
към беседата >>
Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават.
Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди.
Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават.
Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо.
към беседата >>
Бог не иска еднообразни работи.
“ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа?
Бог не иска еднообразни работи.
Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва. Това е просба.
към беседата >>
Като се разгневиш, почни да пееш „до“!
Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават.
Като се разгневиш, почни да пееш „до“!
(Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй.
към беседата >>
Като се молиш, да забравиш себе си!
Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи.
Като се молиш, да забравиш себе си!
Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва. Това е просба. Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
към беседата >>
(Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“?
Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“!
(Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“?
(Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее!
към беседата >>
Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко!
Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си!
Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко!
Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва. Това е просба. Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
към беседата >>
(Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“.
И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“?
(Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“.
В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт.
към беседата >>
Ти се молиш, но си тягостно обременен.
Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко!
Ти се молиш, но си тягостно обременен.
Това не е молитва. Това е просба. Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
към беседата >>
В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката.
Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“.
В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката.
Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви!
към беседата >>
Това не е молитва.
Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен.
Това не е молитва.
Това е просба. Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
към беседата >>
Вие се намирате в чудо.
Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката.
Вие се намирате в чудо.
Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее!
към беседата >>
Това е просба.
Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва.
Това е просба.
Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
към беседата >>
Един нов порядък на нещата е туй.
Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо.
Един нов порядък на нещата е туй.
Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете.
към беседата >>
Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва. Това е просба.
Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
към беседата >>
Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее!
(Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй.
Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее!
“ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си.
към беседата >>
Не върви работата!
Не върви работата!
Започни да пееш! (Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла! “ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа!
към беседата >>
“ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт.
(Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее!
“ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт.
Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар.
към беседата >>
Започни да пееш!
Не върви работата!
Започни да пееш!
(Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла! “ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа!
към беседата >>
Ще кажете: „Той да си върви!
В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт.
Ще кажете: „Той да си върви!
Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите.
към беседата >>
(Учителят пее игриво.
Не върви работата! Започни да пееш!
(Учителят пее игриво.
„Ла, ла, ла, ла! “ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си!
към беседата >>
Някой млад да пее!
Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви!
Някой млад да пее!
“ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече.
към беседата >>
„Ла, ла, ла, ла!
Не върви работата! Започни да пееш! (Учителят пее игриво.
„Ла, ла, ла, ла!
“ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си! Не на другите!
към беседата >>
“ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете.
Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее!
“ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете.
Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го.
към беседата >>
“ И после пак пее игриво.
Не върви работата! Започни да пееш! (Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла!
“ И после пак пее игриво.
„Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си!
към беседата >>
Да обръсне брадата си.
Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее! “ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете.
Да обръсне брадата си.
Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад.
към беседата >>
„Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа!
Не върви работата! Започни да пееш! (Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла! “ И после пак пее игриво.
„Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа!
Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора.
към беседата >>
Да не излиза като стар.
“ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си.
Да не излиза като стар.
Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява.
към беседата >>
Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа!
Започни да пееш! (Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла! “ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа!
Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа!
“) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката.
към беседата >>
Младите не струват хас от старите.
Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар.
Младите не струват хас от старите.
Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш!
към беседата >>
“) Пей на себе си!
(Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла! “ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа!
“) Пей на себе си!
Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката. Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви.
към беседата >>
Младите казват: „Старите знаят повече.
Някой млад да пее! “ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите.
Младите казват: „Старите знаят повече.
Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш! “ Пък аз юргана обичах повече.
към беседата >>
Не на другите!
„Ла, ла, ла, ла! “ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си!
Не на другите!
Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката. Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви. А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
към беседата >>
Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го.
“ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече.
Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го.
Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш! “ Пък аз юргана обичах повече. И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
към беседата >>
Ти пей на себе си!
“ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си! Не на другите!
Ти пей на себе си!
Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката. Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви. А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
към беседата >>
Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад.
Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го.
Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад.
Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш! “ Пък аз юргана обичах повече. И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
към беседата >>
Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора.
„Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си!
Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора.
И може би ти си спънката. Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви. А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
към беседата >>
Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява.
Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад.
Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява.
На нивата да ходиш! “ Пък аз юргана обичах повече. И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
към беседата >>
И може би ти си спънката.
Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа! “) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора.
И може би ти си спънката.
Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви. А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
към беседата >>
На нивата да ходиш!
Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява.
На нивата да ходиш!
“ Пък аз юргана обичах повече. И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
към беседата >>
Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви.
“) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката.
Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви.
А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
към беседата >>
“ Пък аз юргана обичах повече.
Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш!
“ Пък аз юргана обичах повече.
И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
към беседата >>
А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката. Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви.
А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
към беседата >>
И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш! “ Пък аз юргана обичах повече.
И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
към беседата >>
Как ще се научите вие да мислите?
Как ще се научите вие да мислите?
Вие искате да критикувате. Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате.
към беседата >>
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл.
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл.
После казваш: „Ще стана! “ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш.
към беседата >>
Вие искате да критикувате.
Как ще се научите вие да мислите?
Вие искате да критикувате.
Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш.
към беседата >>
После казваш: „Ще стана!
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл.
После казваш: „Ще стана!
“ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици.
към беседата >>
Обаче критиката в света е за философи.
Как ще се научите вие да мислите? Вие искате да критикувате.
Обаче критиката в света е за философи.
То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика.
към беседата >>
“ И пак заспиваш.
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл. После казваш: „Ще стана!
“ И пак заспиваш.
Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри.
към беседата >>
То не е за деца.
Как ще се научите вие да мислите? Вие искате да критикувате. Обаче критиката в света е за философи.
То не е за деца.
То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество.
към беседата >>
Та не спете под юрганите си.
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл. После казваш: „Ще стана! “ И пак заспиваш.
Та не спете под юрганите си.
Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример.
към беседата >>
То не е лесна работа.
Как ще се научите вие да мислите? Вие искате да критикувате. Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца.
То не е лесна работа.
Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва.
към беседата >>
Ще преведете в широк смисъл.
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл. После казваш: „Ще стана! “ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си.
Ще преведете в широк смисъл.
Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия.
към беседата >>
Най-мъчната работа е да критикувате.
Как ще се научите вие да мислите? Вие искате да критикувате. Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа.
Най-мъчната работа е да критикувате.
Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира.
към беседата >>
Всяко добро подбуждане трябва да следваш.
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл. После казваш: „Ще стана! “ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл.
Всяко добро подбуждане трябва да следваш.
И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона.
към беседата >>
Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш.
Вие искате да критикувате. Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате.
Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш.
Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален.
към беседата >>
И сега можете да бъдете певци, певици.
После казваш: „Ще стана! “ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш.
И сега можете да бъдете певци, певици.
Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа.
към беседата >>
Това не е критика.
Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш.
Това не е критика.
Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален. Той туря от първото качество.
към беседата >>
Някои от вас сте на 60 години сестри.
“ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици.
Някои от вас сте на 60 години сестри.
Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“.
към беседата >>
Ориз има първо, второ и трето качество.
То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика.
Ориз има първо, второ и трето качество.
Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален. Той туря от първото качество. А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
към беседата >>
Аз да ви приведа пример.
Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри.
Аз да ви приведа пример.
Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее.
към беседата >>
Той ги смесва.
То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество.
Той ги смесва.
Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален. Той туря от първото качество. А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
към беседата >>
Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия.
Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример.
Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия.
То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам.
към беседата >>
Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира.
Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва.
Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира.
Честният човек е музикален. Той туря от първото качество. А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
към беседата >>
То не можеше да вземе и два тона.
Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия.
То не можеше да вземе и два тона.
По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше.
към беседата >>
Честният човек е музикален.
Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира.
Честният човек е музикален.
Той туря от първото качество. А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
към беседата >>
По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа.
И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона.
По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа.
Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“.
към беседата >>
Той туря от първото качество.
Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален.
Той туря от първото качество.
А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
към беседата >>
Тя казваше: „Не мога да пея“.
Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа.
Тя казваше: „Не мога да пея“.
Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл.
към беседата >>
А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален. Той туря от първото качество.
А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
към беседата >>
Понаучи се да пее.
Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“.
Понаучи се да пее.
Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние.
към беседата >>
Оная вечер слушах концерт по радиото.
Оная вечер слушах концерт по радиото.
Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш? “ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече.
към беседата >>
Сега я срещам.
Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее.
Сега я срещам.
Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега?
към беседата >>
Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш?
Оная вечер слушах концерт по радиото.
Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш?
“ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо.
към беседата >>
Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше.
То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам.
Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше.
Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече?
към беседата >>
“ – „Гласните не се предават хубаво.
Оная вечер слушах концерт по радиото. Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш?
“ – „Гласните не се предават хубаво.
Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш.
към беседата >>
Сега казва: „Не ми се живее“.
По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше.
Сега казва: „Не ми се живее“.
В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече? “ На какво се дължи това?
към беседата >>
Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш.
Оная вечер слушах концерт по радиото. Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш? “ – „Гласните не се предават хубаво.
Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш.
Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек!
към беседата >>
В нищо не намира смисъл.
Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“.
В нищо не намира смисъл.
Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече? “ На какво се дължи това? Не е пяла!
към беседата >>
Не трябва да си много близо или много далеч.
Оная вечер слушах концерт по радиото. Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш? “ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш.
Не трябва да си много близо или много далеч.
Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален!
към беседата >>
Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние.
Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл.
Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние.
Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече? “ На какво се дължи това? Не е пяла! Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията.
към беседата >>
Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече.
Оная вечер слушах концерт по радиото. Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш? “ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч.
Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече.
Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица!
към беседата >>
Какво я интересува сега?
Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние.
Какво я интересува сега?
Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече? “ На какво се дължи това? Не е пяла! Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията. Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
към беседата >>
Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо.
Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш? “ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече.
Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо.
Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично.
към беседата >>
Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече?
Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега?
Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече?
“ На какво се дължи това? Не е пяла! Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията. Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
към беседата >>
Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш.
“ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо.
Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш.
И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица.
към беседата >>
“ На какво се дължи това?
Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече?
“ На какво се дължи това?
Не е пяла! Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията. Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
към беседата >>
И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек!
Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш.
И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек!
Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат.
към беседата >>
Не е пяла!
В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече? “ На какво се дължи това?
Не е пяла!
Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията. Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
към беседата >>
Знаете ли колко е хубав един говор музикален!
Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек!
Знаете ли колко е хубав един говор музикален!
За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват.
към беседата >>
Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията.
Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече? “ На какво се дължи това? Не е пяла!
Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията.
Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
към беседата >>
За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица!
Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален!
За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица!
На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят.
към беседата >>
Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече? “ На какво се дължи това? Не е пяла! Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията.
Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
към беседата >>
На хората трябва да им говори той гръмотевично.
Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица!
На хората трябва да им говори той гръмотевично.
И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят. Та всички ние на земята сме с високоговорители.
към беседата >>
Ти се разсърдиш.
Ти се разсърдиш.
(Учителят пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия! Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца?
към беседата >>
И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица.
Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично.
И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица.
Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят. Та всички ние на земята сме с високоговорители.
към беседата >>
(Учителят пее: „Иде ми да го набия.
Ти се разсърдиш.
(Учителят пее: „Иде ми да го набия.
Иде ми да го набия! Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия.
към беседата >>
Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат.
И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица.
Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат.
Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят. Та всички ние на земята сме с високоговорители.
към беседата >>
Иде ми да го набия!
Ти се разсърдиш. (Учителят пее: „Иде ми да го набия.
Иде ми да го набия!
Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза.
към беседата >>
Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват.
Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат.
Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват.
Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят. Та всички ние на земята сме с високоговорители.
към беседата >>
Да го набия!
Ти се разсърдиш. (Учителят пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия!
Да го набия!
Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим.
към беседата >>
Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят.
За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват.
Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят.
Та всички ние на земята сме с високоговорители.
към беседата >>
Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя?
Ти се разсърдиш. (Учителят пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия! Да го набия!
Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя?
Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем!
към беседата >>
Та всички ние на земята сме с високоговорители.
На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят.
Та всички ние на земята сме с високоговорители.
към беседата >>
Кой ще гледа моята жена и моите деца?
Ти се разсърдиш. (Учителят пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия! Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя?
Кой ще гледа моята жена и моите деца?
Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята.
към беседата >>
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото.
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото.
Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията. А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения. Това е идеал. Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
към беседата >>
Няма да го бия.
(Учителят пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия! Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца?
Няма да го бия.
Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия!
към беседата >>
Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията.
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото.
Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията.
А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения. Това е идеал. Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
към беседата >>
Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза.
Иде ми да го набия! Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия.
Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза.
Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш.
към беседата >>
А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения.
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото. Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията.
А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения.
Това е идеал. Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
към беседата >>
Ела братко, ела да се примирим.
Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза.
Ела братко, ела да се примирим.
Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“.
към беседата >>
Това е идеал.
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото. Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията. А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения.
Това е идеал.
Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
към беседата >>
Ела, ела и така двамата братски ще живеем!
Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим.
Ела, ела и така двамата братски ще живеем!
“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив.
към беседата >>
Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото. Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията. А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения. Това е идеал.
Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
към беседата >>
“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята.
Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем!
“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята.
„Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“.
към беседата >>
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане.
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане.
Следующето прераждане си има своето предназначение! В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път! “ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш.
към беседата >>
„Иде ми да го набия!
Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята.
„Иде ми да го набия!
“ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера.
към беседата >>
Следующето прераждане си има своето предназначение!
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане.
Следующето прераждане си има своето предназначение!
В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път! “ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте.
към беседата >>
“ Като пееш, няма да го биеш.
Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия!
“ Като пееш, няма да го биеш.
Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива!
към беседата >>
В този живот трябва!
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане. Следующето прераждане си има своето предназначение!
В този живот трябва!
Ти казваш: „Като се родя втори път! “ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри.
към беседата >>
Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“.
Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш.
Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“.
(Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете!
към беседата >>
Ти казваш: „Като се родя втори път!
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане. Следующето прераждане си има своето предназначение! В този живот трябва!
Ти казваш: „Като се родя втори път!
“ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте!
към беседата >>
(Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив.
Ела, ела и така двамата братски ще живеем! “) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“.
(Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив.
Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете! “
към беседата >>
“ Как ще се родиш?
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане. Следующето прераждане си има своето предназначение! В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път!
“ Как ще се родиш?
Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни.
към беседата >>
Аз ще те разцелувам“.
“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив.
Аз ще те разцелувам“.
Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете! “
към беседата >>
Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш.
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане. Следующето прераждане си има своето предназначение! В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път! “ Как ще се родиш?
Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш.
В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни.
към беседата >>
Една опера.
„Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“.
Една опера.
А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете! “
към беседата >>
В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте.
Следующето прераждане си има своето предназначение! В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път! “ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш.
В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте.
Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи.
към беседата >>
А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива!
“ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера.
А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива!
Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете! “
към беседата >>
Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри.
В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път! “ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте.
Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри.
Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер.
към беседата >>
Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете!
Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива!
Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете!
“
към беседата >>
Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте!
Ти казваш: „Като се родя втори път! “ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри.
Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте!
Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни.
към беседата >>
“
(Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете!
“
към беседата >>
Пейте и светски песни.
“ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте!
Пейте и светски песни.
В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети.
към беседата >>
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите.
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите.
Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си. прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр.
към беседата >>
В музиката няма светски песни.
Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни.
В музиката няма светски песни.
Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил.
към беседата >>
Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си.
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите.
Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си.
прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи.
към беседата >>
Както разбираш – от тебе зависи.
В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни.
Както разбираш – от тебе зависи.
Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана.
към беседата >>
прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти.
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите. Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си.
прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти.
Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички.
към беседата >>
Всички песни имат духовен характер.
Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи.
Всички песни имат духовен характер.
Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират.
към беседата >>
Това е един начин за възпитание.
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите. Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си. прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти.
Това е един начин за възпитание.
Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели.
към беседата >>
Всички български хороводни песни са религиозни.
Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер.
Всички български хороводни песни са религиозни.
В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката?
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите. Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си. прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание.
Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката?
“ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите.
към беседата >>
В светилището са били пети.
Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни.
В светилището са били пети.
И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват.
към беседата >>
“ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр.
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите. Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си. прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката?
“ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр.
Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят.
към беседата >>
И после в българските условия, българинът ги е приспособил.
В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети.
И после в българските условия, българинът ги е приспособил.
И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела.
към беседата >>
Те са хубави работи.
Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си. прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр.
Те са хубави работи.
Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят. Сега в операта има нещо изкуствено.
към беседата >>
И изоставил по-мъчните свещени песни настрана.
Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил.
И изоставил по-мъчните свещени песни настрана.
Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората.
към беседата >>
Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички.
прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи.
Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички.
Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят. Сега в операта има нещо изкуствено. В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
към беседата >>
Само лесните оставил, които лесно се разбират.
Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана.
Само лесните оставил, които лесно се разбират.
Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт.
към беседата >>
Сега ще вземем прости модели.
Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички.
Сега ще вземем прости модели.
Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят. Сега в операта има нещо изкуствено. В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
към беседата >>
Българинът има завършено колело.
Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират.
Българинът има завършено колело.
Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава.
към беседата >>
Тогаз ще преминем към оперите.
Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели.
Тогаз ще преминем към оперите.
Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят. Сега в операта има нещо изкуствено. В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
към беседата >>
Които се хващат на завършеното колело, се оженват.
В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело.
Които се хващат на завършеното колело, се оженват.
Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе.
към беседата >>
Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят.
“ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите.
Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят.
Сега в операта има нещо изкуствено. В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
към беседата >>
Има отворени колела.
И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват.
Има отворени колела.
Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече.
към беседата >>
Сега в операта има нещо изкуствено.
Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят.
Сега в операта има нещо изкуствено.
В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
към беседата >>
Там се пазят от хората.
И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела.
Там се пазят от хората.
А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва.
към беседата >>
В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят. Сега в операта има нещо изкуствено.
В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
към беседата >>
А пък в затвореното колело има религиозен такт.
Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората.
А пък в затвореното колело има религиозен такт.
Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът.
към беседата >>
Та сега за десет дена съчинете една песен.
Та сега за десет дена съчинете една песен.
Пейте: „Иде ми да го набия“. Станете сега!
към беседата >>
Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава.
Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт.
Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава.
Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение.
към беседата >>
Пейте: „Иде ми да го набия“.
Та сега за десет дена съчинете една песен.
Пейте: „Иде ми да го набия“.
Станете сега!
към беседата >>
Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе.
Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава.
Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе.
Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш.
към беседата >>
Станете сега!
Та сега за десет дена съчинете една песен. Пейте: „Иде ми да го набия“.
Станете сега!
към беседата >>
Като се хванеш на това колело, отиде вече.
Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе.
Като се хванеш на това колело, отиде вече.
И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш.
към беседата >>
И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва.
Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече.
И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва.
Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт.
към беседата >>
Ние наричаме този завършен кръг – животът.
А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва.
Ние наричаме този завършен кръг – животът.
Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията.
към беседата >>
Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение.
Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът.
Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение.
В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме.
към беседата >>
В колелото вътре ще пееш.
Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение.
В колелото вътре ще пееш.
Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни.
към беседата >>
Ще търсиш.
Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш.
Ще търсиш.
Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание.
към беседата >>
Има изходен пункт.
И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш.
Има изходен пункт.
Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има.
към беседата >>
Ще минеш в хармонията.
Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт.
Ще минеш в хармонията.
Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене.
към беседата >>
Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме.
Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията.
Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме.
Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение!
към беседата >>
Той не е беден, както ние сме бедни.
В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме.
Той не е беден, както ние сме бедни.
Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“.
към беседата >>
Той не е оскуден в знание.
Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни.
Той не е оскуден в знание.
Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи.
към беседата >>
Всичко има.
Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание.
Всичко има.
Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти.
към беседата >>
Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене.
Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има.
Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене.
То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти. Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво?
към беседата >>
То е заблуждение!
Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене.
То е заблуждение!
Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти. Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво? Щеше да забрави да яде от него.
към беседата >>
Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“.
Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение!
Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“.
А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти. Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво? Щеше да забрави да яде от него.
към беседата >>
А пък ти искаш да му наложиш своите идеи.
Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“.
А пък ти искаш да му наложиш своите идеи.
Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти. Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво? Щеше да забрави да яде от него.
към беседата >>
Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти.
Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи.
Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти.
Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво? Щеше да забрави да яде от него.
към беседата >>
Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво?
Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти.
Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво?
Щеше да забрави да яде от него.
към беседата >>
Щеше да забрави да яде от него.
То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти. Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво?
Щеше да забрави да яде от него.
към беседата >>
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката.
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката.
Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме!
към беседата >>
Не се пее така.
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката.
Не се пее така.
Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино!
към беседата >>
Хубавото, то ще даде един резултат.
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така.
Хубавото, то ще даде един резултат.
Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино! “ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили.
към беседата >>
Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии.
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат.
Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии.
Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино! “ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство.
към беседата >>
Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава.
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии.
Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава.
Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино! “ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство. Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
към беседата >>
Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме!
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава.
Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме!
Дай едно кило вино! “ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство. Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
към беседата >>
Дай едно кило вино!
Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме!
Дай едно кило вино!
“ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство. Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
към беседата >>
“ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили.
Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино!
“ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили.
Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство. Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
към беседата >>
Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство.
Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино! “ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили.
Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство.
Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
към беседата >>
Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино! “ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство.
Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
към беседата >>
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас.
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас.
Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят. Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът?
към беседата >>
Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят.
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас.
Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят.
Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът? “ Без пение в света прогрес не може да има.
към беседата >>
Ще им остане ли време да се карат?
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас. Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят.
Ще им остане ли време да се карат?
Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът? “ Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби.
към беседата >>
Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи?
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас. Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят. Ще им остане ли време да се карат?
Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи?
Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът? “ Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби. Робство е било.
към беседата >>
Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си.
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас. Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят. Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи?
Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си.
Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът? “ Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби. Робство е било. Като се е освободил човек от робство, почнал да пее.
към беседата >>
Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът?
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас. Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят. Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си.
Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът?
“ Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби. Робство е било. Като се е освободил човек от робство, почнал да пее.
към беседата >>
“ Без пение в света прогрес не може да има.
Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят. Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът?
“ Без пение в света прогрес не може да има.
Без пение всички хора са били роби. Робство е било. Като се е освободил човек от робство, почнал да пее.
към беседата >>
Без пение всички хора са били роби.
Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът? “ Без пение в света прогрес не може да има.
Без пение всички хора са били роби.
Робство е било. Като се е освободил човек от робство, почнал да пее.
към беседата >>
Робство е било.
Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът? “ Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби.
Робство е било.
Като се е освободил човек от робство, почнал да пее.
към беседата >>
2.
Прави и криви линии
,
МОК
, София, 12.2.1937г.,
Тогава какви ще бъдат неговите свойствата?
Какви ще бъдат нейните свойства? Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство?
Тогава какви ще бъдат неговите свойствата?
Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство.
към беседата >>
Какво разбира той под думата „добри“?
Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас. Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща? Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри.
Какво разбира той под думата „добри“?
В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър. Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри? Истината е, че няма да бъдете добри.
към беседата >>
Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи?
Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата?
Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи?
Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения.
към беседата >>
В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър.
Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща? Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“?
В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър.
Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри? Истината е, че няма да бъдете добри.
към беседата >>
Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят.
Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи?
Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят.
Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“.
към беседата >>
Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри?
Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър.
Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри?
Истината е, че няма да бъдете добри.
към беседата >>
Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено.
Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят.
Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено.
Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва.
към беседата >>
Истината е, че няма да бъдете добри.
Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър. Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри?
Истината е, че няма да бъдете добри.
към беседата >>
Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно.
Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено.
Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно.
Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“.
към беседата >>
И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии.
И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии.
Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени.
към беседата >>
Има и четириизмерно пространство.
Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно.
Има и четириизмерно пространство.
И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига?
към беседата >>
Но кривите линии могат ли да образуват прави?
И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии.
Но кривите линии могат ли да образуват прави?
Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек?
към беседата >>
И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения.
Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство.
И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения.
Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва.
към беседата >>
Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център.
И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави?
Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център.
Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява.
към беседата >>
Например, човек казва: „Потъвам някъде“.
Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения.
Например, човек казва: „Потъвам някъде“.
Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане.
към беседата >>
Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост.
И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център.
Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост.
Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа.
към беседата >>
Никъде не потъва.
Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“.
Никъде не потъва.
Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“.
към беседата >>
Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота.
И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост.
Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота.
Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате.
към беседата >>
Или пък казват за някого: „Издига се този човек“.
Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва.
Или пък казват за някого: „Издига се този човек“.
Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал?
към беседата >>
Например, понякога имате желание да бъдете учени.
И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота.
Например, понякога имате желание да бъдете учени.
В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него.
към беседата >>
Как се издига?
Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“.
Как се издига?
Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“.
към беседата >>
В какво трябва да бъде учен човек?
Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени.
В какво трябва да бъде учен човек?
Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ?
към беседата >>
Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва.
И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига?
Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва.
Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран.
към беседата >>
Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява.
Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек?
Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява.
Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае.
към беседата >>
Ти не можеш да видиш неговото издигане.
Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва.
Ти не можеш да видиш неговото издигане.
Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен.
към беседата >>
Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа.
Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява.
Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа.
И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае.
към беседата >>
Например, казват: „Той се издига в обществото“.
Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане.
Например, казват: „Той се издига в обществото“.
Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце.
към беседата >>
И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате.
Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа.
И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате.
Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките!
към беседата >>
Физически колко се е издигнал?
Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“.
Физически колко се е издигнал?
Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят.
към беседата >>
Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него.
Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате.
Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него.
На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките! “ Не, Природата обича точността.
към беседата >>
Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“.
Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал?
Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“.
Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват.
към беседата >>
На честността на човека доколко можеш да разчиташ?
В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него.
На честността на човека доколко можеш да разчиташ?
Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките! “ Не, Природата обича точността. Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
към беседата >>
Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран.
Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“.
Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран.
Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“.
към беседата >>
Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае.
Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ?
Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае.
Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките! “ Не, Природата обича точността. Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.
към беседата >>
Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен.
Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран.
Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен.
„Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“. Как тъй, защо не го обичате?
към беседата >>
Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае.
Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае.
Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае.
Някой казва: „Остави стотинките! “ Не, Природата обича точността. Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.
към беседата >>
„Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце.
Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен.
„Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце.
Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“. Как тъй, защо не го обичате? Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.
към беседата >>
Някой казва: „Остави стотинките!
И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае.
Някой казва: „Остави стотинките!
“ Не, Природата обича точността. Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.
към беседата >>
Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят.
Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце.
Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят.
Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“. Как тъй, защо не го обичате? Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.
към беседата >>
“ Не, Природата обича точността.
Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките!
“ Не, Природата обича точността.
Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.
към беседата >>
Понякога мислите ви така се изгубват.
Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят.
Понякога мислите ви така се изгубват.
Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“. Как тъй, защо не го обичате? Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.
към беседата >>
Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките! “ Не, Природата обича точността.
Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.
към беседата >>
Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“.
Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват.
Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“.
Как тъй, защо не го обичате? Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.
към беседата >>
Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.
Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките! “ Не, Природата обича точността. Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.
към беседата >>
Как тъй, защо не го обичате?
Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“.
Как тъй, защо не го обичате?
Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.
към беседата >>
Какво е една обида?
Какво е една обида?
Някой ти казва грубо: „Иване! “ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване! “ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда?
към беседата >>
Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.
„Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“. Как тъй, защо не го обичате?
Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.
към беседата >>
Някой ти казва грубо: „Иване!
Какво е една обида?
Някой ти казва грубо: „Иване!
“ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване! “ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално.
към беседата >>
Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния.
Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния.
Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен. Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него.
към беседата >>
“ В какво седи тук обидата?
Какво е една обида? Някой ти казва грубо: „Иване!
“ В какво седи тук обидата?
После казва нежно: „Иване! “ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си.
към беседата >>
Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен.
Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния.
Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен.
Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието?
към беседата >>
После казва нежно: „Иване!
Какво е една обида? Някой ти казва грубо: „Иване! “ В какво седи тук обидата?
После казва нежно: „Иване!
“ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си.
към беседата >>
Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит?
Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния. Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен.
Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит?
Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай?
към беседата >>
“ Каква е разликата?
Какво е една обида? Някой ти казва грубо: „Иване! “ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване!
“ Каква е разликата?
И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски.
към беседата >>
Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма.
Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния. Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен. Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит?
Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма.
Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо.
към беседата >>
И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда?
Какво е една обида? Някой ти казва грубо: „Иване! “ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване! “ Каква е разликата?
И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда?
Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме.
към беседата >>
Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб?
Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния. Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен. Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма.
Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб?
Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл.
към беседата >>
Едното е музикално, другото не е музикално.
Някой ти казва грубо: „Иване! “ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване! “ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда?
Едното е музикално, другото не е музикално.
Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно?
към беседата >>
Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него.
Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния. Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен. Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб?
Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него.
Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила.
към беседата >>
Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си.
“ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване! “ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално.
Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си.
Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“.
към беседата >>
Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието?
Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен. Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него.
Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието?
Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него.
към беседата >>
Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си.
После казва нежно: „Иване! “ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си.
Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си.
Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко?
към беседата >>
Какво представлява наказанието в дадения случай?
Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието?
Какво представлява наказанието в дадения случай?
Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него. Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби.
към беседата >>
Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски.
“ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си.
Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски.
Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение.
към беседата >>
Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо.
Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай?
Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо.
Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него. Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби. А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.
към беседата >>
Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме.
И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски.
Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме.
Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре.
към беседата >>
Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл.
Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо.
Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл.
Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него. Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби. А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.
към беседата >>
Какво ти коства да говориш нежно?
Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме.
Какво ти коства да говориш нежно?
Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
към беседата >>
Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила.
Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл.
Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила.
Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него. Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби. А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не мога да го направя“.
Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно?
Някой казва: „Аз не мога да го направя“.
Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат.
към беседата >>
Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него.
Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила.
Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него.
Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби. А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.
към беседата >>
Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко?
Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“.
Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко?
Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно.
към беседата >>
Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби.
Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него.
Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби.
А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.
към беседата >>
Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение.
Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко?
Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение.
„Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване!
към беседата >>
А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.
Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него. Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби.
А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.
към беседата >>
„Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре.
Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение.
„Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре.
„Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване!
към беседата >>
Фигура 2.
Фигура 2.
към беседата >>
„Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре.
„Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
„Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане.
към беседата >>
Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите?
Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите?
Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД.
към беседата >>
„Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат.
Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
„Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат.
Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство.
към беседата >>
Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави.
Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите?
Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави.
Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват.
към беседата >>
Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно.
Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат.
Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно.
Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение.
към беседата >>
Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път.
Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите? Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави.
Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път.
Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави?
към беседата >>
Това разбираме, като кажем меко: „Иване!
Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно.
Това разбираме, като кажем меко: „Иване!
“ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те.
към беседата >>
Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават.
Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите? Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път.
Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават.
Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О.
към беседата >>
“ Когато кажем грубо: „Иване!
„Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване!
“ Когато кажем грубо: „Иване!
“, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо?
към беседата >>
Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът?
Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите? Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават.
Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът?
А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава.
към беседата >>
“, разбираме, че тази работа няма да стане.
„Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване!
“, разбираме, че тази работа няма да стане.
Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек.
към беседата >>
А и В са полюсите, а екваторът е СД.
Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите? Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът?
А и В са полюсите, а екваторът е СД.
Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала?
към беседата >>
Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство.
„Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане.
Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство.
Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки.
към беседата >>
Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват.
Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД.
Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват.
Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това.
към беседата >>
Грубото е нещо външно, странично, то е изключение.
Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство.
Грубото е нещо външно, странично, то е изключение.
По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“.
към беседата >>
Защо се скъсяват именно тия прави?
Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват.
Защо се скъсяват именно тия прави?
Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила?
към беседата >>
По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те.
Това разбираме, като кажем меко: „Иване! “ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение.
По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те.
Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“. Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.
към беседата >>
Тази зависимост произлиза от този център О.
Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави?
Тази зависимост произлиза от този център О.
Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата.
към беседата >>
Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо?
“ Когато кажем грубо: „Иване! “, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те.
Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо?
По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“. Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.
към беседата >>
Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава.
Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О.
Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава.
Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението?
към беседата >>
По-хубаво е да бъдеш мек.
“, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо?
По-хубаво е да бъдеш мек.
И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“. Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.
към беседата >>
Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала?
А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава.
Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала?
Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение?
към беседата >>
И за вас е по-добре да бъдете меки.
Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек.
И за вас е по-добре да бъдете меки.
Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“. Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.
към беседата >>
Центробежната сила е по-голяма, затова става това.
Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала?
Центробежната сила е по-голяма, затова става това.
Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично.
към беседата >>
Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“.
Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки.
Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“.
Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.
към беседата >>
Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила?
Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това.
Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила?
Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично. Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център.
към беседата >>
Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.
По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“.
Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.
към беседата >>
Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата.
Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила?
Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата.
- Накъде е движението? Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично. Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център. Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.
към беседата >>
Колко важни неща има сега?
Колко важни неща има сега?
В какво седи правата мисъл? Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“.
към беседата >>
- Накъде е движението?
Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата.
- Накъде е движението?
Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично. Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център. Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.
към беседата >>
В какво седи правата мисъл?
Колко важни неща има сега?
В какво седи правата мисъл?
Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо.
към беседата >>
Коя е причината на това движение?
Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението?
Коя е причината на това движение?
То е разумно, то не може да бъде механично. Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център. Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.
към беседата >>
Разбира се, върху този предмет още нямаме опит.
Колко важни неща има сега? В какво седи правата мисъл?
Разбира се, върху този предмет още нямаме опит.
Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него.
към беседата >>
То е разумно, то не може да бъде механично.
Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение?
То е разумно, то не може да бъде механично.
Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център. Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.
към беседата >>
Трябва да се направи един опит.
Колко важни неща има сега? В какво седи правата мисъл? Разбира се, върху този предмет още нямаме опит.
Трябва да се направи един опит.
Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
към беседата >>
Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център.
Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично.
Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център.
Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.
към беседата >>
Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели.
Колко важни неща има сега? В какво седи правата мисъл? Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит.
Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели.
Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател.
към беседата >>
Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.
Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично. Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център.
Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.
към беседата >>
Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“.
Колко важни неща има сега? В какво седи правата мисъл? Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели.
Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“.
Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва?
към беседата >>
Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили?
Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили?
Да кажем, че главата е центърът. Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса.
към беседата >>
Може да изгубите, няма нищо.
В какво седи правата мисъл? Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“.
Може да изгубите, няма нищо.
Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
към беседата >>
Да кажем, че главата е центърът.
Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили?
Да кажем, че главата е центърът.
Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал?
към беседата >>
Втори посочва друг номер – вземете него.
Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо.
Втори посочва друг номер – вземете него.
Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си.
към беседата >>
Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна.
Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем, че главата е центърът.
Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна.
Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена.
към беседата >>
Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него.
Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание?
към беседата >>
Следователно главата, като център, се носи от тялото.
Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем, че главата е центърът. Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна.
Следователно главата, като център, се носи от тялото.
От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й?
към беседата >>
Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател.
Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател.
Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание? Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми?
към беседата >>
От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката?
Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем, че главата е центърът. Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото.
От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката?
Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра.
към беседата >>
Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва?
Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател.
Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва?
Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание? Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми? Тя е безпредметна, тя е външно украшение.
към беседата >>
Човек е една елипса.
Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем, че главата е центърът. Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката?
Човек е една елипса.
Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът.
към беседата >>
Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва?
Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание? Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми? Тя е безпредметна, тя е външно украшение.
към беседата >>
Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал?
Да кажем, че главата е центърът. Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса.
Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал?
Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси.
към беседата >>
Един човек трябва да знае да лекува себе си.
Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
Един човек трябва да знае да лекува себе си.
Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание? Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми? Тя е безпредметна, тя е външно украшение.
към беседата >>
Да вземем сега човешката глава, която е издължена.
Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал?
Да вземем сега човешката глава, която е издължена.
Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
към беседата >>
Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание?
Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си.
Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание?
Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми? Тя е безпредметна, тя е външно украшение.
към беседата >>
Къде е екваторът й?
Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена.
Къде е екваторът й?
Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно.
към беседата >>
Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми?
Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание?
Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми?
Тя е безпредметна, тя е външно украшение.
към беседата >>
Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра.
От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й?
Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра.
Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав.
към беседата >>
Тя е безпредметна, тя е външно украшение.
Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание? Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми?
Тя е безпредметна, тя е външно украшение.
към беседата >>
Поясът около ушите е екваторът.
Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра.
Поясът около ушите е екваторът.
Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра.
към беседата >>
Сега, какъв опит искате да направите?
Сега, какъв опит искате да направите?
– Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели. Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа.
към беседата >>
Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси.
Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът.
Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси.
Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
към беседата >>
– Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели.
Сега, какъв опит искате да направите?
– Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели.
Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата.
към беседата >>
Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси.
Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние.
към беседата >>
Добре, имате число 1578.
Сега, какъв опит искате да направите? – Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели.
Добре, имате число 1578.
Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.
към беседата >>
Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно.
Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно.
Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле.
към беседата >>
Как мислите, туй число печели ли?
Сега, какъв опит искате да направите? – Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели. Добре, имате число 1578.
Как мислите, туй число печели ли?
Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.
към беседата >>
Това значи, че материалите са от съвсем различен състав.
Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно.
Това значи, че материалите са от съвсем различен състав.
Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят.
към беседата >>
Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение.
Сега, какъв опит искате да направите? – Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели. Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли?
Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение.
Ще кажете, че така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.
към беседата >>
Следователно имате три центъра.
Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав.
Следователно имате три центъра.
Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта.
към беседата >>
Ще кажете, че така е наредено от Господа.
Сега, какъв опит искате да направите? – Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели. Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение.
Ще кажете, че така е наредено от Господа.
Има особени съчетания на числата. Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.
към беседата >>
Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра.
Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта. Единствено мозъчната система ще измени човека.
към беседата >>
Има особени съчетания на числата.
– Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели. Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа.
Има особени съчетания на числата.
Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.
към беседата >>
Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние.
Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние.
Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта. Единствено мозъчната система ще измени човека. В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...
към беседата >>
Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.
Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата.
Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.
към беседата >>
Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле.
Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние.
Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле.
Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта. Единствено мозъчната система ще измени човека. В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...
към беседата >>
Хармонията е разбиране.
Хармонията е разбиране.
Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате. Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число.
към беседата >>
Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят.
Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле.
Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят.
Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта. Единствено мозъчната система ще измени човека. В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...
към беседата >>
Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате.
Хармонията е разбиране.
Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате.
Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре.
към беседата >>
Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта.
Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят.
Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта.
Единствено мозъчната система ще измени човека. В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...
към беседата >>
Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа.
Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате.
Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа.
Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен.
към беседата >>
Единствено мозъчната система ще измени човека.
Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта.
Единствено мозъчната система ще измени човека.
В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...
към беседата >>
Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво.
Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате. Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа.
Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво.
Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така?
към беседата >>
В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...
Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта. Единствено мозъчната система ще измени човека.
В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...
към беседата >>
Вие трябва да разбирате закона на числото 8.
Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате. Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво.
Вие трябва да разбирате закона на числото 8.
То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено.
към беседата >>
Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение.
Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение.
Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска. Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра.
към беседата >>
То е трудно число.
Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате. Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8.
То е трудно число.
Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора.
към беседата >>
Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска.
Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение.
Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска.
Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете.
към беседата >>
Поставили са знака му, изправен нагоре.
Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате. Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число.
Поставили са знака му, изправен нагоре.
Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай.
към беседата >>
Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани.
Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение. Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска.
Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани.
Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва?
към беседата >>
Оставен е отгоре отворен.
Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре.
Оставен е отгоре отворен.
Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние.
към беседата >>
Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място?
Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение. Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска. Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани.
Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място?
Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна!
към беседата >>
Защо знакът на числото 8 е написали така?
Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен.
Защо знакът на числото 8 е написали така?
Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси.
към беседата >>
Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската?
Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение. Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска. Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място?
Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската?
– Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си.
към беседата >>
Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено.
Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така?
Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено.
Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне.
към беседата >>
– Който седи на дъската има по-голяма вяра.
Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение. Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска. Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската?
– Който седи на дъската има по-голяма вяра.
Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си?
към беседата >>
Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора.
То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено.
Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора.
Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа.
към беседата >>
Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете.
Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска. Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра.
Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете.
А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
към беседата >>
Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай.
Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора.
Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай.
Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край.
към беседата >>
А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва?
Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете.
А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва?
Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя?
към беседата >>
Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние.
Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай.
Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние.
Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ.
към беседата >>
Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна!
Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва?
Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна!
“ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката.
към беседата >>
Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси.
Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние.
Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси.
Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат.
към беседата >>
“ Ще кажем, че той вярва в себе си.
Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна!
“ Ще кажем, че той вярва в себе си.
Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
към беседата >>
Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне.
Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси.
Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне.
Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай.
към беседата >>
Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си?
– Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си.
Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си?
Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина.
към беседата >>
Ти не можеш да разчиташ на другите числа.
Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне.
Ти не можеш да разчиташ на другите числа.
Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай. То всякога трябва да бъде краят на нещата.
към беседата >>
Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си?
Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън.
към беседата >>
Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край.
Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа.
Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край.
Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай. То всякога трябва да бъде краят на нещата. Началото и краят на нещата са важни.
към беседата >>
В какво вярвам аз, когато искам да вървя?
А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
В какво вярвам аз, когато искам да вървя?
Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани.
към беседата >>
Последното число е това, на което можеш да разчиташ.
Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край.
Последното число е това, на което можеш да разчиташ.
Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай. То всякога трябва да бъде краят на нещата. Началото и краят на нещата са важни.
към беседата >>
Вярвам в краката.
Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна! “ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя?
Вярвам в краката.
Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е.
към беседата >>
Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат.
Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ.
Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат.
Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай. То всякога трябва да бъде краят на нещата. Началото и краят на нещата са важни.
към беседата >>
Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
“ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката.
Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е. Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка.
към беседата >>
Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай.
Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат.
Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай.
То всякога трябва да бъде краят на нещата. Началото и краят на нещата са важни.
към беседата >>
Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина.
Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина.
Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е. Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка. Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.
към беседата >>
То всякога трябва да бъде краят на нещата.
Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай.
То всякога трябва да бъде краят на нещата.
Началото и краят на нещата са важни.
към беседата >>
Тази светлина иде отвън.
Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина.
Тази светлина иде отвън.
Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е. Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка. Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.
към беседата >>
Началото и краят на нещата са важни.
Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай. То всякога трябва да бъде краят на нещата.
Началото и краят на нещата са важни.
към беседата >>
Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани.
В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън.
Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани.
Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е. Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка. Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.
към беседата >>
Сега, предметът, който развивам, ви измъчва.
Сега, предметът, който развивам, ви измъчва.
Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история. А вие казвате: „Кажи най-важното! “ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега.
към беседата >>
Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е.
Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани.
Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е.
Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка. Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.
към беседата >>
Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история.
Сега, предметът, който развивам, ви измъчва.
Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история.
А вие казвате: „Кажи най-важното! “ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега. Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл.
към беседата >>
Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка.
Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е.
Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка.
Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.
към беседата >>
А вие казвате: „Кажи най-важното!
Сега, предметът, който развивам, ви измъчва. Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история.
А вие казвате: „Кажи най-важното!
“ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега. Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл. Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...
към беседата >>
Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.
Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е. Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка.
Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.
към беседата >>
“ Кое е най-важното?
Сега, предметът, който развивам, ви измъчва. Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история. А вие казвате: „Кажи най-важното!
“ Кое е най-важното?
– Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега. Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл. Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...
към беседата >>
Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно.
Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно.
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел.
към беседата >>
– Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям.
Сега, предметът, който развивам, ви измъчва. Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история. А вие казвате: „Кажи най-важното! “ Кое е най-важното?
– Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям.
А пък аз ви разправям сега. Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл. Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...
към беседата >>
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните.
Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно.
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните.
Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата?
към беседата >>
А пък аз ви разправям сега.
Сега, предметът, който развивам, ви измъчва. Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история. А вие казвате: „Кажи най-важното! “ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям.
А пък аз ви разправям сега.
Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл. Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...
към беседата >>
Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието.
Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните.
Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието.
Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката?
към беседата >>
Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл.
Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история. А вие казвате: „Кажи най-важното! “ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега.
Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл.
Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...
към беседата >>
Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата.
Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието.
Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата.
Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение.
към беседата >>
Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...
А вие казвате: „Кажи най-важното! “ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега. Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл.
Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...
към беседата >>
Как изчисляват да паднат точно върху гърба?
Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата.
Как изчисляват да паднат точно върху гърба?
И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата.
към беседата >>
Сега, кое число да изберем за билета?
Сега, кое число да изберем за билета?
Да кажем, имате две по 8. На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9.
към беседата >>
И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел.
Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба?
И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел.
По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място.
към беседата >>
Да кажем, имате две по 8.
Сега, кое число да изберем за билета?
Да кажем, имате две по 8.
На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция.
към беседата >>
По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата?
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел.
По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата?
Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място. По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива.
към беседата >>
На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша.
Сега, кое число да изберем за билета? Да кажем, имате две по 8.
На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша.
И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия.
към беседата >>
Как изчислява той и как изчислява котката?
Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата?
Как изчислява той и как изчислява котката?
Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място. По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива. Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.
към беседата >>
И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9.
Сега, кое число да изберем за билета? Да кажем, имате две по 8. На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша.
И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9.
Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия. Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си.
към беседата >>
Ами че котките са предали оръжието на своето поколение.
Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката?
Ами че котките са предали оръжието на своето поколение.
Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място. По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива. Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.
към беседата >>
Това е едно хубаво число – сборът му е 27.
Сега, кое число да изберем за билета? Да кажем, имате две по 8. На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9.
Това е едно хубаво число – сборът му е 27.
Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия. Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си. Девет може да бъде положително и отрицателно число.
към беседата >>
Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата.
Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение.
Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата.
То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място. По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива. Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.
към беседата >>
Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9.
Сега, кое число да изберем за билета? Да кажем, имате две по 8. На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27.
Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9.
От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия. Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си. Девет може да бъде положително и отрицателно число.
към беседата >>
То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място.
И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата.
То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място.
По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива. Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.
към беседата >>
От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция.
Да кажем, имате две по 8. На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9.
От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция.
Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия. Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си. Девет може да бъде положително и отрицателно число.
към беседата >>
По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива.
По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място.
По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива.
Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.
към беседата >>
Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия.
На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция.
Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия.
Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си. Девет може да бъде положително и отрицателно число.
към беседата >>
Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.
Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място. По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива.
Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.
към беседата >>
Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си.
И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия.
Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си.
Девет може да бъде положително и отрицателно число.
към беседата >>
Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение.
Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение.
Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл. Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав.
към беседата >>
Девет може да бъде положително и отрицателно число.
Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия. Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си.
Девет може да бъде положително и отрицателно число.
към беседата >>
Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл.
Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение.
Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл.
Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш!
към беседата >>
И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате.
И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате.
На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични.
към беседата >>
Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа.
Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение. Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл.
Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа.
Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл?
към беседата >>
На коя способност в себе си може да разчитате най-много?
И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате.
На коя способност в себе си може да разчитате най-много?
Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние.
към беседата >>
Каква е правата мисъл?
Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение. Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл. Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа.
Каква е правата мисъл?
Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“.
към беседата >>
Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора.
И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате. На коя способност в себе си може да разчитате най-много?
Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора.
Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки.
към беседата >>
Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав.
Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение. Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл. Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл?
Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав.
Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“.
към беседата >>
Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии.
И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате. На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора.
Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии.
Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален.
към беседата >>
Ни най-малко не е прав.
Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение. Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл. Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав.
Ни най-малко не е прав.
Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна.
към беседата >>
Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни.
И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате. На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии.
Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни.
Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш.
към беседата >>
Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш!
Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл. Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав.
Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш!
“ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
към беседата >>
Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични.
И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате. На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни.
Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични.
Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие.
към беседата >>
“ Права ли е такава мисъл?
Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш!
“ Права ли е такава мисъл?
Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне.
към беседата >>
Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние.
На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични.
Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние.
Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила.
към беседата >>
Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“.
Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл?
Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“.
Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки.
Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние.
Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки.
Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес.
към беседата >>
Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“.
Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“.
Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“.
Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек.
към беседата >>
Едва тогава ще бъдеш музикален.
Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки.
Едва тогава ще бъдеш музикален.
Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес. А в обикновената музика често не знаем защо пеем.
към беседата >>
Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна.
Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“.
Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна.
Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара?
към беседата >>
Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш.
Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален.
Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш.
Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес. А в обикновената музика често не знаем защо пеем.
към беседата >>
Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш! “ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна.
Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара?
към беседата >>
Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие.
Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш.
Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие.
Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес. А в обикновената музика често не знаем защо пеем.
към беседата >>
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне.
“ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне.
Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара? Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат?
към беседата >>
Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила.
Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие.
Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила.
Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес. А в обикновената музика често не знаем защо пеем.
към беседата >>
Не може да има влага в хамбара.
Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне.
Не може да има влага в хамбара.
Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара? Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат? Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.
към беседата >>
Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес.
Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила.
Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес.
А в обикновената музика често не знаем защо пеем.
към беседата >>
Понякога вие искате да обичате някой човек.
Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара.
Понякога вие искате да обичате някой човек.
Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара? Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат? Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.
към беседата >>
А в обикновената музика често не знаем защо пеем.
Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес.
А в обикновената музика често не знаем защо пеем.
към беседата >>
Имаш ли право да обичаш някого в хамбара?
Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек.
Имаш ли право да обичаш някого в хамбара?
Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара? Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат? Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.
към беседата >>
Сега запомнете само това: ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш прави мисли, чувства и постъпки.
Сега запомнете само това: ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш прави мисли, чувства и постъпки.
Само хармоничната мисъл, само хармоничните чувства, само хармоничните постъпки дават условие за хубавата музика!
към беседата >>
Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара?
Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара?
Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара?
Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат? Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.
към беседата >>
Само хармоничната мисъл, само хармоничните чувства, само хармоничните постъпки дават условие за хубавата музика!
Сега запомнете само това: ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш прави мисли, чувства и постъпки.
Само хармоничната мисъл, само хармоничните чувства, само хармоничните постъпки дават условие за хубавата музика!
към беседата >>
Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат?
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара?
Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат?
Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.
към беседата >>
Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.
Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара? Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат?
Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.
към беседата >>
В реалните неща има само едно отношение, което е център.
В реалните неща има само едно отношение, което е център.
Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света. Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти.
към беседата >>
Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света.
В реалните неща има само едно отношение, което е център.
Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света.
Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична.
към беседата >>
Всичко зависи от центъра.
В реалните неща има само едно отношение, което е център. Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света.
Всичко зависи от центъра.
Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила.
към беседата >>
Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока.
В реалните неща има само едно отношение, което е център. Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света. Всичко зависи от центъра.
Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока.
В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават.
към беседата >>
В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки.
В реалните неща има само едно отношение, което е център. Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света. Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока.
В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки.
Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява.
към беседата >>
Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти.
В реалните неща има само едно отношение, което е център. Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света. Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки.
Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти.
С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията.
към беседата >>
С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична.
Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света. Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти.
С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична.
Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта.
към беседата >>
Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила.
Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична.
Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила.
В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение.
към беседата >>
В човека има отношения, но те се различават.
Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила.
В човека има отношения, но те се различават.
Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността.
към беседата >>
Например, ако човек става физически силен, той огрубява.
В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават.
Например, ако човек става физически силен, той огрубява.
Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата.
към беседата >>
Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията.
Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява.
Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията.
Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ.
към беседата >>
Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта.
С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията.
Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта.
Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш.
към беседата >>
Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение.
Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта.
Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение.
Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка.
към беседата >>
Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността.
В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение.
Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността.
Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви.
към беседата >>
Тук не разбирайте притъпяване на чувствата.
Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността.
Тук не разбирайте притъпяване на чувствата.
Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска.
към беседата >>
Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ.
Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата.
Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ.
Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките.
към беседата >>
Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш.
Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ.
Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш.
Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката?
към беседата >>
Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка.
Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш.
Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка.
Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот.
към беседата >>
Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви.
Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка.
Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви.
Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест.
към беседата >>
Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска.
Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви.
Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска.
Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве.
към беседата >>
Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките.
Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска.
Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките.
Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве. Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма.
към беседата >>
Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката?
Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките.
Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката?
Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве. Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма. Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.
към беседата >>
Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот.
Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката?
Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот.
А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве. Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма. Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.
към беседата >>
А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест.
Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот.
А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест.
Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве. Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма. Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.
към беседата >>
Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве.
Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест.
Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве.
Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма. Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.
към беседата >>
Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма.
Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве.
Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма.
Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.
към беседата >>
Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.
Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве. Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма.
Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.
към беседата >>
Сега, вие страдате и не знаете защо.
Сега, вие страдате и не знаете защо.
Казвате: „Защо ми са тези страдания? “ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях!
към беседата >>
Казвате: „Защо ми са тези страдания?
Сега, вие страдате и не знаете защо.
Казвате: „Защо ми са тези страдания?
“ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е?
към беседата >>
“ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите.
Сега, вие страдате и не знаете защо. Казвате: „Защо ми са тези страдания?
“ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите.
Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е? Това щастие ли е?
към беседата >>
Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива.
Сега, вие страдате и не знаете защо. Казвате: „Защо ми са тези страдания? “ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите.
Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива.
Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той.
към беседата >>
Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари.
Сега, вие страдате и не знаете защо. Казвате: „Защо ми са тези страдания? “ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива.
Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари.
Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти.
към беседата >>
Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях!
Сега, вие страдате и не знаете защо. Казвате: „Защо ми са тези страдания? “ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари.
Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях!
“ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие!
към беседата >>
“ Това благо на място ли е?
Казвате: „Защо ми са тези страдания? “ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях!
“ Това благо на място ли е?
Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас.
към беседата >>
Това щастие ли е?
“ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е?
Това щастие ли е?
Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си.
към беседата >>
Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той.
Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е? Това щастие ли е?
Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той.
Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право.
към беседата >>
Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти.
Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той.
Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти.
Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари.
към беседата >>
Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие!
Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях! “ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти.
Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие!
Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари?
към беседата >>
Туй щастие ще бъде нещастие за вас.
“ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие!
Туй щастие ще бъде нещастие за вас.
Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари?
към беседата >>
Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си.
Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас.
Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си.
Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева?
към беседата >>
Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право.
Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си.
Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право.
Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое бихте предпочели?
към беседата >>
Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари.
Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право.
Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари.
Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое бихте предпочели? Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.
към беседата >>
Защо ви са тия пари?
Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари.
Защо ви са тия пари?
Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое бихте предпочели? Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.
към беседата >>
Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари?
Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари?
Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари?
Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое бихте предпочели? Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.
към беседата >>
Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева?
Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари?
Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева?
Кое бихте предпочели? Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.
към беседата >>
Кое бихте предпочели?
Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева?
Кое бихте предпочели?
Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.
към беседата >>
Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.
Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое бихте предпочели?
Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.
към беседата >>
Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари.
Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари.
Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева. Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат.
към беседата >>
Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева.
Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари.
Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева.
Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва?
към беседата >>
Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате.
Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари. Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева.
Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате.
Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра.
към беседата >>
Не искайте богатство.
Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари. Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева. Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате.
Не искайте богатство.
С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“.
към беседата >>
С него добро не може да правите.
Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари. Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева. Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство.
С него добро не може да правите.
Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни.
към беседата >>
Богатството трябва да дойде отпосле като резултат.
Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари. Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева. Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С него добро не може да правите.
Богатството трябва да дойде отпосле като резултат.
Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език.
към беседата >>
Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва?
Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева. Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат.
Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва?
Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър.
към беседата >>
Трябва ви вяра.
Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва?
Трябва ви вяра.
Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай?
към беседата >>
Казва някой: „Да имаш вяра“.
Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра.
Казва някой: „Да имаш вяра“.
Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“.
към беседата >>
Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни.
С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“.
Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни.
Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб.
към беседата >>
Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език.
Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни.
Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език.
Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб. Не, ти ще вярваш.
към беседата >>
Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър.
Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език.
Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър.
Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб. Не, ти ще вярваш. И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.
към беседата >>
Какво ще правите в дадения случай?
Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър.
Какво ще правите в дадения случай?
Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб. Не, ти ще вярваш. И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.
към беседата >>
Казвате: „Ще се моля“.
Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай?
Казвате: „Ще се моля“.
Щом се молиш, това е една слабост в теб. Не, ти ще вярваш. И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.
към беседата >>
Щом се молиш, това е една слабост в теб.
Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“.
Щом се молиш, това е една слабост в теб.
Не, ти ще вярваш. И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.
към беседата >>
Не, ти ще вярваш.
Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб.
Не, ти ще вярваш.
И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.
към беседата >>
И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.
Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб. Не, ти ще вярваш.
И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.
към беседата >>
Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние?
Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние?
Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде! “ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса.
към беседата >>
Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде!
Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние?
Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде!
“ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си.
към беседата >>
“ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете.
Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние? Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде!
“ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете.
Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата?
към беседата >>
Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила.
Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние? Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде! “ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете.
Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила.
Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние? Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде! “ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила.
Какво ще правиш?
Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени.
към беседата >>
Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса.
Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние? Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде! “ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш?
Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса.
Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели.
към беседата >>
Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си.
Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде! “ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса.
Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си.
Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат.
към беседата >>
Сегашните хора имат ли вяра в Природата?
“ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си.
Сегашните хора имат ли вяра в Природата?
Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право.
към беседата >>
Не, имат вяра само в туй, което те знаят.
Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата?
Не, имат вяра само в туй, което те знаят.
Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата?
към беседата >>
Затова всички вярвания са ограничени.
Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят.
Затова всички вярвания са ограничени.
Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум.
към беседата >>
Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели.
Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени.
Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели.
Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе.
към беседата >>
Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат.
Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели.
Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат.
И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка.
към беседата >>
И това е право.
Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат.
И това е право.
Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация.
към беседата >>
Та питам сега какво е основното качество на вярата?
Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право.
Та питам сега какво е основното качество на вярата?
– Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко!
към беседата >>
– Тя се отнася до човешкия ум.
Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата?
– Тя се отнася до човешкия ум.
Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко! “ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете.
към беседата >>
Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе.
Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум.
Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе.
Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко! “ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете. Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.
към беседата >>
Те искат само целувка.
Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе.
Те искат само целувка.
Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко! “ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете. Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.
към беседата >>
Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация.
И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка.
Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация.
Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко! “ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете. Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.
към беседата >>
Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко!
Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация.
Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко!
“ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете. Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.
към беседата >>
“ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете.
– Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко!
“ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете.
Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.
към беседата >>
Ако човек винаги яде чорби, т. е.
Ако човек винаги яде чорби, т. е.
меки храни, ще си развали зъбите; ако се храни само с твърда храна, ще ги строши. Ако човек разрешава най-лесния въпрос, има опасност да му изпадат всичките зъби; ако разрешава мъчните въпроси, зъбите му ще заякнат, но той трябва да ги пази да не ги строши, да не ги натисне повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.
Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко! “ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете.
Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.
към беседата >>
меки храни, ще си развали зъбите; ако се храни само с твърда храна, ще ги строши.
Ако човек винаги яде чорби, т. е.
меки храни, ще си развали зъбите; ако се храни само с твърда храна, ще ги строши.
Ако човек разрешава най-лесния въпрос, има опасност да му изпадат всичките зъби; ако разрешава мъчните въпроси, зъбите му ще заякнат, но той трябва да ги пази да не ги строши, да не ги натисне повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Фигура 3.
Фигура 3.
към беседата >>
Ако човек разрешава най-лесния въпрос, има опасност да му изпадат всичките зъби; ако разрешава мъчните въпроси, зъбите му ще заякнат, но той трябва да ги пази да не ги строши, да не ги натисне повече, отколкото трябва.
Ако човек винаги яде чорби, т. е. меки храни, ще си развали зъбите; ако се храни само с твърда храна, ще ги строши.
Ако човек разрешава най-лесния въпрос, има опасност да му изпадат всичките зъби; ако разрешава мъчните въпроси, зъбите му ще заякнат, но той трябва да ги пази да не ги строши, да не ги натисне повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл?
Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл?
В нейната правота. Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“?
към беседата >>
Каква е темата от миналата лекция?
Каква е темата от миналата лекция?
– „Силата на човешката мисъл“. Четете. (Прочете се темата)
към беседата >>
В нейната правота.
Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл?
В нейната правота.
Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум.
към беседата >>
– „Силата на човешката мисъл“. Четете.
Каква е темата от миналата лекция?
– „Силата на човешката мисъл“. Четете.
(Прочете се темата)
към беседата >>
Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център.
Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл? В нейната правота.
Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център.
Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства.
към беседата >>
(Прочете се темата)
Каква е темата от миналата лекция? – „Силата на човешката мисъл“. Четете.
(Прочете се темата)
към беседата >>
Някой казва, че е изкривил пътя си.
Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл? В нейната правота. Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център.
Някой казва, че е изкривил пътя си.
Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства.
към беседата >>
Фигура 1.
Фигура 1.
към беседата >>
Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно.
Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл? В нейната правота. Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си.
Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно.
Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път.
към беседата >>
Сега, геометрически как се определят кривите линии?
Сега, геометрически как се определят кривите линии?
Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е.
към беседата >>
Какво означава „в ляво“?
Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл? В нейната правота. Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно.
Какво означава „в ляво“?
Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е.
към беседата >>
Кривата линия е сбор от прави линии.
Сега, геометрически как се определят кривите линии?
Кривата линия е сбор от прави линии.
Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат.
към беседата >>
Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум.
В нейната правота. Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“?
Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум.
Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите.
към беседата >>
Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия.
Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии.
Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия.
Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли?
към беседата >>
Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства.
Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум.
Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства.
За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Защо при движението на права около център се образува крива линия?
Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия.
Защо при движението на права около център се образува крива линия?
Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са?
към беседата >>
За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства.
Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства.
За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства.
Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока.
към беседата >>
Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне.
Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия?
Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне.
Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени.
към беседата >>
Това е Правият път.
Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства.
Това е Правият път.
Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение.
към беседата >>
Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е.
Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне.
Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е.
ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях.
към беседата >>
Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е.
Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път.
Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е.
прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
към беседата >>
ще се приближат.
Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е.
ще се приближат.
Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви).
към беседата >>
прав е и в чувствата, и в мислите.
Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е.
прав е и в чувствата, и в мислите.
Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна.
към беседата >>
Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли?
Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат.
Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли?
Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви). Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието.
към беседата >>
Така трябва да се разбира.
Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите.
Така трябва да се разбира.
Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях.
към беседата >>
Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са?
Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли?
Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са?
При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви). Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието. Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.
към беседата >>
Щом чувствата управляват, човек е на крива посока.
За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира.
Щом чувствата управляват, човек е на крива посока.
Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му.
към беседата >>
При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени.
Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са?
При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени.
Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви). Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието. Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.
към беседата >>
Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение.
Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока.
Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение.
Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай?
към беседата >>
Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях.
Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени.
Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях.
Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви). Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието. Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.
към беседата >>
Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение.
Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение!
към беседата >>
Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви).
ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях.
Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви).
Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието. Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.
към беседата >>
В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна.
прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна.
А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра!
към беседата >>
Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието.
Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви).
Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието.
Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.
към беседата >>
А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях.
Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна.
А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях.
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра! “ Как ще умреш, ти умирал ли си?
към беседата >>
Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.
Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви). Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието.
Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.
към беседата >>
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му.
Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях.
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му.
Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра! “ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране.
към беседата >>
Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек?
Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек?
Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него! “, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш.
към беседата >>
Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай?
Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му.
Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай?
Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра! “ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране. Ако си свързан с въже, прегризи го.
към беседата >>
Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него!
Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек?
Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него!
“, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш.
към беседата >>
Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение!
Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай?
Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение!
“ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра! “ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране. Ако си свързан с въже, прегризи го.
към беседата >>
“, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите.
Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек? Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него!
“, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите.
Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти.
към беседата >>
“ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра!
В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение!
“ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра!
“ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране. Ако си свързан с въже, прегризи го.
към беседата >>
Кои са мотивите, за да искате да се приближите?
Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек? Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него! “, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите.
Кои са мотивите, за да искате да се приближите?
Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава?
към беседата >>
“ Как ще умреш, ти умирал ли си?
А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра!
“ Как ще умреш, ти умирал ли си?
Вие не знаете какво нещо е умиране. Ако си свързан с въже, прегризи го.
към беседата >>
Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш.
Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек? Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него! “, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите?
Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш.
Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел.
към беседата >>
Вие не знаете какво нещо е умиране.
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра! “ Как ще умреш, ти умирал ли си?
Вие не знаете какво нещо е умиране.
Ако си свързан с въже, прегризи го.
към беседата >>
Когато го обичаш, ти ще се приближиш.
Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек? Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него! “, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш.
Когато го обичаш, ти ще се приближиш.
Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел. Който се отдалечава, заема позиция, очаква.
към беседата >>
Ако си свързан с въже, прегризи го.
Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра! “ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране.
Ако си свързан с въже, прегризи го.
към беседата >>
Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш.
Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него! “, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш.
Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш.
Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел. Който се отдалечава, заема позиция, очаква.
към беседата >>
Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг.
Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг.
Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл. Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните. Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.
към беседата >>
Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти.
“, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш.
Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти.
Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел. Който се отдалечава, заема позиция, очаква.
към беседата >>
Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл.
Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг.
Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл.
Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните. Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.
към беседата >>
Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава?
Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти.
Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава?
Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел. Който се отдалечава, заема позиция, очаква.
към беседата >>
Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го.
Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг. Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл.
Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го.
Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните. Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.
към беседата >>
Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел.
Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава?
Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел.
Който се отдалечава, заема позиция, очаква.
към беседата >>
Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени.
Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг. Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл. Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го.
Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени.
Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните. Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.
към беседата >>
Който се отдалечава, заема позиция, очаква.
Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел.
Който се отдалечава, заема позиция, очаква.
към беседата >>
Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните.
Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг. Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл. Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени.
Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните.
Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.
към беседата >>
Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия.
Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия.
Какви ще бъдат нейните свойства? Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство?
към беседата >>
Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.
Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг. Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл. Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните.
Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.
към беседата >>
Какви ще бъдат нейните свойства?
Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия.
Какви ще бъдат нейните свойства?
Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата?
към беседата >>
Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас.
Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас.
Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща? Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“?
към беседата >>
Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра.
Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия. Какви ще бъдат нейните свойства?
Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра.
Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи?
към беседата >>
Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща?
Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас.
Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща?
Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър.
към беседата >>
Тези линии математически каква дължина имат?
Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия. Какви ще бъдат нейните свойства? Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра.
Тези линии математически каква дължина имат?
Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят.
към беседата >>
Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи.
Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас. Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща?
Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи.
Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър. Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри?
към беседата >>
Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина).
Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия. Какви ще бъдат нейните свойства? Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат?
Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина).
Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено.
към беседата >>
Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“.
Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас. Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща? Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи.
Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“.
Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър. Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри? Истината е, че няма да бъдете добри.
към беседата >>
Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство?
Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия. Какви ще бъдат нейните свойства? Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина).
Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство?
Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно.
към беседата >>
Така и някой иска от нас да бъдем добри.
Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас. Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща? Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“.
Така и някой иска от нас да бъдем добри.
Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър. Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри? Истината е, че няма да бъдете добри.
към беседата >>
Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен.
(втори вариант)
Има нещо в него, което се издига, има нещо, което потъва. Неговото издигане ти не можеш да го видиш. Казват: “Той се издига в обществото.” Неговото издигане ти не можеш да го видиш. Физически колко се е издигнал? Или казват: “Потъна, съвсем е изгубен.” За някого казват, че този е изгубен, или онзи е намерен.
Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен.
Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен. Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система. Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят. Понякога вашите мисли така се изгубват. Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате?
към втори вариант >>
В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие.
(втори вариант)
Мисълта трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че изкривил пътя си. Ако ти имаш път, и той се отбива на една страна, отбива се на друга, какво лошо има в това? Де е лошавината, че се отбива в ляво или се отклонява надясно? В ляво какво означава?
В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие.
А силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства. Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път.
към втори вариант >>
Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен.
(втори вариант)
Неговото издигане ти не можеш да го видиш. Казват: “Той се издига в обществото.” Неговото издигане ти не можеш да го видиш. Физически колко се е издигнал? Или казват: “Потъна, съвсем е изгубен.” За някого казват, че този е изгубен, или онзи е намерен. Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен.
Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен.
Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система. Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят. Понякога вашите мисли така се изгубват. Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате? Значи чувствата ви са минали в друга система.
към втори вариант >>
А силата е свързана с човешкия ум.
(втори вариант)
Някой казва, че изкривил пътя си. Ако ти имаш път, и той се отбива на една страна, отбива се на друга, какво лошо има в това? Де е лошавината, че се отбива в ляво или се отклонява надясно? В ляво какво означава? В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие.
А силата е свързана с човешкия ум.
Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства. Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства.
към втори вариант >>
Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система.
(втори вариант)
Казват: “Той се издига в обществото.” Неговото издигане ти не можеш да го видиш. Физически колко се е издигнал? Или казват: “Потъна, съвсем е изгубен.” За някого казват, че този е изгубен, или онзи е намерен. Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен. Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен.
Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система.
Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят. Понякога вашите мисли така се изгубват. Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате? Значи чувствата ви са минали в друга система.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства.
(втори вариант)
Ако ти имаш път, и той се отбива на една страна, отбива се на друга, какво лошо има в това? Де е лошавината, че се отбива в ляво или се отклонява надясно? В ляво какво означава? В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие. А силата е свързана с човешкия ум.
Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства.
Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане.
към втори вариант >>
Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят.
(втори вариант)
Физически колко се е издигнал? Или казват: “Потъна, съвсем е изгубен.” За някого казват, че този е изгубен, или онзи е намерен. Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен. Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен. Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система.
Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят.
Понякога вашите мисли така се изгубват. Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате? Значи чувствата ви са минали в друга система.
към втори вариант >>
Това е права линия.
(втори вариант)
Де е лошавината, че се отбива в ляво или се отклонява надясно? В ляво какво означава? В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие. А силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства.
Това е права линия.
Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право.
към втори вариант >>
Понякога вашите мисли така се изгубват.
(втори вариант)
Или казват: “Потъна, съвсем е изгубен.” За някого казват, че този е изгубен, или онзи е намерен. Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен. Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен. Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система. Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят.
Понякога вашите мисли така се изгубват.
Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате? Значи чувствата ви са минали в друга система.
към втори вариант >>
Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства.
(втори вариант)
В ляво какво означава? В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие. А силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства. Това е права линия.
Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства.
Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира.
към втори вариант >>
Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате?
(втори вариант)
Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен. Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен. Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система. Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят. Понякога вашите мисли така се изгубват.
Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате?
Значи чувствата ви са минали в друга система.
към втори вариант >>
Това е правият път.
(втори вариант)
В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие. А силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства. Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства.
Това е правият път.
Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока.
към втори вариант >>
Значи чувствата ви са минали в друга система.
(втори вариант)
Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен. Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система. Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят. Понякога вашите мисли така се изгубват. Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате?
Значи чувствата ви са минали в друга система.
към втори вариант >>
Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства.
(втори вариант)
А силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства. Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път.
Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства.
Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение.
към втори вариант >>
Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения.
(втори вариант)
Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения.
Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен. Този с единица сила привлича една игла. Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия? Не. Защо? Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.
към втори вариант >>
Това е погрешно схващане.
(втори вариант)
Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства. Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства.
Това е погрешно схващане.
Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение. Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека.
към втори вариант >>
Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен.
(втори вариант)
Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения.
Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен.
Този с единица сила привлича една игла. Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия? Не. Защо? Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.
към втори вариант >>
Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право.
(втори вариант)
Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане.
Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право.
Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение. Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека. Съвършено той не може да се освободи от своите чувства.
към втори вариант >>
Този с единица сила привлича една игла.
(втори вариант)
Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения. Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен.
Този с единица сила привлича една игла.
Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия? Не. Защо? Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.
към втори вариант >>
Така трябва да се разбира.
(втори вариант)
Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право.
Така трябва да се разбира.
Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение. Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека. Съвършено той не може да се освободи от своите чувства. Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
към втори вариант >>
Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия?
(втори вариант)
Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения. Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен. Този с единица сила привлича една игла.
Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия?
Не. Защо? Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.
към втори вариант >>
Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока.
(втори вариант)
Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира.
Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока.
Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение. Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека. Съвършено той не може да се освободи от своите чувства. Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
към втори вариант >>
Не. Защо?
(втори вариант)
Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения. Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен. Този с единица сила привлича една игла. Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия?
Не. Защо?
Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.
към втори вариант >>
Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение.
(втори вариант)
Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока.
Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение.
Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека. Съвършено той не може да се освободи от своите чувства. Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
към втори вариант >>
Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.
(втори вариант)
Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения. Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен. Този с единица сила привлича една игла. Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия? Не. Защо?
Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.
към втори вариант >>
Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека.
(втори вариант)
Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение.
Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека.
Съвършено той не може да се освободи от своите чувства. Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
към втори вариант >>
Защо не разсъждавате философски.
(втори вариант)
Защо не разсъждавате философски.
Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб. Защо го обвинявате? Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него.
към втори вариант >>
Съвършено той не може да се освободи от своите чувства.
(втори вариант)
Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение. Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека.
Съвършено той не може да се освободи от своите чувства.
Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
към втори вариант >>
Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб.
(втори вариант)
Защо не разсъждавате философски.
Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб.
Защо го обвинявате? Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате?
към втори вариант >>
Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
(втори вариант)
Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение. Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека. Съвършено той не може да се освободи от своите чувства.
Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.
към втори вариант >>
Защо го обвинявате?
(втори вариант)
Защо не разсъждавате философски. Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб.
Защо го обвинявате?
Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай?
към втори вариант >>
В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява.
(втори вариант)
В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява.
Мисълта у тях е външна. Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш?
към втори вариант >>
Привлекли са се парите.
(втори вариант)
Защо не разсъждавате философски. Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб. Защо го обвинявате?
Привлекли са се парите.
Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна.
към втори вариант >>
Мисълта у тях е външна.
(втори вариант)
В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява.
Мисълта у тях е външна.
Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае.
към втори вариант >>
Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл.
(втори вариант)
Защо не разсъждавате философски. Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб. Защо го обвинявате? Привлекли са се парите.
Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл.
Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите.
към втори вариант >>
Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични.
(втори вариант)
В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява. Мисълта у тях е външна.
Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични.
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек.
към втори вариант >>
Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него.
(втори вариант)
Защо не разсъждавате философски. Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб. Защо го обвинявате? Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл.
Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него.
Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл.
към втори вариант >>
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му.
(втори вариант)
В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява. Мисълта у тях е външна. Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични.
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му.
Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение.
към втори вариант >>
Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате?
(втори вариант)
Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб. Защо го обвинявате? Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него.
Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате?
Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава.
към втори вариант >>
Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай?
(втори вариант)
В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява. Мисълта у тях е външна. Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му.
Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай?
Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се.
към втори вариант >>
Какво представлява наказанието в дадения случай?
(втори вариант)
Защо го обвинявате? Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате?
Какво представлява наказанието в дадения случай?
Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава. Силата на апаша отива в богатия.
към втори вариант >>
Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш?
(втори вариант)
В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява. Мисълта у тях е външна. Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай?
Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш?
Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно.
към втори вариант >>
Да оставим моралната страна.
(втори вариант)
Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай?
Да оставим моралната страна.
Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава. Силата на апаша отива в богатия. Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби.
към втори вариант >>
Казвам: аз не желая куче да ме лае.
(втори вариант)
Мисълта у тях е външна. Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш?
Казвам: аз не желая куче да ме лае.
Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш?
към втори вариант >>
Този апаш турил ръката и привлякъл парите.
(втори вариант)
Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна.
Този апаш турил ръката и привлякъл парите.
Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава. Силата на апаша отива в богатия. Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби. Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.
към втори вариант >>
Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек.
(втори вариант)
Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае.
Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек.
Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш? Ти умрял ли си?
към втори вариант >>
Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл.
(втори вариант)
Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите.
Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл.
Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава. Силата на апаша отива в богатия. Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби. Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.
към втори вариант >>
Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение.
(втори вариант)
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек.
Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение.
В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш? Ти умрял ли си? Знаеш ли какво нещо е умирането?
към втори вариант >>
Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава.
(втори вариант)
Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл.
Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава.
Силата на апаша отива в богатия. Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби. Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.
към втори вариант >>
В тебе дойде едно състояние, разгневиш се.
(втори вариант)
Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение.
В тебе дойде едно състояние, разгневиш се.
Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш? Ти умрял ли си? Знаеш ли какво нещо е умирането? Ако си свързан с въже, прегризи го.
към втори вариант >>
Силата на апаша отива в богатия.
(втори вариант)
Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава.
Силата на апаша отива в богатия.
Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби. Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.
към втори вариант >>
Играеш ролята на вързано животно.
(втори вариант)
Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се.
Играеш ролята на вързано животно.
Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш? Ти умрял ли си? Знаеш ли какво нещо е умирането? Ако си свързан с въже, прегризи го.
към втори вариант >>
Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби.
(втори вариант)
Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава. Силата на апаша отива в богатия.
Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби.
Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.
към втори вариант >>
Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш?
(втори вариант)
Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно.
Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш?
Ти умрял ли си? Знаеш ли какво нещо е умирането? Ако си свързан с въже, прегризи го.
към втори вариант >>
Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.
(втори вариант)
Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава. Силата на апаша отива в богатия. Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби.
Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.
към втори вариант >>
Ти умрял ли си?
(втори вариант)
Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш?
Ти умрял ли си?
Знаеш ли какво нещо е умирането? Ако си свързан с въже, прегризи го.
към втори вариант >>
Как си обяснявате, защо правите линии образуват кривите линии?
(втори вариант)
Как си обяснявате, защо правите линии образуват кривите линии?
Да кажем, че имате крива линия. Кривата линия се образува от прави. Когато правите линии се удължават, или скъсяват, кривите линии изменят своя път. Като се подвижи кривата линия в една посока, едни от правите линии се удължават, други се скъсяват.
към втори вариант >>
Знаеш ли какво нещо е умирането?
(втори вариант)
Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш? Ти умрял ли си?
Знаеш ли какво нещо е умирането?
Ако си свързан с въже, прегризи го.
към втори вариант >>
Да кажем, че имате крива линия.
(втори вариант)
Как си обяснявате, защо правите линии образуват кривите линии?
Да кажем, че имате крива линия.
Кривата линия се образува от прави. Когато правите линии се удължават, или скъсяват, кривите линии изменят своя път. Като се подвижи кривата линия в една посока, едни от правите линии се удължават, други се скъсяват.
към втори вариант >>
Ако си свързан с въже, прегризи го.
(втори вариант)
В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш? Ти умрял ли си? Знаеш ли какво нещо е умирането?
Ако си свързан с въже, прегризи го.
към втори вариант >>
Кривата линия се образува от прави.
(втори вариант)
Как си обяснявате, защо правите линии образуват кривите линии? Да кажем, че имате крива линия.
Кривата линия се образува от прави.
Когато правите линии се удължават, или скъсяват, кривите линии изменят своя път. Като се подвижи кривата линия в една посока, едни от правите линии се удължават, други се скъсяват.
към втори вариант >>
Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг.
(втори вариант)
Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг.
В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й. Не бързайте да обещаете нещо. Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите.
към втори вариант >>
Когато правите линии се удължават, или скъсяват, кривите линии изменят своя път.
(втори вариант)
Как си обяснявате, защо правите линии образуват кривите линии? Да кажем, че имате крива линия. Кривата линия се образува от прави.
Когато правите линии се удължават, или скъсяват, кривите линии изменят своя път.
Като се подвижи кривата линия в една посока, едни от правите линии се удължават, други се скъсяват.
към втори вариант >>
В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й.
(втори вариант)
Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг.
В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й.
Не бързайте да обещаете нещо. Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте.
към втори вариант >>
Като се подвижи кривата линия в една посока, едни от правите линии се удължават, други се скъсяват.
(втори вариант)
Как си обяснявате, защо правите линии образуват кривите линии? Да кажем, че имате крива линия. Кривата линия се образува от прави. Когато правите линии се удължават, или скъсяват, кривите линии изменят своя път.
Като се подвижи кривата линия в една посока, едни от правите линии се удължават, други се скъсяват.
към втори вариант >>
Не бързайте да обещаете нещо.
(втори вариант)
Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг. В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й.
Не бързайте да обещаете нещо.
Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните.
към втори вариант >>
Да вземем елипсата.
(втори вариант)
Да вземем елипсата.
Тя има два фокуса. Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват?
към втори вариант >>
Веднъж обещаете, изпълнете го.
(втори вариант)
Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг. В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й. Не бързайте да обещаете нещо.
Веднъж обещаете, изпълнете го.
Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората.
към втори вариант >>
Тя има два фокуса.
(втори вариант)
Да вземем елипсата.
Тя има два фокуса.
Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О.
към втори вариант >>
Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени.
(втори вариант)
Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг. В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й. Не бързайте да обещаете нещо. Веднъж обещаете, изпълнете го.
Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени.
Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа.
към втори вариант >>
Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът?
(втори вариант)
Да вземем елипсата. Тя има два фокуса.
Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът?
А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват.
към втори вариант >>
Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите.
(втори вариант)
Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг. В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й. Не бързайте да обещаете нещо. Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени.
Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите.
Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща.
към втори вариант >>
А и В са полюсите, екваторът е СД.
(втори вариант)
Да вземем елипсата. Тя има два фокуса. Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът?
А и В са полюсите, екваторът е СД.
Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава.
към втори вариант >>
Затова не се излагайте.
(втори вариант)
В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й. Не бързайте да обещаете нещо. Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите.
Затова не се излагайте.
Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи.
към втори вариант >>
Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват.
(втори вариант)
Да вземем елипсата. Тя има два фокуса. Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, екваторът е СД.
Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват.
Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала?
към втори вариант >>
Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните.
(втори вариант)
Не бързайте да обещаете нещо. Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте.
Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните.
Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.?
към втори вариант >>
Защо именно тези прави се скъсяват?
(втори вариант)
Да вземем елипсата. Тя има два фокуса. Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват.
Защо именно тези прави се скъсяват?
Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила?
към втори вариант >>
Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората.
(втори вариант)
Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните.
Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората.
Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят?
към втори вариант >>
Това е в зависимост от центъра О.
(втори вариант)
Тя има два фокуса. Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват?
Това е в зависимост от центъра О.
Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението?
към втори вариант >>
Може да е малка работа.
(втори вариант)
Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората.
Може да е малка работа.
Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар.
към втори вариант >>
Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват.
(втори вариант)
Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О.
Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват.
Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа.
към втори вариант >>
Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща.
(втори вариант)
Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа.
Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща.
Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене.
към втори вариант >>
Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава.
(втори вариант)
А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват.
Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава.
Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център.
към втори вариант >>
Искам от него нещо, което той не може да направи.
(втори вариант)
Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща.
Искам от него нещо, което той не може да направи.
Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри.
към втори вариант >>
Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала?
(втори вариант)
Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава.
Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала?
(Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси.
към втори вариант >>
Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.?
(втори вариант)
Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи.
Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.?
Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”?
към втори вариант >>
(Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила?
(втори вариант)
Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала?
(Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила?
На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили?
към втори вариант >>
Всичките учени хора могат ли всичко да правят?
(втори вариант)
Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.?
Всичките учени хора могат ли всичко да правят?
Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”? В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри?
към втори вариант >>
На къде е движението?
(втори вариант)
Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила?
На къде е движението?
Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна.
към втори вариант >>
Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар.
(втори вариант)
Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят?
Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар.
Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”? В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри? Няма да бъдете добри.
към втори вариант >>
Причината на това движение е разумна, но не е механическа.
(втори вариант)
Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението?
Причината на това движение е разумна, но не е механическа.
Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото.
към втори вариант >>
Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене.
(втори вариант)
Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар.
Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене.
Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”? В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри? Няма да бъдете добри. Право е.
към втори вариант >>
Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център.
(втори вариант)
Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа.
Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център.
Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката?
към втори вариант >>
Някой иска ние да бъдем добри.
(втори вариант)
Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене.
Някой иска ние да бъдем добри.
Какво разбира под думата “добри”? В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри? Няма да бъдете добри. Право е.
към втори вариант >>
Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси.
(втори вариант)
Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център.
Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси.
Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса.
към втори вариант >>
Какво разбира под думата “добри”?
(втори вариант)
Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри.
Какво разбира под думата “добри”?
В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри? Няма да бъдете добри. Право е.
към втори вариант >>
Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили?
(втори вариант)
(Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси.
Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили?
Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал?
към втори вариант >>
В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри?
(втори вариант)
Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”?
В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри?
Няма да бъдете добри. Право е.
към втори вариант >>
Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна.
(втори вариант)
На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили?
Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна.
Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека?
към втори вариант >>
Няма да бъдете добри.
(втори вариант)
Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”? В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри?
Няма да бъдете добри.
Право е.
към втори вариант >>
Този център се носи от тялото.
(втори вариант)
Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна.
Този център се носи от тялото.
От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена.
към втори вариант >>
Право е.
(втори вариант)
Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”? В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри? Няма да бъдете добри.
Право е.
към втори вариант >>
От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката?
(втори вариант)
Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото.
От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката?
Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см.
към втори вариант >>
Казваме, че правата линия може да образува криви линии.
(втори вариант)
Казваме, че правата линия може да образува криви линии.
Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център. Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота.
към втори вариант >>
Човек е елипса.
(втори вариант)
Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката?
Човек е елипса.
Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна.
към втори вариант >>
Но кривите линии могат ли да образуват прави?
(втори вариант)
Казваме, че правата линия може да образува криви линии.
Но кривите линии могат ли да образуват прави?
Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център. Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени.
към втори вариант >>
Защо неговият екватор не е изпъкнал?
(втори вариант)
Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса.
Защо неговият екватор не е изпъкнал?
Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см.
към втори вариант >>
Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център.
(втори вариант)
Казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави?
Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център.
Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен?
към втори вариант >>
Де е екваторът на човека?
(втори вариант)
Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал?
Де е екваторът на човека?
Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите.
към втори вариант >>
Една плоскост е резултат от движеща се права.
(втори вариант)
Казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център.
Една плоскост е резултат от движеща се права.
Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява.
към втори вариант >>
Човешката глава е удължена.
(втори вариант)
Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека?
Човешката глава е удължена.
Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса.
към втори вариант >>
Тялото е резултат на движеща се плоскост.
(втори вариант)
Казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център. Една плоскост е резултат от движеща се права.
Тялото е резултат на движеща се плоскост.
Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа.
към втори вариант >>
Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см.
(втори вариант)
От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена.
Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см.
Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси.
към втори вариант >>
Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота.
(втори вариант)
Казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център. Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост.
Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота.
Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона.
към втори вариант >>
Главата е елипсовидна.
(втори вариант)
Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см.
Главата е елипсовидна.
Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат.
към втори вариант >>
Понякога имате желание да бъдете учени.
(втори вариант)
Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център. Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота.
Понякога имате желание да бъдете учени.
В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате?
към втори вариант >>
Широчината е 15, 16 см.
(втори вариант)
Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна.
Широчината е 15, 16 см.
Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
към втори вариант >>
В какво трябва да бъдете учен?
(втори вариант)
Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център. Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени.
В какво трябва да бъдете учен?
Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него.
към втори вариант >>
Екваторът се пада около ушите.
(втори вариант)
Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см.
Екваторът се пада около ушите.
Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно.
към втори вариант >>
Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява.
(втори вариант)
Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен?
Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява.
Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате?
към втори вариант >>
Значи човек е сложна елипса.
(втори вариант)
Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите.
Значи човек е сложна елипса.
Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав.
към втори вариант >>
Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа.
(втори вариант)
Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява.
Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа.
И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае.
към втори вариант >>
Той е от няколко преплетени елипси.
(втори вариант)
Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса.
Той е от няколко преплетени елипси.
В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра.
към втори вариант >>
И вие като този математик трябва да разбирате закона.
(втори вариант)
Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа.
И вие като този математик трябва да разбирате закона.
Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае.
към втори вариант >>
В човека има четири елипси, които се преплитат.
(втори вариант)
Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси.
В човека има четири елипси, които се преплитат.
Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
към втори вариант >>
Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате?
(втори вариант)
Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона.
Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате?
Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността.
към втори вариант >>
Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
(втори вариант)
Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат.
Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната.
към втори вариант >>
Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него.
(втори вариант)
В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате?
Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него.
На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
към втори вариант >>
Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно.
(втори вариант)
Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения.
Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно.
Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система.
към втори вариант >>
На честността на човека доколко може да разчитате?
(втори вариант)
Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него.
На честността на човека доколко може да разчитате?
Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине.
към втори вариант >>
Материалите на телата имат съвсем друг състав.
(втори вариант)
Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно.
Материалите на телата имат съвсем друг състав.
Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява.
към втори вариант >>
Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае.
(втори вариант)
Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате?
Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае.
Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида?
към втори вариант >>
Тогава имате три центъра.
(втори вариант)
Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав.
Тогава имате три центъра.
Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област.
към втори вариант >>
Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае.
(втори вариант)
И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае.
Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае.
Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване!
към втори вариант >>
Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
(втори вариант)
В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра.
Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област. Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта.
към втори вариант >>
Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността.
(втори вариант)
Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае.
Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността.
Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване! ” (грубо).
към втори вариант >>
Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната.
(втори вариант)
Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка.
Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната.
Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област. Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта. Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега.
към втори вариант >>
Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
(втори вариант)
Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността.
Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване! ” (грубо). В какво е обидата?
към втори вариант >>
Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система.
(втори вариант)
Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната.
Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система.
Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област. Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта. Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега. Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.
към втори вариант >>
За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине.
(втори вариант)
На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много.
За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине.
Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване! ” (грубо). В какво е обидата? Казва: “Иване!
към втори вариант >>
Мозъчната нервна система отпосле се явява.
(втори вариант)
Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система.
Мозъчната нервна система отпосле се явява.
Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област. Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта. Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега. Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.
към втори вариант >>
Какво е една обида?
(втори вариант)
Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине.
Какво е една обида?
Някой ти казва: “Иване! ” (грубо). В какво е обидата? Казва: “Иване! ” ( нежно).
към втори вариант >>
Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област.
(втори вариант)
Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява.
Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област.
Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта. Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега. Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.
към втори вариант >>
Някой ти казва: “Иване!
(втори вариант)
Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида?
Някой ти казва: “Иване!
” (грубо). В какво е обидата? Казва: “Иване! ” ( нежно). В какво е разликата.
към втори вариант >>
Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта.
(втори вариант)
Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област.
Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта.
Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега. Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.
към втори вариант >>
” (грубо).
(втори вариант)
Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване!
” (грубо).
В какво е обидата? Казва: “Иване! ” ( нежно). В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване.
към втори вариант >>
Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега.
(втори вариант)
Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област. Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта.
Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега.
Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.
към втори вариант >>
В какво е обидата?
(втори вариант)
Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване! ” (грубо).
В какво е обидата?
Казва: “Иване! ” ( нежно). В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда?
към втори вариант >>
Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.
(втори вариант)
Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област. Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта. Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега.
Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.
към втори вариант >>
Казва: “Иване!
(втори вариант)
За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване! ” (грубо). В какво е обидата?
Казва: “Иване!
” ( нежно). В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално).
към втори вариант >>
Представете си един човек, който прави опити.
(втори вариант)
Представете си един човек, който прави опити.
Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска. Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани. Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете.
към втори вариант >>
” ( нежно).
(втори вариант)
Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване! ” (грубо). В какво е обидата? Казва: “Иване!
” ( нежно).
В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е.
към втори вариант >>
Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска.
(втори вариант)
Представете си един човек, който прави опити.
Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска.
Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани. Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва?
към втори вариант >>
В какво е разликата.
(втори вариант)
Някой ти казва: “Иване! ” (грубо). В какво е обидата? Казва: “Иване! ” ( нежно).
В какво е разликата.
И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си.
към втори вариант >>
Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани.
(втори вариант)
Представете си един човек, който прави опити. Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска.
Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани.
Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда.
към втори вариант >>
И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване.
(втори вариант)
” (грубо). В какво е обидата? Казва: “Иване! ” ( нежно). В какво е разликата.
И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване.
Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си.
към втори вариант >>
Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската?
(втори вариант)
Представете си един човек, който прави опити. Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска. Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани.
Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската?
(Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна.
към втори вариант >>
Кое обижда?
(втори вариант)
В какво е обидата? Казва: “Иване! ” ( нежно). В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване.
Кое обижда?
(Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване!
към втори вариант >>
(Който стои на дъската има по-голяма вяра).
(втори вариант)
Представете си един човек, който прави опити. Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска. Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани. Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската?
(Който стои на дъската има по-голяма вяра).
Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си.
към втори вариант >>
(Едното е музикално, а другото не е музикално).
(втори вариант)
Казва: “Иване! ” ( нежно). В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда?
(Едното е музикално, а другото не е музикално).
Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно.
към втори вариант >>
Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете.
(втори вариант)
Представете си един човек, който прави опити. Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска. Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани. Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра).
Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете.
Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва?
към втори вариант >>
Право е.
(втори вариант)
” ( нежно). В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално).
Право е.
Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално.
към втори вариант >>
Който хвърля ножовете в кого вярва?
(втори вариант)
Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска. Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани. Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете.
Който хвърля ножовете в кого вярва?
Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си.
към втори вариант >>
Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си.
(втори вариант)
В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е.
Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си.
Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски.
към втори вариант >>
Той му казва да не се мърда.
(втори вариант)
Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани. Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва?
Той му казва да не се мърда.
Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
към втори вариант >>
Като взема крив тон, аз огрубявам себе си.
(втори вариант)
И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си.
Като взема крив тон, аз огрубявам себе си.
Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване!
към втори вариант >>
Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна.
(втори вариант)
Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда.
Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна.
Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с?
към втори вариант >>
Като кажеш: Иване!
(втори вариант)
Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си.
Като кажеш: Иване!
(грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек.
към втори вариант >>
Да кажем, че той вярва в себе си.
(втори вариант)
(Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна.
Да кажем, че той вярва в себе си.
В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя?
към втори вариант >>
(грубо). Ти си казал нещо неправилно.
(втори вариант)
(Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване!
(грубо). Ти си казал нещо неправилно.
Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване!
към втори вариант >>
В кое “себе” вярва?
(втори вариант)
Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си.
В кое “себе” вярва?
Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си.
към втори вариант >>
Всякога говори музикално.
(втори вариант)
Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно.
Всякога говори музикално.
Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек.
към втори вариант >>
Какво подразбирате, да вярва в себе си.
(втори вариант)
Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва?
Какво подразбирате, да вярва в себе си.
Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
към втори вариант >>
Каквото казваш, да е с по-малко разноски.
(втори вариант)
Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално.
Каквото казваш, да е с по-малко разноски.
Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе.
към втори вариант >>
Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
(втори вариант)
Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си.
Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината.
към втори вариант >>
Като кажеш: Иване!
(втори вариант)
Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски.
Като кажеш: Иване!
(груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал.
към втори вариант >>
Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с?
(втори вариант)
Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите.
Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с?
В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде?
към втори вариант >>
(груб) Ти си много лош човек.
(втори вариант)
Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване!
(груб) Ти си много лош човек.
Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме.
към втори вариант >>
В какво вярвам, когато искам да вървя?
(втори вариант)
Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с?
В какво вярвам, когато искам да вървя?
– Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде? Тя иде отвън.
към втори вариант >>
Или: “Иване!
(втори вариант)
(грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек.
Или: “Иване!
” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя.
към втори вариант >>
– Вярвам в краката си.
(втори вариант)
В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя?
– Вярвам в краката си.
Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде? Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани.
към втори вариант >>
” (нежно) Ти си добър човек.
(втори вариант)
Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване!
” (нежно) Ти си добър човек.
Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване!
към втори вариант >>
Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
(втори вариант)
Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си.
Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде? Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение.
към втори вариант >>
Има нещо хубаво в тебе.
(втори вариант)
Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек.
Има нещо хубаво в тебе.
Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение.
към втори вариант >>
Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината.
(втори вариант)
Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си.
Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината.
Светлината отде иде? Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е.
към втори вариант >>
Казва: Като тебе човек не съм срещал.
(втори вариант)
Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе.
Казва: Като тебе човек не съм срещал.
Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре.
към втори вариант >>
Светлината отде иде?
(втори вариант)
Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината.
Светлината отде иде?
Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е. Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината.
към втори вариант >>
Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме.
(втори вариант)
(груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал.
Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме.
Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
към втори вариант >>
Тя иде отвън.
(втори вариант)
В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде?
Тя иде отвън.
Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е. Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината. Между мен и него се образува връзка.
към втори вариант >>
Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя.
(втори вариант)
Или: “Иване! ” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме.
Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя.
Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат.
към втори вариант >>
Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани.
(втори вариант)
– Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде? Тя иде отвън.
Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани.
Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е. Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината. Между мен и него се образува връзка. Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.
към втори вариант >>
Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване!
(втори вариант)
” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя.
Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване!
Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре.
към втори вариант >>
Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение.
(втори вариант)
Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде? Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани.
Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение.
Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е. Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината. Между мен и него се образува връзка. Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.
към втори вариант >>
Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение.
(втори вариант)
Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване!
Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение.
То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите.
към втори вариант >>
Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е.
(втори вариант)
Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде? Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение.
Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е.
Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината. Между мен и него се образува връзка. Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.
към втори вариант >>
То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре.
(втори вариант)
Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение.
То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре.
Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване!
към втори вариант >>
Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината.
(втори вариант)
Светлината отде иде? Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е.
Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината.
Между мен и него се образува връзка. Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.
към втори вариант >>
Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
(втори вариант)
Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре.
Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане.
към втори вариант >>
Между мен и него се образува връзка.
(втори вариант)
Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е. Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината.
Между мен и него се образува връзка.
Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.
към втори вариант >>
Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат.
(втори вариант)
Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго.
Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат.
Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане.
към втори вариант >>
Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.
(втори вариант)
Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е. Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината. Между мен и него се образува връзка.
Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.
към втори вариант >>
Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре.
(втори вариант)
Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат.
Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре.
Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте.
към втори вариант >>
Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно.
(втори вариант)
Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно.
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому. Гледам, че разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата.
към втори вариант >>
Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите.
(втори вариант)
Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре.
Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите.
Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение.
към втори вариант >>
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому.
(втори вариант)
Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно.
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому.
Гледам, че разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба?
към втори вариант >>
Това разбираме, като кажем нежно:Иване!
(втори вариант)
То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите.
Това разбираме, като кажем нежно:Иване!
Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо.
към втори вариант >>
Гледам, че разсъждавате както животните.
(втори вариант)
Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому.
Гледам, че разсъждавате както животните.
Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел.
към втори вариант >>
Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане.
(втори вариант)
Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване!
Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане.
Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те.
към втори вариант >>
Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието.
(втори вариант)
Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому. Гледам, че разсъждавате както животните.
Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието.
По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата?
към втори вариант >>
Като кажеш меко, работата ще стане.
(втори вариант)
Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане.
Като кажеш меко, работата ще стане.
В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас.
към втори вариант >>
По кой начин тя измерва разстоянието?
(втори вариант)
Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому. Гледам, че разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието.
По кой начин тя измерва разстоянието?
Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката?
към втори вариант >>
В меката светлина растително царство расте.
(втори вариант)
Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане.
В меката светлина растително царство расте.
Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо?
към втори вариант >>
Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата.
(втори вариант)
Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому. Гледам, че разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието?
Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата.
Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието.
към втори вариант >>
Грубото е нещо външно, странично, изключение.
(втори вариант)
Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте.
Грубото е нещо външно, странично, изключение.
Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо? ” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки.
към втори вариант >>
Как изчислява да падне точно на гърба?
(втори вариант)
Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому. Гледам, че разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата.
Как изчислява да падне точно на гърба?
И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата.
към втори вариант >>
Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо.
(втори вариант)
Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение.
Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо.
Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо? ” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, е по-хубавото.
към втори вариант >>
И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел.
(втори вариант)
Гледам, че разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба?
И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел.
Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата. То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото.
към втори вариант >>
Едно предметно учение са те.
(втори вариант)
Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо.
Едно предметно учение са те.
Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо? ” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, е по-хубавото. И за вас е същият закон.
към втори вариант >>
Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата?
(втори вариант)
Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел.
Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата?
Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата. То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото. Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът.
към втори вариант >>
Когато ние сме груби, и тя става като нас.
(втори вариант)
Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те.
Когато ние сме груби, и тя става като нас.
Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо? ” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, е по-хубавото. И за вас е същият закон. Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.
към втори вариант >>
Как изчислява той и как изчислява котката?
(втори вариант)
По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата?
Как изчислява той и как изчислява котката?
Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата. То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото. Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът. Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.
към втори вариант >>
Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо?
(втори вариант)
В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас.
Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо?
” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, е по-хубавото. И за вас е същият закон. Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.
към втори вариант >>
Котките са предали на своето поколение оръжието.
(втори вариант)
Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката?
Котките са предали на своето поколение оръжието.
Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата. То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото. Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът. Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.
към втори вариант >>
” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки.
(втори вариант)
Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо?
” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки.
Ако моите отношения са меки, е по-хубавото. И за вас е същият закон. Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.
към втори вариант >>
Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата.
(втори вариант)
Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието.
Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата.
То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото. Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът. Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.
към втори вариант >>
Ако моите отношения са меки, е по-хубавото.
(втори вариант)
Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо? ” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки.
Ако моите отношения са меки, е по-хубавото.
И за вас е същият закон. Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.
към втори вариант >>
То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото.
(втори вариант)
И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата.
То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото.
Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът. Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.
към втори вариант >>
И за вас е същият закон.
(втори вариант)
Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо? ” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, е по-хубавото.
И за вас е същият закон.
Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.
към втори вариант >>
Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът.
(втори вариант)
Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата. То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото.
Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът.
Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.
към втори вариант >>
Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.
(втори вариант)
Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо? ” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, е по-хубавото. И за вас е същият закон.
Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.
към втори вариант >>
Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.
(втори вариант)
Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата. То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото. Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът.
Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.
към втори вариант >>
Колко неща има важни?
(втори вариант)
Колко неща има важни?
В какво е правата мисъл? Върху този предмет нямаме опитна страна. Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го.
към втори вариант >>
Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение.
(втори вариант)
Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение.
Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл. Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа. Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав.
към втори вариант >>
В какво е правата мисъл?
(втори вариант)
Колко неща има важни?
В какво е правата мисъл?
Върху този предмет нямаме опитна страна. Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо.
към втори вариант >>
Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл.
(втори вариант)
Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение.
Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл.
Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа. Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек.
към втори вариант >>
Върху този предмет нямаме опитна страна.
(втори вариант)
Колко неща има важни? В какво е правата мисъл?
Върху този предмет нямаме опитна страна.
Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети.
към втори вариант >>
Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа.
(втори вариант)
Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение. Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл.
Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа.
Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта?
към втори вариант >>
Трябва да се направи един опит.
(втори вариант)
Колко неща има важни? В какво е правата мисъл? Върху този предмет нямаме опитна страна.
Трябва да се направи един опит.
Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
към втори вариант >>
Каква е правата мисъл?
(втори вариант)
Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение. Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл. Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа.
Каква е правата мисъл?
Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек.
към втори вариант >>
Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите.
(втори вариант)
Колко неща има важни? В какво е правата мисъл? Върху този предмет нямаме опитна страна. Трябва да се направи един опит.
Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите.
Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател.
към втори вариант >>
Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав.
(втори вариант)
Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение. Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл. Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа. Каква е правата мисъл?
Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав.
Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит.
към втори вариант >>
Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го.
(втори вариант)
Колко неща има важни? В какво е правата мисъл? Върху този предмет нямаме опитна страна. Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите.
Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го.
Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува?
към втори вариант >>
Ни най-малко не е прав.
(втори вариант)
Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение. Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл. Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа. Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав.
Ни най-малко не е прав.
Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда.
към втори вариант >>
Може да изгубите, няма нищо.
(втори вариант)
В какво е правата мисъл? Върху този предмет нямаме опитна страна. Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го.
Може да изгубите, няма нищо.
Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
към втори вариант >>
Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек.
(втори вариант)
Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл. Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа. Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав.
Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек.
Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост.
към втори вариант >>
Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети.
(втори вариант)
Върху този предмет нямаме опитна страна. Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо.
Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети.
Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си.
към втори вариант >>
Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта?
(втори вариант)
Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа. Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек.
Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта?
Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна.
към втори вариант >>
Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
(втори вариант)
Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети.
Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то?
към втори вариант >>
Казваме, той е честен човек.
(втори вариант)
Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта?
Казваме, той е честен човек.
Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо.
към втори вариант >>
Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател.
(втори вариант)
Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен.
Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател.
Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то? Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила?
към втори вариант >>
Банкерът казва, че е честен, има кредит.
(втори вариант)
Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек.
Банкерът казва, че е честен, има кредит.
Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
към втори вариант >>
Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува?
(втори вариант)
Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател.
Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува?
Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то? Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила? Тя е безпредметна.
към втори вариант >>
Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда.
(втори вариант)
Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит.
Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда.
На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне.
към втори вариант >>
Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
(втори вариант)
Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува?
Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то? Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила? Тя е безпредметна. Тя е вътрешно украшение.
към втори вариант >>
На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост.
(втори вариант)
Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда.
На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост.
Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане?
към втори вариант >>
Човек трябва да лекува себе си.
(втори вариант)
Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си.
Човек трябва да лекува себе си.
Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то? Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила? Тя е безпредметна. Тя е вътрешно украшение.
към втори вариант >>
Тя трябва да бъде свободна.
(втори вариант)
Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост.
Тя трябва да бъде свободна.
Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек.
към втори вариант >>
Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то?
(втори вариант)
Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си.
Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то?
Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила? Тя е безпредметна. Тя е вътрешно украшение.
към втори вариант >>
Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо.
(втори вариант)
Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна.
Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо.
Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара?
към втори вариант >>
Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила?
(втори вариант)
Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то?
Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила?
Тя е безпредметна. Тя е вътрешно украшение.
към втори вариант >>
Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
(втори вариант)
Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо.
Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара?
към втори вариант >>
Тя е безпредметна.
(втори вариант)
Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то? Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила?
Тя е безпредметна.
Тя е вътрешно украшение.
към втори вариант >>
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне.
(втори вариант)
Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари.
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне.
Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара.
към втори вариант >>
Тя е вътрешно украшение.
(втори вариант)
Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то? Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила? Тя е безпредметна.
Тя е вътрешно украшение.
към втори вариант >>
Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане?
(втори вариант)
На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне.
Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане?
Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара. Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат?
към втори вариант >>
Какъв опит искате да направите?
(втори вариант)
Какъв опит искате да направите?
(Да вземем няколко билета и един от тях да спечели). Имате числото 1578. Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа.
към втори вариант >>
Понякога искате да обичате някой човек.
(втори вариант)
Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане?
Понякога искате да обичате някой човек.
Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара. Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат? Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят.
към втори вариант >>
(Да вземем няколко билета и един от тях да спечели).
(втори вариант)
Какъв опит искате да направите?
(Да вземем няколко билета и един от тях да спечели).
Имате числото 1578. Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата.
към втори вариант >>
Имате ли право да обичате някого в хамбара?
(втори вариант)
Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек.
Имате ли право да обичате някого в хамбара?
Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара. Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат? Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят. Единият тегли насам, другият натам.
към втори вариант >>
Имате числото 1578.
(втори вариант)
Какъв опит искате да направите? (Да вземем няколко билета и един от тях да спечели).
Имате числото 1578.
Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят.
към втори вариант >>
Имате ли право да обичате житото в хамбара?
(втори вариант)
Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара?
Имате ли право да обичате житото в хамбара?
– Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара. Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат? Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят. Единият тегли насам, другият натам.
към втори вариант >>
Как мислите туй число печели ли?
(втори вариант)
Какъв опит искате да направите? (Да вземем няколко билета и един от тях да спечели). Имате числото 1578.
Как мислите туй число печели ли?
Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие.
към втори вариант >>
– Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара.
(втори вариант)
Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара?
– Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара.
Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат? Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят. Единият тегли насам, другият натам.
към втори вариант >>
Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри.
(втори вариант)
Какъв опит искате да направите? (Да вземем няколко билета и един от тях да спечели). Имате числото 1578. Как мислите туй число печели ли?
Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри.
Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране.
към втори вариант >>
Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат?
(втори вариант)
Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара.
Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат?
Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят. Единият тегли насам, другият натам.
към втори вариант >>
Ще кажете: Така е наредено от Господа.
(втори вариант)
Какъв опит искате да направите? (Да вземем няколко билета и един от тях да спечели). Имате числото 1578. Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри.
Ще кажете: Така е наредено от Господа.
Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате.
към втори вариант >>
Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят.
(втори вариант)
Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара. Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат?
Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят.
Единият тегли насам, другият натам.
към втори вариант >>
Има особени съчетания на числата.
(втори вариант)
(Да вземем няколко билета и един от тях да спечели). Имате числото 1578. Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа.
Има особени съчетания на числата.
Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа.
към втори вариант >>
Единият тегли насам, другият натам.
(втори вариант)
Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара. Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат? Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят.
Единият тегли насам, другият натам.
към втори вариант >>
Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят.
(втори вариант)
Имате числото 1578. Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата.
Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят.
Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа. Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво.
към втори вариант >>
В реалните неща има само едно отношение.
(втори вариант)
В реалните неща има само едно отношение.
То е център. Центърът образува всичко. Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света. Зависи от центъра. Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока.
към втори вариант >>
Може да ви внеса противоречие.
(втори вариант)
Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят.
Може да ви внеса противоречие.
Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа. Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво. Трябва да разбирате закона на 8-те.
към втори вариант >>
То е център.
(втори вариант)
В реалните неща има само едно отношение.
То е център.
Центърът образува всичко. Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света. Зависи от центъра. Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока. В плоскостта центърът се движи в две посоки.
към втори вариант >>
Хармонията е разбиране.
(втори вариант)
Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие.
Хармонията е разбиране.
Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа. Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво. Трябва да разбирате закона на 8-те. 8 е трудно число, трябва да разбираш закона.
към втори вариант >>
Центърът образува всичко.
(втори вариант)
В реалните неща има само едно отношение. То е център.
Центърът образува всичко.
Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света. Зависи от центъра. Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока. В плоскостта центърът се движи в две посоки. В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки.
към втори вариант >>
Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате.
(втори вариант)
Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране.
Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате.
Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа. Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво. Трябва да разбирате закона на 8-те. 8 е трудно число, трябва да разбираш закона. Защо на осемте са турили този знак?
към втори вариант >>
Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света.
(втори вариант)
В реалните неща има само едно отношение. То е център. Центърът образува всичко.
Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света.
Зависи от центъра. Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока. В плоскостта центърът се движи в две посоки. В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки. Движението на правата линия е слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото три пъти повече се увеличава.
към втори вариант >>
Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа.
(втори вариант)
Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате.
Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа.
Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво. Трябва да разбирате закона на 8-те. 8 е трудно число, трябва да разбираш закона. Защо на осемте са турили този знак? Защо са записали осемте по този начин?
към втори вариант >>
Зависи от центъра.
(втори вариант)
В реалните неща има само едно отношение. То е център. Центърът образува всичко. Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света.
Зависи от центъра.
Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока. В плоскостта центърът се движи в две посоки. В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки. Движението на правата линия е слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото три пъти повече се увеличава. В права линия е единица, в плоскостта е квадрат, в тялото е куб.
към втори вариант >>
Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво.
(втори вариант)
Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа.
Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво.
Трябва да разбирате закона на 8-те. 8 е трудно число, трябва да разбираш закона. Защо на осемте са турили този знак? Защо са записали осемте по този начин? Ако 8-те не ти помогне да свършиш една работа, отиде.
към втори вариант >>
Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока.
(втори вариант)
В реалните неща има само едно отношение. То е център. Центърът образува всичко. Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света. Зависи от центъра.
Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока.
В плоскостта центърът се движи в две посоки. В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки. Движението на правата линия е слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото три пъти повече се увеличава. В права линия е единица, в плоскостта е квадрат, в тялото е куб. Вече силата се развива.
към втори вариант >>
Трябва да разбирате закона на 8-те.
(втори вариант)
Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа. Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво.
Трябва да разбирате закона на 8-те.
8 е трудно число, трябва да разбираш закона. Защо на осемте са турили този знак? Защо са записали осемте по този начин? Ако 8-те не ти помогне да свършиш една работа, отиде. Ако 8-те не те освободи, ще намериш затвора.
към втори вариант >>
В плоскостта центърът се движи в две посоки.
(втори вариант)
То е център. Центърът образува всичко. Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света. Зависи от центъра. Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока.
В плоскостта центърът се движи в две посоки.
В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки. Движението на правата линия е слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото три пъти повече се увеличава. В права линия е единица, в плоскостта е квадрат, в тялото е куб. Вече силата се развива. Това определение може да влезе в разрез с вашите разбирания.
към втори вариант >>
8 е трудно число, трябва да разбираш закона.
(втори вариант)
Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа. Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво. Трябва да разбирате закона на 8-те.
8 е трудно число, трябва да разбираш закона.
Защо на осемте са турили този знак? Защо са записали осемте по този начин? Ако 8-те не ти помогне да свършиш една работа, отиде. Ако 8-те не те освободи, ще намериш затвора. 8-те е последното, на което може да разчиташ.
към втори вариант >>
В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки.
(втори вариант)
Центърът образува всичко. Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света. Зависи от центъра. Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока. В плоскостта центърът се движи в две посоки.
В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки.
Движението на правата линия е слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото три пъти повече се увеличава. В права линия е единица, в плоскостта е квадрат, в тялото е куб. Вече силата се развива. Това определение може да влезе в разрез с вашите разбирания. В геометрията има увеличение на разумната сила, увеличение на физическата сила и увеличение на нервната разумна сила.
към втори вариант >>
НАГОРЕ