НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1263
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1263
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Реализираната мисъл
,
МОК
, София, 10.1.1936г.,
Туй отношение се нарича „богат“.
Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат.
Туй отношение се нарича „богат“.
Имаме добро. „Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“. – Добро. Това отношение се кръщава с думата „добро“.
към беседата >>
Ни най-малко това не са повърхностни идеи.
Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот.
Ни най-малко това не са повърхностни идеи.
Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува.
към беседата >>
Възкресението, то е правата мисъл.
Във вас всичките неща са разхвърляни. Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян. Всичките кости разхвърлени. А всичко туй е цялостно.
Възкресението, то е правата мисъл.
В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече.
към беседата >>
Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира.
Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира.
Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира.
То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния.
към беседата >>
Имаме добро.
„А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат. Туй отношение се нарича „богат“.
Имаме добро.
„Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“. – Добро. Това отношение се кръщава с думата „добро“.
към беседата >>
Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш.
Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи.
Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш.
Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява.
към беседата >>
В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш.
Във вас всичките неща са разхвърляни. Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян. Всичките кости разхвърлени. А всичко туй е цялостно. Възкресението, то е правата мисъл.
В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш.
Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане.
към беседата >>
То е Божественото, което съм възприел.
Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира.
То е Божественото, което съм възприел.
И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов.
към беседата >>
„Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“.
Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат. Туй отношение се нарича „богат“. Имаме добро.
„Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“.
– Добро. Това отношение се кръщава с думата „добро“.
към беседата >>
Туй е животът.
Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш.
Туй е животът.
Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението.
към беседата >>
Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш.
Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян. Всичките кости разхвърлени. А всичко туй е цялостно. Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш.
Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш.
Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл.
към беседата >>
И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния.
Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел.
И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния.
Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира.
към беседата >>
– Добро.
„Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат. Туй отношение се нарича „богат“. Имаме добро. „Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“.
– Добро.
Това отношение се кръщава с думата „добро“.
към беседата >>
Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие.
Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът.
Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие.
В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие.
към беседата >>
Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш.
Всичките кости разхвърлени. А всичко туй е цялостно. Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш.
Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш.
Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум.
към беседата >>
Що е Божията мисъл?
Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния.
Що е Божията мисъл?
– Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират.
към беседата >>
Това отношение се кръщава с думата „добро“.
– Богат. Туй отношение се нарича „богат“. Имаме добро. „Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“. – Добро.
Това отношение се кръщава с думата „добро“.
към беседата >>
В страданието се проявява твоята мисъл.
Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие.
В страданието се проявява твоята мисъл.
В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш.
А всичко туй е цялостно. Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш.
Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш.
Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум.
към беседата >>
– Любовта, която в мене се реализира.
Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл?
– Любовта, която в мене се реализира.
Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега.
към беседата >>
Кажете ми сега една ваша мъчнотия неразрешена.
Кажете ми сега една ваша мъчнотия неразрешена.
Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим. Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа. Като спорим един с друг, тежест е за нас. Богатите хора спорят. Като нямаш с кого, ще спориш [ли?
към беседата >>
В тебе вече умът действува.
Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл.
В тебе вече умът действува.
Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта.
към беседата >>
Нищо повече.
Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш.
Нищо повече.
Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече.
към беседата >>
Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния.
Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира.
Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния.
Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога.
към беседата >>
Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим.
Кажете ми сега една ваша мъчнотия неразрешена.
Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим.
Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа. Като спорим един с друг, тежест е за нас. Богатите хора спорят. Като нямаш с кого, ще спориш [ли? ] Всеки, който спори, има да взема.
към беседата >>
Твоята мисъл се проявява.
Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува.
Твоята мисъл се проявява.
То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия.
към беседата >>
Сега туй ще стане.
В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече.
Сега туй ще стане.
Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има.
към беседата >>
Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов.
То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния.
Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов.
Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл.
към беседата >>
Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа.
Кажете ми сега една ваша мъчнотия неразрешена. Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим.
Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа.
Като спорим един с друг, тежест е за нас. Богатите хора спорят. Като нямаш с кого, ще спориш [ли? ] Всеки, който спори, има да взема. Този, с когото спорят, от него имат да вземат.
към беседата >>
То е първият принцип на проявлението.
Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява.
То е първият принцип на проявлението.
Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш.
към беседата >>
Всичко в света е мисъл.
Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане.
Всичко в света е мисъл.
Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен.
към беседата >>
Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира.
И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов.
Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира.
А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния.
към беседата >>
Като спорим един с друг, тежест е за нас.
Кажете ми сега една ваша мъчнотия неразрешена. Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим. Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа.
Като спорим един с друг, тежест е за нас.
Богатите хора спорят. Като нямаш с кого, ще спориш [ли? ] Всеки, който спори, има да взема. Този, с когото спорят, от него имат да вземат. Човек, с когото не спорят, нищо няма да взема.
към беседата >>
Ти започваш да правиш едно различие.
Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението.
Ти започваш да правиш едно различие.
Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света.
към беседата >>
Всичко в света е ум.
Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл.
Всичко в света е ум.
То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили.
към беседата >>
А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират.
Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира.
А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират.
Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността.
към беседата >>
Богатите хора спорят.
Кажете ми сега една ваша мъчнотия неразрешена. Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим. Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа. Като спорим един с друг, тежест е за нас.
Богатите хора спорят.
Като нямаш с кого, ще спориш [ли? ] Всеки, който спори, има да взема. Този, с когото спорят, от него имат да вземат. Човек, с когото не спорят, нищо няма да взема.
към беседата >>
Съответствие има.
В страданието се проявява твоята мисъл. В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие.
Съответствие има.
Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света. Реалното е умът.
към беседата >>
То е реалността, дето е всичко ум.
Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум.
То е реалността, дето е всичко ум.
Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо?
към беседата >>
Следователно, схванете връзката сега.
– Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират.
Следователно, схванете връзката сега.
Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас.
към беседата >>
Като нямаш с кого, ще спориш [ли?
Кажете ми сега една ваша мъчнотия неразрешена. Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим. Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа. Като спорим един с друг, тежест е за нас. Богатите хора спорят.
Като нямаш с кого, ще спориш [ли?
] Всеки, който спори, има да взема. Този, с когото спорят, от него имат да вземат. Човек, с когото не спорят, нищо няма да взема.
към беседата >>
Има едно съответствие между скръбта и радостта.
В тебе вече умът действува. Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има.
Има едно съответствие между скръбта и радостта.
Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света. Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното.
към беседата >>
Там е всичко мисъл вече.
Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум.
Там е всичко мисъл вече.
Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират.
към беседата >>
Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога.
Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега.
Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога.
Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни.
към беседата >>
] Всеки, който спори, има да взема.
Кажете ми една обща мъчнотия, да я разрешим. Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа. Като спорим един с друг, тежест е за нас. Богатите хора спорят. Като нямаш с кого, ще спориш [ли?
] Всеки, който спори, има да взема.
Този, с когото спорят, от него имат да вземат. Човек, с когото не спорят, нищо няма да взема.
към беседата >>
Те са съответствия.
Твоята мисъл се проявява. То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта.
Те са съответствия.
Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света. Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното?
към беседата >>
Второто проявление, съответствие има.
Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече.
Второто проявление, съответствие има.
Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят.
към беседата >>
Нашата любов е реализиране на Божията мисъл.
Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога.
Нашата любов е реализиране на Божията мисъл.
Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности.
към беседата >>
Този, с когото спорят, от него имат да вземат.
Не въображаема мъчнотия, но мъчнотия физическа. Като спорим един с друг, тежест е за нас. Богатите хора спорят. Като нямаш с кого, ще спориш [ли? ] Всеки, който спори, има да взема.
Този, с когото спорят, от него имат да вземат.
Човек, с когото не спорят, нищо няма да взема.
към беседата >>
Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш.
То е първият принцип на проявлението. Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия.
Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш.
Всичко е мисълта в света. Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното? – Че аз мисля.
към беседата >>
Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен.
Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има.
Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен.
Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“.
към беседата >>
Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния.
Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл.
Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния.
Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли.
към беседата >>
Човек, с когото не спорят, нищо няма да взема.
Като спорим един с друг, тежест е за нас. Богатите хора спорят. Като нямаш с кого, ще спориш [ли? ] Всеки, който спори, има да взема. Този, с когото спорят, от него имат да вземат.
Човек, с когото не спорят, нищо няма да взема.
към беседата >>
Всичко е мисълта в света.
Ти започваш да правиш едно различие. Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш.
Всичко е мисълта в света.
Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното? – Че аз мисля. Какво мислиш?
към беседата >>
Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили.
Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен.
Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили.
В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш.
към беседата >>
Те са два закона, разгледани от реалността.
А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния.
Те са два закона, разгледани от реалността.
То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли.
към беседата >>
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие?
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие?
Несъгласието няма мисъл. „НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие. Съгласие и мисъл. Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят.
към беседата >>
Реалното е умът.
Съответствие има. Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света.
Реалното е умът.
Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното? – Че аз мисля. Какво мислиш? – Всичко мисля.
към беседата >>
В небето вече няма скръб, защо?
То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили.
В небето вече няма скръб, защо?
Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен.
към беседата >>
То е реалното, първо да се реализира като любов в нас.
Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността.
То е реалното, първо да се реализира като любов в нас.
Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля.
към беседата >>
Несъгласието няма мисъл.
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие?
Несъгласието няма мисъл.
„НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие. Съгласие и мисъл. Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват?
към беседата >>
Ти, като мислиш, то е реалното.
Има едно съответствие между скръбта и радостта. Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света. Реалното е умът.
Ти, като мислиш, то е реалното.
Какво нещо е реалното? – Че аз мисля. Какво мислиш? – Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля.
към беседата >>
Защото мислят, те разбират.
Там е всичко мисъл вече. Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо?
Защото мислят, те разбират.
На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит.
към беседата >>
Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни.
Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас.
Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни.
Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът.
към беседата >>
„НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие.
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие? Несъгласието няма мисъл.
„НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие.
Съгласие и мисъл. Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен.
към беседата >>
Какво нещо е реалното?
Те са съответствия. Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света. Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното.
Какво нещо е реалното?
– Че аз мисля. Какво мислиш? – Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега?
към беседата >>
На земята хората не мислят и следствие на това скърбят.
Второто проявление, съответствие има. Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират.
На земята хората не мислят и следствие на това скърбят.
Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво?
към беседата >>
Те са две реалности.
Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни.
Те са две реалности.
Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят.
към беседата >>
Съгласие и мисъл.
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие? Несъгласието няма мисъл. „НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие.
Съгласие и мисъл.
Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки.
към беседата >>
– Че аз мисля.
Първият принцип: Ти, за да се проявиш, трябва да започнеш да мислиш. Всичко е мисълта в света. Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното?
– Че аз мисля.
Какво мислиш? – Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение.
към беседата >>
Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“.
Съответствието е, че земният живот е скърбен, небесният е радостен. Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят.
Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“.
Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво? За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен.
към беседата >>
Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли.
Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности.
Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли.
Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях].
към беседата >>
Щом двама души се съгласяват, те мислят.
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие? Несъгласието няма мисъл. „НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие. Съгласие и мисъл.
Щом двама души се съгласяват, те мислят.
Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно.
към беседата >>
Какво мислиш?
Всичко е мисълта в света. Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното? – Че аз мисля.
Какво мислиш?
– Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение. Какво подразбира то?
към беседата >>
Щом се чешеш по врата, не мислиш.
Следователно, на земята се учим да започнем да мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили. В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“.
Щом се чешеш по врата, не мислиш.
Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво? За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен. За много неща скърбиш.
към беседата >>
Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли.
Те са два закона, разгледани от реалността. То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли.
Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли.
Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят.
към беседата >>
Щом не се съгласяват, те не мислят.
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие? Несъгласието няма мисъл. „НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие. Съгласие и мисъл. Щом двама души се съгласяват, те мислят.
Щом не се съгласяват, те не мислят.
Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят.
към беседата >>
– Всичко мисля.
Реалното е умът. Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното? – Че аз мисля. Какво мислиш?
– Всичко мисля.
Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение. Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам.
към беседата >>
Най-първо, погледът не е ясен.
В небето вече няма скръб, защо? Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш.
Най-първо, погледът не е ясен.
Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво? За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен. За много неща скърбиш. То са дребните работи, за които човек скърби.
към беседата >>
Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля.
То е реалното, първо да се реализира като любов в нас. Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли.
Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля.
Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля.
към беседата >>
Защо не се съгласяват?
Несъгласието няма мисъл. „НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие. Съгласие и мисъл. Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят.
Защо не се съгласяват?
„Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли.
към беседата >>
Няма нищо, за което да не мисля.
Ти, като мислиш, то е реалното. Какво нещо е реалното? – Че аз мисля. Какво мислиш? – Всичко мисля.
Няма нищо, за което да не мисля.
Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение. Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам.
към беседата >>
Може да направите един опит.
Защото мислят, те разбират. На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен.
Може да направите един опит.
Ти скърбиш за какво? За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен. За много неща скърбиш. То са дребните работи, за които човек скърби. Не че тия неща не са важни, важни са.
към беседата >>
Щом мислиш, то е реалността, то е животът.
Нашата мисъл да се реализира като любов към нашите ближни. Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля.
Щом мислиш, то е реалността, то е животът.
Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта.
към беседата >>
„Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен.
„НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие. Съгласие и мисъл. Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват?
„Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен.
„Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли.
към беседата >>
Казва: „Разбираш ли всичко сега?
Какво нещо е реалното? – Че аз мисля. Какво мислиш? – Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля.
Казва: „Разбираш ли всичко сега?
“ Сега второто положение. Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение.
към беседата >>
Ти скърбиш за какво?
На земята хората не мислят и следствие на това скърбят. Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит.
Ти скърбиш за какво?
За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен. За много неща скърбиш. То са дребните работи, за които човек скърби. Не че тия неща не са важни, важни са.
към беседата >>
Двама души като съзнават, че мислят, те живеят.
Те са две реалности. Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът.
Двама души като съзнават, че мислят, те живеят.
Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли.
към беседата >>
„Н“-то е човек, който плете в девет плитки.
Съгласие и мисъл. Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен.
„Н“-то е човек, който плете в девет плитки.
Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли.
към беседата >>
“ Сега второто положение.
– Че аз мисля. Какво мислиш? – Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега?
“ Сега второто положение.
Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори?
към беседата >>
За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен.
Сега някой може да се почеше по врата и да каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“. Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво?
За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен.
За много неща скърбиш. То са дребните работи, за които човек скърби. Не че тия неща не са важни, важни са.
към беседата >>
Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях].
Ти съзнаваш, че този, когото ти обичаш, той мисли. Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят.
Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях].
Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш.
към беседата >>
Един скържав и един разточителен се събрали наедно.
Щом двама души се съгласяват, те мислят. Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки.
Един скържав и един разточителен се събрали наедно.
И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат.
към беседата >>
Какво подразбира то?
Какво мислиш? – Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение.
Какво подразбира то?
– Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш?
към беседата >>
За много неща скърбиш.
Щом се чешеш по врата, не мислиш. Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво? За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен.
За много неща скърбиш.
То са дребните работи, за които човек скърби. Не че тия неща не са важни, важни са.
към беседата >>
Съзнаваш, че двама души мислят.
Той съзнава, че онзи, когото обича, той мисли. Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях].
Съзнаваш, че двама души мислят.
Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него.
към беседата >>
И двамата не мислят.
Щом не се съгласяват, те не мислят. Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно.
И двамата не мислят.
Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока.
към беседата >>
– Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам.
– Всичко мисля. Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение. Какво подразбира то?
– Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам.
Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате?
към беседата >>
То са дребните работи, за които човек скърби.
Най-първо, погледът не е ясен. Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво? За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен. За много неща скърбиш.
То са дребните работи, за които човек скърби.
Не че тия неща не са важни, важни са.
към беседата >>
Той мисли и аз мисля.
Значи, ние като се обичаме, съзнаваме, че ти мислиш и аз мисля. Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят.
Той мисли и аз мисля.
То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“.
към беседата >>
Онзи, който харчи, не мисли.
Защо не се съгласяват? „Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят.
Онзи, който харчи, не мисли.
Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли.
към беседата >>
Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам.
Няма нищо, за което да не мисля. Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение. Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам.
Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам.
Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я.
към беседата >>
Не че тия неща не са важни, важни са.
Може да направите един опит. Ти скърбиш за какво? За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче си закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен. За много неща скърбиш. То са дребните работи, за които човек скърби.
Не че тия неща не са важни, важни са.
към беседата >>
То е проявяване на любовта.
Щом мислиш, то е реалността, то е животът. Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля.
То е проявяване на любовта.
Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе.
към беседата >>
Скържавият, и той не мисли.
„Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен. „Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли.
Скържавият, и той не мисли.
Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще.
към беседата >>
Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение.
Казва: „Разбираш ли всичко сега? “ Сега второто положение. Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам.
Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение.
Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля.
към беседата >>
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината?
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината?
Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока. Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре. В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите. Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината?
към беседата >>
Щом обичаме някого, то значи, че той мисли.
Двама души като съзнават, че мислят, те живеят. Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта.
Щом обичаме някого, то значи, че той мисли.
Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението.
към беседата >>
Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли.
„Н“-то е човек, който плете в девет плитки. Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли.
Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли.
Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“.
към беседата >>
Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори?
“ Сега второто положение. Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение.
Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори?
Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране?
към беседата >>
Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока.
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината?
Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока.
Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре. В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите. Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“.
към беседата >>
Който не мисли, не можеш да го обичаш.
Онези, които живеят, любовта се проявява [в тях]. Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли.
Който не мисли, не можеш да го обичаш.
Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става.
към беседата >>
Без да му мисли човек, много работи ще станат.
Един скържав и един разточителен се събрали наедно. И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли.
Без да му мисли човек, много работи ще станат.
И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли.
към беседата >>
Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш?
Какво подразбира то? – Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори?
Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш?
Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани.
към беседата >>
Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре.
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината? Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока.
Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре.
В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите. Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността.
към беседата >>
Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него.
Съзнаваш, че двама души мислят. Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш.
Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него.
Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява.
към беседата >>
И двамата са на крива посока.
И двамата не мислят. Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат.
И двамата са на крива посока.
Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият.
към беседата >>
Каква философия искате?
– Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам. Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш?
Каква философия искате?
Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината?
към беседата >>
В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите.
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината? Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока. Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре.
В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите.
Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш.
към беседата >>
Казва: „Пръсна ми се главата заради него“.
Той мисли и аз мисля. То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него.
Казва: „Пръсна ми се главата заради него“.
Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога.
към беседата >>
Разточителният не мисли и скържавият не мисли.
Онзи, който харчи, не мисли. Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока.
Разточителният не мисли и скържавият не мисли.
Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният.
към беседата >>
Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я.
Онези, с които не съм в съприкосновение, не ги разбирам. Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате?
Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я.
Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените?
към беседата >>
Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“.
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината? Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока. Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре. В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите.
Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“.
Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се.
към беседата >>
Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе.
То е проявяване на любовта. Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“.
Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе.
Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка.
към беседата >>
Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще.
Скържавият, и той не мисли. Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли.
Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще.
Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие.
към беседата >>
Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля.
Има неща, които не разбирам, защото не съм в съприкосновение. Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я.
Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля.
В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра.
към беседата >>
Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината?
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината? Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока. Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре. В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите. Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“.
Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината?
Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта?
към беседата >>
Там е разрешението.
Щом обичаме някого, то значи, че той мисли. Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе.
Там е разрешението.
Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува.
към беседата >>
Трябва да бъда скържав“.
Разточителният ще дойде отнякъде, без да мисли. Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще.
Трябва да бъда скържав“.
А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта.
към беседата >>
В какво седи научното разбиране?
Щом като туриш ръката на огъня, няма ли да разбираш, че гори? Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля.
В какво седи научното разбиране?
И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото?
към беседата >>
Казва: „Аз не мога да мисля“.
Представете си, че аз искам да мина пред дъската, напред не може да мина, ще се обърна в обратна посока. Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре. В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите. Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината?
Казва: „Аз не мога да мисля“.
Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече.
към беседата >>
Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става.
Който не мисли, не можеш да го обичаш. Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението.
Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става.
Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени.
към беседата >>
А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли.
Без да му мисли човек, много работи ще станат. И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“.
А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли.
„Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите.
към беседата >>
И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани.
Или, ако си туриш ръката на студа, няма ли да разбираш? Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране?
И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани.
Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство.
към беседата >>
Значи ти не вярваш в реалността.
Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре. В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите. Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“.
Значи ти не вярваш в реалността.
Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш.
към беседата >>
Бог мисли заради нас и се проявява.
Ако обичаш някого, трябва да мислиш заради него. Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става.
Бог мисли заради нас и се проявява.
Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли.
към беседата >>
„Н“-то е скържавият.
И двамата са на крива посока. Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли.
„Н“-то е скържавият.
„Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите. Че какво ще спориш?
към беседата >>
Колко билиона трептения има светлината?
Каква философия искате? Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани.
Колко билиона трептения има светлината?
Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре.
към беседата >>
Ще повярваш, че можеш да мислиш.
В мисълта има хиляди врати, през които можеш да минеш, навсякъде можеш да излезеш от мъчнотиите. Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността.
Ще повярваш, че можеш да мислиш.
Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта?
към беседата >>
Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога.
Казва: „Пръсна ми се главата заради него“. Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява.
Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога.
Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш.
към беседата >>
„Е“-то е разточителният.
Разточителният не мисли и скържавият не мисли. Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият.
„Е“-то е разточителният.
Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите. Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш.
към беседата >>
Туй разбират ли учените?
Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я. Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината?
Туй разбират ли учените?
Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината.
към беседата >>
Като пострадаш, порадвай се.
Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога да мисля“. Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш.
Като пострадаш, порадвай се.
Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш.
към беседата >>
Ако хората мислят, ще се образува връзка.
Щом мислиш, не трябва да ти се пука главата на тебе. Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога.
Ако хората мислят, ще се образува връзка.
Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит.
към беседата >>
Те образуват несъгласие.
Казва: „Не се знае какво ще дойде за в бъдеще. Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният.
Те образуват несъгласие.
Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите. Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят?
към беседата >>
Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра.
Вземете и я турете на топлината, пак я оттегля. В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените?
Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра.
Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола.
към беседата >>
Защо да не се порадваш на скръбта?
Щом мислиш, че не можеш да мислиш, коя е причината? Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се.
Защо да не се порадваш на скръбта?
Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш.
към беседата >>
Щом се образува връзка, любовта е взела да действува.
Там е разрешението. Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка.
Щом се образува връзка, любовта е взела да действува.
Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си?
към беседата >>
Като влезе съгласието, започва мисълта.
Трябва да бъда скържав“. А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие.
Като влезе съгласието, започва мисълта.
Вие не може да спорите. Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях?
към беседата >>
Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото?
В какво седи научното разбиране? И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра.
Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото?
Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно.
към беседата >>
Тя е осъзнаване вече.
Казва: „Аз не мога да мисля“. Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта?
Тя е осъзнаване вече.
Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“.
към беседата >>
Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени.
Щом ти мислиш за него, [а] той не може да мисли за тебе, нищо не става. Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува.
Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени.
Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът.
към беседата >>
Вие не може да спорите.
А пък онзи казва: „Ще се нареди тази работа“, ама и той не мисли. „Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта.
Вие не може да спорите.
Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях? Мълчи!
към беседата >>
Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство.
И учените хора, които разбират, техните работи са неразбрани. Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото?
Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство.
Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо.
към беседата >>
Ти скърбиш.
Значи ти не вярваш в реалността. Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече.
Ти скърбиш.
Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“.
към беседата >>
Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли.
Бог мисли заради нас и се проявява. Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени.
Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли.
Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“.
към беседата >>
Че какво ще спориш?
„Н“-то е скържавият. „Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите.
Че какво ще спориш?
Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях? Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не?
към беседата >>
Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре.
Колко билиона трептения има светлината? Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство.
Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре.
Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието.
към беседата >>
Как определяме ние скръбта?
Ще повярваш, че можеш да мислиш. Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш.
Как определяме ние скръбта?
Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш.
към беседата >>
Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш.
Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога. Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли.
Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш.
Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш.
към беседата >>
Да спориш, трябва да мислиш.
„Е“-то е разточителният. Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите. Че какво ще спориш?
Да спориш, трябва да мислиш.
Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях? Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не?
към беседата >>
Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината.
Туй разбират ли учените? Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре.
Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината.
Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той?
към беседата >>
Скръбта е първото побуждение да мислиш.
Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта?
Скръбта е първото побуждение да мислиш.
Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна.
към беседата >>
Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит.
Ако хората мислят, ще се образува връзка. Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш.
Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит.
Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“.
към беседата >>
Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят?
Те образуват несъгласие. Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите. Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш.
Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят?
Какво ще спориш с тях? Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе?
към беседата >>
Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола.
Ученото съзнание може ли да си представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра. Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината.
Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола.
Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там.
към беседата >>
Има една реалност, в която трябва да влезеш.
Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш.
Има една реалност, в която трябва да влезеш.
Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш.
към беседата >>
Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си?
Щом се образува връзка, любовта е взела да действува. Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит.
Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си?
Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл.
към беседата >>
Какво ще спориш с тях?
Като влезе съгласието, започва мисълта. Вие не може да спорите. Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят?
Какво ще спориш с тях?
Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека?
към беседата >>
Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно.
Може ли да си представите тия 300 хиляди километра да ги изминава светлината в едно мръдване на окото? Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола.
Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно.
Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността?
към беседата >>
Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“.
Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш.
Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“.
Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват.
към беседата >>
Мисълта, това е суфльорът.
Цялата сегашна обстановка на живота ще се измени. Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си?
Мисълта, това е суфльорът.
Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма.
към беседата >>
Мълчи!
Вие не може да спорите. Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях?
Мълчи!
Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже?
към беседата >>
Тя едва се клати като някой стар дядо.
Като мигнеш с очите, и светлината изминала това пространство. Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно.
Тя едва се клати като някой стар дядо.
Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда.
към беседата >>
Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“.
Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“.
Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“.
Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата?
към беседата >>
Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“.
Ще види, че всичката възможност, с която човек може да излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е да мисли. Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът.
Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“.
Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“?
към беседата >>
Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не?
Че какво ще спориш? Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях? Мълчи!
Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не?
“ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“.
към беседата >>
Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието.
Да го кажеш е лесно, но да го съзнаваш вътре. Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо.
Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието.
С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място.
към беседата >>
Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш.
Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“.
Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш.
Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“.
към беседата >>
Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш.
Ти си съвсем загазил с паметта, нищо не помниш. Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“.
Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш.
Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш.
към беседата >>
“ Какво означава „има ли Господ или не?
Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях? Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не?
“ Какво означава „има ли Господ или не?
“ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен?
към беседата >>
С каква бързина се движи Той?
Може да го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината. Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието.
С каква бързина се движи Той?
Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш.
към беседата >>
Мисълта не е много ясна.
Скръбта е първото побуждение да мислиш. Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш.
Мисълта не е много ясна.
Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина.
към беседата >>
Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“.
Изисква се по един час или час и половина да се проясни паметта, да държиш изпит. Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш.
Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“.
Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш.
към беседата >>
“ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе?
Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях? Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не?
“ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе?
Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш.
към беседата >>
Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там.
Движението на светлината при движението на мисълта е като някоя биволска кола. Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той?
Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там.
Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго.
към беседата >>
Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш.
Има една реалност, в която трябва да влезеш. Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна.
Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш.
Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано.
към беседата >>
Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл.
Представете си, че имате един суфльор зад гърба си, ти няма ли да издържиш изпита си? Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“.
Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл.
Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли.
към беседата >>
Може ли Господ да съществува вън от човека?
Какво ще спориш с тях? Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе?
Може ли Господ да съществува вън от човека?
“ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи.
към беседата >>
Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността?
Когато турим движението на светлината при това на мисълта, става смешно. Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там.
Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността?
За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване.
към беседата >>
Та сега страданията ви така се явяват.
Туй, което те хване и те раздруса от леглото, казва: „Ставай от леглото“. Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш.
Та сега страданията ви така се явяват.
В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне.
към беседата >>
Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма.
Мисълта, това е суфльорът. Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл.
Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма.
Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли.
към беседата >>
“ Той, какво ще каже?
Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека?
“ Той, какво ще каже?
– „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света.
към беседата >>
За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда.
Тя едва се клати като някой стар дядо. Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността?
За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда.
И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни.
към беседата >>
В какво седи тъмнотата?
Скръбта е майката, която казва: „Ставай, вземи юргана“. Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват.
В какво седи тъмнотата?
Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „реалност“?
Като мислиш, казва: „Тъй е, тъй кажи“. Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма.
Какво разбирате под думата „реалност“?
Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта.
към беседата >>
– „Господ, това си ти“.
Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не? “ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже?
– „Господ, това си ти“.
– „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот.
към беседата >>
И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място.
Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието. С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда.
И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място.
Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка.
към беседата >>
Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“.
Тебе ти е неприятно, искаш да поспиш, раздруса те, навън да излезеш. Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата?
Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“.
Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността.
към беседата >>
Реално е туй, за което мислиш.
Щом го няма суфльорът, няма кой да ти казва, ти съвсем ще загазиш. Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“?
Реално е туй, за което мислиш.
Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то.
към беседата >>
– „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен?
“ Какво означава „има ли Господ или не? “ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“.
– „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен?
“ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам.
към беседата >>
Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш.
С каква бързина се движи Той? Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място.
Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш.
Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра.
към беседата >>
Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина.
Мисълта не е много ясна. Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“.
Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина.
Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург.
към беседата >>
Реално е туй, което обичаш.
Мисълта е това, което ти казва: „Така, така, така“. Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш.
Реално е туй, което обичаш.
Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли.
към беседата >>
“ Защото си господ, който не мислиш.
“ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен?
“ Защото си господ, който не мислиш.
Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях.
към беседата >>
Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго.
Туй, което за светлината изисква 100, 200, 500, 1000, 100000, 1 000 000 000 години, Бог е моментално там. Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш.
Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго.
Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър.
към беседата >>
Всичко е разбъркано.
Най-малкото раздрусване е, да започнеш да мислиш. Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина.
Всичко е разбъркано.
Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил.
към беседата >>
Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли.
Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл. Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш.
Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли.
Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене.
към беседата >>
Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи.
Може ли Господ да съществува вън от човека? “ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш.
Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи.
Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте?
към беседата >>
Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване.
Как ще си представиш, каква е тази бързина на реалността? За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго.
Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване.
Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина.
към беседата >>
Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне.
Та сега страданията ви така се явяват. В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано.
Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне.
Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник.
към беседата >>
Можеш да обичаш само туй, което мисли.
Вън от Божията мисъл, вън от човешката мисъл, никаква реалност няма. Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли.
Можеш да обичаш само туй, което мисли.
Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене. Интересно е.
към беседата >>
Но сега да е силен, да управлява света.
“ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи.
Но сега да е силен, да управлява света.
Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии.
към беседата >>
Те не са запетляни.
За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда. И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване.
Те не са запетляни.
Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка.
към беседата >>
Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли.
В какво седи тъмнотата? Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне.
Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли.
Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли.
към беседата >>
Любовта е непонятна вън от мисълта.
Какво разбирате под думата „реалност“? Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли.
Любовта е непонятна вън от мисълта.
Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене. Интересно е. Не важи за мене неговата форма.
към беседата >>
Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот.
– „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света.
Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот.
Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света.
към беседата >>
Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка.
И ако се направи сравнение, ако се погледне от реалността, ще се види, че светлината седи на едно място. Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни.
Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка.
Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“.
към беседата >>
Мисъл има ли, там е реалността.
Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“. Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли.
Мисъл има ли, там е реалността.
Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл.
към беседата >>
Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то.
Реално е туй, за което мислиш. Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта.
Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то.
Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене. Интересно е. Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене.
към беседата >>
Тъй е, както разбирам.
– „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен? “ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот.
Тъй е, както разбирам.
Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света. Каква философия има в това?
към беседата >>
Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра.
Върху светлината в туй отношение ти можеш да ореш, да сееш, да жънеш. Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка.
Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра.
Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина.
към беседата >>
Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург.
Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш да си представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина. Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността.
Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург.
По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли.
към беседата >>
Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли.
Реално е туй, което обичаш. Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то.
Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли.
Щом мисли, става обект за мене. Интересно е. Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене.
към беседата >>
Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях.
“ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам.
Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях.
Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света. Каква философия има в това? „Да се оправи светът“.
към беседата >>
Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър.
Ще минат хиляди години според съзнанието ти, докато се премест[иш] от едно място на друго. Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра.
Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър.
Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене.
към беседата >>
По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил.
Всичко е разбъркано. Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург.
По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил.
Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне.
към беседата >>
Щом мисли, става обект за мене.
Но не можеш да обичаш туй, което не може да мисли. Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли.
Щом мисли, става обект за мене.
Интересно е. Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка.
към беседата >>
Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте?
Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях.
Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте?
Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света. Каква философия има в това? „Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си.
към беседата >>
Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина.
Сега тия работи са малко шеметни работи, неразбиране, запетляване. Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър.
Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина.
За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“.
към беседата >>
Сега, хирургът не е като този разбойник.
Ако започнеш да нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне. Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил.
Сега, хирургът не е като този разбойник.
Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро].
към беседата >>
Интересно е.
Можеш да обичаш само туй, което мисли. Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене.
Интересно е.
Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката?
към беседата >>
Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии.
Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте?
Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии.
Тогава ще оправят света. Каква философия има в това? „Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме.
към беседата >>
За мене това е една играчка.
Те не са запетляни. Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина.
За мене това е една играчка.
Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва.
към беседата >>
Онзи разбойник взема парите, той не мисли.
Или, казано другояче, законът седи тъй: За да се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва да мисли. Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник.
Онзи разбойник взема парите, той не мисли.
Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро.
към беседата >>
Не важи за мене неговата форма.
Любовта е непонятна вън от мисълта. Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене. Интересно е.
Не важи за мене неговата форма.
Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага.
към беседата >>
Тогава ще оправят света.
Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии.
Тогава ще оправят света.
Каква философия има в това? „Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим.
към беседата >>
Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“.
Представете си едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка. Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка.
Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“.
Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка.
към беседата >>
Разбойникът няма мисъл.
Мисъл има ли, там е реалността. Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли.
Разбойникът няма мисъл.
Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник.
към беседата >>
Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене.
Щом кажеш, че обичаш някого, показва, че туй същество има живот, мисли то. Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене. Интересно е. Не важи за мене неговата форма.
Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене.
Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното.
към беседата >>
Каква философия има в това?
Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света.
Каква философия има в това?
„Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим.
към беседата >>
Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина.
Но представете си едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра. Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“.
Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина.
Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява.
към беседата >>
Хирургът вече мисли.
Единственото нещо: и ние да бъдем като този хирург. По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл.
Хирургът вече мисли.
В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“.
към беседата >>
Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене.
Може да е дребно, може да е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли. Щом мисли, става обект за мене. Интересно е. Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене.
Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене.
Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното.
към беседата >>
„Да се оправи светът“.
Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света. Каква философия има в това?
„Да се оправи светът“.
Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа.
към беседата >>
Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене.
Представете си каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър. Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина.
Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене.
Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти.
към беседата >>
В него има желание да ти помогне.
По-напред този разбойник в гората, невеж разбойник бил. Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли.
В него има желание да ти помогне.
Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе.
към беседата >>
Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка.
Щом мисли, става обект за мене. Интересно е. Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене.
Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка.
При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално.
към беседата >>
Всеки трябва да знае да оправи себе си.
Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света. Каква философия има в това? „Да се оправи светът“.
Всеки трябва да знае да оправи себе си.
Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането.
към беседата >>
Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“.
Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина. За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене.
Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“.
За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш.
към беседата >>
Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро].
Сега, хирургът не е като този разбойник. Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне.
Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро].
Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро.
към беседата >>
При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката?
Интересно е. Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка.
При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката?
Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе.
към беседата >>
Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме.
Аз, като мо[га] да [о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света. Каква философия има в това? „Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си.
Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме.
За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси.
към беседата >>
За тях едва до колената идва.
За мене това е една играчка. Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“.
За тях едва до колената идва.
За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си.
към беседата >>
Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро.
Онзи разбойник взема парите, той не мисли. Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро].
Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро.
Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник.
към беседата >>
Реалността всякога помага.
Не важи за мене неговата форма. Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката?
Реалността всякога помага.
Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално.
към беседата >>
За да познаем общите работи, трябва да мислим.
Тогава ще оправят света. Каква философия има в това? „Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме.
За да познаем общите работи, трябва да мислим.
Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите!
към беседата >>
За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка.
Но представете си това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма да остане от него“. Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва.
За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка.
За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш.
към беседата >>
Не можем да кажем, че хирургът е разбойник.
Разбойникът няма мисъл. Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро.
Не можем да кажем, че хирургът е разбойник.
Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш.
към беседата >>
Туй, което помага, е реалното.
Може да е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене. Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага.
Туй, което помага, е реалното.
Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална.
към беседата >>
Ако не мислим, не можем да ги оправим.
Каква философия има в това? „Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим.
Ако не мислим, не можем да ги оправим.
То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността.
към беседата >>
За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява.
Защото туй, което за мене е играчка, за него, малкото същество, което е една милионна част от метъра, това е шеметна дълбочина. Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка.
За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява.
Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво?
към беседата >>
Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“.
Хирургът вече мисли. В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник.
Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“.
Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата.
към беседата >>
Туй, което не помага, не е реалното.
Може да е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене. Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното.
Туй, което не помага, не е реалното.
Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл.
към беседата >>
То е нещо, много сложна работа.
„Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим.
То е нещо, много сложна работа.
Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш!
към беседата >>
Че първият си ти, съжаляваш се ти.
Ония идеи, които ние смятаме грамадни, грамадна дълбочина, за някои същества те са едва до колене. Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява.
Че първият си ти, съжаляваш се ти.
Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш.
към беседата >>
Не мисли за тебе.
В него има желание да ти помогне. Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“.
Не мисли за тебе.
Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам.
към беседата >>
Ако нещо ви помага, е реално.
Зимно време, отвън имате един голям камък, при вас има една кибритена клечка. При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното.
Ако нещо ви помага, е реално.
Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална.
към беседата >>
Да има една философия на разбирането.
Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа.
Да има една философия на разбирането.
Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш!
към беседата >>
Тебе ти е жалко, че се съжаляваш.
Туй, което за нас е шеметно, те ходят, казват: „Много плитко“. За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти.
Тебе ти е жалко, че се съжаляваш.
Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш.
към беседата >>
Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро.
Някакъв тумор имаш, той иска да извади тумора, иска да ти направи нещо [за добро]. Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе.
Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро.
Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом.
към беседата >>
Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе.
При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката? Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално.
Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе.
Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй?
към беседата >>
Има много други въпроси.
Тогава да уреди[м] общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането.
Има много други въпроси.
Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш!
към беседата >>
Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си.
За тях едва до колената идва. За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш.
Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си.
Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб?
към беседата >>
Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник.
Той ще те обере, но мисли да направи нещо за твоето добро. Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро.
Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник.
След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом. Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“.
към беседата >>
Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално.
Реалността всякога помага. Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе.
Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално.
Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате.
към беседата >>
Първата философия е: мисли, за да се оправят работите!
За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси.
Първата философия е: мисли, за да се оправят работите!
Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш!
към беседата >>
Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш.
За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка. За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си.
Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш.
Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво?
към беседата >>
След като те обере, оставя те да живееш.
Не можем да кажем, че хирургът е разбойник. Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник.
След като те обере, оставя те да живееш.
То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом. Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“. Но сега всичко седи в мисълта.
към беседата >>
Мисълта, която помага, е реална.
Туй, което помага, е реалното. Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално.
Мисълта, която помага, е реална.
Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш.
към беседата >>
Мисълта е реалността.
Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите!
Мисълта е реалността.
Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече!
към беседата >>
Значи радваш се на какво?
За вас, вие не може да си представите, как е възможно един човек да страда, че няма никой да го съжалява. Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш.
Значи радваш се на какво?
Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение.
към беседата >>
То е само за изяснение на нещата.
Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви си по пътя“. Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш.
То е само за изяснение на нещата.
Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом. Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“. Но сега всичко седи в мисълта. Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“.
към беседата >>
Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл.
Туй, което не помага, не е реалното. Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална.
Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл.
Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе.
към беседата >>
Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш!
То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността.
Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш!
Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш!
към беседата >>
Ти се радваш, че мислиш.
Че първият си ти, съжаляваш се ти. Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво?
Ти се радваш, че мислиш.
Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш.
към беседата >>
Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам.
Не мисли за тебе. Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата.
Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам.
Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом. Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“. Но сега всичко седи в мисълта. Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“. Има връзка.
към беседата >>
Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална.
Ако нещо ви помага, е реално. Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл.
Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална.
Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато.
към беседата >>
Имаш скръб, започни да мислиш!
Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш!
Имаш скръб, започни да мислиш!
Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш!
към беседата >>
Ти скърбиш, че мислиш.
Тебе ти е жалко, че се съжаляваш. Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш.
Ти скърбиш, че мислиш.
Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб.
към беседата >>
Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом.
Хирургът вече се отличава, че той мисли вече за твоето добро. Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам.
Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом.
Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“. Но сега всичко седи в мисълта. Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“. Има връзка.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Може ли да стане туй?
Ходиш по планината, то е реално; можеш да ходиш по нея и то да не е реално за тебе. Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална.
Вие сега казвате: „Може ли да стане туй?
“ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата?
към беседата >>
Беден си, започни да мислиш!
Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш!
Беден си, започни да мислиш!
Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя?
към беседата >>
Какво значи скръб?
Щом страдаш, ти сам съжаляваш себе си. Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш.
Какво значи скръб?
Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво?
към беседата >>
Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“.
Онзи, вещият хирург, е благороден разбойник. След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом.
Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“.
Но сега всичко седи в мисълта. Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“. Има връзка.
към беседата >>
“ Вие криво разбирате.
Това, което ти помага, то е реално, това, което не помага, не е реално. Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй?
“ Вие криво разбирате.
Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро?
към беседата >>
Лош си, започни да мислиш!
Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш!
Лош си, започни да мислиш!
Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш!
към беседата >>
Скръбта е преповторение на какво?
Като се радваш, ти си първият, който съзнаваш, че се радваш. Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб?
Скръбта е преповторение на какво?
Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш.
към беседата >>
Но сега всичко седи в мисълта.
След като те обере, оставя те да живееш. То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом. Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“.
Но сега всичко седи в мисълта.
Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“. Има връзка.
към беседата >>
Ти не си започнал да мислиш.
Мисълта, която помага, е реална. Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате.
Ти не си започнал да мислиш.
Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното.
към беседата >>
Каквото и да е, мисли, нищо повече!
Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш!
Каквото и да е, мисли, нищо повече!
Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш!
към беседата >>
Сега [едно] разсъждение.
Значи радваш се на какво? Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво?
Сега [едно] разсъждение.
Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш.
към беседата >>
Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“.
То е само за изяснение на нещата. Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом. Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“. Но сега всичко седи в мисълта.
Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“.
Има връзка.
към беседата >>
Искаш друг да мисли за тебе.
Щом си блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл. Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш.
Искаш друг да мисли за тебе.
Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре].
към беседата >>
Не ти върви, започни да мислиш!
Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече!
Не ти върви, започни да мислиш!
Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш!
към беседата >>
Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш.
Ти се радваш, че мислиш. Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение.
Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш.
Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате?
към беседата >>
Има връзка.
Аз намирам пълна връзка между разбойниците и хирурзите и ги примирявам. Разбойникът е неук, не разбира, няма диплом. Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо да обирам хората, може да ги обирам по един законен начин, да им правя добро“. Но сега всичко седи в мисълта. Аз искам да ви наведа вас, не да се спрете върху хирурга и да кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“.
Има връзка.
към беседата >>
Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато.
Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална. Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе.
Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато.
Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото.
към беседата >>
Не можеш да учиш, започни да мислиш!
Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш!
Не можеш да учиш, започни да мислиш!
Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ.
към беседата >>
Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб.
Ти скърбиш, че мислиш. Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш.
Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб.
Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате? Разбирате нещо.
към беседата >>
Ти страдаш, защото не мислиш.
Ти страдаш, защото не мислиш.
Радваш се, защото мислиш. Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш.
към беседата >>
Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата?
Вие сега казвате: „Може ли да стане туй? “ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато.
Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата?
Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам.
към беседата >>
Ама не мога да го направя?
Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш!
Ама не мога да го направя?
– Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено.
към беседата >>
Ти ще скърбиш за какво?
Какво значи скръб? Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб.
Ти ще скърбиш за какво?
Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате? Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл.
към беседата >>
Радваш се, защото мислиш.
Ти страдаш, защото не мислиш.
Радваш се, защото мислиш.
Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид.
към беседата >>
Ще ти направя ли добро?
“ Вие криво разбирате. Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата?
Ще ти направя ли добро?
Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване.
към беседата >>
– Започни да мислиш!
Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя?
– Започни да мислиш!
Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е.
към беседата >>
Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш.
Скръбта е преповторение на какво? Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво?
Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш.
Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате? Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“.
към беседата >>
Добър си, защото мислиш.
Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш.
Добър си, защото мислиш.
Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш?
към беседата >>
Ще бъдеш долу, на дъното.
Ти не си започнал да мислиш. Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро?
Ще бъдеш долу, на дъното.
Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари.
към беседата >>
Хората са лоши, започни да мислиш!
Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш!
Хората са лоши, започни да мислиш!
Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля.
към беседата >>
Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш.
Сега [едно] разсъждение. Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш.
Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш.
Какво разбирате? Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл.
към беседата >>
Лош си, защото не мислиш.
Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш. Добър си, защото мислиш.
Лош си, защото не мислиш.
Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш.
към беседата >>
Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре].
Искаш друг да мисли за тебе. Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното.
Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре].
Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли.
към беседата >>
Студено е, започни да мислиш!
Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш!
Студено е, започни да мислиш!
Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело.
към беседата >>
Какво разбирате?
Ти скърбиш, понеже искаш да повториш приятното, и понеже не можеш да го повториш, скърбиш. Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш.
Какво разбирате?
Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате.
към беседата >>
Невежа си, защото не мислиш.
Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш. Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш.
Невежа си, защото не мислиш.
Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш?
към беседата >>
Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото.
Ти искаш един да донесе една торба пари и да ти даде сто килограма злато. Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре].
Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото.
Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл.
към беседата >>
Аз прилагам това и никога не съм имал студ.
Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш!
Аз прилагам това и никога не съм имал студ.
Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто.
към беседата >>
Разбирате нещо.
Когато имаш приятна мисъл, следната ще бъде скръб. Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате?
Разбирате нещо.
Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“.
към беседата >>
Учен си, защото мислиш.
Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш. Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш.
Учен си, защото мислиш.
Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш.
към беседата >>
Във водата, когато си, златото не може да ти дам.
Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако си] във водата? Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото.
Във водата, когато си, златото не може да ти дам.
Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе.
към беседата >>
Хората, които мислят, не им е студено.
Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ.
Хората, които мислят, не им е студено.
Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено.
към беседата >>
Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл.
Ти ще скърбиш за какво? Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате? Разбирате нещо.
Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл.
Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла.
към беседата >>
Тези са положения, които трябва да ги имате предвид.
Радваш се, защото мислиш. Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш.
Тези са положения, които трябва да ги имате предвид.
Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш.
към беседата >>
Във водата ти се нуждаеш само от плаване.
Ще ти направя ли добро? Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам.
Във водата ти се нуждаеш само от плаване.
Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон.
към беседата >>
Който не мисли, студено му е.
– Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено.
Който не мисли, студено му е.
Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем.
към беседата >>
Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“.
Ще скърбиш за радостта, че не можеш да я повториш. Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате? Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл.
Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“.
След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите.
към беседата >>
Защо страдаш?
Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид.
Защо страдаш?
Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш.
към беседата >>
Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари.
Ще бъдеш долу, на дъното. Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване.
Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари.
Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне?
към беседата >>
Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля.
Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е.
Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля.
Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината.
към беседата >>
След всяко страдание иде една нова мисъл.
Скръбта, това е новата радост с новата дреха, която ти не разбираш. Какво разбирате? Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“.
След всяко страдание иде една нова мисъл.
Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия?
към беседата >>
Защото не мислиш.
Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш?
Защото не мислиш.
Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш.
към беседата >>
Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли.
Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре]. Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари.
Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли.
То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално.
към беседата >>
Като започна да мисля, направя палтото дебело.
Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля.
Като започна да мисля, направя палтото дебело.
Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл?
към беседата >>
Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате.
Какво разбирате? Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл.
Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате.
Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува.
към беседата >>
Защо се радваш?
Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш.
Защо се радваш?
Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш.
към беседата >>
То е детинска мисъл.
Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото. Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли.
То е детинска мисъл.
Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално. То е само условие.
към беседата >>
Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто.
Аз прилагам това и никога не съм имал студ. Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело.
Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто.
Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ].
към беседата >>
Казва: „Много пострадахме“.
Разбирате нещо. Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате.
Казва: „Много пострадахме“.
В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания.
към беседата >>
Защото мислиш.
Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш?
Защото мислиш.
Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта.
към беседата >>
Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе.
Във водата, когато си, златото не може да ти дам. Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл.
Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе.
Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално. То е само условие. Те са временни условия.
към беседата >>
Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено.
Хората, които мислят, не им е студено. Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто.
Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено.
[За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло.
към беседата >>
В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла.
Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл. Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“.
В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла.
Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*.
към беседата >>
Лош човек си, защото не мислиш.
Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш.
Лош човек си, защото не мислиш.
Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност.
към беседата >>
Момчето не може да няма кон.
Във водата ти се нуждаеш само от плаване. Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе.
Момчето не може да няма кон.
Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално. То е само условие. Те са временни условия. Един ден ще дойдат други.
към беседата >>
[За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем.
Който не мисли, студено му е. Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено.
[За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем.
Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече.
към беседата >>
Казвам: Всички в света мислите.
Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“. След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла.
Казвам: Всички в света мислите.
– Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“.
към беседата >>
Учен човек си, защото мислиш.
Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш.
Учен човек си, защото мислиш.
Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността.
към беседата >>
Без кон не може ли да израсне?
Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари. Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон.
Без кон не може ли да израсне?
Може, то не е толкова реално. То е само условие. Те са временни условия. Един ден ще дойдат други. Не са парите толкова съществени.
към беседата >>
Имаш работа с месечината.
Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без да ми е студено, защото мисля. Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем.
Имаш работа с месечината.
Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е].
към беседата >>
– Тогава нас какво ще ни интересува тази философия?
След всяко страдание иде една нова мисъл. Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите.
– Тогава нас какво ще ни интересува тази философия?
– Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш?
към беседата >>
Невежа си, защото не мислиш.
Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш.
Невежа си, защото не мислиш.
Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота.
към беседата >>
Може, то не е толкова реално.
Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли. То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне?
Може, то не е толкова реално.
То е само условие. Те са временни условия. Един ден ще дойдат други. Не са парите толкова съществени. Те са важни при дадени условия само.
към беседата >>
Какво значи мисъл?
Като започна да мисля, направя палтото дебело. Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината.
Какво значи мисъл?
Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш.
към беседата >>
– Ще ни интересува.
Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма да имате. Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия?
– Ще ни интересува.
Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш.
към беседата >>
Невежеството е признак, че не мислиш.
Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш.
Невежеството е признак, че не мислиш.
Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш.
към беседата >>
То е само условие.
То е детинска мисъл. Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално.
То е само условие.
Те са временни условия. Един ден ще дойдат други. Не са парите толкова съществени. Те са важни при дадени условия само.
към беседата >>
Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ].
Тънкото палто направя дебело и ми е топло като с дебело палто. Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл?
Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ].
Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това!
към беседата >>
Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания.
Казва: „Много пострадахме“. В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува.
Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания.
Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута.
към беседата >>
Всичко зависи от мисълта.
Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш.
Всичко зависи от мисълта.
Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш.
към беседата >>
Те са временни условия.
Малкото момиче трябва да има кукли, без кукли не може да играе. Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално. То е само условие.
Те са временни условия.
Един ден ще дойдат други. Не са парите толкова съществени. Те са важни при дадени условия само.
към беседата >>
Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло.
Който не мисли, и дебело палто да има, нему му е студено. [За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ].
Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло.
Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш.
към беседата >>
Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*.
В пострадването имате една нова мисъл, схващате една нова мисъл, която е дошла. Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания.
Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*.
Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш.
към беседата >>
Мисълта е реалност.
Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта.
Мисълта е реалност.
Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен.
към беседата >>
Един ден ще дойдат други.
Момчето не може да няма кон. Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално. То е само условие. Те са временни условия.
Един ден ще дойдат други.
Не са парите толкова съществени. Те са важни при дадени условия само.
към беседата >>
Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече.
[За] човек, който мисли, нещата изменят своя обем. Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло.
Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече.
Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно.
към беседата >>
Казваш: „Трябва да се страда“.
Казвам: Всички в света мислите. – Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*.
Казваш: „Трябва да се страда“.
Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата.
към беседата >>
Ние всички се стремим към реалността.
Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност.
Ние всички се стремим към реалността.
Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен.
към беседата >>
Не са парите толкова съществени.
Без кон не може ли да израсне? Може, то не е толкова реално. То е само условие. Те са временни условия. Един ден ще дойдат други.
Не са парите толкова съществени.
Те са важни при дадени условия само.
към беседата >>
Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е].
Имаш работа с месечината. Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече.
Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е].
Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато.
към беседата >>
Защо трябва да страдаш?
– Тогава нас какво ще ни интересува тази философия? – Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“.
Защо трябва да страдаш?
Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута?
към беседата >>
Тя е, която осмисля живота.
Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността.
Тя е, която осмисля живота.
Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат.
към беседата >>
Те са важни при дадени условия само.
Може, то не е толкова реално. То е само условие. Те са временни условия. Един ден ще дойдат други. Не са парите толкова съществени.
Те са важни при дадени условия само.
към беседата >>
Разпусни се, повярвай в туй, което говориш.
Какво значи мисъл? Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е].
Разпусни се, повярвай в туй, което говориш.
Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато.
към беседата >>
Защото не мислиш.
– Ще ни интересува. Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш?
Защото не мислиш.
Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна.
към беседата >>
Да живееш, значи да мислиш.
Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота.
Да живееш, значи да мислиш.
Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш.
към беседата >>
Ако ти мислиш, то е пари, то е богатство.
Ако ти мислиш, то е пари, то е богатство.
Като мислиш, това са пари. Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената. Ако не знаеш каква е цената, не мислиш. Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш.
към беседата >>
Кажи: „Колко е хубаво това!
Следователно, като ти е студено, ще изхвърлиш месечината, ще туриш слънцето на мястото [ѝ]. Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш.
Кажи: „Колко е хубаво това!
“ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато.
към беседата >>
Щом мислиш, ще ореш само за една минута.
Ако разбираш тази философия, ти можеш да се освободиш от твоите страдания. Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш.
Щом мислиш, ще ореш само за една минута.
Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата.
към беседата >>
Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш.
Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш.
Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш.
Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш.
към беседата >>
Като мислиш, това са пари.
Ако ти мислиш, то е пари, то е богатство.
Като мислиш, това са пари.
Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената. Ако не знаеш каква е цената, не мислиш. Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното.
към беседата >>
“ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш.
Като туриш слънцето на мястото на месечината, веднага ще ти стане топло. Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това!
“ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш.
Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта.
към беседата >>
Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш.
Ако не я разбираш, като някой вол цял ден ще ореш на нивата и вратът [ти] ще хване слин*. Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута.
Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш.
Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието?
към беседата >>
Щом животът няма смисъл, животът е неприятен.
Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш.
Щом животът няма смисъл, животът е неприятен.
Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах?
към беседата >>
Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената.
Ако ти мислиш, то е пари, то е богатство. Като мислиш, това са пари.
Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената.
Ако не знаеш каква е цената, не мислиш. Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон.
към беседата >>
Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно.
Когато ви е студено, представете си, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече. Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш.
Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно.
Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане.
към беседата >>
Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата.
Казваш: „Трябва да се страда“. Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш.
Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата.
Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа.
към беседата >>
Щом животът има смисъл, животът е приятен.
Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен.
Щом животът има смисъл, животът е приятен.
Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш.
към беседата >>
Ако не знаеш каква е цената, не мислиш.
Ако ти мислиш, то е пари, то е богатство. Като мислиш, това са пари. Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената.
Ако не знаеш каква е цената, не мислиш.
Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище.
към беседата >>
Ама то не е злато.
Представи си, отвън е студено, представи си, че си в хубава стая, че слънцето грее, топло [е]. Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно.
Ама то не е злато.
Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута?
Защо трябва да страдаш? Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата.
Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута?
Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно?
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш богат.
Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен.
Ти искаш да бъдеш богат.
Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“.
към беседата >>
Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си.
Ако ти мислиш, то е пари, то е богатство. Като мислиш, това са пари. Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената. Ако не знаеш каква е цената, не мислиш.
Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си.
Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“.
към беседата >>
Аз ще докажа, че е злато.
Разпусни се, повярвай в туй, което говориш. Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато.
Аз ще докажа, че е злато.
Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко. Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето.
към беседата >>
Една минута, донякъде е приятно, една смяна.
Защото не мислиш. Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута?
Една минута, донякъде е приятно, една смяна.
Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа.
към беседата >>
Богат си, защото мислиш.
Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат.
Богат си, защото мислиш.
Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл.
към беседата >>
Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш.
Ако ти мислиш, то е пари, то е богатство. Като мислиш, това са пари. Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената. Ако не знаеш каква е цената, не мислиш. Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си.
Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш.
Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“. А паша.
към беседата >>
Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато.
Кажи: „Колко е хубаво това! “ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато.
Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато.
Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко. Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето. То е мисълта.
към беседата >>
Щом страдаш, ореш на нивата.
Щом мислиш, ще ореш само за една минута. Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна.
Щом страдаш, ореш на нивата.
Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно.
към беседата >>
Сиромах си, защото не мислиш.
Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш.
Сиромах си, защото не мислиш.
Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли.
към беседата >>
Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното.
Като мислиш, това са пари. Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената. Ако не знаеш каква е цената, не мислиш. Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш.
Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното.
Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“. А паша. Или „мошеник“.
към беседата >>
Такава е силата на мисълта.
“ Пък ти сам не вярваш в това, което говориш. Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато.
Такава е силата на мисълта.
Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко. Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето. То е мисълта. Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл.
към беседата >>
Какво е страданието?
Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за да научиш. Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата.
Какво е страданието?
Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб?
към беседата >>
Защо си сиромах?
Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш.
Защо си сиромах?
Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли.
към беседата >>
Сега да дойдем до вашия закон.
Всеки един наполеон като погледнеш, трябва да видиш цената. Ако не знаеш каква е цената, не мислиш. Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното.
Сега да дойдем до вашия закон.
Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“. А паша. Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“?
към беседата >>
Каквото кажеш, ще стане.
Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат да ме излъжат, казват, че това е златно. Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта.
Каквото кажеш, ще стане.
Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко. Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето. То е мисълта. Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл. Сега това е един труден въпрос.
към беседата >>
Някой те е впрегнал на работа.
Щом [не] мислиш, не разбираш тази реалност, целият ден ще ореш на нивата. Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието?
Някой те е впрегнал на работа.
Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта?
към беседата >>
Защото не мислиш.
Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах?
Защото не мислиш.
Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат.
към беседата >>
Да погледнем от наше гледище.
Ако не знаеш каква е цената, не мислиш. Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон.
Да погледнем от наше гледище.
Вие казвате: „Апаш“. А паша. Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци.
към беседата >>
Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко.
Ама то не е злато. Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане.
Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко.
Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето. То е мисълта. Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл. Сега това е един труден въпрос.
към беседата >>
Какво значи неприятно?
Кое е по-хубаво, цял ден да ореш или една минута? Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа.
Какво значи неприятно?
Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш.
към беседата >>
Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“.
Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш.
Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“.
Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота?
към беседата >>
Вие казвате: „Апаш“.
Ти можеш да намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака си. Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище.
Вие казвате: „Апаш“.
А паша. Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци.
към беседата >>
Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето.
Аз ще докажа, че е злато. Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко.
Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето.
То е мисълта. Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл. Сега това е един труден въпрос.
към беседата >>
Понеже не разбираш тази работа.
Една минута, донякъде е приятно, една смяна. Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно?
Понеже не разбираш тази работа.
Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта.
към беседата >>
Никога не се пука главата от мисъл.
Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“.
Никога не се пука главата от мисъл.
Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота? Не мислиш.
към беседата >>
А паша.
Обаче, ако знаеш каква е цената, ще го вземеш. Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“.
А паша.
Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията.
към беседата >>
То е мисълта.
Като мисля и си отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато. Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко. Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето.
То е мисълта.
Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл. Сега това е един труден въпрос.
към беседата >>
Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно.
Щом страдаш, ореш на нивата. Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа.
Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно.
Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма.
към беседата >>
Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли.
Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл.
Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли.
Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота? Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят.
към беседата >>
Или „мошеник“.
Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното. Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“. А паша.
Или „мошеник“.
Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие.
към беседата >>
Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл.
Такава е силата на мисълта. Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко. Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето. То е мисълта.
Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл.
Сега това е един труден въпрос.
към беседата >>
Що е скръб?
Какво е страданието? Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно.
Що е скръб?
Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко.
към беседата >>
Пука се главата, когато не мисли.
Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли.
Пука се главата, когато не мисли.
Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота? Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли.
към беседата >>
Какво значи „мошеник“?
Сега да дойдем до вашия закон. Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“. А паша. Или „мошеник“.
Какво значи „мошеник“?
„Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия.
към беседата >>
Сега това е един труден въпрос.
Каквото кажеш, ще стане. Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко. Ако аз мисля, ще превърна в злато десетачето. То е мисълта. Туй, което превръща десетачето в злато, то е мисълта, творческа мисъл.
Сега това е един труден въпрос.
към беседата >>
Съществената мисъл на миналата лекция коя беше?
Съществената мисъл на миналата лекция коя беше?
към беседата >>
Неразбиране. Що е радостта?
Някой те е впрегнал на работа. Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб?
Неразбиране. Що е радостта?
Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко. Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта.
към беседата >>
Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат.
Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли.
Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат.
Що е грозота? Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил.
към беседата >>
„Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци.
Да погледнем от наше гледище. Вие казвате: „Апаш“. А паша. Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“?
„Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци.
„М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил.
към беседата >>
Всичко е мисълта, всичко е умът.
Всичко е мисълта, всичко е умът.
Ти ще приемеш без никакво доказателство. Ти започни да мислиш. Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде. Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са.
към беседата >>
В къщи като идете, си прочетете 28 глава от Притчи[те].
В къщи като идете, си прочетете 28 глава от Притчи[те].
Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“. Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“.
към беседата >>
Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш.
Какво значи неприятно? Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта?
Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш.
Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко. Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта. Най-малката радост е най-малкото разбиране.
към беседата >>
Що е грозота?
Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат.
Що е грозота?
Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос.
към беседата >>
„М“ – значи изкопава кладенци.
Вие казвате: „Апаш“. А паша. Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци.
„М“ – значи изкопава кладенци.
„О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек.
към беседата >>
Ти ще приемеш без никакво доказателство.
Всичко е мисълта, всичко е умът.
Ти ще приемеш без никакво доказателство.
Ти започни да мислиш. Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде. Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл.
към беседата >>
Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“.
В къщи като идете, си прочетете 28 глава от Притчи[те].
Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“.
Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“.
към беседата >>
Има степени на скръбта.
Понеже не разбираш тази работа. Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш.
Има степени на скръбта.
Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко. Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта. Най-малката радост е най-малкото разбиране. Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни.
към беседата >>
Не мислиш.
Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота?
Не мислиш.
Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа.
към беседата >>
„О“ – използува условията.
А паша. Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци.
„О“ – използува условията.
„Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал.
към беседата >>
Ти започни да мислиш.
Всичко е мисълта, всичко е умът. Ти ще приемеш без никакво доказателство.
Ти започни да мислиш.
Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде. Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става.
към беседата >>
Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори.
В къщи като идете, си прочетете 28 глава от Притчи[те]. Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“.
Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори.
Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“.
към беседата >>
Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма.
Всяко нещо, което не разбираш, е [не]приятно. Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта.
Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма.
Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко. Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта. Най-малката радост е най-малкото разбиране. Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни. Като дойдеш до онова нормално разбиране, нещата вземат друг вид.
към беседата >>
Красиви са хората, когато мислят.
Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота? Не мислиш.
Красиви са хората, когато мислят.
Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш.
към беседата >>
„Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие.
Или „мошеник“. Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията.
„Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие.
„Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците?
към беседата >>
Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде.
Всичко е мисълта, всичко е умът. Ти ще приемеш без никакво доказателство. Ти започни да мислиш.
Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде.
Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става.
към беседата >>
Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“.
В къщи като идете, си прочетете 28 глава от Притчи[те]. Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“. Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори.
Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“.
Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете.
към беседата >>
Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко.
Що е скръб? Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма.
Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко.
Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта. Най-малката радост е най-малкото разбиране. Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни. Като дойдеш до онова нормално разбиране, нещата вземат друг вид.
към беседата >>
Грозен е човек, когато не мисли.
Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота? Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят.
Грозен е човек, когато не мисли.
Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш.
към беседата >>
„Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия.
Какво значи „мошеник“? „Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие.
„Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия.
Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите.
към беседата >>
Ти щеше да я предвидиш.
Всичко е мисълта, всичко е умът. Ти ще приемеш без никакво доказателство. Ти започни да мислиш. Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде.
Ти щеше да я предвидиш.
Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш.
към беседата >>
Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена.
В къщи като идете, си прочетете 28 глава от Притчи[те]. Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“. Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“.
Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена.
Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието.
към беседата >>
Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта.
Неразбиране. Що е радостта? Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко.
Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта.
Най-малката радост е най-малкото разбиране. Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни. Като дойдеш до онова нормално разбиране, нещата вземат друг вид.
към беседата >>
Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил.
Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота? Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли.
Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил.
Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство.
към беседата >>
Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил.
„Мошеник“ значи човек, който слиза надълбоко в кладенци. „М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия.
Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил.
Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек.
към беседата >>
Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са.
Всичко е мисълта, всичко е умът. Ти ще приемеш без никакво доказателство. Ти започни да мислиш. Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде. Ти щеше да я предвидиш.
Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са.
Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува.
към беседата >>
Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“.
В къщи като идете, си прочетете 28 глава от Притчи[те]. Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“. Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена.
Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“.
Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка.
към беседата >>
Най-малката радост е най-малкото разбиране.
Разбиране. Щом разбираш нещо, ти се радваш, щом не разбираш нещо, ти не се радваш. Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко. Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта.
Най-малката радост е най-малкото разбиране.
Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни. Като дойдеш до онова нормално разбиране, нещата вземат друг вид.
към беседата >>
Дали ти мислиш, то е друг въпрос.
Що е грозота? Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил.
Дали ти мислиш, то е друг въпрос.
Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое.
към беседата >>
Та мошеникът е честен човек.
„М“ – значи изкопава кладенци. „О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил.
Та мошеникът е честен човек.
Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо?
към беседата >>
Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл.
Ти ще приемеш без никакво доказателство. Ти започни да мислиш. Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде. Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са.
Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл.
С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам?
към беседата >>
Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“.
Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“. Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“.
Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“.
Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света?
към беседата >>
Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни.
Има степени на скръбта. Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко. Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта. Най-малката радост е най-малкото разбиране.
Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни.
Като дойдеш до онова нормално разбиране, нещата вземат друг вид.
към беседата >>
Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа.
Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос.
Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа.
Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл.
към беседата >>
Той е само безучастен за онзи, когото обрал.
„О“ – използува условията. „Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек.
Той е само безучастен за онзи, когото обрал.
Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник.
към беседата >>
С водата всичко става.
Ти започни да мислиш. Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде. Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл.
С водата всичко става.
Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение.
към беседата >>
Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“.
Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“.
Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“.
Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното.
към беседата >>
Като дойдеш до онова нормално разбиране, нещата вземат друг вид.
Колкото повече не разбираш, толкова скръбта е по-голяма. Колкото по-разбираш, скръбта е по-малко. Като дойдеш до първото разбиране, това е радостта. Най-малката радост е най-малкото разбиране. Дотогава, докато скърбиш, работите са неясни.
Като дойдеш до онова нормално разбиране, нещата вземат друг вид.
към беседата >>
Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш.
Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа.
Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш.
Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли.
към беседата >>
Кого обират мошениците?
„Ш“ – човек, който не знае да лъже, той не обича да крие. „Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал.
Кого обират мошениците?
Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш.
към беседата >>
Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става.
Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше да дойде. Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става.
Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става.
Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме.
към беседата >>
Какви ли не определения може да дадете.
Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“.
Какви ли не определения може да дадете.
Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят.
към беседата >>
Представете си, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“.
Представете си, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“.
Казва: „Опасни са тези разбойници“. Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират. Те турили асистентите, имат цяла банда. И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“.
към беседата >>
Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш.
Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш.
Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш.
Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли.
към беседата >>
Мошеникът винаги обира най-добрите.
„Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия. Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците?
Мошеникът винаги обира най-добрите.
Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш.
към беседата >>
Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш.
Ти щеше да я предвидиш. Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става.
Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш.
Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение?
към беседата >>
Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието.
Но самата идея Бог във вас е съвсем неопределена. Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете.
Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието.
Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас.
към беседата >>
Казва: „Опасни са тези разбойници“.
Представете си, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“.
Казва: „Опасни са тези разбойници“.
Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират. Те турили асистентите, имат цяла банда. И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“.
към беседата >>
Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство.
Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш.
Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство.
Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш.
към беседата >>
Добрият е умен човек.
Значи мошеникът ще открадне отнякъде и той отива и плаща там, където ял и пил. Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите.
Добрият е умен човек.
Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел.
към беседата >>
Няма какво да доказваш, че водата съществува.
Щом не си я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са. Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш.
Няма какво да доказваш, че водата съществува.
Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум.
към беседата >>
Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка.
Някой ще каже: „Аз вярвам в реалното“. Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието.
Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка.
Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас?
към беседата >>
Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират.
Представете си, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“. Казва: „Опасни са тези разбойници“.
Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират.
Те турили асистентите, имат цяла банда. И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат.
към беседата >>
Тогава то не е твое.
Дали ти мислиш, то е друг въпрос. Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство.
Тогава то не е твое.
Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш.
към беседата >>
Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо?
Та мошеникът е честен човек. Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек.
Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо?
“ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Щом съм при нея, какво ще доказвам?
Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл. С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува.
Щом съм при нея, какво ще доказвам?
Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма.
към беседата >>
Кое е сега реалното в света?
Някой ще каже: „Аз вярвам в духовното“. Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка.
Кое е сега реалното в света?
Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение?
към беседата >>
Те турили асистентите, имат цяла банда.
Представете си, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“. Казва: „Опасни са тези разбойници“. Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират.
Те турили асистентите, имат цяла банда.
И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва.
към беседата >>
Туй добро, то е свързано с мисъл.
Ти, който носиш красивата дреха, може да си невежа. Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое.
Туй добро, то е свързано с мисъл.
Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече.
към беседата >>
“ Онзи е по-голям мошеник.
Той е само безучастен за онзи, когото обрал. Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо?
“ Онзи е по-голям мошеник.
Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета.
към беседата >>
Да дойдем до истинското положение.
С водата всичко става. Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам?
Да дойдем до истинското положение.
Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността.
към беседата >>
Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното.
Друг ще каже: „Аз вярвам в науката“. Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света?
Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното.
Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни.
към беседата >>
И ти ще платиш 4–5 хиляди лева.
Представете си, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“. Казва: „Опасни са тези разбойници“. Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират. Те турили асистентите, имат цяла банда.
И ти ще платиш 4–5 хиляди лева.
По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник.
към беседата >>
Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли.
Ако съзнаваш своята красота, ти мислиш. Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл.
Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли.
Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл.
към беседата >>
Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш.
Кого обират мошениците? Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник.
Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш.
Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе.
към беседата >>
Ние се отдалечихме.
Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става. Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение.
Ние се отдалечихме.
Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие.
към беседата >>
Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят.
Какви ли не определения може да дадете. Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното.
Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят.
Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни. Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква?
към беседата >>
По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“.
Представете си, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“. Казва: „Опасни са тези разбойници“. Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират. Те турили асистентите, имат цяла банда. И ти ще платиш 4–5 хиляди лева.
По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“.
Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли.
Ако не съзнаваш своята красота, ти не мислиш. Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли.
Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли.
Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл.
към беседата >>
Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш.
Мошеникът винаги обира най-добрите. Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш.
Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш.
Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш.
към беседата >>
Какво беше първото положение?
Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш да направиш. Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме.
Какво беше първото положение?
– Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие. Противоречията са извън ума, извън реалността.
към беседата >>
Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас.
Всяка една идея, всяко едно определение [е] в съзнанието. Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят.
Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас.
Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни. Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква? За да станете християни, взело ви е две хиляди години.
към беседата >>
Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“.
Казва: „Опасни са тези разбойници“. Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират. Те турили асистентите, имат цяла банда. И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“.
Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“.
Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория.
към беседата >>
Ти си недоволен – не мислиш.
Може една дреха, едно добро да го носиш по наследство. Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли.
Ти си недоволен – не мислиш.
[На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път?
към беседата >>
Той ще пусне това, което [е] взел.
Добрият е умен човек. Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш.
Той ще пусне това, което [е] взел.
Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл.
към беседата >>
– Всичко е мисъл, всичко е ум.
Няма какво да доказваш, че водата съществува. Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение?
– Всичко е мисъл, всичко е ум.
В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие.
към беседата >>
Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас?
Измервате някой предмет, все трябва да има една мярка. Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас.
Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас?
Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни. Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква? За да станете християни, взело ви е две хиляди години. [На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години.
към беседата >>
Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат.
Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш да те оперират. Те турили асистентите, имат цяла банда. И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“.
Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат.
Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни.
към беседата >>
[На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш.
Тогава то не е твое. Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш.
[На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш.
Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш.
към беседата >>
Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта.
Казва: „Може ли да направя една услуга, да науча нещо? “ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел.
Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта.
Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава.
към беседата >>
В мисълта противоречие няма.
Щом съм при нея, какво ще доказвам? Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум.
В мисълта противоречие няма.
Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие. Противоречията са извън, там, дето няма ум, там дето няма мисъл, там са противоречията в живота.
към беседата >>
Че какво [е] приложение?
Кое е сега реалното в света? Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас?
Че какво [е] приложение?
Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни. Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква? За да станете християни, взело ви е две хиляди години. [На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години. Вие, ако дойдете да проб[в]ате едно ваше верую, трябва да го поставите на един съзнателен изпит.
към беседата >>
Представете си един одумник, който ви одумва.
Те турили асистентите, имат цяла банда. И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат.
Представете си един одумник, който ви одумва.
Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща.
към беседата >>
Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече.
Туй добро, то е свързано с мисъл. Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш.
Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече.
Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш.
към беседата >>
Има много лоши кучета.
“ Онзи е по-голям мошеник. Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта.
Има много лоши кучета.
Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си.
към беседата >>
Противоречията са извън ума, извън реалността.
Да дойдем до истинското положение. Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма.
Противоречията са извън ума, извън реалността.
Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие. Противоречията са извън, там, дето няма ум, там дето няма мисъл, там са противоречията в живота.
към беседата >>
Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни.
Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения да определят донякъде кое е реалното. Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение?
Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни.
Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква? За да станете християни, взело ви е две хиляди години. [На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години. Вие, ако дойдете да проб[в]ате едно ваше верую, трябва да го поставите на един съзнателен изпит.
към беседата >>
Един ден се качи на амвона, стане проповедник.
И ти ще платиш 4–5 хиляди лева. По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва.
Един ден се качи на амвона, стане проповедник.
Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом.
към беседата >>
Ако любите хората, това е мисъл.
Човек трябва да съзнава, че е добър, тогава той мисли. Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече.
Ако любите хората, това е мисъл.
Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе.
Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни да мислиш. Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета.
Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе.
Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави.
към беседата >>
Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие.
Ние се отдалечихме. Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността.
Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие.
Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие. Противоречията са извън, там, дето няма ум, там дето няма мисъл, там са противоречията в живота.
към беседата >>
Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква?
Сега туй, в което вие вярвате, няма да бъде едно верую на целия свят. Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни.
Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква?
За да станете християни, взело ви е две хиляди години. [На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години. Вие, ако дойдете да проб[в]ате едно ваше верую, трябва да го поставите на един съзнателен изпит.
към беседата >>
Туй го прилага.
По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво да правя“. Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник.
Туй го прилага.
Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом.
към беседата >>
Ако мразиш хората, това не е и мисъл.
Всеки един от вас трябва да съзнава, че мисли. Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл.
Ако мразиш хората, това не е и мисъл.
Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота?
към беседата >>
Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш.
Ако бръкне в джоба [ти] започни да мислиш. Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе.
Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш.
Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите.
към беседата >>
Противоречията са извън ума, извън реалността.
Какво беше първото положение? – Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие.
Противоречията са извън ума, извън реалността.
Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие. Противоречията са извън, там, дето няма ум, там дето няма мисъл, там са противоречията в живота.
към беседата >>
За да станете християни, взело ви е две хиляди години.
Вие искате туй да стане вярване на целия свят, че най-после да стане вярване [и] на вас. Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни. Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква?
За да станете християни, взело ви е две хиляди години.
[На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години. Вие, ако дойдете да проб[в]ате едно ваше верую, трябва да го поставите на един съзнателен изпит.
към беседата >>
Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория.
Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“. Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага.
Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория.
Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник.
към беседата >>
Какъв е изходният път?
Ти си недоволен – не мислиш. [На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл.
Какъв е изходният път?
Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш.
към беседата >>
Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл.
Той ще пусне това, което [е] взел. Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш.
Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл.
Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари.
към беседата >>
Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие.
– Всичко е мисъл, всичко е ум. В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие. Противоречията са извън ума, извън реалността.
Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие.
Противоречията са извън, там, дето няма ум, там дето няма мисъл, там са противоречията в живота.
към беседата >>
[На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години.
Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва да чакате, че тогава да стане верую за вас? Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни. Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква? За да станете християни, взело ви е две хиляди години.
[На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години.
Вие, ако дойдете да проб[в]ате едно ваше верую, трябва да го поставите на един съзнателен изпит.
към беседата >>
Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни.
Но слава Богу, че тези разбойници бяха там, но вече не са разбойници, но изучени хирурзи, нож имат, много хубаво режат. Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория.
Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни.
Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация.
към беседата >>
Изходният път в живота е да мислиш.
[На] тебе хората ти са неприятни – не мислиш. Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път?
Изходният път в живота е да мислиш.
Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш. Ясно ли е?
към беседата >>
Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава.
Може да направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта. Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл.
Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава.
Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел.
към беседата >>
Противоречията са извън, там, дето няма ум, там дето няма мисъл, там са противоречията в живота.
В мисълта противоречие няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в реалността няма никакво противоречие. Противоречията са извън ума, извън реалността. Значи, в ума, в мисълта няма никакво противоречие.
Противоречията са извън, там, дето няма ум, там дето няма мисъл, там са противоречията в живота.
към беседата >>
Вие, ако дойдете да проб[в]ате едно ваше верую, трябва да го поставите на един съзнателен изпит.
Че какво [е] приложение? Вие чакате да опитате нещата дали са верни, всичките хора да ги възприемат, че вие да бъдете последни. Колко години се изисква вие да бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква? За да станете християни, взело ви е две хиляди години. [На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години.
Вие, ако дойдете да проб[в]ате едно ваше верую, трябва да го поставите на един съзнателен изпит.
към беседата >>
Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща.
Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни.
Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща.
Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години.
към беседата >>
Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш.
Когато хората започнат да ти стават приятни, ти мислиш вече. Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш.
Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш.
Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш. Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите.
към беседата >>
Когато не мислиш, мошеникът взема си.
Има много лоши кучета. Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава.
Когато не мислиш, мошеникът взема си.
Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е.
към беседата >>
Тъй както са наредени буквите в думата „богат“, имат смисъл.
Тъй както са наредени буквите в думата „богат“, имат смисъл.
Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има. Сега, когато аз мисля, бързо се движа. Мен като ми стане студено, ида на тропика. За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата.
към беседата >>
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът.
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът.
Духът или умът? Всичко е умът. Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността.
към беседата >>
Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом.
Един ден се качи на амвона, стане проповедник. Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща.
Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом.
Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората.
към беседата >>
Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш.
Ако любите хората, това е мисъл. Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш.
Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш.
Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш. Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш, той ще те остави.
Ако вървиш и не мислиш, може да те ухапе. Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си.
Щом започнеш да мислиш, той ще те остави.
Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“.
към беседата >>
Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има.
Тъй както са наредени буквите в думата „богат“, имат смисъл.
Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има.
Сега, когато аз мисля, бързо се движа. Мен като ми стане студено, ида на тропика. За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата.
към беседата >>
Духът или умът?
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът.
Духът или умът?
Всичко е умът. Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално.
към беседата >>
Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом.
Туй го прилага. Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом.
Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом.
Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение.
към беседата >>
Какъв е крайният смисъл на живота?
Ако мразиш хората, това не е и мисъл. Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш.
Какъв е крайният смисъл на живота?
Да мислиш. Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш.
към беседата >>
Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите.
Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш. Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави.
Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите.
Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него?
към беседата >>
Сега, когато аз мисля, бързо се движа.
Тъй както са наредени буквите в думата „богат“, имат смисъл. Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има.
Сега, когато аз мисля, бързо се движа.
Мен като ми стане студено, ида на тропика. За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“.
към беседата >>
Всичко е умът.
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът?
Всичко е умът.
Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално?
към беседата >>
Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник.
Старите разбойници и новите хирурзи, и те са една и съща категория. Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом.
Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник.
Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа.
към беседата >>
Да мислиш.
Какъв е изходният път? Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота?
Да мислиш.
Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни.
към беседата >>
Един ден няма да има нужда от стражари.
Туй куче на десетина крачки чувствува твоята мисъл. Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите.
Един ден няма да има нужда от стражари.
Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо.
към беседата >>
Мен като ми стане студено, ида на тропика.
Тъй както са наредени буквите в думата „богат“, имат смисъл. Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има. Сега, когато аз мисля, бързо се движа.
Мен като ми стане студено, ида на тропика.
За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“. – В движение сте.
към беседата >>
Умът, то е същественото.
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът.
Умът, то е същественото.
Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално? Туй, което създава нещата.
към беседата >>
Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация.
Нали и тогава с нож работили, и никой не ги държи отговорни. Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник.
Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация.
Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож.
към беседата >>
Ясно ли е?
Изходният път в живота е да мислиш. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш.
Ясно ли е?
Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят.
към беседата >>
Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел.
Ако концентрираш своята мисъл заради него, то само ще ходи, не се приближава. Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари.
Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел.
Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта.
към беседата >>
За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място.
Тъй както са наредени буквите в думата „богат“, имат смисъл. Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има. Сега, когато аз мисля, бързо се движа. Мен като ми стане студено, ида на тропика.
За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място.
Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“. – В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите.
към беседата >>
Туй, което ти мислиш, то е същественото.
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, то е същественото.
Туй, което ти мислиш, то е същественото.
Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално? Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални.
към беседата >>
Всичко стават 20 години.
Един хирург може да направи каквато и да е операция, закон не го хваща. Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация.
Всичко стават 20 години.
Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил.
към беседата >>
Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите.
Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш. Ясно ли е?
Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите.
Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят.
към беседата >>
Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е.
Когато не мислиш, мошеникът взема си. Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел.
Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е.
Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин.
към беседата >>
Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата.
Тъй както са наредени буквите в думата „богат“, имат смисъл. Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има. Сега, когато аз мисля, бързо се движа. Мен като ми стане студено, ида на тропика. За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място.
Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата.
Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“. – В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли.
към беседата >>
Туй, което мислиш в даден случай, е реалността.
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото.
Туй, което мислиш в даден случай, е реалността.
За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално? Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е?
към беседата >>
Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората.
Онзи в гората и законът го преследва, и той е без диплом. Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години.
Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората.
Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил. Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите.
към беседата >>
Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш.
Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш. Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите.
Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш.
Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ.
към беседата >>
Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“.
Щом започнеш да мислиш, той ще те остави. Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е.
Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“.
Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии.
към беседата >>
Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата.
Ако ги разредите, ако от тия букви направиш много пермутации, повече от 400 пермутации направиш, [но] само една [основна] пермутация има. Сега, когато аз мисля, бързо се движа. Мен като ми стане студено, ида на тропика. За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата.
Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата.
„Моята температура се мени“. – В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли!
към беседата >>
За каквото мислиш, то е реално.
Духът или умът? Всичко е умът. Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността.
За каквото мислиш, то е реално.
Кое е реално? Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това.
към беседата >>
Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение.
Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво да прави човекът, като не може да намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом. Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората.
Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение.
В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил. Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите. Една операция 20–30 хиляди лева.
към беседата >>
Мъчно е, докато не мислиш.
Какъв е крайният смисъл на живота? Да мислиш. Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш.
Мъчно е, докато не мислиш.
Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш.
към беседата >>
Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него?
Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш да мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите. Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“.
Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него?
Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят.
към беседата >>
„Моята температура се мени“.
Сега, когато аз мисля, бързо се движа. Мен като ми стане студено, ида на тропика. За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата.
„Моята температура се мени“.
– В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно.
към беседата >>
Кое е реално?
Всичко е умът. Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално.
Кое е реално?
Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне.
към беседата >>
В първото положение той е невежа.
Другите преследват тези разбойници, че той е разбойник. Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение.
В първото положение той е невежа.
Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил. Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите. Една операция 20–30 хиляди лева. На сиромасите малко по-евтино.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни.
Да мислиш. Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш.
Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни.
Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия.
към беседата >>
Вие сега постъпвате несправедливо.
Един ден няма да има нужда от стражари. Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него?
Вие сега постъпвате несправедливо.
Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева.
към беседата >>
– В движение сте.
Мен като ми стане студено, ида на тропика. За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“.
– В движение сте.
Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно.
към беседата >>
Туй, което създава нещата.
Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално?
Туй, което създава нещата.
Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2].
към беседата >>
Излиза от къщи с нож.
Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация. Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа.
Излиза от къщи с нож.
Разбойникът не е свършил. Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите. Една операция 20–30 хиляди лева. На сиромасите малко по-евтино. Сега тези неща са само за изяснение.
към беседата >>
Вие мислите, че лошите хора мислят.
Ясно ли е? Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни.
Вие мислите, че лошите хора мислят.
Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение.
към беседата >>
Ето къде е несправедливостта.
Един мошеник, като те обере, ще помислиш заради него, той ще ти донесе каквото [е] взел. Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо.
Ето къде е несправедливостта.
Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш?
към беседата >>
Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите.
За мене не представлява мъчнотия да се пренеса на топло място. Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“. – В движение сте.
Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите.
Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“.
към беседата >>
Или създадените неща са реални.
Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално? Туй, което създава нещата.
Или създадените неща са реални.
[Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е?
към беседата >>
Разбойникът не е свършил.
Всичко стават 20 години. Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож.
Разбойникът не е свършил.
Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите. Една операция 20–30 хиляди лева. На сиромасите малко по-евтино. Сега тези неща са само за изяснение.
към беседата >>
Лошите хора не мислят.
Вие казвате, че е мъчно приложимо, защото не мислите. Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят.
Лошите хора не мислят.
Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението.
към беседата >>
Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин.
Най-първо ще намериш стъпката, ще помиришеш, ще знаеш какъв е. Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта.
Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин.
Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери.
към беседата >>
Накарай крака си да мисли.
Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата. Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“. – В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите.
Накарай крака си да мисли.
Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го.
към беседата >>
[Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е?
Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално? Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални.
[Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е?
Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е? Проявление е.
към беседата >>
Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите.
Той вече се е научил на изкуството да разбойничествува, да направи разбойничеството приятно на хората. Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил.
Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите.
Една операция 20–30 хиляди лева. На сиромасите малко по-евтино. Сега тези неща са само за изяснение.
към беседата >>
Разсъждението, то е анализ.
Мъчно е – не мислиш, лесно е – мислиш. Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят.
Разсъждението, то е анализ.
Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо.
към беседата >>
Но тук трябва държавата да плаща за съдии.
Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва да му платя сега“. Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин.
Но тук трябва държавата да плаща за съдии.
После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците.
към беседата >>
Накарай ръката да мисли!
Понеже ти не можеш да се местиш, не си мени температурата. „Моята температура се мени“. – В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли.
Накарай ръката да мисли!
Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове.
към беседата >>
Линия е това.
За каквото мислиш, то е реално. Кое е реално? Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е?
Линия е това.
Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е? Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата?
към беседата >>
Една операция 20–30 хиляди лева.
Като отиваш при хирурга, мислиш, че е място на спасение. В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил. Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите.
Една операция 20–30 хиляди лева.
На сиромасите малко по-евтино. Сега тези неща са само за изяснение.
към беседата >>
Ти разглобяваш.
Мъчно е, докато не мислиш. Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ.
Ти разглобяваш.
Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени.
към беседата >>
После детективите да го хванат, да го намерят.
Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва да направите с него? Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии.
После детективите да го хванат, да го намерят.
Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате.
към беседата >>
Да не мислиш нещо произволно.
„Моята температура се мени“. – В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли!
Да не мислиш нещо произволно.
Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре.
към беседата >>
Туй може да го махнем, може да изчезне.
Кое е реално? Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това.
Туй може да го махнем, може да изчезне.
[Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е? Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС.
към беседата >>
На сиромасите малко по-евтино.
В първото положение той е невежа. Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил. Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите. Една операция 20–30 хиляди лева.
На сиромасите малко по-евтино.
Сега тези неща са само за изяснение.
към беседата >>
Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия.
Щом започнеш да мислиш, нещата стават лесни. Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш.
Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия.
Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното.
към беседата >>
Да кажем, той ти взел 20 000 лева.
Вие сега постъпвате несправедливо. Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят.
Да кажем, той ти взел 20 000 лева.
Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате. Но все ще има разноски.
към беседата >>
Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно.
– В движение сте. Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно.
Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно.
Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно.
към беседата >>
[Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2].
Туй, което създава нещата. Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне.
[Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2].
Туй реално ли е? Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим?
към беседата >>
Сега тези неща са само за изяснение.
Излиза от къщи с нож. Разбойникът не е свършил. Този хирург, като следвал 20 години, специализирал е, той има нож и хубаво прави операциите. Една операция 20–30 хиляди лева. На сиромасите малко по-евтино.
Сега тези неща са само за изяснение.
към беседата >>
Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение.
Вие мислите, че лошите хора мислят. Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия.
Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение.
Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек.
към беседата >>
Колко ще похарчиш?
Ето къде е несправедливостта. Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева.
Колко ще похарчиш?
В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате. Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел.
към беседата >>
Казваш: „Чакай да помисля“.
Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите. Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно.
Казваш: „Чакай да помисля“.
Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят.
към беседата >>
Туй реално ли е?
Или създадените неща са реални. [Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2].
Туй реално ли е?
Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи.
към беседата >>
Казвам: Скръбта е това, което човек не е разбрал.
Казвам: Скръбта е това, което човек не е разбрал.
Туй, което е разбрал, е радост. Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост. Туй, за което не мислиш, то е скръб. Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения.
към беседата >>
Мисълта е повече от разсъждението.
Лошите хора не мислят. Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение.
Мисълта е повече от разсъждението.
Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини.
към беседата >>
В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери.
Да кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин. Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш?
В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери.
И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате. Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете?
към беседата >>
Като помислиш, направи го.
Накарай крака си да мисли. Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“.
Като помислиш, направи го.
Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас.
към беседата >>
Проявление е.
[Учителят чертае наклонена линия – чертеж 1] Туй реално ли е? Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е?
Проявление е.
Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания.
към беседата >>
Туй, което е разбрал, е радост.
Казвам: Скръбта е това, което човек не е разбрал.
Туй, което е разбрал, е радост.
Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост. Туй, за което не мислиш, то е скръб. Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш!
към беседата >>
Мисълта е реалното нещо.
Разсъждението, то е анализ. Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението.
Мисълта е реалното нещо.
Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл.
към беседата >>
И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците.
Но тук трябва държавата да плаща за съдии. После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери.
И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците.
Вие косвено плащате. Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева.
към беседата >>
Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове.
Накарай ръката да мисли! Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го.
Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове.
Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли.
към беседата >>
Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата?
Линия е това. Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е? Проявление е.
Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата?
Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени.
към беседата >>
Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост.
Казвам: Скръбта е това, което човек не е разбрал. Туй, което е разбрал, е радост.
Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост.
Туй, за което не мислиш, то е скръб. Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя?
към беседата >>
Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени.
Ти разглобяваш. Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо.
Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени.
Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш.
към беседата >>
Вие косвено плащате.
После детективите да го хванат, да го намерят. Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците.
Вие косвено плащате.
Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре.
Да не мислиш нещо произволно. Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове.
Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре.
Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли.
към беседата >>
Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС.
Туй може да го махнем, може да изчезне. [Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е? Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата?
Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС.
Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията?
към беседата >>
Туй, за което не мислиш, то е скръб.
Казвам: Скръбта е това, което човек не е разбрал. Туй, което е разбрал, е радост. Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост.
Туй, за което не мислиш, то е скръб.
Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли!
към беседата >>
Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното.
Онзи, който анализира нещата, той е като един съдия. Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени.
Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното.
Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа.
към беседата >>
Но все ще има разноски.
Да кажем, той ти взел 20 000 лева. Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате.
Но все ще има разноски.
Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен.
към беседата >>
Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно.
Някой път казваш на ръката да направи нещо разумно. Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре.
Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно.
Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия.
към беседата >>
Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим?
[Учителят чертае геометрична фигура – чертеж 2]. Туй реално ли е? Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС.
Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим?
Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви.
към беседата >>
Всяко нещо, за което човек мисли, е радост.
Казвам: Скръбта е това, което човек не е разбрал. Туй, което е разбрал, е радост. Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост. Туй, за което не мислиш, то е скръб.
Всяко нещо, за което човек мисли, е радост.
Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли! “ Философия вече е туй.
към беседата >>
Като имаш мисъл, ти си силен човек.
Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение. Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното.
Като имаш мисъл, ти си силен човек.
Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години.
към беседата >>
Една трета от това, което взел.
Колко ще похарчиш? В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате. Но все ще има разноски.
Една трета от това, което взел.
Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете.
към беседата >>
Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят.
Казваш: „Чакай да помисля“. Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно.
Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят.
Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят.
към беседата >>
Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи.
Туй реално ли е? Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим?
Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи.
Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права.
към беседата >>
Туй за вас да остане, тия пояснения.
Казвам: Скръбта е това, което човек не е разбрал. Туй, което е разбрал, е радост. Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост. Туй, за което не мислиш, то е скръб. Всяко нещо, за което човек мисли, е радост.
Туй за вас да остане, тия пояснения.
Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли! “ Философия вече е туй. То е наука.
към беседата >>
Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини.
Мисълта е повече от разсъждението. Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек.
Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини.
То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него.
към беседата >>
Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете?
В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може да го намери. И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате. Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел.
Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете?
Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви.
към беседата >>
Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас.
Като помислиш, направи го. Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят.
Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас.
Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят.
към беседата >>
Не можете да имате едни и същи чувствувания.
Проявление е. Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи.
Не можете да имате едни и същи чувствувания.
Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение.
към беседата >>
Защото скръбта казва: „Не мислиш!
Туй, което е разбрал, е радост. Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост. Туй, за което не мислиш, то е скръб. Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения.
Защото скръбта казва: „Не мислиш!
“ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли! “ Философия вече е туй. То е наука. Казвам: Ти скърбиш.
към беседата >>
То вече не са мисъл.
Мисълта е реалното нещо. Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини.
То вече не са мисъл.
Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията.
към беседата >>
Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева.
И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците. Вие косвено плащате. Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете?
Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева.
Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“.
към беседата >>
Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли.
Вземете един пианист, той разумно като си движи ръцете по клавишите, изважда звукове. Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас.
Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли.
Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят.
към беседата >>
Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени.
Но между едно проявление и друго проявление, каква е разликата? Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания.
Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени.
Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение.
към беседата >>
“ – „Какво трябва да правя?
Другояче казано: Туй, за което ще започнеш да мислиш, то е радост. Туй, за което не мислиш, то е скръб. Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш!
“ – „Какво трябва да правя?
“ – „Мисли! “ Философия вече е туй. То е наука. Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш.
към беседата >>
Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш.
Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени. Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл.
Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш.
Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек.
към беседата >>
Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева.
Вие косвено плащате. Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева.
Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева.
Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе.
към беседата >>
Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли.
Ти можеш да бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре. Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли.
Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли.
Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят.
към беседата >>
Но то, каква е философията?
Ако проявлението е в същата посока, ако втората линия [се допира] с АВ, проявлението е ВС. Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени.
Но то, каква е философията?
Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни.
към беседата >>
“ – „Мисли!
Туй, за което не мислиш, то е скръб. Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя?
“ – „Мисли!
“ Философия вече е туй. То е наука. Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш. Защо скърбиш?
към беседата >>
Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа.
Мисълта, то е същественото, то е реалното в света, то е неизменното. Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш.
Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа.
Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници.
към беседата >>
Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен.
Но все ще има разноски. Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева.
Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен.
Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите.
към беседата >>
Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия.
Мисълта е това, което прави едно движение да бъде правилно, да образува нещо разумно. Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли.
Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия.
Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят.
към беседата >>
Туй не е философията на съзнанието ви.
Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли да си го представим? Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията?
Туй не е философията на съзнанието ви.
Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни?
към беседата >>
“ Философия вече е туй.
Всяко нещо, за което човек мисли, е радост. Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли!
“ Философия вече е туй.
То е наука. Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш. Защо скърбиш? Не мислиш.
към беседата >>
Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години.
Като имаш мисъл, ти си силен човек. Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа.
Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години.
Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник.
към беседата >>
Сега приложете.
Една трета от това, което взел. Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен.
Сега приложете.
Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите?
към беседата >>
Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят.
Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят. Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия.
Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят.
Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят.
към беседата >>
Разбирането ви, философията ви не е права.
Значи, две проявления не могат да бъдат едни и същи. Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви.
Разбирането ви, философията ви не е права.
Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те?
към беседата >>
То е наука.
Туй за вас да остане, тия пояснения. Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли! “ Философия вече е туй.
То е наука.
Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш. Защо скърбиш? Не мислиш. „Искам да се освободя“.
към беседата >>
Той хич не мисли заради него.
Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини. То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години.
Той хич не мисли заради него.
Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол.
към беседата >>
Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви.
Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва да му дадете? Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете.
Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви.
Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите? Че ви обидил.
към беседата >>
Хората се крадат, защото не мислят.
Вие искате тия хора, които не мислят, искате да ги накарате да мислят заради вас. Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят.
Хората се крадат, защото не мислят.
Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта.
към беседата >>
Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение.
Не можете да имате едни и същи чувствувания. Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права.
Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение.
Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа.
към беседата >>
Казвам: Ти скърбиш.
Защото скръбта казва: „Не мислиш! “ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли! “ Философия вече е туй. То е наука.
Казвам: Ти скърбиш.
Не мислиш. Защо скърбиш? Не мислиш. „Искам да се освободя“. – Мисли!
към беседата >>
Вие най-първо схванете философията.
То вече не са мисъл. Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него.
Вие най-първо схванете философията.
Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е.
към беседата >>
Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“.
Най-малко трябва да му дадете 1 000 лева. Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви.
Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“.
Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите? Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса?
към беседата >>
Правят зло, защото не мислят.
Той за себе си не мисли, че за вас ще мисли. Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят.
Правят зло, защото не мислят.
Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл.
към беседата >>
Не е необходимо да имаш едно и също разположение.
Вие всякога искате да имате едни и същи чувствувания, да бъдете винаги разположени. Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение.
Не е необходимо да имаш едно и също разположение.
Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът?
към беседата >>
Не мислиш.
“ – „Какво трябва да правя? “ – „Мисли! “ Философия вече е туй. То е наука. Казвам: Ти скърбиш.
Не мислиш.
Защо скърбиш? Не мислиш. „Искам да се освободя“. – Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта.
към беседата >>
Трябва да мисли човек.
Една мисъл е да разбираш, трябва да разсъждаваш. Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията.
Трябва да мисли човек.
Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е.
към беседата >>
Обидата седи, че той взел нещо от тебе.
Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева. Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“.
Обидата седи, че той взел нещо от тебе.
Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите? Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата?
към беседата >>
Имат затвори, защото не мислят.
Естественото положение на земята е: ако за себе си не мисли, за тебе никога не може да мисли. Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят.
Имат затвори, защото не мислят.
Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега.
към беседата >>
Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни.
Но то, каква е философията? Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение.
Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни.
Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете.
към беседата >>
Защо скърбиш?
“ – „Мисли! “ Философия вече е туй. То е наука. Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш.
Защо скърбиш?
Не мислиш. „Искам да се освободя“. – Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта.
към беседата >>
Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници.
Вие мислите, [че] един мошеник [е] невежа. Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек.
Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници.
За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е.
към беседата >>
Вие започвате да мислите.
Тъй щото, ти ще бъдеш доволен и той ще бъде доволен. Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе.
Вие започвате да мислите.
Какво трябва да мислите? Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа.
към беседата >>
Закон има, всичко туй те не мислят.
Казвам: Ние се намираме [в] обстановка на противоречия. Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят.
Закон има, всичко туй те не мислят.
Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник.
към беседата >>
Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни?
Туй не е философията на съзнанието ви. Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни.
Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни?
Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите?
към беседата >>
Не мислиш.
“ Философия вече е туй. То е наука. Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш. Защо скърбиш?
Не мислиш.
„Искам да се освободя“. – Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта.
към беседата >>
За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник.
Той не мисли, че утре ще влезе в затвора десет години. Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници.
За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник.
Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат.
към беседата >>
Какво трябва да мислите?
Сега приложете. Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите.
Какво трябва да мислите?
Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“.
към беседата >>
Тия закони не постигат целта си, защото не мислят.
Един порядък установен, който е образуван от безсмислие, хората воюват, защото не мислят. Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят.
Тия закони не постигат целта си, защото не мислят.
Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода.
към беседата >>
Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те?
Разбирането ви, философията ви не е права. Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни?
Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те?
Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете.
към беседата >>
„Искам да се освободя“.
То е наука. Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш. Защо скърбиш? Не мислиш.
„Искам да се освободя“.
– Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост?
към беседата >>
Който не мисли, всичко е, дявол.
Той хич не мисли заради него. Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник.
Който не мисли, всичко е, дявол.
Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок?
към беседата >>
Че ви обидил.
Да кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви. Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите?
Че ви обидил.
Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година.
към беседата >>
Имат един стремеж към мисълта.
Хората се крадат, защото не мислят. Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят.
Имат един стремеж към мисълта.
Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор.
към беседата >>
Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа.
Ти не можеш да имаш всякога едно и също разположение. Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те?
Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа.
Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“.
към беседата >>
– Мисли!
Казвам: Ти скърбиш. Не мислиш. Защо скърбиш? Не мислиш. „Искам да се освободя“.
– Мисли!
Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост? Проявена мисъл.
към беседата >>
Щом мисли човек, всичко е.
Вие най-първо схванете философията. Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол.
Щом мисли човек, всичко е.
Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок? Да работиш без пари.
към беседата >>
Как ще разрешите въпроса?
Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“. Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите? Че ви обидил.
Как ще разрешите въпроса?
В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Но нямат правата мисъл.
Правят зло, защото не мислят. Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта.
Но нямат правата мисъл.
Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело!
към беседата >>
Нали едно свещено лице е човекът?
Не е необходимо да имаш едно и също разположение. Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа.
Нали едно свещено лице е човекът?
Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал.
към беседата >>
Започни да мислиш и ще дойде радостта.
Не мислиш. Защо скърбиш? Не мислиш. „Искам да се освободя“. – Мисли!
Започни да мислиш и ще дойде радостта.
Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост? Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува.
към беседата >>
Щом не мисли, нищо не е.
Трябва да мисли човек. Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е.
Щом не мисли, нищо не е.
Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок? Да работиш без пари. То без пари е идеално.
към беседата >>
В какво седи обидата?
Обидата седи, че той взел нещо от тебе. Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите? Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса?
В какво седи обидата?
Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката.
към беседата >>
Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега.
Имат затвори, защото не мислят. Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл.
Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега.
Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“.
към беседата >>
Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете.
Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии да ти са приятни. Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът?
Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете.
Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто.
към беседата >>
Престани да мислиш и ще дойде скръбта.
Защо скърбиш? Не мислиш. „Искам да се освободя“. – Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта.
Престани да мислиш и ще дойде скръбта.
Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост? Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш.
към беседата >>
Щом не мисли, всичко има, но нищо не е.
Вие оставяте и не мислите, и сте мошеници. За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е.
Щом не мисли, всичко има, но нищо не е.
Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок? Да работиш без пари. То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка.
към беседата >>
Каже: „Вие сте профан в тази работа.
Вие започвате да мислите. Какво трябва да мислите? Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата?
Каже: „Вие сте профан в тази работа.
Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе.
към беседата >>
Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник.
Закон има, всичко туй те не мислят. Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега.
Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник.
Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията?
към беседата >>
Как тогава, как ще определите?
Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли да бъдат приятни? Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете.
Как тогава, как ще определите?
Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено.
към беседата >>
Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта.
Не мислиш. „Искам да се освободя“. – Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта.
Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта.
Що е радост? Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта.
към беседата >>
Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат.
За мене човек, който не мисли, е мошеник и разбойник. Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е.
Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат.
Що е порок? Да работиш без пари. То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок?
към беседата >>
Вие нищо не разбирате“.
Какво трябва да мислите? Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа.
Вие нищо не разбирате“.
За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш.
към беседата >>
Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода.
Тия закони не постигат целта си, защото не мислят. Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник.
Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода.
Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление?
към беседата >>
Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете.
Например, някъде туриш сенки, приятни ли са те? Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите?
Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете.
Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас?
към беседата >>
Що е радост?
„Искам да се освободя“. – Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта.
Що е радост?
Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността.
към беседата >>
Що е порок?
Който не мисли, всичко е, дявол. Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат.
Що е порок?
Да работиш без пари. То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш.
към беседата >>
За тази дума вие му се сърдите една година.
Че ви обидил. Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“.
За тази дума вие му се сърдите една година.
Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса.
към беседата >>
Според закона – три години затвор.
Имат един стремеж към мисълта. Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода.
Според закона – три години затвор.
На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време.
към беседата >>
Казваш: „Черни са ръцете“.
Един художник, като рисува хубавите работи, ще се оцапа. Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете.
Казваш: „Черни са ръцете“.
Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш?
към беседата >>
Проявена мисъл.
– Мисли! Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост?
Проявена мисъл.
Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света.
към беседата >>
Да работиш без пари.
Щом мисли човек, всичко е. Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок?
Да работиш без пари.
То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Как ще разрешите въпроса? В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година.
Какво трябва да направите?
Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек.
към беседата >>
На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело!
Но нямат правата мисъл. Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор.
На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело!
Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш.
към беседата >>
Свещените ръце с черно си нацапал.
Нали едно свещено лице е човекът? Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“.
Свещените ръце с черно си нацапал.
Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде.
към беседата >>
Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува.
Започни да мислиш и ще дойде радостта. Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост? Проявена мисъл.
Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува.
При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести.
към беседата >>
То без пари е идеално.
Щом не мисли, нищо не е. Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок? Да работиш без пари.
То без пари е идеално.
Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението.
към беседата >>
Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката.
В какво седи обидата? Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите?
Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката.
Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така.
към беседата >>
Ще ти дам две бутилки“.
Казвам: Не че мисълта не е права – човек другояче мисли сега. Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело!
Ще ти дам две бутилки“.
Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки?
към беседата >>
Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто.
Рисуваш едно свещено лице, туй свещено лице ще ти оцапа ръцете. Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал.
Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто.
С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш?
към беседата >>
При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш.
Престани да мислиш и ще дойде скръбта. Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост? Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува.
При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш.
Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести. Защо страдаш?
към беседата >>
Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка.
Щом не мисли, всичко има, но нищо не е. Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок? Да работиш без пари. То без пари е идеално.
Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка.
Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят.
към беседата >>
Погрешката е в тебе.
Каже: „Вие сте профан в тази работа. Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката.
Погрешката е в тебе.
Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението.
към беседата >>
Какво ще прави съдията?
Представете си сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник. Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“.
Какво ще прави съдията?
Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“.
към беседата >>
С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено.
Как тогава, как ще определите? Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто.
С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено.
Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно?
към беседата >>
Радвай се на скръбта.
Тогава скръбта е първият по[д]тик да се прояви мисълта. Що е радост? Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш.
Радвай се на скръбта.
Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести. Защо страдаш? Защото не разбираш.
към беседата >>
Що е порок?
Той всичко има, всички пороци може да направи, но те нищо няма да му допринесат. Що е порок? Да работиш без пари. То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка.
Що е порок?
Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят.
към беседата >>
Ти ще започнеш да мислиш.
Вие нищо не разбирате“. За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе.
Ти ще започнеш да мислиш.
Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“.
към беседата >>
Този човек има ли някакво престъпление?
Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода. Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията?
Този човек има ли някакво престъпление?
Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът.
към беседата >>
Каква е идеята във вас?
Едно свещено лице като рисуваш, ще ти оцапа ръцете. Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено.
Каква е идеята във вас?
Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна.
към беседата >>
Тя е причина да се прояви реалността.
Що е радост? Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта.
Тя е причина да се прояви реалността.
Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести. Защо страдаш? Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо?
към беседата >>
Да изгубиш всичко онова, което имаш.
Що е порок? Да работиш без пари. То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок?
Да изгубиш всичко онова, което имаш.
Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят.
към беседата >>
Ето как се разрешава въпроса.
За тази дума вие му се сърдите една година. Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш.
Ето как се разрешава въпроса.
Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение.
към беседата >>
Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време.
Според закона – три години затвор. На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление?
Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време.
А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде.
към беседата >>
Рисуваш човек, защо го рисуваш?
Казваш: „Черни са ръцете“. Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас?
Рисуваш човек, защо го рисуваш?
– От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш.
към беседата >>
Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света.
Проявена мисъл. Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността.
Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света.
Ти имаш болести. Защо страдаш? Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш.
към беседата >>
Човек губи само тогава, когато не мисли.
Да работиш без пари. То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш.
Човек губи само тогава, когато не мисли.
То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите.
към беседата >>
Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек.
Какво трябва да направите? Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса.
Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек.
Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“.
към беседата >>
А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш.
На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело! Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време.
А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш.
Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие.
към беседата >>
– От немай къде.
Свещените ръце с черно си нацапал. Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш?
– От немай къде.
И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло?
към беседата >>
Ти имаш болести.
Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала да действува. При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света.
Ти имаш болести.
Защо страдаш? Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът.
към беседата >>
То е заблуждението.
То без пари е идеално. Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли.
То е заблуждението.
Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите. Кога човек не мисли?
към беседата >>
Аз имам основание да мисля така.
Според стария обичай пратиш някой при него да си признае погрешката. Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек.
Аз имам основание да мисля така.
Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е.
към беседата >>
Що ще ходиш да вземаш техните бутилки?
Ще ти дам две бутилки“. Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш.
Що ще ходиш да вземаш техните бутилки?
Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема.
към беседата >>
И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш?
Вземеш идеята, че черните работи представляват злото, белите представляват доброто. С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде.
И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш?
Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно.
към беседата >>
Защо страдаш?
При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш да се радваш. Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести.
Защо страдаш?
Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега.
към беседата >>
Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят.
Разбираме тук „да работиш без пари“ – да нямаш никаква придобивка. Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението.
Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят.
Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите. Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са.
към беседата >>
Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението.
Погрешката е в тебе. Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така.
Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението.
Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е. Той право говори“.
към беседата >>
Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“.
Какво ще прави съдията? Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки?
Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“.
Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече.
към беседата >>
Защо го рисувате с черно?
С черни работи рисуваш човека и го считаш за свещено. Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш?
Защо го рисувате с черно?
Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате.
към беседата >>
Защото не разбираш.
Радвай се на скръбта. Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести. Защо страдаш?
Защото не разбираш.
Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли.
към беседата >>
Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят.
Що е порок? Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят.
Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят.
Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите. Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е.
към беседата >>
Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“.
Ти ще започнеш да мислиш. Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението.
Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“.
Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е. Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти.
към беседата >>
Това е въпросът.
Този човек има ли някакво престъпление? Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“.
Това е въпросът.
Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие.
към беседата >>
Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна.
Каква е идеята във вас? Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно?
Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна.
За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“.
към беседата >>
Боли те кракът. Защо?
Тя е причина да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести. Защо страдаш? Защото не разбираш.
Боли те кракът. Защо?
Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли.
към беседата >>
Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят.
Да изгубиш всичко онова, което имаш. Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят.
Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят.
Сега не мислите. Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е. Който знае.
към беседата >>
Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение.
Ето как се разрешава въпроса. Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“.
Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение.
Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е. Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“.
към беседата >>
Този човек няма да има нужда да ходи да краде.
Сега аз, умният човек, ако го съдя, ще изгубя повече време. А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът.
Този човек няма да има нужда да ходи да краде.
Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие.
към беседата >>
За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш.
Рисуваш човек, защо го рисуваш? – От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна.
За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш.
Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие.
към беседата >>
Защото не разбираш.
Щом се прояви реалността, да знаеш, че всичко имаш в света. Ти имаш болести. Защо страдаш? Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо?
Защото не разбираш.
Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне.
към беседата >>
Сега не мислите.
Човек губи само тогава, когато не мисли. То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят.
Сега не мислите.
Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е. Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори.
към беседата >>
Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“.
Той идва при мене и казва: „В моите очи ти си голям профан, голям невежа, много прост човек си, аз мислех, че си учен човек. Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение.
Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“.
Казват: „Прав е. Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени.
към беседата >>
Аз имам изобилие.
А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш да идваш при мене и повече можеш да вземеш. Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде.
Аз имам изобилие.
И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея.
към беседата >>
Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло?
– От немай къде. И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш.
Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло?
Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“.
към беседата >>
Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът.
Ти имаш болести. Защо страдаш? Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш.
Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът.
Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки?
към беседата >>
Кога човек не мисли?
То е заблуждението. Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите.
Кога човек не мисли?
[Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е. Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива.
към беседата >>
Казват: „Прав е.
Аз имам основание да мисля така. Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“.
Казват: „Прав е.
Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме.
към беседата >>
И за мене ще бъде приятно, че взема.
Що ще ходиш да вземаш техните бутилки? Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие.
И за мене ще бъде приятно, че взема.
Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]?
към беседата >>
Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно.
И с бяло можеш да го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш? Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло?
Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно.
Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“. Има закони.
към беседата >>
Вие не можете да схванете причината сега.
Защо страдаш? Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът.
Вие не можете да схванете причината сега.
Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум.
към беседата >>
[Когато] той вижда нещата, както не са.
Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят. Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите. Кога човек не мисли?
[Когато] той вижда нещата, както не са.
Сега, умният човек ето кой е. Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го.
към беседата >>
Той право говори“.
Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш да ги превърнеш в диаманти, ще си изменя вече мнението. Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е.
Той право говори“.
Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме. Така се изменя една обида.
към беседата >>
Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече.
Всякога можеш да идваш и да вземаш вода, колкото искаш“. Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема.
Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече.
В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема.
към беседата >>
Психологически трябва да разбирате.
Защо го рисувате с черно? Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно.
Психологически трябва да разбирате.
Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“. Има закони. Но някъде се турят известни закони, дето няма закони.
към беседата >>
Ти ще накараш крака ти да мисли.
Защото не разбираш. Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега.
Ти ще накараш крака ти да мисли.
Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне.
към беседата >>
Сега, умният човек ето кой е.
Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят. Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите. Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са.
Сега, умният човек ето кой е.
Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“.
към беседата >>
Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти.
Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение“. Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е. Той право говори“.
Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти.
Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме. Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти.
към беседата >>
В мисълта има едно вътрешно изобилие.
Това е въпросът. Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече.
В мисълта има едно вътрешно изобилие.
В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере?
към беседата >>
Казвате: „Научни работи“.
Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва да бъде черна. За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате.
Казвате: „Научни работи“.
Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“. Има закони. Но някъде се турят известни закони, дето няма закони. Много закони имат изключения.
към беседата >>
Кракът страда, защото не мисли.
Боли те кракът. Защо? Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли.
Кракът страда, защото не мисли.
Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли.
към беседата >>
Който знае.
Светът ще се оправи, когато всички те започнат да мислят. Сега не мислите. Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е.
Който знае.
Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата.
към беседата >>
Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“.
Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш да ги превърнеш, ще запазя своето мнение. Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е. Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти.
Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“.
Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме. Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища.
към беседата >>
В нея не може да има противоречие.
Този човек няма да има нужда да ходи да краде. Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие.
В нея не може да има противоречие.
Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят.
към беседата >>
Научната работа е едно вътрешно различие.
За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло да рисуваш. Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“.
Научната работа е едно вътрешно различие.
Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“. Има закони. Но някъде се турят известни закони, дето няма закони. Много закони имат изключения. Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
към беседата >>
Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне.
Защото не разбираш. Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли.
Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне.
Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“.
към беседата >>
Той гледа едно шише и знае как да го отвори.
Сега не мислите. Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е. Който знае.
Той гледа едно шише и знае как да го отвори.
Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло?
към беседата >>
Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени.
Ако можеш да ги превърнеш в диаманти, ще може да изменя мнението си за тебе“. Казват: „Прав е. Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“.
Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени.
Ще си помагаме. Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“.
към беседата >>
Всичко има в нея.
Аз имам изобилие. И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие.
Всичко има в нея.
Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие.
към беседата >>
Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“.
Защо да не можеш да рисуваш бяло на бяло? Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие.
Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“.
Има закони. Но някъде се турят известни закони, дето няма закони. Много закони имат изключения. Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
към беседата >>
Че нали този крак е направен от живи клетки?
Щом започнеш да разбираш, няма да те боли кракът. Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне.
Че нали този крак е направен от живи клетки?
Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“.
към беседата >>
Глупавият взема, че го пробива.
Кога човек не мисли? [Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е. Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори.
Глупавият взема, че го пробива.
Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава?
към беседата >>
Ще си помагаме.
Казват: „Прав е. Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени.
Ще си помагаме.
Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане.
към беседата >>
Как ще [те] обер[ат]?
И за мене ще бъде приятно, че взема. Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея.
Как ще [те] обер[ат]?
Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи.
към беседата >>
Има закони.
Може. Едното бяло ще бъде малко по-черно. Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“.
Има закони.
Но някъде се турят известни закони, дето няма закони. Много закони имат изключения. Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
към беседата >>
Всяко същество, което е живо, има малко ум.
Вие не можете да схванете причината сега. Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки?
Всяко същество, което е живо, има малко ум.
Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее.
към беседата >>
Той носи чука, блъсне го.
[Когато] той вижда нещата, както не са. Сега, умният човек ето кой е. Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива.
Той носи чука, блъсне го.
Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма.
към беседата >>
Така се изменя една обида.
Той право говори“. Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме.
Така се изменя една обида.
И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш.
към беседата >>
Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема.
Аз имам изобилно, тази вода трябва да тече. В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]?
Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема.
Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност.
към беседата >>
Но някъде се турят известни закони, дето няма закони.
Психологически трябва да разбирате. Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“. Има закони.
Но някъде се турят известни закони, дето няма закони.
Много закони имат изключения. Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
към беседата >>
Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне.
Ти ще накараш крака ти да мисли. Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум.
Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне.
Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче.
към беседата >>
Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“.
Сега, умният човек ето кой е. Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го.
Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“.
Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране.
към беседата >>
И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти.
Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти. Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме. Така се изменя една обида.
И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти.
Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип.
към беседата >>
Може ли някой да те обере?
В мисълта има едно вътрешно изобилие. В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема.
Може ли някой да те обере?
Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите.
към беседата >>
Много закони имат изключения.
Казвате: „Научни работи“. Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“. Има закони. Но някъде се турят известни закони, дето няма закони.
Много закони имат изключения.
Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
към беседата >>
Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли.
Кракът страда, защото не мисли. Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне.
Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли.
Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така?
към беседата >>
Ние чупим нещата.
Който знае. Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“.
Ние чупим нещата.
Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето.
към беседата >>
Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища.
Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти си профан и невежа“. Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме. Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти.
Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища.
Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите.
към беседата >>
Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят.
В нея не може да има противоречие. Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере?
Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят.
В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога.
към беседата >>
Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
Научната работа е едно вътрешно различие. Науката се стреми да определи явленията, да ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“. Има закони. Но някъде се турят известни закони, дето няма закони. Много закони имат изключения.
Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
към беседата >>
Ще кажеш: „Няма я тази болест“.
Щом накараш крака си да мисли, болестта ще изчезне. Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли.
Ще кажеш: „Няма я тази болест“.
После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се.
към беседата >>
Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло?
Той гледа едно шише и знае как да го отвори. Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата.
Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло?
“ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана.
към беседата >>
Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“.
Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега да се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени. Ще си помагаме. Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища.
Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“.
Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено.
към беседата >>
В мисълта съществува едно изобилие.
Всичко има в нея. Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят.
В мисълта съществува едно изобилие.
Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога. Мисълта е реална.
към беседата >>
Но казвам: Всичко е умът.
Но казвам: Всичко е умът.
Туй, което мислиш, то е реалното. Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни.
към беседата >>
После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“.
Че нали този крак е направен от живи клетки? Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“.
После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“.
И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир.
към беседата >>
“ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава?
Глупавият взема, че го пробива. Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло?
“ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава?
“ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“.
към беседата >>
Опресняване на хората ще стане.
Ще си помагаме. Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“.
Опресняване на хората ще стане.
И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите.
към беседата >>
Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи.
Как ще [те] обер[ат]? Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие.
Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи.
Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога. Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов.
към беседата >>
Туй, което мислиш, то е реалното.
Но казвам: Всичко е умът.
Туй, което мислиш, то е реалното.
Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание.
към беседата >>
И кракът ще оздравее.
Всяко същество, което е живо, има малко ум. Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“.
И кракът ще оздравее.
Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“.
към беседата >>
“ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма.
Той носи чука, блъсне го. Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава?
“ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма.
То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите.
към беседата >>
И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш.
Така се изменя една обида. И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане.
И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш.
Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете.
към беседата >>
Вие държите една реалност.
Ти си щастлив човек, никой не може да [ти] взема. Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи.
Вие държите една реалност.
Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога. Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл.
към беседата >>
Казваш: „Аз го чувствувам“.
Но казвам: Всичко е умът. Туй, което мислиш, то е реалното.
Казваш: „Аз го чувствувам“.
Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното.
към беседата >>
Или да ви обясня малко другояче.
Ако този живот може да се застави да мисли, колкото и да е малък, веднага болката [ще] изчезне. Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее.
Или да ви обясня малко другояче.
Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта.
към беседата >>
То е неразбиране.
Казва: „Отиде шишето, не струва това шише“. Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма.
То е неразбиране.
Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа.
към беседата >>
Сега вие искате да мислите, но все по тертип.
И вие да влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени, да ги превърнете в диаманти. Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш.
Сега вие искате да мислите, но все по тертип.
Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете. – /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи.
към беседата >>
Вие сте в областта на илюзиите.
Може ли някой да те обере? Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност.
Вие сте в областта на илюзиите.
Вярваш в Бога. Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл. Що е любовта?
към беседата >>
Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си.
Но казвам: Всичко е умът. Туй, което мислиш, то е реалното. Казваш: „Аз го чувствувам“.
Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си.
Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл.
към беседата >>
Имате малко кир, нали така?
Следователно, ще започнеш да учиш крака си да мисли. Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче.
Имате малко кир, нали така?
Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли.
към беседата >>
Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето.
Ние чупим нещата. Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране.
Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето.
Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е.
към беседата >>
Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите.
Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища. Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип.
Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите.
Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете. – /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи. Но онова, което можем да приложим, [то е важно].
към беседата >>
Вярваш в Бога.
Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат да ни обидят. В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите.
Вярваш в Бога.
Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл. Що е любовта? Реализирана[та] Божия мисъл е любов.
към беседата >>
Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл.
Но казвам: Всичко е умът. Туй, което мислиш, то е реалното. Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си.
Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл.
Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно.
към беседата >>
Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се.
Ще кажеш: „Няма я тази болест“. После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така?
Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се.
Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли.
към беседата >>
Глупавият троши и го оставя настрана.
Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло? “ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето.
Глупавият троши и го оставя настрана.
Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е.
към беседата >>
Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено.
Ако той не може да превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще си подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене да се сдружим“. Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите.
Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено.
Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете. – /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи. Но онова, което можем да приложим, [то е важно]. Онова, което можете да приложите, приложете го.
към беседата >>
Мисълта е реална.
В мисълта съществува едно изобилие. Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога.
Мисълта е реална.
Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл. Що е любовта? Реализирана[та] Божия мисъл е любов. Реализираната човешка мисъл е любов към ближния.
към беседата >>
Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни.
Но казвам: Всичко е умът. Туй, което мислиш, то е реалното. Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл.
Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни.
То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл.
към беседата >>
Всяка болест е кир.
После ще кажеш: „Отиде си болестта, отиде си болестта“. И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се.
Всяка болест е кир.
Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Мъчна работа“.
“ Ти си глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава? “ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана.
Сега вие казвате: „Мъчна работа“.
– Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е. Казва: „Какво да правя?
към беседата >>
Да допуснем, че не искате да го наредите.
Опресняване на хората ще стане. И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено.
Да допуснем, че не искате да го наредите.
Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете. – /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи. Но онова, което можем да приложим, [то е важно]. Онова, което можете да приложите, приложете го. Онези, които не можете да вървите по стария начин, прилагайте.
към беседата >>
Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов.
Вие сте в едно противоречие с вашите стари възгледи. Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога. Мисълта е реална.
Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов.
Любовта, това е вече реализирана мисъл. Що е любовта? Реализирана[та] Божия мисъл е любов. Реализираната човешка мисъл е любов към ближния. Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към себе си.
към беседата >>
То е чувствувание.
Туй, което мислиш, то е реалното. Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни.
То е чувствувание.
Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви.
към беседата >>
Казваш: „Отива си, отива си“.
И кракът ще оздравее. Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир.
Казваш: „Отива си, отива си“.
Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“.
към беседата >>
– Не мислите.
“ Ти малката глава не знаеш как да управляваш, че искаш голяма. То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“.
– Не мислите.
За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е. Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш.
към беседата >>
Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете.
И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва да знаеш, как да мислиш. Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите.
Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете.
– /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи. Но онова, което можем да приложим, [то е важно]. Онова, което можете да приложите, приложете го. Онези, които не можете да вървите по стария начин, прилагайте.
към беседата >>
Любовта, това е вече реализирана мисъл.
Вие държите една реалност. Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога. Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов.
Любовта, това е вече реализирана мисъл.
Що е любовта? Реализирана[та] Божия мисъл е любов. Реализираната човешка мисъл е любов към ближния. Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към себе си.
към беседата >>
Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното.
Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание.
Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното.
То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие.
към беседата >>
Най-после си отива болестта.
Или да ви обясня малко другояче. Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“.
Най-после си отива болестта.
Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът.
към беседата >>
За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа.
То е неразбиране. Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите.
За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа.
Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е. Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш. „Какво ще стане?
към беседата >>
– /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи.
Сега вие искате да мислите, но все по тертип. Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете.
– /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи.
Но онова, което можем да приложим, [то е важно]. Онова, което можете да приложите, приложете го. Онези, които не можете да вървите по стария начин, прилагайте.
към беседата >>
Що е любовта?
Вие сте в областта на илюзиите. Вярваш в Бога. Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл.
Що е любовта?
Реализирана[та] Божия мисъл е любов. Реализираната човешка мисъл е любов към ближния. Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към себе си.
към беседата >>
То е мисъл.
Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното.
То е мисъл.
Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието.
към беседата >>
Или другояче: накарай крака си да мисли.
Имате малко кир, нали така? Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта.
Или другояче: накарай крака си да мисли.
Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас.
към беседата >>
Но вашето състояние аз го зная какво е.
Умният човек всякога знае как да отвори и как да затвори шишето. Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа.
Но вашето състояние аз го зная какво е.
Ясно е. Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш. „Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно.
към беседата >>
Но онова, което можем да приложим, [то е важно].
Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва да го редите. Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете. – /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи.
Но онова, което можем да приложим, [то е важно].
Онова, което можете да приложите, приложете го. Онези, които не можете да вървите по стария начин, прилагайте.
към беседата >>
Реализирана[та] Божия мисъл е любов.
Вярваш в Бога. Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл. Що е любовта?
Реализирана[та] Божия мисъл е любов.
Реализираната човешка мисъл е любов към ближния. Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към себе си.
към беседата >>
Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно.
Когато ти е приятно, най-малката приятност или най-малката неприятност още не е мисъл. Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл.
Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно.
То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие.
към беседата >>
Щом те боли кракът, кракът ти не мисли.
Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се. Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли.
Щом те боли кракът, кракът ти не мисли.
Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас. Той е сектант.
към беседата >>
Ясно е.
Глупавият троши и го оставя настрана. Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е.
Ясно е.
Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш. „Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа.
към беседата >>
Онова, което можете да приложите, приложете го.
Сега не можете да си представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено. Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете. – /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи. Но онова, което можем да приложим, [то е важно].
Онова, което можете да приложите, приложете го.
Онези, които не можете да вървите по стария начин, прилагайте.
към беседата >>
Реализираната човешка мисъл е любов към ближния.
Мисълта е реална. Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл. Що е любовта? Реализирана[та] Божия мисъл е любов.
Реализираната човешка мисъл е любов към ближния.
Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към себе си.
към беседата >>
То е вече мисъл.
Ти чувствуваш, че нещата са приятни и неприятни. То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно.
То е вече мисъл.
Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“.
към беседата >>
Значи, той няма твоето верую.
Всяка болест е кир. Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли.
Значи, той няма твоето верую.
Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас. Той е сектант. Ще го направиш правоверен.
към беседата >>
Казва: „Какво да правя?
Сега вие казвате: „Мъчна работа“. – Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е.
Казва: „Какво да правя?
“ – Започни да мислиш. „Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна.
към беседата >>
Онези, които не можете да вървите по стария начин, прилагайте.
Да допуснем, че не искате да го наредите. Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате да отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е] да ги премахнете. – /Може някой да се ползува от онова, което сме наредили./ Сега да оставим това, това са лични работи. Но онова, което можем да приложим, [то е важно]. Онова, което можете да приложите, приложете го.
Онези, които не можете да вървите по стария начин, прилагайте.
към беседата >>
Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към себе си.
Бог е мисъл и в Неговото проявление Бог е Любов. Любовта, това е вече реализирана мисъл. Що е любовта? Реализирана[та] Божия мисъл е любов. Реализираната човешка мисъл е любов към ближния.
Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към себе си.
към беседата >>
Ти мислиш и ги считаш еднакви.
То е чувствувание. Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл.
Ти мислиш и ги считаш еднакви.
Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е.
към беседата >>
Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“.
Казваш: „Отива си, отива си“. Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую.
Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“.
Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас. Той е сектант. Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма.
към беседата >>
“ – Започни да мислиш.
– Не мислите. За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е. Казва: „Какво да правя?
“ – Започни да мислиш.
„Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата?
към беседата >>
Реално е само това, което мислиш.
Реално е само това, което мислиш.
Туй, което не мислиш, то не е реално. Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите. Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре. То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли.
към беседата >>
Ти като чувствуваш, имаш вече различие.
Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш да разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното. То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви.
Ти като чувствуваш, имаш вече различие.
Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно.
към беседата >>
Мнозина от вас ви боли коремът.
Най-после си отива болестта. Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“.
Мнозина от вас ви боли коремът.
Коремът не мисли като вас. Той е сектант. Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне.
към беседата >>
„Какво ще стане?
За мене, какво е вашето състояние, то е ваша работа. Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е. Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш.
„Какво ще стане?
“ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата.
към беседата >>
Туй, което не мислиш, то не е реално.
Реално е само това, което мислиш.
Туй, което не мислиш, то не е реално.
Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите. Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре. То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли.
към беседата >>
Различието е в чувствуванието.
То е мисъл. Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие.
Различието е в чувствуванието.
А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“?
към беседата >>
Коремът не мисли като вас.
Или другояче: накарай крака си да мисли. Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът.
Коремът не мисли като вас.
Той е сектант. Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм.
към беседата >>
“ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно.
Но вашето състояние аз го зная какво е. Ясно е. Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш. „Какво ще стане?
“ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно.
Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ.
към беседата >>
Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите.
Реално е само това, което мислиш. Туй, което не мислиш, то не е реално.
Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите.
Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре. То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог.
към беседата >>
А в мисълта няма никакво различие.
Като започнеш да мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно. То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието.
А в мисълта няма никакво различие.
При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа.
към беседата >>
Той е сектант.
Щом те боли кракът, кракът ти не мисли. Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас.
Той е сектант.
Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли.
към беседата >>
Или другояче да го кажа.
Ясно е. Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш. „Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно.
Или другояче да го кажа.
Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е.
към беседата >>
Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре.
Реално е само това, което мислиш. Туй, което не мислиш, то не е реално. Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите.
Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре.
То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът.
към беседата >>
При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“.
То е вече мисъл. Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие.
При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“.
Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна.
към беседата >>
Ще го направиш правоверен.
Значи, той няма твоето верую. Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас. Той е сектант.
Ще го направиш правоверен.
Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар?
към беседата >>
Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна.
Казва: „Какво да правя? “ – Започни да мислиш. „Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа.
Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна.
Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние.
към беседата >>
То са побудителни причини към мисъл.
Реално е само това, което мислиш. Туй, което не мислиш, то не е реално. Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите. Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре.
То са побудителни причини към мисъл.
Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи?
към беседата >>
Неприятно ти е.
Ти мислиш и ги считаш еднакви. Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“.
Неприятно ти е.
А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“.
към беседата >>
Аз сега представям едно учение в много достъпна форма.
Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш да мислиш като мен“. Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас. Той е сектант. Ще го направиш правоверен.
Аз сега представям едно учение в много достъпна форма.
Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар.
към беседата >>
Казваш: „Как човек да си оправи работата?
“ – Започни да мислиш. „Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна.
Казваш: „Как човек да си оправи работата?
“ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“.
към беседата >>
Не е започнал човек да мисли.
Реално е само това, което мислиш. Туй, което не мислиш, то не е реално. Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите. Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре. То са побудителни причини към мисъл.
Не е започнал човек да мисли.
Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво?
към беседата >>
А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно.
Ти като чувствуваш, имаш вече различие. Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е.
А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно.
Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света.
към беседата >>
Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне.
Мнозина от вас ви боли коремът. Коремът не мисли като вас. Той е сектант. Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма.
Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне.
Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб.
към беседата >>
“ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата.
„Какво ще стане? “ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата?
“ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата.
Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене?
към беседата >>
Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли.
Туй, което не мислиш, то не е реално. Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите. Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре. То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли.
Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли.
Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите.
към беседата >>
Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“?
Различието е в чувствуванието. А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно.
Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“?
Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни.
към беседата >>
Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм.
Коремът не мисли като вас. Той е сектант. Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне.
Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм.
Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството?
към беседата >>
Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ.
“ – Като започнеш да мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно. Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата.
Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ.
Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“.
към беседата >>
Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог.
Когато ти не мислиш, ти не си в реалното, ти си в областта на илюзиите. Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре. То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли.
Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог.
Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили.
към беседата >>
Най-първо се вижда лесна работа.
А в мисълта няма никакво различие. При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“?
Най-първо се вижда лесна работа.
Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни.
към беседата >>
Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли.
Той е сектант. Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм.
Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли.
Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството? Не мислиш.
към беседата >>
Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е.
Или другояче да го кажа. Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ.
Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е.
Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“.
към беседата >>
Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът.
Някой път мисълта ти е натрупана, разхвърляна, тъмнота има; тя не е права мисъл, има чувствувание вътре. То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог.
Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът.
Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили.
към беседата >>
Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна.
При чувствуванието казваш: „Аз това не го искам“. Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа.
Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна.
Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна.
към беседата >>
Що е господар?
Ще го направиш правоверен. Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли.
Що е господар?
Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството? Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите.
към беседата >>
Има една възможност да се смени това състояние.
Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за да се направи една идея ясна. Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е.
Има една възможност да се смени това състояние.
Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“.
към беседата >>
Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи?
То са побудителни причини към мисъл. Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът.
Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи?
Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания.
към беседата >>
Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“.
Неприятно ти е. А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна.
Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“.
Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас.
към беседата >>
Всеки човек, който мисли, е господар.
Аз сега представям едно учение в много достъпна форма. Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар?
Всеки човек, който мисли, е господар.
Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството? Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“.
към беседата >>
Дойде един човек, казва: „Запали собата“.
Казваш: „Как човек да си оправи работата? “ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние.
Дойде един човек, казва: „Запали собата“.
Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност.
към беседата >>
Сегашното ваше нещастие седи в какво?
Не е започнал човек да мисли. Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи?
Сегашното ваше нещастие седи в какво?
Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш?
към беседата >>
Това са относителни понятия в света.
А пък приятното го държиш, ти него искаш, понеже ти е приятно. Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“.
Това са относителни понятия в света.
Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни.
към беседата >>
Всеки човек, който не мисли, е роб.
Ако накараш стомаха да мисли, болестта ще се премахне. Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар.
Всеки човек, който не мисли, е роб.
Що е робството? Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“. – Започни да мислиш.
към беседата >>
Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене?
“ Може човек да мисли тъй, че да си оправи работата. Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“.
Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене?
“ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката.
към беседата >>
Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите.
Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало да мисли. Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво?
Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите.
Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш? Защото не си мислил.
към беседата >>
Някои хора ти са приятни, някои – неприятни.
Какво разбирате под думите „приятно“ и „неприятно“? Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света.
Някои хора ти са приятни, някои – неприятни.
В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни?
към беседата >>
Що е робството?
Или този стомах да дойде в съзнанието на целия организъм. Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб.
Що е робството?
Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“. – Започни да мислиш. „Искам да стана учен“.
към беседата >>
“ – „Запали собата“.
Представете си, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ. Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене?
“ – „Запали собата“.
– „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината.
към беседата >>
Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили.
Първото същество, Което започнало да мисли, то е Бог. Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите.
Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили.
Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш? Защото не си мислил. Докога ще страдаш?
към беседата >>
В даден случай са приятни, в друг – неприятни.
Най-първо се вижда лесна работа. Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни.
В даден случай са приятни, в друг – неприятни.
Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо?
към беседата >>
Не мислиш.
Понеже ти си господар, човек е господар, понеже мисли. Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството?
Не мислиш.
Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“. – Започни да мислиш. „Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли!
към беседата >>
– „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“.
Вкочанясали ви ръцете, седите, неприятно ви е. Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“.
– „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“.
– „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“.
към беседата >>
Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили.
Второто същество, което започнало да мисли, то е човекът. Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили.
Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили.
Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш? Защото не си мислил. Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл.
към беседата >>
Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна.
Приятното е топлина, която зимно време ти трябва, а топлината лятно време ще ти бъде неприятна. Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни.
Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна.
Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега.
към беседата >>
Аз искам да се освободите, да започнете да мислите.
Що е господар? Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството? Не мислиш.
Аз искам да се освободите, да започнете да мислите.
„Искам да стана добър“. – Започни да мислиш. „Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“.
към беседата >>
– „Запали собата, нищо повече“.
Има една възможност да се смени това състояние. Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“.
– „Запали собата, нищо повече“.
Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия.
към беседата >>
Започнете да мислите за вашите страдания.
Тогава сегашното ваше нещастие на какво се дължи? Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили.
Започнете да мислите за вашите страдания.
Защо страдаш? Защото не си мислил. Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете.
към беседата >>
Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас.
Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч да бъда“. Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна.
Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас.
Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете?
към беседата >>
„Искам да стана добър“.
Всеки човек, който мисли, е господар. Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството? Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите.
„Искам да стана добър“.
– Започни да мислиш. „Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане.
към беседата >>
Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност.
Дойде един човек, казва: „Запали собата“. Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“.
Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност.
Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“.
към беседата >>
Защо страдаш?
Сегашното ваше нещастие седи в какво? Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания.
Защо страдаш?
Защото не си мислил. Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл.
към беседата >>
Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни.
Това са относителни понятия в света. Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас.
Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни.
Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата.
към беседата >>
– Започни да мислиш.
Всеки човек, който не мисли, е роб. Що е робството? Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“.
– Започни да мислиш.
„Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него?
към беседата >>
Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката.
Казваш: „Като запаля собата, какво ще стане с мене? “ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност.
Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката.
Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш.
към беседата >>
Защото не си мислил.
Сегашното ваше нещастие в живота седи в онова състояние, когато вие не мислите. Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш?
Защото не си мислил.
Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите.
към беседата >>
Защо ви стават неприятни?
Някои хора ти са приятни, някои – неприятни. В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни.
Защо ви стават неприятни?
Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“.
към беседата >>
„Искам да стана учен“.
Що е робството? Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“. – Започни да мислиш.
„Искам да стана учен“.
– Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш.
към беседата >>
Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината.
“ – „Запали собата“. – „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката.
Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината.
Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам.
към беседата >>
Докога ще страдаш?
Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили. Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш? Защото не си мислил.
Докога ще страдаш?
Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит.
към беседата >>
Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо?
В даден случай са приятни, в друг – неприятни. Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни?
Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо?
Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия.
към беседата >>
– Започни да мислиш, мисли!
Не мислиш. Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“. – Започни да мислиш. „Искам да стана учен“.
– Започни да мислиш, мисли!
Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече.
към беседата >>
Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“.
– „Ама мене ръцете ми са вкочанясали“. – „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината.
Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“.
И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение.
към беседата >>
Докато превърнеш всичко на мисъл.
Сега започнете да оправяте миналото, когато не сте мислили. Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш? Защото не си мислил. Докога ще страдаш?
Докато превърнеш всичко на мисъл.
На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство.
към беседата >>
Никой не може да даде [отговор] сега.
Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна. Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо?
Никой не може да даде [отговор] сега.
Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен.
към беседата >>
Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“.
Аз искам да се освободите, да започнете да мислите. „Искам да стана добър“. – Започни да мислиш. „Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли!
Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“.
Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта.
към беседата >>
И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия.
– „Запали собата, нищо повече“. Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“.
И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия.
Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение?
към беседата >>
На първото, основното, сега ще се спрете.
Започнете да мислите за вашите страдания. Защо страдаш? Защото не си мислил. Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл.
На първото, основното, сега ще се спрете.
Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение.
към беседата >>
Какво ще дадете?
Докато сте били деца, тя ви е управлявала, ту на една, ту на друга страна, тя била като закон за вас. Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега.
Какво ще дадете?
Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна.
към беседата >>
Ти започни да мислиш, то ще стане.
„Искам да стана добър“. – Започни да мислиш. „Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“.
Ти започни да мислиш, то ще стане.
Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта?
към беседата >>
Казваш: „Не ми влиза в положението“.
Туй, което трябва да направиш, ти имаш възможност. Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия.
Казваш: „Не ми влиза в положението“.
Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си.
към беседата >>
Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл.
Защо страдаш? Защото не си мислил. Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете.
Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл.
То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение. Дайте едно уравнение.
към беседата >>
Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата.
Тия постъпки на майката – да ви направлява [в] друго направление – стават неприятни. Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете?
Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата.
Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе.
към беседата >>
Един човек, като стане ученик, какво става от него?
– Започни да мислиш. „Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане.
Един човек, като стане ученик, какво става от него?
Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта? Не мислиш.
към беседата >>
Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш.
Колкото и да ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила да драснеш кибритената клечка и запалиш печката. Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“.
Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш.
Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли.
към беседата >>
То е положението, което трябва да държите.
Защото не си мислил. Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл.
То е положението, което трябва да държите.
То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение. Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“.
към беседата >>
Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“.
Защо ви стават неприятни? Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата.
Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“.
То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе.
към беседата >>
Ти като станеш, ще видиш.
„Искам да стана учен“. – Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него?
Ти като станеш, ще видиш.
Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта? Не мислиш. Що е радостта?
към беседата >>
Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам.
Стаята изведнъж няма да се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината. Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш.
Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам.
Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй?
към беседата >>
То не иска да доказваш, то е опит.
Докога ще страдаш? Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите.
То не иска да доказваш, то е опит.
В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение. Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини?
към беседата >>
То е крива философия.
Или в младини сте обичали да играете на хорото, остареете, казвате: „Не си струва да се играе“. Защо? Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“.
То е крива философия.
Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл.
към беседата >>
Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече.
– Започни да мислиш, мисли! Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш.
Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече.
Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта? Не мислиш. Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът.
към беседата >>
Вие искате другите хора да влязат във вашето положение.
Казваш: „Много хубаво направих, че запалих печката“. И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам.
Вие искате другите хора да влязат във вашето положение.
Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли.
към беседата >>
В тази наука доказателството не е доказателство.
Докато превърнеш всичко на мисъл. На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит.
В тази наука доказателството не е доказателство.
Има едно уравнение. Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език?
към беседата >>
Младият трябва да мисли като умен.
Никой не може да даде [отговор] сега. Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия.
Младият трябва да мисли като умен.
Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе.
към беседата >>
Че аз мисля, че разбирам, то е радостта.
Ти казваш: „Ще стане ли, то е въпрос“. Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече.
Че аз мисля, че разбирам, то е радостта.
Казвам: Що е скръбта? Не мислиш. Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш.
към беседата >>
Какво значи да влезеш в своето положение?
И в живота можеш да се намериш в такива неблагоприятни условия. Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение.
Какво значи да влезеш в своето положение?
Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен?
към беседата >>
Има едно уравнение.
На първото, основното, сега ще се спрете. Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство.
Има едно уравнение.
Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език? – Тридесет и две.
към беседата >>
2.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
Тревопасните животни спорят за тревата; месоядните спорят за месото, а птиците спорят за плодовете.
Защото, ако вие се храните с месна храна, ще имаме разбиранията и чувствуванията на животните. Ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните. Ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците, ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Храната днес не служи ли за спор между животните? – Служи.
Тревопасните животни спорят за тревата; месоядните спорят за месото, а птиците спорят за плодовете.
Дето има спор за храната, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна. При тази храна, той ще придобие трите вида живот на тревопасните, на месоядните или на птиците, но като човек, той трябва да мисли. В сегашната фаза на живот, важна е човешката мисъл, не тази обикновена мисъл, в която се раждат всичките противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания онази култура, в която могат да се съградят бъдещият порядък.
към беседата >>
Той знаеше какви нужди имат, какво им липсва.
На някакво суеверие ли се дължи това? Не, силата на християнството седи в онази Божествена мисъл. Христос мислеше, Той беше човек на мисълта. Той вечер не спеше, но прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората.
Той знаеше какви нужди имат, какво им липсва.
Той знаеше какво щеше да стане. Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид. Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго същество да мисли. Духът, който ще дойде, той ще ви научи да мислите. На учениците си казваше: Вие идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към беседата >>
Разбира се, че ти трябва да се учиш от великия музикант.
Учението иде отпосле. Ти няма да внесеш нищо ново в света, но много нови работи ще научиш. Ти не си дошъл в света да внесеш нещо ново, но си дошъл да възприемеш нещо ново от света, да видиш, че светът носи нещо ново за тебе. Този свет може да влезе в тебе и тогава твоят вътрешен свет да се обнови съобразно външния свет. Като отидеш при един велик музикант, а не знаеш да свириш, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе?
Разбира се, че ти трябва да се учиш от великия музикант.
Ако отидеш при един художник, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе? Ти ще се учиш от него, разбира се.
към беседата >>
Дето има спор за храната, животът се намира в едно тягостно състояние.
Ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните. Ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците, ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Храната днес не служи ли за спор между животните? – Служи. Тревопасните животни спорят за тревата; месоядните спорят за месото, а птиците спорят за плодовете.
Дето има спор за храната, животът се намира в едно тягостно състояние.
Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна. При тази храна, той ще придобие трите вида живот на тревопасните, на месоядните или на птиците, но като човек, той трябва да мисли. В сегашната фаза на живот, важна е човешката мисъл, не тази обикновена мисъл, в която се раждат всичките противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания онази култура, в която могат да се съградят бъдещият порядък. Какъв ще бъде бъдещият строй, бъдещият порядък на света?
към беседата >>
Той знаеше какво щеше да стане.
Не, силата на християнството седи в онази Божествена мисъл. Христос мислеше, Той беше човек на мисълта. Той вечер не спеше, но прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората. Той знаеше какви нужди имат, какво им липсва.
Той знаеше какво щеше да стане.
Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид. Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго същество да мисли. Духът, който ще дойде, той ще ви научи да мислите. На учениците си казваше: Вие идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Казвате: Де е Христос?
към беседата >>
Ако отидеш при един художник, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе?
Ти няма да внесеш нищо ново в света, но много нови работи ще научиш. Ти не си дошъл в света да внесеш нещо ново, но си дошъл да възприемеш нещо ново от света, да видиш, че светът носи нещо ново за тебе. Този свет може да влезе в тебе и тогава твоят вътрешен свет да се обнови съобразно външния свет. Като отидеш при един велик музикант, а не знаеш да свириш, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе? Разбира се, че ти трябва да се учиш от великия музикант.
Ако отидеш при един художник, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе?
Ти ще се учиш от него, разбира се.
към беседата >>
Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата.
Ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците, ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Храната днес не служи ли за спор между животните? – Служи. Тревопасните животни спорят за тревата; месоядните спорят за месото, а птиците спорят за плодовете. Дето има спор за храната, животът се намира в едно тягостно състояние.
Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата.
Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна. При тази храна, той ще придобие трите вида живот на тревопасните, на месоядните или на птиците, но като човек, той трябва да мисли. В сегашната фаза на живот, важна е човешката мисъл, не тази обикновена мисъл, в която се раждат всичките противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания онази култура, в която могат да се съградят бъдещият порядък. Какъв ще бъде бъдещият строй, бъдещият порядък на света? Този порядък съществува, но хората още не са дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си.
към беседата >>
Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид.
Христос мислеше, Той беше човек на мисълта. Той вечер не спеше, но прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората. Той знаеше какви нужди имат, какво им липсва. Той знаеше какво щеше да стане.
Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид.
Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго същество да мисли. Духът, който ще дойде, той ще ви научи да мислите. На учениците си казваше: Вие идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Казвате: Де е Христос? – Там, дето има мисъл, там е Христос; там дето няма мисъл, там не е Христос.
към беседата >>
Ти ще се учиш от него, разбира се.
Ти не си дошъл в света да внесеш нещо ново, но си дошъл да възприемеш нещо ново от света, да видиш, че светът носи нещо ново за тебе. Този свет може да влезе в тебе и тогава твоят вътрешен свет да се обнови съобразно външния свет. Като отидеш при един велик музикант, а не знаеш да свириш, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе? Разбира се, че ти трябва да се учиш от великия музикант. Ако отидеш при един художник, ти ли ще се учиш от него, или той ще се учи от тебе?
Ти ще се учиш от него, разбира се.
към беседата >>
Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна.
Храната днес не служи ли за спор между животните? – Служи. Тревопасните животни спорят за тревата; месоядните спорят за месото, а птиците спорят за плодовете. Дето има спор за храната, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата.
Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна.
При тази храна, той ще придобие трите вида живот на тревопасните, на месоядните или на птиците, но като човек, той трябва да мисли. В сегашната фаза на живот, важна е човешката мисъл, не тази обикновена мисъл, в която се раждат всичките противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания онази култура, в която могат да се съградят бъдещият порядък. Какъв ще бъде бъдещият строй, бъдещият порядък на света? Този порядък съществува, но хората още не са дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. Сега се говори за изобретенията на хората.
към беседата >>
Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго същество да мисли.
Той вечер не спеше, но прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората. Той знаеше какви нужди имат, какво им липсва. Той знаеше какво щеше да стане. Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид.
Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго същество да мисли.
Духът, който ще дойде, той ще ви научи да мислите. На учениците си казваше: Вие идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Казвате: Де е Христос? – Там, дето има мисъл, там е Христос; там дето няма мисъл, там не е Христос. Там, дето има Любов, там е Христос, дето има караница там не е Христос.
към беседата >>
Казвам: Ние трябва да се учим от великите хора в света.
Казвам: Ние трябва да се учим от великите хора в света.
От това, което те имат в себе си, а не от това, което ние имаме. В какво седи културата? Културата седи в това, което е. Ние трябва да придобием това, което е. Ако речеш да придобиеш най-малкото от това, което е, то значи да придобиеш Любовта, която внася новия живот.
към беседата >>
При тази храна, той ще придобие трите вида живот на тревопасните, на месоядните или на птиците, но като човек, той трябва да мисли.
– Служи. Тревопасните животни спорят за тревата; месоядните спорят за месото, а птиците спорят за плодовете. Дето има спор за храната, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна.
При тази храна, той ще придобие трите вида живот на тревопасните, на месоядните или на птиците, но като човек, той трябва да мисли.
В сегашната фаза на живот, важна е човешката мисъл, не тази обикновена мисъл, в която се раждат всичките противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания онази култура, в която могат да се съградят бъдещият порядък. Какъв ще бъде бъдещият строй, бъдещият порядък на света? Този порядък съществува, но хората още не са дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. Сега се говори за изобретенията на хората. Но представете си, че земята пътува в едно безвъздушно пространство, в етера, в една материя, която е хиляди пъти по-рядка от водорода.
към беседата >>
НАГОРЕ